shake hands nr.10

GOVERNMENT OF ROMANIA GOVERNMENT OF BULGARIA

EUROPEAN UNION

EUROPEAN REGIONALDEVELOPMENT FUND

Cross BorderCooperationProgramme

Common borders. Common solutions.

Shake handsShake hands SHAKE HANDSGetting together into success!

(continuare în pagina 3) (продължение от страница 3) editorial / уводна cтaтия

Numărul/брой 10 martie/април 2012

Proiectul „A Good Start”, finanţat de Uniunea Europeană, susţine accesul la educaţie şi asistenţă socială a peste patru mii de copii până la şase ani, locuind în şaisprezece localităţi din România, Ungaria, Macedonia şi Slovacia. Grupul ţintă vizează mai ales copii din familii de etnie romă şi familiile lor.

Organizaţii nonguvernamentale din diverse locaţii s-au reunit într-un parteneriat sustenabil, capabil să crească şi să îmbunătăţească gama de servicii adresate copiilor. „A good start” este dezvoltat şi implementat de Roma Education Fund şi trei parteneri internaţionali: Step by Step Association, Spanish Fundacion Secretariado Gitano şi Slovak Governance Institute, împreună cu câteva organizaţii nonguvernamentale care activează în domeniul incluziunii sociale şi educaţia copiilor romi în ţările vizate.

Proiectul s-a desfăşurat în perioada iunie 2010 - iunie 2012.

Educaţie şi sănătate fără bariere

A GOOD STARTПроектът „A Good Start”, финансиран от

Европейския съюз разглежда достъпа до образование и социална помощ на над 4000 деца до 6 години, живеещи в 16 населени места от Румъния, Унгария, Македония и Словакия. Целевата група се отнася най-вече до деца от ромски произход

Неправителствени организации от различни населени места се събраха в едно подкрепящо партньорство, способно да повиши и подобри гамата от услуги,отнасящи се до децата.

„A good start” e развит и внедрен от Roma Education Fund и трима международни партньори: Step by Step Association, Spanish Fundacion Secretariado Gitano и Slovak Governance Institute, заедно с няколко неправителствени организации,които работят в областта на социалната сфера и образованието на ромските деца в посочените страни.

Проектът се проведе в периода 2010-юни 2012.

Образование и здраве без бариери

RITUALURI DE PAŞTE - obiceiuri - - tradiţii -

ВЕЛИКДЕНСКИ РИТУАЛИВеликден е най-важният празник на христяните, празника известяващ

Възкесението на Христос, надмощието на живота над смъртта. Също така е един тезаур от комплексни

ритуали както при румънците, така и при българите съставени от обичаи и стари поверия.

обичаиТрадиции

DRUMUL VINULUI,UNDĂ VERDE

ПЪТЯТ НА ВИНОТО,ЗЕЛЕНА ВЪЛНА

CROSS BORDERCOOPERATION FAIRS

SVIŞTOVBătăliile trecute

ale cetăţii

Миналите биткина крепостта

СВИЩОВ

EUCITIZENSHIP

SHAKE HANDSGetting together into success!Shake handsShake hands

SHAKE HANDSGetting together into success!

Shake handsShake handsE-MAIL: [email protected]

WWW.SHAKEHANDSROMANIABULGARIA.EU

INFO EDITOR: INITIATIVA PENTRUCOOPERARE SI DEZVOLTARE INTERCOMUNITARAPRESIDENT: ADRIAN DUMITRACHEGENERAL EDITOR: DANUT UNGUREANU

CHIEF EDITOR: SORIN ANDRONICPROJECT MANAGER: CRISTINA RUSUCOORDINATORS: STEFAN KINOV, VESELIN YOTKOVBULGARIAN EDITOR: GALINA NIKOLOVA

DRUMUL VINULUI, UNDĂ VERDE

Tema nu este nouă, dar dezvoltarea Participanţii au abordat neconvenţional promovarea posibilităţilor de dezvoltare a viticulturii şi a vinificaţiei în regiunea realizarea unei interacţiuni în domeniul viticulturii şi vinificaţiei.transfrontalieră este expusă de data aceasta viticulturii şi în producţia de vinuri de calitate Partenerii identifică posibilităţile de prin responsabilităţile comune şi dorinţa de a superioară, promovarea lor. Pleven, Dolj, dezvoltare în regiunea transfrontalieră printr-etala produsele într-un mod unic, pe un Mehedinţi, Vidin şi Montana particularizează un studiu ce stabileşte:teritoriu mult mai mare - statele din UE. regiunea transfrontalieră prin identificarea şi * Situaţia actuală a viticulturii şi a

producţiei de vinuri.* Influenţa celor două sub-ramuri

asupra dezvoltării comunităţilor teritoriale.* Structura pe sorturi şi ce soiuri de vie

pot fi utilizate plenar de către parteneri.* În ce măsură s-a dezvoltat producţia

de vin şi ponderea în volumul schimburilor comerciale ale celor două ţări, respectiv ale celor cinci comunităţi teritoriale.

* Cum pot fi utilizate condiţiile de sol pentru adaptarea diverselor sorturi de vii caracteristice zonelor.

* Condiţiile de înfiinţare a unor masive viticole experimentale pe teritoriul districtului Pleven şi al judeţului Dolj pentru a-i ajuta pe producătorii de struguri şi de vin de calitate superioară.

PARTENERIAT PRIN RESPONSABILITĂŢI COMUNE

La început a fost prezentarea unei iniţiative de succes - muzeul vinului deja constituit în Kaylăka, Bulgaria.În scurtă vreme, a devenit o nouă abordare a sarcinilor comune ale partenerilor din proiectul “Drumul vinului“, conform programului de

cooperare transfrontalieră România - Bulgaria 2007 - 2013.

industriei viţei de vie şi a industriei vinului în zona de frontieră româno-bulgară.

* Titlul: „Drumul Vinului” * Perioada: 27.05.2011 - 27.11.2012* Obiectivul general: Dezvoltarea economică durabilă a * Partener leader: Asociaţia Română pentru Transfer

regiunii Dolj, Olt, Mehedinţi, Belogradcik, Montana, Pleven. Tehnologic şi Inovare - Dolj* Obiective specifice: Identificarea şi promovarea * Parteneri: “Universitatea din Craiova, Facultatea de

oportunităţilor în domeniul viticulturii şi serviciilor adiacente din Horticultură” – Dolj; Coaliţia Civică Balcanică – Vidin; Agenţia de zona menţionată; Planificarea unui proiect-pilot în domeniul Dezvoltare Regională şi Centrul de Afaceri 2000 – Montana; viticulturii, ca exemplu de bună practică pentru dezvoltarea Centrul Naţional pentru Servicii de Informaţii - Pleven

Reperele proiectului

Темата не е нова, но развитието на * Н а с то я щото п ол ож е н и е н а лозарството и производството на вино в лозарството и винопроизводството .транс-граничния регион са изложени този * Влиянието на тези два под-отрасъла върху път на общата отговорност и желание да развитието на териториалните общности.изложат на показ изделията по уникален * Структурата и на сортовете и начин, на една много по-голяма територия - видовете лозя могат да бъдат използвани от страните от ЕС. Участниците показаха по партньорите.безусловен начин реализирането на * В каква степен се е развило взаимодействие в областта на лозарството и винопроизводството и приноса в стойността производството на качествени вина, тяхното на търговския обмен на двете страни, подпомагане и развитие. Плевен, Долж, съответно на 5-те териториални общности.Мехединц, Видин и Монтана разделят транс- * Как могат да бъдат използвани граничния регион посредством иденти- условията на почвата за адаптиране на фицирането и подпомагането на възмож- различните винени сортове, характерни за ностите за развитие на лозарството и зоните.винопроизводството. * Ус л о в и я з а с ъ з д а в а н е н а

П а р т н ь о р и т е и д е н т и ф и ц и р а т експериментални лозарски масиви в област възможностите за развитие в транс- Плевен и окръг Долж за подпомагане на граничния регион, чрез проучване, което производителите на грозде и вино с най-разглежда: добро качество.

ПАРТНЬОРСТВО ЧРЕЗ ОБЩИ ОТГОВОРНОСТИ

ПЪТЯТ НА ВИНОТО,ЗЕЛЕНА ВЪЛНА

В началото бе представена една успешна инициатива - музеят на виното,вече построен в Кайлъка, България. За кратко време бяха разпределени общите задачи на партньорите от проекта ”Пътят на виното”, съгласно транс-граничната програма

за сътрудничество Румъния-България 2007-2013г.

Ориентировъчни знаци на проекта* Заглавие: „Пътят на виното”.* Главна задача: Трайното икономическо

развитие на региона Долж, Олт, Мехединц, Белоградчик, Монтана, Плевен.

* Специфични цели: Идентифициране и насърчаване на възможностите в областта на лозарството и граничните услуги в обявената зона; Планиране на пилотен проект в областта на лозарството,като пример за добра практика за развитието на лозарската и винена промишленост в граничната румъно-българска зона.

* Период: 27.05.2011 - 27.11.2012* Партньор – лидер: Румънска асоциация за

технологичен трансфер и новости – Долж* Партньори: „Университета от Крайова -

Факултет Градинарство и цветарство”; Балканска гражданска коалиция – Видин; Агенция за регионално развитие и Бизнес - Център 2000 - Монтана; Национален център за услуги и информации - Плевен.

2

editorial / уводна cтaтия

DĂNUŢ UNGUREANU

Дънуц Унгуряну

(continuare din pagina 1)

(продължение от страница 1)

E scris în firea oamenilor să-şi reia, de-a lungul vieţii, obiceiurile, tradiţiile, riturile care i-au întâmpinat la naştere, le-au însoţit intrarea în comunitate, bucuriile şi durerile, i-au întărit în ceasurile grele şi i-au ţinut împreună, le-au adus lumină în case. Bulgarii şi românii trăitori pe malurile Dunării, fluviu care, mai mult decât un hotar curgător, aduce el însuşi cu o viaţă de om, urmează la rândul lor aceeaşi matcă, împletind uneori unii cu alţii ceea ce le-au lăsat moştenire bunicii lor.

Nu numai colosalii arbori seculari ai ortodoxiei, temeinic înfipţi în rădăcinile lor dunărene susţin ţesăturile minunate ca nişte covoare vechi ale ritualurilor populare, între care, în acest miez de primăvară, cele prilejuite de Învierea Domnului Iisus au poposit iarăşi în inimile oamenilor. Nu numai sărbătorile sfinţilor, deopotrivă sfinţi şi la fel cinstiţi de români şi bulgari, nu doar nunţile, botezurile ori – la capătul îndepărtat al drumului, bocetul de înmormântare, dar şi obiceiurile nescrise ale cosaşului şi ale ciobanului, gesturile pescarului, cântecele îngânate de mamă pentru pruncul său, descântecul bătrânei, jocurile copiilor.

Pluteşte lin pe deasupra luncilor Dunării, pe ambele maluri, ca un abur fertil, o tradiţie matrice, care le învăluie pe toate celelalte, câte există, un mega-ritual, acela al ţinerii obiceiurilor, o încăpăţânare seculară de a face lucrurile aşa cum trebuie făcute, de a celebra ceea ce înalţă sufletul şi netezeşte căile.

RITUALURILE VIEŢII

Писано е в природата на хората да си възстановяват в течение на своя живот, обичаите, традициите, обредите, които ги съпровождат от раждането, които са ги съпровождали при влизането в общността, радостите и болките, укрепвали са ги в тежки часове и са ги събирали заедно, донасяли са им светлина в домовете. Българите и румънците, живеещи по бреговете на Дунава, една река, повече от течаща граница, им донася с един човешки живот същото това корито на реката, вплитайки понякога съдбите на едните с другите, в това, което са им завещали техните баби и дядовци.

Не само вековните колосални дървета на православието, солидно вплетени в техните дунавски корени, но и поддържащи чудесните тъкани като стари килими на народните ритуали, в средата на п р о л е т т а , с т а в а т п р и ч и н а з а Възкръсването на Господ Иисус, и пак намират подслон в човешките сърца. Не само празниците на светците, еднакво святи и еднакво почитани от румънци и българи, не само сватбите, кръщенията или - накрая, отдалечен от пътя на риданието, но и неописаните обичаи на косача и овчаря, движенията на рибаря, песните, изпявани от майките за тяхното дете, заклинанието на старицата, игрите на децата.

Носи се бавно над ливадите на Дунава, по двата бряга, като плодородно изпарение, една традиция от векове, която раздвижва всички други , док ато съществуват, един грандиозен ритуал, онзи на поддържане на обичаите, така, както трябва да се направят, да се чества това, което извисява душата и заглажда пътищата.

РИТУАЛИТЕ НА ЖИВОТА

sarul de educaţie şi de atitudinea părinţilor romi. Au fost colectate date privind participarea copiilor în şcoli şi rezultatele acestora, precum

Principalele caracteristici ce vizează şi participarea familiilor la diferite activităţi. educaţia copiilor romi în Europa şi pe care Informaţiile au fost introduse într-o bază de proiectul îşi propune să le analizeze sunt: date interactivă.

* Educaţia copiilor romi este deficitară, cu Procesul de formare a cadrelor didactice multe abandonuri şcolare. este una din activităţile majore ale proiectului.

* În ciuda încercărilor de incluziune S-a efectuat o analiză specifică a îmbunătăţirii socială, copiii care nu sunt de etnie romă proceselor de predare şi evaluare a copiilor părăsesc şcolile mixte. romi.

* Un număr foarte mare de copii de etnie ”Am fost de acord cu un rol de mentor, romă sunt marginalizaţi, chiar şi în şcolile fiindcă am înţeles că pot fi obţinute rezultate pentru copii cu dizabilităţi. pozitive prin cuprinderea unui număr de elevi în

* Educaţia şi îngrijirea primară pentru copiii activităţile extracuriculare. Prin exemplul meu, romi este esenţială pentru un bun start în viaţă. sunt probabil în măsură să demonstrez cel mai

Există o lipsă de date complete şi compa- bine că e posibilă o schimbare, că şi copiii de rabile ale cetăţenilor de etnie romă în regiunile etnie romă pot avea o viaţă mai bună, trebuie vizate de proiect. De aceea, partenerii au numai să dorească să fie ajutaţi” – a declarat dezvoltat un instrument de evaluare şi Mariann Koka, unul dintre mentorii participanţi asistenţă a comunităţii rome, ONG-urile efec- la proiect.tuând cercetări pe servicii de îngrijire timpurie „A good start” este un succes în demola-şi servicii de dezvoltare, în fiecare localitate rea barierelor, cu rezultatul că din ce în ce mai inclusă. Studiul a fost conceput pentru a capta mulţi copii au acces la educaţie şi servicii de informaţii bazate pe realităţile din familiile sănătate.rome, oferind o perspectivă legată de nece-

гайки перспектива, свързана с необходимостта от образование и отношението на ромските родители. Бяха събрани данни относно участието на децата в училищата и техните Главните характеристики, отнасящи се резултати, както и участието на семействата до образованието на ромските деца в Европа и в различни инициативи. Информациите бяха които проектът си предлага да анализира са:въведени в интерактивна база - данни.* Образованието на ромските деца е

Процесът на формиране на педагоги-дефицитно, с много отсъствия от училище.ческите кадри е една от главните дейности по * Въпреки опитите за социално проекта. Извършен бе специфичен анализ на включване, децата, които не са от ромски подобряване на процесите на предаване и произход, напускат смесените училища.усвояване от ромските деца.* Един голям брой деца от ромски

”Бях съгласен с ролята на ментор, тъй произход са изоставени, даже и в училищата за като разбрах,че могат да бъдат постигнати деца с увреждания.положителни резултати посредством * Образованието и първичната грижа за привличането на ученици в извънучебните ромските деца е съществена за един добър дейности. Чрез моя пример, може би съм в старт в живота.

Има липса на данни – пълни и сравними, на състояние да покажа най-добре, че е възможна гражданите от ромски произход в посочените в промяна, че и децата от ромски произход проекта региони. Затова партньорите м огат да имат един по-добър живот, трябва създадоха инструмент за оценяване и помощ на само да желаят да бъдат подпомогнати” - ромската общност, НПО-тата извършиха заяви Мариан Кока, един от менторите, проучвания за услуги относно временно обгри- участници в проекта.

„A good start” e успех в събаряне на жване и развитие, във всяко включено населено бариерите и резултатът е в това, че все повече място. Проучването бе започнато, за да се деца имат достъп до образованието и наберат информации, базиращи се на здравните услуги .реалностите в ромските семейства, предла-


A GOOD START

3

şoare de-a lungul care va prezenta unele aspecte generale zonei transfrontaliere cu privire la desfăşurarea târgurilor.dintre România – * Fair Catalog – catalogul fiecărei Bulgar ia . Această expoziţii.reţea îşi va aduce * Fair News – o publicaţie care include contribuţia, în final, la interviuri realizate cu participanţii, vizitatorii creşterea nivelului şi organizatorii.cooperării umane şi * Pagina de internet a proiectului.economice în zonă. * Materiale de informare şi publicitate.

În acelaşi timp, Prin organizarea celor patru târguri, CBC FAIRS va întări proiectul CBC FAIRS va contribui la cooperarea transfron- crearea unei reţele viabile între partenerii talieră prin promo- de proiect, mediul de afaceri local şi varea unei imagini şi regional, comunităţile din ambele ţări, cu identităţi regionale, scopul de a promova şi a creşte nivelul prin intermediul unei investiţiilor străine în zonă şi de a creşte

Realizatorii proiectului şi-au propus serii de târguri transfrontaliere în domeniile: nivelul economico–social al regiunii.ca obiectiv general să ofere IMM-urilor din construcţii, agricultură şi turism. De asemenea, prin întâlnirile directe zona transfrontalieră un mod profesionist O mie de vizitatori la orizont care se vor organiza între IMM-uri şi de a-şi dezvolta afacerea, prin crearea unui Prin implementarea acestui proiect, potenţialii investitori, dintre IMM-uri şi cadru pentru promovarea şi marketingul partenerii îşi propun să atingă următoarele publicul larg, târgurile vor colecta şi produselor şi serviciilor. rezultate: disemina informaţii cu privire la resursele

Proiectul este implementat de CCMP * Patru târguri specializate: două în umane, investitori şi vizitatori, contribuind Europroject, în parteneriat cu Camera de domeniul construcţiilor, în România şi în acest fel la o mai bună cooperare în Comerţ şi Industrie Ruse şi Camera de Bulgaria, unul în domeniul turismului (în zonă.Comerţ şi Industrie Vratsa şi se desfăşoară Bulgaria) şi un altul în domeniul pe o durată de optsprezece luni. agriculturii (în România).

Obiectivele specifice le „Cross Border *Opt seminarii de informare.Cooperatio Fairs” sunt: * Două sute patruzeci de

* Întărirea cooperării dintre Între- expozanţi vor participa la prinderile Mici şi Mijlocii din România şi târgurile organizate. Se scon-Bulgaria. tează pe prezenţa a circa o mie

* Susţinerea dezvoltării economice de vizitatori.din zonă. * Patru misiuni economice.

* Colectarea şi diseminarea de * ”Trade and Fair Cross informaţii. Boder Magazine” – o revistă

CBC FAIRS este, de fapt, o reţea specializată, În paginile căreia mobilă de târguri, concepută să se desfă- vor fi promovaţi expozanţii şi

Afaceri dezvoltate profesionist

CROSS BORDER COOPERATION FAIRS

Реализаторите на проекта са си Чрез внедряването на този проект, създаването на жизнеспособни мрежи между предложили като главна цел да предложат на партньорите си предлагат да достигнат партньорите по проекта, местната и МСП - тата от транс - граничната зона следните резултати: регионална бизнес-среда, общностите от професионален начин да развиват бизнеса, * Четири специализирани изложби: две двете страни с цел утвърждаване и чрез създаването на рамка за развитие и в областта на строителството, в Румъния и повишаване нивото на чуждестранните маркетинг на изделията и услугите. България,една в областта на туризма (в инвестиции в зоната и подобряване на

Проектът е имплементиран от ККМП България) и друга – в областта на селското социално-икономическото ниво на региона.Европроект, в партньоорство с Търговско - стопанство (в Румъния). Също така, чрез преките срещи, които индустриалната камера в Русе и Търговско - * Осем информационни семинара. ще се организират между МСП и индустриалната камера във Враца и се потенциалните инвеститори,между МСП и * Двеста и четиридесет изложители ще провежда за период от 18 месеца. широката аудитория, изложенията ще участват в организираните изложения. На

Специфичните цели на „Cross Border около 1000 посетители им е отказано съберат и разпространят информация Cooperation Fairs” са: присъствие. относно човешките ресурси, инвеститорите и

посетителите, допринасяйки по този начин за * Заздравяване на сътрудничеството * Четири икономически мисии.по-добро сътрудничество в зоната .между Малките и средни предприятия от * ”Trade and Fair Cross Boder Magazine”

Румъния и България. – специализирано списание, на страниците на * Поддържане на икономическото което ще бъдат подпомогнати

развитие в зоната. изложителите, които ще предс-* Събиране и разпространение на тавят някои основни аспекти за

информации. провеждане на изложенията.CBC FAIRS е, фактически, мобилна * Fair Catalog – каталог за

мрежа от изложения, замислена да действа по всяко изложение .продължение на транс-граничната зона между * Fair News – публикация, Румъния-България. Тази мрежа ще допринесе която включва интервюта, до повишаване нивото на човеш-кото и реализирани с участници, икономическо сътрудничество в зоната. посетители и организатори

В същото време, CBC FAIRS ще * Интернет-страница на заздрави транс-граничното сътрудничество проекта.чрез утвърждаване на регионалния образ и * И н ф о рм а ц и о н н и и идентичност, посредством серия от транс- рекламни материали.гранични панаири в областите: строителство, Чрез организирането на селско стопанство и туризъм. тези четири изложения, проектът

Хиляда посетители на хоризонта CBC FAIRS ще допринесе до

Професионално развити дейности

CROSS BORDER COOPERATION FAIRS


4

зона с повишен потенциал разглеждат и корелация на мерките за на развитие ще привлича създаване на институционално ниво важни ресурси от сектора сътрудничество и развитие в туристическата на частните инвестиции в област, заедно с други инициативи за страната или чужбинаи ще п од о б р я в а н е н а т р а н с - г р а н и ч н ат а о п р е д е л и б л а г о р а з - инфраструктура от местен и регионален положението на частните интерес, в рамките на една по - обширна инвеститори да „напоят” програма за развитие - за среден и дълъг финансово тази зона с цел период от време на инфраструктурата с транс развитие на собствените - гранично влияние.сделки.

Дейности на Центъра:Центърът, който се н а м и р а в о б щ и н а

Уточниха се две главни цели:Мангалия, окръг Конста-* Развитие на сътрудничеството и на нца, ще поддържа от

инфраструктурата на сделките, включително логистична гледна точка дейности по информация за сделките и дейността на заинте-туристиче ски дейно сти, вписани в ресованите икономически Националната стратегия за развитие Има нужда от финансово „напояване” агенции, ще облекчава организирането на натуризма, която разглежда приоритетно Друга цел на проекта е да се подобри, да специфични прояви и ще доставя развитието на туристически оферти, се формализира и да се направи постоянно специализирани услуги за оказване помощ издържащи на туристическия пазар, както и транс - граничното сътрудничество между ч р е з с п е ц и ф и ч н и д е й н о с т и . То з и развитието на дейности, които обхващат публичните и частните институции от окръг мултифункционален комплекс предлага по маркетинга и подпомагането.Констанца, Румъния и българската област този начин да предостави на всички

* Оползотворяване на туристическия Добрич. заинтересовани по същина с туристически потенциал с транс - гранично въздействие от Центърът за развитие на транс - профил пакет от цялостни услуги ,давайки Румъния и България, чрез корелация на граничния туризъм Румъния - България се ефикасност и съгласуваност на мерките за мерките за подпомагане на туристическите предлага като привилигирован събеседник в оказване на помощ, изработени за развитието дейности, които се извършват по брега на диалога с институциите в транс - граничната на туризма по брега на Черно море, Черно море в граничната зона Румъния - зона и в това си качество да управлява отнош- подразбирайки икономическото и социално България.енията с националните партньори или тези от развитие на разглежданата зона.

чужбина. Добре известен е фактът, че една В същото време дейностите по проекта

E nevoie de „irigaţii” financiare dispoziţia tuturor entităţilor cu profil turistic tare în domeniul turistic cu alte iniţiative de Un alt scop al proiectului este acela de interesate un pachet de servicii integrat, îmbunătăţire a infrastructurii transfrontaliere

a îmbunătăţi, a formaliza şi a permanentiza dând eficienţă şi coerenţă măsurilor de de interes local şi regional, în cadrul unui cooperarea transfrontalieră dintre instituţiile sprijin elaborate pentru dezvoltarea turis- program mai amplu de dezvoltare, pe publice şi private din judeţul Con- termen mediu şi lung, a infra-stanţa, România şi districtul bulgar structurii cu impact transfrontalier.Dobrich.

Centrul de Dezvoltare a Activităţile CentruluiTurismului Transfrontalier România - Bulgaria se propune ca interlocu- S-au stabilit două obiective tor privilegiat în dialogul cu institu- principale:ţiile din zona transfrontalieră şi va * Dezvoltarea cooperării şi a gestiona, în această calitate, infrastructurii de afaceri, inclusiv relaţiile cu parteneri naţionali sau acţiuni de informare în afaceri şi din străinătate. Este binecunoscut activităţi de turism, obiectiv faptul că o zonă cu potenţial de complementar măsurilor înscrise dezvoltare ridicat va atrage resurse în Strategia Naţională de Dez-importante din sectorul investiţiilor voltare a Turismului, ce are drept private din ţară sau străinătate şi va axă prioritară dezvoltarea unei determina disponibilitatea investi- oferte turistice competitive pe piaţa torilor privaţi de a „iriga” financiar de turism, precum şi dezvoltarea această zonă, în scopul dezvoltării activităţii implicite de marketing şi propriilor afaceri. promovare.

Centrul, aflat în municipiul * Valorificarea potenţialului Mangalia, judeţul Constanţa, va turistic cu impact transfrontalier din susţine din punct de vedere logistic activi- mului de pe litoralul Mării Negre şi, implicit, România şi Bulgaria, prin corelarea tatea agenţilor economici interesaţi, va dezvoltarea economică şi socială a zonei măsurilor de promovare a activităţilor facilita organizarea de manifestări specifice vizate. turistice ce se desfăşoară pe litoralul Marii şi va furniza servicii specializate de asistenţă În acelaşi timp, acţiunile proiectului Negre, în zona de graniţă România-prin activităţi specifice. Acest complex vizează şi corelarea măsurilor de creare a Bulgaria.multifuncţional îşi propune, astfel, să pună la cadrului instituţional de cooperare şi dezvol-

UN POL AL AFACERILOR EFICIENTECentrul de Dezvoltare a Turismului Transfrontalier România – Bulgaria

Proiectul “Centru de Dezvoltare a Turismului Transfrontalier România-Bulgaria”şi-a propus în principal îmbunătăţirea infrastructurii regionale de afaceri şi a accesibilităţii la un sistem informaţional

destinat nu numai prestatorilor, ci şi beneficiarilor de servicii turistice.

Център за развитие на транс-граничния туризъм Румъния - България

ЕДИН ПОЛЮС НА ЕФИКАСНИТЕ СДЕЛКИПроектът ”Център за развитие на транс - граничния туризъм Румъния-Българоия”

предлага главно подобряване на регионалната инфраструктура на сделките и на достъпа до информационна система, предназначена не само за извършителите, но и ползвателите на туристчески


5

dădeau de pomană decât după Paştele este cea mai impor- ce se sfinţeau la biserică, în

tantă sărbătoare a creştinismului, noaptea Învierii. De altfel, sărbătoarea celebrând Învierea lui ritualul preve-dea ca o parte din Hristos, biruinţa vieţii asupra toate acestea să rămână acolo. morţii. Este, de asemenea un tezaur Bucatele sfinţite erau adăugate de ritualuri complexe, atât la celor rămase acasă, pentru ca români, cât şi la bulgari, alcătuite binecuvântarea pe care o din obiceiuri şi credinţe străvechi. primiseră să se răsfrângă, prin

contact, şi asupra acesto-ra din urmă. După masa de Paşte,

Ouăle roşii sunt un simbol al resturile ospăţului nu se Învierii, prin culoarea lor, care este aruncau, ci se îngropau la culoarea sângelui lui Hristos. Mai rădăcina unui pom fructifer, cu târziu, s-au folosit şi alte culori şi s- credinţa că aces-ta va rodi, iar a împământen i t ca ob ice i gospodarul care-l îngrijea va încondeierea, cu modele dintre căpăta sănătate.cele mai frumoase, care fac din Ex i s ta de asemenea ouăle comune din gospodărie convin-gerea că apa în care s-au obiecte menite să încânte privirea. fiert sau au fost puse ouă roşii Românii le vopsesc fie în Joia, fie în a re p rop r i e tă ţ i mag i ce , Vinerea, fie în Sâmbăta din c u r ă ţ â n d , t r a n s m i ţ â n d Săptămâna Mare sau „a patimilor”. sâmbătă după intrarea în Postul Paştelui, frumuseţe şi sănătate. Acela

Tradiţia vine de la Vinerea Răstignirii. Sâmbăta Sfântului Teodor Tiron, numită popular care se scula primul în dimineaţa Paştelui punea Vrând ca paznicii lui Iisus să fie mai îngăduitori, şi… “Paştele cailor” sau Konski Velikden. Un un ou roşu în vasul cu apă şi se spăla pe faţă, Maria le-a adus ouă. Când a aşezat coşul lângă grup de bărbaţi, purtând păinişoare sfinţite la întâi el, apoi întreaga familie. Românii din cruce, ele s-au umplut de sânge, de la rănile biserică, se îndreaptă spre caii, înhămaţi la Oltenia, de pildă, aşezau oul în albia copilului celui răstignit, devenind roşii. Legenda spune căruţe. Ei rup pâinile în două şi le împart mic, ca să nu-l atingă nicio boală. Uneori, pe că, mergând să-şi întâmpine fiul, Maria le frăţeşte cu animalele. Apoi preotul iese şi lângă ou, în apă se punea şi o monedă de aur ori dăruia celor pe care-i întâlnea câte un ou, binecuvan-âtează caii, să fie sănătoşi şi să facă de argint. Cu siguranţă că rostul banilor era şi rostind „Hristos a înviat!”. De atunci, oamenii treabă bună împreună cu stăpânii lor. Această acela de a atrage bogăţia asupra casei, a spun, când ciocnesc, „Hristos a înviat!” şi sărbătoare e ţinută şi de români, în unele satele familiei.

În dimineaţa Paştelui, înainte de răsărit, oamenii se scăldau la râu, pentru a se purifica de rele, de toate făcăturile de peste an, pentru a intra curaţi în perioada care urma.

În noaptea Învierii, la întoarcerea de la biserică, românii ocoleau casa de trei ori, cu lumânarea aprinsă, pentru a o feri de foc, de trăsnete şi de boli. Uneori, lumânarea de la Înviere se păstra pentru a putea fi reaprinsă în clipe de primejdie ori stihie: la grindină, furtuni, inundaţii. La boală molipsitoare, se ocolea casa cu lumânarea aprinsă, rostindu-se formule de alungare a spiritelor purtătoare de boli.

Din cel dintâi aluat de pască, se prepara una pentru vaci, se sfinţea şi li se dădea ca să le ferească de boli şi să dea lapte mult. Restul se păstra, pentru a se adăuga, în fiecare sâmbătă de peste an, la hrana vitelor.

Pentru a feri animalele „de deochi”, oamenii le puneau pe frunte câţiva stropi din vopseaua roşie de la colorarea ouălor. Coji de „Adevărat a înviat!” de munte din Transilvania, tradiţia fiind ouă se puneau până şi în hrana porcilor, ca să-i cunoscută drept “Caii lui Sân-Toader”.ferească de boli.Bucate sfinţite, apă magică

Pasca şi cozonacii, care se pun pe masa de Potrivit obiceiurilor mai vechi, ouăle, Paşte, se împart pentru cei răposaţi ori sunt mielul, cozonacul şi pasca nu se mâncau şi nu se prezente în alte ritualuri, se coc sâmbăta. Aluatului de pască i se dă formă rotundă ori dreptunghiulară. Cozonacii, de asemenea sunt dreptunghiulari. Bulgarii obisnuiesc să prepare cozonacul de Paşte (kozunak) şi alţi colaci rituali specifici sărbătorii în Sâmbăta Mare.

Sacrificiul mielului simbolizează chiar jertfa lui Iisus. Modelul l-au constituit sacrificiile animale practicate de popoarele vechi, primă-vara ori la început de an. Se credea că divinitatea şi natura, întruchipate de energia şi de vitalitatea animalului, prindeau din nou viaţă.

Mielul se pregătea sâmbăta, iar oasele rămase după sortare nu se aruncau, ci se îngropau la rădăcina unui măr sau păr sănătos, pentru ca familia să fie bine peste an. Parte din carnea mielului se mânca la masa de Paşte, iar o alta se împărţea.

Trebuie amintit că vecinii românilor, bulgarii, sărbătoresc şi un alt ritual, în prima

Tradiţia ouălor roşii

Ocrotirea familiei şi a gospodăriei

Cozonacul, mielul, Paştele Cailor

RITUALURI DE PAŞTE - obiceiuri - - tradiţii -


6

Опазването на домакинството

и семейството

Традицията на червените яйца

Осветени храни, магическа вода

Козунака, агнето

олицетворени в енерги- едно червено яйце в съда с вода с

чността и жизнеността на която си измивал лицето, първо той и

животното са оживявали после цялото семейство. Румънците от

отново. Олтения, например, слагали едно яйце

в коритото на детето, за да не го Агнето се е приготвяло в достигат болести. Понякога до яйцето събота,а кокалите останали във водата се слагала златна или след сортирането не са се сребърна монета. Със сигурност изхвърляли а се заравяли до смисъла на парите бил да привлича корена на ябъл-ково или богатството към къщата и семейството. крушово дърво, за да бъде

добре семейството през Сутринта на Великден, преди

годината. Една част от изгрев слънце, хората се къпели в

агнешкото месо се ядяла на реката, за да се изчистят от злото, от

Великденския обяд, а всички нечистотии през годината, за

останалата се раздавала. да влязат чисти в следващия период.

Трябва да се припомни

че съседите на румънците,

българите, празнуват един В нощта на Възкресение, като се друг риуал, в първата събота връщали от църква, румънците селд влизането във Велик- обикаляли къщата три пъти, със

денските пости, съботата на Свети запалена свещ, за да я пазят от Червените яйца са символ на Теодор Тирон, наречена народно и.... пожари, удари и болести. Понякога

възкресението, чрез техния цвят, който ”Кон-ски Великден”. Една група мъже, свещта от Възкресение се пазела, за да е цвета на Христовата кръв. По-късно носещи осветени в църква хлябове се може да бъде запалена в моменти на са се използвали и други цветове с насочват към конете впрегнати в премеждия и стихии: градушки, бури, едни от най-хубавите модели, които каруци. Разчупват хлябовете на наводнения. При заразни болести, се правят от обикновени-те домашни половина и ги разделят по братски с обикаляла къщата със запалена свещ, яйца значими предмети радващи животните. След това излиза изричайки се думи прогонващи окото. Румънците ги боядисват в свещенникът и благославя конете, да духовете, носещи болести.четвъртък, петък или събота от бъдат здрави и да вършат работа От първото тесто за Паска се Великата седмица. Тради-цията идва от заедно със своите стопани. Този приготвяла и едно за кравите, Разпети петък. За да бъдат по- празник се отбелязва и от румънците,в осветявало се и им се давало да ги

снизходителни пазителите на Исус, н я к о и п л а н и н с к и с е л ц а в пази от болести и за да дават много Мария им е донесла яйца. Когато е Трансилвания, като традицията е мляко. Останалото се запазвало, за да поставила коша до кръста те се известна като „Конете на Сан-Тоадер”. се добавя, всяка събота до след-напълнили с кръвта от раните на ващата година в храната на телетата. разпънатия, ставайки червени. За да пазят животните „от уруки”, Според по-старите обичаи, яйца-Легендата гласи, че отивайки да хората им слагали на челата няколко та, агнето, козонакът и паската не са се посрещне сина си, Мария е раздавала капки от червената боя с която багрели раздавали за помен докато не са били на всеки който срещне по едно яйце, яйцата. Черупки от яйца се слагали и в осветени в църква, в нощта на казвайки думите: ”Христос Воскресе”! храната на прасетата, за да ги пазят от Възкресението. Също така риуалът От тогава, когато се чукват с яйца болести.предвижда една част от тях да останат хората казват „Христос Воскресе” и

в църквата. Осветените храни „Воистина воскресе”.

са били добавяни към тези

останали в дома, така че Паска и козунаците, които се б л а г о с л о в и я т а д а с е

слагат на масата на Великден се разпростарни чрез допир от раздават за починалите или едните на другите. След присъстват в други ритуали и се пекат Великденския обяд остатъ-в събота. Тестото за паска се прави в ците от храната на домакините кръгла или правоъгълна форма. не се изхвърляли а се заравяли Козунаците също имат правоъгълна до корена на плодно дърво, с форма. Българите са свикнали да вярата че то ще има реколта, а приготвят козунака за Великден и домакинът който го стопани-други специфични за празниците през сва ще бъде здрав. Великата седмица хлябове. Също така съществува

Заколването на агнето симво- поверие, че водата в която са лизира жертвата на Исус.Като пример врели или са били сложени са служили жертвоприношенията на червените яйца има магически животни, практикувани от древните свойства, прочиствайки и народи, през пролетта или в началото предавайки красота и здраве. на годината. Считало се е че Този който първи се събуждал божествеността и природата, сутринта на Великен слагал по

ВЕЛИКДЕНСКИ РИТУАЛИВеликден е най-важният празник на христяните, празника известяващ

Възкесението на Христос, надмощието на живота над смъртта. Също така е един тезаур от комплексни

ритуали както при румънците, така и при българите съставени от обичаи и стари поверия.

обичаиТрадиции


7

SVIŞTOV

turism şi a instituţiilor în vederea oferirii unor servicii turistice de calitate superioară, prin instruire şi consultaţii.

Proiectul prevede cercetarea şi analiza condiţiilor locale din regiune, studiu ce va crea baze de date ale operatorilor din turism şi site-ul de promovare a turismului. Se prevede şi editarea unui ghid turistic local.

Vor fi organizate turnee de promovare pentru jurnalişti, arheologi, istorici şi oameni de ştiinţă, o instruire flexibilă în domeniul turismului şi cursuri de vară în Bulgaria şi în România. Vor avea loc, de asemenea, două întâlniri de afaceri între firmele de profil din regiunea transfrontalieră, îmbunătăţindu-se astfel competenţele operatorilor locali şi ale altor grupuri interesate de dezvoltarea

În războiul ruso-turc (1806-1812), garnizoana Implementarea proiectului este reali- turismului. Regiunea Sviştov se bucură de turcească a capitulat, iar generalul Kamenski zată de Asociaţia pentru dezvoltare econo- atracţii turistice dintre care putem menţiona a ordonat incendierea oraşului.mică cu sediul la Sviştov (Bulgaria) în două.

Casa – Muzeu Aleko Konstantinovparteneriat cu Universitatea Maritimă din Cetatea KaletoCasa-muzeu “Aleko Konstantinov“ a Constanţa (Romania), Camera de Comerţ şi Aproape de centrul oraşului Sviştov, se

fost înfiinţată în 1926. Marele scriitor bulgar Industrie din Ruse (Bulgaria), Centrul de ridică ruinele unui castel, dezvăluind o vedere dăruieşte casa natală Primăriei din Sviştov, consultanţă şi management al proiectelor - incredibilă. După invaziile barbare, pe dealul pentru nevoile culturale ale oraşului. Aici, o Europroject din Slatina (Romania) şi Camera Kaleto (în arabă „kale” – fortăreaţă) a fost expoziţie interesantă prezintă cele mai de Comerţ şi Industrie din Pleven (Bulgaria). clădită această cetate. Potrivit cronicilor importante etape ale vieţii scurte, dar bogate Pe durata celor şaisprezece luni sunt otomane, în 1641 ea a fost cucerită de din punct de vedere social şi artistic, a lui urmărite trei obiective principale: voievodul muntean Vlad Ţepeş.Aleko Konstantinov. Au fost păstrate 1. Implementarea soluţiilor inovatoare Cea mai veche înregistrare a oraşului numeroase din obiectele sale personale, din şi a modelelor privind dezvoltarea stabilă pe Sviştov o găsim în Cronica lui Neşri. Se copilărie şi adolescenţă şi a fost restaurat termen lung a economiei. relatează că Ali Paşa a ajuns până la cetate şi interiorul casei, din a doua jumătate a 2. Consolidarea avantajelor compa- le-a cerut celor dinăuntru să i-o predea, dar ei secolului al XIX-lea. Printre cele mai rative ale regiunii prin îmbunătăţirea statutului au opus o rezistenţă îndârjită.valoroase exponate, se află expusă şi inima social şi economic al populaţiei. Oraşul a fost menţionat de jurnaliştii scriitorului!3. Adaptarea populaţiei, a firmelor de străini, în războiul austro-turc din 1787 - 1791.

Bătăliile trecute ale cetăţii

Proiectul „Promovarea turismului printr-un sprijin flexibil al afacerilor”, se derulează peteritoriul districtelor Veliko Tărnovo, Ruse şi Pleven din Bulgaria şi al judeţelor Constanţa şi Olt în România.

Имплементирането на про ект а е п р е д л а г а н е н а в и с о ко к ач е с т в е н и реализирано от Асоциацията за икономическо туристически услуги, посредством обучение развитие, със седалище в Свищов (България), в и консултации.партньорство с Морския Университет в Проектът предвижда проучване, Констанца (Румъния), Търговско-индустриалната изследване и анализ на местните условия на камера в Русе (България), Центърът за региона, проучване, което ще създаде база-консултации и менинджмънт на проектите - данни на туристическите оператори и сайт за Европроект в Слатина (Румъния) и Търговско - подпомагане и развитие на туризма. индустриалната камера в Плевен (България). Предвижда се и издаването на местен

В продължение на 16 месеца за туристически гид.времетраенето на проекта, са преследвани три Ще бъдат организирани насърчителни главни задачи: турове за журналисти, археолози, историци,

1. Внедряване на новаторски решения и научни работници, гъвкаво обучение в модели, относно отслабналото развитие на областта на туризма и летни курсове в икономиката за дълъг период от време. България и Румъния. Ще бъдат проведени

също така две бизнес-срещи между фирми от 2. Консолидиране на сравнителните същия профил от транс-граничния регион, с предимства на региона чрез подобряване на предадат, но те се противопоставили с яростна цел подобряване компетентността на местните социалния и икономиче ски статус на съпротива.оператори и на други заинтересо-вани групи за населението. Градът е бил споменат от чуждестранни развитието на туризма.3. Адаптиране на населението, на журналисти, в австрийско-турската война през

Свищовският регион се радва на туристическите фирми и на институциите към 1787-1791г. През руско-турската война (1806-туристически атракции, от които можем да 1812г.), турският гарнизон е капитулирал, а отбележим две. генерал Каменски е заповядал опожаряване на

Крепостта Калето града.Близо до центъра на град Свищов, се Къщата –музей”Алеко Константинов”

издигат руините на един замък, от където се Къщата-музей е била създадена през 1926 открива невероятна гледка. След година. Големият български писател подарява варварските нашествия, на хълма Калето родната си къща на Общината в Свищов, за (на арабски думата „кале” означава културни нужди на града. Тук, интересна крепост) е била изградена тази крепост. изложба представя най-важните етапи от Съгласно турските хроники, през 1641 краткия, но богат живот на Алеко Константинов, година, тя е била завзета от войводата на от гледна точка на социалното и художествено Мунтения - Влад Цепеш. естество. Запазени са многобройни лични

Най-старата регистрация на град предмети от детството и юношеството, бил е Свищов, намираме в Хрониката на Нешри. реставриран интериорът на къщата, от втората Представя се като Али Паша, той е стигнал половина на деветнадесетия век. Из между най-до крепостта, поискал е на тези от ценните експонати, се намира изложено и вътрешността на крепостта да им го сърцето на писателя!

Миналите битки на крепостта

СВИЩОВПроектът ”Развитие на туризма, посредством гъвкавата помощ на

търговията”, се провежда на териториите на областите Велико Търново, Русе и Плевен от България и окръзите Констанца и Олт в Румъния.


8

TINERII BULGARI IES LA RAMPĂ

Silistra – „Maratonul de lectură” şi jurnalul uriaş

Unul din cele mai lungi jurnale de lectură din Bulgaria a fost prezentat la Silistra în competiţia finală a iniţiativei naţionale „Maraton de lectură“. Jurnalul are o lungime de 150 de metri, şi fost expus printre vestigiile reşedinţei patriarhale din cadrul rezervaţiei arheologice naţionale „Durostorum – Drustur –Silistra“.

La ilustrarea şi scrierea jurnalului au participat peste 750 de persoane – copii, adolescenţi şi adulţi. Ei au citit un total de peste 1500 de pagini de literatură beletristică. Cele mai multe impresii de lectură sunt redate şi ilustrate pentru „Pippi ciorapul lung“, „Micul Prinţ“, clasici bulgari – Yordan Yovkov şi Elin Pelin, dar şi scriitori de talie mondială precum Dostoievski şi Tolstoi.

Fiecare dintre participanţii la alcătuirea jurnalui a notat titlul cărţii care l-a impresionat cel mai mult, o scurtă opinie cu privire la ea, precum şi ilustraţii adecvate subiectelor respective, acestea din urmă fiind realizate mai ales de către copii. „Maratonul de lectură“ s-a încheiat cu lectura unor fragmente din cărţi scrise în diverse limbi. Inclusiv în japoneză!

Dansatorii sportivi de la „Zoki”

Dansatorii de la clubul sportiv „Zoki“, din Veliko Tărnovo, au adăugat în vitrina cu trofee încă unul, câştigând marele premiu la cel de-al cincilea festival de dansuri artistice „Curcubeul de talente” de la Plovdiv. Competiţia pentru Cupa „Tracia” a fost organizată de către Federaţia Bulgară pentru disciplinele de Dansuri Sportive şi a adunat mai mult de 1400 de concurenţi din 23 de oraşe ale Bulgariei.Au participat şi 35 de reprezentanţi de la „Zoki“ cu un total de 51 de dansuri. Dansatorii din Veliko Tărnovo au câştigat locurile fruntaşe şi au luat Cupa “Tracia“ pentru cel mai bun club prezent la festival. Copiii şi tinerii de la „Zoki“ au câştigat şi dreptul de a reprezenta Bulgaria la Campionatul Mondial de Dansuri din Croaţia, precum şi sprijinul financiar din partea Federaţiei Bulgare pentru disciplinele de Dansuri Sportive.

Părinţii copiilor n-au rămas nici ei mai prejos, participând în cadrul festivalului la categoria „Relax“, şi au câştigat primul loc cu dansul „Să răsune - între tradiţie şi modernitate“. Coregrafia lor a inclus dansuri de la folclor prelucrat la salsa.

Impresionată de performanţele excelente ale celor din Veliko Tărnovo preşedinta federaţiei, doamna Kremena Şopova, a propus ca următorul Festival de Dansuri Artistice să se desfăşoare în vechea capitală, în octombrie 2012.

Силистра-„Маратон на четенето” и огромният вестник

Един от най-дългите читателски вестници в България беше представен в Силистра на финалното състезание на националната инициатива „Маратон на четенето. Вестникът е дълъг 150 метра, и беше изложен сред останките на патриархалната резиденция на националния

археологически резерват ”Дорост-орум – Дръстър - Силистра”.

П р и п о к а з в а н е т о и написването на вестника са участвали над 750 души-деца, юноши и възрастни. Те са прочели общо 1500 страници от белетристичната литература. Най-много впечатления от ч е тене с а предадени и илюстрирани за: ”Пипи дългото чорапче”, ”Малкият принц”, българските класици - Йордан Йовков и Елин Пелин, а и

писатели от световен ранг като Достоевски и Толстой.

Всеки един от участниците в подготвянето на вестника, е отбелязал заглавието на книгата, която го е впечатлила най - много и кратко мнение за нея, както и подходящи илюстрации от съответни теми, които после са били направени от деца. ”Маратонът на четенето завърши с четене на някои фрагменти от написаните книги на различни езици,включително и на японски!

Спортистите танцьори от „Зоки”

Танцьорите от спортен клуб ”Зоки” от Велико Търново прибавиха във витрината си с трофеи още един, спечелвайки голямата награда на петия фестивал по художествени танци ”Дъгата на талантите” в Пловдив. Състезанието за Купата „Тракия” бе организирано от Българската федерация за спортни танци и събра повече от 1400 конкуренти от 23 града на България. Участваха общо 51 танцьори. Танцьорите от Велико Търново спечелиха челните места и взеха Купата „Тракия” за най-добре

представил се клуб на фестивала. Децата и младежите от ”Зоки” спечелиха и правото да представят България на Световното първенство по танци в Хърватия, както и финансова помощ от страна на Българската федерация за спортни танци.

Родителите на децата не останаха и те по - долу,като участваха в рамките на фести-вала в категория „Релакс” и спе-челиха първо място с танца ”Да зазвучи - между традицията и

модерното”. Тяхната хореография включваше танци от преработен

фолклор в салса.

Впечатлена от отличните постижения на представителите от ВеликоТърново, председателката Федерацията - госпожа Кремена Шопова предложи следващият фестивал по художествени танци да се проведе в старата столица, през месец октомври 2012 г.

МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ НА РАМПАТА

Când vine vorba despre creativitate, tinerii bulgari nu sunt mai prejos decât prietenii lor din întreaga lume,

dovedind inspiraţie, entuziasm, inventivitate.Totul e să li se dea ocazia de-a o arăta.

Когато става въпрос за творчество, младите българи не са по-долу от техните приятели от цял свят,

показвайки вдъхновение, ентусиазъм, изобретателност. Всичко е до това, да им се даде възможност да го покажат.


9

Nu mai puţin de douăzeci de creatori din judeţele Olt şi Dolj, dar şi din Capitală,au fost prezenţi la vernisajul expoziţiei de pictură „Expresii cromatice”, găzduită de Biblioteca Judeţeană „Ion

Minulescu” din Slatina, în cadrul Salonului de primăvară.

„EXPRESII CROMATICE” LA SLATINA

Evenimentul artistic

СЪБИТИ В СЛАТИНА

Дойде да ни донесе една книга и си тръгна с титлата и пръчката на водач на кукери. Междувременно, ни говори с хумор и топлина за това, как да бъдем достойни. Актьорът Дан Пурик, една планина от талант и мъдрост, появява се

семпло, с красотата на душата си, с хубавите си очи и усмивка.

nat, mai ales că îmi revăd lucrările. Pentru „E o plăcută reîntâlnire cu iubitorii de noi, pictorii, taberele sunt foarte bune, artă din oraşul nostru. Este impresionant să deoarece orice schimbare de peisaj e vezi diversitatea de abordări ale aceloraşi benefică pentru un creator”. (Paul Tudor- subiecte. De la Andreea Vlăduţ, cea mai Balş) tânără, până la Traian Zorzoliu, decanul de

„Un salon surprinzător, cu tablouri vârstă, expozanţii au o paletă foarte diversă. „Expresii cromatice” a avut, cum extrem de profesionist realizate şi de Eu sunt un grafician rătăcit în pictură, care se

remarca directorul Centrului Judeţean impozante. Atribuirea numelui lui Nicolae bucură de fiecare dată când e invitat la astfel pentru Conservarea şi Promovarea Culturii Truţă acestei săli e un act de recunoştinţă de evenimente”. (Cristina Botez)Tradiţionale Olt, Florian Dumitrescu, o dublă faţă de cel care a reunit forţele artistice din „Trebuie să-i mulţumim lui Nicolae semnificaţie: expoziţia în sine şi atribuirea acest judeţ în jurul său”. (Dorin Teodorescu, Truţă, fiindcă de la el a pornit ideea taberelor, numelui marelui artist plastic Nicolae Truţă directorul Direcţiei pentru Cultură şi care înseamnă o experienţă excepţională sălii care a găzduit manifestarea. Patrimoniu Naţional a judeţului Olt) pentru noi, cei care luăm parte la ele”.

De multă vreme nu mai (Marcel Duţu)cunoscuse sala de expoziţii „Când am venit în Slatina, am a Bibliotecii „Ion Minulescu” găsit un colectiv foarte unit. În ce atâta densitate de pictori pe priveşte taberele, aici a existat metrul pătrat. S–au reunit întotdeauna o emulaţie. Ce se Traian Zorzoliu, George întâmplă acum este şi un merit al Păunescu, Paul Tudor-Balş, domnului Florian Dumitrescu, care, Andreea Vlăduţ, Marin Mihai deşi din alt sistem, a început să-şi Cârstea, Cristina Botez, dea seama că e nevoie de cultură şi Nicoleta Liciu ş.a.. Dar şi sper să ne ajute în continuare”. mulţi pasionaţi de pictură (George Păunescu)dornici să admire lucrările „La început, eram doi: eu şi ultimei tabere de creaţie Nicolae Truţă. Apoi i-am găsit pe „Nicolae Truţă”. Cristina Bacicu-Botez, Ioan Iovan şi

alţii. Avem o istorie frumoasă, O r e î n t â l n i r e a numărul artiştilor a crescut, probabil

iubitorilor de artă în viitor vor fi şi mai mulţi. Mă bucur că Spicuim din impresiile sala aceasta va purta numele celui

câtorva autori ai picturilor care a pus bazele breslei pictorilor în expuse: Slatina”. (Traian Zorzoliu)

„Sunt plăcut impresio-

Как да си възстановим достойнството Хуморът не обижда, само те събужда от Погледнах през прозореца и видях, че там има Срещата се проведе в Културния център слабоумието, от рутинността, от съсредоточено румънско население. Беше

Еуджен Йонеску в Слатина. Твърде малко кретенизма, в който потъваме, без да искаме, Костика Бълъръу с танцовата трупа. Беше места в залата. Веднага ни изпраща радостта, от ден на ден. Подигравката е от очарователно...” - си спомня Дан Пурик.че е тук и моли, естествено да се запалят комунистически тип, тя е атеистична...” На корицата на томчето ”Бъди светлините, за да ни гледа в очите, разказвайки Има само някои идеи, които приемаме. достоен!”, която го придружаваше, един знак ни неща, които вече започвахме да забравяме. Една връзка за вечността на любов и незабрава: ”Да платим нашия дълг, Хора на столовете, прави хора, вдишваме час и вечно неплатен: изтерзаното достойнство на Никой не искаше да си тръгва. половина чистота и пробуждане. румънския народ!”Организатори: Георге Моисе (Асоциация

„Поводът, по който съм тук е онзи, да ”Заедно за живота”), Илие Бръиляну се срещна с вас, да изясня това, което започва (директор на Двореца на децата „Адриан да означава румънски тонус. Бях особено Бъран” в Слатина , Пре зидент а на очарован, да видя групиране на румънци, Асоциацията ”Кукерите на Слатина” и н ео п ет н е н и п ол и т и ч ес к и . З а п оч ва Константин Бълъръу (инструктор по танци) на румънският народ да се прояснява чрез едно Дан Пурик бе присъдено званието „Водач на страхотно християнско пречистване. кукерите” от името на Асоциацията на Първото вокализиране,след три години, пак кукерите в Слатина, скрепено от една по-стара ще говорим. Това означава бавно, но сигурно и връзка с тези безпрецедентни артисти.здраво да си възстановиш достойнството. „Бихме Европа, големите столици, Онова, което ме кара да ходя из страната е големите сцени по света с Дон Кихот, тъкмо да можем да регулираме една фантастична, гениална хореография на румънска позиция, която трябва да бъде все народен танц, поставена от моя приятел по-силна и по-силна, всеки в неговото сърце... Костика Бълъръу. Ще ви кажа как аз Отидох при Отец Арсение Папачок и му предчуствам за румънския народ. Идвахме от казах: Отче, време е да направим едно Цюрих със спектакъла ”Костюмите” и някой гражданско общество. А той ми каза: А-бе, ни извика тук, на Фестивала „Еуджен ти да правиш това, което си правил до сега, Йонеску”. И си казахме, докато построят християнска тухла в сърцето на всеки сцената, хайде да се разходим малко из града. румънец и чакай, че идва Господ с хоросана... В един момент, минахме по една малка уличка,

Х у м о р ъ т е у с к о р и т е л н а по която една къща щеше да се срути откъм интелигентността, той е християнски. вътрешността, поради силни ритми.


10

Jurilovca. Un lipovean e Evadaţi din civilizaţiegata să te ducă, pentru un Un paradis al împătimiţilor de soare şi mare. Ar fi de ajuns p re ţ s tab i l i t l a m ica chiar şi numai locul neamenajat, în toată goliciunea şi simplitatea înţe legere, spre Gura sa. Dar satul de vacanţă se bucură de toate facilităţile necesare Portiţei, destinaţie deja pentru a merita recomandările cataloagelor editate de cele mai cupr insă în legendele prestigioase firme turistice.turiştilor, despre care ai auzit În afara românilor care s-au lăsat ademeniţi de această multe, dar nu ştii mai nimic. destinaţie spectaculoasă şi liniştită totodată, chiar şi turiştii

Î n t â i , t r e b u i e s ă pentru care bugetul de vacanţă n-ar o problemă, ori străinii care s-traversezi Lacul Goloviţa. au plictisit de industria turismului de masă, de perfecţiunea Pasagerii abia aşteaptă să hotelurilor de cinci stele, se încumetă până aici doar pentru a lăsa înceapă călătoria spre ceea în urmă civilizaţia.

ce prietenii lor, mai norocoşi în alţi ani, le-au Soarele şi de vântul Deltei arămesc iute descris ca un „capăt de lume”. Se poate chipurile. E linişte şi din când în când spune şi aşa, având în vedere cât fâlfâitul de aripi face ca toţi ochii de puţin umblat a fost, până să se îndrepte spre cer ori către într-o vreme, locul: turism la desişuri. E o minune să descoperi capătul lumii. toate aceste păsări vieţuind în

Traversarea spre Gura mediul lor natural, urmând Portiţei poate să dureze un sfert de aceleaşi ritualuri ale vieţii, ca la oră, ori un ceas şi mai bine, dacă peripeţiile facerea lumii. E lesne de înţeles de ce unii se ivesc pe neaşteptate şi nu te ocolesc. Sunt de pildă zile în care dintre oaspeţi îşi fac de lucru, din zori până la asfinţit, cu binoclul.valurile înalte aproape că răstoarnă barca, mai ales dacă, aşa cum Dar zilele trec cu iuţeală când totul e atât de bine şi de plăcut. se întâmplă uneori, ea este supraîncărcată. Asta pentru că mulţi V i n e ş i m o m e n t u l dintre călători n-au mai avut răbdare să aştepte până a doua zi, despărţiri de acest loc când se puteau urca într-o ambarcaţiune mare, bine aşezată pe binecuvântat, în care valuri şi încărcată la capacitatea regulamentară. Care va să zică, oboseala, grijile, stresul primele impresii despre Gura Portiţei pot fi destul de palpitante. şi angoasele se estom-

Călătoriile însă, oricât ar fi ele de condimentate şi oricât ar pează, iar „acumulatorii” dura, se sfârşesc cu bine, în cele din urmă, aşa că iată şi Gura biologici se reîncarcă. Portiţei. E sigur că aşteptarea a fost răsplătită cu vârf şi îndesat. Vaporaşul Gura Portiţei – Aici, la 50 de kilometri sud de Tulcea, pe fâşia dintre mare şi Jurilovca o porneşte din complexul lacustru Razelm - Sinoe, plaja are o lăţime generoasă şi nou, plin ochi, tăind este acoperită cu cel mai fin nisip pe care l-ai simţit vreodată sub undele într-un „bras” tălpi. lent...

GURA PORTIŢEI

„Изненадващ салон, с картини, направени много професионално и импозантно. Поставяне името на Николае Труца на тази зала е израз на признание към този, който обедини художествените сили на този окръг около себе си. ”(Дорин Теодореску - директор на Дирекция за култура и национално богатство в окръг Олт).

„Една приятна нова среща с любителите на изкуството в нашия град. Вълнуващо е да видиш разнообразието на засегнати теми по едни и същи въпроси. От Андреа Влъдуц – най - младата, до Траян Зорзолиу - доайен във възрастта; изложителите имат много разнообразна палитра. Аз съм график, лутащ се в живописта, който се радва всеки път, когато е поканен на подобни събития”(Кристина Ботез).

„Трябва да благодарим на Николае Труца, тъй като от него тръгна идеята за творческите лагери, което означава изключителен опит за нас, тези,които участваме в тях”(Марчел Дуцу).

„Когато дойдох в Слатина, намерих един много сплотен колектив. Що се отнася до творческите лагери, тук винаги е имало съревнование. Каквото се случва сега, това е заслуга на господин Флориан Думитреску, който въпреки, че е от друга система, започна да си дава сметка, че има нужда от култура и надявам се да ни помага и по-нататък” (Георге Пъунеску).

Не повече от 20 творци от „В началото бяхме двама: аз и окръзите Олт и Долж, но и от

Николае Труца. После намерихме Столицата,бяха представени на Кристина Бачику-Ботез, Йоан Йован и о ф и ц и а л н ото от к р и ва н е н а други. Имаме хубава история, броят на изложбата по живопис ”Колоритни художниците нараства, може би за в изрази”, проведена в Окръжната бъдеще ще бъдат и повече. Радвам библиотека ”Йон Минулеску” в се,че тази зала ще носи името на Слатина, в рамките на Пролетния този,който положи основите на салон.занаята на художниците в Слатина”

„Колоритни изрази” с е (Траян Зорзолиу).проведе, както отбеляза директорът на Окръжния център за съхранение и развитие на традиционната култура в Олт-Флориан Думитреску; тя имаше двойно значение: изложба-сама по себе си и даване името на големия художник Николае Труца на залата, в която се провежда проявата.

От много време изложбената зала в Библиотеката „Йон Минулеску” не е познавала такава наситеност на художници на квадратен метър. Събраха се Траян Зорзолиу, Георге Пъунеску, Паул-Тудор Балш, Андреа Влъдуц, Марин Михай Кърстя, Кристина Ботез, Николета Личу и т.н. Но и много други, отдадени на живописта, жадуващи да се възхищават нс творбите от последния творчески лагер ”Николае Труца”.

Н о в а с р е щ а н а л ю б и т е л и т е н а и з к у с т в о т о Ето някои впечатления на някои от авторите на изложените творби:

„Приятно съм изненадан, най-вече, че виждам отново своите работи. За нас, художниците, творческите лагери са много добри, тъй като смяната на пейзажа е благоприятна за един творец. (Паул Тудор-Балш)

„КОЛОРИТНИ ИЗРАЗИ”В СЛАТИНА

Călătorie spre capătul lumii

Художествено събитие


11

Investing in your future! Romania-Bulgaria Cross Border Cooperation Programme 2007-2013 is co-financed by the

European Union through the European Regional Development Fund

Project title: Shake Hands - Getting together into success!Editor of the material: The Initiative for Intercomunity Cooperation and Development Association

Date of publishing: April 2012The content of this material does not necessarily represent the official position of the European Union.

Contact ICDI

Address:2, Sevastopol street, Slatina, Olt County

tel/fax:0349 809583;

Contact personCristina Rusu - email: [email protected]

email:[email protected]

Calitatea de cetăţean al Uniunii Europene, Europei, cu anumite conferită automat cetăţenilor ţărilor membre, condiţii.aduce un număr de drepturi fundamentale. Odată * Acces egal la cu intrarea în vigoare a Tratatului de la Lisabona, Serviicile civile ale UE.la 1 Decembrie 2009, Carta Drepturilor Funda- Tratatul interzice mentale în Uniunea Europeană a devenit docu- discriminarea în funcţie ment obligatoriu. de naţionalitate.

Ce înseamnă să fii cetăţean al UE? Tra ta tu l de l a Orice persoană care este cetăţean al unei ţări Lisabona introduce a

membre devine automat cetăţean al UE. Cetăţenia nouă formă de participare UE nu înlocuieşte calitatea de cetăţean al ţării publică pentru cetăţenii respective. euro-peni: Iniţiativa

libertatea de exprimare şi protejarea datelor cu Ce drepturi are un cetăţean al UE? Cetăţenilor. Un milion de cetăţeni care sunt caracter personal – care reflectă valori comune ale Tratatul de Funcţionare al UE conferă resortisanţi ai unui număr semnificativ de state Europei şi moştenirea sa constituţională.dreptul de: membre ale UE pot apela direct la Comisia

Rolul principal al Cartei este să garanteze că * Liberă rezidenţă în spaţiul UE. Europeană să prezinte o iniţia-tivă de interes instituţiile UE respectă drepturile fundamentale * A vota şi a fi candidat pentru Palamentul pentru ei în cadrul competenţelor sale.în legislaţia europeană.European. Cum acţionează Comisia Europeană?

Comisia Europeană lucrează cu autorităţile * A fi protejat de autorităţile consulare şi Comisia monitorizează implementarea şi relevante la nivel naţional, regional şi local, diplomate din orice altă ţară membră UE. aplicarea de către statele membre a drepturilor de pentru o mai bună informare a cetăţenilor asupra * A face petiţii către Parlamentul Euro- cetăţean UE, cum au fost ele prevăzute în Tratat. drepturilor lor fundamentale şi îi informează unde pean şi plângeri către European Ombudsman. În Citizenship Report 2010, au fost identificate trebuie să meargă când drepturile sunt încălcate. Aceste drepturi se aplică tuturor cetăţenilor principalele obstacole pe care cetăţenii le Comisia furnizează informaţii practice prin europeni. întâmpină când vor să facă uz de drepturile de intermediul portalului european e-justice şi a Cetăţenii UE au şi alte drepturi cetăţean al UE, dar identifică şi acţiuni de stabilit un dialog cu privire la gestionarea * Dreptul de a contacta şi a primi răspuns de înlăturare a obstacolelor.plângerilor despre încălcări ale drepturilor la orice instituţie a UE în una din limbile oficiale Raportul a fost întocmit pe baza unei fundamentale, cu Ombudsmanul, cu organismele ale Uniunii. consultări publice (Iunie 2010).de promovare a egalităţii şi instituţiile pentru * Dreptul de a accesa documente ale Carta Drepturilor Fundamentale UE drepturile omului.Parlamentului European, Comisiei şi Conciliului garantează şi drepturi fundamentale – precum

EU CITIZENSHIPA FI CETĂŢEAN

AL UNIUNII EUROPENE


до тях в рамките на тяхната компетентност.Как действа Европейската Kомисия?Комисията следи имплементирането и прилагането от държавите - членки за правата на гражданин на ЕC, как са били предвидени те в

Качеството гражданин на Европейския съюз, * Свободно местопребиваване в пространството Договора. В Citizenship Report 2010, са били дадено автоматично на гражданите на на ЕC. идентифицирани главните пречки, които срещат страните-членки,води до голям брой основни * Да гласува и да можеш да бъде кандидат за гражданите, когато искат да ползват правата си права. Заедно с влизане в сила на Лисабонския Европейския парламент. на гражданин на ЕС, но идентифицират и договор на 1 декември 2009 година, Книгата за * Да бъде защитен от консулските и действия за отстраняване на пречките.основните права на човека в Европейския съюз дипломатическите служби от всяка друга Докладът бе изготвен въз основа на публична стана задължителен документ. страна-членка на ЕC. консултация (юни 2010).

* Да отправя молби до Европейския парламент и Книгата за основните права в ЕC гарантира и Какво означава да бъдеш гражданин на ЕС? жалби до Европейския омбудсман. основни права - както и свободата за изразяване Всяко лице, което е член на страна – член на ЕC, Тези права се прилагат за всички всички и закриляне на данните от личен характер, което става автоматично гражданин на ЕC . европейски гражданини. отразява общи европейски стойности и Гражданството в ЕC не заменя качеството член Гражданите на ЕC имат и други права: конституционно наследство.на съответната страна. * Правото да контактува и да получава отговор от Главната роля на Книгата е да гарантира, че Какви права има един гражданин на ЕC? всяка институция на ЕC на един от официалните Европейските институции спазват основните Договорът за функциониране на ЕC придава езици на Съюза. права в европейското законодателство.правото за: * Правото да има достъп до документи на Европейската комисия работи с релевантните

Европейския парламент, Комисията и Съвета на органи на национално регионално и местно ниво Европа, при определени условия. за едно по - добро информиране на гражданите * Равен достъп до гражданските служби на ЕC. относно техните основни права и ги информира Договорът забранява дискриминацията в къде трябва да отидат, когато правата им са зависимост от националността. потъпкани. Комисията доставя практически Лисабонският договор въвежда нова форма за информацииcu посредством европейския публично участие за европейски граждани: порталrel e-justice и е утвърдила диалог с оглед Инициативата на гражданите. Един милион на оплаквания за погазване на основни права, с граждани, които са ресортизанти на значителен Омбудсмана, с органите за подпомагане в брой държави - членки на ЕC, могат директно да равенството и инститициите за правата на се обърнат към Европейската комисия да човека.представят инициатива по интерес, отнасяща се

ДА ГРАЖДАНИН НАЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12

shake hands nr.10

Documents