opforce magazine issue 3 bulgaria

P a r a c h u t i s t e s

d'Infanterie de Marine

Брой 3О

ктомври 2010

Legion de entrangere

Милитарно списание на еърсофт реконструкция

VSR-10 G-Spec

commandos marines

SOCOM Tokyo Marui

Въор

ъжен

ите

сили

на

Фра

нция

Forcemagazine

Op

Превод: Andrzej Walaszek

On targetOp

Force

2

4

6

8

10

12

14

16

18

20

22

24

26

28

30

32

34

36

38

40

42

44

46

48

50

52

54

56

58

60

62

64

66

68

70

4. Troupes de Marine

8. 1er RPIM

10. Commandos Marine

18. Legion Entrengere

24. SOCOM mk 23 Tokyo Marui без тайни

28. Легионери от Лодз

36. CCE

44. RCIR

50. Ration Individuelle D’Exercice (RIE)

54. Battle ready

56. Under the Burlap

58. VSR 10 G-Spec Tokyo Marui

64. Роб Фърлонг и горещи петдесетки

68. В следващия брой

18-23 Една от най -известния единица по света - Чуждестранен ле-гион.Изключителна смесица на различни култури и личности. Преди всичко съ-протива и чест. Точно това характери-зира войниците на Legion Entrengere.

36-43 Има стотици начини, за да се слива със среда.Сравнителен тест на униформи и каму-флажи на различни армии по света. Гла-вен герой обаче, е CCE – униформа на Френската армия.

48-52 Как да се приготви ядене-то, за да войник не убива готвача?По -дълбок тест на хранитрелни пор-циони на Френската Armee de Terre. Всички вкусове от държавата на Лоара затворени в неголяма кутия. Дали си струвало? Убеди си сам.

Oт Редакторa

3

Най на края излиза – трети брой на OpForce Magazine. Трябваше да се го чака, но мисля, че си струва. Какво ще намерите в броя? Със сигурност полезни информации за реконструктори и стилизатори.Последователно повишаваме броя на статиите, които можете да намерите в списанието. В този из-дание ще прочетете много полезни неща, главно свързани с Armees Francaises (Въоръжени сили на Франция). Ще се съсредоточим главно върху две главни части – Armee de Terre (Сухопътни войски) и Marine Nationale (Морски войски), както и в предишните броеве. От тези два вида войски ще изберем единици, които ще бъдат интересни за бъдещи реконструктори и стилизатори.Ще заместим също и тестове. Особено предлагам да се запознаете с опис на реплика на френска маски-ровъчна униформа CCE, която може да бъде идеален заместник за трудно достъпни оригинали. Освен това ще разберете какво яде френски войник по време на походни действия, защото ще хвърлим око на френски хранителни порциони. Това, обаче, няма да бъде кратък опис за това, какво се намира в пакета, а само обширен анализ от консуматорска гледна точка. Благодарение на OpForce Magazine ще имате възможност да опитате деликатесите – само ако ще вземете участие в конкурс, който приготви-хме за Вас.

В част „Под зебло” ще намерите много интересни и, надяваме се, полезни информации. Декстер, както винаги, ще се сподели с неговото занние и опит по тема на снайперски и газови реплики, разделявайки ги на части.Желаем Ви леко четиво.

Редактор OpForce Magazine,Tomasz Niwiński

Op

Force

Troupes de Marine

Troupes de MarineМорска свиня (Marsouins) – морски бозайник от семейство делфини. Характерна черта на този жанр е употребяване на тактика по време на морски лови, силни връзки между определени съще-ства; делфини оказват толкова силни връзки, че са способни да придружават на ранени или болни същества, в случай на опансост построяват се в редица, опазвайки по-малки и по-слаби същества; известни по привързаност към хора, симптом на което може да бъде придружване на човешки ко-раби при морски пътувания. Във френските въоръжени сили популярно и неофициално название на войници на Морска пехота. Генеза на названието е свързана с факта, че войници на Морската пехо-та плуват с кораби и вземат участие в борби, но всъщност никога не са били тяхната част.

Troupes de Marine (Морската пехота) е една от най-старите този вид формации по све-

та. Създадена е през 1662 година от кардинал Ришельо. Новата единица, в състава на която обаче, в голяма степен влизат войници изпъл-няващи служба на кораби като канонири, мор-ската пехота и земноводни части, е наричана Corps royal de l’infanterie de la Marine. В такава форма Корпусът остава над 150 години, за да през 1 януари 1786 година e застъпен с Corps royal de Canonniers-Matelots, който щеше да е опит за застъпване на войници от морската пехота с части на моряци.. Обаче през 21 януари 1816 го-дина кралският едикт на Луи XVIII реактивира единицата в сила на два полка. Този брой, най-вероятно заради колониална експанзивност на Франция, се повишава бързо. В края на XIX век брой на полките е повишен до осем, включаващи два артилерийски полка - L’artillerie de Marine. Едновременно, през половината на XIX век, Воен-номорските сили на Франция създават нова еди-ница, която се нарича Fusiliers-Marins. Части на тази формация, заради проблеми, които имат Военноморските сили с получаване на съответ-на подкрепа на морската пехота от министер-ство на флота, получават задача да застъпват Морската пехота като сили придадени за воен-ни кораби.

През 7 юли 1900 година Troupes de Marine са из-ключени от юрисдикция на министерство-то на флота и включени в колониалните сили (Troupes Coloniales), които са подчинени на Ми-нистерството на война. По време на Втората световна война колониални единици наричат се Bataillon d’Infanterie de Marine du Pacifique и, тренирани от американци, вземат участие в десанти на Съюзници в Корсика и Либия, после вземат участие в операция „Драгун”, след която единицата кацва на терена на южна Франция.След завършване на бойни действия в Европа, Французи искат от американците да пренесат

база на единицата в района на Пацифик, за да след завършването на война с Япония единицата може да взема участие във възстановяване на френски колонии на терени на Далечния Изток. Заради доста голям проблем с логистика при преместване на толкова голяма единицата от един театър към втори, идеята е изоставена.Следвоенната ера във френската колониална политика характеризира се с бърза загуба на за-дморски територии и доминиони, променяват се също потреби по отношение на въоръжените сили, предназначени за действия в тези опера-ционни области. Влияние върху това може да се отбележи чрез промяна на назование на Troupes Coloniales (Колониални сили) с Troupes d’ Outre-Mer (Задморски сили), която става през 1 де-кември 1958 година, но после пък се променява на Troupes de Marine – този път за всички колони-ални сили. Възстановената единица на морска-та пехота става, заедно с 9e Brigade d’Infanterie de Marine, първа асоциация на Сили за бързо реа-гиране (Forces d’Intervention). През 1964 до Forces d’Intervention са добавени две въздушно-десантни бригади и бригада на моторизирана пехота и е преименувана на 11th Division d’Intervention, коя-то след 7 години е оформена в 11-та парашут-на дивизия. През 1976 година Troupes de Marine е разпускана от състава на дивизия, за да може да се произведе различна единица на сили за бързо реагиране и е прибавена до 9e Brigade d’Infanterie de Marine (9-та бригада морска пехота), която чрез добавяне повишава брой на войници и ста-ва 9e Division d’Infanterie de Marine (9-та дивизия морска пехота). Формацията влиза в състав на интервенционни сили като единица със специ-ално предназначение към действия свързани с морски десант. Сега Troupes de Marine влизат в състав на 9e Brigade Légère Blindée de Marine (9-та бригада морска пехота). Régiment de Marche du Tchad (RMT) в Ноайон

5

RICM (Régiment d’Infanterie de Chars de Marine) (RICM) 9e BLBMa в Поатие

Régiment d’Infanterie de Marine du Pacifique - Nouvelle Calédonie (RIMaP-NC) Nouméa (Нова Ка-ледония)

Régiment d’Infanterie de Marine du Pacifique - Polynésie (RIMaP-P) в Папеете

1er Régiment d’Artillerie de Marine (1er RAMa) в Лаон

1er Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (1er RPIMA) в Байон

1er Régiment d’Infanterie de Marine (1er RIMa) в Ангулем

2e Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (2e RPIMa) в Пьерфон

2e Régiment d’Infanterie de Marine (2e RIMa) 9e BLBMa в Льо Ман

3e Régiment d’Artillerie de Marine (3e RAMa) в Canjuers

3e Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (3e RPIMa) в Каркасон

3e Régiment d’Infanterie de Marine (3e RIMa) 9e BLBMa в Ван

5e Régiment interarmes d’outre-mer (5e RIAOM) в Джибути

6e Bataillon d’Infanterie de Marine (6e BIMa) в Ли-бревил (Габон)

8e Régiment de Parachutistes d’Infanterie de Marine (8e RPIMa) в Кастр

9e Régiment d’Infanterie de Marine (9e RIMa) в Ка-йен (Френска Гвиана)

11e Régiment d’Artillerie de Marine (11e RAMa) 9e BLBMa в Saint-Aubin-du-Cormier

21e Régiment d’Infanterie de Marine (21e RIMa) в Фрежюс

22e Bataillon d’Infanterie de Marine (22e BIMa) 9e

BLBMa в Нант

23e Bataillon d’Infanterie de Marine (23e BIMa) в Дакар (Сенегал)

33e Régiment d’Infanterie de Marine (33e RIMa) в Фор дьо Франс (Мартиника)

41e Bataillon d’Infanterie de Marine (41e BIMa) в Пуант-а-Питр (Гваделупа)

43e Bataillon d’Infanterie de Marine (43e BIMa) в Port-Bouet (Кот д’Ивоар)

72e Bataillon d’Infanterie de Marine (72e BIMa) в Марсилия

1er RPIMa сега не влиза в състава на дивизия, за-щото е предназначен за специалните задачи.


Troupes de Marine

Op

Force

7Снимки: Guillaume Rueda

1er RPIM

Op

Force 1er Régiment de Parachutistes d’Infanterie

de MarineНачалото на учредение на единицата се датира

на 1622 година, когато единици на армия се обединяват с екипаж на кораби, за да изпълняват роля на морската пехота. Поради тази причина история на еди-ницата е съобраз-на с Infanterie de Marine. Съвременни ко-рени обаче имат начало малко по късно, през 1941. Полкът е наслед-ник на традиция на два полка на въздушнодесант-ните спецчасти SAS (Special Air Service) на свободните французи, които служат в велико-британска бригада на SAS по време на II световна во-йна. Двата полка, които са част от 1ère Compagnie de Chasseurs Parachutistes (пара-шутна компания) са също едни от първите, които се обединяват в нова-та единица на Сър Дейвид Стърлинг в Кабрит като 3 SAS и 4 SAS. За-едно с бригадата, полките се борят в Африка, Крета, Франция, Белгия и Холандия, и на края участват в борбите на тере-на на Третият райх. По време на цялата кампания единицата спечелява мнозина ордени, също вели-кобританските: Distinguished Service Order (орден за отлична служба), Military Crosse (кръст за хра-брост) и Military Medal.След войната единицата участва в военни дей-ствия във френския Индокитай, където през 1945-

54 година войници na 1er RPIMA имат на своята сметка няколко от над 160 бойните скокове, кои-то извършват френски парашутисти по време на конфликта. След като французите отстъпват от

Индокитай, единицата се променява в учебно по-деление за всички колониални парашутни едини-ци. Изпълнява тази роля до 1974 година, когато отново е формирана като бойна единица за спе-циални задачи – главно заради традиция на SAS. Единицата, по време на своя активна служба, при-добива много ордени, включващи френския Croix de Guerre, Legion d’Honneur, Croix de la Liberation,

9

белгийския Croix de Guerre, Bronze Star (бронзова звезда) от САЩ и холандския Bronze Leeuw.

В наши дни традицията на великобритански SAS все още присъства сред войниците на полка. Про-явява се в мото на единицата Qui Ose Gagne (кой-то рискува, печели), и в орден RAPAS, който се отнася до крилчета на парашутист (Operational

Wings), бъдейки орден за парашутист през II Световна война. Орденът RAPAS може да бъде присъжден само за войника на 1er RPIMA, който изпълнява определени условия, заедно с участвие в бойна мисия.

Сега 1er RPIMA е част от бригадите на специ-

алните наземни сили BFST. Към сили на полка състоят главно три парашутни компании RAPAS (Recherche Aéroportée et Actions Spécialisées - раз-узнавателна рота и специални акции), тяхната структура прилича на тази в SAS. Всяка компания притежава различна специалност. Те са, между други, HALO/HAHO, антитероризъм, амфибийни операции, борба в джунгла и операции в планина.

Последни действия на единицата се вижда по време на операция Трайна свобода (Enduring Freedom) в Афга-нистан.

Rech

erch

e A

érop

orté

e et

Act

ions

Spé

cial

isées


Commandos Marinecommandos marine

Op

Force

Въпреки това, че Втората световна война е времето на смъртта и унищожаването, също започва новите събития. Едно от тях е създаване на редовни спецчасти, които изпълняват задачи особено важни от тактическа и стратегическа гледна точка. Една от тези единици е част на френски воен-номорски командоси – Commandos Marins.

Създаване на единицата е планирано през 1941 година, но формирането й не се започва

преди 1942 година, когато се произвежда Troop 1 Commandos Francais. Единицата, която финално щяла да има статус батальона с 400 войници, е приготвена за планиране на операция по десан-та на Съюзниците на терена на континенталната Европа. След формирането на единицата се й оп-ределява база в Портсмут, след това се предисло-цира в учебно средище на великобритански ко-мандоси в град Achnecary в Шотландия.В началната фаза батальонът има 177 войници, групирани в отделения за: управление, комуни-кация, лекуване и транспорт и три армейски пе-хоти. Повечето войници, които влизат в състава на батальона, произхождат от Великобритания. Главнокомандващ на тази френска военноморска спецчаст е капитан на корвета Philippe Kieffer, от презиме на който тази част неофициално се нари-ча – компания на Kieffer.Фор- мираната единица не чака дълго раз-

пределение на задачи. Първа се-риозна акция за войниците на Kieffer е операция Jubilee,

известна също под името Битка при

Диеп. Заедно с велико-

британски и кана-

дий-с к и

к о -мандоси едини-цата се старае, поне през из-вестно време да изключи от използването сух док, кой-то може да поме с т в а н а й - г о -

леми ли-нейни кораби на Тре-

тия райх и блокиране на плавателен канал на търговски флот. След тази акция, през ноември 1942 година, единицата взема официалното на-именование - 1ère Compagnie de Fusiliers Marins Commandos.Май 1944 година е следващ паметен месец за единицата и войниците на Commandos Marins. Тогава, на няколко седмици преди започване на операция Ди дей, частта получава собствената си значка, която намира се на зелена барета на вели-кобританските командоси. В съгласие с тази тра-диция френските военноморски командоси като единствена военна единица на френските въоръ-жени сили, има възможност да носи значката по подобие на великобританците – от лява страна. От цвята на значката взема се също сегашно, нео-фициално наименованието на единицата – Зелени барети (Beret Verts).През 6 юни 1944 година част в силата на 176 вой-ници, командващ през началника си, командир

Киефер, дебаркира на плажа Суорд в Норман-дия с задача на подкрепа на 3-та Пехотна ди-

визия. В последствие на целодневни дейст-вия единицата загубва 25% на

жива сила (включително 27 убити), а начални-кът на еди-

ницата, а командир Киефер е двукратно ранен. Въпреки

големи загуби частта бие се до края на август, когато се прегру-

пира във Великобритания за да почиват и попълват загубите. Вой-ници на Commandos Marines се вър-

нат във фронт през ноем-ври 1944 година, когато

дебаркират на холандски ос-тров Уолхерен

и завземат град Флесинг. Операци-

ята е последна, в който участват френските командоси по вре-

м е на Втора световна война.

Снимки: Guillaume Rueda

11

Единицата състои от седем части:

1. Commando Hubbert

Сега Commando Hubbert състои от 80 човека, раз-делени на две компании. Първата компания има 50 човека и е разделена на четири части. Въпреки, че войниците имат общо обучение в специални действия, всяка от тези се специализира в опре-делена област.

Част А:

Командната рота, която се занимава с планиране. В състава й влиза също рота за поддръжка.

Част Б:

Войниците от тази част се специализират глав-но от морски антитероризъм, особено от скрити подводни атаки и атаки по море.

Част В:

Частта за обслужване на специални подводни средства. В състав й влизат сервис и пилоти на миниатурни подводници, използвани от останала част на единицата ако има нужда.

Част Г:

Частта отговорна за разузнаването по море, под-водно взривяване и абордаж на кораби. В състава й влизат също части на снайпери и експерти по тежко оръжие. Освен това всеки от войниците на тази част е обучен по скокове HAHO и HALO.Втора компания състои от 30 войници и изпъл-нява роля на поддръжка за частите от първата компания. Войниците са обучени по обслужване на уреди за комуникация, управляване на бързи кораби и щурмови понтони (също консервацията и) и също най-общо разбирана логистика.

2. Commando Jaubert

Commando Jaubert е една от най-удостоена еди-ница на френски специални сили. Единицата като цяло е удостоена между друго с Орден на почет-ния легион и Военен кръст, които се вижда на зна-мето на единицата.Войници на Commando Jaubert са специалисти по

атакиране на кораби на море, абордаж, евакуация на персонал от крайморски области.

3. Commando Trepel

Главните задачи на войници на Commando Trepel са едни и същи като на Commando Jaubert. Спе-циализират се в абордажи и евакуация на персо-нала от крайморските области. Членове на тази формация вземат участие между друго в Руанда, Афганистан, Карибски острови и Конго.

4. Commando de Pontenfenyo

Командосите на тази група са специалисти по морски инсталации, разузнаване, събиране на ин-формации и инфилтрация. Вземат участвие меж-ду другото в операции в Босна, Северно море, Ан-тарктика и Заир.

5. Commando de Montfort

Войниците на тази единица са специалисти по саботаж, насочването на ракети към целта и уни-щожаването на тежко оръжие и снайпери на про-тивника. Вземат участие в операции в областа на Босна, Македония и Сиера Леоне.

6. Commando Kieffer

Единицата която съществува от 2008 година.

7. ECTLO - Escouade de Contre-Terrorisme et de Libération d’Otages (отделение за антитероризъм и спасяване на заложници)

Единицата се специализира в антитерористични операции и спасяването на заложници. Войници-те й са отговорни заедно с Commando Hubert за хващане на Момчило Краишник, военен престъп-ник от областите на бившата Югославия.

Подразделенията вземат наименованието си от бивши командоси, които починат в борба, за въз-поминание за тяхни усилия и саможертви.


commandos marine

Op

Force

Картечница

Штурмова пушка

Униформа

FAMAS F2

Единици на френската Морска пехота използват камуфлаж CCE

Снайперска винтовка

FR F-2

FN Minimi

Униформа и снаряжение на войника Troupes de Marine и commandos Marine

Барета на войник на Морската пехота

13

Униформа

ПистолетPAMAS

Единици на френската Морска пехота използват камуфлаж CCE

Картечен пистолет

H&K MP5 SD3

Гладкоцевна пушкаRemington 870

Барета на войник на Морската пехота

commandos marine

Op

Force



PGM Hecate 2


M4 Gepard


McMillan M93


Ultima Ratio Commando 2

15

Ultima Ratio Commando 2



M4


H&K G3 SG1


SIG SG551 SWAT


H&K G3A4

commandos marine

Op

Force

Пистолет

Пистолет

SIG P226

Пистолет

Smith&Wesson 686 Stainless

Пистолет

H&K P11

Пистолет

H&K MP5 A5

17

Commando Hubert Commando de Montfort

Значка на френската Морска пехота

Intervention Unit Commando Penfentenyo

Commando Trepel

Legion Entrengere

Op

Force Legion Entrengere

Има по света формации, които създаване и функциониране са като жива легенда. Обикновено изгра-дени само за един момент, израснати на плодородна земя на човешкия стремеж, стават необходима част на нейна история и култура, влияят върху живота на стотици, хиляди, милиони. Точно този вид единица е Чуждестранен легион.

Чуждестранен легион е създаден през 1831 година по време на управлението на крал

Луи-Филип. В началото легионът състои от няколко непрофесионални офицери и, в повечето случаи, не говорещи френски войници. Въпреки проблеми, които достигат легиона в началната фаза на творене, заедно с нередовно изплащане на заплата, изпратен е в Алжир за да вземе участие в борби, които тогава води френската армия.През 17 септември 1835 година командващ на легиона решава да раздели войници от различни националности на батальони по такъв начин, за да никаква народност няма предимство в никаква единица. Решението предпазва евентуално разделяне на фракции вътре легиона.От времето на изграждането на легиона, взема участие практическо във всички въоръжени действия, в които са заплетени френските сили. Това са, между другото, борби по време на Карлистки войни в Испания, Кримската война, Австро-итало-френската война, където заслужават в битка при Мадженте. Най -известна в този период, обаче, е битката в Камерон по време на френска окупация в Мексико. По време на

битката, която става през 30 април 1863 година, легион в състава на 65 войници е обкръжен от две хиляди мексикански войници. Легионерите се отбраняват няколко часа, убивайки към 300-500 човека и на края загубват.62 от тях починат, трима попаднат в плен. Един от мексикански командващи, на който му направят силно впечатление от това което гледал, определява ги със слова, които придружават на легионери до сега - „това не са хора, те са дяволи”.

В съгласие с френското право Чуждестранният легион не може да участва в борби в областта на Франция, изключение е непосредствена инвазия на нейната европейска част. По тази причина първа битка на френската земя в европейската област става през 1870 година, когато легионери вземат участвие в Френско-пруска война. Главната им задача е да свърши обсада на Париж и съединяване с единици, които защитават града. По пътя от Тулон, където легионерите са дебаркирани с транспортни кораби, те успяват да освободят Орлеан, обаче опит за предоставането се към Париж е възпрепятстван заради пруските

19

сили.Силите на Чуждестранният легион изпълняват много важна роля също в френска колониална експанзия, която става практическо през цял деветнадесети век. Единиците на легиона се борят в Северна Африка, където намират своя база в област на Алжир, и в Далечен Изток, особено във френски Индокитай и Тайван. Ангажирайки се в действия в области на Далечния Изток, формация вземат участвие също и в Френско-китайска война между 1884 и 1885 година.

Войници на легиона участват също, по френско право, в борби на Първа световна война, когато починат 11.000 войници на западен фронт. Тогава изявяват се като необходими войници на бойно поле, особено по време на юйачни щурмове и хероични защити на техните позиции. Тяхното участвие в битки при Сома, Вердюн, Арто и Шампан е голяма вноска в боеви усилия на Антанта срещу Централните сили.

По време на Втора световна война Чуждестранният легион, както цяло френското общество, е разделена между Свободна Франция, която изгражда своите единици в област на Великобритания и Вишистка Франция, управлявана от Трети райх. И по тази причина легионът не играе голяма роля по време на боеви действия през 39-45 години, вземат само частно участвие в кампании в Норвегия, Сирия и

Северна Африка.Край на Втора световна война довежда нови предизвикателства – също за легионерите. Силен стремеж към независимост на бивши френски колонии в Африка и в Далечен Изток, довеждат за кратко време към избухване на локални конфликти почти във всички задморски колонии. Първият, по -сериозен конфликт, в който голямата роля играят единици на легиона, е Първа индокитайска война. Особено защита на Диенбиенфу силно поразява единиците на легиона, който състоят от бивши войници на Третия райх. Релативно големи загуби, които понасят легионери, не унищожават духа на тази единица, който позволява да продължава да воюва. Можем да забележим това по време на дълги, многогодишни действия в област на Африка и Близък Изток, където единиците са използвани като сили за бързо реагиране. Това позволяват на единици на тази формация да участват в почти всички конфликти, които стават в следвоенен период. През 1990 година три единици (1e REC - 1-ви чуждестранен кавалерийски полк, 2e REI - 2-ри чуждестранен пехотен полк, 6e REG – 6-ти чуждестранен инженерен полк) са включени в Шеста лека бронирана дивизия и взема участвие в операция Даге. След въздушнодесантна кампания, която трае четири седмици, силите на коалицията започват операция по земя. Единици на легиона са насочени към прехващане на летище в Ал Салман,

Legion Entrengere

Op

Force което завземат без голяма съпротива. Следващи

задачи на легиона са, между другото, операции в Камбоджа, Сомалия, бивша Югославия, Конго, Афганистан, Кот д’Ивоар и Чад. Сега в състава на Чуждестранния легион влизат:

Континентална Франция:

1e REC - 1-ви чуждестранен кавалерийски полк1e – REG - 1-ви чуждестранен инженерен полк1e RE – 1-ви полк за селекция и управление2e REG - 2-ри чуждестранен инженерен полк2e REI - 2-ри чуждестранен пехотен полк4e RE – 4-ти чуждестранен учебен полк

Корсика:

2e REP - 2-ри чуждестранен парашутен полк (Калви, Корсика)

Задморски територии и доминиони:

3e REI – 3-ти чуждестранен пехотен полк (Френска Гвиана)DLEM – подразделение на легиона на остров Майот

Африка:

13 DBLE - Тринадесета полубригада на Чуждестранния легион - Базирана в Джибути

21Превод: Andrzej Walaszek

Legion Entrengere

Op

Force


FAMAS

Модел на униформа използван от Чуждестранен легион


FR F-2


Барета

Картечница

FN Minimi

23


Umundurowanie

PGM Heccate II


Барета

ПистолетPAMAS

SOCOM mk23

Op

Force SOCOM mk 23 Tokyo Marui без тайни

SOCOM mk 23 Tokyo Marui е пистолет, в който се влюбих от пръв поглед. Винаги съм имaл слабост към тихи, или даже много тихи реплики, но този конкретен образец надмине мое, всъщност доста извънмерни, очаквания.

Първият ми контакт със SOCOM е, очевидно, реплика STTI. Не ме възхищава нито

далекобойността, нито изпълнението. Освен това не ми лежи добре в ръката заради размер. Заглушител, който не изпълнява своята основна функция, допълнява впечетление на евтин пистолет – който всъщност този продукт е. Един ден обаче по време на стрелянка имах възможност да „пипна” реплика от TM. И така всичко е започнало. Репликата е пакирана в красив калъф с формен изрез в стиропор, в който слагаме пистолета, реплика модул LAM, заглушител и, евентуално, допълнителен пълнител в отделни прегради. Аз свой егземпляр си купих без оригиналния пълнител TM, обаче с два пълнителя STTI, които са верни с оригинала. Качество на изпълнението е много добро, много

по-добро от STTI, по-лошо обаче от продукта на KSC, с който няма да сравнявам ”двайсет три” – KSC е реплика на GBB, и TM на NBB. Липса на блоубак е очевиден недостатък на реплика, която щеше да бъде помощно оръжие; малка реалноста, нисък коефисциент на радостта и надуване по време на почивка в мъртвило. Но в случай на SO-COM е малко по иначе. Пистолетът много трудно се квалифицира някъде. Като помощно оръжие не може, главно заради липсата на BB (в резултат на която има дълги и твърд спусък) и размери. Като главно, за тъпични предназначения, слабо

– заради ниска скорострелност, малък пълнител и др. В момента не вземам под внимание също и слаб обхват, обаче и този проблем трябва да вдигна малко по-късно. По такъв начин знаме какво не може да бъде. Обаче е идеална реплика на главно оръжие за терени с буйна растителност, тъмни помещения и други задачи, където обхват, скорострелността, вместимост на пълнителя

25

минават на другия план, а на първия излиза дискретност. Липса на блоубака елиминира звук на затвора по време на изстрел. Със завинтен заглушител (който фактическо е заглушител, всъщност качествено добър), из гората, когато отдалеч се чуе серии, крачи се из сухи клони, и допълнително вее лек вятър – звук на изстрела губи се по 10-15 метрова дължина. Чува се само щракане на петлето, но самия изстрел е много тих. Резбата на заглушителя за съжаление е нетипична, 16 мм, това затруднява избор на другия. За щастие няма такава нужда.Без заглушителя репликата стреля относително шумно, особено като на пистолета NBB, и има много характерен, свирещ звук. Най-вероятно е р е з у л т а т н а ф о р м а на изхода на

външната цевта. Пистолетът може да

стреля чрез запъване на петлето и самовзвод. Петлето

можем също да запънем с затвора, с презареждане, защото затвора,

въпреки липсата на ББ, е подвижен.

Способностите на пистолета са много удовлетворяващи. Липсата на ББ означава неподвижна цевта по време на изстрела, което влияе върху съвършена точност заради липса на загуба на налягане. Пълнителите STTI достигат началната скорост до 330 м/сек – при нормална стрелба и температура около 20 градуса. Това позволява, използвайки добри топчета, например от фирма G&G 0,25 г при удобни условя (температура, вятър), да се уцелва в торса с всяко топче с дължина от 40 метра. Така, както TM – топчето лети бавно, но много право. Цевта в стока е за съжаление алуминиево (достъпни са прецизни цевти LL и PDI), но не е трагична. Гумата хопъпа – така както при газови Marui и VSR – за това може да се промени на гума KMH, в резултат на което ще повишава възможности. Не знам, какви са възможности при оригинален пълнител TM – никога не съм имел такъв.

Пълнители STTI са различен въпрос… Са евтини и имат малко по-големи възможности (тук базирам на мнения от задгранични Интернет форуми), но

имат склонност да абсорбират нечистотии – а това означава малко пясъка и топчета се задръстват. Изискват много внимателно почистване. Като плюс можем да установим набивка при клапан за зареждане, която пълнители TM не притежават.

С е д н о

з а р еж д а не , с т р е л в а й к и бавно (край на

краищата пистолетът служи за дискретни

действия), способни сме на изстрелим около 80 топчета или

дори повече (през лятото). Това е много добър резултат, благодарение на

липсата на блоубак. Пистолетът няма проблеми с преразхода на газ, но трудно би било да има, когато клапан е втикван за част от секунда с сама инертност на петлето. Значи пък съвсем тъпично за реплики NBB. Репликата действа дори при 5 градуса, обаче обхват тогава пада драстично. Точно същото, каквото става при всички други газови оръжия. С по-ниски температури не съм проверявал.

Система LAM, добавена до опаковка, за съжаление оказа се имитация. Притежава беден фенер с една LED диода и имитация на лазер във форма на слаба, червена диода. Зареждана е с три батерии AAA и обслужван с две ключалки – отдолу (главна ключалка) и под спускова скоба, стигащ със среден пръст на ръка, която държи пистолета. Има три позиции: изключен, включен и временно включен (след изпускането се връща за позицията изключен).Хора със способности към “направи си сам” ще успеят да монтират вътре добър фенер или добър, например зелен, лазерен прицел. Двете добавки са трудни за слагане вътре, но със сигурност е възможно – край на краищата, като оригинал, продават с фенера, червен лазер и инфрачервен лазер, използван с ноктовизор.

Заглушителят, който получаваме заедно с

SOCOM mk23

Op

Force репликата, е качествено много добър. Състои

от външен корпус с характерни за този тип заглушители екструдирани „точки” (в оригинала държат прегради на съответни места), вътрешна алуминиева тръбичка и гъбчета заместени в нея. Всичкото затваря гайка с назъбка на обиколка, снабдявана с вътрешна резба 16 мм (нетипичен). Заглушителни свойства може да се подобрява ако снабдяваме се с гъст пенокаучук с 6-7 мм дебелина. По тази цел изваждаме вътрешната тръбичка, изваждаме гъбичката и при помоща на газова печка потопляваме ръба на тръбичката. Когато вече е гореш изрязваме от пенокаучуката няколко (2-3 парчета) кръгла. После, при помоща например стара и ненужна цевта, която потопляваме по същия начин, изрязваме вътре всяко кръгло отвор. Ще има около 9 мм диаметъра. Така приготвени дискове слагаме в тръбичка по такъв начин, за да гледайки от изходен отвор да бъдат наредени по следващия начин: диск-гъбичка-диск-гъбичка и т.н. Последната гъбичка трябва да е съкратена, например с половина, занчи толкова, колкото имат нашите дискове. Това се причинява за не голямо, но всъщност осезателно, повишаване на заглушителни свойства. Отлично качество на HU система дава нам доста голям обхват при този брой fps. Регулирането му става след затягане на затвора, при използване на въртока,намираща се до цевната кутия. За да затягаме затвора трябва да извадим пълнителя, движим назад, тъкмо когато изрез от лявата му страна намира се във височина на главна ос на пистолета (функция на главна ос в този оръжие изпълнява ос на ключалка на затвора) и избутваме ключалката на затвора на ляво. После движим затвора малко напред и нагоре – готово. Струва си да си спомним за манипулатори на реплики. Пистолетът в оригинала има лост за хвърляне на петлето и регулируем предпазител, действащ при запънато петлето. Все пак в репликата хвърляне на петлето не работи, е недвижима имитация и дори изглежда малко грозно. Регулируем предпазител действа както на оригинала – при запънато петлето. Лостче за отварянето на затвора обаче, действа в реплика TM като допълнителен предпазител, блокиращ

пряко шина за спусък. Може да се предпазва така пистолета с запънато петлето, както и спуснато.

Консервация на пистолета ограничава се до постоянна грижа за пълнители, почистване на цевта само понякога и…толкова. Пистолетът не изисква никакви други дейности. Сигурно освен типично смазване на малцина оси, пружини и изчистване на пясък от пукнатини със стара четка за зъби. Конструкция на пистолета е толкова проста, че запознаването с нея чрез пълно демонтиране и монтиране на пистолета не ни трябва повече от 45 минути. Следователно, това не е подходящ пистолет за помощно. Не е също съвършено оръжие като г л а в н о .

27

Когато обаче стрлянка става на терена с буйна растителност, с мнозина тъмни помещения, скривалища и дупки, от който сме много способни да атакуваме нищо не подозиращи противници, или начин на наша задача изисква нападане в гръб на враговете, внимателни и не обръщаващи внимание към себе си, този оръжие ще бъде

и д е а л н о . Ама можеш

просто да б ъ д е ш също и фен на S p l i n -

ter Cel или този

к о н к р е т е н образец H&K.

Репликата с ограничена употреба, която обаче

възхищава със своя най-важна черта – звук на изстрела.

Jacek Reiter vel Dexter


2REP

Op

Force Легионери от Лодз

Когато търсех всички възможни информации за Френска армия в Интернет, реших да се ровя малко за дружина, която би в поне малка степен подхождала за този брой. Не съм свързвал с това големи надежди, заради загуби по тази тема в предишните броеве. За щастие, за мене и за читатели, много приятно съм се изненадал. Защото успях да намеря и влизам в контакт с група, която се стилизира на Втори чуждестранен парашутен полк. Реших да им задам няколко въпроси по тема на тяхно хоби и причини, защо френски Чуждестранен легион е избран за водещ мотив на тяхната стилизация. Отговори ще намерите в следващи части на статията.

Въпроси не бяха многобройни, обаче докосваха същност на стлизацията на момчета (и момиче-та?) от 2REP. Както те твърдят, много дълго трае-ли разговори по тема на публикуване на този ма-териал, но край на краища решили, да отговарят на зададени въпроси и показват, защото и фото-графически материали също ни дадоха, как пре-карват свободното си време.

1. Откъде се взе идеата да се водете по Френска армия (Чуждестранен легион)?

- Идеата за стилизация на 2-ри чуждестранен па-рашутен полк показва се преди 4 години, когато първоначален състав на хора, който действат в рамки на 4 -ти чуждестранен инженерен полк ре-шава да се занимава с реконструкция на 2 REP GCP. След известно време заменява се в стилиза-ция заради нужда от използване на неоригинални материали но практически. Причина за избор на тази единица е факт, че човек, който ни тренира п о онова време, е ве-теран на Чужде-странния ле-гион. Негови ярки при-казки и ен-тусиазъм, от който ни преда-ва зараза, са причи-на за този избор.

2. Вие сте ли организира-на структура, или само група н а приятели, кои-то са свързани с еднакво хоби?

- Групата през цялото време на действуване ви-наги е била основана на приятелството и общата страст, която реализираме през свободното вре-ме.

3. Колко члена сте в групата?

- Между 7 и 11, в зависимост от периода на актив-ност на отделни члени.

4. Как сте екипирани (униформа, екипаж, въоръ-жение)?

- Като групата стремим се да се стилизираме на материали от 2 REP от 2000-2004 години. Основа на нашия екипаж са: - Униформа CCE, кройка F2 с подгъв (знаме и нашивка на чуждестранен легионер)

- Заради малка достъпност на оригинални обуща „Рейнджърс”,

по изключение избрахме полски бойни ботуши,

- Реплика на пушка FAMAS - Жилетки Ops Vest / стандардни жилет-

ки на Чуждестран-ния легионер - Френска барета със значка от 2 REP

Тези материали са само основа, която

всеки се опитва да събере според фи-нансови възможно-сти,. Имаме също много практи-чески решения спрямо матери-али, които на-

29

празно можем да търсим при легионера.

5. Трудно ли беше да се придобие частите на уни-формата и екипажа?

- Френски материали за различие от популярни напоследък американските, не са много лесно достъпни. Освен очевидни ресурси, така както Интернет аукциони или военни магазини, тряб-ваше да ги търсим в различни пазари с някакви стари вещи, шкафи на познати или да ги докараме косвено от Франция.

6. Къде начинаещ еърсофтер/реконструктор би могъл да придобива нужни вещи, за да се води по Френска армия (легиона)

- Най-основните вещи (например униформа) най-лесно може да се намери на Интернет аукциони, може също да се търси на пазари, не само военни.

7. Казал си, че организирате някакви еърсофтни събития. Ако е така, кажи къде и какви са?

- Като група 2 REP всяка година организираме събор „Ardeny”. Това е целодневен сценарий осно-ваван на исторични факти от 1944 година. Пове-че информации по тази тема може да се намери в член:

Събор Ardeny

8. Всички възможни информации по тема на ва-шето хоби, с които искате да се споделите с други по света.

- За едни това е само забавление, за други – страст. Ние сме от тези други, защото това е отличен на-чин за почивка за нас сред страхотно другарство. Контакт с природа и с доброжелателна околна среда е безценен. Някои хора предпочитат да пре-карват време пред монитора с бутилка не много здравословно, газирано питие, ние предпочита-ме да слагаме раница на плещи и с желязо в ръка вървим из гората.

9. Евентуален контакт с вас за заинтересовани-те играчи (ако искате евентуално да помогнете на някой, на който би заинтересувала връзка с ваша-та група)

- http://2rep.pun.pl – Адрес на наш Интернет фо-рум, където беше създана секция специално за хора от вън. Може да се там свързва с почти всич-ки члени на групата ни.


2REP

Op

Force

Op

Force

moe

35

Chasseurs AlpinsПланинските единици са едни от най-добре тренирани, най-силни части по света. Главно заради факта, че в момента на тяхно създаване местните планинци са използвани като войници, закале-ни в сурови условия характерни за планински околности. Също и действия, за които са приготвени, са едни от най-тежките видове, в които войниците могат да вземат участие. Как изглежда така-ва единица във френската армия?

Френска република през XIX век за първия път създава единица на планинската пехо-

та, като отговор на оплаха за своите планински граници от страна на реунифицирана Италия.

Особено при това, че италианците вече започват да създават единици на планинска пехота, които

са наричани Алпини. Окончателното решение е установено през 24 декември 1888 година, когато е създаден първия корпус на планинската пехота, в състав на който влизат 12 батальони Chasseurs

à Pied (пеши стрелци). В началото единицата е на-ричана Bataillons Alpins de Chasseurs à Pied (алпийски батальон на пеши стрел-ци), след няколко години се преименува в Bataillons de Chasseurs Alpins (бата-льон на алпийски стрел-ци). Сега единицата вли-за в състав на Brigade d’Infanterie de Montagne (бригада на планинската пехота) и състои с три ба-тальона: 7, 13 и 27.Мотото на единицата е: Jamais être pris vivant (ни-кога няма да бъде взет

жив) и Sans peur et sans reproche (без страх и укор).

Презентация на специална единица Chesseurs Alpins

Сни

мки:

Thom

as G

oisq

ue


CCE

Op

Force CCE – френска вариация по тема на личен

камуфлажСега много доставчици на бойни дрехи предлагат много ограничен асортимент. В повечето случаи това са немски и великобритански сортове, с добавка на холандски DPM и швейцарски TASS. От нови колекции избор също е малко скромен, защото в полските магазини можем да получим само американски униформи от време, когато Red Zone прекратява дейността, предлагаещ руски уни-форми и снаряжения. За целенасочени остава Аукро, но там ще получим само втора употреба, не-подходяща за нашия размер или в противоречие с нашите изисквания.

Точно така изглежда тема със сортове на Френ-ска Армия, които може да се намери, в дос-

та ограничен избор, само в Аукро. Със сигурност може да се търси още при познати, особено пре-биваваещи зад граница. И тук можем да срещнем разочарование – заради липса на познатите. Едно, какво ни остава в този случай е използване на предложения от фирми, които шият к о -пия на униформите, които желаем.

В нашия пазар сега има ня-колко фирми, които предла-гат копия на различни видове униформи и снаряжения. За този номер не ни трябва обаче ни-каква униформа или каму-флаж. Всъщност лайтмо-тив на този брой е всичко, който има връзка с френ-ска армия, а тя има собст-вени си образци, съвсем различни от останалите по света. По тази причина започнахме да търсим този конкретен сорт, в камуфлаж наричан през наследници на Наполеон Бонапарт – CCE.

Можете да вярвате или не, но намиране на униформа, която ни интересува не беше особено лесно. Оказва се, че няма голямо изисквание за този вид дрехи. Обаче успяхме да достигаме фирма Vest, бла-годарение на тяхно благосклон-но разрешение имате възмож-ност да се запознаете с копие на „французин”, произведен от нем-ска фирма Mil-Tec.

За да вдигаме изисквания и направим тази малка презентация по-правдоподобна, ще си послужим с други униформи, оригинални и копия. Освен го-репосочена камуфлажна униформа CCE, която ще изпълни главната роля, наши други герои ще бъ-дат: униформа на немския Бундесвер с камуфлаж Flecktarn, американски ACU с камуфлаж UCP, ве-ликобритански Combat Uniform (Leightweigt) ц камуфлаж DPM и много популярно в Полша ко-пие – MCCU на американски USMC с камуфлаж MARPAT. За съжаление, не успяхме да достигнем до оригинална униформа на френската армия, за да сравним точност на направено копие, но ще се опитаме да оправим тази грешка в следващи

брои.

Първо впечетление:

За първи поглед продукция от Mil-Tec не се отличава особено по-отноше-ние на използван материал от свои съперници – както оригинални, така и копия. Много се чуе и чете за лошо

качествo на неоригинални продукти, за лошо изпълняване или малка грижа

за подробности. Кака е истина в случая на тази конкретна униформа? Ще опитаме

доста точно, ограничени само чрез невъз-можността за проверка на полето, да опи-шем нейните положителни и отрицателни черти.

Така,че първото впечатление е съвсем пози-тивно.

Материал:

Униформа е ушита от материала, който състои с 65% от памука – останало, то ест 35%, е изкуствено влакно, определено през

37

производителя като полиестер. Добаве-не на изкуственото влакно има свои по-ложителни и отри-цателни черти, не може да се ясно оп-редели, дали компо-зицията е добра или лоша. За сравнение оригинална унифор-ма на Бундесвер има точно същ състав, както описан от горе CCE, американски ACU обаче (Appareal International) и копие MCCU от Helikon са ушити от материала, който с 50% има изкуствени влакна. Не сме спо-собни да определим, как изглежда въпроса при материал на великобритански DPM, обаче съ-ществува оправдателно предположение, че също и тази униформа съдържава изкуствени смесици

(в основа на информации на етикета – „Wash as synthetic”.

За лаици, които нямат голям опит с материали и шиене, материал в копие на Mil-Tec общо взето не се различава от американски оригинал и копие от Helikon, не споменавайки за униформа на Бундес-вер.

Шитие:

Начин, по който се шие униформи е много по-ва-жен отколкото използван материал. Дори при си-туация, когато притежаваме най-добри влакна по света, лошо ушитие цялостно вреди на качествен ефект на самия материал. За този въпрос ще под-лагаме особен натиск и проверим внимателно, как тази конкретна подробност изглежда в униформа на немския производител. За сравнение със си-гурност взехме шитие от предишно презентирани униформи.

Използвани конци изглеждат солидно. Това са, очевидно найлонови конци, които осигуряват по-добра издържливост на продукта по време на интензивно използване. Има единичен шев, точно такъв, който се намира в останалите униформи. Велкро и копчета са зашити както трябва и нямат тенденция към извънмерно обръщане от своята номинална позиция. Единственият недостатък, който може да се забележи при по-близки изслед-вания е неправилно зашита част на велкро в до-лна част на пуловера. Това не е забележимо без по-подробни изследвания, не пречи също по време на използване на пуловера, обаче класифицираме

CCE

Op

Force това като минус. Главно заради факта, че в уни-

формите, които са база за сравнение, такава ситу-ация не съществува.

Обаче плюс е добавене на допъл-нителни копчета до пуловера и панталон. Взимайки под внимание условия, в к о и -

т о н о -сите-л и т е ще из-ползв ат този вид дрехи, мо-жем да пред-положим с г оляма доза сигурност, че способни са да ги откъсват или изгубват.

Функционалност:

Функционалността на униформа се преценява лично, базирайки на вкусове и многогодишни оп-ити. За един функционален е ръкав който се за-копчава, за други идеално е използване на велкро.

Панталони:

Липса на задни джобове; MCCU има два, ACU два, Flecktarn един, DPM един, брой на джобове – 4, два джоба отстрани и два отпред, MCCU има 6, ACU 8, fleck 5, DPM 5

Панталоните са закопчени с едно копче и цип, което, предполагам, е много по-добре решение, отколкото това използвано в MCCU и ACU. Край на краищата сами копчета не са толкова удобни, колкото ципа, заради време при обличането.Най-долу на крачола е зашит двоен ластик – един

в ъ в форма на гума, втори

д о п ъ л н и -телен, във

формата на лен-

та. За щас-

тие

г у м а на ластика

не е твърде силна и няма да чувстваме не-

удобност по време на използ-ване на панталоните.

Пуловер:

Кройка на пуловера е доста класическа, с малки различия, които влияят върху функционалност-та. Продукт от Mil-Tec има само два джоба, това със сигурност го различава от останалите сорто-ве. Например ACU и MCCU имат четири джоба а „flecktarn” три. „Французин” прилича по този слу-чай до великобритански DPM, който също има два джоба. Нещо друго е, обаче начин за прикрепяне на джобовете на пуловера. Тука, очевидно според пишещия на тези думи, напълно побеждава уни-форма от държавата на Сена. Доста, че джобовете са закопчавани с цип, който още е заместен от-страна, и заради това са най-лесно достъпни джо-бовете, които участват в този опис. Този начин на тяхно заместване позволява да стигаме там с ръка сгъната в лакътя, а не каквото е при останалите – също и китка. Дори ъглово заместване на джо-бовете, каквото е при ACU и MCCU не е толкова удобно, както при френското копие. Тук абсолю-тен плюс. Със сигурност минус появява се когато бихме опитвали да пренасяме някакво по-голямо количество на сипкав материал в тези джобове. Докато обаче няма да съществува потребност от пренасяне на пясък в джобовете, тяхната прило-

жимост е несъмнена.

Описуем пуловерът е малко по-дълг, отколкото американски ACU, обаче това е до известна степен познато, защото американската кройка е значи-телно по-различен от досегашните образци. Това, каквото различава пуловера на CCE е ластик, кой-то малко прилича на тези зашити в полски уни-формени пуловери. Обаче в разликата от wz.93 ластик е заместен в долната част на пуловера.

Шапка:

Шапката, която получихме заедно с униформата, е класически Boonie Hat, обаче ушит с камуфлаж CCE. Единственият минус, който можем да забе-лежим е етикет. Подсказва ни, че това е шапка на USArmy, а не Френски въоръжените сили, защото точен надпис на етикета казва: US Army Jungle Hat Viet-Nam Type 1968/1971. Освен тази подробност

не се вижда никакви недостатъци на конструкци-ята.

39

Tествахме униформа благодарение на магазин Vest.pl.


CCE

Op

Force

RCIR

Op

Force Тест на хранителен порцион на Френска

Армия.Не от днес се знае, че армии маршируват чрез съдържанието на своите стомахи. Старото правило появява се в почти всички конфликти, в които участва човек. Освен детерминация, много важна по време на бойни действия, екипаж, който добре използван осигурява преимущество на бойно поле, най-важното е хранене. Съответен порцион вече не означава само изпълнение на манерка на войника с гаспачо, както става по време на съществуване на Римска империя. Днес изисква се много повече от хранителни запаси. Не за това обаче, за да се осигурява лукс на въоръжените сили, а за това, за да се човек снабдява със съответни хранителни стойности, който непрекъснато остава във фаза на нарастване на физическо усилие. Това не е толкова лесно, както би могло да изглежда. Повечето от модерни армии приготвява за свои войници комплект за хранене, готови за ядене по време на изпълняване на техни задачи – това е на бойното поле. В тази статия, която слага начало на серия за публикации, занимаващи се с хранителни порциони, ще ви предложа, уважаеми читатели, френскитве ястия предназначени за ядене по време на бойни действия извън място за настаняване.Сега имаме два вида френски хранителни порциони. Това са 24 часови комплекти, наричани Ration de Combat Individuelle Rechauffable (RCIR), и Ration Individuelle D’Exercice (RIE), в състав на които влизат еднократни порции. Първият от тези, можем да преведем като – Индивидуален, боен, пре-топлян френски порцион. Вторият превеждаме като – Индивидуален, учебен порцион.

RCIR – балансирано ястие за цял денОпаковка:

Порцион намира се в затворено фолиево топло-изолационно покритие. Това осигурява защита пред влажността, която би могла да се причи-нява към повреда на някакви негови елементи и корозия на другите. След изсичване получаваме кашона с големина на по-голяма книга. След от-варяне на кашона имаме възможност да го за-

творим след изваждане на най-потребни храни-телни продукти. Благодарение на това все още можем да държим ястието за ядене след извест-но време. Предна част на кашона е печатена с най -основните информации, които могат (или не) да са полезни за войника. Гледайки от горе те са (без название): с голям и едър шрифт печатен срок на годност. На ляво от срока намира се но-мер на меню, който получихме. При тази рецен-

зия това ще бъде меню с номер 12 – из 14 достъпни. Долупосочено ще намерим списъка на продуктите, които се намират вътре кутията. Тези, които не говорят френски ще зарад-ва факт, че дясната стра-на е на английски език. Си-гурно заради участване на френските войници в зад-гранични и съюзни мисии.Особено тези под покрови-телството на ООН.Задна, странична стена има предупреждение, за да не се яде канчета, които са повредени. Следваща част на предупреждението е ин-струкция на използване на

45

таблетки за почистване на вода.

Какво се намира в опаковката:

Ето, какво намираме в опаковката след отваря-нето (в редица на изваждане от кутията).

1. Пакетче супа на прах – x12. Пакетче енергийна напитка на прах – x13. Комплект закуска – x14. Комплект за затопляне – x15. Канче с главно ястие – x26. Кърпи за еднократна употреба – x17. Пакетче дъвки – x1

8. Месна консерва – x19. Канче десерт – x110. Пакетче бонбони – x111. Вафли – x3

Съдържание:

Комплект закуска:

Комплектът е опакован в доста силно затоп-лена фолиева торбичка. За да стигаме състава,

трябва да използваме нож, който е собствениче-ски за всеки член на Въоръжените сили на Фран-ция. След разкъсване на торбичката получаваме пакетчетата напитки, комплект подправки и захар. В десет пакетчетата ще намерим:

3 инстант кафета 1 чай Lipton2 пакетчета сол и 2 пакетчета пипер2 пакетчета бял захар1 голям пакет мляко на прах1 голям пакет какао

Напитки:

Всички напитки, които съдържа комплект за-куската, абсолютно са подходящи за яденето. Не се различават много от тези, които нормал-но са достъпни на магазинни щанти и които ни придружават всекидневно. За сравнението из-ползвани са стандартни този вид напитки, кои-то всеки може да купи за собствената сметка.

Мляко:

RCIR

Op

Force Консистенция: консистенцията тъпична за

разтворимо мляко на прах. Плюс.

Миризма: Не прилича на естествено мляко, оба-че мирише точно така, както мляко на прах достъпно в Полша. Неутрално.

Вкус: Млякото в достатъчна степен прилича на вкус на естественото мляко. Има дребна раз-лика, обаче трябва да се помни, че това край на краищата е мляко на прах. Плюс.

Какао:

Консистенция: консистенцията не прилича мно-го на типични продукти от този вид, защото е по-воднист. Обаче няма негативно влияние вър-ху яденето. Неутрално.

Миризма: миризмата е много хубава, малко шо-коладена. Сладка. Плюс.

Вкус: Вкусът типичен за този вид продукти. Плюс.

Кафе:

Консистенция: типична за нескафе. Плюс.

Миризма: много хубава, кафеена. Плюс.

Вкус: кафеен, силен. Плюс.

Крем супа (аспержена)

Консистенция: много гъ-ста, типична за западни крем супи. Плюс.

Миризма: точно такава, както супи на прах, дос-тъпни на пазара. Може да се усети нежна миризма на аспаржени. Плюс.

Вкус: достатъчно прили-ча на вкуса на аспаржена супа. С сигурност – от ес-тествени аспержени, не от зелен фасул. Плюс.

Чай (мента):

Консистенция: тради-ционна, чаена. Плюс.

Миризма: много хубава, силна миризма на мен-

та. Плюс.

Вкус: освежителен и стимулиращ. Плюс.

Комплект за затопляне на ядене Esbit:

Малък кашон, който ще намерим в главна опа-ковка на порциона, състои от комплект за за-топляването на ядене. Това е общоизвестна печка от фирма Esbit, похвална главно за обик-новена изработка, удобство и изпълнителност.В опаковка ще намерим:

1 подножие на печка1 грайфер за канчета2 блистер опаковки , всеки съдържа 3 кубчета сух спирт1 пакетче кибрит (15 бр.)1 торбичка за боклуци

Канче с десерт:

47

В едно от канче ще намерим десерта. В моят комплект беше ориз с мляко с ванилов вкус.

Biscuits S’Georges (Sales, Sucres):

След отваряне на доста голям размер бяла ку-тия получаваме осем опаковки, всяка има 2 бис-квита. Четири от тези съдържат солени бис-квитки, пък четири сладки. Тези сладки лесно можем да опознаем, защото при печене найверо-ятно се използва какао, което определява много хубав, тъмен цвят. Разлика на цветя ще бъде полезна за различаване на сладки и солени, защо-то на фолиевата опаковка не е включена никак-ва информация по тази тема.S’Georges Biscuits наистина са много добра ал-тернатива за традиционни сухари. За разлика от тези други могат да бъдат използвани като заместител на хляба при главното ястие или също, в зависимост от желание, като десерт.

Солени:

Консистенция: както по-горе. Плюс

Миризма: както по-горе. Неутрално.

Вкус: прилича точно на бисквитки. Плюс.

Вафли:

Нугат с плодове:

Консистенция: бяла вафла с потопени малки парчета на плодово желе. Консистен-цията сбита, малко гумена, слузеста (прилича на твърда пяна, която може да се купи в магазина). Плюс.

Миризма: може да се усети много деликатна миризма на захар. Нито не привлича, нито обезсърчава. Просто – неутрално.

Вкус: сладък, малко плодов. Плюс.

Желе със захар:

Консистенция: типична за желето, което може да се купи в магазина. Плюс.

Миризма: осезателна, плодова. Плюс.

Вкус: плодов, малко кисел. Наистина вкусен. Както желе от магазина. Плюс.

Вафла (горчив шоколад):

Консистенция: типична за шоколад. Малък минус за бял слой, който за съжаление покрива изделия на шоколад след известно време. Обаче общо – Плюс.

Миризма: как може да мирише шоколад? Шоко-ладно. Плюс

Вкус: типичен за горчив шоколад. Плюс.

Ванилови карамелени бонбони:

Консистенция: класична за този вид бонбони. Плюс

Миризма: неосезателна. Сигурно типична ситу-ация за този вид меки бонбони. Плюс.

RCIR

Op

Force

Вкус: осезателен вкус на ванилия. Плюс.

Месна консерва (Terrine de Sanglier):

При-з н а я се от-крито, че спо-ред мене т о в а б е ш е н а й - л о -ша част на тест-в а а н ком-плект. Нито вкус, всъщност н а й - в а ж е н по време на яденето, нито също миризма, който се се различава от нормал-ни консерви, не привличат към яденето. Също консистенция не прилича на тази, която нами-раме в консерва. Сигурно трябва да се взима под внимание предпочитания и културни различия. Всъщност тази консерва може да се вписва в предпочитания на френски гражданин. Факти-чески – не се вписва в предпочитанията на пол-ския гражданин. На такъв, който е опитвал различни кухни – включващо френска.

Консистенция: по-малко сбита, откол-кото при този вид проду-кти, които са д о с -

т ъ п н и в Полша. Обаче не

може да се равнозначно твърди, дали това е добре или лошо. Неутрално.

Миризма: типичен за консерва. Съвсем като полски продукти от този вид. Плюс.

Вкус: не много привличащ. Призная, че не прили-ча на никакво месо, които познавам. Обаче може не съм се дозтатъчно запознал с френската кух-ня. Неутрално.

Телешко с моркови:

Мисля, че най -силна част от цял комплект. Цяло

49

ястие, което получаваме в обедно канче, състои от три части – телешко, картофи и моркови. Телешкото не прилича на боклук или месо на 8 категория, което естествено би се намирало в приготвени готови ястия в Полша. Съвсем обра-тно – това е месо, което в Полша би било класи-фицирано като висококачествено. Също и вкус на телешкото е много добър.Картофите, които се намират в ястието, са т.н. „baby potatoes”, значи млади картофи с малки размери. Също техен вкус е много до-бър.Сами моркови, изрязани на филийки, не са допълнителен вид салата, но по-скоро гар-нитура, в която всичко останало е заду-шено. Вкусът също е на плюс.

Консистенция: консистенцията типич-на на този вид продукти. Всички със-тавки имат такава консистенция, която ги характеризира в реалнос-тта.

Миризма: много приятна миризма на домашен обяд. Плюс.

Вкус: цялост и всички съставки отделно имат вкуса на типичен домашен обяд. Плюс.

Tartifflette:

Това са картофи печени с бекон със сос от смета-на и сирене. Изрязани в тънки филийки картофи в този ястие са потопени в този сос и задуше-ни. Допълнителен бекон малко изострява вкуса на ястието, което без това би могло да е малко беъвкусно. Наистина вкусно ядене.Не опитвайте да го ядете студено. Топло е мно-оого по-вкусно.

Консистенция: класична. Няма ефекта на каша. Плюс.

Миризма: осезателна миризма на сирене и сме-тана. Плюс.

Вкус: като класически на този вид продукти. Плюс.

Yabon (десерт с бкус на ванилия):

Консистенция: типична. Малко твърде воднис-та, обаче може да е резултат на културни раз-личия, а не грешка при приготвянето. Плюс.

Миризма: много хубава, ванилова. Плюс.

Вкус: много вкусно. Осезателно малко количе-ство на кондензирано сладко мляко, което може да се купи в магазини. Плюс.

Aqua Tabs:

Таблетки за водоподготовка. За щастие нямах-ме нужда да ги използваме.

Следователно:

Порциони на френската армия наистина са толкова добри, както говорят приказки. Не ус-пях да намеря по-големи недостатъци или нару-шения по време на тестването. Ястието има точно такъв вкус, какъв трябва да има, напит-ки изглеждат точно така, както трябва да из-глеждат. Също и организъм след изядене RCIR не отказва послушание. Точно обратно, ястията засищат бързо.


RIE

Op

Force

Индивидуален порцион различава се с ко-личество на ядене, което войник може да намери в опаковка. Порционите направе-ни са за едно ястие а не като целодневно ястие, както описани по горе порциони RCIR. Техен плюс е такъв, че не трябва да се притесняваме за пакетиране на остатъ-ци за следващо време. Не носим ненужни-те килограми, особено, когато знаме точ-

но, в какво време се прибираме, или когато трябва да изядем порциона при спешен случай.

Какво можем да намерим в опковка?:

Ето, какво ще намерим в опаковката след отварянето (в редица на изваждане от ку-тия).

1.Главно ястие в канче – x12.Пастет/консерва в канче – x13.Десерт в канче – x1

Ration Individuelle D’Exercice (RIE)

4.Бисквитки – x25.Кърпи за една употреба – x16.Вафли – x2

Десерт (Mont Blanc):

Малко, бяло канче с син печат съдържа 125 грам ястие, направено като десерт за вой-ници на бойно поле. Може да се намери,

между друго, кремове: шоколадов, караме-лов, ванилов и др. Аз получих ориз с мляко с карамелов вкус със стафиди. Малко пре-дупреждение – отва-рачка е особено дели-катна и трябва да се внимава, за да не се откъси.След отварянето на канчето показва се предна пласт на нор-мално изглеждащ крем. Прилича на този, който можем да получим след готвене на сладко мляко в кан-

чето. Обаче трябваше да се провери, дали вкус е същия.Според мене десерт е много вкусен, взи-майки по внимание, че това не е продукт с кратък срок на годност. Консистенця, миризма и вкус мерят се наистина нави-соко, близо граница на свежи продукти, достъпни на щандове в магазина. Може да си има противопоказания само към едно. Ориз, всъщност надявам се че това наис-тина беше ориз, прилича по-скоро каша с мляко. Сигурно с големина на зърна, кои-то намират се в самия крем. Останалото – безупречно. Особено повишаване на енер-

51

гийни черти чрез добавяне на стафиди до крема, което влияе положително също върху вкуса на ястието.

Консистенция: типична на този вид десерт. Плюс.

Миризма: много хубава, ванилова. Плюс.

Вкус: много вкусно. Особено мила изнена-да - стафиди, които откриваме на дъното. Плюс.

Biscuits:

Biscuits са нещо като хрупкави бисквитки, но са малко по-дебели. Имат обаче сход-ни вкус и консистенция. Найвероятно във френски порциони изпълняват функция на сухари или са нещо като хляб. Тези от порциона с едно ястие найвероятно про-изхождат от различен продуцент от тези от RCIA, защото са по-малки и опаковка не е прозрачна. Обаче това е само предпо-ложение. Всъщност няма особени разлики

между тях.

Сладък:

Консистенция: прилича на бисквитки от тези 24 часове порциони. С една дума – Плюс.

Миризма: типичен за този вид продукти. Плюс.

Вкус: сладък, бисквитен. Плюс.

Солен:

Консистенция: прилича на бисквитки от тези 24 часове порциони. Плюс.

Миризма: типичен за този вид продукти. Плюс.

Вкус: неосезателен солен вкус. Бисквитка има неутрален вкус, без солени добавки. Неутрално.

RIE

Op

Force

Вафла Klaus:

Стандартна вафла с горчив шоколад на фирма Klaus. Можем да я намерим също в 24 часови порциони.

Консистенция: типична за шоколад. Ма-лък минус за бял слой, който за цъжаление покрива шоколадни продукти след извест-но време. Обаче общо – Плюс.

Миризма: как може да мирише шоколад? Шоколадово. Плюс.

Вкус: типичен за горчив шоколад. Плюс.

Желе със захар:

Консистенция: типична за желе, която може да се купи в магазина. Плюс.

Миризма: осезателен, плодов. Плюс.

Вкус: плодов, малко киселен. Наистина вкусно. Плюс.

Terrine de lapin:

Това е типичен месен пастет, с малка раз-лика, че съдържа малки месни частици (бучки). Много вкусно.

Консистенция: типична. Не се различава от, дори много вкусни, комерсиалистични продукти, достъпни в магазини. Плюс.

Миризма: много хубава, месна. Неосеза-телна химия, която понякога можем да срещнем в този вид продукти. Плюс.

Вкус: много вкусно. Точно такъв ще полу-

чите, като в домашни сандвичи. Плюс.

Thon salade:

Туна салад. Обаче не прилича на известни този вид продукти. Това е картофен салад с добавка на зеленчуци и потопено парче туна. Туна не е като, какво бихте могли да подозирате заради продукт за войници, парчета или каша. Това е едно, доста голя-мо, парче месо, с добро качество. На всич-ко се залива нещо като сос винегра, оба-че по-малко кисел. Ястие-то наистина e много вкусно.

Консистенция: класическа за смесени със-тавки, които съдържа. Раз-личава се обаче от нашето из-ображение на този вид сала-ти. Плюс.

Миризма: хубава. Въпреки поразителна миризма на туна, можем да усетим още и зеленчуци и сос. Плюс.

Вкус: не можем да получим това в наша държава, и тежко да се сравнява това с нищо. Обаче небце ми казва – Плюс.

Следователно:

Френски хранителен порцион RIE е бърза храна, не нуждаеща предварително под-готвяне, като потопляване, и предлагаеща

53

балансиран състав по отношение на хра-нителна стойност и вкус. Така, че ако раз-пъвате се някъде за по-дълго и искате да тръгвате на разходка траеща няколко часа Ration Individuelle D’Exercice е подходящ за слагане в малка раница или, по желание, някакъв джоб на екипировка.


Gotowość bojowa

Op

Force “Battle Ready”

САЩ през последните петдесет години води много конфликти. От големи, традиционни войни, като Втора световна война, до общински конфликти, главно свързани с партизантски дейности, които са модерен вид на позиционни войни. Повечето от тези конфликти свършват, поне частно, като победа на доктрина еволуираща в Нов свят. Обаче как се създава модерна, мобилна и напълно екипирана Армия, която сега служи в САЩ? Благодарение на генерал Тони Зини можем да се прене-сем до време на война във Виетнам, гледайки от позиция на удобен гледач, как загуба в конфликта, който, третиран със снизхождение и, особено в началото, присмиване, преобразява се в движеща сила на промени, резултати на които можем да гледаме сега по време на новини в медиите на таки-ва области, като Ирак и Афганистан. Също Тони Зини дава ни възможност да „гледаме” система, която създава се същевременно с тогавашния лейтенант Зини, свързана с изкачването на върха на военната йерархия, свършвайки по време на последните конфликти – в Афганистан и Ирак.

Военноморската пехота винаги е била единица-та със специално предназначение. Създадена

за задачи, които изискват нестандартно обучение, привлича също изключителни хора. Защото не всеки може да стане войник на Военноморската пехота, така както не всеки войник Марийнс става генерал. Тони Зини успява да постига двете цели, благодарение на това може действително да убеди себе си, как се прави история. И повече, не само става нейна част, също има значително влияние върху това, как тя изглежда. Дали не нещо таково желае всеки войник?

1967 година във всеки смисъл е изключителна за Тони Зини. Първи офицерски познания, първо заминаване, първо командване, първа боева ми-сия. Млад младши лейтенант Марийнс хвърлен в дълбока вода – водата на долината на Меконг. Тук учи от стари, опитни бойци - войници на юж-новиетнамските Марийнс. Учи от тях методи за борене, оцеляване в екстремално трудни области и при наличността на добре обучени и екипира-ни врагове. Но най-важното за негова следваща кариера е това, че учи да командва такива хора. В постигането на тези много ценни опити не му пречат дори малария, дизентерия, жълтеница и мононуклеоза по време на пребиваването с част-та на виетнамските марийнс в джунгла. Въпреки, че лечение не е много бързо, Тони Зини успява да се върне във Виетнам през 1970 година. Не много дълго след това е пострелян, но успява да изпъ-лнява своето желание.

После има по-кратки или по-дълги почивки, между другото на Окинава, където Зини влиза в контакт със сегрегация и банди, действащи вътре

Въоръжените сили на САЩ през седемдесетте го-дини. Трябва да се справи като главнокомандващ на охраняващи сили, също и с наркоманска вълна, която образовава деморализация и загуба, които характеризират всяка част от общество на САЩ по онова време. Можем също да срещнем Зини в Куантико по време на създаване най-известните единици на Марийнс – МEU (морската пехота).

Зини практическо не отсъства от никаква по-голяма операция, в които участват американски въоръжените сили по време на петдесет години на неговата военна служба, включено тези най-шумни, как операция в Могадишу. Благодарение на Зини познаваме, известна заради филм „Блек Хоук”, операция на ООН и американската армия. Читател е способен да се срещне с генерал Айдид и се запознае с кулисите на цялата операция, за-едно с нейни политични аспекти, които формират тогавашната реалност.

Какво се случва после с Тони Зини? Можете да се убедите по време на четенето на “Battle ready” от Том Кланси.

55Превод: Andrzej Walaszek

Under the BurlapUnder the burlap

Op

Force

57

Следващ епизод на част, която е предадена на тази специфична професия, с която се занимават снайпери, намира се пред Вашите очи. На следващи

страници ще намерите обширна рецензия от Декстер, свързана с реплика на VSR-10 G-Spec Tokyo Marui. Както винаги, ще имате възможност да се запозна-ете с опис на пълен тунинг на репликата и няколко идеи, които повишават въз-можности на реплика TM. Ще гостува при нас следваща личност, която влезе в снайперски анали. Този път ще гостуваме ефрейтор Роб Фърлонг, който е автор на рекорден изстрел от 2430 метра. После Крейг Харисън подобрява рекорда, за който пишехме в първото издание.Леко четиво.

Under the Burlap


Op

Force

Under the burlap

VSR 10 G-Spec TMVSR 10 G-Spec TM е моя първа, маркова реплика. Освен ако си включа продукт STTI като марков… Купих я през 2007 употребена, двугодишна, но в стока и в почти идеално състояние. До сега имам сентимент към тази реплика. Причини за моя слабост към VSR ще изясни, надявам се, тази статия, в която ще си опитам да опиша тунинг на тази реплика толкова подробно, както е възможно. Всички недостатъци, качества и хумори на репликата от мой любим прозиводител. Добавени снимки обра-зуват точно моята реплика, която продах и после няколко пъти е променяла собственици. С удар на съдбата – намира се при мен на сервиз. Снимките замествам благосарение на сегашен собственик – колега Oleski. Сега е време за ретроспекция.

Не знам точно, кога VSR влиза в предложение на Marui, но в каталога от 2004 година вече се

там намира. Произвеждани са равностойно 3 об-разци VSR: Pro Sniper, то ест версия без релса за монтаж, но с механични мерни прибори и цевта 430мм, стесняваща се при изход на цевта.(дулна част); образец Real Shock, най-малко популярен, приклад от материал, който е имитация на дърво, тежести на бутало, които щяха да симулират от-кат, и по-силна пружина, която въпреки тежести щеше да дава 300м/сек; последен от произвеж-

дани образци е герой на нашата статия – версия G-spec. Горепосочени образци спряха да са про-извеждани след известно време и чак напоследък TM въвежда „втора версия” на VSR, то ест малко подобрени, главно външно, версии G-spec и Pro Sniper. Те са актуално достъпни в предложението на производителя.

Версии PS и RS са базирани (защото не са точни реплики) на Ремингтън 700. Версия G-spec е нещо като авторска вариация на базата на m700. Раз-

личава се от останалите две версии с ня-колко подробности, които са полезни за нея: различна дръжка на затвора, с ъгъл на завъртане на 60, не 90 градуса, какво-то улеснява зареждане с монтиран оп-тичен мерник. В комплекта получаваме също релса за монтаж вместо механични мерни прибори, а външна цев е с еднакъв диаметър на цяла дължина. Това е „теж-ка” цев с диаметър 30мм. Допълнително, Производителят ни дава заглушитела до репликата, с диаметър 37мм. Недостатъ-ци в сравнение с останалите версии? Очевидно вътрешната цев. Само 303мм е абсолютно твърде малко за снайпер-ска реплика. Освен това, реплика без за-винтен заглушител изглежда като… об-рез. Заглушителят има нетипича резба

– 17мм, дясноходова, така, че монтиране на други изисква нипела. Обаче за това ще спомня после. В стока реплика получава около 300м/сек. И както за 300 м/сек стреля неверо-ятно далече. Наистина, така стреляща реплика с 300м/сек още не съм срещнал. Обаче това е твърде малко за снайперска винтовка. Репликата е също една от най

-тихи въздушни реплики, което съм чул. Със сигурност това е резултат на висо-кокачествен заглушител, но също и един трик във формата на пръчка, стърчаща

59

от глава на бутало, която на края на своето движе-ние напред запушава изхода на глава на цилиндър, благодарение на което затваря пътя на въздуха. В последствие на това повишава се налягане пред буталото, което после деликатно спира преди да удари в главата на цилиндра. На буталото нами-ра се и малък гумен амортизатор. Регулация на хопъп е банален, не изисква ключ. За регулиране служи плъзгач, който е заместен на лявата страна на цевта, близо до камера на хопъпа.

Тунинг на този модел е много приятен, защото карабин е лесно поддаващ се на преработка. Аз съм тунингирал своя образец частично, придоби-вайки следващите части от време на време. Защо? Поради няколко причини, за които ще пиша по-надолу.

Цилиндерът в този модел не може да бъде демон-тиран, всъщност такъв щеше да бъде направен през конструктори. Заради рестриктивни прави-ла спрямо оръжието в Япония, реплики не могат да имат повече от 300 фпс и нещо, и тяхна пре-работка трябва да е силно затруднена. И за това също, например, до сега зъбчатки на TM не са много издържливи, но хубаво направени. Същото е в VSR. Съединение на цилиндрова глава със самия ци-линдър е блокирано с щифт. Това е ограничите-лен щифт, то ест не стърчи от другата страна. Това предпазва пред негово отбиване. Така, че първо-то трябва да го пробием. С керна (идеални са от игла на впръскване от дизелов двигател – страшно твърда стомана) отбиваме вдлъбнатина в среда-та на щифта. Следва бавно пробиване в щифта с пробивна машина с ниски обороти, с остро свред-

ло и със силен натиск. Свредлото би трябвало да има 3,5мм диаметра и би трябвало да влиза вътре с 2мм. Не повече. След тази акция цилиндровата глава може да се нормално отвива.

Вътре има бяло, пластмасово бутало, пружина и водач. За съжаление също пластмасова, във фор-мата на икс, не пълна, кръгла. Цялост не е много солидна но в началото ще издържи. За сега пред-лагам само да намазете.PDI не прави камери за VSR, за това определено уплътнение е голям проблем. След много опити, и прочетене много страници за VSR, най-накрая достигнах към правилно решение. Нуждаме от пръстен от материал или метал, разсечен в пери-метра. Много добри за тази цел са осигурителни пръстени, добавяни с хопъп гуми. Стига само да ги разрежем, нареза леко разпилеем с плоска иглена пила и слагаме:

В стока добавя се до 30 фпс. В тунингирани моде-ли може да добави даже 100 фпс, така, че разли-ката е значителна. Очевидно трябва цялоста да се чисти и слага определени смазки.

Представена на снимката хопъп гума е тази доба-вени до VSR и газови TM от KM head, с твърдост 55RH. Това е със сигурност най-добра от гуми за VSR, която съм имел в ръце. Другите, както Nine-Ball изобщо не завъртява топчета, защото е твърд като камък. Гума Firefly за VSR (тип Hard) върти много хубаво, но не се уплътнява толкова хубаво. Цеви в VSR не могат да се заменяват с AEG и тряб-ва да се купува точни. Цевите правят следващи фирми: Laylax (303мм, 430мм, 555мм), KM Head (430мм) и PDI (303мм, 430мм, 554мм). Очевидно, най-добри са цеви PDI, обаче не си струват. Точно зад тези, много по-евтини, са цевите от Laylax, то ест най-популярни цеви в снайперки ( запомниме, че Laylax е едно и също с Prometheus); пък след LL бих наредил цеви KM Head. Трябва обаче да отбе-лежа, че разлики между цевите са много малки и трудни за забелязване. Може да се също монтира цевта от стандарт на AEG към VSR, обаче това из-исква преработка на хопъп камера и без достъп до струга няма да получим добра плътност – тряб-ва да се обстругва на цевта допълнителен кръгов жлеб, в който влиза фланец на хопъп гума. Laylax произвежда „уплътнени”камери за VSR, които ак-цептират цеви AEG, обаче категорично ги разу-беждавам. Изгубваме „магьосничество” на хопъп камера, вместо това получаваме възможност за

Op

Force

Under the burlap

монтаж на цевта и съвсем нестандартна средно качество хопъп гума, което не може да се промени с никакво друго. Прираст на уплътнение, по от-ношение на сток, е доста значителен, но все още по-малък от този след преработка описана преди малко. С една дума – не си струва.

Спусковият механизъм в VSR е тотална катастро-фа. Запънка на бутало и сътрудничаваща с нея площ на буталото, на която се закача са под ъгъла на 60 стопни към цилиндрова ос, (т.е. ос, в която действа сила на напрежена пружина) а не перпен-дикулярно. Това е повод, че буталото е напреже-но, е натискано към горната стена на цилиндъра. При стокова пружина това не е никакъв проблем, но колкото силна пружина, толкова силата е по-голяма. При m150 затваряне на затвора изисква вече повече сила отколкото опъване! Не говоря за нещата, че стокови части на спусковия механизъм не издържат повече от m130. Просто дълъг, тесен и тънък елемент за подпиране от двете страни на който на средата действа силата посочена перпен-дикулярно ТРЯБВА да се спука. Решението е да се купи тези стоманени елементи, обаче заради не-достатък описан по-отгоре – няма смисъл. След известно време ще ни унищожи и буталото и ци-линдъра. Необходимо е купуване Zero Trigger на Laylax. Комплект ZT е феноменално направен и идеално работи, също като в случая на тунинг на уориора, който описах в предишния брой. Има обаче една малка разлика. Да сега ми представлява трудност, какво води инженери на Laylax да проектират части за VSR. Въпросът става за:Laylax произвежда за снайперки ча-сти в „серии” на продукти, направени за опреде-лени модели. Ча-сти направени за VSR са тези от се- р и я PSS10 (Perfect Sniping S y s t e m 10, значи за VSR 10). Сега интере-суват ни само: пружи- ни, комплекти ZT и водач на пружини. В стока водачa на пружина има диаметър 7 мм, пружина и бутало са приспо-собени към диаметър на нея, значи пружина има вътре около 8 мм, на вън обаче 10мм. Бутало има вътре горе-долу 11мм.

Части на Laylax:Водачът е с еднакъв диаметър, значи OK. Пружи-ните също, защото са приспособени към водача

и имат размери , които приличат на сток. Обаче бутало, който получаваме в комплекта ZT, е при-способен към пружини с по-голям диаметър, то ест aps96/aps2/m24, значи, че има вътре над 13мм. Можем очевидно да го използваме, но ще се при-чинява към бързо огъване на пружината, ниска култура на работа и незабавно утъпкване. Нон-сенс, нали? Особено, че LL не продава сами ZT. То-гава буталото може би да си купи отделно. В този случай – получаваме боклук, който изхвърляме.Монтаж на самия спусъков механизъм не прави обаче никакви трудности.

Водачът. В стока издържа пружината m150 за из-вестно време. Така, че – трябва да се замени. Во-дачът за VSR, произвеждана от LL, е една от не-многобройни направлящи за снайперки, където има сачмени лагери, водача не се отвива, а лагер не се спуква. Чудо! Много е хубава, сътруднича-ва с пружини m190 включително. С по-силни не пробвах. Значително подобрява и култура на ра-бота, минимално повишава фпс, също минимал-ние улеснява зареждане и повишава издържли-вост на пружината. Струва си да се помни за това, защото само PDI и LL правят пружините за VSR. Пружини PDI е боклук, можете да ги за-бравите, остава само LL, който за съжаление не е устойчив на утъпкване.

Бу т а ло то , з а к о й т о п и с а х

преди малко е доста голям про-

блем за някой, който не иска да остави оригиналния

LL вътре. Принуден е да търси ДОБРО бутало в задгранични магазини,

или трябва да отиде за стругар с предварител-но добро направени рисунки. Но втората опция струва ми се най-добра, защото ние сами решава-ме от какъв материал и с какви размери искаме да имаме буталото. По време на проектиране на буталото трябва да се обръща внимание на таки-ва подробности как: пасване външния диаметър на бутало с цилиндър (най-добре с 0,1мм хлаби-на), издържливост, ниска маса, пасване вътреш-ния диаметър с диаметра на пружината (0,3мм хлабина или 0,5мм, зависи от мощ на пружината). Модифицирайки определени параметри може значително да се влияе върху летателни качества, културата на работа, надеждност и издържливост. Струва си да си проектира и направи комплекта,

61

то ест бутало с цилиндрова глава.

Както се вижда на снимката, главата е построена с отвор-фуния за наливане, повишавайки мини-мално брой на фпс. Фунията обаче не стига до ръба на цилиндровата глава, и за това площ на удара на буталото на главата с главата на цилиндъра е голяма, и за това добре влияе върху сигурността и дава възможност да се залепи там, например, с гума като амортизатор. Други промени спрямо стока са: повишаване на външния диа-метър на самия край към 7мм, каквото влияе върху драстично повишаване на плътноста (по-тясно влиза в гумата); повишаване на вътрешния диаметър към 5,5мм, улесняващо протичане на въздуха, то ест повиша-ваещи фпс; д о б а -

вяне на една на-вивка в резба за п о - с и г у р н о

поставяне на цилиндъра на стока. Очевид- но, буталото по време на проектиране трябва да е приспособен до такава гла- ва, например спирачка на буталото би трябвал да е по-дълг и п о - д е б е л (5,2мм)

Цилиндърът можем спокойно да го оставим сто-ков, издържава пружини до m170 без никакви проблеми. Замяна обаче със сигурност е много по-полезна. Очевидно на LL, обаче PDI също пра-ви добри цилиндъри. Неговата силна точка обаче е тефлон. Ако нашия цилиндър беше използван преди монтиране на ZT комплекта с силни пру-жини (m120 и повече), препоръчителна е неговата замяна, защото найвероятно вътре в цилиндъра, в горната стена, няма вече оригинален хром.

В моето мнение карабинът хубаво се представля-ва с Bipod от Харис или неговото копие заедно с монтиран на нипела заглушител 40x335мм от King Arms. Очевидно – това е по вкус и желание. Стру-ва си да се припомни за още една привлекателна опция. Ако имаме G-spec версия, и бихме искали да й дадем изглед на по-класически карабин (т.е. дълга цев), струва си да си мисли за купуване-

то на стоманена, дълга външна цевта Deep Fire с дължина на 700мм, имаеща интегриран малък заглушител на самия край. Такава външна цевта позволява да монтираме вътрешната до 550мм, осигурявайки й стабилизация вътре. Ако пък, ис-каме да използваме интегриран, малък заглуши-тел, слагаме прецизната цевта 430мм вътре. Стру-ва си да се добави, че цев- та има н а края за- пушалка,

с л е д отвиване на която се показ-

ва резба, същия като

в стоковата цевта. Това дава ни възможност да монтираме оригинален за-

глушител или, по желание, нипел.

Картечница с такава цев и оригиналния за-

глушител има, за съжаление или за щастие, 138см дължина, каквото действи-телно обезсърчава към използването й. Но оп-цията остава. Репликата може да се спокойно, и успешно, става по-тежка, защото приклада й не е толкова дебела и солидна, както например при M24 CA. Това е също недостатък на тази картеч-ница – е лека, а приклада е от тънка, но издържли-ва пластмаса. След сваляне на основа на приклада и залепяне на дъно на вътрешното пространство, например с лепило от пистолет (но не твърде много, няма да влезе обвивка на спусъка!), вътре може например, да се сложи парчета олово и да се ги стиска с лепило неподвижно. Може дори да се слага пясък, заместен в торбички, а празното про-странство се изпълнява с гъба за стабилизация. Имах така при себе си – идеата беше отлична.При стоманена цев, особено, пречи липса на урав-новесяване – тегли отпред. При стока картечница е твърде лека и трябва да се добави тежест до двата края едновременно. В известна степен подпомаг-ва двуножник – тежи доста много. Ако е твърде малко, може да се сипе малки парчета олово, или по -скоро, ловни олови сачми към пространството между външна цев и рама и да се залива с епок-сидна смола (или друго лепило). След монтажа няма да трещя ни се премества.

Следователно: списък на части необходими за точен тунинг на картечница, горе-долу изглежда

Op

Force

Under the burlap

така (редица – от изхода на цевта):

-факултативно заглушител (заедно с нипела)-прецизна цевта за VSRLL (дължина в зависимост от желание, размер на заглушителя и др.)-гума хопъп KMHead-цилиндрова глава (направена допълнително)-бутало (направен допълнително)-цилиндър (факултативно LL или PDI)-бодач на пружина LL-пружина LL m170-ZT LL

При такъв състав, при добър монтаж, използване на добри смазки и след направене на акции описа-ни в статията, ако е правилно проектирано бута-ло и цилиндрова глава, изходяща скорост ще бъде между 600-650 фпс. В зависимост от щастие и с постоянно съзнание, че пружини LL, в противо-положение с тези от Guarder, нямат по-ниска но-мерация отколкото са наистина. Това е , със сигур-

В началото слагаме си цевта вертикално. Слагаме гума.

Следва да правим гайка от жило (издържливост 2,3кг, значи тънко) и слагаме на гумата

Схема за монтаж на хопъп гума в VSR

ност, най-много приспособена за тунинг еърсофт картечница, с който съм се занимавал. Не е най-евтина, но осигуряваща най-добри летателни ка-чества от определена пружина. Ако някой ме пита, каква реплика препоръчвам за снайперист, отго-варям - VSR 10 G-spec.

Jacek Reiter vel Dexter

63

Следва да правим гайка от жило (издържливост 2,3кг, значи тънко) и слагаме на гумата

Стискаме така, за да не нарязваме гумата и връзваме възел. Възелът трябва да изпада отстрана. От лявата или дясната страна – не отгоре или отдолу.

Приготвяме наш изрязан от материала пръстен.

Слагаме на гумата и монтираме цялостта.

Схема за монтаж на хопъп гума в VSR


rob furlong

Op

Force Роб Фърлонг и горещи петдесетки

Мартенското слънце на планински, пустинни райони на Афганистан, пречи по-силно от обикнове-но. Особено на хора, като ефрейтор Роб Фърлонг , залепен в еднообразна позиция, опирайки лицета на приклади за снайперски карабини, гледащи някаква активност на вражески взводи. Често от тях зависи живот на войници изпратени за патрул в тези недостъпни и неприятни околности. Следващ нагрян в остри лъчи куршум каца в на камера на цевта на McMillan Tac-50. Дестинация: групировки на Ал-Каида. Дължина: 2500 метра. Изстрел.

През март 2002 година, в долината Шахи Кот, ста-

ва следващ двубой, който се записва в история на воещи-на с кървави букви. Въведе-на тогава от американскоto командуване операция Ана-конда има за цел да унищо-жи маршрут за прехвърляне на оръжие в източна част на Афганистан и елиминация толкова бойци на Ал-Каида и Талибани, колкото е възмож-но. До операцията са включе-ни снайперисти от 3-ти бата-

льон на лекопехотния полк „Принцеса Патриция” (3 rd Battalion Princess Patricia’s Canadian Light Infantry). Сред тях е също ефрейтор Роб Фърлонг, който заема позиция заедно с ефрейтор Тим Макмийкин, който в онзи ден изпълня-ва роля на наблюдателя.Това е малко след пладне, когато забелязват трима момчета кача- е щ и се по про- т и в оп о -л о - жен хребет,

тръгваещи точ-н о к ъ м , разположено ви-с о к о в планина, гнездо на тежка м о р т и - ра. Кратък поглед на двама Канад-ци към себе си, потвърждаващо кимване на гла-вите и съдба на цялата тройка е позната.Макмийкин взема далекомер за пресмятане на разстояние, което има до дестинация. Според него е 2430 метра – много по-далече от ефективна-та стрелба на техния тежка снайперска винтовка. Обаче условя, в които става пресмятване на ефек-тивната стрелба на техен McMillan, са малко раз-лични от тези, които са в онзи ден в Долината. Ка-надски снайперисти намират се почти 3000 метра надморска височина и за това въздух е много по-разреден, отколкото би било в нормални условя. Разредени, значи даваещи много по-малка съпро-

тива за куршума. А и този куршум не е стандар-тен, защото в резултат на твърди бои по време на Операция Анаконда, Канадци изстрелват всички куршуми калибър 12,7 мм, които вземат от база със себе си. Вместо тези получават американски-те куршуми, притежавайки малко по-различни черти. Както после твърди ефрейтор Фърлонг, американския куршум лети много по-далече от-колкото собствения си. Причината лежи в малко по-различна балистична форма на куршума и в по-бързо темпо за изгаряне на барута по време на изстрела. От онова време, както споменява Роб Фърлонг, снайперисти от 3-ти батальон забеляз-ват повишенето на дале- кобойността и прицела на тяхно- то оръжие. После това им позволява да с т р е л - ват на такова неверо-

ятно разстояние.За да още повече повишават да-

лекобойността на оръжие, из-ползват стар трик, познат на повечето

стрелци. Използват слънце, което по време на този сезон при височина на 3 километра, свети доста силно, за да затопли смесица на барута в куршумите. Патрон, който влиза в камера на цев-та, е почти горещ от мартенското слънце.Разстояние до целта на един от бойци, е твърде голямо, за да точно си насочи мерника. Фърлонг въвежда максимално отклонение, каквото е възможно, после взема под внимание разстояни-ето, преценява с колко да вдигне пушката за да се прецели на тaзи дистанция и преценява три ве-тровете от различни посоки. За него е очевидно, че трябва да вземе много по-голяма корекция. Целта - боец с карабин RPK, то ест най-голямата опасност от страната на малка група от друга страна на мерника - трябва да е коригирана с че-тири точки на МилДот скала.26-годишният ефрейтор се концентрира върху целта. Вдишване, издишване, вдишване, издиш-ване. Спокойно води целта и нежно дърпа спусъ-ка на McMillan. Нежно отклонява главата си в посоката на Макмийкин, за да потвърждава, че

65

куршума достига целта. Нежно кимване на глава-та на наблюдателя казва му всичко. Оказва се, че куршума удря малко под целта, в пясъчен наклон на пропаста.Поправка. Същите, многократно повторени дви-жения. Стабилизация на дъха. Отпуснатост. Кон-центрация. Изстрел.Този път патронът е по-точен. Удар скъсва рани-ца, която носи противник.- Stand out – казват стегнати устни на Фърлонг. Сега знае, каква грешка е направил този път. Вме-сто да дръпне спусъка равномерно, с нежно но ре-шително движение и да разположи натиск на цяла големина на езика на спусъка, той малко е проме-нил посоката на натиск. Грешка, която при този разстояние е определена като дължина между ра-ницата и сърцето на боеца. Следващият куршум става в въздуха в няколко секунди след първия. Разстояние до целта изми-нава в малко повече от четири секунди, и този път удря в корпуса на противника, скъсвайки вътреш-ности на малки части.- Mission accomplished.


rob furlong

Op

Force Технични данни:

Калибър: 12,7 мм (0,50 BMG)Дължина: 1448 ммДължината на цевта: 736ммТеглото: 11,8 кгНачин на зареждането: пълни-тел с 5 патрона

Модел Tac-50 от McMillan Bros. Rifle Co. Тежък снайперски карабин предназначен за унищожаване на коли и жива сила на противника. Моделът достъпен на пазара е следващ образец на карабин, който по-явява се през 80-те години. От 2000 година става основния тежък снайперски карабин на Канадска Армия.

67

Образец на снайперска винтовка McMillan Tac-50, използван от Канад-

ска Армия.

Снимки: www.mcmillan.com

Op

Force

Контакт:

Редакция:Редактор: Tomasz Niwiń[email protected]

Редактор на част Under the Burlap:Jacek [email protected]

Реклама:[email protected]

w bastępnym numerze

Яцек “Декстер” РеитерРедактор на част Under the Burlap. Любител на въздушни карабини. Роден за снайпе-рист, но играе в CQB. Идеа-лен като OpForce.

Марцин “Мирра” ДудойчМаниак на еърсофт от 2004г. Той е също любител на чай в пет следобед и всичко което е великобританско.

Михал“Магнус” Касиньски

Англоезичен редактор. До не-отдавна жител на Великобри-тания. Продал душата си на специални сили. Любител на GROM и SAS.

Иоанна БарцРускоезичен редактор. Люби-телка на славянската душа и филм. Неспокоен дух жаден за знания.

Павел ФабисиакНемскоезичен редактор. Го-лям любител на история, осо-бено тази от Втора световна война. Обожава екскурзии и планинско катерене.

Анджей ВалашекБългарскоезичен редактор. Любител на всичко, което произхожда от България. Вманиачен милитарист и ис-торик. Начинаещ еърсофтер.

Марта ОзембловскаСлавистка по образование и любопитство. Предизвика-телства, дори еърсофтни, не са страшни на нея.

Малгожата ДобецкаРоманистка, любителка на средиземноморска кух-ния, творчество на Melchior Wańkowicz и Източни Кресо-ве на II полска република.

69

W następnym numerze między innymi:

Запомний, че винаги можеш да се включиш в тима на OpForce Magazine. Ако си любител на милитария, можеш да разкажеш за нещо инте-ресно по тема на войни или еърсофт и др. пиши на адрес: [email protected].

Главни задължения на позицията ще са свързани със:*творене статии на зададена тема*търсене на информации*получаване информации от лични ресурси*самостоятелна подготовка за материали по теми общи с издаден брой*загриженост за правдивост и точност на инфор-мации за подготовката

От кандидати очакваме:*самостоятелност и мотивация за постигане на цели*ефикасност и последователност в дейността*отлични аналитични и логични умения*отговорност и комуникационни умения*добра организация на работа*работоспособност, креативност и нешаблонни идеи*способност на сътрудничество и работа под на-тиск *използване на Open Office*любопитство и знание по тема на милитария и/или Еърсофт*журналистична страст*комуникативен английски

Ще бъдат полезни:* предишни публикации по тема на милитария и/или Еърсофт*опит в писането*ако сте студенти на хуманистични специализа-ции – Журналистика, Българската филология, История.

69

В следващия брой:

В следващия брой ще имате възможност да прочетете всичко по тема на Холандска армия. Ще се зани-маваме, особено, със специални единици на тази европейска държава, отделявайки времето главно за морски сили, заради тяхната традиция и вековни опити с водене на различни действия по морето и по близкото му съседство. В четвъртия брой ще намерите също тест на униформа на холандска армия, в сравнение с други униформи от различни армии по света.Със сигурност ще намерите в броя също следващи статии от Декстер, които представляват най-инте-ресни снайперски и газови реплики.Ще Ви предложим и един от най-интересни проекти свързани с тунинг на снайперска реплика и соб-ственика й.Съзирайте следващото издание на OpForce Magazine.

Предлагаме:*възможност да участвате в оригинален проект*получаване на международния опит*възможност за постоянно сътрудничество


opforce magazine issue 3 bulgaria

Documents