проф . Румен Николов Университет по библиотекознание...

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН

РАСТЕЖ 2014 – 2020”

БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА - СЪВЕТ ПО ИНОВАЦИИ И СЪВЕТ НА БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПРИ БТПП

София, 14 декември 2012

проф. Румен НиколовУниверситет по библиотекознание и

информационни технологии (УниБИТ), София

КонтекстКонтекст• Очаква се правителството да одобри оперативна програма за наука и

образование за интелигентен растеж за периода 2014-2020 г. Към момента е сигурно, че в следващия програмен период ще има пет програми - транспорт, околна среда, регионално развитие, конкурентоспособност и човешки ресурси. Програмата, свързана с образование и наука, ще бъде шестата.

• http://dariknews.bg/, 21 ноември, 2012• Според записите против одобрението на ОП „Наука и образование за

интелигентен растеж“ се е обявил министърът по управлението на европейските средства Томислав Дончев. Той е заявил, че не е запознат с мотивите на работната група, разработила целите и приоритетите на програмата.

• http://www.investor.bg/, 23 ноември


http://dariknews.bg/

http://www.investor.bg/

НЕОБХОДИМОСТНЕОБХОДИМОСТ• Драстичен спад в качеството на училищното образованието в България в

последните 20 години;• Драстичен спад на университетското образование в България• Огромна емиграция на трудоспособното и интелигентно население• Липса на национален образователен, научен и иновационен капацитет• Неконкурентноспособност на образованието, науката и високотехнологични

фирми в европейски и глобален план• Липса на достатъчно финансиране на науката от страна на държавата и от

бизнеса• Липса на достатъчно активна (и проактивна) политика на страната на

европейско равнище за защита на националния интелектуален капитал• “Работоспособното население в България ще се свива по-бързо, отколкото в

която и да било друга част на света до 2050 г., като спадът ще бъде с около 45% след по-малко от 40 години” – прогнозa na Световната банка


НЕОБХОДИМОСТНЕОБХОДИМОСТНеобходимост от успешно прилагане на Стратегия „Европа 2020” за развитието на глобална икономика, основана на знанието и водещите инициативи (flagship initiatives):

• „Съюз за иновации“• „Младеж в движение“ • „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ • „Програма за нови умения и работни места“• „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“• „Европа за ефективно използване на ресурсите“ • „Европейска платформа срещу бедността“

БЕЗ КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ БЪЛГАРИЯ ЩЕ СИ ОСТАНЕ НАЙ-БЕДНАТА И НЕКОНКУРЕНТНОСПОСОБНА СТРАНА В ЕВРОПА


КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г. - ЦЕЛИ

• Изграждане на конкурентна среда за качествени научни и иновативни изследвания чрез постепенно повишаване на средствата за научно-изследователска и иновационна дейност до 1,5 % от БВП към 2020 г.

• Създаване на благоприятна среда за възпроизводство и развитие на капацитета на научния сектор

• Подобряване на качеството на висшето образование и повишаване броя на завършилите висше образование във възрастовата група на 30-34-годишните до 36% към 2020 г.

• Подобряване на качеството на предучилищното и на училищното образование и намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11 % към 2020 г.

• Създаване на условия за развитие на личностни и професионални знания и умения през целия живот.

• Развитие и модернизиране на научната и на образователната инфраструктура и повишаване броя на заетите в модернизирана среда.


КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г. - ОСИ


НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИНЕРГИЯ МЕЖДУ НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИНЕРГИЯ МЕЖДУ ХОРИЗОНТ 2020 И КОХЕЗИОННАТА ХОРИЗОНТ 2020 И КОХЕЗИОННАТА

ПОЛИТИКАПОЛИТИКА


Връзка между научни изследвания, Връзка между научни изследвания, новации и предприемачествоновации и предприемачество

• Научните изследвания трансформиране на пари в знания (или интелектуална собственост);

• Иновация трансформиране на знания (или интелектуална собственост) в пари;

• Иновациите не трябва да се отъждествяват с откритията. Откритията се превръщат в иновации, когато се трансформират в продукти или услуги с висока добавена стойност;

• Настъпва ерата на електронните услуги основани на е-инфраструктури, Уеб 2.0 (3.0), социалните мрежи, отворената и социалната иновация, отворените административни данни;

• Огромни възможности за предприемачите, но се изискват нови бизнес модели, основани на активно включване на потребителите;

• Е-инфраструктурите са мост между академичните звена, правителството, бизнеса и гражданите;


Е-ИнфраструктуриЕ-Инфраструктури• Е-инфраструктурите имат нужда от национален капацитет за научни

изследвания, образование, иновации, обществена дейност и икономическо развитие;

• Е-инфраструктурите имат нужда от публично-частно партньорство както за изграждането им, така и за създаването и експлоатацията на основани на тях иновативни услуги с активното участие на потребителите;

• Е-инфраструктурите са част от иновационните инфраструктури:– Научни и технологични паркове; Високотехнологични и ориентирани към

научни изследвания секторни клъстъри; – “Живи лаборатории”; “Умни градове”; цифрови хранилища– Организации и платформи за развитие на човешкия капитал;– Организации и платформи за управление на риска и сигурността, и т.н.

Дефиниция на научен парк (IASP)• Научен/Технологичен парк: организация, която се управлява от

професионалисти, чиято основна цел е да увеличава богатството на локалното общество чрез подпомагане и развитие на култура за иновации и конкурентност сред асоциираните академични и бизнес институции;

• За да постигне тези цели, един научен парк трябва да стимулира и управлява потока на знания и технологии между университетите, изследователските институции, фирмите и пазара;

• Научният парк подпомага създаването и растежа на иновативни фирми чрез процес на инкубиране и създаване на spin-off фирми;

• Научният парк предлага услуги с добавена стойност, офисно пространство и инфраструктура (вкл. е-инфраструктура);

: http://www.iasp.ws/София, 14 декември 2012

Роля на научните/технологичните паркове

Научните паркове: • Помагат за изпълнението на третата мисия на университетите и

на изследователските институти – да служат на обществото;• Създават условия за плодотворни партньорства между

преподаватели, изследователи, фирми и правителства;• Генерират видими ползи от научните изследвания и

подобряват публичната подкрепа и финансирането на университетите и на изследователските институти;

• Стимулират националната и регионалната икономика и трансфера на технологии;

• Противодействат на процеса на емигриране на таланти (brain-drain) и създават условия за тяхното обратно привличане (brain-circulation, brain-gain);


Примери за научни/технологични паркове

• Stanford Research Park (първият - 1951), днес – 140 компании, над 23 000 работници; досега – създадени над 2,500 компании от членове на Университета в Станфорд; фирми: HP, Sun Microsystems, Cisco Systems, Yahoo! и др;

• Cambridge Science Park - създаден през 1970, повече от 100 фирми на площ от над 160,000 кв. м. над 5 000 работници

• Science City Ulm, Германия. • Otaniemi Science Park, Финландия - услуги за над 14 000 студенти и 8 000

професионалисти;• Technopol, Естония – 150 фирми (основно – софтуерни), 2 университета,

над 12,000 студенти и 1,300 изследователи; 5 активни R&D центъра;• Румъния : Software Park – Bakau; Science

and Technology Park “Technopolis” – Iasi;мрежа от научни/технологични паркове и бизнес инкубатори

http://www.upm.ro/proiecte/EEE/docs/results1/EEE_COMPARATIVE%20study_RO_MarinLiviu.pdf


• Няма нито един научен/технологичен парк;• “България ще строи национален научен комплекс и три

технологични парка - по хранителна промишленост, фармация и информационни технологии - със 100 милиона евро от европейската оперативна програма "Конкурентоспособност", съобщи днес в Брюксел министърът на образованието”, министър Игнатов, в-к. Труд, 31.05.2011;

• “Възнамеряваме да финансираме с 50 млн. евро от програмата хибридна версия между технологичен парк и научноизследователски парк. Освен физическата инфраструктура задължително трябва да има работещ устойчив механизъм за коопериране между науката и бизнеса, което е сложното в проекта.“, Евгени Ангелов,зам.министър МИЕТ, в-к Капитал, 21/09/2011

БългарияБългария


Първи български техноплогичен парк?!

• Създаването на технологични паркове изисква предимно организационни усилия и разумно целево финансиране в резултат на дефинирана национална визия и стратегия;

• Технологичен парк “7-ми км”, София?! На територията му има:– университет (УниБИТ), лаборатории на БАН– високотехнологични фирми, производствени лаборатории,

неправителствени организации;– добра физическа и електронна инфраструктура;– организации, които отдават под наем офиси;– банки, хотели, ресторанти, кафетерии, паркинги– конгресен център (Интер-експо център), станция на метрото– намира се на 5 мин до центъра на София, 5 мин до летището

• Технологичен парк “БАН”?! ; Технологичен парк “Лозенец – СУ”?!; Технологичен парк “Технически университет + МГУ, ХТМУ”?!; Технологичен парк “Медицински университет”?!

Първи български технологичен парк?!Първи български технологичен парк?!

Политики, стратегии, мерки

Source: EC

Planned Cohesion Policy Investments in Innovation by MS (2007-2013)• Значително увеличение на финансирането от структурните фондове на иновационни проекти и дейности. За периода 2007-2013 България бе планирала само 15% от структурните фондове за развитие на човешкия капитал, ИКТ, научни изследвания и предприемачество (най-малко в ЕС).

• Активно участие на България във формирането на европейски политики, стратегии и инициативи. В много случаи европейските програми не са съобразени с особеностите на България и другите нови страни-членки на ЕС, например в FP7 и LLP цената на труда на BG учените е обидно подценена;

• Мерки за създаване на национален образователен, научен и иновационен капацитет .

Innovation Union Competitiveness Report 2011София, 14 декември 2012

• Активно, координирано и ефективно участие във всички отворени регионални и европейски програми и инициативи за финансиране: структурни фондове, FP7, CIP, EIT, JTI, PPP, LLP, INERREG, Eureka, SEE Program, EIB, EIF, Дунавска стратегия, рисков капитал, частни инвестиции;

• Ефективно използване на резултатите на европейските проекти (FP7, CIP, LLP, INERREG, SEE Program) чрез национални проекти и проекти от структурните фондове;

• Създаване на национална мрежа от научни/технологични паркове, инкубатори, високотехнологични индустриални клъстъри, живи лаборатории и други иновационни инфраструктури. Тази мрежа може да се координира чрез виртуална платформа;

• “Пред-комерсиални” търгове за иновационни продукти и услуги• Национална стратегия и план за действие за развитие на образователна, научна и

иновационна инфраструктура (особено - е-инфраструктурите) и осигуряване на национално финансиране;

• Национална стратегия и план за действие за привличане на таланти, особено на българи, временно работещи в чужбина.

Политики, стратегии, мерки (2)


• Решение на Министерския съвет и на Народното събрание за отпадане на ограниченията в заплащането на българските участници в европейски проекти.

• Решение на Министерския съвет за създаване на работна група за подготовка на Стратегия и план за действие за съхранение на националния интелектуален капитал и за привличане на таланти, която в рамките на няколко месеца да се гласува и от Народното събрание. Подобни стратегии има в почти всички развити европейски страни. Един добър пример е Ирландия.

• Действия за отпадане на дискриминационните клаузи за участниците от ЕС-12 в европейски проекти в документи, които предстои да се приемат от Европейския парламент в близките няколко седмици. Вместо регулации на заплащането би могло да се въведе на европейско равнище политика и практика за оутсоурсинг на научна и иновационна дейност, подобно на добрата практика в софтуерната индустрия.

• Подобни клаузи ще обезсмислят борбата за по-голям бюджет по оперативните програми, защото голяма част от получените средства ще се върнат обратно под формата на високи консултантски хонорари и неусвоени средства поради липса на капацитет и ниско равнище на заплащане на нашите експерти. Негативният имидж на страната и липсата на капацитет ще отблъскват чуждестранните инвеститори.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН КАПИТАЛ


БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!


проф . Румен Николов Университет по библиотекознание...

Documents