shake hands nr. 6

GOVERNMENT OF ROMANIA GOVERNMENT OF BULGARIA

EUROPEAN UNION

EUROPEAN REGIONALDEVELOPMENT FUND

Cross BorderCooperationProgramme

Common borders. Common solutions.

Shake handsShake hands SHAKE HANDSGetting together into success!

De ce s-au blocat evaluările cererilor de finanţare?

Почти сто неправителствени организации и търговски дружества се присъединиха към подписването на отворено писмпо, стъпка, инициирана от Центъра за трайни политики Екополис и Коалиция НПО-та за Структурни фондове. Подкрепено и от сайта www.fonduri-structurale.ro, това действие си поставя за крайна цел отблокирването на оценките по искане на Молба номер 112/2011 – „Развитие на социалната икономика” (Секторна оперативна програма Развитие на човешките ресурси) и Молба номер 1/2010 – „Повишаване на собствения капацитет на н е п р а в и т е л с т в е н и т е о р г а н и з а ц и и з а сътрудничество с институциите от публичната администрация в Румъния” (Оперативна програма Развитие на административния капацитет).

Подписалите отвореното писмо са лицата, които са подали молби за финансиране в рамките на двете обръщения за проекти, чиито краен срок за подаване е бил месец януари на изтичащата година.

Aproape o sută de organizaţii neguver-namentale şi societăţi comerciale s-au alăturat, prin semnarea unei scrisori deschise, demersului iniţiat de Centrul pentru Politici Durabile Ecopolis şi Coalitia ONG-uri pentru Fonduri Structurale. Susţinută şi prin site-ul www.fonduri-structurale.ro, acţiunea respectivă şi-a propus ca finalitate deblocarea evaluărilor pe Cererea nr. 112/2011 „Dezvoltarea economiei sociale” (Programul Operaţional Sectorial Dezvoltarea Resurselor Umane) şi Cererea nr.1/2010 „Creşterea capacităţii proprii a organizaţiilor neguvernamentale de a colabora cu instituţiile administraţiei publice din România” (Programul Operaţional Dezvoltarea Capacităţii Administrative).

Semnatarii scrisorii deschise sunt solicitanţi care au depus cereri de finanţare în cadrul acestor două apeluri de proiecte, apeluri ce au avut termenul limită de depunere în luna ianuarie a anului care se încheie.

Защо бяха блокирани оценкитена молбите за финансиране?

Diversitate culturală– prietenie fără frontiere –

ВЛЮБЕНИВ ПРИРОДАТА

Cross border

ecological corridor

Ruse-Giurgiu

КУЛТУРНО РАЗНООБРАЗИЕБЕЗГРАНИЧНО ПРИЯТЕЛСТВО

Нашиятприятел Виси

Нашиятприятел Виси

Prietenul

nostru Visi

Prietenul

nostru Visi

CALDURA SARBATORILOR DE IARNA

ТОПЛИНАТА НА ЗИМНИТЕ ПРАЗНИЦИ

Sărbătorile iernii, care marchează, atât în România, cât și în Bulgaria,încheierea unui ciclu anual și începutul altuia, sub semnul belșugului și al încrederii

în viior, înseamnă totodată perpetuarea unor tradiții populare pitorești.

Зимните празници отбелязват, както в Румъния, така и в България, приключването на един годишен цикъл и започването на нов,

под знака на богатството и на доверието в бъдещето, също така означават увековечаването на живописните народни традиции.

(continuare în pagina 3) (продължение от страница 3)

MARINARIIATACĂ

PISCURILESpre

„Everestul Balcanilor”

Моряцитепревземат

върховеКъм

„Евереста на Балканите”

editorial / уводна cтaтия

Iarnafără translator

Зимабез преводач

Numărul/брой 6 decembrie/декември 2011

SHAKE HANDSGetting together into success!Shake handsShake hands

SHAKE HANDSGetting together into success!

Shake handsShake handsE-MAIL: [email protected]

WWW.SHAKEHANDSROMANIABULGARIA.EU

INFO EDITOR: INITIATIVA PENTRUCOOPERARE SI DEZVOLTARE INTERCOMUNITARAPRESIDENT: ADRIAN DUMITRACHEGENERAL EDITOR: DANUT UNGUREANU

CHIEF EDITOR: SORIN ANDRONICPROJECT MANAGER: CRISTINA RUSUCOORDINATORS: STEFAN KINOV, VESELIN YOTKOVBULGARIAN EDITOR: GALINA NIKOLOVA

Diversitate culturală– prietenie fără frontiere –

Țelul proiectului „Diversitatea culturală – o sursă de produse durabile de colaborare transfrontalieră” este sporirea gradului de informare în domeniul identităţii culturale, promovarea şi menţinerea stilului naţional unic de viaţă, deprinderi şi obiceiuri în regiunile bulgăreşti şi româneşti, din zona transfrontalieră Montana şi Calafat.

În acest mod, se găsesc şi dansatori.Între cele mai importante potenţiale surse de finanţare

activităţi desfăşurate trebuie şi se consolidează dezvol-menţionată în primul rând tarea viabilă a culturii în cele înfiinţarea Centrului Cultural două regiuni. Se extind Româno - Bulgar din oraşul contactele existente şi se vor Montana, care furnizează constitui noi contacte în s e r v i c i i t u t u r o r c e l o r domeniul schimbului cultural interesaţi în dezvoltarea în zona de graniţă româno – culturală a regiunii de bulgară, cu scopul de a se colaborare transfrontalieră.unifica elementele cele mai

S-a efectuat studierea atractive şi mai concurente produselor şi instituţiilor din ale culturii din ambele regiunile Montana şi Calafat. regiuni, pentru satisfacerea S-au publicat cataloage cu nevoilor actuale ale pieţii.informaţii privind produsele Partenerii de proiect sunt şi instituţiile culturale.Fundaţia „Montana – mâine”

Componenţii celor două (Montana, Bulgaria), „Repre-ansambluri de dans au repetat zentantul local al între-împreună pentru realizarea prinderilor mici şi mijlocii” s p e c t a c o l u l u i c o m u n (Calafat, România), Şcoala „Prietenie fără frontiere”, de dansuri populare bulgare prezentat la Montana şi (Ansamblul de dansuri Calafat. Reprezentaţia de 75 „Mladost”) din Montana şi de minute este înregistrată pe A n s a m b l u l d e d a n s u r i CD-uri şi DVD-uri pentru „Bobocica” - Casa de Cultură d i fuzare ca produs cu „Amza Pelea” (Băileşti, potenţial concurenţial pe România) . Benef ic ia r i i piaţa culturală. Totodată, direcţi ai avantajelor oferite spectacolul va fi difuzat de de implementarea proiectului televiziunea bulgară şi cea au fost, desigur, cele două română.ansambluri de dansuri ,

îndeosebi cei patruzeci de

Proiectul – iniţiativă va întări îmbunătăţind şi calitatea vieţii, care contactele transfrontaliere operative devine astfel mai atractivă şi cu o mai dintre oamenii din Calafat şi cei din mare stabilitate. Căci, în caz contrar, Montana, în domeniul schimbului popularitatea insuficientă a elementelor cultural dintre instituţii, pentru unice bulgăreşti şi româneşti ale popularizarea şi crearea unor noi produse identităţii culturale, capabile a fi culturale. Aplicarea acestor iniţiative dezvoltate şi implementate ca un produs măreşte în mod inevitabil posibilităţile comun, duce la lipsa de proiecte şi de colaborare transfrontalieră în regiune, iniţiative dezvoltate în colaborare.

КУЛТУРНО РАЗНООБРАЗИЕ - БЕЗГРАНИЧНО ПРИЯТЕЛСТВО

Целта на проекта „Културно-разнообразие- източник на издръжливи продукти на трансгранично сътрудничество” е увеличаване нивото на информираност на хората в областта културата, насърчаване и поддържане на уникалните национални традиции и обичаи в българските и румънските области от трансграничната зона Монтана и Калафат.

Този проек е инициатива която ще България), „Местният представител на доведе до укрепване на оперативните малките и средните предприятия” трансгранични контакти между хората (Калафат- Румъния) , училището за от Калафат и Монтана, културният народни български танци (танцов о б м е н м е ж д у и н с т и т у ц и и т е , ансамбъл „Младост“) от Монтана, и популяризирането и създаването на нови танцов ансамбъл „Бобочика“, дом на културни продукти. Прилагането на тези културата „Амза Пелеа” (Баилещи, инициативи несъмнено би увеличило Румъния). Директните предимства от възможностите за трансгранично прилагането на проекта, разбира се, са за с ъ т р у д н и ч е с т в о в р е г и о н а , бенефициентите, преди всичко за двата подобрявайки и качеството на живот, т а н ц о в и а н с а м бъ л а и т ех н и т е който би станал по-атрактивен и би четиридесет танцьори.придобил по-голяма стабилност. От най-важните извършени З а щ о т о , в о б р а т е н с л у ч а й , дейности трябва да се спомене, на първо недостатъчното популяризиране на място, създаването на българо - уникалните български и румънски румънският Културен център в Монтана, традиции на културната личност, които който предоставя услуги на всички могат да бъдат развити и приложени като заинтересовани от развитието на общ продукт, би довело до липсата на трансграничното сътрудничество. проекти и инициативи, развити чрез Направено е проучване на продуктите и сътрудничество. на институциите от областите Монтана и

По този начин, се намират и Калафат. Публикувани са каталози с потенциални източници за финансиране информация, свързана с продуктите и и се укрепва доброто развитие на културните институции.културата между двата региона. Участниците в двата танцови Разширяват се вече съществуващите ансамбъла са репетирали заедно за контакти и ще се създадат нови контакти общият спектакъл „Безгранично в областта на културния обмен в приятелство” , представен в Монтана и граничната зона между Румъния и Калафат. Представлението от 75 минути България, с цел отделянето на най- е записано на компакт дискове за атрактивните и най-конкурентните презентиране на спектакъла като елементи от културата на двата региона, продукт с конкурентен потенциал на за удовлетворяването на сегашните, културния пазар. Представлението ще актуални нужди на пазара. бъде излъчено и по българската, и по

П а рт н ь о р и п о п р о е кт а с а румънската телевизия.фондацията „Монтана утре” (Монтана,

2

editorial / уводна cтaтия

A venit iarna pe ambele maluri ale Dunării. Curând, sloiurile vor defila leneşe spre aval, până când, cu bunăvoinţa meşterului Gerilă, vor alcătui un pod trainic între tărâmurile înveşmântate cu dantele albe. Prin gospodării, nucile zornăie obraznice în saci, nerăbdătoare să umple miezul cozonacilor, vinul îşi ia elan să sară în sticle şi carafe, purceii se pregătesc să-şi facă datoria supremă.

Copiii, organizaţi deja în cele mai gălăgioase cete din această parte a Europei, recuperează de prin poduri şi magazii măştile, zurgălăii, patinele, beteala, harapnicele, steluţele şi artificiile, săniuţele, în fine, toată recuzita fără de care iernii nu i s-ar mai putea zice altfel, în română ori bulgară, decât „sezonul rece”. Ei sunt primii care simt că nu-i doar vremea hibernării, ci îndeosebi aceea a socotelilor şi nădejdilor pentru anul nou ce se naşte din cel vechi. Familiile sărbătoresc cu belşug Naşterea Domnului şi se strâng în jurul bradului ca-n punctul de răscruce al drumurilor pe care-o vor apuca în luna lui Gerar.

Semnul cel mai distinct al iernii, care n-are nevoie de translator prin aceste părţi de lume, rămâne de sute, poate mii de ani, redeschiderea unor porţi către viitorul imediat, acela care contează cel mai mult în vieţile oamenilor simpli, făuritori şi meşteşugari de alte vieţi. Poate că anul care a trecut n-a împlinit toate visele, poate că multe lucruri au rămas nesăvârşite, ori nici măcar începute. De aceea vine un An Nou, vrednic de a fi sărbătorit. E un orizont după care tânjeşti mereu...

Iarna fără translatorDĂNUŢ UNGUREANU

Зима без преводачДънуц Унгуряну

Дойде зимата на двата бряга на Дунава. Скоро късчетата лед бавно, парадно ще преминат надолу по течението,докато, с благоволението на майстора дядо Мраз, ще образуват един здрав мост между бреговете, тържествено облечени с бели дантели. В къщите, дрънкащи безочливи орехи в торби, нетърпеливи да напълнят средата на козунаците, виното чака да скочи в шишета и гарафи, прасенцата подготвят върховния си дълг..

Децата, организирани вече в най-шумните тълпи в тази част на Европа, си намират отново от тавани и складове маските,звънчетата, кънките, булчината украса от златиста тел, бичовете, звездичките и бенгалския огън, шейничките, в края на краищата целият този реквизит, без който на зимата не би могло да и се каже по друг начин на румънски и български, освен „студеният сезон”. Те са първите, които чувстват, че не е само времето на дългия зимен сън, а особено,времето на намеренията и надеждите, за новата година, която се ражда от старата. Семействата празнуват с изобилие Рождество Христово и се събират около елхата като на пресечна точка на пътищата, по които ще поемат в месеца на Голям Сечко.

Най-отличителният белег на зимата, за който не е нужен преводач в тези части на света, остава от стотици,може би от хиляди години отварянето отново на вратите към близкото бъдеще,онова бъдеще, което е най-важно в живота на обикновените хора,създатели и изкусни майстори на други видове живот. Може би годината, която отмина, не изпълни всички мечти, може би много неща останаха несвършени, или пък даже не бяха започнати. Затова идва Новата година, достойно да бъде отпразнуванаТова е един хоризонт,по който винаги тъгуваме...

За почти десетте месеца от придобиване, извършени във връзка подаване на молбите за финансиране, със сключването на договор за услуги в рамките на двете обръщения, нито по оценяването. От съобщението един от подалите молби не е получил публикувано от Управлението по отговор относно резултата от Менинджмънт на Секторната оценката на проекта, или стадият, в Оперативна Програма Развитие на който се намира той. Човешките Ресурси се разбира, че

въпреки осъзнатата своевременна В следствие на това положение, необходимост от сключването на нов считано съвсем основателно за договор за услугат а оценка , ненормално, инициаторите на институцията е започнала процедура к а м п а н и я т а п р е ц е н я в а т, ч е по публично придобиване едва на 23 о ф и ц и а л н и т е с т а н о в и щ а н а март 2011г. Именно това е довело до институциите по менинджмънта съществуващото положение днес, (публикувани доста време след това), подчертават в отвореното си писмо относно причините, поради които се е представителите на Центъра за получило това закъснение, са Трайни Политики Екополис и на ненавременни. Освен това, позициите Коалиция НПО-та за Структурни н а о ф и ц и а л н и т е в л а с т и п о Фондове.менинджмънт не са достатъчно

убедителни, за да се откаже Имайки предвид изложеното по-инициираната постъпка, да се изпрати горе, на 28 ноември 2011 г. писмото, отворено писмо от НПО-та и съдържащо гледната точка на търговски дружества до Министър- гражданските сдружения за спешно председателят на Румъния и отблокирване на процедурите по Министърът по европейските оценяване, беше изпратено на въпроси. Министър председателя и Министъра

по европейските въпроси. Всички П о д п и с а л и т е п и с м о т о организации, подписали съответния констатираха, че в двете комюникета документ държат да получат са изложени възвания, с които се адекватен отговор относно начина на о п р а в д а в а т в ъ р д е г о л я м о т о разрешение на това, вече крайно закъснение при съобщаването на непоносимо, положение.резултатите и при процедурите по

La aproape zece luni de la depunerea evaluare. Din comunicatul publicat de cererilor de finanţare, în cadrul celor către Autoritatea de Management două apeluri, niciunul dintre solicitanţii Programul Operaţional Sectorial implicaţi nu a primit vreun răspuns Dezvoltarea Resurselor Umane, rezulta privind rezultatul evaluării proiectului, că, deşi a conştientizat din timp sau privind stadiul în care se află aceasta. necesitatea încheierii unui nou contract

pentru serviciul de evaluare, instituţia a Ca urmare a acestei stări de fapt, pe lansat procedura de achiziţie publică care o consideră pe bună dreptate abia pe data de 23 martie 2011. Acest anormală, ini ţ iatori i campaniei lucru, printre altele, a condus la situaţia apreciază că poziţiile oficiale ale celor existentă în prezent, subliniază în două autorităţi de management scrisoarea deschisă reprezentanţii (publicate cu ceva vreme în urmă), Centrului pentru Politici Durabile privind cauzele ce au stat la baza Ecopolis şi ai Coaliţiei ONG-uri pentru întârzierilor, au venit tardiv. În plus, Fonduri Structurale.aceste poziţii oficiale nu s-au dovedit a fi

suficient de convingătoare pentru a se Având în vedere toate cele renunţa la demersul iniţial: acela de a se menţionate, la data de 28 noiembrie transmite scrisoarea deschisă, concepută 2011, scrisoarea cuprinzând punctul de de ONG-uri şi societăţile comerciale, vedere al societăţii civile şi solicitarea catre Primul Ministru al României şi unei deblocări urgente a procedurilor de Ministrul Afacerilor Europene. evaluare, a fost transmisă Primului

Ministru şi Ministrului Afacerilor Semnatarii scrisorii au constatat că în Europene. Toate organizaţiile semnatare ambele comunicate sunt invocate, pentru ale documentului respectiv cer factorilor a justifica întârzierea exagerat de mare responsabili un punct de vedere cu privire survenită în comunicarea rezultatelor, la modul în care poate fi soluţionată procedurile de achiziţie efectuate în această situaţie, deja intolerabilă.vederea contractării serviciilor de

(continuare din pagina 1)

(продължение от страница 1)

De ce s-au blocatevaluările cererilor de finanţare?

Защо бяха блокирани оценкитена молбите за финансиране?


3

Nu este slătinean care să nu fi auzit de oltean”, iar în 2006 cartea de poezie de documentar, la Festivalul de film etnografic Visi Ghencea, omul care s-a zbătut ca dragoste „Candori asumate”. A mai publicat Bacău, la Festivalul de Film SIMFEST, la Slatina culturală să existe cu adevărat. S-a poezie în volumul colectiv „O hartă a Festivalul de Film Eco-Etno-Folk-Film născut la Berzovia, în Caraş-Severin, la 2 poeziei de limbă română” şi proză în Slătioara.

Însă marea lui dragoste a fost teatrul. A februarie 1954. Dar de mai bine de 3 decenii antologii realizate de umoristul Cornel visat ca Slatina să aibă un teatru, dar n-a a fost reperat în aproape orice demers Udrea. Lucrarea de doctorat, intitulată apucat să-şi vadă visul împlinit. A debutat ca cultural din judeţul Olt. „Elemente de etnologie juridică şi drept

Numele lui Visi Ghencea e strâns legat actor în 1980, cu trupa EVRIKA, şi a jucat în cutumiar prezente în viaţa aşezărilor rurale de teatrul slătinean, de Festivalul „Oltenii şi peste 25 de piese. Rolul din „Scaunele”, de restu' lumii”, de Zilele Eugen Ionescu, de Eugen Ionescu, l-a dus la Paris şi Bruxelles. Salonul Naţional de Fotografie artistică În 1999, prin demersurile lui Visi Ghencea şi „EVA”. Mircea Botez (alt mare împătimit de teatru)

Ca director al Centrului Judeţean lua fiinţă la Slatina Teatrul „Eugen Ionescu”.pentru Conservarea şi Promovarea Culturii A înfiinţat, în 1992, cu un grup de Tradiţionale Olt, a făcut cunoscută lumii prieteni, Societatea Culturală „Eugen zestrea culturală a judeţului, ducând meşteri Ionescu”. De atunci, Slatina e cunoscută în populari, dar şi ansambluri folclorice lume şi prin Zilele Eugen Ionescu, zile care importante, la Praga, la UNESCO Paris şi au atras mari personalităţi ale teatrului Parlamentul European de la Bruxelles. românesc. Chiar Ministerul Culturii a

A inventat „Paşaportul de Oltean”, finanţat cea mai mare statuie a dramatur-care a ajuns cea mai circulată informaţie gului, realizată de sculptorul Ioan Bolborea.despre Slatina în lume. Născut în Vărsător, Visi a revărsat

Ca artist fotograf, Visi a avut expoziţii peste cei din jur prietenie, dragoste, sprijin personale în Bulgaria, la Vidin, şi Italia - la necondiţionat. În preajma lui nu puteai să te Palermo şi Ispica. A obţinut un important simţi decât bine, bun şi important. Un premiu la Craiova, când Asociaţia Artiştilor prieten spunea o dată că marele merit al lui Fotografi din România i-a acordat Medalia din judeţul Olt”, i-a fost publicată postum. Visi este că nu-şi asumă niciun merit şi nu

A fost aproape zece ani reporter de Aur. A mai expus în două expoziţii de doreşte recunoaşterea harului său, corespondent al Studioului TVR Craiova.grup la Bruxelles, alături de Valeru Ciurea. cuprinzător şi vizibil...

A obţinut, cu prietenul şi colaboratorul Ca scriitor, a publicat în 2002 proză lui, Valeru Ciurea, mai multe premii pentru scurtă umoristică, în volumul „Paşaport de

Едва ли има човек в Слатина, който стихосбирката с любовна лирика дружество „Еуджен Йонеску”. Оттогава да не е чувал за Виси Генча, човекът, ”Присвоена невинност”. Виси публикува градът Слатина е познат на света с Дните на който се пребори за съществуването на още поезия в общ колективен сборник - Еуджен Йонеску, събитие, което привлече културните традиции в този град. Роден е „Карта на поезията в румънския език”, велики личности на румънския театър. в Берзовия, в Караш-Северин, на 2 както и проза в антологии, издадени от Освен това, Министерството на културата февруари 1954 година, но повече от три хумориста Корнел Удря. Докторската финансира най-голямата статуя на десетилетия е засичан в почти всички дисертация на Виси, озаглавена драматурга Еуджен Йонеску, която бе културни събития на окръг Олт. „Елементи на юридическата етнология и създадена от скулптора Йоан Болборя.

Името на Виси Генча е тясно римското право, представени в живота на Роден под знака на зодия водолей, свързано с театъра в Слатина, с фестивала селските среди на окръг Олт“, е Виси разливаше на хората около себе си „Олтенците и другите”, с Дните на публикувана посмъртно. приятелство, любов, безусловна подкрепа. Еуджен Йонеску, с Националния салон по Почти десет години Виси работи Около него, не би могъл да се чувстваш по художествена фотография „ЕВА”. като кореспондент на телевизионното друг начин, освен добър и значим. Един

Като директор на Окръжния център студио в Крайова. приятел каза веднъж, че голямото з а с ъ х р а н е н и е и р а з в и т и е н а Заедно със своя приятел и сътрудник достойнство на Виси е, че не си присвоява традиционната култура Олт, той запозна Валеру Чуря, той получава редица заслуги и не желае признание за своя така света с културното наследство на окръга, награди за документални филми на всеобхватен и осезаем чар.като заведе известни занаятчии, както и Фестивала за етнографски филми в Бакъу, значими фолклорни състави в Прага, в на филмовия фестивал СИМФЕСТ, на ЮНЕСКО в Париж и Парламента на филмовия фестивал за еко-етно–фолк Европа в Брюксел. Именно той създаде филми в Слътиоара.„Паспортът на Олтенец”, с което Слатина Голямата му любов обаче беше се прочу по целия свят. театърът. Виси мечтаеше град Слатина да

Като художествен фотограф, Виси има театър, но не успя да види това свое представи самостоятелни изложби във желание осъществено. През 1980 г. той Видин, България и в Палермо и Испика, дебютира като актьор с трупата ЕВРИКА Италия. Той получи голямата награда в и участва в над 25 пиеси. Ролята му в Крайова, когато Асоциацията на пиесата „Столовете” на Еуджен Йонеску художествените фотографи в Румъния му го отвежда в Париж и Брюксел. През 1999 връчи златен медал. Виси участва и в още година, с усилията на Виси Генча и Мирча две групови изложби в Брюксел, заедно с Ботез (друг голям страстен почитател на Валеру Чуря . театъра), създава театърът „Еуджен

Като писател, той публикува през Йонеску“ в Слатина.2002 г. кратката хумористична проза През 1992 година, заедно с една „Паспорт на олтенец”, а през 2006г. – група приятели, основава Културното

Prietenul nostru VisiPrietenul nostru Visi

V.C.

Нашият приятел Виси Нашият приятел Виси

В.Ч.


4

P r o i e c t u l e s t e localităţi (7 municipalităţi), implementat de „Clubul 71 de elevi de la gimnaziul Prietenii Parcului Naţional p r o f e s i o n a l p e n t r u Rusenski Lom” – Ruse, în agricultură la Ferma pilot parteneriat cu „Asociaţia „A. Kăncev” şi 52 de S o c i e t a t e a E c o l o g i c ă fermieri din România, din România Verde” Giurgiu şi 17 localităţi (6 judeţe). S-a A s o c i a ţ i a E C O L I N K S recomandat instruirea GSUPROOS, Ruse. elevilor în următoarele

„Cross border ecological direcţii:corridor” îşi propune o - Agricultură Ecologică.misiune îndrăzneaţă: aceea - Surse regenerabile de de a pregăti planurile de energie.gestionare a zonelor protejate - Protejarea solurilor şi „Natura 2000” - reţeaua apelor faţă de poluarea de europeană de zone naturale la sursele agricole.protejate, în conformitate cu - Teritorii protejate, cele mai bune practici reţea ecologică naţională internaţionale şi cu cerinţele „Natura 2000”, terenuri legislaţ iei europene şi agr ico le cu va loare bulgare. naturală ridicată.

Aceste planuri trebuie să - Restricţii cu privire la stabilească o viziune privind utilizarea terenurilor în

privind habitatele naturale tipice şi habitatele utilizarea terenurilor, protejarea naturii şi o zonele din „Natura 2000”.speciilor, prevenirea periclitării şi perturbării dezvoltare socio-economică durabilă, împărtăşită de În legătură cu toate aceastea, a avut loc un speciilor.principalele părţi interesate în protejarea zonelor curs de instruire pentru 40 de elevi, iar în vară s-

Rezultatele anchetei realizate au fost protejate, cât şi a teritoriilor adiacente acestora. Se a desfăşurat cursul de instruire a 40 de fermieri. sintetizate cu părţile direct interesate, cu privire are în vedere, de aemenea, elaborarea proiectului La Ivanovo în Bulgaria, s-a desfăşurat la planul de gestionare a zonelor protejate, „Plan-model de administrare a teritoriilor situate seminarul cu tema „Oportunităţi de finanţare pentru conservarea habitatelor naturale şi a între parcurile naturale Lomovete şi Comana”.Între pentru agricultura ecologică”. La seminar au faunei şi florei sălbatice, precum şi pentru obiectivele planului de gestionare a zonelor participat 42 de fermieri şi funcţionari de la protejarea speciilor de păsări sălbatice. S-a protejate, se află tipurile de habitate, diferite specii administraţia municipală. S-a discutat despre stabilit modul de utilizare permanentă a de animale şi plante care sunt obiect de conservare, regulile de bună practică agricolă, despre „Plăţi terenurilor şi a tipului de proprietate în interiorul teritoriile în care, în funcţie de diferiţi factori, se agro-ecologice” şi despre condiţiile agricole şi habitatelor naturale.adună un număr semnificativ de păsări care fac parte ecologice.

Au fost organizate mese rotunde, au fost din speciile protejate şi nu în ultimul rând măsurile intervievaţi 65 de fermieri bulgari din 21 de care trebuiesc luate pentru respectarea legislaţiei

ÎNDRĂGOSTIŢI DE NATURĂCross border ecological corridor Ruse-GiurgiuObiectivul proiectului este managementul rational al resurselor naturale și

dezvoltarea durabilă a zonelor transfrontaliere prin realizarea unui coridor ecologic.

Проектът е внедрен от „клуб на видове животни и растения, които са направления: Във връзка с всичко това бе приятелите на Национален парк на изчезване, териториите, които, - Екологично селско стопанство. проведен обучителен курс за 40 Русенски Лом“, Русе, в партньорство благодарение на различни фактори, - Възстановяеми енергийни ученици, а през лятото бе проведено с екологичната асоциация „Зелена са предпочетени за обитаване от източници. обучението на 40 фермери. В Румъния“, Гюргево и асоциация з н а ч и т е л е н б р о й п т и ц и , - Опазване на почвите и водите от Иваново, България, се проведе „ЕКОЛИНКС –ГСУПРООС“, Русе. принадлежащи към защитените замърсяването от селскостопански семинар на тема „Възможности за

„Cross border ecological corridor” видове. И не на последно място, източници. финансиране на екологичното си поставя смелата задача да мерките, които трябва да бъдат взети - З а щ и т е н и т е р и т о р и и , селско стопанство”. В семинара подготви плановете за управление на за спазване на законодателството национална екологична мрежа участваха 42 фермери и служители защитените зони „Натура 2000” - относно природни резервати, както и „Натура 2000”, селскостопански от общинската администрация. Бяха европейска мрежа на защитените предотвратяване на опасностите за терени с повишена природна проведени дискусии за правилата на природни зони, в съответствие с най- екологично нарушение в тях. стойност. добрата селскостопанска практика, добрите международни практики и Резултатите от проведената - Р е с т р и к ц и и с о г л е д за „Агроекологични плащания” и за изискванията на европейското и анкета бяха обобщени от пряко използването на терени в зоните на селскостопански и екологични българското законодателство. заинтересованите страни, с оглед на „Натура 2000”. условия.

Тези планове трябва да изградят управленския план по отношение на в и з и я т а з а п р а в и л н о защитените зони, запазването на оползотворяване на площите, за природните резервати и на дивата опазване на природата и за трайно флора и фауна, както и за опазването социално-икономическо развитие, на редките видовете диви птици. Бе с п о д е л е н о о т г л а в н и т е определен начина, по който да се заинтересовани страни, ангажирани използват площите, както и вида на с опазването на защитените собственост във вътрешността на природни пространства, както и природните резервати.техните съседни територии. Бяха организирани кръгли маси и П р ед в и ж д а с е , с ъ щ о т а ка , интервюирани 65 български изготвянето на проект „План-модел фермери от 21 населени места (от 7 за управление на териториите, о б щ и н и ) , 7 1 у ч е н и к а о т намиращи се между природните професионалната гимназия за паркове Ломовете и Комана”. селско стопанство към пилотната

Сред плановите цели и задачи за ферма „А. Кънчев” и 52 фермера от у п р а в л е н и е н а з а щ и т е н и т е Румъния, от 17 населени места (от 6 територии намират място и тези за окръга). Препоръчано бе обучение природните видове, различните н а у ч е н и ц и т е в с л е д н и т е

ВЛЮБЕНИ В ПРИРОДАТАПредмет на проекта е целесъобразният менинджмънт на природните ресурси и трайното

развитие на трансграничните зони чрез реализирането на екологичен коридор.

Cross border ecological corridor Ruse-Giurgiu


5

„Mos Ajunul”Potrivit acestui obicei păstrat de români, copiii intră în fiecare Pe 6 ianuarie, de Bobotează, lumea creştină cinsteşte

gospodărie şi cântă la fereastră, deschizând ziua de Ajun a momentul sacru al Botezului Domnului Iisus Christos, în apele Crăciunului. Ei le urează gazdelor prunci sănătoşi şi frumoşi, Iordanului. Ritualul împleteşte obiceiurile creştine legate de botez şi recolte bogate, belşug de miei, peţitori pentru fete. Gazda, agheazmă, ori întrecerea pentru recuperarea crucii aruncate în apa mulţumindu-le, le aşează cu grijă în trăistuţă, colaci, mere, pere, îngheţată, cu motive străvechi, păgâne. Aşa sunt, de pildă, ghicirea nuci, covrigi. ursitului, sau purificarea locului, pentru alungarea duhurilor rele. La

Bobotează, se sfinţeşte apa, la biserică şi pe malul unei pârâu sau râu.

Cetele de copii merg din casă în casă, toată ziua de Ajun, de dimineaţa până seara, iar de la miezul nopţii se arată feciorii, cărora, în unele locuri, li se alătură fetele şi chiar tineri însurăţei. Colindătorii sunt primiţi în toate casele, deoarece urările lor sunt semne bune pentru anul care urmează.

Pe 4 decembrie, bulgarii o sărbătoresc pe protectoarea copiilor, care-i apără de boli, necazuri şi sărăcie. Cei mici mănâncă o ciorbă gătită după o reţetă unică, preparată doar de ziua sfintei. Femeile, în special cele de prin sate, gătesc mai multe feluri de dulciuri, după care ies în stradă şi le oferă norocoşilor trecători.

Koleduvane, cum mai este cunoscut, este o sărbătoare Trei copii, precum cei trei magi de la Răsărit, prind o stea de importantă pentru bulgarii care respectă tradiţiile. Colindătorii, hârtie colorată, pe un suport de lemn, vestind Naşterea lui Iisus, şi numiţi koledari, merg din casa în casă, purtând pe umeri merg din casă în casă, cântând. În curtea gospodarilor, ei îşi koledarka, bastoane lungi din lemn de stejar, sculptate şi anunţă sosirea prin clinchet de clopoţei. ornamentate cu figuri mitologice.

În seara dinaintea Anului Nou, se recită povestea muncii Anul Nou este cea mai aşteptată sărbătoare a iernii, fiind ogorului, de la arat şi până la coptul colacilor. Totodată, se trage o

marcat prin numeroase obiceiuri străvechi. Ladouvane este unul brazdă simbolică în curtea celui colindat, cu un plug adevărat, iar în dintre acestea, încă respectat de femeile şi fetele care vor să se casă se semănă ritual, seminţe de grâu ori porumb.mărite în anul următor. Obiceiul cere ca Ladouvane să fie marcat prin dansuri şi ritualuri de divinaţie în apă neîncepută, unde au fost puse, peste noapte, fire de busuioc.

În prima zi a noului an, cei mici merg pe la rude şi vecini, pe care îi ating cu o creangă împodobită cu flori de hârtie colorată. Sorcovitului i se urează sănătate şi de viaţă lungă.

În noaptea de Anul Nou, bulgarii urmează datinile locale, strângându-se cu toţii în faţa cuptorului aprins şi a mesei pline, simboluri ale siguranţei, perenităţii şi abundenţei. Se coace un colac ritual, iar în mijlocul mesei tronează vasul cu baniţa, o plăcinta cu brânză. Onoarea de a aprinde focul din cuptor îi revine cu acest prilej celui mai vârstnic dintre membrii familiei. Focul este aprins la căderea serii şi obiceiul spune că el trebuie să ardă până la sfârşitul iernii, ca o lumină consacrată fertilităţii şi prosperităţii.

În dimineaţa de Anul Nou, copiii merg la Survakari, un colind, după cum sugerează şi numele, indentic cu sorcova românilor. Ramura înflorită se cheama survacika, şi este nelipsită din mâinile copiilor care-i colindă pe cei vârstnici, urându-le viaţă lungă, sănatate şi noroc.

Şi, în fine, tot pe 1 ianuarie, atât la bulgari cât şi la români, este sărbătorit Sfântul Vasile, sau Vasiliovden, cum mai este numit de creştinii de la sud de Dunăre. Este o mare sărbătoare la bulgari, lucru dovedit ș i de abundenta de nume înrudite cu acest prilej: Vasil, Vasilka, Veselin, Vesela, Veselina…

„Boboteaza”

„Colindatul”

„Sfanta Varvara”

„Craciunul vecinilor”„Steaua”

„Plugusorul”„Ladouvane”

„Sorcova”

„Banita”

„Survakari”

CALDURA SARBATORILOR DE IARNASărbătorile iernii, care marchează, atât în România, cât și în Bulgaria, încheierea unui ciclu anual și începutul altuia,

sub semnul belșugului și al încrederii în viior, înseamnă totodată perpetuarea unor tradiții populare pitorești.


6

„Ладуване”

„Богоявление”

„Бъдни вечер”

„Коледните песни”„Света Варвара”

„Баница”

К о л е д н а п е с е н „звездата”

„Сурвакари”

”плугушорул”

„Коледа на съседите”„Коледуване”

„Соркова”

цветя, с пожелания за здраве и дълъг фигури.живот.

Новата година е най-чаканият празник през зимата, понеже се

На 6-ти януари, християните характеризира с много древни обичаи. отдават почит на свещения момент на Ладуване е един от тези обичаи, които Кръщаването на Иисус в река Йордан. все още се спазват от жените и момите, Ритуалът смесва христниянските които искат да се омъжват през обичаи, свързани с кръщенето и светена следващата година. Обичаят се в о д а , и л и н а д п р е ва р ата з а в а д е н е т о н а хвърления Кръст в замразената вода, с д р е в н и ез и ч е с к и мотиви. Такива са,

Според този обичай, запазен от например, гадаенето

румънците, децата влизат във всяко н а с ъ дбата , или

домакинство и пеят под прозореца, пречистването на

откривайки денят на Коледа. Те мястото за гоненето

пожелават на домакините здрави и на лошите духове. В

красиви деца, богати реколти, много този ден се освещава

агнета, и ухажьори за техните дъщери. в о д а т а , и л и в

Домакинът благодари, като слага в църквата, или на

торбичките им гевречета, ябълки, круши, брега на едно езеро.

орехи.*

Децата обикалят всяка къща, през На 4-и декем- отбелязва с танци и ритуали за гадаене в целия ден, от сутринта до вечерта, а в

в р и , б ъ л г а р и т е п р а з - н у в а т „мълчана“ вода, в която през нощта са полунощ се появяват младите момчета, покровителкат на децата,която ги били сложени листчета босилек. към които (характерно само за някои предпазва от боле-сти, проблеми и области) се присъединяват и момичета, бедност. Малките деца ядат супа, понякога и младоженци. Децата са добре сготвена по специална рецепта, През нощта на Новата година, дошли във всички къщи, защото техните приготвяща се само на този ден. Жените, българите спазват местните обичаи като пожелания са добри знаци за годината,

се събират пред запалената която предстои.камина и пред пълната маса, символи за непреходност, изобилие и берекет. Пече се кравай, а по средата на масата Тр и д е ц а , к а к т о се разполага баницата. Честта тримата мъдреци, връзват за запалването на огъня в една хартиена шарена камината принадлежи на най-звезда на дървена пръчка, възрастния в семейството. известявайки раждането Огънят се запалва вечерта и на Иисус и обикалят според обичая трябва да гори къщите, пеейки. В двора на до края на зимата, като къщите , те обявяват светлината на изобилието и пристигането си с малки плодородието.камбани.

Коледна песен за новата година

Сутринта през първият ден от Новата година, децата ходят като сурвакари и пеят Вечерта преди Нова коледна песен, еднаква с год и н а , с е р а з к а з в а румънск ата „ соркова” . историята на земеделския Напъпилият клон се нарича „ труд, от копаенето на сурвачка” и не отсъства от нивата до приготвянето на най-вече от селата, приготвят няколко

ръцете на децата, които пеят на по-гевреците. Едновременно с това се видове сладки, след което излизат на възрастните, пожелавайки им дълъг прави една символична нива в двора на улицата и ги раздават на минаващите живот, здраве и късмет.домакина, с истински плуг, а вътре в оттам късметлии.

И, накрая, на 1-и януари, както при къщата, символично се засаждат българите, така и при румънците, се пшеница или царевица.празнува Васильовден. При българите

както също се нарича, е важен това е голям празник, което е доказано и празник за българите, които спазват чрез многобройните имена, свързани с

През първият ден от Новата година традициите. Коледарите обикалят всяка този ден - Васи, Василка, Веселин, малките деца ходят при съседите и къща, като носят на раменете си Весела, Веселина...роднините и ги докосват с един малък „коледарка” -дълги дървени пръчки, клон, украсен с разноцветни хартиени резбовани и украсени с митологични

ТОПЛИНАТА НА ЗИМНИТЕ ПРАЗНИЦИЗимните празници отбелязват, както в Румъния, така и в България, приключването на един годишен цикъл и започването на нов, под знака на богатството и на доверието в бъдещето, също така означават увековечаването на живописните народни традиции.


7

1. Dacă n-ați fi înființat un ONG, unde v-ați fi văzut activând?

De aproape 10 ani lucrez în Asociaţia Euroregiunea Danubius. Cu greu pot spune unde aţ fi fost dacă nu s-ar fi înfiinţat. A fost o provocare excep-ţională, aproape m-am identificat cu ea.

2. Cum arată, în visele dumnea-voastră, proiectul ideal?

Este acela prin care se realizează 7. ceva real şi util. Proiectul nu trebuie să Unde se rămână un scop în sine, sau nişte bani poticnesc cel câştigaţi, iar după încheiere să fie uitat. mai adesea autoritățile?

3. Dar colaboratorul ideal? Nu pot da exemple şi bine ar fi să n-Nu există oameni ideali. Dar e de avem asemenea ocazii. La noi există

preferat cel care pune suflet în ce dialog cu exponenţii puterii locale şi de lucrează. Voi, românii, aveaţi o sintagmă stat, cu instituţiile abilitate.frumoasă: „Muncă patriotică”. Trebuie 8. Unde vă poticniți dumneavoas-să fii pregătit şi pentru asta, fără să te tră? Sunteți ajutați în asemenea situații?gândeşti că în ochii altora pari naiv. Ştiti, totul depinde de om. N-are

4. Care sunt reușitele cu care vă importanţă culoarea politică, ea e mândriți? valabilă la alegeri, dar apoi toţi trebuie

Multe. Am contribuit la consolidarea să lucreze pentru binele tuturor. Un Euroregiunii Danubius - unul din cele conducător bun înţelege rolul ONG-mai cunoscute ONG-uri, pentru urilor. ONG-ul e un „vorbitor” al colaborarea transfrontalieră, în Bulgaria societăţii civile. Dacă puterea executivă şi România. Mă mândresc cu aportul nu-l ascultă cu atenţie, se poate nostru la înlăturarea taxelor de frontieră compromite.în punctul de graniţă Ruse-Giurgiu. 9. Să zicem că Europa ar fi o

5. Se îmbogățește cineva din personalitate la care aveți audiență. Ce proiectele pe care le implementează? i-ați spune?

Rezolvarea problemelor, crearea a Să ne trateze ca egali cu toţi ceilalț i ceva nou, în ajutorul locuitorilor, dar şi europeni, să nu facă diferenţa între noi, cultivarea echipelor de parteneriat, chiar dacă mai avem „aşchii de competenţe ridicate, o cunoaştere cioplire”. şi să nu ne altereze identitatea.reciprocă mai bună, asta ar fi 10. Propuneți o „soluție-minune” „îmbogăţirea”. Parteneriate transfor- pentru îmbunătățirea proiectelor mându-se în prietenie. europene.

6. Este societatea civilă un partener N-aş spune „soluţie minune”, dar aş redutabil al statului? apela la forme aplicative mai simple,

Sper să nu sune lipsit de modestie, mai puţine documente, restituirea mai dar Euroregiunea Danubius poate fi un rapidă a finanţării, mai multă încredere.model de colaborare a ONG cu puterea 11. Viitorul vă surâde?locală şi de stat. Avem sprijinul lor atât la Multe lucruri la care am visat s-au Ruse, cât şi la Giurgiu, şi suntem întâmplat în aceşti 20 de ani de trecere. intermediarul natural în comunicarea Pentru altele… sper să nu mai aştept încă dintre ele. 20 de ani.

Director ExecutivAsociaţia Euroregiunea Danubius

Lili Gancheva Interviu cu

партньор ли е за статута?1. Ако не бяхте основали Н а д я ва м с е д а н е п р о з ву ч и

НПО,къде се виждате,че нескромно,но Еврорегион Данубиус щяхте да работите? може да бъде модел за сътрудничество на

Почти от 10 години НПО с ме стната и държавната работя в Асоциацията власт.Имаме тяхната подкрепа ,както в Е в р о р е г и о н Русе,така и в Гюргево и сме естественият

Данубиус.Трудно мога да посредник в общуването между тях.кажа къде щях да бъда,ако 7. Къде се препъват най-често

Асоциацията не беше създадена властите?То в а б е ш е и з к л ю ч и т е л н а Не мога да дам примери и добре би

п р о в о к а ц и я , п о ч т и с ъ м с е било да нямаме подобни случаи.При нас идентифицирала с нея. има диалог с представителите на

2. Как изглежда във вашите мечти ме стнат а и държавнат а власт,с идеалният проект? хабилитираните институции.

Това е онзи проект,в който се прави 8. Къде грешите вие?Подпомогнати нещо реално и полезно.Проектът не ли сте в подобни ситуации?трябва да остане цел сама за себе си,или З н а е т е л и , в с и ч ко з а в и с и от това да са едни спечелени пари,а след човека.Няма значение политическия завършването на проекта,той да бъде цвят,той е валиден при избори,но след забравен.. това всички трябва да работят за доброто

3. А идеалният сътрудник? на всички.Един добър ръководител Н я м а и д е а л н и х о р а . Н о з а разбира ролята на НПО-тата.НПО-то е

предпочитане е този,който влага душа в „ г о в о р и т е л ” н а г р а ж д а н с к о т о това,което работи.Вие ,румънците имате общество.Ако изпълнителната власт не един хубав израз :”пат риотична го слуша с внимание,тогава може да се работа”.Трябва да си подготвен и за провали.това,без да мислиш,че в очите на другите 9. Да кажем ,че Европа е личност,при изглеждаш наивен.. която имате аудиенция.Какво бихте и

4. Кои са успехите,с които се казали?гордеете? Да ни считат равни с всички други

М н о г о с а . Д о п р и н е с о х м е з а европейци,да не правят разлика между утвърждаването на Еврорегион нас,нищо ,че още имаме „трески за Данубиус-една от най-известните НПО- дялане” .И да не ни подправят та за транс-гранично сътрудничество в идентичността.България и Румъния .Гордея се с нашия 10. Предложете едно” решение-принос за премахването на граничните чудо” за подобряване на европейските такси на граничния пункт Русе-Гюргево . проекти.

5. Някой обогатява ли се от Не бих казала „решение-чудо”,но бих проектите,които провеждате? а п е л и р а л а з а п о - е л е м е н т а р н и

Решаване на проблемите,създаването а п л и к а т и в н и ф о р м и , п о - м а л к о на нещо ново,оказване помощ на документи,по-бързото възстановяване на жителите,но и създаване на партньорски финансирането,повече доверие. екипи,повишена компетентност,едно по- 11. Бъдещето усмихва ли ви се? добро взаимно опознаване,това би Много неща,за които съм мечтала било”обогатяването.Партньорства,които през тези 20 години на преход ,се прерастват в приятелство случиха.За другите...надявам се да не

6. Гражданското общество опасен чакам още 20 години.

Интервю с изпълнителен директор на Асоциация Данубиус

ЛИЛИ ГАНЧЕВА

1.Vă ocupați de meșteșuguri tradițio- 6.Este societatea nale de mulți ani. De unde pasiunea asta? civilă un partener redu-

La mine, pasiunea pentru tradiţie tabil al statului?derivă din pasiunea pentru frumos. În Pentru că sunt un om meşteşugurile tradiţionale am găsit o al imaginii în primul rând, anume simplitate şi puritate, iar în oamenii aş vedea acest parteneriat care le practică - o frumuseţe interioară de exact ca unul dintre un neegalat. E dificil să le câştigi încrederea, câine şi o pisică, în care dar când te simt de-al lor, dăruit, îţi deschid câinele este, bineînţeles, nu numai uşa casei, ci şi sufletul. statul. Uneori dau impresia că

2.Ați lansat o carte despre troițe? De se înţeleg bine.ce troițe? 7.Unde se poticnesc cel mai

În primul rând, era un subiect adesea autoritățile?neexploatat, nu puteau trece neobservate În regulile şi legile pe care fac pentru aces te nes temate de dăru i re ş i ca, la primul prilej, să fie cele dintâi care le spiritualitate. În al doilea rând, sunt rodul calcă în picioare. Este un cerc vicios în care minţii şi mâinilor creatorilor populari pe noi ne aflăm şi din care, din păcate, nu văd care îi numim meşteri. În al treilea rând, ele ieşirea. crează o punte cu Lumea de Dincolo, o 8.Unde vă poticniți dumneavoastră? punte pe care cei care au ctitorit şi ctitoresc Ce ajutor v-ar trebui în asemenea situații?troiţe o străbat spiritualiceşte. Încerc să nu mă poticnesc. Iau pieptiş

3.Cum arată, în visele dumneavoastră, orice provocare. Întotdeauna există soluţii. un proiect ideal? Ajutor? Dacă ajutorul este un „dar“, mă

Cel în care partenerii îşi respectă feresc de daruri, de oriunde ar veni.îndatoririle asumate şi nu e nevoie să le 9.Să zicem că Europa ar fi o reaminteşti că trebuie făcut cutare lucru. Şi personalitate la care aveți programată încă ceva: la finalul proiectului să rămână audiență. Ce i-ați spune mai întâi?ceva palpabil. Să încerce să practice empatia. Ar fi

4.Dar cum arată colaboratorul ideal? necesară oricărei autorităţi, de la nivel Îl tot caut. local până la nivel european. Din păcate, 5.Care sunt reuşitele cu care vă cred că este numai o utopie a mea.

mândriți? 10.Viitorul pe care-l așteptați se mișcă Multe. Copiii, familia, realizări destul de repede? Sau nu se prea grăbește?

profesionale ori spirituale. Am avut Viitorul este un tăvălug. Suntem privilegiul de a face aproape tot ce mi-am obligaţi să ne pliem pe viteza cu care ne dorit şi, la rândul meu, i-am ajutat pe alţii absoarbe, altfel ieşim din decor, suntem să-şi împlinească un vis. Am fost dăruit de anihilaţi. Timpul care nu mai avea răbdare, Dumnezeu cu anumite abilităţi şi le-am al lui Marin Preda, este acum mai folosit fie în teatru, fie în film, fotografie, nerăbdător ca oricând. sau editarea şi tipărirea unor cărţi.

1.Вие се занима-вате с страна ,съм помагал на други хора да си традиционни занаяти от осъществят мечтите .Бях дарен от Господ с много години. От къде подобни умения и съм ги използвал или в идва тази страст? театъра,или във филм,фотографията,или

При мен,страстта към издаването и отпечатването на книги.традицията произтича от 6.Дали гражданското общество е обичта към красивото.В опасен партньор на държавата?

традиционните занаяти На първо място аз съм човек на намерих именно простота и в ъ о б р а ж е н и е т о , б и х в и д я л т о в а

чистота,а в хората,които ги партньорство точно като това между едно практикуватедна вътреш-на куче и една котка,в което кучето е ,разбира

красота към нееднаквото. Трудно се държавата.Понякога се получава е да им спечелиш доверието,но когато впечатлението,че се разбират добре.

се чувстваш част от тях,дарен от тях, те ти 7.Къде се препъват най-често властите?отварят не само вратата на дома си ,а и В п р а в и л ат а и з а ко н и т е , ко и то душата си. сътворяват,защото при първи повод ,ги

2.Лансирахте книга за троици,защо погазват.Това е един порочен кръг,в който се троици? намираме и от който,за съжаление,не

На първо място това е една неизползвана виждам излизане. тема,не могат да минат незабелязани тези 8.Къде се спъвате вие?Каква помощ ви е троици,скъпоценни, с дар и духовност.На нужна при подобни ситуации? второ място,те са плод на ума и ръцете на Опитвам се да не се препъвам .Посрещам народните творци,които наричаме ребром,гърди срещу гърди всякаква майстори.И на трето място ,те създават мост провокация.Винаги има изход.Помощ?Ако със Света отвъд,един мост,който тези ,които п о м о щ т а е „ д а р ” , п а з я с е о т са създали и създават троици, го преминават подаръци,откъдето и да са дошли..духовно. 9.Да кажем,че Европа е личност,при

3.Как изглежда във вашите мечти един която имате програмирана аудиенция. идеален проект? Какво бихте и казали най-напред?

Този,в който партньорите си спазват поетите Да се опита да практикува превъплъще-задължения и не е необходимо да им нието. Би било необходимо за всяка власт на припомняш,че имат да свършат еди каква си местно и европейско ниво.За съжаление, работа.И още нещо: в края на проекта мечтите мисля, че това е само една моя утопия.да станат осезаеми,доловими. 10.Бъдещето,което очаквате бързо ли се

4.А как изглежда идеалният сътрудник? движи,или не бърза много?Все още го търся. Бъдещето е един валяк.Ние сме 5.Кои са успехите,с които се гордеете? задължени да се съобразяваме със скоростта Много са.. Децата, семейството, ,с която ни поглъща,иначе излизаме от

професионалните или духовните реализа- декора,унищожени сме.Времето,което няма ции. Имах привилегията да правя почти търпение,на Марин Преда,сега е по-всичко,което съм си пожелавал и от моя нетърпеливо от всякога.

Валеру Чуря Valeru CiureaИнтервю с

член основател на Асоциация за култура Center Inter Art

Interviu cu

membru fondator al Asociaţiei Culturale Center Inter Art


8

Ţelul proiectului este creşterea capacităţii municipalităţilor Vraţa cele două municipalităţi şi a unui pachet de stimuli pentru investitori.şi Craiova în dezvoltarea economică a teritoriilor pe care le Prin implementarea proiectului a fost realizată o reţea privind administrează. De altfel, ţintele principale sunt chiar administraţiile colaborarea economică între administraţii, mediul de afaceri şi municipale, bussines-ul şi organizaţiile ne-guvernamentale din cele sectorul organizaţiilor neguvernamentele. Funcţionarii şi-au două regiuni. S-a ţinut seama de investiţiile necesare, de clădirile, îmbunătăţit cunoştinţele proprii în conducerea proceselor terenurile şi depozitele libere existente ce pot fi utilizate în proiecte economice, în atragerea investiţiilor, în elaborarea planurilor privind comune, de rolul administraţiilor municipale în acest proces, dezvoltarea transfrontalieră, în programele de atragere a urmărindu-se o colaborare eficientă între firme. mijloacelor financiare. Nu în ultimul rând, au fost elaborate broşuri

Concret, proiectul vizează îmbunătăţirea colaborării, a fluxului privind posibilităţile de dezvoltare a afacerilor şi turismului, precum informaţional şi a comunicaţiilor între cele două municipalităţi, şi portofoliul proiectelor comune şi posibilităţilor de finanţare.pentru colaborare şi o dezvoltare economică mai rapidă.

S-a avut în vedere stabilirea domeniilor şi a posibilităţilor de construire de întreprinderi comune, pornind de la realităţile naturale obiective şi tradiţiile în dezvoltarea industrială. În primul rând, era nevoie de crearea unor condiţii favorabile pentru administraţiile municipale Vraţa şi Craiova pentru a dirija şi executa proiecte cu un efect transfrontalier clar exprimat.

Iată însă şi o listă a principalelor activităţi desfăşurate:* Pregătirea rapoartelor funcţie de priorităţile dezvoltării

economice ale celor două municipalităţi.* Desfăşurarea unor forumuri de prezentare la Vraţa şi

Craiova. Au fost invitaţi oameni de afaceri, agenţii pentru sprijinirea IMM-urilor, organizaţii neguvernamentale, oficiile regionale ale agenţiilor de stat pentru sprijinirea afacerilor din Craiova, administraţiile districtului Vraţa şi judeţului Dolj, media.

* Studiul-anchetă „Mediul de afaceri în municipiul Vraţa şi în municipiul Craiova”.

* Realizarea bazei de date cu organizaţii de afaceri şi neguvernamentale.

* Elaborarea unor profile de bussines – marketing, pentru

MERIDIANUL VRAŢA - CRAIOVAVecinii fac cele mai bune afaceri

Studiul–anchetă „Potenţial de colaborare economică în regiunea transfrontalieră Vraţa – Craiova” şi-a propus să identifice companiile care caută parteneri, ce produc şi ce pot vinde ele în zona respectivă, obstacolele principale, situaţia celor două regiuni, cu bune şi cu rele.

общи предприятия, като се започва от поканени бизнесмени, агенции за подкрепа природните ресурси, цели и традиции за на малките и средните предприятия, индустриалното развитие. На първо място е неправителствени организации, областните необходимо да се създадат благоприятни държавни агенции , които покдрепят бизнеса условия на обществените администрации на в Крайова, администрацията на област Враца Враца и Крайова, за да управляват и да и област Долж, медиите.изпълняват проекти с ясно изразен · Проучване на „Бизнес средата в трансграничен ефект. област Враца и област Крайова”.

· Създаване на база данни с неправителствени и бизне с

Целта на проекта е нараства- организации.нето на капацитета на областите · Изготвяне на бизне с Враца и Крайова, в икономическото профили–маркетинг, за двете р а з в и т и е н а т е р и т о р и и т е . области и стимулиране на инвести-Основните цели са областните ции.а д м и н и с т р а ц и и , б и з н е с а и Чрез изпълняването на неправителствени организации от проекта се установява мрежа за двата региона. Направени са икономическо сътрудничество нужните изследвания, проучени са между администрациите, бизнес свободните сгради, земи и средите и сектора на неправителст-складове, които могат да се ползват вените организации. Чиновниците за общи проекти, изяснени са подобряват собствените си знания р о л и т е н а о б щ и н с к и т е о т н о с н о у п р а в л е н и е т о н а администрации в този проект, като и ко н о м и ч е с к и т е п р о ц е с и , едновременно с това се следи за привиличането на инвеститорите, ефективното сътрудничество разработването на плановете за между предприятията. трансгранично развитие, както и в

Накратко, проектът има за цел програмите за привличане на Списък на основните дейности:подобряване на сътрудничеството, на финансови възможности. Издадени са · П од го т в я н е н а д о к л а д и т е в информационния поток и на комуникациите брошури, свързани с възможностите за

з а в и с и м о с т о т п р и о р и т е т и т е з а между двете области, осъществяване на развитие на бизнеса и туризма, както и икономическото развитие на двете области.сътрудничество и бързо икономическо портфолио на общите проекти и вариантите

· Извършване на представителни развитие. Имат се впредвид уточняването на на финансиране.форуми във Враца и Крайова, на които са областите и на възможностите за строеж на

МЕРИДИАНЪТ ВРАЦА-КРАЙОВАСъседите сключват най-добрите сделки

Проучването „ възможност за и к о н о м и ч е с к о с ъ т р у д н и ч е с т в о в трансграничната зона Враца-Крайова” има за цел идентифицирането на компаниите, които търсят партньори, тяхното производство и продажби във въпросната област, преодоляването на основните трудности, представянето на двете области с техните добри и лоши страни.


9

Proiectul, finanţat de Primăria locală şi Design Cluj, a prezentat o serie de afişe propuse vine şi proiecţia de filme cu şi despre Eugen Ministerul Culturii, a fost derulat de Asociaţia pentru spectacolele ionesciene. Expoziţia Ionescu (dar şi o prezentare a Franţei), realizată Culturală Center Inter Art . Centrul rămâne permanent la Centrul Cultural „Eugen de Biblioteca Judeţeană Olt „Ion Minulescu“. Internaţional de Artă România, în colaborare cu Ionescu“, alături de un portret al marelui De menţionat şi contribuţia Şcolii Generale Televiziunea Olt Tv. Cei implicaţi (vom numi dramaturg, semnat şi donat de maestrul Ştefan „Eugen Ionescu“, prin activităţi de promovare, colaboratorii - Biblioteca Judeţeană Olt „Ion Popa Popa's. între care concursul de creaţie literară purtând Minulescu“, Centrul Judeţean pentru Un moment inedit l-a constituit pelerinajul numele dramaturgului.Conservarea şi Promovarea Culturi i prin locurile legate de numele celebru: cartierul Un cuvânt de mulţumire profesorilor şi Tradiţionale Olt şi Colegiul Naţional Vocaţional Eugen Ionescu, elevilor liceelor participante la concursul de „Nicolae Titulescu“, dar şi invitaţii - Ş c o a l a teatru „Dialogul absurzilor“, de pe Ionela Flood, Claudiu G e n e r a l ă s c e n a C e n t r u l u i B l e o n ţ , E u g e n CulturaA n d r a Ionescu (cu Negule b u s t u l s c u , dramaturA n d re i g u l u i ) , N o v a c p a rc u l ş.a.) au omonif o s t d e m, cu acord că statu l „Eugen a c e s t i a Ionescu“prilej de realiz , un loc în omagiere a ată de Lucian care actul lui Eugen Bolborea, locul pe care s-a aflat casa în care s-a cu l tura l , Ionescu a generat cele născut dramaturgul, Centrul Cultural Eugen d e o r i c e factură şi mai interesante idei ce pot propulsa Slatina Ionescu, cu bustul realizat de Emilian Nuţu. orice dimensiuni, se regăseşte. Mulţumiri, de în lume nu numai cultural, ci şi turistic. Actorii şi publicul spectacolului-lectură asemenea, posturilor Radio Oltenia Craiova şi

Expoziţia „Grafică inspirată din opera „Amedeu sau cum să te descotoroseşti“ de Radio Trinitas, care au transmis informaţii ionesciană“ a elevilor de la Colegiul Naţional Eugen Ionescu, în interpretarea lui Claudiu bogate privind proiectul cultural de la Slatina. Vocaţional „Nicolae Titulescu“, coordonaţi de Bleonţ şi Mihaela Gaicu, au dialogat despre Şi, desigur, un cuvânt de laudă adresat prof. Adriana Elena Vâlcea, a fost una dintre înţelegerea operei şi a mesajelor „criptate“ în slătinenilor, concetăţenii peste timp ai celebrului cele mai interesante realizate până acum de textele ionesciene. S-a exprimat necesitatea dramaturg.tinerii slătineni. Concomitent, prof. univ. dr. experimentării continue a pieselor, pentru Cristian Cheşuţ, de la Universitatea de Arte şi publicul de orice vârstă. În sprijinul acestei idei Valeru Ciurea

Проектът, финансиран от местната община и н а Министерството на културата, бе разработен от асоциацията за д р а м а т у р г а ) , култура Центер Интер Арт, Международният център за изкуство в едноименният парк със статуя, сътворена от Лучиян Болборя, мястото, Румъния, в сътрудничество с телевизия Олт ТВ. В него бяха където се е намирала къщата, в която се е родил драматургът, включени и много сътрудници: Окръжна библиотека „Йон Културният център „Еуджен Йонеску“, в който се намира бюст, Минулеску” в Олт, Окръжен център за съхранение и развитие на създаден от Емилиян Нуцу.традиционната култура, Олт и Национален колеж за дарования Актьорите и публиката взеха участие в спектакъла-рецитал „Николае Титулеску. Също така, бяха поканени и Йонела Флуд, „Амедеу или как да те избавя” от Еуджен Йонеску, в изпълнение на Клаудиу Блеонц, Андра Негулеску, Андрей Новак и др. Всички бяха Клаудиу Блеонц и Михаела Гайку. Те разговаряха за съдържанието на единодушни, че този повод за изразяване на почитта към Еуджен творбата и посланията, съдържащи се в йонесковите текстове. Бе Йонеску стана повод за създаване на много интересни идеи, които изразена необходимостта от непрекъснатото експериментиране върху биха могли да допринесат за развитието и популяризирането на пиесите за публика от всяка една възраст. В подкрепа на тези идеи бе и Слатина не само в културния, но и в туристическия свят. прожекцията на филми със и за Еуджен Йонеску (както и едно

Изложбата „Графика, инспирирана от творчеството на представяне от Франция), реализирано от Окръжна библиотека „Йон Йонеску” на учениците от Националния колеж „Николае Минул еску”, Олт. Забел ежител ен бе и приносът на Титулеску”, с координатор проф. Адриана Елена Вълча, бе една от общообразователното училище „Еуджен Йонеску”, със своите най - интересните прояви, реализирани досега от младите жители дейности, между които бе и конкурсът за литературно творчество, на Слатина. Едновременно с това, университетският носещ името на драматурга.преподавател проф. д-р Кристиян Кешуц от Университета по Отправяме благодарност към преподавателите и учениците от изкуства и дизайн в Клуж престави серия училищата, участващи в театралния от плакати от състояли се спектакли конкурс „Диалогът на абсурдите” на по Йонеску. Изложбата остава за сцената на Културния център „Еуджен постоянно в културния център „Еуджен Йонеску”, едно място, в което културният Йонеску”, заедно с портрет на големия акт присъства във всякакъв характер и драматург, подписан и дарен от величина. Благодарности, също така, към маестро Щефан Попа Попа. Радио Олтения Крайова и Радио Тринитас,

Н е з а б р а в и м м о м е н т които излъчваха богата информация за представляваше посещението на културния проект в Слатина. И, разбира се, местата, свързани с името на известния похвални сл ова , адресирани към автор: кварталът Еуджен Йонеску, гражданите на Слатина, съгражданите на общообразователното училище „Еуджен прочутия драматург.Йонеску“ (в което има бюст-паметник

EUGEN IONESCU LA SLATINA !Între 24 şi 27 noiembrie, manifestarea „Eugen Ionescu la Slatina“, cuprinzând

evenimente dintre cele mai diverse, a marcat 102 ani de la naşterea marelui dramaturg.Între 24 şi 27 noiembrie, manifestarea „Eugen Ionescu la Slatina“, cuprinzând

evenimente dintre cele mai diverse, a marcat 102 ani de la naşterea marelui dramaturg.

ЕУДЖЕН ЙОНЕСКУВ СЛАТИНА!

С проявата „Еуджен Йонескув Слатина“, състояла се между 24 и 27

ноември, обхващаща най-разнообразни събития, бяха чествани 102 години от рождението на

големия драматург.

Валеру Чуря


10

Lumea ne cunoaşte pe noi, maiştrii militari de vânătoare pentru regii marină, ca buni tehnicieni şi iubitori de frumos. bulgari, dar s-a dezvoltat Aș a se face că acum câteva luni am pornit spre treptat într-o staţiune de Borovets, în Bulgaria, „ridicând ancora” pe 2 schi, cu hoteluri şi septembrie, la primele ore ale zilei. La bordul restaurante. A găzduit de unui imens autocar, se aflau 51 de temerari, cu două ori Cupa Mondială vârste între unul şi 73 de ani, plus doi şoferi, toţi de schi alpin, iar pista de dornici să descopere locuri fascinante. biatlon este printre cele

De ce Borovets? Bulgaria este ţara celor patru mai bune din lume.masive muntoase. Stara Planina, Balcanii, se A d o u a z i a m întind de la vest la est, ca o veritabilă coloană descoperit Mănăstirea vertebrală de 560 de kilometri, a cărei înălţime Rila, considerată centrul maximă este Vârful Botev (2376 m). Sudul e spiritual al ţării şi unul străjuit de Rodopi, cu vârful Goliam Perelik d i n t r e c e l e m a i (2191 m). Munţii Pirin, în sud-vestul ţării, importante locuri pentru domină prin Vârful Vihren, de 2914 m. Însă noi pe l e r ina ju l r e l i g io s doream să ajungem la cel mai înalt, la „Everestul or todox din întreaga

În ultima zi, am ajuns în capitala Sofia, oraşul Balcanilor”, Vârful Musala (2925 m), din Europă Balcanică, alături de Muntele Athos şi care „creşte, dar nu îmbătrâneşte niciodată”, de Munţii Rila. Numele i-a fost dat de turci şi vine Meteora (Grecia). Construită în secolul al X-lea la poalele muntelui Vitosha. Am vizitat de la „mus Alah”, adică mai aproape de Alah. de Sfântul Ioan de Rila (Ivan Rilski, pe numele străvechea biserică Sfânta Sofia, Catedrala Când am urcat cu telegondola, e drept că doar sau bulgăresc), la o altitudine de 1147 de metri, Alexander Nevsky, cea mai mare din Peninsula până la 2400 de metri, am înţeles foarte bine de mănăstirea şi-a câș tigat locul de cinste în Balcanică, ridicată după ieș irea de sub jugul ce i se spune aș a. patrimoniul UNESCO prin arhitectura sa otoman, în Războiul de Independenţă (1877-Autostrada care leagă Stara Zagora de Sofia deosebită. Rila este considerată una dintre cele 1878), Teatrul Naţional Ivan Vazov, multe alte ne-a condus aproape de ţinta noastră, Borovets, mai mari şi mai cunoscute mănăstiri ortodoxe repere istorice şi culturale.staţiunea de la poalele Vârfului Musala. din Bulgaria şi totodată o atracţie turistică de

Ne-am întors mai bogaţi şi mai înţelepţi…Cunoscută drept Chamkoria (în turceș te prim rang a Europei de Est. Demolată, arsă din „pădure de pini”) până la mijlocul secolului XX, temelii de turci şi reconstruită, mănăstirea a fost este situată la 1350 de metri. La sfârşitul prezentă la toate marile momente istorice ale secolului al XIX-lea era cunoscută ca loc de Bulgariei.

MARINARII ATACĂ PISCURILESpre „Everestul Balcanilor”

Liga Maitrilor Militari de MarinăMarian Boza

Хората познават нас, военните бригадири от Два пъти курортът е бил домакин на Световната купа по военноморските сили, като добри техници и като хора, които алпийнски дисциплини, а пистата за биатлон е една от най-обичат красивото. Така че, преди няколко месеца се добрите в света.запътихме към Боровец, България, „вдигайки котвата” на На втория ден открихме Рилския манастир, който се втори септември в ранните часове на деня. На борда на смята за духовен център на страната, както и на цяла огромния автобус имаше 51 храбреци, на възраст между 1 и Балканска Европа, наред с Атон и Метеора (Гърция). 73 години, както и двама шофьори, всички изгарящи от Издигнат през X-ти век от свети Иван Рилски, на височина желанието да видят очарователните места. 1147 м, манастирът намира мястото си в наследството на

Защо Боровец? България е ЮНЕСКО, чрез специалната си държавата на четирите архитектура. Рила се смята за планини. Стара планина, един от най-големите и най-Балкана, се разполага от известните православни запад към изток, като един манастири в България и естествен гръбнак с дължина едновременно с това, е 5 6 0 к и л о м е т р а , ч и я то о сновна турис тическа максимална височина е връх забележителност в Източна Ботев (2376 м). На изток е Европа. Разрушен, изгорен защитен от Родопите, с връх до основи от турците, и Голям Перелик (2191 м). п о с т р о е н н а н о в о , П и р и н , н а ю г о з а п а д , манастирът присъства във доминира чрез връх Вихрен, всичките важни исторически 2914 м. Но ние искахме да моменти на България.стигнем до най-високият, до На последния ден „Евереста на Балканите”, връх пристигнахме в столицата Мусала (2925 м) в Рила. Името София, градът, който „расте, му е дадено от турците, и но не старее”, в подножието произлиза от „мус Алах” което на планина Витоша. Посетихме означава „по-близо до Алах“. Качихме се на лифта и ни беше древната църква „Света София“, катедралата „Александър необходимо да достигнем само до височина 2400 м, за да Невски“, най-голямата на Балканския полуостров, построена разберем защо са го нарекли така. след Освобожданието от османско владичество, по време на

Магистралата, която свързва Стара Загора и София ни войната за Независимостта (1877-1878), както и отведе близо до нашата цел - Боровец, курортът в Националният театър „Иван Вазов“, и много други подножието на връх Мусала. Познат е също и под исторически и културни забележителности.наименованието Чамкория, (на турски означава „борова Върнахме се по-богати и по-мъдри...гора” ), до средата на XX век, и се намира на височина 1350 метра. В края на XIX век Боровец е бил популярно място, което българските царе са използвали за ловуване, но постепенно се превръща в ски курорт с хотели и ресторанти.

Моряците превземат върховеКъм „Евереста на Балканите”

Мариан БозаЛига на Военните бригадири на военноморските сили


11

Organizaţiile societăţii civile din judeţele şi districtele de pe ul www.shakehandsromaniabulgaria.eu va avea ca rezultat direct malurile Dunării câştigă, prin desfăşurarea proiectului „Shake creşterea spectaculoasă a vizibilităţii organizaţiilor la nivel hands – getting together into success”, un instrument de lucru transfrontalier, identificarea mai rapidă şi mai precisă a oportunităţilor extrem de preţios: site-ul www.shakehandsromaniabulgaria.e, de colaborare cu alte organizaţii şi cu autorităţile, accesul nemijlocit la care este funcţional şi stă deja la dispoziţia celor interesaţi, într-o date foarte valoroase şi utile. Consolidarea şi multiplicarea relaţiilor formă atractivă, prietenoasă pentru utilizatori. deja existente între parteneri români şi bulgari, dar şi crearea unor noi

Pentru întâia oară, după multă vreme în care s-a simţit nevoia parteneriate, depind esenţial de schimbul de informaţii, iar site-ul concentrării informaţiei într-o formă care să permită accesarea ei www.shakehandsromaniabulgaria.eu şi baza de date găzduită şi rapidă şi eficientă, „Shake hands” realizează acest deziderat.Site- permanent actualizată sunt ferestre care permit accesul la aceste date.

ИМАЙТЕ ДОСТЪП ДО САЙТА НА ПРОЕКТА „SHAKE HANDS”!

Организацията”Инициатива за междуо-бщинско развитие и сътрудничество-ИКДИ” организира на 23.12.2012 г.,в 11,00 часа,в сградата на Окръжната библиотека Олт,първия организиран семинар в рамките на проекта ”SHAKE HANDS – GETTING TOGETHER INTO SUCCESS”. Проектът е финансиран от Програмата за транс-гранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 и периодът на провеждане е:1 януари 2011г.-30 юни 2012 г..

Партньори по проекта са: - Организацията ”Bulgarian Social and Economic Development

Association BSEDA” от Плевен,България- Организацията ”Stage of the Ages” от Велико Търново,България Главната цел на проекта е създаването на мрежи между НПО-

та,местни власти и други органи от зоната,а специфичните задачи са:1. Създаване на видими знаци на перспективите за бъдеще и на

възможности за транс-гранично развитие.2. Събиране,последвано от общо ползване на данни и

информация,както и тяхното разпространение в цялата зона.Молим Ви да потвърдите участието си на:Teл.l/Факс: 0349 809 583, email: [email protected]

Organizaţia ”Iniţiativa pentru Dezvoltare şi Cooperare Intercomunitară - ICDI” organizează la data de 23.12.2011, orele 11,00, în incinta Bibliotecii Judeţene Olt, primul seminar organizat în cadrul proiectului ”SHAKE HANDS – GETTING TOGETHER INTO SUCCESS”. Proiectul este finantat prin Programul de cooperare transfrontalieră Romania – Bulgaria 2007 – 2013 şi are ca perioadă de implementare: 1 ianuarie 2011 – 30 iunie 2012.

Partenerii proiectului sunt: - Organizaţia ”Bulgarian Social and Economic Development Association

BSEDA” din Pleven, Bulgaria- Organizaţia ”Stage of the Ages” din Veliko Tavovo, Bulgaria Obiectivul general al proiectului este crearea unor reţele între ONG-uri,

autorităţi locale şi alte entităţi din zonă, iar obiectivele specifice sunt:1. Depistarea unor repere vizibile ale perspectivelor de viitor şi a unor

posibilităţi de dezvoltare transfrontalieră.2. Colectarea, urmată de utilizarea comună a unor date şi informaţii

relevante date şi informaţii, precum şi distribuirea acestora în întreaga zonă.Vă rugăm să confirmaţi participarea la:Tel/Fax: 0349 809 583, email: [email protected]

www.cbcromaniabulgaria.euInvestim în viitorul tău!

Programul de Cooperare Transfrontalieră România - Bulgaria este cofinanţat de Uniunea Europeană prin Fondul European de Dezvoltare Regională

Comunicat de presă

www.cbcromaniabulgaria.euInvestim în viitorul tău!

Programul de Cooperare Transfrontalieră România - Bulgaria este cofinanţat de Uniunea Europeană prin Fondul European de Dezvoltare Regională

Comunicat de presă

Организациите на гражданските сдружения от окръзите и областите концентриране на информацията във форма,която да позволява бърз по течението на Дунава печелят с изпълнението на проекта: „Shake и ефективен достъп„Shake hands” реализира това желание.Сайтът hands – gett ing together into success”, един работен www.shakehandsromaniabulgaria.eu ще има като пряк резултат

инструмент,извънредно огромното нарастване на видимостта на организациите на транс-ценен: Сайтът: вече е гранично ниво,по-бързото и по-точно идентифициране на р а б о т е щ и е н а възможностите за сътрудничество с други организации и с р а з п о л ож е н и е н а властите,достъп до много ценни и полезни данни .Укрепването и т е з и , к о и т о с е мултиплицирането на вече съществуващите връзки между интересуват,в привле- румънските и българските партньори ,както и изграждането на нови кателна,приятелска партньорства,зависят съществено от размяната на информации,а форма ,за ползватели . сайтът www.shakehandsromaniabulgaria.eu и базата данни-За първи път,след непрекъснато актуализираща се,са прозорците,които позволяват много време,когато се достъпа до тези данни.. чувстваше нуждата от

Accesaţi site-ul proiectului „Shake hands”!

Investing in your future! Romania-Bulgaria Cross Border Cooperation Programme 2007-2013 is co-financed by the

European Union through the European Regional Development Fund

Project title: Shake Hands - Getting together into success!Editor of the material: The Initiative for Intercomunity Cooperation and Development Association

Date of publishing: December 2011The content of this material does not necessarily represent the official position of the European Union.

Contact ICDI

Address:2, Sevastopol street, Slatina, Olt County

tel/fax:0349 809583;

Contact personCristina Rusu - email: [email protected]

email:[email protected]


12

shake hands nr. 6

Documents