СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. palaeobulgarica / … · 2 29. Професор Светломир...

1

СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА

1977 – 3 кн. 2017

1. Академик Емил Иванов Георгиев (1910–1982). – VІ, 1982, No 3, с. 3–5. 2. Бакалов, Георги. Академик Димитър Ангелов на 70 години. – ХІ, 1987, No 1, с.

3–8. 3. Бакалов, Георги. In memoriam – ХХI, 1997, No 2, с. 3–4. 4. Библиография на трудовете на акад. Емил Георгиев (съст. Септември Ангелов).

– ІV, 1980, No 1, с. 8–19. 5. Библиография на трудовете на акад. Емил Георгиев 1928–1982. – VІ, 1982, No 3,

с. 14–46. 6. Библиография на трудовете на проф. Куйо Куев (1934–1989) (съст. Лидия

Шверчек). – ХІV, 1990, No 1, с. 7–15. 7. Божидар Райков.– ХІХ, 1995, No 1, с. 3–4. 8. Божилов, Иван. Слово за Учителя. – ХVI, 1992, No 2, с. 3–5. 9. Буюклиев, Иван. Проф. Светломир Иванчев на седемдесет години. – ХІV, 1990,

No 4, с. 3–7. 10. Велчев, Велчо. Академику Димитрию Сергеевичу Лихачеву семьдесят пять лет.

– VІ, 1982, No 1, с. 3–15. 11. Втори международен конгрес по българистика. – Х, 1986, No 4, с. 6–9.7 12. Ганчева, Нели, Галина Филипова. Славянското средновековно писмено

наследство и информационните технологии. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 3–20. 13. Денкова, Лидия, Нина Димитрова. В памет на проф. Михаил Бъчваров. – ХХI,

1997, No 3, с. 9–11. 14. Десятый международный съезд славистов. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 3–4. 15. Динеков, Петър. Научният път на Дмитрий С. Лихачов. – ХV, 1991, No 4, с. 3–

10. 16. Дограмаджиева, Екатерина. In memoriam – Раля Михайловна Цейтлин. – XХV,

2001, No 3, с. 3–4. 17. Допълнение към библиографията на проф. Куйо Куев (съст. Лидия Шверчек). –

ХVІ, 1992, No 1, с. 6–8. 18. Журнал Paleobulgarica. – І, 1977, No 1, с. 3–4. 19. Иванова, Климентина – In memoriam [Дмитрий Сергеевич Лихачов]. – ХХІІІ,

1999, No 4, с. 3–5. 20. Илиева, Татяна. Един живот, отдаден на науката. In memoriam Екатерина

Дограмаджиева (7.11.1933–24.05.2010). – XXXIV, 2010, No 2, с. 3–4. 21. Колинс, Даниел Е. / Collins, Daniel E. In memoriam Чарлз Грибъл. – XL, 2016, No

2, c. 3–8. 22. Куюмджиева, Светлана. Приносът на д-р Предраг Матеич за развитието на

славистиката и българистиката. – ХХXVI, 2012, No 3, с. 3–10. 23. Миланов, Милан. Роже Бернар – In memoriam. – ХХI, 1997, No 3, с. 3–8. 24. Научная деятельность академика Емиля Георгиева. – ІV, 1980, No 1, с. 3–7. 25. Николова, Светлина, Илия Тодоров. Научното дело на професор Куйо Куев. –

ІХ, 1985, No 1, с. 3–7. 26. Николова, Светлина. In memoriam [Стефан Кожухаров]. – ХХIV, 2000, No 4, с.

3–6. 27. Павлов, Иван. Славистичният принос на академик Емил Георгиев. – VІ, 1982, No

3, с. 10–13. 28. Павлов, Иван. Куйо Марков Куев. – ХVІ, 1992, No 1, с. 3–5.

2

29. Професор Светломир Иванчев (1920–1991). – ХV, 1991 , No 2, с. 3–4. 30. Първи международен конгрес по българистика. – V, 1981, No 4, с. 10–15. 31. Русек, Йежи. Професор Франчишек Славски на 70 години. – Х, 1986, No 3, с. 3–7. 32. Станчев, Красимир. Приносът на академик Емил Георгиев за изследването на

литературния процес в България. – VІ, 1982, No 3, с. 5–9. 33. Станчев, Красимир. Академик Петър Динеков на 80 години. – ХV, 1991, No 1, с.

3–5. 34. Творчески юбилей на проф. д-р Куйо Куев. – ХІV, 1990, No 1, с. 3–6. 35. Филипова-Байрова, Мария. Проф. Роже Бернар на осемдесет години. – ХІІІ,

1989, No 4, с. 3–7. 36. In memoriam Ангелина Минчева. – XL, 2016, No 3, с. 4–6. 37. Ljudmila Živkova and Old Bulgarian Studies. – VІ, 1982, No 4, с. 3–4. 38. Methode – le drand éducateur slave. – IV, 1980, No 2, с. 3–7. 39. „Notre illustre Père et chandelier...“. – IV, 1980, No 4, с. 3–7. 40. Old Buldarian Studies after Second World War. – VIII, 1984, No 4, с. 3–5. 41. On the Occasion of the 70th Birthday of Comrade Todor Živkov. – V, 1981, No 4, с.

3–5. 42. Ten Years of the Journal ‘Paleobulgarica’. – X, 1986, No 1, с. 3–5. 43. The Paleobulgapica. – I, 1977, No 1, с. 5–6. 44. Un feu Prométhée apporté aux Bulgares et aux Slaves. – III, 1979, No 2, с. 3–6. 45. Džagarov, Georgi. The Sourse of Letters. – IX, 1985, No 4, с. 3–5. 46. Živkov, Todor. Welcoming Speech to the Participants in the First International

Congress of Bulgarian Studies. – V, 1981, No 4, с. 6–8. 47. Živkov, Todor. Speech at the Reception of the Participants in the First International

Congress of Bulgarian Studies at Boyana Residence. – V, 1981, No 4, с. 9. 48. Živkov, Todor. Message of Greetings. – X, 1986, No 4, с. 3. 49. Živkov, Todor. Speech at the Reception for the Participants in the Second

International Congress of Bulgarian Studies. – X, 1986, No 4, с. 4–6.

СТАТИИ / СТАТЬИ / ARTICLES

50. Абаджиева, Магдалена. Книжовен език на народна основа ли е павликянската книжнина от втората половина на XVIII век? – XXXVIII, 2014, No 4, с. 68–78.

51. Александров, Емил. Документы дипломатической практики Первого болгарского государства. – ХІІ, 1988, No 3, с. 15–25.

52. Александров, Емил. Дипломатические документы Второго болгарского государства. – ХІІ, 1988, No 4, с. 64–75.

53. Александров, Емил. Дипломатическая преписка царя Симеона с императором Романом Лакапином. – ХІV, 1990, No 2, с. 16–22.

54. Александров, Емил. Интронизирането на княз Симеон – 893 г. – ХV, 1991, No 3, с. 10–17.

55. Александров, Емил. Правен характер на Брашовската грамота от ХІV в. – ХVІ, 1992, No 4, с. 88–97.

56. Алексеев, Анатолий А. Александр Васильевич Горский .– ІІІ, 1979, No 4, с. 34–41. 57. Алексеев, Анатолий А. О греческой основе славянских библейских переводов. –

VІІІ, 1984, No 1, с. 3–22. 58. Алексеев, Анатолий. Опыт текстологического анализа славянского Евангелия. –

Х, 1986, No 3, с. 8–19.

3

59. Алексова, Василка. По въпроса за наименованието на езика на славяно-румънската книжнина. – VІ, 1982, No 2, с. 110–113.

60. Ангелов, Боню. Кирил и Методий в старата руска литература (ХІ–ХІV в.). – ІV, 1980, No 4, с. 8–18.

61. Ангелов, Боню. Паисий Хилендарски и идеята за славянското единство. – VІ, 1982, No 3, с. 184–187.

62. Ангелов, Боню. За едно неиздирено съчинение на Йоан Екзарх. – VІІІ, 1984, No 1, с. 115–117. 59.

63. Ангелов, Димитър. Съдържание и смисъл на думата отечество в средновeковната българска книжнина. – І, 1977, No 4, с. 3–19.

64. Ангелов, Димитър. Смисъл и съдържание на думите ªç¥êú, ðîäú, ïëåì, и

íàðîäú в средновековната българска книжнина. – ІІ, 1978, No 3, с. 12–31.

65. Ангелов, Димитър. „Българска земя“, „българска страна“, „българско царство“, „българска държава“, „България“. – ІV, 1980, No 3, с. 8–31.

66. Ангелов, Димитър. Исихазмът – същност и роля. – V, 1981, No 4, с. 56–78. 67. Ангелов, Димитър. Есхатологичните представи на средновековния българин, от-

разени в официалната и апокрифната литература. – VІ, 1982, No 3, с. 73–97. 68. Ангелов, Димитър. Въстанието на Асеневци и възстановяването на

средновековната българска държава. – ІХ, 1985, No 1, с. 37–58. 69. Ангелов, Димитър. Славянският свят през ІХ–Х в. и делото на Кирил и Методий

в книжовната традиция. – ІХ, 1985, No 2, с. 3–28. 70. Ангелов, Димитър. Крещение Киевской Руси и дело Кирилла и Мефодия. – ХІІ,

1988, No 1 с. 3–8. 71. Ангелов, Димитър. Въпроси на българската народност (Х–ХІХ в.). – ХІV, 1990,

No 3, с. 3–19. 72. Ангелов, Петр. Болгарская история в сербских родословных текстах и летописях

(ІХ–ХІVвв.). – V, 1981, No 2, с. 19–34. 73. Ангелов, Петър. Историческият аргумент в средновековната българска

дипломация. – ХІІ, 1988, No 2, с. 45–53. 74. Ангелов, Светозар. Надписът от манастира „Св. Йоан Богослов“ (Касинец) край

Враца. – ХLІ, 2017, No 2, с. 58–68. 75. Ангушева-Тиханова, Аделина, Искра Христова-Шомова. Образи и фигули в ри-

торични и химнографски творби за св. Петър и Павел, представени в славян-ската традиция. – ХХХVI, 2012, No 4, c. 18–37.

76. Андреев, Христо. Надписи от средновековната църква при с. Ръждавица, Кюс-тендилско. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 56–72.

77. Андреев, Христо. Новоразкрити надписи от 1475/1476 година в олтарното прост-ранство на църквата в Драгалевския манастир. – ХХХI, 2007, No 4, 47–86.

78. Андреев, Христо. Addenda et corrigenda към проучванията на три кирилски надписа от Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“ и Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 25–59.

79. Андреев, Христо. Седем надписа върху свитъка на пророк Наум от средно-вековни балкански църкви до XV век. – ХХXVIII, 2014, No 2, c. 44–73.

80. Андреев, Христо. Надписи с литургиен произход от олтарното пространство на църквата „Св. Петър“ при с. Беренде. –XXXIX, 2015, No 2, с. 48–93.

81. Андреев, Христо. Евхаристийният код на църквата „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид (1294/1295 г.). – XL, 2016, No 4, c. 41–84.

82. Апостолов, Миладин, Вячеслав Ботев. Ръкописи с медицинско съдържание от Атон. Хилендарски медицински сборник No 517. – VІ, 1982, No 1, с. 59–86.

4

83. Архангельский, Тимофей, Екатерина Мишина, Анна Пичхадзе. Система электронной грамматической разметки древнерусских и церковно-славянских текстов. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 21–37.

84. Атанасов, Асен. Певческите текстове в съдържанието на Апостол No 882 от На-родната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София. – ХХІХ, 2005, No 2, с. 25–41.

85. Атанасова, Десислава. За почитането на св. Вит средславяните. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 26 – 34.

86. Атанасова, Десислава M. За едно рядко срещано житие на св. Анастасия Римска (Предварителни бележки). – XXX, 2006, No 2, c. 27–36.

87. Атанасова, Десислава M. Разпространението на произведенията за архонгел Михаил в старата българска книжнина.– ХХХII, 2008, No 2, 103–115.

88. Атанасова, Десислава. Кирило-Методиевското наследства в епохата на Чешкия барок. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 101–108.

89. Атанасова, Диана. Българското царство в предсмъртната молитва на мъченик Арета (Наблюдения върху славянската версия на Martyrium S. Arethae et So-ciorum). – ХХXVIII, 2014, No 1, 32–44.

90. Атанасова, Камелия. История на паметната плоча от с. Керека, посветена на 1000-годишнината от смъртта на св. Методий. – XXXIII, 2009, No 1, 63–67.

91. Афанасьева, Татьяна, Андрей Слуцкий. Чинопоследование литургии Преждеос-вященных даров в двух древнейших болгарских служебниках. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 88–97.

92. Афанасьева, Татьяна. Коленопреклонения в Пятидесятницу в славянских слу-жебниках ХІ–ХVІ вв. – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 15–24.

93. Афанасьева, Татьяна. Чинопоследование Великого освящения воды на Богоявление в славянских служебниках ХI–ХV вв. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 25–45.

94. Афанасьева, Татьяна. К вопросу о порядке следования листов и составе Синайского глаголического служебника ХІ в. – ХХІХ, 2005, No 3, с. 17–35.

95. Афанасьева, Татьяна. К вопросу о первоначальном славянском переводе ли-тургии. – ХХXVIII, 2014, No 1, c. 54–61.

96. Бабалиевска, Стоянка. Темата за християнската любов в ранната старобългарска литература. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 36–45.

97. Бабалиевска, Стоянка. Бележки върху Проложното житие на Кирил и Методий. – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 77–82.

98. Бакалова, Елка. Цамблаковото „Мъчение на свети Йоан Нови“ в румънската мо-нументална живопис от ХVІ–ХVІІ век. – ХV, 1991, No 4, с. 56–77.

99. Бакалова, Елка. Живописна интерпретация на сакрализирания образ в среднове-ковното изкуство. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 96–107.

100. Бакалова, Елка, Стефан Смядовски. Ивановските стенописни надписи – текст и функция. – ХІХ, 1995, No 1, с. 22–65.

101. Банков, Трифон. Първобългарските каменни надписи и наченките на българската поетическа мисъл. – І, 1977, No 3, с. 70–75

102. Баранкова, Галина. Отрывки из сочинений Григория Богослова в Изборнике Святослава 1073 года. – ХІV, 1990, No 3, с. 49–56.

103. Баранкова, Галина. „Правила о черноризцах“ в Кормчих книгах и сборниках. – XLI, 2017, No 1, c. 56–78.

104. Бауман, Винфрид. „Анонимната българска хроника“ и Ханс Шилтбергер. – ХІV, 1990, No 3, с. 96–101.

5

105. Бегунов, Юрий К. Кирилло-Новоезерский список поэтического произведения Димитрия Кантакузина. – ХІ, 1987, No 2, с. 60–73.

106. Бегунов, Юрий К. „Житие Стефана Дечанского“ Григория Цамблака в России: повествование „в лицах“.– ХІІІ, 1989, No 1, с. 53–66.

107. Бегунов, Юрий К. Григорий Цамблак и Йосиф Волоцкий. – ХV, 1991, No 1, с. 82–85.

108. Билярски, Иван. Един български препис на Молитвата към Пресветата Богородица на св. Петър Черноризец (BAR, Mss. sl. 219) – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 85–91.

109. Билярски, Иван, Ева Барабаш. Славянските ръкописи от Ставрополеос (Букурещ). – ХХІХ, 2005, No 1, с. 84–106.

110. Билярски, Иван. Към изследването на връзките на българи със синайския манастир „Св. Екатерина“ (Ms. Sin. Slav. 15). – ХХХII, 2008, No 3, с. 95–106.

111. Билярски, Иван, Марияна Цибранска-Костова. За един композитен тип и за Па-леологовия вариант на славянския Синодик в Неделята на православието. –

ХХXVI, 2012, No 1, с. 51–65. 112. Блахова, Эмилия, Живка Икономова. Лексические совпадения Бесед Григория

Двоеслова и Второго Жития Вячеслава с лексикой Иоанна Экзарха. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 13–26.

113. Богданова, Събка. Пандекты Никона Черногорца в списке ХVІ в. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 81–95.

114. Богданович, Дмитрийе. Книжовна школа и книжовно средище. – VІІ, 1983, No 4, с. 106–109.

115. Бобев, Андрей. Перикопата от глава седма на Книга на пророк Даниил в тради-цията на Славянския паримейник – XXXIII, 2009, No 1, 33–41.

116. Боева, Людмила. О житиях Супрасальского сборника. – ІІ, 1978, No 3, с. 60–71. 117. Божилов, Иван. Документи на българските царе от XIII–XIV в. – ХХХ, 2006, No

2, c. 37 –51. 118. Борисов, Пресиян. Мотивирани съществителни имена със значение на лица в

първите две книги на ранния старобългарски превод на Римския патерик. –

ХХXVII, 2013, No 2, с. 79–96. 119. Борисов, Пресиян. Към проучването на лексиката на Римския патерик. –

ХХХVІІІ, 2014, No 1, с. 77–95. 120. Борисов, Пресиян. Мотивирани съществителни имена с абстрактно значение в

първите две книги на ранния старобългарски превод на Римския патерик. – XL, No 3, 2016, c. 103–119.

121. Борисова, Татьяна. Ранние редакции древнейшего славянского перевода Акафиста Богоматери как пример славянского акростиха. – ХХXVI, 2012, No 1, с. 66–79.

122. Борисова, Татьяна. К вопросу о ранних этапах истории славянской Триоди Постной (На материале алфавитных стихир из службы Великого покаянного канона Атдрея Критского). – XL, 2016, No 2, c. 74–92.

123. Босилков, Константин. Историята на Паисий Хилендарски и българската кни-жовноезикова традиция. – VI, 1982, No 2, с. 3–27.

124. Бренер, Елеонора. Семантический анализ группы староболгарских глаголов Зог-рафского евангелия. – IV, 1980, No 1, с. 48–67.

125. Брюсова, Вера. К истории стенописи церкви св. Петраи Павла в Великом Тырнове (О методе исследования ). – ХХVII, 2003, No 1, с. 53–74.

126. Буланин, Дмитрий. „Окружное послание“ константинопольского патриарха Фотия в древнерусских рукописях ХІV–ХVІІ вв. – V, 1981, No 2, с. 35–54.

6

127. Буланин, Дмитрий М. Древнерусский перевод законов хана Крума. – VIII, 1984, No 1, с. 47–58.

128. Буланин, Дмитрий М. К интерпретации „Народного“ жития Иоанна Рильского. – ХI, 1987, No 3, с. 57–67.

129. Буланин, Дмитрий. Антилатинский цикл афонских легенд и болгарский Зограф. – ХХXVI, 2012, No 1, с. 3–23.

130. Буюклиев, Иван. Върху старобългарския и старополския превод на Псалтира. – ХІ, 1987, No 2, с. 9–14.

131. Бърлиева, Славия. Преписи на латински извори за св. Кирил и Методий от сбир-ката на библиотека Vallicelliana в Рим. – ХVІ, 1992, No 3, с. 41–54.

132. Бърлиева, Славия. Оломоуцкият и Пражкият мисал и службите за св. Кирил и Методии. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 12–25.

133. Бърлиева, Славия. Една хомилетична творба за св. Кирил и Методии (Към въп-роса за латинските cyrillo-methodiana в Полша). – ХХІІ, 1998, No. 2, с. 40–49.

134. Бърлиева, Славия. Московският препис на Дюканжовия списък. – ХХIV, 2000, No 3, с. 50–65.

135. Бъчваров, Михаил, Николай Кочев. Философската култура в България и Симео-новият сборник. – ХVІ, 1992, No 2, с. 108–122.

136. Вакарелийска, Синтия. Съвпадения и разлики в текста и в месецослова на два близки евангелски ръкописа: Кързоновото (Видинското) и Банишкото еван-гелие. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 58–67.

137. Василев, Васил П. Езикът на буквара на Петър Берон от ХІХ в. в сравнение с ръкописи от началото на ХVІІ–ХVІІІ век. – VІІІ, 1984, No 2, с. 111–118.

138. Василев, Васил П. Темският ръкопис – български езиков паметник от 1764 г. – Х, 1986, No 1, с. 49–72.

139. Василев, Васил П. Общи писменоезикови черти в преписките на архаични да-маскини. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 99–108.

140. Василев, Васил П. Правописна, морфологична и лексикална преправка на словата в Троянския Дамаскин. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 72–88.

141. Василев, Румен. По повод на една прибързана хипотеза. – І, 1977, No 2, с. 76–84. 142. Вачкова, Веселина, Йордан Табов. Елена от София – един възможен отговор на

въпроса защо Сердика е „Константиновият Рим“. – ХХХIII, 2009, No 4, с. 79–100.

143. Вашилевски, Тадеуш. Двойните имена – светските (кръщелните) и монашеските – на славянските апостоли Константин-Кирил и Методий и въпросът за идентификацията на членовете на манастирското братство, заточени заедно с Методий в Райхенау. – ХVІ, 1992, No 1, с. 18–25.

144. Веленис, Георгиос. Два двуезични надгробни надписа от ХІV в. – ІІІ, 1979, No 3, с. 39–45.

145. Велинова, Вася. Нови преписи на произведения на Климент Охридски в руски книгохранилища. – ХІХ, 1995, No 3, с. 55–69.

146. Велинова, Вася. Бележки върху „грешките“ в среднобългарския превод на Хро-никата на Константин Манасий. – ХХХI, 2007, No 2, с. 49–61.

147. Велковска, Елена. Значението на термина òðüñЃòàý в Синайския евхологий. –

ХХІІІ, 1999, No 4, с. 59–63. 148. Велковска, Елена. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. – ХХIV,

2000, No 4, с. 19–34. 149. Велчева, Боряна. Към среднобългарската палеография. – І, 1977, No 3, с. 13–32. 150. Велчева, Боряна. Старобългарските шт, жд и буквата Щ в глаголицата. – ХІІ,

1988, No 1, с. 29–37.

7

151. Велчева, Боряна. Ранният славянски превод на Житието на св. Мария Египетска в един ръкопис от ХV век. – ХХ, 1996, No 3, с. 30–54.

152. Велчева, Бoряна. Позиционната консонантна мекост и прегласът на ý. – ХХІІІ,

1999, No 4, с. 76–81. 153. Велчева, Боряна. Отново за глаголицата. – ХХV, 2001, No 2, с. 16–20. 154. Велчева, Боряна. Дамаскините от ХVII век и началото на новобългарския книжо-

вен. език – ХХV, 2001, No 4, с. 64–81. 155. Велчева, Боряна, Кирил Костов. Книга Естир и нейният славянски превод. –

ХХVІ, 2002, No 1, с. 73–92. 156. Велчева, Боряна. Художествени изразни средства в дамаскините от ХVІІ в. с

оглед началото на новобългарския книжовен език. – ХХVІІ, 2003, No 2, с. 32–52.

157. Велчева, Боряна, Ангелина Даскалова. Езикът на „Сказание за отец Агапий“.– ХХVІІ, 2003, No 4, с. 25–38.

158. Велчева, Бoряна. Повторение – благозвучие, ритъм (Наблюдения върху старо-българската преводна проза). – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 45–54.

159. Вереекен, Жанин. Названия глаголических букв и иудейско-христианская тради-ция. – ХІХ, 1995, No 1, с. 5–14.

160. Верещагин, Евгений. Последование под 30-м января им Минеи No 98 (ф.381) РГАДА (Москва) – предполагаемый гимн первоучителя славян Кирилла. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 3–21.

161. Верещагин, Евгений. Особый парафраз канона на Рождество Христово в Де-кабрьской служебной минее конца ХII – начала ХIII вв. (Публикация источ-ника). – ХХI, 1997, No 4, с. 18–36.

162. Верещагин, Евгений. Древний список последования св.Димитрию Солунскому. – ХХІІ, 1998, No 4, с. 27–41.

163. Верещагин, Евгений. Дальнейшее исследование Рождественского парафрастиче-ского канона Константина Преславского с иным прочтением концовки его акростиха. – ХХІІІ, 1999, No 4, с. 25–40.

164. Верещагин, Евгений. Климентов канон Евфимию Великому и его Vorlage. – ХХХІХ, 2015, No 1, c. 39–54.

165. Вечерка, Радослав. Волюнтативная модальность в древнеболгарском. – ІХ, 1985, No 2, с. 29–40.

166. Видмарович, Наталия. Отражение исихастских идей в создании образа святого (На материале древнерусской агиографии). –ХХІІ, 1998, No 3, с. 51 – 66.

167. Волски, Ян Миколай. Богомилите в светлината на Житието на св. Иларион Мъг-ленски от Патриарх Евтимий Търновски. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 74–81.

168. Врачу, Аритон. Происхождение и развитие синтаксических функций вини-тельного падежа в славянских языках (часть І). – ІІ, 1978, No 1, с. 24–38.

169. Врачу, Аритон. Происхождение и развитие синтаксических функций вини-тельного падежа в славянских языках (часть ІІ). – ІІ, 1978, No 2, с. 14–38.

170. Врачу, Аритон. Приносът на яшките слависти в изучаването на старобългарския език. – ІХ, 1985, No 2, с. 104–111.

171. Вронковска, Мирослава. Наблюдения върху лексиката на Краковското евангелие. – ІХ, 1985, No 3, с. 99–109.

172. Вронковска-Димитрова, Мирослава. Морфологични особености в краковското издание на старопечатния Цветен триод от края на ХV в. и въпросът за ръко-писния му извор. – ХХVІ, 2002, No 4, с. 75–80.

173. Вълева, Цвета. Образът на св. Варвар Пелагонийски в притвора на църквата в Кремиковския манастир. – ХХІХ, 2005, No 2, с. 49–64.

8

174. Вълчанов, Валентин. Старобългарска литературна традиция в сага за Олав Триг-васон от Од Мунк Сноресон. – ХХ, 1996, No 3, с. 20–29.

175. Гагова-Георгиева, Нина. Един вероятен преводачески автограф от първата чет-върт на ХІV в. (Още веднъж за ранния славянски превод на „Догматическо всеоръжие“ от Евтимий Зигавин). – ХХV, 2001, No 1, с. 79–94.

176. Галлуччи, Элеонора. Учительное евангелие Константина Преславского (ІХ–Х в.) и последовательность воскресных евангельских чтений церковного года. – ХХV, 2001, No 1, с. 3–20.

177. Гальченко, Мария. Палеографическое описание Архивской Лествицы ХІІІ в., од-ной из древнейших славянских рукописей, написанных на бумаге и пер-гаменте („в прокладку“). – ХІІІ, 1989, No 1, с.46–52.

178. Ганева, Гергана. За някои случаи на словообразувателна синонимия в историята на глаголната суфиксация. – XXXIII, 2009, No 1, с. 42–52.

179. Ганева, Гергана. Темпоралните основи на старобългарския глагол. – XXXIX, 2015, No 4, c. 3–16.

180. Ганчева, Нели. КирилоKметодиевската библиография: проблемът за източ-ниците на информация. – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 3–14.

181. Ганчева, Нели. Издания на средновековни паметници в Интернет. – ХХІХ, 2005, No 2, с. 3–24.

182. Ганчева, Нели. Проблеми на автоматизацията на кирило-методиевската библио-графия. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 3–14.

183. Гаудио, Сальваторе Дель. Способы проникновения латинизмов в старославян-ский язык. – ХХХVІІІ, 2014, No 1, с. 62–76.

184. Генов, Явор. Нотирани песнопения за св. Кирил и Методий в Грегорианския ан-тифонар. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 53–68.

185. Генов, Явор. Нотирани песнопения за св. Кирил и Методий в амброзианския ан-тифонар, 1935 (Проучване на произхода и съдържанието). – ХХXVIІІ, 2014, No 2, с. 74–100.

186. Георгиев. Владимир И. Неправилно писане и произнасяне на някои стари сла-вянски имена. – Х, 1986, No 4, с. 10–16.

187. Георгиев, Емил. Состояние Кирилло-Мефодиевской научной проблематики в ка-нун 1150-летней годовщины рождения Константина-Кирилла Философа. – І, 1977, No 2, с. 3–24.

188. Георгиев, Емил. Возникновение оригинальной староболгарской агиографии. – ІІ, 1978, No 4, с. 3–23.

189. Георгиев, Емил. Иоанн Экзарх болгарский – философ-идеолог восходящего фео-дализма в Средневековой Болгарии. – ІV, 1980, No 1, с. 20–29.

190. Георгиев, Емил. Возникновение Преславской литературной школы. – VІ, 1982, No 1, с. 16–28.

191. Георгиев, Емил. Ренесансови черти в образите на българската литература от ХІІІ–ХV в. – VІ, 1982, No 3, с. 47–58.

192. Георгиев, Емил. Начало болгаро-русских культурных и литературных связей. – VІ, 1982, No 4, с. 5–15.

193. Георгиев, Минчо. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългар-ската книжнина (І. конфигурация на човешкото тяло). – ХІV, 1990, No 2, с. 23–38.

194. Георгиев, Минчо. Атомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина (ІІ. мислене, реч, активност, движeние). – ХІV, 1990, No 3, с. 65–79.

195. Георгиев, Павел. За един надгробен надпис от Плиска. – V, 1981, No 1, с. 88–99. 196. Георгиев, Павел. Името Карвуна и прабългарите. – ХХVІ, 2002, No 2, с. 70–82.

9

197. Георгиев, Павел. Към семантиката на датировката „етх бехти“. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 20–33.

198. Георгиев, Павел. Стохълмието и неговите центрове. – ХХХ,2006, No 4, с. 54–68. 199. Георгиева-Куюмджиева, Светлана. За българската музика през ХV в. – VІІ, 1983,

No 2, с. 14–38. 200. Гергова, Емилия. Борис-Михаил, Михаил Каган и Михаил Воин – литературно-

просопографски наблюдения. – ХІ, 1987, No 3, с. 92–97. 201. Гергова, Емилия. Един „призрачен“ лист от Драгановия миней. – ХV, 1991, No 1,

с. 109–111. 202. Гергова, Иванка. Триптих-поменик от Слепченския манастир „Св. Йоан Предте-

ча“ (Продром). – ХХV, 2001, No 2, с. 54–68. 203. Гешев, Валентин. Възможни старобългарски свидетелства за древни значения на

индоевропейския винителен падеж. – ХХІІІ, 1999, No 4, с. 96–103. 204. Гешев, Валентин. H ïîñúëà êú äýëàòåëåìú ðàáú (Íàçâàíèÿ çà îáùåñòâåíè è

ñòîïàíñêè ïîíÿòèÿ â ñòàðîáúëãàðñêèÿ åâàíãåëñêè òåêñò êàòî ñâè-

äåòåëñòâà çà óñòðîéñòâîòî è ñàìîñúçíàíèåòî íà ò. íàð. âàðâàðñêî

îáùåñòâî). – ХХVІІІ, 2004, No 4, ñ. 88–99. 205. Гешев, Валентин. Ранноновобългарската падежна система. – ХХХI, 2007, No 1,

с. 40–64. 206. Гнатенко, Людмила, Стоянка Бабалиевска. Проложното житие на св. Кирил Фи-

лософ в три ръкописа от края на ХV век. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 35– 48. 207. Гонис, Димитриос. Цариградският патриарх Калист І и „Учителното евангелие“.

– VІ, 1982, No 2, с. 41–55. 208. Грашева, Лиляна. Староболгарская литература в научных трудах академика

Петра Динекова. – ІV, 1980, No 3, с. 3–7. 209. Грицевская, Ирина. Канон славянской Библии в индексах истинных книг. – ХІV,

1990, No 1, с. 39–48. 210. Гусейнов, Гарун-Рашид. Об области первоначального расселения протоболгар и

происхождении их названия по историко-лингвистическим данным. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 60–74.

211. Гуцу, Олимпия. Наблюдения върху развоя на описателно бъдеще време в бъл-гарския език. – ІІ, 1978, No 4, с. 48–57.

212. Гюзелев, Васил. Религиозна търпимост и несъвместимост в отношенията между гърци и българи, православни и католици в историята на България през ХІІІ – средата на ХІV в. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 49–66.

213. Гюзелев, Васил. Cherana Bulgara de loco nomine Akrida (Нови венециански доку-менти от 1390–1415 г.) за българи роби на остров Крит. – ХХV, 2001, No 4, с. 3–26.

214. Гюзелев, Васил. Четвъртият кръстоносен поход, превземането на Цариград и българо-латинските отношения 1204–1207 г. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 80–88.

215. Гюзелев, Васил. Битката край Клокотница (9 март 1230 г.) в средновековния ис-торико-литературен спомен и в народното предание. – ХХХV, 2011, No 4, с. 41–54.

216. Гюзелев, Васил. Сведения за българите в Житието на свети Фантино Млади от Х в. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 31–38.

217. Гюрова, Светла. Разказът на солунския дякон Арсений в контекста на гръцката и руската поклоническа проза през ХІV–ХVІІ век. – ХV, 1991, No 1, с. 96–108.

218. Давидов, Ангел. Към лексикалната характеристика на Търновската книжовна школа. – ХІV, 1990, No 4, с. 8–18.

10

219. Дамянова, Мария. Об одном интересном моменте в неисследованном списке со-чинения Черноризца Храбра „О писменах“. – ІІ, 1978, No 3, с.80–86.

220. Данчев, Георги. Проблематиката на Търновската книжовна школа в научните из-следвания на акад. Петър Динеков. – ХVІ, 1992, No 2, с. 133–138.

221. Данова, Цветомира. За преводните съответствия на термина 5ýóéò в Словото за Рождество Богородично от Йоан Дамаскин. – ХХХV, 2011, No 1, с. 24–33.

222. Данова, Цветомира. Южнославянските преводи на словата за Богородица от Йоан Дамаскин по преписи от ръкописните сбирки в Румъния (Текстологически наблюдения). – XXXIX, 2015, No 2, с. 3–20.

223. Данова, Цветомира. Византийският източник на една анонимна старобългарска хомилия. – XXXIX, 2015, No 4, c. 17–26.

224. Даскалова, Ангелина, Боряна Велчева. Из историята на българската роднинска терминология. – VІ, 1982, No 4, с. 58–68.

225. Даскалова, Ангелина, Мария Райкова. Към историята на някои названия на части от човешкото тяло – ХХV, 2001, No 2, с. 69–79.

226. Делева, Антоанета, Цветелин Степанов. Protobulgarica (Varia). – ХХІІ, 1998, No 4, с. 89–100.

227. Демина, Евгения И. Проблема определения диалектной основы памятников бол-гарской письменности. – VІІІ, 1984, No 3, с. 3–8.

228. Денкова, Лидия. Символиката на „летенето“ в старата българска литература. – ХVІ, 1992, No 2, с. 96–107.

229. Денкова, Лидия. Философски аспекти на християнската любов в среднове-ковната традиция. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 81–97.

230. Денкова, Лидия. Пътят в модела на светостта. – ХІХ, 1995, No 1, с. 66–77. 231. Денкова, Лидия. Средновековното тълкуване на лицето: примерът на старобъл-

гарската литература. – ХХ, 1996, No 1, с. 86–98. 232. Денкова, Лидия. Гръцки източници на учението за душата в старобългарската

литература. – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 55–66. 233. Дерменджиев, Евгени, Диана Косева. Графитни рисунки върху стенописния ка-

лендар от притвора на търновската църква „Св. 40 мъченици“. – ХХIV, 2000, No 4, с. 84–96.

234. Деянова, Мария. Към историята на словореда в българските да-конструкции. – ХІ, 1987, No 2 с. 23–40.

235. Джамбелука-Коссова, Алда. Възстановим ли е текстът на Азбучната молитва. – ІІ, 1978, No 2, с. 52–65.

236. Джамбелука-Коссова, Алда. За един характерен момент в компилативната дейност на Епифаний Премъдри. – ІV, 1980, No 1, с. 73–81.

237. Джамбелука-Коссова, Алда. Наблюдения върху старобългарската традиция на Видение Исайево: съответствия и рязличия с текстовата традиция на Въз-несение Исайево. – VІІ, 1983, No 2, с. 66–79.

238. Джамбелука-Коссова, Алда. Един пренебрегнат ръкопис на „Видение Исайево“: Яцимирски препис 19. – ХІІ, 1988, No 4, с. 13–25.

239. Джевиецка, Евелина. За Божия промисъл в една новобългарска реплика на сред-новековната легенда за Юда Искариотски. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 75–84.

240. Джонов, Боян. За личността на еретика от надписа при Ескус. – Х, 1986, No 2, с. 104–109.

241. Джурова, Аксиния. Оформление и украса на старобългарските глаголически и кирилски надписи. – ІV, 1980, No 2, с. 18–25.

11

242. Джурова, Аксиния. За украсените в Blütenblattstil ръкописи от Х век – евангелията Berat 4 и Vlorë 5 от Държавния архив в Тирана. – ХХXVI, 2012, No 3, с. 60–82.

243. Диамандиев, Светослав. Едно мнение за датата на най-ранния кирилски надпис. – XXXIV, 2010, No 3, с. 86–88.

244. Дидди, Кристиано. Euchologium Sinaiticum 59a10 ÷ë ñêûª ïüòèö. Oб одном зага-

дочном чтении в молитвe св. Трифону. – ХХХV, 2011, No 2, с. 3–13. 245. Димитров, Божидар. Една история на Охрид от 1655 година. – V, 1981, No 3, с.

117–119. 246. Димитров, Пейо. За титлата на Йоан-Екзарх – „Екзарх Български“.– ІV, 1980, No

1, с. 82–89. 247. Димитров, Христо. За разчитането и тълкуването на така наречения „Кирилски

надгробен надпис на княз Пресиян от ХІ в.“от Михаловце / Михалд (днешна Словакия). – ХХVІ, 2002, No 4, с. 81–88.

248. Димитрова, Анета. Студийският манастир в житията на св. Теодор Студит. – ХХІХ, 2005, No 1, с. 72–83.

249. Димитрова, Анета. Псевдо-Златоустовото слово „За лъжепророците“ (CPG 4583) в сборника „Златоструй“. – ХХХІХ, 2015, No 1, с. 72–85.

250. Димитрова, Анета. Гръцките версии на Златоустовите коментари върху Посланието на ап. Павел до Тит и Деяния на апостолите в сборника Златоструй. – XL, 2016, No 3, с. 29–42.

251. Димитрова, Маргарет. Гръцките заемки ãv¨øè vzøè и †å‘ïàë¸¿ñ, или как Константин Костенечки използва тълкуванията на Песен на песните в оригиналните си съчинения. – ХХXVI, 2012, No 4, с. 62–74.

252. Димитрова, Мариана. Стили в орнаменте и проблемы датировки среднебол-гарских рукописей. – ХІІ, 1988, No 3, с. 87–102.

253. Димитрова, Мариана. Утринната служба във византийските музикални ръкописи от ХІV в. – ХХІІ, 1998, No 3, с. 3 –20.

254. Димитрова-Тодорова, Лиляна. Старинни географски названия в Поповско. – Х, 1986, No 3, с. 98–102.

255. Динеков, Петър. Между две култури. – ХV, 1991, No 1, с. 6–12. 256. Добычина, Анастасия. Тырново как „Новая Фессалоника“: Святость солунской

базилики в „Молитвенном доме“ великомученика Димитрия Солунского. – ХХХV, 2011, No 4, с. 24–40.

257. Добрев, Иван. Каноните за св. Иван Рилски от Георги Скилица. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 3 –12.

258. Добрев, Иван. Новооткритият надпис за цар Самуил и събитията в 1014 г. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 3–24.

259. Дограмаджиева, Екатерина. Към въпроса за дублетността в книжовния старобъл-гарски език. – ІV, 1980, No 2, с. 52–62.

260. Дограмаджиева, Екатерина. Своеобразие этапов книжного староболгарского языка. – V, 1981, No 1, с. 55–61.

261. Дограмаджиева, Екатерина. Книжовната форма при морфологичните дублети в старобългарския език. – VІІІ, 1984, No 2, с. 59–64.

262. Дограмаджиева, Екатерина. Преводачески похвати при предаване на съюзните средства в Синайския псалтир. – ІХ, 1985, No 4, с. 45–55.

263. Дограмаджиева, Екатерина. Новая гипотеза об этнической принадлежности древнеболгарского (сторославянского, древнецерковнославянского) языка. – ХІІ, 1988, No 2, с. 8–14.

12

264. Дограмаджиева, Екатерина. Проблемы понятия „древнеболгарские памятники“.– ХІІ, 1988, No 4, с. 3–12.

265. Дограмаджиева, Екатерина. За предисторията на Савина книга. – ХV, 1991, No 1, с. 25–34.

266. Дограмаджиева, Екатерина. Неточности и описки в календаре Саввиной книги. – ХV, 1991, No 3, с. 36–40.

267. Дограмаджиева, Екатерина. За посланието на Евсевий Кесарийски до Карпиан в славянски превод. – ХVІ, 1992, No 1, с. 9–17.

268. Дограмаджиева, Екатерина. Лексикално вариране в насловите на четивата в ран-ните славянски ръкописи (ІХ–ХІІІ в.). – ХVІ, 1992, No 3, с. 3–16.

269. Дограмаджиева, Екатерина. Състав на славянските ръкописни четвероевангелия. – ХVІI, 1993, No 2, с. 3–21.

270. Дограмаджиева, Екатерина. Ролята на л. 165 в състава на Савина книга. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 16–21.

271. Дограмаджиева, Екатерина. Озаглавяването на неделните дни в ранните славян-ски евангелски календари. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 3 –13.

272. Дограмаджиева, Екатерина. Нови данни за апракосите от мирославовски тип. – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 3–13.

273. Дограмаджиева, Екатерина. Подвижните дни в неподвижния календар. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 31–48.

274. Дограмаджиева, Екатерина. Синаксарните четива в ранните славянски еван-гелски ръкописи. – ХХIV, 2000, No 1, с. 3–40.

275. Дограмаджиева, Екатерина. Лекционарные справочники Саввиной книги с древ-нерусскими дополнениями. – ХХIV, 2000, No 3, с. 66–75.

276. Дограмаджиева, Екатерина. История на богослужебния апарат в Четириеванге-лието на цар Иван Александър. – ХХХI, 2007, No 3, c. 3–40.

277. Дограмаджиева, Екатерина. Евергетидски памети в славянски евангелски месе-цослови. – ХХХII, 2008, No 1, c. 13–18.

278. Думитреску, Мария. Возможный подход к древнеболгарскому тексту. – Х, 1986, No 2, с. 101–103.

279. Дунков, Димитр, Ростислав Станков. К вопросу об основных положениях ста-новления и развития древнеболгарского литературно-письменного языка и его изводов. – ХІІ, 1988, No 1, с. 9–28.

280. Дунков, Димитр. О выявлении неологизмов в лексике древнеболгарских рукопи-сей. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 21–32.

281. Дунков, Димитър. Среднобългарско евангелие пълен апракос от сбирката на И. И. Срезневски (Срезн. 72). – ХІV, 1990, No 2, с. 59–68.

282. Дуриданов, Иван. Старобългарският език като книжовен и народен в ареален ас-пект. – ІІІ, 1979, No 2, с. 12–22.

283. Дуриданов, Иван. Йозеф Добровски и старобългарският език. – ІІІ, 1979, No 3, с. 46–50.

284. Дылевский, Николай. О гражданской позиции Димитрия Ростовского – пропо-ведника и обличителя. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 99–109.

285. Ефимова, Валерия. Об употреблении непроизводных наречий в языке старосла-вянских рукописей. – ХV, 1991, No 2, с. 32–36.

286. Ефимова, Валерия, Веселка Желязкова. Несколькословные номинации лиц в древнейших славянских рукописях. – ХХХVІІІ, 2014, No 3, с. 33–48.

287. Ждраков, Зарко. За една чудотворна икона в Търновград от ХІV век. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 96–104.

13

288. Ждраков, Зарко. Апокрифен текст за Второто пришествие от стенописите на търновската катедрална църква „Св. Апостоли“. – ХХІІІ, 1999, No 4, с. 90–95.

289. Ждраков, Зарко, Антоанета Делева. Към интерпретацията на съкровището от Надь Сент Миклош K датиране на два таса (No 9 и 10) с гръцки текст. – ХХIV, 2000, No 4, с. 53–73.

290. Ждраков, Заpко, Андрей Бояджиев, Станизар Александров. Към интерпретация-та на седмолъчната звезда от Плиска. – ХХVІ, 2002, No 4, с. 33–54.

291. Ждраков, Зарко. Фрагменти от надписи върху изписани завеси на две български църкви от XIII в. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 94–105.

292. Ждраков, Зарко. За трите златни пръстена с монограми на кан Кубрат. – ХХІХ, 2005, No 4, с. 84–94.

293. Ждраков, Зарко. За подписите на боянския майстор Димитър. – ХХХІI, 2008, No 1, с. 47–68.

294. Желев, Йордан. Няколко непубликувани автографи и приписки от Рилския ма-настир. – ХХІХ, 2005, No 3, с. 98–114.

295. Желтов, Михаил. Чины обручения и венчания в древнейших славянских руко-писях. – XXXIV, 2010, No 1, с. 25–43.

296. Желязкова, Веселка. Тропарите в състава на Простия пролог. – ХІХ, 1995, No 1, с. 78–90.

297. Желязкова, Веселка. Общая характеристика лексического состава Софийского пролога конца ХІІ – начала ХІІІ в. – ХХІІ, 1998, No 4, с. 75 – 88.

298. Женюх, Петер. Кирилски и латински ръкописи от византийската традиция в кон-текста на културния и на религиозния плурализъм в Подкарпатския регион. – ХХХII, 2008, No 4, с. 70–95.

299. Загребин, Виктор. О происхождении современного оклада Зографского еванге-лия. – ІІ, 1978, No 1, с. 66–73.

300. Заимов, Йордан. За смекчаването на съгласните и за замяната на носовките в Асеманиевото евангелие. – VІІ, 1983, No 3, с. 43–57.

301. Зарембски, Рафал. Названия с определителна филиатив на дескрипция в Зограф-ското евангелие на фона на някои славянски преводи на Евангелието. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 82–95.

302. Зашев, Евгени. Съчинението на Йоан Мосх Ëåéì˜í ðíåõìáôéêüò като комуни-кативно събитие. – ХХVІІ, 2003, No 3, с. 47–72.

303. Зееман, Клаус-Дитер. Диглосията и смесените текстов е в Киевска Русия. – ХІ, 1985, No 3, с. 3–10.

304. Златанова, Румяна. За фонологичната система в старобългарски. – VІІІ, 1984, No 2, с. 14–28.

305. Златанова, Румяна. Комуникативни типове изречения в книжовния старобъл-гарски език. – Х, 1986, No 3, с. 20–39.

306. Зор, Янез. За фрагментите от глаголически ръкописни мисали в Словения. – VІІІ, 1984, No 3, с. 9–22.

307. Зубко, Петер. Традицията и наследството на култа към св. Кирил и Методий в Кошицката епархия. – ХХХI, 2007, No 2, с. 62–75.

308. Иванов, Иван. Към въпроса за авторството на едно Похвално слово за св. Никола Чудотворец. – ХV, 1991, No 4, с. 78–82.

309. Иванов, Сергей. О некоторых основных задачах описания сербской редакции древнеболгарского литературного языка ХІІ–ХV веков. – VІІ, 1983, No 1, с. 81–90.

14

310. Иванова, Вася. Проблеми на авторството на Похвално слово за Кирил и Ме-тодий. – ІХ, 1985, No 4, с. 103–111.

311. Иванова, Диана. Приемственост и традиция в новобългарските преводи на Еван-гелието. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 89–106.

312. Иванова-Мирчева, Дора. К вопросу о характеристике болгарских переводческих школ от ІХ–Х до ХІV века. – І, 1977, No 1, с. 37–48.

313. Иванова-Мирчева, Дора. Развитие от синтетического к аналитическому строю и литературный болгарский язык средних веков. – ІІІ, 1979, No 4, с. 3–12.

314. Иванова-Мирчева, Дора. Староболгарские литературные центры как „языковые школы“. – VІ, 1982, No 3, с. 119–128.

315. Иванова, Иванка. За един тип модални конструкции в Учителното евангелие на Константин Преславски. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 66–71.

316. Иванова, Климентина. Неизвестни преписи от творби на Климент Охридски в книгохранилищата на Югославия. – ХІІІ, 1989, No 4, с. 51–67.

317. Иванова, Климентина. Служба на Ахил Лариски (Преспански) от Синайския празничен миней No 25. – ХV, 1991, No 4, с. 11–22.

318. Иванова, Климентина. Неизвестна служба за св. Кирил в състава на Празничен миней от ХVІІ в. (І част). – ХVІ, 1992, No 2, с. 16–32.

319. Иванова, Климентина. Неизвестна служба за св. Кирил в състава на Празничен миней от ХVІІ в. (ІІ част). – ХVІ, 1992, No 3, с. 37–40.

320. Иванова, Климентина. За един ръкопис с палимпсест от библиотеката на Йеруса-лимската патриаршия. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 3–31.

321. Иванова, Климентина. Успение Методиево. – ХХІІІ, 1999, No 4, с. 6–34. 322. Иванова, Климентина. Житието на Варвар Мироточец Пелагонийски (Битолски).

– ХХIV, 2000, No 2, с. 40–60. 323. Иванова, Климентина. „Слово на св. Василий Велики и на отец Ефрем за светата

Литургия, как подобава да се стои в църквата със страх и трепет“.– ХХVІ, 2002, No 1, с. 3–16.

324. Иванова, Климентина. „Боже мой, Троице милостива, помогни ми“ (Фразов ак-ростих от края на ІХ–Х в.). – ХХVІІ, 2003, No 3, с. 3–17.

325. Иванова, Климентина, Стефка Пилева. Старобългарският превод на анонимното житие на Дионисий Ареопагит. – ХХХ, 2006, No 1, 3–26.

326. Иванова, Климентина. Житие св. Григория Великого (BHG 721) в славянской ки-риллической традиции. – XXXIII, 2009, No 2, с. 3–15.

327. Иванова, Климентина. Новооткрити фрагменти от Празничен миней No 23 в Ар-хива на Българската академия на науките. – ХХХV, 2011, No 3, с. 3–30.

328. Иванова, Климентина. За календарните триодни сборници, писани в Хилендар-ския манастир. – ХХXVI, 2012, No 3, с. 11–28.

329. Иванова, Климентина. Към кой ръкопис принадлежат шестте пергаментни листа от сбирката на Виктор Григорович № 22. – XL, 2016, No 1, c. 3–24.

330. Иванова, Климентина. Незабелязан фрагмент от Словото за всички светии на патриарх Филотей, автограф на Гавриил Урик. – XL, 2016, No 3, с. 7–28.

331. Иванова, Мая. Типове наслови в преписваческата традиция на Житието на Кон-стантин-Кирил. – ХХIV, 2000, No 1, с. 41–52.

332. Иванова, Мая. Фотокопията и микрофилмите от преписите на Пространното житие на св. Константин-Кирил в Научния архив на БАН в София. – ХХVІ, 2002, No 2, с. 34–61.

333. Иванова, Мая. Общите поучения на Климент Охридски – конструкция и функ-ционалност. – ХХХII, 2008, No 2, с. 83–94.

15

334. Иванова, Найда. Поетичната творба на българския книжовник Петър Богдан Бак-шев „За двойната смърт на човека“ (1638 година). – ХІІ, 1988, No 4, с. 92–102.

335. Иванова, Найда. Контактни синоними в съчиненията на Петър Богдан Бакшич, Филип Станиславов и Кръстьо Пейкич. – ХХІІ, 1998, No 4, с. 101–110.

336. Иванчев, Светломир. Развоят на *th, *dj в шт и жд и етногенетичният процес на Балканите. – V, 1981, No 1, с. 27–47.

337. Иванчев, Светломир. Към въпроса за съчетанията РЪ/РЬ, ЛЪ/ЛЬ в старобългар-ските текстове. – VІ, 1982, No 3, с. 103–107.

338. Иенихен, Бригит. Числителните имена в старобългарските и среднобългарските евангелски текстове. – ХІV, 1990, No 3, с. 60–64.

339. Илиева, Татяна. Предаването на гръцкото минало несвършено време в старобъл-гарския превод на 13-те слова на св. Григорий Богослов по ръкопис от ХІ век. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 54–66.

340. Илиева, Татяна. Наблюдения върху лексиката на Богословието в превод на Йоан Екзарх. – ХХІХ, 2005, No 3, с. 36–60.

341. Илиева, Татяна. Антонимията в старобългарски език (върху материал от Старо-заветните Пророчески книги по ръкопис F.I.461 oт Руската Национална биб-лиотека, Санкт Петербург). – ХХХIII, 2009, No 4, с. 60–78.

342. Илиева, Татяна. Лексиката в Йоан-Екзарховия превод на Богословието – количе-ствени показатели. – ХХХV, 2011, No 2, с. 14–36.

343. Илчев, Петър. Структурни принципи на глаголическата графика. – ІV, 1980, No 2, с. 34–36.

344. Илчев, Петър. Наченки на морфемна сегментация в старобългарски. – ХІ, 1987, No 1, с. 62–66.

345. Ингъм, Норман. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 36–47.

346. Ирмшер, Йоханес. Византинистика и българистика. – V, 1981, No 4, с. 41–44. 347. Йовчева, Мария, Лора Тасева. Редки думи от Берлинския сборник. – ХVІ, 1992,

No 4, с. 34–49. 348. Йовчева, Мария, Лора Тасева. Преславска лексика в превода на Псевдо-Мето-

диевото Откровение. – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 44–51. 349. Йовчева, Мария, Лора Тасева. Езикови особености на Слово за силата на Йосиф.

– ХVІІІ, 1994, No 4, с. 64–74. 350. Йовчева, Мария. Цикълът молебни стихири за пророците, мъчениците и свети-

телите в Октоиха. – ХХ, 1996, No 2, с. 43–56. 351. Йовчева, Мария. Особености в структурата и състава на службите за четвъртък в

славянски ръкописни октоиси. – ХХ, 1996, No 4, с. 3–11. 352. Йовчева, Мария. Композиция на неделните служби в Солунския октоих. – ХХI,

1997, No 4, с. 37–71. 353. Йовчева, Мария. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охрид-

ски в Октоиха. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 3–30. 354. Йовчева, Мария, Моня Камуля. От лексиката до структурата на Книгата на

пророк Иезекиил: резултати от компютърно изследване на средновековен текст на различни равнища. – ХХIV, 2000, No 3, с. 3–20.

355. Йовчева, Мария. Старобългарската служба за св. Аполинарий Равенски от Кли-мент Охридски. – ХХVІ, 2002, No 1, с. 17–32.

356. Йонова, Майя. Разпространение и развитие на повестта за Акир Премъдри в средновековните литератури на южните и източните славяни. – ХІ, 1987, No 1, с. 104–109.

16

357. Кабакчиев, Кирил. Едно несъответствие в преводите на „Похвално слово за Ев-тимий“ от Григорий Цамблак. – VІІ, 1983, No 2, с. 80–83.

358. Кабакчиев, Кирил. Към семантико-идеологичната и стилистичната интерпрета-ция на „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак. – ІХ, 1985, No 3, с. 87–98.

359. Кабакчиев, Кирил. За преводите от старобългарски на съвременен български език. – Х, 1986, No 3, с. 86–97.

360. Кабакчиев, Кирил, Иван Тютюнджиев. За историческата стойност на Българ-ската хроника от ХV век. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 71–86.

361. Кабакчиев, Кирил. Средновековен художествен текст и контекст. – ХV, 1991, No 1, с. 72–81.

362. Кабакчиев, Кирил. „Ново“ сведение на Константин Костенечки, съобщено и от Григорий Цамблак, за книжовната дейност на Евтимий Търновски. – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 80–89.

363. Кабакчиев, Кирил. Познавал ли е Константин Костенечки историята на Староза-ветния превод от еврейски на елински език? – ХХV, 2001, No 1, с. 95–101.

364. Кабакчиев, Кирил. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за не-вежите писачи от Търново, Византия и Атон. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 77–94.

365. Кавецка, Агата. Несколько замечаний о семантической категории „общности“ в развитии болгарского языка (на материале царских грамот ХIII–XIV вв.). – XXXIV, 2010, No 2, с. 67–77.

366. Калиганов, Игорь. Заметки о русской проложной редакции жития Георгия Нового. – ІІІ, 1979, No 1, с. 35–59.

367. Калиганов, Игорь. Особености на развитието на българската литература през ХV – първата половина на ХVІІІ в. – VІ, 1982, No 1, с. 29–44.

368. Калиганов, Игорь. О предполагаемом автографе Василия-Варлаама. – VІІ, 1983, No 3, с. 79–91.

369. Калиганов, Игорь И. Археографический обзор списков русской службы Георгию Новому. – VІІІ, 1984, No 4, с. 22–43.

370. Калиганов, Игорь. Музикальные гимнографические памятники Георгию Новому и Иоанну Новому. – ХІ, 1987, No 1, с. 46–61.

371. Камуля, Моня. Съкращенията в рилския препис на повестта „Варлаам и Йоасаф“. – ХХVІ, 2002, No 1, с. 33–72.

372. Камуля, Моня. Съществителни имена със суфикс -üí¸êú (-åí¸êú) в повестта

„Варлаам и Йоасаф“ по среднобългарския препис НМРМ 3/14 от втората половина на XIV в. – ХLІ, 2017, No 2, с. 46–57.

373. Кандарашева, Ирина. Стенописите от първия живописен слой в църквата „Св. Георги“ в София. – ХІХ, 1995, No 4, с. 94–113.

374. Караджова, Дарина. Подвързийната украса в Котленския книжовен център през ХVІІІ в. – VІІІ, 1984, No 1, с. 64–78.

375. Караджова, Дарина. За три неизвестни ръкописа на Софроний Врачански. – ІХ, 1985, No 1, с. 111–119.

376. Караджова, Дарина. Нови данни за Котленския книжовен център. – ХІІ, 1988, No 4, с. 103–114.

377. Караджова, Дарина. За един отново открит ръкопис от съвместната дейност на Йосиф Брадати и Никифор Рилски от 1753 г. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 74–82.

378. Караджова, Даринка. Към интерпретацията на израза „бяла пчела“ в Народното житие на св. Иван Рилски. – ХХI, 1997, No 2, с. 51–60.

379. Караджова, Даринка. Някои бележки за един гръцки ръкопис от XIV век. – XLI, 2017, No 1, c. 79–92.

17

380. Карачорова, Ивона. Особености в текста на Радомировия псалтир. – ХІV, 1990, No 4, с. 47–60.

381. Карачорова, Ивона. За едно предисловие към Псалтира. – ХХV, 2001, No 2, с. 26–35.

382. Карачорова, Ивона. Към изучаването на библейските песни в славянската ръко-писна традиция. – ХХІХ, 2005, No 1, с. 25–43.

383. Карачорова, Ивона. Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – ХХХI, 2007, No 3, с. 41–70.

384. Карачорова, Ивона. Новонайденная катена к Псалтыри в двух рукописях Хиландарского монастыря. – ХХХІХ, No 1, 55–71.

385. Карпенко, Людмила. Священны знаки глаголического алфавита. – ХХІІ, 1998, No 3, с. 67 – 78.

386. Кенанов, Димитър. Патриарх Евтимий и агиографският цикъл за Иван Рилски. – ІІ, 1978, No 1, с. 74–88.

387. Кенанов, Димитър. Литературные источники „Жития Иллариона Мегленскаго“ Евфимия Тырновского. – ІV, 1980, No 4, с. 72–86.

388. Кенанов, Димитър. Литературные особенности „Похвального слова Михаилу Воиу“ Евфимея Тырновского. – VІ, 1982, No 2, с. 56–68.

389. Кенанов, Димитър. Съдбата на Евтимиевите съчинения в древноруската литера-тура. – VІІІ, 1984, No 1, с. 28–46.

390. Кенанов, Димитър. Полихроний Агапиевич Сирку (Сирков) – виден историк на старата българска литература. – ІХ, 1985, No 3, с. 110–123.

391. Кенанов, Димитър. За литературния живот на една Евтимиева творба („Житие на Иларион Мъгленски“).– Х, 1986, No 2, с. 68–87.

392. Кенанов, Димитър. „Послание до мних Киприан“ от Патриарх Евтимий. – ХІІ, 1988, No 1, с. 93–100.

393. Кенанов, Димитър. Преводаческата школа на Паисий Величковски: търсене на истинните славянски книги. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 96–109.

394. Кенанов, Димитър. Молитви за Симеон Метафраст в старобългарски превод. – ХV, 1991, No 1, с. 59–71.

395. Кенанов, Димитър. Евтимиевото житие на св. Иван Рилски в агиографската тра-диция. – ХVІ, 1992, No 1, с. 44–57.

396. Кенанов, Димитър. История на уводната част на Метафрастовото житие за св. Николай Мирликийски. – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 83–90.

397. Керемидчиева, Славка. За народното значение на думата храбър. – ХVІ, 1992, No 3, с. 87–90.

398. Ким, Уон Хой. Система на показателните местоимения в Синайския салтир. – ХХI, 1997, No 4, с. 78–87.

399. Ким, Уон Хой. Показателните местоимения в текста на Норовия псалтир. – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 47–54.

400. Кирин, Асен. Ктиторският надпис от 1493 г. в Кремиковския манастир. – ХІІІ, 989, No 2, с. 87–99.

401. Кирмицакис, Аристидис. Нови сведения за „българските“ песнопения във визан-тийските ръкописи. – ХХІІ, 1998, No 3, с. 21–50.

402. Кискинова, Маргарита. Йосиф Симоний Асемани за живота и делото на Кирил и Методий. – ІХ, 1985, No 3, с. 74–86.

403. Климов, Игорь. Тесктологические наблюдения над церковнославянским Еванге-лием по изданию белорусского протестанта В. Тяпинского второй половины ХVI в. – ХХХ, 2006, No 3, с. 49–74.

18

404. Кобяк, Наталья. Чудовская и Оксфордская редакции индекса ложных книг, при-писываемого митрополитам Киприану и Зосиме – ХХI, 1997, No 4, с. 88–103.

405. Ковачев, Николай. Върху имената на Константин-Кирил Философ. – VІІ, 1983, No 4, с. 101–105.

406. Ковязина, Надежда. Месяцеслов славянского апракосного Евангелия ХI–ХVI ве-ков: сентябрь. – ХХI, 1997, No 3, с. 31–53.

407. Кожухаров, Стефан. Преславски канон за Въведение Богородично. – ХV, 1991, No 4, с. 28–38.

408. Койчева, Елена. Загора, Мизия и етнонимът „мизи“ във византийските писмени паметници от края на VІІ до ХІІ век. – Х, 1986, No 2, с. 56–67.

409. Койчева, Регина. Към характеристиката на старобългарския превод на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 68–78.

410. Коледаров, Петр. О местонахождении средневекового города Девол и пределах одноименной области (І часть). – VІ, 1982, No 1, с. 87–101.

411. Коледаров, Петр. О местонахождении средневекового города Девол и пределах одноименной области (ІІ часть). – VІ, 1982, No 2, с. 75–90.

412. Константинова, Величка. Средновековни надписи от Шуменско (ХІІ–ХV в.). – VІІ, 1983, No 3, с. 68–78.

413. Копреева, Татьяна Н. Из истории болгаро-русских книжных связей. – ІV, 1980, No 1, с. 39–47.

414. Копреева, Татьяна Н. Неизвестные отрывки из „Богословия“ Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна экзарха Болгарского в списке ХV века. – VІІ, 1983, No 4, с. 93–100.

415. Корогодина, Мария. Неизвестный отрывок славянского перевода Диалогов Псевдо-Кесария. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 23–33.

416. Кортландт, Фредерик. К установлению относительной хронологии возникнове-ния болгарского диалекта праславянского языка. – VІІІ, 1984, No 4, с. 106–111.

417. Косева, Диана. Новооткрит стенопис в диаконикона нацърквата „Св. 40 мъчени-ци“ във Велико Търново. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 30–40.

418. Косева, Диана. Два комплекта икони от 1616 и 1685 г. за иконостаса на църквата „Св. Георги“ във Велико Търново. – ХХVІІ, 2003, No 2, с. 84–99.

419. Коссек, Наталия. Евангелие Кохно (ХІІІ век). Палеографические особености. – V, 1981, No 3, с. 106–111.

420. Коссек, Наталия В. Семантика и синтаксис отрицания в евангелии Кохно. – VІ, 1982, No 4, с. 51–57.

421. Коссек, Наталия В. О лексике среднеболгарских евангелий. – VІІІ, 1984, No 3, с. 57–69.

422. Коссек, Наталия. Лексико-фразеологические раритеты в языке среднеболгарских Евангелий. – ХІІ, 1988, No 2, с. 15–24.

423. Костадинова, Андреана. Службата за успение Богородично в Миней No 113 от сбирката на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.– ХХVІІ, 2003, No 2, с. 13–31.

424. Костадинова, Андреана. Два неизвестни преписа на канона за Успение Богоро-дично от Климент Охридски. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 67–84.

425. Костова, Красимира. Ритмични структури в Кирило-Методиевите преводи. – ІХ, 1985, No 4, с. 79–90.

426. Костова, Красимира. Митологически образи и демитологизация на образите. – ХV, 1991, No 4, с. 92–103.

427. Костова, Красимира. Преславските текстове и проблемите на българската исто-рическа диалектология. – ХVІ, 1992, No 3, с. 17–22.

19

428. Костова, Красимира. Към въпроса за религиозните представи и произхода на прабългарите. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 12–20.

429. Костова, Красимира. Наименованието îèðêàíèà в Светославовия изборник от

1073 година. – ХІХ, 1995, No 4, с. 71–74. 430. Костова, Красимира. За някои особености в правописа и езика на Октоих No 554

от НБКМ. – ХХ, 1996, No 2, с. 129–134. 431. Костов, Кирил. Употребата на предлог îòú в подчинителни словосъчетания и на

безпредложна конструкция с глагол ïëúíèòè вместо родителен падеж в езика

на Бдинския сборник от 1360 г. – ХХV, 2001, No 3, с. 105–112. 432. Костова, Красимира. Редактиран Методиев превод на Книга Йов в ръкопис

F.I.461 от Руската национална библиотека в Санкт Петербург. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 3–11.

433. Костова, Красимира. За някои палеографски и правописни особености на Книга Йов от ръкопис F.I.461 на Руската национална библиотека в Санкт Петер-бург. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 67–75.

434. Костова, Красимира. Към въпроса за Кирило-Методиевите преводачески пох-вати в Книга Иов от ръкопис F. I. 461 на Руската национална библиотека в Санкт Петербург. – ХХIV, 2000, No 2, с. 61–69.

435. Костова, Красимира. Савината книга в контекста на ранната кирилска книжовна традиция. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 13–19.

436. Коцева, Елена. Особености в календара на Енинския апостол. – ІХ, 1985, No 1, с. 104–110.

437. Коцева, Елена. Една възможност за прочит на литургическите текстове въз ос-нова на Рилските музикални приписки. – ХІ, 1987, No 3, с. 26–40.

438. Кочев, Николай. Агиографската повест и античната литература на Балканите през средните векове. – І, 1977, No 1, с. 76–90.

439. Кочев, Николай. К вопросу о прекрасном во взглядах исихастов на основе сочи-нений тырновского патриарха Евфимия. – ІІІ, 1979, No 1, с. 64–84.

440. Кочев, Николай Цвятков. Проблеми на българската и балканската култура през ХІІІ–ХІV в. – ХVІ, 1992, No 1, с. 73–92.

441. Кришто, Дьюла, Имре Тот. Данные к филологическому и историческому изуче-нию Жития Наума. – ІІ, 1978, No 4, с. 58–64.

442. Крутова, Марина. Лингвотекстологическое сопоставление „Златной цепи“ с дру-гими сборниками. – ХІV, 1990, No 3, с. 43–48.

443. Кръстанов, Трендафил. Български Ватикански палимпсест. – ХІІ, 1988, No 1, с. 38–66.

444. Кръстев, Георги. Мястото на Детство Исусово в раннохристиянската традиция и апокрифната книжнина на средновековна България. – ХV, 1991, No 3, с. 91–101.

445. Кръстев, Красимир. Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец“? – XXXIV, 2010, No 1, с. 55– 60.

446. Крысько, Вадим. О греческих источниках и реконструкции первоначального текста древнейшей службы Кириллу Философу. – ХХІХ, 2005, No 4, с. 30–63.

447. Крысько, Вадим. Новые греческие источники канона Кириллу Философу. – ХХХI, 2007, No 2, с. 21–48.

448. Крысько, Вадим. Древнеславянский канон первоучителю Кириллу: источники и реконструкция (песнь шестая). – ХХХIII, 2009, No 4, с. 3–59.

449. Крысько, Вадим. Древнеславянский канон первоучителю Кириллу: песнь седь-мая. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 30–88.

450. Куев, Куйо. Новооткрити преписи от Азбучната молитва. – ІІІ, 1979, No 4, с. 26–33.

20

451. Куев, Куйо. Проложните жития за Кирил и Методий в ленинградските храни-лища. – ІХ, 1985, No 1, с. 8–36.

452. Куев, Куйо. Похвалата на цар Симеон – реконструкция и разбор. – Х, 1986, No 2, с. 3–23.

453. Куев, Куйо. Черногорският препис на Храбровото сказание. – ХІІ, 1988, No 3, с. 103–112.

454. Кузидова, Ирина. Неизвестна сбирка от сентенции в български ръкопис от ХV в. (Ръкопис No 1/108 ОГНБ). – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 65–79.

455. Кумор, Болеслав. Култът към Кирил и Методий сред полската емиграция в САЩ. – Х, 1986, No 4, с. 68–74.

456. Куркина, Любовь В. Значение данных староболгарской письменности для рекон-струкции и этимологизации праславянского лексического фонда. – VІІІ, 1984, No 2, с. 3–13.

457. Куцаров, Петър. Славянските първоучители и Беларус. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 100–114.

458. Куюмджиева, Светлана. О взаимоотношении между народной и церковной пе-сенностями в ХV–ХVІІІ вв. в Болгарии. – ІІ, 1978, No 2, с. 70–75.

459. Куюмджиева, Светлана. Химнографската книга Трополог: извори и идентифика-ции. – XXXIII, 2009, No 3, с. 41–68.

460. Куюмджиева, Светлана.По какъв осмогласник е пял св. Йоан Дамаскин? – ХХXVI, 2012, No 3, с. 83–91.

461. Кучиньска, Мажанна. Сакрализация болгарской земли по текстам балканской агиографии. – ХХХІХ, 2015, No 3, с. 29–38.

462. Лакова, Елина. Надписи от стенописите от ХV век в църквата „Св. Георги“ в Кремиковския манастир. – ХХХ, 2006, No 1, 73–97.

463. Лалева, Таня. Към въпроса за относителната хронология на третата палата-лизация. – VІІІ, 1984, No 4, с. 116–119.

464. Лалева, Таня. За третоличното окончание òú в историята на бълтарския език. –

ХVІ, 1992, No 4, с. 50–53. 465. Лалева, Таня. Някои последици от среднобългарското смесване на носовките. –

ХІХ, 1995, No 3, с. 70–72. 466. Лалева, Таня. Атинско четвероевангелие. – ХХ, 1996, No 1, с. 41–51. 467. Лаптева, Людмила П. Изучение источников по истории богомильства в Болгарии

русской историографией ХІХ – начала ХХ веков (І часть). – Х, 1986, No 1, с. 81–96.

468. Лаптева, Людмила П. Изучение источников по истории богомильства в Болгарии русской историографией ХІХ – начала ХХ веков (ІІ часть). –Х, 1986, No 2, с. 88–100.

469. Лаптева, Людмила. Изучение истории Болгарии в Московском университете в конце ХІХ – начале ХХ вв. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 24–38.

470. Леваи, Бела. Ранние славяне на севере Затисского края. – Х, 1986, No 4, с. 64–67. 471. Лекова, Татяна. Сборниците със смесено съдържание от ХV – ХVІІ в. като отра-

жение на българския светоглед от първите столетия на османското робство. – ХІ, 1987, No 4, с. 73–83.

472. Лепахин, Валерий. „Народное“ житие св.Иоанна Рыльского как авторское произ-ведение. – ХХV, 2001, No 4, с. 27–48.

473. Лесневский, Владислав. Об одной синтаксичесой особенности древнеболгарских и древнеруских переводов с древнегреческого („да“ – „êáß“). – VІІІ, 1984, No 4, с. 99–105.

21

474. Лешка, Мирослав. Отношение Константинопольского патриарха Николая І Мистика к вопросу сбора чрезвычайных налогов с Церкви в пользу государства. – ХХХІХ, 2015, No 1, с. 86–93.

475. Лешка, Мирослав, Кирил Маринов. Спорные вопросы правления болгарского царя Петра I (927-969). XLI, 2017, No 1, c. 23–39.

476. Лëвочкин, Иван. О первоначальном оформлении Изборника 1073 г. – ХІІ, 1988, No 4, с. 59–63.

477. Легких, Виктория. Особенности формирования церковной службы на Руси (на примере служб святым страстотерпцaм Борису и Глебу и на перенесение мощей свт. Николая из Мир Ликийских в Бари). – XXXIX, 2015, No 4, c. 63–86.

478. Линдгрен, Нелли. Новые списки двух поучений Климента Охридского по Пи-нежской рукописи ХVІІ века. – VІІ, 1983, No 4, с. 74–85.

479. Линца, Елена. Паисий Величковски – един измежду последните големи църков-нославянски книжовници. – VІІ, 1983, No3, с. 14–42.

480. Липатов, Александр. Взаимодействие латинского Запада и византийского Восто-ка: кирилло-мефодиевская традиция, истоки польской литературы и пробле-мы славянской взаимности. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 67–80.

481. Литаврин, Генадий. К вопросу о вифинских славян. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 40–47. 482. Литвиненко, Вячеслав В. Рецепция антиарианской тематики Афанасия

Александрийского в славянской средневековой традиции (Часть 1: Житие Антония Великого). – XLI, 2017, № 3, с. 78–96

483. Лихачев, Дмитрий. Передовая линия обороны Болгарского государства духа. – V, 1981, No 4, с. 21–27.

484. Логачев, Константин И. Вклад ученых Петербургского-Петроградского-Ленин-градского университета в разработку кирилло-мефодиевской проблематики. – ІХ, 1985, No 4, с. 6–29.

485. Лукин, Павел. „Сказание о письменах“ Константина Костенечкого и „исправле-ние церковных книг“ в Сербии при Стефане Лазаревиче. – ХІV, 1990, No 2, с. 69–80.

486. Лукин, Павел. О достоинстве и почитании церковных книг в Православии в Средние века (К вопросу о доктринальной мотивации книжной реформы патриарха Евфимия Тырновского). – ХХI, 1997, No 2, с. 80–98.

487. Мавродинова, Лиляна. Мястото на стенописите от църквата „Св. Димитър“ в с. Паталеница, Пазарджишко, в историята на средновековната балканска жи-вопис. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 3–29.

488. Мавродинова, Лиляна. За сюжета, обединил изображенията на Богородица и евангелиста св. Йоан Богослов върху Погановската икона. – ХХVІ, 2002, No 4, с. 66–74.

489. Мавродинова, Лиляна. Бележки върху украсата на две глаголически евангелия – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 34–44.

490. Малыгина, Мария. О четырех стихирах славянского минейного стихираря ХII в. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 34–50.

491. Малыгина, Мария. Метод реконструкции гипотетических разночтений в грече-ских оригиналах славянских гимнографических произведений: быть или не быть? – ХХXVIIІ, 2014, No 1, с. 3–18.

492. Малыгина, Мария. К вопросу о ритмической организации славянских гимнографических текстов. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 57–67.

493. Манолова-Николова, Надя. Датировка и локализация на една приписка за чумата. – ХХХ, 2006, No 2, с. 80–84.

22

494. Маргос, Ара. За надписите, свързани с цар Георги Тертер І, при село Иваново, Русенско. – VІ, 1982, No 4, с. 44–50.

495. Маринов, Кирил. В дебрите на Хемус (За някои страни в ролята на планината през периода VII–IX в.). – ХХXVII, 2013, No 4, с. 60–73.

496. Маринов, Кирил. Жалки лисици, плашливи еленчета?! Българите планинци според избрани гръкоезични извори от средновизантийския период. – XLI, 2017, № 3, с. 63–77

497. Марков, Николай, Стефан Лисицов. Нов старобългарски писмен паметник от Преслав. – V, 1981, No 2, с. 79–85.

498. Марти, Роланд. Формы аориста в древнеболгарском языке. – VІІІ, 1984, No 4, с. 6–21.

499. Марти, Роналд. Проблеми на значението на славянската лексика от кирило-мето-диевско време. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 23–39.

500. Маслев, Стоян. Неизвестен паметник на деловата писменост на народен българ-ски език от края на ХVІІ в. – ХІІ, 1988, No 2, с. 93–112.

501. Маслев, Стоян. Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. Принос към ней-ното проучване. – ХІV, 1990, No 4, с. 84–99.

502. Маслев, Стоян. Проучвания върху Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. – ХV, 1991, No 2, с. 68–82.

503. Маслев, Стоян. Писмо и език на Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. – ХVІ, 1992, No 4, с. 73–87.

504. Матеич, Предраг. Хилендарската научна библиотека и България – 40 години сът-рудничество. – ХХXVI, 2012, No 4, с. 3–17.

505. Медынцева, Альбина, Казимир Попконстантинов. Ктиторская надпись из круг-лой церкви в Преславе. – VІІ, 1983, No 2, с. 39–54.

506. Менгель, Светлана. К проблеме однокорневых словообразовательных синони-мов. – ХІV, 1990, No 4, с. 111–114.

507. Миклас, Хайнц. От Преславския събор до Преславската школа. Въпроси на гра-фематиката. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 3–12.

508. Миклас, Хайнц. По следите на Константиновата глаголица. – ХХХI, 2007, No 1, с. 3–26.

509. Милева, Недка. Употребите на служебната дума äà в съчиненията на Климент

Охридски. – V, 1981, No 1, с. 74–83. 510. Милтенова, Анисава, Милияна Каймакамова. Неизвестното старобългарско ле-

тописно съчинение от ХІ век. – VІІ, 1983, No 4, с. 52–73. 511. Милтенова, Анисава. „Сказание за Сивила“. – VІІІ, 1984, No 4, с. 44–72. 512. Милтенова, Анисава. „Разумник-укàз“. – Х, 1986, No 4, с. 20–44. 513. Милтенова, Анисава. Новооткрит „близнак“ на Беляковския апокрифен сборник.

– ХІІІ, 1989, No 3, с. 61–73. 514. Милтенова, Анисава. „Видение на пророк Исайя за последните времена“ – исто-

рико-апокалиптично съчинение от ХІІІ век. – ХVІ, 1992, No 2, с. 77–81. 515. Милтенова, Анисава. „Слово на Антихриста“ – един малко познат български

апокриф. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 59–71. 516. Милтенов, Явор. Апокрифният апокалипсис на Йоан Богослов – анализ на меж-

дутекстовите отношения. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 85–102. 517. Милтенов, Явор. Редки думи и hapax legomena в старобългарския превод на Диа-

лозите на Псевдо-Кесарий. – ХХІХ, 2005, No 4, с. 75–83. 518. Минева, Евелина. Непубликувани византийски стихири за св. Петка Търновска

от ХV век. – ХХ, 1996, No 3, с. 85–95.

23

519. Минева, Евелина. Диахронна съпоставка на условните периоди в български и гръцки език. – ХХV, 2001, No 4, с. 99–106.

520. Минчев, Георги. Книжовен паметник и ритуален език. – ІХ, 1985, No 4, с. 91–102. 521. Минчев, Георги. Мястото на новооткритите листове от Синайския евхологий

сред другите текстове от ръкописа. Филологически и литургически анализ на молитвите от денонощния богуслужебен цикъл (Móìáôéê[ Bêïëïõèßá). – ХVІІ, 1993, No 1, с. 21–36.

522. Минчев, Георги. Един богомилски текст? Слово на св. Йоан Златоуст за това, как Михаил победи Сатанаил. – XXXIV, 2010, No 4, с. 18–46.

523. Минчев, Георги. За името Èåü5éëïò /Боголюб/ Богомил в някои византийски и славянски средновековни текстове. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 43–52.

524. Минчева, Ангелина. Езиковата ситуация в българските земи през ХVІІІ в. и Паи-сиевата „История славеноболгарская“. – VІ, 1982, No 4, с. 37–43.

525. Минчева, Ангелина. Никодимово евангелие. – ІХ, 1985, No 4, с. 30–44. 526. Минчева, Ангелина. За Виенския препис на Песен на песните. – ХІІІ, 1989, No 2,

с. 3–22. 527. Минчева, Ангелина. Постническите слова на Исак Сирин в Киевския фрагмент

от ХІІІ–ХІV век. – ХІV, 1990, No 4, с. 19–38. 528. Минчева, Ангелина. За една спорна дума в Пространното житие на св. Методий.

– ХVІ, 1992, No 2, с. 33–37. 529. Мирчева, Бойка. Нов препис на Канона за Кирил и Методий. – ХVІ, 1992, No 1,

с. 26–43. 530. Мирчева, Бойка. За още един препис от Службата на Константин-Кирил Фи-

лософ. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 22–35. 531. Мирчева, Бойка. Някои структурни особености на преписите на ранната Служба

за Константин-Кирил Философ. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 22–36. 532. Мирчева, Бойка. Преписът на Службата за Кирил в ръкопис No 164 от сбирката

на А. И. Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. – ХХІІ, 1998, No 4, с. 42 – 49.

533. Мирчева, Бойка. Службата за св. Климент Охридски в Празничен миней No 122 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. – ХХIV, 2000, No 2, с. 70–84.

534. Мирчева, Бойка. Един непубликуван препис на Канона за Димитър Солунски от сбирката на А. И. Хлудов в Москва. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 20–32.

535. Мирчева, Бойка. Още един южнославянски препис на канона за Димитър Солун-ски. – XXXIII, 2009, No 3, с. 27–40.

536. Мирчева, Бойка. По въпроса за реконструкцията на оригиналната славянска служба за Константин-Кирил Философ. – XXXIV, 2010, No 1, с. 3–24.

537. Мирчева, Бойка. По въпроса за идентификацията на преписите на Успение Ки-рилово. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 51–63.

538. Мирчева, Елка. Прояви на Преславската преводаческа и редакторска школа в слово No 21 от Супрасълския сборник. – ХХI, 1997, No 2, с. 12–22.

539. Мирчева, Елка. Още веднъж по въпроса за старобългарските преводи на Словото за четиридесетте мъченици от Севастия. – ХVІ, 1992, No 4, с. 17–26.

540. Мирчева, Елка. Проблеми на установяването на книжовноезиковата норма в но-вобългарските дамаскини от ХVІІ век. – ХХ, 1996, No 3, с. 96–113.

541. Мирчева, Елка. За етапите в развитието на Преславската преводаческа и редакторска школа (Отново за Супрасълския сборник). – ХХХV, 2011, No 4, с. 3–23.

24

542. Мирчева, Елка. По следите на една теза и една антитеза, или отново за един ру-сизъм в Зайковския требник от първата половина на XIV век. – ХХXVI, 2012, No 1, с. 38–50.

543. Мирчева, Елка. Рьть и реть в старобългарската книжнина и в историята на

българския език. – XLI, 2017, No 1, c. 3–22. 544. Митева, Кремена. Някои наблюдения върху естественонаучните представи в

Шестоднев и Небеса на Йоан Екзарх Български. – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 63–76. 545. Михаила, Георге. Первое печатное произведение Григория Цамблака и славяно-

румынская традиция в его распространении. – VІ, 1982, No 4, с. 16–20. 546. Михаила, Георге. Списки Сборника царя Сибеона в Библиотеке Румынской Ака-

демии. – ХІ, 1987, No 3, с. 3–20. 547. Михаила, Георге. Новое издание „Хроники событий на Балканском полуострове

в 1296–1417 гг.“ (т. наз. „Болгарская анонимная хроника“) в сопоставлении с румынским переводом Михаила Моксы 1620 г. – ХІV, 1990, No 2, с. 81–91.

548. Михайлов, Стамен. Към тълкуването на един надпис от Преслав. – ХІІ, 1988, No 3, с. 120–123.

549. Михайлов, Стамен. Средновековният град Вичина на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре. По следите на една хипотеза. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 14–23.

550. Михайлов, Стамен. По разчитането на един оловен печат на цар Симеон. – ХІV, 1990, No 1, с. 111–112.

551. Михайлов, Стамен. За произхода на преславската декоративна керамика в свет-лината на неизползвани досега образци. – ХV, 1991, No 2, с.37–45.

552. Михайлов, Стамен. Ново четене и тълкуване на надписа върху един среднове-ковен оловен печат. – ХVІ, 1992, No 3, с. 67–69.

553. Михайлов, Стамен. За хронологията в Именника на българските князе. – ХVІ, 1992, No 4, с. 3–12.

554. Михайлов, Стамен. Към тълкуването на бронзовата седмолъча розета от Плиска. – ХІХ, 1995, No 2, с. 94–101.

555. Михайлов, Стамен. По въпроса за съдържанието на трите прабългарски надписа. – ХХ, 1996, No 4, с. 67–71.

556. Михайлов, Стамен. Още по разчитането на надписа от църквата край Равна – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 90–92.

557. Михайлова-Крейчова, Елена. Промяна в позицийте на спрегаемия глагол в бъл-гарското изречение в диахронен план (с акцент върху словоредните промени в среднобългарските паметници). – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 98–102.

558. Мичева, Ваня. Съюзът ТА в историята на българския книжовен език. – ХХV, 2001, No 3, с. 113–120.

559. Мишченко, Жан. Някои особености на Търновския устав от ХІV в. – Х, 1986, No 1, с. 6–19.

560. Мишченко, Жан. Някои особености на Търновския устав от ХІV в. – ХІ, 1987, No 2, с. 74–84.

561. Младенов, Максим Сл. Форми змия и зъмя в историята на българския език. – VІІІ, 1984, No 1, с. 97–107.

562. Младенова, Маргарита. Проблеми на Кирило-Методиевата традиция на чехосло-вашката езикова територия. – VІ, 1982, No 2, с. 34–40.

563. Младенова, Маргарита. Старобългарският глагол ðà÷èòè. – VІІ, 1983, No 1, с. 91–94.

564. Младенова, Маргарита. Макроструктура и микроструктура на текста. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 75–85.

565. Младенова, Ольга. Соображения о композиции текста и о ее маркировке – XXXIII, 2009, No 1, с. 53–62.

25

566. Момина, Майа М. Жеравинская триодь. – VІІ, 1983, No 3, с. 58–67. 567. Мороз, Йосиф. Мифологические корни притчи об усекновении головы Иоанна

Предтечи. – ХІ, 1987, No 3, с. 68–78. 568. Мороз, Йосиф. Метаморфоза языческих представлений в Слове Григория Бого-

слова „За честния кръст и двамата разбойници“. – ХІV, 1990, No 3, с. 80–95. 569. Мороз, Йосиф. Сюжетът „Св. Богородица дава пояса си на апостол Тома“ и не-

говата езическа предистория. – ХVІ, 1992, No 3, с. 70–86. 570. Мороз, Йосиф. За един субстратен пласт в разказа на свети Никола. – ХІХ, 1995,

No 3, с. 98–108. 571. Мороз, Йосиф. Некоторые особенности жития св. св. Кирика и Юлиты. – ХХV,

2001, No 4, с. 82–98. 572. Москов, Моско. Прабългарски рунически надпис. – VІІ, 1983, No 1, с. 35–46. 573. Москов, Моско. Прабългарски рунически знак IYI за теонима Тангра. – ХІ, 1987,

No 1, с. 15–22. 574. Мострова, Татяна. За един стилистичен похват в два среднобългарски превода

на Лествицата от ХІV век. – ХІІІ, 1989, No 4, с. 100–110. 575. Мострова, Татяна. Към въпроса за Лествицата в славянската ръкописна тра-

диция. – ХV, 1991, No 3, с. 70–90. 576. Мострова, Татяна. Старобългарският превод на книгата на пророк Иеремия по

преписи от ХІV–ХVІ век. – ХІХ, 1995, No 2, с. 9–26. 577. Мострова, Татяна. Книгата на пророк Йеремия в български, сръбски и руски

преписи от ХIV–ХVI в. – ХХХII, 2008, No 2, с. 59–82. 578. Мострова, Татяна. За преводните варианти на κναφεqον 'тепавица' в Лествицата

на Йоан Синайски. – XL, 2016, No 3, c. 87–102. 579. Мошев, Александър. Родовото име Дуло – произход и значение (Една хипотеза).

– ХХХII, 2008, No 1, с. 19–35. 580. Мошкова, Людмила. Два комбинированных канона на Успение Богородицы

(принципы объединения). – ХХIV, 2000, No 1 с. 53–76. 581. Мусакова, Елисавета. Редът на зодиакалните знаци в Симеоновия сборник (Све-

тославов препис от 1073 г.) – опит за реконструкция. – ХVІ, 1992, No 2, с. 123–132.

582. Мусакова, Елисавета. Кодикологически бележки върху Врачанското евангелие (НБКМ 19). – ХХ, 1996, No 2, с. 64–82.

583. Мусакова, Елесавета. Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Александър. – ХХVІ, 2002, No 2, с. 3–33.

584. Муталимова, Муминат. Некоторые особенности употребления существительных со значением лица в староболгарских текстах. – ІІ, 1978, No 3, с. 72–79.

585. Муталимова, Муминат. Чуждые слова и способы их передачи в староболгарских памятниках письменности. – VІІІ, 1984, No 1, с. 90–96.

586. Муталимова, Муминат. Уточняющие слова в староболгарских и старобелорус-ких памятниках. – ІХ, 1985, No 4, с. 73–78.

587. Мутафов, Емануел. Гръцкият протограф на Ерминията на Захарий Петрович. – ХХI, 1997, No 3, с. 103–106.

588. Мъжлекова, Мария. Аористните форми на тематичните глаголи с инфинитивна основа на съгласна във Ватиканския палимпсест – ХХVІ, 2002, No 1, с. 93–112.

589. Мъжлекова, Мария. Наблюдения върху употребата на приименни падежни фор-ми с посесивно значение в старобългарските евангелски преписи – ХХVІІ, 2003, No 2, с. 53–75.

590. Мъжлекова, Мария. Паралели при притежателните прилагателни имена в старо-български евангелски преписи. – ХХІХ, 2005, No 1, с. 44–71.

26

591. Найденова, Десислава. Земеделският, морският закон и Прохиронът в състава на Ефремовската кормчая. – ХХХ, 2006, No 1, 39–46.

592. Найденова, Десислава. Каноничноправни текстове в състава на славянски ръко-писи, съхранявани в български книгохранилища (Предварителен списък). – ХХХII, 2008, No 4, c. 53–69.

593. Найденова, Десислава. Проучвания по кирилометодиевистика в Българската ака-демия на науките до 1945 г. – XXXIV, 2010, No 4, с. 3–17.

594. Наумов, Александър. Апокрифите в системата на старата славянска литература. – ІV, 1980, No 2, с. 71–74.

595. Наумов, Александър. За функционалната част на библейската картотека. – VІІІ, 1984, No 3, с. 74–77.

596. Наумов, Алескандър. Нови сведения за кирилски ръкописи в Полша. – Х, 1986, No 1, с. 73–76.

597. Наумов, Александър. За спецификата на църковнославянската литература в Жеч посполита. – ХVІ, 1992, No 2, с. 82–87.

598. Неппер, Ибоя М. Влияние византийской культуры в Затисском крае Венгрии и вопросы болгарского посредничества. – ХІ, 1987, No 2, с. 41–45.

599. Нечунаева, Наталья, Алексей Нечунаев. Рукописи славянских миней XI–XIV вв. и принципы их классификации. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 45–56.

600. Нешев, Георги. Българско културно влияние във влахо-молдавските земи през късното средновековие (ХV–ХVІІІ в.). – V, 1981, No 2, с. 91–102.

601. Николов, Ангел. Наблюдения върху цикъла старобългарски историко-апокалип-тични творби от Х–ХI в. – ХХI, 1997, No 1, с. 91–107.

602. Николов, Ангел. Старобългарският превод на „Изложение на поучителни глави към император Юстиниан“ от дякон Агапит и развитието на идеята за дос-тойнството на българския владетел в края на IХ – началото на Х в. – ХХIV, 2000, No 3, с. 76–105.

603. Николов, Ангел. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и ня-кои негови последователи. – ХХХII, 2008, No 3, с. 71–94.

604. Николов, Георги. Българска принцеса в цариградска тъмница. – ХХІХ, 2005, No 2, с. 65–84.

605. Николова, Бистра. Чин за ръкополагане на епископ, митрополит, патриарх. – ХІХ, 1995, No 1, с. 99–111.

606. Николова, Бистра. Цар Петър и характерът на неговия култ. – XXXIII, 2009, No 2, с. 63–78.

607. Николова, Гергана. Псалтирните цитати в глаголическата Бенедиктинска регула от остров Пашман. – XXXIII, 2009, No 3, 69–97.

608. Николова, Светлина. Постижения и перспективи на кирило-методиевските из-следвания. – V, 1981, No 4, с. 36–40.

609. Николова, Светлина. Проблемът за изданието на съчиненията на Кирил и Мето-дий. – ХІ, 1987, No 1, с. 72–78.

610. Николова, Светлина. Кирил Туровски и южнославянската книжнина (І част). – ХІІ, 1988, No 2, с. 25–44.

611. Николова, Светлина. Кирил Туровски и южнославянската книжнина (ІІ част). – ХІІ, 1988, No 3, с. 38–51.

612. Николова, Светлина. Повестта „Стефанит Ихнилат“ в българската средовековна литература и книжнина. – ХІV, 1990, No 3, с. 20–42.

27

613. Николова, Светлина. Повестта „Стефанит и Ихнилат“ в ръкопис No 13.5.15 от Библиотеката на Академията на науките в Санкт Петербург. – ХV, 1991, No 4, с. 23–27.

614. Николова, Светлина. Дело Кирилла и Мефодия и развитие болгарской средневе-ковой литературы. – ХVІ, 1992, No 2, с. 6–15.

615. Николова, Светлина. Установяването на датите за честване на св. Наум Охрид-ски и архиепископ Йоасаф. – ХХV, 2001, No 3, с. 5–30.

616. Николова, Светлина. За най-стария български препис на „Варлаам и Йоасаф“. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 3–41.

617. Николова, Светлина. За документалната основа на филологическата старобълга-ристика и възможностите на българо-американското сътрудничество. – ХХІХ, 2005, No 3, с. 3–16.

618. Николова, Светлина. Так называемое Первое слово Иоанна Экзарха Болгарского о Рождестве Христа и его греческий источник. – ХХХI, 2007, No 2, с. 3–20.

619. Николова, Светлина. За един неизвестен препис от XIV в. на Климентово слово и някои проблеми на проучването на старобългарските поучителни слова от IX–X в. – ХХХII, 2008, No 3, с. 3–22.

620. Николова, Светлина. Неизвестно изследване на Григорий Илински за Простран-ното Методиево житие. – ХХXVI, 2012, No 4, с. 110–140.

621. Нихоритис, Костас. Из славянските ръкописи на Великата лавра в Света гора. – VІ, 1982, No 4, с. 21–31.

622. Ничев, Александър. Към въпроса за Костурския българо-гръцки речник от ХVІ в. – ХІ, 1987, No 1, с. 79–82.

623. Новикова, Анна. Некоторые наблюдения над лексикой Воскресенского еванге-лия. – ХІІ, 1988, No 3, с. 66–86.

624. Овчаров, Димитър. Алегорични изображения и написи от Преслав. – Х, 1986, No 3, с. 68–72.

625. Овчаров, Николай. Едно уточнение по шуменския Шишманов надпис на Срацо, внук на великия епикерний Срацимир. – ХVІІІ, 1994, No 4, с.115–118.

626. Овчаров, Николай. Надписите от ХІV в. в Марков манастир до Скопие и полити-ческият възход на кралете Вълкашин и Марко. – ХІХ, 1995, No 3, с. 32–46.

627. Овчаров, Николай. Ново тълкуване на ямболския надпис от 1356/1357 г. – ХІХ, 1995, No 2, с. 102–106.

628. Овчаров, Николай. Последната война на цар Иван Шишман (1388–1395). – ХХ, 1996, No 1, с. 62–85.

629. Овчаров, Николай. Надписите от църквата „Св. Андрей“ край Скопие и залезът на династията на Мрнявчевичите. – ХХI, 1997, No 1, с. 22–38.

630. Овчаров, Николай. Добавки към тълкуването на шуменските надписи и рисунки-графити. – ХХI, 1997, No 4, с. 104–112.

631. Овчаров, Николай. Надписите за собственост върху произведенията на торев-тиката от старобългарската и среднобългарската епоха (ІХ–ХІVв.). – ХХІІ, 1998, No 3, с. 79–96.

632. Овчаров, Николай, Димитър Стоименов. Нови виждания за цар Иван Шишман и края на Търновското царство по данни от средновековните ръкописи. – ХХІІІ, 1999, No 4, с.64–89.

633. Овчаров, Николай. Надписите-графити от ХIV в. в църквата „Св. Георги“ при с. Горни Козяк, Щипско. – ХХIV, 2000, No 4, с. 74–83.

634. Овчаров, Николай. Златновезана дреха с монограми „цар на българи и гърци“ на българския владетел Иван Александър от църквата „Св. Никола“ край с. Станичене, Пиротско. – ХХVІІ, 2003, No 2, с. 76–83.

28

635. Овчаров, Николай, Веско Обрешков. Надписът на Холъвник и въпросът за лич-ността на първия турски управител на Никопол. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 106–112.

636. Огрен, Ирина. Частицы при условном союзе àùå в староболгарском переводе

поучений Ефрема Сирина. – ХІ, 1987, No 1, с. 95–103. 637. Ожеховска, Хана. Четири български ръкописа от началото на ХІХ в., намиращи

се в люблянската Народна и университетска библиотека (НУК). – V, 1981, No 4, с. 99–120.

638. Олтяну, Панделе. К истории „Физиолога“ в славянских и румынской литера-турах. – VІІІ, 1984, No 2, с. 38–58.

639. Олтяну, Панделе. Роль старых славянских и среднеболгарских Номоканонов в развитии славяно-румынской юридической литературы. – ХV, 1991, No 3, с. 18–35.

640. Ондруш, Шимон. Из лексиката на Киевските листове ІІ : vьräsniti. – Х, 1986, No 3, с. 49–53.

641. Орачев, Атанас. Морското бойно майсторство на славяни и прабългари. – VІ, 1982, No 2, с. 101–109.

642. Орачев, Атанас, Валери Русинов. Средновековен гръцки портулан за Българ-ското Черноморие. – ХІІ, 1988, No 4, с. 76–91.

643. Осадник, Вацлав. Прилагане на семиотичните методи при изследване на култу-рата Slavia Orthodoxa. – VІІ, 1983, No 3, с. 98–101.

644. Павликянов, Кирил. Неизвестен славяно-гръцки документ от архива на атон-ската обител Ватопед – ХХVІІ, 2003, No 1, с. 75–84.

645. Павлов, Иван. Чешки доказателства за името Страхота. – ІV, 1980, No 1, с. 68–72. 646. Павлов, Инокентий. Пролог Евангелия от Иоанна (І.1–18) в славянском пере-

воде. – ХІ, 1987, No 4, с. 3–17. 647. Павлова, Румяна. Учительные слова Петра Черноризца. – ІІІ, 1979, No 4, с. 51–63. 648. Павлова, Румяна. Неотбелязано съчинение в Берлинския сборник. – ІХ, 1985, No

2, с. 120–121. 649. Павлова, Румяна. Сведения о Борисе и Глебе в южнославянской письменности

ХІІІ–ХІV вв. – ХІІ, 1988, No 4, с. 26–40. 650. Павлова, Румяна. Житие Феодосия Печерского в южнославянских рукописях

ХІІІ–ХІV вв. – ХVІ, 1992, No 2, с. 50–67. 651. Павлова, Румяна. Пролог Рс 705 от Народната библиотека на Сърбия в Белград.

– ХХ, 1996, No 2, с. 110–128. 652. Панайотов, Веселин. Сведения за богомилството в „Писмото до Панко“ на Ата-

насий Йерусалимски. – ХІ, 1987, No 3, с. 84–91. 653. Панайотов, Веселин. „Слово на ползу души“ – новооткрит богомилски памет-

ник. – ХІІ, 1988, No 3, с. 113–119. 654. Панайотов, Веселин. Канонически правила, свързани с книжовната дейност на

Атанасий Йерусалимски – ХХI, 1997, No 2, с. 35–50. 655. Паренти, Стефано. Глаголический список римско-византийской литургии св.

Петра. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 3–14. 656. Паренти, Стефано. Листы Крылова-Успенского: вопросы методики изучения

славянского текста византийских литургий. – XXXIII, 2009, No 3, 3–26. 657. Парпулов, Георги Р., Ралф Клеминсън. Румънци и славяни на Света гора през

1416 г. (Из историята на С линския скит). – ХХХV, 2011, No 2, с. 59–64. 658. Пейчев, Божидар. Об одном открытии в традиции диалектики Йоанна Дамас-

кина. – І, 1977, No 2, с. 74–75.

29

659. Пейчинов, Тони. Особенности „Азбучной молитвы“ и ее русская переделка в ру-кописи Уваровского собрания. – VІІ, 1983, No 4, с. 116–117.

660. Пенкова, Бисерка. Новооткритата фреска „Въведение Богородично“ в северния аркосолий в притвора на Боянската църква. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 109–114.

661. Пенкова, Бисерка. Към идейно-съдържателния контекст на стенописите от църк-вата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. – ХІХ, 1995, No 4, с. 75–93.

662. Пенкова, Пиринка. Две богословски концепции и техните граматически регист-ри в преславската книжнина. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 15–29.

663. Пенкова, Пиринка. Библейските цитати в старобългарския превод на Второто слово против арианите от Атанасий Александрийски. – ХХХVІІІ, 2014, No 3, с. 49–60.

664. Пентковская, Татьяна. Чудовская редакция Нового Завета и ее взаимоотношение с другими редакциями. – ХХVІІ, 2003, No 3, с. 18–46.

665. Пентковский, Алексей, Мария Йовчева. Праздничные и воскресные блаженны в византийском и славянском богослужении VІІІ–ХІІІ вв. – ХХV, 2001, No 3, с. 31–60.

666. Пенчева, Снежана, Николай Николов. За преписите на Завета на св. Йоан Рилски. – ХХI, 1997, No 3, с. 77–93.

667. Пергот, Дирк. Конвоиращият текст при Деяния на апостолите. – ХІІ, 1988, No 2, с. 75–82.

668. Петканова, Донка. Апокрифната литература и личното творчество на старобъл-гарските писатели. – V, 1981, No 3, с. 3–9.

669. Петканова, Донка. Богомилството и апокрифната литература. – VІ, 1982, No 3, с. 143–153.

670. Петканова, Донка. Паисиий Хилендарски и средновековната традиция. – VІІ, 1983, No 1, с. 11–17.

671. Петканова, Донка. Една неизвестна приписка на Йосиф Брадати. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 110–111.

672. Петканова, Донка. За условността на понятието „време“ в старобългарската агиография. – ХV, 1991, No 1, с. 13–18.

673. Петканова, Донка. Плачът и сълзите в средновековната литература. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 82–93.

674. Петканова, Донка. Апокрифните лечебни молитви. – ХХV, 2001, No 3, с. 61–85. 675. Петков, Георги. Взгляды Константина Костенечкого на литературный язык сла-

вянских народов. – ІV, 1980, No 1, с. 92–99. 676. Петков, Кирил. Традиции в спомена за Кирил и Методий в България през ХІІІ–

ХІV век – опит за нова интерпретация. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 46–61. 677. Петков, Петко. Два превода на Житието на Григорий Велики. – ХVІІ, 1993, No 3,

с. 27–35. 678. Петков, Петко, Красимир Поповски. Третото слово за св. Георги от Григорий

Цамблак. – XL, 2016, No 3, c. 120–132. 679. Петкова, Нона. Светият Убрус в средновековните паметници по българските

земи. – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 19–42. 680. Петров, Иван. Наблюдения върху синтаксиса на старобългарската епиграфика

(X–XI век). – ХХХII, 2008, No 1, с. 36–46. 681. Петров, Иван. Кирилло-мефодиевские источники и памятники древней славян-

ской книжности в переводах на польский язык: из истории рецепции. – ХХХV, 2011, No 1, с. 71–79.

30

682. Петрова, Мая. Към въпроса за южнославянските преводи на Житието на мъче-ница Параскева-Петка Римлянка. – ХХ, 1996, No 2, с. 83–109.

683. Петрова-Танева, Мая. Житието на св. императрица Теофана в балканските кирилски ръкописи: aрхеографски бележки за запазените славянски преписи. – XL, 2016, No 4, c. 3–24.

684. Петрова, Павлина. За произхода и значението на знака „ипсилон“ и неговите до-фонетични варианти. – ХІV, 1990, No 2, с. 39–50.

685. Пики, Еуженио, Джузепе Камуля, Мария Йовчева, Моня Камуля. Програмата DBT – перспективи при компютърната обработка на средновековни текстове. – ХХI, 1997, No 1, с. 3–21.

686. Пириватрич, Сърджан. За Самуил след Самуил (Представата за цар Самуил и приемниците му във византийските извори от ХІ–ХІІ в.). – ХХVІІ, 2003, No 1, с. 94–99.

687. Пиструй, Кирил. Триод-Пентикостар. – Х, 1986, No 4, с. 45–54. 688. Пихчадзе, Анна А. Типология паримейных чтений книги Исход. – Х, 1986, No 1,

с. 20–34. 689. Платонова, Ирина. К вопросу о развитии объектных функций конструкций „íà“

+ вин. падеж в сопоставлении с дательным беспредложным и дательным с предлогом „êú“ в староболгарских текстах. – ІV, 1980, No 3, с. 86–97.

690. Платонова, Ирина. Приглагольный беспредложный дательный падеж в объект-ной функции и синонимичные ему конструкции в развитии болгарского язы-ка. – ХІІ, 1988, No 3, с. 26–37.

691. Пляков, Здравко. Българо-византийски отношения при Теодор Светослав (1305–1321 г.). – ХVІ, 1992, No 1, с. 93–108.

692. Пляков, Здравко. Областта на Средна Струма през VІ век. Заселване на славян-ското население. – ХІХ, 1995, No 3, с. 78–97.

693. Пожгаи, Иштван. О древноболгарском протографе Синайского патерика. – ХХVІІ, 2003, No 1, с. 85–93.

694. Попконстантинов, Казимир, Теодосий Смядовски. За почитането на Климент, папа Римски в средновековна България. – VІІ, 1983, No 4, с. 86–92.

695. Попконстантинов, Казимир. Кирилица и глаголица срещу дявола или още един оловен амулет от Х в. – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 69–75.

696. Попов, Атанас. Палеографска характеристика на археологически находки в Тър-новската „Велика лавра“. – VІІ, 1983, No 1, с. 64–74.

697. Попов, Георги. Из химногравското наследство на Константин Преславски. – ХІХ, 1995, No 3, с. 3–31.

698. Попов, Георги. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно пое-тическо послание. – ХХI, 1997, No 4, с. 3–17.

699. Попов, Георги. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. – ХХІІ, 1998, No 4, с. 3– 26.

700. Попов, Георги. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесеница и неговият византийски образец. – ХХХ, 2006, No 3, с. 3–48.

701. Попов, Георги. Проблеми на химнографското творчество на Климент Охридски (Към въпроса за пентикостарния състав на староизводните славянски триоди). – ХХХII, 2008, No 2, c. 3–58.

702. Попова, Антоанета. За аналитизма. Някои особености на старобългарския преди-кат. – VІІ, 1983, No 3, с. 92–97.

703. Попова, Таня. За календара на Лондонското евангелие. – ХVІ, 1992, No 4, с. 13–16.

31

704. Попова, Таня. Неделя на Хананейката – едно интересно четиво от богослужеб-ния апарат на четириевангелията. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 103–108.

705. Попова, Таня. Графика и правопис на Книга на пророк Исай по ръкопис F.I.461 от ХІV в. от Руската национална библиотека. – ХХ, 1996, No 2, с. 57–63.

706. Попова, Таня. Колко ръце са писали Постен (23) и Цветен (24) триод от манас-тира „Света Екатерина“ в Синай? – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 41–52.

707. Препис, Алкивиадис Н. Роженският манастир през периода ХVІ – началото на ХХ в. – ХІ, 1987, No 2, с. 85–107.

708. Проданов, Николай. Към въпроса за авторството на историческия разказ „Кога и как маркоманите [моравите] прегърнаха Христовата вяра“. – ХХ, 1996, No 4, с. 58–66.

709. Проданов, Николай. Захариевият летопис. – ХХV, 2001, No 2, с. 90–97. 710. Проданов, Николай. Бeлежки към жанровото определение, атрибуцията, датира-

нето и мястото на „История вкратце о болгарословенском народе“ (Зограф-ски летопис) в развитието на българската средновековна историопис. – ХХХI, 2007, No 4, с. 87–98.

711. Пуцко, Василий. Функциональная роль и художественная концепция декора Остромирова Евангелия. – VІІ, 1983, No 1, с. 21–34.

712. Пуцко, Василий. Знаки зодиака на полях Изборника Святаслава 1073 года. – VІІІ, 1984, No 2, с. 65–77.

713. Пуцко, Василий. О портретном изображении попа Добрейша. – ІХ, 1985, No 3, с. 65–73.

714. Пуцко, Василий. Остромирово евангелие и декор глаголической книги Х–ХІ вв. – ХІІ, 1988, No 2, с. 66–74.

715. Пуцко, Василий. Портретные изображения авторов и донаторов в древнеболгар-ской книге. – ХІV, 1990, No 4, с. 68–83.

716. Пърличева, Олга. Кирило-Методиевските традиции в България – историческа ретроспекция и перспектива. – ХХХII, 2008, No 2, c. 95–102.

717. Радев, Иван. Върху съдържанието на „Стематографията“ от Христофор Жера-фович. – ІV, 1980, No 4, с. 58–62.

718. Радев, Иван. Ръкописен сборник на Стоян Кованлъшки от 1784 г. – VІ, 1982, No 4, с. 78–80.

719. Райков, Божидар. Сборник на Владислав Граматик от 1456 г. – ХV, 1991, No 4, с. 39–49.

720. Райков, Божидар. Приписките в системата на старата българска книжнина. – ХVІ, 1992, No 2, с. 38–49.

721. Райкова, Мария. Към историята на наименованията на зодиакалните знаци (Везни, Водолей). – ХХIV, 2000, No 3, с. 106–115.

722. Райкова, Мария. Към лексиката на Витошката грамота. – ХХVІ, 2002, No 2, с. 62–69. 723. Райкова, Мария. Неизвестни славянски гражданскоправни текстове от византий-

ската църковноюридическа книжнина. – ХХVІ, 2002, No 4, с.55–65. 724. Райкова, Мария. Новооткрити светски наказателноправни текстове в църковно-

юридически сборници. – ХХVІІ, 2003, No 3, с. 73–92. 725. Райкова, Мария. Към историята на наименованията на годината и на годишните

времена. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 55–64. 726. Райкова, Мария. Похвална беседа за софийските мъченици – издание на текста и

изследване. – XXXIV, 2010, No 1, с. 61–94. 727. Райкова, Мария. За един неизвестен препис на „Въпроси на св. Ефрем“ от вто-

рата половина на ХIХ век. – ХХХV, 2011, No 1, с. 52–70.

32

728. Райкова, Мария. Към историята на Номоканона при Великия требник (За една творческа прерабîòêà на текста от 60-те години на ХІХ век). – ХХХV, 2011, No 4, c. 55–80.

729. Ралева, Цветана. Зографский список Сборника царя Симеона. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 22–58.

730. Рачева, Мария. Към ранните заемки от арабски произход в славянските езици: няколко редки астрономически названия – заемки в старобългарски или ста-роруски език? – V, 1981, No 3, с. 78–84.

731. Рашев, Рашо. Някои добавки и уточнения за езическия период в Българския апо-крифен летопис. – ХХІХ, 2005, No 3, с. 61–71.

732. Ревелли, Джорджетта. Некоторые новые археографические сведения о неизвест-ных списках „Сказания о Борисе и Глебе“. – ХІІ, 1988, No 1, с. 81–92.

733. Режич, Ксения. Аорист на имперфективните глаголи в хърватскоглаголическия лекционар. – ІХ, 1985, No 4, с. 56–72.

734. Рождественская, Татьяна. Древнеболгарская эпиграфическая традиция и новго-родская эпиграфика ХІ–ХV вв. – ХІV, 1990, No 2, с. 51–58.

735. Розов, Николай. Болгарская рукописная книга ХІ–ХV вв. в Ленинградских хра-нилищах. – І, 1977, No 2, с. 33–42.

736. Русек, Йежи. За езика на Битолския триод. – V, 1981, No 2, с. 72–78. 737. Русек, Йежи. Из старобългарската лексика. – VІІ, 1983, No 4, с. 34–51. 738. Русек, Йежи. Из историята на думите със значение „бръз“ в българския език. –

ХІІІ, 1989, No 4, с. 33–42. 739. Русек, Йежи. Евангелските части в Триодите и най-ранните преводи на Еван-

гелието. – ХV, 1991, No 1, с. 19–24. 740. Русек, Йежи. Из наблюденията върху лексиката на Йоан-Екзарховия „Шесто-

днев“. – ХVІ, 1992, No 4, с. 27–33. 741. Савельева, Наталья. К вопросу об Источниках Изборника 1076 г. (Первая часть:

Три новые паралели к чтениям Изборника. Изборник и Златоструй). – XL, 2016, No 2, c. 74–92.

742. Савельева, Наталья. К вопросу об источниках Изборника 1076 г. (Вторая часть: Подборка о пьянстве ïðP ðîêà IѡIлA O пIÿíüñòâý. – XL, 2016, No 3, c. 43–77.

743. Савова, Венета. Непознатото химнографско произведение на св. Климент Ох-ридски за св. Алескей Човек Божи (предварителни бележки). – ХХVІІ, 2003, No 2, с. 3–12.

744. Савова, Венета. Херменевтичен анализ на старобългарската служба за св. Климент Охридски. – XL, 2016, No 1, c. 25–50.

745. Саенко, Л. П. К истории славянского перевода текста Лествицы Иоанна Синай-ского. – ІV, 1980, No 4, с. 19–24.

746. Самойлова, Наталья. Преславская лексика в евангельских цитатах Супрасль-ского сборника. – ХХI, 1997, No 1, с. 85–90.

747. Самсонов, Николай Г. Из истории взаимодействия книжнославянских и руских элементов в деловых документах ХVІІ века. – VІІІ, 1984, No 1, с. 108–114.

748. Самсонов, Николай. Старославянские по происхождению элементы в народной речи. – ХV, 1991, No 2, с. 83–86.

749. Сапожникова, Ольга. Вопросы текстологии Богословия Иоанна Дамаскина в пе-реводе болгарского экзарха Иоанна. – ХХІХ, 2005, No 4, с. 3–29.

750. Сато, Дзюн-ити. По поводу состава алфавита в списках сочинения Храбра „О писменехъ“.– V, 1981, No 4, с. 50–55.

33

751. Сачев, Евгений. Първобългарският израз êàíàñyâ¶ã¶ от средновековните писмени

паметници. – VІІ, 1983, No 2, с. 88–90. 752. Селимски, Людвиг. Моравизъм ли е старобългарското ëíáýâú. – І, 1977, No 3, с.

76–77. 753. Селимски, Людвиг. За словообразувателния стоеж на стб. òðüç©áüöü. – ХІІІ,

1989, No 4, с. 43–46. 754. Семенов, Игорь. К политической, социальной и этнической семантике термина

унногундур. – XXXIII, 2009, No 1, с. 16–25. 755. Семенов, Игорь. К анализу раннесредневековых этногенетических преданий

болгар. – XXXIV, 2010, No 1, с. 44–54. 756. Сергеев, Федор П. Из истории изучения договоров русских с греками Х в. – ІХ,

1985, No 2, с. 112–115. 757. Сефтерски, Райко. Прабългарски скален рунически надпис от село Крушево, Де-

мирхисарско, Гърция. – ХVІ, 1992, No 3, с. 61–66. 758. Сефтерски, Райко. Рунически надписи от село Чукурово, Софийско. – ХVІІ,

1993, No 3, с. 84–99. 759. Сефтерски, Райко. Два новооткрити надписа в София, тип Runica Bulgarica. –

ХХІІІ, 1999, No 2, с. 89–103. 760. Сивриев, Сава. За ораторското умение във Венецианската реч на Константин-

Кирил. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 48–51. 761. Сидоров, Милош, Емил Келеведжиев. Опит за идентификация и датиране на ро-

зетата от Плиска. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 78–88. 762. Сидоров, Милош, Емил Келеведжиев. За древнобългарските знаци от Шудиково,

Черна гора – ХХV, 2001, No 2, с. 80–89. 763. Симеонов, Борис. Происхождение и значение исторического родового имени

Дуло. – ІІІ, 1979, No 1, с. 85–87. 764. Симеонов, Борис. Произход, структура и значение на името българи. – ІІІ, 1979,

No 2, с. 69–76. 765. Симеонов, Борис. Булгари и Пугури. – V, 1981, No 3, с. 112–116. 766. Симеонов, Борис. ×ðüòàìè è ðýçàìè ÷üòààõ© è ãàòààõ© ïîãàíè ñ©ùå. – VІІ, 1983,

No 2, с. 84–87. 767. Сирадзе, Реваз. О староболгарско-грузинских литературных связях. – І, 1977, No

2, с. 63–73. 768. Скарпа, Марко. У истоков восточно-славянской рукописной традиции Слова на

Успение Богоматери Григория Паламы? (Рукопись Санкт-Петербург, РНБ Кир.-Бел. 32/1109). – ХХХІІ, 2008, No 3, с. 23–35.

769. Скарпа, Марко. АскетикоKмонашеские сборники XIV в.: содержание и среда составления. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 45–52.

770. Скарпа, Марко. Синодальная рукопись в руках Ивана Грозного. – XL, 2016, No 4, c.85–94.

771. Сковронэк, Малгожата. Урвишкият (Кокалянският) сборник и локалният култ на св. архангел Михаил в Кокалянския манастир. – ХХХІV, 2010, No 3, с. 49–85.

772. Сковронэк, Малгожата. О списке „Апокалипсиса“ Псевдо-Мефодия („Откро-вения Мефодия Патарского о последних временах“) Государственного архи-ва в Бухаресте. – ХХХV, 2011, No 3, с. 74–115.

773. Сковронэк, Малгожата. Компиляция ветхозаветных историй. Кодекс СБ ІІІ 22 коллекции Синодальной библиотеки в Бухаресте. – ХХХVІІІ, 2014, No 2, с. 3–37.

34

774. Сковронек, Малгожата. Замечания о наименовании малоазиатских богомилов в византийских и славянских источниках. – XL, 2016, No 4, c. 27–40.

775. Скоморохова-Вентурини, Лилия, Александър Наумов. Баницкое евангелие как богослужебный памятник. – ІХ, 1985, No 1, с. 73–101.

776. Скоморохова-Вентурини, Лилия. Пояснительные конструкции в письменности южнославянского и восточнославянского ареалов Православного славян-ства. – ХV, 1991, No 2, с. 5–22.

777. Славова, Татяна. Лексиката на Тертеровото Евангелие от 1332 г. – ХІІ, 1988, No 1, с. 67–80.

778. Славова, Татяна. Към локализацията на Зографското евангелие – старобългарски паметник от Х–ХІ в. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 33–38.

779. Славова, Татяна. Някои предварителни наблюдения върху редактирането на евангелския текст в Света Гора. – ХІV, 1990, No 1, с. 72–81.

780. Славова, Татяна. За протографа на Тълковната Палея. – ХV, 1991, No 3, с. 57–69. 781. Славова, Татяна. За един лунно-слънчев старобългарски календар. – ХVІ, 1992,

No 3, с. 23–36. 782. Славова, Татяна. Славянски митологически компилации. – ХVІІ, 1993, No 3, с.

63–76. 783. Славова, Татяна. За планетите и техните подредби в старобългарската книжнина.

– ХVІІІ, 1994, No 1, с. 68–73. 784. Славова, Татяна. Архивският хронограф и Тълковната палея. – ХVІІІ, 1994, No 4,

с. 48–63. 785. Славова, Татяна. Следи от Методиев превод на библейската книга Битие. – ХІХ,

1995, No 4, с. 53–70. 786. Славова, Татяна. Новооткрит средновековен графит от крепостта Русокастро –

ХХІІ, 1998, No1, с. 66–74. 787. Славова, Татяна. Глаголическата традиция и преславската книжнина. – ХХІІІ,

1999, No 1, с. 35–46. 788. Славова, Татяна. Славянският превод на коментарите на Теодорит Кирски върху

Петокнижието. – ХХIV, 2000, No 4, с. 7–18. 789. Славова, Татяна. Старобългарските релативи в исторически аспект. – ХХІХ,

2005, No 4, с. 64–74. 790. Славова, Татяна. Необичайни инфинитивни форми в старобългарски преводи. –

ХХХ, 2006, No 2, c. 52–61. 791. Славова, Татяна. Хранениците на владетеля в прабългарските надписи. – ХХХII,

2008, No 3, с. 36–51. 792. Славова, Татяна. Неизвестен старобългарски сан. – XXXIII, 2009, No 1, с. 3–15. 793. Славова, Татяна. Библейското Осмокнижие в състава на Архивния хронограф. –

XXXIV, 2010, No 3, с. 26–48. 794. Славова, Татяна. Първа и Втора книга Царства в състава на Архивния хронограф

(Предварителни наблюдения). – ХХХV, 2011, No 1, с. 3–16. 795. Славова, Татяна. Славянският превод на Посланието на патриарх Фотий до княз

Борис и неговият гръцки оригинал. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 3–30. 796. Славова, Татяна. За езика на Учителното евангелие на презвитер Константин

(лични и нелични глаголни форми) – ХLI, 2017, No 2, с. 3–21. 797. Смирнов, Савватий В. Петр Иванович Прейс. – IХ, 1985, No 2, с. 41–55. 798. Смирнов, Савватий. А. Х. Востоков как основоположник славянского сравни-

тельноисторического языкознания в России. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 116–127. 799. Смоленский, епископ Нестор. Крещение Руси по данным Иоакимовской лето-

писи. – ХІІ, 1988, No 2, с. 3–7.

35

800. Смядовски, Стефан. Към езиковата характеристика на българските кирилски надписи до ХV в. – ІV, 1980, No 4, с. 93–101.

801. Смядовски, Стефан. Езикови особености на надписите от Земенските стенописи. – ІХ, 1985, No 3, с. 39–64.

802. Смядовски, Стефан. За една мнима живописна успоредица на личности, познати от Храбровата апология. – ХІ, 1987, No 4, с. 67–72.

803. Смядовски, Стефан. Похвалното слово за Ириней (!) от Климент Охридски. – ХV, 1991, No 2, с. 46–53.

804. Смядовски, Стефан. Надписите към изображенията на Вселенските събори в Елешнишкия манастир (ХVІ в.) – извори и проблеми. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 77–83.

805. Смядовски, Стеан. Надписите към стенописите от църквата „Св. Никола“ край с. Станичене, Нишко (1331–1332 г.). – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 17–43.

806. Смядовски, Стефан. За типологическите успоредици на фигуралните приписки в средновековните ръкописи. – ХХIV, 2000, No 2, с. 92–96.

807. Спасова, Мария. Scriptio continua и ролята на един предлог. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 55–70.

808. Спасова, Мария. Към въпроса за първоначалния текст и авторството на „Пох-вално слово за Кирил и Методий“. – ХХ, 1996, No 3, с. 55–75.

809. Спасова, Мария. Народно ли е Народното (Безименното) житие на св. Йоан Рил-ски? – ХХІІ, 1998, No 4, с. 50–74.

810. Спасова, Мария. Неизвестен славянски превод на правило àz è âz от Посланието

на Дионисий Александрийски. – ХХXVI, 2012, No 4, с. 73–95. 811. Спасова, Мария. Нови щрихи към текстовата история на старобългарския превод

на Слово за отсичане на главата на Йоан Кръстител. – XLI, 2017, № 3, с. 19–62

812. Стаменова, Албена. Старобългарските съществителни сабстрактно значение с наставка -îñòü (-¬ñòü) в съвременния украински език. – ХХІІІ, 1999, No 4, с.

104–111. 813. Стаменова, Албена. По следите на един недоказан словообразувателен модел. –

ХХХI, 2007, No 1, с. 65–76. 814. Стаменова, Албена. Значение одного слова и текст Новгородской грамоты на бересте

№ 199. – ХLI, 2017, No 2, с. 34–45. 815. Станков, Ростислав. Историческая Палея – памятник древней болгарской куль-

туры. – Х, 1986, No 4, с. 55–63. 816. Станков, Ростислав. Проблемы исследования древнеболгарских переводных

текстов, сохранившихся в инославянской рукописной традиции. – ХІІІ, 1989, No 4, с. 91–99.

817. Станков, Ростислав. Локализация древнеболгарских переводных текстов в свете так называемой „охридской“ и „преславской“ лексики. – ХV, 1991, No 4, с. 83–91.

818. Станков, Ростислав. Славянский перевод Хроники Георгия Амартола в издании В. М. Истрина. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 74–88.

819. Станков, Ростислав. Ãëàçàò¥å. – ХХI, 1997, No 3, с. 60–69.

820. Станкова, Радослава. Библейски топоси в ранните служби за сръбски и бъл-гарски светци в ръкописи от ХІІІ в. – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 62–84.

821. Станкова, Радослава. Новоизводната рилска служба за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски с компилативен канон в южнославянски преписи от ХV–ХVI в. – XXXIV, 2010, No 2, с. 42–66.

36

822. Станчев, Красимир. О философско-эстетических взглядах Константина-Кирилла Философа. – ІІІ, 1979, No 2, с. 7–11.

823. Станчев, Красимир. Неизвестные и молоизвестные болгарские рукописи в Па-риже. – V, 1981, No 3, с. 85–97.

824. Станчев, Красимир. Една старообрядческа компилация по „Беседата“ на През-витер Козма. – ХVІ, 1992, No 2, с. 88–95.

825. Сташевски, Йежи. Функциите на конструкцията dativus absolutus в Житието на Симеон Неман. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 109–115.

826. Стемпняк-Минчева, Ванда. За особеностите на някои глаголни форми в „Опи-сание на светите места“, поместено в Бдинския сборник от 1360 г. – ІХ, 1985, No 2, с. 116–119.

827. Стемпняк-Минчева, Ванда. Първите кирилски текстове, излезли от печатницата на Швайполт Фиол. – ХІV, 1990, No 2, с. 96–102.

828. Стенсланд, Ларс. Дистрибуция различных о-графем в одной церковнославянской рукописи ХV века. – ХІ, 1987, No 3, с. 41–56.

829. Степанов, Цветелин. ÊÁÍÁÓÕÂÉÃÉ, титлата на прабългарския владетел (Раз-мишления върху идеята за върховната власт в предхристиянска България). – ХХI, 1997, No 3, с. 54–59.

830. Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). – ХІІІ, 1989, No 1, с. 67–80.

831. Стефова, Лидия. Един ранен пример за прехода `у > и в български. – ХІХ, 1995, No 3, с. 73–77.

832. Стефова, Лидия. Още веднъж за възвратното притежателно местоимение ñâîè/

свой в български (По материал от Бдинския сборник от 1360 г.). – ХХI, 1997, No 1, с. 74–84.

833. Стефова, Лидия. Речник на Солунската легенда по пет преписа. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 53–77.

834. Стефова, Лидия. Особени случаи на глаголно управление в Райковския дамаскин. – ХХVІІ, 2003, No 3, с. 93–100.

835. Стефова, Лидия. Един препис на разказа „Кръчмарката Теофана“. – ХХХ, 2006, No 1, с. 47–72.

836. Стефова, Лидия. Един препис на разказа „Кръчмарката Теофана“ сред други шест преписа. – ХХХI, 2007, No 3, 79–89.

837. Стойкова, Ана. Към историята на преводите на Физиолога в средновековните славянски литератури. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 53–60.

838. Стойкова, Ана. Византийската редакция на Физиолога в южнославянската сред-новековна книжнина. – ХVІ, 1992, No 2, с. 68–76.

839. Стойкова, Ана. Кой седи на коня зад свети Георги? –ХХI, 1997, No 2, с. 23–34. 840. Стойкова, Ана. Наблюдения върху състава на късносредновековните южносла-

вянски небогослужебни сборници (Някои възможности на компютърния анализ). – ХХІІ, 1998, No 2, с. 70 – 80.

841. Стойкова, Ана. Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат: още по въпроса за ед-ноименните светци. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 3–22.

842. Стойнев, Анани. Анализ на религиозната система на българските славяни. – VІІІ, 1984, No 2, с. 92–107.

843. Супрун, Адам Е. Староболгарское ñúòîðèöå«. – І, 1977, No 1, с. 49–54.

844. Табакова-Бушева, Цветана. Лингвистични особености на псалмите от фрагмент No 453 от сбирката на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 45–55.

37

845. Табов, Йордан, Николай Тодоров. „Архаичният“ надпис на Големия каменен кръст. – ХХХ, 2006, No 3, с. 88–99.

846. Табов, Йордан, Николай Тодоров. Кръст с влашки надпис на æ¹ïúí Êîñòàíäè. –

ХХХI, 2007, No 2, с. 76–82. 847. Тасева, Лора. Средновековна българска лексика в сръбски и гръцки документи

от ХІІІ до ХІV век. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 47–54. 848. Тасева, Лора, Мария Йовчева. Апокрифният апокалипсис на Йоан Богослов (по

препис No 639 от Московската Синодална библиотека). – ХІХ, 1995, No 3, с. 47–54.

849. Тасева, Лора, Мария Йовчева. Преводачески особености в книгата на пророк Иезекил по ръкопис F.I.461 от Руската национална библиотека. – ХІХ, 1995, No 4, с. 40–52.

850. Тасева, Лора. Книгата на пророк Иезекиил в средновековната българска и хър-ватска книжнина. – ХХI, 1997, No 3, с. 12–30.

851. Тасева, Лора, Мария Йовчева. Ранната славянска текстова традиция на Книгата на пророк Иезекиил – ХХІІ, 1998, No 2, с. 26 – 39.

852. Тасева, Лора. Непознати евангелски хомилии в южнославянски триоди от ХІV–ХVІІ век. – ХХVІ, 2002, No 4, с. 3 –32.

853. Тасева, Лора. Лексикалната вариативност в южнославянските преводи на триод-ните синаксари. – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 43–68.

854. Тасева, Лора. Антилатинската полемика на Григорий Палама и Варлаам Калаб-рийски в частите от ХVІ в. на кодекс Дечани 88 и славянската ръкописна традиция. – ХХXVI, 2012, No 4, с. 39–61.

855. Творогов, Олег. Материалы к частотному словарю среднеболгарского перевода „Хроники Константина Манасии“. – VІІ, 1983, No 1, с. 75–80.

856. Темчин, Сергей. Текстологическая история Баницкого евангелия по данным внутренней реконструкции. – ХХI, 1997, No 1, с. 48–62.

857. Тихова, Мария. Словоредни особености в Житието на Стефан Дечански от Гри-горий Цамблак и в Манасиевата хроника. – ХІ, 1987, No 4, с. 55–61.

858. Тихова, Мария. Към синтаксиса на Римския патерик. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 42–52. 859. Тодоранова, Василена, Димитър Кенанов. Към историята на Кирило-Методиевия

култ през ХVІІ век. – ХІV, 1990, No 2, с. 92–95. 860. Тодоров, Андрей. Псалмы новой части Бычковской псалтыри. – ХІV, 1990, No 1,

с. 49–71. 861. Томов, Тома. Един графит за престъпление и покаяние от „Св. София“ в Кон-

стантинопол. – ХХХVІІІ, 2014, No 3, с. 61–72. 862. Томов, Тома. Три надписа-графити от храма „Св. София“ в Константинопол. –

XXXIX, 2015, No 2, с. 94–109. 863. Томова, Елена. Славянские жития основателей монастырей как тематеческая

разновидность типа пространного жития. – ІІІ, 1979, No 2, с. 55–68. 864. Томова, Елена. Варшавски златоструй от втората половина на ХV в. – ХV, 1991,

No 2, с. 54–67. 865. Тончева, Христина. За някои палеографски особености на Лобковския (Хлу-

довия) паримейник – среднобългарски паметник от края на ХІІІ началото на ХІV век. – ХІХ, 1995, No 2, с. 45–56.

866. Тончева, Христина. Текстологични наблюдения върху рилските ръкописни треб-ници. – ХХI, 1997, No 2, с. 61–70.

867. Тончева, Христина. За атонската редакция на старобългарските молитвени текс-тове. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 76–87.

38

868. Тончева, Христина. За наследниците на глаголическите молитви при природни бедствия. – ХХIV, 2000, No 2, с. 85–91.

869. Тончева, Христина. Архаична редакция на старобългарските схимни чинопосле-дования. – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 39–55.

870. Тончева, Христина. Глаголическо наследство в ръкописни требници от ХVII век. – XXXIII, 2009, No 2, с. 51–62.

871. Тот, Имре. К изучению именных форм среднеболгарских памятников. – І, 1977, No 1, с. 55–64.

872. Тот, Имре. Кирилло-Мефодиевские традиции в средневековой Венгрии. – І, 1977, No 4, с. 20–25.

873. Тот, Имре. К изучению одноэровых памятников ХІ в. – ІV, 1980, No 2, с. 26–29. 874. Тот, Имре. Константин-Кирил като философ. – V, 1981, No 4, с. 33–35. 875. Тот, Имре. О протографе и протерографе Кирилловской части Реймсского еван-

гелия. – VІ, 1982, No 3, с. 180–183. 876. Тот, Имре. Болгарское четвероевангелие в Будапеште. – VІІ, 1983, No 2, с. 3–13. 877. Тот, Имре. Следи от Кирило-Методиевата традиция в унгарския речников фонд.

– VІІІ, 1984, No 1, с. 87–89. 878. Тот, Имре. К изучению русской редакции древнеболгарского языка. – VІІІ, 1984,

No 4, с. 93–98. 879. Тот, Имре. К изучению русской редакции древнеболгарского языка в ХІ–ХІІ вв.

– Х, 1986, No 2, с. 24–37. 880. Тот, Имре. К вопросу о кирилло-мефодиевской традиции в Венгрии. – ХVІІІ,

1994, No 3, с. 3–10. 881. Тотев, Константин. Още веднъж за кръста на севаст Борислав от Трапезица. –

ХХI, 1997, No 1, с. 39–47. 882. Тотев, Константин. Ñýíîâú златен пръстен-печат от търновската църква „Св. 40

мъченици“. – ХХІІ, 1998, No 3, с. 97–108. 883. Тотев, Константин. За иконографията на анонимните печати на цар Симеон

(893–927). – ХХIV, 2000, No 4, с. 35–52. 884. Тотев, Тотю. Епиграфски свидетелства за старобългарската писменост. – ХІІ,

1988, No 2, с. 83–92. 885. Тотоманова, Анна-Мария. Още веднъж за меките к и г на мястото на праславян-

ските tj и dj в югозападните български говори. – ХІV, 1990, No 3, с. 57–59. 886. Тотоманова, Анна-Мария. Още веднъж за произхода на наречието вече. – ХVІ,

1992, No 1, с. 109–113. 887. Тотоманова, Анна-Мария. Един особен знак в приписките на поп Иван Краво-

носи в Асеманиевото евангелие. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 72–75. 888. Тотоманова, Анна-Мария. Представите за сричката у Константин Костенечки. –

ХІХ, 1995, No 2, с. 57–62. 889. Тотоманова, Анна-Мария. Съществувала ли е палатална съгласна в старобългар-

ски? – ХХ, 1996, No 3, с. 114–119. 890. Тотоманова, Анна-Мария. Проблеми на имената с nt-основи в старобългарски

език. – ХХI, 1997, No 3, с. 70–76. 891. Тотоманова, Анна-Мария. Някои проблеми, свързани с еровата епентеза в исто-

рията на българския език. – ХХV, 2001, No 2, с. 21–25. 892. Тотоманова, Анна-Мария. Някои бележки за установяването на облиците на

casus generalis при имената от женски род в българските говори. – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 56–61.

893. Тотоманова, Анна-Мария. Към историята на българската темпорална система. – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 82–87.

39

894. Тотоманова, Анна-Мария. Следи от глаголица и разсъждения за кирилицата в славянската версия на Хрониката на Георги Синкел. – ХХХI, 2007, No 3, с. 71–78.

895. Тотоманова, Анна-Мария. За един hapax legomenon в славянската версия на Хро-никата на Георги Синкел и за словообразувателното значение на u-основата в праславянски и старобългарски език. – XXXIII, 2009, No 1, 26–32.

896. Тотоманова, Анна-Мария. За една старинна дума в ръкопис 289 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. – ХХХV, 2011, No 1, с. 17–23.

897. Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на ХІV век и съставът на Палаузовия сборник. – ХХXVI, 2012, No 1, с. 24–37.

898. Тотоманова, Анна-Мария. Названията на библейските книги в славянския екс-церпт от Хрониката на Юлий Африкан. – ХХХVІІІ, 2014, No 1, с. 45–53.

899. Тотоманова-Панева, Мария. Една старозаветна гадателка. – ХХХVІІІ, 2014, No 2, с. 38–43.

900. Трембоволски, Яков. Древнеболгарский памятник „Î ïèñìåíåõú ÷ðúíîðèçöà Õðàáðà“ на Руси. – ХІІІ, 1989, No 4, с. 68–90.

901. Трендафилов, Христо. Неизвестный список Азбучной молитвы. – Х, 1986, No 1, с. 77–80.

902. Трендафилов, Христо. Пространное житие Константина-Кирилла и „Просвети-тель“ Иосифа Волоцкого. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 83–98.

903. Трендафилов, Христо. Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел. – ХІV, 1990, No 4, с. 100–110.

904. Трифонова, Ива. Сказанието на Афродитиан – нови данни за ръкописната традиция на текста (Преписът на Сборник Aks. 2743 от Народната библиотека във Варшава). – ХХХІХ, 2015, No 3, c. 71–96.

905. Тулина, Татьяна А. Графические и фонетические особенности рукописи ХІХ в. „Слова Козьмы презвитера о Богомолах и проч.“ (65 л.). – IХ, 1985, No 3, с. 27–38.

906. Тулина, Татьяна А. Морфолого-синтаксические особенности рукописи ХІХ в. „Слова Козьмы презвитера о Богомолахъ и проч.“. – ХІ, 1987, No 3, с. 79–83.

907. Турилов, Анатолий. Сборник отрывков пергаменных рукописей из Уваровского собрания ГИМ. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 15–22.

908. Турилов, Анатолий. Кичевский сборник с „Болгарской апокрифической лето-писью“. – ХІХ, 1995, No 4, с. 2–39.

909. Турилов, Анатолий. Новый список Изборника Симеона-Святослава (К атрибу-ции двух фрагментов в сборнике пергаменных отрывков ЦНБ АН Литвы). – ХХI, 1997, No 2, с. 5–11.

910. Турилов, Анатолий. Две забытые даты болгарской церковно-политической исто-рии ІХ в. (К вопросу формирования болгарского варианта церковного меся-цеслова в эпоху Первого царства). – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 14–34.

911. Тъпкова-Заимова, Василка, Анисава Милтенова. „Пророчествата“ във визан-тийската и старобългарската книжнина. – VІІІ, 1984, No 3, с. 23–32.

912. Тъпкова-Заимова, Василка, Анисава Милтенова. Виденията на пророк Даниил във Византия и в средновековна България. – ХІV, 1990, No 4, с. 39–46.

913. Тъпкова-Заимова, Василка. Дюканжов списък. – ХХІV, 2000, No 3, с. 21–49. 914. Тъпкова-Заимова, Василка, Рая Заимова. Тервел – Тривелиус – Теоктист. –

ХХVІІ, 2003, No 4, с. 92–98. 915. Узунова, Елена. Историята на един новонамерен ръкопис (Хилендарският пре-

пис на Житието на Йоаким Осоговски-Сарандапорски от 1789 г.). – ХХ, 1996, No 2, с. 3–42.

40

916. Федер, Уйлям. Патерик Египетский краткий. Переделка Патерика Египетского до 1076 года. – ІІІ, 1979, No 1, с. 8–34.

917. Федер, Уйлям. Мелецкий сборник и история древнеболгарской литературы. – VІ, 1982, No 3, с. 154–165.

918. Федер, Вильям Р. Плоская традиция текстов. – ХХXVI, 2012, No 4, с. 98–109. 919. Федер, Уилям. Слово за Светия Дух на Петдесетница на Кирил Мних. – ХХХІХ,

2015, No 3, с. 61–70. 920. Федер, Уилям. Апофтегма 1702 в славянската традиция – ХLІ, 2017, No 2, с. 22–33. 921. Феринц, Иштван. О характеристике торжественного красноречия Климента Ох-

ридского и Кирилла Туровского. – V, 1981, No 4, с. 95–98. 922. Феринц, Иштван. О некоторых особенностях ораторского искусства Иоанна Эк-

зарха Болгарского. – VІІІ, 1984, No 2, с. 86–91. 923. Филипу, Филипос. По въпроса за религията на прабългарите и на българската

държава през езическия период (681–864). – ХVІІ, 1993, No 1, с. 3–11. 924. Филкова, Пенка. К вопросу о древнеболгарской основе первого письменно-лите-

ратурного языка славянских народов. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 23–40. 925. Фомина, Людмила Ф. Названия созвездий в древнеболгарских памятниках. – VІ,

1982, No 4, с. 32–36. 926. Хаджиев, Коста. Наблюдения върху палеографските особености на кирилските

епиграфски паметници от ХІІ–ХІV в. – ХХV, 2001, No 1, с. 46–78. 927. Хаджиев, Коста. За датировката на надписа от Патриаршията (Девинград) във

Велико Търново (1300–1323). – ХХVІ, 2002, No 3, с. 73–76. 928. Ханник, Кристиан. Диалектика Иоанна Дамаскина в славянском и грузинском

перевода: опыт сравнения переводческих методов. – ХІ, 1987, No 1, с. 67–71. 929. Харбова, Маргарита. Приемственост на българската средновековна градоустрой-

ствена традиция в периода на османското владичество. – ХІ, 1987, No 4, с. 84–104.

930. Хауптова, Зое. Древнейший славянский перевод текста Апостола. – VІІІ, 1984, No 1, с. 59–63.

931. Херей-Шиманска, Кристина. Старобългарското âîùàãà. – ІV, 1980, No 2, с. 75–78.

932. Ходова, Капитолина И. Предложения с подлежащим-существительным и преди-кативным наречием в староболгарском. – ІІІ, 1979, No 2, с. 28–36.

933. Ходова, Капитолина. К вопросу о согласовании с собирательными существи-тельными в древнеболгарском языке. – VІ, 1982, No 3, с. 166–173.

934. Ходова, Кaпитолина. К вопросу о синтаксических греко-славянизмах в древне-русском литературном языке. – ХІ, 1987, No 4, с. 41–54.

935. Хоргоши, Эден. Serdica-Sredec-Sоfia. – V, 1981, No 1, с. 94–99. 936. Хоргоши, Эден. Замечания к топониму типа Боян, Бояна. – VІ, 1982, No 1, с. 116–118. 937. Хоргоши, Эден. Происхождение венгерского слова malaszt<milostь ‘gratia, cle-

mentia, Gottesgnade, Gnade’. – VІІІ, 1984, No 3, с. 45–49. 938. Хоргоши, Йодьон. Съдбата на праславянските носови гласни. – ІХ, 1985, No 4, с.

112–114. 939. Христов, Янко. Отново за разказа „За пастира, ухапан от змия“. – XXXIV, 2010,

No 2, с. 78–84. 940. Христова, Боряна. Монах Марко – неизвестен български книжовник и преводач

от ХІV век. – VІІІ, 1984, No 3, с. 50–56. 941. Христова, Боряна. За ресавските български ръкописи от ХV–ХVІІ век. – ХV,

1991, No 4, с. 50–55. 942. Христова, Боряна. Тълкуванията на старозаветни и новозаветни книги в средно-

вековната българска култура. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 76–81.

41

943. Христова, Евдокия. Исторически промени на вокалите в един български говор в Албания. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 33–44.

944. Христова, Евдокия. Съвременните съответствия на старобългарските гласни в голобърдовския говор в Албания. – ХХXVI, 2012, No 1, с. 93–104.

945. Христова, Искра. Средствата за номинация в словата на Климент Охридски. – ХІ, 1987, No 4, с. 32–40.

946. Христова, Искра. О славянских переводах Господней молитвы. – ХV, 1991, No 3, с. 41–56.

947. Христова, Искра. Наблюдения на ръкопис No 508 от сбирката на Народната биб-лиотека „Св. св. Кирил и Методий“.– ХVІІ, 1993, No 2, с. 90–98.

948. Христова, Искра. Тропарите в Енинския апостол. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 86–102. 949. Христова, Искра. Славянските преводи на монашеските поучения на авва До-

ротей. – ХХV, 2001, No 2, с. 36–53. 950. Христова, Искра. Атонската редакция на Апостола. – ХХVІІ, 2003, No 1, с. 11–36. 951. Христова-Шомова, Искра Двата славянски превода на катената на книга Йов. –

XXX, 2006, No 2, c. 3–26. 952. Христова-Шомова, Искра. Един старобългарски празничен миней (Кирилската

палимпсестна част на апостол No 880 от НБКМ). – XXXIII, 2009, No 2, с. 16–38.

953. Христова-Шомова, Искра. Византийските синаксари и календарите на славян-ските апостоли. – XXXIV, 2010, No 2, с. 5–41.

954. Христова-Шомова, Искра. Календарните указания на някои славянски апостоли и византийските синаксари. – XXXIV, 2010, No 3, с. 3–25.

955. Христова-Шомова, Искра. Службата за св. 40 мъченици от Йоан Дамаскин и нейните интертекстуални връзки. – XL, 2016, No 3, c. 78–86.

956. Цакалиди, Татьяна Г. Общеотрицательные конструкции в древнеболгарских текстах Евангелия-тетра Х–ХІ вв. – V, 1981, No 1, с. 48–54.

957. Цакалиди, Татьяна Г. Об особенностях выражения отрицания во Врачанском евангелии. – ХІ, 1987, No 2, с. 15–22.

958. Цанева, Еля. Етнополитически елементи на българското народностно самосъз-нание през ХV – началото на ХVІІІ в. – ХІ, 1987, No 2, с. 108–117.

959. Цейтлин, Раля М. О современных проблемах древнеболгарской лексикологии. – ІV, 1980, No 2, с. 43–51.

960. Цейтлин, Раля М. Об одном приеме анализа значения древнеболгарского слова. – VІІІ, 1984, No 3, с. 33–41.

961. Цейтлин, Раля М. Корневые лексико-семантические группы со значениями пря-мизны-кривизны в древних славянских языках. – ХІV, 1990, No 1, с. 91–105.

962. Цибранска, Мариана. Глосарят в Синтагмата на Матей Властар. – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 52–62.

963. Цибранска, Мариана. Дяк Димитър Кратовски и неговият Номоканон от 1466 г. – ХІХ, 1995, No 1, с. 91–98.

964. Цибранска, Мариана. Текстове на църковното право в ръкопис No 48 от ХV век в сбирката на БАН. – ХХІІ, 1998, No1, с. 49–65.

965. Цибранска, Марияна. Правилата на апостолите Петър и Павел в Устюжката кормчая от ХІІІ–ХІV в. (Към проблемите на Методиевия номоканон). – ХХVІІ, 2003, No 1, с. 37–52.

966. Цибранска-Костова, Марияна. Катарският требник и богомилската книжнина. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 42–67.

42

967. Цибранска-Костова, Марияна. Балканската и южнославянската традиция на Но-моканона при Великия Требник (По повод ръкопис No 1411 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София). – ХХХ, 2006, No 4, c. 35–53.

968. Цибранска-Костова, Марияна. „Заповеди на светите отци“ в южнославянската кирилска традиция. – ХХХI, 2007, No 4, с. 3–26.

969. Цибранска-Костова, Марияна. Славянският Псевдозонар.– ХХХII, 2008, No 4, с. 25–52.

970. Цибранска-Костова, Марияна. Светци и памети в сборника „Различни потреби“ – Венеция (1571–1572). – ХХХV, 2011, No 3, с. 45–73.

971. Цибранска-Костова, Марияна. Легендарната история на Света гора в един пе-чатен апокриф от Венеция (1571–1572). – ХХXVI, 2012, No 3, с. 104–124.

972. Цибранска-Костова, Марияна. Юридическата компилация Nomos Mosaïkos и ня-кои аспекти на нейната славянска концепция. – XXXVIII, 2014, No 3, c. 3–32.

973. Цибранска-Костова, Марияна, Иван Билярски. Освещаване на градското пространство: примерът на ЦИАИ 1521 и новомъченичеството в София през ХVІ век. – ХХХІХ, 2015, No 3, с. 39–60.

974. Цибранска-Костова, Марияна. Кокалянският поменик (Издание на текста и изследване). – ХХХІХ, 2015, No 4, c. 27–62.

975. Чарамелла, Роберто. Нови данни за Берлинския дамаскин. – ХХ, 1996, No 3, с. 120–129.

976. Чешко, Елена. Второе южнославянское влияние в редакции псалтырного текста на Руси (ХІV–ХV вв.). – V, 1981, No 4, с. 79–85.

977. Чешко, Елена В. Система письма Псалтыри Томича. – VІІ, 1983, No 4, с. 3–33. 978. Чешмеджиев, Димо, Илиана Кръпова. Бандуриевата легенда и нейната историче-

ска стойност. – ХV, 1991, No 1, с. 86–95. 979. Чешмеджиев, Димо. Кирил Катански и Константин-Кирил Философ. – ХVІ,

1992, No 3, с. 55–60. 980. Чешмеджиев, Димо. Към въпроса за култа на архангел Михаил в средновековна

България. – ХХ, 1996, No 1, с. 52–61. 981. Чешмеджиев, Димо. „София – премъдрост Божия“ в кирило-методиевския агио-

графски цикъл. – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 67–79. 982. Чешмеджиев, Димо. Êíæåíè¬ ¬ì¹ äàñòü äðüæàòè ñëîâýíñêî от Пространното

житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 3–19.

983. Чешмеджиев, Димо. За буквалното тълкуване на една библейска алюзия в Про-странното житие на Константин-Кирил Философ, или за това дали Кирил и Методий са били (пра)българи. – XXXIV, 2010, No 4, с. 56–89.

984. Чистякова, Марина. К уточнению относительной хронологии 1-й и 2-й редакций простого пролога. – ХХХII, 2008, No 3, с. 52–70.

985. Чистякова, Марина. Проложное Житие святой Параскевы Эпиватской по списку НБКМ No 167. – XXXIII, 2009, No 2, с. 39–50.

986. Чистякова, Марина. Поучение на предпразднство Сретения Господня (по про-логам Библиотеки им. Врублевских АН Литвы, Ф. 19, No 95, 97) в контексте литературного наследия Климента Охридского. – XXXIV, 2010, No 4, с. 47–55.

987. Чолева-Димитрова, Анна. Старинните лични имена в микротопонимията. – ХХIV, 2000, No 2, с. 97–111.

988. Чолова, Цветана. Теоретични въпроси на физическата география в средновеков-ната българска литература. – ХІ, 1987, No 2, с. 46–59.

989. Чомонев, Младен. Отново за първообраза на Паисиевата история. – ХVІ, 1992, No 4, с. 98–104.

43

990. Шатковска, Ева. Явлението „синонимия“ в Зографското евангелие на сравнител-на основа. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 39–45.

991. Шатковски, Януш. За влиянието на старобългарския език върху полски посред-ством чешки език. – VІІІ, 1984, No 2, с. 108–110.

992. Шаур, Владимир. За произхода на старобългарската дума áîëÿðèíú. – ХІІ, 1988,

No 1, с. 115–121. 993. Шварц, Искра. Походите на украинските казаци и разрушаването на Варна в на-

чалото на ХVII век. – ХХI, 1997, No 3, с. 94–102. 994. Шëберг, Андрес. Славянские пергаменные отрывки в Швеции. – V, 1981, No 4, с.

86–94. 995. Шиваров, Николай. Взаимни трудове и общ възход. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 89–95. 996. Шима, Павел. Значение среднеболгарских рукописей Словакии для палеославис-

тики. – ІV, 1980, No 2, с. 30–33. 997. Шимански, Тадеуш. Из старата българска лексика. – VІІ, 1983, No 2, с. 55–58. 998. Шин Уте. Наблюдения върху падежната система в среднобългарския превод на

Манасиевата хроника. – ХХ, 1996, No 4, с. 12–26. 999. Шин Уте. Отражението на процеса на смесване на носовите гласни върху падеж-

ните форми на съществителните имена в среднобългарския препис на пре-водите на Манасиевата хроника и Троянската притча. – ХХI, 1997, No 1, с. 63–73.

1000. Шмидт, Волф-Хайнрих. Литературна комуникация през Българското среднове-ковие. – ХІV, 1990, No 1, с. 82–90.

1001. Шнитер, Мария. Свети Арнулф и крал Арнулф. – ХІХ, 1995, No 1, с. 15–21. 1002. Шулц, Арлета. Бележки върху флективните форми в псалтирните цитати в Пан-

дектите на Антиох от Варшава. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 89–97. 1003. Шьоберг, Андерс. Некоторые замечания о лексическом варьировании в

переводах первоучителей Кирилла и Мефодия. – ІV, 1980, No 2, с. 37–42. 1004. Щайнке, Клаус. Наблюдения над употребата на старобългарските причастия. –

VІІІ, 1984, No 2, с. 78–85. 1005. Юхас, Петер. Прабългарски думи в днешния унгарски и български език. – V,

1981, No 2, с. 3–18. 1006. Яковлев, Сергей. О некоторых проблемах интерпретации старославянских текс-

тов. – ХХХ, 2006, No 2, с. 62–79. 1007. Янин, Валентин Л. Новгородские азбуки. – VІІІ, 1984, No 1, с. 79–86. 1008. Янакиева, Цветана, Юлианна Пaндур. Палеографическое и графико-лингвисти-

ческое описание рукописи Ms 106/16 из Библиотеки Дебреценского универ-ситета им. Лайоша Кошута. – ХІ, 1987, No 1, с. 86–94.

1009. Янакиева, Цветана. Гиперкоррекция как симптом в восточнославянской пись-менности. – ХV, 1991, No 2, с. 23–31.

1010. Янева, Петя. За изворите на Ëýòîïèñüöü âúêðàòúöý в Изборника от 1073 г. – ХІ,

1987, No 3, с. 98–104. 1011. Aitzetmüller, Rudolf. Das altbulgarische na tьla ‘чбмбЯ’. – I, 1977, No 1, с. 32–36. 1012. Aitzetmüller, Rudolf. Abg. ëèöåìýðú ðñïóùðïëçô\ó. – VІ, 1982, No 3, с. 140–142.

1013. Alissandratos, Julia. The Structure of Gregory Camblac’s Sermon on Euthymius in the Context of Byzantine and Medieval Slavic Literature. – IV, 1980, No 4, с. 40–57.

1014. Alissandratos, Julia. The Structure of Gregory Camblac’s Eulogy of Cyprian. – VI, 1982, No 1, с. 45–58.

44

1015. Almarcha, Patricia González. The Old Slavonic Translation of Proverbs Attributed to Menander: Understanding Slavonic Wisdom Tradition Trough Some Biblical Key-Words. – XXXVIII, 2014, No 1, c. 19–31.

1016. Altbauer, Moshe. Zum Wortschatz des „Psalterium sinaiticum“. – III, 1979, No 1, с. 60–63.

1017. Andreev, Mihail. Le droit coutumier bulgare – un monument de valeur des principes de la juridiction coutumière progressiste au cours du Moyen âge et du joug ottoman. – II, 1978, No 2, с. 3–13.

1018. Angelov, Dimitâr. Le patriotisme en Bulgarie médiévale (IXe–XIVes.). – I, 1977, No 1, с. 14–31.

1019. Angelov, Dimitâr. Questions idéologiques en Bulgarie médiévale (Ivan Rilski et son „Testament“). – I, 1977, No 2, с. 25–32.

1020. Angelov, Dimitâr. L ’humanisme dans la Bulgarie médiévale. – III, 1979, No 3, с. 3–21. 1021. Angelov, Dimitâr. L ’Etat bulgare et l’Europe médiévale. – IV, 1980, No 1, с. 30–38. 1022. Angelov, Dimitâr. L ’Etat médiéval bulgare, facteur de formation de „Mеmoire

historique“. – V, 1981, No 1, с. 3–20. 1023. Angelov, Dimitâr. L’oeuvre des disciples de Cуrille et Méthode. – ХІ, 1987, No 1, с.

9–14. 1024. Angelov, Dimitâr. Die bulgarische Kultur im Mittelalter. – ХIІ, 1988, No 3, с. 3–14. 1025. Angelov, Dimitâr. Parallele in den sozial-ökonomischen Verhältnissen der mittelal-

terllichen balkanischen Staaten. – ХIIІ, 1989, No 3, с. 3–13. 1026. Angelov, Dimitâr. Kultur und Sprache in der bulgarischen Geschichte im Mittelalter. –

ХV, 1991, No 3, с. 3–9. 1027. Angelov, Peter. Principles of Bulgarian Medieval Diplomacy. – IX, 1985, No 3, с. 11–26. 1028. Anguševa, Adelina, Margaret Dimitrova. Towards Computer Processing of Slavic

Late Medieval and Pre–Modern Miscellanies. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 81–91. 1029. Aslanov, Cyril. Reassessing the Issue of Loanwords in Romanian Borrowed from

Church Slavonic. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 11–24. 1030. Atanasova, Nina. De l’utilisation des filigranes comme élément de datation dans les

catalogues bulgares de manuscrits slaves. – VII, 1983, No 2, с. 59–65. 1031. Atanasova, Nina.Observations filigranologiques sur les manuscrits bulgares du XIVe

siècle de la collection de la Bibliothèque nationale „Cirille et Méthode“.– IX, 1985, No 2, с. 71–103.

1032. Bajčeva, Malina. Canon et nature du genre hagiographique au XIVe–XVe s. (Grégoire Camblak et Epiphanele Sage). – VI, 1982, No 2, с. 91–100.

1033. Bakker, Michael H. P. S. Discovered on Mount Athos: the Karakalski Apostol. – ХIV, 1990, No 4 , с. 61–67.

1034. Bakker, Michael, Johannes van der Tak. Collating Greek and Slavic Apostols Ma-nuscripts. – ХVIII, 1994, No 2, с. 32–49.

1035. Balcárek, Petr. Some Remarks on Solomon’s Chalice in Vita Constantini. – ХХХV, 2011, No 1, с. 34–51.

1036. Banev, Krastu. Two Enigmatic Manuscripts: the Slavonic Translation of the Homilies on the Departure of the Soul Attributed to Theophilus of Alexandria and Simeon Mesopotamites (CPG 2618 and 4035). – ХХІХ, 2005, No 3, с. 72–97.

1037. Batalova, Stilyana. The Tradition of the Hagiographical Cycle About St Eustathius Placidas in Slavonic – Some Parallels and Common Research Problems. – ХХХI, 2007, No 4, с. 27–46.

1038. Baumann, Vinfried. Zu den Beziehungen zwischen Bayern and Bulgarien vom 7. bis 15. Jahrhundert. – ХVIII, 1994, No 2, с. 94–112.

45

1039. Bereznyak, Asya. Blessed Ignorance? A Comparative Perspective on Eastern and Western Missionary Approaches to the Transmission of Knowledge. – ХХХV, 2011, No 3, с. 31–44.

1040. Bernard, Roger. Un emprunt fait par le grec bizantin au vieux bulgare: ëïóíß3éïí „couverture de lit“. – VI, 1982, No 3, с. 98–102.

1041. Bernard, Roger. Introduction à l’aoriste vieux bulgare. – ХIII, 1989, No 4, с. 8–20. 1042. Birkfellner, Gerhard. Über das sogenannte „Römische paterikon“ Ein Beitrag zum

Studium der Kirchenväterliteratur bei den Slaven im Mittelalter. – III, 1979, No 2, с. 23–27.

1043. Birnbaum, David J. Aorist Taxonomies in Old Church Slavonic. – ХX, 1996, No 1, с. 14–40.

1044. Boba, Imre. The Monastery of Sázava: Methodian Continuity North of the Danube? – V, 1981, No 1, с. 84–87.

1045. Boba, Imre. „Abodriti qui vulgo Praedenecenti vocatur“ or „Marvani praedenecenti“? – VIII, 1984, No 2, с. 29–37.

1046. Boba, Imre. Constantine-Cyril, Moravia and Bulgaria in the Chronicle of the Priest of Dioclea. – IX, 1985, No 1, с. 59–72.

1047. Bosilkov, Konstantin. Die altbulgarischen Lehnwörter im Russischen. – II, 1978, No 1, с. 56–65.

1048. Bosilkov, Konstantin. I. V. Jagič et l’élucidation de l’origine du langage de Cуrille et Methode. –II, 1978, No 4, с. 65–68.

1049. Brzozowska, Zofia. The Image of Maria Lekapene, Peter and the Byzantine-Bulgarian Relations Between 927 and 969 in the Light of Old Russian Sources. – XLI, 2017, No 1, c. 40–55.

1050. Burns, Ivonne. The Numbering of the Johannine Saturdays and Sandays in Earlу Greek and Slavonic Gopel Lectionaries. – I, 1977, No 2, с. 43–55.

1051. Butler, Thomas. Methodius’s Kanon to Saint Demetrius of Thessaloniki. – ХI, 1987, No 2, с. 3–8.

1052. Camuglia, Monia. The Psalter, its tradition and computer: a new method of textual analysis. – ХX, 1996, No 1, с. 3–13.

1053. Сamuglia, Monia, Eugenio Picchi. Computational Slavistics: “Work in Progress!” – ХХІІ, 1998, No 2, с. 92–96.

1054. Cankova-Petkova, Genoveva. Friedrich I. Barbarossa und die sozial-politischen Ver-hältnisse auf dem Balkan zur Zeit des III. Kreuzzuges. – VI, 1982, No 2, с. 69–74.

1055. Christians, Dagmar. Theotokia in Kanones altbulgarischer Provenienz. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 79–93.

1056. Cleminson, Ralph. Some 16th and Early 17th Century Printings in the NBKM. – ХХI, 1997, No 2, с. 71–79.

1057. Cleminson, Ralph. Computer Applications and the Study of Early Cyrillic Printed Books. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 104–115.

1058. Cleminson, Ralph. Fragments of a Serbian Apostolos in Budapest and Their Signi-ficance for Textual Criticism. – ХХХ, 2006, No 4, c. 3–34.

1059. Constantinescu, Radu. Un missel Bulgare du XIIIe siècle. – VIII, 1984, No 4, с. 73–92. 1060. Culbertson, Keith, John Hill, Enrique Gutiérrez Rubio, Yevgeniya Tyurikova. Hidden

Treasures: Slavic Manuscript No 15 of the Hilandar Rasearch Library (Columbus, Ohio). – ХХІX, 2005, No 2, с. 42–48.

1061. Cvetkova, Bistra. Problèmes de la nationalité bulgare pendant les XVe–XVIIe s. – III, 1979, No 4, с. 13–25.

46

1062. Cvetkova, Bistra. Les mouvements de Résistance et de libération des Bulgares dans le nord-est de la Bulgarie, en Thrace et en Macédoine pendant les années 80 et 90 du XVIIe siècle. – IV, 1980, No 3, с. 45–56.

1063. Daiber, Thomas. Roman or Byzantine Liturgy? Theological Terminology in the Vita Methodii. – XXXIX, 2015, No 2, с. 21–47.

1064. Dall’Aglio, Francesco. The Second Bulgarian Kingdom and the Latin Empire of Con-stantinople: A General Overview. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 109–117.

1065. Danev, Georgi. Les copies slaves du „Recueil de prières...“ du moine Tikara considé-rées à tort jusqu’à présent comme l’oeuvre de Démétrios Cantacuzène. – IV, 1980, No 4, с. 25–39.

1066. Davidov, Angel. La tradition vieux bulgare dans le lexique de l’Ecole littéraire de Târnovo. – VI, 1982, No 3, с. 129–139.

1067. Delikari, Angeliki. Kliment Velièki oder Kliment Ochridski? Die Diskussion über seinen Bischofstitel und seine Jurisdiktion. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 3–10.

1068. Dimitrov, Božidar. Une chronique anonyme du Vatican relatant la mission des frères Cirille et Méthode en Moravie. – II, 1978, No 3, с. 44–50.

1069. Dimitrov, Božidar. L’héritage historiographique de Petâr Bogdan Bakšev. – VIII, 1984, No 3, с. 78–96.

1070. Dinekov, Petâr. La mission historique de l’ancienne littérature bulgare. – II, 1978, No 1, с. 10–23.

1071. Dogramadžieva, Ekaterina. Die Verbreitung der altbulgarischen Schriftsprache. – V, 1981, No 4, с. 45–49.

1072. Döpmann, Hans-Dieter. Zum Streit zwischen Rom und Byzanz um die Chris-tianisierung Bulgariens. – V, 1981, No 1, с. 62–73.

1073. Dujčev, Ivan. Das Synodicon von Borill als Geschichts und Literaturdenkmal. – IV, 1980, No 2, с. 8–17.

1074. Džonov, Bojan. Die angeblichen gotischen Entlehnungen in der altbayrischen Beichte und im St. Emmeramer Gebet. – I, 1977, No 3, с. 60–69.

1075. Džonov, Bojan. Über Urgestalt und lnhalt der „Namen liste der bulgarischen Khane“. – I, 1977, No 4, с. 26–33.

1076. Džonov, Bojan. Le modèle de confession chez les bogomiles et les cathares. – IV, 1980, No 4, с. 87–92.

1077. Džurova, Aksinia. Die bulgarischen Handschriften mit Miniaturen und die spätbyzan-tinische illuminationstradition. – ХII, 1988, No 2, с. 54–65.

1078. Eckert, Reiner. Notizen zu altbulg. áðàêú, áðàöí – ‘Hochzeit, Heirat’. – IV, 1980, No

4, с. 63–71. 1079. Eckert, Rainer, Kiril Kostov. Zur figura etymologica im Altbulgarischen. – X, 1986,

No 3, с. 40–48. 1080. Feuillet, Jack. Les oppositions phonologiques du vieux bulgare. – II, 1978, No 3, с. 3–11. 1081. Feuillet, Jack. L’emploi du parfait en vieux bulgare. – X, 1986, No 1, с. 35–40. 1082. Georgiev, Emil. Die slavischen Aufklärer Konstantin-Kyrill und Method und die

bulgarischen Slaven. – I, 1977, No 1, с. 7–13. 1083. Georgiev, Emil. 1300 années d’Etat Bulgare. – II, 1978, No 1, с. 3–9. 1084. Georgiev, Emil. Geundetappen und Strömungen in der Entwicklung der bulgarischen

Literatur von ihrer Entstehung bis zur Wiedergeburt. – III, 1979, No 3, с. 22–38. 1085. Georgiev, Emil. The Great Beginnings of Bulgarian Literature. – V, 1981, No 1, с. 21–26. 1086. Georgiev, Emil. Konstantin-Kyrill der Philosoph und Method in der gesamteuro-

päischen Entwicklund. – V, 1981, No 4, с. 28–32. 1087. Georgiev, Pavel. Eine zweisprachige Grabinschrift aus Pliska. – II, 1978, No 3, с. 32–43.

47

1088. Georgiev, Vladimir. The Genesis of the Bulgarian People and the Origin of the Bulgarian Language. – V, 1981, No 4, с. 16–19.

1089. Georgieva, Sonja, Dimka Serafimova. Unikales Baudenkmal des bulgarischen Mitte-lalters in Melnik. – III, 1979, No 2, с. 37–54.

1090. Georgieva-Kujumdžieva, Svetlana. Die Forschungsarbe it auf dem Gebiet der alten bulgarischen Musik (aus dem Mittelalter und der frühen Renaissance) se it den 50-er Jahren: Probleme, Errungenschaften und Perspektiven. – VI, 1982, No 3, с. 59–72.

1091. Gjuzelev, Vassil. Marin Drinov (1838–1906) – Begrün der de bulgarischen Slawistik und Mediävistik. – ХVII, 1993, No 4, с. 107–126.

1092. Gjuzelev, Vassil. Bulgaren und deutsche im Zeitalter der Ottonen (919–1024). – ХХVІІ, 2003, No 1, с. 3–10.

1093. Gjuzelev, Vassil. Le dialogue byzantino-bulgare dans le domaine de la culture. – ХХХ, 2006, No 3, с. 75–87.

1094. Gribble, Charles E. Earliest Slavic Attestation of Custom of Rusalii. – ХIII, 1989, No 2, с. 41–46.

1095. Hagland, Ragner. The Cristianization of and Possible Influences from the Eastern Churches. – ХX, 1996, No 3, с. 3–19.

1096. Hansack, Ernst. Der Übersetzungsstil des Exarchen Jchannes. – I, 1977, No 3, с. 33–59. 1097. Hauff, Andrea. Translation von Heiligkeit. Die Wahrnehmung von heiligem Raum im

spätmittelalterlichen Heiligenkult. – ХХXVI, 2012, No 1, с. 80–92. 1098. Havlík, Lubomir E. Bulgaria and Moravia between Byzantium, the Franks and Rome.

– ХIII, 1989, No 1, с. 5–20. 1099. Hébert, Maurice La Bauve. The Linguistic and Literary Reforms of Patriarch Euthy-

mius: A Return to the Sources. – ХVII, 1993, No 3, с. 52–62. 1100. Helland, Terje. The Greek Archetypes of the Old and Middle Bulgarian translations of

the Life of Saint Anthony the Great – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 3–18. 1101. Helland, Terje. Some Remarks Regarding the Place and Date of the Translation of the

Slavonic Reading Menologia and Their Transmission to Russia. – ХХХI, 2007, No 1, 27–39.

1102. Hinrichs, Jan Paul. Texte des späten 14. Jahrhunderts als Grundlage für ein mittel-bulgarisches Akzentwörterbuch. – VIII, 1984, No 3, с. 42–44.

1103. Huntley, David. Semantic Hierarchy and the Old Bulgarian Genitive-Accusative. – VIII, 1984, No 4, с. 112–115.

1104. Huntley, David. Luke 24. 11 and the Old Bulfarian Perfective Imperfect. – IX, 1985, No 2, с. 122–123.

1105. Huntley, David. Semantics of Paired Verbs of Motion in Old Bulgarian. – X, 1986, No 2, с. 38–55.

1106. Huntley, David. Linguistic History and Old Bulgarian Definite Active Participles. – ХI, 1987, No 1, с. 83–85.

1107. Huntley, David. Grammatical and Lexical Features in Number and Gender Agreement in Old Bulgarian. – ХIII, 1989, No 4, с.21–32.

1108. Irmscher, Johannes. Altbulgarische Texte als indispensable Quellen der Byzantinistik. – ХIV, 1990, No 2, с. 3–6.

1109. Ivanova, Klimentina, Predrag Matejic. An Unknown Work of St. Romil of Vidin (Ra-vanica). – ХVII, 1993, No 4, с. 3–15.

1110. Izmirlieva, Valentina. Stories and Names: Modes of Eastern Orthodox Rhetoric of Sainthood. – ХVIII, 1994, No 3, с. 11–16.

1111. Jordanov, Ivan. Le molybdobulle de vestès Jean Aaron. – ХIV, 1990, No 1, с. 106–110.

48

1112. Kawecka, Agata, Ivan Petrov, Małgorzata Skowronek. Old Church Slavonic – Polish Textbooks, Grammars and Dictionaries. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 3–20.

1113. Keipert, Helmut. ëèñèè – ein abzuänderndes Lemma im altkirchen slavischen Wðrter-

buch. – II, 1978, No 2, с. 66–69. 1114. Keipert, Helmut. Glька (Ђã3ïò – ein kirchen slavisches Hapax legomenon. – X, 1986,

No 4, с. 17–19. 1115. Keipert, Helmut. A. Cr. Vostokov, die deutsche Slavenkunde und das Altbulgarische.

– ХX, 1996, No 1, с. 99–114. 1116. Koch, Christoph. Altbulgarisch (aksl.) und ksl. prìmetati „hintansetzen“. – ХI, 1987,

No 4, с. 18–31. 1117. Kodov, Christo. Problèmes historicoKlittéraires et textologiques bizantino-slaves. – I,

1977, No 3, с. 3–12. 1118. Kokoszko, Maciej, Krzysztof Jagusiak, Zofia Rzeźnicka. Oats in Ancient and By-

zantine “Materia Medica” (5th Century BC – 11th Century AD) (A Commentary on the Popularity of Oats as a Foodstuff). – ХХXVII, 2013, No 4, с. 21–42.

1119. Konev, Ilija, Stefan Topalov, Ivan Genov. Charles du Franse, seigneur du Cange et sa „Series historica regum bulgarie“. – IV, 1980, No 3, с. 69–85.

1120. Kostov, Kiril. Verbalrektion im griechischen Evange lientext und die Balkanismen im Altbulgarischen. – ХI, 1987, No 4, с. 62–66.

1121. Kostova, Rosina. A Tenth-Century Graffito of St Basil the Great in the Light of His Cult in Eastern Monasticism. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 75–95.

1122. Kujev, Kujo M. Das Schicksal des Psalterium von Pogodin. – VI, 1982, No 3, с. 108–111. 1123. Kujumdћieva, Svetlana. Die Notenmanuskripte in der Bibliothek des Rila-Klosters. –

IV, 1980, No 2, с. 81–87. 1124. Kujumdћieva, Svetlana. Viewing the Earliest Old Slavic Corpus Cantilenarum. –

ХХVІ, 2002, No 2, с. 83–101. 1125. Kyrychenko, Alexander. The Old Slavic Acts of the Apostles: Computer-Assisted

Analysis and Comparative Presentation of the Texts. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 46–66.

1126. Leszka, Mirosław J. Bulgarian Khan Kardam and Byzantine Emperor Constantine VI in the Chronography of Theophanes. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 53–59.

1127. MacRobert, Mary. The Greek Textological Basis of the Early Redactions of the Church Slavonic Psalter. – ХIV, 1990, No 2, с. 7–15.

1128. MacRobert, Catherine Mary. The Linguistic and Textual Peculiarities of the Glagolitic Psalter auctioned at Christie’s on 3 June 1998. – ХХIV, 2000, No 2, с. 3–39.

1129. Markoff, Marko. Zwei altbulgarische archäographische Beweise für die frühmittel-alterliche Entstehung des Selbstbestimmungsrech tsprinzips. – IV, 1980, No 2, с. 63–70.

1130. Matejič, Mateja. Hilandar codex No 292 (360): An unusual martyrologion. – II, 1978, No 4, с. 24–47.

1131. Matejič, Mateja. Hilendar at the Time of Paisij Hilendarski: 1745–1773. – IV, 1980, No 3, с. 32–44.

1132. Matejič, Mateja. A Slavic Gospel in Los Angeles. – ХVII, 1993, No 2, с. 62–89. 1133. Mayers, Gregory. The Medieval Synaxarion as Musical Source: The Music and Ritual

for the Feast of the Dormition of the Theotokos. – ХХХІХ, 2015, No 3, с. 3-28. 1134. Mečev, Konstantin. Das Werk Kirill’s und Method’s in der Schtäzung August Leopold

Schlözer’s. – I, 1977, No 2, с. 56–62. 1135. Mečev, Konstantin. Die bulgarische Kultur am Anfang des 13. Jh. (I. Teil). – IV,

1980, No 3, с. 57–69.

49

1136. Mečev, Konstantin. Die bulgarische Kultur am Anfang des 13. Jh. (II. Teil). – V, 1981, No 2, с. 55–71.

1137. Mečev, Konstantin. De l’appartenance nationale des éducateurs slaves Cyrille et Mé-thode. – VI, 1982, No 3, с. 174–179.

1138. Miklas, Heinz. Ein Beitrag zu den slavischen Handschriften auf dem Athos. – I, 1977, No 1, с. 65–75.

1139. Miklas, Heinz. Zur Struktur des kyrilisch altkirchenslavischen (altbulgarischen) Schriftsystems. – ХII, 1988, No 3, с. 52–65.

1140. Miklas, Heinz, Claudia Rapp. The Centre of Image and Material Analysis in Cultural Heritage (CIMA) in Vienna and its Current Activities. Part I: Introduction & Philology. – XXXIX, 2015, No 1, c. 3–17.

1141. Miklas, Heinz. The Graphemic Coordinates of the Old Church Slavonic-Glagolitic Horologion-Fragment from Sinai. – XLI, 2017, № 3, с. 3–18.

1142. Milev, Alexandâr. Über die altbulgarischen Übersetzungen in Codex Suprasliensis. – II, 1978, No 3, с. 51–59.

1143. Miltenova, Anisava, Andrej Bojadћiev, Stanimir Velev. Repertorium of Medieval Sla-vic Literature: Computer and Philological Standards. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 50–69.

1144. Mircea, Ion-Radu. Un manuscrit inconnu de 1360. – V, 1981, No 3, с. 10–39. 1145. Moskov, Mosko. Altrussisch ковредие und bulgarisch коврадя, човрадя. – II, 1978,

No 2, с. 76–78. 1146. Moss, Linda. Some evidence for, and causes of, stylistic change at Pliska and Preslav.

– VIII, 1984, No 3, с. 70–77. 1147. Mukerjee, Gundaprasad. Age-Old Ties Between the East and the West. – IV, 1980, No

2, с. 79–80. 1148. Mussakova, Elisaveta. Der kyrillische Palimpsest in Cod. Vat. gr. 2502 und sein

Schmuck. – ХVIII, 1994, No 1, с. 37–57. 1149. Myers, Gregory. The Impact of the Turnovo Hymnographic School on Chant Deve-

lopment in Slavia Orthodoxa: Evstatie’s 1511 Song Book Revisited. – ХХІX, 2005, No 1, с. 3–24.

1150. Nichoritis, Konstantinos. Die Athos-Literaturtradition in der Verbeitund der Akoluthia von Konstantin-Kyrill dem Philosophen. – ХII, 1988, No 4, с. 41–58.

1151. Nikolova, Svetlina. Nouvelles recherches sur la vie et l’oeuvre de Cyrille et Méthode. – I, 1977, No 4, с. 34–49.

1152. Olesch, Reinhold. Kyrillo-methodianische Spuren im Drävänischen. – VII, 1983, No 1, с. 3–10.

1153. Pallasová, Eva. Altkirchenslavische Übersetzungsäquivalente griechischer Ausdrücke der Möglichkeit und Notwendigkeit. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 64–78.

1154. Panova, Sneћka. Ehruung der Heiligen Kyril und Methodij im XVIII Jh. – ХIX, 1995, No 2, с. 62–93.

1155. Panzer, Baldur. Das altbulgarische Vokalsystem. – VIII, 1984, No 1, с. 23–27. 1156. Paraškevov, Boris. Zur ursprünglichen Bedeutung von slaw. *sočiti. – V, 1981, No 2,

с. 86–90. 1157. Pavlikianov, Cyril. The Slavic Lingual Presence in the Docheiariou Monastery. –

ХХІІІ, 1999, No 4, с.41–58. 1158. Pavlikianov, Cyril. The Slavic Lingual in the Athonite Capital of Karyai (the Slavic

Manuscripts of the Protaton Library). – ХХIV, 2000, No 1, с. 77–111. 1159. Pavlikianov, Cyril. The Athonite Monastery of Karakallou –Slavic Presense and

Slavic Manuscripts. – ХХV, 2001, No 1, с. 21–45.

50

1160. Pavlikianov, Cyril. The Miracles of the Archangels in the Athonite Monastery of Do-cheiariou – a Diplomatic Edition of the Greek and Slavic Text. – ХХV, 2001, No 3, с. 86–104.

1161. Pavlikianov, Cyril. The Athonite Monastery of Xenophontos and its Slavic Archive (An Unknown Slavic Description of the Minastery's Land on Athos). – ХХVІ, 2002, No 2, с. 102–111.

1162. Pavlikianov, Cyril. Unknown Letter of the Archbishop of Ohrid Parthenios to the Russian Czar Vasilij Šujskij. – XL, 2016, No 1, c. 81–94.

1163. Pejčev, Božidar. Cod. Vat. Gr. 423 – Ein Analogus dеm Izbornik J. 1073. – I, 1977, No 3, с. 78.

1164. Penkov, Sava. Bulgaro-Byzantine Treaties during the Early Middle Ages. – V, 1981, No 3, с. 40–52.

1165. Pereswetoff-Morath, Alexander I. ‘The Old is in the New Revealed’: Prophetical Quotations from the Slavonic Translation of Doctrina Iacobi in the Literature of Early Kyivan Rus (Part one). – XL, 2016, No 1, c. 51–80.

1166. Pereswetoff-Morath, Alexander I. ‘The Old is in the New Revealed’: Prophetical Quotations from the Slavonic Translation of Doctrina Iacobi in the Literature of Early Kyivan Rus´ (Part two). – XL, 2016, No 2, c. 9–48.

1167. Petrov-Slodnjak, Maria. Zur Geschichte des Vaterunser-Textes in den slawischen Spraschen. – ХIV, 1990, No 1, с. 16–38.

1168. Picchio, Riccardo. VC and VM’s Pauline Connotations of Cyril and Methodius’ Apostleship. – VI, 1982, No 3, с. 112–118.

1169. Plested, Marcus. Athos and the West. Benedictines, Crusaders and Philosophers. – ХХХII, 2008, No 1, 3–12.

1170. Pljakov, Zdravko. La région de la Moyenne Struma aux XIe–XIIe siècles. – X, 1986, No 3, с. 73–85.

1171. Pljakov, Zdravko. La région de la Moyenne Struma durant le Moyen âge bulgare. – ХII, 1988, No 1, с. 101–114.

1172. Pljakov, Zdravko. La région de la Moyenne Struma aux VIIe–IXe siècles. – ХIII, 1989, No 2, с. 100–115.

1173. Pljakov, Zdravko. Relations bulgaro-byzantines au temps de Georger II Terter (1321–1322). – ХVII, 1993, No 2, с. 116–120.

1174. Radev, Stojan. L’„Histoire slavo-bulgare“ à 220 ans. – VII, 1983, No 1, с. 18–20. 1175. Ransohoff, Jake. The Relationship Between Land and Power in Terterid Bulgaria: a

Comparative Study of the Appanages of Eltimir and Smilets. – ХХХV, 2011, No 2, с. 37–47.

1176. Ransohoff, Jake. Ivan Љiљman and the Ottoman Conquest of Bulgaria (1371–1395): A econsideration. – XXXVII, 2013, No 1, с. 89–100.

1177. Ribarova, Zdenka, Kiril Ribarov. Living Conservation of the Lexis of Old Church Sla-vonic. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 97–103.

1178. Rikov, Georgi T. Old Bulgarian ðàäèòè, íåðàäèòè íåðîäèòè. – ХIII, 1989, No 3, с.

39–41. 1179. Sablatnig, Robert, Fabian Hollaus, Ana Camba. The Centre of Image and Material

Analysis in Cultural Heritage (CIMA) in Vienna and its Current Activities. Part II: Computer Vision. – XXXIX, 2015, No 1, 18–28.

1180. Sâsâlov, Dimitâr. Reflets de la culture médiévale bulgare en Russie kiévienne durant la deuxième moitié du XIe s. – V, 1981, No 3, с. 98–105.

1181. Schmalstieg, William R. Some Uses of Genitive Case in Old Bulgarian. – ХI, 1987, No 3, с. 21–25.

51

1182. Schmidt, Wolf-Heinrich. Berlinski sbornik und „áîõìûòüñêàÿ âýðà“.– VII, 1983, No

4, с. 110–115. 1183. Schmidt, Wolf-Heinrich. Zur funktionalen Theorie der altbulgarischen Literatur. – X,

1986, No 3, с. 54–67. 1184. Schreiner, Manfred, Wilfried Vetter, Bernadette Frühmann, Federica Cappa. The

Centre of Image and Material Analysis in Cultural Heritage (CIMA) in Vienna and its Current Activities. Part III: Material Analysis. – XXXIX, 2015, No 1, 29–38.

1185. Schütz, Joseph. Zur Psaltervokabel aksl. âú¹ø¸ò¸ /âúí¹ø¸ò¸. – IV, 1980, No 1, с.

90–91. 1186. Schütz, Joseph. Methods Grab in der Kathedrale von Morava. – VI, 1982, No 2, с. 28–33. 1187. Schütz, Joseph. H òð¹äí ú ñü¶ ¸ áîëüíü. – ХIII, 1989, No 4, с. 47–50.

1188. Schwartz, Ellen. Reconsidering the Round Church of Simeon. – ХХV, 2001, No 2, с. 3–15.

1189. Simeonov, Boris. Die protobulgarische Inschrift aus Preslav. – VI, 1982, No 4, с. 69–77. 1190. Smjadovski, Teodosi. The Latin Mission in Bulgaria in 866–870 (chapter I). – II,

1978, No 1, с. 39–55. 1191. Smjadoviki, Teodosi. The Latin Mission in Bulgaria in 866–870 (chapter II). – II,

1978, No 2, с. 39–51. 1192. Smjadoviki, Teodosi. La liturgie de Saint Pierre et son application chez les Slaves. –

V, 1981, No 3, с. 68–77. 1193. Sotirov, Georgi. Die Beatus CyrillusKLegende und ihre Stelle unter den Geschicht-

squellen über das Werk der Brüder Cyrill und Metkodius. – IV, 1980, No 4, с. 102–107.

1194. Spissarevska, Ioanna. La „Relazione del Regno di Bulgaria“ anonyme de la biblio-thèque apostolique vaticane (Codex Barberinianus latinus 5305). – ХX, 1996, No 4, с. 27–57.

1195. Stančeva, Magdalina. Sredec dans l’histoire de la culture matérielle et l’art de la Bul-garie médiévale. – III, 1979, No 4, с. 42–50.

1196. Stefanov, Pavel. Un scriptorium inconnu de la région de Teteven au XVIIe s. – V, 1981, No 2, с. 103–112.

1197. Stefanov, Pavel hieromonk. The Frescoes of Sts Peter and Paul’s Church in Veliko Tarnovo. – ХVI, 1992, No 1, с. 58–73.

1198. Steinke, Klaus. Joasaphus von Vidin – ein „Imitateur d’Euthyme“? – VII, 1983, No 3, с. 3–13.

1199. Steinke, Klaus. Der Philothea-Stoff in der Bearbeitung des Euthymius von Turnovo sowie des Joasaphus von Vidin. – IX, 1985, No 2, с. 56–70.

1200. Szulc, Arleta. Mentalization and Explication in South Church Slavonic Redactions of the Psalter. – ХХХV, 2011, No 2, с. 48–58.

1201. Teodorov, Evgenij. Ein wahrscheinlicher alter Prototyp im bulgarischen epischen Volkslied. – V, 1981, No 3, с. 53–67.

1202. Thomson, Francis J. Constantine of Preslav and Old Bulgarian Translation of the ’His-toria ecclesiastica et mystica contemplatio’ Attributed to Patriarch Germanus I of Constantinople. – X, 1986, No 1, с. 41–48.

1203. Thomson, Francis J. The Problem of the Reception of the Works of John IV Ieiunator of Constantinople among the Slavs: Nicon of the Black Mount and Cirycus of Novgorod. – ХI, 1987, No 1, с. 23–45.

52

1204. Thomson, Francis J. John the Exarch’s Theological Education and Proficiency in Greek as Revealed by His Translation of John Damascus’ „De fide orthodoxa“. – ХV, 1991, No 1, с. 35–58.

1205. Thomson, Francis J. The Symeonic Florilegium – Problem of its Origin, Content, Tex-tology, and Edition, Together with and English Translation of the Eulogy of Tzar Symeon. – ХVII, 1993, No 1, с. 37–53.

1206. Thomson, Francis J. – The Slavonic Translation of Symeon Mesopotamites’ Sermo, quod semper mente versare debemus diem exitus de vita (CPG 4035) together with Some Comments on Symeon’s Identity. – ХХХ, 2006, No 1, 27–38.

1207. Thomson, Francis J. The July and August Volume of the Hilandar Menologium. – ХХXVI, 2012, No 3, с. 29–59.

1208. Tončeva, Elena. „Bolgarskij Rospev“ und die Mittelosteuropäische Musik im XVI.–XVIII. Jh. – VI, 1982, No 1, с. 102–115.

1209. Trummer, Manfred. Glagolica und Kyrillica und die Nasalvokalbuchstaben. – ХХI, 1997, No 4, с. 72–77.

1210. Vachkova, Vesselina. The Bulgarian Theme in Constantinople’s Monuments (A new approach in the study of Bulgarian and Byzantine cultural memory). – ХХХII, 2008, No 4, с. 3–24.

1211. Vakareliyska, Cynthia, Kevork Horissian, Heather Pankl. A Computer Collation of Medieval Slavic Menologies. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 14–25.

1212. Vakareliyska, Cynthia M. Archaic Constantinople Typikon Commemorations in the Menologion to Apostolus Dečani-Crkolez No 2. – ХХXVI, 2012, No 3, с. 92–103.

1213. Velceva, Boryana, Ernest Scatton. One for All and All for One: Yers and Nasals in Rodopi Dialects. – ХIX, 1995, No 2, с. 3–8.

1214. Večerka, Radoslav. Tschechische Terminologie der ältesten slawischen Schriftsprache. – IX, 1985, No 1, с. 102–103.

1215. Voß, Christian. Zum lexikalischen Bestand des Textes der altbulgarischen Paränesis von Ephraim des Syres. – ХVIII, 1994, No 2, с. 50–65.

1216. Voß, Christian. Die Handschrift Nr. 137 (69) der Nationalbibliothek Bukarest: eine bi-scher kaum bemerkte Neuübersetzung der Paränesis Ephraims des Syres. – ХIX, 1995, No 2, с. 27–44.

1217. Voß, Christian. Die altbulgarische Übersetzungstechnik in frühen Symeonschen Epoche. Zu vier (angeblichen) Patristikübersetzungen Konstantins von Preslav. – ХХV, 2001, No 4, с. 49–63.

1218. Voutova, Nina. Filigranological Study of the Paper of the Earliest Greek Manuscripts Preservef at the Bulgarian National Library (14th c.). – ХVI, 1992, No 4, с. 54–72.

1219. Wenger, Emanuel, Elena Ukhanova. An Internet Portal for Watermarks. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 38–44.

1220. Wolski, Jan Mikołaj. (PseudoK)Basilian Rules for Monks in Late Medieval Bulgaria. A Few Remarks on a Bulgarian Nomocanon from the End of the 14th Century. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 39–44.

1221. Živkova, Ljudmila. Unity between Past, Present and Future. – III, 1979, No 1, с. 3–7. 1222. Zlatanova, Rumjana. Zur Syntax der adverbialen Formen bei Johannes dem Exarchen.

– VII, 1983, No 1, с. 47–63.

ПРЕГЛЕД / ОБЗОРЫ И РЕЦЕНЗИИ / SURVEY AND BOOK REVIEWS

1223. Аладжов, Живко. Бележки по повод две статии. – VІІІ, 1984, No 1, с. 128–129. 1224. Александрова, Ренета. Ново изследване върху славяно-византийските литера-

турни връзки през ХІV в. – ХІV, 1990, No 4, с. 129–132.

53

1225. Алексеев, Владимир, Екатерина Крушельницкая. Вячеслав Михайлович Загребин (31.10.1942–9.10.2004). – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 100–102.

1226. Ангелов, Димитър. Нов труд върху живота и делото на Марин Дринов. – ХІІ, 1988, No 2, с. 120–123.

1227. Ангелов, Димитър. По повод шестдесетгодишнината от рождението на проф. Петър Тивчев. – ХІІ, 1988, No 4, с. 126–127.

1228. Ангелов, Петър. Принос към дипломатическата история на Древна Русия. – IХ, 1985, No 1, с.138–140.

1229. Ангушева, Аделина. Първи четения на Обществото за изучаване на славянската старина. – ХІV, 1990, No 4, с. 122–124.

1230. Атанасова, Десислава. Опит за нова оценка на Кирило-Методиевото наследство в словашката и българската култура. – ХХI, 1997, No 3, с. 110–117.

1231. Атанасова, Десислава. Кирило-методиевската традиция като културен феномен в епохата на късното западноевропейско Средновековие. – ХХІІІ, 1999, No 4, с. 118–123.

1232. Атанасова, Десислава, Десислава Найденова. Международна научна конферен-ция „Кирило-методиевското културно наследство и националната идентич-ност“. – ХХХIII, 2009, No 4, с. 115–124.

1233. Атанасова, Десислава. Византийското изкуство в средновековна Чехия. – XXXIV, 2010, No 1, с. 99–104.

1234. Атанасова, Диана. Славянската книжовност като продукт на диалога между кул-турите. – ХХІX, 2005, No 2, с. 106–112.

1235. Бабалиевска, Стоянка. Международен симпозиум „1080 години от смъртта на Наум Охридски“. – ХV, 1991, No 1, с. 122–126.

1236. Бабалиевска, Стоянка. За още непроучени ръкописи, пазещи спомена за Кирил и Методий. – ХХI, 1997, No 3, с. 121–122.

1237. Бадаланова-Гелер, Флорентина, Ива Трифонова, Павел Павлович. – Енохичният хронотоп – арокрифен дискурс. – ХХХVІІІ, 2014, No 2, с. 121–128.

1238. Бакалов, Георги. Нов труд по византийска история. – ХVІ, 1992, No 1, с. 125–126. 1239. Бакалова, Елка. Вера Димитрова Лихачова. – VI, 1982, No 1, с. 130–131. 1240. Банков, Трифон. Книга за основни проблеми на българската литературна исто-

рия. – V, 1981, No 3, с. 125–128. 1241. Банков, Трифон. Ценно издание на старобългарски ръкопис. – VII, 1983, No 1, с.

98–100. 1242. Баталова, Стиляна. Нов прочит на две прочути средновековни славянски творби.

– ХХХV, 2011, No 2, с. 85–88. 1243. Баталова, Стиляна. Нов прочит на темата за Моравската църква. – XXXIX, 2015,

No 2, c. 114–119. 1244. Баталова, Стиляна. Международна научна конференция „Идентифициране на

еврейски и християнски модели в литературата на Късната античност и Средните векове“. – XXXIX, 2015, No 4, c. 105–116.

1245. Бжозовска, София. Библия в византийско-славянском мире: новейшие исследования, итоги и перспективы. – XL, 2016, No, 3, c. 144–148.

1246. Билярски, Иван. Нова книга за Добруджа през Средновековието. – ХХ, 1996, No 4, с. 82–83.

1247. Билярски, Иван. Иван Ангелов Божилов (29.07.1940–15.10.2016). – XLI, 2017, No 1, c. 93–96.

1248. Богданова, Събка. Принос към изследването на словообразуването в източносла-вянските езици. – ХХІІ, 1998, No 3 с. 116–123.

54

1249. Богданова, Събка. Об издании текстов из „Пандектов“ Никона Черногорца и проблемах исследования этой средновековой книги. – ХХV, 2001, No 2, с. 98–107.

1250. Боева, Людмила. Очерк теоретической истории древнерусской литературы. – I, 1977, No 2, с. 90–93.

1251. Боева, Людмила. Ценный труд о литературных памятниках о Борисе и Глебе. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 135–138.

1252. Божилов, Иван. In memoriam Иван Дуйчев. – Х, 1986, No 3, с. 103–106. 1253. Бонева, Вера. Полихроний Сирку и българското културно наследство: докумен-

тален разказ. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 123–128. 1254. Босилков, Константин. Полезный труд не только для русского языкознания, но и

для болгаристики. – I, 1977, No 3, с. 99–102. 1255. Босилков, Константин. Первое заседание Международной комиссии по истории

общественной мысли славянских народов. – II, 1978, No 3, с. 97. 1256. Босилков, Константин. Яркое проявление болгаристики в чехословацкой сто-

лице. – V, 1981, No 1, с. 118–120. 1257. Босилков, Константин. Кирило-Методиевски дни в Унгария. – Х, 1986, No 2, с.

110–112. 1258. Бояджиев, Андрей. Професор Имре Тот на 70 години. – ХХV, 2001, No 4, с. 117–120. 1259. Бугаева, Ирина. Международный научный форум, посвященный церковносла-

вянскому языку. – ХХІX, 2005, No 2, с. 113–116. 1260. Буюклиев, Иван. Новое советское исследование, посвященное текстологии древ-

нейших славянских письменных памятников. – I, 1977, No 3, с. 103–106. 1261. Буюклиев, Иван. Взгляды на великоморавскую культуру глазами археолога. – II,

1978, No 1, с. 94–95. 1262. Буюклиев, Иван. Бохуслав Хaвранек. – II, 1978, No 4, с. 93–96. 1263. Буюклиев, Иван. Българският „Златен век“ на чешки език. – VII, 1983, No 3, с.

114–116. 1264. Буюклиев, Иван. При изворите на славянската цивилизация. – Х, 1986, No 3, с.

114–116. 1265. Бърлиева, Славия, Бойка Мирчева. Проблематика на Симпозиума по кириломе-

тодиевистика на Втория международен конгрес по българистика. – Х, 1986, No 4, с. 84–88.

1266. Бърлиева, Славия. Семинар по история на православното богослужение. – ХVІ, 1992, No 4, с. 118–119.

1267. Бърлиева, Славия. Осемдесетгодишният юбилей на боландиста Пол Девос. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 118–120.

1268. Бърлиева, Славия. Glagolitica – симпозиум, посветен на началото на славянската писмена култура. – ХХI, 1997, No 2, с. 107–112.

1269. Бърлиева, Славия. За Светлина Николова. – ХХVІ, 2002, No 4, с. 89–95. 1270. Бъчваров, Янко. Съчинение на индийски учен за старобългарската книжнина. –

VIІI, 1984, No 3, с. 115–118. 1271. Вакарелска, Донка. Ново издание на ценен писмен паметник от ХVІ в. – ХІІ,

1988, No 3, с. 130–132. 1272. Ваклинова, Маргарита.Вторият международен конгрес по българистика и проб-

лемите на българската история през Средновековието. – Х, 1986, No 4, с. 95–98. 1273. Василев, Васил П. 100 години от рождението на видния палеославист-езиковед

А. М. Селишчев. – Х, 1986, No 4, с. 82–83. 1274. Василев, Васил П. Нов труд за историята на бъдещото време в българския език.

– ХІІІ, 1989, No 2, с. 130–131.

55

1275. Василева, Милена. Сборник в чест на 1000-годишнината от покръстването на Ру-сия. – ХІV, 1990, No 2, с. 116–120.

1276. Велинова, Вася. Ново издание на извори за историята на Черна гора. – ХХ, 1996, No 4, с. 80–81.

1277. Велинова, Вася. Под знака на чудото. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 119–122. 1278. Велчева, Боряна. Новооткрити ръкописи в синайския манастир „Света Екате-

рина“.– ХІІ, 1988, No 3, с. 126–129. 1279. Велчева, Боряна, Аксиния Джурова. Ценен принос към изучаването на славян-

ското средновековно ръкописно наследство. – ХV, 1991, No 3, с. 105–106. 1280. Велчева, Боряна. За историята на Солунския говор. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 101–104. 1281. Велчева, Боряна. Кирил Костов на 80 години. – ХХVІ, 2002, No 1, с. 113–116. 1282. Гагова, Нина. Свещената книга, икона, обред. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 117–125. 1283. Ганчева, Нели. Историзмът и палеославистичната проблематика в докладите на

ХVІІІ Международен симпозиум “Оbdobja”. – ХХVІІ, 2003, No2, с. 111–119. 1284. Ганчева, Нели. Кирило-Методиевската библиография и нейните традиции в Бъл-

гария. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 98–106. 1285. Ганчева, Нели. Изучаване на многократните преводи в южнославянската средно-

вековна литература в контекста на текстовата традиция. – ХХХI, 2007, No 4, c. 99–112.

1286. Ганчева, Нели. Международна научна конференция „Кирило-Методиевската идея в Православното християнство“. – XXXIII, 2009, No 2, c. 93–100.

1287. Ганчева, Нели. Тържествено честване c научна конференция „1100 години от смъртта на св. Наум Охридски“ (21–22 юни 2010 г., София). – XXXIV, 2010, No 2, с. 97–102.

1288. Ганчева, Нели. Нов принос в областта на кирило-методиевската ретроспективна библиография. – ХХХV, 2011, No 1, с. 85–89.

1289. Ганчева, Нели. Научно издание на славянския Физиолог в интернет. – XXXVI, 2012, No 1, c. 111–118.

1290. Ганчева, Нели. Работна среща по проекта „Европейско средновековие. Средно-вековни култури и технологични ресурси“ по програмата COST. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 97–105.

1291. Ганчева, Нели, Цветомира Данова, Люба Илиева, Ивета Рашева, Камен Станев, Ива Трифонова. Международна научна конференция „Св. Климент Охридски в културата на Европа“ (София, 25–27 ноември 2016). – XLI, 2017, No 1, c. 102–124.

1292. Гергова, Эмилия, Вильям Р. Федер. Вклад в будущее палеославистики. – ХХХVІІІ, 2014, No 3, с. 94–102.

1293. Георгиев, Емил. Монография о представителе болгарской литературы ХV в. – ІV, 1980, No 1, с. 116–117.

1294. Грашева, Лиляна. За светския фактор в средновековното книгопроизводство. – ХХXVI, 2012, No 2, с. 86–96.

1295. Гюзелев, Васил. Стойностно изследване върху историята на Византия и Балка-ните през ХІV век. – ХХ, 1996, No 3, с. 134–135.

1296. Гюзелев, Васил. Принос към изследването на средновековната българска урба-нистика. – ХХI, 1997, No 1, с. 115–116.

1297. Гюзелев, Васил. Съкровищница от сведения за българското минало от края на ХІІ – първатаполовина на ХІІІ в. – ХХІX, 2005, No 1, с. 119–123.

1298. Давидов, Ангел. Фундаментално изследване на старобългарската лексика. – ХІ, 1987, No 1, с. 113–118.

56

1299. Давидов, Ангел. Чл.-кор. на БАН проф. Дора Иванова-Мирчева на 70 години. – ХІV, 1990, No 3, с. 102–104.

1300. Давидов, Ангел. Забележителен труд по история на бъргарския книжовен език. – ХХІX, 2005, No 1, с. 124–128.

1301. Данков, Евлоги, Сашо Марков. Полезно изследване на митологията и религията на българските славяни. – ХІІІ, 1989, No 4, с. 121–122.

1302. Данков, Евлоги. Книжовната и аскетическата школа на преподобния Григорий Синаит и преподобни Теодосий Търновски в духовната култура на Югоиз-точна Европа. – ХХ, 1996, No 3, с. 140–143.

1303. Данова, Цветомира. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 98–103.

1304. Данова, Цветомира. Tом първи на кирило-методиевските извори. – XL, 2016, No 1, c. 95–101.

1305. Даскалова, Ангелина. Новый вклад в области палеославистики. – I, 1977, No 1, с. 103–105.

1306. Даскалова, Ангелина. Боряна Велчева на седемдесет години. – ХХVІ, 2002, No 3, с. 95–100.

1307. Делева, Антоанета. Втори четения на Обществото за изучаване на славянската старина. – ХV, 1991, No 4, с. 118–120.

1308. Делева, Антоанета. Две нови книги за прабългарите. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 134–142. 1309. Делева, Антоанета. Пети четения на Обществото за изучаване на славянската

старина. – ХІХ, 1995, No 1, с. 117–121. 1310. Делева, Антоанета. Приносно многоаспектно изследване на Физиолога в южно-

славянските литератури. – ХIХ, 1995, No 3, с. 114–122. 1311. Денкова, Лидия. Обобщаващо изследване върху символите в средновековната

българска литература. – ХІХ, 1995, No 3, с. 123–125. 1312. Денкова, Лидия. Обощаващо изследване за спецификата на християнската кул-

тура в Украйна. – ХХVІ, 2002, No 1, с. 122–124. 1313. Джевиецка, Евелина. Кирило-методиевска среща във Венеция. – ХХХІХ, 2015, No 3, с.

113–120. 1314. Джурова, Аксиния, Красимир Станчев. Проф. Димитрийе Богданович. – ХІ,

1987, No 2, с. 118–119. 1315. Дилевски, Николай. Ценен принос в изследването на Котленския книжовен цен-

тър. – ХІХ, 1995, No 2, с. 113–114. 1316. Дилевски, Николай. Ценно монографично проучване на творчеството на старо-

български писател. – ХХ, 1996, No 3, с. 136–139. 1317. Димитров, Иван Ж. Нов поглед към атонските манастири и старобългарската

книжнина, съхранявана там. – ХVІ, 1992, No 1, с. 114–117. 1318. Димитрова, Анета. Mons Athos Minor/Малката Света гора – международна науч-

на конференция (Жеравна, 2–5 септември 2004 г.). – ХХVІІІ, 2004, No 4 с. 112–118.

1319. Димитрова, Анета. Многократните преводи в Южнославянското средновековие – международна конференция (София, 7–9 юли 2005 г.). – ХХХ, 2006, No 1, с. 109–114.

1320. Димитрова, Анета. Търновград – духовен и книжовен център през ХIII век. – ХХХV, 2011, No 2, с. 89–93.

1321. Димитрова, Анета. Сборник в чест на 65-годишнината на Ернст Ханзак. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 93–97.

1322. Димитрова, Анета. Сборник статии върху езика и историята на текста на Славянския апостол. – XXXIX, 2015, No 2, c. 120–124.

57

1323. Димитрова, Екатерина. Международен семинар „Приносът на Кирил и Методий в духовното просветление на човечеството“. – Х, 1986, No 4, с. 81.

1324. Димитрова, Инна В. Учебно-методическо помагало по глаголическа писменост на Западните Балкани. – XL, 2016, No 3, c. 139–143.

1325. Димитрова, Маргарет, Стоянка Бабалиевска. Топос и енигма в културата на пра-вославните славяни. – ХVІ, 1992, No 3, с. 99–101.

1326. Димитрова, Маргарет. Ново издание на глаголически мисал. – ХІХ, 1995, No 4, с. 116–118.

1327. Димитрова, Маргарет, Елисавета Мусакова. Международна конференция „Гла-голицата и хърватският глаголизъм“ (2–6 октомври 2002 г., Хърватия). – ХХVІІ, 2003, No2, с. 120–128.

1328. Димитрова, Маргарет. Ценно изследване за Апостола. – ХХХ, 2006, No 1, c. 103–108. 1329. Димитрова, Маргарет, Илина Лулейска. Ново фундаментално изследване за

новобългарските дамаскини. – ХХХІХ, No 1, с. 105–112. 1330. Димитрова, Мариана. История на средновековното естествознание в България. –

ХІІІ, 1989, No 4, с. 114–117. 1331. Димитрова, Мариана. Конференция по проблемите на издаването на произведе-

нията от славянските литератури. – ХІV, 1990, No 4, с. 115–118. 1332. Димитрова, Таня. Делото на Кирил и Методий – национални и европейски перс-

пективи. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 104–112. 1333. Димитрова-Маринова, Димитринка. Пейо Димитров. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 98–99. 1334. Динеков, Петър. Избрани произведения на акад. Д. С.Лихачов. – ХІІ, 1988, No 4,

с. 115–118. 1335. Дмитриев, Дмитрий Вл. Где искать греческую Vorlage древнеславянских пере-

водов. – ХVІ, 1992, No 1, с. 121–124. 1336. Добрев, Иван. Старобългарското химнографско наследство в светлината на едно

ново откритие. – ХІ, 1987, No 2, с. 122–128. 1337. Добрев, Иван. Ïîõ âàëà – ХХХ, 2006, No 2, с. 88–89.

1338. Дограмаджиева, Екатерина. Нова, оригинална разработка на въпросите на ста-робългарския език. – ІV, 1980, No 4, с. 114–118.

1339. Дограмаджиева, Екатерина. Трети летен колоквиум по старобългаристика. – VI, 1982, No 4, с. 81–83.

1340. Дограмаджиева, Екатерина. Ново издание и изследване на среднобългарски ръ-копис – Евангелие на Кохно. – ХІІ, 1988, No 1, с. 127–128.

1341. Дограмаджиева, Екатерина. Първо наборно издание на Симеоновия сборник с изследване на основните му проблеми. – ХVІ, 1992, No 2, с. 139–141.

1342. Дограмаджиева, Екатерина. Приносен труд в областта на старобългарския син-таксис. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 135.

1343. Дограмаджиева, Екатерина. Авторитетен труд в областта на славянската истори-ческа лексикография. – ХІХ, 1995, No 3, с. 109–113.

1344. Дограмаджиева, Екатерина. Два необходими справочника за старобългарските евангелия. – ХХ, 1996, No 4, с. 78–79.

1345. Дограмаджиева, Екатерина. Драгоценен старобългарски ръкопис вече достъпен за изследване. – ХХI, 1997, No 4, с. 120–123.

1346. Дограмаджиева, Екатерина. Капитален труд върху ранната история на славян-ското Евангелие. – ХХIV, 2000, No 2, с. 112–119.

1347. Дограмаджиева, Екатерина. Словоуказател на Асеманиевото евангелие от нов тип. – ХХV, 2001, No 1, с. 102–104.

1348. Дограмаджиева, Екатерина. Цялостен обзор на изследванията по славянските ръ-кописни евангелия. – ХХVІІ, 2003, No1, с. 108–110.

58

1349. Дограмаджиева, Екатерина. Тълковната палея – проблеми и решения. – ХХVІІ, 2003, No2, с. 107–110.

1350. Дограмаджиева, Екатерина. Учебник с висока научна стойност. – ХХХII, 2008, No 2, c. 122–125.

1351. Дончева-Панайотова, Невяна. Проф. д-р Георги Данчев на 60 години. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 100–102.

1352. Дылевский, Николай. Ценный археографический справочник. – ХІІ, 1988, No 2, с. 113–119.

1353. Дылевский, Николай. Памятный сборник. – ХІV, 1990, No 1, с. 126–127. 1354. Дылевский, Николай. „Родник златоструйный“. – ХV, 1991, No 3, с. 113–116. 1355. Дюлгерова-Христова, Ганка. Първо критическо издание на славянския среднове-

ковен превод на Беседите на папа Григорий Велики върху Евангелието. – XXXIII, 2009, No 3, c. 98–104.

1356. Ефимова, Валерия. Палеославистические чтения в Институте славяноведения Российской академии наук – ХLI, 2017, No 2, с. 101–105.

1357. Ждраков, Зарко. Иконите в Малкия музей „Сан Паоло“ в Реджо Калабрия в кни-гата ÌíÞìç на Гаетано Пасарели. – ХХVІІ, 2003, No3, с. 112–113.

1358. Ждраков, Зарко. Значим принос в българската медиевистика. – ХХХI, 2007, No 2, с. 83–84.

1359. Желязкова, Веселка. Ценен извор за историята на руския и българския език. – ХІХ, 1995, No 4, с. 119–121.

1360. Желязкова, Веселка. Нови приноси на шведската славистика. – ХХV, 2001, No 2, с. 108–112.

1361. Желязкова, Веселка. Нов поглед към славянската ръкописна традиция на Сло-вата на Григорий Назианзин. – ХХХ, 2006, No 1, 98–102.

1362. Желязкова, Веселка. Чарлз Грибъл на 70 години. – ХХХ, 2006, No 3, с. 100–106. 1363. Желязкова, Веселка. Международная научная конференция „А. И. Соболевский

и русское историческое языкознание“. – ХХХI, 2007, No 2, c. 90–100. 1364. Желязкова, Веселка. Издание на забележителен паметник на ранната славянска

химнография. – ХХХII, 2008, No 3, c. 116–121. 1365. Желязкова, Веселка, Стиляна Баталова, Десислава Найденова. Международна

научна конференция „Библейските преводи в славянската традиция и кири-ло-методиевските извори“. – XXXIII, 2009, No 3, c. 104–116.

1366. Желязкова, Веселка. Издание и изследване на ценен среднобългарски ръкопис – Кързъновото евангелие. – XXXIV, 2010, No 4, с. 90–96.

1367. Желязкова, Веселка, Нели Ганчева. Приложение на информационните тех-нологии в палеославистиката. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 126–136.

1368. Желязкова, Веселка. Ad fontes. К 1150-летию создания славянской письменности. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 114–128.

1369. Заимов, Йордан. Още веднъж за епентетично л’ в български език. – VII, 1983, No 1, с. 111–116.

1370. Зафирова, Недялка. Принос в описването на славянските ръкописи. – ХV, 1991, No 4, с. 107–108.

1371. Зашев, Евгени. Международен научен симпозиум „Св. Климент Охридски – жи-вот и дело“. – ХХI, 1997, No 2, с. 99–106.

1372. Златанова, Румяна. Первый международный коллоквиум по палеоболгаристике. – II, 1978, No 4, с. 69–76.

1373. Златанова, Румяна. Второй международный коллоквиум по палеоболгаристике. –V, 1981, No 1, с. 118 –120.

1374. Златанова, Румяна. Творчески юбилей на Линда Садник. – V, 1981, No 2, с. 120–123.

59

1375. Златанова, Румяна. Нова българска поредица във ФРГ. – VI, 1982, No 2, с. 122–125. 1376. Златанова, Румяна. В чест на конгреса по българистика. – VІІ, 1983, No 2, с. 99–104. 1377. Златанова, Румяна. Принос към историята на славистика в Бавария в нова сла-

вистична поредица. – VІІІ, 1984, No 3, с. 97 –105. 1378. Златанова, Румяна. Четвърти летен колоквиум по старобългаристика. – Х, 1986,

No 1, с. 100–106. 1379. Златанова, Румяна. Среднобългарски книжовен паметник в ново издание. – ХІІІ,

1989, No 1, с. 117–119. 1380. Златанова, Румяна. Ново учебно помагало. – ХV, 1991, No 4, с. 114–117. 1381. Златанова, Румяна. Международен симпозиум в Хайделберг. – ХVІІІ, 1994, No 3,

с. 102–103. 1382. Иванов, Сергей, Алескандър Хаджов. Езиковедската палеославистика на Х меж-

дународен конгрес на славистите. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 120–123. 1383. Иванов, Амбър. Критически прочити на Станиславовия чети-миней. – ХLІ, 2017,

No 2, с. 97–100. 1384. Иванова, Албена И. Ново издание на Супрасълски сборник. – VІІІ, 1984, No 1, с.

121 –125. 1385. Иванова, Вася. Борис Глеб – от историческата действителност до литературната

интерпретация на образите. – ХІV, 1990, No 3, с. 114–115. 1386. Иванова, Диана. Юбилейна годишнина на Боряна Велчева. – ХХXVI, 2012, No 2,

с. 69–78. 1387. Иванова, Мая. Трети интердисциплинарен колегиум по стара българска литера-

тура и култура в памет на Петър Динеков. – ХХ, 1996, No 2, с. 142–147. 1388. Иванова, Мая. Пета международна Хилендарска конференция (8–14 септември

2002 година, Рашка,Сърбия). – ХХVІ, 2002, No 3, с. 109–120. 1389. Иванова, Мая. Велика Моравия – Велики Преслав (Международен симпозиум

16–18 май 2006 г., Шумен). – ХХХ, 2006, No 2, с. 97–102. 1390. Иванова, Мая. Житието на св. Кирил в изданията от началото на XXI в. – ХХХII,

2008, No 1, c. 73–81. 1391. Иванова, Мая. В хармоничния свят на науката (100 години от рождението на

Петър Динеков). – XXXIV, 2010, No 3, с. 89–100. 1392. Иванова, Мая. Национална научна конференция с международно участие „Нас-

ледството на отец Неофит Рилски: изкуствоведски, богословски и филоло-гически аспекти“ (14–15 април 2011, София). – ХХХV, 2011, No 1, с. 98–108.

1393. Иванова, Мая. Международен конгрес по медиевистика (11–14 юли 2011, Лийдс, Великобритания). – ХХХV, 2011, No 4, с. 90–105.

1394. Иванова, Мая, Цветана Величкова. Юбилейна конференция на тема „Архиви, професия и образование – реалности и стратегии“ (18–19 април 2012, Со-фия). – ХХXVI, 2012, No 1, с. 119–124.

1395. Иванова, Мая. Национална конференция с международно участие „Свети Пат-риарх Евтимий – личност и дело“ (29 май 2012, София). – ХХXVI, 2012, No 2, с. 106–112.

1396. Иванова, Мая. Отвъд (макро)регионалния егоцентризъм. – ХХХVІІІ, 2014, No 1, с. 96–105.

1397. Иванова, Мая, Евелина Джевиецка. Юбилейна конференция „100 години кирилометодиевистика в България“. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 79–93.

1398. Иванова-Мирчева, Дора. Староболгарский язык – центр в исследованиях славян-ских языков. – ІІІ, 1979, No 1, с. 88 –90.

1399. Иванова-Мирчева, Дора. Снова о терминологии и еще кое о чем... – ХІ, 1987, No 3, с. 105–112.

60

1400. Илиев, Иван. Принос към проучването на среднобългарския превод на словата на книжовника авва Доротей от Газа. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 111–112.

1401. Илиева, Татяна. Професор д-р Ангел Давидов на седемдесет години – ХХVІ, 2002, No 4, с. 96–103.

1402. Илиева, Татяна. Ценно издание на славянския превод на съчинението на Григо-рий Нисийски „За устройството на човека“. – XXXIV, 2010, No 1, с. 95–98.

1403. Илиева, Татяна. Едно изследване върху лексиката в химнографските произведе-ния на Климент Охридски. – XXXIV, 2010, No 3, с. 113–116.

1404. Илиева, Татяна. Международен симпозиум „Свети Наум – дело, съратници и последователи“ (29–30 октомври 2010, Шумен). – XXXIV, 2010, No 4, с. 109–117.

1405. Илиева, Татяна. Юбилейно за проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров. – ХХХV, 2011, No 1, с. 80–84.

1406. Илиева, Татяна. Двоен юбилей за пражката славистика (Емилия Блахова и Вац-лав Конзал на 80 години). – ХХХV, 2011, No 3, с. 116–124.

1407. Илиева, Татяна. Още едно изследване върху преводаческата техника през Сред-новековието. – ХХХV, 2011, No 4, с. 87–89.

1408. Илиева, Татяна. Тежка загуба за чешката славистика (Зое Хауптова 1929–2012). – ХХXVI, 2012, No 1, с. 105–110.

1409. Илиева, Татяна. В търсене на същността на словото – ХLI, 2017, No 2, с. 69–83. 1410. Йовчева, Мария, Нина Гагова. Палеославистиката на ХІІ Международен конгрес

на славистите. – ХХІІІ, 1999, No 1, с. 93–104. 1411. Йовчева, Мария. Международна конференция „Петстотин години Генадиевска

библия“. – ХХIV, 2000, No 1, с. 123–134. 1412. Йовчева, Мария. Международна конференция „Средновековна християнска Ев-

ропа: Изток и Запад“. – ХХIV, 2000, No 4, с. 110–122. 1413. Йовчева, Мария. Предизвикателствата на ранните славянски служебни минеи. –

ХХVІ, 2002, No 4, с. 104–120. 1414. Йовчева, Мария, Лора Тасева, Нели Ганчева. Проблемите на езика и книжнината

на славянските народи през Средновековието на ХІІІ Международен сла-вистичен конгрес в Любляна. – ХХVІІ, 2003, No 4, с. 99–116.

1415. Йовчева, Мария. Нов поглед върху текстовата история на старобългарските хим-нографски творби в чест на славянските първоучители Кирил и Методий. – ХХVІІІ, 2004, No 4, с. 103–111.

1416. Йовчева, Мария. Достоен завършек на изданието на руските служебни минеи за декември. – ХХІX, 2005, No 1, с. 111–118.

1417. Йовчева, Мария. Международен форум, посветен на славянската химнография. – ХХІX, 2005, No 3, с. 125–132.

1418. Йовчева, Мария. Труд, достойный своего оригинала. – ХХХI, 2007, No 1, c. 77–86. 1419. Йовчева, Мария. Разгадател на вековни тайнописни послания (Проф. Георги По-

пов на 65 години). – ХХХII, 2008, No 3, 107–115. 1420. Йонова, Майя. Издателски и изследователски принос. – ХІІ, 1988, No 1, с. 129–131. 1421. Кабакчиев, Юрий. Выдающийся русский ученый-славист и староболгарист. – І,

1977, No 1, с. 106–108. 1422. Кабакчиев, Юрий. Новые исследования этногенеза славян и восточных роман-

цев. – І, 1977, No 4, с. 62 –64. 1423. Кабакчиев, Юрий. Ценный вклад в болгарскую средневековую археологию. – ІІ,

1978, No 1, с. 98–99. 1424. Кабакчиев, Юрий. Станчо Ваклинов. – ІІ, 1978, No 3, с. 98.

61

1425. Кабакчиев, Юрий. Нови моменти в изследванията върху българската среднове-ковна култура и изкуство. – ІV, 1980, No 1, с. 118 –119.

1426. Кабакчиев, Юрий. Новое исследование интересного аспекта древнеболгарской материальной и духовной культуры. – VІ, 1982, No 1, с. 127–129.

1427. Каймакамова, Милияна. Ново изследване върху българската средновековна ис-тория. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 132–134.

1428. Каймакамова, Милияна. Нов труд върху духовното развитие на средновековна България (края на ХІІ – началото на ХV в.). – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 93–98.

1429. Каймакамова, Милияна. Проф. Васил Гюзелев и проучването на Българското средновековие. – ХХ, 1996, No 4, с. 72–77.

1430. Каймакамова, Милияна. Ново изследване върху византийската и старобългар-ската християнска култура. – ХХІІ, 1998, No4, с. 115–121.

1431. Карачорова, Ивона. Проблемите на историята на българския език на Втория международен конгрес по българистика. – Х, 1986, No 4, с. 89–91.

1432. Кенанов, Димитър. Труд за търновския владетел Иван Александър. – ІІ, 1978, No 2, с. 86 –88.

1433. Кенанов, Димитър. Староболгаристика – основная дисциплина славистики. – V, 1981, No 1, с. 104 –107.

1434. Кенанов, Димитър. Из художествения свят на Търновската школа. – VІІ, 1984, No 2, с. 124 –127.

1435. Кенанов, Димитър. Очакван изследователски труд. – ХІ, 1987, No 2, с. 129–130. 1436. Кенанов, Димитър. В памет на Татяна Николаевна Копреева. – ХІІ, 1988, No 4, с.

124–125. 1437. Кенанов, Димитър. Пети международен симпозиум за Търновската книжовна

школа. – ХІV, 1990, No 1, с. 121–123. 1438. Князевская, Ольга. Пособие по славянской палеографии. – ІІ, 1978, No 1, с. 96–97. 1439. Кожухаров, Валентин. Национална научна конференция „Търновград – център

на православна духовност“.–ХХІІ, 1998, No 4, с. 122–126. 1440. Козлов, Владимир П. Константин Федорович Калайдович и его труды по славян-

ской литературе, истории и письменности. – ІІ, 1978, No 4, с. 83 –92. 1441. Койчева, Елена. Четвърти конгрес на българското историческо дружество. – ХІІ,

1988, No 2, с. 126–128. 1442. Койчева, Регина. Братиславская международная конференция по славистике: Ис-

следования по славянской гимнографии. – ХХХ, 2006, No 2, с. 90– 96. 1443. Койчева, Регина. Фундаментално издание на славянския ирмологий. – ХХХI,

2007, No 3, 98–102. 1444. Корогодина, Мария. Международная научная конференция „Современные проб-

лемы археографии (К 100-летию издания первого тома „Описания рукопис-ного отделения Библиотеки Императорской академии наук“). – XXXIV, 2010, No 1, с. 105–112.

1445. Костадинова, Андреана. Преводите през четиринадесетото столетие на Балка-ните. – ХХVІІ, 2003, No3, с. 114–122.

1446. Костова, Красимира, Татяна Илиева. Ценен принос в областта на славянската ек-лесиология. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 127–134.

1447. Костова, Красимира. Екатерина Дограмаджиева на 60 години. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 127–130.

1448. Костова, Красимира. Принос в реконструкцията на старобългарския Нов завет. – ХХI, 1997, No 3, с. 107–109.

1449. Коцева, Елена. Извори за църковната политика през IХ в. – ХХIV, 2000, No 1, с. 117–122.

62

1450. Куев, Куйо, Лидия Шверчек. Проф. Йежи Русек – виден славист и българист. – ХV, 1991, No 1, с. 115–116.

1451. Куюмджиева, Светлана. Староболгарские музыкальные памятники. – І, 1977, No 1, с. 99 –102.

1452. Куюмджиева, Светлана. За началото на ранната руска музика. – XXXIV, 2010, No 2, с. 90–96.

1453. Куюмджиева, Светлана. In memoriam Eлена Тончева (26.VІ.1933–3.ІІ.2011). – ХХХV, 2011, No 2, с. 65–67.

1454. Левшина, Жанна Л. К 65-летию Анатолия Аркадьевича Турилова. –XL, 2016, No 4, c. 95–101.

1455. Лекова, Татяна, Татяна Славова. Десети четения на Катедрата по кириломето-диевистика. – ХVІІІ, 1994, No 4, с. 127–129.

1456. Лили, Пал. Новое достижение в изучении лексеческих грецизмов древнебол-гарского языка. – ХІ, 1987, No 4, с. 121–122.

1457. Лихачова, Ольга П. Южнославянская книжность в ленинградском собрании. – VІІ, 1983, No 3, с. 111 –113.

1458. Мавродинова, Лиляна. Основна стъпка в изучаването на българското изкуство и култура. – VІІ, 1983, No 2, с. 96 –98.

1459. Майер, Элина. III Международный симпозиум „Великие Минеи Четьи митропо-лита Макария“. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 107–113.

1460. Марти, Роланд. Нова поредица за синайските глаголически ръкописи. – ХХХVІІІ, 2014, No 2, с. 101–111.

1461. Мечев, Константин. Най-старият препис от житието на Георги Нови Софийски. – І, 1977, No 2, с. 94 –96.

1462. Мечев, Константин. Классические произведения литературы древней Руси. – І, 1977, No 3, с. 90–93.

1463. Мечев, Константин. Български довъзрожденски културни средища. – ІІ, 1978, No 3, с. 95 –97.

1464. Мечев, Константин. Литературная жизнь в России с Х по ХVІІ вв. – V, 1981, No 3, с. 120 –121.

1465. Мечев, Константин. История староболгарских азбук. – VІ, 1982, No 2, с. 120–121. 1466. Миланова, Албена. Международна научна конференция „Културни мостове. Минало и

съвремие“. – XL, 2016, No 2, c. 105–112. 1467. Милев, Александър. Законодателното дело на Кирил и Методий във Великомо-

равия. – ІІI, 1979, No 3, с. 68–70. 1468. Милтенов, Явор. Нови приноси в проучването на Макариевите четиминеи и на

поместените в тях славянски преводни и оригинални текстове от IX–XVI в. – ХХХ, 2006, No 4, c. 83–88.

1469. Милтенова, Анисава. Христо Николов Кодов. – VІ, 1982, No 4, с. 89 –90. 1470. Милтенова, Анисава. Страници из труда на старобългарските писатели. – ІХ,

1985, No 2, с. 132–134. 1471. Милтенова, Анисава. Фундаментален труд в областта на кирилометодиевисти-

ката. – ІХ, 1985, No 4, с. 126 –129. 1472. Милтенова, Анисава. Творчески юбилей на академик Петър Динеков. – Х, 1986,

No 1, с. 97 –99. 1473. Милтенова, Анисава. Йордан Заимов. – ХІІ, 1988, No 3, с. 124–125. 1474. Милтенова, Анисава. Донка Петканова – целеустремено творческо дело в обла-

стта на старобългарската литература. – ХV, 1991, No 1, с. 112 –114.

63

1475. Милтенова, Анисава. Международна научна конференция, посветена на св. Кли-мент и св. Наум, организирана от Православната църква на Македония. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 120–122.

1476. Милтенова, Анисава. Съвременно изследване на гадателните текстове в южно-славянските средновековни ръкописи. – ХХI, 1997, No 1, с. 112–114.

1477. Милтенова, Анисава, Аделина Ангушева. Проф. Донка Петканова-Тотева на 70 години. – ХХIV, 2000, No 4, с. 104–109.

1478. Минчев, Георги. Обращение болгарской медиевистики к современной эстетике и литературной теории. – VІ, 1982, No 4, с. 84 –88.

1479. Минчев, Георги, Красимир Станчев. Принос за изучаване структурата на средно-вековното художествено произведение. – VІІІ, 1984, No 2, с. 128–130.

1480. Минчев, Георги. Старобългарски съчинения в полски превод. – VІІІ, 1984, No 3, с. 111–114.

1481. Минчев, Георги. Научен симпозиум в чест на акад. Иван Дуйчев. – ХІ, 1987, No 4, с. 123–125.

1482. Минчев, Георги. Семинар по богословие и литургика. – ХVІ, 1992, No 2, с. 145–147. 1483. Минчев, Георги. Избрани трудове на Александър Наумов на италиански език. –

ХХХIII, 2009, No 4, с. 101–106. 1484. Минчев, Георги. Бориловият синодик 800 години по-късно. – ХХХV, 2011, No 2,

с. 68–84. 1485. Минчев, Георги. Равноапостолите – патрони на обединена Европа. За полския

превод на кирило-методиевски извори и други текстове за светите братя. – ХХХVІІІ, 2014, No 3, с. 82–93.

1486. Минчева, Ангелина. О сходствах и различиях в древнеболгарском и древ-нерусском языках. – ІІІ, 1979, No 2, с. 89–93.

1487. Минчева, Ангелина. Нов поглед върху преводаческата теория и практика на Търновската книжовна школа. – ІV, 1980, No 1, с. 104–107.

1488. Минчева, Ангелина. Антология на средновековната българска литература в нем-ски превод. – VІ, 1982, No 1, с. 122–123.

1489. Минчева, Ангелина. Ассеманиево евангелие – важный источник о болгарской культуре. – VІІ, 1983, No 2, с. 91–95.

1490. Минчева, Ангелина. Принос към проучването на морфологическата адаптация на гръцките думи в старобългарски. – VІІ, 1983, No 4, с. 123–125.

1491. Минчева, Ангелина. Йосип Хам. – ХІ, 1987, No 3, с. 129–130. 1492. Минчева, Ангелина. Нова монография за Киевските листове. – ХІІІ, 1989, No 1,

с. 112–116. 1493. Минчева, Ангелина, Найда Иванова. Юбилеен сборник в чест на Р. Пикио. – ХV,

1991, No 2, с. 87–92. 1494. Мирчева, Бойка. Два научни форума, посветени на славянската палеография,

дипломатика и семиография. – ХІІ, 1988, No 1, с. 122–126. 1495. Мирчева, Бойка. Принос в изследването на кирило-методиевската проблематика.

– ХVІ, 1992, No 4, с. 113–117. 1496. Мирчева, Бойка. Интердисциплинарен колегиум по стара българска литература

и култура. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 121–124. 1497. Мирчева, Бойка. „Ръкопис от чекмеджето“, или трябва ли да се печата всичко. –

ХХХIII, 2009, No 4, с. 107–114. 1498. Мирчева, Бойка. Достоен финал на един достоен живот. – XXXIV, 2010, No 3, с.

101–112. 1499. Мирчева, Елка. Раля Цейтлин на 80 години. – ХХIV, 2000, No 4, с. 97–103.

64

1500. Мирчева, Елка. Ценен принос към изследването на църковно-юридическата книжнина. – ХХXVII, 2013, No 1, с. 122–125.

1501. Мирчева, Елка. Âú ñëàâíîìú è íàðî÷èòîìú ãðàäý Âåíå»èè. – ХХXVII, 2013, No 4, с.

109–113. 1502. Мирчева, Елка. Дамаскинската книжнина за първи път в лексикографски труд. –

ХХХVІІІ, 2014, No 1, с. 111–116. 1503. Михайлов, Стамен. Базиликата „Св.Ахил“ в Преспа. – ХV, 1991, No 4, с. 109–113. 1504. Михайлов, Стамен. Имали ли са прабългарите руническа писменост? – ХХI,

1997, No 1, с. 108–111. 1505. Михайлова-Крейчова, Елена. Професор Радослав Вечерка на 70 години. – ХХІІ,

1998, No 2, с. 126–127. 1506. Михайлова, Катя. Многоаспектно изследване на култа към светци

безсребърници в България. – XL, 2016, No 4, c. 102–106. 1507. Мичева, Ваня. Модерно и компетентно за българския исторически синтаксис. –

XXXIII, 2009, No 1, c. 85–91. 1508. Мичева, Ваня. Нов поглед към категорията определеност в историята на бъл-

гарския и сръбския език. – ХХХV, 2011, No 4, с. 83–86. 1509. Младенова, Маргарита. Връзката на Полша с Кирило-Методиевската традиция. –

ХІ, 1987, No 1, с. 124–126. 1510. Младенова, Маргарита, Найда Иванова. Панорама на книжовно-езиковата ево-

люция на славянските народи. – ХІ, 1987, No 3, с. 118–123. 1511. Младенова, Маргарита. Нов поглед върху изворите за историята на Велика Мо-

равия. – ХІV, 1990, No 3, с. 109–110. 1512. Младенова, Маргарита. Първото чешко старопечатно издание на Библията. –

ХV, 1991, No 3, с. 107–109. 1513. Младенова, Маргарита. Пръв опит за синтез на проучванията върху старобъл-

гарския синтаксис. – ХVІ, 1992, No 3, с. 91–93. 1514. Младенова, Маргарита. Проф. Радослав Вечерка на 65 години. – ХVІІІ, 1994, No

2, с. 113–114. 1515. Младенова, Маргарита. Шести международен колоквиум по старобългаристика

– Банкя (27.VІІІ–6.ІХ.1994 г.). – ХІХ, 1995, No 2, с. 115–118. 1516. Младенова, Маргарита. „Граници и култура“. –ХХI, 1997, No 1, с. 117–118. 1517. Младенова, Маргарита. Лешек Мошински. In memoriam. – ХХХII, 2008, No 1, c.

69–72. 1518. Младенова, Маргарита. Увлекателен преглед на кирило-методиевската

проблематика на фона на взаимоотношенията между Византия и Рим. – XXXVIII, 2014, No 4, с. 103–110.

1519. Мострова, Татяна. Ценно издание на „Физиолога“ по новооткритите преписи от Копенхагенската кралска библиотека. – ХІІ, 1988, No 1, с. 132–134.

1520. Мострова, Татяна. Нови приноси в изследването на кирило-методиевската проб-лематика. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 110–114.

1521. Мострова, Татяна. Пети летен колоквиум по старобългаристика. – ХІV, 1990, No 1, с. 115–120.

1522. Мострова, Татяна. Образцово издание на „Догматиката “на Йоан Дамаскин. – ХV, 1991, No 1, с. 117–119.

1523. Мострова, Татяна. За Лествицата на научните добродетели (Ангелина Минчева на седемдесет години). – ХХVІІІ, 2004, No 3, с.103–111.

1524. Мострова, Татяна, Мая Иванова. Палеославистичната проблематика на XIV международен конгрес на славистите в Охрид. – ХХХII, 2008, No 4, c. 105–124.

65

1525. Мошински, Лешек. Правилата на играта. – VІІ, 1983, No 1, с. 108–110. 1526. Мошински, Лешек. Лидия Петрова Жуковская. – ХІХ, 1995, No 4, с. 122–123. 1527. Мурдаров, Владко. За предизвикване и задълбочаване на интереса. – ХІІ, 1988,

No 2, с. 124–125. 1528. Мурдаров, Владко. Константин Босилков. – ХІV, 1990, No 2, с. 103–104. 1529. Мусакова, Елисавета. 65-годишен юбилей на Лиляна Мавродинова. – ХХІІ,

1998, No 1, с. 105–110. 1530. Мусакова, Елисавета. Славянски ръкописи в папския източен институт. – ХХІІ,

1998, No 3, с. 124–126. 1531. Мусакова, Елисавета. Международен симпозиум в Охрид, посветен на 2000-а го-

дишнина на християнството. – ХХV, 2001, No 1, с. 111–116. 1532. Мусакова, Елисавета. Конференция и Кръгла маса върху проблемите при опис-

ване на средновековните богослужебни книги. – ХХХI, 2007, No 2, c. 85–89. 1533. Найденова, Десислава. Руският медиевист Ярослав Николаевич Шчапов на 75

години. – ХХVІІ, 2003, No2, с. 100–106. 1534. Найденова, Десислава, Стиляна Баталова, Андреана Костадинова. Международ-

на научнаконференция „Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на бъл-гарската култура през ІХ–Х век.“ – ХХІX, 2005, No 4, с. 95–116.

1535. Найденова, Десислава. Нова книга върху историята на ранносредновековна България. – ХХХI, 2007, No 1, c. 93–100.

1536. Найденова, Десислава. Нов превод на Историята на Георги Акрополит. – ХХХI, 2007, No 4, 119–126.

1537. Николов, Ангел. Нова книга върху „езиковата идеология“ на Константин Косте-нечки. – ХХІX, 2005, No 3, с. 121–124.

1538. Николов, Георги Н. Византийският държавнополитически и културен модел и рецепцията му в средновековна България. – ХІІ, 1988, No 3, с. 133 –135.

1539. Николов, Георги. Ново изследване върху историята на Българското царство и Балканите през Х–ХІ в. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 116–118.

1540. Николов, Георги. Филологически принос за проучването на институционалното развитие в ранносредновековното Българско ханство-царство. – XXXIV, 2010, No 4, с. 97–101.

1541. Николов, Георги Н. По стъпките на св. Кирил и Методий. Библиографски при-нос на чешката и словашката славистика. – ХХХVІІІ, 2014, No 2, с. 117–120.

1542. Николов, Георги Н. Ново изследване върху историята на Цариградската патриаршия през IХ в. – XXXIX, 2015, No 4, c. 92–104.

1543. Николов, Георги Н. Зряло изследване за антилатинската религиозна полемика през Средновековието. – XLI, 2017, № 3, с. 97–106.

1544. Николов, Николай. История староболгарской литературы как наука. – ІІ, 1978, No 1, с. 89–93.

1545. Николова, Бистра. Културната история на средновековна България през погледа на академик Иван Дуйчев. – Х, 1986, No 3, с. 107–109.

1546. Николова, Светлина. Проблемы древних славянских литератур на VІІІ между-народном съезде славистов. – ІІ, 1978, No 4, с. 77–82.

1547. Николова, Светлина. Симпозиум по кирилометодиевистика и старобълга-ристика. – V, 1981, No 4, с. 121–125.

1548. Николова, Светлина. Нов принос в проучването на старобългарската книжнина. – VІІ, 1983, No 3, с. 102–106.

1549. Николова, Светлина. Симпозиум за изворите за живота и делото на Кирил и Ме-тодий. – VІІІ, 1984, No 2, с. 119–123.

66

1550. Николова, Светлина. Международна научна конференция, посветена на 1100-го-дишнината от смъртта на славянския първоучител Методий. – ІХ, 1985, No 4, с. 115–121.

1551. Николова, Светлина. Седмият том на гръцката славистична поредица Cyrillome-thodianum. – ХІІ, 1988, No 4, с. 119–123.

1552. Николова, Светлина. Славянската библейска комисия при Международния ко-митет на славистите. – ХV, 1991, No 2, с. 103–108.

1553. Николова, Светлина. В чест на Климентина Иванова. – ХХХ, 2006, No 2, с. 85–87. 1554. Николова, Светлина. Международен научен симпозиум „1100 години от успе-

нието на св. Наум Охридски“ (3–5 октомври 2010, Охрид). – XXXIV, 2010, No 4, с. 102–108.

1555. Николова, Светлина, Веселка Желязкова. Нов чуждестранен член на Българската академия на науките. – ХХХ, 2006, No 4, с. 78–82.

1556. Николова, Светлина, Елена Уханова. Международная научная конференция, посвященная 125-летию основания Государственного исторического музея в Москве. – ХХI, 1997, No 3, с. 123–126.

1557. Овчаров, Димитър. По повод тълкуването на един надпис от Преслав. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 135–136.

1558. Овчаров, Димитър. Сериозен принос в кирилската епиграфика. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 119–120.

1559. Овчаров, Димитър. Отново за бронзовата розета от Плиска. – ХІХ, 1995, No 4, с. 114–115.

1560. Павлов, Иван. Паметник на старата славянска култура в Чехия. – ХІV, 1990, No 1, с. 124–125.

1561. Павлова, Румяна. Книга древней Руси. – ІІ, 1978, No 3, с. 87–90. 1562. Павлова, Румяна. Книга с важным научным значением. – Х, 1986, No 1, с. 107–108. 1563. Павлова, Румяна. Новое издание Чудовского Нового Завета. – ХVІ, 1992, No 3, с.

97–98. 1564. Павлова, Румяна. Книга за българо-руските взаимодействия. – ХХI, 1997, No 4,

с. 124–126. 1565. Павлова, Румяна, Ценка Досева. Раля Михайловна Цейтлин (90 години от

рождението £). – XXXIV, 2010, No 2, с. 85–89. 1566. Панайотов, Веселин. Изследване върху историята на една апокрифна легенда. –

ІХ, 1985, No 3, с. 130–132. 1567. Панайотов, Веселин. Нова антология на Златния век на българската книжнина. –

ХХI, 1997, No 3, с. 118–120. 1568. Панайотов, Веселин. Нов принос за изследването на Владислав Граматик. –

ХХІІ, 1998, No 1, с. 120–122. 1569. Панайотов, Веселин. Първо българско издание на „Стефанит и Ихнилат“. –

ХХІІІ, 1999, No 1, с. 105–107. 1570. Панайотов, Веселин. Основополагащо изследване върху балканското новомани-

хейство – ХХV, 2001, No 1, с. 105–110. 1571. Паренти, Стефано. Книга за книгите. – XXXIII, 2009, No 1, c. 78–84. 1572. Паскалева, Костадинка. 70-годишен юбилей на Лиляна Мавродинова. – ХХVІ,

2002, No 2, с. 121–122. 1573. Пеев, Димитр. Труд по вопросам русской хронографии. – ХХІX, 2005, No 2, с.

89–96. 1574. Пейчев. Божидар. Леонт Архиепископ Болгарский – автор начала Х-го века. –

ІV, 1980, No 1, с. 120.

67

1575. Пейчинов, Тони. Самобытный болгарский гимнограф ХІV-ого века. – VІІ, 1983, No 3, с. 117–118.

1576. Пенкова, Бисерка. Школата „Елка Бакалова“. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 104–111. 1577. Пенкова, Пиринка. Топонимията на славянските преписи – извори за Кирил и

Методий и техните ученици. – XL, 2016, No 3, c. 133–138. 1578. Петканова, Донка. Принос в изследването на патеричните разкази. – V, 1981, No

3, с. 122–124. 1579. Петков, Петко. Ново изследване върху славянския Паренесис. – ХІІІ, 1989, No 4,

с. 118–120. 1580. Петков, Петко. Ценен принос в изследването на славянския апостолски текст. –

ХVІІ, 1993, No 4, с. 131–134. 1581. Петков, Петко. Принос към проучването на славянския превод на Исак Сирин. –

XL, 2016, No 1, c. 111–116. 1582. Петров, Иван. Научная встреча в Лодзи о риторическо-проповеднической прозе

в южнославянских странах. – ХХVІІІ, 2004, No 2, с. 114–118. 1583. Петров, Иван П. Лятно училище „Информатика, граматика, лексикология“ 2014.

– ХХХVІІІ, No 3, с. 103–116. 1584. Петров, Иван П. Юбилейни Кирило-методиевски четения. – ХХХІХ, 2015, No 3,

с. 104–112. 1585. Петров, Иван П. Нов поглед към историята на българския книжовен език: между

инкунабулите и първите граматики. – XLI, 2017, No 2, с. 84–96. 1586. Петрова, Мая. Втори международен конгрес по медиевистика, 10–13 юли 1995

г., Лийдс (Великобритания). – ХХ, 1996, No 3, с. 130–133. 1587. Петрова-Танева, Мая. Професор Франсис Томсън на 65 години. – ХХIV, 2000,

No 3, с. 116–123. 1588. Плачкова, Татяна. Кирило-Методиевски четения 2006 г. – ХХХ, 2006, No 3, с.

116–118. 1589. Полывянный, Дмитрий И. Новое исследование о митрополите Киприане. – VІІ,

1983, No 1, с. 95–97. 1590. Попиванова, Антония. Николас Ван Вейк – житейски и творчески път. – ХІV,

1990, No 2, с. 112–115. 1591. Попконстантинов, Казимир. Ценный вклад в изучении Тмутарканской надписи.

– VІ, 1982, No 1, с. 119–121. 1592. Попов, Георги, Лиляна Грашева. Стефан Кожухаров на 60 години. – ХVІІІ, 1994,

No 4, с. 119–124. 1593. Попов, Георги. Ценно издание на древноруски служебни минеи за месец де-

кември. – ХХV, 2001, No 4, с. 107–116. 1594. Проданов, Николай. Двуезично издание на Archivium tripartitum от Блазиус

Клайнер в Испания. – ХХV, 2001, No 3, с. 126–128. 1595. Пуцко, Василий. Средневековое Тырново в развитии европейской цивилизации.

– Х, 1986, No 3, с. 110–113. 1596. Пърличева, Олга. Симпозиум за светите Климент и Наум Охридски, организиран

от Академията на науките и изкуствата на Македония. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 115–119.

1597. Пърличева, Олга. Европейските измерения на Кирило-Методиевото наследство. – XXXIII, 2009, No 1, c. 92–98.

1598. Радославова, Диляна. Елена Коцева на седемдесет години. – ХХХ, 2006, No 4, с. 69–77.

1599. Райков, Божидар. Проф. д-р Александър Младенович на 60 години. – ХV, 1991, No 3, с. 102 –104.

68

1600. Райков, Божидар. Полезен справочник върху българската средновековна книж-нина. – ХVІІ, 1993, No 3, с. 121–126.

1601. Райкова, Мария. Професор Лешек Мошински на 65 години. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 125–127.

1602. Райчинов, Сергей. Живот, отдаден на науката – проф. Боню Ангелов на 70 годи-ни. – ІХ, 1985, No 2, с. 135–137.

1603. Райчинов, Сергей. В памет на проф. Боню Ангелов. – ХІV, 1990, No 1, с. 113–114. 1604. Ралева, Цветана. Румяна Павлова на 65 години. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 121–125. 1605. Риков, Георги Т. Академик Владимир И. Георгиев. – ХІ, 1987, No 1, с. 110–112. 1606. Риков, Георги Т. Старобългарски етимологичен речник. Свезка първа. – ХV,

1991, No 2, с. 100–101. 1607. Рогачевская, Екатерина. Цикл молитв Кирилла Туровского в южнославянских

рукописях, хранящихся в Болгарии. – ХХ, 1996, No 3, с. 76–84. 1608. Роде, Матей. Сборник в честь Райко Нахтигаля. – ІІІ, 1979, No 2, с. 94–95. 1609. Русек, Йежи. Чествуването на 1100-годишнината от смъртта на славянския пър-

воучител Методий в Полша. – Х, 1986, No 4, с. 75–78. 1610. Савова, Венета. Inter Angelos Daemonesque / Между ангели и демони (Междуна-

родна научна конференция, Лесидрен 30 август – 1 септември 2001). – ХХVІ, 2002, No 2, с. 112–118.

1611. Самсонова, Лариса Н. Дело солунских братьев и неславянские народы. – Х, 1986, No 4, с. 79–80.

1612. Сато, Дзюн-ити. Настоящее положение и перспективы староболгаристики в Япо-нии. – ІІІ, 1979, No 1, с. 101–102.

1613. Селимски, Людвиг. Стефан Младенов и изучение староболгарского языка. – ІV, 1980, No 3, с. 114–118.

1614. Селимски, Людвиг. Помагало за начинаещия историк на български език. – Х, 1986, No 1, с. 109–115.

1615. Сефтерски, Райко. Фундаментално изследване на българо-чувашкото езико-знание. – ХІ, 1987, No 2, с. 131–134.

1616. Сефтерски, Райко. Книжовното и архивно наследство на академик Йордан Ива-нов. – ХІ, 1987, No 4, с. 105–115.

1617. Сефтерски, Райко. Връщане към историческото начало на българите през 153–765 г. – ХІV, 1990, No 3, с. 105–108.

1618. Сечковски, Анджей. Професор д-р Станислав Слонски. – V, 1981, No 3, с. 129–132. 1619. Симеонов, Борис. Ново българско изследване върху историята на индоевропей-

ските езици. – VІ, 1982, No 2, с. 114–116. 1620. Славова, Татяна. Втора част на фототипното издание на Добромировото еван-

гелие. – ХІХ, 1995, No 1, с. 114–116. 1621. Славова, Татяна. Изследване на лексиката на Историческата палея. – ХХ, 1996,

No 1, с. 118–120. 1622. Славова, Татяна. Член-кореспондент проф. Иван Добрев на 60 години. – ХХІІ,

1998, No 3, с. 109–115. 1623. Славова, Татяна. Старобългарският превод на книгите от Стария завет – едно но-

во начало. – ХХIV, 2000, No 1, с. 112–116. 1624. Славова, Татяна. Една дълго чакана книга. – ХХIV, 2000, No 2, с. 120–124. 1625. Славова, Татяна. Ценно издание на славянския превод на Пандектите на Никон

Черногорец. – ХХV, 2001, No 3, с. 121–125. 1626. Славова, Татяна. Българската традиция през вековете в преводите на Еван-

гелието. – ХХVІІ, 2003, No1, с. 111–114.

69

1627. Славова, Татяна. Юбилеен сборник в чест на проф. Румяна Павлова. – ХХVІІ, 2003, No3, с. 105–111.

1628. Славова, Татяна. Нова старобългарска граматика. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с. 126–128. 1629. Славова, Татяна. Първо издание на Книгата на пророк Иезекиил в средновековна

славянска версия. – ХХVІІІ, 2004, No 3, с. 112–118. 1630. Славова, Татяна. Издание и изследване на Севастияновия сборник. – ХХІX,

2005, No 2, с. 85–88. 1631. Славова, Татяна. Нетрадиционно за глаголицата. – ХХІX, 2005, No 3, с. 115–120. 1632. Славова, Татяна. Остромировото евангелие и глаголицата в нова светлина. –

ХХXVII, 2013, No 2, с. 111–117. 1633. Славова, Татяна. Първо пълно издание на старобългарското Учително евангелие

на Константин Преславски. – ХХXVII, 2013, No 4, с. 103–108. 1634. Славова, Татяна. Ново текстологическо и извороведско изследване на колекция-

та „Златоструй“. – ХХХVІІІ, 2014, No 2, с. 112–116. 1635. Славова, Татяна. Сборник, посветен на две кирило-методиевски годишнини. –

XXXIX, 2015, No 4, 87–91. 1636. Славова, Татяна. Уникално издание с изследване на Симеоновия сборник (по

преписа от 1073 г.) и неговите гръцки извори. XL, 2016, No 1, c. 102–110. 1637. Смядовски, Стефан. Първо издание на Венецианския Нов завет. – ХVІІ, 1993, No

1, с. 110–113. 1638. Смядовски, Стефан. Ново българско изследване върху Средновековието на Вар-

дарска Македония. – ХХ, 1996, No 2, с. 135–138. 1639. Смядовски,Стефан. Издание на старобългарски надписи. – ХХІІІ, 1999, No 3, с.

112–116. 1640. Сотиров, Георги. Новый труд об этногенезе славянских народов. – VІІ, 1983, No

1, с. 101–104. 1641. Станилов, Станислав. Нов тип за концепиране на изкуството в старобългарската

култура VІІ–Х в. – ХХІІІ, 1999, No 2, с. 112–115. 1642. Станишева, Дина. Проф. Иван Леков. – ІІІ, 1979, No 1, с. 107–108. 1643. Станков, Ростислав. Вклад в древнеболгарскую лексикографию. – ХV, 1991, No

2, с. 97–99. 1644. Станков, Ростислав. Ценен извор за палеославистиката. – ХVІІІ, 1994, No 4, с.

125–126. 1645. Станков, Ростислав. Ценный лексикографический источник. – ХІХ, 1995, No 2,

с. 107–109. 1646. Станков, Ростислав. Пътят на учения (Рyмяна Павлова на 75 години). – ХХХII,

2008, No 2, c. 116–121. 1647. Станков, Ростислав. In memoriam. Румяна Павлова. – ХХХV, 2011, No 4, с. 81–

82. 1648. Станков, Ростислав. Ветхозаветная история в славянских переводах с

греческого: первое издание второго перевода Исторической палеи. – XLI, 2017, № 3, с. 113–116.

1649. Станчев, Красимир. Ораторската проза на българското средновековие. – VІІ, 1983, No 4, с. 118–119.

1650. Станчев, Красимир. Проблемите на ръкописната книга в балканистичен аспект. – VІІІ, 1984, No 1, с. 118–120.

1651. Станчев, Красимир. Поглед към духовния живот на средновековния българин. – Х, 1986, No 2, с. 116–118.

1652. Станчев, Красимир. Някои уточнения относно историографските съчинения на Петър Богдан Бакшич. – ХХІІ, 1998, No 2, с. 128–132.

70

1653. Станчев, Красимир. Професор Рикардо Пикио на 75 години. – ХХІІ, 1998, No 4, с. 111–114.

1654. Станчев, Красимир. Ярко присъствие в славистичната наука (Проф. Александър Наумов на 60 години). – XXXIII, 2009, No 2, 79–84.

1655. Стемпняк-Минчева, Ванда. Екзарховият „Шестоднев“ в новобългарски превод. – ІХ, 1985, No 1, с. 134–137.

1656. Стемпняк-Минчева, Ванда, Георги Минчев. Микрофишово издание на Църко-лежкия апостол – среднобългарски паметник от ХІІІ в. – ХІ, 1987, No 3, с. 124–128.

1657. Стемпняк, Ванда. Балкански черти в старобългарския език. – ХІІІ, 1989, No 3, с. 119–121.

1658. Стемпняк-Минчева, Ванда. Краков – люлка на кирилското книгопечатане. – ХVІІІ, 1994, No 3, с. 99–101.

1659. Стемпняк-Минчева, Ванда. In memoriam проф. Йежи Русек. – XXXIX, 2015, No 1, c. 94–97.

1660. Стефанов, Павел.Принос към южнославянската агиография. – ХІV, 1990, No 3, с. 111–113.

1661. Стефанов, Павел. Нова монография за литургически паметници от Арбанаси. – ХХХII, 2008, No 3, c. 122–124.

1662. Стойкова, Ана. Новая серия в области палеославистических исследований. – ІХ, 1985, No 2, с. 127–131.

1663. Стойкова, Ана. Литературната медиевистика на Х международен конгрес на сла-вистите. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 124–126.

1664. Стойкова, Ана. Ново издание на Пространното житие на св. Методий. – ХVІ, 1992, No 4, с. 105–108.

1665. Стойкова, Ана. Втори интердисциплинарен колегиум по стара българска ли-тература в памет на акад. Петър Динеков. – ХІХ, 1995, No 1, с. 128–135.

1666. Стойкова, Ана. За Лиляна Грашева. – ХХI, 1997, No 4, с. 113–119. 1667. Стойкова, Ана. Ново изследване върху съчиненията от въпроси и отговори в ста-

робългарската литература. – ХХІX, 2005, No 2, с. 97–105. 1668. Стойнев. Анани. Петият том на Кирило-Методиевските студии. – ХV, 1991, No

3, с. 110–112. 1669. Стоянов, Стоян. Новый учебник по стороболгарскому языку. – ІІІ, 1979, No 1, с.

91–96. 1670. Стоянова, Грета, Анета Маринова. Международен симпозиум „Кирило-Мето-

диевите ученици в България“, Шумен, 26–27 октомври 2001 г. – ХХVІ, 2002, No 2, с. 119–120.

1671. Тасева, Лора, Мария Йовчева. Компютърна обработка на средновековни славян-ски ръкописи. – ХХ, 1996, No 1, с. 121–127.

1672. Тасева, Лора. Старобългаристиката като точна наука (Екатерина Дограмаджиева на 65 години). – ХХІІ, 1998, No 2, с. 116–120.

1673. Тасева, Лора. Многоаспектен лексиколожки ракурс към славянската текстова традиция на паренесиса на Ефрем Сирин. – ХХІІІ, 1999, No 4, с. 112–117.

1674. Тасева, Лора. От грандиозния книжовен проект на ХVІ-то столетие към вековната история на славянската православна литература. – ХХVІ, 2002, No 1, с. 117–121.

1675. Тасева, Лора. Диалозите на Псевдо-Кесарий през погледа на филолога-славист. – ХХХI, 2007, No 1, c. 87–92.

1676. Тасева, Лора. Славянските езици, писменост и книжнина в диахронен и синхро-нен план (Роланд Марти на 60 години). – ХХXVII, 2013, No 2, с. 97–110.

71

1677. Тематика ХV Международного съезда славистов (1–10 сентября 2013 г., Минск, Беларусь). – ХХХV, 2011, No 2, с. 94–96.

1678. Темчин, Сергей. Продолжение Ягичева труда. – ХХ, 1996, No 2, с. 139–141. 1679. Темчин, Сергей. Греческо-славянский конкорданс к древнейшим спискам сла-

вянского Евангелия. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 111–119. 1680. Тименова, Златка, Георги Христовски. От мисия към месианство? – XXXVIII,

2014, No 4, с. 94–102. 1681. Тодоров, Андрей. Важно изследване по славянска историческа акцентология. –

ХVІІІ, 1994, No 1, с. 108–109. 1682. Томова, Елена. Международен научен форум за Григорий Цамблак. – ІХ, 1985,

No 3, с. 124–129. 1683. Томова, Елена, Дарина Караджова. Проблемите на старата българска литература

на Втория международен конгрес по българистика. – Х, 1986, No 4, с. 92–94. 1684. Томова, Елена. Изкуството на старобългарското слово през ХІІІ век. – ХІІІ, 1989,

No 3, с. 115–118. 1685. Томова, Елена. Кирило-методиевски четения в Софийския университет. – ХІV,

1990, No 4, с. 119–121. 1686. Томова, Елена. Лев Алескандрович Дмитриев. – ХVІІ, 1993, No 2, с. 121–124. 1687. Томова, Елена. In memoriam академик Франц Якопин (1921–2002). – ХХVІІ,

2003, No3, с. 101–104. 1688. Тончева, Елена. „Йоан Кукузел – живот, творчество, епоха“. – ІV, 1980, No 4, с.

122–128. 1689. Тончева, Елена. Най-ранни нотирани песнопения за св. Кирил и Методий – опит

за музикално-теоретичен анализ. – ХVІІІ, 1994, No 2, с. 115–118. 1690. Тончева, Христина. Нов ценен принос към проучването на славянските

евхологии. – XLI, 2017, No 1, c. 97–101. 1691. Тотев, Тотю, Цветанка Янакиева. Юбилей на унгарска палеославистика. – ХХV,

2001, No 4, с. 121–122. 1692. Тотоманова, Анна-Мария, Татяна Славова. Нова граматика на старобългарския

език. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 103–109. 1693. Тотоманова, Анна-Мария. Принос в изследването на палаталните съгласни в

славянските езици (ХІ–ХІІ в.). – ХVІІ, 1993, No 2, с. 143–145. 1694. Тотоманова, Анна-Мария. Лексикографски принос към изучаването на Климен-

товите слова. – ХІХ, 1995, No 3, с. 126–128. 1695. Тотоманова, Анна-Мария. Петър Илчев (1927–1995). – ХІХ, 1995, No 1, с. 112–113. 1696. Тотоманова, Анна-Мария. Самобитен български учен. – ХХVІІІ, 2004, No 1, с.

113–116. 1697. Тотоманова, Анна-Мария. 1100 години от смъртта на свети Наум Охридски. –

ХХXVI, 2012, No 2, с. 79–85. 1698. Тотоманова, Анна-Мария. Нов поглед върху рецепцията на Григорий Палама в

славянския свят. – ХХХVІІІ, 2014, No 3, с. 73–81. 1699. Тотоманова, Анна-Мария. Бисерка Пенкова само на 60 години. – XXXIX, 2015,

No 2, c. 110–113. 1700. Трифонова, Ива, Маргарет Димитрова. За Йов и София, или за новата книга на

Искра Христова. – ХХХI, 2007, No 4, c. 113–118. 1701. Трифонова, Ива. Цар-Самуилова България и положението в Югоизточна Европа

през погледа на съвременната византинистика и медиевистика. – XL, 2016, No 2, c. 93–104.

72

1702. Узунова, Десислава, Маргарет Димитрова. Конференция, посветена на средновековни и постсредновековни наративи за чудеса на Богородица в различни езикови и културни традиции. – XLI, 2017, No 2, с. 106–112.

1703. Узунова, Елена. Българският шестнадесети век. – ХІХ, 1995, No 1, с. 122–127. 1704. Федер, Уилям. Превод и традиция в православното славянство. – XXXIII, 2009,

No 1, c. 99–102. 1705. Филипова, Галина. Научная сессия, посвященная 220-летию „Истории славено-

болгарской“. – VІІ, 1983, No 1, с. 106–107. 1706. Филипова, Галина. Нова проява на българо-италианското научно сътрудни-

чество. – VІІІ, 1984, No 4, с. 120–121. 1707. Филипова, Галина, Славия Бърлиева. Международна конференция за славянско-

то ръкописно наследство в Рилския манастир. – ІХ, 1985, No 1, с. 120–123. 1708. Филипова, Галина. Честване на Методиевата годишнина във ФРГ. – ІХ, 1985, No

4, с. 122–125. 1709. Филипова, Галина. Международна конференция за славянските ръкописи. – ХІІІ,

1989, No 3, с. 122–125. 1710. Филипова, Галина. Проблемите на старата българска култура на Х междунаро-

ден конгрес на славистите. – ХІІІ, 1989, No 1, с. 127–128. 1711. Филипова, Галина. Библията в средновековната култура на православните сла-

вяни. – ХVІІ, 1993, No 4, с. 139–141. 1712. Харалампиев, Иван. За Евтимиевата реформа – с хипотези без факти. – ХХІІІ,

1999, No 1, с. 108–112. 1713. Харалампиев, Иван. Чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева (18.I.1920–

25.VIII.2012). – ХХXVII, 2013, No 1, с. 118–121. 1714. Хейл, Франтишек. Значителен успех на българската историография. – ІІІ, 1979,

No 4, с. 85. 1715. Христова, Боряна. Ценно издание на Българската археографска комисия. – VІІІ,

1984, No 4, с. 122–123. 1716. Христова, Боряна. Принос в българската археография. – Х, 1986, No 2, с. 113–115. 1717. Христова, Боряна. Б памет на Ан Пенингтън. – ХІІІ, 1989, No 4, с. 111–113. 1718. Христова, Боряна. Първи каталог на ръкописните съкровища от Московския

държавен архив. – ХVІ, 1992, No 2, с. 142–144. 1719. Христова, Боряна. Българският петнадесети век. – ХVІІ, 1993, No 1, с. 114–116. 1720. Христова, Веселка. Кръгла маса „1000 години от покръстването на Киевска Ру-

сия“. – ХІІІ, 1989, No 2, с. 128–129. 1721. Христова, Искра. Нов значителен принос към Климентовата проблематика. –

ХV, 1991, No 1, с. 120–121. 1722. Христова, Искра. Нов принос в изследването на старобългарския превод на

трите основни библейски богослужебни книги. – ХV, 1991, No 4, с. 104–106. 1723. Христова, Искра. Константин Костенечки в новобългарски превод. – ХІХ, 1995,

No 2, с. 110–112. 1724. Христова, Искра. Енциклопедия на славянския бит. – ХХІІ, 1998, No 1, с. 123–124. 1725. Христова, Искра. Десет години без Петър Илчев. – ХХІX, 2005, No 1, с. 107–110. 1726. Христова, Искра. Славянската химнография – постижения и проблеми на ней-

ното изследване. – ХХХII, 2008, No 1, c. 82–100. 1727. Христова, Искра. Кръгла маса „Западна България и източните славяни“. –

ХХХII, 2008, No 2, c. 126–132. 1728. Христова-Шомова, Искра. Вараждински апостол. – ХХХI, 2007, No 3, c. 90–97. 1729. Христова-Шомова, Искра. Mедиевистът в зряла възраст – Красимир Станчев на

60 години. – XXXIII, 2009, No 1, c. 68–77.

73

1730. Христова-Шомова, Искра. Достоен продължител на традициите на виенската славистика: Йоханес Райнхарт на 60 години. – ХХХV, 2011, No 3, с. 125–131.

1731. Христова-Шомова, Искра. Новаторско изследване в областта на старобългарския синтаксис. – ХХXVII, 2013, No 2, с. 118–122.

1732. Христова-Шомова, Искра. Библиотека „Отец Неофит Рилски“.– ХХXVII, 2013, No 4, с. 96–102.

1733. Христова-Шомова, Искра. Образцово съвременно издание на История славяно-българска. – ХХХVІІІ, 2014, No 1, с. 106–110.

1734. Христова-Шомова, Искра. Към Витлеем ума си да насочим. – ХХХІХ, No 1, c. 98–104.

1735. Хутянова, Яна. Шимон Ондруш на шестдесет години. – VІІІ, 1984, No 4, с. 130–131. 1736. Хърков, Стефан. Четири десетилетия в служба на „звучащата теология“ (Опит за

портрет на Елена Тончева). – ХХVІІ, 2003, No1, с. 100–107. 1737. Цанев, Цанко, Мария Тихова, Дочка Владимирова-Аладжoва. Великопреславски

научен събор. – ХVІІІ, 1994, No 1, с. 110–114. 1738. Цейтлин, Раля. Ценное исследование в области славянской лексикологии. – ХХ,

1996, No 1, с. 115–117. 1739. Цибранска, Марияна. Нов принос в проучването на църковноюридическата

книжнина. – ХХІІІ, 1999, No 3, с. 103–112. 1740. Цибранска, Марияна. Ново издание на български писмен паметник от ХІІ век. –

ХХVІ, 2002, No 3, с. 105–108. 1741. Цибранска-Костова, Марияна, Елка Мирчева. Проблемът за лексикалните

моравизми в старобългарския език. – XLI, 2017, № 3, с. 107–112. 1742. Цигова, Бойка. Ново постижение на японската славистика. – Х, 1986, No 2, с.

119–120. 1743. Цойнска, Ралица. Значителен труд за българския книжовен език през ХVІІ в. –

ХІ, 1987, No 3, с. 113–117. 1744. Цойнска, Ралица. Опит за нова концепция на историята на българския книжовен

език. – ХІV, 1990, No 2, с. 105–107. 1745. Чейка, Мирек. „Български език“ у Ян Блахослав. – VІІ, 1983, No 1, с. 105. 1746. Чекова, Илиана. Святой Евстафий Плекида в средневековой славянской традиции. –

ХХХІХ, 2015, No 3, с. 97–103. 1747. Черторицкая, Татьяна. Берлинский сборник. – ХІV, 1990, No 2, с. 108–111. 1748. Чешмеджиев, Димо. Сто години от рождението на Франтишек Дворник. – ХVІІ,

1993, No 3, с. 115–117. 1749. Чолова, Цветана. Принос в изследването на средновековната култура на

България (ХІІІ–ХІV в.). – ХІ, 1987, No 1, с. 119–123. 1750. Чолова, Цветана. Нова антология за естествознанието в средновековна България.

– ХVІІ, 1993, No 2, с. 128–133. 1751. Шанова, Зоя. Международный семинар, посвященный изучению Библии. – ХV,

1991, No 2, с. 109–111. 1752. Шишкова, Любов. Второ издание на Мирославовото евангелие. – ХІV, 1990, No

4, с. 125–128. 1753. Шнитер, Мария. Международна конференция „Синай и Йерусалим като кръсто-

път между Изтока и Запада“. – ХХХV, 2011, No 3, с. 132–136. 1754. Шопов, Борис. Ново изследване за историята на възобновеното Българско царст-

во. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 89–92.

74

1755. Янакиева, Цветанка, Грета Стоянова. Ценен принос към изследването на мате-риалната и на духовната култура на Първото българско царство. – XXXIII, 2009, No 2, c. 85–92.

1756. Янева, Петя. Нова книга за православното славянство. – ХVІ, 1992, No 4, с. 109–112. 1757. Angelov, Bonjo. The Old Bulgarian Manuscript. – І, 1977, No 2, с. 85–98. 1758. Angelov, Dimitâr. Sources of Bulgarian History from the Middle Ages up to 1944. –

IV, 1980, No 4, с. 108–113. 1759. Angelov, Dimitâr. Wertvoller Bietrag der deutschen Bulgaristik. – ХV, 1991, No 2, с.

93–96. 1760. Angelov, Septemvri. Une réunion de travail de la Commission pour les manuscripts du

CIBAL. – IІІ, 1979, No 2, с. 96–98. 1761. Bakalova, Elka. A Contribution on to Contemporary Art Sciеnce. – V, 1981, No 1, с.

100–103. 1762. Barlieva, Slavia. Neue Ausgabe mittelalterliches historiographischen Werkes. – ХVI,

1992, No 1, с. 118–120. 1763. Bosilkov, Konstantin, Jurij Kabakèiev, Georgi Minèev. Wissenschaftliche Tagung

anlässlich des 1150-sten Geburtstags Konstantin-Kyrills. – I, 1977, No 4, с. 57–61. 1764. Bosilkov, Konstantin. Ein namhafter Bulgarist und Slavist. – VII, 1983, No 2, с. 105–107. 1765. Bujukliev, Ivan. Prof. Dr. Jan Stanislav. – II, 1978, No 2, с. 89–92. 1766. Bujukliev, Ivan. Sechzigjähriges Jubiläum Ivan Galabovs. – III, 1 979, No 1, с. 103–106. 1767. Christova, Iskra. A New Study of the Slavic Translation of the Apostolos. – ХХIV,

2000, No 2, с. 125–128. 1768. Danèeva, Anka. Konstantin Ireèek et la science historique bulgare. – III, 1979, No 4, с.

70–75. 1769. Delikari, Angeliki. Acta Heinz Miklas. – ХХХII, 2008, No 4, c. 96–104. 1770. Denkova, Lydia. Simposium „Bogomilisme et culture européene médiévale“. – ХV,

1991, No 4, с. 121–124. 1771. Dimitrov, Marin. Nouvelles informations concernant la vie des agglomérations en

Dobrudja (VIIe–XIe s.). – VII, 1983, No 4, с. 126–128. 1772. Dobrev, Ivan. Sprachwissenschaftliche Untersuchung des Altbulgarischen in deutscher

Sprache. – III, 1979, No 2, с. 86–88. 1773. Dogramadћieva, Ekaterina. Ivan Gälabov. – III, 1979, No 2, с. 99–100. 1774. Dogramadћieva, Ekaterina. A New, Collected Edition of Short Cyrillic Manuscripts. –

IV, 1980, No 1, с. 108–109. 1775. Dogramadћieva, Ekaterina. Eine erstmalige Lichtdruckausgabe des Apostolos von

Enina. – VIII, 1984, No 1, с. 126–127. 1776. Donèev, Nikolai. Le professeur Roger Bernard et l’ancienne littérature bulgare. – III,

1979, No 4, с. 64–69. 1777. Dћurova, Aksinija. Le plus ancien psautier illustré „Rédaction de monastère“. – III,

1979, No 2, с. 77–82. 1778. Eichler, Ernst. Wissenschaftliches Kolloquium über das Schaften August Leskiens. –

IV, 1980, No 4, с. 119–121. 1779. Filipova, Galina , Jurij Kabakèiev. Ein internationales Treffen der Historiker in Pam-

porovo. – V, 1981, No 2, с. 124–126. 1780. Georgiev, Emil. Conférence slaviste à Rome. – II, 1978, No 1, с. 100. 1781. Georgiev. Emil. Ein großer Wisseschaftler tschechischer Herkunft in Bulgarien. Zum

20. Geburtstag von Karel Škorpil. – III, 1979, No 3, с. 65–67. 1782. Gjuzelev, Vasil. Neue Untersuchung über den Aufstand der Aseniden. – III, 1979, No

4, с. 76–80.

75

1783. Gorbanov, Peter. Eine neuerschienene Monographie über Altthrakien. – I, 1977, No 4, с. 65–67.

1784. Huntley, David. The Meaning of Old Bulgarian òðüз©áüöü. – ХV, 1991, No 2, с. 102.

1785. Jovin, Mihala. An Examination of Gregory Camblak’s Ecclesiastical Career. – VI, 1982, No 1, с. 124–126.

1786. Kodov, Christo. Nouvelle revue slavistique. – I, 1977, No 1, с. 91–98. 1787. Kokoszko, Maciej. Symeon the Greatest. – ХХXVII, 2013, No 3, с. 85–88. 1788. Konev, Ilija. Wertvolles Werk über Kristo Pejkiæ. – III, 1979, No 2, с. 83–85. 1789. Kostadinova, Petja. The Genesis of Modern Bulgarian Language. – ХVI, 1992, No 3,

с. 94–96. 1790. Kujumdћieva, Svetlana. On the Translation of the Book on Early Medieval Notation

by C. Floros with Special Emphasis on Its Importance for the Study of Early Bulgarian Orthodox Chant – ХХХ, 2006, No 3, с. 107–115.

1791. Kujumdzieva, Svetlana. The Catalogue of Greek Musical Manuscripts from St. Ca-therine’s Monastery on Mount Sinai. – ХХХV, 2011, No 1, с. 90–97.

1792. L’Hermitte, René. Andre Vaillant. – II, 1978, No 2, с. 88–89. 1793. Meèev, Konstantin. Das Werk Kyril’s und Method in der Schätzung August Leopold

Schlözer’s. – I, 1977, No 2, S. 56–62. 1794. Meèev, Konstantin. Ein großer Wissenschaftler auf dem Gebiet der Altbulgaristik. –

IV, 1980, No 1, с. 100–103. 1795. Meèev, Konstantin. Alexandâr Milev. – IV, 1980, No 2, с. 112–113. 1796. Miklas, Heinz. Ergebnisse und Perspektiven bei der Erfroschung der Kirchenslavisch-

Griechischen Übersetzungstheorie und Übersetzungspraxis. – IV, 1980, No 3, с. 98–111.

1797. Milev, Alexandâr. Russische Ausgabe des "Leben und Leiden des sündigen Sofroni". – II, 1978, No 3, с. 91–94.

1798. Miltenova, Anisava. Eine erste größere Ausgabe der bulgarischen Apokryphen in neu-bulgarischer Überteagung. – VII, 1983, No 3, с. 107–110.

1799. Minèeva, Angelina. Grammaire du vieux bulgare en langue francaise. – IX, 1985, No 1, с. 131–133.

1800. Minèeva, Angelina. Ein Biertag zur Erforschung der altbulgarischen Syntax. – IX, 1985, No 2, с. 124–126.

1801. Mladenov, Maksim. A Reference Book in Old Bulgarian. – III, 1979, No 1, с. 97–100. 1802. Nikolova, Bistra. Ein Beitrag zur Erforschung der mittelalterlichen bulgatischen Ge-

schichtsschreibung. – VIII, 1984, No 3, с. 106–110. 1803. Nikolova, Svetlina, Jurij Kabakèiev, Atanas Atanasov. Première conférence complexe

d’études bulgares. – III, 1979, No 3, с. 51–64. 1804. Ovèarov, Dimitâr. Zweite internationale Konferenz der Prabulgaristen. – ХI, 1987, No

2, с. 120–121. 1805. Popov, Georgi. Eine wertvolle Ausgabe eines bulgarischen Schriftdenkmals vom An-

fang des XII. Jh. – I, 1977, No 2, с. 97–102. 1806. Scatton, Ernest. Histori of Phonological Sistem of Old Bulgarian. – VI, 1982, No 2, с.

117–119. 1807. Sefterski, Rajko. A Remarkable Work in Proto-Bulgarian Studies. – V, 1981, No 2, с.

113–116. 1808. Simeonov, Boris. To the Problem of Proto-Bulgarian Elements in Hungarian. – VIII,

1984, No 4, с. 124–129. 1809. Smjadovski, Stefan. Neue Untersuchungen über Geschichte und Dialecte der bul-

garischen Sprache. – IV, 1980, No 2, с. 106–110.

76

1810. Sotirov, Georgi. Das Geistesleben der Slaven im frühen Mittelalter. – I, 1977, No 3, с. 79–89.

1811. Stanèev, Krasimir. Beschreibung dsr byzantinischen musikalischen Handschriften auf dem Athos. – II, 1978, No 2, с. 79–86.

1812. Stanèev, Krasimir. Distinguished Series of Medieval Studies. – IV, 1980, No 1, с. 110–115.

1813. Stanèev, Krasimir. Une édition critique du Récit „Des lettres“ de Èernorizec Hraber. – V, 1981, No 2, с. 117–119.

1814. Stefanov, Pavel аrchimandrite. First English Language Textbook on Paulicianism and Bogomilism – ХХIV, 2000, No 3, с. 124–126.

1815. Steinke, Klaus. Ein neuer Aspekt in der „Sprachreform“ des Euthymius? – III, 1979, No 4, с. 81–84.

1816. Stoinev, Anani. Ein Buch originellen Charakters. – VII, 1983, No 4, с. 120–122. 1817. Thomson, Francis J. The Old Bulgarian Translation of the Homilies of Ephraem

Syrus. – IX, 1985, No 1, с. 124–130. 1818. Thomson, Francis J. Patriarchs Euthymius of Tarnovo and Philotheus of Constan-

tinople and Liturgical Reforms in Fourteenth Century Bulgaria. – ХI, 1987, No 4, с. 116–119.

1819. Thomson, Francis J. The Myth of a Slavonic Translation of Pseudo-Nonnus’ Scholia Mythologia in Orationes Gregorii Nazianzeni. – ХVIII, 1994, No 3, с. 91–92.

1820. Vasilev, Vasil P. Ein wertvoller Beatrag zu dem historischen Wortbestand der bul-garischen Sprache. – I, 1977, No 3, с. 94–98.

1821. Vasilev, Vasil P. Erstes internationales Symposium über den Codex Suprasliensis. – I, 1977, No 4, с. 50–56.

1822. Zlatanova, Rumjana. Ein Kapitel Gesschichte der Slavistik in der BRD. – IV, 1980, No 2, с. 88–105.

СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. palaeobulgarica / … · 2 29. Професор Светломир...

Documents