isbn 978-954-01-3513-7...Област на компетентности Компетентности...
TRANSCRIPT
Стела Дерменджиева
Петя Събева
Петър Стоянов
Надежда Николова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Стела Дерменджиева • Петя Събева • Петър Стоянов • Надежда Николова
ISBN 978-954-01-3513-7
Цена 9,00 лв.
Стела ДерменджиеваПетя СъбеваПетър Стоянов Надежда Николова
ПросветаСофия
КНИГАЗА УЧИТЕЛЯ
ГЕОГРАФИЯИ ИКОНОМИКА
6.
по
К Л А С
В изданието са използвани снимки от Shutterstock.
© Стела Малчева Дерменджиева, Петя Димитрова Събева, Петър Михайлов Стоянов, Надежда Илийчова Николова, 2017 г.© Бояна Иванова Павлова – художник на корицата и графичен дизайн, 2017 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–3513–7
3
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
УВОД .......................................................................................................................................................... 5
Част първа. КОНЦЕПТУАЛНИ РАМКИ НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГЕОГРАФИЯ И ИКО-НОМИКА ЗА 6. КЛАС ............................................................................................................................ 7
1. Учебната програма по география и икономика за 6. клас – предпоставка за реализиране на ключови компетентности ...................................................................................................................... 72. Идеи в учебната програма за реализиране на целите на обучението ............................................ 93. Вътрешнопредметни връзки – 5. и 6. клас ..................................................................................... 124. Годишно тематично разпределение по география и икономика за 6. клас .................................. 20
Част втора. СЪДЪРЖАТЕЛНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС ...................... 30
1. Учебникът по география и икономика за 6. клас .......................................................................... 302. Учебната тетрадка ........................................................................................................................... 323. Електронен учебник по география и икономика за 6. клас ........................................................... 32
Част трета. МЕТОДИЧЕСКА ВАРИАТИВНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ ТИПОВЕ УРОЦИ ...... 331. Уроците за дейности – модел за устойчиво формиране на учебни умения и компетентности ................................................................................................................................. 33
Първа крачка към „второто откриване“ на Южна Америка ....................................................... 35Между изобилието в Амазония и недостига в Атакама ............................................................. 37Северна Америка между възможностите и ограниченията ........................................................ 38Великолепието на противоположностите в природата на Северна Америка ........................... 40Виртуален магазин „Произведено в Америка“ ............................................................................ 41Предизвикателствата пред опознаването на Азия ....................................................................... 43Продължително моделираният релеф и ценните полезни изкопаеми ......................................... 45Разбирателство и уважение – път за решаване на проблемите в континента на контрастите . 46Океаните – проблемите днес и заплахите утре ............................................................................ 48
2. Уроците за нови знания – географски и методически ракурси ........................................... 50ГЕОГРАФИЯ НА ЮЖНА АМЕРИКА ............................................................................................. 50
Географско положение, големина, брегове и опознаване на Южна Америка .......................... 50Релеф и полезни изкопаеми ........................................................................................................... 52Климат, климатични пояси и планинска област .......................................................................... 53Води ................................................................................................................................................. 55Природни зони ................................................................................................................................ 56Население и политическа карта ..................................................................................................... 58Стопанство ...................................................................................................................................... 60Страни в Южна Америка ............................................................................................................... 62
ГЕОГРАФИЯ НА СЕВЕРНА АМЕРИКА ........................................................................................ 63Географско положение, големина, брегове и опознаване на Северна Америка ....................... 63Релеф и полезни изкопаеми ........................................................................................................... 64Климат, климатични пояси и планинска област ........................................................................... 66Води ................................................................................................................................................. 67Природни зони ................................................................................................................................ 68Население и политическа карта ..................................................................................................... 71
4
Стопанство ...................................................................................................................................... 73Страни в Северна Америка ............................................................................................................ 75
ГЕОГРАФИЯ НА АЗИЯ ..................................................................................................................... 78Географско положение, големина, брегове и опознаване на Азия ............................................ 78Релеф и полезни изкопаеми ........................................................................................................... 79Климат ............................................................................................................................................. 81Климатични пояси и планинска област ......................................................................................... 82Води ................................................................................................................................................. 83Природни зони – 1 .......................................................................................................................... 85Природни зони – 2 .......................................................................................................................... 86Население и политическа карта ..................................................................................................... 88Стопанство ...................................................................................................................................... 92Страни в Азия. Япония. Република Корея ................................................................................... 95Страни в Азия. Китай. Турция ...................................................................................................... 96
ГЕОГРАФИЯ НА АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ ............................................................................... 98Географско положение, големина, брегове и опознаване на Австралия. Природа .................. 98Население. Австралийски съюз ................................................................................................... 100Океания ......................................................................................................................................... 102
ГЕОГРАФИЯ НА ОКЕАНИТЕ ........................................................................................................ 103Океаните на Земята ...................................................................................................................... 103
3. Уроците за преговор и обобщение – модели за систематизация на географското познание ............................................................................................................................................ 105
Ние и светът, в който живеем (начален преговор) ..................................................................... 105Южна Америка през моите очи (урок за обобщение) ............................................................... 106Многообразието на Северна Америка (урок за обобщение) .................................................... 107Азия – континентът на рекордите (урок за обобщение) ............................................................ 107Южният континент и островният свят в Тихия океан (урок за обобщение) ............................ 108География на континентите и страните (годишен преговор) .................................................... 109
Част четвърта. КОНТРОЛ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ... 111Тест за входно ниво „Ние и светът, в който живеем“ (вариант 1)............................................ 112Тест за входно ниво „Ние и светът, в който живеем“ (вариант 2)............................................ 115Южна Америка (тестови вариант за тематичен контрол) ......................................................... 118Северна Америка (тестови вариант за тематичен контрол) ...................................................... 120Азия (тестови вариант за тематичен контрол) ........................................................................... 122Австралия и Океания (тестови вариант за тематичен контрол) ................................................ 124Тест за изходно ниво „География на континентите и океаните“ (вариант 1) .......................... 126Тест за изходно ниво „География на континентите и океаните“ (вариант 2) ......................... 129Отговори на тестовите варианти за входно ниво и система за оценяване ............................... 132Отговори на тестови вариант за тематичен контрол „Южна Америка“ ................................... 133Отговори на тестови вариант за тематичен контрол „Северна Америка“ .............................. 134Отговори на тестови вариант за тематичен контрол „Азия“ .................................................... 134Отговори на тестовите варианти за изходно ниво .................................................................... 136Отговори на тренировъчния тест „Ние и светът, в който живеем“ от учебната тетрадка ...... 137Отговори на тренировъчния тест „Близки и далечни континенти и океани“ от учебната тетрадка .................................................................................................................... 138
5
Географското образование е част от общото образование на подрастващите и като такова то има своето място в общата им култура. Форми-рането на географската култура е продължителен и цялостен процес, в чиято основа стои научното познание за обкръжаващата действителност.
В недалечното минало в практиката на обуче-нието по география главната идея при подбора на учебното съдържание и организацията на проце-са на обучение се състоеше в пренос на основи-те на научното географско знание като сложна и относително цялостна система, в която водещи елементи бяха понятията.
Доминиращият принцип за научност съответ-стваше на стратегическата цел – формиране на научна географска картина за света. Цялата сис-тема се стремеше да формира предимно научно, рационално познание, което се явяваше географ-ското мислене и се приемаше като идеал и педа-гогическа норма1.
Обучението в съвременното училище е изпра-вено пред необходимостта да формира, развива и стимулира интереса на учениците към учебното съдържание и учебната дейност. Активизирането на познавателните интереси на учениците е усло-вие за преодоляване на отчуждението и нежела-нието за учене, за приемане на познанието като път за изграждане на необходими в съвременния свят качества на личността – информираност, бо-гата култура, творческа инициативност2.
Съхранявайки родната традиция, образова-нието се синхронизира с новите европейски стан-дарти, които изискват в края му младите хора да са придобили ключови компетентности на ниво, което ги подготвя за живота на възрастни и създа-ва основата за бъдещо обучение и професионален живот.
Изучаването на география и икономика в 6. клас на основата на взаимодействие и взаимоза-висимост, на територии, отличаващи се със спе-цифично развитие, общи проблеми и политика, е доказателство, че училищната география е един от учебните предмети с широк светоглед към гло-балните проблеми и устойчивото развитие, към динамиката на икономическите процеси и проти-воречия.
1 Дерменджиева, С. и др. География и образование. Методика на обучението по география. I част. В. Търново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010.
2 Дерменджиева, С. и др. Урокът по география. В. Тър-ново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2012.
Очакваните резултати от обучението в 6. клас за постигане на общообразователна подготовка в края на класа са свързани с основната област на компетентност: География на континентите и страните и придобиване на знания, умения и отношения за: опознаването на света и раз-витието на географското познание; географ-ското положение и границите, природата на океаните и континентите: Южна и Северна Америка, Азия, Австралия; политическата карта, населението, стопанството в Южна и Северна Америка, Азия, Австралия, Оке-ания и в избрани страни (Бразилия, Аржен-тина, САЩ, Канада, Япония, Китай, Турция, Република Корея, Австралийски съюз и Нова Зеландия). Другата основна област на компетен- тност е свързана с географската информация.
Съдържателно-структурният анализ на дейс- тващата нормативна база, регламентираща съвре-менното обучение по география и икономика в 6. клас, показва, че тя трябва не само формално да отговаря на логиката на географската и дидакти-ческата наука, но и да се съобрази с традициите, които са доказали своята ценност в практиката.
При конструиране на модела на книгата на учителя за 6. клас като естествено продължение на книгата за учителя за 5. клас следваме систем-но-структурния подход, който отразява структу-рата и взаимовръзките между елементите в систе-мата на географското образование.
Интерпретирането на резултатите от проведе-ните анализи ни дава основание да аргументираме твърдението, че спрямо потребностите на съвре-менните млади хора не е възможно да се препода-ва (в частност в 6. клас) модерно, интерактивно, атрактивно и най-вече ефективно единствено чрез традиционния вариант на организация на обуче-нието.
Основанията да се потърси иновативно реше-ние в научно-методическите изследвания са след-ните:
• Утвърдената в българското училище практи-ка за поредността на изучаването на континен-тите, при която с малки изключения континентът Африка е начален. Първоначалните знания за ге-ографската карта на определена териториална единица (континент) и уменията да се използва като средство за онагледяване на географското познание и източник на нова информация се фор-мират именно в този етап на обучението. Те са
УВОД
6
базови за последващото прилагане при изучава-нето на останалите континенти и върху тяхното изграждане трябва да се концентрират съществе-ни методически усилия.
• Концепции, намерили отражение в съвремен-ния прочит за същността на географското обра-зование по отношение многокомпонентността на географската култура и групирането им в трие-динна същност – знания, умения и компетентности.
• Световната тенденция в опитите за поетапна реорганизация на съвременното географско об-разование към нарастване на практико-прилож-ната му ценност (пространствена ориентация за протичащи събития; оценка на развитието и про-явлението на глобални и регионални проблеми; модел на природосъобразно поведение, базирано на географска образованост; толерантност към етнически, конфесионални и културни различия и др.).
• Необходимостта от прилагане на по-атрак-тивни форми за осъществяване на учебно-позна-вателната дейност, както и по-целенасочено и обективно осъществен контрол/самоконтрол вър-ху нея.
• Наличието на образователни ресурси от нов тип, към които се отнасят електронните, възприемайки ги и като основен информацион-но-методически ресурс в структурата на учеб-но-познавателния процес. При съответствие с дидактико-методическите изисквания за плани-ране, организация и провеждане на географското обучение, учебните програми и учебното съдър-жание в учебника, те могат да изпълняват ролята на ефективно дидактическо средство от съвсем нов тип, съответстващ на потребностите на учи-тели и ученици за динамизиране на съвместната им дейност.
• Резултатите от проведените различни форми на контрол показват по-висока степен на овладя-ност на знания, отколкото на умения, свързани с географията на континентите и океаните. При ре-дуцирания хорариум учебно време е необходимо да се търсят варианти за по-икономично препода-ване на учебното съдържание, което да освобо-ди ценен времеви ресурс, в който ученето да се концентрира върху формирането и затвърдява-нето на умения и компетентности.
Книгата за учителя се състои от 4 части. В първата част са представени концептуални
рамки на учебния предмет „География и икономи-ка“ в 6. клас. Потърсени са опори и предпостав-ки за реализиране на ключовите компетентности в учебната програма. Изведени са някои идеи за реализирането на целите на обучението и меж-
дупредметните връзки и дейности (на основата на графични модели).
Във втората част са разкрити значението, функциите и структурата на учебния комплект, в частност на учебника, учебната тетрадка и елек-тронния учебник.
Третата част обхваща методическата вариа-тивност на отделните типове уроци – за дейности, за нови знания, за преговор и обобщение.
Предложените насоки и разработки на уро-ците за дейности, за нови знания, обобщение, контрол и оценяване изграждат система, в която изборът и мястото на всеки елемент са съобра-зени с особеностите на учебното съдържание, с мястото на всяка тема в курса, с очакваните ре-зултати, описани в учебната програма, и с други-те съвременни методи и технологии, които могат да бъдат включени в системата.
Структурните опори при разработването на уроците за дейности в книгата за учителя има следната схема:
¾ Нормативни рамки на ниво учебна про-грама:� Област на компетентности� Компетентности като очаквани резултати от
обучението� Основни понятия, които са базисни за фор-
миране на компетентности� Ключови компетентности и възможности за
междупредметни връзки ¾ Отговор на подбрани учебно-познава-
телни задачи ¾ Дидактически опори (идеи за креативни
дидактически решения) Структурата на уроците за нови знания в
книгата за учителя включва следните моменти: ¾ Заглавие ¾ План на урока – първи вариант; втори
вариант ¾ Запомни, това е важно! ¾ Мозайка (пъзел) от факти ¾ Географски кръгозор – методически
щрихиПри методическата обосновка, вариативност и
адаптивност на уроците за нови знания сме насо-чили вниманието към:
Темата на урока – с 2 варианта на план (с ал-тернативна структура).
Запомни, това е важно! – на ниво постига-не на компетентности като очаквани резултати от обучението при конкретната тема и новите поня-тия.
Мозайка (пъзел) от факти – рубриката включ-ва: прецизни и лесни за усвояване научно изведени
7
текстове, без да се подценява научната стойност на географската информация. Акцентът е поставен върху ключови теми от учебното съдържание, кои-то са ориентирани към ученици с изявени интереси към географията. В съдържателно отношение те са обвързани с учебната програма.
Географски кръгозор – методически щрихи, включващ някои методи за преподаване и учене, учебно-методически ресурси, насоки за органи-зиране на интерактивна среда, междупредметни връзки. Предложен е набор от материали и за-дачи, чрез които да се развиват и усъвършенстват у учениците компетентности и с практическа при-ложимост. Цели се дидактично многообразие, сте-пенуване на активности по сложност и включване на задачи за креативност и творческо мислене. По-сочени са и конкретни съвети как да се насърча-ва активност, самостоятелност и творчеството на ученика в различни учебни дейности.
Разработени са и някои отговори на задачи, както от учебната тетрадка, така и от учебника.
В четвъртата част се открояват аспекти
на контрола и оценяването на постиженията на учениците и са предложени тестови варианти за входно и изходно ниво и техните отговори.
Методическите решения като елементи на сис-темата са взаимосвързани, между тях е налице определена зависимост по отношение на място, цел на приложение, учебно съдържание, при чи-ето овладяване се прилагат.
В своята съвкупност те изграждат структурата на модела.
Използваме и интегралния подход предимно на вътрешнопредметно и вътрешнокурсово рав-нище. Вътрешнопредметният синтез като форма на приложение на интегралния подход е насочен към задълбочаване на връзката между областите на компетентностите.
Научната обосновка е на основа на разработе-ното учебно съдържание, представяща основните цели на учебния процес и очакваните резултати от него, и някои конкретни съвети за активизира-не, концептуализиране и структуриране на учеб-ното познание.
С действието на новия образователен закон – Закон за предучилищното и училищното образо-вание от 2016 г. и Наредба № 4 за учебния план (която като нов образователен документ опреде-ля държавния образователен стандарт за учебния план) се поставят рамковите изисквания за ха-рактеристиките, съдържанието и структурата на учебния план.
Рамковите учебни планове дефинират броя на учебните седмици по класове, наименованието на учебния предмет, годишния брой на учебните ча-сове за съответния клас, както и общия брой по етапи и степени.
В структурата на учебния план изучаването на география и икономика е включено в задължител-нитe учебни часове.
Учебната програма се вписва, продължава, развива и аргументира от заложената в Закона и в конкретизиращите го документи философия за интегративния характер на учебното съдържание и произтичащите от него дидактически възмож-ности за обучение и ценностни ориентации (от-ношения), свързани с основните компетентности.
Част първа. КОНЦЕПТУАЛНИ РАМКИ НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС
Конкретизацията на концептуалната идея за изграждане на учебния комплект като система е осъществена в целеви, съдържателен, процесу-ален, технологичен и резултативно-оценъчен аспект.
Освен тези характеристики в конструкцията на системата заляга идеята за синтезиране в един-на цялост на постиженията на дидактическата, методическата, географската наука с новите учебни програми.
Знанията, уменията и отношенията като очак- вани резултати от обучението по всеки учебен предмет са разписани в съответната учебна про-грама.
1. УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС – ПРЕДПОСТАВКА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ
Географското образование ориентира обуче-нието към съвременността на ученика и особено към бъдещето, което при огромната динамика на
8
живота в глобалния свят изисква залагане на та-кива отношения у подрастващите, които, развити през следващите години в училище, ще улесняват бързото им включване в социалната среда.
Изискванията за постигане на общообразова-телна подготовка по всеки предмет – очаквани компетентности (знания, умения и отноше-ния) са като резултати от обучението по всеки общообразователен предмет в края на етапа и връзката им с ключовите компетентности.
Въз основа на изискванията учебната про-грама за всеки клас, която определя целите на обучението, учебното съдържание и резул-татите от обучението за съответния клас, има следната структура:
СТРУКТУРА НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
КратКо представяне на учебната програма
очаКвани резултати от обучението по география и иКономиКа в Края на Класа
учебно съдържание – теми и Компетентности Като очаКвани резултати от обучението, нови понятия
препоръчително процентно разпределение за задължителните учебни часове
специфични методи и форми за оценяване на пости-женията на учениците
дейности за придобиване на Ключови Компетент-ности, КаКто и на междупредметни връзКи
Фиг. 1
Логическата структура на учебното съдържа-ние на курса по география и икономика в 6. клас е нормативно определена от учебната програма.
Мястото на учебния курс в 6. клас се опре-деля от система от фактори, сред които като клю-чови могат да се откроят:� логиката и постиженията на географската
наука, които са адаптирани чрез съвременните дидактически концепции за обучение и учене;� утвърденото и вече традиционно за географ-
ското обучение начало с дедуктивен начален курс в 5. клас, върху който да се надграждат регионал-ните курсове;� възможностите за осъществяване на интер-
дисциплинарна интегрираност с учебни предме-ти от прогимназиалния етап.� възрастовите психо-физиологични специфи-
ки на учениците, които се отличават с любозна-телност, интерес към новото, ангажирано и моти-вирано отношение към учебния процес.
Базирайки се на тези опори, сме заложили
съобразяване както с възрастовите особености на учениците, така и с компетентностния подход в уроците за нови знания, способстващ за фор-миране на ключови компетентности. Прилагайки иновативен подход в уроците за дейност, прего-вор и обобщение, се опитваме да създадем усло-вия за самостоятелна и групова работа, критично мислене и творческа дейност.
Нормативната рамка на обучението по геогра-фия и икономика в 6. клас ни дава основание за дидактическа процедура със следните обобщения:� учебната програма и репродукцията ѝ на
ниво учебник са съгласувани напълно с достиже-нията и на съвременната география;� планираната комплексност в географската
характеристика на континентите се осъществя-ва чрез синтез от природогеографско и социал-но-икономическо познание;� реализиране на проблемността, ситуатив-
ността и практико-приложната насоченост на географското познание, което е един от ключовите аспекти в световните и европейските тенденции, с цел повишаване ролята на географията за форми-ране на активни, критично мислещи личности;� съчетаването с различни образователни
компоненти от единна обучителна система предполага възприемането на учебното съдър-жание от учениците и изискването за съчетаване с други дидактически ресурси като географска карта, атлас, контурни карти, учебна тетрадка и електронен учебник;� съществуват резерви за използване на
вътрешнопредметни и междупредметни връзки с цел оптимизиране процеса на обучение в училищ-на среда и самостоятелната учебна дейност на обучаемите, концентрирани върху формирането на научно вярна и обективна представа за уникал-ността на континентите и океаните;� знанията (включващи система от единични
и общи понятия, факти, принципи и закономер-ности), обвързани с уменията, се интерпретират в пространствен аспект прилагат се в логическа взаимообвързаност и се явяват качествена база за надграждане и развиване чрез спираловидно усложняване в нови дидактически ситуации при изучаването на останалите континенти;� качествено (или ясно) са изведени причин-
но-следствени взаимовръзки между отделните компоненти на цялостната географска характерис-тика на регионална единица (континент, океан).
Съдържателните и методико-дидактическите акценти предполагат:� преодоляване на дисонанса между непре-
къснато нарастващия информационен поток и
9
преконструираните изисквания към знанията, уменията и компетентностите на учениците спрямо техните потенциални възможности;� съобразяване със съдържателните, инфор-
мационните и структурните акценти, заложени в учебния курс, с цел формиране на географски умения и приложението им в различни дидакти-чески ситуации; � улесняване на процеса на осмисляне на учеб-
ното съдържание чрез прецизиране на фактоло-гичното натоварване и формализма;� конструиране на учебния процес в действе-
но учебно обкръжение и обучаваща среда;� свързване в органична система на информа-
ционно-съдържателната, организационно-дей-ностната и емоционално-мотивиращата стра-на на обучението;� организиране на индивидуална, групова и
екипна (при предварително вътрешногрупово разпределяне на ролите и при взаимно сътрудни-чество) форма на учебна дейност в зависимост от поставените дидактически цели;� разширяване на пространството за дейност
на обучаемите чрез включването им в различен тип интелектуални и приложни взаимодействия с източниците на информация, от една страна, и с останалите участници в процеса на обучение (учител, съученици), от друга;� концентрично разгръщане на разнопланово
и тематично насочени, но в същото време взаи-мосвързани учебни дейности с нарастваща слож-ност, които в комплекс изграждат система от ког-нитивни, психомоторни и афективни механизми за компетентностен подход;� рефлексивна самоорганизация на процеса на
усвояване на умения, базираща се на съотнасяне-то им спрямо външна оценка и самооценка и уве-реността в теоретичната и практико-приложната им ценност.
Основните въпроси, залегнали при създава-нето на настоящия модел за учебния комплект, са:� каква е вътрешната логика на учебния курс
в 6. клас, кои са основните проблеми (резултати), основните ключови думи, разкриващи познава-телната карта, която може да се състави (фиг. 2);� как да се разреши дилемата между онова,
което е класическо, което може да се приеме за универсално, необходимо, основно, и онова, кое-то е маргинално, макар и важно, което може да се счита за новост, което представлява новата нор-мативна реалност;� с помощта на кои похвати ще се реализира:
чрез подтикване на учениците към формиране на компетентности, активно учене, самостоятелна
работа, актуализиране на опита им и създаване на условия за обогатяването му, чрез преодоляване на проблеми и др.3
2. ИДЕИ В УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Концептуалното решение е следствие от оп-ределяне на системообразуващата (интегрираща) идея, около която се изгражда съдържателно и структурно учебният комплект като обучителен ресурс.
Според нас това е зависимостта на географ-ското познание от дълбочината, осъзнатостта и устойчивостта на формираните компетентности (знания, умения и нагласи), които включват както специфични географски умения, така и умения за учене, социална и гражданска отговорност, ини-циативност, оценка и самооценка.
Съвременните обществени реалности форми-рат нова гледна точка към стойността на географ-ското знание и познание, значението на географ-ската образованост като част от общата култура и стил на социално поведение и преформулират компетентности и ценности като очаквани резул-тати от обучението.
Обучението по география и икономика в 6. клас е насочено към продължаване формирането и развитието на географската култура чрез овладя-ването на базисни знания, умения и придобиване-то на ключови компетентности за заобикалящото пространство на регионално ниво чрез изучаване на избрани континенти и океани на планетата4.
Основополагащо е значението на комплекс-ността на системата на географското обучение. То е обвързано директно или индиректно с всички останали географски курсове в прогимназиалния и гимназиалния етап чрез базовите знания, уме-ния и компетентности, които формира.
Курсът в 6. клас е естествено продължение на общия и регионален (поради включването на Африка и Антарктида) характер на курса в 5. клас, който е обособен чрез основните съдър-жателно-тематични ядра: Земята като част от Слънчевата система, природният облик на планетата, населението, селищата, полити-ческата карта, стопанството и два от кон-тинентите.
3 Дерменджиева, С. Методика на изследователската дейност по регионална география. В. Търново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2001
4 Приложение № 24 към т. 24, Учебна програма по ге-ография и икономика за 6. клас (общообразователна подго-товка).
2. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др
10
Фиг
. 2.
ОЧ
АК
ВАН
И Р
ЕЗУ
ЛТА
ТИ О
Т О
БУЧ
ЕНИ
ЕТО
ЗА
ПО
СТИ
ГАН
Е Н
А О
БЩО
ОБР
АЗО
ВАТЕ
ЛН
А П
ОД
ГОТО
ВКА
В К
РАЯ
НА
КЛ
АС
А
ОБЛ
АС
ТИ
НА
КО
МП
ЕТЕН
ТНО
СТИ
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
ГЕО
ГРА
ФИ
Я
НА
КО
НТИ
НЕН
ТИТЕ
И
СТР
АН
ИТЕ
ЗНА
НИ
Я, У
МЕН
ИЯ
И О
ТНО
ШЕН
ИЯ
Опр
едел
я ка
кво
изуч
ава
геог
рафи
ята
и оп
исва
важ
ни
откр
ития
за о
позн
аван
ето
на с
вета
и р
азви
тиет
о на
ге
огра
фско
то п
озна
ние.
Х
арак
тери
зира
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие и
гран
ици -
те н
а А
фрик
а и
Ант
аркт
ида
и на
изб
рани
стр
ани
в А
фрик
а.
Хар
акте
ризи
ра о
собе
ност
ите
на п
риро
дата
на
Афр
ика
и А
нтар
ктид
а.
Хар
акте
ризи
ра п
олит
ичес
ката
кар
та, н
асел
ение
то,
стоп
анст
вото
в А
фрик
а и
избр
ани
стра
ни (Е
гипе
т и
РЮА
). П
озна
ва о
собе
ното
в п
олит
ичес
кия
стат
ут н
а А
нтар
-кт
ида.
Опи
сва
важн
и от
крит
ия за
опо
знав
анет
о на
све
та и
раз
вити
ето
на
геог
рафс
кото
поз
нани
е.
Хар
акте
ризи
ра ге
огра
фско
то п
олож
ение
и гр
аниц
ите
на Ю
жна
и Се
верн
а А
мери
ка, А
зия,
Авс
трал
ия, О
кеан
ия и
на
избр
ани
стра
ни
в тя
х.
Хар
акте
ризи
ра о
собе
ност
ите
на п
риро
дата
на
Южн
а и
Севе
рна
Аме
рика
, Ази
я, А
встр
алия
и О
кеан
ия.
Хар
акте
ризи
ра п
олит
ичес
ката
кар
та, н
асел
ение
то, с
топа
нств
ото
в Ю
жна
и Се
верн
а А
мери
ка, А
зия,
Авс
трал
ия, О
кеан
ия и
в и
збра
-ни
стр
ани
(Бра
зили
я, А
ржен
тина
, СА
Щ, К
анад
а, Я
пони
я, К
итай
, Ту
рция
, Реп
убли
ка К
орея
, Авс
трал
ийск
и съ
юз и
Нов
а Зе
ланд
ия).
Хар
акте
ризи
ра ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гра
ници
те и
осо
бено
сти-
те н
а пр
ирод
ата
на о
кеан
ите.
11Отличителни са логичността и последовател-
ността при формирането на знанията за всеки континент. Съдържанието е разработено в две основни теми:
• за природата на континента; • за населението, стопанството и политическа-
та карта на континента.Формира се сложна система от единични поня-
тия за географските обекти на четири континента и океаните.
Ключовите идеи и послания, които пренасят и доизграждат на ново ниво информационните, ценностните и развиващите възможности на ге-ографията от 5. в 6. клас, се събират накратко в няколко концептуални кръга.
1. Формиране на географска култура у уче-ниците, обединяваща в себе си географската гра-мотност, географската компетентност и модели на поведение в географското пространство (фиг. 3).
2. Изходната образователна и възпитателна стратегия на програмата и учебния комплект се основава на потребностите от реализиране на ясна методологическа позиция за природната и обществената среда.
3. Идеята за съвременните тенденции на гло-балното образование и неговите опори, предста-вени в четирите стълба на образованието: да се научим да знаем, да се научим да можем, да се научим да живеем в унисон с другите, да се нау-чим да бъдем6;
5 Гайтанджиева, Р. Стратегия на географското образо-вание в средното общообразователно училище при новите реалности. София. ИК „Анубис“, 2000.
6 Дерменджиева, С. и др. География и образование. Методика на обучението по география. І част. В. Търново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010.
4. Ролята на традициите и тяхното съчетава-не с образователните иновации. От една страна, е необходимо преодоляване на съществуващи-те противоречия между традиционни модели и съвременни тенденции, между универсално и индивидуално, между огромното количество на-трупани знания и човешките възможности с цел ефективност на усвояване, а от друга страна, в ге-ографското образование е наложено прилагането на регионалния и типологичния подход;
5. Образователната реформа, която води със себе си промяна в нормативните документи и структури, промяна в учебното съдържание и не-говото структуриране, промяна в ролята и функ-циите на участващите в образователния процес пряко и непряко, промяна в материалната среда, промяна в методите и средствата на преподаване и други;
6. Прилагането на ИКТ в обучението по гео-графия като част от цялостния процес на географ-ското образование и обвързаността му със зна-ния, процеси и явления, провокиращи у учениците интерес и любов към географското образование;
7. Интегрирането и вътрешнопредметният синтез на географското училищно образование.
Концептуалният модел за изучаване на гео-графията на континентите и страните в 6. клас включва: способи за самостоятелно придобиване на географска информация; организиране на гео-графско познание чрез преобладаваща диалогич-ност в образователния процес; анализиране (кри-тическо възприемане на информация от различни източници); формулиране и отговор на географ-ски въпроси.
Прилагането на компетентностния подход в обучението по география и икономика в 6. клас
Фиг. 35
ГЛАВНАТА ЦЕЛ СЕ КОНКРЕТИЗИРА В ТРИ ПОДЦЕЛИ:
Да се развива географска грамотност, като се усвояват:
Да се формира географска компетентност за:
Да се развиват ценностна ориентация и провокиране на:
система от единични понятия и регионални закономерности за континентите Южна Америка, Северна Америка, Азия, Австралия и Океания и океаните на Земята
умения за формулиране и за отговаряне на географски въпроси чрез използване на различна географска информация за анализ, характеристика, сравнение, обобщение
формулиране и оценяване на проблеми
вземане на решения и разумно взаимодействие с географската среда
интерес към географията на континен-тите и океаните
нравствено- естетически ценности, които стават мотив, норма и критерий за разбиране и разумна дейност в географското пространство
12
води до разбирането и характеризирането на гео-графското положение, природата, политическата карта, населението, стопанството и на избрани страни в Южна и Северна Америка, Азия, Ав-стралия и Океания.
Използването на различни интерактивни мето-ди в процеса на обучение по география и иконо-мика създава възможност да се възпитават у уче-ниците активно гражданско поведение и умение за демократично общуване.7
За успешното изпълнение на програмата тряб-ва да се прилагат и съчетават традиционни и съвременни форми, методи и подходи при орга-низиране на учебния процес с активно включване на елементи на изследователския и на проблем-ния подход. Това осигурява възможност за изпол-ване, подбиране и анализиране на географска ин-формация от различни източници и представяне на географска информация в карта, текст, различ-ни графични изображения или чрез ИКТ.
7 Дерменджиева, С. Методика на изследователската дейност по регионална география. В. Търново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2001.
3. ВЪТРЕШНОПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ – 5. и 6. КЛАС
Като естествено продължение на изучаването на континентите в 5. клас, започнало с Африка и Антарктида, в 6. клас се проследяват по основ-ните стъпки от правилото за характеризиране на континент следните теми:
1. Географско положение, граници, големи-на и опознаване (фиг. 4)2. Релеф и полезни изкопаеми (фиг. 5)3. Климат и климатични пояси и планин-ска област (фиг. 6)4. Води (фиг. 7)5. Природни зони (фиг. 8)6. Население и политическа карта (фиг. 9)7. Стопанство (фиг. 10)8. Страни (фиг. 11)Характеристиката на океан се състои от след-
ните акценти: � географско положение� площ� брегова линия� релеф на океанското дъно� особености на водите (температура,
соленост, течения) � организмов свят � стопанско значение.Задълбочените покомпонентни разрези до-
казват, че има възможности за реализиране на системността (взаимообвързване на учебното съдържание с предходни и последващи географ-ски курсове; възможност за интердисциплинарна обвързаност на понятийно ниво; логичност във въвеждане и затвърдяване на знания и умения), както и адаптираността на учебния предмет „Ге-ография и икономика“, с цел да съдейства за ус-пешното ориентиране, адаптиране и реализиране на ученика в обществото.
Фиксирането на параметри като обхват, съ-държателно прецизиране на тематичната натова-реност, последователност на учебните дейности, съчетаване на източници на информация в раз-личен формат е резултат на комплексни дидакти-чески решения.
13
Фиг
. 4. Г
еогр
афск
о по
лож
ение
, гра
ници
, гол
емин
а и
опоз
нава
не
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
КОМПЕТЕНТНОСТИ КАТО ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
1. Г
ЕОГР
АФ
ИЯ
НА
К
ОН
ТИН
ЕНТИ
ТЕ И
С
ТРА
НИ
ТЕ
1.1.
Гео
граф
ията
–
древ
на и
съв
рем
енна
на
ука
Опр
едел
я ка
кво
изу -
чава
ге
огра
фият
аО
писв
а от
крит
ията
на
Хри
стоф
ор К
олум
б,
Ваш
ку д
а Га
ма и
Фер
-на
ндо
Маг
елан
. Н
анас
я ма
ршру
тите
на
море
плав
ател
ите
върх
у ко
нтур
на к
арта
. Да
ва п
риме
ри за
из -
полз
ване
на
геог
рафи
я-та
в с
воя
живо
т.
6. Г
ЕОГР
АФ
ИЯ
НА
К
ОН
ТИН
ЕНТИ
ТЕ
И С
ТРА
НИ
ТЕ
6.1.
Гео
граф
ско
поло
же-
ние,
гол
емин
а, б
рего
ве
и оп
озна
ване
на
Афр
ика
Опр
едел
я ге
огра
фско
то
поло
жени
е, го
леми
ната
и
гран
ицит
е на
Афр
ика
по
прав
ило.
О
писв
а бр
егов
ете
по
карт
а.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и
изсл
едва
нето
на
конт
и -не
нта
от В
ашку
да
Гама
и
Дейв
ид Л
ивин
гстъ
н.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на
карт
а на
зван
ията
на:
Ги
брал
тарс
ки п
рото
к,
Суец
ки к
анал
, Сре
дизе
м -но
мор
е, Ч
ерве
но м
оре,
о.
Мад
агас
кар,
Гви
нейс
ки
зали
в, п
-в С
омал
ия.
ГЕОГРАФИЯ НА КОНТИНЕНТИТЕ И СТРАНИТЕ
1.2.
Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Юж
на А
мер
ика
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гол
емин
ата
и гр
аниц
ите
на Ю
жна
Аме
рика
по
прав
ило.
Ср
авня
ва ге
огра
фско
то п
олож
ение
на
Южн
а А
мери
ка и
Афр
ика
по к
арта
. О
писв
а бр
егов
ете
по к
арта
. О
писв
а оп
озна
ване
то и
изс
ледв
анет
о на
кон
тине
нта
от Х
рист
офор
Кол
умб,
Фер
нанд
о М
агел
ан и
Аме
риго
Вес
пучи
.Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
: Кар
ибск
о мо
ре, о
. Огн
ена
земя
, ост
рови
Гал
апаг
ос, з
алив
Ла
Пла
та, М
аге -
лано
в пр
оток
, Пан
амск
и ка
нал.
1.9.
Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Сев
ерна
Ам
ерик
аО
пред
еля
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие, г
олем
инат
а и
гран
ицит
е на
Сев
ерна
Аме
рика
по
прав
ило.
Срав
нява
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие н
а Се
верн
а и
Южн
а А
мери
ка п
о ка
рта.
Опи
сва
брег
овет
е по
кар
та.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и и
зсле
дван
ето
на к
онти
нент
а от
Хри
стоф
ор К
олум
б и
Виту
с Бе
ринг
.Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
: Сев
ерно
амер
икан
ски
архи
пела
г, ос
тров
Гре
нлан
дия,
Ант
илск
и ос
тров
и,
полу
остр
овит
е Ла
брад
ор, Ф
лори
да, К
алиф
орни
я, А
ляск
а, за
ливи
те Х
ъдсъ
н и
Мек
сика
нски
, Бер
инго
в пр
оток
.
1.17
. Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Ази
я О
пред
еля
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие, г
олем
инат
а и
гран
ицит
е на
Ази
я по
пра
вило
. Ср
авня
ва ге
огра
фско
то п
олож
ение
на
Ази
я и
Севе
рна
Аме
рика
по
карт
а.
Опи
сва
брег
овет
е по
кар
та.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и и
зсле
дван
ето
на к
онти
нент
а от
Мар
ко П
оло,
Сем
ьоно
в-Тя
ншан
ски,
Едм
ънд
Хил
ари,
Хри
сто
Про
дано
в.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на: Ч
ерно
мор
е, М
рамо
рно
море
, Жъл
то м
оре,
Ара
бско
мор
е, И
зточ
носи
бир -
ско
море
, Мал
айск
и ар
хипе
лаг,
Фил
ипин
ски
остр
ови,
Япо
нски
ост
рови
, о. Ш
ри Л
анка
, про
тоци
те Б
осфо
р и
Дард
анел
и,
Пер
сийс
ки и
Бен
галс
ки за
лив,
пол
уост
рови
те Т
айми
р, Ч
укот
ски,
Кам
чатк
а, К
орея
, Инд
окит
ай, И
ндос
тан,
Ара
бски
и
Мал
а А
зия.
6. Г
ЕОГР
АФ
ИЯ
НА
КО
НТИ
НЕН
ТИТЕ
И
СТР
АН
ИТЕ
6.10
. Ант
аркт
ида
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гол
емин
ата
и гр
аниц
ите
на А
нтар
ктид
а.О
писв
а оп
озна
ване
то и
изс
ледв
анет
о на
кон
ти-
нент
а –
Бели
нгсх
аузе
н –
Лаза
рев,
Руа
л А
мунд
сен,
бъ
лгар
скот
о уч
асти
е.
Про
ток
Дре
йк, А
нтар
ктич
ески
п-в
, о. Л
ивин
гс-
тън
, айс
берг
1.25
. Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Авс
трал
ия. П
риро
да
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гол
емин
ата
и гр
аниц
ите
на А
встр
алия
по
прав
ило.
О
писв
а оп
озна
ване
то и
изс
ледв
анет
о на
кон
тине
нта
от А
бел
Тасм
ан и
Дже
ймс
Кук.
Хар
акте
ризи
ра п
риро
дата
на
Ав-
стра
лия:
рел
еф, п
олез
ни и
зкоп
аеми
, кли
мат,
води
, при
родн
и зо
ни.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на б
рего
вите
фор
ми и
осн
овни
те ф
орми
на
реле
фа (Г
олям
бар
иере
н ри
ф,
остр
ов Т
асма
ния,
Гол
ям а
встр
алий
ски
зали
в, п
усти
ня В
икто
рия,
Гол
яма
водо
делн
а пл
анин
а), р
ека
Мър
и и
езер
о Еъ
р.
1.27
. Оке
ания
Зн
ае о
стро
внит
е гр
упи
– М
елан
езия
, Мик
роне
зия,
Пол
инез
ия и
Нов
а Зе
ланд
ия. О
писв
а оп
озна
ване
то и
изс
ледв
анет
о на
О
кеан
ия –
Мик
лухо
-Мак
лай.
1.28
. Оке
анит
е на
Зем
ята
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гра
ници
те и
голе
мина
та н
а ок
еани
те п
о ка
рта:
Тих
и ок
еан,
Атл
анти
ческ
и ок
еан,
И
ндий
ски
океа
н, С
евер
ен л
едов
ит о
кеан
.Ро
бърт
Пир
и; А
ркт
ика
14
Фиг
. 5. Р
елеф
и п
олез
ни и
зкоп
аем
и
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
проф
ил
на р
елеф
а;
сели
тра
6.2.
Рел
еф и
пол
езни
изк
опае
ми
Хар
акте
рист
ика
на р
елеф
а на
Афр
ика.
Поз
нава
тип
ични
те п
олез
ни и
зкоп
аеми
за
Афр
ика
и тя
хнот
о те
рито
риал
но р
азпр
еде-
лени
е.Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
из
учен
ите
форм
и на
рел
ефа:
Заи
рска
кот
-ло
вина
, обл
астт
а С
удан
, Сах
ара,
Ети
опск
а пл
анин
ска
земя
, Кал
ахар
и, Н
амиб
, Дра
ко-
нови
пла
нини
, Атл
аски
пла
нини
.
1.2.
Рел
еф и
пол
езни
изк
опае
ми
Хар
акте
ризи
ра р
елеф
а на
Южн
а А
мери
ка.
Поз
нава
тип
ични
те п
олез
ни и
зкоп
аеми
за Ю
жна
Аме
рика
и т
яхно
то т
ерит
ориа
лно
разп
реде
лени
е.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на и
зуче
ните
фор
ми н
а ре
лефа
(Анд
и, Б
рази
лска
пла
нин-
ска
земя
, Гви
анск
а пл
анин
ска
земя
, Ама
зонс
ка н
изин
а, О
рино
кска
низ
ина,
Лап
латс
ка н
изин
а,
пуст
иня
Ата
кама
и П
атаг
ония
) и т
ерит
ориа
лнот
о ра
зпро
стра
нени
е на
пол
езни
те и
зкоп
аеми
.
6. 1
0. А
нтар
ктид
аХ
арак
тери
зира
при
рода
та н
а А
нтар
ктид
а.1.
10. Р
елеф
и п
олез
ни и
зкоп
аем
и Х
арак
тери
зира
рел
ефа
на С
евер
на А
мери
ка.
Поз
нава
тип
ични
те п
олез
ни и
зкоп
аеми
за С
евер
на А
мери
ка и
тях
ното
тер
итор
иалн
о
разп
реде
лени
е.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на и
зуче
ните
фор
ми н
а ре
лефа
(Гол
еми
равн
ини,
Мис
исип
-ск
а ни
зина
, Кор
диле
ри и
Апа
лачи
) и те
рито
риал
ното
раз
прос
тран
ение
на
поле
знит
е из
копа
еми.
1.18
. Рел
еф и
пол
езни
изк
опае
ми
Хар
акте
ризи
ра р
елеф
а на
Ази
я.П
озна
ва т
ипич
ните
пол
езни
изк
опае
ми за
Ази
я и
тяхн
ото
тери
тори
ално
раз
пред
елен
ие.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на и
зуче
ните
фор
ми н
а ре
лефа
(Зап
адно
сиби
рска
низ
ина,
М
есоп
отам
ска
низи
на, И
ндо-
Ганг
ска
низи
на, Г
олям
ата
кита
йска
рав
нина
, Сре
днос
ибир
ско
пла-
то, п
лани
ните
Тян
шан
, Хим
алаи
и Т
ибет
ска
план
инск
а зе
мя, п
усти
нята
Гоб
и) и
тер
итор
иалн
ото
разп
рост
ране
ние
на п
олез
ните
изк
опае
ми.
1.25
. Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Авс
трал
ия. П
риро
даХ
арак
тери
зира
при
рода
та н
а А
встр
алия
: рел
еф, п
олез
ни и
зкоп
аеми
, кли
мат,
вод
и, п
риро
дни
зони
. Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
бре
гови
те ф
орми
и о
снов
ните
фор
ми н
а ре
лефа
(Гол
ям
бари
ерен
риф
, ост
ров
Тасм
ания
, Гол
ям а
встр
алий
ски
зали
в, за
лив
Кар
пент
ерия
, п-в
Кей
п Й
орк,
Го
ляма
та п
ясъч
на п
усти
ня, п
усти
ня В
икто
рия
и Го
ляма
вод
одел
на п
лани
на),
река
Мър
и и
езер
о Еъ
р.
1.27
. Оке
ания
Хар
акте
ризи
ра о
собе
ност
ите
на п
риро
дата
на
Оке
ания
.
1.28
. Оке
анит
е на
Зем
ята
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е ос
обен
ости
на
океа
ните
.
15
Фиг
. 6. К
лим
ат
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
6.3.
Кли
мат
Обя
сняв
а фа
ктор
ите
и ел
емен
тите
на
клим
ата
в
Афр
ика.
Зн
ае с
хема
та н
а па
сати
те.
1.3.
Кли
мат
, кли
мат
ични
поя
си и
пла
нинс
ка о
блас
т О
бясн
ява
факт
орит
е, к
оито
вли
яят
върх
у ел
емен
тите
на
клим
ата
в Ю
жна
Аме
рика
.Х
арак
тери
зира
кли
мати
чнит
е по
яси
и пл
анин
скат
а кл
имат
ична
обл
аст
в Ю
жна
А
мери
ка (в
кл. с
кли
мато
грам
а).
6.4.
Кли
мат
ични
поя
си и
обл
асти
Хар
акте
ризи
ра к
лима
тичн
ите
пояс
и и
план
инск
ата
обла
ст в
Афр
ика
по
прав
ило.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
кли
мати
ч-ни
те п
ояси
на
Афр
ика.
О
тгов
аря
на ге
огра
фски
въп
рос,
кат
о ко
мбин
ира
разл
ични
изт
очни
ци н
а ин
форм
ация
(кли
мато
грам
а и
карт
а).
субе
кват
ориа
-ле
н по
яс;
субт
ропи
чен
пояс
1.11
. Кли
мат
, кли
мат
ични
поя
си и
пла
нинс
ка о
блас
т О
бясн
ява
факт
орит
е, к
оито
вли
яят
върх
у ел
емен
тите
на
клим
ата
в С
евер
на А
мери
ка.
Хар
акте
ризи
ра к
лима
тичн
ите
пояс
и и
обла
сти
в С
евер
на А
мери
ка п
о пр
авил
о.
Сра
вняв
а кл
имат
ични
поя
си и
обл
асти
по
клим
атог
рами
.
умер
ен
клим
ат –
ок
еанс
ки и
ко
нтин
ента
-ле
н;
торн
адо;
су
бпол
ярен
по
яс
6.10
. Ант
аркт
ида
Хар
акте
ризи
ра п
риро
дата
на
Ант
аркт
ида.
озон
ова
дупк
а1.
19. К
лим
ат, к
лим
атич
ни п
ояси
и п
лани
нска
обл
аст
Обя
сняв
а фа
ктор
ите,
кои
то в
лияя
т въ
рху
елем
енти
те н
а кл
имат
а в
Ази
я.
Знае
схе
мата
на
мусо
ните
. Х
арак
тери
зира
кли
мати
чнит
е по
яси
и об
ласт
и в
Ази
я по
пра
вило
. А
нали
зира
кли
мато
грам
а на
суб
еква
тори
ален
кли
мати
чен
пояс
.
1.25
. Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Авс
трал
ия. П
риро
даХ
арак
тери
зира
при
рода
та н
а А
встр
алия
: рел
еф, п
олез
ни и
зкоп
аеми
, кли
мат,
вод
и, п
ри-
родн
и зо
ни.
1.27
. Оке
ания
Х
арак
тери
зира
осо
бено
стит
е на
при
рода
та н
а О
кеан
ия.
1.28
. Оке
анит
е на
Зем
ята
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е ос
обен
ости
на
океа
ните
.
16
Фиг
. 7. В
оди
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
6.5.
Вод
иХ
арак
тери
зира
вод
ите
на А
фрик
а –
глав
ен
водо
дел,
отт
очни
и б
езот
точн
и об
ласт
и,
изпо
лзва
не и
опа
зван
е.
Хар
акте
ризи
ра р
ека
по п
рави
ло.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на
изуч
енит
е ре
ки (Н
ил, К
онго
, Ниг
ер, З
ам-
бези
), ез
ера
(Вик
тори
я, Т
анга
ника
, Чад
) и
водо
пада
Вик
тори
я.
1.4.
Вод
иХ
арак
тери
зира
вод
ите
на Ю
жна
Аме
рика
– гл
авен
вод
одел
, отт
очни
и б
езот
-то
чни
обла
сти,
езе
ра (М
арак
айбо
и Т
итик
ака)
и в
одоп
ади
(Анх
ел и
Игу
асу)
. Х
арак
тери
зира
рек
а (А
мазо
нка,
Пар
ана
и О
рино
ко) с
пом
ощта
на
хидр
огра
ма.
Оце
нява
вод
ите
като
усл
овие
за ж
ивот
и ф
акто
р за
сто
панс
ка д
ейно
ст.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на и
зуче
ните
рек
и и
езер
а.
делт
а;
есту
ар1.
12. В
оди
Хар
акте
ризи
ра в
одит
е на
Сев
ерна
Аме
рика
– гл
авен
вод
одел
, отт
очни
и б
езот
-то
чни
обла
сти,
езе
ра (Г
олем
и ам
ерик
анск
и ез
ера
и Го
лямо
сол
ено
езер
о) и
Н
иага
рски
вод
опад
. Х
арак
тери
зира
рек
а (М
исис
ипи,
Мак
ензи
и К
олор
адо)
с п
омощ
та н
а хи
дрог
ра-
ма.
Оце
нява
вод
ите
като
усл
овие
за ж
ивот
и ф
акто
р за
сто
панс
ка д
ейно
ст.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на и
зуче
ните
рек
и и
езер
а.
умер
ен к
лима
т –
океа
нски
и к
онти
-не
нтал
ен;
торн
адо;
су
бпол
ярен
поя
с
6.10
. Ант
аркт
ида
Хар
акте
ризи
ра п
риро
дата
на
Ант
аркт
ида.
1.12
. Вод
и Х
арак
тери
зира
вод
ите
на А
зия
– гл
авен
вод
одел
, отт
очни
и б
езот
точн
и об
-ла
сти,
езе
ра (Б
айка
л, К
аспи
йско
мор
е и
Мър
тво
море
). Х
арак
тери
зира
рек
а (О
б, Я
ндзъ
, Хуа
нхъ,
Ган
г, Ти
гър
и Еф
рат)
с п
омощ
та н
а хи
дрог
рама
. О
ценя
ва в
одит
е ка
то у
слов
ие за
жив
от и
фак
тор
за с
топа
нска
дей
ност
в А
зия.
Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
изу
чени
те р
еки
и ез
ера.
1.25
. Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
Авс
тра-
лия.
При
рода
Хар
акте
ризи
ра п
риро
дата
на
Авс
трал
ия: р
елеф
, пол
езни
изк
опае
ми, к
лима
т,
води
, при
родн
и зо
ни.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на б
рего
вите
фор
ми и
осн
овни
те
форм
и на
рел
ефа
(Гол
ям б
арие
рен
риф,
ост
ров
Тасм
ания
, Гол
ям а
встр
алий
-ск
и за
лив,
зали
в К
арпе
нтер
ия, п
-в К
ейп
Йор
к, Г
олям
ата
пясъ
чна
пуст
иня,
пу
стин
я В
икто
рия
и Го
ляма
вод
одел
на п
лани
на),
река
Мър
и и
езер
о Еъ
р.
.1.
27. О
кеан
ия
Хар
акте
ризи
ра о
собе
ност
ите
на п
риро
дата
на
Оке
ания
.
1.28
. Оке
анит
е на
Зем
ята
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е ос
обен
ости
на
океа
ните
..
17
Фиг
. 8. П
риро
дни
зони
3. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
6.6.
При
родн
и зо
ни
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е зо
ни и
пла
нинс
ката
обл
аст
в А
фрик
а.
Със
тавя
мар
шру
т за
мис
лено
път
ешес
твие
из п
риро
дни-
те зо
ни н
а А
фрик
а.
черв
ено-
кафя
ви
почв
и;
тера
рос
а;
зона
на
сав
анат
а;
зона
на
твър
до-
лист
ните
ве
чноз
елен
и го
ри
и хр
асти
; оа
зис
1.5.
При
родн
и зо
ни
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е зо
ни и
пла
нинс
ката
обл
аст
в Ю
жна
Аме
рика
. П
редс
тавя
при
родн
а зо
на н
а Ю
жна
Аме
рика
в р
азли
чни
форм
и (т
екст
, пос
тер,
пре
зент
ация
). Ра
збир
а не
обхо
димо
стта
от
опаз
ване
на
прир
одат
а на
кон
тине
нта.
памп
а
6.10
. Ант
аркт
ида
Хар
акте
ризи
ра п
риро
дата
на
Ант
аркт
ида.
1.13
. При
родн
и зо
ни
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е зо
ни и
пла
нинс
ката
обл
аст
в С
евер
на
Аме
рика
.П
редс
тавя
при
родн
а зо
на в
Сев
ерна
Аме
рика
в р
азли
чни
форм
и (т
екст
, пос
тер,
пре
зент
ация
).
прер
ии;
тайг
а;
тунд
ра
1.21
. При
родн
и зо
ни
Хар
акте
ризи
ра п
риро
днит
е зо
ни и
пла
нинс
ката
обл
аст
в А
зия.
П
редс
тавя
при
родн
а зо
на в
Ази
я в
разл
ични
фор
ми (т
екст
, по
стер
, пре
зент
ация
).
вътр
ешно
кон-
тине
нтал
ни
пуст
ини;
ст
епи
1.26
. Гео
граф
ско
поло
жен
ие, г
олем
ина,
бре
гове
и о
позн
аван
е на
А
встр
алия
. При
рода
Х
арак
тери
зира
при
рода
та н
а А
встр
алия
: рел
еф, п
олез
ни и
зкоп
ае-
ми, к
лима
т, в
оди,
при
родн
и зо
ни.
1.27
. Оке
ания
Х
арак
тери
зира
осо
бено
стит
е на
при
рода
та н
а О
кеан
ия.
18
Фиг
. 9. Н
асел
ение
и п
олит
ичес
ка к
арт
а
V К
ЛА
С V
I КЛ
АС
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
6.7.
Нас
елен
ие и
пол
итич
еска
кар
та
Хар
акте
ризи
ра н
асел
ение
то н
а А
фрик
а –
брой
, ра
зпре
деле
ние,
рас
ов с
ъста
в, б
ит и
кул
тура
. О
писв
а из
мене
ниет
о и
съвр
емен
ното
със
тоян
ие
на п
олит
ичес
ката
кар
та н
а А
фрик
а.
Изр
азяв
а мн
ение
за т
ипич
ни п
робл
еми
на н
асел
е-ни
ето
(гла
д, б
олес
ти, н
егра
мотн
ост)
.
мест
но
и пр
есел
ено
насе
лени
е;
коло
ния
1.6.
Нас
елен
ие и
пол
итич
еска
кар
та
Хар
акте
ризи
ра н
асел
ение
то н
а Ю
жна
Аме
рика
– б
рой,
раз
пред
елен
ие,
расо
в съ
став
, бит
и к
улту
ра.
Опи
сва
съвр
емен
ната
пол
итич
еска
кар
та н
а Ю
жна
Аме
рика
. И
зраб
отва
пол
итич
еска
та к
арта
на
Южн
а А
мери
ка в
ърху
кон
турн
а ка
рта.
инди
анци
; см
есен
о на
се-
лени
е;
мети
си;
мула
ти
6.10
. Ант
аркт
ида
Поз
нава
осо
бено
стит
е в
поли
тиче
ския
ста
тут
на
Ант
аркт
ида
1.14
. Нас
елен
ие и
пол
итич
еска
кар
та
Хар
акте
ризи
ра н
асел
ение
то н
а С
евер
на А
мери
ка –
бро
й, р
азпр
едел
ение
, ра
сов
съст
ав, б
ит и
кул
тура
. О
писв
а съ
врем
енна
та п
олит
ичес
ката
кар
та н
а С
евер
на А
мери
ка
ески
моси
.1.
22. Н
асел
ение
и п
олит
ичес
ка к
арта
Хар
акте
ризи
ра н
асел
ение
то н
а А
зия
– бр
ой, р
азпр
едел
ение
, рас
ов с
ъста
в,
рели
гиоз
ен с
ъста
в, б
ит и
кул
тура
. И
зраз
ява
мнен
ие за
тип
ични
про
блем
и на
нас
елен
ието
на
Ази
я: б
ързо
на-
раст
ване
бро
я на
нас
елен
ието
, пре
насе
лено
ст, б
едно
ст и
нег
рамо
тнос
т в
отде
лни
тери
тори
и.О
писв
а съ
врем
енна
та п
олит
ичес
ка к
арта
на
Ази
я. Г
рупи
ра с
тран
и в
Ази
я по
геог
рафс
ко п
олож
ение
, пло
щ и
бро
й на
нас
елен
ието
с п
омощ
та н
а ка
рта
и ст
атис
тиче
ска
инфо
рмац
ия.
инду
изъм
; св
ещен
и гр
адов
е
1.26
. Нас
елен
ие. А
встр
алий
ски
съю
з Х
арак
тери
зира
нас
елен
ието
на
конт
инен
та –
бро
й, р
азпр
едел
ение
, рас
ов
съст
ав, б
ит и
кул
тура
абор
иген
и
1.27
. Оке
ания
Х
арак
тери
зира
осо
бено
стит
е на
нас
елен
ието
и с
топа
нств
ото
на
Оке
ания
.
маор
и;
папу
аси
19Ф
иг. 1
0. С
топ
анст
во
V К
ЛА
СV
I КЛ
АС
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
6.9.
Стр
ани
в А
фрик
а Х
арак
тери
зира
стр
анит
е Ег
ипет
и Р
ЮА
по
прав
ило.
1.8.
Стр
ани
в Ю
жна
Ам
ерик
а Х
арак
тери
зира
стр
анит
е Бр
азил
ия и
Арж
енти
на п
о пр
авил
о.
1.16
. Стр
ани
в С
евер
на А
мер
ика
Хар
акте
ризи
ра с
тран
ите
СА
Щ и
Кан
ада
по п
рави
ло.
1.24
. Стр
ани
в А
зия
Хар
акте
ризи
ра с
тран
ите
Япо
ния,
Кит
ай, Т
урци
я и
Репу
блик
а К
орея
по
прав
ило
.1.
26. Н
асел
ение
. Авс
трал
ийск
и съ
юз
1.27
. Оке
ания
Х
арак
тери
зира
Нов
а Зе
ланд
ия
V К
ЛА
С
VI К
ЛА
С
6. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
1. Г
еогр
афия
на
конт
инен
тите
и с
тран
ите
6.8.
Сто
панс
тво
Хар
акте
ризи
ра с
ъвре
менн
ото
съст
ояни
е на
сто
панс
твот
о на
Афр
ика.
О
бясн
ява
тери
тори
ално
то р
азпр
едел
ение
на
осно
вни
стоп
анск
и де
йнос
ти.
1.7.
Сто
панс
тво
Хар
акте
ризи
ра с
ъвре
менн
ото
стоп
анст
во н
а Ю
жна
Аме
рика
– ф
акто
ри и
със
тоя-
ние.
1.15
. Сто
панс
тво
Хар
акте
ризи
ра с
ъвре
менн
ото
стоп
анст
во н
а С
евер
на А
мери
ка –
фак
тори
и с
ъс-
тоян
ие.
1.23
. Сто
панс
тво
Хар
акте
ризи
ра с
ъвре
менн
ото
стоп
анст
во н
а А
зия
– фа
ктор
и и
съст
ояни
е
1.26
. Нас
елен
ие. А
встр
алий
ски
съю
з Х
арак
тери
зира
сто
панс
твот
о на
Авс
трал
ийск
ия с
ъюз
1.27
. Оке
ания
Х
арак
тери
зира
осо
бено
стит
е на
нас
елен
ието
и с
топа
нств
ото
на О
кеан
ия.
Фиг
. 11.
Ст
рани
20
4. Г
ОДИ
ШН
О Т
ЕМА
ТИЧ
НО
РА
ЗПРЕ
ДЕЛ
ЕНИ
Е П
О Г
ЕОГР
АФ
ИЯ
И И
КО
НО
МИ
КА
ЗА
6. К
ЛА
С № по ред
Учебна седмица по ред
Тем
а на
уро
чна-
та е
дини
ца В
ид н
а ур
очна
та
един
ица
Ком
пете
нтно
сти
като
оча
кван
и
резу
лтат
и от
обу
чени
ето
Нов
и по
няти
яК
онте
кст
и де
йнос
ти з
а вс
яка
уроч
на е
дини
цаМ
етод
и и
фор
ми
на о
ценя
ване
по
тем
и и/
или
разд
ели
Забележка
12
34
56
78
9
1Н
ие
и св
етът
, в
койт
о
жив
еем
Нач
ален
пр
егов
орС
ъгла
сно
учеб
ната
про
грам
а
по ге
огра
фия
и и
коно
мик
а 5.
кла
сИ
зпол
зван
е на
раз
личн
и ср
едст
ва за
он
агле
дява
не; у
мени
я за
поп
ълва
не
на с
хеми
, таб
лици
, тек
ст; ч
етен
е на
из
обра
жени
я и
рабо
та с
във
еден
и пр
авил
а.
Фор
мира
ща
устн
а и
писм
ена
про-
верк
а.
2Н
ие
и св
етът
, в
койт
о
жив
еем
Кон
трол
– вх
одно
ни
во
Съг
ласн
о уч
ебна
та п
рогр
ама
по
геог
раф
ия и
ико
ном
ика
5. к
лас
Пис
мен
тест
– д
и-аг
ност
ично
(нач
ал-
но) о
ценя
ване
.
1. Т
ЕМ
А Г
ЕО
ГРА
ФИ
Я Н
А К
ОН
ТИ
НЕ
НТ
ИТ
Е И
СТ
РАН
ИТ
Е
ГЕО
ГРА
ФИ
Я Н
А Ю
ЖН
А А
МЕ
РИК
А
3Ге
огра
фск
о по
лож
ение
, го-
лем
ина,
бре
гове
и
опоз
нава
не н
а Ю
жна
Ам
ерик
а
Нов
и зн
ания
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гол
емин
а-та
и гр
аниц
ите
на Ю
жна
Аме
рика
по
прав
ило.
С
равн
ява
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие н
а Ю
жна
Аме
рика
и А
фрик
а по
кар
та.
Опи
сва
брег
овет
е по
кар
та.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и и
зсле
дван
ето
на
конт
инен
та о
т Х
рист
офор
Кол
умб,
Фер
нанд
о М
агел
ан и
Аме
риго
Вес
пучи
. Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
: К
ариб
ско
море
, о. О
гнен
а зе
мя, о
-ви
Гала
-па
гос,
зали
в Л
а П
лата
, Маг
елан
ов п
рото
к,
Пан
амск
и ка
нал.
Бесе
да; п
робл
емна
сит
уаци
я;
назо
вава
пра
вило
за о
пред
елян
е на
ге
огра
фско
пол
ожен
ие и
гран
ици
на
конт
инен
т; р
абот
а с
карт
а, с
равн
е-ни
е; н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та
опре
деле
ни н
азва
ния.
М
ежду
пред
метн
и вр
ъзки
: (И
Ц),
(БЕЛ
), (И
Т), (
М)
Оце
нка
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
Оце
нка
от р
або-
тата
с к
онту
рнат
а ка
рта.
21
12
34
56
78
9
4.Ре
леф
и п
олез
ни
изко
паем
иН
ови
зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
реле
фа н
а Ю
жна
Аме
рика
. П
озна
ва т
ипич
ните
пол
езни
изк
опае
ми за
Ю
жна
Аме
рика
и т
яхно
то т
ерит
ориа
лно
раз-
пред
елен
ие.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на
изуч
енит
е фо
рми
на р
елеф
а (А
нди,
Бра
зилс
ка
план
инск
а зе
мя, Г
виан
ска
план
инск
а зе
мя,
Ама
зонс
ка н
изин
а, О
рино
кска
низ
ина,
Лап
лат-
ска
низи
на, п
усти
ня А
така
ма и
Пат
агон
ия) и
те
рито
риал
ното
раз
прос
тран
ение
на
поле
знит
е из
копа
еми.
проф
ил
на
реле
фа;
се
литр
а
Чет
е ка
рта
и пр
офил
на
реле
фа;
нана
ся ф
орми
на
реле
фа и
тер
итор
и-ал
ното
раз
прос
тран
ение
на
поле
зни
изко
паем
и въ
рху
конт
урна
кар
та.
Оце
нява
не: и
нди-
виду
ално
и гр
упо-
во; к
ачес
твен
а
и ци
фров
а оц
енка
.
5.П
ърва
кра
чка
към
„вт
орот
о от
крив
ане“
на
Юж
на А
мер
ика
Дей
ност
иЧ
ете
проф
ил н
а ре
лефа
. П
рила
гане
на
прав
илот
о за
чет
ене
на п
рофи
л на
рел
ефа.
Раз
позн
аван
е по
изо
браж
ения
и л
окал
изир
ане
на
геог
рафс
ки о
бект
и въ
рху
конт
урна
ка
рта.
Оце
нка
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
6.К
лим
ат, к
ли-
мат
ични
поя
си
и пл
анин
ска
обла
ст
Нов
и
знан
ияО
бясн
ява
факт
орит
е, к
оито
вли
яят
върх
у ел
емен
тите
на
клим
ата
в Ю
жна
Аме
рика
. Х
арак
тер
изир
а кл
имат
ични
те п
ояси
и п
ла-
нинс
ката
кли
мати
чна
обла
ст в
Южн
а А
мери
ка
(вкл
. с к
лима
тогр
ама)
.
Чет
ене
на к
лима
тогр
ама
и на
кли
-ма
тичн
а ка
рта;
раб
ота
с ра
злич
ни
изто
чниц
и на
инф
орма
ция;
хар
ак-
тери
зира
не и
опи
сван
е по
пра
вило
и
с по
мощ
та н
а кл
имат
огра
ма н
а кл
имат
ични
те п
ояси
и п
лани
нска
та
клим
атич
на о
блас
т. М
ежду
пред
мет-
ни в
ръзк
и: (Б
ЕЛ),
(ЧП
), (М
).
Общ
окла
сна
и
груп
ова
рабо
та;
оцен
ки о
т др
уги
учас
тия
– ра
бота
в
час.
7.В
оди
Нов
и зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
води
те н
а Ю
жна
Аме
рика
–
глав
ен в
одод
ел, о
тточ
ни и
без
отто
чни
обла
сти,
ез
ера
(Мар
акай
бо и
Тит
икак
а) и
вод
опад
и (А
нхел
и И
гуас
у).
Хар
акт
ериз
ира
река
(Ама
зонк
а, П
аран
а и
Ори
ноко
) с п
омощ
та н
а хи
дрог
рама
. О
ценя
ва в
одит
е ка
то у
слов
ие за
жив
от и
фак
-то
р за
сто
панс
ка д
ейно
ст.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на
изуч
енит
е ре
ки и
езе
ра.
Рабо
та с
осн
овни
я те
кст
от у
чебн
ика;
ха
ракт
ериз
иран
е на
вод
ите;
при
лага
-не
на
прав
ило
за ч
етен
е на
кръ
гова
ди
агра
ма; с
пом
ощта
на
прав
илот
о за
оп
исан
ие н
а хи
дрог
рами
хар
акте
ри-
зира
рек
ите.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на
карт
а на
зван
ията
на
изуч
енит
е ре
ки
и ез
ера.
Теку
щи
оцен
ки о
т ус
тни
и пр
акти
-че
ски
изпи
тван
ия.
22
12
34
56
78
9
8.М
ежду
из
обил
ието
в
Ам
азон
ия и
не
дост
ига
в А
така
ма
Дей
ност
иХ
арак
тер
изир
а кл
имат
ични
те п
ояси
и п
ла-
нинс
ката
кли
мати
чна
обла
ст в
Южн
а А
мери
ка.
Хар
акт
ериз
ира
река
(Ама
зонк
а, П
аран
а и
Ори
ноко
) с п
омощ
та н
а хи
дрог
рама
. О
ценя
ва в
одит
е ка
то у
слов
ие за
жив
от и
фак
-то
р за
сто
панс
ка д
ейно
ст.
Рабо
та в
еки
пи и
по
груп
и; р
абот
а с
науч
нопо
пуля
рен
и ху
доже
стве
н те
кст
и по
пълв
ане
на т
абли
ца; о
це-
нява
вод
ите
като
усл
овие
за ж
ивот
и
факт
ор за
сто
панс
ка д
ейно
ст.
Оце
нки
от у
част
ия
– ра
бота
в ч
ас.
9.П
риро
дни
зони
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а пр
ирод
ните
зони
и п
лани
н-ск
ата
обла
ст в
Южн
а А
мери
ка.
Пре
дст
авя
прир
одна
зона
на
Южн
а А
мери
ка
в ра
злич
ни ф
орми
(тек
ст, п
осте
р, п
резе
нта-
ция)
. Ра
збир
а не
обхо
димо
стта
от
опаз
ване
на
при-
рода
та н
а ко
нтин
ента
.
пам
паХ
арак
тери
зира
не н
а пр
ирод
ните
зони
и
план
инск
ата
обла
ст; с
ъзда
ване
на
крат
ък т
екст
; пре
дста
вяне
на
прир
од-
на зо
на (з
адач
а 3
от у
чебн
ика)
.
Теку
щи
оцен
ки о
т ус
тни
и пр
акти
-че
ски
изпи
тван
ия.
10.
Нас
елен
ие и
по
лити
ческ
а ка
рта
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а на
селе
ниет
о на
Южн
а А
ме-
рика
– б
рой,
раз
пред
елен
ие, р
асов
със
тав,
бит
и
култ
ура.
О
писв
а съ
врем
енна
та п
олит
ичес
ка к
арта
на
Южн
а А
мери
ка.
Изр
абот
ва п
олит
ичес
ката
кар
та н
а Ю
жна
Аме
рика
вър
ху к
онту
рна
карт
а.
инди
ан-
ци;
смес
ено
насе
лени
: м
етис
и;
мул
ати
Рабо
та с
нов
и по
няти
я, ч
рез р
азли
ч-ни
изт
очни
ци н
а ин
форм
ация
; раб
ота
със
стат
исти
ческ
и да
нни
и с
тема
-ти
чна
геог
рафс
ка к
арта
; изр
абот
ване
на
пол
итич
еска
та к
арта
на
Южн
а А
мери
ка в
ърху
кон
турн
а ка
рта.
Оце
нка
на
пра
ктич
еска
та
дейн
ост.
11.
Сто
панс
тво
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а съ
врем
енно
то с
топа
нств
о на
Ю
жна
Аме
рика
– ф
акто
ри и
със
тоян
ие.
Хар
акте
ризи
ране
на
икон
омич
ески
те
обек
ти, п
роце
си и
явл
ения
; раб
ота
с въ
прос
ите
и за
дачи
те в
уче
бник
а.
Оце
нки
от у
част
ия
– ра
бота
в ч
ас.
12.
Стр
ани
в Ю
жна
А
мер
ика
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а ст
рани
те Б
рази
лия
и
Арж
енти
на п
о пр
авил
о.П
рила
гане
на
прав
илот
о за
хар
акте
-ри
стик
а на
стр
ана;
мис
лено
път
е-ш
еств
ие; р
абот
а по
груп
и.
Теку
ща
оцен
ка.
13.
Юж
на
Ам
ерик
а пр
ез
мои
те о
чи
Обо
бщен
иеО
бобщ
ава
най-
същ
еств
енот
о за
кон
тине
нта
Южн
а А
мери
ка.
Със
тавя
не н
а те
кст
по к
лючо
ви д
уми
и ил
юст
раци
и; п
опъл
ване
на
табл
и-ци
; гру
пови
и и
ндив
идуа
лни
зада
чи;
зада
ча за
изл
ожба
– „
Южн
а А
мери
ка
през
мои
те о
чи“.
Про
верк
а и
само
оцен
ка ч
рез
зада
чите
в о
бобщ
е-ни
ето.
14.
Геог
раф
ия н
а Ю
жна
Ам
ерик
аК
онтр
олО
ценк
и от
кон
трол
ни р
абот
и
23
12
34
56
78
9
ГЕО
ГРА
ФИ
Я Н
А С
ЕВ
ЕРН
А А
МЕ
РИК
А
15.
Геог
раф
ско
поло
жен
ие, г
о-ле
мин
а, б
рего
ве
и оп
озна
ване
на
Сев
ерна
Ам
е-ри
ка
Нов
и
знан
ияО
пред
еля
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие, г
оле-
мина
та и
гран
ицит
е на
Сев
ерна
Аме
рика
по
прав
ило.
С
равн
ява
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие н
а С
е-ве
рна
Аме
рика
и Ю
жна
Аме
рика
по
карт
а.
Опи
сва
брег
овет
е по
кар
та.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и и
зсле
дван
ето
на к
онти
-не
нта
от Х
рист
офор
Кол
умб
и В
итус
Бер
инг.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на
брег
овит
е фо
рми:
Сев
ерно
амер
икан
ски
архи
-пе
лаг,
остр
ов Г
ренл
анди
я, А
нтил
ски
остр
ови,
по
луос
тров
ите
Лаб
радо
р, Ф
лори
да, К
алиф
ор-
ния
и А
ляск
а, за
ливи
те Х
ъдсъ
н и
Мек
сика
н-ск
и, Б
ерин
гов
прот
ок.
Опр
едел
яне
на ге
огра
фско
то п
олож
е-ни
е, го
леми
ната
и гр
аниц
ите
на С
е-ве
рна
Аме
рика
по
прав
ило;
със
тавя
-не
на
крат
ък о
тгов
ор н
а ге
огра
фски
въ
прос
и т
екст
на
мисл
ено
пъте
шес
т-ви
е; н
анас
яне
върх
у ко
нтур
на к
арта
на
наз
вани
ята
на б
рего
вите
фор
ми.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
16.
Реле
ф
и по
лезн
и
изко
паем
и
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а ре
лефа
на
Сев
ерна
Аме
рика
. П
озна
ва т
ипич
ните
пол
езни
изк
опае
ми за
С
евер
на А
мери
ка и
тях
ното
тер
итор
иалн
о ра
зпре
деле
ние.
Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
из
учен
ите
форм
и на
рел
ефа
(Гол
еми
равн
ини,
М
исис
ипск
а ни
зина
, Кор
диле
ри и
Апа
лачи
) и
тери
тори
ално
то р
азпр
остр
анен
ие н
а по
лезн
ите
изко
паем
и.
Чет
е ка
рта
и на
нася
фор
ми н
а ре
лефа
и
тери
тори
ално
то р
азпр
остр
анен
ие
на п
олез
ните
изк
опае
ми в
ърху
кон
-ту
рна
карт
а.
Теку
щи
оцен
ки
от п
ракт
ичес
ки
изпи
тван
ия.
17.
Сев
ерна
Ам
ери-
ка м
ежду
въз
-м
ожно
стит
е и
огра
ниче
ният
а
Дей
ност
иС
равн
ява
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие
на С
евер
на А
мери
ка и
Южн
а А
мери
ка п
о ка
рта.
О
писв
а бр
егов
ете
по к
арта
.
Груп
ови
и ин
диви
дуал
ни за
дачи
за
назо
вава
не, о
пред
елян
е, о
писв
ане,
об
ясня
ване
, хар
акте
ризи
ране
на
геог
рафс
ки о
бект
и.
Оце
нки
от у
част
ия
– ра
бота
в ч
ас.
18.
Кли
мат
, кли
ма-
тичн
и по
яси
и об
ласт
и
Нов
и
знан
ияО
бясн
ява
факт
орит
е, к
оито
вли
яят
върх
у ел
е-ме
нтит
е на
кли
мата
в С
евер
на А
мери
ка.
Хар
акт
ериз
ира
клим
атич
ните
поя
си и
об-
ласт
и в
Сев
ерна
Аме
рика
по
прав
ило.
С
равн
ява
клим
атич
ни п
ояси
и о
блас
ти
по к
лима
тогр
ами.
умер
ен
клим
ат –
ок
еанс
ки
и ко
нти-
нент
ален
; то
рнад
о;
субп
оля-
рен
пояс
Чет
ене
на к
лима
тогр
ами
и кл
имат
ич-
на к
арта
; сра
вняв
ане
на к
лима
тичн
и по
яси
и об
ласт
и по
кли
мато
грам
и;
отго
вори
на
проб
лемн
и въ
прос
и –
зада
ча 3
от
учеб
ника
; общ
окла
сна
и гр
упов
а ра
бота
.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
по гр
упи.
24
12
34
56
78
9
19.
Вод
иН
ови
зна-
ния
Хар
акт
ериз
ира
води
те н
а С
евер
на А
мери
ка –
гл
авен
вод
одел
, отт
очни
и б
езот
точн
и об
ласт
и,
езер
а (Г
олем
и ам
ерик
анск
и ез
ера
и Го
лямо
со
лено
езе
ро) и
Ниа
гарс
ки в
одоп
ад.
Хар
акт
ериз
ира
река
(Мис
исип
и, М
акен
зи и
К
олор
адо)
с п
омощ
та н
а хи
дрог
рама
. О
ценя
ва в
одит
е ка
то у
слов
ие за
жив
от и
фак
-то
р за
сто
панс
ка д
ейно
ст.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на
изуч
енит
е ре
ки и
езе
ра.
Рабо
та с
осн
овни
я те
кст
от у
чеб-
ника
; хар
акте
ризи
ране
на
води
те; с
по
мощ
та н
а пр
авил
ото
за о
писа
ние
на х
идро
грам
и ха
ракт
ериз
иран
е и
срав
нява
не н
а ре
ки. Н
анас
яне
върх
у ко
нтур
на к
арта
на
назв
ания
та н
а из
учен
ите
реки
и е
зера
.
Теку
щи
оцен
ки о
т ус
тни
и пр
акти
-че
ски
изпи
тван
ия.
20.
При
родн
и зо
ниН
ови
зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
прир
одни
те зо
ни и
пла
нин-
скат
а об
ласт
в С
евер
на А
мери
ка.
Пре
дст
авя
прир
одна
зона
в С
евер
на А
мери
ка
в ра
злич
ни ф
орми
(тек
ст, п
осте
р, п
резе
нта-
ция)
.
прер
ии,
тайг
а,
тунд
ра
Хар
акте
ризи
ране
на
прир
одни
те зо
ни
и пл
анин
скат
а об
ласт
; съз
дава
не н
а кр
атък
тек
ст; п
редс
тавя
не н
а пр
ирод
-на
зона
(зад
ача
2 от
уче
бник
а).
Теку
щи
оцен
ки о
т ус
тни
и пр
акти
-че
ски
изпи
тван
ия.
21.
Вел
икол
епие
то
на п
роти
вопо
-ло
жно
стит
е в
прир
одат
а на
С
евер
на
Ам
ерик
а
Дей
ност
иХ
арак
тер
изир
а кл
имат
ични
те п
ояси
и о
б-ла
сти
в С
евер
на А
мери
ка п
о пр
авил
о.
Хар
акт
ериз
ира
води
те н
а С
евер
на А
мери
ка.
Пре
дст
авя
прир
одна
зона
в С
евер
на А
мери
ка
в ра
злич
ни ф
орми
(тек
ст, п
осте
р, п
резе
нта-
ция)
.
Груп
ови
и ин
диви
дуал
ни за
дачи
за
рабо
та с
раз
личн
и из
точн
ици
– те
кст,
ил
юст
раци
и, с
хеми
; про
блем
ни с
иту-
ации
; изр
абот
ване
на
пост
ер
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
по гр
упи.
22.
Нас
елен
ие и
по
лити
ческ
а ка
рта
Нов
и зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
насе
лени
ето
на С
евер
на
Аме
рика
– б
рой,
раз
пред
елен
ие, р
асов
със
тав,
би
т и
култ
ура.
О
писв
а съ
врем
енна
та п
олит
ичес
ка к
арта
на
Сев
ерна
Аме
рика
.
ески
мос
иРа
бота
със
ста
тист
ичес
ки д
анни
и
тема
тичн
а ге
огра
фска
кар
та; и
зчис
-ля
ване
на
сред
на гъ
стот
а; о
писв
ане
на п
олит
ичес
ката
кар
та; и
зраб
отва
не
на н
аучн
о съ
общ
ение
за е
ским
осит
е.
Меж
дупр
едме
тни
връз
ки: (
БЕЛ
), (И
КТ)
, (М
).
Теку
щи
оцен
ки о
т ус
тни
и пи
смен
и из
питв
ания
.
23.
Сто
панс
тво
Нов
и зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
съвр
емен
ното
сто
панс
тво
на
Сев
ерна
Аме
рика
– ф
акто
ри и
със
тоян
ие.
Хар
акте
ризи
ране
на
икон
омич
ески
те
обек
ти, п
роце
си и
явл
ения
; раб
ота
с въ
прос
ите
и за
дачи
те в
уче
бник
а.
Оце
нки
от у
част
ия
– ра
бота
в ч
ас.
24.
Вир
туал
ен
маг
азин
„П
роиз
веде
но в
А
мер
ика“
Дей
ност
иХ
арак
тер
изир
а съ
врем
енно
то с
топа
нств
о на
С
евер
на А
мери
ка –
фак
тори
и с
ъсто
яние
.Ра
бота
по
прое
кт „
Съз
дава
не н
а ви
ртуа
лен
мага
зин“
.Те
кущ
и оц
енки
от
прак
тиче
ски
изпи
т-ва
ния
– пр
оект
.
25
4. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
12
34
56
78
9
25.
Стр
ани
в С
евер
-на
Ам
ерик
аН
ови
знан
ияХ
арак
тер
изир
а ст
рани
те С
АЩ
и К
анад
а по
пр
авил
о.П
рила
гане
на
прав
ило
за х
арак
те-
рист
ика
на с
тран
а; и
зраб
отва
не н
а ту
рист
ичес
ки м
арш
рут;
раб
ота
по
груп
и. М
ежду
пред
метн
и вр
ъзки
: (Б
ЕЛ),
(ИК
Т), (
М),
(ЧП
), (И
Ц),
(ТП
).
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
26.
Мно
гооб
рази
-ет
о на
Сев
ерна
А
мер
ика
Обо
бщен
иеО
бобщ
ава
най-
същ
еств
енот
о за
Сев
ерна
А
мери
ка.
Обо
бщен
и из
води
за: г
еогр
афск
ото
поло
жени
е, го
леми
ната
, бре
гове
те
и оп
озна
ване
то н
а С
евер
на А
мери
-ка
, рел
ефа
и по
лезн
ите
изко
паем
и,
клим
ата,
кли
мати
чнит
е по
яси
и об
ласт
и, в
одит
е, п
риро
днит
е зо
ни,
насе
лени
ето
и по
лити
ческ
ата
карт
а,
стоп
анст
вото
и с
тран
ите.
Про
верк
а и
само
оцен
ка ч
рез
зада
чите
в о
бобщ
е-ни
ето.
27.
Геог
раф
ия н
а С
евер
на А
ме-
рика
Кон
трол
Оце
нки
от к
онтр
олни
раб
оти
ГЕО
ГРА
ФИ
Я Н
А А
ЗИЯ
28.
Геог
раф
ско
поло
жен
ие, г
о-ле
мин
а, б
рего
ве
и оп
озна
ване
на
Ази
я
Нов
и зн
ания
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гол
емин
а-та
и гр
аниц
ите
на А
зия
по п
рави
ло.
Сра
вняв
а ге
огра
фско
то п
олож
ение
на
Ази
я и
Сев
ерна
Аме
рика
по
карт
а.
Опи
сва
брег
овет
е по
кар
та.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и и
зсле
дван
ето
на
конт
инен
та о
т М
арко
Пол
о, С
емьо
нов-
Тян-
шан
ски,
Едм
ънд
Хил
ари
и Х
рист
о П
рода
нов.
Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
бр
егов
ите
форм
и: Ч
ерно
мор
е, М
рамо
рно
море
, Жъл
то м
оре,
Ара
бско
мор
е, И
зточ
носи
-би
рско
мор
е, М
алай
ски
архи
пела
г, Ф
илип
ин-
ски
остр
ови,
Япо
нски
ост
рови
, о. Ш
ри Л
анка
, пр
отоц
ите
Босф
ор и
Дар
дане
ли, П
ерси
йски
и
Бенг
алск
и за
лив,
пол
уост
рови
те Т
айми
р,
Чук
отск
и, К
амча
тка,
Кор
ея, И
ндок
итай
, И
ндoс
тан,
Ара
бски
и М
ала
Ази
я.
Опр
едел
яне
на ге
огра
фско
то п
о-ло
жени
е, го
леми
ната
и гр
аниц
ите
на А
зия
по п
рави
ло; с
равн
яван
е на
ге
огра
фско
то п
олож
ение
на
Ази
я и
Сев
ерна
Аме
рика
; пре
дста
вяне
на
геог
рафс
ка и
нфор
маци
я чр
ез к
арта
и
текс
т; м
исле
но п
ътеш
еств
ие; н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
бре
гови
те ф
орми
; изп
олзв
ане
на
ИК
Т за
тър
сене
, съб
иран
е, п
редс
та-
вяне
и о
бмен
на
инфо
рмац
ия.
Меж
дупр
едме
тни
връз
ки: (
БЕЛ
), (И
КТ)
, (М
), (Ч
П),
(ИЦ
), (Т
П).
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
29.
Пре
дизв
ика-
телс
тват
а пр
ед
опоз
нава
нето
на
Ази
я
Дей
ност
иС
равн
ява
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие н
а А
зия
и С
евер
на А
мери
ка п
о ка
рта.
Опи
сва
брег
овет
е по
кар
та. О
писв
а оп
озна
ване
то и
изс
ледв
анет
о на
кон
тине
нта.
Рабо
та п
о пр
оект
– „
Наш
ата
карт
а на
А
зия“
.Гр
упов
и и
инди
виду
ални
зада
чи за
ра
бота
с р
азли
чни
изто
чниц
и –
текс
т,
илю
стра
ции,
схе
ми.
Теку
щи
оцен
ки
от п
ракт
ичес
ки
изпи
тван
ия.
26
12
34
56
78
9
30.
Реле
ф и
пол
езни
из
копа
еми
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а ре
лефа
на
Ази
я.
Поз
нава
тип
ични
те п
олез
ни и
зкоп
аеми
за
Ази
я и
тяхн
ото
тери
тори
ално
раз
пред
елен
ие.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на
изуч
енит
е фо
рми
на р
елеф
а (З
апад
носи
бирс
ка
низи
на, М
есоп
отам
ска
низи
на, И
ндо-
Ганг
ска
низи
на, Г
олям
ата
кита
йска
рав
нина
, Сре
дно-
сиби
рско
пла
то, п
лани
ните
Тян
шан
, Хим
алаи
и
Тибе
тска
пла
нинс
ка зе
мя, п
усти
нята
Гоб
и) и
те
рито
риал
ното
раз
прос
тран
ение
на
поле
знит
е из
копа
еми.
Чет
е ка
рта
и на
нася
вър
ху к
онту
рна
карт
а фо
рми
на р
елеф
а и
тери
тори
-ал
ното
раз
прос
тран
ение
на
поле
зни
изко
паем
и; р
абот
а с
учеб
ника
–
зада
ча 2
. М
ежду
пред
метн
и вр
ъзки
: (БЕ
Л),
(ИК
Т), (
М),
(ЧП
), (И
Ц),
(ТП
).
Теку
щи
оцен
ки о
т пр
акти
ческ
и из
пит-
вани
я.
31.
Про
дълж
ител
но
мод
елир
ания
т ре
леф
и ц
енни
те
поле
зни
изко
па-
еми
Дей
ност
иХ
арак
тер
изир
а ре
лефа
на
Ази
я.
Поз
нава
тип
ични
те п
олез
ни и
зкоп
аеми
за
Ази
я и
тяхн
ото
тери
тори
ално
раз
пред
елен
ие.
Груп
ови
и ин
диви
дуал
ни за
дачи
за
рабо
та с
раз
личн
и из
точн
ици
– те
кст,
ил
юст
раци
и, с
хеми
; със
тавя
не н
а ми
нире
чник
.
Теку
щи
оцен
ки о
т пр
акти
ческ
и из
пит-
вани
я.
32.
Кли
мат
Нов
и
знан
ияО
бясн
ява
факт
орит
е, к
оито
вли
яят
върх
у ел
емен
тите
на
клим
ата
в А
зия.
Зн
ае с
хема
та н
а му
сони
те.
Хар
акт
ериз
ира
клим
атич
ните
поя
си
и об
ласт
и в
Ази
я по
пра
вило
. А
нали
зира
кли
мато
грам
а на
суб
еква
тори
ален
кл
имат
ичен
поя
с.
Обя
сняв
ане
на ф
акто
рите
, кои
то
влия
ят в
ърху
еле
мент
ите
на к
лима
та
в А
зия;
чер
тане
на
схем
ата
на м
усо-
ните
.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
33.
Кли
мат
ични
по
яси
и
обла
сти
Нов
и
знан
ияЧ
етен
е на
кли
мато
грам
и и
клим
атич
-на
кар
та; с
равн
яван
е на
кли
мати
чни
пояс
и и
обла
сти
по к
лима
тогр
ами;
ан
ализ
иран
е на
кли
мато
грам
а на
суб
- ек
вато
риал
ен к
лима
тиче
н по
яс.
34.
Вод
иН
ови
зн
ания
Хара
ктер
изир
а во
дите
на
Ази
я –
глав
ен
водо
дел,
отт
очни
и б
езот
точн
и об
ласт
и, е
зера
(Б
айка
л, К
аспи
йско
мор
е и
Мър
тво
море
). Ха
ракт
ериз
ира
река
(Об,
Янд
зъ, Х
уанх
ъ, Г
анг,
Тигъ
р и
Ефра
т) с
пом
ощта
на
хидр
огра
ма.
Оце
нява
вод
ите
като
усл
овие
за ж
ивот
и ф
ак-
тор
за с
топа
нска
дей
ност
в А
зия.
Нан
ася
върх
у ко
нтур
на к
арта
наз
вани
ята
на и
зуче
ните
рек
и и
езер
а.
Рабо
та с
осн
овни
я те
кст
от у
чеб-
ника
; хар
акте
ризи
ране
на
води
те; с
по
мощ
та н
а пр
авил
ото
за о
писа
ние
на х
идро
грам
и ха
ракт
ериз
иран
е и
срав
нява
не н
а ре
ки. Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
изу
че-
ните
рек
и и
езер
а.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
35.
При
родн
и зо
ниН
ови
зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
прир
одни
те зо
ни и
пла
нинс
ка-
та о
блас
т в
Ази
я.
Пре
дст
авя
прир
одна
зона
в А
зия
в ра
злич
ни
форм
и (т
екст
, пос
тер,
пре
зент
ация
).
вътр
еш-
ноко
нти-
нент
ални
пу
стин
и;
степ
и
Съз
дава
не и
пре
дста
вяне
на
прод
укти
от
изп
ълне
ние
на к
онкр
етна
зада
-ча
; изп
олзв
ане
на И
КТ
за т
ърсе
не,
съби
ране
, пре
дста
вяне
и о
бмен
на
инфо
рмац
ия.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
27
12
34
56
78
9
36.
Нас
елен
ие и
по
лити
ческ
а ка
рта
Нов
и
знан
ияХ
арак
тер
изир
а на
селе
ниет
о на
Ази
я –
брой
, ра
зпре
деле
ние,
рас
ов с
ъста
в, р
елиг
иозе
н съ
с-та
в, б
ит и
кул
тура
. И
зраз
ява
мне
ние
за т
ипич
ни п
робл
еми
на
насе
лени
ето
на А
зия
– бъ
рзо
нара
ства
не б
роя
на н
асел
ение
то, п
рена
селе
ност
, бед
ност
и
негр
амот
ност
в о
тдел
ни т
ерит
ории
. О
писв
а съ
врем
енна
та п
олит
ичес
ка к
арта
на
Ази
я.
Груп
ира
стра
ни в
Ази
я по
геог
рафс
ко п
олож
е-ни
е, п
лощ
и б
рой
на н
асел
ение
то с
пом
ощта
на
карт
а и
стат
исти
ческ
а ин
форм
ация
.
инду
изъм
; св
ещен
и гр
адов
е
Рабо
та с
ъс с
тати
стич
ески
дан
ни и
те
мати
чна
геог
рафс
ка к
арта
; изч
исля
-ва
не н
а ср
една
гъст
ота;
опи
сван
е на
по
лити
ческ
ата
карт
а; и
зпол
зван
е на
ин
форм
ация
от
разл
ични
изт
очни
ци;
рабо
та с
еле
мент
ите
на у
чебн
ика
и с
речн
ик.
Меж
дупр
едме
тни
връз
ки: (
БЕЛ
), (И
КТ)
, (М
).
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
37.
Сто
панс
тво
Нов
и зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
съвр
емен
ното
сто
панс
тво
на
Ази
я –
факт
ори
и съ
стоя
ние.
Хар
акте
ризи
ране
на
икон
омич
ески
те
обек
ти, п
роце
си и
явл
ения
; раб
ота
с въ
прос
ите
и за
дачи
те в
уче
бник
а.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
38.
Стр
ани
в А
зия.
Я
пони
я.
Репу
блик
а К
орея
Нов
и зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
стра
ните
Япо
ния,
К
итай
, Тур
ция
и Ре
публ
ика
Кор
ея п
о пр
авил
о.
Изп
олзв
ане
на и
нфор
маци
я от
ра
злич
ни и
зточ
ници
; наз
овав
ане,
оп
реде
ляне
, опи
сван
е, о
бясн
яван
е,
хара
ктер
изир
ане
на ге
огра
фски
и
икон
омич
ески
обе
кти.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
40.
Стр
ани
в А
зия.
К
итай
. Тур
ция
Нов
и зн
ания
Пос
очва
не н
а пр
имер
и за
тър
пимо
ст
и вз
аимн
о ув
ажен
ие м
ежду
хор
ата
и пр
авил
а за
раз
умно
пов
еден
ие в
ра
злич
ни ж
итей
ски
ситу
ации
и п
о вр
еме
на п
риро
дно
бедс
твие
– за
дача
3
от у
чебн
ика.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
41.
Разб
ират
елст
во
и ув
ажен
ие –
пъ
т за
реш
аван
е на
про
блем
ите
в ко
нтин
ента
на
конт
раст
ите
Дей
ност
иИ
зраз
ява
мне
ние
за т
ипич
ни п
робл
еми
на
насе
лени
ето
на А
зия.
Гр
упир
а ст
рани
в А
зия
с по
мощ
та н
а ка
рта
и ст
атис
тиче
ска
инфо
рмац
ия.
Хар
акт
ериз
ира
стра
ните
Япо
ния,
Кит
ай,
Турц
ия и
Реп
убли
ка К
орея
по
прав
ило.
Груп
ови
и ин
диви
дуал
ни за
дачи
за
рабо
та с
раз
личн
и из
точн
ици
– те
кст,
ил
юст
раци
и, с
хеми
; рол
ева
игра
„Ту
-ри
сти
в не
позн
ата
азиа
тска
стр
ана“
.
Теку
щи
оцен
ки
от п
ракт
ичес
ки
изпи
тван
ия.
42.
Ази
я –
кон-
тине
нтът
на
реко
рдит
е
Обо
бщен
иеО
бобщ
ава
най-
същ
еств
енот
о за
Ази
я.О
бобщ
ени
изво
ди за
геог
рафс
ко
поло
жени
е, го
леми
на, б
рего
ве и
оп
озна
ване
на
Ази
я, р
елеф
и п
олез
-ни
изк
опае
ми, к
лима
т, к
лима
тичн
и по
яси
и об
ласт
и, в
оди,
при
родн
и зо
ни, н
асел
ение
и п
олит
ичес
ка к
арта
, ст
опан
ство
, стр
ани.
Про
верк
а и
само
о-це
нка
чрез
зада
чи
в об
общ
ение
то.
28
12
34
56
78
9
43.
Геог
раф
ия н
а А
зия
Кон
трол
Оце
нки
от к
онтр
олни
раб
оти.
ГЕО
ГРА
ФИ
Я Н
А А
ВС
ТРА
ЛИ
Я И
ОК
ЕА
НИ
Я
44.
Геог
раф
ско
поло
жен
ие,
голе
мин
а, б
ре-
гове
и о
позн
а-ва
не н
а А
встр
а-ли
я. П
риро
да
Нов
и
знан
ияО
пред
еля
геог
рафс
кото
пол
ожен
ие, г
олем
и-на
та и
гран
ицит
е на
Авс
трал
ия п
о пр
авил
о.
Опи
сва
опоз
нава
нето
и и
зсле
дван
ето
на к
он-
тине
нта
от А
бел
Тасм
ан и
Дже
ймс
Кук
. Ха-
ракт
ериз
ира
прир
одат
а на
Авс
трал
ия: р
елеф
, по
лезн
и из
копа
еми,
кли
мат,
вод
и, п
риро
дни
зони
. Н
анас
я въ
рху
конт
урна
кар
та н
азва
ният
а на
бр
егов
ите
форм
и и
осно
внит
е фо
рми
на р
е-ле
фа (Г
олям
бар
иере
н ри
ф, о
стро
в Та
сман
ия,
Голя
м ав
стра
лийс
ки за
лив,
зали
в К
арпе
нтер
ия,
п-в
Кей
п Й
орк,
Гол
ямат
а пя
съчн
а пу
стин
я,
пуст
иня
Вик
тори
я и
Голя
ма в
одод
елна
пла
ни-
на),
река
Мър
и и
езер
о Еъ
р.
Опр
едел
яне
на ге
огра
фско
то п
оло-
жени
е, го
леми
ната
и гр
аниц
ите
по
прав
ило;
пре
дста
вяне
на
геог
рафс
ка
инфо
рмац
ия ч
рез к
арта
и т
екст
; ми-
слен
о пъ
теш
еств
ие; н
анас
яне
върх
у ко
нтур
на к
арта
на
назв
ания
та н
а бр
е-го
вите
фор
ми; и
зпол
зван
е на
ИК
Т за
тър
сене
, съб
иран
е, п
редс
тавя
не и
об
мен
на и
нфор
маци
я.
Меж
дупр
едме
тни
връз
ки: (
БЕЛ
), (И
КТ)
, (М
), (Ч
П),
(ИЦ
), (Т
П).
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
45.
Нас
елен
ие.
Авс
трал
ийск
и съ
юз
Нов
и зн
ания
Хар
акт
ериз
ира
насе
лени
ето
на к
онти
нент
а –
брой
, раз
пред
елен
ие, р
асов
със
тав,
бит
и
култ
ура.
Х
арак
тер
изир
а ст
опан
ство
то н
а А
встр
алий
-ск
ия с
ъюз.
абор
иге-
ниХ
арак
тери
зира
не н
а на
селе
ниет
о и
стоп
анст
вото
на
Авс
трал
ийск
ия
съю
з.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
46.
Оке
ания
Нов
и зн
ания
Знае
ост
ровн
ите
груп
и –
Мел
анез
ия, М
икро
-не
зия,
Пол
инез
ия и
Нов
а Зе
ланд
ия. О
писв
а оп
озна
ване
то и
изс
ледв
анет
о на
Оке
ания
–
Мик
лухо
-Мак
лай.
Х
арак
тер
изир
а ос
обен
ости
те н
а пр
ирод
ата
на О
кеан
ия. Д
ава
прим
ер за
кон
тине
нтал
ен,
кора
лов
и ву
лкан
ичен
ост
ров.
Х
арак
тер
изир
а ос
обен
ости
те н
а на
селе
ниет
о и
стоп
анст
вото
на
Оке
ания
. Х
арак
тер
изир
а Н
ова
Зела
ндия
.
мао
ри;
папу
аси
Рабо
та с
еле
мент
ите
на у
чебн
ика
и с
речн
ик. С
ъста
вяне
на
крат
ък
план
; опи
сван
е на
ост
ровн
ите
груп
и –
рабо
та с
кар
та. Х
арак
тери
зира
-не
на
особ
енос
тите
на
прир
одат
а на
Оке
ания
; дав
ане
на п
риме
ри за
ко
нтин
ента
лен,
кор
алов
и в
улка
ниче
н ос
тров
; хар
акте
ризи
ране
на
особ
ено-
стит
е на
нас
елен
ието
и с
топа
нств
ото
на О
кеан
ия и
Нов
а Зе
ланд
ия.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
47.
Юж
ният
кон
ти-
нент
и о
стро
в-ни
ят с
вят
в Т
ихия
оке
ан
Обо
бщен
иеО
бобщ
ава
най-
същ
еств
енот
о за
Авс
трал
ия и
О
кеан
ия.
Про
верк
а и
само
оцен
ка ч
рез з
адач
и в
обоб
щен
ието
.
29
12
34
56
78
9
ГЕО
ГРА
ФИ
Я Н
А О
КЕ
АН
ИТ
Е Н
А З
ЕМ
ЯТ
А
48.
Оке
анит
е на
Зе
мят
аН
ови
зна-
ния
Опр
едел
я ге
огра
фско
то п
олож
ение
, гра
ници
-те
и го
леми
ната
на
океа
ните
по
карт
а: Т
ихи
океа
н, А
тлан
тиче
ски
океа
н, И
ндий
ски
океа
н,
Сев
ерен
лед
овит
оке
ан. Х
арак
тери
зира
при
-ро
днит
е ос
обен
ости
на
океа
ните
. О
ценя
ва зн
ачен
ието
на
океа
ните
.
Робъ
рт
Пир
и;
Арк
тика
Опр
едел
яне
на ге
огра
фско
то п
олож
е-ни
е, го
леми
ната
и гр
аниц
ите
по к
ар-
та; х
арак
тери
зира
не н
а пр
ирод
ните
ос
обен
ости
на
океа
ните
; оце
нява
не
на зн
ачен
ието
на
океа
ните
.
Оце
нки
от д
руги
уч
асти
я –
рабо
та
в ча
с.
49.
Оке
анит
е –
проб
лем
ите
днес
и
запл
ахит
е ут
ре
Дей
ност
иО
ценя
ва зн
ачен
ието
на
океа
ните
.Гр
упов
и и
инди
виду
ални
зада
чи за
ра
бота
с р
азли
чни
изто
чниц
и –
текс
т,
илю
стра
ции,
схе
ми.
Теку
щи
оцен
ки
от п
ракт
ичес
ки
изпи
тван
ия.
50.
До
близ
ки и
да
лечн
и ст
рани
и
океа
ни
Годи
шен
пр
егов
орП
рего
варя
изу
чено
то и
пра
ви и
звод
и.Гр
упов
и и
инди
виду
ални
зада
чи за
ра
бота
с р
азли
чни
изто
чниц
и –
илю
с-тр
ации
, схе
ми и
др.
Про
верк
а и
само
оцен
ка ч
рез
зада
чи в
годи
шни
я пр
егов
ор.
51.
Геог
раф
ия н
а ко
нтин
енти
те и
ок
еани
те
Кон
трол
Оце
нки
от к
онтр
олни
раб
оти
30
Разработвайки учебния комплект (учебник, електронен учебник, учебна тетрадка и книга за учителя), търсехме пълно съответствие на не-говото съдържание с учебната програма по гео-графия и икономика на основата на:
• целите на обучението• очакваните резултати от обучението за 6.
клас• очакваните резултати по теми• понятията и междупредметните връзки• структурните компоненти на учебника,
учебната тетрадка, книгата за учителя и логиката на учебната програма
• последователността и взаимосвързаност- та на структурните компоненти
• наличието на допълнителни текстове в за-висимост от възрастовите особености и специфи-ката на учебния предмет – христоматийни матери-али (в учебника рубрика „Географска мозайка“, в книгата за учителя „Мозайка (пъзел) от факти“), научни сведения (в книгата за учителя „Географ-ски кръгозор“), статистически данни и др.
• книжовноезиковите норми и терминология и езика на географията и икономиката
• последователността и единността в упо-требата на термини и символи
• достъпност, яснота и точност на езика и стила на изложение.
Учебният комплект включва учебник, учебна тетрадка, електронен учебник и книга за учителя. Учебното съдържание е структурирано в учебни-ка в седем раздела, които съответстват на учеб-ната програма. В отделните теми от всеки раздел се изясняват основните понятия, поднася се ин-формация, спомагаща за тяхното конкретизиране и систематизиране.
Разработеният комплект способства за форми-ране на ключови компетентности и тяхното при-лагане на практика, създава условия за самостоя-телно учене, критическо мислене и творческа дей-ност. Чрез различни форми на работа се осигуря-ва успешно овладяване на учебното съдържание от всеки ученик.
1. УЧЕБНИКЪТ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС8
Постигната е балансираност спрямо гео-графското познание и нормативните изисквания на ниво учебна програма към обема, обхвата и структурата на учебника.
В началото и в края на учебника са пред-ложени варианти на тестови задачи и въпроси („Ние и светът, в който живеем“ и „До близки и далечни континенти и океани“) за проверка на входното и изходното равнище на знанията и уменията. Верните отговори може да се проверят в книгата за учителя.
В началния преговор „Ние и светът, в който живеем“ са включени въпроси и задачи, които целят затвърдяване и проверяване на усвоените знания и умения, както и постигане на достъпни анализи и обобщения.
Разделните страници (I. География на Южна Америка, II. География на Северна Америка, III. География на Азия, IV. География на Австра-лия и Океания, V. География на океаните) включ-ват изображения по основните теми и „Въпроси, на които ще знаете отговорите в края на разде-ла“ (основни акценти на учебното съдържание).
Учебното съдържание в учебника е разработе-но с помощта на три различни типа уроци: 1) за нови знания, 2) за дейности, 3) за обобщение и преговор. Тяхното специфично графично офор- мление гарантира лесното им разграничаване от учениците.
Всяка методична единица е разработена на две страници, разположени върху един разтвор на учебника. Запазена е познатата на учениците схема от 5. клас.
Рубрики в учебника. В началото на урока рубрика „Въвеждане в урока“, в която чрез текст, който се разполага непосредствено след заглавието, се събужда интерес към темата, фокусира се вни-манието на учениците върху конкретното знание и учебните дейности, чрез които ще се усвоява; а за учителя – да мотивира поставените цели. Постига се естествено въвеждане в новата тема на основата на вече познатото, проблемното и интересното.
8 Дерменджиева, С., П. Събева, Н. Николова, П. Стоя-нов, Ц. Пейкова. География и икономика за 6. клас. София. „Просвета – София“, 2017.
Част втора. СЪДЪРЖАТЕЛНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС
31
При уроците за дейности рубриката е обозна-чена като „въвеждане в дейностите“, в уроци-те за преговор – „въвеждане в урока“, в уроците за обобщение – „въвеждане в обобщението“. Някои от идеите са свързани с особеностите на географското познание, както и с особеностите на учебния процес. Те представляват обобщения, които притежават голяма познавателна и възпи-тателна стойност. Целите са: актуализиране на знания и умения; мотивиране и организиране дей-ността на учениците в новата методична единица; провокиране на мисленето.
Формулирани в началото, дават възможност в хода на урока да се търсят доказателства, които ги подкрепят и обясняват. В този случай те се явя-ват възможност за мотивиране на предстоящата дейност.
Съотнесени с текста и обозначени са илюстра-циите, схемите, картите и др. Обозначени са клю-човите думи и новите понятия, които са обяснени в речника на с. 112 –115.
Вътрешното структуриране на основния текст чрез подзаглавия (или т.нар. врязани за-главия), въведено в 5. клас, подпомага неговото възприемане, разбиране и усвояване.
Номерирането на компонентите за онагледява-не и разширяване на основния текст е важен струк-турен елемент в учебника. Всички снимки, карти, таблици, и др. в рамките на една тема имат номер с арабска цифра. Той е поставен и в основния текст след съответния пасаж, това насочва пряко към онагледяващия и допълващия материал.
Допълнителната информация е организи-рана в рубриката „Географска мозайка“ (лю-бопитни факти). Включената в нея информация насочва вниманието към новите акценти и посла-ния в учебното съдържание.
В рубриката „Въпроси и задачи“ се предла-гат задачи с различна степен на сложност, както и такива, предразполагащи учениците към са-мостоятелно мислене и творческа дейност. Те из-пълняват определени функции – за актуализиране на стари знания; за работа с различни източници на информация; за правене на сравнения, обоб-щения и изводи; за активизиране на творческото мислене и дейност; за възпроизвеждане на изуче-ното; за затвърдяване, осмисляне и обобщаване на знанията; за прилагане на знания и умения в различни ситуации.
Въпросите и задачите от първо равнище (жълт кръг) са насочени към възпроизвеждане на зна-ния и умения; тези от второ (оранжев кръг) – за приложение на знания и умения; тези от трето
равнище (червен кръг) – за формиране на компе-тентности, изискват по-сложна познавателна дейност от учениците – разкриване и обясняване на причинно-следствени връзки, привеждане на доказателства, обобщаване на факти, сравняване, групиране (второ равнище); формулиране на про-блеми, изказване на собствено мнение, изготвяне на прогнози и др. (трето равнище).
Учебният речник в 6. клас е композиран по съ-щия начин, както в 5. клас, но е предшестван от „Правила за работа и поведение при природни бедствия“.
Илюстрациите имат конкретно значение и подпомагат усвояването на учебното съдържание и разбирането на понятията, процесите и явлени-ята по конкретната тема. Те са със следните функ-ции:
• Имат водещ характер и са от различен вид – снимки, схеми, диаграми;
• Подпомагат разбирането и усвояването на знанията и уменията;
• Носят точна и конкретна информация в под-крепа на учебното съдържание;
• Съдържат допълнителна, надграждаща ин-формация.
Учебникът дава разнообразни възможности за:� работа в екип (например при изработване на
проект на тема: „Нашата карта на Азия“, „Андите – най-дългата планинска верига на Земята“; „Ни-зините и планинските земи в Южна Америка“; с. 41, задача 8; с. 49, задача 3; с. 54, задача 1; с. 64, задача 2; с. 89, задача 5; с. 91, задача 5; с. 100, задача 3);� използване на наученото по други предмети
(например по информационни технологии при подготовката на презентация на тема „Южна Америка през моите очи“; с. 55, задача 4; с. 69, задача 6; с. 83, задача 3);� прилагане на различни стилове на учене –
визуален, слухов и вербален – чрез анализ на графични обекти, мултимедийни презентации и видеоклипове, създаване на текстове, уроци дис-кусии и работа в група (например на с. 49, задача 4 – постер; с. 49, задача 3; с. 57, задача 3; с. 77, задача 3; с. 79, задача 3; с. 89, задача 6).
Работата с учебника динамизира, индивидуа-лизира и активизира учебно-познавателната дей-ност чрез дидактическо ситуиране, предполагащо взаимодействие на обучаемите с разнообразни информационни източници и в интерактивно ор-ганизирана учебна среда.
32
2. УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА9
Учебната тетрадка допълва учебника с разно-образни задачи и упражнения и създава мотива-ция за учене. Дава възможности за диференци-ран подход и има ясна структура. На основата на систематизирано учебно съдържание предлага на учениците по всяка от темите въпроси и задачи, провокиращи мисленето, тълкуване на изображе-ния, както и писмени текстове, ориентирани към решаване на проблеми; учене чрез игри; страте-гии за проучване и анализиране на географска информация.
В тетрадката са включени няколко типа зада-чи свързани с: нови понятия; географски карти; разпознаване на изображения; попълване на таб-лици; съставяне на текст по зададени опори или ключови думи.
Работата с учебната тетрадка по време на урока е препоръчителна и полезна поради мно-гостранните ѝ дидактически функции, а именно: допълва и разнообразява задачите и въпросите от учебника, като осигурява възможност за из-ползване на дейностния подход в обучението; активизира познавателните способности на уче-ника; насочва ученика към самостоятелна работа; предоставя възможност за индивидуализиране на учебния процес и за неговото демократично осъ-ществяване; създава условия за развитие на инте-лектуалните и практическите умения на ученика; осигурява база за творческо овладяване на задъл-жителната информация – ученикът да я осмисли, запомни и затвърди; формира умения за решаване на тестови задачи с различна конструкция; оси-гурява база за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците.
В учебната тетрадка са предложени от 4 до 6 задачи за всяка тема. Това позволява на учителя да прецени как да ги използва – в хода на урока, за домашна работа, за индивидуализация на обу-чението и др.
Задачите, чрез които се реализират дидактиче-ските функции на учебната тетрадка, са сходни с тези по география и икономика в 5. клас. Учени-ците трябва да:
• описват обект по различни източници на ин-формация
• четат климатограми, хидрограми, диаграми • работят с мултимедийни презентации и из-
пълняват задачи в електронната платформа • създават текстове с географско съдържание
9 Дерменджиева, С., П. Събева, Н. Николова, Ц. Пейкова. Учебна тетрадка по география и икономика за 6. клас. София. „Просвета – София“, 2017.
• участват в дискусии, беседи и др.Тетрадката улеснява преподавателската ра-
бота, дава възможност за индивидуализиране на подхода към групи ученици на различно равнище и осъществява важни междупредметни връзки. Това я прави задължителен компонент от учебния комплект, с който се гарантира учебен процес на съвременно равнище.
3. ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС
Авторският колектив и издателство „Просве-та“ в сътрудничество с лидерите в световното дигитално образование създадоха електронен учебник с високо качество и модерна визия. Той е универсален и може да се използва върху ин-терактивна дъска, чрез компютър, лаптоп, таблет или смартфон.
В електронния учебник за 6. клас са вградени 200 ресурса. Повечето от тях са различни видове задачи – от затворен тип; с множествен отговор; за свързване; за подреждане на алгоритъм; за от-криване на грешки в текст или допълване на про-пуснатото; за разпознаване на изображения; за локализиране на географски обекти.
Платформата дава възможност за отчитане на резултата, като се показват верните, сгрешените или пропуснатите отговори, а при повторение на задачите дистракторите се разместват автоматично.
В електронния учебник има 32 3D анимации, които показват: природни обекти (напр. океан-ските слоеве, гигантската секвоя, птицечовката и др.), сложни природни процеси (напр. образува-нето на мусоните или на цунами и др.), световни културни забележителности (напр. Тадж Махал, Великата китайска стена, Статуята на свободата и др.), както и различни по съдържание интерак-тивни карти (Държавите в Азия, Щатите и градо-вете в САЩ, Държавите в Северна, Централна и Южна Америка и др.).
Гъвкавият софтуер разпознава в страниците на учебника различните обекти, върху които трябва да се акцентира или да се увеличат, а иконите на допълнителните ресурси са обозначени с надпи-си, които показват съдържанието им.
Електронният учебник отговаря на изисква-нията за създаване на електронни образователни ресурси. Позволява преобразуване на географ-ското знание за разположение на обекти, процеси и закономерности чрез конструктивна активност до изграждане, прилагане и усъвършенстване на умения и компететности, което според атрибу-тивното ѝ значение в учебния процес дава осно-
33
5. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
вание да се определи и като възможност за прила-гане на продуктивно-практически и дидактически технологии и методи на работа. Дидактическите процедури в използването на електронен образо-вателен ресурс от този тип създават условия по „интелигентен начин да се използва потенциалът на обучаващ и обучавани за формиране както на частнопредметно, така и на социалнозначимо по-знание“10.
Системността на електронния учебник може да се проследи в няколко направления:
• по отношение на целта (формиране на зна-ния, умения и компетентности);
• по отношение на дейността (всяка от учебни-те дейности предполага формиране/прилагане на конкретно знание и умение, но във взаимообвър-заност с останалите);
• по отношение на информационните ресур-си (включени са комплекс от ресурси с различна същност, но насочени основно към визуализиране на географското познание в предметна и условна форма, в съчетание с дидактическата организация на прилагане);
• по отношение на взаимодействието обучаем – обучител.
1. УРОЦИТЕ ЗА ДЕЙНОСТИ – МОДЕЛ ЗА УСТОЙЧИВО ФОРМИРАНЕ НА УЧЕБНИ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТИ
Системата от уроци за дейности е продълже-ние на концептуалното решение на авторския ко-лектив спрямо съдържателните и структурните функции, които те изпълняват в учебника по гео-графия и икономика. Разработена е като модел за устойчиво формиране на учебни умения и компе-тентности10, базиран на концепциите на конструк- тивистката дидактика. Поради това е съобразена не само с очакваните резултати в учебната про-грама, а и е целеобвързана с разбирането за необ-ходимостта от интерпретиране на знанията и уме-нията спрямо интересите, нагласите, възможнос- тите и потребностите на обучаемите, стимулира-ни чрез позитивна образователна среда.
Комплексът от тези детерминанти намира про-екция в разнообразието от процедури и техники на учене, които предполагат условията на позна-вателните задачи в уроците за дейности. Те са конструкт (неделима част от цялото) спрямо дос-тигането на очакваните резултати, но в същото време са и най-креативният, най-малко типичният елемент в системата от дидактически възможнос-ти, които предоставя учебникът. Съответстват на многообразието на съвременността ни в нейните реални параметри. Реалност, в която стандартни-те ситуации и решения са все по-малко. Естестве-ната необходимост от вариативност и съзнател-
10 Събева, П. Електронен модел за обучение по геогра-фия и икономика в прогимназиален етап. В. Търново. ИВИС, 2014.
Част трета. МЕТОДИЧЕСКА ВАРИАТИВНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ ТИПОВЕ УРОЦИ
но търсената провокативност (адресирани към познавателните интереси на обучаемите) са оче-видни в заглавията.
Първа крачка към „второто откриване“ на Южна Америка
Между изобилието в Амазония
и недостига в Атакама
Северна Америка между възмож-
ностите и ограни-ченията
Великолепието на противополож-
ностите в приро-дата на Северна
Америка
Виртуален магазин „Произведено в
Америка“
Предизвикател- ства пред опозна-ването на Азия
Продължително моделираният
релеф и ценните полезни изкопаеми
Разбирателство и уважение – път за решаване на проблемите в континента на контрастите
Океаните – проблемите днес и заплахите утре
В деветте урока за дейности е потърсена кон-кретизацията на концептуалната рамка в посока на:� възприемане формирането на компетентно-
стите като процес, включващ последователност от прецизно балансирани по степен на сложност познавателни действия в синхрон с усвояването на географски знания;� усъвършенстване и усложняване на форми-
раните умения за използване на различни източ-ници на информация, водещ сред които е географ-ската карта;� възможните комбинации между различни
източници на визуална информация (природоге-ографска и тематични карти, картосхеми, диагра-ми, фотографии), които позволяват изграждане на мислен модел на определена територия/акватория чрез анализиране и съпоставяне на взаимнодо-
34
пълваща се информация, представена чрез обра-зен и символен език.
Кои са основните отличителни белези на системата от уроците за дейности? � Съчетаване на традиционни елементи на
учебно-познавателна дейност, насочени основно към устойчивост на формираните понятия със селективно подбрани условия за индивидуална, екипна, групова и пленарна дейност.� Съобразяване със съдържателните (ин-
формационни) структурни линии на учебния курс, свързани с типови характеристики на изу-чаваните регионални територии и приложението им в различни дидактически ситуации.� Концентрично разгръщане на тематично на-
сочени, но и взаимосвързани учебни дейности с нарастваща сложност, които в комплекс изграж-дат система от техники за формиране на географ-ски компетентности.� Учебно-познавателните задачи демонстри-
рат обмислен вариант за формиране на когнитив-ни модели, насочен към изграждане на: умения и способи за познавателна дейност, практико-при-ложни умения, ключови компетентности.� Въпреки конкретиката, всички условия на
познавателните дейности предполагат осмисляне от страна на обучаемите, активизират тяхната мотивация спрямо вече усвоено географско по-знание и отговорност за резултата (възможност за ритмична самооценка). � Социалните очаквания към географска-
та образованост са свързани със способите за възприемане и тълкуване на данни от различни източници в условия на все по-глобализирани информационни потоци. Поради този факт въз-приемаме формирането на ключови компетент-ности за подбор, анализ и интерпретиране на географска информация от различни източници като основна, а не съпътстваща цел, която реали-зираме чрез мрежата от познавателни активности в уроците за дейности.
Според философията на подхода, който е в ос-новата на предложения в учебника дидактически модел, всяка форма на урочна дейност е стъпка към изграждането на компетентности, но най-оче-видно целенасочена, обмислена, организирана и технологично планирана е в уроците за дейности. Поради това са спазени изискванията: условията на учебно-познавателните задачи да са ясни, кон-кретни, разнообразни, изпълними в рамките на учебното време и разбираеми за обучаемите.
Съобразно функционалната роля на уроците за дейности в усвояването на учебното географ-ско съдържание, познавателните задачи са изгра-
дени на основата на трикомпонентна структура: запаметяване, разбиране и приложение.
Запаметяването е свързано със съзнателно-то и дълготрайно съхранение на информация за ключови понятия, факти, процеси и закономер-ности. Операционализира се чрез основни дей-ности като назовава, описва, изброява, определя.
Разбирането е интерпретирано като процес на осъзнаване на взаимовръзките между компо-нентите на учебното съдържание (факти, поня-тия, закономерности), както и между изучаваното географско съдържание и действителността, коя-то то отразява. Конкретизира се чрез дейности като назовава, разграничава, разпознава, групи-ра, сравнява, подбира, подчертава.
Приложението е с най-висок относителен дял в условията на учебните задачи. Планирано е като познавателен процес, при който на основата на за-помнено и разбрано географско познание се осъ-ществяват интелектуални и практически действия за изпълнение както на стандартни, така и на нови учебни задачи. Операционализира се чрез актив-ни глаголи като оценява (достоверност на факти), комбинира (информация от различни източници), анализира, синтезира, доказва, проектира.
Взаимовръзката „учебна задача – познавател-на дейност“ е основание видовете условия, вклю-чени в уроците за дейности, да се категоризират в четири основни нива:
Видове учебни задачи
Познавателни дейности от обучаемите
Типови Изискват приложение на усвоени знания и умения.
Аналитич-ни
Предполагат преосмисляне на усвоени ал-горитми за достигане на решение и анализ на географската конкретика в условието.
Творчески Предполагат „отдалечаване“ от вече фор-мирани модели за прилагане на знания и умения „по образец“ (типови характерис-тики). Изискват активизиране на уменията и компетентностите да се търсят варианти за изпълнение в различни посоки.
Обуча- ващи
В условието са посочени алгоритъмът за достигане на вярното изпълнение и варианти за проверка на получените ре-зултати. Учебната дейност на обучаемите е самостоятелна (без или при минимална намеса от учителя).
Дидактическият модел, свързан с алгоритъма на познавателните действия, които трябва да ре-ализират обучаемите, за да достигнат очакваните резултати, включва:
35
Конкретиката в условия за учебно-познавател-ни задачи предполага:� разпознаване на основни географски поня-
тия по техни описания, ключови белези или изо-бражения;� разбиране на езика на географската карта,
изразяващ нейното явно и скрито съдържание;� прилагане на знания и умения в сходна и
нова учебна ситуация;� сравняване на географски обекти, процеси и
явления по количествени и качествени белези;� групиране на географски обекти, процеси и
явления по определени показатели;� определяне съотношението между различни
величини;� изработване на елементарни графични изо-
бражения, маршрути по карта и описания на пъ-тешествия;� анализ на растерни изображения (фотогра-
фии);� съставяне или анализ на географски текст с
помощта на ключови думи;� спазване на алгоритмични предписания;� сравняване на географска информация от
различни източници;� формулиране на географски въпроси и аргу-
ментиране на отговори;� съставяне на географска характеристика на
обект, процес и/или явление;
� обсъждане на регионални/глобални пробле-ми, чиито решения имат географски аргументи;� изказване на предположение на база форми-
рано географско познание;� съставяне на географска прогноза;� оценяване на приложната ценност на гео-
графското познание в реални житейски ситуации;� подбиране на източници на географска ин-
формация от интернет.Един от най-съзнателно планираните пози-
тиви на уроците за дейности е възможността за вариативното им изпълнение от всеки учител в ролята на управляващ учебния процес. Негова професионална отговорност е да ги ситуира в атрактивен формат (съобразно достиженията на съвременната дидактика чрез насърчаване, моти-виране, консултиране, оценяване и диагностира-не на междинни и комплексни постижения) и да ги адаптира чрез конкретни методически решения спрямо спецификите на образователната среда.
Дидактическата конструкция на уроците за дейности е резултат на задълбочен анализ спря-мо очаквания познавателен ефект от всяко учебно действие. Тя позволява преодоляване на интелек-туалните предизвикателства, които са съзнател-но планирани в част от условията. Резултатът от тяхното правилно провеждане е обвързан с учеб-ното поведение на обучаемите, в чийто базис са заложени: самостоятелност, активност, концен-трираност, толерантност към различно мнение, комуникативност, т.е. ключови компетентности, свързани с уменията за учене, социалните и граж-данските компетентности.
ПЪРВА КРАЧКА КЪМ „ВТОРОТО ОТКРИВАНЕ“ НА ЮЖНА АМЕРИКА
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Характеризира релефа на Южна Америка. � Чете профил на релеф. � Познава типични полезни изкопаеми за Южна Америка и
тяхното териториално разположение.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� профил на релефа � селитра � Анди � Бразилска планинска земя � Оринокска низина
� Амазонска низина � Лаплатска низина � Атакама � Патагония
36
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, определяне, описване, обясняване на географски обекти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос и текст на мислено пътешествие (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетент-ности в областта на природните науки и на технологии-те. Използва математически методи на мислене (логическо и пространствено). Разчита и интерпретира информация. Работи с мащаб (Математика).Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здраво-словен начин на живот и спорт. Разбира многообразието и неповторимостта на природната среда. Разбира необходи-мостта от опазването ѝ (Човекът и природата). Умения за учене. Използва информация от различни източни-ци. Работа с елементите на учебника. Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси; оценява значението на обекти, проце-си, явления и събития.
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 2. 1. Бразилска планинска земя; 2. Лаплатска низина; 3. река Парана; 4. Анди; 5. Атакама
Задача 3.
Задача 4. Учениците трябва да бъдат насочени чрез въпроси и работа с географската карта към откриване на съответствието на профила на релефа (фиг. 7) с профилната линия А–В (фиг. 6), след което да приложат правилото за четене на профил на релефа.
Задача 6. Карикатурата е свързана с последици-те за природната среда от добива на полезни изкопаеми. Изобразен е планински пейзаж, което означава, че може да се свърже с добива на полезни изкопаеми в Андите, Бразилската и Гвианската планинска земя.
дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Карикатура (от итал. caricature – преувелича-вам) – сатирично или хумористично изображение, в което ефектът се създава от преувеличаване на характерни, типични черти или неочакваната глед-на точка към тяхното представяне. Този жанр в изкуството е основна форма на изобразителна са-тира. За учебни цели позволява използването на метафоричните варианти за комуникационни пос-лания. Акцентът е върху стимулиране на образно-то мислене, свързано с анализ на последиците от
човешката намеса в природни/социални процеси. Притежава съществени дидактически предимства поради спецификите ѝ на относително лаконично изразно средство, което не се нуждае от особено задълбочено тълкуване. За да е ефективна спрямо целите на географското обучение, трябва да отго-варя на следните изисквания: обективно и точно да разкрива същността на географски процес или яв-ление; да бъде достатъчно информативна за обуча-емите; да бъде художествено изразителна, наглед-на, да се възприема лесно и да се запомня бързо.
Използването на карикатурите като дидакти-чески вариант за интерпретация на фрагмент от учебното съдържание предоставя възможност за разнообразни решения пред учителя по геогра-фия – изграждане на проблемни ситуации, поста-вяне на ролеви игри, самостоятелно тълкуване и представяне на явното и скритото съдържание, създаване на собствена карикатура от обучаеми-те на същата тема. Основният познавателен ефект е, че учениците самостоятелно трябва да „откри-ят“ основното съдържание. В процеса на тълку-ването символичният (алегоричен) език трябва да се представи с езика на географските факти и процеси. Поради това се развива умението да се възприема и да се оцени представеният проблем, учебното съдържание да се тълкува „отвъд“ тяс-нопредметните рамки, провокира се креативност-та чрез обобщаващи асоциации.
Не по-малко ценна е възможността да се фор-мулират познавателни задачи, свързани с обясне-ния на съпътстващите текстове епиграми.
37
МЕЖДУ ИЗОБИЛИЕТО В АМАЗОНИЯ И НЕДОСТИГА В АТАКАМА
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Обяснява влиянието на факторите върху елементите на клима-та в Южна Америка.
� Характеризира климатичните пояси и планинската климатична област в Южна Америка (вкл. с климатограма). Характеризи-ра водите на Южна Америка.
� Характеризира реките с помощта на хидрограма. � Оценява водите като условие за живот и фактор за стопанска
дейност.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� климатограма � хидрограма � главен вододел
� Амазонка � Парана � Ориноко �Маракайбо � Титикака � Игуасу � Анхел
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Определяне, описване, обясняване на географски обекти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос и текст описание (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Използва математически методи на мислене (логическо и пространствено). Разчита и интерпретира информация. Сравняване и анализира-не на климатограма и хидрограма. Разграничаване, групиране, определяне на значението, характеризиране (вкл. по правило) (Математика).Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравосло-вен начин на живот и спорт. Разбира многообразието и не-повторимостта на природната среда. Разбира необходимостта от опазването ѝ (Човекът и природата). Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника. Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси.
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 1. Групирането може да се реализира в таблица с три колони.
Причини за възникване Проявления Последици
� Естествени природни причини – пасатите отслабват, намалява силата на Перуанско-то течение, затопля се източната част на Тихия океан.
� Антропогенни – продължаващо замърсява-не на околната среда от човешка дейност.
� намаляват рибните пасажи
� нарастват тем-пературите по крайбрежието
� проливни валежи � наводнения и свлачища � горещи вълни � епидемии � материални щети
38
ражение, което показва само речния режим. Потърсете обяснения за приликите и раз-личията между двете реки в останалите стъпки от правилото за описание на река.
Задача 6. Възможност за разширяване на услови-ето: Как свързвате текста с изображението на с. 23? Съответстват ли си двата източ-ника на информация?
ДиДактически опори (иДеи за креативни ДиДактически решения)
Характеристика – в превод от гр. character означава кратко, но вярно описание на главни от-личителни признаци или свойства на нещо с ак-цент върху неговите достойнства и недостатъци (положителни и отрицателни черти).
Групирането (зад. 1) може да се реализира чрез индивидуално и общокласно (пленарно) по-пълване на графическия организатор К-диаграма.
Задача 2. Поредността на представяне може да се определи на произволен принцип, като всеки от екипите разпознае твърдението, което съот-ветства на екипното условие. Твърдения:� Заема низината на р. Ориноко, Гвианската
планинска земя и северната част на Бразилската планинска земя.� Най-силно влияние оказват западните ветро-
ве, Андите и близостта до полярните райони.� Отличава се със значителни валежни коли-
чества, които се дължат на низинния релеф и сво-бодното нахлуване на атлантическите въздушни маси.� Обхваща Андите, в чиито високи части са
измерени най-ниските температури в континента.� Подобно на Южна Африка, в западната част
на пояса климатът е сух, а в източната част в бли-зост до Атлантическия океан – влажен.� Заема южната тясна част на континента меж-
ду 35° и 40° ю.г.ш.Задача 3. І група: Игуасу ІІ група: ОринокоЗадача 4. Примерен модел за І група:
Величествени водопади по поречието на ре-ката, която е с най-много водопади в света. В система образуват най-широкия водопад на планетата. Общата му дължина е около 3 km. По форма наподобява подкова с височи-на до около 70 m. Един от най-посещаваните от туристи обекти в Южна Америка.
Задача 5. Възможност за разширяване на ус-ловието: Хидрограмата е графично изоб-
СЕВЕРНА АМЕРИКА МЕЖДУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ОГРАНИЧЕНИЯТА
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очак-вани резултати от обучение-то
� Описва бреговете на Северна Америка по карта. � Сравнява географското положение на Северна и Южна Амери-
ка по карта. � Характеризира релефа на Северна Америка. � Познава типичните полезни изкопаеми на Северна Америка и
тяхното териториално разпределение.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� Северноамерикански архипелаг
� Гренландия � Антилски острови � Флорида � Калифорния
� Аляска � Мексикански залив � Берингов проток � Мисисипска низина � Кордилери � Апалачи
причини
проявления
последициза хората
� ................... � ................... � ...................
� ................... � ................... � ...................
� ................... � ................... � ...................
39
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 1. Антилски острови – Берингов проток – Ванкувър – Гренландия� Възможност за разширяване на условие-
то: Описанията може да се допълнят, като един-ственото условие е всеки отговор да започва с поредна буква от азбуката. Например: � Протокът, който разделя о. Гренландия от о.
Бафинова земя и свързва Бафиново море с Ат-лантическия океан (Дейвис). � Най-северният канадски остров, с предимно
планински релеф и силно разчленена брегова ли-ния (Елсмиър).Задача 2. 1. Калифорния; 2. Флорида; 3. АляскаЗадача 3. Учениците трябва да бъдат насочени
към използването на географската карта като източник на учебно познание (вкл. природо- географската карта на света в началото на учебника).
Възможни твърдения: В западните части на два-та континента са разположени дълги край-брежни планински вериги. Източните части са заети от обширни крайбрежни низини. Най-дългите южноамерикански и северноамери-кански реки се вливат в Атлантическия океан.
Задача 5. І група – 40°-ия паралел ІІ група – 110°-ия меридиан.
Задача 7. Ако бях инвеститор, щях да финансирам добива на нефт в Мексиканския залив, защото количествата са значителни, възможностите за транспортиране са улеснени, а потребността от тази суровина нараства непрекъснато, кое-то означава, че се очаква бързо да възвърна инвестициите си със значителна печалба.
дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Описанието (вкл. географското) е в осно-вата на емпиричното знание. Предполага включ-ване на външните, вариативни белези на обекта, който се изучава. Те не представят същността му, но са задължителен елемент от очертаването на неговите специфики. Описанието представлява познание на равнище факти от действителността. Количествената страна на географското описание е свързана с изброяване, докато качествената – със свързаното представяне на факти.
Възможност за допълване на описанието на Аляска (зад. 6). Аляска (в превод от мест-ната дума Alakshak означава „голяма земя/стра-на“) е едно от местата на планетата, свързани с призрака на златните находища като награда за преодоляването на предизвикателствата на при-родата и най-вече на самия себе си. Тя е исто-рия на величието и падението на човешкия дух.
Ключови компетентности и възможности за междупред- метни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, определяне, описване, обясняване на географски обекти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос. Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст, както и умения за създаване на повествователен текст в устна или в писмена форма по дадена комуникативна задача (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Разчита и интерпретира информация. Сравняване и анализиране на клима-тограма и хидрограма. Разграничаване, групиране, определяне на значението, характеризиране (вкл. по правило) (Математика). Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника. Самонаблюдаване и наблюда-ване на съучениците, упражняване на самоконтрол при изпълне-ние на дидактически и/или комуникативни задачи. Социални и граждански компетентности. Изгражда разби-ране за единството на системата природа – стопанство – обще-ство (Български език и литература, История и цивилизации). Изгражда умения за работа в екип. Изразява мнение по географ-ски въпроси; оценява значението на обекти, процеси, явления и събития.
40
Златната треска от 1897 – 1898 г. в далечния се-верозапад на Северна Америка е точно такава ис-тория. „Клондайк беше достатъчно далече, за да има романтичен ореол, и достатъчно близо, за да е достъпен“, казва Пиер Бретон. Усвояването на територията е надхитряне с природата и времето. Зимата е много дълга, снежна и сурова. От нача-лото на октомври до края на март дневните тем-ператури са отрицателни. Те обаче не са пречка и до днес в района добивът на злато да е основен източник на доходи, въпреки че местните жители
ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ В ПРИРОДАТА НА СЕВЕРНА АМЕРИКА
залагат и на други източници на препитание – туризъм, екстремни спортове, научни изследва-ния и др. В Аляска се добиват 25% от нефта на Америка. Всеки неин жител получава годишен дивидент, който представлява дял от приходите на щата от нефт. Територията е богата още на черни въглища, титан, волфрам, кварц, както и на нефрит, ахат, яспис и др. полускъпоценни ка-мъни. Но определено най-скъпоценно е златото. Голяма част от него се добива от златоносните пясъци на р. Юкон и нейните притоци.
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Характеризира климатичните пояси и области в Северна Амери-ка по правило.
� Характеризира водите на Северна Америка. � Представя природните зони в Северна Америка в различни фор-
ми (текст, постер, презентация).
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� Големи американски езера � Голямо солено езеро � Ниагарски водопад
� река Мисисипи � река Колорадо � национален парк
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, определяне, описване, обясняване на географски обекти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос и текст на мислено пъте-шествие (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Използва математически методи на мислене (логическо и пространствено). Използване на пространствени ориентири при работа с модели (Математика).Дигитални компетентности. Изпълнява задачи, свързани с търсенето, намирането и обработката на информация по опре-делена тема в глобалната мрежа (Информационни технологии). Умения за учене. Използва информация от различни източници. Самонаблюдаване и наблюдаване на съучениците, упражняване на самоконтрол при изпълнение на дидактически и/или комуникативни задачи. Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси; оценява значението на обекти, процеси, явле-ния и събития.
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 1. Маршрут 1. Тръгвате от южната част на п-в Калифорния (сн. 1) – Придвижвате се на
север до 30-ия паралел (описание на тропичния климатичен пояс по правило) – Продължавате на северозапад през пустинята Сонора до пустиня-та Мохаве (сн. 3) – Пътешествието ви отвежда до Гранд Каньон (текст 9) – Характеризирайте
41
6. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
р. Колорадо (сн. 5) – В посока север се добли-жавате до Голямото солено езеро (текст 11). Природните зони по маршрута са: твърдолист-ни вечнозелени гори и храсти; пустини и полу-пустини; планинска област (описание на една от тях по правило) – най-близката защитена територия, до която ви отведе пътуването, е на-ционалният парк „Йосемити“ (сн. 4).
Маршрут 2. Тръгвате от южната част на п-в Флорида (сн. 2) – Придвижвате се на север до 35-ия паралел (описание на субтропичния климатичен пояс по правило) – продължава-те на север до планината Апалачи (сн. 6) – Пътешествието ви отвежда до Ниагарския водо-пад (сн. 7) – Характеризирайте езерната група на Големите американски езера (текст 10) – В посока запад се доближавате до р. Мисисипи (текст 12) – Природните зони по маршрута са: влажни вечнозелени гори; савани; степи;
широколистни и смесени гори (описание на една от тях по правило) – най-близката защите-на територия, до която ви отведе пътуването, е националният парк „Йелоустоун“ (сн. 8)дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)Примерни модели за постери и картни изобра-
жения на Северна Америка: � http://www.astrofiles.net/achat/cartes-
geographiques (френски език)� http://www.canadiangeographic.com/
youarehere/?path=english/nos_cartes-our_maps/migrations (английски език)� https://www.terapeak.com/worth/national-
geographic-map-poster-europe-north-america-asia-world-war-ii-2-pacific/181943710366/ (английски език)� http://istudy.su/materiki-i-okeany-regiony-i-
strany-podborka-uchebnyx-plakatov/ (руски език)
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Характеризира съвременното стопанство на Северна Америка – фактори и състояние.
� Характеризира броя, разпределеието, бита и културата на насе-лението в Северна Америка.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� стопански дейности � пазарно стопанство � пазар � стоки
� цена � търговия � предлагане � търсене
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Разчита и интерпретира информация. (Математика).Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника.Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси. Участва в диалог, умее да оспори мнение, различно от своето, като прояви толерантност и учтивост в общу-ването. Изгражда умение за работа в екип (Български език и литература; История и цивилизации). Инициативност и предприемачество. Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и новаторството.
ВИРТУАЛЕН МАГАЗИН „ПРОИЗВЕДЕНО В АМЕРИКА“
42
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 1. Съветите на специалистите за съз-даване на виртуален (онлайн) магазин
Разработването на механизъм за онлайн търго-вия изисква сериозно обмисляне и внимателни проучвания. Необходими са ясни отговори на следните въпроси: Какви са предимствата на онлайн търговията и какви стъпки трябва да се следват за успешното създаване на онлайн магазин? Предимства: преодоляват се физи-ческите граници, клиентът става междунаро-ден, а магазинът е отворен 24 часа. Избягва се рискът от струпване на клиенти и няма нужда от проучване на пазара според местоположе-нието на търговските обекти. Намаляват ин-формационните и комуникационните разходи, защото онлайн рекламата е значително по-ев-тина. Ограничения: Конкуренцията в глобал-ната мрежа е силна. В същото време интер-нет маркетингът има възможността за лесно сравняване на цени и заемане на позицията на най-добрата оферта. За да се запази конкурен-тоспособността, трябва да се вземат следните решения: дали онлайн продажбата да се спе-циализира в една област, или да се предлага изцяло нов продукт; дали да се показват много цени за продажба за намаляване на маржовете или оперативните разходи.
Необходимо е да се спечели доверието на кли-ентите, затова първо трябва да се гарантира качествена логистика спрямо: обработване на поръчките, управление на наличните стоки, проследяване на парите, обслужване след про-дажбата, гарантиране на сигурността на плаща-нето, спазване на сроковете за доставка, възста-новяване на средства (при необходимост).
стъпка пО стъпка за създаване на Онлайн магазин
1. Проучване на пазара. От съществено значе-ние е да се направи прогноза за баланса, оценка на разходите, маржовете, краткосрочната рентабил-ност и развитието на онлайн магазина в бъдеще. Не по-малко съществен е изборът на доставчици. Съществуват онлайн търсачки, които позволяват тематично търсене (напр. медикаменти, мебели, храни...), избор на продукт, партида и изпращане на съобщение директно до производител или про-давач на съответната стока/стоки.
2. Създаване на място на продажбите. Същес- твуват няколко възможни решения: продажба на търг (като Ebay); чрез бизнес профил; чрез вир-туален пазар, който предлага свои материали
на специалисти, физически лица и е-търговци; с помощта на CMS (система за управление на съ-държанието) – изисква отворен код за електронна търговия, но е достъпна за най-голям брой хора; развитие чрез уеб агенция. Изборът трябва да се вземе на база преценка на разходите по отно-шение развитието в перспектива, поддръжката, комисионите, както и необходимите технически решения. Може да се избере повече от един ва-риант.
3. Обработка на поръчки – гаранции за фикси-ран час на доставка.
4. Сигурност на плащането – необходимост от предлагането на различни варианти – банков превод, онлайн и др.
5. Доставка – необходима е договореност със спедиторски фирми и въвеждане на опция за про-следяване на доставките до сайта, така че клиен-тът да е информиран за движението на поръчката. Разходите за доставката се изчисляват по теглото на пратката, броя на поръчаните елементи, зона-та за получаване, вида на доставката – експресна, нормална.
6. Реклама. Може да се направи регистрация в различни търговски директории, специализира-ни форуми, блогове, разпространяване на банери в мрежата, активиране на реклама чрез ключови думи.
7. Разрешение за регистриране на име на домейн. Правните задължения са обвързани със следната информация: име на мениджъра, име и адрес на хоста, бележки за авторски права (изо-бражение и текст), бележки за управление на лич-ните данни.
дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Четене с разбиране. Убедете учениците да съобразят внимателно всеки елемент от усло-вието, за да съставят модел на своето решение. Познавателните процеси, свързани с четенето с разбиране, позволяват планирането на стратегии, тъй като активизират мисловните процеси, но също така саморегулират мисленето поради не-обходимостта от преодоляване на интелектуални препятствия; насърчават формирането на образи и съгласуването им с това, което се чете; пред-полагат интерпретация на причинно-следствени-те връзки и резултата – конструирането на модел на решение. Четенето с разбиране позволява още възможността своеобразните пропуски в текста (обикновено съзнателно допуснати) да се запъл-нят със скрита информация, която се осигурява от паметта, личния опит или познания.
43
Джеф Безос от малък показвал интерес към механиката и технологиите. Записал се да следва компютърни науки в Принстънския университет. Дипломирал се през 1986 г. и работил по поддър-жането на компютърните мрежи на Уолстрийт. През 1994 г. прочел статия, която отчитала, че по-треблението на интернет се е увеличило с 2300% за последната година. Направил списък на сто-ките, които смятал, че човек би си купил онлайн. Книгите му се сторили най-подходящи заедно с музикалните дискове, видеоигрите и дрехите. Така на 5 юли 1994 г. той създал сайта Amazon.com. Кръстил го на най-голямата река с надеж-дата, че ще стане най-големият онлайн магазин. Първият офис бил гаражът на къщата му. Още от септември 1994 г. сайтът започнал да носи обо-рот от около 20 000 долара седмично, а днес при-ходите му възлизат на 88 млрд. годишно, което нарежда Джеф Безос на 15-о място по богатство в света. Все още книгите са сред най-продаваните продукти. И да, Amazon действително е най-голе-мият онлайн магазин. (по Учкунова, Инна. Книга за мечтатели. Тънка червена нишка. София. „Пергамент Прес“, 2016)
Лидери в онлайн търговията на световния пазар:
1. Amazon (amazon.com) – Компанията, чи-ято централа е разположена в Сиатъл, щата Вашингтон, е най-големият онлайн магазин в САЩ. Разполага с 80 огромни склада (някои от тях с площ над 111 000 m2 ) в ключови точки по света, в които работят общо 66 000 души (по дан-ни за 2016 г.).
2. ASOS (asos.com) – един от най-големите модни магазини във Великобритания. Основан е през 2003 г. от Ник Робъртс и Куентин Грифит. За 2015 г. отчита приходи от 803 млн. долара и печалба от 45 млн. долара. Доставят стоки до 190 държави.
3. ModCloth (modcloth.com) – Предлага ре-тро дрехи, аксесоари и декорации. Основан е от Ерик Когър и Сюзън Грег-Когър през 2002 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Служителите са над 400, а приходите за 2015 г. са 19 млн. долара.
Лидери в онлайн търговията на българския пазар: https://www.emag.bg/; https://www.get.bg/; http://www.store-bg.net/; http://megashop.bg/
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ОПОЗНАВАНЕТО НА АЗИЯ
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Определя географското положение, големината и границите по правило.
� Сравнява географското положение на Азия и Северна Амери-ка.
� Описва бреговете по карта.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� Черно море �Мраморно море �Жълто море � Филипински острови � Японски острови � о. Шри Ланка � проток Босфор � проток Дарданели � Персийски залив � Бенгалски залив
� Арабско море � Източносибирско море �Малайски архипелаг � п-в Таймир � Чукотски п-в � п-в Корея � п-в Индостан � п-в Индокитай � Арабски п-в � п-в Мала Азия
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, определяне, описване, обясняване на географски обекти. Със-тавяне на кратък отговор на географски въпрос (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Използва математически методи на мислене (логическо и пространствено). Разчита и интерпретира информация. (Математика).
44
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 2. На гърба на кон – от древността до наши дни в някои от планинските райони; с кучешки впряг – най-северните (полярни) области на континента през последните го-дини се заменят от алтернативни начини за придвижване чрез снегоходи и всъдеходи; с платноходен кораб – опознаване на край-брежията, свързани основно с плаванията на европейците от ХV – ХVІ в. (Вашку да Гама достига крайбрежието на Индия с караве-ла, клиперите са едни от най-използваните платноходи) до първата половина на ХІХ в.,
когато двигателите изместват платната; със самолет – над труднодостъпните високопла-нински и пустинни райони от 50-те г. на ХХ в. (навлизането му за граждански цели). В последните десетилетия спътниците заменят подобен тип изследвания.
Задача 3. Снимка 2 – Югоизточна Азия (Японски острови, п-в Корея, Жълто и Японско море); Снимка 3 – Южна Азия (п-в Индокитай, п-в Индостан, о. Шри Ланка, Бенгалски залив, час-ти от Малайския архипелаг и Арабско море); Снимка 4 – Западна Азия (п-в Мала Азия, част от Арабския п-в, крайбрежията на Черно, Мраморно и Средиземно море)
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника. Самонаблюдаване и наблюдава-не на съучениците, упражняване на самоконтрол при изпълнение на дидактически и/или комуникативни задачи.Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси; оценява значението на обекти, процеси, яв-ления и събития.
Задача 4. Вариант 1 – според формите на бреговата линия
острови полуострови морета заливи протоци
Филипински Японски Шри Ланка Малайски арх.
ТаймирКорея ИндостанИндокитайКамчаткаМала Азия Чукотски Арабски
АрабскоЖълтоЧерноИзточносибирско МраморноЧервено
Бенгалски Персийски
Берингов Дарданели Босфор
дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Сравнението е дейност, чиято цел е да се на-мери общото и различното между обекти и явле-ния. Акцентът е върху съпоставянето на същест-вени и несъществени признаци. Те се определят чрез разграничаване.
Групиране означава образуване на еднородни
групи в зависимост от определени признаци. Реализира се най-малко в две направления: разпре-деление на разнородни обекти в еднородни групи и разпределение на еднородни групи в подгрупи (ло-гическо делене). Акцентът е върху правилния под-бор на признаците за групиране. Групирането може да се осъществи по произволен признак за разлика от класификацията, която се реализира въз основа на най-съществения, определящ признак.
Вариант 2 – според местоположението (крайбрежието)
северно крайбрежие източно крайбрежие южно крайбрежие западно крайбрежие
Източносибирско море Чукотски п-в п-в Таймир
п-в КореяЖълто мореБерингов протокФилипински о-вип-в КамчаткаЯпонски острови Малайски архипелаг
Арабско море Бенгалски заливАрабски п-вПерсийски заливо. Шри Ланкап-в Индокитай
Червено мореп-в Индостанпроток Босфорпроток ДарданелиМраморно мореЧерно мореп-в Мала Азия
45
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО МОДЕЛИРАНИЯТ РЕЛЕФ И ЦЕННИТЕ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и страните Географска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Характеризира релефа на Азия. � Познава типични полезни изкопаеми за Азия и тяхното тери-ториално разположение.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� Западносибирска низина � Месопотамска низина � Индо-Гангска низина � Голямата китайска равнина � Средносибирско плато
� Тяншан � Хималаи � Тибетска планинска земя � пустиня Гоби
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, определяне, описване, обясняване на географски обекти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Използва математически методи на мислене (логическо и пространствено). Разчита и интерпретира информация (Математика).Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравосло-вен начин на живот и спорт. Разбира многообразието и не-повторимостта на природната среда. Разбира необходимостта от опазването ѝ (Човекът и природата). Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника. Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси.
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 1.
Форми на релефа Характерни белезиМесопотамска низина Оформена по теченията на реките Тигър и Ефрат. Индо-Гангска низина На север граничи с Хималаите.Средносибирско плато Заема обширна област в северната част на континента.Депресията на Мъртво море Разположена е в падина, която е северно разклонение
на Големия африкански разлом.Хималаи Единадесет от нейните върхове са високи над 8000 m.
Задача 2. А – Западносибирска низина; Б – Голямата китайска низина; В – Тибетска пла-нинска земя; Г – пустиня Гоби
Задача 4. Маршрутен лист 1. Северен ледовит океан – Западносибирска низина – Тяншан –Тибетска планинска земя – Хималаи – Индо-Гангска низина – п-в Индостан – о. Шри Ланка – Индийски океан.
Маршрутен лист 2. Средиземно море – де-пресията на Мъртво море – Месопотамска низина – Индо-Гангска низина – Хималаи – Тибетска планинска земя – Голямата китайска равнина – Тихи океан.
Задача 5. Снимка 2 – рудни полезни изкопа-еми – находища на железни руди има на п-в Индостан, калаени руди на п-в Индокитай,
46
никелови руди в Средносибирското плато. Снимка 3 – диаманти – Средносибирско пла-
то, п-в Индостан. Снимка 4 – графит – о. Шри Ланка. Снимка 5 – нефт – Персийски залив,
Каспийско море, Западносибирска низина и на някои острови от Малайския архипелаг.дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Съставяне на индивидуален (понятиен) речник. Речникът представя логически органи-зирана информация. Явява се аналитично и кон-цептуално обобщение на знанията в определена
тематична област. Когато е индивидуално със-тавен, представя учебното съдържание през гледната точка на съответния ученик (подбор на понятията, свързването им с подбрани визуални аргументи (изображение/изображения), подход към структуриране на обяснението на понятие-то, което го прави удобен инструмент за учене. Съставянето му предполага търсене на инфор-мация от различни източници, нейното тълку-ване, анализ и оценка поради задължителното изискване да бъде представена в синтезиран вариант. Изпълнението на тази задача позволя-ва прилагането на различни техники за оценка и самооценка.
РАЗБИРАТЕЛСТВО И УВАЖЕНИЕ – ПЪТ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ В КОНТИНЕНТА НА КОНТРАСТИТЕ
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и странитеГеографска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Характеризира населението на Азия. � Изразява мнение за типични проблеми на населението на Азия. � Групира страни в Азия. � Характеризира страните Япония, Китай, Турция, Република Ко-рея по правило.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� бързо нарастване на броя на населението
� пренаселеност � бедност и неграмотност в отделни територии
� групиране на страните � степен на икономическо развитие
� основни стопански дейности
Ключови компетентности и възможности за междупредметни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, оп-ределяне, описване, обясняване на географски и икономически обек-ти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в об-ластта на природните науки и на технологиите. Използва матема-тически методи на мислене (логическо и пространствено). Разчита и интерпретира информация (Математика). Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника. Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по ге-ографски въпроси.Дигитални компетентности. Изпълнява задачи, свързани с търсе-нето, намирането и обработката на информация по определена тема в глобалната мрежа (Информационни технологии).
47
ОтгОвОри на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 3. Япония, Китай, Турция. На фигурата са представени контурните очертания и един от държавните символи – националният флаг.
Задача 4. � Данни за броя на населението за 2016 г. в
млн. д. за света и за избрани страни в Азия, както и прогнозни данни за периода до 2025 г.� Населението на Китай е 10,8 пъти по-голямо
от това на Япония.� Нараства населението на всички страни с из-
ключение на Япония.� Броят на населението на Индия към 2025 г.
ще нарасне най-много (с 214 586 д.). Към същата година населението на Индия ще е по-многоброй-но от това на Китай със 73 522 д.
дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Дервла Мърфи е родена на 28 ноември 1931 г. в Дъблин. Дядо ѝ и повечето членове на се-мейството ѝ са участвали в ирландското репу-бликанско движение. Баща ѝ е библиотекар в Уотърфорд. Дервла получава образованието си в Урсулинския манастир в Уотърфорд. От 14-го-дишна се грижи за дома на родителите си и болна-та си майка. След смъртта на майка ѝ (през 1963 г.) започват пътуванията ѝ. Първото е в Индия, къ-дето в продължение на година работи с тибетски бежанци. Завръща се Англия и написва първите
Задача 2.
Типичен проблем
Причини Проявления Възможности за решаване
1. Транспортен трафик
пренаселеност в големите градове
замърсяване на въздуха, шумово замърсяване, висок разход на време за прид-вижване
инвестиции в алтернативни видове транспорт, градоу-стройствени и архитектурни решения, нарастване на зелените площи
2. Замърсяване на въздуха
бързо нарастване на броя на населе-нието
нараства заболеваемостта на населението в градска среда (104 от градовете в Китай са със силно замър-сен въздух)
контрол върху замърсяване-то на въздуха от стопански-те дейности и бита
3. Бедност и неграмотност
бързо нарастване на броя на населе-нието
безработица, липса на достатъчно храна, вода, средства за подслон
засилен контрол над мигра-цията към големите градове
4. Пренаселеност повишена мигра-ция към големите градове
влошена екологична обста-новка на градската среда на живот, социални проблеми
засилен контрол от държав-ните институции; осигуря-ване на качествена среда на живот
си две книги. Първата е публикувана през 1965 г. под заглавието „От Ирландия до Индия с велоси-пед“. Следват над 20 други заглавия. С тях Дервла е спечелила световна известност и е определена като „живата легенда сред пътешествениците“ и „първата дама на ирландското колоездене“. И сега въпреки възрастта тя продължава да пътува по целия свят, да опознава и описва различни на-роди с техните културни специфики.
Анализ на статистически данни. В учебно-то географско съдържание статистическите данни най-често са представени чрез конкретни показа-тели в табличен вид. В този случай се използват абсолютни величини (показващи конкретно гео-графско явление и имащи информационнно зна-чение). Правилата, които трябва да се спазват при използване на систематизирана в табличен вид статистическа информация, са следните:
1. Прочита се заглавието – то показва съдър-жанието на информацията в таблицата, мерните единици и времето (периода), за който се отнася информацията.
2. Прочитат се наименованията на антетките.3. Прочитат се/разглеждат се стойностите в
хоризонтален и вертикален ред.4. В процеса на четене се проследяват тенден-
циите.5. Формулират се изводи съобразно поставе-
ните познавателни задачи.
48
Възможност за разширяване на услови-ето на зад. 4. Ако дидактическата цел е да се обвържат демографските факти с тенденциите в развитието на стопанството на шестте азиатски страни на фона на световното стопанско разви-тие, може да се добави колона в таблицата с дан-ни за БВП (в билиони долари към 2016 г.) и да се подложат на анализ: светът – 73,171; Китай – 10,982; Индия – 2,090; Индонезия – 858; Япония – 4,123; Турция – 733; Република Корея – 1,376. (източник на статистическата информация: https://www.imf.org – официален сайт на МВФ).
(Допълнителен ресурс: Векът на Азия. Индия и Китай маршируват към световния иконо-мически връх (източник: http://www.capital.bg/
politika_i_ikonomika/sviat/2015/05/01/2523784_vekut_na_aziia/).
ОтгОвОр на пОдбрани учебнО-пОзнавателни задачи
Задача 1. Фактите за четирите океана се отна-сят към стъпка 3 от правилото за описание на океан – характеризира природата на океана (температура, соленост и движения на вода-та; организмов свят). Изпълнението на позна-вателните задачи на екипите е свързано със стъпки 4 и 5, съответно: оценява значението на океана за живота и стопанската дейност на хората; доказва с примери необходимостта от неговото опазване.
ОКЕАНИТЕ – ПРОБЛЕМИТЕ ДНЕС И ЗАПЛАХИТЕ УТРЕ
Нормативни рамки на ниво учебна програма:
Област на компетентности География на континентите и странитеГеографска информация
Компетентности като очаквани резултати от обучението
� Определя географското положение, границите и големината на океаните по карта: Тихи океан, Атлантически океан, Индийски океан, Северен ледовит океан.
� Оценява значението на океаните.
Основни понятия, които са базисни за формиране на компетентности
� правило за описание на океан � проблеми, свързани с усвояването на океаните от хората
Ключови компетентности и възможности за междупред- метни връзки
Компетентности в областта на българския език. Назоваване, определяне, описване, обясняване на географски обекти. Съставяне на кратък отговор на географски въпрос. Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст, както и умения за създаване на повествователен текст в устна или в писмена форма по дадена комуникативна задача; обобщава и дава отговор, основан на доказателства (Български език и литература).Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите. Използва математически методи на мислене (логическо и пространствено). Разчита и интерпретира информация (Математика).Умения за учене. Използва информация от различни източници. Работа с елементите на учебника.Социални и граждански компетентности. Изразява мнение по географски въпроси.Дигитални компетентности. Изпълнява задачи, свързани с тър-сенето, намирането и обработката на информация по определена тема в глобалната мрежа (Информационни технологии).
49
7. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
дидактически ОпОри (идеи за креативни дидактически решения)
Допълнителна (тематично организирана) информация за океаните. Тихоокеанските води са роден дом за едни от най-редките и интересни видове на планетата – корморани без крила, яр-кочервени криви раци, морски котки, ушат тюлен и др. Въпреки че носят официалното название Колон Архипелаго, островите Галапагос са на-ричани често „Ноевият ковчег“ в Тихия океан. Отдалечени са на около 1000 km от континен-талната част на южноамериканската държава Еквадор. Поради вулканичния произход и изо-лираността им на това място се е развил по-раз-личен растителен и животински свят. Скалите по крайбрежията са дом за праисторическите игуани, гигантските костенурки, птицата Дарвин, както и за единствения пингвин, който живее в тропици-те. Някога хората, растителността и животните са живели в хармония. Откакто островите стават обект на туризъм, този уникален свят е в опас-ност. За опазването на природата е открит нацио-нален парк на о. Санта Круз, а броят на туристите е ограничен.
Топлите води на Индийския океан дават под-слон на не по-малко интересни живи организми. Честа гледка са летящите над водната повърхност риби, ленивите морски крави в крайбрежните води, а акули и косатки са сред най-опасните хищ-ници в дълбоките части на океана.
Организмовият свят на Атлантическия океан е по-беден, отколкото в Тихия и Индийския океан. Причините са в по-младата му възраст и значител-но по-студените води. Крайбрежията – за разлика от относително ограничения живот в дълбочина – изобилстват от птици. Рибарки, дъждосвирци, чайки, кайри образуват огромни колонии по ска-листите брегове. Самотни скитници над океан-ските води са албатросът и полярната рибарка, а сред най-големите пътешественици е европей-ската змиорка, която изминава близо 6400 km до Саргасово море, където се размножава.
По повърхността на водите на Северния ледо-вит океан се вият, гмуркат и стрелкат след пляч-ката си ята морски птици, ледовете са царството на голямата полярна мечка, а дълбоките води – на моржовете, които с дългите си бивници изравят от дъното миди и други черупчести животни.
Най-усвоен в стопанско отношение от древ-ността до наши дни е Атлантическият океан. В началото е използван основно за риболов и добив на сол. От ХV век през него преминават основните пътища, които свързват Европа и Америка. В съвременността по крайбрежията му
са разположени едни от най-развитите държави. От шелфа се добиват нефт, природен газ и някои рудни полезни изкопаеми. Друга силно зависима от океана дейност е туризмът.
По бреговете на Тихия океан има повече от 50 страни, в които е съсредоточено половината от човечеството. В него се осъществява по-голямата част от улова на риба, добива на сол и водорасли, на метали и нефт. Нараства ролята му в морския транспорт и търговия.
Природните богатства на Индийския океан все още не са достатъчно проучени. Риболовът е огра-ничен в крайбрежните области. Главното богат-ство са запасите на нефт в района на Персийския залив. В него е концентрирано повече от 1/3 от „черното злато“ на планетата. От дъното на океа-на се извличат калай и други полезни изкопаеми.
Стопанското усвояване на Северния ледо-вит океан е затруднено от суровата природа. От шелфа на крайбрежните морета се добива нефт въпреки лютите студове и ураганните ветрове. Риболовът, ловът и дивечовъдството са основни стопански дейности за коренните жители на съ-седните континенти.
Донеотдавна се считаше, че океаните гаранти-рат бъдещето на човечеството чрез възможността да осигурят храна, енергия и полезните изкопае-ми за промишлеността, когато се изчерпат на су-шата. Днес учените са сигурни, че това съвсем не е така. Агресивната и безотговорна човешка на-меса представлява реална заплаха за природното равновесие на всеки от океаните.
Социални послания (чрез постер, бил-борд или кратък филм/клип). Условието насочва в съдържателно отношение към поня-тие, което все по-често се свързва с географ-ското познание – устойчивост на околната среда. Възприема се най-често като необходи-мост от поддържането на живота на планетата с неопределена времева проекция в бъдещето. Осъзнаването, че динамиката нараства дори в на пръв поглед статичните дадености, провоки-ра обмислянето как да се смекчат всякакви не-желани промени, свързани с устойчивостта на околната среда, социалната и икономическата устойчивост. Формата на представяне на резул-тата (постер, билборд, клип или друго, избрано от учениците) е подбрана неслучайно. Всеки от тези формати е възможност да се изработи като носител на явни и скрити послания относ-но екологични, демографски, културологични и политически проблеми, те позволяват и да се предложи различна гледна точка към слож-на за интерпретация и комплексна за изучаване
50
тематика чрез активизиране на когнитивната емпатия на обучаемите. Предложените от обу-чаемите проекти биха могли да се използват като индикатор относно правилно формирано-то географско познание, т.е. да се констатира дали и доколко те придават личностен смисъл на посланията, към които географията е тради-ционно силно ориентирана – визуалната яснота и актуалност. Това е една от основните пред-поставки да се търсят възможности за използ-ването на статични и динамични източници на
2. УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ – ГЕОГРАФСКИ И МЕТОДИЧЕСКИ РАКУРСИ
География на Южна Америка
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГОЛЕМИНА, БРЕГОВЕ И ОПОЗНАВАНЕ НА ЮЖНА АМЕРИКА
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Географско положение, граници и големина 2. Бряг и брегова линия 3. Откриване, опознаване и изследване на континента
1. Географско положение: а) спрямо Екватора б) спрямо Гринуичкия меридиан в) тропичните окръжности г) океани и морета
2. Граници и големина: а) крайни точки б) големина
3. Острови, брегове и брегова линия 4. Откриватели и изследователи на континента:
а) Христофор Колумб б) Америго Веспучи в) Фернандо Магелан
визуална информация, които да са в основата на формиране на ярки, образни представи за при-родата и обществото. Визуалните метафори са запомнящи се и мощни форми на комуникация. Силната им провокативност би могла да се из-ползва асоциативно в обучението по география, т.е осъзнато и целенасочено да се изграждат връзки между възприятията и вече формирани представи. Резултатът би бил успешно използ-ване на миналия познавателен опит на всеки от обучаемите по сходство или по контраст.
запОмни, тОва е важнО!
Южна Америка е разположена от двете страни на Екватора, но по-голямата ѝ част е в Южното полукълбо. Спрямо Гринуичкия ме-ридиан е изцяло в Западното полукълбо. По по-добие на Африка континентът се пресича от Южната тропична окръжност, но Екваторът преминава през северната ѝ част. Южна Аме-рика има много слабо разчленени брегове. Те са предимно праволинейни, ниски по източното крайбрежие и високи, стръмни по западното крайбрежие. По-големи са островите Огне-на земя и Галапагоските острови, а един от най-обширните заливи е Ла Плата.
Официалното откриване на Южна Америка от европейците принадлежи на Христофор Ко-лумб. През 1499 г. по северното крайбрежие на
Южна Америка плава експедиция, в чийто със-тав е Америго Веспучи.
Испанска експедиция под ръководството на Фернандо Магелан навлиза в 600-километровия проток, наречен по-късно Магеланов проток. Южно от него Магелан открива о. Огнена земя и продължавайки на запад през Тихия океан, ус-пява да стигне до Островите на подправките.
мОзайка (пъзел) От факти
„Памeтник на човешката несправедливост“ – така е наречена историята на наименованията на Америка. „Америка“ идва от името на флорентин-ския пътешественик Америго Веспучи. През 1502 г. в писмо до херцог Медичи той предположил, че откритите от Колумб земи не са Азия, както по-следният предполагал, а част от нов континент.
51
Най-ранното известно използване на името „Америка“ за континента е от 1507 г. То се появява на голяма карта, създадена от немския картограф Мартин Валдзеемюлер (Martin Waldseemüller) в Санкт Дидел (днес Сен-Дие-де-Вож в департа-мента Вож в областта Лотарингия, Североизточна Франция). В книгата „Въведение в космографията“ се обяснява, че името идва от латинизираната вер-сия на името на изследователя Америго Веспучи – Америкус Веспучиус („Америка“), тъй като ос-таналите континенти имат женски латински имена. Валдзеемюлер се позовава на писмата на Веспучи, чиято автентичност обаче се оспорва.
Първоначално наричали „Америка“ само юж-ния континент, а името се разпростира и върху континента на север благодарение на картографа Герард Меркатор през 1538 г.
След мореплавателите първооткриватели в Южна Америка нахлуват хиляди испански и пор-тугалски завоеватели – конкистадори. През XVI в. те извършват редица открития.
Испанецът Франсиско Писаро открива и из-следва тихоокеанското крайбрежие на континента, Алонсо де Охеда – северното крайбрежие, а пор-тугалецът Алонсо Гарсия открива множество реки и пръв прониква във вътрешността на континента.
По-късно през 1799 г. известният немски ес-тествоизпитател Александър фон Хумболт прис-тига във Венесуела. Пет години той изследва при-родата на континента и става един от основате-лите на съвременната характеристика на геогра-фията на растенията. Събира огромна колекция от неизвестни растения и обосновава идеята за височинната поясност, създава първата карта на скалите, пръв описва студеното течение по запад-ните брегове на континента.
През 30-те години на XIX в., привлечен от необикновения свят на новооткрития континент, Чарлз Дарвин изследва атлантическото и тихоо-кеанското крайбрежие с кораба „Бийгъл“. Дости-га до островите Галапагос, където изследванията му допринасят много за развитието на теорията за еволюцията на организмовия свят.
Галапагоските острови, познати още като Острови на очарованието или Костенуркови остро-ви, се намират в Тихия океан на почти 1000 km западно от Южна Америка. Състоят се от 14 големи, 8 по-малки острова и 40 микроострова. Архипелагът е с вулканичен произход и повечето острови имат лунен пейзаж. Там може да се на-блюдават уникални биологични видове – гигант-ски костенурки, морски игуани, гекони и много птици. Има голямо разнообразие от морски оби-татели – акули чук, морски игуани, мигриращи китове, делфини, пингвини и скатове.
Те са открити през 1535 г. от Томас де Берлан-га, който пътува за Перу. Островите дълги години са скривалище за пиратите. Те придобиват светов-на известност след посещението на Чарлз Дарвин през 1835 г., а през 1978 г. архипелагът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство. (по http://chudesatanasveta.com/wp-content/uploads/2012)
Към континента Южна Америка се отнасят още островите Хуан Фернандес, Чанос, Чилий-ският архипелаг, Огнена земя, Фолклендските (Малвинските) острови и островите Тринидад и Тобаго.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:
Общо за Южна Америка и Африка
Разлики
Южна Америка Африка
Пресичат се от Екватора и попадат в Северното и Южното полукълбо. През тях преминава Южната тропична ок-ръжност. Оградени са от 2 океана от изток и запад и едно топло море от север.Очертанията им наподо-бяват триъгълник, който се стеснява на юг.Бреговата линия е слабо разчленена.
Южна Америка се намира изцяло в Западното полукълбо. Екваторът преминава пò на север през континента отколкото при Африка, кое-то се отразява на броя на климатичните пояси. Южна Америка e по-малка по площ и е едва на четвърто място сред континен-тите. Тя е най-близко разположеният континент до ледената Антарктида. Има повече и по-удобни заливи за акостиране поради по-ниските северни и източни брегове. Повече на брой са и островите, но са по-малки по площ.
Разположена е в четирите полукълба. Екваторът разполовява почти наполовина континента, което определя симетричното раз-положение на климатичните пояси и природните зони. Африка се пресича и от Северната тропична окръж-ност. Има само един голям остров Мадагаскар и няколко малки. Не се е налагало да бъде преот-кривана по време на Великите географски открития.
Задача 4.
52запОмни, тОва е важнО!Южна Америка се отличава с разнообра-
зен и контрастен релеф. Близо половината от територията ѝ е заета от равнинни форми. Средната надморска височина на континента е 580 m. Най-високата (връх Аконкагуа – 6961 m, в Андите) и най-ниската точка (Лагуна дел Карбон – 105 m под морското равнище) са разположени в южната част на континента. Според произхода, развитието и съвременните особености на релефа Южна Америка се дели на три части: Западна (Анди, Атакама), Средна (Амазонска, Оринокска, и Лаплатска низина) и Източна (Гвианска и Бразилска планинска земя и Патагония). В Южна Америка има големи за-паси от полезни изкопаеми – железни, мангано-ви, уранови и алуминиеви руди (боксити); нефт, природен газ и въглища. Уникално е находището на селитра в пустинята Атакама.
мОзайка (пъзел) От факти
Преди около 200 млн. години от южния пра-континент Гондвана се откъсва още една плат-
форма, подобна на Африканската – Южноамери-канската. Тя е в основата на релефа на днешния континент Южна Америка. На места тази плат-форма се издига, а на други потъва, но като цяло е спокойна суша, изградена от най-старите скали на планетата. Тя изгражда северната, централната и източната част на континента.
На запад, в резултат на подпъхването на Ти-хоокеанската плоча под Южноамериканската се формира мощната планинска система на Андите. Тя се издига вследствие на нагъването на запад-ния ръб на платформата и активния вулканизъм.
Андите са млада планина с високи и стръмни склонове. Вулканските конуси на Чимборасо, Котопакси, Люляйляко свидетелстват за активни-те съвременни процеси на издигане и движението на литосферните плочи. В тази зона са регистри-рани едни от най-силните земетресения на плане-тата.
На юг в областта Патагония, за разлика от Аф-рика, в платформата съществува по-млад учас-тък, който релефно се изразява като стъпаловид-но плато.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тетрадка:Задача 7.
Полезни изкопаеми
Териториално разположение в Южна Америка
Значение и използване
алуминиева руда
В най-старите скали на Бразил-ската и Гвианската планинска земя
Алуминият е лек, устойчив на ръжда и лесно податлив на обработка материал. Като сплав се използва в самолетостроенето, за направата на летателни апарати и военна техника.
РЕЛЕФ И ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
План:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика 2. Формиране на релефа 3. Подялба 4. Полезни изкопаеми
1. Развитие и формиране на релефа: а) платформени структури б) планински системи
2. Обща характеристика на релефа. 3. Подялба според едрите форми на релефа:
а) Западна част б) Средна част в) Източна част
4. Разпространение и оценка на полезните изкопаеми: а) изкопаеми горива б) рудни полезни изкопаеми в) нерудни полезни изкопаеми
53
Намира широко приложение в производството на фолио и опаковки за храни. Алуминият се използва също за направата на огледала, както и в медицината за производството на протези.
селитра пустинята Атакама Употребява се като изкуствен тор за растенията, в пиротехниката, за направата на барут, експлозиви, багрила. Тя е консервант при производството на колбаси.
медна руда планината Анди Има голямо значение за развитието на икономиките на страните от Южна Америка. Медта е ковка и намира широко приложение в нашия живот: кабели за електропреносната и електроразпределителната мрежа; водопроводната мрежа; изработка на дръжки на врати и други домашни предмети; скулптурата и изработването на статуи (Статуята на свободата съдържа 81,3 t мед); използва се в производството на компютри, като част от охлаждащите радиатори поради по-големия си капацитет за разсейване на топлина в сравнение с алуминия.
нефт Около ез. Маракайбо, в негативните форми на релефа – Амазонската низина и подножието на Андите, в Лаплатската низина и Гран Чако
Чрез сепариране и обработка се получават бензин, нафта (газьол), керосин, мазут, смазочни масла, парафин и асфалт (битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан „черно злато“.
Допълнителна задача: Посетете сайта http://www.fabreminerals.com/specimens/BR-brazil-mineral-specimens.php и разгледайте най-бо-гатото находище на минерали, скъпоценни
и полускъпоценни камъни в Южна Америка. Как се нарича? Къде е разположено? С какво свързвате образуването му?
КЛИМАТ, КЛИМАТИЧНИ ПОЯСИ И ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ
план:
Първи вариант: Втори вариант:1. Климатообразуващи фактори
а) географско положение б) въздушни маси в) океани и океански течения г) релеф
2. Проявление на климатичните елементи 3. Климатични пояси и планинска област
1. Кои фактори формират климата на Южна Америка?
а) географска ширина б) въздушни маси в) морски и океански течения г) релеф.
2. Кои са елементите на климата? 3. Кои са климатичните пояси и области?
запОмни, тОва е важнО!Причините за разнообразието на климата на
Южна Америка са географското положение на континента, действието на въздушните маси, влиянието на околните океани и океански те-
чения и разнообразният релеф. Климатичните пояси, които се формират, са екваториален, субекваториален (два пояса – северен и южен), тропичен, субтропичен и умерен. Около 3/4 от територията попада в горещия топлинен пояс.
54
Климатът е по-влажен от този в Африка пора-ди влиянието на пасатите по атлантическото крайбрежие.
мОзайка (пъзел) От факти
Пустинята Атакама. По протежение на 1000 km на западното крайбрежие на Южна Америка се простира пустинята Атакама – най-сухото място на Земята. Местните жители с право казват, че там земетресенията са по-чести от валежите. В северната ѝ част за една година пада по-малко от 10 mm валеж, но има места, в които дъжд не е валял няколко десетилетия. Го-лият пейзаж от чакъл, изпепелени от слънцето скали и подвижни дюни настъпва на 100 km във вътрешността на континента и опира в безлес-ните, брулени от вятъра склонове на Андите. На вечерна светлина богатите на минерали скали блестят в различни нюанси на кафяво, червено, лилаво и зелено. Поради сухия климат следи-те от човешка дейност тук се запазват задълго. Дири от фургони отпреди 100 години все още си личат върху меката повърхност, образувана от скални отломки и солни кристали. Пейзажът на-подобява този на Луната, затова учените подла-гат на изпитание тук различни уреди и луноходи, преди да ги изпратят в Космоса.
Ел Ниньо и Ла Ниня са свързани климатични явления, повтарящи се през приблизително пет години в тропичните части на Тихия океан. Само-то наименование „Ел Ниньо“ е регистрирано за пръв път през 1892 г., когато капитан Камило Ка-рийо съобщава пред конгрес на географско дру-жество в Лима, че перуанските моряци наричат топлото северно течение „Ел Ниньо“ („момченце-то“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.
Ел Ниньо се повтаря в период от 2 до 8 години и предизвиква бури, наводнения и суши. То пред-ставлява периодично затопляне на водите в из-точната екваториална част на Тихия океан, което повишава температурите по целия свят.
Според учените части от водите на океана са с 2°С по-топли от обикновено. Най-мощният досе-
га Ел Ниньо е бил през 1997 – 1998 г. Появата на Ла Ниня пък се свързва с охлаждане на водната повърхност. По време на Ел Ниньо по западното крайбрежие на Южна Америка, крайбрежието на Сомалия, Кения и Танзания годината преминава с повече валежи. В същото време сериозни засуша-вания се наблюдават в Североизточна Бразилия и северните части от Южна Америка. В южните части на САЩ зимата е сравнително студена и е по-мека в северните части. По-студена от обичай-ното преминава зимата и в Североизточна Русия. Лятото пък за държавите от Южното полукълбо е горещо, на места и много по-горещо от нормал-ното. В Северното полукълбо летата са по-скоро в норма или малко по-хладни, но сериозни изклю-чения се отчитат в Западна Африка.
Влиянието на Ел Ниньо се чувства върху се-зона на тропическите бури. Обикновено метео- ролозите очакват сравнително тих сезон в Ат-лантика с по-малко на брой урагани. Не е такова положението в западната част на Тихия океан, къ-дето броят на бурите е по-голям, тайфуните са по-вече и са по-силни. (По Център за прогнозиране на климата към Националната метеорологична служба на САЩ)
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка: Задача 1. 1. Екваториален; 2. Субекваториален;
3. Тропичен; 4. Субтропичен; 5. Умерен.Задача 2. ДА; НЕ; ДА; ДА; ДА.Задача 3. Субекваториален климатичен пояс –
висока средна годишна температура (25,6°С), сравнително малка годишна температурна ам-плитуда (5,2°С), ясно изразени сух и влажен сезон.
Задача 4. А) Източно крайбрежие; Б) Западно крайбрежие.
Задача 5. север; топъл; студен; югоизточни паса-ти; сух; минималните; по-големи.
Задача 6. През юли или август, защото по това време в Южното полукълбо в умерения клима-тичен пояс е зима.
55
запОмни, тОва е важнО!В Южна Америка са разпространени всич-
ки видове води на сушата – реки, езера, лед-ници, блата и подземни води. Континентът е на първо място в света по водни ресурси. На него се пада 1/5 от обема на водите, пренасящ се от всички реки на света. Главният вододел на Южна Америка следи билото на Андите и разделя континента на две отточни области – отточна област на Атлантическия океан и от-точна област на Тихия океан. Тук се намират част от водните обекти, които са световни рекордьори: Амазонка – най-пълноводната и с най-голям водосборен басейн река в света; Ан-хел – най-високият водопад; Титикака – най-го-лямото високопланинско езеро; Игуасу – река-та с най-многобройни водопади в света.
мОзайка (пъзел) От факти
Река Амазонка. Полемиката за дължината на най-пълноводната река на планетата продължава вече десетилетия. Ако дължината ѝ се измерва по главния пълноводен приток Мараньон, тя възли-за на 6437 km. Но ако за начало се приеме река Укаяли с притока ѝ Апуримак, нейната дължина нараства на 7194 km, което я прави и първа по дължина на Земята.
Речната система на Амазонка представлява истински лабиринт. През устието си Амазонка излива в океана 15% от сладките води на пла-нетата, а от внасяните ежегодно над 1 млрд. t твърди наноси образува най-големия алувиален остров в света – Маражо. Два пъти в годината нивото ù се покачва значително с 10 – 15 m и
ВОДИ
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика на водите в Южна Америка 2. Реки 3. Езера 4. Ледници 5. Използване и опазване на водите
1. Характеристика на водите в Южна Америка: а) главен вододел б) отточни области в) безотточни области
2. Главни реки: а) Амазонка б) Ориноко в) Парана
3. Езера: а) Маракайбо б) Титикака
4. Ледници5. Оползотворяване и опазване на водите
тя се разлива, заливайки огромни пространства, като ги превръща в заблатени територии. При-чината е в пълноводието на притоците ѝ, които протичат през субекваториалния пояс. С настъп-ването на дъждовния период в Северното полу-кълбо, през април – октомври, водата в левите притоци се покачва, а в Южното полукълбо пъл-новодието в десните притоци настъпва през ок-томври – март. Затова и разливите се редуват. Нивото на реката е най-високо в края на лятото в Южното полукълбо, защото десните притоци са по-големи от левите. Притоците се различават не само по големина, но и по цвят. Водите на Риу Негро са тъмни на цвят, почти черни, а тези на Риу Бранку – светли.
Река Ориноко. Уникално за басейна на Ори-ноко е, че малката р. Чурун, спускайки се от стръмния откос на платото Ауянтепуи в Гвиан-ската планинска земя, образува най-високия во-допад в света – Анхел.
В Андите е разположено най-голямото по площ (8300 km2) високопланинско (3812 m) езе-ро – Титикака, което поради своята дълбочина е пригодно за корабоплаване. Около него в мина-лото е процъфтявала една от най-древните циви-лизации. То се оттича в друго голямо, но плитко (около 3 m), солено и безотточно езеро – Поопо. По атлантическото крайбрежие са образувани езера, преградени чрез пясъчна коса от океана. Това са езерата лагуни Патус и Мирин.
Перито Морено е ледник в Патагония (в ар-жентинската провинция Санта Крус) и е един от най-големите запаси на сладка вода в света. Прос-тира се в южната част на Аржентинското езеро –
56
екваториалния и субекваториалния пояс, къ-дето валежите са обилни. Тук е формиран най-големият водосборен басейн на планета-та, този на р. Амазонка, чийто отток съста-влява 15% от оттока на всички останали реки. Андите са най-дългата планинска верига, къ-дето във височина се образува голям отто-чен слой, подхранващ реките на континента. Пустинните и безотточните области са с мно-го малка площ.
Допълнителна задача: Начертайте хидрограма на р. Ориноко при станция Музинисау и на-правете характеристика на режима на оттока.
челната му част заема 5 km на дължина и 60 m на височина.
Смятан за едно от чудесата на света, Перито Морено се издига и се срутва на всеки четири го-дини. През деня големи блокове лед се отцепват от ледника и се сгромолясват в езерото с оглуши-телен шум, създавайки айсберги, които плават по течението.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 1. Защото по-голямата площ от те-
риторията на континента е разположена в
ПРИРОДНИ ЗОНИ
план:
Първи вариант: Втори вариант:1. Зона на влажните екваториални гори 2. Зона на саваната 3. Зона на пампата 4. Зона на пустините и полупустините 5. Планинска област
1. Природни зони: а) зона на влажните екваториални гори б) зона на саваната в) зона на пампата г) зона на пустините и полупустините
2. Планинска област
месеци I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
годишен отток в проценти
3,4 2,1 1,6 2,0 4,3 8,1 12,3 15,6 17,1 15,2 10,8 7,4
Режим на оттока: пълноводие – …; маловодие – …; особености в речната система и оттока – …
запОмни, тОва е важнО!
Географското положение на Южна Амери-ка, разнообразието на природните компоненти и съчетанието между тях са причина за форми-рането на природните зони на: влажните еква-ториални гори, саваната, пампата, пустините и полупустините и планинската област.
мОзайка (пъзел) От факти
Зона на влажните екваториални гори. На-речени са от португалците „селвас“ – гори, гъ-сти, многоетажни, труднопроходими. По-влажни са в сравнение с африканските и по-богати на растителни и животински видове. Разнообрази-ето е толкова голямо, че трудно се откриват в близост дървета от един и същ вид. Съревнова-нието в борбата за светлина печели бързорастя-щата сейба – дърво, достигащо на височина до
80 m. То оформя най-горния от петте дървес-но-храстови етажа и за устойчивост се прикреп-ва за земната повърхност чрез външни корени. Голямо е разнообразието от орхидеи, палми и увивни растения – лиани. Това е родината на ка-каовото, хининовото и памучното дърво. С ва-жно стопанско значение е каучуковото дърво. В блатата на Амазония вирее красивата водна ли-лия. Богат и своеобразен е животинският свят. Много от видовете са се приспособили за жи-вот основно по дърветата – ленивци, капуцини, маймуни ревачи и най-малките сред маймуните – мармозетки и игрунки. Типични за зоната са мравоядът, тапирът и капибарата – най-големият гризач на планетата. От хищниците представител е ягуарът. Уникални в многообразието са птици-те – над 500 вида колибри, които със своите 2 g са най-дребните птици на планетата, пъстроц-ветните папагали и дебелоклюният тукан. Води-
57
8. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
те на Амазонка се обитават от хищните пирани, крокодила кайман, речната крава ламантина и сладководния делфин иния. Те са местообитание на най-голямата змия на Земята – анакондата, достигаща дължина до 11 m и тегло 230 kg.
Маймуната мармозетка е най-малката май-муна в света. Новороденото тежи едва 15 g и дос-тига 119 g (възрастен екземпляр). Средната дъл-жина е 136 mm без опашката, която е по-дълга от самото тяло. Интересното при тях е, че те могат да прескачат до 5 m във въздуха.
Капибарата е най-големият от всички гри-зачи, съществуващи на Земята. Тялото ѝ достига повече от метър на дължина и тежи около 60 kg. Живее обикновено в близост до водата в блата-та, крайбрежните реки, в горите и равнините на Южна Америка. През сухия сезон капибарите се събират в групи от по 100 или повече животни. Обикновено живеят в малки семейства (от 10 до 40 животни), състоящи се от доминиращи мъжки и женски с малки. Останалата част от мъжките ек-земпляри живеят сами и често стават жертви на ягуари и анаконди.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тетрадка:Задача 2.
1. Зона на пусти-ните и полу- пустините
А □ латеритни почви □ гъста, многоетажна и труднопроходима гора – каучуково, хининово дърво, орхидеи
□ ленивец, анаконда, капибара, дебелоклюн тукан
2. Планинска област
Б □ субекваториален климат □ червено-кафяви почви □ тревна растителност, бутилково дърво, дъб кебрачо, чаено дърво мате
3. Зона на влаж-ните екваториал-ни гори
В □ субтропичен климат □ тревна растителност □ гризачи, щраус нанду, пампаски елен, броненосец
4. Зона на саваните
Г □ единични сухоустойчиви растения □ пума, гуанако, щраус нанду □ неблагоприятни условия за живот
5. Зона на пампата
Д □ височинна поясност □ алпийски и субалпийски ливади □ очилата мечка, кондор, лама
1 – Г; 2 – Д; 3 – А; 4 – Б; 5 – В
Кондорът е най-голямата граблива птица на света. Има размах на крилете над 3 m. В миналото е бил масово разпространен, докато сега се сре-ща в националните паркове на Андите. Образува групи, състоящи се от около 10 птици. Понякога те летят до брега, за да ядат яйцата на големите морски птици. Младите кондори остават с роди-телите си за една година, докато на врата им не пораснат пухкави бели пера.
Най-голямото водно растение на Земята е Виктория амазонска, известнo още и с име-то Виктория регия. Това уникално растение се среща в бавнотечащите води в устието на река Амазонка. То е кръстено на името на англий-ската кралица Виктория. Има огромни плаващи листа, подвити нагоре в краищата, и поради това прилича на огромен тиган с диаметър до 2 m. Цветовете са много големи, с диаметър 30 – 40 сm. Разтварят се вечер, когато венчелистчетата са бели, а се затварят сутрин. На другата вечер цветът отново се показва над водата, но вече е розов. На следващата сутрин отново се скрива и повече не се появява.
58
запОмни, тОва е важнО!
В Южна Америка живеят над 418 млн. д. Средната гъстота на населението в Южна Америка е 23,2 д./km2. Населението на Южна Америка е разпределено неравномерно. Най-гъ-сто заселени са районите с благоприятни ус-ловия за живот и развита стопанска дейност – морски и речни крайбрежия, плата и равнини. В тях са и най-големите градове – Сао Пауло, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Богота и др. Слабо заселени са огромни територии от Ама-зонската низина, високите Анди и Патагония. Населението на Южна Америка включва пред-ставители на трите основни раси. То е местно, преселено и смесено население. Съвременната политическа карта на континента се формира в началото на ХIХ в., когато много от колонии-те извоюват независимост.
В Южна Америка има 12 независими стра-ни и 3 зависими територии. Всички независими страни са републики.
мОзайка (пъзел) От факти
Местното население – индианците заселват континента, мигрирайки постепенно от север към юг от Северна Америка. Има сведения за контакти с Полинезия през Тихия океан. Тук се създават редица цивилизации (Чибча, Чиму, Ча-чапоя, Аймара и др.), най-развита от които е тази на инките (възникнала в долината Куско в днешно Перу, с империя, обхващаща почти цялата тери-тория на Андите).
Европейските завоеватели (конкистадо-рите), главно испанци и португалци, завладяват континента, подчиняват местното население и създават колонии. Конкистадорите обикновено са били обеднели испански рицари – идалго. Глав-ни причини за появата им според съвременната историческа наука са: приключването на Рекон-кистата в Испания, политическите и икономиче-ските стремежи на испанската корона, и главно-то – откриването на нови земи с цел заграбване
на богатства. Финансирането на експедициите на конкистадорите в Новия свят става основно със собствени средства, без подкрепа, а често и про-тив желанието на испанския кралски двор.
Рицарската кавалерия с броня и огнестрел-но оръжие всява страх у местното население. Главните им походи са към днешните Гватемала, Перу, Колумбия, Чили, Хондурас и по крайбре-жието на Тихия океан. Сред най-известните во-дачи са Ернан Кортес (Мексико), Франсиско де Монтехо (на п-в Юкатан), Франсиско Писаро (се-верозапада на Южна Америка), Диего де Алмагро (Панама, Перу, Чили) и др. Много от конкиста-дорите са наградени впоследствие от кралете, по-лучавайки титли (напр. Кортес – маркиз), и земи. Те формират аристокрацията на новозавладените земи. Но впоследствие са подложени на унижение от аристокрацията от Европа. Това става причи-на по-късно в началото на ХIХ в. голяма част от колониите да се разбунтуват и да постигнат неза-висимост от Испания. Много от ръководителите на тези движения за независимост произлизат от родовете на конкистадорите.
Националните движения се дължат на усилия-та преди всичко на Симон Боливар (Венесуела) и Хосе де Сан Мартин (Аржентина). Техни памет-ници има в почти всички страни на континента. На Боливар е наречена държавата Боливия.
Техническите и културните предимства играят важна роля за победата на конкистадорите в Аме-рика. Те се допълват от болестите на Стария свят, като тиф, дифтерит, грип, малария, жълта треска и др. Тяхното разпространение е толкова бързо, че изпреварва пристигането на конкистадорите в отделни райони, отслабвайки съпротивата на местното население. То няма имунитет спрямо тези болести и масово измира.
Потомците на европейците са най-много в Аржентина (вкл. българи), Уругвай и Чили. С аф-рикански произход са най-много в Гаяна, Брази-лия, Суринам, Еквадор. В много страни има зна-чителни общности от азиатци (японци, китайци,
НАСЕЛЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Брой на населението 2. Гъстота и разпределение на населението 3. Състав на населението 4. Бит и култура 5. Съвременна политическа карта
1. Съвременна политическа карта 2. Брой, гъстота и състав на населението 3. Разпределение на населението 4. Бит и култура
59
корейци). Индианците и азиатците се отнасят към монголоидната раса. Расовата дискриминация от времето на колониалния период е забранена след постигането на независимост.
Най-популярен спорт в Южна (а и цяла Латин-ска) Америка е футболът, особено в Бразилия, Аржентина, Уругвай. Първото световно футбол-но първенство се провежда в Уругвай през 1930 г., а последното – в Бразилия през 2014 г.
Стадион „Маракана“ (официално название „Мариу Филю“) в Рио де Жанейро (Бразилия) по-бира около 200 хил. зрители и е най-големият в страната, а в миналото – в света. Тук всяка година се провеждат финалните мачове на Лига Кариока на федералния щат Рио де Жанейро, втора по зна-чение в страната след тази на Сао Пауло – Лига Паулиста.
Договорът от Тордесияс. Изиграва важна роля в поделянето на Новия свят на сфери на вли-яние между Испания и Португалия. Сключен е на 7 юни 1494 г. в испанския град Тордесияс (Кас-тилия). Ратифициран е от католическите крале на 2 юли, а от Португалия на 5 септември. Одобрен е с папска була лично от папа Юлий II. Догово-рът уточнява линията на разделяне, преминаваща през двата полюса и пресичаща Атлантическия океан; по настояване на Португалия тя е премес-тена западно от линията, преминаваща на 100 лев-ги от Азорските острови и архипелага Зелени нос (днес това е меридианът 49°32’56'' или т.нар. пап-ски меридиан). Моретата и земите в Америка на изток от тази линия минават към кралство Пор-тугалия, а на запад – към личната уния на Касти-лия и Арагон. С това се отделят днешна порту-галоезична Бразилия и испаноезичните колонии в Америка. Но Франция, Англия и Нидерландия не признават тази линия.
За редица страни на Латинска Америка се из-ползва прилагателното „бананова република“. Това важи най-вече за онези с политическа нес-табилност заедно с ограничено селскостопанско производство. Основни признаци на банановата република са значителните неравенства в разпре-делението на националния доход, изостаналата инфраструктура, образование и икономика, сил-ната зависимост от чуждестранния капитал, срав-нително високата инфлация, бюджетен дефицит и спад на националната валута. В по-тесен смисъл се отнася за страните на Централна Америка, къ-дето дълго време има силно влияние американ-ската компания „Чикита“ (Познавате ли бананите със знака на „Чикита“ – някогашната „Юнайтед фрут къмпани“?). С нейна помощ са извършени няколко военни интервенции и държавни пре-
врати. В съвременния език в преносен смисъл с термина „бананова република“ се обозначава коя да е страна с продажно правителство, разрушена икономика, голям външен дълг, корупция сред чи-новниците, ниско заплащане на труда и голям дял на населението, живеещо под границата на бед-ността. Той е въведен за пръв път от американ-ския писател О. Хенри в сборника му с разкази „Зелки и царе“ през 1904 г.
През ХХ в. започва интензивно развитие на регионална интеграция – Андска общност, Мер-косур („Южен пазар“), Общност на страните от Латинска Америка и Карибите. От 2004 г. съ-ществува Съюз на южноамериканските държави (УНАСУР) – регионална политическа и икономи-ческа организация на страните от Южна Америка.
Съюз на южноамериканските държави (УНАСУР). Идеята за създаване на федерация на страните от Латинска Америка се заражда през XIX в. Най-голям радетел за нея е Симон Боли-вар, но тя не се реализира. На среща на върха през 2004 г. в Куско (Перу) страните от Мер-косур, Андската общност, а също Чили, Гаяна и Суринам се договарят за създаването на Съюз на южноамериканските държави (УНАСУР). Съю-зът на южноамериканските държави се стреми да осигури свободно движение на хора, икономиче-ско развитие, обща отбранителна политика, пре-махване на търговските ограничения. Целта е до 15 години да се интегрират икономиките им и да се създаде зона за свободна търговия. Трябва да се осъществи политическа координация на стра-ните участници по образеца на ЕС, да се създадат общи институти – Съвет на министрите, парла-мент (очаква се да бъде в Кочабамба, Боливия), съд. През 2008 г. е създаден Съвет за отбрана (щабквартирата е в Кито, Еквадор).
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Всички страни на континента са републики, като Бразилия (от 1500 до 1822 г. е империя) и Аржентина са федерални републики. Понякога страните от Южна Америка, испаноезичните страни на Централна Америка, Мексико и Ка-рибите се наричат Латинска Америка. Това е събирателно наименование на американски-те страни и територии, използващи романските езици (произлезли от латинския), преди всичко ибероамериканските испански и португалски (затова се среща и названието Иберо-Амери-ка). До края на ХIХ в. в САЩ се използва също названието Испанска Америка за всички испа-ноезични територии на юг от САЩ. В Латинска Америка се включват испаноезичните страни на
60
континентална Америка от Мексико на север до Аржентина на юг, а също испаноезичните страни на Карибите (Куба, Доминиканска репу-блика, Пуерто Рико). В много случаи се включ-ват и френскоезичните Хаити, Сен Мартен и
Френска Гвиана. Но не се включва френско- езичният Квебек в Канада. Допълнителна задача: Направете проучва-не за произхода на наименованието „Латинска Америка“.
СТОПАНСТВО
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика на стопанството 2. Основни стопански дейности
1. Обща характеристика на стопанството: а) природни фактори б) обществени фактори
2. Основни стопански дейности: а) добиващи дейностиб) добив на полезни изкопаемив) обработващи дейностиг) обслужващи дейности
запОмни, тОва е важнО!За развитието на стопанството на Южна
Америка важно значение имат две групи фак-тори (причини, сили, движещи стопанството): природни и обществени. Основни стопански дейности са: земеделието – главни земеделски продукти са пшеницата, оризът, царевицата, соята, захарната тръстика, кафето, цитру-совите плодове, чаят мате. Най-голям добив на изкопаеми горива се извършва в Бразилия, Аржентина, Венесуела, Еквадор – на нефт, а в Колумбия – на въглища. Бразилия е водеща по добив и износ на желязна руда, Перу е най-голе-мият производител на сребро, а Чили – на мед-на руда. Производството на електроенергия във ВЕЦ има важно значение за всички страни. Развита металургия имат Бразилия, Арженти-на и Чили. От машиностроенето с най-важно значение е автомобилостроенето (Бразилия и Аржентина), самолетостроенето (Бразилия) и корабостроенето. Туризмът се развива с все по-бързи темпове.
мОзайка (пъзел) От факти
Още първите европейски заселници избират като най-благоприятни места за живеене и стопан-ство крайбрежните райони, долините на реките, равнините и низините. Пампата и ляносите са мно-го удобни за развитие на пасищно животновъд-ство. Най-трудни са условията в областта на ек-ваториалния и тропичния климат. Богати на нефт и природен газ са карибското, тихоокеанското и
атлантическото крайбрежие. С огромни запаси на рудни полезни изкопаеми (желязна руда, руди на цветните метали, злато и сребро) разполагат Бра-зилската и Гвианската планинска земя, Андите (митичната страна Елдорадо кара много конкиста-дори да проникват във вътрешността на Амазония в търсене на злато). Един ранен мотив за експеди-циите на конкистадорите е търсенето на митични „страни“, места, напр. Сипанго – мястото, където се е родило златото. По-късно такива цели стават Катай, Сибао, Елдорадо и др. За „Седемте златни града“ или Сибола, се счита, че са мит или слух, създаден от местното население. Елдорадо, митич-ната „златна страна“ във вътрешността на Южна Америка, е наричана от местното население Маноа или Омоа. Тя се базира на колумбийска легенда и предизвиква интереса на конкистадорите да орга-низират множество експедиции, за да я открият. С времето местонахождението ѝ се определя между Амазонка и Перу. През ХVI в. то е „преместено“ в испанска Гаяна при митичното езеро Париме, а някои го търсят даже при реките (това води до про-учване на много реки на континента, включително Амазонка).
Меркосур („Южен пазар“) е общ пазар на страните от Южна Америка, икономическо и по-литическо споразумение между Аржентина, Бра-зилия, Уругвай, Парагвай и Венесуела. Основан е през 1991 г. с Договора от Асунсион. Целта му е съдействие за развитие на свободната търговия, за гъвкаво движение на стоки, население и валу-ти на страните участнички. Меркосур и Андската
61
общност са основните митнически съюзи, спома-гащи за икономическата интеграция в Южна Аме-рика. Меркосур възниква през 1985 г. с подпис-ване на Програма за икономическа интеграция и сътрудничество между Аржентина и Бразилия. Днес в него се съсредоточават 55% от население-то на Латинска Америка (над 300 млн. д.). По раз-мера на икономическия си потенциал той е втори след митническия съюз на ЕС и зоната за сво-бодна търговия между ЕС и НАФТА. През 2004 г. се приема решение за създаване на парламент. В днешния си вид блокът е създаден през 1991 г. на срещата на президентите на Аржентина, Брази-лия, Парагвай и Уругвай. Основни административ-ни органи са Съветът на общия пазар, Комисията по търговията и др. Не получава обаче подкрепа идеята за създаване на наднационална структура по примера на ЕС. През 1995 г. той се превръща в митнически съюз. През 2007 г. Меркосур подписва споразумение за свободна търговия с Израел, а през 2011 г. – с Палестина. През 2012 г. се присъединява Венесуела.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Работете в две гру-пи и проучете текстовете (1) и (2). Предложете заглавие на текстовете. Нанесете върху контур-на основа с избрани условни знаци посочените обекти.
(1) Панамериканска автомагистрала. Мре-жата от пътища в Южна и Северна Америка е с обща дължина 48 000 km. Тя обединява нацио-налните мрежи от пътища на континенталните държави на двете Америки в единна система. Със своята дължина попада в Книгата на Гинес за най-дългото автомобилно трасе в света.
С мрежата на Северна Америка автомагис-тралата се свързва чрез незавършения участък „Дариен“ между Панамския канал и североза-падната част на Колумбия. Завършването се забавя поради протести на местното население, опасяващо се за самобитността на културата си, от еколозите – да не се разруши природата на парка „Дариен“ (част от Световното наследство на ЮНЕСКО), а от правителството – да не се увеличи наркотрафикът между двата континен-та.
В Южна Америка магистралата преминава по територията на Колумбия през планинските доли-ни на Андите и долината на р. Каука, от Богота се отделя разклонение за Каракас. По планин-
ското плато на Еквадор шосето преминава през градовете Кито и Куенка. По-нататък шосето се разклонява – единият клон е през Арекипа (Перу) и Ла Пас (Боливия) към Буенос Айрес (Арженти-на), вторият – през град Сантяго (Чили) и прохо-да Бермехо към градовете Мендоса, Мерседес и Буенос Айрес. Понякога в системата се включват няколко разлонения, като тези до чилийските гра-дове Пуерто Монт и Кельон, а също до аржентин-ския град Ушуайя. В южната част шосето преми-нава успоредно на знаменитата пустиня Наска и Палпа.
(2) С най-голям добив на енергоносители са: на нефт – Бразилия, Аржентина, Венесуела, Ек-вадор; на въглища – Колумбия. Водната енергия има важно значение за всички страни, но особено за Бразилия и Аржентина. На р. Парана Брази-лия и Парагвай са изградили втората по мощност в света ВЕЦ „Итайпу“, Аржентина и Парагвай изграждат ВЕЦ „Ясирета“. На р. Уругвай Аржен-тина и Уругвай съвместно изградиха ВЕЦ „Салто Гранде“. АЕЦ действат в Аржентина и Бразилия.
Бразилия е водеща по добив и износ на желяз-на руда, редки метали (ниобий, тантал), Перу е най-големият производител на сребро, втори е по бисмут и мед, а Чили е втори по производство на мед.
Индустрия на съвременно равнище са развили преди всичко най-големите страни. Развита ме-талургия имат Бразилия, Аржентина, Чили. От машиностроенето с най-важно значение е авто-мобилостроенето (Бразилия, Аржентина – заводи на западноевропейски компании), самолетостро-енето (Бразилия), корабостроенето, различни ви-дове военно производство.
В технологично отношение Южна Америка за-виси от вноса от развитите индустриални страни. Тук са изградени множество предприятия на чуж-дестранни компании.
Стопанството на Южна Америка е със средно равнище на развитие, всички страни са от разви-ващите се. С най-голяма мощ се отличават Брази-лия, Аржентина, Чили, Колумбия. С изключение на Венесуела страните развиват пазарна иконо-мика. През последните години (с изключение на Чили) повечето страни са в криза (големи външни дългове, валутни проблеми). Най-мощната ико-номика на континента е бразилската (7-о място в света). Големи са социалните контрасти дори в най-развитите страни на континента, но особено във Венесуела, Парагвай, Боливия и др.
62
запОмни, тОва е важнО!
Бразилия е най-голямата по площ и с най-го-лям брой на населението страна в Южна Аме-рика. По-голямата част от територията ѝ е заета от Амазонската низина и Бразилската планинска земя. Има големи запаси на разноо-бразни полезни изкопаеми – железни, алумини-еви, калаени руди, злато, диаманти. Климатът е екваториален и субекваториален. На тери-торията на страната има представители на трите раси. По-голямата част са потомци на европейски заселници, но има и много метиси, мулати, чернокожи и индианци. Основна рели-гия е християнството. Бразилия е най-мощна-та икономика в Южна Америка и е на първо място в света по производство на кафе и за-харна тръстика.
Аржентина се намира в най-южната част на Южна Америка. Релефът ѝ е разнообразен – обхваща земи от Лаплатската низина, Андите и цяла Патагония. Има големи запаси на нефт и рудни полезни изкопаеми. Климатът е раз-нообразен. Населението на страната е около 42 млн. д. Средната гъстота на населението е ниска – 16 д./km2. По-голямата част живее в северната част на страната и в близост до залива Ла Плата. Много важно значение има земеделието. В обширната пампа се отглеж-дат пшеница, царевица и слънчоглед. Има мно-го лозя, овощни градини и отлични условия за развитие на пасищното животновъдство.
мОзайка (пъзел) От факти
Бразилците са основно потомци на евро-пейски заселници, но има много метиси, мулати, негри, индианци. Негрите (афробразилци) са на-следници на африкански роби, докарани за ра-бота в плантациите за захарна тръстика, кафе и др. (робството е премахнато през 1888 г.). Част от индианците са преселени в резервати след 50-те години на ХХ в., за да бъдат спасени от уни-щожение, но има и много племена в Амазония, неоткрити за света. Официално расовата дискри-минация не се допуска, но според проучвания ра-
совият произход се отразява на благосъстоянието на хората
По брутен вътрешен продукт Бразилия е най-мощната икономика в Южна Америка, но през последните години е в криза поради големи дългове. Въпреки това има силно влияние в меж-дународен и регионален мащаб. Тя е една от ос-нователките на ООН, Г-20, Меркосур и Съюза на южноамериканските държави, член е на БРИКС.
Най-посещавани са природните забележител-ности на Амазония, водопадите Игуасу (поделе-ни с Аржентина), плажовете по атлантическото крайбрежие (Копакабана, Леблон), монументът на Христос Спасителя и хълмът Пау ди Асукар („Захарната глава“) в Рио де Жанейро и др.
Водопадите Игуасу са комплекс от 275 во-допада на р. Игуасу, разположен на границата на Бразилия и Аржентина. Около водопадите са създадени национални паркове на двете страни, и двата парка са включени в Световното наследство на ЮНЕСКО. През 2011 г. в резултат на между-народен конкурс водопадите са признати за едно от седемте природни чудеса на света. Названието Игуасу произлиза от думите на индианския език гуарани „и“ (вода) и „гуасу“ (голям“), т.е. „голяма вода“. Първият европеец, стъпил на земята при водопадите и считан за техен откривател, е Алвар Нунес Кабеса де Вака (1541 г.). Той ги открива при експедиция по течението на р. Парана в тър-сене на легендарните съкровища на митичната страна Елдорадо.
Водопадите са едно от най-посещаваните мес-та в Южна Америка (1,5 – 2 млн. туристи годиш-но). Местното население е заето в мощна турис-тическа индустрия.
Ушуайя е град и пристанище в крайния юг на Аржентина, намира се на о. Огнена земя. Счита се за най-южния град на Земята. През туристическия сезон (декември – март) населението му нараства до 70 хил. души. В пристанището му акостират круизни кораби и частни яхти на път към Антар-ктида. В околностите му се намират най-южният в света национален парк (Огнена земя) и най-юж-ната жп линия.
СТРАНИ В ЮЖНА АМЕРИКА
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Бразилия – „страна на дървото бразил“ и „страна на фут-бола“ 2. Аржентина – „страната на среброто“
1. Страни 2. Бразилия 3. Аржентина
63
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Изработете визитна кар-тичка на страните Бразилия и Аржентина, като изполвате и коригирате предложените текстове:
• Бразилия. Името ѝ произлиза от дървото „бразил“ (pau brasil). Тя е най-голямата страна на континента. Бразилия е бивша португалска коло-ния, независима от 1822 г., република от 1889 г. Федерална президентска република с официално название Федерална република Бразилия. Сто-
лицата от 1960 г. е град Бразилия. Националният флаг символизира горите на Амазония (зелено), златните ѝ запаси (жълто), небето над Рио де Жа-нейро (синьо) и звездите – нейните щати.
• Аржентина е средно развита аграрно-индус-триална страна, разполагаща с големи природни ресурси – поземлени, минерални, водни и горски. През последните десетилетия обаче се бори с фи-нансови проблеми (големи дългове, срив на нацио-налната валута песо и др.). Член е на ООН, Мерко-сур и Съюза на южноамериканските държави.
География на Северна Америка
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГОЛЕМИНА, БРЕГОВЕ И ОПОЗНАВАНЕ НА СЕВЕРНА АМЕРИКА
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Географско положение, граници и големина 2. Бряг и брегова линия 3. Откриване, опознаване и изслед-ване на континента
1. Географско положение: а) спрямо Екватора б) спрямо Гринуичкия меридиан в) тропичните окръжности г) океани и морета
2. Граници и големина: а) крайни точки и граници б) големина
3. Острови, брегове и брегова линия. 4. Откриватели и изследователи на континента:
а) норманите (викинги) – Лейф Ериксон б) Христофор Колумбв) Витус Беринг
запОмни, тОва е важнО!
Северна Америка е разположена изцяло в Западното полукълбо и е най-крайният западен континент на Земята. Спрямо Екватора кон-тинентът се намира изцяло в Северното полу-кълбо. Пресича се от Северната тропична ок-ръжност и Северната полярна окръжност.
Северна Америка заема трето място по го-лемина след Азия и Африка. Територията ѝ въз-лиза на 24,7 млн. km2, или 16,5% от площта на сушата. Граничи с три океана. Бреговата линия е силно разчленена, в нея се врязват големи вод-ни басейни и се образуват дълбоки заливи.
По северния бряг има множество големи и малки острови, влизащи в състава на Северно-американския (Канадския) архипелаг. На изток от тях се простира най-големият остров на Зе-мята – Гренландия. Дълбоко навътре в сушата
се вдава и големият залив Хъдсън. По атланти-ческия бряг по-големи полуострови са Лабрадор и Флорида. На запад от полуостров Флорида се намира Мексиканският залив. По-големи острови тук са Големите и Малките Антилски острови.
Тихоокеанският бряг е висок, скалист, с мал-ко заливи, удобни за пристанища. Силно вдадени в океана са полуостров Аляска на север и полу-остров Калифорния на юг.
мОзайка (пъзел) От факти
Теория, предложена от антикваря и натура-лист от Бристол Афред Худ през 1908 г. твърди, че името „Америка“ произхожда от името Ричард Америки с рождено име Ричард Ам Мерик, който е финансирал експедицията на Джон Кабът (Джо-вани Кабото), достигнала за първи път Северна Америка. Худ смята, че първоначално името е
64
било дадено само на точка в Северна Америка – още докато не е било известно, че тази земя е нов континент.
Джон Кабът (Джовани Кабото) е роден в Генуа през 1450 г., син е на търговец на подправ-ки. Между 1485 и 1490 г. той плава надлъж и на-шир и според съвременниците си става „опитен моряк“. Знаейки, че подправките идват от изток и че е възможно, въпреки че не е доказано, све-тът да е кръгъл, той е бил убеден, че ако плава на запад, може да достигне богатствата на Ориента. Опитвайки се да открие спонсор за пътуването си, през 1495 г. Кабът отива в Бристол и е предста-вен на група бизнесмени, водени от преселилия се в Англия уелсец Ричард Америки, който е готов да рискува, за да разшири търговията си. Впечат-лени от Кабът, бристолските търговци му уреж-дат аудиенция при крал Хенри VII в Лондон и на 5 март 1496 г. Кабът получава документ, с който монархът му възлага да плава под английски флаг и да обяви всички новооткрити земи за притежа-ние на английската корона. Само 34 дни след като напускат Англия, моряците виждат земя – може би Нюфаундленд, може би Нова Скотия или друга точка от северноамериканското крайбрежие (ис-ториците още нямат единно мнение по въпроса). С това откриването на континента не приключва. През 1733 г. руска експедиция прекосява Берин-говия проток и с попътен вятър достига до бре-говете на Аляска и я колонизира. Витус Беринг и неговият екипаж обследват крайбрежието на Аляска и нанасят на карта Алеутските острови.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Откриване и опознаване на Северна Аме-рика. На 12 октомври 1492 г. испанският море-
плавател Христофор Колумб открива Америка при първата експедиция, насочена към Индия (3 август 1492 г. – 15 март 1493 г.). Той потегля от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба – „Сан-та Мария“, „Пинта“ и „Ниня“, към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване. На 6 септември 1492 г. корабите отпла-ват, за да търсят западен път към Индия, преси-чат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат суша – Бахамските острови. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор.
Все повече доказателства в по-ново време со-чат, че Америка е била открита около половин век по-рано от викингите. Досега е намерено само едно викингско селище в Северна Америка. Било е раз-положено на далечния северен бряг на Канада. Нови открития обаче показват, че то не е единственото. Такова е имало и на остров Нюфаундленд. Намере-но е от изследователите с помощта на най-модерни-те технологии – чрез сателитни снимки.
До бреговете на самия континент обаче по време на Великите географски открития пръв достига английският мореплавател Джон Кабът. През 1497 г. той открива п-в Лабрадор и о. Нюфа-ундленд.
Допълнителна задача: Проучете и приведете доказателства за този текст.
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 3: 1. силно разчленена; 2. острови;
3. Северноамериканския (Канадски); 4. го-лемия остров; 5. Залив Хъдсън; 6. Лабрадор; 7. Флорида; 8. Аляска; 9. Калифорния.
РЕЛЕФ И ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Формиране на релефа 2. Обща характеристика 3. Подялба 4. Полезни изкопаеми
1. Развитие и формиране на релефа: а) платформа б) планини
2. Обща характеристика на релефа. 3. Подялба според едрите форми на релефа:
а) Западна част б) Средна част в) Източна част
4. Оценка на полезните изкопаеми: а) изкопаеми горива б) рудни полезни изкопаеми в) нерудни полезни изкопаеми
65
9. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
запОмни, тОва е важнО!Северна Америка има разнообразен релеф –
просторни низини и плата, заоблени ниски пла-нини и високопланински вериги. Средната над-морска височина на континента е 720 m. Най-ви-сокият връх е Денали (6190 m), а най-ниската точка – Долината на смъртта (–85 m). Според произхода, развитието и съвременните особе-ности на релефа Северна Америка се поделя на три части: Западна (висока: Кордилери, Коло-радско плато, най-дълбока депресия на конти-нента – Долината на смъртта ), Средна (рав-нинно-низинна: Големите равнини, Мисисипска низина ) и Източна (среднопланинска: Апалачи)
В Северна Америка са открити разнообраз-ни полезни изкопаеми. Значителни находища на нефт и природен газ има по крайбрежието на Мексиканския залив, в Мисисипската низина, в Големите равнини и на полуостров Аляска. В Апалачите се добиват черни въглища. В Корди-лерите има значителни запаси на медни и олов-но-цинкови руди, сребро и злато. Фосфорити са открити на полуостров Флорида, а сяра се до-бива по крайбрежието на Мексиканския залив. Значителни са находищата на каменна сол в Кордилерите и в Големите равнини.
мОзайка (пъзел) От факти
Мамутова пещера. Намира се в Националния парк „Кентъки“, основан на 1 юли 1941 г. Това е най-дългата система от пещери на Земята, коя-то е съединена с още една система от пещери и е известна като пещерната система Мамутова – Флинт Ридж. Главният вход на пещерата, наречен Бродуей, води до система от коридори, лабирин-ти, проходи, пропасти и зали. Те са разположени на 5 етажа и имат обща дължина около 591 km. Системата от входове е образувана преди около 10 милиона години в западното подножие на Апа-лачите. От многото други пещери Мамутовата пещера се отличава не само с размерите си, но и с това, че е необичайно суха. Водата тук сравни-телно трудно прониква, затова почти липсват ста-лактити. Но има на места пропадания, където ка-менните сводове са повредени в резултат на това, че водата прониква и се образуват красиви водо-пади и подземни реки. В тях се среща уникална фауна като например сляпата скарида албинос, слепи риби и раци. Флората и фауната на пеще-рата са едни от най-разнообразните и богатите. Досега са документирани 130 вида, като 12 от тях са слепи (нямат очи), някои други нямат пигмент, а 70 вида спадат към застрашените от изчезване. Пещерата обитават птици, риби, насекоми, бозай-
ници, растения и влечуги. Тя е дом на саламандри, жаби, речни раци, охлюви, паяци, щурци, гущери, костенурки, змии и прилепи.
Долината на смъртта. На тази изпепеля-ваща пустиня принадлежат 3 рекорда – това е най-горещото, най-сухото и най-ниското място в Северна Америка. Проходът на мъртвеца, Гро-бищните планини и Каньонът на сухите кости са все зловещи названия в Долината на смъртта в Калифорния. През лятото обикновено темпе-ратурите се покачват до 43°С, а в продължение на 6 седмици са над 49°С. Пороите се изсипват внезапно върху нажежената долина, като предиз-викват потоци от вода и кал. Тази дълбока пади-на сякаш улавя слънцето като в капан, а цялата местност наоколо и без това е достатъчно гореща и суха, защото планините Сиера Невада спират пътя на валежите.
Името на долината произхожда от група ка-лифорнийски златотърсачи, които я посещават случайно през 1849 г. Те се отклоняват от пътя с надеждата да намерят по-пряк маршрут, но вместо това се озовават в безводна и безкрайна пустиня. По-късно една от жените описва как малките и момчетата „се държат храбро, въпреки че едва мо-гат да говорят, устните и езиците са им сухи и по-дути“. Когато се спасили, един от тях се произна-сят паметните думи: „Сбогом, Долина на смъртта“.
Попокатепетъл е едно от сложните наиме-нования в географския речник, особено ако се опитвате да го кажете бързо. Това всъщност е активен вулкан, част от 900-километровия Транс- мексикански вулканичен пояс и втората по ви-сочина точка в Мексико след Пико де Орисаба, също вулкан. Извисява се на 5426 m височина и името му означава „Пушещата планина“.
Вулканът е активен. През 1947 г. голямо изриг-ване поставя началото на тази непрекъсната актив-ност. На 21 декември 1994 г. вулканът изхвърля газ и пушек, който се разнася на радиус 25 km. Ак-тивността кара околните градове да се евакуират, а учените да следят отблизо за възможни изригва-ния. През декември 2000 г. се евакуират десетки хиляди души, предупредени от учените. Малко по-късно се регистрира едно от най-мощните из-ригвания на вулкана за последните няколко хиляди години. Последното изригване е през март 2016 г., когато вулканът изхвърля в небето на 2 km стълб от газ и пепел. Изригването е в 9:31 h. Местните власти призовават хората да покрият с влажни кърпи устите и носовете си, за да не вдишат от-ровните изпарения.
Попокатепетъл се намира на 70 km югоизточ-но от столицата Мексико – един от най-големите
66
градове в света, откъдето може да бъде видян при добри атмосферни условия.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната те-традка:Задача 1.1. Северноамериканската литосферна плоча се
откъсва от древния континент Лавразия.2. В резултат на натиска на Тихоокеанската ли-
тосферна плоча върху Северноамериканската се образуват Кордилерите.
3. Континенталният ледник заема северните части на континента, а на юг достига до 40° с.г.ш.
4. След отдръпването на ледника в широките
вдлъбнатини се образуват хиляди езера.Допълнителна задача: Представете си, че сте
собственик на фирма за производство на алу-миниева дограма, врати и профили и спешно се нуждаете от руда за производството им. Вие бихте изгубили сериозни капитали, ако търси-те на:А) п-в Аляска Б) о. ЯмайкаВ) о. Хаити Г) в Мисисипската низина
Допълнителна задача: Потърсете в интернет интересна информация за релефа на Северна Америка. Запишете страницата и хиперлинка, на която сте я открили.http:// ...; информацията се отнася за ...
КЛИМАТ, КЛИМАТИЧНИ ПОЯСИ И ПЛАНИНСКА ОБЛАСТ
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Климатообразуващи фактори 2. Проявление на климатичните елементи 3. Климатични пояси и планинска област
1. Фактори, които влияят върху елементите на климата в Северна Америка. 2. Характеристика на климатичните пояси:
а) тропичен б) субтропичен в) умерен г) субполярен д) полярен
3. Планинска климатична област
запОмни, тОва е важнО!Географското положение на Северна Амери-
ка между 7° и 71° с.г.ш. предопределя броя на климатичните пояси в континента. От север на юг се редуват всички климатични пояси без екваториалния. Климатът се формира под вли-янието на всички типове въздушни маси – еква-ториални, тропични, умерени и полярни.
Океаните и океанските течения въздейст-ват върху климата на крайбрежията. Гълф-стрийм, зараждащо се в Мексиканския залив, повишава влажността на въздуха, а студените течения – Калифорнийско и Лабрадорско, са причина за по-ниските температури и малкото валежи. Кордилерите са климатична преграда за по-влажния въздух, който нахлува от Тихия океан.
мОзайка (пъзел) От факти
Торнадо е разрушителен вихър, който образу-ва въртящ се стълб въздух, свързващ земната по-
върхност с облаците. Скоростта на вятъра може да стигне от 170 до 480 km/h. На повърхността торнадото има диаметър около 80 m и действа на няколко километра, преди да затихне. Може да разруши къщи и да изкорени дървета. Основната част от тях се образуват в т.нар. Алея на торнада-та в югоизточните части на САЩ, макар че могат да възникнат в почти цяла Северна Америка.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 1. 1. Полярен; 2. Субполярен; 3. Умерен;
4. Субтропичен; 5. Тропичен; Субекваториален.Задача 2. Географското положение на континен-
та предполага наличието на всички климатични пояси без екваториалния. Океанските течения са причина за по-големите (топлото тече-ние Гълфстрийм) или по-малките (студеното Калифорнийско течение) количества на вале-жите по крайбрежията, край които минават. Ветрове – североизточните пасати пренасят
67
влажен въздух от Атлантическия океан и по-вишават количеството на валежите. Релеф – равнинният релеф улеснява проникването на въздушните маси от север и от юг.
Задача 3. В)Задача 4. Умереният океански климат се характе-
ризира с по-мека зима и положителни януарски температури (около 5°С), хладно лято (17°С);
по-малка годишна температурна амплитуда (12°) и много повече валежи през цялата го-дина (2201 mm). Умереният континентален климат се характеризира със студена зима с отрицателни температури (–5°С), топло лято (23°С), голяма годишна температурна ампли-туда (27,9°), а валежите са по-малки – 940 mm.
запОмни, тОва е важнО!Северна Америка притежава голямо водно
богатство от подземни води, дълги и пълновод-ни реки, големи езера и много ледници. То оба-че е разпределено неравномерно. Територията на континента се отводнява към три отточни области. Съществуват и безотточни области, формирани в субтропичния и тропичния клима-тичен пояс, заключени между веригите на Кор-дилерите. Реки – Мисисипи, Макензи, Колорадо. Най-големи по площ са Големите американски езера. Ледниците заемат почти изцяло Север-ноамериканския архипелаг и по-голямата част от остров Гренландия.
мОзайка (пъзел) От факти
Eзера. Многобройните големи и малки слад-ководни езера представляват безценно природно богатство за Северна Америка. Те са образувани главно върху Канадския щит на границата му с Мисисипската плоча след оттеглянето на ледни-ците. Големите езера са едни от тях. Това са пет големи сладководни басейна. Те са най-голямата група от сладководни езера на Земята с обща площ на повърхността от 244 106 km². Това се равнява по големина на половин Черно море. Водите на езерата са свързани помежду си с реки и протоци. Те са част от отточната система на голямата се-верноамериканска река Сейнт Лорънс и чрез нея
ВОДИ
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика на водите 2. Реки 3. Езера4. Оценка на водите
1. Обща характеристика на повърхностните води 2. Главен вододел и водосборни области: 3. Реки
а) Мисисипи б) Макензи в) Колорадо
4. Езера 5. Ледници6. Оценка на водите
се вливат в Атлантическия океан. Най-голямо от тях е Горното езеро, а най-малко е Ери. Големите езера са образувани в края на последния ледников период, преди около 10 000 години. Те съдържат 20% от сладката вода на планетата. Открити са през 1615 г. от френския изследовател Самюел дьо Шамплен, известен с изработването на пър-вата карта на Канада. Когато открива езерото Хюрън, той му дава име Лак Атигуото. По-късно езерото получава името си заради индианския на-род хюрън, който живеел в областта векове преди европейците.
Река Колорадо води началото си от Скалисти-те планини и тече главно на югозапад до попада-нето ѝ в язовира „Мид“, откъдето рязко се обръща на юг и тече в това направление до своето устие. Дължината ѝ е 2334 km, а площта на водосбор-ния басейн – 637 137 km². Тя образува обширна делта при вливането си в Калифорнийския залив на Тихия океан. За последните 20 години река-та само 5 пъти е имала възможност да стигне до Калифорнийския залив по времето на силни на-воднения. За последен път това се е случило при високи води през 1998 г. Това е така, защото река Колорадо, освен че е известна със своите заше-метяващи каньони, е и особено необходим воден източник за нуждите на земеделието и за градско-то население в обширни части от територията на Северна Америка. Течението на реката и нейните
68
езерото Айтаска, разположено в невисоки ридове на границата между Канадския щит и Мисисипската плоча в самия център на континента. Пресича го от север на юг през Мисисипската низина и се влива чрез огромна делта в Мексиканския залив. Приема водите на много притоци, най-голям от които е десни-ят Мисури. Той е по-дълъг от основната река Мисисипи. Други по-големи десни притоци са Плат и Арканзас. Левите притоци са по-къси, най-дълги са Охайо и Тенеси, извиращи от Апалачите. Режимът на оттока ѝ е сложен, за-щото се подхранва от разнородни източници. Левите ѝ притоци са пълноводни през цялата година. Това се дължи на валежите, които в източната част на континента са по-обилни и по-равномерно разпределени през годината. Десните ѝ притоци са пълноводни само през пролетта и лятото, когато се топят снеговете и ледниците в Кордилерите и падат повечето ва-лежи. Тогава тези притоци прииждат, разливат се и причиняват големи щети. Водите на река-та се използват за водоснабдяване, напояване, корабоплаване, водни спортове и др.
Задача 4.Хоризонтално: 2. Хюрън; 5. Мисисипи; 6. Ниа-
гара; 8. Колорадо; 10. Атабаска.Отвесно: 1. Горно; 3. Юкон; 4. Мичиган; 7. Ми-
сури; 9. Онтарио; 11. Ери.
притоци се контролират от множество язовири и деривационни канали, които носят води както в басейна на река Колорадо, така и извън негови-те предели, за да обезпечат живота на 40 000 000 души. До началото на строителството на хидро-техническите съоражения р. Колорадо редовно е внасяла в Калифорнийския залив около 18,3 млн. m3 вода. (Източник: NOAA)
Маласпина е името на уникален планин-ско-подножен ледник по южното крайбрежие на полуостров Аляска. Образуван e от сливането на 12 ледника. Днес площта му е около 2200 km2, а дължината – 45 km. Маласпина е синоним на под-ножен тип ледници. Значителна част от ледника се разполага по крайбрежието на Тихия океан – само на няколко метра от брега. Дебелината на леда е около 610 m. От 1930 г. насам ледникът непрекъснато се съкращава и отстъпва от брего-вете на океана, оставяйки след себе си разрушен моренен материал, постепенно обрастващ с иг-лолистна растителност. (Из: Словарь современ-ных географических названий. — Екатеринбург. У-Фактория. Под общей редакцией акад. В. М. Котлякова. 2006).
ГеоГрафски кръГозор – методически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 2. Река Мисисипи води началото си от
ПРИРОДНИ ЗОНИПлан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Савани 2. Пустини и полупустини 3. Зона на влажните тропични гори 4. Твърдолистни вечнозелени гори и храсти 5. Степи 6. Зона на широколистните и смесените гори7. Тайга 8. Тундра 9. Зона на полярните пустини 10. Зона на полярните пустини
Вж. следващата таблица.
69
запОмни, тОва е важнО!Саваните обхващат територии между 20° и
30° с.г.ш. Заемат крайбрежието на Мексикан-ския залив, вътрешните платовидни области на Кордилерите и част от остров Куба. Пусти-ните и полупустините обхващат територии в самото сърце на Кордилерите, около и на се-вер от Северната тропична окръжност, както и полуостров Калифорния. Зоната на влажните тропични гори обхваща част от крайбрежието на Мисисипската низина, полуостров Флорида и част от Антилските острови. Твърдолистни вечнозелени гори и храсти растат по западните склонове на Кордилерите, в тясна ивица между северната част на полуостров Калифорния и 43° с.г.ш. Степите заемат централните части на континента, от долината на река Мисисипи до Кордилерите. Тук те носят наименованието пре-рии. Зоната на широколистните и смесените гори се простира по Атлантическото крайбре-жие и около Големите американски езера. Тай-гата заема най-северната част на умерения кли-матичен пояс, като се простира между Тихия и Атлантическия океан. Тундрата заема огромни площи по северното крайбрежие на континента. Зоната на полярните пустини обхваща остров Гренландия и голяма част от Северноамерикан-ския архипелаг. Планинската природна област обхваща най-високите части на Кордилерите и Апалачите, където се наблюдава изменение на природните зони във височина.
мОзайка (пъзел) От факти
В Северна Америка си дават среща почти всички природни зони с изключение на влажните екваториални гори. Географското положение, из-дължената форма на континента и разнообразни-ят релеф са основните фактори, които определат смяната на природните зони в две направле-ния от юг на север и от изток на запад. За това
спомага и промяната в съотношението на топли-ната и влагата. От север на юг става все по-топло, а от изток на запад – все по-сухо.
Гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum) е вид иглолистно растение от семей-ство кипарисови, единствен съвременен предста-вител на род Sequoiadendron. Познат е още като мамонтово дърво. Това е най-едрият дървесен вид на планетата. Исторически гигантските секвои могат да бъдат проследени до триаския период преди 200 милиона години, когато динозаврите се появяват за първи път.
Дървото „Генерал Шърман“, намиращо се в Националния парк „Секвоя“ в САЩ, е най-го-лямата гигантска секвоя, запазена в съвременния свят. Тя расте в Сиера Невада, Калифорния. Това гигантско дърво, до което хората изглеждат като миниатюрни, е не само най-голямата гигантска секвоя в света, това е най-голямото живо съще-ство на планетата – така пише и на табелата пред дървото. Гигантската секвоя е висока над 83,8 m, което обаче не я прави най-високото дърво в све-та. Тя е с обиколка на ствола над 24 m, обиколка-та на короната ѝ е 33 m. Най-ниският клон на про-чутото дърво се намира на 40 m от повърхността на земята. През XIX век районът, в който расте прочутото дърво, е бил наречен Гигантската гора от изследователя Джон Муър. Това име е запазе-но и до днес за тази част от парка. Дълго време се е смятало, че дървото „Генерал Шърман“ е на възраст над 3000 години, но неотдавнашни проуч-вания са определили възрастта му на 2300 – 2700 години. Това обаче не го прави най-старото дърво в света. Най-старото дърво, което е било на 4484 години, е било специален вид калифорнийски бор, който е бил отрязан през 1965 г. Преди години са били отсичани секвои на по над 3000 години. Смята се, че на планетата все още има дървета на по 5000 години. През зимата на 2006 г. дър-
1. Савани
2. Пустини и полупус-
тини
3. Зона на
влажните тропични
гори
4. Твърдо-листни вечно-зелени гори и храсти
5. Степи
6. Зона на широко-листните и смесе-
ните гори
8. Тундра
9. Зона на поляр-ните
пустини
10. Пла-
нинска област
обхват
релеф
расти-телност
животин-ски свят
70
вото „Генерал Шърман“ се лишило от един огро-мен клон от короната си. Когато клонът паднал на земята, той смачкал оградата около дървото, повредил пътеката, която води към него, и това предизвикало редица ремонтни дейности. Спе-циалисти смятат, че загубата на огромния клон е начин гигантската секвоя да реагира срещу про-менящите се атмосферни условия на планетата ни. Дори след падането на този гигантски клон дървото „Генерал Шърман“ не е изгубило статута си на най-голямото дърво на планетата. Според изчисленията на специалисти „Генерал Шърман“ тежи над 1300 t. Туристи от цял свят пристигат в Националния парк „Секвоя“ само за да имат въз-можността да го видят То носи името на героя от Гражданската война генерал Уилям Шърман.
В науката се прави разлика между „най-голя-мо“ по обем („Генерал Шърман“) „най-високото“ сега съществуващо дърво (това е секвоята „Хи-перион“ – 115,61 m ) и с „най-голяма обиколка на стъблото“ (има и баобаб и кипарис с по-го-ляма обиколка на стъблото от този на секвоите.) (Източник: http://fishki.net/43896-samoe-bolshoe-derevo-v-mire-5-foto--1-video.html© Fishki.net)
Еленът карибу е от рода на елените, но фи-зиката му е като на муле. Прилича си с елените по главата, а с мулето – по задните и предните крака. Този вид елен има мека и куха козина – за по-добра изолация от студа. Има големи копита, за да не потъва в тундрата, и големи рога, за да се защитава. В Аляска 97 – 99% от женските имат големи рога. Още една разлика от другите видове елени е, че карибу могат да спят във водата и чес-то го правят. По този начин спят по-спокойно и не се боят от нападение от хищник. Те се движат на стада, близо едни до други и спират само за крат-ка почивка. Карибу обича да яде мъх и мека тре-ва. Това е причината да се движи постоянно. Мъ-хът, който яде, расте бавно. Има го в изобилие, но заради бавния растеж се налага животното да се движи постоянно, за да се храни. Същото важи за сладката трева, която я има само през лятото за около 4 месеца. Карибу са едни от най-добрите в оцеляването на студовете. Приспособени са мно-го добре, тяхната вътрешна температура е по-ви-сока от тази на други обитатели на тези земи.
Бялата мечка обитава северните арктични крайбрежия и острови на Северна Америка. Тя е бозайник и е най-големият сухоземен хищник след кодиакската и камчатската мечка. Най-едри-те мъжки индивиди достигат тегло над 900 kg (ре-корд – 1002 kg). Вероятно произлиза от сибирска-та кафява мечка, като идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава
козина ѝ позволява да се слее със снежната сре-да, а ниските арктически температури не ѝ влияят. Температурата на тялото ѝ е с 1°С по-висока от тази на хората. Но основната причина тези мечки да издържат на студа е, че имат дебел слой под-кожна мазнина и двупластова козина. Долният пласт е много пухкав и играе роля на въздушна възглавница, която изолира тялото от студа. Под-кожната мазнина, освен че предпазва мечката от студения въздух, я изолира и от ледените води, в които тя лови храната си. Белите мечки са актив-ни денонощно, а мъжките – целогодишно. Тази мечка е отличен плувец и има много изострено обоняние. Може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 km. На-душва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка. Когато е добре охранена, бялата меч-ка лесно понася температура на въздуха минус 40°С и при този студ охотно плува цял ден в мо-рето. Когато обаче е изтощена и отслабнала, тя не понася добре ниските температури и избягва да търси храна във водата. По време на дългата по-лярна нощ, която при условията на Арктика трае 126 денонощия, белите мечки жестоко гладуват и вече съвсем изтощени, ядат понякога само мъхо-ве и треви.
Мечката гризли е най-свирепият и силен хищник в Северна Америка. На дължина достига до 280 cm, а на тегло до 500 kg. Тя е всеядна, кое-то означава, че храната ѝ включва както растения, така и животни. Обича да се храни с риба, елени, овце и лосове, а също така е известно, че е склон-на да убива и черни мечки. Известно е, че мечките гризли стават агресивни само когато са провоки-рани. Тези мечки имат нужда да ядат голямо ко-личество храна, която да се преобразува в мазни-ни. Те им помагат да оцелеят по време на дългия зимен сън. Обикновено заспиват през октомври или ноември за около 6 месеца. През този период те използват натрупаните мазнини, за да оцелеят. Нуждаят се от големи пространства за живеене. Обитават западните райони на Северна Америка (предимно Аляска и Западна Канада). Техните местообитания зависят от сезона – през топлите лета обитават ниско разположени области, а през мразовитата зима – високопланинските области, докато заспят. Мечките гризли прекарват летния сезон в търсене на подходящо място за живот, като изминават големи разстояния. Днес тяхното оцеляване е под заплаха поради унищожаването на местообитанията им. Понякога ловците слу-чайно ги убиват заради приликата им с черните мечки.
71
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 2. Зона на пустините и полупустини-
те. Обхваща територии около и на север от Северната тропична окръжност в самото сър-це на планината Кордилери. Релефът е плато-виден – хълмист, на места равнинен. Климатът е сух тропичен и субтропичен. Повърхностни води липсват. Почвите са песъчливи, засолени
и неплодородни. Растителността е предста-вена от кактуси, столетници, алое, които из-държат на продължителните засушавания. Животинският свят е представен основно от влечуги и гризачи. Зоната е изключително не-благоприятна за живот.
1. Много вода; 2. Слънцезащитна шапка; 3. Слънцезащитен крем и репелент; 4. Раница; 5. Палатка и спален чувал.
запОмни, тОва е важнО!В Северна Америка живеят над 574 млн.
души, или около 8% от населението в света. Средната гъстота на населението в конти-нента е 23,2 д./km2. Населението на Северна Америка е разпределено неравномерно. Преоб-ладаващата част от него живее по източното крайбрежие на континента, около Големите американски езера, както и в някои райони на тихоокеанското крайбрежие и на Антилски-те острови. Населението на Северна Амери-ка включва представители на трите основни раси – европеидна, монголоидна и негроидна, и на смесените раси. Местно население за конти-нента са ескимосите и индианците.
Съвременната политическа карта на Север-на Америка включва 23 независими държави и 15 зависими територии. С най-голяма площ са Канада (9,9 млн. km2), САЩ (9,5 млн. km2) и Мек-сико (1,9 млн. km2), а с най-голям брой население са САЩ (322 млн. д.), Мексико (127 млн. д.) и Ка-нада (36 млн. д.).
мОзайка (пъзел) От факти
Населението принадлежи към различни раси. Коренните жители се отнасят към монго-лоидната раса. Много от тях в САЩ и Канада живеят в резервати. На Карибите индианците почти са изчезнали (вследствие на войни и бо-лести, пренесени от европейците). Наследници-те на европейските заселници са от бялата раса,
НАСЕЛЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКА КАРТАплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Брой на населението2. Гъстота на населението 3. Разпределение на населението 4. Състав на населението 5. Бит и култура 6. Съвременна политическа карта
1. Брой и състав на населението 2. Разпределение на населението 3. Бит и култура 4. Съвременна политическа карта
афроамериканците – от негроидната, повечето от азиатците – от монголоидната.
Най-разпространена религия в континента е християнството (католици, протестанти, малко православни). Въпреки налагането със сила на християнството, местните вярвания все още са за-пазени в селските райони. Сред преселниците има представители и на другите световни религии.
Европейските заселници разрушават за-варените градове на индианските цивилизации и изграждат нови по модела на европейските. В съвременността повечето от тях са модерни, цен-тралните им части се отличават с високи сгради от алуминий и стъкло (небостъргачи), в които са седалищата на големи банки и компании. За реди-ца градове са характерни квартали по етнически белег – „Малката Италия“, „Малкият Китай“.
Основните езици, които се говорят на конти-нента, са английски (САЩ и Канада, Белиз), ис-пански (Мексико, Централна Америка, Карибите) и френски (част от Канада, островите Сен Пиер и Микелон, Хаити). Индианските езици се съхраня-ват основно в селските райони.
Съвременната политическа карта на конти-нента възниква от движенията за независимост в европейските колонии в края на ХVIII и началото на XIX в., които водят до създаване на много от съвременните самостоятелни държави. През 1776 г. 13 колонии по северното атлантическо крайбрежие обявяват независимост от Великобритания („Аме-риканска революция“) и стават основа на съвре-
72
менните САЩ. Впоследствие САЩ се разширяват териториално, за да достигнат постепенно днешния си вид. Канада се образува от обединяването през 1867 г. на северните колониални територии на Ве-ликобритания и Франция (колонията Нова Франция преминава в британски ръце през 1763 г.).
Колонията Нова Испания – територия, прос-тираща се от днешните южни щати на САЩ до Централна Америка, обявява независимост от Ис-пания през 1810 г. („Мексиканска война за неза-висимост“), създавайки днешно Мексико (призна-то от Испания едва през 1921 г.). През 1823 г. от Мексико се отделя Гватемала. Куба постига неза-висимост от Испания едва през 1902 г., но попада в зависимост от САЩ. Кубинската революция от 1959 г. начело с Фидел Кастро води до създаване на социалистическа Куба.
Всички страни в Северна Америка са репу-блики, от които САЩ и Мексико са федерални. Република Куба е със социалистическо управле-ние. Канада формално е федерална монархия (тя е доминион на Великобритания). Първият президент на Мексико от индиански произход е избран през 1861 г. (Бенито Хуарес, пет поредни мандата); първият президент на САЩ от афроа-мерикански произход е избран през 2009 г. (Ба-рак Обама, два мандата).
В Северна Америка се отбелязват значител-но малко политико-географски конфликти. В миналото остават териториалните спорове между САЩ и Канада, между САЩ и Мексико. Спорът за контрола над Панамския канал приключва през 1999 г., когато каналът е предаден от САЩ на правителството на Панама. Постепенно се разре-шава „кубинският въпрос“. Сериозен проблем за континента представлява нелегалният трафик на наркотици от Централна Америка и Мексико към САЩ и на оръжие в обратна посока.
Регионалната интеграция в Северна Аме-рика се развива на двустранна и многостранна основа. Организацията на американските държа-ви (ОАД) е най-старата регионална организация в света. Създадена е през 1948 г., в нея членуват всички американски държави (без Куба от 1962 г. насам). През 1994 г. влиза в действие Северноа-мериканската асоциация за свободна търговия (НАФТА) между САЩ, Канада и Мексико. През 2005 г. се разглежда проект за нейното прераства-не в Северноамерикански съюз по образеца на ЕС, но проектът не се реализира. От 1995 г. се акти-визира дейността на Асоциацията на страните от Карибския басейн.
Организацията на американските държа-ви (ОАД) е международна организация, създаде-
на през 1948 г. на деветата Междуамериканска конференция в Богота (Колумбия) на базата на Панамериканския съюз, съществуващ от 1889 г. Щабквартирата е във Вашингтон (САЩ). Висши органи са Генералната асамблея, Постоянният съ-вет, Консултативното съвещание на министрите на външните работи, Генералният секретариат. До 1962 г. в ОАД участва Куба, но след тръгва-нето ѝ по социалистически път на развитие член-ството ѝ е прекратено. Нещо повече, през 1964 г. ръководството на ОАД задължава страните член-ки да прекратят дипломатическите си отношения с нея. През 2009 г. членството ѝ е възстановено, но тя се отказва да го поднови. През ХХI в. по-зициите на ОАД силно се свиват поради появата на нови регионални организации, обединяващи само латиноамерикански държави без участието на САЩ, като Общността на страните от Латин-ска Америка и Карибите и Съюза на южноамери-канските държави. Днес ОАД обединява 34 дър-жави от Северна и Южна Америка (без Куба) и е главната политическа, юридическа и социална сила в Западното полукълбо. Организацията има четири направления за ефективно осъществяване на основните си цели, изхождайки от основните принципи на демокрацията, правата на човека и развитието.
Ацтеките създали държавна организация и в началото на XIV в. основали столицата си Те-ночтитлан на мястото на днешната столица Мек-сико. Те познавали добре земеделието, умеели да пресушават блата и отглеждали царевица, варива, тиква, домати, пипер, памук и др. Градовете им били големи, украсени със скулптури и мозайки, с величествени гробници във вид на пирамиди. На югоизток живеели маите. Те се занимавали със земеделие, пчеларство, лов, риболов и зана-яти. Градовете им били около 100, много добре устроени и свързани помежду си с пътища. Маите имали писменост, календар, развивали някои нау-ки и морската търговия. (По „Северноамерикан-ските индианци“, Св. Кираджиев)
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Прочетете текстовете (1) и (2) и нанесете върху контурна карта посоче-ните територии.
(1) Населението на Северна Америка е неравно-мерно разпределено съобразно природните и социалните условия за живот. Преобладаващата част се разполага около Големите езера, ат-лантическото, тихоокеанското крайбрежие и Мексиканското плато. Тук са и най-голе-мите градове Мексико сити, Ню Йорк, Лос
73
10. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
Анджелис, Чикаго, Торонто, Далас, Сан Франциско и др. Имената на някои градове имат европейски произход, а други – местен. Най-рядко са населени Карибските острови, и Крайният север.
(2) Континентът е населен първоначално от предците на индианците и ескимосите (ко-ренно население), които са се преселили от Азия по време на ледниковата епоха, когато Беринговият проток е провлак, или с лодки. Има данни, че през Х в. викингите достигат Северна Америка и основават селища, но те
не оцеляват. Основната част от европейци-те идват след Великите географски открития. За работа в плантациите за тютюн и памук те докарват африкански негри роби. През ХIX – XX в. рязко нараства броят на придошлите от Азия, впоследствие – от всички части на света. В отделни периоди е значителна емиграцията на българи (20-те – 30-те години на ХХ в., края на ХХ в. и началото на нашия век). Най-големи български общности днес има в Чикаго, Лос Анджелис, Торонто. Българските училища са най-много в САЩ (26) и Канада (7).
СТОПАНСТВОплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика на стопанството 2. Основни стопански дейности
1. Обща характеристика на стопанството: а) природни фактори б) обществени фактори
2. Основни стопански дейности: а) добиващи дейностиб) добив на полезни изкопаемив) обработващи дейностиг) обслужващи дейности
запОмни, тОва е важнО!Северна Америка е един от икономически-
те полюси в света. Като цяло континентът се характеризира със съвременна високотех-нологична промишленост, високодоходно земе-делие, модерен транспорт, бързо развиващ се туризъм и силно развита търговия. За напре-дъка на стопанството на континента важно значение имат природните и обществените фактори. Земеделието заема важно място в стопанството на континента. В прериите на САЩ и Канада се отглеждат главно зърнени култури – пшеница, царевица, соя, а в южните части на САЩ, в Мексико и Централна Амери-ка – царевица, захарна тръстика, памук, кафе, какао, цитрусови култури. Добивът на полезни изкопаеми има най-голямо значение в стопан-ствата на Канада, САЩ и Мексико. САЩ и Ка-нада са с мощна индустрия, развити са произ-водството на електроенергия, металургията и химическата промишленост. Произвеждат се автомобили, кораби, самолети, космиче-ски кораби и апаратура, земеделски машини и електроника.
мОзайка (пъзел) От факти
Богати на енергоносители и рудни изкопа-еми (желязна руда, полиметални руди, злато, сре-бро) са Канадският щит, Апалачите, Скалистите планини, Мексиканското плато. Откриването на злато в Калифорния, впоследствие в Аляска, предизвиква „златната треска“, привлякла хиля-ди европейци. От значение са огромните водни ресурси на Големите езера, реките на Апалачи-те, река Мисисипи с нейните притоци, Колорадо, Рио Гранде. Горските ресурси са особено големи в лесостепите и планинските райони.
Все по-голямо негативно отражение дават природните бедствия – наводнения (предизви-кани от Ел Ниньо), ураганите в Карибите и Мек-сиканския залив, земетресенията (особено в Мек-сико и по тихоокеанското крайбрежие на САЩ, Карибите). Нараства заплахата от замърсяване на околната среда (газове от автомобилния транс-порт, ТЕЦ, индустрията). САЩ не се присъединя-ват към Протокола от Киото (1997 г.) и Рамковата конвенция за климата на ООН, която предвижда намаляване на емисиите от парникови газове (САЩ, Китай и Индия са най-големите замърси-тели). Канада първоначално се присъединява, но
74
напуска споразумението през 2012 г. През 2016 г. САЩ, Канада и Китай се присъединяват към Па-рижкото споразумение за климата, но през 2017 г. САЩ го напускат.
От социално-икономическите фактори с голямо значение са демографските ресурси, осо-бено на САЩ и Мексико. Икономическият бум и нуждата от квалифицирана работна ръка нала-гат САЩ и Канада да привличат допълнително имигранти чрез специалната програма „Зелена карта“. Допълнително се набира работна сила за усвояването на вътрешността и северните тери-тории.
С не по-малко значение са политическите фактори. Постигайки независимост, САЩ бързо се индустриализират и модернизират, настигайки и изпреварвайки Европа и останалата част на све-та. Впоследствие американският капитал проник-ва в съседните страни на север и на юг. В края на ХХ в. Канада и САЩ, а впоследствие и Мексико се договарят за развитие на свободна търговия и изграждат НАФТА (Северноамериканската асо-циация за свободна търговия).
Технологиите играят много важна роля от са-мото възникване на независимите нации в Север-на Америка. Внедряват се най-новите достижения от Европа, създават се нови на място. Днес САЩ и Канада влагат големи инвестиции в образова-нието и научните изследвания (научни паркове при университети и научноизследователски ин-ститути). Най-големият район на високите техно-логии в света е Силициевата долина в Калифорния (САЩ), където се произвеждат компютри и друга електроника. Развиват се атомната промишленост и аерокосмическите изследвания (НАСА).
Икономически най-развити страни в Се-верна Америка са САЩ и Канада, следвани от Мексико, която се определя като „нова индустри-ална страна“. Страните от Централна Америка и Карибите са с различно ниво на развитие. Някои малки страни, напр. Барбадос, Тринидад и Тоба-го, Антигуа и Барбуда, имат по-висок БВП на чо-век в сравнение с Мексико, Панама, Коста Рика, който се формира от туризма.
Северноамериканската асоциация за сво-бодна търговия (НАФТА) е споразумение, под- писано през 1992 г. (влиза в сила през 1994 г.) между САЩ, Канада и Мексико. То заменя Ка-надско-американското споразумение за свободна търговия. За разлика от европейската интеграция НАФТА не включва въпросите на социалната сфера, като заетост, образование, култура и т.н. Процесът на създаване на свободна търговия протича бавно – едва през 2008 г. са премахна-
ти митата в търговията между Мексико и САЩ и между Мексико и Канада. Запазват се все още част от митата на аграрни продукти. Основна цел на НАФТА е премахване на бариерите в сферата на търговията и инвестициите между трите страни членки. Главни органи са Комисията за свободна търговия (в нея влизат министрите на търговия-та) и Секретариатът (координиращ орган). Данни показват, че след 20 години функциониране на НАФТА все още не се стига до съществено на-маляване на разликата в работните заплати меж-ду Мексико, от една страна, и САЩ и Канада, от друга. Огромен проблем представлява нелегална-та миграция от Мексико (и Средна Америка) към САЩ.
Панамският канал е корабоплавателен ка-нал, свързващ Панамския залив в Тихия океан с Карибско море и Атлантическия океан. Разполо-жен е на Панамския провлак на територията на държавата Панама (Средна Америка). Дълъг е 81,6 km, включително 65,2 km по суша и 16,4 km по дъното на Панамския и Лимонския залив, ши-рината му е до 150 m, дълбочината – 12 m. Открит е официално на 12 юни 1920 г.
Изграждането на Панамския канал е един от най-големите и сложни строителни проекти в чо-вешката история. Той има изключително влияние върху корабоплаването и стопанството в Запад-ното полукълбо и целия свят, а това показва и голямото му геополитическо значение. Чрез него морският път от Ню Йорк до Сан Франциско се съкращава от 22,5 хил. km на 9,5 хил. km. Кана-лът пропуска от частни яхти до огромни танке-ри и контейнеровози. Максималният размер на съдовете, които може да преминат по Панамския канал, става стандарт в корабостроенето под наз-ванието „Панамакс“. Превеждането на съдовете през канала се осъществява от лоцманска служба. Средното време на преминаване е 9 h, минимал-ното – 4 h 10 min. Максималната пропускателна способност е 48 съда в денонощие. Годишно през канала преминават около 14 хил. съда, пренасящи около 280 млн. t товари (5% от световните оке-ански превози на товари). Каналът е претоварен, затова редът за преминаване по него се продава на борси. В резултат на наддаването общата такса за преминаване по него може да достигне 400 хил. долара. През декември 2010 г. каналът за пръв път от 95 години е затворен за преминаване на съдове поради лошо време и повишаване на ниво-то на водата вследствие на непрестанни поройни дъждове.
През юли 2014 г. е обявен окончателният маршрут на Никарагуанския канал, отговарящ по
75
ширина и дълбочина на параметрите на съвре-менните съдове, който да стане алтернатива на Панамския канал.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Изработете презентация на основата на текстовете (1), (2), (3) и (4).
(1) Северна Америка привлича хиляди ту-ристи от цял свят със своите природни и културни забележителности. Особено попу-лярни са плажовете по тихоокеанското и ка-рибското крайбрежие на Мексико (Канкун, Акапулко), на САЩ и Карибските острови – Куба (Варадеро), Ямайка, Хаити и др. САЩ и Канада имат много национални паркове и ре-зервати, а Мексико и Гватемала – останки от древни индиански цивилизации (Чичен Ица, Паленке, Тулум, Монте Албан и др.), културни фестивали, колониални градове. Мексико е на първо място в Америка и на шесто в света по брой паметници, включени в Световното кул-турно наследство на ЮНЕСКО.
(2) Националният парк „Гранд Каньон“ е един от най-старите национални паркове в САЩ, разположен е в щата Аризона. На територията му е Големият каньон на р. Колорадо, едно от признатите природни чудеса на света. Площта му е 4927 km2. Най-посещаван от туристи е юж-ният край на каньона, тук се намират най-по-пулярните площадки за наблюдение и около 48 km са достъпни за доближаване с автомобил. Северният край на каньона е по-рядко посе-щаван, а останалите части са труднодостъп-ни. Територията около Големия каньон става
национален паметник на 11 януари 1908 г. и е обявена за национален парк на 19 февруари 1919 г. Създаването на парка е един от първите успехи на движението за опазване на природата в САЩ. Статутът на национален парк спира из-пълнението на плановете за изграждане на бараж на р. Колорадо в границите на парка. ЮНЕСКО обявява парка за обект на Световното наслед-ство. Каньонът на р. Колорадо не е нито най-го-лемият, нито най-дълбокият в света, но се цени преди всичко заради хармоничното съчетание на размери, дълбочина и многоцветни слоеве от скали с древен произход.
(3) Чичен Ица е бил политически и културен цен-тър на маите в северната част на п-в Юкатан в Мексико, свещен град на народа „ица“. Разположен е на 120 km източно от днешния град Мерида. През 2007 г. в резултат на анкета е признат за едно от новите 8 чудеса на света.
(4) Монте Албан, днес град в югоизточната част на Мексико, в щата Оахака, е първият град в Средна Америка, играл значителна роля като социално-политически и икономически център на цивилизацията на сапотеките (с около 25 хил. ж.). Основан е през 500 г. пр.н.е., в пе-риода 100 – 200 г. от н.е. е столица на държава, но впоследствие губи значение и е изоставен. През 1931 г. археологическа експедиция на-мира огромна колекция от златни предмети, свързани с култа към мъртвите, както и скъпо-ценни и полускъпоценни предмети, направени от оникс, обсидиан, планински кристал. Днес разкритите му руини се посещават от много туристи.
СТРАНИ В СЕВЕРНА АМЕРИКАплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. САЩ – „лидер в световната икономика“ 2. Канада – „страната на кленовия лист“
1. САЩ: а) географско положение б) природни условия в) население г) форма на управление д) стопанство
2. Канада а) географско положение б) природни условия в) население г) форма на управление д) стопанство
76
запОмни, тОва е важнО!САЩ заемат площ от 9,5 млн. kм2 и по този
показател са на четвърто място в света след Русия, Канада и Китай. В САЩ живеят 322 млн. д. Средната гъстота е около 34 д./kм2. Най-големи градове са Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Маями, Хюстън, Бостън, Сиатъл и др. Земеделието е високопродуктивно и механизи-рано. Развити са всички обработващи дейнос-ти. В САЩ има над 5000 летища, като 16 от тях са сред най-големите в света. Силно разви-ти са образованието и науката. За развитието на туризма допринасят природните (Йелоусто-ун, Гранд Каньон, Ниагарският водопад и др.) и културните (Статуята на свободата, Дисни-ленд и др.) забележителности.
Канада заема северната половина на конти-нента без Аляска. Близо 75% от територията на страната е заета от низини и равнини, а на запад се издигат Кордилерите. Има големи количества полезни изкопаеми. В нея живеят около 36 млн. д. Средната гъстота е една от най-ниските в света – 3,6 д./kм2. Канада е една от седемте икономически най-развити страни в света.
мОзайка (пъзел) От факти
Стопанството на САЩ е най-развитото в света (до 2014 г. има най-голям БВП, след това отстъпва на КНР). Предвид на обширните въз-можности за правене на бизнес често наричат САЩ „страната на неограничените възможнос-ти“. Съосновател е и член на ООН, СТО, НАТО, НАФТА. Ролята на САЩ в НАФТА е водеща.
Индустрията е развита във всичките ѝ сфе-ри. Произвеждат се метали, машини за металур-гията, локомотиви, кораби, автомобили („Форд“, „Дженерал мотърс“, „Крайслер“ в района на Де-тройт). През 1913 г. Хенри Форд пръв въвежда промишлен конвейер за поточно производство на автомобили. Силно развито е самолетостроенето („Боинг“ в Сиатъл и др.) и авиокосмическата ин-дустрия. Високо е застъпено военното производ-ство (първо място в света по износ на оръжие). През последните десетилетия нарасна броят на японските („Тойота“, „Хонда“, „Нисан“) и ев-ропейските („Мерцедес“, БМВ, „Фолксваген“) автомобилни компании, разполагащи заводи в САЩ. Същевременно САЩ произвеждат авто-мобили в съседните страни – Мексико и Канада. Много индустриални производства са изнесени в Китай. САЩ са водеща ядрена и космическа държава. НАСА има широкомащабна програма за изследване на Космоса, а след кацането на Лу-
ната (1969 г.) проектира полети до Марс. НАСА се конкурира, но и си сътрудничи с ЕС и Русия в космическите изследвания.
Космическа надпревара между САЩ, Ру-сия и... Китай. През 1957 г. Съветският съюз изстрелва първият сателит „Спутник 1“, а САЩ го последват с „Експлорър 1“ през 1958 г. Пър-вите управлявани от хора космически полети се извършват през 1961 г., първо от съветския кос-монавт Юрий Гагарин и след това от американ-ския астронавт Алън Шепърд. През 1969 г. аме-риканската програма „Аполо“ завършва с кацане на Луната. Оттогава комуникационните спътници пренасят компютърни данни, телефонни разгово-ри, радио и тв програми, данни за времето. Пър-вите спътници за глобално позициониране (GPS) се разработват в САЩ около 1972 г. и започват да работят през 1994 г. Започва златната ера на космическите телескопи и епохата на планетарна-та наука. През 2016 г. Китай създава най-големия радиотелескоп в света – FAST. Той се намира в югозападната провинция Гуейджоу и има диаме-тър 500 m (площ колкото 30 футболни игрища). За изграждането му се е наложило преселването на над 9000 души от две села в близост до строи-телната площадка. С FAST ще се наблюдават кос-мически обекти на разстояние 11 млрд. светлинни години от Земята. Суперкомпютър ще обработва данните от него в търсене на извънземен живот.
Инуитите или инуктикут („хора“) са етни-ческа група на коренните народи на Северна Аме-рика, живеещи върху около 1/3 от територията на Канада от п-в Лабрадор до устието на р. Макензи. Тя влиза в по-многобройната група коренни наро-ди на севера – ескимосите. Общият брой на ину-итите според преброяването от 2011 г. е близо 60 хил. д. Исторически, в зависимост от местата на предимно обитаване и особеностите на културата и езика, се делят на 6 основни групи: лабрадорски инуити, унгавски (или квебекски) инуити, инуити на Бафинова земя, иглулик, нетсилик, инуити от Западна Арктика. Говорят на инуитските езици от ескимоско-алеутското езиково семейство. Над половината инуити живеят на територията Ну-навут в Канада. Инуитите са една от трите групи коренни народи (наред с индианците и метисите), признати от конституцията на Канада като само-битен народ с уникална история, език, културни обичаи и духовни вярвания.
Канада е високоразвита икономически и тех-нологично държава, базирана на богати природни ресурси. Стопанството ѝ е силно интегрирано с това на САЩ, от 1994 г. е член на НАФТА. Чле-нува в ООН, НАТО, СТО, АТИС. Водеща е по
77
редица социални и икономически показатели в света.
Енергетиката на Канада се отличава с из-обилие на ресурси. Страната заема пето място в света по производство на енергийни ресурси. Тя е голям производител на уран, една от водещите производители на хидроенергия, нефт, приро-ден газ и въглища. 95% от износа на енергия на Канада отиват за съседните САЩ. Изнася също уран и въглища в Азия, Европа и Латинска Аме-рика. Главните центрове на добив са в Канад-ските прерии и в провинция Квебек. Значителна част от добива на нефт идва от битуминозните пясъци на Атабаска, което е свързано със зна-чително замърсяване на околната среда (Кана-да дълго време е един от големите замърсители с парникови газове на човек от населението и трябва да предприеме сериозни мерки по нама-ляването им, особено след присъединяването си към Парижкото споразумение от 2016 г.). Еко-логични проблеми предизвикват и някои големи хидроенергийни проекти. През 60-те – 70-те години на ХХ в са изградени баражи на реките Пийс, Колумбия, Нелсън, Сейнт Джон. Особе-но големи спорове предизвиква ВЕЦ „Чърчил Фолс“ (5428 MW), изградена на едноименна-та река и водопади. Също така се оспорват от местното население проектите за 3 ВЕЦ в за-лива Джеймс на р. Ла Гранд. Но те пък дават най-евтината електроенергия не само в Кана-да, а и в цяла Северна Америка (ВЕЦ в залива Джеймс – 1,5 цента за kWh). Най-голяма ВЕЦ в страната е „Ла Гранд“ в провинция Квебек. Със своята мощност от 15 хил. MW тя е и една от най-мощните ВЕЦ в света.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Сравнете текстовете (1)
и (2) с учебника на с. 56 и с. 57. Кои са повта-рящите се факти?
(1) САЩ. Населението на САЩ се състои от ко-ренни народи (индианци, ескимоси, алеути) и заселници (първоначално от Европа, след това от почти всички части на света). Освен бялото население значителен е броят на афроамерикан- ците (потомци на докарани от Африка черноко-жи роби за работа в плантациите) и азиатците (потомци на докарани за наемна работа). През 1965 г. расовата дискриминация е забранена със закон в резултат на движенията за граж-дански права. Преобладаващата част от насе-лението изповядва християнството (най-вече протестантство), при коренното население са запазени местните вярвания. По-големи кон-центрации на население има в Североизтока (най-индустриализираната част на страната) и по западното и южното крайбрежие. Най-големи градове са Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Маями, Хюстън, Бостън, Сиатъл и др. В САЩ има 273 града с над 100 хил. ж., 9 са с над 1 млн. ж. В южната част редица градо-ве са основани от испанците (Лос Анджелис – „градът на ангелите“, Сан Франциско) или от французите (Ню Орлиънс, Батън Руж). Голяма част от селското население живее във ферми, често отдалечени на десетки километри.
(2) Канада. Населението е съставено от два ос-новни етноса – англоканадци и франкоканад-ци, но тук живеят и много преселници от цял свят (българите са най-вече в Приезерието). Местното население от индианци и ески-моси (инуити) е с незначителен дял. От 1999 г. инуитите имат своя територия (Нунавут). Преобладава християнството (католици, про-тестанти, малко православни).
78
запОмни, тОва е важнО!
Азия е единственият континент, който се пресича от 180-ия меридиан. Най-източ-ната точка на континента е нос Дежньов (169° з.г.д.), а най-западната – нос Бабабурну (26° и.г.д.). Спрямо Екватора Азия се намира изцяло в Северното полукълбо. Пресича се от Северната тропична и от Северната полярна окръжност.
Азия е най-големият континент на Земята. Площта му е около 44,4 млн. km2, или приблизи-телно около 30% от сушата на Земята.
мОзайка (пъзел) От факти
Северният ледовит океан се вдава слабо в сушата. Най-големите полуострови са Таймир и Чукотка. Относително близо до крайбрежието са островите Нова земя и Новосибирски. Крайбреж-ните морета замръзват през по-голяма част от го-дината, което затруднява корабоплаването.
Крайбрежието на Тихия океан се отличава значително от това на останалите океани. Полу-острови и верижно разположени острови, в бли-зост до които често има значителни дълбочини, отделят крайбрежните морета и заливи от оста-налата част на океана. Най-големи по площ сред полуостровите са п-в Камчатка и п-в Корея.
Северната част на Индийския океан мие бреговете на Арабския полуостров, Индостан и Индокитай. Полуостровите са разделени от Бен-галския залив и Арабско море. С изключение на Малайския архипелаг, който е разположен меж-ду Тихия и Индийския океан, островите по юж-ното крайбрежие на Азия са относително малко. В югозападната част на крайбрежието се намират Червено море и Персийският залив, които са сред най-топлите и солени райони в Световния океан, както и сред най-замърсените.
Границите на север със Северния ледовит океан, на изток с Тихия океан и на юг с Индийския океан са очевидни, докато на запад и югозапад са по-трудно проследими. Азия и Европа често се възприемат като обща суша, тъй като границата между двата континента е по-скоро исторически, отколкото природно определена. Започва от за-лива Байдарацка губа на северното крайбрежие, преминава по източното подножие на планината Урал, продължава по долината на р. Емба и се-верозападното крайбрежие на Каспийско море, следи южното подножие на Кавказ и през Черно море, протока Босфор, Мраморно море и протока Дарданели завършва в Егейско море.
Атлантическият океан се врязва дълбоко в сушата на континента чрез съставните си Среди-
География на АзияГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГОЛЕМИНА, БРЕГОВЕ И ОПОЗНАВАНЕ НА АЗИЯ
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Географско положение и граници 2. Големина 3. Брегове 4. Опознаване и изследване на конти-нента
1. Географско положение и граници2. Големина3. Брегове:
a) север – п-в Таймир, Източносибирско море (Северния ледовит океан) б) изток – крайбрежието на Тихия океан – полуос-тровите Чукотка, Камчатка и Корея; Японските и Филипинските острови; Жълто море в) юг – Индийският океан – полуостровите Арабия (най-големият на Земята), Индостан и Индокитай; Бенгалският залив (най-големият на Земята), Арабско море; Персийският залив г) запад – Средиземно море – полуостров Мала Азия
4. Опознаване и изследване на континента: а) Марко Поло б) Вашку да Гама в) Пьотър Семьонов-Тяншански г) Едмънд Хилари, Тензинг Норгей д) Христо Проданов
79
земно и Черно море. Азиатската част на крайбре-жията му е заселена и стопански усвоена от древ-ността. Ролята на океана за съвременното стопан-ско развитие на азиатските страни нараства след построяването на Суецкия канал.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Довършете текста за географското положение и границите на конти-нента.
Азия е единственият континент, чиито край-брежия се очертават по всеки от океаните на пла-нетата. Сравнена с размерите му, бреговата ли-ния с обща дължина около 130 000 km е слабо разчленена. Полуостровите заемат 19%, а остро-вите – едва 6% от площта на континента. Най-из-
разителни са източните и югоизточните брегове, чиято дължина се удвоява от множеството остро-ви, островни групи и архипелази.
Островите Сахалин, Тайван и Хайнан са сред най-големите в Азия. Курилските, Японските и Филипинските острови очертават източните гра-ници на крайбрежните Охотско, Японско, Източ-нокитайско и Южнокитайско море. Въпреки че продължава да се оформя, поради което често се проявяват земетресения и вулканични изригва-ния, то е едно от най-заселените крайбрежия на планетата. През Тихия океан преминават важни пътища, чието значение нараства след построява-нето на Панамския канал, който съкращава пътя до атлантическото крайбрежие на Северна Аме-рика с около 6000 km.
РЕЛЕФ И ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Формиране на ре-лефа 2. Обща характерис-тика 3. Подялба 4. Полезни изкопаеми
1. Дългият и сложен път на образуването на континента 2. Обща характеристика:
а) средна надморска височина – 960 m б) най-висока точка на континента и на Земята – в. Еверест в) най-ниска точка – депресията на Мъртво море (–430 m)
3. Подялба а) Северна Азия – Западносибирска низина, Средносибирско платоб) Източна Азия – Голямата китайска равнина в) Западна Азия – п-в Арабия, п-в Мала Азия, Месопотамска низина г) Средна Азия д) Южна Азия – п-в Индостан, п-в Индокитай, Малайски архипелаг
4. Полезни изкопаеми – видове и териториално разпределение: а) изкопаеми горива б) рудни полезни изкопаеми в) нерудни полезни изкопаеми
запОмни, тОва е важнО!Азия е висок континент. По средна надмор-
ска височина – 960 m, отстъпва единствено на Антарктида. Четиринадесет върха се издигат на повече от 8000 m височина. В планината Хи-малаи се намира най-високият връх на Земята – Еверест (8848 m), а в югозападната част на континента е и най-дълбоката депресия на Земя-та – Мъртво море (–430 m).
Според особеностите на релефа Азия се по-деля на пет части – Северна (Западносибирска низина, Средносибирско плато), Източна (Го-ляма китайска равнина), Средна (пустиня Гоби, Тибетска планинска земя), Южна (полуострови-те Индостан и Индокитай, Малайски архипелаг,
Индо-Гангска низина) и Западна (полуостровите Арабия и Мала Азия, Месопотамска низина).
Релефът на Азия е изключително разнообра-зен. В нея се срещат от низинен, равнинен, пла-товиден и планински до вулканичен, ледников и пустинен релеф. Не съществува земна форма на планетата, която да липсва на континента.
Азия е богата на различни по вид и количество полезни изкопаеми. Тя заема първо място в света по добив на нефт, природен газ, боксит, калаена руда, каменна и калиева сол.
мОзайка (пъзел) От факти
На един от островите в Малайския архипелаг се разполага вулканът Кракатау (Кракатоа) с
80
най-мощното вулканично изригване в историята на Земята. През май 1883 г. от красивия индо-незийски остров Кракатау се носи ужасен грохот. След няколко месеца той се усилва. В небето се разстила гъст облак пепел, който закрива слънце-то за няколко дни. Корабите в морето са засипани с вулканичен прах, налага се горещата кал и пепел да бъдат изхвърляни с лопати в мрака, изпълнен с мириса на задушлива сяра. Едва на 27 август 1883 г. Кракатау се раздира от невероятна по ма-щабите си експлозия, една от най-силните в света. Гърмежът се чува чак на 3500 km в Австралия. Островът пропада и се разрушава. Стълб от прах се издига на 80 km и виси над Земята в течение на няколко години. В резултат на това летните тем-ператури спадат, а по земното кълбо започват да се наблюдават много зрелищни залези.
Релефът на Азия е значително преоформен в епохата на заледяването. По мащабност то от-стъпва само на това в континента Северна Аме-рика. Под ледената повърхност са се намирали най-северните и най-високите части на континен-та. Ледниците са преудълбали речните долини и заострили планинските била. При тяхното отте-гляне в ниските части на релефа се e натрупало голямо количество ледников материал, влязъл в основата на редица хълмове и хълмисти равнини. При отвяването и преотлагането на най-фините частици от ледниковите наноси се е образувала скалата льос.
Пустинята Такламакан. Една от най-го-лемите пясъчни пустини е била заобикаляна от пътешествениците, следващи Пътя на коприната. Такламакан на тюркски означава „Влез вътре и никога няма да излезеш“. Почти целогодишно тук бушуват пясъчни бури. Пирамидалните дюни са високи до 300 m, но когато задухат ураганите, те вдигат пясъка по-високо. В източния край на пус-тинята е разположена депресията Турфан, нами-раща се на 154 метра под морското равнище. Това е една от най-ниските точки в света. Тук рядко вали, а температурите по цели седмици остават до 40°С. Въпреки това отглежданите тук пъпеши и грозде са освежавали много пътници през векове-те. Водните запаси на Турфан идват от Небесните планини (Тяншан) на север. До XV в., когато се поставя началото на пътуването по море, стоките между Китай и Средиземноморието били прена-сяни с камилски кервани по дългия 6400 km Път
на коприната. Основен пункт по търговския път бил град Цзяохе на 16 km западно от Турфан.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: С кои от изображенията на с. 66 – 67 от учебника свързвате текста?
Образуването на Хималаите и Тихоокеанския огнен пръстен. Преди около 200 мили-она години полуостров Индостан се е отде-лил от древния южен континент Гондвана. Придвижил се на североизток по море и се сблъскал с Евроазиатската литосферна пло-ча. Така чрез деформации, нагъвания и изди-гания са се образували най-високите плани-ни на Земята – Хималаите, с първенеца си в. Еверест – 8848 m. Тибетските наименования на върха се превеждат като „Богиня на пла-нинските снегове“, „Богиня майка на света“ или „Толкова висок връх, че никоя птица не може да прелети над него“. За пръв път той е измерен през 1852 г. и до 1865 г. носи името XV. След това го наричат Еверест в чест на британския военен инженер Джордж Еверест, допринесъл за първото прецизно картографи-ране на Индия и Хималаите.
Хималаите са само част от поредицата пла-нини, включващи се в състава на една от най-дългите планински системи на планета-та – Алпо-Хималайската, простираща се от Атлантическия до Тихия океан. Източната пе-риферия на Азия също е активна зона, в която се извършва взаимодействие между континен-талната и океанската плоча. В резултат на това по тихоокеанското крайбрежие се образуват поредица от планини и островни дъги. Двата планински пояса се свързват в Малайския ар-хипелаг, като тяхното образуване продължава и до днес. Това е област на чести земетресения и активен вулканизъм. Тя е част от така на-речения Тихоокеански огнен пръстен. Най-високият действащ вулкан е Ключевска сопка – 4750 m на п-в Камчатка. Той е само един от 150-те вулкана на този леден, отдалечен планински полуостров. Заедно с Курилските острови – архипелаг от 56 вулканични остро-ва, разположени покрай носа на п-в Камчатка, образуват една от най-активните части на ог-нения пръстен и представляват 10% от актив-ните вулкани в света.
81
11. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
запОмни, тОва е важнО!
Влияние имат всички типове въздушни маси – екваториални, тропични, умерени и полярни. Тихият океан оказва силно влияние върху клима-та на цялото източно крайбрежие, а Индийски-ят океан – на Южна Азия. Поради липсата на планинска преграда Северният ледовит океан въздейства върху климата на големи територии в Северна Азия. Отдалечеността на Атланти-ческия океан прави неговото влияние незначи-телно. Голямата площ, многобройните планин-ски прегради и отдалечеността на вътрешните райони от океанските басейни са причините за континенталния характер на климата на ог-ромни територии от континента. Най-ниска-та температура е измерена в Сибир, близо до селището Оймякон (–68°С). На Арабския полу-остров е измерена най-високата температура в Азия (53°С). Мусоните са ветрове, типични за Южна и Югоизточна Азия. Най-голямото коли-чество валежи е измерено в южното подножие на Хималаите (Черапунджи – 11 777 mm).
мОзайка (пъзел) От факти
Тайфуни. Названието на китайски означава „силен вятър“. Тайфуни и урагани са различни наименования за едно и също явление – система, която се формира над океаните. Различните име-на се дължат на различните райони, в които се по-явяват; в северозападната част на Тихия океан те се наричат тайфуни, а в североизточната му част и в Атлантическия океан – урагани. Свързват се с наводнения, разрушения и човешки жертви. Причиняват огромни щети на природната среда и създадената от човека инфраструктура. Тези при-родни бедствия са характерни най-вече за летния сезон и периода на мусоните. Тайфунът е рядко срещано бедствие за населените места. Най-раз-рушителните тайфуни са на остров Тайван.
Най-студеното населено място в света. Оймякон е известен като „Полюсът на студа“ и
се намира край левия бряг на река Индигирка на 63°27′ с.г.ш. 142°47′ и.г.д. на 750 m надморска височина в Сибир. Продължителността на деня в най-краткия ден от годината – 22 декември – е едва 4 h 30 min, а в най-дългия – 22 юни, е 20 h 30 min. Името на Оймякон буквално означава „незамръзнала вода“, което звучи парадоксално в контекста на климата, характерен за това място. Изборът му обаче не е случаен, нито има ирони-чен смисъл – той е свързан с факта, че в близост до Оймякон се намира термален извор и някога това място е било спирка за еленовъдите, които са пояли животните с водата, извираща от него.
Най-ниската измерена температура тук е била –79°С в метеорологичната станция „Томтор“ през 1963 г. По неофициални данни температурата в селото е падала до –83°C през 1914 г. Въпреки това, поради някои особености на измервания-та, тези температури не се считат за валидни от метеоролозите по света. Другият претендент за най-ниска измерена температура е якутският град Верхоянск, който се намира зад Северния поля-рен кръг. Там е измерена по-ниска абсолютна температура (−67,8°C), но пък в Оймякон средни-те месечни и годишни температури са по-ниски от тези във Верхоянск.
По други данни рекордна се счита температу-рата от −77,8°C, регистрирана през 1938 г. Заради този факт се прави извод, че Оймякон е най-сту-деното населено място на планетата.
Поддръжниците на Оймякон доказват своята правота и чрез абсолютните годишни минимални температури, които са по-ниски от тези във Вер-хоянск средно с 3,5°C по данни на Главната гео-физична лаборатория.
Спорът е решен с постановление № 164 от 24 декември 2002 г. на Госстрой в Руска-та федерация, където от 1 януари 2003 г. абсо-лютният минимум на температурите за Вер-хоянск и Оймякон се приема за еднакъв и ра-вен (−68°C). (https://bg.wikipedia.org/w/index.
КЛИМАТплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Климатообразуващи фактори 2. Проявление на климатичните елементи
1. Фактори, които влияят върху елементите на климата в Азия 2. Схема на мусоните 3. Характеристика на климатичните пояси и области в Азия по правило. 4. Анализ на климатограма на субекваториален климатичен пояс.
82
p?title=BD&id=7922620; http://ru.wikipedia.org/ ?oldid=84798262).
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 1. 1. Екваториален; 2. Субекваториален;
3. Тропичен; 4. Субтропичен; 5. Умерен; 6. Субполярен; 7. Полярен.
Задача 2. V; V; X; V; X.Задача 3. А); Б) В); Д).Задача 4. Виж в учебника с. 71 фиг. 2.Задача 5. Сибир – най-ниската температура в Азия;
южното подножие на Хималаите – най-голямо количество на валежите; п-в Арабия – най-мал-ко количество на валежите.
Задача 6. Общо за Северна Америка и Азия – 1, 2, 4, 6; Азия – 5; Северна Америка – 3.
запОмни, тОва е важнО!Географското положение на Азия, разполо-
жена между 1° и 77° с.г.ш., обуславя наличието на всички климатични пояси в континента, от екваториалния до полярния.
Влияние имат всички типове въздушни маси – екваториални, тропични, умерени и полярни. В резултат на тяхната смяна се формират преходните климатични пояси. В основните климатични пояси – екваториа-лен, тропичен, умерен и полярен, целогодишно влияе една въздушна маса, която носи име-то на пояса. Голямата площ, многобройните планински прегради и отдалечеността на въ-трешните райони от океанските басейни са причините за континенталния характер на климата на огромни територии от континен-та. Мусоните са ветрове, типични за Южна и Югоизточна Азия. Летният мусон духа от океана към сушата, затова пренася влажен въздух. Зимният мусон се движи от сушата към водата и е студен и сух.
мОзайка (пъзел) От факти
Кога да посетим Индия? Територията на Ин-дия е толкова огромна, че климатичните условия в далечния север са напълно различни от тези на
КЛИМАТИЧНИ ПОЯСИ И ПЛАНИНСКА ОБЛАСТплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Климатични пояси2. Планинска област
1. Климатични пояси a) екваториален б) субекваториален в) тропичен г) субтропичен д) умерен е) субполярен ж) полярен
2. Анализ на климатограма 3. Планинска област
юг. Условно в страната са обусловени няколко сезона – студен, горещ и влажен.
Студеният период в месеците декември – фев-руари обхваща почти всички части на Индия. По това време на годината времето е студено, със средна температура 10 – 15°C, която може да пад-не под нулата в по-високите части на север. Зи-мата там обикновено е суха, а в южната част на страната е характерно влиянието на Индийския океан и Арабско море.
Март, април, май и юни са летните месеци в Индия. Това е горещият период от годината, ко-гато слънчевите лъчи падат вертикално върху те-риторията на страната. Средната температура е около 32°С, въпреки че в западния регион макси-малната температура може да достигне стойности далеч над средните за страната. Горещият вятър Loo е характерен за летните периоди в Северна Индия.
Влажният период в страната е обусловен от влиянието на мусона и условно можем да го ра-делим на два подпериода. Първият се характери-зира с навлизането на мусона в по-голямата част от страната. В този период в Индия падат голяма част от дъждовете през годината. В месеците от юни до септември мусонът оформя своето ядро и започва да обхваща почти цялата страна, при-
83
дружен от силни и влажни ветрове, гръмотевици и светкавици. Вторият период се отличава с от-теглянето на мусона от територията на страната. През септември валежите започват да намаляват и с наближаването на ноември мусонът изчезва напълно от по-голямата част на Индия с изключе-ние на щата Тамил Наду, както и някои части на юг, където дъждовете продължават.
Климатът може се окаже много ключов фак-тор, когато планирате пътуването си до Индия. Най-приятното време за посещение на по-голя-мата част от страната остава по време на студе-ния период – от ноември до средата на февруари, въпреки че в някои региони времето е различно. Като се абстрахираме от климата, времето, в кое-то се провеждат фестивали и специални събития в Индия, също може да повлияе на решението ви
относно организацията на пътуването ви (https://myplanet.bg/dest/asia/india-visit/).
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 1. Камчатка – умерен – вж учебника, с.
73; Арабия – тропичен – вж учебника, с. 72; Таймир – полярен – вж учебника, с. 73; Тяншан – планинска област – вж учебника, с. 73.
Задача 2. В субекваториалния – екваториални и тропични; в субтропичния – тропични и уме-рени; в тропичния – тропични; в субполярния – полярни и умерени.
Задача 3. Г); лятото; летните влажни мусони.Задача 4. 1. Субтропичен; 2. Субекваториален;
3. Субполярен; 4. Екваториален.
запОмни, тОва е важнО!
Азия има огромно водно богатство, което се формира от голям брой дълги и пълноводни реки, големи езера, множество блата, обширни ледници и значителни запаси на подземни води. Езерата в Азия са многобройни. Различават се по размери и дълбочина, част от тях са сладко-водни, а други – с голяма соленост на водата. Блатата заемат значителни пространства в Западносибирската низина и на Малайския ар-хипелаг. Ледниците обхващат обширни тери-
ВОДИплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика на водите 2. Реки 3. Езера 4. Оценка на водите
1. Характеристика на водите в Азия: а) главен вододелб) отточни области в) безотточни области
2. Главни реки: а) Об б) Хуанхь в) Яндзъ г) Ганг д) Тигър и Ефрат
3. Езера: а) Каспийско море б) Байкал в) Мъртво море
4. Ледници: а) планинско-долинни б) континентални
5. Оползотворяване и опазване на водите
тории в най-високите планини (Хималаи, Ти-бетска планинска земя, Тяншан) и в полярните райони на Азия. Главният вододел на континен-та е сложен и с много разклонения. Територия-та на Азия попада в четири отточни области: северна – към Северния ледовит океан – р. Об; източна – към Тихия океан – р. Хуанхъ, р. Яндзъ; южна – към Индийския океан – р. Ганг, р. Тигър и р. Ефрат; и западна – към Средиземно море, което е част от Атлантическия океан. Около 1/3 от земите на Азия принадлежат на най-го-лямата безотточна област на Земята.
84
мОзайка (пъзел) От факти
Река Енисей, наречена „голямата вода“, е най-многоводната сред сибирските реки. От Байкалския хребет на 2023 m височина извира р. Лена. Тя протича плавно, спокойно и величаво. На 150 km преди вливането си в море Лаптеви – в територията, заета от вечна замръзналост, тя об-разува обширна делта.
Амур, наречена още „черната река“, протича в северните части на умерения пояс. Извира от Яблоновия хребет, изминава своите 5052 km до устието и се влива в Японско море чрез естуар. Пълноводна е през лятото.
Река Меконг (4500 km) извира от Тибетската планинска земя и се влива в Южнокитайско море. Тя също се отличава с големи сезонни колебания на оттока, а наличието на прагове и водопади пра-ви корабоплаването по реката извънредно трудно.
В сравнение с басейните на Северния ледовит океан и Тихия океан отточният басейн към Индийския океан е относително по-малък. Към него се отправят знаменитите и може да се каже исторически реки Брахмапутра, Инд, Ганг, Тигър и Ефрат. По техните брегове се зараждат първи-те държави (цивилизации) на Земята. Ганг, Инд и Брахмапутра водят началото си от снеговете и ледовете на Хималаите. В горното си течение те са буйни планински реки, но в по-голямата част от руслото си са типични равнинни реки с бавно и спокойно течение. Басейните им са разположени в област, където действат мусоните. По тази при-чина количеството на водата в тях рязко се увели-чава през лятото и намалява през зимата.
Река Амударя е най-голямата, вливала се ня-кога в полупресъхналото Аралско море. Днес тя вече губи водите си в пустинята поради дългого-дишното й интензивно използване за напояване на памучни полета в Средна Азия.
Ледници. В миналото континентът е бил об-хванат от мощната ледена прегръдка на конти-нентален и планински ледник, чиито размери са били по-скромни, отколкото тези в Северна Аме-рика. Днес центрове на заледяване са високите планини като Хималаите, Памир, Каракорум, Тяншан. Те са покрити с мощни ледени шапки и от тях се спускат дълги ледени реки. Извън по-лярните области в Памир се намира най-дългият ледник в света – Федченко, с дължина 77 km и площ над 700 km2. Остатъци от континенталния ледник има само на някои острови в Северния ледовит океан – Северна земя и Новосибирски острови.
Вечна замръзналост. Голяма е ролята в Азия на така наречената вечна замръзналост. Това е
зона, заемаща значителни пространства в север-ните части на континента и в Тибетската планин-ска земя, където през зимата е много студено, а снежната покривка е тънка. Тъй като температу-рите постоянно са ниски, незащитената почва и водата в нея замръзват, понякога на дълбочина до 1000 m. Така се образува слой с подземно за-ледяване. През краткото лято се размразява само най-горната му част, а останалата остава скована от лед в продължение на хилядолетия.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: С какво е уникално вся-ко от езерата Байкал, Мъртво море, Каспийско море?
Каспийско море е най-голямото езеро на Земята, с площ 371 000 km2. Байкал – най-дъл-бокото в света – 1642 m. Мъртво море е и най-дълбокото солено езеро в света.
Допълнителна задача: Опишете безотточните области.
Безотточните области заемат 40% от площ- та на Азия и са разположени в Арабския по-луостров, Монголското плато, Анадолското плато и големи части от Тибетската пла-нинска земя. Голяма част от реките се вли-ват в големи безотточни езера, наречени мо-рета. Това са вътрешноотточните области на Аралско и Каспийско море. Преди десе-тилетия Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на Земята. От 1960 г. досега е намаляло пове-че от 40%, оставяйки зад себе си 26 000 км2 солена пустиня, осеяна с изоставени кораби сред пустошта.
Допълнителна задача: Изработете постер за Байкал.Байкал. Най-дълбокото езеро на Земята,
съдържащо една пета от световните запаси на прясна вода. На езика на куриканите, обитавали региона преди 1300 години, „Байкал“ означава „много вода“. Езерото е дълбоко 1642 m и съдър-жа 23 000 km3 вода – количество, равно на Го-лемите езера в Северна Америка, взети заедно. Това е едно от най-старите езера в света, обра-зувано преди 15 – 25 млн. години в резултат на отварянето на огромна падина по дължината на разсед в земната кора. Горещите извори по езеро-то и честите слаби земни трусове свидетелстват за продължаващата активност в района. Въпреки че в Байкал се вливат 336 реки, от него изтича само една – Ангара. (Из Открийте чудесата на света. Изд. Рийдърс Дайджест, 2005)
85
запОмни, тОва е важнО!Зоната на влажните екваториални и тро-
пични гори заема Малайския архипелаг и час-ти от полуостровите Индостан, Индокитай и остров Шри Ланка. Зоната на саваните обхва-ща обширни пространства във вътрешността на полуостровите Индостан и Индокитай. Зо-ната на тропичните пустини заема Арабския полуостров и южните части на Месопотамска-та низина. Зоната на твърдолистните вечно-зелени гори и храсти заема ограничени площи по средиземноморското крайбрежие, южните части на полуостров Корея, Японските остро-ви и малка част от крайбрежието на Жълто море. Зоната на вътрешноконтиненталните пустини заема обширни територии от Средна Азия, включително пустинята Гоби.
мОзайка (пъзел) От факти Палмата ротанг. Лиановидната палма ро-
танг от рода Calamus е най-„дългото“ дърво на планетата чиято обща дължина, по различни дан-ни, е от 150 до 300 m. Интересното е, че диаметъ-рът на ствола му при основата не надхвърля ня-колко сантиметра, но стъблата му се простират от дърво до дърво, задържайки се върху растенията
подпори с помощта на здрави шипове, разположе-ни в средните жилки на големите перести листа.
Индийският гавиал се счита за един от най-редките видове крокодили, включен в светов-ната Червена книга като критично застрашен вид. През 1970 г. той е бил на границата на изчезване поради намаляване на местообитанията, рибните запаси и изтребване. Гавиалите са от разреда на крокодилите, спадат към един-единствен съвре-менен род Gavialis с единствен съвременен пред-ставител – индийски гавиал, наричан още гангски гавиал. Историческият ареал на разпространение на индийския гавиал включва водосборните ба-сейни на реките Инд, Ганг и Иравади. Днес место-обитанията на крокодила представляват едва 2% от този исторически обхват.
Муцуната на гавиалите е дълга и тънка, а дъл-жината ѝ превишава ширината около 3 – 5,5 пъти. Предният край на муцуната е силно разширен, като при мъжките екземпляри на него е разполо-жено своеобразно образувание, което прилича на индийския глинен съд „гхара“. Оттук произлиза и наименованието на този род крокодили. Зъби-те на гавиалите са дълги, тънки и остри; те са не по-малко от 27 на горната и 24 на долната челюст. Гавиалите достигат 6,6 m дължина. Окраската на
ПРИРОДНИ ЗОНИ – 1план:
Първи вариант: Втори вариант:
Природна зона
1. Зона на влажните еквато-риални и тропични гори 2. Зона на саваните 3. Зона на тропичните пус-тини 4. Зона на твърдолистните вечнозелени гори и храсти 5. Зона на вътрешноконти-ненталните пустини
Беле
зи
за о
писа
ние
1. В
лажн
и ек
вато
риал
ни
и тр
опич
ни го
ри
2. С
аван
и
3. Т
ропи
чни
пуст
ини
4. Т
върд
олис
тни
ве
чноз
елен
и го
ри и
хра
сти
5. В
ътре
шно
конт
инен
талн
и пу
стин
и
обхват
релеф
климат
води
почви
растителност
животински свят
86
гърба е кафяво-зелена, а на коремната страна – жълто-зелена. Въпреки че основната им храна е рибата, която улавят със странични движения на главата, те се хранят също с птици и дребни бо-зайници. Ядат и трупове, включително човешки, които индийците по старинен обичай погребват във водите на свещената река Ганг. За живите хора те не са опасни въпреки огромните си разме-ри (http://ru.wikipedia.org/?oldid=84982062).
Заплахата от изсичането на бамбуковите гори. Бамбукът е традиционен китайски символ на късмета, но може би днес самото растение се нуждае от късмет. Доклад, публикуван от Програ-мата на ООН за околната среда ЮНЕП, преду-преждава, че половината от 1600-те вида бамбук в света може да изчезнат.
Тяхното дългосрочно оцеляване зависи от цъф-тежа. Където и да се намират, всички бамбукови растения от един и същи вид цъфтят едновремен-но, образуват семена и умират скоро след това. Някои видове цъфтят ежегодно, а други – веднъж на 120 години. Колкото и време да им отнема това, те трябва да цъфтят, за да може всеки отделен вид бамбук да просъществува. Но тъй като горите се изсичат заради селскостопански и други причини, жизненоважният цъфтеж, нужен за получаването на семена, не настъпва. Това вещае проблеми за много животни, включително за китайската голяма панда, която консумира дневно около 15 kg от рас-тението. Хората също зависят от бамбука. Меж-дународната търговия с бамбук под формата на строителен материал, текстилни влакна, източник на храна и т.н. е на стойност близо 2 млрд. долара. (По списание „Нешънъл Джиографик – National Geographic“, февруари 2006.)
Вътрешноконтиненталната пустиня Гоби. На монголски Гоби означава „безводно място“ –
древните обаче не са могли да знаят, че освен без-водна пустинята е и много студена. Всъщност това е най-студената пустиня в света – като изключим Ан-тарктика с ледената й пустош. Нейната площ е око-ло 1 300 000 km2. Територията ѝ се състои основно от пустинни низини от камък, пясък или глина, като в северните части пустошта постепенно преминава в степни райони с ниска тревна растителност. На се-вер пустинята граничи с планината Алтай и степите на Монголия, а на юг – с Тибетското плато и Се-вернокитайската равнина. Надморската ѝ височина е между 900 и 1200 m. Климатът на Гоби е вътреш-ноконтинентален, тя е мястото, на което е измерена една от най-големите годишни температурни ампли-туда на Земята – от –40°C през зимата до +45°C през лятото. От географска гледна точка Гоби се намира в своеобразна дъждовна сянка – високите Хималаи блокират дъждовните облаци и те не могат да стиг-нат до пустинята. Всъщност югоизточните мусони достигат някои части на пустинята и донасят влага, но като цяло Гоби остава много сухо място, особе-но през зимата. Въпреки суровия климат пустинята е населена от множество животински и растителни видове – тук могат да се видят двугърба камила, диво магаре (кулан), бял леопард, газели, дори вълк и кафява мечка. Растителността е основно пустин- на – саксаулови горички, ниски треви и издръжливи на сушата храсти.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 1. 1 – Д; 2 – Б; 3 – А; 4 – В; 5 – Г.Задача 3. Природни зони; Екваториален кли-
мат – влажни екваториални и тропични гори; Субекваториален климат – савани; Тропичен климат – тропични пустини; Субтропичен кли-мат – вечнозелени твърдолистни гори и храсти.
ПРИРОДНИ ЗОНИ – 2план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Зона на степите2. Зона на горите в умерения пояс3. Зона на тундрата4. Зона на полярните пустини5. Планинска природна област
1. Зона на степите: а) обхват или географски граници и обхват б) релеф в) климат г) растителност д) животински свят
2. Зона на горите в умерения пояс – широколистни и смесени гори:а) обхват или географски граници и обхватб) релеф в) климатг) растителностд) животински свят
87
запОмни, тОва е важнО!
Зоната на степите е разположена на север от зоната на вътрешноконтиненталните пус-тини. Тя няма единна площ. Зоната на горите в умерения пояс обхваща широка ивица от пла-нината Урал до тихоокеанското крайбрежие. В южната и източната част на зоната са раз-положени широколистните и смесените гори, а пò на север – иглолистните гори (тайгата). Зона на тундрата заема най-северните части на континента и някои от островите в Север-ния ледовит океан. Зоната на полярните пус-тини обхваща някои от островите в Северния ледовит океан, които са покрити от ледници. Планинската природна област обхваща висо-ките планини и плата в Хималаите, Тяншан, Ти-бетската планинска земя и др.
мОзайка (пъзел) От факти
Тайга. Природната зона на тайгата се явява най-северната горска зона в Азия, а и на плане-тата. Тя просъществува в сурови климатични ус-ловия в територии с много ниски температури и такива, в които преобладава континентален тип климат. Видът на дърветата е приспособен към тежките условия на средата, затова тук са раз-пространени иглолистни гори. Те остават зелени през цялата година с изключение на листвени-цата, чиито листа опадват през есента. Във въ-трешните райони на континента, където влагата е недостатъчна, тайгата на юг преминава в степ. В
районите с по-малка континенталност на климата и по-високи средни годишни температури тайгата на юг преминава в смесени гори. На голяма част от територията валежите са незначителни, от 200 до 750 mm, но ниските температури спомагат за малкото изпарение и водата се оказва достатъчно за израстването на дървесна растителност, дори в много райони се наблюдава заблатяване (https://geographyofrussia.com/zona-tajgi/).
Зониране на растителността и животин-ския свят в Хималаите. По южния склон на Хималаите ясно се разграничава цялата палитра от растителни пояси. Във височина от подножи-ето до снежните върхове се редуват заблатени джунгли, наречени тераи, вечнозелени тропични, листопадни, смесени и иглолистни гори, високо- планински тундри и ледени пустини. Тераите са гъсти джунгли, непроходими на места, с множе-ство лиани (вкл. ротанг) и високи дървета, като сапуненото дърво, бамбука, банановото дърво и др. След тях на височина 1000 – 1200 m растат вечнозелените тропични гори от палми, лавро-ви дървета, дървовидни папрати, бамбук и от-ново множество лиани и епифити. В по-сухите места преобладават гъсти гори от салово дърво с опадващи през сухия период листа. На височи-на повече от 1000 m към топлолюбивите видо-ве на тропичните гори започват да се примесват субтропични вечнозелени и листопадни дървета, като бор, вечнозелен дъб, магнолия, клен, кестен. На височина над 2000 m субтропичните дървета
Първи вариант: Втори вариант:
3. Зона на горите в умерения пояс – тайга: а) обхват или географски граници и обхват б) релефв) климатг) растителностд) животински свят
4. Зона на тундрата:а) обхват или географски граници и обхват б) релеф в) климат г) растителност д) животински свят
5. Зона на полярните пустини: а) обхват или географски граници и обхват б) релеф в) климат г) растителност д) животински свят
6. Планинска природна област – височинно зониране на почвите, растителността и животинския свят.
88
се сменят с гори от умерената зона, неин пред-ставител е великолепната магнолия. По-високо господстват иглолистните видове, сред които са сребристата ела, лиственицата и хвойната. Много мъхове и лишеи покриват стволовете на дървета-та. Тези гори във височина се заменят от високо-тревни поляни, обрасли с храсти. Горната грани-ца на алпийския пояс на изток достига до 5000 m, но отделни растения се срещат и по-високо. При изкачването на Еверест растения са намирани на височина 6200 m. По северните склонове, където влиянието на мусоните отслабва, доминират пла-нинските степи и полупустините. В подножието на планината са разпространени сухи саванни и иглолистни гори. Различните природни усло-
вия се отразяват и на състава на дивите живот-ни в Хималаите. Разнообразната и богата дива природа по южните склонове има ярко изразен тропически характер. Горите, наречени тераи, са обитавани от много големи бозайници, влечуги, насекоми. Все още има слонове, носорози, биво-ли, диви свине, антилопи. Джунглата буквално изобилства с различни маймуни. Най-опасните хищници за населението са тигрите, леопардите, черните пантери. Сред птиците се открояват кра-сотата и яркостта на оперението на пауни, фазани и папагали. По северните склонове на Хималаите се срещат хималайски мечки, кабарги, диви коне, диви кози, якове и видове, типични за Тибетската планинска земя. Разпространени са гризачите.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Попълнете таблицата.
Природна зона или област
Степи Широколистни гори
Смесени гори Тайга Тундра
обхват
релеф
климат
води
почви
растител-ност
животински свят
Отговори на задачи от учебната тетрадка:Задача 3.
Прилики: По този паралел и в двата континента е представена зоната на тайгата и планинската област.
Разлики: В Азия зоната на тайгата заема по-голяма площ, докато в Северна Америка по този паралел по-голя-ма площ заема зоната на тундрата и лесотундрата, както и планинската област.
НАСЕЛЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКА КАРТАплан:
Първи вариант: Втори вариант:1. Брой на населението 2. Гъстота и разпределение на населението 3. Състав на населението 4. Бит и култура 5. Проблеми на населението6. Съвременна политическа карта
1. Брой и разпределение на населението 2. Расов и религиозен състав 3. Бит и култура 4. Типични проблеми на населението на Азия 5. Съвременна политическа карта 6. Групиране на страните в Азия по:
а) географско положение б) площ в) брой на населението
89
12. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
запОмни, тОва е важнО!Азия със своите 4,4 млрд. жители е най-на-
селеният континент на Земята. В него живеят около 60% от населението в света. Средната гъстота на населението е около 100 д./km2, бли-зо два пъти по-голяма от средната в света – 53 д./km2. Най-гъсто населени са територии-те на Голямата китайска равнина, Японските острови, Филипинските острови, п-в Корея, Ин-до-Гангската и Месопотамската низина, Малай-ският архипелаг. Около 60% от населението на Азия са от монголоидната раса. Азия е родината на всички световни религии – християнство, ис-лям, индуизъм, будизъм. Затова в континента се намират свещените градове, в които последова-телите на тези религии отиват на поклонение
В Азия има 54 държави и територии. Пове-чето страни са републики. Монархиите са 13 – Япония, Малайзия, Тайланд, Обединените араб-ски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия и др.
мОзайка (пъзел) От факти
Тук е и най-многолюдната страна в света – Ки-тай (1,4 млрд. д.), следвана от Индия (1,3 млрд. д.). Дълго време Китай провежда политиката „едно дете в семейство“, днес разрешава две (в отговор на застаряването на населението и обез-людяването на селските райони). В Индия не се осъществява ограничаване на нарастването на населението.
Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови семейства и групи, най-голямо от които е синотибетското. В ня-колко азиатски държави, като Индия, Малайзия, Индонезия има повече от един официален език. Най-говорими езици са китайският (над 1 млрд. д.), арабският (над 220 млн. д.). Английският език е сред официалните в няколко държави. Етниче-ският състав е много разнообразен, преобладават народите на синотибетското и индоевропейското семейство.
В Югозападна Азия (Близкия изток) са произ-лезли световните религии юдаизъм, християн-ство и ислям. В някои азиатски страни ислямът е единствената държавна религия, в други офици-ални са няколко. Ислямът се изповядва от около 900 млн. д (62% от всички мюсюлмани в света). Мюсюлманите са мнозинство в Югозападна и Средна Азия, но най-голямата ислямска държава е Индонезия. За бързото нарастване на населе-нието в тези страни играе роля и религията (култ към многодетното семейство). Индуизмът и буди-змът се зараждат в Индия, те са разпространени и в други части на континента. Конфуцианството
и даоизмът се изповядват основно в Китай. На религиозна и етническа основа има много кон-фликти, особено в Близкия изток (Сирия, Ирак, Палестина – Израел), Южна Азия (Индия – Па-кистан) и др.
Природата и културните традиции се отразя-ват върху начина на живот и облика на селища-та. Селата в сибирската тайга са изградени пре-димно от дърво, в Средна, Южна и Югозападна Азия – от кирпич. Модерното строителство е навлязло навсякъде в градовете – изграждат се високи сгради от тухли и цимент (небостъргачи). Водеща страна в Азия и света в изграждането на небостъргачи е Китай. С изключение на Токио, Сеул, Хонконг, Сингапур, повечето най-големи градове – Джакарта, Шанхай, Делхи, Мумбай, Манила, Куала Лумпур, Банкок – са в по-слабо-развитите страни.
Проблеми на населението. Прииждането на големи маси селско население в големите градове води до изграждане на бедни квартали с подръчни средства (картон, ламарина), без водоснабдяване и канализация. Семейства с голям брой деца жи-веят натясно. Бедност има обаче и в селата, къ-дето безработицата и неграмотността са високи, доходите са най-ниски. В много села или няма училища или учебните занятия се провеждат при примитивни условия.
През 2005 г. д-р Мухамад Юнус от Бангладеш получава Нобелова награда за създаване на банка за общинско развитие, която дава пари (микро-кредити) на бедните хора, особено жени. С тези средства на заем за дълъг период при благоприят-ни условия те могат да предприемат дейности за извършване на производство на стоки или услуги и така да решат финансови проблеми на семей-ствата си.
Съвременната политическа карта на Азия е резултат от политическото развитие най-вече след Първата и Втората световна война. След Първата световна война се разпада Османската империя, създава се съвременна Турция, а повечето от вла-денията ѝ в Близкия изток и Северна Африка пре-минават под контрола на Франция и Великобри-тания. От тях по-късно възникват съвременните арабски държави. Революцията в Русия от 1917 г. води до създаване на Съветския съюз през 1922 г., който на изток включва Сибир и териториите на Средна Азия, а на юг – Задкавказието. През 1924 г. със съветска помощ се създава Монголската на-родна република (днес Република Монголия). В резултат на капитулацията на Япония след Втора-та световна война възстановяват суверенитета си окупирани територии като Корея, Китай, Филипи-
90
ни, Малайзия и др. Националноосвободителните движения принуждават Великобритания, Франция и Нидерландия да дадат независимост на бившите си колонии в региона. В Югоизточна Азия това са Бирма (дн. Мианмар), Малайзия, Индонезия, Ви-етнам, Камбоджа, в Южна Азия – Индия и Шри Ланка, в Югозападна Азия – съвременните араб-ски държави. През 1948 г. на територията на Па-лестина се създава Държавата Израел, което води до редица сблъсъци със съседните арабски дър-жави. През 1988 г. Палестинската организация за освобождение обявява създаването на Палестин-ската автономия в рамките на Израел (призната и от България), но тя се реализира едва през 1994 г. (призната от ООН през 2012 г.). След Граждан-ската война (1945 – 1949 г.) в Китай се създава Китайската народна република (КНР), без Тайван, Хонконг и Макао (последните две се присъединя-ват през 1997 и 1999 г.). През 1947 г. от Индия се отделя Пакистан (през 1971 г. Източен Пакистан се преобразува в Бангладеш). Корейската война (1950 – 1953 г.) води до разделяне на Корея на две държави – Корейска народнодемократична репу-блика (КНДР) и Република Корея. През 1974 г. Кипър бива разделен на Северен (турски) и Южен (гръцки). Севернокипърската турска република е призната до днес единствено от Турция. През 1975 г. след продължителна война срещу французи, а след това срещу американци се обединяват Севе-рен и Южен Виетнам – Демократична република Виетнам (ДРВ) и Република Виетнам – в Социа-листическа република Виетнам (СРВ). През 1990 г. се обединяват Северен и Южен Йемен в Репу-блика Йемен. След разпадането на Съветския съюз (1991) се отделят като самостоятелни републиките на Средна Азия – Казахстан, Туркменистан, Уз-бекистан, Киргизстан, Таджикистан. Независи-мост обявяват и републиките от Задкавказието – Грузия, Армения, Азербайджан. Днес част от тях са членки на Организацията на независимите дър-жави (ОНД) – наследник на Съветския съюз (съз-дадена 1991 г. по инициатива на Русия).
В Азия има политико-географски кон-фликти за територии. В Източна Азия най-голям проблем днес представлява обединението на Ко-рея. Двете страни (Северна и Южна Корея) вър-вят по различен път на развитие. Спорни пробле-ми има за острови в Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море между страните с излаз към тях. В Южна Азия най-значителният конфликт е между ислямски Пакистан и индуистка Индия, които са ядрени държави и спорят за граничната област Кашмир. Ислямът е в основата и на граж-данската война в Афганистан.
В Югозападна Азия най-големи проблеми са тероризмът на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, както и палестинският въпрос. Назрява все повече и кюрдският проблем – кюрдите живеят в четири съседни страни (Ирак, Иран, Турция, Си-рия) и са най-големият народ без своя държава. Очаква се кипърският въпрос да се реши чрез обединяване на двете части във федерация.
Важна роля за мирното решаване на пробле-мите в отделните части на Азия е регионалната интеграция. Няма обща организация на всички азиатски държави, а само на нейни отделни регио-ни. В Североизточна и Средна Азия това се очак- ва да направи създаденият от Русия през 2015 г. Евразийски съюз, включващ и страните от Средна Азия. В Източна и Югоизточна Азия най-важна организация е Азиатско-Тихоокеанското иконо-мическо сътрудничество (АТИС), която включва всички азиатски страни с излаз на Тихия океан, както и такива страни от Северна и Южна Аме-рика, Австралия и Океания. Асоциацията на стра-ните от Югоизточна Азия (АСЕАН), създадена през 1967 г., включва всички страни в региона. В Южна Азия нараства ролята на СААРК (Асоциа-ция за регионално сътрудничество на страните от Южна Азия). Югозападна Азия няма своя регио-нална организация, такава роля играе Арабската лига, т.е. организацията, включваща всички араб-ски страни. През 2004 г. Южен (гръцки) Кипър се присъединява към ЕС с идея по-късно това да стане и за северната част. Интерес към членство в ЕС проявява и Израел. Три големи страни от Азия (Русия, Индия, Китай) участват в надрегио-налната организация БРИКС.
Евразийски съюз (ЕАС) и Евразийски ико-номически съюз (ЕАИС). Евразийският съюз е геополитически проект за конфедерален съюз на държави от бившия Съветски съюз, страни от Европа и Русия с единно военно, митническо, хуманитарно и културно пространство. Често не-правилно се смесва с Евразийския икономически съюз (ЕАИС). През 2013 г. политическите лидери на Беларус и Казахстан обявяват, че нямат плано-ве за създаване на Евразийски съюз и са изключи-телно за икономическа интеграция, предвиждаща запазване на националните суверенитети. Втори-ят проект предвижда по-широка интеграция на Русия с Китай, Индия, Иран, Македония и даже други европейски и азиатски страни. От 2010 г. реализирането на този проект се вижда в създа-ването на ЕАИС. ЕАИС е митнически съюз, съз-даден през 2015 г. от Русия, Беларус, Казахстан и Киргизия. Преговори се водят с Египет, Тайланд, Иран, Монголия. Интерес към него проявяват
91
също Китай, Индия, Израел, Пакистан, Тунис. През 2016 г. Русия предлага създаване на голямо партньорство в Евразия, в което да влязат ЕАИС, Китай, Индия, Пакистан, Иран и други държави на континента, а също да започнат преговори за създаване на партньорство между ЕАИС и Китай. От своя страна Казахстан призовава за създаване на форум ЕАИС – ЕС. Така ЕАИС трябва да се позиционира като ядро на континентална инте-грация.
БРИКС е абревиатура от английските назва-ния на страните Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. Организацията е ос-нована през 2006 г. в Санкт Петербург. Страните се стремят да формират политически блок, който да противостои на монополното геополитическо влияние на САЩ. Очаква се икономическата мощ на този блок да стане водеща в света към 2050 г. Сега той заема над 25% от сушата на света и 40% от населението му. Общият БВП надхвър-ля 15 трлн. долара. (КНР и Индия са на първите две места в света, Русия на шесто, Бразилия – на седмо). След края на студената война страните от БРИКС започват да провеждат политически и икономически реформи, за да станат част от све-товната икономическа система. Те наблягат на развитието на образованието, на нарастването на чуждестранните инвестиции, на предприема-чеството. През следващите 30 – 50 години голям потенциал имат Индия и Бразилия поради голе-мия дял младо население.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Кои са свещените гра-дове в Азия? – Свещени места за поклоне-ние са Йерусалим (Израел), Мека (Саудитска Арабия), Варанаси (Индия) и др.
Йерусалим е град в Близкия изток (Югозападна Азия), официална столица на Израел. Той е един от най-древните градове в света, свещен град както за юдеи (в продължение на 3000 го-дини), така и за християни (около 2000 години) и мюсюлмани (около 1400 години), което води до спорове и битки от древността до наши дни. В града се наброяват 1204 синагоги, 158 църк-ви и 73 джамии. Поклонничеството до Божи гроб в Йерусалим (хаджийство) има стари тра-диции и в България. Свято място, общо за три-те религии, е Храмовата планина. Независимо от усилията за поддържане на мирно религи-озно съвместно съществуване, такива обекти като тази планина са постоянни източници на противоречия. За евреите освен това свещена е
и т.нар. Западна стена, за мюсюлманите – джа-мията на Храмовата планина, за християните – храмът „Гроб Господен“. За сунитския ис-лям Йерусалим е третият по святост град след Мека и Медина. Това е свързано с факта, че мюсюлманите считат Авраам, Давид, Соломон и Исус за предшественици на пророците на ис-ляма и тяхната история се споменава в Корана.
Мека е град в западната част на Саудитска Арабия, разположен е на около 100 km от Червено море. Той е свещен град и център за поклонение на мюсюлманите (влизането на немюсюлмани е забранено). В центъра на града се намира главната и най-голяма джамия в света Ал Харам, а във вътрешния ѝ двор е главната светиня на исляма – Кааба. Милион мюсюлмани извършват поклонничество всяка година. То бива два вида – хадж и умра. Хадж се извършва всяка година в Мека и близките градове. По време на хаджа няколко милиона души от различни националности се молят заедно. Всеки възрастен здрав мюсюлманин, имащ физически и материални възможности, трябва да посети Мека поне веднъж в живота си. Умра, за разлика от хадж, не е задължите-лен, но се препоръчва в свещената книга на исляма – Корана.
Варанаси (Бенарес) е град в Североизточна Индия, разположен е на р. Ганг. Той е и един от най-старите градове в Индия и за индусите има същото значение, както Ватиканът за ка-толиците („Рим на индусите“). Счита се за све-щено място и на будистите и джайнистите, но е най-святото място в света на индуизма (като център на Земята в индуистката космология, място за поклонение на бог Шива). В града и околностите му са построени множество мал-ки и големи индуистки храмове (мандири). Най-разпространен религиозен ритуал за ин-дусите е измиването във водите на свещената река Ганг. Всеки ден тази церемония се осъ-ществява от десетки хиляди хора, повечето от които са поклонници от цяла Индия и Непал.
Дарамсала е град в Северна Индия, свещено мяс-то за индуисти и будисти. През 1960 г. тук се установява тибетският религиозен и политиче-ски водач Далай лама заедно с правителството в изгнание. Оттогава множество тибетски бе-жанци се заселват в града, основават манасти-ри, храмове, училища. Понякога градът бива наричан „Малката Лхаса“ (по името на столи-цата на Тибет – Лхаса).
92
запОмни, тОва е важнО!Природните и обществените фактори вли-
яят най-съществено върху стопанството на Азия. Географското положение и голямото разнообразие на природните условия определят развитието на стопанските дейности в конти-нента. Благоприятните почвено-климатични условия в Плодородния полумесец (простиращ се по Източното Средиземноморие и Месопо-тамската низина), в Индо-Гангската низина и Голямата китайска равнина са причина по тези места да се зародят древни цивилизации. Наличието на евтина и висококвалифицирана работна сила дава предимство на редица стра-ни в региона, които привличат чуждестранни капитали от цял свят. Земеделието е водещ стопански отрасъл за голяма част от страни-те в Азия. Енергетиката разчита на огромните запаси на изкопаеми горива и на големите вод-ни ресурси. В Китай на река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света.
мОзайка (пъзел) От факти
Още в древността плодородните долини и ни-зини на реките и крайбрежията са люлка на ци-вилизации – напр. Плодородният полумесец в Близкия изток и Месопотамия, Индо-Гангската низина, Великата китайска равнина, долините на Меконг и Чао Прая. С най-неблагоприятни усло-вия са пустините и полупустините, както и висо-ките планини.
С големи находища на горива (въглища, нефт, природен газ) разполагат Сибир, Средна Азия, Северен и Североизточен Китай, Индия, страните от Персийския залив. Огромни са руд-ните запаси на Сибир (злато, желязна руда, олово, титан, уран, цинк). От важно значение за първо-началната индустриализация е хидроенергията на големите реки в Сибир (Енисей, Амур), в Китай
(Хуанхъ, Яндзъ), Индия (Инд и Ганг), Турция и Ирак (Тигър, Ефрат). Обширните горски ресурси на Сибир, южните склонове на Хималаите, Ма-лайзия и Индонезия осигуряват ценна дървесина.
Същевременно природните бедствия са пречка за развитието, особено сушите в пустин-ните и полупустинните райони, мусоните (навод-нения в Южна и Югоизточна Азия), тайфуните в Източна Азия (от кит. „тайфу“ – „силен вятър“), земетресенията (Тихоокеанският вулканичен пояс), вкл. морски, предизвикващи цунами.
Азия разполага с най-големите демограф-ски ресурси в света (тук са най-големите нации Китай и Индия). Наличието на евтина и високо- квалифицирана работна сила дава предимство на редица страни в региона, привлича чуждестранен капитал от цял свят. Но в слаборазвитите страни е голяма незаетостта – поради липсата на образо-вание и ниската квалификация. Главни страни, да-ващи трудова емиграция, са Индия, Филипините, Пакистан, а приемащи са страните от Персийския залив и Далечният изток на Русия.
От политическите фактори най-важен е постигането на независимост от повечето страни на континента. Те обаче поемат по различен път на развитие. Преобладаващата част имат пазарна организация на стопанството. С централизирана икономика е КНДР. Дълго време с ориентация към централизираното стопанство са Китай, Ви-етнам, Лаос, Камбоджа. Днес те вървят по специ-фичния „китайски образец“ на развитие, като се отварят към света от 80-те години на ХХ в.
Технологичният фактор е с изключително значение. С помощта на заеми и вносни техно-логии от САЩ и Европа се модернизира пър-воначално икономиката на Япония („японско икономическо чудо“), впоследствие на малките страни от Източна и Югоизточна Азия – Репу-блика Корея, Хонконг, Тайван, Сингапур („ази-
СТОПАНСТВОплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Обща характеристика на стопанството 2. Основни стопански дейности
1. Обща характеристика на стопанството: а) природни фактори б) обществени фактори
2. Основни стопански дейности: а) добиващи дейностиб) добив на полезни изкопаеми в) обработващи дейностиг) обслужващи дейности
93
атски тигри“) и накрая – на останалите в реги-она. Поради високите темпове на развитие през последните десетилетия Китай също изживява „икономическо чудо“. Очаква се това да стане и с Индия. В Средна Азия, въпреки отделянето ѝ от Съветския съюз, все още не се наблюдава икономически бум. Силна е зависимостта от из-носа на суровини и вноса на машини и оборуд-ване. Подобно е положението в повечето стра-ни на Югозападна Азия (изключение: Израел, Турция, Кипър).
С най-високо равнище на развитие са Япо-ния, „азиатските тигри“, Израел и страните неф-тоизносителки (въпреки колебанията и дори спада на цената на нефта на световните пазари). С най-голяма мощ на икономиката (по БВП) са КНР, Япония и Индия. Според изследване на Све-товната банка, между 2020 и 2030 г. Китай ще се превърне в най-голямата икономика в света, а Ин-дия – във втора към 2030 и 2035 г.
Повечето от азиатските държави са членки на СТО (Световната търговска организация). Те участват и в големи регионални международни организации за икономическо сътрудничество – АТИС (Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество), АСЕАН (Асоциация на страни-те от Югоизточна Азия), ОНД (Организация на независимите държави), Евразийски съюз, Съюз за сътрудничество на арабските държави от Пер-сийския залив, Асоциация за регионално сътруд-ничество в Южна Азия. Китай иска да възстанови т. нар. Велик път на коприната и да засили връз-ките си със Средна, Южна и Югозападна Азия, а оттам – с Европа.
Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) е форум на 21 иконо-мики от Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР) с цел сътрудничество в областта на регионал-ната търговия и инвестициите. Цел на АТИС е повишаване на икономическия растеж в региона. Тук живеят около 40% от световното население, на него се падат 54% от БВП и 44% от светов-ната търговия. АТИС е създадена през 1989 г. в Канбера по инициатива на Австралия и Нова Зеландия. Тя по-скоро е консултативен орган, тъй като няма строга организационна структура. Секретариатът е в Сингапур. Главна форма на организационна дейност е ежегодната среща на високо равнище, на която се приемат деклара-ции. На по-голям период се организират срещи на министрите на външните работи и на иконо-миката. Главни работни органи са Деловият кон-султативен съвет, три комитета от експерти (по търговията и инвестициите, икономически коми-
тет, административно-бюджетен комитет) и 11 работни групи по различни отрасли на стопан-ството. Председателят на АТИС се сменя еже-годно на ротационна основа. От 2001 г. водеща тема е борбата с международния тероризъм. В последно време все повече внимание се отде-ля и на други аспекти на безопасността, вклю-чително в сферата на търговията, финансите, енергетиката, здравеопазването и транспорта. Стратегическа цел на АТИС е създаването към 2020 г. в АТР на система за свободна търговия и либерален инвестиционен режим. Най-развитите икономики трябваше да осъществят либерализа-цията още до 2010 г. Всяка страна сама определя своя статут и сроковете на въвеждане на нови режими на основата на индивидуални планове за действие.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Прочетете текста, като използвате метода на Интерактивната система за ефективно четене и мислене чрез отбелязва-не (INSERT).
Поставяйте този знак в полето, ако това, което четете, потвърждава това, което сте знаели или сте мислели, че знаете.
– Поставяйте „–“ (минус), ако информацията, която прочитате, противоречи или е различна от това, което сте знаели или сте мислели, че знаете.
+ Поставяйте „+“ (плюс) в полето, ако част от информацията, на която попадате, е нова за вас.
? Поставяйте „?“ (въпросителен знак) в полето, ако има информация, която ви смущава, или нещо, за което бихте искали да знаете повече.
„Великият път на коприната“ свързва в древността и средните векове Източна Азия със Средиземноморието. На първо място по него се превозва коприна от Китай, с което е свързано названието. Пътят е прокаран през II в пр.н.е., върви от Сиан през Ланджоу до Дунхуан, къде-то се разделя – северният път преминава през Турфан, по-нататък пресича Памир и навлиза във Ферганската долина и казахските степи, а южният преминава край езерото Лобнор, покрай южната покрайнина на пустинята Такламакан, през Якенд и Памир (в южната част) води към Бактрия, а от-там към Партия, Индия и към Близкия изток до Средиземно море. Терминът е въведен от нем-ския географ Фердинанд Рихтхофен през 1877 г.
Планове за възстановяване на Пътя на копри-ната има от края на 30-те и началото на 40-те го-
94
дини на ХХ в в бившия Съветски съюз, когато той подкрепя определени политически сили в Китай в техния конфликт с Япония и Великобритания. За тази цел е построено шосе от Съветския съюз до Китай с дължина около 3000 km.
През 60-те години Съветският съюз форси-ра изграждането на трансконтинентални връз-ки между Европа и Азия чрез изграждането на Транссиб (Транссибирската жп магистрала). Но политическата обстановка и някои технически проблеми не позволяват да се използва в пълен размер това трасе. Съвременен вид и значение този коридор започва да получава през 90-те години на XX век, когато е завършена първата отсечка между Китай и Съветския съюз (днес с Казахстан). През 2008 г. Китай, Монголия, Ру-сия, Беларус, Полша и Германия сключват спо-разумения за реализиране на проект за оптими-зиране на товарните превози по трасето Пекин – Хамбург. През 2011 г. транзитът надхвърля 15 млн. t. През 2013 г. е въведена втората отсечка между китайските жп линии и Транссиб. Време-то за транзит от Китай до Германия по този път е 11 – 15 дни, което е с 20 дни по-малко, откол-кото по море. През 2014 г. в Русия започва пуб-лично обсъждане на нова регионална концепция за Далечния изток под названието „Развитие“. В рамките на тази концепция се изготвя проект за интегрална евразийска транспортна система на основата на Транссибирската и Байкало-Амур-ската жп магистрала. Изгражда се жп преходът Китай – Монголия – Русия.
Напредва и изграждането на шосейна връз-ка по Пътя на коприната. В началото на 2016 г. в китайската провинция Синдзян пристига първата колона руски товарни автомобили по механизма за опростен транзит през Казахстан. Сега автомо-билните транзитни превози между Русия и Китай вървят без проверка в Казахстан. Завършва ре-конструкцията на автотрасетата Китай – Западна Европа през Казахстан, Русия и Беларус.
Опит за активизиране на древния търговски път, свързващ Изтока със Запада, е програмата за международен транспортен коридор Евро-
па – Кавказ – Азия (ТРАСЕКА), който понякога се нарича „нов път на коприната“, през Босфора. През лятото на 1998 г. дванадесет страни от ре-гионите на Кавказ, Черно море и Средна Азия, с подкрепата на САЩ, сключват споразумение за изграждане на железопътен, морски, възду-шен и автомобилен транспортен коридор от Ки-тай и Монголия до Европа, заобикаляйки Русия. Секретариатът на програмата се намира в Баку (столицата на Азербайджан). Към 2014 г. са из-градени няколко участъка от автомобилните пъ-тища по този проект, основно на територията на Китай.
През 2014 г. Азербайджан модернизира фери-ботната си линия през Каспийско море. Също завършва модернизирането и изграждането на жп линии от Азербайджан през Грузия към Турция. Извършва се изграждането на турския участък от жп линията към Босфора. Част от превозите по този маршрут може да вървят по фериботните линии на Черно море от грузинските пристанища до пристанища на Румъния (Констанца) и Украй-на (Одеса), като така заобикалят пък България. За подкрепа на превозите от тези пристанища се пред-вижда изграждането на автотрасето Виа Карпа-тия, разработен е проект за жп маршрут „Вайкинг трейн“ („Влакът на викингите“). През 2015 г. чрез съществуващата жп система на Казахстан и фери-ботния транспорт на Черно море преминава първи-ят жп състав от Китай към Европейския съюз.
В рамките на китайската стратегическа про-грама „Един пояс – един път“ се разработват редица проекти за морски и сухопътни пътища между Китай и Европа под общото название „Нов път на коприната“. Сухопътните трасета са обе-динени под названието „Икономически пояс на Пътя на коприната“, а морските – „Морски път на коприната на XXI в“. В рамките на южните су-хопътни маршрути се изгражда жп маршрут през Пакистан. По северния маршрут се изгражда жп разклонението Китай – Монголия – Русия. Про-ектът „Морски път на коприната на XXI в.“ дава на страните от АСЕАН достъп до пристанищните терминали на територията на Китай.
95запОмни, тОва е важнО!Япония е островна държава в Тихия океан,
простираща се на четири големи и множество малки острови. Територията ѝ е 378 хил. km2 и в нея живеят около 127 млн. д. Средната гъсто-та на населението е голяма – 336 д./km2, но то е неравномерно разпределено.
Има предимно планински релеф. На терито-рията ѝ има действащи вулкани и чести земе-тресения. Климатът е влажен и подходящ за отглеждане на ориз, чай и зеленчуци. Реките са къси, но пълноводни през цялата година. Нацио-налният състав е еднороден – 99% от населе-нието са японци. Около 70% от тях изповядват будизма.
Япония е най-високо развитата страна в Азия. Много силно развито е машиностроене-то. Произвеждат се кораби, мотоциклети, скоростни влакове, електроника и битова елек-тротехника. По производство на автомобили и промишлени роботи страната заема първо мяс-то в света. Развити са всички видове транс-порт. Създаден е първият високоскоростен „влак стрела“.
Република Корея се намира в Източна Азия, разположена е в южната част на полуостров Корея. Територията ѝ е 100 хил. km2. Релефът е ниско- и среднопланински. В страната има го-леми находища на въглища, оловни, волфрамови руди и графит. Климатът е умерен и субтропи-чен мусонен. Разполага с големи водни ресурси, част от реките са плавателни. Около 64% от страната са покрити с гори. Стопанството на Република Корея е сред най-бързоразвива-щите се в света. Заема първо място в света по производство на кораби и има водещи позиции
в производството на автомобили, електронни изделия и битова електротехника.
мОзайка (пъзел) От факти
Японският архипелаг е разположен в Тихия океан, на изток от Японско море, Русия, КНДР, Република Корея и КНР. Състои се от близо 7000 острова (4 големи). Япония е конституционна мо-нархия, начело на страната стои император – сим-вол на нацията. Националният флаг е червен кръг на бял фон – символ на изгряващото слънце.
Япония е най-високоразвитата страна в Азия. След Втората световна война се извършва японското „икономическо чудо“. Днес тя влиза в Г-7 и АТИС, член е на ООН. Водеща е в опаз-ването на околната среда и в разработването на екологични технологии.
Република Корея. Територията ѝ е съпостави-ма с тази на България. Името Корея (Корьо) идва от названието на едно от трите древни царства на полуострова. Страната е създадена през 1945 г. със съветско-американско споразумение за раз-деляне на полуострова на две държави – Северна (КНДР) и Южна (Република Корея). Затова чес-то бива наричана Южна Корея (самоназвание: „Намхан“ – „Южна Корея“ или „Техан“ – „Ве-лик хан“). Границата е 38-ият паралел. Република Корея е унитарна република начело с президент. Нейна столица е Сеул. В индустрията ѝ е развита повече обработващата промишленост. Тя е воде-ща в производството на кораби (45% от световно-то производство), автомобили („Хюндай“, „Деу“, „Киа“), електроника („Самсунг“, „Ел Джи“), ро-боти. Откроява се като водеща експортна нация. Главни нейни търговски партньори са САЩ, Япо-ния, страните от ЕС и КНР.
СТРАНИ В АЗИЯ. ЯПОНИЯ. РЕПУБЛИКА КОРЕЯплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Япония – „страната на изгряващото слън-це“ 2. Република Корея – „земя на хан“, „азиат-ски тигър“
1. Япония: а) географско положение б) природни условия в) население г) форма на управление д) стопанство
2. Република Корея: а) географско положение б) природни условия в) население г) форма на управление д) стопанство
96
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Кои природни и общест-вени фактори са оказали влияние върху разви-тието на транспортната система в Япония?
Япония притежава съвременна и ефективна транспортна система, която обслужва над 100 млн. д. Единна мрежа от автомагистрали свърз-ва големите градове. Жп линиите са притежание на няколко големи компании. Япония е първата страна, изградила мрежа от високоскоростни жп линии („влак стрела“) за превоз на пътници между големите градове. Под името „Шинкан-сен“ („нова държавна линия“) първата жп линия с дължина 515 km е открита през 1964 г. за лят-ната олимпиада – свързва с бърза жп връзка два-та най-големи града на страната Токио и Осака. Движението по тази първа линия първоначално e със скорост 210 km/h. Това е най-натоварената високоскоростна жп линия в света – всеки ден тук
пътуват 375 хил. пътници. В рамките на един час по нея може да се движат до 10 влакови компози-ции, всяка с 16 вагона (с общо1300 места). След-ващите линии, като Нагано, Хокурику и Кюшу, се изграждат за скорост от 260 km/h, а старите междувременно са модернизирани за скорости до 285, 300 и 320 km/h. Планира се към 2020 г. линията към северните части на страната да е за скорост до 320 km/h. Технологията на японския влак стрела се използва и извън страната – в Тайван, КНР, Великобритания. Япония предлага своите технологии на Бразилия за планираната високоскоростна железница по линията Рио де Жанейро – Сао Пауло – Кампинас. САЩ водят преговори със страни, притежаващи високоско-ростни железници (Япония, Франция, Испания). Виетнам разглежда възможностите за използване на японските технологии за изграждане на висо-коскоростна железница между своите два най-го-леми града – Ханой и Хошимин.
СТРАНИ В АЗИЯ. КИТАЙ. ТУРЦИЯплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Китай – „най-многолюдната страна в света“2. Турция – „страна на два континента“
1. Китай: а) географско положение б) природни условия в) население г) форма на управление д) стопанство
2. Турция: а) географско положение б) природни условия в) население г) форма на управление д) стопанство
запОмни, тОва е важнО!Китай заема обширна площ в Източна Азия.
Територията ѝ е 9,6 млн. km2. Благоприятни ус-ловия за живот и стопанска дейност има в из-точната част на страната, където е разполо-жена Голямата китайска равнина. Китай има големи запаси на разнообразни полезни изкопа-еми. Тя заема едно от първите места в света по запаси на въглища, железни, оловно-цинкови, калаени и волфрамови руди, боксит, живак и каменна сол. Тя е най-многолюдната страна в света. Средната гъстота на населението е 143 д./km2. В земеделието на Китай се произвеж-дат основно зърнени култури – ориз, пшеница,
царевица, както и соя (първо място в света), захарна тръстика, чай. На територията ѝ ра-боти най-мощната ВЕЦ в света, построена на река Яндзъ. Китай е абсолютен лидер в произ-водството на промишлена продукция – елек-троника и електротехника (телевизори, теле-фони, компютри и др.), автомобили, химически продукти, дрехи. Води и в строителството на небостъргачи. Китай е изградил най-обширна-та мрежа от високоскоростни влакове в света.
Турция е страна в Югозападна Азия. Около 97% от територията ѝ са разположени в Азия (на полуостров Мала Азия), а едва 3% – в Евро-па. Територията ѝ е около 783 хил. km2 и там
97
13. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
живеят около 80 млн. д. Средната гъстота е 102 д./km2. Страна с динамично развиваща се икономика. В земеделието важно място заема растениевъдството. Отглеждат се ранни пло-дове и зеленчуци, цитрусови култури, лешници (първо място в света), памук, маслини и др. Зна-чителен дял в икономиката на страната имат текстилната, кожарската, хранителната и фармацевтичната промишленост.
мОзайка (пъзел) От факти
Китай. Името ѝ означава „централна държа-ва“. Тя е унитарна република (официално назва-ние – Китайска народна република) начело с пре-зидент. Столицата ѝ е Пекин. Китай е люлка на една от най-древните цивилизации, която днес се развива модерно. Страната изгражда „социали-зъм с китайска специфика“.
Китай е с най-многобройното население в све-та. След политиката за намаляване на население-то (задължително само едно дете в семейството) сега тя вече се променя към нарастване (поради застаряване на населението, обезлюдяване на селските райони). Главни религии са будизмът и конфуцианството. Китай е многонационална държава – освен народа хан тук живеят още 55 националности. Основната част от населението е концентрирано в Голямата китайска равнина и крайбрежието, където са най-големите градове – Шанхай, Чунцин, Пекин, Гуанджоу.
Турция. Тя е наш съсед. Турция контролира важните протоци Босфор и Дарданели – между Черно, Мраморно и Егейско море, както и пъти-щата от Балканите към Мала Азия и Близкия из-ток. Страната е унитарна република (официално название Турска република) начело с президент. Съвременна Турция, наследник на Османската империя, е основана през 1923 г. от Мустафа Ке-мал, наречен Ататюрк („баща на турците“). Сто-лицата ѝ е Анкара (до 1923 г. – Истанбул) .
Основната част от населението са турци, но има още малцинства – кюрди, арменци, лази и др. (малък брой българи, евреи, албанци). Преобла-даващата религия е ислямът, по-малко християн-ство, юдаизъм. Най-гъсто населени са крайбреж-ните части на Мала Азия, където с изключение на Истанбул (европейска и азиатска част общо 10 млн. д.), са най-големите градове Анкара, Измир и Бурса.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Сравнете характеристи-ките на стопанството на Китай и Турция.
(1) Икономиката на Турция извършва значителни промени през 80-те години на ХХ в. и днес в
значителна степен се характеризира с водеща роля на частния сектор. Продължава проце-сът на либерализация на икономиката, като се приватизират държавни концерни и се отваря достъпът до вътрешния пазар за чуждестранни инвеститори.
Тъй като страната се намира в зоната на тек-тонския разлом, простиращ се от Хималаите до Пиренеите, в недрата ѝ има значителни за-паси на метални руди и нерудни изкопаеми. Турция експортира хром, мрамор, фелдшпат, пемза (световен лидер).
С модернизацията на индустрията от Ататюрк насам, днес вече страната развива машиностро-ене (главно военно, автомобилно, електротех-ническо). Автомобилната промишленост започ-ва да се изгражда през 60-те години на ХХ в. Днес в нея са заети над 400 хил. д. и се произ-веждат над 1 млн. леки, товарни автомобили и автобуси, тя дава 16% от износа на страната (през 2013 г. са изнесени 828 хил. автомоби-ла за Германия, Франция, Италия, Румъния и др.). Сглобяват се автомобили главно на во-дещи западни компании, като „Рено“, „Форд“, ФИАТ, „Хюндай“, „Тойота“, „Хонда“, „Опел“, „Даймлер“, „МАН“ и др. По лиценз се произ-веждат и собствените марки БМС, ТЕМS и „Отокар“. Електрониката дава 2% от БВП на Турция. Произвеждат се главно потребителска електроника, телекомуникационно оборудва-не, компютърна техника, военна електроника. Главен износен продукт са телевизорите (87% от производството е за износ, предимно в ЕС). Изнасят се също хладилници, перални машини и др.
През последните десетилетия все по-голямо значение в икономиката на Турция играе тури-змът. В него са заети около 2 млн. д. Страната заема шесто място в света сред популярните туристически дестинации. За развитието на туризма Турция има както природни, така и културни предподставки – обширно морско крайбрежие (близо 7200 km брегова линия, 355 плажа с 2870 хотела) със субтропичен климат, 1300 термални извора, голям брой забележителности от различни епохи – древ- ногръцки, древноримски градове, вкл. ле-гендарната Троя, паметници от времената на Византийската и Османската империя.
(2) За да извърши структурни промени в стопан-ството си, Китай развива собствена система на образование, обучение на студенти в чужби-на (особено в САЩ, ЕС и Япония), стимулира вноса на технологии, позволяващи развитието
98
на модерни сектори на стопанството, като програмно осигуряване, нови материали, те-лекомуникационна индустрия, биотехнологии, здравеопазване. В КНР има над 500 млн. полз-ватели на интернет, страната е водeща в света по използване на мобилни телефони (грани-цата от 1 млрд. е премината през 2012 г.). В района Хайдян, северно от Пекин, е създадена „китайската Силициева долина“ (индустриа-лен район на високите технологии по подобие на Силициевата долина в Калифорния, САЩ). В редица големи градове има изградени съвре-менни национални индустриално-технологич-ни паркове.
Съгласно 10-годишния план на Държавния съвет на КНР по модернизация на производ-ството от 2015 г., китайските производители трябва да се приближат до равнището на гер-манските конкуренти и да подобрят своите позиции в сравнение с компаниите на другите развиващи се страни.
За стимулиране на инвестициите в средата на 80-те години на ХХ в. китайското правител-ство създава 4 специални икономически зони по крайбрежието си – Шенжен, Жухай, Шантоу и Хайкоу. Тук се привличат чуждестранни ин-вестиции от Хонконг, Тайван, Япония и САЩ.
Освен това се установяват и 14 открити край-брежни градове и пристанища. Западните ин-веститори получават възможност да произвеж-дат с по-ниски разходи и достъп до големия вътрешен пазар на КНР. По-късно се отварят още 18 града. Големи чуждестранни компании (ТНК) изграждат тук цели заводи и съвременни производствени комплекси, което води до мо-дернизация на местните предприятия.
Днес КНР заема първо място в света по брой на фабриките и заводите („фабрика на света“). Наред с традиционно развитите отрасли и дейности на индустрията (текстилна, въгледо-бивна, черна и цветна металургия) възникват и нови, като нефтодобивна, нефтопреработва-ща, химическа, фармацевтична, автомобилна, авиационна, космическа, електронна. С бързи темпове се развиват електротехническото и електронното машиностроене, корабострое-нето, авиокосмическата промишленост и др. По-голямата част от китайските фабрики и за-води е разположена в основните индустриал-ни центрове на страната, които са концентри-рани в източните и приморските провинции. Най-големи центрове на машиностроенето са Шанхай, Харбин, Пекин, Шенян, Тяндзин, Гуанджоу и др.
География на Австралия и ОкеанияГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГОЛЕМИНА, БРЕГОВЕ И ОПОЗНАВАНЕ
НА АВСТРАЛИЯ. ПРИРОДА
план
Първи вариант: Втори вариант:
1. Географско положение, големина, граници и брегове 2. Опознаване и изследване на континента 3. Релеф и полезни изкопаеми 4. Климат и води 5. Природни зони
1. Географско положение, големина, граници и брегове 2. Опознаване и изследване на континента:
а) Абел Тасман б) Джеймс Кук
3. Природата на Австралия: а) релеф б) полезни изкопаеми в) климат г) води д) природни зони
запОмни, тОва е важнО!Австралия се простира изцяло в Южното
полукълбо спрямо Екватора и в Източното полукълбо спрямо Гринуичкия меридиан. Кон-тинентът се пресича от Южната тропична окръжност. Той е най-малкият континент на Земята с площ от 7,7 млн. km2.
Бреговете са слабо разчленени. На север са разположени полуостров Кейп Йорк и заливът Карпентерия, а на юг – Големият австралийски залив и остров Тасмания.
Австралия е нисък континент, със сред-на надморска височина 340 m. Най-висока е на изток, където се намира Голямата вододелна
99
планина с връх Косцюшко – 2228 m. Най-ниска е в централната част, където е разположена депресията на езерото Еър (–12 m). Западна Ав-стралия представлява огромно плато с височина 300 – 600 m. Там се простират червените пясъ-ци на пустините Виктория и Голямата пясъчна пустиня.
Очертават се четири климатични пояса – су-бекваториален, тропичен, субтропичен и умерен.
Най-сухият континент на Земята. Единстве-ната голяма река е Мъри с притока ѝ Дарлинг. Най-голямото и най-соленото езеро в конти-нента е Еър. През сухия период то се разпада на по-малки водни басейни. Природните зони се сменят от север на юг в съответствие с клима-тичните пояси.
мОзайка (пъзел) От факти
„Мъртвото сърце на Австралия“ наричат зоната на тропичните пустини и полупустини. Тя заема най-голяма площ и в нея са разпростра-нени най-безплодните почви – пустинно-степни, осолени и скелетни. За разлика от африканските пустини, австралийските въпреки сухотата си не са толкова бедни на растения и животни. Това се обяснява с факта, че подпочвените води са висо-ки, близо до повърхността, и благодарение на това се срещат множество храсти – акациеви и казуа-ринови, а в най-сухите места – таралежова трева. Тук обитават и най-отровните змии на планета-та – тайпан, тигрова змия и множество гущери. За да се спасят от жегата, пустинните бозайници прекарват деня заровени в пясъка или скрити в дупки. Зоната е изключително неблагоприятна за живот и стопанска дейност.
Австралийският тайпан – най-отровната змия на планетата. Австралия е континентът, където живеят най-силно отровните животни на планетата. Сред тях е континенталният тайпан. Той достига на дължина обикновено 2 – 3 m. На цвят най-често е в различни оттенъци на кафявото или охра. Главата обикновено е по-тъмна от тяло-то, а коремът е светъл. Очите са големи, кръгли. Отровните зъби са предни, големи (до 0,9 – 1,2 cm). Отровата е мощен невротоксин, който може да убие човек за 45 min. Изключително агресив-на и бърза змия. Когато е обезпокоена, имитира кобра, издига предната част на тялото си и едва забележимо раздува шия. Храни се главно с миш-ки и плъхове, рядко с жаби и други змии. Преди да дойдат европейците, се е хранела главно с бан-дикути (малки двуутробни), но впоследствие си е сменила диетата, започвайки да се храни с прив-несените гризачи. Активна е рано сутрин, приве-чер и нощем. В един възрастен тайпан се съдържа
отрова, достатъчна да убие 250 000 мишки или около 100 души. (По „Чудният свят на жи-вотните“. Изд. „Мещер ООД“ член на групата International Masters Publishers, 2013)
Кое е най-високото дърво в света? Най-ви-сокото дърво е австралийски евкалипт, измерен през 1872 г. от лесничея Уилям Фергюсън край Уотс ривър, щата Виктория в Австралия. То е достигало височина от 132 m, а когато е било в своя разцвет – рекордните 150 m. През 1885 г. друг евкалипт в планината Боу Боу, щата Вик-тория, е достигал 143 m. Евкалиптът има силно развита коренова система и изпарява извънредно много влага, поради което се използва за отводня-ването на блатисти места. Освен това тесните му маслиненозелени твърди листа отделят особена миризма, която е убийствена за комарите. Шам-пион във височините днес е още съществуващото дърво на име Хиперион. Тази гигантска секвоя се извисява в щата Калифорния (САЩ) на 115,2 m. (По „Наука за всички, въпроси и отговори“. „От-ворено общество“, 2000)
Пустинята Пинакълс. Хиляди варовикови колони се издигат на групи сред тишината на „оц-ветената пустиня“, намираща се в югозападния край на Австралия, на два часа от най-близко раз-положения град Сервантес. Пустинята Пинакълс е едно от най-непосещаваните, но същевремен-но и най-уникални места в Австралия. До нея се стига само със специално оборудвани превозни средства, защото варовиковите израстъци наряз-ват гумите на обикновените автомобили. Лунният пейзаж се състои от мpачни сиви скали с височина от 1 до 5 m, които се издигат направо от плоските пясъци като стражи на пост пред погребани хи-лядолетни тайни. Скалите са различни по форма и цвят. Една група наподобява огромни бутилки за мляко, друга – призрачни силуети, градинска ограда и т.н. Гъста каменна гора сред равнина от яркожълти пясъци – това е уникалната пустиня Пинакълс.
Улуру (Ейърс Рок) – едно от чудесата на света. Това е природен феномен, който се е пре-върнал в един от най-запомнящите се символи на Австралия. Възвишението Улуру, или Ейърс Рок, както още го наричат, представлява огромно скално образувание в централната част на Ав-стралия. Точното му местоположение е в Нацио-налния парк „Улуру – Ката Тюта“ (Uluru – Kata Tjuta) на 350 km югозападно от Алис Спрингс. Той е вторият по големина монолит в света (след Маунт Огъстъс, който също се намира в Австра-лия) с размери 348 m височина и 8 km дължина. Това образувание е известно с името „инзелберг“
100
(островна планина). Той е по-скоро хълм от пя-съчник, издигнат от движенията на земната кора преди 500 милиона години, но по-голямата му част е заровена под пясъчните дюни наоколо. За първи път е описан от изследователя Ърнест Гилс, който го нарича „забележителен камък“. Поради мине-ралите в състава, както и в зависимост от времето и атмосферните условия, скалата може да променя цвета си от почти виолетово-синьо до огненочер-вено по време на залез. Местните аборигени по-читат Улуру като духовен символ – вярват, че под повърхността на планината има огромна кухина, където се намира енергиен източник, който нари-чат Тюкурпа („Времето на сънищата“). Те смятат, че през цялото време на обиколката около скала-та човек сънува. Днешните племена говорят, че техните древни прародители са населявали земята около могилата (http://www.globalen.bg/Australia/article/2969/ и по „Открийте чудесата на све-та“. Лондон:„Рийдърс Дайджест“, 2005 г.).
Коалата. Изкушаващият да го гушнеш сим-вол на една нация и едно от най-обичаните жи-вотни на планетата е в криза. Преди европей-ците да заселят Австралия, около 10 млн. коали обитавали дълга 2500 km ивица от евкалиптови гори по източния бряг. Избивани заради разкош-ната им кожа, коалите били докарани до ръба на изчезването. Животът на коалата преминава по най-горните клони на евкалиптите, които осигу-ряват прехраната ѝ. Тя е нощно животно и пре-карва целия ден в спане на някой дебел клон. През нощта се качва на горните клони, за да се храни с листа, свежи клонки и филизи. Коалата никога не пие вода. На езика на австралийските аборигени „коала“ означава „не вода“. Необходимата за ор-ганизма ѝ течност тя си осигурява чрез листата на
евкалиптите. Новородената коала е с размерите на бобено зърно и тежи едва 0,3 g.
Тасманийският дявол е получил името си заради ужасяващата си външност. В действител-ност обаче е боязливо животно, което се храни по-скоро с мърша, без да му се налага да ловува. Ако ловува, то е нощем, а през деня се крие. Този торбест хищник яде почти всичко, от животински трупове до жива плячка. Освен това консумира листа и клони. Преди да пренесат кучето динго, тасманийският дявол бил разпространен на те-риторията на цяла Австралия. Изследователите смятат, че тасманийският дявол, както и тасма-нийският вълк не успяват да се справят с конку-ренцията поради по-ниската степен на развитие.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Отговори на задачи от учебната тет- радка:Задача 3. 2240 m; въглища, уранови руди, желез-
ни руди, медни, оловно-цинкови руди и бокси-ти. Има залежи на злато и диаманти.
Задача 5. Тъй като повече от 2/3 от територия-та ѝ попада в тропичния климатичен пояс. Австралия е най-заслушливият континент на Земята. Тя получава 5 пъти по-малко валежи от Африка и 8 пъти по-малко от Южна Америка. Това определя нейното безводие и липсата на пълноводни реки. Единствената голяма река е Мъри с притока ѝ Дарлинг. Повече от полови-ната континент няма отток към океана. За въ-трешните пустинни райони са характерни вре-менни напълно пресъхващи през сухия период реки, наричани „крийк“ („ручей“). Изпарението е голямо и дори подхранени от временните реки и подземните води, езерата се засоляват.
НАСЕЛЕНИЕ. АВСТРАЛИЙСКИ СЪЮЗплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Население 2. Австралийски съюз – „държава конти-нент“, „страната на кенгуруто“
1. Население:а) бройб) разпределениев) расов съставг) бит и култура
2. Австралийския съюз:а) географско положениеб) природни условияв) населениег) форма на управлениед) стопанство
101
запОмни, тОва е важнО!Австралия има най-малък брой на населе-
нието в сравнение с всички останали населе-ни континенти. В нея живеят близо 23 млн. д. Средната гъстота е 3 д./km2. По-голямата част живее в източната и югоизточната част на континента. Някои пустинни райони са без-людни. В Австралия живеят представители на трите раси – негроидна, европеидна и монголо-идна. Аборигените са местното население на континента.
Австралийският съюз е държава, заемаща континента Австралия, остров Тасмания и множество по-малки острови в Индийския и Тихия океан. Над 85% от населението живеят в градовете.
Преобладават равнинният и хълмистият релеф, но голяма част от тях е заета с пусти-ни. Само 6% от територията е обработваема земя с благоприятни за земеделие почвено-кли-матични условия.
Австралийският съюз е в групата на иконо-мически най-развитите страни в света.
мОзайка (пъзел) От факти
През ХIХ в. започва „златната треска“, вследствие на която хиляди европейци (главно британци) идват да търсят злато. Днес преоблада-ващата част от населението на Австралия е разпо-ложено в най-благоприятните за живеене земи по източното и южното крайбрежие на континента. Повечето от аборигените живеят във вътрешност-та в резервати. Най-известният от тях е национал-ният парк „Улуру – Ката Тюта“ в географския център на континента. Представителите на евро-пеидната раса живеят в градове, наподобяващи европейските и американските. Във вътрешност-та мнозина от тях живеят във ферми, пръснати на десетки километри една от друга. Най-големи гра-дове са Сидни, Мелбърн, Брисбейн, Пърт, Аде-лаида, Хобърт.
Стопанството се основава на огромни при-родни ресурси: второ място в света по запаси на боксити и шесто място по запаси на въглища. Го-леми са също запасите на злато („Златната миля“ – между Калгурли и Кулгарди в Западна Австралия), диаманти (Кимбърли), манганови и уранови руди.
Един от най-важните продукти на австралий-ското земеделие е вълната. Тя дава суровини за австралийската вълненотекстилна промишленост, а значителна част от производството отива и за износ (търси се в цял свят, включително в Бълга-рия, поради високото си качество). От началото на новия век Австралия дава 10% от световното
производство на вълна, водеща е и в отглеждане-то на овце (почти повсеместно, но основно в щата Нов Южен Уелс).
Поради обширния размер на пустините в Австралия, а също и поради нередовните ва-лежи, за земеделието е необходимо изкуствено поливане. Други проблеми са сушите, ниското плодородие на почвите и замърсяването им, глобалното затопляне, предизвикано от клима-тичните промени, и др.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Златната треска в Австралия. Всъщност има няколко такива, като първата е предизвика-на с намирането през 1851 г. на 40-килограмов къс самородно злато, което предизвиква вълна на имиграция. След това само за едно десети-летие населението на Австралия се увеличава приблизително 10 пъти и предизвиква социални промени, които преобразуват Австралия от ко-лония за заточаване на затворници в цивилизо-вана страна. С най-голям ефект е златната трес-ка на Кулгарди в Западна Австралия, започнала през 1892 г. с добиването на 200 унции злато от Артър Бейли и Уилям Форд само за 5 – 6 сед-мици. През 1898 г. Кулгарди се превръща в тре-тото по големина селище в Западна Австралия с население от 15 хил. д. В апогея на златната треска на Лондонската борса се котират 200 златодобивни компании от Кулгарди. Добивът на злато обаче се възпрепятства от неблагопри-ятните природни условия, най-вече от недостига на вода за промиване. През 1903 г. за решаване-то на проблема е построен 540 km водопровод („Златният водопровод“) от крайбрежието към вътрешността (тогава това е най-дългият водо-провод за сладка вода в света). Той свързва езе-рото О‘Конър близо до Пърт с язовира „Маунт Шарлот“ при Калгурли. Водопроводът снабдя-ва с вода обширна околност. През 2011 г. той е вписан в списъка на австралийското културно наследство. Днес златната треска на Кулгарди отдавна е отминала, той е градче с едва 700 ж. Главният поминък за населението е туризмът. Интерес за гостите представляват историче-ската жп гара от 1896 г., 3 музея, исторически сгради от времето на златната треска и „super pit“, „огромната яма“ – златната мина, която и днес работи, но на ниски обороти. Ретровлакче води туристите в продължение на един час от жп гарата до огромната мина. А тя е най-голя-мата в Австралия – широка 5 km, дълга 1,5 km и дълбока 360 m. По открит способ се добиват годишно 850 хил. унции (28 t) злато.
102запОмни, тОва е важнО!Океания обхваща над 7000 острова в Тихия
океан и е най-големият островен свят на Зе-мята. Общата площ на островите е около 1,3 млн. km2. Сред тях най-големи са остров Нова Гвинея и островите Нова Зеландия. Океания се поделя на три части – Микронезия, Полинезия и Меланезия. Най-високият връх в Океания е връх Джая – 4884 m, на остров Нова Гвинея. Пове-чето от островите са с вулканичен произход, част от тях са върхове на подводни вулкани, които и днес са активни. Така са образувани Хавайските острови. Друга част са коралови острови. Населението на Океания се състои от местно и преселено население. Местно населе-ние на остров Нова Гвинея са папуасите, които се отнасят към негроидната раса, а на остров Нова Зеландия – маорите
Нова Зеландия се състои от два големи и множество малки острови. Заема площ от 269 хил. km2 и живеят 4,5 млн. д. Релефът ѝ е пла-нински, а по крайбрежията – равнинен.
Нова Зеландия е една от икономически най-развитите страни в света.
мОзайка (пъзел) От факти
Океания. Папуасите населяват о. Нова Гви-нея и някои райони на Индонезия. По антропо-логични черти те са близки до меланезийците, но се отличават от тях по език. Не всички папуаски езици са родствени помежду си (често всяко село има свой собствен; причини – враждебни отноше-ния, които водят до изолация.). За общуване па-пуасите днес използват опростен език, основан на английския. Броят на папуаските езици е между 300 и 800.
Маорите са коренното население на Нова Зеландия до идването на европейците. Броят им според преброяването от 2013 г. възлиза на око-ло 600 хил. д., което е близо 15% от населението на страната. Значителен брой маори (около 155 хил. д.) живеят в Австралия и около 3,5 хил. д. в САЩ. Около 13 хил. д. живеят и на Куковите острови (държава в „свободна асоциация“ с Нова Зеландия), където те също са коренен народ и са преобладаващата част от населението – 88%.
Положението на коренното население в страни-те на Океания е различно. На Хавайските острови техният относителен дял е малък, но в Нова Зелан-дия маорите са до 15% от населението на страната. Полинезийците на Северните Мариански острови са около 22%. В Папуа – Нова Гвинея преоблада-ващата част от населението са коренните папуаски народи. Освен европейци и американци в послед-но време нараства делът на преселниците от Азия (предимно китайци и филипинци). Напр. на Север-ните Мариански острови делът на филипинците е 26%, а на китайците – 22%.
Писменост в Океания е имало вероятно само населението на о. Пасха (Великденски остров) – т.нар. ронго-ронго. На другите острови митовете и легендите, фолклорът се предавали устно.
Стопанство. Повечето страни на Океания имат много специфична икономика, което е свър-зано с няколко причини – ограниченост на при-родните богатства, отдалеченост от световните пазари, дефицит на висококвалифицирани спе-циалисти. Много от държавите в региона продъл-жават да са финансово зависими от други стра-ни (главно от бившите метрополии). Основа на икономиката на повечето страни на Океания са земеделието (производство на копра и палмово
ОКЕАНИЯплан:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Географско положение, големина и остров-ни групи 2. Опознаване и изследване на Океания 3. Природата на Океания 4. Население 5. Стопанство 6. Нова Зеландия – „страната на кивито“, „страната на маорите“
1. Географско положение, големина 2. Островни групи:
а) Меланезия б) Микронезия в) Полинезия г) Нова Зеландия
3. Опознаване и изследване на Океания – Николай Миклухо-Маклай 4. Природата на Океания – континентален, кора-лов и вулканичен остров 5. Население и стопанство на Океания 6. Нова Зеландия
103
масло) и риболовът. Сред най-важните култури са кокосовата палма, бананите и хлебното дърво. Тъй като не разполагат със собствен флот, стра-ните от региона са принудени да дават лиценз за улов на риба в собствените им териториални води на кораби от други държави (основно от Япония, Тайван, КНР, САЩ). Продължава традицията на улов на бисерни миди. Миннодобивната промиш-леност е развита основно в Папуа – Нова Гвинея (злато, медни руди, нефт, ценна дървесина), Нова Каледония (никелови, манганови и хромови руди), Науру (гуано), Нова Зеландия. През последните години се вземат мерки за развитие на туризма. Дълго време неговият подем се възпрепятства от географската отдалеченост, но днес това се пре-одолява с развитието на въздушния транспорт. Най-известни туристически дестинации са Хавай-ските острови (плажовете на Уайкики), островите Бора-Бора, Палау (дайвинг туризъм) и др. Тури-змът стимулира възраждането на фолклора, зана-ятите и др. Популярни са полетите над островите с балони (особено над Френска Полинезия и Вану-ату). Доходи получават и от екзотични финансови услуги, като емитиране на колекционерски моне-ти, пощенски марки и др. През последните години страните от региона получават значителни доходи и от обслужването на морски и въздушни бази, те-лескопи, космодруми, включително плаващи.
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Хавайските острови, Нова Зеландия и Нова Каледония са предпочи-тани за туризъм. Доказват го данните за броя на туристическите посещения – те нарастват непрекъснато. Проучете предложенията за ек-скурзии на български туристически агенции. Изберете едно от тях и опишете:
� Обекти, включени в маршрута – __________________________________________________
� Забележителности, включени в програмата – _______________________________________
� Продължителност на екскурзията (в дни) – _________________________________________
� Месеци на провеждане – __________________ � _______________________________________ � Вид транспорт – _________________________ � _______________________________________ � Цени – ________________________________ � _______________________________________ � Допълнителни условия – ________________________________________________________Ако имате възможност да се включите в рекла-
мирането на екскурзията, какво бихте променили/добавили? _________________________________________________________________________
География на океанитеОКЕАНИТЕ НА ЗЕМЯТA
план:
Първи вариант: Втори вариант:
1. Географско положение, големина и граници 2. Природата на Тихия и Индийския океан 3. Природата на Атлантическия и Северния ледовит океан 4. Значение на океаните
1. Географското положение, границите и големината на океаните:
а) Тихи океан б) Атлантически океан в) Индийски океан г) Северен ледовит океан
2. Природни особености на океаните:а) Тихи океан б) Атлантически океан в) Индийски океан г) Северен ледовит океан
3. Оценка на значението на океаните
запОмни, тОва е важнО!Световният океан включва четири различно
големи водни басейни, които са обособени от разположението на континентите – Тихият океан, най-големият на Земята – 179 млн. km2;
Атлантическият океан – 92 млн. km2 ; Индий-ският океан – 76 млн. km2 , и Северният ледовит океан – 14 млн. km2.
Стопански най-усвоен от древността до наши дни е Атлантическият океан. По брего-
104
вете на Тихия океан живее половината от чо-вечеството. Природните богатства на Индий-ския океан все още не са достатъчно проучени. Главното богатство са запасите на нефт в ра-йона на Персийския залив. Стопанското усво-яване на Северния ледовит океан е затруднено от суровата природа. В крайбрежните морета се добиват нефт и природен газ.
мОзайка (пъзел) От факти
Как беше покорен Южният полюс? На 14 декември 1911 г., в навечерието на Първата све-товна война, Амундсен и неговите четирима съ-народници първи забиват националното знаме на най-южната точка на планетата. Първоначал-но всеки от двамата изследователи, Амундсен и Пири, мечтаел да покори „своя“ полюс – норве-жецът се стремял да достигне Северния полюс, а британецът – Южния. „Не познавам друг човек, озовал се един ден на място, което да е толкова диаметрално противоположно на обекта на же-ланията му“, е написал Амундсен по повод своя успех. Всъщност обстоятелствата го отвеждат в Антарктида. Докато се подготвя да стигне до Се-верния полюс, Амундсен научава за изявленията на американците Фредерик Кук и Робърт Пири, които твърдят, че вече са го покорили. Твърдени-ята им са противоречиви, но убеждават Амунд-сен да промени плановете си и през август 1910 г. неговият кораб „Фрам“ поема тайно към Южния полюс. Едва през октомври Скот е информиран с телеграма за експедицията на Амундсен. С това се слага началото на надпреварата между норвеж-ките и британските пътешественици за покоря-ване на Южния полюс. Двете експедиции стигат до Антарктида през януари следващата година. Първите месеци са посветени на разтоварване на провизиите и построяване на базови лагери, като този на Амундсен се намира по-близо до Южния полюс. След края на зимата в южното полукълбо Амундсен се отправя пръв към Южния полюс (на 20 октомври). Тъй като е следил отблизо живота на ескимосите по време на първото плаване през Северозападния проход с кораба „Йоа“ през 1903 – 1906 г., норвежкият изследовател си е извля- къл поуки, свързани със значението на кучешките впрягове и предимствата на еленовата кожа пред вълнените дрехи. Експедицията на Робърт Скот тръгва на 1 ноември и се придвижва трудно. На 16 януари 1912 г., след като са стигнали близо до Южния полюс, британските пътешественици от-криват следите от шейните на Амундсен, който ги е изпреварил. На следващия ден британците сти-гат до Южния полюс един месец след съперници-те си в надпреварата и откриват там норвежкото
знаме. По пътя обратно към базовия лагер Скот намира смъртта си.
(http://btvnovinite.bg/article/538221445-Kak_beshe_pokoren_Yujniyat_polyus.html )
Арктическите ледници преди и след гло-балното затопляне. В началото на 1900 г. ар-ктическите ледници са били едни от най-мистери-озните и неизследвани природни образувания в света. Повече от 100 години по-късно и след мно-жество експедиции, повишаване на температури-те и експлоатация, ледниците в момента напомнят за разрушаващите ефекти на глобалното затопля-не. Кристиан Аслунг, шведски фотожурналист, който работи с организацията „Грийнпийс“, се разровил в стари фотографски архиви и събрал едни от най-ранните снимки на ледниците в Нор-вегия. След това издирил и обиколил всички тях, за да заснеме как изглеждат сега – разликите са потресаващи. Фотографската серия е част от кам-пания на „Нешънъл Джиографик“, която трябва да насочи вниманието към засилващото се гло-бално затопляне. Кампанията е насочена срещу норвежките петролни компании, които пробиват глетчерите, за да достигнат до нефта под тях.
(http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/liubopitno/arkticheskite-lednici-predi-i-sled-globalnoto-zatopljane-galerija.html)
геОграфски кръгОзОр – метОдически щрихи
Допълнителна задача: Прочетете текста „Как беше покорен Южният полюс?“. Проучете достоверността на представеното. Приведете доказателства.
Допълнителна задача: Прочетете текста „Арктическите ледници преди и след глобал-ното затопляне“. Разработете проект, който да насочи вниманието към засилващото се гло-бално затопляне, като продуктът да бъде фо-тографска сесия за Арктика.
Допълнителна задача: Кои са приликите и разликите в географското положение на Атлантическия и Тихия океан? Отговора пред-ставете чрез Вен диаграма.
Допълнителна задача: Направете екипно про-учване в интернет среда:
� Как се определя прозрачността на океанската вода?
� Нефтът и Атлантическият океан? � Защо в миналото корабите са преминавали раз-
стоянието от Северна Америка до Англия по-бързо в сравнение с обратната посока?
� С какво се обяснява фактът, че Индийският океан е най-топлият и най-соленият на Земята?
� Обяснете названието на Северния ледовит океан.
105
14. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
3. УРОЦИТЕ ЗА ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ – МОДЕЛИ ЗА СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ГЕОГРАФСКОТО ПОЗНАНИЕ
Дидактическите цели на двата преговорни и четирите обобщителни урока са обвързани с ос-мисляне и систематизиране на знанията и компе-тентностите на обучаемите. При конструирането на дидактическите модели в учебника са използва-ни констативните съждения за целите, същността и дидактическите процедури при организацията и функционалното значение на тези типове уроци.
Условията на познавателните задачи се ха-рактеризират с относително висока степен на аб-страктност. В съдържателно отношение акцентът
е върху най-важните изучавани понятия и зако-номерности, както и върху възможните причин-но-следствени връзки и взаимодействия между тях. По отношение на познавателната дейност на обучаемите всяко от условията е насочено към тяхното активно участие в учебната дейност, ба-зирано на сравнение, оценяване, откриване на причинно-следствени връзки, систематизиране на знанията, прилагането им в различни ситу-ации, формулиране на изводи, географски про-гнози и др.
Съобразно спецификата на подбраните проце-дури за реализиране на познавателните дейности предлагаме очакваните отговори на някои от ус-ловията в помощ на планирането и реализирането на тези типове уроци.
Отговори и уточнения на условия от учеб-ника (стр. 7 – 9):
Условие 5. Правилото се отнася за дясното изо-бражение (хидрограма на р. Марица при стан-ция Пловдив). Необходимо е да се допълни с наименованието на реката (от учителя) и обяс-нение за причините за нейното маловодие и пълноводие (от учениците).
Условие 6. А – зона на влажните екваториални гори; Б – зона на тропичните пустини; В – зона на горите в умерения пояс; Г – зона на полярните пустини. Последователността, в която трябва да се опишат природните зони, следва правилото: 1. Определете географското положение и обхвата. 2. Опишете природните особености – релеф, климат, води, почви, рас-тителност и животински свят. 3. Опишете ус-ловията за живот в природната зона.
Условие 7. Верните твърдения са: А, В и Г. Неверните са: Б – липсва монголоидната раса, а смесените раси не се отнасят към основните, и Д – средната гъстота на населението се из-числява, като се раздели броят на населението на площта на територията.
Условие 12. А – тропичен климатичен пояс; Б – субекваториален климатичен пояс.
Условие 13. В съвременната политическа кар-та на Африка има 55 независими държави. Повечето от тях са бивши европейски коло-нии. Те се различават по географско положе-ние, територия, брой на населението и форма на управление.
НИЕ И СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ (НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР)
Условие 15. � Ледът е този, който превръща Антарктида в
най-високия континент. Средната надморска височина заедно с ледената шапка е 2040 m, а без нея – само 410 m. Най-висок е масивът Винсън (4892 m), който се намира в планин-ската верига Елсуърт.
� През юли и август в Антарктида е зима (по-лярна нощ). Континентът не се огрява от слън-чевите лъчи и температурите са много ниски. Във вътрешността средните месечни стой-ности достигат до –60°С и –70°С.
� Политическият статут на Антарктида е уника-лен и различен не само спрямо Африка, но и спрямо всички останали заселени територии на планетата. Според Антарктическия дого-вор (подписан през 1959 г. и в сила от 1961 г.) територията на континента е неутрална, не принадлежи на нито една държава и може да се използва само за мирни цели (основно за про-веждането на научни изследвания).
� Първите български изследователи на Антар-ктида са метеоролози. Започват проучвания на континента от 1967 г. От 1987 г. на о. Ливинг-стън функционира българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, която към мо-мента изглежда като малко селище с кметство, поща и параклис. На 8 януари 2013 г. геологът проф. Христо Пимпирев достига Южния по-люс. От 1978 г. България е член на Антаркти-ческия договор.
106
Отговори и уточнения на условия от учеб-ника (стр. 32 – 33):Условие 1.1. Западното
полукълбо 2. Екватора 3. Южната троп. ок-
ръжност 4. разнообразен 5. Андите 6. Оринокска низина7. Амазонска низина8. Лаплатска низина9. Гвианска планин-
ска земя10. Бразилска план.
земя11. горещите12. умерен
13. огромно14. гъста 15. влажните
екватор. гори 16. саваната 17. пампата 18. зоната на пустини-
те и полупустините 19. неравномерно 20. източното 21. сложен 22. метиси 23. мулати 24. самбо 25. Бразилия26. Аржентина
европейци) са преобладаваща част от населението на андските държави. От 12-те независими държа-ви в континента 5 са разположени частично или изцяло на територията на Андите – Колумбия, Ек-вадор, Перу, Боливия и Чили.
ІІ група: Низините и планинските земи в Южна Америка
Средната и източната част на Южна Америка са образувани върху Южноамериканската пло-ча – една от частите, на които се разделя древ-ният континент Гондвана преди около 200 млн. г. Стръмните склонове и плоските била на Бразил-ската и на Гвианската планинска земя придават уникален облик на релефа. Възрастта на скалите, които ги изграждат, предполага богатството на находища на алуминиева руда (боксит), железни, манганови и уранови руди. Не по-малко интерес-ни са разположените между тях големи низини – Оринокска, Амазонска и Лаплатска, образувани по теченията на най-големите реки в континента. На един от притоците на р. Ориноко в Гвианска-та планинска земя се е образувал най-високият водопад на планетата – Анхел, а на р. Парана – системата от водопади Игуасу. За негативните форми на релефа са типични находища на нефт, природен газ и въглища. Венесуела, Бразилия и Аржентина са сред водещите страни по добив на нефт. Нископланинските части и низинните те-ритории попадат в границите на екваториалния, субекваториалния, тропичния и субтропичния климатичен пояс. Зоните на влажните екватори-ални гори, на саваните и на пампата определят изобилието на растителни и животински видове. Уникални сред тях са сейбата, какаовото, хинино-вото, каучуковото и памучното дърво, орхидеите, увивните растения и др. Не по-малко разнообра-зен е животинският свят – от насекоми, птици и всички видове, приспособени за живот по дърве-тата, до хищници като анакондата – най-голямата змия на планетата. Голяма част от растителните и животинските видове са важен елемент в земеде-лието на Бразилия и Аржентина – най-големите по площ страни на континента. По форма на упра-вление те са републики. В тях са разположени най-големите градове на континента – Сао Пауло, Рио де Жанейро, Салвадор (Бразилия) и Буенос Айрес (Аржентина). Кафето, пшеницата, цареви-цата, захарната тръстика, банановото дърво и тю-тюнът са сред най-отглежданите земеделски кул-тури в Бразилия, докато в Аржентина най-много се отглеждат пшеница, царевица и слънчоглед.
ЮЖНА АМЕРИКА ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ (УРОК ЗА ОБОБЩЕНИЕ)
Условие 3. І група: Андите – най-дългата пла-нинска верига на ЗемятаВ западната част на Южна Америка, в резултат
на издигането и нагъването на земните пластове, се образува най-дългата планинска верига на Зе-мята – Андите. На местните индиански езици име-то ѝ означава „медни“ поради богатството на мед-ни руди. Тя е млада планина и продължаващото ѝ формиране е съпроводено с дейността на активни вулкани (като Котопакси и Чимборасо) и чести зе-метресения. Андите са съставени от няколко успо-редни вериги, най-високите от които са дооформе-ни от дейността на ледниците. Между планината и тихоокеанското крайбрежие се простира дългата и тясна пустиня Атакама. Връх Аконкагуа (6961 m) е най-високият в Южна Америка и в Западното полукълбо. От планината извират р. Амазонка и голяма част от притоците ѝ. Смяната на типовете климат във височина от екваториален до полярен предполага добре изразена височинна зоналност. Растителността се променя от вечнозелени гори до липса на растителност в зоната на вечните сне-гове и ледове (над 4500 m). Животинският свят също се променя с увеличаването на надморската височина. Сред най-типичните му представители са очилатата мечка, ламата и кондорът. Андите са заселени от древността. Индианците създават цивилизации в древността, най-развита от които е тази на инките. Доказват го руините на древни градове като Мачу Пикчу и Куско. Те и метисите (родените от смесени бракове между индианци и
107
Отговори и уточнения на условия от учеб-ника (стр. 58 – 59):Условие 1.
1. Северното2. Западното3. разнообразен4. планински5. равнинна6. всички7. всички8. екваториалния9. влажните екватори-
ални гори10. подземни води
11. дълги и пълноводни реки
12. големи езера13. много ледници14. неравномерно15. расов16. бедни17. САЩ18. Канада19. площ
МНОГООБРАЗИЕТО НА СЕВЕРНА АМЕРИКА (УРОК ЗА ОБОБЩЕНИЕ)
Условие 2.
І група ІІ група
Кордилери, полуос-тров Калифорния, р. Макензи, р. Колорадо, Голямо солено езе-ро, Берингов проток, Долината на смъртта, връх Денали, полуос-тров Аляска
остров Гренландия, Антилски острови, по-луостров Лабрадор, Апалачи, залив Хъд-сън, Мексикански за-лив, Ниагарски водо- пад, Големи американ- ски езера, р. Мисисипи
Условие 4. Най-често се твърди, че причините за постоянните, силни и променливи по посока ветрове в Чикаго са две – оформеният от пла-нинските вериги коридор, който улеснява дви-жението на въздушни маси на север и на юг, и близостта до езерото Мичиган.
Условие 5. 4 – 1 – 3 – 5 – 2 Условие 7. САЩ заемат водещо място в света по
износ на пшеница, царевица и соя. Отглеждат се памук, захарна тръстика, цитруси и тютюн. Силно развити са говедовъдството, птицевъд-ството и свиневъдството. Канада е сред све-товните лидери в отглеждането на пшеница, ечемик и царевица. Отглеждат се едър рогат добитък, птици и свине. Силно развити са еле-новъдството и риболовът.
Двете страни имат мощно развита индустрия. Произвеждат се автомобили, кораби, самоле-ти, високоскоростни влакове, космически ко-раби и апаратура, земеделски машини, елек-троника, химически и металургични изделия, вестникарска хартия (Канада заема първо мяс-то в света).
Отговори и уточнения на условия от учебника (стр. 90 – 91):
АЗИЯ – КОНТИНЕНТЪТ НА РЕКОРДИТЕ (УРОК ЗА ОБОБЩЕНИЕ)
Условие 1. 1. най-големия2. Европа3. острови4. полуострови5. Лавразия
6. Гондвана7. значителни8. север9. юг10. всички
Условие 2.
11. всички12. четири13. безотточна14. неравномерно15. всички
16. различни17. републики18. стопанското
І група: Рекорди, свързани с територията, бреговите форми и природата на Азия
ІІ група: Рекорди, свързани с населението, стопанството и страните на Азия
�Най-големият по площ континент – 44,4 млн. km2. �Единственият континент, който се пресича от 180-
ия меридиан. �На територията на Азия са разположени всички
климатични пояси и природни зони. �Полуостров Арабия е най-големият полуостров на
Земята. �Бенгалският залив е най-големият залив на Земята.�Връх Еверест (8848 m) е най-високият връх на
Земята.
�Най-населеният континент – 4,4 млрд. души. Азия е родината на всички световни религии – християнство, ислям, индуизъм, будизъм�Хонконг е един от най-гъстонаселените градове в
света – над 6500 души на km2. �Китай е най-голямата по брой на населението
страна в света – 1 373 541 278 души (2016 г.). �Континентът е с най-много монархии в света –
13 държави. ВЕЦ „Трите клисури“ на р. Яндзъ е най-голямата ВЕЦ в света.
108
�Мъртво море (–430 m) е най-дълбоката депресия на Земята. �Вулканът Ключевска сопка (4750 m) е най-
високият действащ вулкан в Азия. �Най-ниската измерена температура в Северното
полукълбо – Оймякон (–71°С). �Най-големите количества валежи, паднали за една
година – южното подножие на Хималаите (над 11 700 mm). �Река Яндзъ (6300 km) е най-дългата река в Азия. �Реките Ганг и Брахмапутра образуват най-
голямата делта на планетата с площ над 80 000 km2. �Каспийско море (371 000 km2) е най-голямото
езеро на Земята. �Езерото Байкал е най-дълбокото езеро в света –
1642 m максимална дълбочина. �Рафлезия арнолди е най-големият цвят на
планетата. �Варанът от о. Комодо е най-големият гущер на
планетата. �Азиатската тайга е най-големият иглолистен
масив на планетата.
�Пет от 10-те най-големи пристанища в света се намират в Азия. �Китай притежава най-дългата високоскоростна
железопътна мрежа в света. �Ангкор Ват е най-големият религиозен комплекс
в света. �Китай е най-посещаваната страна в Азия – 58
млн. души годишно. �Японците живеят най-дълго – средно 85 год. �Япония е най-високоразвитата страна в Азия. �По производство на автомобили и промишлени
роботи Япония заема първо място в света. �Република Корея заема първо място по
производство на кораби в света. �Китай заема първо място по отглеждане на соя в
света. �Турция е на първо място по отглеждане на
лешници в света. �Китай е страната износител на най-много стоки в
света – над 100.
Условие 3. 3° с.г.ш. – орангутан – зона на влаж-ните екваториални и тропични гори
� 15° с.г.ш. – паун – зона на саваната � 40° с.г.ш. – двугърба камила – зона на вътрешноконтиненталните пустини
� 55° с.г.ш. – иглолистни гори – зона на горите в умерения пояс
� 75° с.г.ш. – морж – зона на полярните пусти-ниЛипсват изображения от природните зони на:
тропичните пустини, твърдолистните вечнозеле-ни гори и храсти, степите, тундрата и от планин-ската природна област.
Условие 4. � Снимка: Панда в бамбукова гора – Природ-ните компоненти (релеф, климат, води, почви, растителност и животински свят) са взаимно свързани.
� Снимка: Наколно жилище на о. Суматра – Природата създава средата, в която живее човекът.
� Снимка: Очертанията на Аралско море се променят. – Природата създава условия за живот на хората, но те от своя страна чрез дейността си влияят върху нея.
Отговори и уточнения на условия от учеб-ника (стр. 100 – 101):Условие 1. Откривателите на Австралия са евро-
пейците – основно португалци, испанци и хо-ландци. Техните кораби акостират преди всич-ко по източното крайбрежие въпреки Големия бариерен риф, който е сериозно затруднение за доближаване до брега. От него европейски-те преселници започват усвояването на конти-нента. До идването им местното население – аборигените – не познавали металите. Затова създали бумеранга – дървено ловно оръжие, с чиято помощ ловували птици, за да се пре-хранват. Австралия е родината на евкалипта, коалата (която се храни с неговите листа), кенгуруто, тасманийския дявол и още много
ЮЖНИЯТ КОНТИНЕНТ И ОСТРОВНИЯТ СВЯТ В ТИХИЯ ОКЕАН (УРОК ЗА ОБОБЩЕНИЕ)
растителни и животински видове, които живе-ят само на този континент.
Условие 2. Списък с географските причини, по-ради които Австралия и Океания се определят като уникални в природно отношение терито-рии.
1. Изолирани от останалите континенти. От Северна и Южна Америка я отделя огромното пространство на Тихия океан, а от Африка и Азия – Индийският океан.
2. В продължение на повече от 30 млн. г. при-родата се развива отделно от останалите кон-тиненти. Резултатът са уникални растителни и животински видове, които не се срещат дру-гаде. Сред тях са двуутробните (коала, тас-манийски дявол, кенгуру), еднопроходните
109
яйценосни бозайници (птицечовка и ехидна), птицата лира, тайпан и др.
3. Топлите води на околните морета благопри-ятстват растежа на коралите, чиито колонии образуват Големия бариерен риф – най-дълга-та естествена преграда на планетата (над 2300 km).
4. Най-слабо заселеният континент. Средната гъстота е 3 души на km2, поради което тери-торията е подложена на относително по-слаб натиск от човешка намеса.
5. Представителите на местното население – аборигените – живеят в синхрон с природата. Вярват, че тя е живо същество и че след смърт-та на човек душата му се преселва в животно, дърво или скала. Поради тези причини съжи-телстват в продължение на хилядолетия в син-хрон с природата.
6. Сред местните сухоземни животни в Океания няма бозайници, хищници и отровни змии.
Условие 3. І група – 5,8 пъти; ІІ група – 2,3 пъти; ІІІ група – 3,2 пъти.
Условие 6. Снимка 7 – аборигени – Австралия; снимка 8 – маори – Полинезия (около 14% от населението на Нова Зеландия); снимка 9 – па-пуаси – Нова Гвинея
Условие 7. � Разстоянието до Азия и Антарктида е около 3000 km, до Африка – 8000 km, до Европа, Се-верна и Южна Америка – 10 000 km.
� Австралия е нисък континент, със средна над-морска височина 340 m. Западната част на континента представлява огромно плато с ви-сочина 300 – 600 m. Над 2/3 от територията се намират в тропичния климатичен пояс. Това е причината за недостига на повърхностни води. Единствената голяма река е Мъри с притока ѝ Дарлинг. Най-голямото езеро е Еър. В Ав-
стралия няма ледници. Континентът е родина на значителен брой растителни и животински видове, които не се срещат другаде.
� Континентът разполага с големи запаси на въглища, железни, оловно-цинкови, медни, уранови руди, боксити, злато и диаманти. Ав-стралийският съюз е сред лидерите по добив на въглища, боксити и уранови руди.
� Дърводобивът е развит в зоната на влажните вечнозелени гори, докато в зоната на саваните се развива основно пасищното животновъд-ство (Австралия заема трето място в света по брой на овцете – около 73 млн., и е водещ из-носител на месо, вълна и кожи). Преобладава-щият открит добив на полезни изкопаеми про-меня силно релефа, почвите, растителността и индиректно – животинския свят на континен-та.
� Австралийският съюз е в групата на най-раз-витите страни в света. Освен добиващите дейности силно развити са енергетиката, ме-талургията, производството на кораби, минни и земеделски машини, електрониката, химиче-ската, текстилната промишленост и производ-ството на храни и напитки (обработващи дей-ности). От обслужващите дейности най-силно развити са търговията и транспортът.
� Първите европейски мореплаватели, дости-гнали Океания, са португалци и испанци, а по-късно – холандци. По време на трите си око-лосветски плавания (в периода 1768 – 1779 г.) Джеймс Кук открива, описва и картографира значителна част от островите. Изследванията на местоположението, природата и населението на островите в Океания продължават и до днес.
� Ролята на туризма за страните в Океания не-прекъснато нараства. Хавайските острови, Таити, Бора-Бора са сред най-предпочитаните туристически дестинации.
ГЕОГРАФИЯ НА КОНТИНЕНТИТЕ И СТРАНИТЕ (ГОДИШЕН ПРЕГОВОР)
Отговори и уточнения на условия от учеб-ника (стр. 108 – 109):Условие 1. Например: Усвояването на природа-
та от човешкото общество за осигуряването на храна и вода за населението и за развитие-то на отраслите на стопанството е свър-зано със замърсяване, което не се ограничава до държавни или културни граници и води до екологичен проблем, проявяващ се в наруша-ване на природния баланс на значителни тери-тории.
Думи, свързани с географията на континентите
различия, общество, граници, вода, баланс, фактори, гори, развитие, природа, столица, отрасли, капитали, храна, климат, екологичен проблем, суровини, стопанство, усвояване, система, ефективност, промяна, население, култура, обединение, селища, продукция
110
Думи, свързани с географията на океаните
различия, граници, вода, баланс, фактори, развитие, природа, топло течение, острови, храна, климат, екологичен проблем, суровини, стопанство, усвояване, система, ефективност, промяна
Изводът е, че значителен дял от географските понятия се използват и при изучаването на геогра-фията на континентите и географията на океаните.Условие 3. Африка – древни финикийци, древни
египтяни, Вашку да Гама Южна Америка – Христофор Колумб, Америго
Веспучи, Фернандо Магелан Северна Америка – Лейф Ериксон, Христофор
Колумб, Витус Беринг Азия – Марко Поло, Вашку да Гама, Витус
Беринг Австралия и Океания – Вилем Янсон, Абел
Тасман, Джеймс Кук, Николай Миклухо-Маклай
Условие 4.
Условие 5. 1. Голям австралийски залив; 2. Голям бариерен риф; 3. Голяма вододелна планина; 4. Река Мъри; 5. Остров Тасмания; 6. Залив Карпентерия; 7. Езеро Еър; 8. Полуостров Кейп Йорк
Условие 6. Снимка 4. Зима, Снимка 5. Лято Климатичният пояс е субекваториален. Характерна е сезонната смяна на екваториални
и тропични въздушни маси. Действат мусони-те. През лятото те пренасят топъл и влажен въздух от океаните, а през зимата – студен и сух въздух от вътрешността на континента. В резултат на това през лятото падат значителни количества валежи, които често предизвикват наводнения. Най-застрашено от това природ-но бедствие е населението на полуострови-те Индостан и Индокитай, северната част на остров Шри Ланка и Филипинските острови.
Условие 7. Описанието се отнася за природната зона на пампата в Южна Америка. Природни зони със сходни условия за живот са формира-ни в Северна Америка (прерии) и Азия (степи).
� Разполага се в югоизточната част на Южна Америка и често е наричана „земята на гаучо-сите“.
� Релефът е еднообразен, равнинен. � Заема голяма част от субтропичния пояс в кон-
тинента. � Естествената растителност включва основно
диворастящи житни треви. � Пампаският елен, гуанакото, броненосецът и
щраусът нанду са сред най-интересните жи-вотни.
� Естествената растителност е почти напълно унищожена заради развитието на земеделието.
Условие 8. Снимка 6. Канада – насочва към стъпка 3. Опишете особеностите на населе-нието; посочете селищата и по-големи градове (виж с. 111 в учебника)
Снимка 7. Аржентина – насочва към стъпка 3. Опишете особеностите на населението; посо-чете селищата и по-големи градове (виж с. 111 в учебника)
Снимка 8. Япония – насочва към стъпка 3 (Опишете особеностите на населението; посо-чете селищата и по-големи градове) и стъпка 4. Посочете формата на управление.
Условие 10. Писмото е преминало през Атлантическия и Индийския океан. Достигнало е югозападното крайбрежие на Австралия по-ради посоката на океанските и морските тече-ния (Западноветрово течение и неговите раз-клонения) и въртенето на Земята около оста ѝ.
111
Предложените тестови варианти за входящ, тематичен и изходящ контрол съответстват на изискванията за точно определяне на целта на контрола (за ориентир са използвани параметри-те на учебната програма), неговото съдържание (тематично организирани знания, умения и ком-петентности) и равнището на усвоеност, на кое-то се проверява неговото усвояване от страна на обучаемите.
В тестовите варианти са използвани разноо-бразни тестови задачи, сред които най-приложи-ми са четири основни форми – закрити, откри-ти, задачи за установяване на съответствия и
за установяване на причинно-следствени връзки. Всяка форма има логична конструкция и ясни тех-нологични насоки спрямо нейното изпълнение.
Възможностите да се формира обективна оцен-ка на индивидуалните знания и компетентности на всеки ученик са обвързани с най-съществените позитиви от прилагането на тестовата форма на контрол. Предложени са верни отговори и препо-ръчителен брой точки на всяка от тестовите зада-чи (в зависимост от нивото на сложност на очак-ваните отговори), както и скалата за формиране на количествени оценки като относителен дял от максималния брой точки.
Част четвърта. КОНТРОЛ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ
112
1. На кой от въпросите НЕ дава отговор съвременната география?
А) Как влияят океанските течения върху климата на крайбрежията?Б) Кое определя цената на предлаганите стоки и услуги?В) Какви инструменти се използват за създаването на по-точни карти?Г) Защо населението нараства бързо в едни райони, а намалява в други?
2. Разстоянието между нос Рас ел Абиад и Иглен нос е 8000 km. С колко сантиметра е изобразено то на карта с М 1:40 000 000?
А) 42 сm Б) 20 сm В) 24 сm Г) 40 сm
3. В легендата на географската карта са отбелязани външният вид и значението на:
А) условните знаци В) способите на картографиранеБ) мащаба Г) градусната мрежа
4. Допълнете липсващото понятие в текста.
Земята се върти от запад на изток за 24 часа около мислена линия, която свързва Северния и Южния полюс. Тя се нарича ___________________________ .
5. За коя част от вътрешния строеж на Земята се отнася описанието?Тя е най-външната, твърда обвивка на Земята. Дебелината ѝ не е еднородна – под океаните е около 10 km, а под високите планини – 80 km.А) вътрешно ядро Б) земна кора В) външно ядро Г) земна мантия
6. Напишете името на континента, който липсва на изображението.
___________________________________
7. Напишете наименованията на формите на релефа пред техните описания.
________________________ – вдлъбната продълговата форма на релефа, наклонена в една посо- ка, образувана от рушителната дейност на река или ледник.________________________ – изпъкнала форма на релефа с ясно изразени подножие, склонове, било и върхове.________________________ – плоска и по-ниска от равнината форма с височина до 200 m.
8. Числото 10,0° от първия ред в климатограмата показва стойността на:
А) средна денонощна температураБ) средна месечна температураВ) годишна температурна амплитудаГ) средна годишна температура
ТЕСТ ЗА ВХОДНО НИВО „НИЕ И СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ“ ВАРИАНТ 1
113
15. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
9. Кой вид движение на водата в Световния океан представя изображението?
А) вълна Б) приливВ) океанско течение Г) отлив
10. Територията, от която реката и нейните притоци събират водите си, се нарича:
А) речна система В) главна река Б) водосборен басейн Г) речен режим
11. Свържете със стрелки типовете почви с териториите, в които са разпространени.
черноземни □ Плодородни почви, образувани около Екватора при постоянна ви-сока температура и голямо количество на валежите.
пустинни □ Тъмни на цвят почви, образувани в условията на умерен климат и предимно тревиста растителност.
латеритни □ В условията на високи температури, малко валежи и оскъдна расти-телност се образуват най-бедните на хранителни вещества почви.
12. Подчертайте излишното във всяка от двете колони понятия, свързани с населението на планетата.
� депресия � негроидна � изселване � монголоидна � средна гъстота � международна � миграция � европеидна
13. Държавите се делят на републики и монархии според признака:
А) големина на територията В) географско положение Б) форма на управление Г) брой на населението
14. Допълнете изреченията с географските факти за континента Африка.
Спрямо Гринуичкия меридиан по-голямата част от континента е разположена в полукълбо. Бреговата линия е разчле-нена. Най-големият полуостров е , а най-големият остров – .
15. Напишете в коя от природните зони на Африка е направена снимката.
114
16. Нанесете цифровите кодове на изброените реки и езера върху картата.
1. р. Конго 2. р. Нил 3. ез. Виктория4. ез. Танганика
17. Арабите и берберите са представители на:
А) смесените раси В) негроидната расаБ) европеидната раса Г) монголоидната раса
18. Оградете африканската страна, до която пътуването от България е най-кратко.
А) Нигерия В) Република Южна АфрикаБ) Алжир Г) Кения
19. Кой е най-големият по брой на населението град в Република Южна Африка?
А) Кайро В) ЙоханесбургБ) Претория Г) Александрия
20. Довършете изречението.
Антарктида се отличава със суров климат, който е резултат от , и .
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
115
1. На кой от въпросите НЕ дава отговор съвременната география.
А) Какви са причините за съществуването на различни природни зони?Б) Как се променя цената на обработваемата земя?В) Кои са белезите, по които едно селище се отличава от друго?Г) Как развитието на туризма влияе върху транспорта и търговията?
2. Разстоянието между нос Алмади и нос Рас Хафун на карта с М 1:40 000 000 е 18,8 сm. Какво е действителното разстояние между двете точки?
А) 7520 km Б) 5700 km В) 8000 km Г) 8700 km
3. Начините за изобразяване на географската карта, които се подбират в зависимост от нейно-то съдържание и включват цветове, линии и точки, се наричат:
А) условни знаци В) способи на картографиранеБ) мащаб Г) градусна мрежа
4. Допълнете липсващото понятие в текста.
При движението, в резултат на което се сменят годишните сезони и земната повърхност се огрява неравномерно, Земята обикаля около ____________________ .
5. За коя част от вътрешния строеж на Земята се отнася описанието?
Заема най-голяма част от обема на Земята. Температурата достига 2500°С, поради което част от нея е в полутечно състояние.
А) вътрешно ядро Б) земна кора В) външно ядро Г) земна мантия
6. Напишете името на океана, който е обозначен с цифра 1 на изображението.
__________________________________
7. Напишете наименованията на формите на релефа пред техните описания.
– вдлъбната форма на релефа, по-ниска от морското равнище; отбелязва се с отрицателно число. – изпъкнала форма на релефа със стръмни склонове и равно било. – обширно пространство с равна или нахълмена повърхност с надморска висо- чина до 500 m.
8. Числото 23,0° от първия ред в климатограмата показва стойността на:
А) средна денонощна температураБ) средна месечна температураВ) годишна температурна амплитудаГ) средна годишна температура
ТЕСТ ЗА ВХОДНО НИВО „НИЕ И СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ“ ВАРИАНТ 2
116
9. Стрелките на картата показват посоката на:
А) вълнитеБ) приливитеВ) океанските теченияГ) отливите
10. Реката заедно със своите притоци образува:
А) речен режим В) водосборен басейнБ) речна система Г) главен вододел
11. Свържете със стрелки типовете растителност с териториите, в които са разпространени.
пустинна □ в по-южните части на умерения климатичен пояс
широколистни гори □ в района на тропиците при постоянен недостиг на влага
смесени гори □ в планините на надморска височина от около 500 до 1000 m
12. Подчертайте излишното във всяка от двете колони понятия, свързани с проблемите на големите градове на планетата.
� повишени нива на шум � ограничен достъп до здравни услуги � големи количества изгорели автомобилни газове � пренаселване
� натоварен автомобилен трафик � затруднена обработка на отпадъците � голям брой пациенти на лекар � обезлюдяване
13. Държавите се делят на европейски, африкански и др. според признака:
А) големина на територията В) географско положениеБ) форма на управление Г) брой на населението
14. Допълнете изреченията с географските факти за континента Африка.
Голяма част от Африка е образувана преди около 200 млн. г., при разпадането на древния континент . По средна надморска височина Африка е от Азия и Антарктида. Най-обширната пустинна об-ласт в северната част на континента е , а в южната част – .
117
15. Нанесете цифровите кодове на избро-ените реки и езера върху картата.
1. ез. Чад 2. ез. Виктория 3. р. Замбези 4. р. Нигер
16. Напишете в коя от природните зони на Африка е направена снимката.
17. Пигмеите, бушмените и хотентотите са представители на:
А) европеидната раса В) негроидната расаБ) смесените раси Г) монголоидната раса
18. Оградете африканската страна, до която пътуването от България е най-продължително.
А) Нигерия В) Република Южна АфрикаБ) Алжир Г) Кения
19. Кой е най-големият по брой на населението град в Египет?
А) Кайро В) ЙоханесбургБ) Претория Г) Александрия
20. Довършете изречението.
Политическият статут на Антарктида е уникален, защото , и .
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
118
Име, фамилия ............................................................................................ клас ......... № ........
1. Свържете наименованията на крайните точки с посоката, в която се намират.
н. Галинас юг н. Кабо Бранко север н. Фроуърд изток н. Париняс запад
2. Подредете изброените обекти от север на юг в зависимост от местоположението им.
1. Лаплатска низина 2. Амазонска низина 3. Гвианска планинска земя 4. Оринокска низина 5. Патагония 6. Бразилска планинска земя
север юг
3. Значителни находища на железни, манганови, уранови и алуминиеви руди (боксити) има в:
А) Амазонската низина и Атакама Б) Бразилската и Гвианската планинска земяВ) Патагония и Андите Г) Лаплатската и Оринокската низина
4. Оградете двойката от климатични пояси, на която съответстват климатограмите.
А) екваториален и субекваториален Б) субекваториален и тропиченВ) субтропичен и умерен Г) екваториален и субтропичен
5. Разпознайте коя е южноамериканската река, която е представена схематично чрез водо-сборната си област. Опишете реката като приложите правилото.
Реката е Описание по правило:
ЮЖНА АМЕРИКА (ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ)
119
6. Оградете наименованието на природната зона, която се отличава с най-голямо видово раз-нообразие на растителността и животинския свят.А) зона на саваната Б) зона на пампатаВ) зона на пустините и полупустините Г) зона на влажните екваториални гори
7. Официалният език в повечето южноамерикански страни е:А) испански Б) португалски В) английски Г) френски
8. Напишете в легендата имената на страните, които имат излаз на Тихия океан.
9. Отбележете в таблицата кое твърдение за страните и стопанството на Южна Америка е вярно и кое – грешно. Отговорете с „ДА“ или „НЕ“.
ТВЪРДЕНИЕ ДА/НЕПовечето страни имат излаз на море или океан, което е предпоставка за развитието на морския транспорт, търговията, риболова и туризма.Водните ресурси във всички части на континента са достатъчни за производството на електроенергия, за напояване, за транспорт и за други стопански дейности.Най-развити в икономическо отношение са Бразилия, Аржентина, Боливия и Венесуела.Голямо е значението на водния и въздушния транспорт и все още е ограничено значението на железопътния и шосейния транспорт.
10. Определете групата от дейности, която съответства на стопанската специализация на Аржентина.А) производство на кафе и захарна тръстика, свиневъдство, автомобилостроене, нефтохимическа промишленостБ) добив на селитра, самолетостроене, железопътен и шосеен транспорт, туризъмВ) отглеждане на лама и гуанако, цитруси, електроника, химическа и текстилна промишленост, туризъмГ) говедовъдство, добив на сребро, кожарска, хранителна и текстилна промишленост, морски и въздушен транспорт
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
120
Име, фамилия ............................................................................................ клас ......... № ........
1. Оградете твърдението за сходствата в географското положение на Северна и Южна Америка, което НЕ е вярно.
А) Разположени са изцяло в Западното полукълбо. Б) Спрямо Екватора се намират изцяло в Северното полукълбо.В) Територията им се пресича от тропична окръжност. Г) На запад граничи с Тихия океан, а на изток – с Атлантическия океан.
2. Силни земетресения, вулканични изригвания и мощни гейзери се наблюдават:
А) в района на Големите американски езера Б) в АпалачитеВ) по северното крайбрежие на Мексиканския залив Г) в Кордилерите
3. Допълнете липсващите понятия в твърденията за полезните изкопаеми на Северна Америка.
С важно стопанско значение са находищата на ___________ и природен газ по крайбрежи-ето на _________________ залив, в Мисисипската низина и на полуостров ________________ . В __________________ има значителни запаси на оловно-цинкови руди, сребро и злато. Фосфорити са открити на полуостров _______________. Значителни запаси на каменна сол има в Кордилерите и в __________________________.
4. Попълнете стойностите и определете за кой климатичен пояс се отнася климатограмата.
Средна годишна температура – Годишна температурна амплитуда – Месечна температура (м.VІІ) – Количество на валежите (м. І) – Годишно количество на валежите –
Климатичният пояс е
5. За коя от северноамериканските реки се отнасят описанието и хидрограмата? Оградете верния отговор.
Извира от Голямото Робско езеро, отводнява езерото Атабаска и Голямо Мече езеро. Влива се чрез делта в Северния ледовит океан.
А) Мисисипи Б) МисуриВ) Колорадо Г) Макензи
СЕВЕРНА АМЕРИКА (ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ)
121
16. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
6. Напишете кое е животното на всяко от изображенията и коя природна зона обитава.
_______________________ ___________________________ _________________________________________________ ___________________________ __________________________
7. Кое твърдение за населението на Северна Америка е вярно? Оградете го.
А) Индианците и ескимосите са се преселили на континента от Южна Америка. Б) Най-старите запазени културни паметници в континента са от древните цивилизации на маите,
инките и ацтеките. В) В Северна Америка живеят над 574 млн. д., но прогнозите са, че до 2050 г. ще намалеят с около
136 млн. д. Г) Християнството е най-разпространената религия, а основните говорими езици са английският,
испанският и френският.
8. Подчертайте излишното географско понятие във всяка редица.
� Мексико, Белиз, Салвадор, Перу, Хондурас, Канада� Отава, Мексико, Манагуа, Сан Франциско, Вашингтон, Хавана� Куба, САЩ, Канада, Гватемала, Мексико, Никарагуа� Чикаго, Ню Йорк, Торонто, Хюстън, Вашингтон, Лос Анджелис
9. Оградете групата от стопански дейности, които са силно развити едновременно в САЩ и в Канада.
А) еленовъдство, металургия, електроника, транспортБ) отглеждане на цитруси и памук, енергетика, корабостроенеВ) говедовъдство, самолетостроене, автомобилостроене, туризъмГ) дърводобив, производство на вестникарска хартия, образование, търговия
10. Докажете с факти от изученото за страните в Северна Америка твърденията.
� САЩ са лидер в световната икономика. � Канада е една от най-слабо и неравномерно заселените страни в света.
122
Име, фамилия ............................................................................................ клас ......... № ........
1. Зачертайте излишните географски понятия в текста.
Условно границата между Европа и Азия се проследява от залива Байдарацка губа/Карско море по източното/западното подножие на планината Урал/Кавказ. На юг продължава по долина-та на река Емба/Днепър до Каспийско море. Следи южното подножие на Кавказ/Тяншан и достига до Черно море. Протокът Босфор е връзката между Черно и Егейско/Мраморно море.
2. Запишете цифровите кодове на формите на релефа срещу природните части на Азия, към които те се отнасят.
Природни части на Азия Форми на релефаА) Северна – 1. Голямата китайска равнинаБ) Източна – 2. ТяншанВ) Средна – 3. Западносибирска низинаГ) Южна – 4. Средносибирско платоД) Западна – 5. Хималаи
6. Месопотамска низина 7. Гоби 8. Индо-Гангска низина
3. Допълнете липсващите понятия в твърденията за полезните изкопаеми на Азия.
Големи находища на _______________ има на полуостров Индостан, на _____________ на полуостров Индокитай, а на __________________ – в Средносибирското плато. _____________ се добиват на полуостров Индостан и в Средносибирското плато. На _______________ се до-бива графит, а на ______________ – сяра.
4. Разпознайте проявлението на кой от климатичните елементи е показано в схемата.
А) континентални въздушни маси Б) летен и зимен мусонВ) океански въздушни маси Г) денонощна смяна на бризите
5. За коя от азиатските реки се отнася хидрограмата? Оградете верния отговор.
А) Ганг Б) ЕфратВ) Яндзъ Г) Об
6. Бамбукът, камфоровото дърво, чаеният храст, бамбуковата мечка и японският жерав са типични представители на растителността и животинския свят в източната част на зоната на:А) твърдолистните вечнозелени гори и храсти Б) влажните екваториални и тропични гориВ) саваните Г) горите в умерения пояс
АЗИЯ (ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ)
123
7. Оградете групата, която включва най-гъстонаселените територии в Азия.
А) Западносибирска низина, полуостров Корея, Малайски архипелагБ) Месопотамска низина, Гоби, полуостров ИндокитайВ) Японски острови, Голямата китайска равнина, Филипински островиГ) Индо-Гангска низина, Средносибирско плато, Тибетска планинска земя
8. Срещу земеделските култури и промишлените стоки запишете по една страна, специализи-рана в тяхното производство.
� чай – � фъстъци – � памук – � лешници – � копринени тъкани –
9. Групирайте в таблицата изброените понятия в зависимост от страната, за която се отнасят.
азиатски тигър, планински релеф, графит, Фуджияма, нископланински релеф, монархия, аквакултури, вносни суровини, Инчон, Осака, република, соя
Япония Република Корея
10. Разпознайте страната и съставете описание, като спазите последователността:
географско положение – природни условия – население – форма на управление – стопанство.
Страната е Географско описание:
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
124
Име, фамилия ............................................................................................ клас ......... № ........
1. Оградете твърдението за Австралия, което е неправилно.
А) Най-малкият по площ и средна надморска височина континент. Б) За Австралия не са типични земетресенията и вулканичната дейност. В) Бреговете са слабо разчленени. Г) Част е от древния континент Гондвана.
2. Подробно описание на бита и обичаите на населението на остров Нова Гвинея съставя:
А) Абел Тасман В) Николай Миклухо-Маклай Б) Джеймс Кук Г) Вилем Янсон
3. Географското положение на Австралия има две сходни черти с това на Антарктида. Оградете ги.
А) Разположени са изцяло в Южното полукълбо. Б) Граничат с три океана.В) Отдалечени са на голямо разстояние от останалите континенти. Г) През тях преминава 180°-ият меридиан.
4. В каква посока спрямо Австралия се разполага остров Нова Зеландия?
А) на изток В) на северозапад Б) на югоизток Г) на североизток
5. Обяснете действието на климатичните фактори, в резултат на което климатът на Австралия е преобладаващо сух и горещ.
Единствената голяма река в Австралия е __________ с притока си ____________ . Извира от _____________________ и се влива в ______________ океан. Най-голямото езеро в континента е ___________ . От повърхностните видове води в Австралия няма само _________________ .
7. Допълнете таблицата с растение или животно, които са типични и могат да се използват като символ за природната зона.
Природни зони Растения/Животни
Зона на влажните вечнозелени гори
Зона на саваните
Зона на тропичните пустини
Зона на твърдолистните вечнозелени гори и храсти
АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ (ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ)
125
Коя от природните зони на Австралия не е включена в таблицата?
8. Запишете какво изобразява всяка от снимките.
9. Запишете три характеристики на населението на Австралия.
10. Отбележете в таблицата кое твърдение е вярно и кое – грешно. Отговорете с „ДА“ или „НЕ“.
ТВЪРДЕНИЕ ДА/НЕ
Океания е особена територия, включваща повече от 7000 острова в централната и западната част на Тихия океан.
Най-големи сред островите в Океания са вулканичните по произход острови Нова Гвинея и Нова Зеландия.
По-голяма част от островите в Океания са открити по време на експедициите на Джеймс Кук.
Природата на кораловите острови е по-разнообразна от тази на вулканичните, защото има източници на прясна вода.
Австралийският съюз заема пето място по площ сред страните в света след Русия, Канада, Китай и САЩ.
Австралийският съюз е в групата на най-развитите страни в света.
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
126
1. Допълнете изреченията с географските факти за Южна Америка.
Континентът е разположен е разположен от двете страни на Екватора, но по-голямата му част е в ___________ полукълбо. Ограден е от водите на ________ океана и _______ море. Естествената сушева връзка със Северна Америка е чрез ________________ провлак.
2. Изчислете относителната височина между най-високата и най-ниската точка на отбеляза-ните на профила на релефа форми.
Отговор: Относителната височина е ________________________________
ТЕСТ ЗА ИЗХОДНО НИВО „ГЕОГРАФИЯ НА КОНТИНЕНТИТЕ И ОКЕАНИТЕ“ ВАРИАНТ 1
3. Кое от твърденията се отнася едновременно за пампата в Южна Америка и за прериите в Северна Америка?
А) Намират се в източната част на континента.Б) Разположени са само в умерения климатичен пояс.В) Добре стопански усвоени са.Г) Бизоните са типичните обитатели на природната зона.
4. Запишете понятията, свързани с населението и страните на Южна Америка, за които се отнасят описанията.
________________ – родени от смесените бракове между индианци и европейци. ________________ – страна с издължена форма и дълга брегова линия с Тихия океан. Граничи с Перу, Боливия и Аржентина.________________ – представители на местното население, които създават в миналото древни ци- вилизации, а днес са мнозинство в страни като Перу и Боливия.
5. Запишете името и столицата на южноамериканската страна, за която се отнасят изображе-нията.
Страната е ________________________ . Нейната столица е ____________________ .
127
6. Оградете групата от форми на релефа, които са разположени в Северна Америка.
А) Големи равнини, Индо-Гангска низина, Кордилери, Голяма вододелна планинаБ) Апалачи, Кордилери, Лаплатска низина, ГобиВ) Кордилери, Апалачи, Мисисипска низина, Големи равниниГ) Мисисипска низина, Тяншан, Оринокска низина, Кордилери
7. За коя от природните зони на Северна Америка са типични растителните и животинските видове от снимките?
А) тайга В) тундра Б) широколистни и смесени гори Г) твърдолистни вечнозелени гори и храсти
8. Под всяко изображение напишете към коя раса принадлежи представителят на населението в Северна Америка.
____________________________ ___________________________9. Определете за стопанството на коя страна от Северна Америка се отнася описанието.
В земеделието се произвеждат главно пшеница, ечемик и царевица. Важно значение имат говедовъдството, еленовъдството и риболовът. Енергетиката се базира на собствени горива и водни ресурси. Една от десетте най-търговски нации в света.
Страната е _____________________________10. Оградете комбинацията от двойки „океан – посока“, която е вярна за границите на конти-
нента Азия.
А) Тихи океан – запад, Северен ледовит океан – север, Индийски океан – юг Б) Индийски океан – запад, Тихи океан – изток, Северен ледовит океан – северВ) Северен ледовит океан – север, Тихи океан – изток, Индийски океан – юг Г) Индийски океан – изток, Северен ледовит океан – запад, Тихи океан – юг
11. Допълнете в таблицата вида на изброените форми на релефа в Азия.
вид обект наименование вид обект наименование
Ключевска сопка Месопотамска
Хималаи Голямата китайска
Западносибирска Гоби
128
12. Разпознайте за кое от езерата в Азия се отнася текстът.
Запълва най-дълбоката депресия на сушата. Намира се на полуостров Арабия на 430 метра под морското равнище. То е най-дълбокото солено езеро на планетата.
А) Каспийско море Б) Мъртво море В) Байкал Г) Аралско море
13. За коя от азиатските страни се отнася описанието?
В превод името ѝ означава „велика страна“. Релефът е ниско- и среднопланински, кли-матът е умерен и субтропичен, притежава значителни водни и горски ресурси. Средната гъстота на населението е 509 д./km2. Основни религии са будизмът и християнството. Сто-панството ѝ е сред най-бързо развиващите се в света.А) Република Корея В) Япония Б) Турция Г) Китай
14. Към кое от крайбрежията на Австралия се отнасят полуостров Кейп Йорк и залив Карпентерия?
А) западно Б) източно В) северно Г) южно
15. Крайните южни части на континента Австралия се намират в:
А) субтропичния климатичен пояс В) субекваториалния климатичен поясБ) умерения климатичен пояс Г) тропичния климатичен пояс
16. Кое от твърденията за Австралийския съюз е НЕВЯРНО?
А) Най-гъсто населени са югоизточните части на страната.Б) Водеща е сред страните в света по брой овце и на първо място по износ на вълна.В) Основните земеделски култури са соя, киви, фъстъци и чай.Г) Преобладаващата част от населението на страната е преселено.
17. Маорите са представители на местното население на:
А) остров Нова Зеландия В) остров Нова ГвинеяБ) остров Таити Г) остров Тасмания
18. Кое опасно природно явление, проявяващо се в Тихия и Индийския океан, разпознавате на снимката?
Явлението е____________________________
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
129
17. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
1. Допълнете изреченията с географските факти за Южна Америка.
Континентът има ___________ разчленени брегове. Единствено по _____________ крайбрежие има много острови, протоци и малки тесни заливи. По-големите остро-ви са ___________________ и Галапагоските острови, а един от най-обширните заливи е __________________.
2. Изчислете действителното разстояние между Атакама и р. Парагвай с помощта на хори-зонталния мащаб на профила на релефа.Отговор: Действителното разстояние е ________________________________
ТЕСТ ЗА ИЗХОДНО НИВО „ГЕОГРАФИЯ НА КОНТИНЕНТИТЕ И ОКЕАНИТЕ“ ВАРИАНТ 2
Страната е ________________________ . Нейната столица е ____________________ .
3. Кое от твърденията се отнася едновременно за пампата в Южна Америка и за прериите в Северна Америка?
А) Използват се за пасища и за обработваеми земи. Б) Разположени са по западните крайбрежия на континентите. В) Разполагат се в умерения климатичен пояс. Г) Пампаският елен и гуанакото са типичните обитатели на природната зона.
4. Запишете понятията, свързани с населението и страните на Южна Америка, за които се отнасят описанията.
________________ – страна с излаз на Карибско море, богата на нефт. ________________ – родените от смесените бракове между представители на негроидната и евро- пеидната раса.________________ – страна, носеща името на велик откривател и известна с богатите находища на въглища.
5. Запишете името и столицата на южноамериканската страна, за която се отнасят изображе-нията.
130
6. Оградете групата от форми на релефа, които са разположени в Северна Америка.
А) Кордилери, Апалачи, Мисисипска низина, Големи равнини Б) Апалачи, Кордилери, Лаплатска низина, Гоби В) Големи равнини, Индо-Гангска низина, Кордилери, Голяма вододелна планина Г) Мисисипска низина, Тяншан, Оринокска низина, Кордилери
7. За коя от природните зони на Северна Америка са типични растителните и животинските видове от снимките?
А) тайга В) тундра Б) широколистни и смесени гори Г) твърдолистни вечнозелени гори и храсти
8. Под всяко изображение напишете към коя раса принадлежи представителят на населението в Северна Америка.
___________ _______________ ___________________________
9. Определете за стопанството на коя страна от Северна Америка се отнася описанието.
Земеделието е високопродуктивно и механизирано. Заема водещо място в света по износ на пшеница, царевица и соя. Развити са всички обработващи дейности, сред които важно значе-ние имат енергетиката, самолетостроенето и авиокосмическата индустрия.
Страната е _______________________________
10. Оградете комбинацията от двойки „океан – посока“, която е вярна за границите на конти-нента Азия.
А) Индийски океан – запад, Тихи океан – изток, Северен ледовит океан – северБ) Тихи океан – запад, Северен ледовит океан – север, Индийски океан – юг В) Индийски океан – изток, Северен ледовит океан – запад, Тихи океан – югГ) Северен ледовит океан – север, Тихи океан – изток, Индийски океан – юг
11. Допълнете в таблицата вида на изброените форми на релефа в Азия.
вид обект наименование вид обект наименование
Гоби Индо-Гангска
Средносибирско Мъртво море
Тибетска Тяншан
131
12. Разпознайте за кое от езерата в Азия се отнася текстът.
Максималната му дълбочина е 1642 m. В него се вливат 336 реки, но изтича само една. Съдържа около 25% от световните запаси на пресни води, поради което е определяно като най-големия естествен резервоар в света.А) Каспийско море Б) Байкал В) Мъртво море Г) Аралско море
13. За коя от азиатските страни се отнася описанието?
Разположена е в Източна Азия и граничи с 14 държави. Разполага със значителни запаси на полезни изкопаеми. Благоприятните почвено-климатични условия дават възможност да се отглеждат по две и три реколти годишно. Средната гъстота на населението е 143 д./km2. Около 90% от населението живее в източната част на страната. Има последователи на будизма, християнството, исляма и др. религии.
А) Република Корея Б) Турция В) Япония Г) Китай
14. Най-близо разположеният остров до крайбрежията на Австралия е:
А) остров Нова Зеландия В) остров Суматра Б) остров Нова Гвинея Г) остров Тасмания
15. Две трети от територията на континента Австралия попадат в границите на:
А) субтропичния климатичен пояс В) субекваториалния климатичен поясБ) умерения климатичен пояс Г) тропичния климатичен пояс
16. Кое от твърденията за Австралийския съюз е НЕВЯРНО?
А) През ХХІ век се увеличава делът на заселниците от Азия.Б) По средна гъстота е на последно място сред населените части на планетата.В) Енергетиката се базира на собствени въглища и богати водни ресурси.Г) С местни суровини се произвеждат химически изделия, вълнени и памучни изделия, вино и млечни изделия.
17. Папуасите са представители на местното население на:
А) остров Нова Зеландия В) остров Нова ГвинеяБ) остров Таити Г) остров Тасмания
18. Кое природно явление, проявяващо се в югозападната част на северноамериканското край-брежие на Атлантическия океан, разпознавате на снимката?
Максимален възможен брой точки: ................ Индивидуален брой точки: ................ По скалата за оценяване от ...... до ....... точки Оценка: ............................................... Подпис на родителя: .......................................... Подпис на учителя: ...........................
132
ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИТЕ ВАРИАНТИ ЗА ВХОДНО НИВО И СИСТЕМА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
ВАРИАНТ 1
№ на въпрос
Верен отговор Брой точ-ки
1 В) Какви инструменти да се използват за създаването на по-точни карти? 1
2 Б) 20 сm 1
3 А) условните знаци 1
4 земна ос 2
5 Б) земна кора 1
6 Антарктида 2
7 долина, планина, низина 3
8 Г) средна годишна температура 1
9 А) вълна 1
10 Б) водосборен басейн 1
11 Черноземни – Тъмни на цвят почви, образувани в условията на умерен климат и предимно тревиста растителност.Пустинни – В условията на високи температури, малко валежи и оскъдна растителност се образуват най-бедните на хранителни вещества почви.Латеритни – Плодородни почви, образувани около Екватора при постоянна висока температура и голямо количество на валежите.
3
12 � депресия � международна
2
13 Б) форма на управление 1
14 Източното, слабо, Сомалия, Мадагаскар 4
15 Зона на саваните 1
16 Вж. атласа 4
17 Б) европеидната раса 1
18 Б) Алжир 1
19 В) Йоханесбург 1
20 географското положение, ледената покривка и голямата надморска височина 3
общ брой точки: 35 ВАРИАНТ 2
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 Б) Как се променя цената на обработваемата земя? 1
2 А) 7520 km 1
3 В) способи на картографиране 1
4 Слънцето 2
5 Г) земна мантия 1
6 Северен ледовит океан 2
7 депресия, плато, равнина 3
133
8 В) годишна температурна амплитуда 1
9 В) океанските течения 1
10 Б) речна система 1
11 Пустинна растителност – в района на тропиците при постоянен недостиг на влага. Широколистни гори – в по-южните части на умерения климатичен пояс. Смесени гори – в планините на надморска височина от около 500 до 1000 m.
3
12 � ограничен достъп до здравни услуги � обезлюдяване
2
13 В) географско положение 1
14 Гондвана, по-ниска, Сахара, Калахари 4
15 Вж. атласа 4
16 Зона на влажните екваториални гори 1
17 В) негроидната раса 1
18 В) Република Южна Африка 1
19 А) Кайро 1
20 не принадлежи на нито една държава, територията е неутрална и може да се използва само за мирни цели.
3
общ брой точки: 35
СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ПРИ МАКСИМАЛЕН БРОЙ 35 ТОЧКИ
ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ БРОЙ ТОЧКИ ОЦЕНКА
до 25% до 9 Слаб 226 – 40% 10 – 14 Среден 341 – 60% 15 – 21 Добър 461 – 80% 22 – 28 Много добър 5
81 – 100 % 29 – 35 Отличен 6
ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ „ЮЖНА АМЕРИКА“
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 н. Галинас – север, н. Кабо Бранко – изток, н. Фроуърд – юг, н. Париняс – запад 42 6
3 Б) Бразилската и Гвианската планинска земя 14 Б) субекваториален и тропичен 25 Амазонка 1+56 Г) зона на влажните екваториални гори 17 А) испански 1
8 5. Колумбия; 6. Перу; 11. Еквадор; 12. Чили 4
9 ДА – НЕ – НЕ - ДА 4
10 Г) говедовъдство, добив на сребро, кожарска, хранителна и текстилна промишленост, морски и въздушен транспорт
1
общ брой точки: 30
4 3 2 6 1 5север юг
134
ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ „СЕВЕРНА АМЕРИКА“
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 Б) Спрямо Екватора се намират изцяло в Северното полукълбо. 1
2 Г) в Кордилерите 1
3 нефт, Мексиканския, Аляска, Кордилерите, Флорида, Големите равнини 6
4 Средна годишна температура – 25,2°С Годишна температурна амплитуда – 6,9°С Месечна температура (м.VІІ) – 28°С Количество на валежите (м. І) – 70 mm Годишно количество на валежите – 1190 mm Климатичният пояс е тропичен.
5+2
5 Г) Макензи 2
6 бизон – степи (прерии), алигатор – савани, овцебик - тундра 3
7 Г) Християнството е най-разпространената религия, а основните говорими езици са английският, испанският и френският.
1
8 Перу (тя е в Южна Америка) Сан Франциско (не е столица) Куба (островна държава) Торонто (град в Канада)
4
9 В) говедовъдство, самолетостроене, автомобилостроене, туризъм 1
10 � САЩ заемат водещо място в света по износ на пшеница, царевица и соя. Отглеждат се памук, захарна тръстика, цитруси и тютюн. Силно развити са говедовъдството, птицевъд-ството и свиневъдството. Произвеждат се автомобили, кораби, самолети, високоскорост-ни влакове, космически кораби и апаратура, земеделски машини, електроника, химически и металургични изделия. � Населението е 36 млн. д., а средната гъстота е една от най-ниските в света – 3,6 д./
km2. Около 90% от населението живее покрай границата със САЩ в ивица, широка 300 – 400 km.
4
общ брой точки: 30
ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ „АЗИЯ“
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 Карско, западното, Кавказ, Днепър, Тяншан, Егейско. 3 (6х0,5)
2 А) Северна – 3, 4 Б) Източна – 1 В) Средна – 2, 7Г) Южна – 5, 8 Д) Западна – 6
5
3 железни руди, калаени руди, никелови руди, диаманти, о. Шри Ланка, Японските острови
6
4 Б) летен и зимен мусон 1
5 Б) Ефрат 1
6 А) твърдолистните вечнозелени гори и храсти 1
7 В) Японски острови, Голямата китайска равнина, Филипински острови 1
8 � чай – Индия, Китай, Шри Ланка � фъстъци – Индия, Индонезия, Китай � памук – Китай, Пакистан, Индия � лешници – Турция � копринени тъкани – Япония, Китай, Република Корея
5
135
9 Япония � планински релеф � Фуджияма � монархия � вносни суровини � Осака � аквакултури
Република Корея � азиатски тигър � графит � нископланински релеф � Инчон � република � соя
1
10 Китай 1+5
общ брой точки: 30
ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИ ВАРИАНТ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ „АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ“
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 А) Най-малкият по площ и средна надморска височина континент. 1
2 В) Николай Миклухо-Маклай 1
3 А) Разположени са изцяло в Южното полукълбо.В) Отдалечени са на голямо разстояние от останалите континенти
2
4 Б) на югоизток 1
5 Географското положение – разположен е между 10° и 39° ю.г.ш., като в максималната си ширина е в тропичните географски ширини. През него преминава Южната тропична окръжност. Въздушни маси – влияние на тропичните въздушни маси. Влияние на океански и морски течения – северното и източното крайбрежие са под въздействието на топли течения (Южнопасатно и Източноавстралийско)
3
6 Мъри, Дарлинг, Голямата вододелна планина, Индийския, Еър, ледници 6
7 Зона на влажните вечнозелени гори – евкалипти, дървовидна папрат, лиани, бамбук; кенгуру, коала, птица лира, райска птица Зона на саваните – акация, бамбукови и тревни дървета, таралежова и кенгурова трева; кенгуру, щраус ему, диво куче динго, термити Зона на тропичните пустини – таралежова трева; тайпан, тигрова змия Зона на твърдолистните вечнозелени гори и храсти – евкалипти, южен бук, вечнозелен бор араукария; кенгуру, ехидна, папагали какаду Природната зона, която не е включена в таблицата, е зоната на широколистните и смесените гори.
4+2
8 абориген, коала, птица киви 3
9 � Най-малък по брой на населението и с най-ниска средна гъстота. � Населението е крайно неравномерно разпределено. � Аборигените са местното население на континента. � Преобладаваща част от съвременното население са потомци на европейските пресел-ници.
� Официалният език в Австралия е английският, а най-разпространената религия е хрис-тиянството.
4
10 ДА – НЕ – ДА – НЕ – НЕ - ДА 3
общ брой точки: 30
136
СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ПРИ МАКСИМАЛЕН ВЪЗМОЖЕН БРОЙ 30 ТОЧКИ
ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ БРОЙ ТОЧКИ ОЦЕНКА
до 25% до 8 Слаб 226 – 40% 9 – 12 Среден 341 – 60% 13 – 18 Добър 461 – 80% 19 – 24 Много добър 5
81 – 100 % 25 – 30 Отличен 6
ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИТЕ ВАРИАНТИ ЗА ИЗХОДНО НИВО ВАРИАНТ 1
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 Южното, два, едно, Панамския 42 6000 m 33 В) Добре стопански усвоени са. 14 метиси, Чили, индианци 35 Аржентина, Буенос Айрес 46 В) Кордилери, Апалачи, Мисисипска низина, Големи равнини 17 А) тайга 18 монголоидна, европеидна 29 Канада 210 В) Северен ледовит океан – север, Тихи океан – изток, Индийски океан – юг 111 вулкан, планина, низина, низина, равнина, пустиня 312 Б) Мъртво море 113 А) Република Корея 214 В) северно 115 А) субтропичен климатичен пояс 116 В) Основните земеделски култури са соя, киви, фъстъци и чай. 117 А) остров Нова Зеландия 118 цунами 3
общ брой точки: 35
ВАРИАНТ 2
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 слабо, югозападното, Огнена земя, Ла Плата 2
2 1250 km 33 А) Използват се за пасища и за обработваеми земи. 14 Венесуела, мулати, Колумбия 35 Бразилия, столица – Бразилия 26 А) Кордилери, Апалачи, Мисисипска низина, Големи равнини 17 В) липсата на екваториален пояс в Северна Америка 18 В) тундра 19 негроидна, монголоидна 210 САЩ 2
137
11 Г) Северен ледовит океан – север, Тихи океан – изток, Индийски океан – юг 112 пустиня, плато, планинска земя, низина, депресия, планина 313 Б) Байкал 114 Япония 315 Г) Китай 216 Б) остров Нова Гвинея 117 Г) тропичен климатичен пояс 118 В) Енергетиката се базира на собствени въглища и богати водни ресурси. 119 В) остров Нова Гвинея 120 торнадо 3
общ брой точки: 35
ОТГОВОРИ НА ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ТЕСТ „НИЕ И СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ“ ОТ УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА
№ на въпрос
Верен отговор Брой точки
1 природата – А, Д обществото – Б, Г стопанството – В, Е 32 В) 80° ю.г.ш. и 10° з.г.д. 13 Б) 75 km 24 Б) Южна Америка и Антарктида 15 плато, котловина, депресия 36 Б) ядро 17 А) вятър 18 В) За какво се използват водите ѝ? 19 Г) западно 110 А – Зона на влажните екваториални гори
Б – Зона на тропичните пустини В – Зона на горите в умерения пояс
6
11 +, +, -, - 412 Мозамбикска низина; Заирска котловина; Килиманджаро 313 Б) Граничат с Атлантическия и Индийския океан 114
1 – Гвинейски залив2 – о. Мадагаскар3 – Сахара4 – р. Нил5 – Килиманджаро
5
15 пасати 216 Б) субекваториален 217 независими, колонии, географско положение, форма на управление 418 Египетските пирамиди 219 добив на полезни идкопаеми, земеделие и др. 320 Австралия – 2, Африка – 4, Атлантически океан – 5, Тихи океан – 7 4
общ брой точки: 50
18. Книга за учителя по география и икономика за 6. клас – С. Дерменджиева и др.
138
ОТГОВОРИ НА ТРЕНИРОВЪЧЕН ТЕСТ „БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ КОНТИНЕНТИ И ОКЕАНИ“ ОТ УЧЕБНАТА ТЕТРАДКА
Задача 1.
Особености Южна Америка
Северна Америка
Азия Австралия
на север от Eкватора + +
изцяло в Източното полукълбо +
Граничи с два океана. + +
Произхожда от стария континент Лавразия. +
активна вулканична дейност по западното крайбрежие
+ +
Липсват ледници. +
с 3 отточни области +
Има екваториален климат. + +
с територии, заети от савани + + + +
Задача 2.
Задача 3. Водоравно: 1. Пасати; 2. Атакама; 3. Колорадо; 4. Клен; 5. Коала; 6. Амазонка; 7. Ганг; 8. Тундра; 9. Хималаи;
Отвесно: Аконкагуа.Задача 4. 1. Влажни екваториални гори (Южна Америка, Азия, Океания); 2. Саваните (Южна Америка,
Северна Америка, Азия, Австралия); 3. Зона на полярните пустини (Северна Америка и Азия); 4. Зона на тропичните пустини (Южна Америка, Северна Америка, Азия, Австралия).
Задача 5. Северен ледовит океан – Той е с най-голяма соленост на водата.; Атлантически океан – По крайбрежията му са около 80% от вулканите на Земята.; Индийски океан – С най-голям брой остро-ви.; Тихи океан – Пресича се от Гринуичкия меридиан.
Задача 6. А) Южна Америка; Б) Австралия; В) Азия; Г) Северна Америка.Задача 7. 1. Бразилия; 2. Турция; 3. Китай; 4. САЩ; 5. Нова Зеландия; 6. Япония.
4 1 2 3 6 5
4
7
1 2 8
6 3
5
9
проф. д-р Стела Малчева Дерменджиевадоц. д-р Петя Димитрова Събевапроф. д-р Петър Михайлов Стояновгл. ас. д-р Надежда Илийчова Николова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 6. КЛАС
Редактор Цветелина ПейковаХудожник на корицата и графичен дизайн Бояна ПавловаХудожник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Славянка Мундрова
ISBN 978–954–01–3513–7
Българска. Издание I. Формат 60х90/8. Печ. коли. 17,50. Изд. коли. 17,50.Код 40607101154.
Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Смилков“ ЕООД – Благоевград
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ГЕОГРАФИЯИ ИКОНОМИКА
Стела Дерменджиева
Петя Събева
Петър Стоянов
Надежда Николова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Стела Дерменджиева • Петя Събева • Петър Стоянов • Надежда Николова
ISBN 978-954-01-3513-7
Цена 9,00 лв.