2

ЛОДКАРЯТ Разговорите с Б.К. Тиртха Махараджа

за пътя на Бхакти Йога

В “Шримад Бхагаватам” се разказва за специалната милост на светците, които са прекосили океана на материалното съществуване с лодката на духовната практика. И въпреки, че са стигнали другия бряг, по тяхна милост, лодката е винаги на отсамния.

7

Кръгът на Наймйашаранйа

(предговор)

Тази книга е съставена по лекции на нашия скъп учител Бхакти Камала Тиртха Махараджа, дадени в периода септември 2001 – януари 2005 година. По милостта на моя хиляди пъти благословен духовен брат Рам Виджай Прабху, получих задачата да събера наставленията, които досега сме имали щастието да получаваме от нашия Гурудев, в книга. Трябва да призная, че когато изслушах и записах 72 от лекциите и събрах на едно място получения материал – аз се изгубих! Почувствах се като малко момиче на огромен океански плаж. Блестящите камъчета и седефените миди ослепяваха очите ми и аз се отчаях от невъзможността да сбера всички тези съкровища и да ги подредя в нанизи... А повярвай ми, скъпи читателю, думите в тази книга са просто камъчета, изгладени от сияйните чисти води на този безбрежен океан от ясна светлина, който е нашият Гурудев. Това е само брегът му! Да, камъчетата са наистина безценни, но моля те, читателю, вдигни очи от този скъп дар, който ти предлагам в тесните си шепи и ги насочи към блестящите води на океана – а те се простират отвъд хоризонта на погледа ти. Потопи се в този океан, пий и се пречисти от сладостта му, гмурни се в неговите тайни “дълбоко, дълбоко” – както обича да казва нашият Гурудев. А какво да говорим за пътуване до оттатъшния бряг?... Приятелю, дано тази книга не бъде за теб ненужен товар от камъни, а лодка на надеждата, с която да поемеш дългия път... Бъди уверен, че няма да си сам; с теб ще бъде и Лодкарят. Всичко, което би могло да бъде неправилно и неблагозвучно в тази книга, се дължи на моя невнимателен допир, а всичко онова, което докосва душата ти сякаш със слънчев лъч, приятелю, е досегът на Тиртха Махарадж. Един път Гурудев сякаш нашега ми се оплака, че толкова години все говори, говори... а накрая сякаш е било напразно, защото като че ли никой нищо не е чул, защото никой нищо не помни. Сърцето ми се сви от мъка, а почти нямах довод, с който да го опровергая. Гурудев казва, че хората обикновено слушат на лекции с широко отворени уши, между които думите се движат много бързо – през едното ухо влизат, през другото моментално излизат. Но ако им дадете книга – подчерта той – НЕЩО ще остане при тях. Смирено те моля да приемеш в дар това НЕЩО, приятелю, и не знам дали знанието за това, че то е безкрайно скъпо на онези, които ти го поднасят, би наострило вниманието ти. Тази книга е за всички тези, които са слушали, но са забравили. Тази книга е за тези, които са чули – и не искат да забравят. И за всички онези, които ще чуят за пръв път. В нея е запазена оригиналната форма на беседа, защото мен лично ме затрогва желанието на Гурудев да води разговор, вместо да изнася лекции. Той посочва, че дискусията е била формата на духовна беседа още в древността, когато мъдреците се събрали в гората Наймйашаранйа, за да обсъждат “Бхагаватам” и въпросите на битието. Гурудев винаги е искал да се постави в кръга на слушателите. Запазила съм и имената на всички бхакти, за което искрено се надявам те да не ми се сърдят, защото по-този начин читателят също става част от приятелския кръг. “Навсякъде, където се говори за “Бхагаватам” – казва Гурудев – това е кръгът на Наймйашаранйа”. Така че, добре дошъл в кръга, приятелю!

8

Моля бхактите да ми простят, ако забележките и обясненията под линия им се сторят твърде основни и елементарни. Но все пак се надявам тази книга да достигне и до хора, които за пръв път се срещат с Бхакти Йога. Благодаря на всички които, надделявайки своето смущение, задаваха въпросите си за благото на останалите и по този начин се превърнаха в ключове към неподозирани светове, чиито врати Тиртха Махарадж отвори за всички нас. Моите дълбоки благодарности на:

- Рам Виджай Прабху, Ямуна Деви, Хари Лила Деви, Цанко Прабху и Шрипад Браджа Ишвар Прабху, които превеждаха в ефир всички тези лекции

- Яшода Деви и Премананда Прабху за помощта при транскрибирането на лекциите - Дани, моят съпруг, който ми обезпечи време и спокойствие, за да събера тази книга - И разбира се, неизразимата ми благодарност за безценната помощ на моя Гурудев,

който нито за миг не ме остави сама вътре в сърцето ми... Дандават Ваша Манохари даси Моля за разрешението на бхактите и на читателите да поднеса на моя духовен учител едно от любимите си стихотворения на Рабиндранат Тагор (“Плодобер”41)

9

Лодкарят Лодкарят е поел в нощта през бурното море. Мачтата стене под издутото платно, препълнено от буйството на вятъра. От змийския зъб на нощта ухапано, небето се е свлякло над ширта, отровено от черен страх. Вълните мятат яростни глави към тъмната незримост, но Лодкарят е поел през бурното море. Лодкарят е поел кой знае на каква среднощна среща, разбудил мрака с неочакваната белота на своято платно. Кой знае на какъв бряг най-накрая ще пристане той, за да достигне дворчето, където свети лампата, и да намери тази, що седи в прахта и чака. Какво е туй пътуване, та лодката пред буря и пред мрак не трепва? Дали е пълна с бисери и скъпоценни камъни? О, не, Лодкарят не е взел със себе си съкровища, а само бяла роза в своята ръка и песен върху устните. Тя е за нея, дето бди сама в нощта под светещата лампа. Домът й е в една крайпътна хижа. Разпуснатата й коса пърха във вятъра и скрива нейните очи. През разтрошените й двери вие бурята, а светлината трепка в пръстената лампа и хвърля сенки по стените. Тя чува през рева на ветровете как той извиква името й – името, което никой още не е чувал. Отдавна е поел на път Лодкарят. И има още много път, преди да се разсъмне, преди да може да почука на вратата. Не ще забият барабаните и никой няма да узнае. Само домът със светлина ще се напълни, прахта ще е благословена и сърцето – радостно. Всички съмнения ще се разпръснат в тишина, когато стигне до брега Лодкарят.

Бхакти Абхай Нарайан Махарадж (1954 – 1993)

11

Бхакти Камала Тиртха Махарадж (представяне)

Най-напред искам да ви кажа, че аз съм просто един от вас. Нищо специално; ако има нещо, което да е специално, това е че се опитах да последвам съвета на моя духовен водач. Бих искал да изразя благодарността си към моя духовен учител, Бхакти Абхай Нарайан Махарадж, защото той ме изпрати да дойда тук в София преди повече от 10 години и оттогава аз загубих сърцето си тук, в София. Той ми предложи да дойда тук и да се срещна с всички вас – и това е за мое добро, защото всеки път, когато идвам, се чувствам сякаш се завръщам у дома. Аз съм санйаси – хиндуистки монах – а един санйаси няма какъвто и да било дом. Но целият свят е негов дом. И така всеки път, когато идвам в София чувствам, че си идвам у дома. Само си представете колко е хубаво чувството да имаш дом! Да имаш семейство, където можеш да отидеш и да почувстваш топлината и щастието. Представете си какво е усещането всички къщи по света да са твой дом и всички хора по света да са твое семейство! Моля ви, приемете ме във вашето семейство! Има едно малко място на тази огромна планета земя, която е разположена в Слънчевата система; и тази малка вселена се намира в огромната, обширна, безгранична материална сфера, която е някъде там - на хоризонта на духовното небе... Така че това малко място е много незначително местенце – сравнено с безкрайното пространство; но ако погледнем това, че тук се случва нещо духовно – тогава ТУК е центърът на Вселената. Само си представете – цялата вселена е фокусирана тук. И всички велики души и светци чакат и жадуват да ви дадат своите благословии. Така се срещат незначителното и най-великото. Всички вие имате зад гърба си много много раждания. Били сте щастливи, много сте и страдали. Много опит вече сте насъбрали... но сега по някаква безпричинна милост, един нов шанс застава пред вас. Нашите свещени писания казват, че в тази безкрайна материална сфера, всред различните вселени, всред различните системи и планети, малката джива (душата) безпомощно се скита... подслонявайки се тук и там... Но ако по някакъв късмет безпричинна милост дойде до тази душа, по милостта на Кришна и на гуру семенцето на Бхакти бива посято в сърцето...

13

ВЪВЕДЕНИЕ В БХАКТИ ЙОГА

Карма - действие и реакция

Действието е много естествен и основен принцип за живите същества. А от личен опит знаем, че всяко действие има последица. Добрите действия имат добри последици, а лошите – лоши. И това не е само физически закон, но е вярно и в моралната сфера на човешкото съществуване, а също и в духовен смисъл. Този природен закон се нарича Карма. “Каквото посееш – това ще пожънеш” – се казва в Библията, от което разбираме, че този закон е Универсален. Това е съвет към нас да изследваме, наблюдаваме и контролираме своите действия. Защото ако ние действаме безконтролно – резултатът също ще бъде извън контрол. Ако разберем, че всичките ни действия ще имат резултат, тогава разбираме и че всичко, което имаме сега, е резултат от предишните ни действия. Това е една неразрушима верига от действия и резултати. А когато говорим за верига, говорим за робство. Веригата обвързва душата в материалната сфера и е много трудно да се освободим. Нашите действия оформят нашето бъдеще – затова трябва да се научим на изкуството на действието. Как да действаме така, че да няма лоша реакция? Трудно е, но е възможно! Ако използваме живота си по неправилен начин няма да достигнем целта на човешкото съществуване. Какво би могло да бъде цел в човешкия живот? Щастието? Да, а кой е пътят към щастието? Любовта. Щастие и любов. В тези две думи е включено всичко. Проблемът е, когато не се разбираме един-друг. Говорим за любов, а мислим за страст. Говорим за щастие, а мислим за нещастието на другите. Но една възможна връзка между двете е настроението за служене. Когато сме готови да споделяме с нашите братя нашето щастие – то расте; а когато споделим нещастието – то намалява. Ние се опитваме да натрупваме все повече и повече, мислейки че по този начин ще сме по-щастливи. Но да ДАВАШ щастие на другите е голямо изкуство и също те прави много щастлив. Най-доброто е ако щастието на другите е и мое щастие и ако съм нещастен, щом другите са нещастни. Но ако аз съм щастлив, когато вие сте тъжни, или още по-зле – вашето щастие ме натъжава – това е много лошо. Няма шанс за споделяне! Това се базира на егоизма. То може и да е успех в материалната сфера, но ако искаме да намерим щастие в духовната сфера, трябва все повече и повече да се отърваваме от егоизма. Онова, което липства на Запад е Браминската култура. Защото тя се базира на религия и пълна вяра в Бога. Там всеки се опитва да помага на другия. Вместо това ние сме измислили свободния пазар и правото на конкуренция. Така не си помагаме един на друг. И това не е само бизнес-принцип, това е принцип и в живота. Да оцелее най-силния, което означава – убий слабия! Това не е взаимопомощ, а битка. Но Браминската култура е да почиташ всичко, което е по-висше. Въпрос: След като всяко действие води до карма, не е ли по-добре просто да си стоим мирно и да следваме нормалния начин на живот? Гурудев: Много хора го правят, но можете да видите резултата – дали те получават истинско удовлетворение? Ако искате да постигнете същото, можете да следвате този пример. Но ако имате нужда от нещо друго, по-добре го търсете, докато го намерите. Ако следвате духовния път, освобождението е най-малкото постижение. Въпрос: Чия е отговорността за това, което ни се случва? Какво представлява съдбата? Може ли да ми се случи нещо, което не съм заслужил? Гурудев: Не. Получаваме това, което заслужаваме. Всъщност... по-добро. Особено онези, които са смирени към Бога. Докато сме под закона на Карма1, получаваме каквото сме 1 действие и реакция

14

заслужили. Но има един много силен елемент, който е над Кармата и това е Божествената Милост. Не особено интелигентните вярват в съдбата. Интелигентните вярват в Кармата. Но МЪДРИТЕ вярват в Божествената подредба. Това са различни нива на осъзнаване на това, което се случва. Съдбата не идва отгоре – ние я оформяме. ВИЕ можете да промените бъдещата си съдба. Въпрос: Казва се, че съдбата е предопределена. Гурудев: Повече или по-малко да, защото това, което сме правили преди, ще дойде като резултат. Има различни форми, в които реакциите идват - моментални, в този живот, в следващия - и ако не познаваме закона за Карма ще си помислим, че това е някаква Божествена съдба или безпричинно насилие, които идват към нас. Но всяко нещо си има причина. Въпрос: Чувала съм, че милостта е характерна за хората с по-ниска интелигентност – за жените. Но за човек, който може да бъде благословен със справедливост от Бога, милостта не е най-доброто решение. Бих искала да знам кога справедливостта е по-висша от милостта? Гурудев: Никога! Никога! Последната дума в божественото знание е милостта. Някой може да има разбирането, че Бог е насилник, съдник, който наказва. Такъв човек подхожда към Него с особен вид мудра2 – стиснат вдигнат юмрук: “Защо аз, Господи?!” Други смятат, че Бог не наказва, Той е справедлив. Тези хора имат друга мудра – стоят с празни ръце: “Какво да се прави?!” Но Божествената Милост казва: “Отдай ми се, не се страхувай! Било каквото било – аз ще се погрижа за това, което се е случило до сега. Ела, повярвай ми! Скачай!” Трябва смелост за да се приеме този съвет – но нашата мудра са ръце, сбрани в смирение и молитва. Ако Бог беше само справедлив – казвам ви, щяхме да сме го загазили! Но от много мъдри хора съм научил, че Той е и милостив. И в това е нашата надежда. Защо можем да кажем, че милостта стои над справедливостта? Първо, можем да говорим за справедливост и милост само ако има съществуване. Това се нарича Сат – живот, битие. Второто е Чит – съзнание; това означава действие и последица – справедливост. А има ли нещо над, отвъд битието и съзнанието? Ананда – щастието, духовното блаженство. Блаженството не е справедливост.То се основава на безгранична милост, лееща се над нас безпричинно. Справедливостта е като законите на природата. Но милостта е просто Любов, тя е любовно доближаване до Върховния. Това е крайната инстанция в живота – не са парите, не е властта, нито политиката... Любовта е. А Любовта Е милостива. Тя не пресмята. Както любовта на майката към детето. Детето може да е неблагодарно, но любовта на майката винаги я има – безусловна. Океанът на милостта може да наводни целия свят! Това е отвъд справедливостта. Трябва да платим цената на всичко, което сме извършили - на нивото на истината и на справедливостта. На на нивото на милостта – няма нужда! Там има само една цена – вяра и желание.

Трите гуни

Нашите дейности са предопределени от природата. А в природата има три сили (гуни3): добродетелта (саттва), страстта (раджас) и невежеството (тама). Ако нашите действия са преобладавани от невежеството, ще дойдат много лоши резултати – нещастие, страдание за нас и за другите, напрежение. Ако нашите действия са под властта на страстта, тогава резултатът ще бъде голяма заетост и привързаност - и в крайна сметка също вид страдание. А ако сме под влияние на добродетелта – резултатите ще бъдат знание, морал и щастие. Добре

2 символичен жест, направен с ръка или пръсти 3 свойства, качества, влияния на материалната природа

15

е да се попадне под нейно влияние. Но дали е достатъчно? За върховно съвършенство това НЕ Е достатъчно. Дейностите са различни в зависимост от влиянията, под които попадаме. Действието е доказателство за наличието на съзнание. А където има съзнание – има душа. Така разбираме, че дейността принадлежи на душата, не на тялото. Но тази естествена действеност на душата е изкривена в материален план – като егоизъм, като насилие над другите. Според науката на “Бхагавад Гита”4 душата присъства във всяко живо същество. Колкото атоми има, толкова и души. Има три различни вида живи същества. Душата я има в растенията, в животните и в хората. Човешкото същество е с много отворено, разширено съзнание, с много голямо поле на действие. В по-нисшите фази то не е толкова развито. Душата е същата, но проявлението на съзнанието е по-ограничено, по-покрито – дотолкова, че можем да го сметнем просто за някакъв вид енергия. Но откъде идва тази енергия? От душата. Както във вашето тяло. Казано е, че ако убиеш крава, трябва да се преродиш толкова пъти, колкото косми има по тялото й. Едно действие ще има много реакции. Ако сме обладани повече от невежеството (тама), тръгваме надолу към животинските, нисшите видове. Ако сме под влиянието на страстта (раджас) – повече или по-малко оставаме хора в следващия си живот. А ако някой е в гуната на добродетелта (саттва), той ще получи по-висша човешка форма, която още е известна като полубог5. Но ако някой е напълно отдаден в любовно служене на Кришна, тогава той ще достигне пълно съвършенство. Не става въпрос за малко нагоре или малко надолу, а за края на преражданията, края на кръга Самсара. Всички ние по един или друг начин действаме. И ако направите списък на дейностите си, доколко той ще бъде духовен или материален? Така че трябва много да внимаваме в своите дела. Каква посока им даваме? Кришна казва в “Бхагавад Гита”: “Всички са безпомощни, защото са заставени да действат според качествата, които са придобили в съответствие с гуните на материалната природа. Никой не може да престане да действа дори за миг.” Всъщност повечето хора са много активни през духовната нощ и много пасивни по време на духовния ден. Малцина са тези, които са активни в духа и ни най-малко не се интересуват от материалните дейности. Зависи от какво сте повлияни. Какво има власт над вас. Трябва да изберем под какво въздествие да сме. Понякога не можем да избираме. Например – умората просто идва. Понякога е толкова силна, че не можем да я контролираме – просто заспиваме. Или гладът и жаждата. Докато притежавате тела ще имате и телесни нужди. Но по някакъв начин трябва да прекосим тези ограничения. Можете да спечелите това състезание с влиянието на материята – чрез духовна сила. Хората не могат да останат бездейни дори и за миг. Ние винаги правим нещо. С тяло, с думи и в ума си. Много пъти сме говорили колко е трудно да контролираме тези различни нива на своето съществуване. И винаги трябва да си спомняме, че човек действа в съответствие с качествата на материалната природа. Ако работиш за да донесеш страдание на другите – тогава си под влияние на невежеството. То носи разсипия на другите и в крайна сметка и на теб. Ако действаш за собственото си удоволствие, за себичните си желания и лични интереси – това е влиянието на раджа-гуна, страстта. А ако работиш за благото на другите със знание и мъдрост – тогава това е саттва-гуна, качеството на доброто. Различните хора се движат под влияние на тези различни енергии. Какъв тип въздействие избирате? Искате да действате за благото на другите или за тяхното пропадане? И по единия и по другия начин решението няма да е съвършено. Но поне до нивото на добротата трябва да дойдем! На практика трябва да станем добри и внимателни хора. И тогава можем да подобрим още своето съществуване – да навлезнем в нивото на чистото добро.

4 “Божествената песен” или “Песента на Бога” – основното свещено писание на Йога 5 същество от по-висшите сфери от типа на ангелите, в хиндуизма се нарича “дева”

16

Този стих се отнася до тези, които са под контрола на материалната енергия. Но Кришна казва: великите души, махатмите, никога не са под въздествие на материята, те са под въздействие на божествената енергия. Те са приели подслон в божествената енергия. Затова техните дейности са продиктувани от божествената енергия. А това е един съвършено различен живот. Какъв искате да е живота ви? Обикновен или специален? Уникален! И винаги трябва да помним каква е целта на нашия духовен процес. Да приключим веднъж за винаги с ражданията и смъртите в тази материална сфера. Изумително е, че макар всички да знаят, че досега всички са умирали, живееме така, сякаш ние ще бъдем единственото изключение. Понякога си живеем безгрижно и щастливо, забравяйки че животът е ограничен, че времето е кратко и много често забравяме да посветим дейностите си на Висшата Цел. Винаги трябва да сме осъзнати за своето съществуване, за целта на своето съществуване. И по един или друг начин трябва да се отдадем под закрилата на божествената енергия. Но защо е тази сила на действието? Защо биваме тласкани да действаме? Някой може да каже, че идва отвън. Но всъщност ние казваме, че подтикът идва ОТВЪТРЕ. Душата е вечно активна. Но ако вашата активност е насочена в неправилна посока, тя ще донесе реакция, материална реакция, която пък ще донесе страдания. Духовните дейности също имат последствия, но това не са кармични последици, изпълнени със страдания, а духовни, носещи духовно удовлетворение. Затова бих предложил да действаме по духовен начин. Но аз казвам, че дейността идва отвътре, защото душата е вечно активна. Затова не насочвайте своите действия в неправилната посока, не се опитвайте да търсите щастието си в калта. Повдигнете глава, повдигнете очи! И насочете всичката си енергия, всичките си усилия към духовната страна. Казва се, че ако се грижехме за духа си колкото се грижим за материалните си страни, тук биха стояли минимум поне ангели. Или полубогове. Но за съжаление ние се стараем да развиваме материалните си желания – затова трябва да пожънем и последствията им. Но “Гита” ни учи как да действаме така, че да няма последици. Това е искуството на действието. Ако научим това изкуство, ще получим истинска духовна полза. Не пропилявайте живота си! Трябва да улавяме всяка възможност да развиваме духа си, да се грижим за душата си. И докато си вършим задълженията в живота, не трябва да забравяме и за Върховния. Това е божествената перспектива. Въпрос на Югала Кишора: Ти каза, че душата е вечно активна. Как да разберем това, като на други места се казва, че душата нищо не прави, а всичко се извършва от гуните? Гурудев: Материално - да. Но в духовен смисъл има една-единствена активност на душата – това е любовта към Бога – но тя има много различни степени и вариации. В този смисъл можем да кажем, че душата е вечно-рефлектиращ партньор на Бога. Според нашето разбиране духовният живот или съвършенството означава активно служене, любовно служене. В духовното небе не е така, че Кришна се опитва да ти служи; но ТИ се опитваш да правиш всичко за Него. И това твое настроение за служене Го трогва така, че Го кара също да ти служи. Споделяйки – двустранно! И всъщност тази черта да бъдем активни идва от Върховния. И тъй като ние също притежаваме някои от качествата на Върховния, ние имаме и активността, действеността като свое основно качество. Само трябвя да насочим своята активност по правилната пътека. И тогава ще се прояви божествена активност. Въпрос на Бхакти Шакти: Както каза, ние трябва да насочим вниманието си към духовните дейности, не към материалните. Но това всъщност е много трудно да се изпълни. За да имаме силата да премистим своя фокус и своите действия, трябва да се молим за това ли? Имам предвид – само чрез милост ли можем да пренасочим фокуса на действията си в духовна посока? Гурудев: Чрез милост е по-лесно и по-бързо. Бхакти Шакти: А има ли друг начин? Гурудев: Има, но са малцина тези, които по силата на собствените си упорити усилия са успяли да достигнат до много високи нива. Те не са начинаещи, не са започнали духовното си преобразяване в този си живот, но те се развиват през много животи. Все пак по милостта на учителя – Гуру Крипа – е много лесно.

17

Затова, когато ти зададе този въпрос, веднага в ума ми се появи един отговор – просто се опитвай да служиш на своя духовен учител. И тогава много скоро – е, може би не мигновено, но тази промяна ще настъпи. Защото учителят има различно виждане. Това, което за теб е невъзможно, за него е много естествено. И понякога това се проявява в инструкциите. Гуру ти казва: “Донеси тука този хълм!” и ти започваш да заекваш: “...Но това е невъзможно!” Това всъщност е отговор на неквалифициран ученик. Един истински квалифициран ученик би попитал: “Сега или веднага?” Защото няма “невъзможно” за отдадената душа. “Невъзможно” присъства само в речника на глупците. Бхакти Шакти: Но тези много силни личности също в миналото са започнали да получават тази сила по милост. Гурудев: И милостта ги поддържа. Ще дойде времето, когато ще стигнете до един предел, който няма да можете да прекосите. И отново ще имате нужда от лично ръководство, от лична помощ. Но ние сами трябва да опитаме как действа това преместване на разбирането. И ако например ти погледнеш собствения си живот – колко той се е променил – тогава можеш да прецениш колко силно въздействащ е духовният живот. Така ли е – мисля, че много големи стъпки на промяна са настъпили в живота ти по милостта на Кришна, на духовния учител и на вайшнавите. Така че – просто продължавай! Милостта е с теб! И окончателната промяна на нашето виждане от материално в духовно ще настъпи! Въпрос на Хари Лила: Във връзка с въпроса на Бхакти Шакти. Ние много пъти сме говорили за милостта и за желанието на душата. Сега си мисля, че това прилича на въпроса: кое е първото – кокошката или яйцето? Но все пак аз си мисля, че първичното е желанието на душата да получи някаква милост. Иначе би имало милост за всички, защото Бог е всемилостив. Така ли е? Гурудев: Казано е: “Кришна Сурйа Сама” – Кришна е досущ като слънцето. А слънцето не е избирателно. То грее за всички. Така че и милост има за всички. Просто протегни ръката си! Вземи я! Това е нашата част – да я вземем. Тя е вечноприсъстваща – просто я вземи! Така че аз по-скоро бих казал, че първата стъпка е милостта. Защото по някакъв начин пак милостта е тази, която ти помага и те кара да я вземеш. Причината за целия този свят, за Браманда – творение – това е Любовта. Много е просто: любовта е милостива. Това е първото! Всичко останало идва след това. Ямуна: Значи целия свят е просто сцена, на която се изявява обмяната на любов? Гурудев: Да, но не в материалния смисъл, не в илюзия.

Ненасилието

Въпрос: Кажете нещо за аурата? Гурудев: Аурата е фино физично проявление на душата. Имаме три нива на съществуване. Едното е грубото физическо тяло, което е лесно да се види, да се пипне, да се почувства. Следващото ниво, което не е толкова лесно да бъде видяно, но все пак всички ние го чувстваме, е финото материално тяло. Това е умствената сфера – чувствата, разбирането ви, вашите настроения. Например, ако някой е много добър човек, е много приятно да бъдеш с него. Ние чувстваме това и ако го развиваме, ще можем да го познаваме повече. При животните това усещане е по-развито. Но ако влезем по-надълбоко, също можем да добием различно виждане. Аурата не е окончателното състояние на съществуване. Следва духовното ниво. Грубото тяло се променя много – от младост към старост, от едно раждане към друго; умствената сфера я носиш със себе си по-дълго, но тя също може да бъде повлиявана от илюзията. Но духовната искра присъства във всяко живо същество – в полубоговете, в демоните, в хората, в животните и в растенията. Ако се грижите за растенията с любов, те ще ви отговорят с цветове и красота. Така че съзнанието го има, а където има съзнание, има и душа. Това е основен признак – ако искате да намерите душата – търсете съзнанието.

18

Понякога животните са по-добри от хората. Но ако сме получили човешко съществуване, не трябва да живеем като животни. Не само хора се избиват, а и животни. И не само кучета и котки, но и прасета, птици и крави. Така че ако наистина искаме да защитаваме природата и живота – трябва да станем вегетарианци. Защото не ние сме дали живота на тези животни и нямаме правото да го отнемаме. Въпрос: Моля, кажете нещо повече за вегетарианството. Защото ние говорим за ненасилието спрямо животните, но ако животното е вече мъртво – защо да не можем да го ядем? Гурудев: Не ме привлича идеята да съм лешояд – те се хранят с мъртви тела. Бихте ли се чувствали щастлив да сте редом с мъртво тяло, да живеете в една стая с нечие мъртво тяло? А какво да говорим за това – да слагам това мъртво тяло в моето живо тяло!? Например, ако някой почине, колкото се може по-бързо семейството се опитва да изнесе мъртвото тяло извън дома. Защото започва да мирише, да се разлага. Има специални места за мъртвите тела и те се наричат гробища. И повечето хора не обичат да живеят до гробищата. Или да минават покрай тях нощем. Но много хора имат такъв вид гробища или места за мъртви тела в домовете си. Наричат го хладилник. И често го отварят и нощем! Това не е хубава вибрация за домовете ни – да си държим смърт в кухнята, дълбокозамразена. Тук в България имате много добра традиция, много хора са вегетарианци – заради Йога или заради Учителя Дънов. И винаги, когато идвам във вашата страна, аз чувствам, че тя е сякаш благословена. Защото ако можем да променим СВОЯ път на дейности, можем да помогнем на цялата нация да се възвиси. По-чистата храна пречиства не само нашето съществуване, но и начина ни на мислене. Защото ако се храним с месо, ние приемаме и цялата болка и страдание, които животното е изпитало, когато е било убито. Какво да говорим за хормоните и антибиотиците, с които е било хранено – те ще имат своя ефект върху човешкото съзнание и ум. А цялото насилие, насочено срещу това животно, влиза в моето тяло. Храната е много фин начин за предаване на енергия. Например, храната, приготвена от майката - или от бабата - е специална! Защото това не са само съставките – но и цялата им любов пронизва тази храна. Тогава такъв род чувства ще се проявят във вашето съзнание. Но ако приемате насилие – насилие ще проявявате. Така че ако искаме да избегнем насилието – НИЕ трябва да направим първата крачка. За да се пречисти състоянието на тялото е важно да изберем най-добрия източник на енергия за него. И е толкова лесно да практикувате това тук, където имате толкова хубави плодове! Ненасилието е много важно да се практикува – и това не се отнася само до хранителните навици, но и до отношенията между хората! Да се отреже главата на една зелка е също насилие! Не е достатъчно да сме вегетарианци. Маймуните също са. За да пречистим храната си не е достатъчно само да имаме вегетарианска диета – защото това помага само на тялото да се пречисти. Но за да удовлетворите душата си трябва да приемате одухотворена храна. Това е възможно ако предлагате своята храна. Всички религии имат някакви молитви преди хранене. Ние също практикуваме нещо подобно. Когато готвим, ние всъщност не готвим за себе си, а за Бога, за Кришна. Всеки ден се опитваме да поканим на гости Кришна и да му предложим храна. По този начин готвенето се превръща в медитация. Вие не служите на себе си, на своя глад, а служите на Бог. И когато предлагаме, ние казваме: “О Господи, предлагам ти това с цялото си сърце, моля те – бъди мой гост!” Тогава Той я приема. И какво ще стане, ако Той вземе цялата храна от чинията? Ще останете гладни? Не, ще бъдете благословени! Но обикновено Той оставя нещичко и за вас. Приема любовта и служенето ви, а оставя пречистената храна.

19

Карма Йога, Гйана Йога и Бхакти Йога

Досега говорехме за Карма – действие и реакция. Сега ще говорим за Йога – връзката. Какво е значението на думата “религия”? Връзка с Бога. От латински – religare – да се свържеш отново. Това е Йога – връзката с Върховния. Да бъдеш свързан с източника е основен начин да бъдеш щастлив. За установяването на тази връзка съществуват различни религии, пътища, философии, които помагат на човека. Но ние се съгласихме, че пътят към щастието е любовта. И тя трябва да бъде БОЖЕСТВЕНА Любов! Не материална, а свръхчовешка! Човешката любов е също много силна и само можем да си представим колко дълбока би трябвало да бъде Божествената Любов! Затова можем да кажем, че истинската Йога е Йога на Божествената Любов – която ни свързва с Върховния по любовен начин. Това е Бхакти Йога. Бхакти означава Божествена Любов, която е отвъд всякакво замърсяване и която е научен подход към Бога. Тя има много древна традиция в Индия, но не е някакъв вид индийска религия. Това е универсален подход. Човешките същества имат три съставки. Една част рай, втора част – мисъл; и трета – материя. Имаме тези три нива на съществуване – тяло, ум и душа. С помощта на своята активност и на възможността си да мислим – нека да достигнем духовното ниво. Тогава започва един нов живот. Когато основата на живота ни е любовната преданост към Върховния – това е Бхакти Йога. Бхакти Йога е прост, но висш метод за извисяване на човешкото съзнание. Най-добрата част от човека е неговото съзнание и ние трябва да използваме съзнанието си за най-добрата цел. Да извършваш духовни дейности е изначалното действие. Единствено тялото се ражда – има начало и край. Но има една вечност отвъд него – това е вечността на душата. Естествена функция на душата е да е активна. Затова и тялото е активно – докато душата присъства вътре. Те е тази много специална сила, която кара материята да оживее. Невъзможно е да не се действа, защото дейността е нормалното състояние на душата. Затова трябва да научим това изкуство на действието – как да действаме така, че да няма лоша реакция. Лотосовото цвете вирее в тинята, но цветът му е винаги над нивото на водата. По същия начин за човека е ВЪЗМОЖНО да се издигне над нивото на дейностите и реакциите. Всички ние трябва да станем като лотосови цветя, те са символ на чистота и духовност. Когато можем да се издигнем над вълните от дейности и резултати, можем да станем толкова чисти. Карма Йога не е пасивен вид медитация, опит за правене на нищо, а е такъв вид процес, в който можем да хармонизираме ежедневните си дейности с Върховния. Това е изкуството на действието. А Карма Йога не е най-висшето ниво. Карма означава действие, а когато се прибави някаква преданост – можем да говорим за Карма Йога. Тогава действията ни ще ни свържат с Върховния. Но нашата Карма, нашата ритуална дейност, нашата жертва е Сан Киртан Йагйа – съвместното възпяване на святото Божие име. Когато съсредоточиш цялото си внимание върху Него. Когато се молиш от дъното на душата си. Когато външният свят просто изчезне, а вътрешният току-що се отваря! Карма Йога означава и практическо служене на мисията. Не само с молитви служим на Бога. Този тип божествено ориентирани дейности ще намалят нашата себичност. В “Бхагавад Гита” са дадени всички стъпки на този процес. Кришна казва – винаги мисли за Мен, отдай Ми се, почитай Ме. Но ако не си способен да направиш това – следвай принципите на регулиран духовен живот. Ако не си способен и на това – тогава просто работи за Мен. Ако и това не можеш – тогава прояви някаква щедрост към другите, служи на другите, сподели това, което имаш. И дори това ако не можеш да направиш – поне медитирай; но ако не можеш и да медитираш – опитай се да събереш знание. Това е пътят от знанието до пълната отдаденост. Йога означава връзка. Когато си свързан, тогава си в йога. А вийога означава прекъсване на връзката. Всъщност обикновено повечето хора са във вийога, т.е. те са с прекъсната връзка с

20

Бог. Като окончателно заключение душата винаги е свързана с Бога, но можем да забравим за тази връзка. Това означава вийога – когато забравиш. Елате по-близо, влезте в йога! Вийога означава, че вратата на Кришна е винаги отворена. Той е свързан с теб, но твоята врата е затворена. ТИ не си свързан с Него. Ти искаш да го забравиш. Това е вийога – тя означава НЕ! А йога означава – ДА! Отварям вратата си, оставям Кришна да влезе. Но внимавайте, Той е цар и взима всичко. Ти искаш да му дадеш малко – добре ще ти дам 15 минути, обаче накрая Той казва – не, 25 часа на ден! Но това е сладко! Също както изследователите, които искат да открият някаква тайна и правят всичко възможно, посвещават целият си живот, цялата си енергея, цялото си време, за да го открият. Така че те са 100% посветени на тази тема. И може би отговора на въпроса, който те търсят е много прост. А всъщност въпросите са толкова прости – какво е Животът, какво е Смъртта, какво е Любовта – но на практика е невъзможно да се отговори. Много прости въпроси – много трудно да се отговори! И Кришна е точно такъв – дава ти нещо много простичко и колкото повече навлизаш в тази тема, толкова по-сложно става. Защото в началото ти се казва: просто повтаряй святите имена на Бога и твоят живот ще стане възвишен. Тогава ти започваш да го правиш и си казваш – да, това е нещо много просто. И след това започват да идват чувства, а след първите чувства идва науката за Кришна. А това е сложно – как да го направим по-добре?! Какъв път да поемем?! Как да отида по-надълбоко, как да Го поканя повече във животът си?! Това е сложно. Кришна прави така – дава ти нещо просто – “Просто го направи!” А след това колкото повече се занимаваш, толкова по-сложно става и пораства, но накрая отново ще бъде много просто. Просто ще повтаряме мантрите и ще бъдем щастливи! Това е началото и краят. Междувременно ние посвещаваме известно време на нашият ум и мозък, но това не е толкова важно. Не би трябвало да го правим прекалено сложно. Искреността, с която сме започнали, трябва също да я открием и в края и тогава ще бъде отново просто. Понякога Кришна ни дава различни теми да предъвкваме за да ни счупи, буквално, ума и когато открием, че няма излизане, тогава си спомняме за първото нещо, което сме чули от отдадените – те ми говореха за това да се предам, те говореха за предаността, че може да направи чудеса. Не забравяйте: отдаването и предаността могат да направят чудеса. Това е нашата надежда! Въпрос: По идеологически причини през последните 57 год. в нашата страна беше ликвидирана вярата в Бога. Това е едно много тежко нарушение в духовната сфера в България. Искам да попитам как вие виждате възстановяването на тази вяра в Бога, при условие, че дори вероучението, като основен предмет за младият човек, още не е възстановено? Гурудев: Това не зависи от хората. Зависи от Божествената воля. И понякога тази Божествена воля се движи като една подземна река. Тя е там, но по скрит начин. И когато дойде момента, бликва на повърхността. Божествената воля е много по-силна от всяко едно политическо влияние. Въпрос: Извинете, ако може само с няколко думи, какви са допирните точки между християнството и вашето учение? Гурудев: За това трябва да направим семинар или конференция! Но мога да ви кажа, че езикът е същият. Речникът може да е по-малък или по-голям, но езикът е същият. Когато Исус Христос е учел, той също е говорел за Божествената любов, за любовта към Бога. И Бхакти Йога учи същото. И дори в ритуалите има много подобни черти, дори в писанията, дори в начинът на живот – има много подобни неща! Но готови ли сме да чуем същото послание или не? Ако Исус би дошъл днес от Индия в саняс-дреха, с обръсната глава, облечен в друг вид формалности и ако би дал същото учение, същата есенция, бихме ли го разбрали или не? Или бихме казали : “Това е друго, това е странно за мен”. Ние трябва да се придвижим от формалностите към същността. И целта на един хиндуист никога не е да промени вярата на един човек, а по-скоро е да усили вярата на другите, да я подкрепи. Ние вярваме в Божествената любов. Ние вярваме, че Бог е личност. Ние вярваме, че Той е творецът на светът. Също вярваме, че душата има вечна духовна връзка с Бога и че

21

чрез служене можем да се доближим до Бога. Вярваме че не ние сме тези, които освобождаваме себе си, а че завръщането обратно при Бога е възможно чрез Неговата милост. Има много, много общи неща – теоритични, практични. Недейте да търсите разликите – търсете онези елементи, които ни обединяват. Въпрос: Ако сменим думата “Кришна” с думата “Бог” – ще се промени ли нещо? Гурудев: Не. Думата “Бог” е много обща, също като да кажем “човек”. Има много много различни значения. Много хора се страхуват от Бога, други отричат съществуването му. Малцина са тези, които искат да бъдат в съзнание за Него, а още по-малко тези, които се опитват да Го обичат безкористно. Но ако аз се страхувам от теб – няма да те разбера много добре. Ако обаче те обичам и оценявам, можем да станем много близки и винаги да бъдем приятели. Това е най-интимната връзка – да разбереш някого чрез любов – по този начин отиваш много близко до него. Например ти как се казваш? Отговор: Янек. Гурудев: Ако те обичам, ще се обърна към теб с:”Янек, Янек!” А какъв ще е резултатът? – Ще ми се усмихнеш и ще се обърнеш към мен! Нали? По същият начин, ако изречеме името на Върховният, Той ще се усмихне и ще се обърне към нас. Тази комуникация, връзка не е толкова сложна. Дори и атеистите, когато са в миг на опасност, възкликват :”О, Боже мой!” За това древните индийски мъдреци казват, че човек по природа има вяра в Бога. Животът е пълен с нещастия. Толкова много ограничения съществуват. Кой е този, който може да каже, че през животът си никога не е страдал?! Мисля, че ние всички сме имали много нещастия и проблеми в животът си! А би било толкова добре да живеем в хармония и мир, общувайки с Бога. Това липсва в западният стил на живот. И за това мнозина се обръщат към изтока. Светлината също идва от изток. И можем да кажем, че много духовна мъдрост идва от изтока. Практическите дейности трябва да бъдат хармонизирани с Божествената Воля. Карма Йога означава действие в съзнание за Бога. Съвършеното действие е да се служи на Бога. Каквото имаме – трябва да Му предложим – действията, думите, мислите си. Ако започнем, давайки малко, тогава ще разберем, че можем да дадем всичко. Какъв вид действия трябва да се извършват? Основно трябва да поддържаме себе си и да помагаме на другите. Да правим добро на другите. Но ако искаш най-доброто за цялото човечество – трябва да се присъединиш към служенето. Ако намериш извора на битието и дадеш своето служене там – действия, думи, мисли – тогава чрез корените то ще се разпространи до всяка част на творението. Това е съвършенството на действието – истинската Карма Йога. Карма, Гйана и Бхакти са трите основни вида Йога. Писанията казват, че Бхакти е основата. Божествената Любов (Бхакти) е като майка на действието (карма) и знанието (гйана). Майката дава живот на синовете. Ако има майка – има и синове. Затова – аз ви предлагам - Бхакти! Въпрос: Как тогава в света има толкова много учители, които са постигнали себереализация по други пътища, а не чрез Бхакти? Гурудев: Себереализацията е само началото, това не е краят. Можеш да постигнеш себереализация чрез действие (карма) или чрез знание (гйана). Но където те свършват – ТАМ започва Бхакти. Съвършенството е нещо висше, обаче не чак толкова. Но да полудееш по Кришна... това е нещо различно.

Четирите типа страдания

Кои са основните страдания на човешкото съществуване? Какво е страдание? Казва се, че хората се раждат плачейки, живеят страдайки и си тръгват разочаровани. Ведите говорят за четири вида страдания – смърт, старост, болести и раждане. У много хора има страх от смъртта. Но в наши дни мнозина се боят и да живеят! Трябва да бъдем много мъдри, за да

22

разберем как да живеем и как да умрем. И ако сме достатъчно мъдри можем да намерим изход от този лабиринт. Като говорим за лабиринт, ето някои от въпросите, които задава духът на езерото на Махараджа Юдхищхира в една история от “Махабхарата” в тази връзка: “Какво става по света?” Юдхищхира отговорил:“Времето готви душите в тенджерата на живота.” Дървата за горене са минаването на дните и нощите. Времето е инструмента, който разбърква всичко. “Кое е най-чудното нещо на света?” – бил следващият въпрос. “Че всеки си мисли, че няма да умре, въпреки че това се случва на всички.”Ако помним това бихме живели по различен начин. Чудното е, че въпреки че имаме ума – забравяме. “Тогава какво е решението?” “Следвай стъпките на светците, на великите освободени души!” - бил отговорът на Юдхищхира. Така че изходът от този лабиринт не е толкова сложен. Ако силно го желаете, ще намерите онези хора с чисти сърца, които да следвате. И не забравяйте, тук се казва – да следваш, не да подражаваш – има голяма разлика между двете. Истинското следване означава – следвай СЪВЕТА. Животът е търсене на Абсолютната Истина и Красота. Следвайки добрия пример на светците, можем да намерим своето бъдеще. Последният въпрос бил: “Кой не страда?” “Не страда онзи, който не е в чужда страна и който не дължи никому нищо.” Когато си у дома – нищо не ти липства. В духовен контекст това означава, когато си следвал стъпките на великите души, ще достигнеш окончателната цел, ще се върнеш обратно у дома при Бога. Няма да си вече скитник в нощта. Тази планета се нарича Мритйа Лока6, но ние можем да я превърнем в блажен рай. Ако пречистите себе си, ще можете да преодолеете страданията на раждането и смъртта. Въпрос: Разяснете повече за разликата между следването и подражаването. Гурудев: Подражанието е повърхностно. Когато подражаваме означава, че не сме готови да платим цената. Мнозина искат да се наслаждават на освобождението, на завръщането при Отца – като Исус – но твърде малко са готови да отидат на кръста за това. Следване е не да имитираме живота на някой светец и пътищата му, а да живеем собствения си живот със същата интензивност и честност, с които той го е живял. Докато се опитваме да открием какво трябва да правим – можем да пропуснем целта. Но ако започнем да учим – тогава ще можем и да следваме. Истинският духовен учител иска неговите ученици да мислят. Всъщност единствено от добър ученик може да излезе добър учител. Това се нарича Парампара7. Въпрос: Във вашата лекция вие обсъждате страданието, но аз смятам, че страданието е резултат от нашата карма. Става дума за това, че което ни се случва не е случайно и ако страдаме, значи трябва да минем през това! Гурудев: Без съмнение. Дори да искате да избегнете страданието, то пак ще дойде. Така че трябва да преглътнем горчивото хапче, но нещата зависят от нашето СЪЗНАНИЕ. Ако желаем да изпитваме само щастие и да избегнем всяко страдание – никога няма да постигнем успех. Дадено ни е в един живот колко щастие и колко страдание ще изпитаме. Това се определя от кармата. Знаете какво казва Библията относно карма: “Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако посадиш вятър, ще пожънеш буря.” Така че намеците и познанието за карма са и в Библията. Каквото и да правите, ще има последица. Затова трябва много внимателно да подбираме какво правим. Ако действаме по трансцедентален начин – посвещавайки всичките си дела, думи и мисли на Бога – тогава няма да събираме НОВИ кармични последици. Но това, което вече сме натрупали – ще дойде! Като един вентилатор – дори след като го изключите от контакта, той ще продължи още известно време да се върти. ЗА МАЛКО. А след това ще СПРЕ! По същия начин ако спрете да събирате нова карма, тогава и последиците един ден ще спрат.

6 планетата на смъртта 7 ученическата последователност, знанието, което се предава от учител на ученик

23

Затова в Йога – ако изберете Йога – има известни препоръки; например да се избягва насилието. Затова йогите са вегетарианци. И аз знам, че в България вегетариянството има широка основа. А също и различни позитивни практики като медитация, обожание на Бога, практикуване на брахмачарйа8 или различни други ежедневни житейски принципи. Те помагат на духовния прогрес. И така действането по един позитивен, некармичен начин ще ни помогне да се завърнем при Бога и разбира се междувременно кармичните окови ще се разтрошат. Знаете: глупецът вярва в случайността, умният вярва в кармата, а мъдрият в божествената подредба, в божествената милост. Въпрос: Защо тогава в живота се получава така, че тези, които вярват в случайността имат най-голям шанс за успех, а тези, които вярват в божественото милосърдие на практика шансът им в материалния свят клони към нула? Гурудев: Каква е разликата между един вярващ човек и един атеист? Каквато е разликата от небесата до земята. Така че ако искаме да постигнем успех в материален план, тогава трябва да вложим цялата си енергия там! И тогава е много лесно да забравим за Бога. “Нямам време, нямам време!” Но ако искате да постигнете духовно съвършенство – трябва да пожертвате нещо и в името на тази цел! И ако наистина сте на едно ниво на духовно разбиране, тогава няма да ви обезпокоява това дали имате нещо, нито пък дали нямате. Но това е достижимо САМО по духовния път. Ако погледнем внимателно един материалист, дори той да притежава безброй неща – въпреки всичко ще бъде много неудовлетворен. А ако видите един духовен човек, той може да няма дори втора дреха, както е казано в Библията, но ще бъде много дълбоко удовлетворен. И ще е готов да сподели с вас онова, което има. В този смисъл, ние можем да избираме. Въпрос: Има ли някакво принципно противопоставяне между материалния успех и духовния прогрес? Аз не помня имена, но не е ли имало инкарнация на аватари, достигнали в индийската история много високи постове. В този смисъл на нашата земя каква помощ може да очаквам от един много духовен човек, който има само една риза, но не може да ми даде духовния път в сравнение с някой много проспериращ също духовен човек, който може би няма да ми даде и една стотинка, но би могъл да ме учи? Има ли такова противопоставяне или ние го създаваме? Гурудев: Всеки получава това, което заслужава. Материалният успех в крайна сметка също се дава от Бога. Затова няма значение дали имате или нямате – всичко принадлежи на Него. Ако забравите този принцип, дори да нямате нищо – това не е кой знае какъв успех. Но и да имате милиони, ако не забравяте, че са ви дадени от Бога – това е вид успех. Така че дали сте богат или беден, млад или стар, българин или унгарец, мъж или жена – няма значение, това са само материални формалности. Душата е душа; Богът е Бог. И между двамата съществува божествена любовна връзка. Въпрос: Значи, до колкото разбрах, начинът да стигнем до Бог миннава през любовта. Всички знаем, надявам се, че има учения, в които няма Бог – вуду, индианските шамани, също и в Сибир. В същото време има хора на знанието, които не служат на никакъв Бог, а говорят за същото състояние и изпитват същото, за което се говори в Хиндуизма и другите религии – мислите ли, че можем да получим някаква мъдрост от хора, които не обичат Бога? Гурудев: В логиката има една сутра. Сутрата е кондензирано знание, събрано във фраза. Тя започва с: “Животът е страдание. И има път навън. Това е мокша или освобождението” По нататък се описва: “Ако някой казва, че не само Мокша или духовният път са, които могат да прекратят страданието, че има и други лекарства – то ние казваме НЕ! Защото ефектът е временен и след това страданието отново ще се завърне.” Така че ние можем да учим различни неща от различни източници. В началото се препоръчва да насочим вниманието си към един източник, за да разберем истината такава каквато е. А след това, когато вече сте уверен и фокусиран, когато имате дълбоки реализации – тогава можете да се огледате и да видите всички сходства и прилики. Но в началото, ако без още да имате тази основна реализация само тичате тук и там, резултатът ще бъде един хаос – вместо

8 полово въздържание

24

космос, където има ред. Така че ви предлагам , първо опитайте един много съществен и истински източник на информация и когато разберете кое какво е, тогава е по-лесно да разберете от другите източници за какво говорят те.

Интелигентността и действията

Божественото откровение действа по мистериозен начин. Когато и да имаш някакъв проблем в сърцето си – просто се обърни към светите писания и ще намериш отговора. Опитвали ли сте го? Защо се случва така? Можем да кажем, че нашият манталитет по някакъв начин се проектира върху страниците на писанията. Но всъщност е точно обратното. Милостта на Кришна се проявява към човека; когато имате нужда от напътствие, то ще дойде. Вие само трябва да сте достатъчно чувствителни и възприемчиви, за да го приемете. Защото ако всичките ви сетива са блокирани от илюзията, тогава посланието не може да протече през тях. Ние всички извършваме някакви дейности, работим през живота си; затова нека прочетем от трета глава на “Бхагавад Гита” “Карма Йога”: “Арджуна каза: “О Джанардана9, о Кешава10, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война щом мислиш, че разумът е по-добър от кармичната дейност?” Тези, които са малко повлияни от илюзията смятат, че правят всичко както трябва. А тези, които са много повече под влиянието й, те вече чувстват, че не правят никакви грешки. Така ли е? Но когато си по-малко под влиянието на материалната енергия, тогава би имал някакви съмнения. Добре ли правя? Това ли е верният начин? Откъде да разбера посоката? Точно както Арджуна. В началото Арджуна бил много решителен. Арджуна бил много готов да се бие. “Защото това е правилният път, това е истината! Трябва да се биеме срещу Кауравите!” След това дошла възможността да се бие срещу тях – и отново той бил много решителен: “Не! Аз НЯМА да се бия; защото това е насилие, то е против живота и сигурността на другите! Защо да се бия за собствени придобивки?” И той отново бил много убеден, но след това Кришна му пуснал една бубулечка в ухото, както казваме ние в Унгария... Рам Виджай: Или както ние казваме – пуснал му муха... Гурудев: ... и след това, това послание започнало да го обработва. Все повече и повече съмнения започнали да се събуждат в Арджуна. А Кришна се опитвал да ги изясни. Основният проблем на Арджуна бил: дали ние трябва да се биеме, или повече трябва да мислиме, да използваме ума си? Арджуна имал чувството, че в този момент действието ще доведе реакция – просто си представете, че ви предстои една жестока война – определено ще имате чувството, че това ще довлече лоши последствия. Арджуна си казал: “О не! Аз съм достатъчно интелигентен, за да не влизам в подобни действия, които ще довлекат последствия.” Но през цялото време той разбирал, че Кришна е този, който е с него в тази война. И тогава съмненията му се появили: “Защо се опитваш да ме въвлечеш в това дело? Защото току-що ми каза, че интелигентността е по-добра от действието. По-добре да идем да медитираме, отколкото да действаме по такъв враждебен начин!” Защото тук е казано “кармична дейност, плодоносна работа”. Какъв би бил резултатът от тази война? Ако победят, ще спечелят царството, ако загубят – ще постигнат рая. Така ли е – ако един кшатрия загине на бойното поле, той постига райските планети. Така че това са кармичните придобивки, които могат да се постигнат – някаква по-добра материална позиция. А Арджуна не бил удовлетворен от това да получи нещо по-добро от това, което и преди е имал, но на същото ниво. Той искал нещо различно. Той си мислел: “Досега аз все действах –

9 Убиец на народи, Победител на всички форми на злото, Поддръжник на всички живи същества - Кришна 10 Убиец на демона Каши, Който има разкошни коси, Който спи върху водите - Кришна

25

и страдах от своите дейности. Затова може би трябва да прекратя с дейностите?” Логично, нали? Действаме – страдаме може би ако спрем да действаме – няма да страдаме? Но опитайте, можете да опитате. Действие – последствие – и страдание; но по същия начин е и бездействие – последствие – страдание. Същото е – може би не външно, но вътрешно. Докато не сте пречистени 100 %, някакви реакции и страдания ще присъстват. Затова трябва да използваме своята интелигентност в най-голямата й сила. По същия начин, по който Арджуна я е използвал. Както Шрила Прабхупад казва: “Като един искрен ученик, той поставил въпроса пред своя учител”. Той веднага отишъл да се консултира. Арджуна имал идеята: “Аз ще оставя битката и ще отида да медитирам!” Но там имало някой, с когото да се консултира – Кришна бил там – и той го попитал: “Мислиш ли, че съм прав?” Разбира се, ако прочетете внимателно този стих ще видите, че той е имал съмнението, че Кришна няма да одобри много неговото мнение. Защото той пита: “Защо искаш да ме въвлечеш...?” Така че той, може да се каже, се бунтувал срещу волята на Кришна. Но все пак бил достатъчно интелигентен за да постави съмненията си пред своя дуиховен учител. В своето ежедневие вие трябва да се биете, трябва да водите различни войни – дори по духовния път трябва да водим своите Курукшетра-войни. И понякога, много често, всъщност имам пред вид винаги, ние имаме идеи как да разрешим проблемите. И го правиме; казваме: “Ето, това е моето решение!” Това правилно ли е? Понякога е правилно, понякога грешно. Понякога това е в съответствие с божественото желание или с идеите на духовния учител – а понякога е точно наобратно! И въпреки това можеш да го направиш; Кришна ти дава свободата да направиш дори и грешното. Също като един добър баща. Оставя детето да пипне огъня. “Аз му казах, недей да пипаш, ще си изгориш пръста, но той е готов да пробва – така че какво ми остава да направя, освен да му дам да пипне огъня?” И разбира се винаги надглежда със зорко око детето – да не се изгори твърде много. Но когато реакцията дойде: “Ауу! Изгорих си пръста!” – трябва да сте там, готови да помагате. Защото ако наистина сте в нужда ще разберете откъде да получите помощта. Докато си мислите, че знаете всичко – няма да намерите кой да ви помогне. Много сте сам в целия този свят. Но веднага щом почувствате, че се нуждаете от помощ – ще намерите много помощници и водачи, идващи към вас. И тогава вече не сте сам. Така че твърде многото интелигентност, когато е приложена към духовния път, може да доведе до неприятност. “ Знам, знам, знам!!!” Разбира се НЕЩО трябва да знаем. Знам, че съм на правия път. Знам, че следвайки предишните ачарии11, ще постигна целта си. Знам, че Кришна ще ми осигури ръководство. Но трябва да сме много готови да поканим тази помощ, това водачество от Кришна. Това е настроението на молитва: “Моля Те, помогни ми! Моля Те, дай ми идея! Моля Те, дай ми напътствие!” След това ще знаете по-добре. Така че ако имаме някаква идея в духовния живот, има различни начини да решим дали е добра или лоша. Най-практичното е да се попита духовния учител. Защото ако аз не знам, а той знае, мога да попитам за мнението му. Много е просто. Но какво да направим, ако в момента нямаме достъп до духовния учител? Било то защото го няма, било защото не иска да навлиза в елементарни въпроси. Тогава трябва да се МОЛИМ. И да използваме всички други източници на информация – гуру12, шастра13, садху14 – и хридайа15, нашият вътрешен глас, вътрешното ни убеждение. Ако използвате САМО последното – не е достатъчно. Но Кришна никога няма да ви остави сами – да имате само един източник на информация. Шастра винаги присъства, светците винаги ги има. Всъщност дори духовният учител винаги го има – докато имате кантималата16 на врата си той е с вас – може да ви хване. Затова в такова дълбоко състояние ние можем да имаме контакт с духовния учител, а чрез него и с Кришна. И това е най-добрият начин да прилагаме своята интелигентност. 11 учители, които учат чрез примера си 12 духовният учител 13 свещените писания 14 светците, святите хора 15 вътрешният водач в сърцето 16 вайшнавската огърлица

26

Така че в практическата страна на Кришна съзнание трябва да има теория и практика. Веднъж Шрила Прабхупада е казал, че Кришна съзнание не е пасивна медитация, но активно служене. И тук в коментарът към този стих той казва, че някои хора търсят повече почитания и уважение, осамотявайки се на някое свято място и отдавайки се на постоянно мантруване. Така Шрила Прабхупад по един много деликатен начин ни дава насока за линията на своята мисъл. Защото линията на неговият учител Бхактисиддханта Сарасвати е на активното проповядване. А има и друга линия на мислене във Вайшнавизма, която е също толкова уважавана, автентична и съществена, която обръща повече внимание на усамотеният бхаджан17. И в продължение на много векове именно тази линия е запазила Бхакти. Но от друга страна, повече или по-малко я е запазила за индийците. Така че за тези, които получават раждане в Индия това е нещо много приложимо, защото идват от тази традиция, имат тази култура, чували са тези теми още от самото начало на детството си... Това е тяхната естествена култура. И всъщност на изток хората са много повече ориентирани навътре от стотици години. Затова за тях е много по-подходящо вътрешното култивиране без твърде много външни дейности... Но какво да кажем за хората от запада? Знаеме колко пропаднали сме в някои отношения; на нас ни е трудно да стоим на едно място половин час – дори за тялото, какво пък да говорим за ума! Така че какво е разрешението? Западняците са много активни – движат се, работят, действат на външния фронт. Затова ние можем да включим нашите ДЕЙНОСТИ в служене на Кришна. И ето затова всъщност линията на Бхактисиддханта е била успешна на запад. Защото предлага някаква практическа АКТИВНОСТ в божественото съзнание. Какво да НАПРАВЯ ако искам да извърша някакво служене, да се доближа до Бог? Защото това е основната точка – да се доближиш до Върховния Бог. Това е, което трябва да направим и да постигнем. Да се доближиме до източника на енергиите. Например ако е студено и има огън в центъра – когато си далече от огъня е студено. Ако се приближиш една стъпка е по-топло. И колкото по-наблизо, толкова по-топло. По същия начин ние ЗАМРЪЗВАМЕ в материалното съзнание и трябва да се доближиме до източника на всички енергии – Кришна и тогава ще почувстваме топлината на неговата любов. Така че простичкият съвет в този стих е че ние трябва да използваме ЕДНОВРЕМЕННО своята интелигентност и действията си в служене на Върховния. И ако имате някакви идеи или съмнения или въпроси – просто ги поставете пред своя духовен учител. И това не е достатъчно: трябва да последвате и съвета. Защото каква е ползата да питаме, ако не искаме да следваме? Затова е казано: “Не питайте един светец, ако не сте готови да последвате съвета му.” Понякога ние имаме много особен манталитет. Веднъж един последовател дал идея на своя духовен учител и неговият учител му казал: “Ами... може би това не е съвсем правилно. Може би по малко по-различен начин трябва да го направиш”. Тогава нашият приятел казал: “Не, не, не, мога да ти обясня!’ И понеже неговият гуру бил изключително търпелив, той казал: “Добре, обясни ми!” макар че всъщност чувствал, че няма какво да му се обяснява. Понякога в такива случаи ние може да си мислим, че МОЖЕМ да обясним на духовния си учител. Той бърка, той не знае! Той не разбира МОИТЕ реализации... Но надявам се, по късно ще дойдем на себе си и да разберем, че тъкмо наобратно – духовният учител е този, който ни дава обясненията. Но разбира се, това е една много интимна връзка и започва да работи САМО, когато има истинско приемане. Когато наистина се НУЖДАЯ от помощта и напътствията. Но връщайки се отново на въпроса: осамотен бхаджан или активно служене – като един вид решение и като специална милост към западните хора, дейността също е била включена в духовния път. А ако вие отглеждате душата си и вашите духовни практики, тогава ще имате и повече сила да извършвате външните дейности. И винаги трябва да си спомнаме, че ако обичаме някого, любовта означава служене. Много просто обяснение: любов=служене. Така ли е? Ако обичате своето семейство – вие им

17 обожание

27

служите? Ако обичате кучето си – вие му служите. И ако обичате Бога – служете Му! Но ние трябва да откриеме най-добрия партньор за нашата любов и служене и вместо кучешко съзнание, трябва да добием божествено съзнание. И тук в коментара е споменато, че Арджуна много УМЕЛО се опитал да избегне боя. Използвайки философията за извинение. И вярвам, виждали сте последователи, които се опитват да обясняват философията в техен интерес. Но всъщност трябва да сме много безпристрастни, много независими от нашите лични интереси. Ако сте много под влияние на тези интереси, вашето проповядване и вашите решения ще бъдат много съмнителни. Затова трябва да сме много независими и много отдадени в своите дейности и особено в своето проповядване – в използването на философията. Независими от нашите интереси, но МНОГО зависими от интереса на Кришна. Това е изместване – от нас към Него. От “моите убеждения” трябва да стигнеме до “Неговите желания”. Това е един мноооого дълъг път. Въпреки, че Кришна е толкова близо. Но да се покрие това разстояние изисква много време. Така че трябва да използваме УМЕЛАТА си интелигентност за да допринесем за интереса на Кришна. Рам Виджай: Това е специална милост на Кришна – да сме гладни. Гурудев: Гладни за милост! Трябва да сме гладни за милостта! Затова понякога не може да се разбере как действат великите души. Понякога си много готов за основното и много незаинтересуван от висшите теми. Например четеш “Бхагаватам” и си много заинтересуван докато вървят съответните битки, убийства на демони, войни... какво приключение, това е любимата ми книга! Но когато свършат битките и започнат молитвите: “О мой Господи, ти си Върховния, ти си такъв, ти си онакъв...” И всъщност, знаете, частта с битките е толкова малка в книгата, а молитвите са толкова много... Интереса на светците е много по-малко насочен към екшъните, те са много по-заинтересувани от молитвите и възславата на Кришна. Но нашият интерес е основно в битките и когато дойдат молитвите, ни се приспива и затваряме книгата – за днес стига! Трябва да стигнем до едно по-висше ниво. И не взимайте само храната! Вземете и милостта! Защото храненето е медитация, а как е възможно да медитирате, ако само тичате, скачате и говорите? Това е нещо дълбоко. Фината енергия можете да получите само в медитативно настроение. Простата енергия на хранителните продукти може и да я получите, но това е за тялото. Но по-фините неща: чувства, преданост, любов – това е за душата. Затова: умело използване на интелигентността и философията. По-нататък Арджуна продължава: “Разумът ми е объркан от двусмислените ти инструкции. Моля те кажи ми ясно, кое ще бъде най-благоприятно за мен?” “Шри Бхагаван18 каза: “О безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се опитват да реализират себето; някои са склонни да го разберат посредством емпирични философски размишления, а други, посредством предано служене.” В тези стихове можем да видим ведическия начин на учене. Питането. И ние можем да следваме този пример. Защото много приличаме на Арджуна – не в този му аспект, че е паришад – вечен приятел на Кришна, макар вие също да сте част от Неговата енергия – но в това, че той е объркан и има някого, към когото да се обърне, от когото да учи. Никой не може да отрече, че има известно объркване в главите ни, че има въпроси, които искаме да зададем. По отношение на ежедневния живот и особено на духовния живот. И след като е дал един повърхностен поглед върху всички теми на “Бхагавад Гита” в предишната глава, тук Кришна се опитва систематично да изясни ситуацията, като дава съответните най-важни елементи. Съмнението на Арджуна идва от това, че той е получил някои объркващи мнения. В началото Кришна му дава някои общи съвети – не толкова конкретни и специфични. “Това е добре, онова е добре – всъщност всичко е добре...” И Арджуна казва: “Ама аз сега не мога да разбера – трябва ли да се бия, да не се ли бия – Ти каза така, после иначе – да действам ли,

18 БОГ, Върховния, Благословения; този, който напълно обладава честте качества:сила, слава, красота, знание, богатство и отречение. Един от трите идентични аспекта на Абсолютната Истина: Брахман – всепроникващият Дух; Параматма – божествената искра в сърцата на всички живи същества и Бхагаван – върховното вечно същество, самият Бог, Кришна

28

да не действам – какво да правя!!! Това са твърде много инструкции – кажи ми какво трябва да направя?” Тогава отново Кришна идва от широкото към тясното. Казва: “Има много различни типове трансцеденталисти” В предишната глава Той казва: “До тук аз ти обяснявах Санкхйа19 , а сега ще говоря за Йога, чрез която можеш да постигнеш връзка с Върховния”. Санкхйа – аналитичното знание за материята и душата – се относя до това как да се различи материята от душата – това е предметът на Санкхйа. Анализът. Другата дума, която е посочена тук е Карма Йога. Едно нещо е Гйана Йога – анализирай; друго нещо е Карма Йога – действай. Но трябва да сме много внимателни с изразите. Можем да кажем, че пътят на действието или на ритуалистичните дейности е Карма Марга. Марга означава път. Това е пътят на ритуалистичното действие. Когато добавите капка преданост – тогава това става Карма Йога. Връзка с Върховния. По същия начин: ако има знание – това е Гйана Марга. Както в различните глави на Ведите има Карма Канда и Гйана Канда – различните основни теми на Ведите. Но ако в човека, който се опитва да разбере има някаква преданост – тогава това не е Гйана Канда, а Гйана Йога! Тогава това отново е връзка към Върховния чрез някакво теоретично знание. Затова можем да кажем, че свързващият процес на знанието – Гйана Йога, това е един тип теоретично разбиране; Санкхйа – емпиричната философия, което се опитва да анализира, да разграничи материята от духа – това е друг тип теоретичен подход; Карма йога е действие, което все пак е Йога – т.е. докоснато от предаността... Така че това са поне два различни пътя, които са споменати. И тук Кришна продължава, че по принцип има два типа хора в света, които се опитват да разберат себе си. Едните са хората на знанието – които се опитват да открият, да научат, да разберат; а другите следват пътя на отдаването. По-късно в осма глава този въпрос ще дойде отново: “Кое е по-добро – отречението или предаността?” И отново и отново Кришна ще казва, че Бхакти – Предаността – е по-доброто. “И двете са добри – но Бхакти е по-добро”.Кришна има достатъчно широкото и щедро виждане да каже, че дори това, което спекулаторите правят е добре. Разбира се, спекулация в този смисъл не означава деградация, а следването на теоретичния метод. Тези, които следват пътя на Карма не са обикновени човешки същества. В този смисъл карма не означава всекидневните дейности; означава ритуалните дейности, които чрез жертвоприношения, чрез мантри ни водят до някои по-висши божествени идеали. Така че можем да кажем: има тези, които следват пътя на Карма (карма-йоги) – те следват пътя на действието. Искат да постигнат нещата чрез действие. Следващата класа трансцеденталисти са гйаните – които искат теоретично да разберат всичко; в този път е включено и отречението. Няма твърде много дейност – по-скоро мислене. Отрича се външния свят: така че най-общо казано първото е действието, второто е отречението. Третият вид са йогите, които чрез мистична медитация се опитват да визуализират Параматма20 в своето сърце. И накрая са преданите, които разбирайки всички тези дейности и нива, се опитват да изразят себе си чрез чувства на преданост. Все пак трябва да има някакви дейности – и то регулирани дейности. Трябва да има някакво теоретично разбиране, божествено знание. Трябва да има и някакъв мистичен смисъл. Така че всички различни елементи са включени в Бхакти. Защото Кришна е върховния мистик, Той е господарят на Йога, Той е окончателното знание и Той е зад всяка дейност. Така че от която и гледна точка да започнете, накрая, накрая, накрая ще стигнете до изначалния източник. Какво се случва ако вървиш нагоре по течението? Лесно ли е да плуваш срещу течението? Не много. Но какъв ще бъде резултатът? Да, ще стигнеш до извора. Така че ако вървиш против потока на илюзията, ще бъде трудно; но накрая ще стигнеш до източника на тази енергия – илюзията – а източника е Кришна, върховния източник на всичко енергии, причината на всички причини.

19 аналитичното изучаване на раждането, смъртта, живота, тялото и елементите 20 свръхдушата

29

Ами всъщност точно това е тайната, която ние търсиме! Божествената любов, божествените чувства... А междувременно ще разберете и най-висшето знание. Ще постигнете най-голямото отречение. Можете да станете най-издигнатият мистичен йоги. Можете да станете най-квалифицираният изпълнител на жертвени церемонии. Така че всичко може да бъде постигнато с преданост. Ако имате преданост, дори вашите грешки и недостатъци ще се превърнат в скъпоценни камъни. Защото това е един много специален елемент, който може да обърне, да промени природата на нещата. Също както и посвещението. Също както философският камък може да превърне бронза в злато, по същия начин посвещението и Святото Име могат да превърнат материалиста в духовен човек. Това е тайният метод. Затова ние вярваме, ние приемаме, ние знаем, че всичко е включено в Бхакти. Нищо няма да ви липства – ако го правите пълно, дълбоко, ако дълбоко се потопите в мисли за Кришна. Казано е, че Кришна удовлетворява всичките различни желания. Но внимавайте, защото Той удовлетворява и материалните желания. Трябва да внимаваме какво желаеме. Но ако имате духовни желания – те също ще бъдат изпълнени. Може би съм споменавал на някои от вас, но бих искал да повторя, че веднъж имало един много известен Бабаджи – Вамши Дас Бабаджи. Той бил много ексцентрична личност. Винаги държал мурти21 в ръката си. Вървял, спял, седял... винаги с мурти в ръката си. Понякога хората го виждали да се смее, да говори или да слуша... той имал много божествена, много трудна за разбиране връзка със своето мурти. Всички знаели, че той е изключително възвишен човек. Някакъв човек се приближил до него за да получи духовен съвет. Вамши Дас Бабаджи, който виждал в сърцето и ума му, го запитал: “Ти искаш нещо от мене.” А нашият човек казал: “Да... покажи ми Бхагаван! Покажи ми Бога!” Вамши Дас Бабаджи му дал много кратък отговор: “Плачи!” Това бил неговият отговор – без много-много обяснения. Без много философски осуквания. Но по най-добрия начин: ако искаш да видиш Бог – плачи! Има и други учители, които казват: “Да отворим плачещото училище на Йога!” Можем да кажем, че нашите очи са слепи или късогледи. Но ако си сложим лещи от сълзи в очите, с тях може да се вижда много ясно.

Знание, мъдрост и още по-нататък

Когато спите нощем, как се събуждате? Отговор: С будилник! Гурудев: Да, обикновено будилникът си казва думата. Трябва ни допълнителна помощ и тя идва с помощта на звукът. Спящото състояние е един вид част от нашето съществувание, а когато се събудим, тогава това е различно съзнание. Този звук може да ни събуди и от едно състояние на съзнанието да преминем в друго. По същият начин трансцеденталният звук може да ни издигне от сегашното състояние на съзнанието до по-висше. За това пеенето или повтарянето на мантрите и имената на Бога е един много ефективен метод. Виждам, че някои от вас слушат радио или някакви касети. Това е много хубаво. Всеки обича да слуша нещо. Но много важно е какво слушаме! Ако слушаме глупости, това ще има влияние върху нашият ум. И не само върху ума, но също и върху тялото. Да направим един експеримент. Искате ли да изпитате това?! Нека опитаме – поставете си дланта на гърдите и повторете силно тази мантра: Радхе, Радхе, Говинда... Чувствате ли вибрацията? Цялото тяло изпитва тази вибрация. Така че има значение какво казвате! Ако казвате истината, умът и тялото ни ще вибрират с истината. Ако вибрираме тези имена на Бога, тогава и любовната връзка идва. Трябва да имаме впредвид върховните теоритични въпроси за живота и трябва да търсим също и практическият метод, чрез който да реализираме тази духовна връзка. Ако смятаме, че основните въпроси на живота са – живот и смърт, любов или страдание, щастие – тогава е 21 божество, форма на Бога

30

много важно да намерим верните отговори. Казва се, че най-висшата цел на човешката душа е да търси върховната Душа. Човешкият живот започва, когато сме свързани с Върховният. Всички различни религии и философии и начини за доближаване ни учат, че ние не принадлежим на Земята, а принадлежим на една различна страна и трябва да намерим пътят обратно към дома, обратно към Бога. Така че звуците имат огромно значение в нашия живот. Звукът може да ни издигне от едно ниво на съзнание към друго. А духовният звук може да възвиси ума ни до нивото на трансцеденталността22. Нека най-напред проучим какво е мъдрост? В Индия знаят, че съществува познание; разбира се, ние също знаем това – че познанието съществува! Но мъдростта е нещо ПОВЕЧЕ от просто знание. Можем да кажем, че знанието е информацията, а мъдростта – един вид трансформация. В Индия религията и философията се основават на откровенията. И източниците на откровение се наричат Веди. “Веда” означава “знание”. Знание – в материалния смисъл, но което е много по-важно – и в духовен смисъл. Защото ние – хората – сме направени от различни елементи. Най-напред това е тялото – всички знаем за тялото, но много по-малко знаем за душата. И ако искаме дълбоко да изследваме себе си, тогава трябва да отидем до нивото на вечността. Тялото има начало – раждане – има и край. Така че то не е постоянно, винаги се променя; вие не сте същите тела, които сте били преди 6 години. Защото клетките ни се подменят. Но какво кара тялото да действа? Нещо друго, което не е материално, нещо духовно. И така, ако искаме да разберем кои сме наистина, трябва много дълбоко да анализираме; не само тялото, но и душата. Когато душата я няма в тялото, то вече не е привлекателно. От тук разбираме, че истински привлекателното е душата. Казва се, че хората са социални същества – нуждаем се от приятелство, нуждаем се от любов, раждаме се в семейства; така че за човешките същества е естествена потребност да имат компания, общуване. Защо? Защото изначално душата ИМА компания. Това е компанията на Бога. Аз смятам, че това е една доста мистична връзка. И както в материалната сфера е много добре да срещнем чудесни хора и да общуваме с тях – така можем да разберем , че в духовен смисъл общуването също е много важно. Трябва да изследваме себе си – кои всъщност сме ние. Нима съм умиращото тяло? Приемайки раждане и след това напускайки този свят? Или може би моите променливи впечатления и чувства? Не, нещо ОТВЪД. Душата е анти-материална. Можем да изследваме тялото посредством своите сетива; виждаме другия човек, чуваме гласа му и т.н. – с много практични сетива ние можем да се доближим до другата личност. А имате ли някакъв инструмент, с който да се доближите до Бога, който също е личност? Е, именно за това е трансцеденталният звук. Мантрите служат за установяване на връзка с Бога. Мантрата освобождава ума. Свобода от какво – свобода от илюзията. Илюзията е един много интересен фактор: тя е нещо, което изглежда, че е, но всъщност не е. На Санскрит я наричат “майа” – това, което изглежда много реално, но в крайна сметка не е. Нашето телесно съществуване изглежда доста реално, нали? Мисля, че това е нещо много практично; но въпреки всичко то не е крайното ниво на съществувание. Защото е ограничено. По-скоро трябва да живеем в безграничният, абсолютен план. За да постигнем това, трябва много надълбоко да вникнем в себе си. Кой съм аз – променящото се тяло или нещо отвъд? Материя или дух? Какво мислите вие? Отговор: И двете. Гурудев: Да, в определен смисъл сме и двете. Задавал съм този въпрос на много хора и което е много интересно – повече от 80 % от отговорите бяха по-скоро духовни. Защо? Защото ние не желаем да приемем тази ограничена реалност. Никой не иска да умре, предполагам? Така ли е? Но независимо дали искате или не – това ще се случи. Всички ние се опитваме да намерим познание, мъдрост, за да опознаем света, който ни заобикаля. И като крайно

22 отвъдсетивността

31

заключение, мисля че можем да се съгласим, че всеки иска да бъде щастлив. Прав ли съм? Тук мисля, че сме съгласни. Тогава идва следващият въпрос – КАК да станем щастливи? Всеки търси щастието. Това е естествена функция на всяко едно живо същество. Не сме родени на тази земя за да страдаме; живота си има добра причина, добра цел. А Кришна е красота и любов. Затова ако искаме да постигнем върховно щастие и удовлетворение – тогава трябва по някакъв начин да се доближим до тази по-висша реалност. Да пуснем рибата обратно във водата. Ако рибата е извън водата, колкото и щастие да се опитвате да й дадете, тя няма да бъде щастлива. Но веднага щом я пуснете в естественият за нея елемент – водата – тя ще бъде щастлива. Ние всички сме души, всички сме братя и сестри в Дхарма23, в Бхакти. Но сме на земята, на сушата – не сме в естествения си елемент, точно като риби извън водата. Но веднага щом се хвърлите в естествения си елемент – а това е любовната връзка с Всевишния – тогава всичките ви житейски нужди и потребности ще бъдат удовлетворени. Това е вярно – ние сме тяло И душа. Но за да го кажем по-точно: изначално ние сме души, притежаващи телата. Защото ние не казваме: “Аз ръка” или “Аз крак”, но казваме: “Моята ръка, моят крак, моето тяло” А кой е този собственик? Това сме самите ние – душите – нашата духовна същност. Но тази – да я наречем – духовна риба сега е поставена в много сухата почва на тялото. Нека я хвърлим обратно в изначалният й елемент. Тогава нашата душа – НИЕ – ще бъдем щастливи. Душата има три основни качества. Тя е вечна; тялото вечно ли е? Не, не е! Душата притежава пълно познание. Тялото има ли пълно познание? Най-вероятно не. И душата е напълно щастлива. А вие съвършено щастливи ли сте? Не чак толкова, нали? Зигмунд Фройд казва, че щастието е когато липства страдание. Но смятам, че трябва по-скоро да открием една позитивна дефиниция за “щастие”. И това щастие идва от духовната връзка с Бога; да пуснем душата в естествения й елемент. Това е една от основните цели на себереализацията. В Индия този духовен път се култивира от много столетия. Затова там има много информация по тази тема. И тази мъдрост има какво да ни каже – на нас, тук и сега! Древните традиции говорят за душата от хилядолетия. И ако послушаме съвета им, можем да подобрим живота си. Ако се идентифицираме с тялото си, тогава неминуемо сме под властта на материалните страдания. Повечето бебета се раждат плачейки. И повечето възрастни хора съшо умират плачейки. Така че страданието присъства в материалния живот; нека да намерим разрешение за това! Това страдание идва от нашето самоидентифициране с тялото. И не само с тялото...Нека да дадем един пример: някой ви блъсне колата. Мнозина ще кажат: “Той ме блъсна”, въпреки че блъсната е само колата! Така че това себеразширяване в механичните форми съществува. По същия начин посредством погрешна идентификация ние се разширяваме до размерите на материалното тяло, което също е един механичен инструмент. И тогава започва проблемът. Но когато обърнете вниманието си към душата или към Всевишния – тогава можете да се самоидентифицирате на духовно ниво. И не забравяйте, че душата е вечносъществуваща, притежава пълно знание, щастлива е, напълно удовлетворена и е личност. И ако се идентифицираме на това ниво, тогава материалното ограничение ще спре. Затова наричаме този процес”отдаване”. Отдаването може да направи чудеса с човека. Ако се отдадем на волята на Върховния и ако следваме инструкциите на представител на Бога според предписаните правила и принципи – тогава животът ни ще бъде успешен. Какъв е успехът на човешкия живот? Не е страданието. Нито пък материалният просперитет. Но... нещо духовно, което дава храна на душата ви. И тази храна ни носи връзката с Върховния Бог, Шри Кришна. Затова можем да кажем, че целта на човешкия живот е първо да разберем, че ние не сме телата, а души; и след това, че сме свързани с Бога. Започнахме от познанието и от мъдростта. Знанието е – можем да кажем – разбирането, че сме безсмъртни нематериални души. А мъдростта е, когато разберете къде принадлежите.

23 Пътят, Доброто, Дългът, Законът – универсалният морално-етичен принцип

32

Кой е вашият Отец. Кой е брат ви. И кой е вашият приятел. Във Върховният Бог Шри Кришна можем да открем върховният Отец, върховният приятел. Разбира се вие живеете в една православна страна, а всички ние знаем, че съществуват много религии. А в много случаи религиите не обединяват хората, а по-скоро ги разделят едни от други - ако те са с едно ограничено разбиране. Но ако стигнем до съвършенството на религията – тогава сме отново свързани с Бога. Това е значението на “религия” – връзка. Няма голяма разлика между религиите, ако желаем да постигнем духовното съвършенство на човешкия живот. Има една допирна точка. Това е любовта към Бога. Това е пресечната точка на всички различни религии; това е и пресечната точка на човека и Бога. Това се нарича Бхакти – предана любов към Бога – и тя е толкова привлекателна, че привлича не само нас, хората – но представете си, тя е привлекателна дори за самия Бог. Дори Той се чуства привлечен от нея. Затова понякога Той – имам предвид Бога – се интересува от различни неща. Основно знаем, че Бог е Всезнаещ, всичко Му е известно; въпреки това понякога дори Той се чуди какво е това, което кара хората да изпитват такъв екстаз от общуването с Него. Какво е толкова привлекателно в Неговия характер? В Индия е известно, че от време на време Бог идва на земята. И казват, че когато в духовния свят Шри Кришна се чудел каква ли е тази негова привличаща сила, тогава решил: “Ще го пробвам! Ще дойда като преданоотдаден и по този начин ще мога да изпитам това щастие”. Но тогава неговата любима Радха му казала: “Не, не, не можеш да отидеш без мен!Аз също ще дойда с теб! И аз знам, че понякога чувствата на преданите са толкова силни, че те загубват съзнание и падат на земята. А аз не мога да понеса това – Твоято свято тяло да докосва земята! Затова аз ще дойда с тебе и ще те покрия за да те предпазя.” И когато Те дошли – това бил Чайтанйа Махапрабху. Той се появил преди 500 години в Бенгал и Той е Аватарът или инкарнацията за тази епоха. Той е смятан за Аватарът24 на Милостта. Донесъл е безграничната си милост за да освободи щастливите и нещастните, тези които заслужават и онези, които не заслужават – да освободи вас и мен! Той е една танцуваща фигура, която същевременно пролива сълзи. Това е една мистериозна инкарнация, която чувства раздялата с Бога – точно както аз и вие чувстваме тази раздяла и в същото време се опитва да сподели радостта и любовта си към Бога. Така че ние трябва да започнем от Веда, от знанието; след това да минем през мъдростта – да се опитаме да открием изначалния си елемент – и накрая да стигнем до “плачещото училище на Йога”. Докато не се научим как да плачем за своя Бог – ще бъде много трудно да се завърнем при Него. Ако искате нещо в материалния живот – особено малките деца – те са готови да плачат до скъсване – защото ТОЛКОВА силно го желаят! Имате ли тази сила на желанието за Бога? Когато започнем да се учим как да плачем за Върховния, тогава ще достигнем съвършенството на Йога. Въпреки че се дава свободно, това е най-скъпоценната тайна. Ако практикуваме този процес – ще постигнем мистичното единение с Бога. Ако извикате някого по име, веднага неговото внимание ще бъде привлечено. По същия начин ако се обърнете към Всевишния по име – Неговото внимание ще бъде с вас. Не забравайте – вие сте ограничени, но Той е безкраен. Въпрос: Каква според вас е целта на човешкия живот, защо човек е на земята? Гурудев: Целта на човешкия живот на тази земя... разбира се, това са много големи думи, простете, че ги използвам... но все пак целта на нашият живот е да опознаем духовната си идентичност. Не забравяйте: знанието е да разберем, че сме души, но мъдростта е да разберем, че сме свързани с Бога.И ако искаме да съберем цялата мъдрост на Ведите в две фрази – Ведите са оргомни, човешкият живот не стига за да бъдат изучени; въпреки това можем да съберем есенцията им в две фрази. “Винаги си спомняйте за Кришна” и “Никога не Го забравяйте”. Толкова е просто, но трудно, казвам ви! Въпреки всичко не е невъзможно. Това е целта на живота ни: да помним и да не забравяме Бога.

24 Бог, роден на земята

33

Браджа Ишвар: Може би е много глупав въпросът ми, но искам да попитам, защото за мен това са две инструкции, които абсолютно се покриват. Има ли някаква разлика – защото ако винаги помниш Кришна, тогава ти никога не Го забравяш. Или е казано, защото трябва да бъде подчертано? Гурудев: Едното идва от положителната страна, другото идва от отрицателната – осигурявайки и блокирайки и двата пътя. И това, което ти спомена – да се подчертае – е също вярно. Но що се отнася до запомнянето или забравянето – има само два начина, няма трети! Или помниш или забравяш – няма трета алтернатива. Затова Ведите не са го подчертали ТРИ пъти – защото обикновено това, на което те искат да наблегнат, се повтаря три пъти: “Харер нама харер нама харер хама ева кевалам/ калау настйева настйева настйева гатхир анйатха” “В Калиюга към освобождението няма друг път, няма друг път, няма друг път - освен святото име, святото име, святото име!” Така че ако нещо трябва да бъде подчертано МНОГО силно – то се повтаря три пъти. Трябва дълбоко да медитираме над този въпрос; всъщност това идва от Пураните25. Пураните ни напомнят да си спомняме Кришна. Казва се, че думите на Ведите или Упанишадите26 са строги като думите на бащата, Пураните са меки като майка, но думите на светците са като сладкия глас на любовник. Така че Пураните ни напомнят много меко: “Винаги си спомняй и никога недей да забравяш”. Това е нещо като малка шега; шега в смисъл, че е нещо живо, не е сериозно и официално. Някакъв жив добър съвет: “Винаги помни и никога не забравяй!” Но ако влезем по-дълбоко в този въпрос, аз съм сигурен, че ако всеки даде мнението си – много тайни ще се разкрият – как да помним и как никога да не забравяме. И двата пътя са сигурни. Рам Виджай: Гурудев, аз току-що получих реализация по този въпрос. Гурудев: Да? Рам Виджай: Първата част се отнася до състоянието, в което не Го помниш, засяга случая, когато не си спомняш и трябва да започнеш да го помниш – ВИНАГИ да Го помниш. И после, когато вече си на пътя – НИКОГА не Го забравяй. Не спирай! Гурудев: Хубаво! Хубаво! Като златно съкровище, нали? Злато, което да бъде придобито. А кой е златен? Чайтанйа Махапрабху! Той ни кара да си спомняме и никога да не забравяме. Въпрос на Дамодар: Има и много други такива правила: да правим и да не правим. Но ако ние винаги помним Кришна, би трябвало да се изключва да го забравим – зашо тези правила винаги дават и двете възможности? Защо не само едното? Гурудев: Защото не сме монисти. Майавадите казват: “Всичко е едно” Но ние даваме две възможности. Ние сме дуалисти. Всъщност всички различни аспекти на духовността имат този двойнствен характер. Кои са двата аспекта на Брахман, например? Дамодар: Двата аспекта на Брахман? Той е вечен... и блажен. Прониква навсякъде. Гурудев: Да... но дай ми две противоположни характериатики. Дамодар: Ами... той е безличностен... Гурудев: Топло, топло. Приближаваш се... Дамодар: ... и в същото време е аспект на Бога. Гурудев: Да, да... но какво казваме за Брахман? Ямуна: Без начало и без край. Гурудев: Дайте идеи! Камен: Личностен и безличностен. Гурудев: Правилно! Всъщност сагуна-ниргуна. Има качества и няма никави качества. Сагуна означава, че той има някакви характеристики; ниргуна означава, че е без качества. Така че Браман е с две лица. Това е един вид дуалност в единството. Дайте ми някаква дуалност в материалния свят, в материалния живот. Дамодар: Добро и зло. Гурудев; Да, черно и бяло; щастие и страдание... Толкова много двойнствености има. Очевидно. Дайте ми една дуалност или двойнствена характеристика на БХАКТИ!

25 част от ведическата литература 26 част от ведическата литература

34

Отговор: Правене чрез неправене. Гурудев: Това звучи като Упанишад!... Да, това е правилно, но нещо друго? Отговор: Привързаност и непривързаност. Гурудев: Да, в един смисъл... Но дайте нещо по-сладко! Югала Кишора: Настроението на Чайтанйа Махапрабху? Да му липства Кришна, като в същото време е Кришна. Гурудев: Уау! Това е много висша реализация! В тази точка сме много близко до същността. Защото точно Чайтанйа Махапрабху казва, че тази любов към Бога е толкова сладка, че не можеш да я оставиш. И в същото време разлъката е толкова болезнена, че умираш от нея! Затова се казва, че преданата любов е като лава, защото те изгаря, а в същото време жадуваш да я имаш! Кара те да живееш – и да умираш! Едновременно. Като да запалиш свещ от двата края. Затова духовният живот е толкова наситен. Така че двустранност съществува дори в Бхакти. Сладко и болезнено. Но този болезнен аспект не е материален. Защото дори духовната БОЛКА ти носи безкрайно щастие. Въпрос: Малкото ми знание за индуизма е, че Бог е един, но в определен момент Той се разделя на три: Брама, Вишну и Шива. Следвал съм Шиваистката традиция. Това, което искам да знам е каква е връзката между Вайшнавската традиция – традицията на Кришна и Шиваистката традиция. Защото следвайки Шиваистката традиция, изпитах много приятни изживявания, получих помощта на Бога и знам за какво става дума. Това, което е интересно за мен е мистичната връзка във Вайшнавската традиция. Гурудев: “Мистично” означава не-открито.Все пак можем да говорим за традициите... На запад ние винаги мислим: или това – или онова. Едното изключва другото. Но в Индия сърцата на хората са достатъчно големи; за тях не е проблем да почитат едновременно и Шива и Вишну. Има много храмове, посветени и на двамата. Различните писания описват тези личности, тези положения. В нашите писания Шива бива наричан “най-добрият Вайшнава” , най-добрият поклонник на Вишну. Също така се казва, че Шива търси; Вишну – не. Той има всичко. Въпреки всичко Шива има огромна роля в хиндуистката мисъл – знете как той изпива отровата от океана... Неговата помощ в духовния живот, е че той отнема отровата. А коя е най-голямата отрова за една духовна личност? Това е егоизмът, фалшивото его. Той може да помогне да унищожи това. Всъщност тези, които обожават Шива, те обожават и Вишну – тъй като техният Бог почита Вишну. А относно мистиката на Вайшнавската традиция: предлагам ви да погледнете допирната точка на душата и Бога, която е Бхакти – преданите чувства. Имаме много начини за да изразим своето съществуване, своята жизнена енергия. Тя се изразява чрез дейностите, чрез думите и чрез умствените активности. Изразът “умствени активности” също има три аспекта: мислене, желаене и чувстване. И най-мистичното и тайно нещо са чуствата – те са най- могъщата енергия. А Бхакти, като един много древен и традиционен йога-процес – използва тази чиста духовна любов във връзка с Бога. Но всъщност – това е нещо, което трябва вие да опитате. Не е достатъчно аз да ви кажа каквото и да е. Вие трябва да го опитате за себе си. Тогава ще видите дали действа или не. Въпрос: Аз останах с впечатлението, че вие персонифицирате Върховния – говорите за Него като за личност – по този начин някакси се създава известно ограничение. Той е безграничен и неслучайно в много от религиите Той не е изобразен – става дума за една творяща сила, която има неограничени възможности и ние не можем да говорим за Него като за личност – това не ми се вижда достатъчно убедително. А ако приемем, че Той не е личност, не би могло да се говори за любов? Гурудев: Благодаря ви! Кое трябва да изберем тогава? Да изберем ли безличностната енергия – или да изберем любовта? Кое предпочитате? Отговор: Питате ли ме? Гурудев: Питам всички тук. Защото когато задам този въпрос на самия себе си – аз избирам второто. Ако използваме светската логика – тогава бихме могли да кажем, че личността е вид ограничение. Но аз вече споменах, че за да разберем душата – или още повече за да разберем Бога – не трябва да използваме материалните неща – логиката, но трябва да използваме един божествен метод.

35

Казва се, че Бог е такава личност, която може да направи невъзможното възможно. Който може да побере океана в бутилка без да променя размерите нито на бутилката, нито на океана. Хмм? Ако такава личност съществува, тогава Той не е ограничен. Защото Неговата личност не е материална – тя е напълно трансцедентална. И само си представете – ако целият този свят беше имперсонален, тогава нямаше да има разлика от човек до човека. Но тази различност е толкова прекрасна и даряваща толкова много щастие – разбира се и нещастие – но можем да стигнем до едно общо разбиране. Според Вайшнавската традиция ние приемаме, че съществува един общ план на единство – и в същото време в нея съществуват и различия. Какво е общото между тези 100 човека тук в тази зала? Всички ние сме хора, нали – дишаме същия въздух, сега в момента имаме един и същ интерес, затова сме се събрали за да поговорим. Толкова много неща са, които ни държат заедно, които са общи между нас. Въпреки всичко всеки един отделен индивид е уникален. Няма втори като него в цялата Вселена. Само си представете – това не е ли чудо? Енергията се счита за повече или по-малко имперсонална; но душата като крайно заключение е личност. Бог също има своята личност, но тя не Го ограничава. Въпрос: Абсолютната Истина е недостижима! Това и Кант го казва, казват го и други учени, европейски. Ние можем да достигнем само до част от истината, ние, простосмъртните. Гурудев: Да, за нас е така, но Абсолюта не е ограничен от нашите ограничения. Той МОЖЕ да ни покаже Себе Си! За това ние Му се молим, служим Му, обичаме Го и Той ще ни разкрие Себе Си! Въпрос: Бихте ли обяснили каква е разликата между традицията, която е оставил Шрила Прабхупад и това, което вие представихте? Гурудев: Духовният учител на моя духовен учител беше...Абхай Чаранаравинда Бхактиведанта Свами Шрила Прабхупад. Затова се надявам, че няма особена разлика между това, което той е представял и това, което аз се опитах да ви представя. Защото той е като мой духовен дядо. В края на 19 век, точно след деня на появяване на Шри Кришна, се родило много едно специално момче. По-късно то станало известно като Абхай Чаранаравинда Бхактиведанта Свами Шрила Прабхупад - един чист отдаден на Кришна; от това можем да разберем, че Бог никога не е отделен от своите божествени слуги. Първо идва Той като източник на всички енергии, а след това идва Неговата енергия като експанзия – един чист предан. И той може да разпространи движението Бхакти по целия свят. Затова и вие тази вечер седите тук! Защото той е дошъл и е направил жертвата. Затова за нас животът на Шрила Прабхупад е много скъпоценен – това е най-добрият пример. Ако сте решителни в своите духовни идеали и в служенето на духовния си учител можете да постигнете велики неща. Може би целият свят ще ги види, може би никой няма да ги види, но те все пак са велики. Защото сте постигнали безкористно служене към Бога, забравяйки за себе си. Така че Кришна никога не е отделен от своите чисти предани, а чистите предани никога не са разделени от своя Бог.

Щастието и свободата

Целият човешки живот е едно търсене – търсене на истината, търсене на щастието и на толкова много неща. Кой е този, който търси? Този, на когото му липсва нещо. Нали така? Ако някой има пълна чаша, тогава той не иска да долее още. Така че ние трябва да напълним чашата си. По този начин “да напълним чашата” – това е себереализацията. Себереализацията е нещо много основно. Тя е да разберем, че не сме телата. Това е едно много просто изречение с много дълбок смисъл. Ние не сме тези тела. Тялото е огранечено. Ограничено в пространството, във времето, в щастието, в съзнанието – по много начини. Но душата не е ограничена. Душата никога не умира. Тя има съвършено знание, има съвършена хармония и щастие. И за това се опитваме да намерим това състояние! Но ние сме

36

ограничени от толкова много неща. Приемаме раждане и умиране – тялото се ражда и умира. Но душата никога не се ражда и никога не умира. Тя е трансцедентална, сравнена с тялото. Тялото е материално, а душата – духовна. И винаги когато се опитваме да намерим щастие в ограничените неща, няма да бъдем истински щастливи. Ние винаги си мислим – още една крачка и ще го постигна, ще бъда напълно удовлетворен и щастлив. Нали така?! Правим още една крачка и щастието все още не е там. След това си мислим – следващата крачка и – готово. И по този начин правим всичките си крачки през целият си живот, но все липва нещо. Както когато рибата е извън водата, а какво да говорим ако я поставим в пясък или много сух прах – тя няма да е щастлива. Но веднага щом я върнем в нейният естествен елемент – водата, тогава рибата ще е щастлива отново. По някакъв начин и ние в материалният си живот сме като риби на сухо. Трябва да върнем душата отново в естественият й елемент – чрез общуване с Бога. И така ще дойде щастието. Всички ние търсим хармония, мир и щастие, но е трудно да ги намерим. В духовната сфера обаче, ги има безгранично. Естествено е човек да иска да бъде там. Както когато сте в пустинята, когато сте изгубили пътя и водата в манерката ви е свършила, а слънцето изпепелява всичко... какво щастие е да намерите оазис, където има кладенец, където можете да получите убежище от страданията... Материалният живот е като пустиня, където се опитваме да намерим подслон и щастие, но това е рядкост. Но ако по някакво щастливо стечение на обстоятелствата стане така, че намерим място като това тук или срещнем човек, който може да ни даде такъв подслон – тогава сме големи щастливци. Разбира се, научили сме, че нищо в този свят не става случайно. И според Ведическата традиция знаем, че да се родиш в пустиня е един вид кармична реакция. И така, това че сме тук е резултат от кармична реакция. Трябва да се опитаме да намерим своя път навън. Затова се нуждаем от някакъв вид ръководство. Когато не знаете къде е оазиса, ако срещнете някой, който знае – просто го попитайте! Може заедно да тръгнете натам, може той само да ви покаже посоката, но ако той знае, наистина ЗНАЕ и ви даде добър съвет и ако вие последвате този съвет и посоката – тогава ще стигнете и до целта. Сферата на Кришна НЕ Е пустиня. Тя е изпълнена с радост и щастие. И Той е в центъра. Затова онзи свят е различен от този; защото тук най-вероятно всеки от нас се опитва да бъде в центъра. Във всички писания е казано, че човекът е образ Божи, че има подобност между творението и Твореца. Тогава можем и да си помислим да станем Бог! Можем да бъдем в центъра – нека опитаме! ТОВА е пустинята. Макар тя да е пълна с хора, все пак е празна. Но веднага щом се опитаме да стъпим ИЗВЪН егоцентричната си позиция – пустинята се променя. Първо се появяват малки стръкчета трева, след това намираме малко храсти и веднага след това се появява оазисът. Така сменяйки умствената си нагласа ние встъпваме в земята на надеждата, в земята на Бога. Какво е нужно за един човек, за да се промени умствената му нагласа? Как смятате? Хари Лила: Да контролира егото си. Други: Желание. Милост. Ямуна: Страдания. Гурудев: Е, това вече го е имало преди! Рам Виджай: Трябва да умре за себе си. Гурудев: Ммм – и да бъде роден за него самия. Това което казваш е много висше. Умри за да живееш. Казал го е Шридхара Махарадж. Рам Виджай: “Преданост към Абсолюта – Кришна – означава жертва: умри за да живееш.” Гурудев: МНОГО висше изискване! Всеки иска живот! На всеки му харесва да живее! Но жертва... не. Особено ДА УМРЕШ за да живееш – не, не, това е лоша сделка! Аз искам живеене без умиране... Но разбира се – това е много просто: умри за да живееш. Умри за себе си, умри за този свят – ЗА вечния живот. Разбира се това не е пропаганда на някаква самоубийствена секта... Браджа Ишвар: Както звучи. Гурудев: Както би могло да бъде интерпретирано! Но това е една много висша богословска и изпълнена с преданост Истина!

37

Живеем в различни сфери на една и съща реалност. Идва ми наум една история. Един йоги седял на пазара. Той бил много известен с това, че на всеки, когото срещнел, давал нужната конкретно за него благословия. Различни хора идвали при него. Първи дошъл един млад крал и той му казал: “Живей дълго!” Всички наоколо били много доволни да чуят такава благословия, казали: “Много хубаво!” После дошъл един йоги-аскет и също се доближил до мъдреца, който го благословил: “Да умреш скоро!” Йогинът останал доволен, но всички наоколо били изумени: “Що за благословия е това!!!” Но не им останало много време да се чудят, защото дошъл един отдаден на Бога и се чула следващата благословия: “Живей или умри!” Всички съвсем се шашнали! Накрая дошъл един четвърти човек. Той имал странно занимание – бил касапин. Тогава дошла последната благословия: “Не живей, но не умирай!” Пълно недоумение в тълпата. Накрая те се приближили до мъдреца: “Ей! Предполага се, че уж трябва да благославяш хората. А който те доближи, все различни благословии даваш! Що за йоги си ти – говориш за относителната, не за Абсолютната истина. Какъв човек си ти? Измамник!” Тогава йоги започнал да обяснява: “Първи дойде младият цар. Какво е съвършенство за един цар – защото аз искам да благословя всекиго със съвършенство? Да живее дълго, да има голямо царство и служейки на поданиците си, да достигне съвършенство! Да живее дълго царят!” “Добре, това е приемливо. Но след това дойде йогинът – какво ще кажеш за него?” “А какво е съвършенството за един йоги? Неговият живот в материално тяло е изпълнен с нещастия. Той иска да се освободи от това тяло, защото за него то е само едно ограничение. За него съвършенството е да се освободи от тялото и да се слее с Абсолюта. Затова го благослових: “Скоро да умреш!” “Добре де! И това го приемаме. Но после пък дойде бхактата – какво му каза ти!” “ О! Те бхактите са много специални! Каква е основната заетост на един отдаден на Бога? Винаги повтаря Святите Имена, пее за своя Господ... И тук и отвъд, той прави все едно и също. Той винаги е със своя Бог независимо дали живее или умира!” “Добре, добре, приемаме. Обаче...касапина?” “Ами... за един касапин да живее – не е добре! Защото той причинява болка на животните, които убива. Така че за него “Да не живееш!” е благословия. Така поне ще се спре насилието. Но ние знаем за закона на Карма – след смъртта си той ще трябва да заплати за всичкото насилие, което е извършил. Затова му казах: “Не умирай” – защото умреш ли, ще трябва да си платиш! Нито да живееш, нито да умреш! Ако живееш причиняваш насилие; ако си умрял – трябва да платиш цената! И двете не са добре за тебе.” И накрая всички били удовлетворени: “Добре! Въпреки че раздаваш относителни благословии, все пак целта ти беше повече или по малко еднаква – тяхното благополучие. “ Така че когато споменахте, че за да стигнем в пустинята до оазиса ни трябва благословия, на нас ни трябва този манталитет “Умри за да живееш” – да умрем за относителния свят и да ЖИВЕЕМ в света на вечността. Защото дори да сте напълно удовлетворени материално – пак нещо ще липства на духа ви. Липстващото може да бъде осигурено САМО по духовен начин. Ако сте оковани във вериги няма значение дали те са железни или златни! Веригата си е верига! Може някоя да е по-фина, по-стилна...”Гледай, моята е много ценна”... В това няма смисъл – пак сте в окови. Но свободата – това е нещо различно. Свободата е да не бъдете ограничени от вериги – нито от железни, нито от златни – тогава имате съвсем други обвързаности. Връзките на любовта. Те са по-силни от железните вериги и по-скъпи от златните. Това е, което запълва цялата ни празнота, всичко, което ни липства е най-силната връзка между човек и Бога... Всъщност единственият начин да Го доближим е чрез БОЖЕСТВЕНА любов. Това е основната цел на човешкия живот. Ако погледнем какво е животът ще видим, че той е топлина, енергия. Ако тялото е живо, то поддържа някаква определена температура – около 37 градуса... Докато животът присъства в тялото, енергията се проявява чрез топлина, движение и т.н. Когато тя липства – тялото е студено. Така че основната цел на тази жива енергия е да намери източника си, да влезе в досег с него. И тази връзка може да бъде уставовена чрез божествено служене – чрез Бхакти Йога. Предано служене – пътят на предаността. Ако искате да се доближите до някого – как това би могло да стане в най-голяма интензивност? Теоретично? Не, с обич. Можете да изследвате човека, да му направите

38

снимка, да напишете или прочетете биографията му, но без любов няма да има връзка. Няма ли любов – няма връзка! Най-силният начин за установяване на връзка между хората е чрез любов. И тък като човекът е по образ и бодобие Божие, така и най-дълбоката връзка между хората е по подобие на най-дълбоката връзка с Бога! Не е умът, не е интелигентността, не са думите... нещо друго е. Искаме да сме щастливи, нали така?! И искаме да имаме всичко, което е привлекателно за душата. Имам предвид, че повечето хора приемат това, което е привлекателно за тялото, но елате до едно по-висше ниво на разбиране и дайте нещо духовно на вашият Дух. Защото тогава Той ще разцъфти. Природата на щастието е, че идва и си отива. Затова трябва да използваме цялата си интелигентност, за да намерим истинско, постоянно щастие. Когато щастието не е просто чувство, а виждане, състояние на съзнанието. Когато то е дълбоко вкоренено във вас като разбиране – тогава щастието става постоянно. Защото всъщност ние сме души, а не тела. Проблемът идва от телесното самоосъзнаване. Тялото е под влияние на материалните дейности, предмет на щастие и нещастие; но душата ни, нашето истинско аз, съществува само за щастие. Това духовно ниво се достига чрез духовни дейности. По този начин може да се приключи с материалното щастие и нещастие. Основното разбиране, което ни освобождава от страданието е: “Ние не сме тези тела”. Скритото значение в този прост израз е, че сме души. И ако дълбоко помислите какво означава това – ще разберете, че няма смърт! Има само вечност! Ако стигнем до нивото на душата – има САМО вечност. А вечността не може да е лоша. Само съвършена. Само прекрасна. Ето как в тези прости думи :”Ние не сме тези тела” е вложена идеята за цялата красота и безкрайност на съществуването! Какво виждаме, от какво сме привлечени в тялото? Дали виждаме душата? Има много хубав пасаж в Упанишадите, където в един дълъг списък с въпроси се пита: “Защо обичаш съпругата си? Не заради тялото, а заради душата й. Защо обичаш съпруга? Не заради тялото, а заради душата.” Защото душата я има – затова той е привлекателен. И след това продължава: “Защо обичаш сина си? Защо обичаш човека?” и т.н. Защото душата е там. Само си предтави: душата излита от бебето – ще си привлечен ли от това, което е останало там? Не, няма привличане. От това трябва да разберем, че не бива да се привързваме към тялото. Да дам друг пример: и младите и старите мъже са много привлечени към младите дами. Въртят си главите след тях и са готови да ги прегръщат, но само си представете, бихте ли искали да прегърнете едно мъртво тяло? Не ми се вярва. Така че кое е привлекателното? Не е тялото – ДУШАТА привлича. А ако виждаме душата, тялото няма да ни притеснява. Душата е винаги красива. Може би тялото е ограничено, но душата е винаги красива – много привлекателна. Тогава само си представете колко привлекателен ли трябва да е КРИШНА! Защото Той е Всепривличащия! Според виждането на Бхакти Йога какво е основното занимание на Бог? Какво прави Той? - Той танцува и свири на флейтата Си. А кой слуша звукът от флейтата? Радха – душата. Разбира се това е едно много символично обяснение, но от него можем да разберем много неща. Първо можем да разберем, че Господ не е старец, седящ на облаците. Той е вечно млад. Кришна е вечно млад! И Неговата природа е щастието. За това, когато искаме да бъдем щастливи, пеем и танцуваме, нали? Това е основният ангажимент на Бога – да пее и танцува, да общува с отдадените на Него души. И това е един много революционен аспект на Бога. Защото обикновено си мислим, че основната работа на Бога е да сътворява света или да наказва грешните. Но съвсем не е така, това е нещо второстепенно. Той го прави просто ей така – щрак с пръсти! Сътворението за Него не е тежка задача, то не е НИКАКВА задача. Винаги, когато се появи на Земята, Той има различни цели да постигне. Една от тях е да помогне за баланса между доброто и злото. Когато има твърде много неверие и неморални дейности, тогава Той идва и възстановява правилата на религията и междувременно наказва грешните. Или можем да го кажем така – Той балансира негативната енергия. Но основното, заради което идва е за да достави щастие и удоволствие на своите предани. И винаги, когато Светът е в истинска, голяма нужда, помощта от Бога ще дойде. Но тези неща

39

– да твори или наказва, това или онова – това са второстепенните цели. Основната цел е да се наслаждава на компанията на своите отдадени. И тъй като Той е върховният източник на щастие и удовлетворение, всички онези, които се докоснат до Него, влязат във връзка с Него, стават напълно удовлетворени и напълно щастливи. Щастието е върховна цел в живота, но то не може да бъде щастие без знание. И всичко трябва да бъде базирано на съществуването. В съществуването (сат) има смисъл, ако има съзнание (чит). Тогава това осъзнато съществуване ще се опита да намери щастието (ананда). Това се нарича Сат Чит Ананда – Вечност, Съзнание, Щастие – и такава е нашата истинска природа: вечни души, изпълнени със съзнание и напълно-удовлетворяващо щастие. В много случаи ние не чувстваме щастие. Само се опитваме да го намерим. То винаги тича на една стъпка пред нас – като фантом. Но е ВЪЗМОЖНО да бъде достигнато духовно щастие, следвайки духовния път. Въпрос на Дамодар: Ако човек оспорва, че “не е това тяло”, кои са силните аргументи да го убедим? Гурудев: Защо трябва да го притесняваш? Ако някой е доволен да се идентифицира с тялото си – добре; защо трябва да променяш мнението му? Против желанието му не можеш да промениш мнението на човека, а и не бива! Това е вид духовно насилие. Кришна казва в “Гита”: “Не безпокой ума на безумеца”. В “Нарада Бхакти Сутра” се казва: “Никое мнение, базирано на аргументи, не е валидно” – защото идва някой с по-добри аргументи и ти пак си сменяш мнението. От тази гледна точка е безсмислено да се спори. Но ако някой иска да разбере: “Как така аз не съм тялото?” – тогава трябва да му се помогне. Но на слепия човек е много трудно да се докаже, че слънцето съществува. Това е твърде очевидно – че ние не сме телата си! Например във Ведите много трудно ще намерите текст, в който да се казва да не се яде месо – защото това е било очевидно! Няма нужда да се обяснява! Ако нещо е твърде очевидно или твърде възвишено, е много трудно да бъде обяснено. Все пак да се цитира един стих от “Гита” е достатъчно: ”Съществуващото не може да бъде унищожено и от нищо не може да се появи нещо”. Така че ако ти съществуваш – трябва да търсиш какво е съществуването. Тялото ти непрекъснато се променя, а твоята идентичност е винаги същата. Това е философски въпрос, въпрос на разбиране. От нищото не може да произлезе нещо; и ако нещо съществува, то не може да бъде унищожено. Тялото е съставено от материя – и ще се върне в материята. Но духът е взет от дух – и ще се върне при този дух! Животинската част у човека е взета от материята и там ще се върне. Но божествената искра идва от божествен източник и ще се върне в Божественото. Ако си удовлетворен с идеята, че по някакъв начин материята сама се организира така, че да започне да мисли, да изпитва чувства и да има интелект – добре, това е твоето мнение. Ако си мислиш, че калта започва да мисли и да обича – какво можем да направим? Ние предпочитаме идеята, че духът, душата, може да бъде толкова силен, че да ПРОЯВИ материя. Можем да кажем, че тялото е материализирана мисъл. Но аз ти препоръчвам – направи другия човек свой приятел и той ще разбере всичко от самосебеси. Кришна ще го насочва. Ти просто го доведи във връзка с Кришна – някакси. Няма нужда да печелим победи над хората в духовен спор. Бхактите са, един вид, големи хитреци – те се опитват да доведат всеки до контакт с Кришна. Както пише Бхактивинод Тхакур на едно място, че веднъж някой искал да изучава философията на логиката. А Навадвип27 е много известно средище на логиката и той отишъл там да изучава повече логика. Един ден срещнал един Вайшнава и се обърнал към него: “Можеш ли да ми помогнеш, дошъл съм тук да изучавам логика?” И той веднага му казал: “О! Логиката е толкова прекрасно нещо! Чайтанйа Махапрабху е най-добрият логик!” И си отишъл, без да даде никаква информация повече. И нашият приятел започнал да мисли: “Хубаво – логика, логика...но той ми предлага Чайтанйа, Чайтанйа... Кой е този Чайтанйа?!” Прибрал се вкъщи фростриран. Искал да намери логика, а получил Чайтанйа! Когото той дори не познавал – кой е този Чайтанйа Махапрабху?! Цяла нощ не можал да мигне. На

27 родният град на Чайтанйа Махапрабху

40

следващия ден отишъл обратно при същия човек: “Слушай, аз исках да изучавам логика, а ти ми каза просто “Чайтанйа” Кой е този Чайтанйа?! Какъв е той?! Искам да знам повече!” Така че по този хитър начин той бил отказан от логиката и спечелен за Бхакти. Затова по някакъв начин доведете хората до връзка с Кришна. Процесът на Бхакти е достатъчно интересен за ума. Въпрос: Аз за себе си не мога да си дам отговор на въпроса за прераждането. Вълнува ме, но досега не съм успял да намеря човек, който убедително да ми отговори за прераждането. Стигнал съм до някъде в разсъжденията си, но оттам нататък... отговора затъва. Може би ако разсъждавам ще проявя невежество в тази област. Затова ви моля да ми кажете – ако трябва да отговоря убедително на някого “Наистина ли има прераждане?” – как да му отговоря? Гурудев: “Да.” Толкова е просто. Въпрос: Ще бъде ли убедителен този отговор за него? Гурудев: Зависи от вашата сила. От вашата лична убеденост. Въпрос: Засега я нямам, защото нямам отговор на този въпрос за себе си. Гурудев: Затова – първо трябва да помогнем на себе си. След това можем да помагаме и на другите. И няма да е хубаво ако аз не знам да говоря за това. Това не е наука, това е измама. Така ли е? Това е някаква двуличност, лицемерие. Въпрос: Затова аз не искам да бъда лицемерен – искам да бъда убедителен. Гурудев: Правилно. Тогава трябва да стигнете до определени заключения. Веднъж имаше лекция и заглавието беше “Десетте инкарнации”. И имаше една дама, която слушаше много внимателно и си водеше записки и накрая попита: “Бихте ли ми казали какво е било предишното ми прераждане?” И трябваше да й кажа: “Тази лекция не беше за вашите прераждания и ние не разкриваме ТЕЗИ тайни, но ние говорим за Аватарите на Кришна!” За да разберем прераждането е нужно знание, източник на знание. Да разберем как действа системата. От това можем да разберем,.че миналото не е толкова важно, но бъдещето е много по-важно. Защото всъщност настоящето – това е бъдещето на миналото. Така ли е? От тук разбираме, че бъдещето някога също ще бъде настояще, но въпреки всичко има едно константно съзнание за себе си – това е цялостта на душата, която не зависи от смяната на тялото. Нито в рамките на един живот, на едно тяло, нито в различни тела. “Бхагавад Гита” дава много информация за прераждането. Тя казва, че сменяме телата си като дрехи. Когато дрехата ни е изпокъсана и износена, ние я събличаме и си слагаме нова. Всяка нощ и всеки ден си сменяш дрехите. На следващия ден обличаш други. По същия начин всяка смърт е като смяната на дрехите. Човекът вътре е същият. Би било катастрофално ако вярвахме само в телата. Защото с тялото ще бъде свършено! Но ние вярваме във вечността на душата, която никога не умира. И ако разберем, че сме вечни души – тогава целият ни живот, цялостното ни виждане ще бъдат променени. Тогава ще имате друг начин на подход към живота. По друг начин ще се доближавате до целите и идеалите си в живота. А също и към другите хора... Но аз не зная кои са вашите конкретни въпроси относно прераждането? Въпрос: Казахте, че всяко прераждане е влизането в нова дреха. Точно дотук съм стигнал. Дали тази дреха е моята дреха?.. Гурудев: Да. Въпрос: Защото тази дреха е ушита с чертите и качествата и характера на плътта, в която аз трябва да вляза, когато се преродя. Така всяко прераждане аз няма ли да влизам в чужда дреха, а в чужда дреха няма да бъда аз? Гурудев: Не! Кой влиза в тялото? Това си ТИ, не е тялото. Ние не сме телата. Когато имаш ръкавица, тя е направена плътно по ръката ти. И определено действа като ръка. Но това не е ръката! Така че ако махнеш ръкавицата – това е ръката ти. По същия начин ако сложиш друга ръкавица, ръката е същата, макар ръкавицата да е друга. Тялото е ръкавица. Движи се според желанята на душата. Но това не е душата, това не е живото същество. Това можем да го разберем, когато тялото е мъртво. Нещо липства. То повече не е ЖИВО. Значи животът идва от друг източник. Животът идва от живот. А не от материя. Защото тялото се променя. Това, което не се променя е душата. Но може би ти чувстваш, че ние не сме само телата, но и чувствата, емоциите, характера... Това ли е?

41

Въпрос: Да, освен това някакви наследствени качества и черти. И ако аз съм душата, когато влизам в плът, която носи белезите, качествата, емоциите, психиката на майката и бащата...не близам ли аз в чужда къща? Нещо такова е въпросът ми, може би не е точен... Гурудев: Много интересно е това, което казваш, но всъщност нищо не става случайно. Аз ще получа ТОЧНИТЕ майка и баща, които заслужавам.... Отговор: Ааа... Значи това е отговора! Гурудев: В “Гита” също така се казва... представи си душата като искра; и около искрата има определени отблясъци и отражения. Значи душата е вътре, а това проблясващо отражение е финото тяло, така да се каже, менталността. И всъщност всички белези, характеристики, чувства, които ти спомена, което пренасяш от един живот в друг – те се запазват в тази сфера. Можем да кажем, че тялото е една преродена мисъл. По какъвто начин мислиш – ще получиш ТАЗИ възможност. И според както е наредено ние ще пристигнем в едно определено семейство, нация или заобикаляща ни природа, но нищо не е случайно. Отговор: Това трябва да е така, защото ако не е така аз като душа, ако съм достигнал едно по-високо ниво след прераждането си и ако не е така, както го казвате има опастност да вляза в тялото на човек, който е на много по-ниско ниво! Гурудев: Възможно е! Възможно е човешките същества да паднат в по-низши форми, по-низши нива на прераждане. Отговор: Ако аз САМ съм паднал на това ниво – а не да попадна там без никаква връзка. Гурудев: Не, не може да стане случайно! Всичко си има добра причина. Това е една много дълбока и много сериозна тема. И ако повечето ни събратя можеха да разберат закона за кармата и закона за преражданията, а също така ахимса28 – определено животът би се променил! Въпрос: За първи път съм сред вас и не знам ... дали имам право да питам! Гурудев: Определено. Въпрос: Как вие гледате на греха? Гурудев: На греха? Нас повече ни интересува предаността. Защото ако развиваме съзнание за греха ще ни е много трудно да бъдем осъзнати за Кришна. Но разбира се, трябва да знаем какво е добро и зло. Искаш да получиш определение за греха ли? Въщност грехът е “Със желание или случайно вървене против волята на Бог”. Затова... трябва да разберем какво е Неговото желание. Защото тогава никога няма да извършваме греховни действия. Разбира се, има много правила и ограничения. Много грешки могат да се направят. Но ако сърцето е чисто, ако намерението е чисто – тогава Кришна ще поправи грешките, които допускаш. Това е нашата надежда . Въпрос: Аз искам да попитам какво кара хората да грешат пред лицето на Бога? Гурудев: Не можем да виним Бог за греховните си дейности – “Аз съм добър, но Ти ме караш да творя грехове!” В “Бхагават Гита” се казва, че Кришна никога не носи отговорността нито за добрите дела, нито за лошите. Какво означава това? Това означава свобода за вас! Вие сте свободни да действате и в тази си свобода вие можете да извършвате и греховни дейности. Ако не бяхме свободни, ако нямахме възможност за избор, тогава щеше да има само един път. Но каква е причината, поради която ние избираме лошото действие. Причината е липсата на познание или можем също така да кажем – илюзията. Какво означава илюзия? Санскритският израз за илюзия е “Майа”. Нещо, което изглежда реално, но не е. Този материален свят изглежда много реалистичен, но не е. Това не е истинският, реалният, не е оригиналният свят. Когато сбъркаме, тогава ние забравяме как да действаме по съвършен начин. Кришна казва: ”От Мен идва помненето! От Мен идва познанието! От Мен идва и забравата!” Ние сме готови да забравим! Отнема много време да се научи нещо, но много лесно се забравя. Помните ли изпитите си? Как сте учили и учили седмици наред? Но когато изпитът мине и затворите вратата зад себе си, всичко изчезва от главата ви! Толкова е трудно да се научи нещо и толкова лесно да се забрави! И тъй като сме забравили изначалната си

28 ненасилието

42

връзка с Бог, общуването с Бога, затова имено можем да злоупотребим със свободата си. За това трябва да се освободим от тази си липса на духовно познание. Въпрос: Мога ли да задам един по-хубав въпрос? Какво е свободата? Гурудев: ...Вечно робство. Вечно. В какъв смисъл. Когато хората кажат: “Свободен съм!” – свободни ли са? Не, те са ограничени от различни неща – от своята карма, от материалната природа, от гуните, времето – толкова много неща. Така че дори и да си мислим, че сме свободни, всъщност сме вързани. Затова тази материална свобода си е един вид илюзия – робство. Какво беше написано тук: “Умри за да живееш”. Значи ако умрем за тази така наречена “свобода” – тогава ще бъдем родени за вечното...РОБСТВО. Но да бъдеш роб на Бога е по-добре отколкото да си господат на целия свят! Това е разликата – ние умираме за свободата и се раждаме за да служим. Но – пак казвам – това робство е МНОГО различно от това, което хората обикновено разбират. Нанда Кумар: Ако някой се влюби има ли значение това, че няма повече да е свободен? Въпрос: Как може тогава човек да се откъсне от точно това влюбване? Ако е потънал до уши? Гурудев: Твоята шикха29 няма да е потънала. Кришна може да те издърпа. Въпрос: Добре де, удавил си се, удавил си се вече в тая любов! Загребваш пясък! Иначе мога да плувам, но вече съм се удавил. Доста добре плувам. Гурудев: Ако си паднал в средата на океана, няма значение колко добър плувец си. Но ако се хванеш за опашката на едно куче – това няма да ти помогне! Отговор: И треска нямаше да се хвана... Гурудев: Започнахме с пустинята, а сега говорим за океан! Е, все пак и двете дават идея за безграничност... Нашите писания казват, че океанът на материалното съществуване се стане малък като отпечатъка от копитото на теленце за онзи, който се е отдал. Можеш ли да прекрачиш океана? Не. А можеш ли да прекрачиш отпечатъка? Лесно, много лесно. Така че разрешението е в ръцете на Кришна. Кришна е чудотворец! Той може да постави океана в бутилка, без да променя размерите нито на океана, нито на бутилката. Но всъщност... ключът е в твоята ръка. ТОВА е нашата свобода. Защото ние имаме голяма свобода! Например, вие сте свободни да дойдете тук или пък да отидете на дискотека. Избрахте това. Никой не ви е принудил – това е вашият свободен избор. Винаги можете да избирате. И така: трябва да отсъдим какво е лошо и какво добро. Кое е за наше добро и кое – против. И след това трябва да използваме пълната си свобода на избор. Кришна ни дава свободата – без свобода няма любов!!! Ако Той ти каже – нямаш никакъв друг избор – обичай само Мен! – това свободен избор ли е? Не – това не би Му донесло пълно удовлетворение. Той е достатъчно щедър да ви даде свобода: Ако искаш да Ми обърнеш гръб – можеш да го направиш. Но Аз ще чакам да видя лицето ти. В това е нашата свобода. Да вървим към Него или назад. Това е ключът – и той е в нашите ръце. От нас зависи. Разбира се – зависи от много различни фактори, но накрая ТИ трябва да го направиш!

29 малакта плитчица на темето, която носят вайшнавите

43

ПРЕЧИСТВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Огледалото на сърцето

В нашият западен свят знанието за любовта към Бог е в голяма степен непознато. Но коя е най-важната връзка между човек и човек? Любовта, чувствата. По същият начин връзката между човек и Бога предствлява чувство. Почти всеки, който практикува някаква религия знае едно: че Бог е Любов. И ние искаме да се наслаждаваме на неговата любов: “Ти трябва да ме обичаш! Дай ми светлина, дай ми слънце! Дай ми въздух! Дай ми живот, дай ми щастие!” – това е основният подход на религиозните хора: дай ми, дай ми! Но в Бхакти можем да научим как ДА ДАДЕМ нещо на Бог. Да отразим нещо от Неговата любов. И кое е това огледало, с което можем да отразяваме светлината? Това е нашето сърце. Но докато сърцето ни е покрито – със завеси, с дебели покривала, с прах, с какво ли не – то нищо не отразява. То просто е покрито, черно, ненужно... Трябва да почистим това огледало. Огледалото върши работа единствено когато е чисто. Тогава дава идеално отражение и можете да видите лицето си в най-малки подробности. Но когато то е криво или замъглено, не можем да виждаме добре в него. Така че основното средство, с което ние можем да чувстваме е сърцето. Затова трябва да имаме чисто сърце – за да можем да разберем чувствата на другите, да можем да влезем във връзка с тях и за да можем да отразим нещо от Божията Любов. Бог като абсолютно понятие се нарича окончателният източник на любов и щастие. В Индия Го наричат Криш-на. Тези две срички означават неограничена любов и щастие. В този смисъл Кришна е съвършеното име за Бог. Висше неограничено знание, блаженство и любов. Затова ние наричаме Бог: “Кришна, Кришна!” И много други имена има Той, но това Негово първично име дава най-много щастие на хората. Това да знаем името на Бог, да му се молим по толкова личен начин е много важно – всъщност това е същината на Йога - връзката. Освен това, когато викаме името на Бога, нашето сърце ще се пречисти. Ще можем по-добре да отразяваме. Затова ако ние осъзнаем, че се нуждаем от пречистване, тогава започваме да извършваме някаква духовна практика – садхана. По този начин и нашето ежедневие ще бъде по-радостно и по-пълно. Можем да ДОБАВИМ нещо към живота си. Чистото огледало или чистото сърце може да отразява светлината. Кой е източникът на светлината? Огън, електричество, слънце – има различни източници. Но всички те произхождат от окончателния източник на светлина - и това е Бог. Когато имаме огън, той дава светлина и топлина. Ако искаме да използваме огъня, ще трябва да сложим нещо, което да гори. Но да сипваме вода отгоре – в това няма особен смисъл! Така че ако искаме да се радваме на светлината и топлината на огъня, трябва да добавяме гориво, а да избягваме да наливаме вода. По същия начин ако искаме да се наслаждаваме на духовно щастие, трябва да приемаме това, което е благоприятно и да избягваме онова, което не е. Да използваме ума си – да изоставим лошите си навици, а да запазим добрите. Това е един много добър съвет от християнската традиция: за да изоставим лошите навици – практикуваме добри навици. Много просто. Но идва следващият въпрос – кое е добро и кое лошо? Понякога е много трудно да се определи, нали? Но всъщност не е трудно! Като последователи и практикуващи йога, ние следваме различни правила и регулации, за да можем да пречистим съществуването си: да избегнем насилието (химса), да избегнем убийството. Никой не е готов да убие друг човек, нали така? Естествено е да имаме някакви добри, нежни чувства на обич към нашите близки. Но не само това – трябва да обичаме всичките хора. И дори това е ограничено – ние трябва да прегърнеме всички живи същества, без никаква дискриминация. Разбира се, накакво

44

разграничение остава, защото не притискаме змии до гръдта си; но уважение и толерантност трябва да има към всяко живо същество. Защото то е живо според същия принцип на живота. Но трябва да практикуваме топли чувства особено към хората; и ако обичаш някого, това означава, че му служиш. Като една майка. Майката и бащата обичат детето си и са готови да направят всичко за него. Любовното служене е нещо естествено. Ако имаме същите хубави чувства към нашите братя и сестри, ще ни бъде лесно да имаме такива чувства и към нашия общ баща – Бога. И обратно: обичайки Бог е по-лесно да обичаме всички живи същества. В “Шримад Бхагаватам”, която е една от най-великите книги сред духовната литература на света, се казва: “Аз не приемам онзи, който се опитва да Ме почита директно, покланяйки ми се в храма, но не уважава живите същества – Моите създания!” Така че ние трябва да практикуваме и двете – да обичаме Бог, но да служим на хората. По този начин можем да пречистим сърцата си, делата си, а също и мислите си. А за да разберем какво е добро и лошо, трябва да учим. Трябва да питаме човек, който ЗНАЕ кое е добро и кое лошо за нас – много е просто. Ако не знаете нещо – отивате при някой, който знае и той може да ви помогне. Това е древна индийска ведическа традиция – да намерим верния източник, който може да ни помогне. Ако например не знам кой е баща ми, има различни начини да разбера това. Според здравия разум бих могъл да оглеждам хората в обществото и да търся някакви прилики; и евентуално по тези прилики бих могъл да предположа, че този е баща ми. Но ние имаме и научен ум – чрез него мога да разглеждам генетичната структура, за да го открия. Но за това трябва да имаме лаборатория, въобще – много е сложно. А и резултатът няма да е сигурен. Но ако намерим онази, която наистина знае – ако попитаме майка си: “Кое е моят баща?” – тя може да каже. Така че ако искаме да разберем кой е Бог, трябва да попитаме този, който ЗНАЕ това! Такъв вид духовна помощ е изключително полезна за нашето развитие. По този начин благословиите идват към нас, а нашето служене отива към Бог. За да изучим науката за душата и за Висшия Бог, дълъг път трябва да извървим. Но както е казано във Ведите: “От тъмнина – да вървим към светлина! От незнание – да вървим към знанието! От смърт – да вървим към вечност!” Това е нашата цел – да достигнем вечен, в пълно знание и пълно блаженство живот. Добре ли би било? На мен ми се струва, че да. Въпрос: Ти си запознат вероятно с Евангелието; там се казва: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!” Има ли друг път да видим Бога, освен чистотата на сърцето? Гурудев: Позволете ми да цитирам един от стиховете на Чайтанйа Махапрабху. Той е написал само осем стиха – това е единственото, което е оставил за нас. Но дори само заради четири от тях е считан за един от най-мистичните поети на всички времена. Него го споменават не само богословските книги, но и трактатите по история на литературата. Стиховете му започват с “Чето дарпана марджанам” – Пречисти огледалото на сърцето си. Мисля, че това е отново една паралелна референция между отделните традиции, защото без това е невъзможно едно истинско отражение в сърцето. Само помислете – ако едно огледало е покрито с прах и погледнете в него – няма да видите себе си. Но ако го изчистите, каквото и да отразява то, ще е съвършено. Затова можем да заключим, че пречистването на сърцето е есенциално за разбирането на Всевишния; а по-нататък в този стих се описва най-добрият метод за пречистване на сърцето. Възпяването на Святите Имена. Благодаря за този въпрос, защото е много хубав. Въпрос: Одобрявате ли източните бойни изкуства да се практикуват от монаси? Гурудев: Човек, който практикува бойни изкуства – с кого се сражава той? Всъщност той се сражава със себе си! Той трябва да победи себе си. И истинските майстори, учителите по бойни изкуства – те не използват силата си срещу някой или нещо, но я използват ЗА нещо. И смятам, че в тази връзка всички ние, независимо от позицията си понякога трябва да се сражаваме със себе си, да победим лошия характер и да помогнем на добрия да се прояви. В такъв смисъл тази битка винаги продължава – между лошите навици и по-добрите идеи – но аз съм избрал пътят на Ахимса (ненасилието), защото вярвам, че с любов и преданост всички рани могат да бъдат излекувани. И това, което не може да бъде хармонизирано чрез грубост и насилие, може да бъде постигнато чрез медитация и възпяване на Святите Имена.

45

Въпрос: Понякога човек иска да направи нещо, което знае че е добро; но вътре в него се появява някакво съпротивление, което не му позволява да го направи. И макар да се опитва да направи добро, той върши зло. Как бихме могли да се борим със своите страсти и грешки? Това е нещо като надделяване на рефлексите над разума и чувствата. Гурудев: Понякога ние имаме двойно его. Добро и лошо. Нашето по-добро его се опитва да върви натам, накъдето ще бъде благополучно; обратно - лошото его ни води в друга посака. Понякога има битка между тези две страни. Но и двете произхождат от някакво неразбиране, защото ако осъзнаем истинската си идентичност като духовна искра, неразделна, макар и самостоятелна част от Бога, негов приятел, негов слуга – тогава няма неразбиране и няма лоши действия. Няма лоши инстинкти. Вместо това ще действаме съвършено – АКО сме на духовно равнище. Което означава, че ако грешим, ако не разбираме, ако не сме сигурни, ако съществува тази дуалност добро и лошо – това значи, че сме на телесно ниво. Значи не знаем кое е НАИСТИНА добро за нас и кое е лошо. Понякога се случва, че с ума си знаеме кое е добро, но чрез самото си тяло, чрез сетивата си не можеме да действаме по правилния начин. Така че има разлика между идеалната, теоретичната страна и между практическата реализация. Нали така? Докато тази разлика не е толкова голяма, това може да ни даде импулс да вървим към добрата страна. Но ако пропастта е прекалено голяма и загубим своите искрени усилия – такъв човек се нарича лицемер. Показваш отвън нещо добро, но отвътре си гнил. Но е естествено нашите идеали да се намират малко по-високо от практическата ни реализация. И ако сме искрени, ще си признаем това и ще действаме към по-добро. Реалността е, че имаме много лоши навици, много лоша карма, много лоши самскари30, които трябва да преодоляваме. Това е действителността – но ние трябва да се пречистим! Точно затова трябва да практикуваме и да следваме духовен път. Всъщност всяко име на Бога е победа над илюзията. Вашият въпрос е как да си помогнем в тази ситуация. Това е много лесно – трябва да практикуваме трите основни правила на нашия духовен процес. Да изучаваме философията, да обожаваме Бога и да служим на преданите. Защото ако разберем какво е правилното поведение, ще бъде по-лесно да изоставим лошите навици. Думите имат ГОЛЯМА сила. И ако в един момент кажете: “Отсега нататък ще правя ТОВА и няма да правя ОНОВА” – това ще ви даде силата да го правите по верния начин. Това е като обет (врата). Както ако се отдадеш с думата си на Кришна: “От днес нататък аз съм Твой слуга, аз съм Твой вечен слуга, отказвам се от своята фалшива идентичност, отказвам се от своя независим от Теб живот, искам да Ти се отдам, искам да Ти служа! Моля Те, грижи се за мен!” Тогава Той започва да се грижи за нашия живот. И по Негова милост ще получим всичката помощ, която ни трябва за да останем на правия път. Така че ако се отдадем, ако дадем обет, ако се молим – ще бъдем защитени. По тял ден сме толкова заети с много материални дейности – тичаме насам-натам да изкарваме пари, да организираме семейни работи... толкова много ангажименти! И колко време отделяме за душата си? Заети сме на телесно ниво 24 часа на ден. Колко време посвещаваме на нашата душа? Трябва да мислим – кое е по-важно? Тялото ще се разгради, а душата ще остане. Така че ако използваме здравия си разум трябва да бъдем активни и в духовната сфера. И тогава на всички въпроси ще бъде отговорено, всички проблеми ще намерят решение. И ако общуваме с духовни хора, ние също ще бъдем повлияни от тяхното духовно разбиране. Въпрос: Значи, ако съм разбрал правилно, борбата между двете фалшиви ега трябва да бъде зарязана, защото е илюзорна; то е все едно да се опитваш да светнеш в една тъмна стая като я метеш. Гурудев: Нещо такова... Ако мислиш, че можеш да победиш в една такава битка – направи го! Но ако не можеш – намери друго разрешение. Нашата философия казва, че сами ние не можем да си помогне. Имаме нужда от помощ. Ако сме потънали дълбоко в тинята, не можем да излезем сами, с наши собствени усилия, но ако някой е стъпил на здрава земя, той

30 лоши остатъчни навици

46

може да те извади. Така че по същия начин, ако потъваме в блатото на нашия живот, трябва да имаме някаква висша връзка НАВЪН. Ние имаме верига от учители, която започва от Бога – това е системата Парампара - ученическата последователност, която от един на друг слиза надолу, така че ако хванем протегнатата ръка на последния човек в тази верига, няма да получим помощ само от един човек, но от ВСИЧКИ останали в тази верига. Това е огромна благословия. Тази връзка те свързва към Бог. И веднага ще имаме всичкия шанс да издигнем нашето съществуване. А на другият край на тази верига е самият Бог. В началото на сътворението Той учел прародителя на човечеството на науката за Бога. И нашата ученическа линия може да бъде проследена обратно. Сампрадайа31 е нещо много важно! Въпрос: Ако наистина сме в блатото и искаме да ни се помогне, ние също трябва да вдигнем ръка, нали? Гурудев: Добре! Всъщност това е много важен процес – да се молим на Бог с високо вдигнати ръце! Ако ние танцуваме с вдигнати високо ръце, цялата лоша енергия просто излиза навън.

Осъзнаване на ограниченията

За всички нас е много важно да подобрим живота си. И много пъти си мислим, че това зависи от финансите. Но мъдрите хора казват, че парите не носят щастие. Ако са твърде малко – това е проблем; но ако са прекалено много – това е по-голям проблем. Защо става така, че многото пари ви подлудяват? Всички си мислят, че да получат голяма сума пари от лотарията е нещо чудесно, но всъщност това е една хазартна игра. Много хора дават по малко пари и едновременно с това по малко карма. И ако някой получи голяма сума, той получава и голямо количество карма. Затова животът му пропада. Трябва да бъдем доволни от това, което Бог ни е дал. Дали е малко или много – ние зависим от Неговата милост. Затова за да подобрим живота си не трябва да разчитаме на финансови източници, а да използваме духовния си капацитет. Всички ние имаме повече капацитет, отколкото знаем. Доказано е, че хората използват само 5% от мозъка си – и то за какви цели!? Трябва да използваме цялата си енергия за най-добрата цел. Напоследък учените откриха част от мозъка, която е за религия. Ако наблегнеш малко повече на развиването на тази част от мозъка – ще бъдеш религиозен. Но аз се съмнявам! Защото истинската религия не е химия. Тя е нещо по-висше. Тя се основава на вяра, на божествена любов между душата и Всевишния – и това е отвъд материята. Колкото и добър микроскоп да имате – няма да откриете душата. А телескопите няма да ви помогнат да откриете Бога! Нужен ни е друг “скоп”, друго виждане. Един такъв процес е Бхакти Йога. Но човешкото съществуване има няколко ограничения, няколко основни недостатъка. Ако приемем, че човешкият живот е САМО за духовно просветление, тогава трябва да осъзнаем своите ограничения. Първото от тях е, че сетивата ни са ограничени. Дори животните в някои отношения имат по-добри сетива от нас. Ние не виждаме нито атомите, нито звездите. Само нещо по средата – това е много ограничено, тясно виждане. Как тогава можем да видим душата или Бог? Трябва да използваме подходящ инструмент за да ги видим. И това е божественото зрение. Трябва така да пречистим виждането си, че отвъд телата да виждаме душите. В материалния свят казваме: “Ще повярвам, ако видя.” Но в духовната сфера това е обърнато: “Ще видя, ако повярвам”. Така че методът да пречисим виждането и сетивата си е ВЯРАТА – способността да виждаш отвъд материята. Следващият проблем е, че всеки е роден под влияние на илюзията. Какво е илюзията. Тя изглежда, че е истинска, но не е. Като изображение, проектирано върху екран; виждате картината, но всъщност там няма нищо – само един бял чаршаф. Понякога илюзията е много 31 линията на ученическата последователност

47

плашеща и реалистична, но тя НЕ Е истинска! Това се нарича “майа” – майа означава “не това”. Нашият живот е като филм, прожектиран на екрана на ума ни. Това истинско ли е? Така ИЗГЛЕЖДА, но това не е окончателният живот. Мислим, че сме млади или стари, мъже или жени – но това са само покривала върху истината. А истината е, че сме души, отвъд телата. Имаме вечен живот, пълно знание и възможност за любов. Как да се измъкнем от илюзията? Следвайки пътя на себереализацията. Третият проблем е, че със сигурност ще допуснем някои грешки. Аз съм правил много грешки – затова се опитвам да бъда разбиращ към другите, които също правят грешки. Съвършенство не означава да не правим никакви грешки. Но съвършенство в позицията, в която сме, означава винаги да се опитваме да търсим Висшата Истина. Трябва да имаме висок идеал и да се опитваме да правим нещо за него. Каква е причината за правенето на грешки? Една от причините е невежеството. Затова се препоръчва да се изучава духовната наука. Да разбираме все по-добре какво е истинско и какво не е; кое е добро и кое не е. Божественото откровение е отвъд човешките ограничения, то идва от божествен източник и не е ограничено от материята. В “Бхагавад Гита” Кришна казва, че няма падение или загуба ако някой върви по духовния път. Дори и малкото постижение може да ви спаси от голяма беда. Коя е най-голямата беда? Страхът от смъртта. Всички се страхуват от нея, защото ние сме ЖИВИ същества и смъртта не ни е присъща, не е нормалното ни състояние. Да се живее в този свят е също доста плашещо. Все пак трябва да намерим решение – чрез божествена милост и чрез служене на светците, следвайки техния пример, можем да се отървем от грешките. Ако искаме да стигнем някъде е добре да имаме карта и водач. Картата са откровенията, светите писания. А водачът е нашият духовен учител. Ако имате и двете ще стигнете целта си без съмнение. Ако сърцата ви са чисти има много малка вероятност да сбъркате. Първо трябва да пречистим желанията и волята си. Трябва да се отдадем в търсене на Абсолютната Истина. И тогава ще получим цялата помощ за да можем да избегнем грешките. Четвъртото ограничение е склонността ни към измама. Кое от четирите е най-лошо? Последното, защото първите три касаят само нас. Но измама означава да лъжем себе си и останалите. Да си ограничен – това е недостатък. Но да си измамник е голям грях! Тази тенденция е много лоша. За да се борим с нея трябва да практикуваме честност, искреност. В този свят не е особено практично да си честен. В Унгария имаме поговорка: “Кажи истината и ще ти счупят главата!” Все пак за да избегнем измамата трябва да сме чисти в намеренията си вътре в нас и също трябва да служим на духовното добро на всички живи същества. Пожелавам ви успех в преодоляването на тези четири ограничения, защото това е голяма крачка в усъвършенстването на живота. Тогава започва един нов живот. Преди сме живяли само за себе си – и сме разбрали, че не живеем за никого. Но ако започнем да живеем за Бог – тогава ще разберем, че трябва да живеем за всички. Това е голяма промяна. За да помогнем на тази промяна, на това израстване, е много полезно да се изпълняват духовни практики. Ненасилието е един съвет в тази насока. Друг важен съвет е да се извършва някаква практика – например посещение на храм, молитви, медитации, извършване на асани32 – какъвто и вид духовна практика да усещаш, че те води близо до Бог – прави я искрено и сериозно! Третият съвет е да разберем по-дълбоко науката за себереализацията – че сме души, а не тела; и да сме достатъчно смели да приемем последствията. Защото ако казваме: “Да! Да!”, но не правим нищо – то какво разбиране е това? И не забравяйте, че всяко дълго пътешествие започва с първата малка крачка. Въпрос: Кои елементи от практиката са особено важни и трябва да се спазват много стриктно? Гурудев: Всичко. Всичко. Но първо следвайте позитивните изисквания на практиката. По естествен начин по този път ще се освободите от лошите навици. Но ако говорим за основните принципи – ахимса е най-важният. Защото това създава проблеми на другите, а ако не спазваш останалите принципи, вредиш само на себе си. Ако практикуваме ахимса ще

32 физически пози и упражнения в Хатха Йога

48

създадем атмосфера на спокойствие около и вътре в себе си. А когато умът е спокоен е по-лесно да направи следващите стъпки.

Човешката природа

В “Бхагавад Гита” глава 3, текст 33 Кришна казва: “Дори човекът на знанието действа в съответствие със собствената си природа, защото всеки следва природата, която е придобил от трите гуни. Какво може да се постигне чрез потискането й?” Природата има двойнствено значение. Можем да говорим за придобита, повърхностна природа, която непрекъснато се променя. Но има и друга природа, която не се променя. На повърхностно ниво и дейностите и резултатите ще са променливи. Там няма стабилност. Там само едно е сигурно – че ще има реакция! Ако действаме на повърхностно ниво, не можем да проникнем в дълбочина. Но ако се гмурнем дълбоко в собствената си идентичност и действаме на това ниво – там можем да се докоснем до вечността. Тук се казва: “Дори човекът на знанието...”, а повече или по-малко всеки е ограничен от невежеството. Какви са резултатите от невежеството? Страдание, от което възниква страх. Основно невежество е да не знаем кои сме всъщност – тогава винаги ще действаме по повърхността, която е натоварена със страх, омраза и страдание. Но тук Кришна казва “придобита природа” – това не е изначалната природа. Това е, което обличаме върху душите си. “Какъв е смисълът от потискането?” – пита Кришна Как можем да преодолеем ограниченията? Как е възможно да спрем вятъра? Има една тайна. Да знаеш тайните мантри за спиране на вятъра. Нима е безполезно да се върви дори срещу придобитата природа? Нима контролът е безсмислен, защото природата ще си каже думата? Нима е така? Да? Как така “да”! По изкуствен начин е почти невъзможно да се контролират тялото и желанията, защото повърхностната, придобитата природа просто ще помете душата ни и духовните ни желания. Но ако се гмурнем дълбоко в духовната си природа, повърхностните вълнички просто ще спрат. “Дори човекът на знанието действа в съответствие със собствената си природа; всеки следва природата, която е придобил от трите гуни. Какво може да се постигне чрез потискането й?” Това прилича на разрешително да действаме според природата си. Но не приемайте този стих за извинение. Трябва да достигнете до божествената природа и тогава можете да действате съгласно нея. Придобитата природа, спомената тук, зависи от гуните. Под влияние на невежеството (тамас) човек обикновено наранява останалите. В страстта (раджас) искате да се наслаждавате и да използвате другите. В доброто (саттва) сте готови да служите на другите. Но един отдаден на Бога трябва да премине отвъд всички тези нива, за да дойде до чистото духовно ниво и там да действа според божествените принципи. Това е период на преминаване от едно ниво на друго. Затова всяка школа, път, философия за духовно извисяване имат два вида учения: практическата философия помага да се контролира ниската природа на човека – това е елементарната, основната степен на практикуване, простата част на философията – Вайдхи Бхакти. А висшата част на философията - Раса Таттва - ви помага да разберете своята връзка с Кришна, помага ви да се свържете с Абсолютната Истина. Имайте предвид тези две нива на философия и практика. И двете са много необходими. Защото човек се състои от две различни същества. Едното е животно; а другото е божествено същество. За да контролирате животното трябва да сте СИЛНИ. Но за да извисите душата си трябва да бъдете ЧИСТИ! Тъй че не действайте съгласно низшата природа. Винаги действайте според висшата, винаги я търсете в себе си! Трудно е, съгласен съм, но знаете простия съвет: лошите навици се контролират с добри навици. Затова ние следваме правила в духовния живот. И когато сме контролирали тази низша природа – можем да говорим за висши неща. Божествените качества в нас правят

49

възможно да се доближим до висшия Бог. Душата и Бог са от едно и също качество. Вие сте вечни – Той също. Затова трябва да действате според своята вечна природа – или поне й отдайте приоритет, отдайте предимство на духовната страна. И “какво може да постигне потискането” – нищо, съгласен съм! Отдаденият живот не се базира на потискането на природата. Но трябва да я култивираме и извисяваме. Когато получим извисения вкус вече не става въпрос за потискане. Дайте си шанс да вкусите този висш вкус! Ако го получите – автоматично ще забравите цялата илюзия. Придобийте божествената природа и след това действайте съответно нея. Ако можем да контролираме придобитата природа, тогава е отворен пътят към божествената природа. За това е необходима практика.

Садхана33

Препоръчва се основните жизнени функции да бъдат регулирани – яденето, спането, работата, медитацията. Има четири стълба на божественото съществуване и четири основни порти към материалното съществуване. Четирите стълба на божественото знание и на божественото съществуване са: сатйам – истинност; дайа – милост; тапа – себеконтрол и шауча – чистота. А четирите порти към материалното или небожественото съществуване са: насилието спрямо живите същества; проституцията – или неконтролираните желания; интоксикацията; и ненужното безпокойство на ума – или хазартните игри. Всичките “сладости на живота”, нали? Основните елементи на садхана – практиката – споменати във “Веданта Сутра” са: мъдрост, себеконтрол, любов. Защо се започва с мъдростта? Защото ако не знаеш какво правиш – какъв ще бъде резултата? И не трябва да бъдем удовлетворени само със знание – то трябва да бъде мъдрост! Знанието може и да бъде теоретично, но мъдростта е практична. Мъдростта е реализирано знание. Какво е значението на себеконтрола? Това не е някакво повърхостно отричане на телесно ниво, но е въвличане на сетивата в служене на Върховния - което е едно от определенията за Бхакти. Така че – контролирайте материалното ниво и култивирайте духовното. Себеконтрол означава да се контролират трите нива на съществуване – действия, думи и мисли. Чрез ахимса (ненасилие), брахмачария (полово въздържание), отдаване на почит на по-старшите и чистота се контролира тялото. Ние имаме един много лош приятел – желанието ни да бъбрим. Но речта е дадена от Бога и има за какво да бъде използвана. Ако говорим, трябва да бъде фино, без да нараняваме никого, винаги в съответствие с истината, позовавайки се на Ведите – което ще бъде трудно, ако не сме култивирали първо мъдростта. Това е контролът над речта. За да контролираме ума и мислите ни трябва сърдечна чистота, простота и винаги да се опитваме да се свързваме с най-висшите идеали. Как да се постигне контрол? Като включим всичко в служене на Кришна. Контролът трябва да е фокусиран върху нас самите. Не го фокусирайте върху другите! Опитайте се да дадете добър пример. Това, което трябва да фокусирате върху другите е третият елемент на нашата садхана – любовта. Служенето трябва да се основава на любов. Ако си успял да контролираш себе си, ти не само си мъдър човек – ти ставаш преданоотдаден. Защото “дори мъдрият действа според придобитата природа”, а преданоотдаденият е под въздействие на духовната природа. Какво означава да действаш в съответствие с изначалната си духовна природа? Това е освобождение. Това е определението за освобождение, дадено в “Шримад Бхагаватам”. Ако действаш в съответствие с духовната си природа, ще действаш по блажен начин. Когато се вглеждам в лицата на хората, виждам че животът е пълен със страдание. Което не е нещо песимистично. Защото се надявам, че има решение – и това е духовният път. За да намерим 33 духовна практика

50

отговорите на въпросите, които горят в сърцата ни – мъдростта, себеконтрола и любовното служене могат да ни помогнат. Ако имате някакви въпроси или съмнения и ако извършвате някакво предано служене към Кришна – ще получите отговор. Каквито и съмнения и проблеми да имате – обърнете се към Кришна – Той винаги е тук! Кришна казва: “Сухридам сарва бхутнам – Аз съм най-добрият приятел на всеки”. А на приятел можеш да довериш всичко! Това е вид духовна практика – откриването на ума. Кришна помага. Там, където спре да действа човешкия ум – идва милостта. Затова трябва да се опитаме да действаме според духовната си природа. Да действаме във вечността, да действаме с пълно знание и да действаме блажено – това е духовният живот. Трябва да вярваме в това, което Кришна казва – че е най-добрият ни приятел. Първо служене и приятелство, а после – себеотдаване. Така че ако имате някакъв сърдечен проблем, просто фокусирайте вниманието си върху Кришна и своето служене и по този начин сърцето ви ще се успокои. Ако имаш ситуация, която не можеш да разрешиш – обърни се към Кришна. Понякога способностите на човека са ограничени. Но което е невъзможно - е възможно за Кришна! Ако вашите ресурси са изразходвани – обърнете се към Кришна. От любовта и служенето на един бхакта Кришна не може да се скрие. Въпрос на Рам Виджай: Аз наистина имам проблем в установяването на връзката с Кришна. Ти спомена, че ако някой има проблем, който да разреши или въпрос, чийто отговор да намери – и извърши някакво служене, проблемът може да бъде решен. Но това е магически кръг – аз не мога да извърша никакво служене! Какво мога да направя? Мога да имитирам малко джапа34... Гурудев: Плачи! Рам Виджай: Проблемът е, че и това няма да е истинско. Кришна ни е осигурил всичко, но нещо липства и то, изглежда, е важно! Не знам какво е, но го чувствам... И на това имам отговор – моето желание липства, аз не съм способен да вляза във връзка...Но това знание не ми помага! Гурудев: Ти си много близо до отговора. Всъщност това, което липства от този магически кръг е онова, което пазиш за себе си. Ако можеш да вдигнеш и двете ръце... Знаеш историята от Махабхарата за сарито на Драупади. Когато Кауравите искали да я унижат като я разсъблекат, тя вдигнала едната си ръка и викала:”Кришна, помогни ми!”, а с другата се опитвала някакси да запази дрехата си. Кришна я наблюдавал скрит и си казвал: “А! Тя все още си мисли, че може да се защити сама.” Но когато тя вдигнала и двете си ръце и извикала: “БОЖЕ МОЙ! Ела да ме спасиш!”, той удължил до безкрайност нейното сари. Може би ти си вдигнал едната си ръка. Вдигни и другата!... Сигурно ще ти се наложи да поработиш много и дълго, докато вдигнеш и другата ръка. Но сега е времето за практика, за себеконтрол, за действие. След като малко сме поотраснали от детската възраст – трябва да поработим, да пролеем сълзите и потта си, независимо от резултата. Трябва да си много силен! Но ти знаеш идеалът на търпението. В пустината имало един старец, свят човек и едно момче. Старецът имал тояга, на която се подпирал като ходел – разбира се това било сухо парче дърво. Той го забил в земята и казал на момчето: “Моля те, поливай тази пръчка всеки ден”. Водата обаче била много далеч! Половин ден момчето трябвало да върви към извора и половин ден му трябвал за да се върне. Така че то отивало с едно ведро, връщало се, изсипвало го в пясъка върху пръчката...Какъв би могъл да бъде резултатът – цяла пустиня, една забита в нея пръчка и едно ведро с вода – нищо! Само си представи себе си в тази ситуация. Духовният ти учител ти казва: “Е, скъпи синко, прави това служене”. Първият ден си много радостен:”Джая! Гурудев ми даде служене! “ – носиш ведрото... Вторият ден също ще отидеш. На третия ден си мислиш: “Ей... май има нещо не наред в инструкцията...” Понякога ще си мислиш: “Той е луд! Иска да ме убие! Иска да ме довърши с тази глупост!” Ще се опълчиш! Ще си помислиш дори да му кажеш: “Гурудев! Не мога да правя това!” Това са трудните моменти. Но тогава по-добрата ти половина ще ти каже: “Довери му се! Този процес е за мое добро. Ако му се отдам – ще спечеля.”... И тъй нашето момче носело вода

34 мантра-медитация, възпяване на Святото Име

51

цели три години. Три години – без прекъсване. Само си представете КОЛКО трудно трябва да е било! И какъв бил резултатът? След три години сухата пръчка започнала да пуска клонки, листенца и цветчета. А накрая родила и плод. И какво направил старецът тогава? Откъснал плода, но не го дал на момчето, а го занесъл на неговите братя. И им казал: “Вземете този плод, братя мои – това е плодът на търпението”... Без съмнение, понякога е трудно. Но... направи го! За да превърнем пустинята в оазис и на нас ни трябва малко търпение. Ако сте дотолкова решителни, че да поливате една суха пръчка в пустинята в продължение на три години – тогава съм сигурен, че ще оберете плодовете на търпението. А плодовете си струват! Въпрос: Една книга ми даде три напътствия: “Когато пътеката е тъмна – не сядай! Когато пътят е дълъг – не спирай! И когато е мрак и безнадежност – не се отказвай, защото НЕ ЗНАЕШ кога Бог ще махне камъка пред тебе.” И аз продължавам. Гурудев: ДОБРЕ. Въпрос: Не знам как – но продължавам. Гурудев: Да знаем – това не е наша работа. Нашата част е предаността. Трябва да имаш вяра с толкова дълбоки корени, че ако един светец ти каже най-невероятното нещо, което е абсолютно невъзможно – просто да го направиш. Защото нас не ни интересува резултата. Но сме ТВЪРДО убедени и вярваме, че процесът е за наше добро. Ако нямаш тази твърда вяра, че ТАЗИ дейност, която извършваш ще ти помогне да се завърнеш обратно у дома при Кришна, може да извършваш най-възвишеното служене: пуджа35 пред олтара, но без тази вяра – е безсмислено. Ще бъде само формалност. Затова: ние говорим не само за служене. Много хора изпълняват различни видове служене... Например в армията. В казармата служим, нали? Но не с преданост. Има ОГРОМНА разлика между двете. Така че служенето НЕ Е достатъчно. Служенето трябва да е с ПРЕДАНОСТ – като жертвоприношение. Разбира се жертвоприноше не в негативния смисъл на самоубийство, както каза Браджа Ишвар, но с нежност, от обич, когато ти се иска да го направиш... Това е истинско качествено служене. Предано. Има огромна разлика. Кое прави нашето служене предано? Две изисквания има. Какво мислите? Хари Лила: Търпение и постоянство. Гурудев: Да... Това е така, такова трябва да бъде нашето вътрешно отношение. Но връщайки се към процеса на поливане: как е започнало това служене? Как е започнало младото момче служенето си? Хари Лила: Следвайки съвета на учителя си. Гурудев: Правилно. Това е едното изискване –служенето трябва да се даде свише, от автентичен източник. Съгласни ли сте? Да идва свише, да е нещо божествено – тогава кое е второто изискване? Това е обективната страна – че то трябва да дойде свише. А каква трябва да е тогава субективната страна? Хари Лила: Аз си мисля, че първото е служене, а второто – с преданост. Гурудев: Да, можем да го обърнем така...но какво означава преданост? Хари Лила: Независимо от това какво си мислиш ти че е правилно – заради това че имаш в себе си любов към този, когото считаш за предствител на по-висша енергия... Гурудев: Да бъдем по конкретни ! Хари Лила: Независимо от това, какво ти мислиш, да следваш съвета на духовния си учител, независимо колко ти коства това. Мисля, че това се събира в думата “предано”. Гурудев: Да, обаче той как поливал пръчката? Хари Лила: Постоянно! Гурудев: Да, да! Но...използвайки умния си мозък? Днес ще запазя половината ведро и утре няма да трябва да ходя...? Всъщност субективната страна е от сърце и душа. Сърце и душа. Не по пренебрежителен начин, а от сърце и душа, с ПЪЛНА отдаденост. Ако можеш по ТАКЪВ начин да извършваш служене – служене, което идва при теб свише и ти можеш да го изпълняваш с цялото си сърце и душа, с пълна посветеност – тогава това е ПРЕДАНО служене. Такова служене

35 ритуално обожание на мурти в храма

52

трябва да опитаме! Такова служене дори да е изискващо – не е изтощително. Ако имаме убеждението, можем да го правим независимо колко ни струва. Ще го извършвам – безусловно и до безкрай. Разбира се, това е много висше. Тогава, ако не мога да изпълнявам 100% чисто предано служене – какво, нищо да не правя ли? Няма да правя нищо! Като не мога да постигна висшето ниво – няма да правя нищо! Става ли? Не става. Тогава трябва да опитаме в началото поне “служене” и постепенно да добавяме повече и повече качетво. Служенето – то е като количеството. А предаността е качеството. И двете трябва да бъдат поддържани. Ако поливаме семенцето на предаността в нашите сърца с такова търпение, то скоро ще даде плод. Въпрос на Рага Манджари: Когато правим нещо недобро за самите нас, но не можем да го преодолеем, какво да направим? Защото е много трудно да се борим с майа... Гурудев: Някога казвал ли съм ти да се бориш с майа?! Недей! Трябва да служим на Кришна – това е решението. Рага Манджари: Какво да направя, за да преодолея лошия навик? Гурудев: Общувай с бхактите. Защитният шлем на общуването с преданоотдадените много помага. Можеш да направиш дълбок анализ на себе си – чии са тези желания, това аз ли съм, или ума, или тялото? Трябва да се издигнем над влиянията на гуните. Но това е теоретично. Можем да се самоанализираме колкото си щем, но това не е истинското решение. Ако обаче правим някакво духовно отглеждане – мъдрост, себеконтрол, любовно служене – това ще помогне. Винаги мисли в перспектива, но действай незабавно! Не трябва да чакаме докато лошите тенденции просто си растат! Дайствай веднага! Както при огън, дълг или болест – трябва да се действа веднага. Те са малки в началото, но стават труднопреодолими в края. Това е нещо практично. Бхакти не е за силните. Бхакти е за тези, които се чувстват много слаби. И ако ни липства ентусиазъм – трябва да общуваме с ентусиазирани бхакти. Гуру е такава светлина, която може да освети другите. Ела в светлината! Никога не оставай в тъмнина! Докато казваш: ”Знам, че е грешно, но продължавам да го правя” – това означава, че не знаеш! Но ако изпълняваш много сериозно своите практики, тогава ще дойде силата. И кой е източникът на силата? В “Шримад Бхагаватам” се казва, че от тапася36 идва силата. А кое е най-великото отречение? Да се отдадеш на инструкциите. Като да поливаш сухата пръчка. Понякога учителите ни дават опростени версии: “Ставай в 4 часа, мантрувай 16 кръга, чети “Бхагаватам” – и отиваш при Кришна!” Де да беше толкова лесно... Въпросът е, че всички тези формалности ние трябва да ги ИЗПЪЛНИМ с дълбок смисъл. Затова се молим всяка сутрин: “На дханам, на джанам, на сундарим – не искам богатство, не искам последователи, не искам красиви жени – джагадиша – не искам целия този свят – кавитам – слава, не ми давай и слава; дай ми само шанса да ти служа безусловно.” Това е твърде висше! Въпрос на Бхакти Шакти: Бих искала да попитам какво може да помогне, какъв е съветът, ако понякога става трудно да следваш своята садхана... Гурудев: Прави я по-усърдно! Бхакти Шакти: Или ако започнеш да пренебрегваш задълженията си? Гурурдев: Не го прави! Ти попита какъв е съветът – това е съветът. Бхакти Шакти: Да... но има ли някакъв инструмент, който да помогне..? Гурудев: Бъди по-сериозна! По-целенасочена. Не си играй с огъня. Защото играеш ли си с огъня, ще се изгориш. Ако си кажем: “... добре е да сме малко по-гъвкави на тема правила, не трябва да сме толкова фанатични към нашата садхана... ние сме рага-марга бхакти37. В крайна сметка садханата е за начинаещи! Сега вече - след половин година...” Не го правете това! Но разбира се, има трудни моменти и периоди в нашия духовен живот – и точно тогава трябва да сме много внимателни. Резултатите ще дойдат от отглеждането. Може би не можем да вложим вниманието си в някое конкретно служене – но тогава направете друго

36 отречение, аскетизъм 37 следващи спонтанния път

53

служене! НЕЩО трябва да правим много силно, сериозно. И оттам леко леко можем да се върнем към същия стандарт. Вероятно знаете трите основни причини, поради които човек спира развитието си по духовния път? Кои са те? Крипадхам: Апарадх38. Гурудев: Това е третата. Крипадхам: Да си загуби садханата. Гурудев: Да. И кое е първото – когато свъшат твоите сукрити39– духовните ти постижения, които си натрупал дотогава. Това са духовните кредити, получени от предишни благочестиви дела. Чрез тях лесно се напредва в духовния живот. Когато свършат, ако нищо не ги замества... край. Но садханата дава нови сили. Ако спреш – губиш силата си. Когато отново започнеш обаче – същата сила ще дойде при теб. Истински лошото нещо е апарадха – обидата към преданоотдадените – което наистина трябва да се избягва! Общувай повече, мантрувай повече, моли се повече... Опитай се да създадеш такава атмосфера около себе си, в която да можеш дълбоко да се потопиш. И чакай... Бхакти Шакти: Да чакам какво? Гурудев: Милостта. Изчакай да дойде милостта.

Непривързаността

Стигнахме до заключението, че както Кришна казва, природата ще надделее над човека, независимо дали това е материалната или духовната природа. Все пак е необходима безкористност и естествен себеконтрол. Кришна казва, че тези, които са на висшето ниво, нямат наклонности към материални неща, но онези, които все още са поставени под условие от телата си, трябва да спазват регулациите. Основните нужди на тялото са универсални за всички живи същества – поддържане на себе си и поддържане на расата. За да поддържа себе си всяко живо същество яде, защитава се и почива. За да поддържа расата има съответните сексуални дейности. Всяка религия дава някакъв съвет по отношение на тези въпроси. Шрила Прабхупад е казал, че да бъдеш брахмачари или санйаси не означава, че си импотентен. Но означава, че можеш да обуздаеш желанията си. Разликата между обикновения човек и преданоотдадения е , че той може да каже “Не!”, когато желанието дойде. Защото иначе хората казват на желанието: “Да! Да! Да! Ела, желание мое! Как мога да ти служа! Как да полея още малко масло в твоя огън?” Какво представлява нашето “Не!” на желанията? Това е едно голямо “ДА!” на Кришна. И ако си привлечен от висши неща, незабавно ще спре влечението ти към по-нисшите. Желанието и отблъскването са двете страни на едно и също нещо. В “Бхагавад Гита” Кришна казва:”Човек не трябва да бъде контролиран от привързаност или отвращение, защото те са препятствия по пътя към себереализацията”. Да бъдеш привързан или да се отвращаваш от нещо е едно и също. Или плюс или минус – не сте независими. Трябва да бъдете неутрални към нещата. Хората са много склонни да проектират своите проблеми върху останалите. За да ви дам един пример: веднъж един прабху давал лекция в един ашрам. Знаете, жените имат сарита върху косите си, за да покриват телата си, но ухото на една от жените било някакси извън сарито. И този прабху казал:”Матаджи! Ти имаш твърде много кама40! УХОТО ти е извън сарито!”... Дали проблемът е бил в тази матаджи – или в прабхуто? Затова не проектирайте своята кама върху друг. Трябва да бъдете неутрални. Дали нещо идва или си отива – бъдете решителни в своето служене.

38 оскърбление 39 добри кармични реакции от предишни животи 40 похот, желание

54

Знаете историята за възрастният санйаси, който пътувал заедно с един млад брахмачари и двамата стигнали до една река. На брега й стояла красива гола млада жена. Тя ги помолила: “О! Можете ли да ми помогнете да пресека реката?” И възрастният монах казал:”Да, скъпа дъще, разбира се!” – взел я на ръце и я пренесъл през реката. Оставил я на другия бряг и двамата с младия продължили. Младият брахмачари бил поразен. Как е възможно един монах да докосва жена! Какво да говорим за такава красива жена – и то абсолютно гола! Той не можел да разбере, но се боял да попита. Спорил сам със себе си вътре в ума си, мислил – и накрая след половин час се решил да попита:”Свамиджи, можеш ли да ми кажеш как така ти взе тази жена в прегръдките си в реката? Това не е ли против принципите?” А той му казал:”Е, синко мой, аз я оставих на другия бряг, но виждам, че ти още я носиш”. Така че ние си носим нашите привързаности. В “Према Прадипа” от Шрила Бхактивинод Тхакур се казва, че “Безсмисленото отречение просто прави човека с каменно сърце”. Много силни думи! Наслаждението и отречението са едно и също. Това е привързаност. Дали показвате любов или омраза – това са плюсът и минусът на едно и също нещо – привързаността. Често пъти можем да видим, че хората или обичат, или ненавиждат проблемите си. Така че ако ти си привързан към нещо или някого – или го възхваляваш или го убиваш. Това е привързване – позитивно или негативно. Чрез манталитета за наслаждение ставате ловец на жени, а с фалшивото отречение започвате да мразите жените. Това е същото нещо! Не сте го надживяли, не сте над това. Ако прекалено много си притеснен от присъствието на дами, значи си притеснен от себе си. Фалшивите неща излизат на повърхността. И сухото отречение превръща сърцето ти в камък. А докато растеш духовно, напротив – все повече и повече чувства трябва да има в сърцето ти. Повече състрадание, повече способности да споделяме чувствата на останалите. Отново – не проектирайте недостатъците си върху другите. Бъдете неутрални, защото “отвращението и привързаността са препятствия по пътя към себереализацията” Много пъти Кришна казва в “Гита”: в щастие и нещастие, в успех и загуба, в слава и в позор – трябва да бъдете еднакви. Хората са много готови да се обърнат към Бога, когато са в нужда. Но веднага щом животът им се подобри, те Го забравят. Не трябва да сме такива. Разбира се, всички ние сме в нужда, защото не сме съвършени. Затова – недейте да потискате, но контролирайте. Не бъдете привързани, а неутрални. И не изоставяйте дълга си, когато е труден, но продължавайте да го изпълнявате! Да бъдеш привързан или непривързан е нещо много по-дълбоко. Но докато не сме независими трябва да контролираме каквото и телесно желание и функция да имаме. Всичко може да бъде контролирано и използвано за служене. Ние не казваме, че ако имаш очи трябва да ги извадиш. Не – използвай ги за най-добрата цел – да виждаш Кришна! И не се налага да сипвате разтопено олово в ушите си, но ги използвайте за да пиете нектара на Кришна-катха41. В “Према Прадипа” се казва за пътя на Бхакти Йога: “Материалната привързаност и духовната привързаност в този път са едно, те не се различават. Когато умът иска да види сетивните обекти през очите – добре! Нека гледа неописуемата красота на муртито! В този случай материалното и духовното наслаждение са еднакви. Искаш да чуваш? Тогава слушай песните и историите, които възхваляват Кришна! Искаш да ядеш вкусна храна? Тогава предложи всички видове вкусна храна на Кришна и приеми Неговия прасад42. Да помирисваш? Ето, затова има туласи43 и паста от сандал, които са предложени на Кришна. По такъв начин всички обекти стават духовни за практикуващия Кришна съзнание. Онзи, който е в Кришна съзнание, винаги е слят в духовното съществуване. Всички негови действия увеличават неговата духовна привързаност (рага). За него дейностите на сетивата не само не са пречка, но по-скоро са средството, чрез което той получава любовта към Бога.”

41 разговорите за Кришна 42 “милостта на Бога”, осветена храна 43 свещено растение

55

И така, за бхактите сетивата не са врагове – понякога те помагат. И чрез телесните сетива можем да сме свързани с Върховния. Защото всъщност тялото и сетивните органи са главният инструмент на душата. Това е свещеният инструмент, чрез който Той може да бъде достигнат. А само лошият майстор се оплаква от инструментите. Тук и сега ние трябва да използваме всичките си канали, за да се свържем с Кришна, да останем в Йога Въпрос на Дамодар: В нашата традиция не е прието да се търсят материални неща. Но когато желанието е много силно – да се моля ли на Кришна или да се насилвам да не се моля.? Например не са ми достатъчно парите. Гурудев: Аз нямам нужда от пари. Дамодар: Но аз имам! Гурудев: Опитай се да се отречеш. Тогава те ще дойдат. Когато станеш независим от тях, Кришна ще види: “О! Сега те вече няма да притесняват приятеля ми!” Има една история за един много чистосърдечен човек, който бил много беден и обожавал богинята на богатството Лакшми, но тя не му дала нищо. В последствие той се заел с други практики и когато в края на живота си се срещнал с нея, попитал я: “Обожавах те толкова искрено, защо ти не ми отвърна”, а тя казала: “Аз те харесвах твърде много, за да ти дам отрова.” Понякога не знаем какво е благотворно за нас и какво не е. Трябва да зависим напълно от милостта на Кришна. Ако той ни дава живот – приемаме. Ако ни дава смърт – приемаме. Ето такава зависимост трябва да имаме! Не става въпрос за някакви пари. За живот и смърт. Но мога да ти препоръчам да станеш независим от това желание в сърцето си. Когато желанието присъства, Гуру идва и го ОТРЯЗВА! То не е добро за теб! Но когато няма желание, а само настроение за служене, той ще каже: имаш нужда от по-добри инструменти. Това е стилът на светците – те нямат нищо, но са удовлетворени. Санйаси няма дом, но се чувства у дома навсякъде. Той няма семейство, но целият свят е неговото семейство. Така че плодът на отречението ще ти бъде осигурен. Но ако Кришна не ни дава дневната храна – не трябва да се оплакваме. Но трябва да сме благодарни, ако Той ни дава шанс за някакво служене. А парите идват и си отиват... Дамодар: Ако Кришна ни отнема служенето и общуването с бхактите – също ли не трябва да се оплакваме? Гурудев: Тогава изследвай себе си – къде греша? Основен принцип е – ако не оценяваш нещо, ще го загубиш. Много трябва да ценим духовните си съкровища. Кришна е в сърцето ти, никога не можеш да го загубиш! Опитай се да разбереш – това не е теория, това би трябвало да бъде твоя практика! Твоето съкровище никой не може да ти го отнеме. Ако загубиш парите си – не си загубил нищо; ако загубиш здравето си – нещо си загубил; но ако загубиш честта си – загубил си всичко! Въпрос: Можем ли да приемем, че многото пари и многото знание са едно и също? Защото и двете носят голяма независимост? Гурудев: Това е добра карма. Но тя не е последната дума. В Индия уважават артха44, но казват: “Или го използвай за себе си, или го дай за някаква добра идея, но недей просто да седиш отгоре му!” Затова всеки в Индия знае – ако имам пари, трябва да построя храм. Те знаят, че ако дадат, ще получат.

Причината за действие

Кришна казва в трета глава на “Бхагавад Гита”: “Има два вида хора, които се опитват да разберат себе си – едните чрез умозрителни философски размишления, другите – чрез предано служене. Просто като спре да действа човек не може да се освободи от последиците, нито да постигне съвършенство само чрез отречение.” Кришна казва така, защото Арджуна искал да се откаже от битката, да спре да действа. Но отказването от действие не е 44 материално благополучие

56

съвършенство! “Никой не може да спре да действа дори за миг!” Винаги има дейност. Ние сме живи, а живот означава дейност. Но не действайте като бубите, които плетат собствения си пашкул. Това е животинско съзнание. Човешкото същество трябва да действа за освобождение. А е много трудно да се разкъса едно здраво копринено въже – трябва да знаем как. “Човек, който се възпира да действа, но чийто ум се задържа върху обектите, заблуждава сам себе си и се нарича лицемер”. Разбира се Кришна не ни съветва да не се контролират сетивата. Но не се чувствайте виновни ако се опитвате да се контролирате, но още имате в ума си някакви материални желания. Пречистването е дългосрочен процес. Действието на природата изисква много време – ако посадите едно семенце, ще отнеме половин година, докато то поникне и се превърне в растение. В наши дни ние искаме всичко бързо, незабавно. Но трябва да бъде зачетено и времето. Да се пречисти ума от всякакви замърсявания изисква много време. Но ако намеренията са чисти, не можем да наречем такъв човек лицемер и измамник. Ако наистина се стремим към съвършенство, но все още не сме го достигнали – това не е проблем! Трябва да се опитваме да удовлетворим духовното си съществуване. Ако вниманито ни е насочено към материални обекти, няма да имаме време за духовни практики. Проблемът е, че имаме само една задна част, но искаме да яздим два коня – което е много трудно. “От друга страна човек, който искрено се опитва да контролира сетивата, практикувайки Карма Йога без привързаност, е далеч по-издигнат. Затова изпълнявай дълга, който ти е предписан, тъй като да действаш по този начин е по-добре, отколкото да не действаш. Без работа човек не може да поддържа дори тялото си.” Ние сме принудени да бъдем активни, дори да нямаме съзнание за това. По-нататък Кришна казва: “Изпълнявай задълженията си без да си привързан към резултата”. Човек се пита – ако няма резултат, за какво да действам? В материалната сфера ние работим единствено ако има резултат. Но да станем независими от очакванията е нещо много висше. Въпрос на Ямуна: Нашата мотивация да действаме в живота са резултатите. Ако те не са наша цел – тогава какво ще ни мотивира? Гурудев: Ако сме под въздействие на илюзията и невежеството (тамас) – причината за нашите действия ще бъде как да навредим на другите. Това е нещо много лошо, много негативно – когато си щастлив ако можеш да разплачеш някого. Много лошо! Когато сме под въздействието на страстта (раджас) мотивацията ни за действие ще бъде: “Аз искам да притежавам, аз искам да се наслаждавам!” Ако сме под въздействие на доброто (саттва) ще действаме, защото трябва да бъде свършено, защото е наш дълг. Такъв тип действие заради дълга се нарича сатвичен – тогава се опитваме да действаме за щастието и удовлетворението на другите. И има само една стъпка по-нагоре, когато работите не само заради другите, но действате за да удовлетворите Бога – и по този начин именно да удовлетворите всички. Защото Кришна е сравняван с корена на цялото необятно битие. А Вселената е като дърво с различни клони и листа, които са живите същества. И ако полеете с вода корена, цялото дърво ще разцъфне. Трябва да сме внимателни да не пилеем човешката си енергия, а да я предложим на корена на битието, на Бога. Чрез Него нашата любов ще достигне до всички. Ако Бог е щастлив, Неговото щастие озарява цялата Вселена. И така, някои от мотивите за действие съответно гуните са страх ( в тама), желание ( в раджа), дълг ( в саттва); и накрая любов. Но това е идеалната ситуация. Разбрали сме, че в този свят живото същество има шест врага: кама(похотта, материалните желания), кродха (гневът), лобха (алчността), мада( лудостта), моха (илюзията) и матсалйа (завистта). За голямо нещастие, това са и шестте основни двигателя за действие. Но това не е човешкото ниво, това е животинското! Трябва да достигнем до по-висше ниво на дейност чрез чувството за дълг; и в крайна сметка да действаме само от любов. По този начин работата може да бъде преобразена в акт на любовта; тогава всеки ден за вас ще бъде празник! “Работата трябва да се изпълнява като жертва, посветена на Вишну; в противен случай тя става причина за робство в материалния всят. Затова, о сине на Кунти, изпълнявай задълженията си за да удовлетвориш Вишну – така ще се освободиш от робство.” Така

57

разбираме какво е изкуството на действието. Да не работим за себе си. Или служете на другите, или служете директно на Бога. Каквото загубите, не му обръщайте внимание. То не е било необходимо за вас. Което наистина ви е необходимо ще остане с вас ЗАВИНАГИ! Ако практикувате духовен живот, можете да загубите единствено оковите си. А това означава освобождение. Нашето освобождение е един вид по-висша връзка. Опитайте се винаги да хармонизирате всичките си действия в синхрон с божествената вълна. И времето е много ценно. Не пилейте времето и енергията си. Тук сме 25 човека и енергията на вашите души изпълва тази стая. Можете да почувствате топлината на живота. Трябва да използвате тази енергия само за божествена цел! Въпрос на Рам Виджай: Би ли ни казал повече за това как да разпознаваме тези шест врага и как да се бием с тях? Гурудев: По-нататък в тази глава, на въпроса на Арджуна: “Кой е най-големият враг?” Кришна отговаря: “Кама – похотта – която против волята на човека го завлича надолу, единствено похотта, родена от страстта и превърната в гняв е всепоглъщащият, всеоскверняващ враг в този свят.” Чистото съзнание на душата бива покрито от похот. Тя е сравнена с дим – от което се разбира, че има и огън, жива искра, която не може да бъде видяна от дима. Когато искаш да запалиш огън – първо има дим. Димът причинява единствено неудобства, докато огънят служи. Трябва да сте търпеливи, докато се получи огъня. Дори да започнем духовен живот, лошата ни обусловеност ще остане с нас още много дълго време. Все същото старо вино в нова бутилка. Старият манталитет, облечен в сари и доти45. Това не е кой знае каква промяна. Голямата промяна е когато сърцето бъде пречистено. Понякога истинското нещо е скрито. А особено големите светци обичат да се крият, те не обичат да проповядват себе си – това е добър знак. Ако откриете някой, който не говори за себе си, а се опитва да възхвалява другите – това е духовен знак. Вайшнавите винаги са заети да възхваляват другите вайшнави. Но Кришна знае сърцето на всеки. Той знае намеренията ни дори по-добре от самите нас. Той е по-силен от всеки. Затова не се опитвайте да налагате мнението си върху Неговото. Първо се опитайте да се отдадете. А когато станете чисти предани и се борите с Кришна – винаги преданоотдаденият печели. Така че ако имате чист отдаден на Кришна за доброжелател, сте големи късметлии. Затова сме готови да му служим и да го почитаме безусловно. Чрез помощта на чистия преданоотдаден и чрез много постоянна и решителна практика, можете да разпознаете тези врагове и да ги победите. Чрез промяна можем да превърнем нашата кама (похотта) в бхакти (преданост). Защото кама е едно искривено отражение на оригиналната раса – когато искаме да поставим нас в центъра. Но ако сложим Кришна в центъра – няма кама, има само према46. Тогава се превръщаме в звезда; а има много звезди около луната. Кришна е пълната луна на нашите сърца. И така – трансформирайки чрез контрол тези врагове, те ще станат наши приятели. Въпрос: Има граница между нас и Бог и това е майа. Моят въпрос е: защо Бог е създал майа? Гурудев: Защото иска да ни помогне. Майа не само разделя, но в някои случаи и обединява. Страданието е майа, нали? А понякога, когато страдаме заедно, това ни прави много близки. И илюзията има различни функции. Едната функция на майа е да сътвори материалната сфера, а другата е да се разправя със живите същества. За онези, които искат да са повлияни от илюзията, тя ще направи каквото е необходимо – което значи, че тя ще ги накара да забравят всичко. Но на онези, които искат да се освободят, илюзията ще помогне. Показвайки им всички места, на които НЕ трябва да се отива, какво НЕ трябва да се прави, кое Не е вашия дом. И с всички тези трудности илюзията просто помага на тези, които се опитват да избягат. Така че, защо Кришна е създал илюзията? Това е една от Неговите енергии. И всъщност тази енергия е божествена. А няма нищо грешно в това да си под влияние на една божествена

45 традиционни индийски женски и мъжки дрехи 46 чиста любов

58

енергия, ако това действа от другата страна на съществуването. Защото има не само Маха Майа, която е грубата елементарна и материална илюзия, но има и божествена илюзия, която се нарича Йога Майа. А Йога Майа създава възможността за всяко нещо да се прояви в духовното небе и също помага да се забрави, че Кришна е Върховният. И по този начин ти можеш да крадеш ладу47 от чинията Му! Можеш ли да откраднеш сладкишите от чинията на краля? Не – освен ако не си му дете. За детето е възможно. Когато дойдеш по-близо всичко започва да става възможно. Това също е вид илюзия, но тя е божествена. Но – защо? На първо място, това е Неговото удоволствие и на второ място защото е в наша полза. Всичко, което идва от Върховния, е в наша полза. Дори затрудненията.

Божествените качества

В “Гита” Кришна казва, че мъдреците не се пристрастяват към обектите на сетивата, защото щастието, получено от тях е много преходно. Затова не бъдете удовлетворени от никакви временни удоволствия! Трябва да бъдете напълно, съвършено и постоянно щастливи. Първата цел трябва да бъде постоянното, необезпокоявано щастие – като ниво на съзнание. И когато достигнете това ниво можете да продължите да се развивате по-нататък към божественото щастие. А то вече е вечно – Сат Чит Ананда. Има градация – първо са обектите на сетивата, по-висши от тях са самите сетива; след това идва умът – центърът на сетивата. След това е интелигентността. И след това е душата. От това се разбира кое е най-силното. Предметите, обектите са много силни, но органите на сетивата могат да ги изследват, затова са по-висши. Умът може да контролира органите, а интелигентността контролира ума. Проблемът е когато умът и сетивата контролират интелигентността. Тогава ситуацията се обръща с главата надолу. Трябва да се борите силно за да се издигнете, а падането става много лесно. Но е казано, че във Вайкунтха48 дори и листата не падат. Така че трябва да живеем в атмосферата на Вайкунтха. Тя е като щит над храма. Защото естествените тенденции са отвън. Но свръхестествените тенденции са отвътре. И всички вие имате свръхестествени, божествени качества. Те са там, вътре във вас. Само трябва да им помогнете да се проявят. Както е живият огън под купчината пепел. Трябва да го имате това нещо отвътре – нещо дълбоко, горящо. И от тази точка винаги можете да започнете отначало. Затова е толкова важно! Не бъдете като пепел. Бъдете като жив огън! Трябва да променим материалистичната си природа! Всъщност този материализъм касае само тялото. Душата е вечно духовна. Тази нейна изначална природа е просто покрита от илюзията. Когато сме потънали в илюзията, започваме да имаме телесното съзнание, от което е много трудно да се отървем. Но пак трябва да действаме и да живеем ПОНЕ като хора, а не като кучета! Живота е за това – за да се постигне съвършената му цел – а тя е практикуване на Божествената Любов! Промяна е необходима в живота ни и тя идва от божествен източник – ако някой дойде и ни каже:”Търси своята изначална идентичност! Опитай се да разбереш КОЙ СИ ТИ НАИСТИНА! И ако си разбрал, опитай се да направиш нещо по въпроса.” Трите стъпки на нашия процес са да разберем: първо самбандха, връзката си:”Аз принадлежа на Бога”. Второто е абхидея – практиката – да Му служа с преданост. Това е пътят. И какво ще постигнем? Третата стъпка е прайоджана – визията, перспективата, изгледът: когато постигнем пълно пречистване ще получим виждането ОТВЪД – което е себереализацията. Това са трите стъпки, които трябва да направите – същите като на Ваманадев: с първата е прекосил земята, с втората е прескочил небето. Останало ли е място за трeтата стъпка? Само едно. Накрая е отдаването. 47 вид индийски сладкиш 48 духовната сфера

59

Ако разберем, че принадлежим на Бога като части от Него, като части от Неговата енергия, тогава ще разберем и че имаме божествени качества вътре в нас. Не давайте тези божествени качества да се покрият от илюзията! Много е трудно да се разбере какво е илюзия и какво е реалност. Но ние не сме сами. Имаме основните учения. Пътят е даден – как да пресечем материалното съществуване. Единственият проблем е, че в материалната сфера ние се опитваме да работим само за своите собствени егоистични интереси. Ако успеем да хармонизираме собствения си ограничен интерес с интереса на Абсолютния Център – тогава край с ограниченията. А, смятам, всеки иска да живее в един безкраен свят... Ако си възвърнем първоначалното си съзнание, тогава нашите дейности ще служат на вечното ни благо. Вечната дейност на душата е вечно свързана с Върховния. А Духовното Небе е такова място, където водата не е просто вода, а най-чист нектар; където земята е направена не от пръст, а от философски камъчета. Където всяка стъпка е танц и всяка дума е песен. Мисля, че би било хубаво да станем част от такава картина. Пътуването дотам е безплатно. Единствено трябва да вложим своята свободна воля и вяра. Може би пътят ще е дълъг, но няма значение, защото компанията е добра. По този начин можем да променим земните си дейности в божествени. Все повече и повече можем да се одухотворяваме; това става като все по-малко съдим според тялото, а все повече действаме и мислим според душата. Въпрос: Разбрахме, че някои дейности са препоръчителни, а други трябва да се избягват. Бихте ли дали практична идея откъде можем да започнем духовния си живот? Гурудев: Пейте: “Радхе Радхе Говинда!” Това е моето предложение. Шрила Прабхупад казва за Бхакти Йога, че е много сладка – в нея има пеене, танцуване и ядене. Много е лесно и привлекателно да се практикува такава религия. Всъщност това са духовни практики, те са вид медитация. Това, което не можеш да изразиш чрез думи, можеш чрез песен; което не можеш да изразиш чрез дела – можеш чрез божествен танц. И когато се храниш със свята, пречистена храна – това е духовно удовлетворение. И не забравяйте – така е в духовното небе: движенията са танци, думите – песни, а водата – нектар. Можете да опитате това още сега! Духовният път и в началото, и в средата, и в края – все е сладък. Въпрос: Не се спомена нищо за освобождаване от егото? Гурудев: Всъщност какво имаме ние? Коя е началната позиция, от която започваме да разбираме света? Това сме ние самите; нямаме нищо друго, освен своята идентичност, своето съществуване. Вие наблюдавате света от вашата гледна точка, аз – от своята. А между нас е реалността. И ако нашите гледни точки не са нарушени, все пак можем да имаме хармония. Но ако виждането, СЪЗНАНИЕТО е нарушено – хармония е трудно да се постигне. Няма нищо лошо в егото; проблемът е с фалшивото его. Какво бихте отговорили на въпроса: “Кой съм аз?” Когато достигнем окончателния отговор – там няма никакво фалшиво его. “Его” на санскрит се нарича “ахам” – аз. Това е много странна дума, тя започва с “а” и завършва с “м”, а това са първият и последният звук в санскритската азбука. Това означава, че ако в ахам – азът – има нарушение, тогава ЦЯЛОТО ми виждане за света е изопачено. Защото с различните букви можете да нозевете имената и формите около вас. Но ако съзнанието е нарушено взичко ще бъде погрешно. А когато съзнанието е чисто, тогава истинският ахам ще се прояви. Това се нарича себереализация. Ще разберете себе си, кои сте – атма, душа, а не ограниченото тяло. Страданието се отнася само до тялото, не и за душата. Нашата вяра и философия трябва да бъдат практични. И чрез практика ще достигнем целта. Така че да разберем своята идентичност означава – да ставаме все по-добър и по-добър човек. Защото ако разберете своите ограничения и очаквания е по-лесно да се разберат и другите човешки същества. Говоря за споделяне на чувства, даване на помощ, разбиране, състрадание, внимание. Дайте на другите това, от което вие се нуждаете. Защото ако себе си виждаш като душа, ще видиш и другите като души. И така никога няма да си сам. Винаги ще имаш прекрасна компания. Защото оригинално ние имаме много добра компания – ние сме приятели на Бога. Въпрос: Това, което казахте, е така, но във физическия свят душата не може да бъде отделена от тялото. Това би било много жестоко. Защото говорим за единство, за Космос. Ако

60

отхвърлим негативните емоции, а те са част от нашия живот – какво ще се случи с единството, с еволюцията? Гурудев: Доброто и злото съществуват само в материалната сфера. Но в духовната сфера всичко е абсолютно. Божественото ниво не е двойнствено. Въпрос: Необходимо ли е злото в материалния свят? Гурудев: Тъй като това е материалния свят, някаква илюзия винаги присъства. Но можем да преодолеем ограниченията на материята. Духовната област, Царството Божие или Вриндавана – мястото на Кришна – действат на различен принцип. Например там времето е вечно. Има само настояще. И всички дейности са насочени към Бога – така че там няма егоизъм. И ако всички имат обща цел – то това е хармония! Въпрос на Яшода: Как да се борим с негативните емоции? Гурудев: Не бива да се борите с тях! Вместо това – обожавайте Бога! Да се биете с отрицателното е безполезна схватка. Но ако се насочим към нещо висше ще бъде лесно да стъпим отвъд ограниченията. Следвайки духовната практика всички духовни качества могат да се проявят в живота. Което означава, че автоматично негативността ще си отиде. Но ако само насочваме вниманието си: “О, това е отрицателно, онова е отрицателно” – тогава ние сме заети с отрицателното! Вместо това – заемете се с нещо положително. Богът е толкова привлекателен! Мога да му предложа думите, делата и мислите си! Мога да му се моля! Тогава незабавно ще престанете да се интересувате от по-низши неща. Това се нарича по-висш вкус. Въпрос: Бихте ли казали какво е субективно и какво – обективно в света около нас? Гурудев: Мисля, че обективното не съществува. Ние сме субекти и всичко, което виждаме, зависи от нас. Вижте тази книга – каква е на цвят според вас? Синя? Аз бих казал, че е по-скоро кафява. Защото вие гледате предната синя корица, а аз задната кафява. Но трябва да намерим истинската гледна точка. И това не е нито едната корица, нито другата, а същността, това, което е вътре в книгата. Ние сме индивидуални души, а това означава, че няма две еднакви същества във Вселената. Всеки е различен, уникален. Това е и красотата на света! Различието е вид източник на красота. Затова субективността е нещо много красиво. По този субективен път можем да достигнем до свръхсубективното – там, където можем да променим виждането си. Само за да ви дам една идея – не е така, че аз отивам в храма, за да видя Бог, но отивам там, за да може Той да ме види. Това е върховната субективност – когато разбереш, че Той е върховният субект. Той е центърът, а ние сме около Него. Въпрос: Какво е истинско и какво не е - никой не може да каже. Но ти правиш истинско онова, за което мислиш. Какво ще кажете за това? Гурудев: БОГ може да каже кое е правилно и кое грешно; кое е истинско и кое фалшиво. Ако се опитваме да съдим относително – няма да намерим Абсолютната Истина. Абсолютната Истина е запазена за Абсолютния Бог. От НЕГО можем да разберем кое какво е. Ако изучавате “Бхагавад Гита” можете да разберете какво е реалност и какво не е.

Защо Кришна?

Обикновено хората на запад са много заети, тичат насам-натам. Всички ние сме много заети с различни дейности. Но действието предизвиква реакция. Не обвинявайте реакцията – мислете за това, което правите. Без съмнение ние сме заети. Но трябва да сме много внимателни КАК да използваме енергията си. Защото каквото и да правим – ще произведе някакво следствие. Така че дейността сама по себе си не е достатъчна.Трябва да има дейност, свързана със съзнание. Не действайте без да мислите, без да отчитате самата дейност и нейния резултат. Това не означава, че преди да направите и една стъпка трябва да изпълните главата си с разсъждения. Защото в повечето случаи по отношение на ежедневните дела ние знаем как да действаме. Но

61

дори тези относителни дейности трябва да хармонизираме с божията воля. Ако избивате млякото си вкъщи – правете го за Кришна. Ако доите кравите си през деня – правете го за Кришна. Ако действате по хармоничен начин, резултатът също ще бъде хармоничен. Ако действаме глупаво, няма значение колко сме активни – дори още по-голяма реакция ще си навлечем. Има три начина да живеем и да действаме в този свят. Първо е нивото на експоатация – взимането и даването, получаването на някакви плодове и плащането на цената им по-късно. На каквото и да се наслаждаваме, ще трябва да го платим. Обикновено когато имаме някаква работа първо работим, след това ни плащат; така е и с кармичните реакции. Първо действаме, я след това получаваме реакцията – това е нивото на експоатацията: опитваме се да се наслаждаваме, но трябва да платим цената по-късно. Затова трябва да действаме по много подходящ начин. Но това е много трудно! Толкова много грешки правим! Но недейте да поддържате грешките дълго време. Грешка, която се поддържа дълго време пак и пак вече не е грешка, това е грях. Ако вече ни е омръзнал този бизнес на наслаждението и страданието – тогава започваме да мислим. Преди това не мислим – единствено искаме да получим плодовете. По късно започваме да мислим: “Дейността ми е донесла толкова много страдание. По-добре да не действам. Тогава няма да има реакция.” Умно ли е? Поне е логично. Няма действие – няма реакция. Съгласни ли сте? Аз също не съм. Всъщност онези, които не действат – също действат. Те действат в отречение. Обикновено тези хора по силата на своето знание (гйана) се отричат. Отричат се от такива неща, които така или иначе никога не са им принадлежали. Всъщност какво имаме? Ние нямаме нищо. Поне не много. Имаме малко чувства – и в крайна сметка това е всичко. Нямаме материални ресурси – те принадлежат на Бога, земята не е наша, въздухът не е наш и т.н. – всичко е осигурено на хората. Какво имаме? Малко енергия. Като духовни искри, ние имаме енергия. Тази енергия трябва да бъде свързана с желанието на Бога. Така че само чрез отречение е много трудно да удовлетворим някого. В Шастрите се казва, че чрез отречение е невъзможно да се постигне съвършенство. А и всеки е обречен така или иначе да действа по някакъв начин. Твърде многото знание изсушава човека - по някакъв начин иззема жизнената енергия. Сърцето не е меко. Отречението не носи кой знае какво удовлетворение на душата. Затова трябва да бъде приложен трети метод. Първият е експоатацията, вторият е отречението, третият е предаността, Бхакти Йога – когато посвещаваш всичките си мисли, чувства, енергия, ресурси – всичко, което имаш – за удовлетворение на Всевишния. И защо трябва да правим това? Кой е този Кришна? Кои сме ние? Защо трябва да Му давам каквото и да било? Той краде дори млякото на бедните гопи49! Защо да ставам като гопите – да ми ограбят моето мляко? Заради това трябва да изследваме характера на Кришна. А той е като огромен океан. Повърхността му е безкрайна, дълбочината – невъобразима, а вълните са много високи. И той е обитаван от много чудни животни. Този океан не е съставен от вода и сол – като супата на съществуването, в която има твърде много сол! Но този океан се състои от сладост. Защото царицата на всички действия, знания и чувства е любовта. Ето защо любовта, чувствата стоят на най-висшето ниво. Характера на Кришна е досущ като този океан. Той е много очарователен, много привлекателен и ти носи чувство на невероятно удовлетворение, когато се присъединиш. Затова характеристиките на Кришна са неограничени. Можете ли да си представите да се изброят качествата на самия Бог? Това е невъзможно! Затова много хора казват, че Той е неописуем. Опитват се да Го опишат така – неописуем. Усещате ли антагонизма? Давам име на Безименния. Или: давам характеристики на такава енергия, която няма характеристики. По-добре да приемем едно по-позитивно разбиране за Бога. В крайна сметка окончателното качество на Кришна е Неговата сладост. Вайшнавите много си падат по числа – те са направили списък на характеристиките на Кришна, списък на качествата на Онзи, който притежава неизброими качества! Има 64

49 младите пастирки на Вриндавана, влюбени в Кришна

62

основни характеристики. 50 от тях притежават и хората; 55 има за по-висшата таттва, като Шива. 60 за Нарайан – Вишну и Сада Шива – вечния Шива. И до 64 са още 4 допълнителни и те принадлежат изключително, единствено, само на Кришна. Кои са тези четири? Крипадхам: Флейтата. Гурудев. Да, Той е най-добрият свирец на флейта. Какво друго? Яшода: Притежава цялото знание. Гурудев: Ооо! Това е много второстепенно! Има много неща, които Кришна не знае. Неговото качество, в което Той знае всичко на нас не ни е интересно. Ние се интересуваме от онзи, който търси, който иска да знае. Какви други качества има? Хари Лила: Той е най-привлекателният, защото това е Неговото име. Гурудев: ЗАЩО? Какво е привлекателното? Неговата красота! Дотук имаме две качества – Той свири на флейта и е красив. Какво още? Това, че има цялото знание, няма значение! Бхакти Шакти: Бхактите! Гурудев: Да! Неговите предани! Той е като пълна луна, заобиколена от милиони звезди. И последно? Рам Виджай: Лила. Гурудев: Правилно! Неговите лила – забавления. Тези окончателни качества са Неговата съвършена красота, Неговите прекрасни забавления, прекрасната му флейта и Неговите бхакти. Тези качества резонират, отразяват се в някого. Кой е висшият партньор на Кришна? Да, Радхика – този път въпросът не беше труден. Но как Радхарани приема тези качества на Кришна? Най-напред гуна-мадхурйа на Кришна – това са неговите предани – гуна-мадхурйа резонира в думите на Радхика. Тя винаги възхвалява преданите на Кришна. Тя също помага на преданите да се доближат до преданото служене. Второто качество на Кришна се нарича лила-мадхурйа – забавленията Му. Когато Той знае всичко – Той не е свирецът на Вриндавана. Във Вриндавана Той е малко момче. Във Вриндавана Той е очарователният любим на гопите, но Той не знае чувствата им. Той е приятелят на гопалите50. И много други роли приема Той там, за да удовлетвори своите предани. Затова са забавленията му – за да удовлетворят Неговите предани. А Радха резонира със своята прана51, енергията на живота си. Затова, когато Радхика види Кришна – тя живее. Но когато не Го вижда, нейната прана я напуска. Тя остава празна... Жизнената й енергия напуска тялото й. Лежи като мъртва на леглото, почти напълно мъртва. Всички близки се събират и казват: “Този Кришна довърши нашето момиче. Толкова е жесток! Тя умира без Него!” А вие? Или вие сте – благодаря, добре съм си без този Кришна! Не, вие също трябва да бъдете готови да умрете... След това идва Кришна рупа-мадхурйа – Неговото прекрасно тяло, съвършената, окончателната красота. А как Радхарани разпознава неговата прекрасна красота? Чрез виждането си, чрез своите очи. Това е нейното специално виждане, чрез което тя разпознава и се наслаждава на красотата на Кришна. Това е съвършенството на виждането – да може да се види красотата на Кришна. И накрая е вену-мадхурйа – нектара на флейтата – и това влиза в сърцето на Радхарани чрез ушите. Така всичките й сетива и прана са заети с Кришна. Очите й, слушането, говоренето, целият й живот са отдадени на Него. Понякога хората си мислят; “О, това са прекрасни истории, но то е нещо като мит, това са приказките на индийците. Много далече е от Абсолютната Истина...” Не! МНОГО близко е до Абсолютната Истина. Но трябва да разберем, че това е АРТИСТИЧЕН израз на Абсолютната Истина. Представете си само такова разбиране за Бога – че Той е Абсолютната красота, че Той е най-добрият свирец на флейта! Концепцията на Бхакти не е, че Той е Създател или Съдник... А Той е съвършената красота, Свирецът на флейта – младеж, който свири на Земята и който има много, много приятели... Той никога не е сам. Понякога може

50 младите пастири на Вриндавана 51 жизнен дъх

63

би си мислим – Бог трябва да е много самотен. Така да се каже – сам в своята категория. Може би онзи всезнаещият Бог е сам. Но Кришна никога не е сам. Така че – защо Кришна? Това беше оригиналният въпрос. Защо Кришна? Именно поради тази причина. Защото това разбиране за Бога е толкова динамично и очарователно, че то просто не може да бъде пренебрегнато. Затова – Бхакти! Затова – преданост. Предаността е най-висшият принцип на живота, който отива отвъд експоатацията и отречението. Какво друго да кажа? Не остана много. Божествената любов е царицата на всички емоции. Махапрабху е онзи, който ни предава това. Благодарение на него това разбиране за Прекрасния Бог свети в златни отблясъци. Затова Харе Кришна Маха Мантрата е много ценна. Защото това не е някакаъв механичен инструмент, който може да пречисти нашето съществуване. Това не е медитативна формула, с която може да се успокои ума – не. Това е удивление по отношение на Висшия Бог, възклицание към Бога! И не само към Него, но и към Нея. Така че възхваляването на Имената е една прекрасна практика в духовния живот. И ако възпявате Святите Имена с преданост, ще можете да установите връзка с Брахман, с Върховния, защото Святото Име е шабда-брахман, самият Бог. Бог в глас...Прекрасно е! Въпрос: От нивото на ескпоатацията как живото същество може да се издигне постепенно през нивото на отречението до третото ниво на предаността? Гурудев: Всъщност Бхакти не набляга на отречението. Защото този тип Йога не се нарича служене в отречение. То се нарича служене в преданост! Каквото и да чувстваш, че би могъл по красив начин да предложиш на Кришна – направи го! Автоматично Той ще улови вниманието ти. И от това настроение на служене ще се появи толкова фин, деликатен вкус, че НИКОГА няма да се удовлетвориш с нещо по-малко, с никакъв по-нисш вкус. Привличащата енергия на Кришна ни помага много. Разбира се, трябва да се следват някой основни елементарни принципи. Обикновено хората свързват четирите регулиращи принципа с Бхакти Йога. Но това е грешка. Четирите регулиращи принципа са основа на ЧОВЕШКОТО съществуване! Няма нищо общо с Бхакти. Това е извън. Но за да влеземе, трябва да се квалифицираме. Бхакти Йога не е асоциация на такива хора, които вярват в прераждането и не ядат месо. Това е нещо повече, поне малко повече би трябвало да бъде! Така че как да се развием така, че от нивото на експоатацията да отидем по-нагоре? Взъщност не е необходимо тези нива да се преминават едно по едно. Можете да скачате. А как да скачаме? Чрез божествения ДОПИР на чист духовен учител може да се скочи. Той може да ти даде силата да скочиш. Защото само с нашите собствени възможности, ние не можем да скочим. Скачаме, скачаме... но без резултат. Казва се, че то е все едно джудже да се опитва със скокове да докосне луната. Просто не си губете времето с това! По-добре уловете милостта. Тази лична милост ще ни помогне да растем. Защото чистият предан може да ни каже как да се развием, как да се квалифицираме, как да изоставим поне малко от манталитета си за експоатация и да използваме енергията си в служене на Бога. Понякога Гуру просто споменава нещо. И зависи от способността на ученика да улавя дали ще го разбере или не. Разбира се, обикновено те не разбират. Дори да дадеш инструкции черно на бяло. Какво да говорим за седене на лекция? Брама ни е дал по две уши на всички. През едното ухо влиза – през другото излиза. Това е обичайното състояние на ученика. Променете го! Трябва да имаме хиляди уши за да слушаме за прекрасните качества на Кришна и да поемем няколко капки от напътствията на духовния учител. Трябва да имаме милиони езици за да възславяме качествата на Кришна и да възпяваме имената Му. И може би един от всички тези милиони езици ще произнесе ИСТИНСКОТО име... Веднъж Шрила Прабхупада казал: “Просто се опитайте да обичате Кришна!” Тогава е много лесно да забравим експоататорския си манталитет. Това е най-висшето знание. Всъщност – не е и вече знание – това е мъдрост. А в най-висшето ниво ще разберем и как да удовлетворим Кришна. Веднъж един човек ми каза: “Това е твърде висше за мен! Всичко, което чувам е толкова непрактично! Не мога да го приложа в живота си!” Което – нека се съгласим – си е повече

64

или по-малко вярно. Защото през повечето от времето ние слушаме за някаква пълна преданост. А какъв е процентът на вашата преданост? Дори 50/50 би било добре, но дори това е твърде много. Какво да говорим за 108-те % посветеност на истинските вайшнави? Или пък слушаме за екстаз. Къде е този екстаз? Екстаз означава да стъпиш извън своето съществуване. От бхава да отидеш към бхаава. От съществуване към екстаз. Това е голяма стъпка. А двете са много близки по звучене. Което всъщност показва, че изначално животът Е екстаз. Това е единствената причина да се живее – да се получи този вкус! Затова не трябва да си губим времето. Защото ако не сме с бхактите – просто изпускаме нектара! Защо да пропускам нещо, което е вечно и храни сърцето и душата ми? Не губете време. Въпрос: Ще бъде интересно ако разкажете още за личните взаимоотношения. Защото отвъд всички качества, които Бог има, вътрешното му съдържание е Неговото сърце. Ако се опитаме да въплътим любовта на Бога – какво биха представлявали личните взаимоотношения в света? Гурудев: Ти запитваш за сърцето на Кришна! Има книга по този въпрос. Можеш да се обърнеш към тази книга “Сърцето на Кришна” – там всичко е описано подробно. Но защото ти все пак питаш за нашия личен живот и практики, аз бих цитирал основното послание от тази книга. А то е: ”Не извършвайте апарадх!” Рам Виджай, обясни какво е апарадх. Рам Виджай: Апарадх е широко понятие, което предствлява обида към вайшнава, т.е. оскърбление към някой, който ИСКРЕНО обожава Бога от цялото си сърце. Това е апарадх и се счита за грях на душата, най-лошото нещо, което човек може да направи. Гурудев: Защото чистите предани винаги живеят в самото сърце на Кришна. Така че ако унижаваш или нараняваш такива чисти предани – пробождаш самото сърце на Кришна. Затова не го правете! Апарадх означава също и невнимателно служене. Понеже говорихме за греховните дейности – те се отнасят само до тялото. Апарадха се отнася до душата. Има голяма разлика! Но е много трудно да се каже на някой – недей да мразиш или недей дълбоко в сърцето си да изпитваш отрицателни чувства към някого и т.н. В позитивен аспект бихме могли да кажем: “Обичайте преданите!” Защото Кришна ще оцени това. Ако служите на преданите, ще удовлетворите самия Кришна. Защо? Защото Той не е в състояние да им служи. Обикновено хората обожават Бог, защото е всемогъщ. Но нашия Кришна не е всесилен. Той НЕ МОЖЕ да служи на своите предани. Защото те не биха приели служене от Него. Това може да се разглежда като един вид недостатък на Кришна. Той е изпълнен с желание да служи, но никой не е готов да приеме това – какво Му остава да направи? Значи, едно че не е всесилен, но се оказва, че не е и всезнаещ, защото не знае какво да направи! Сърцето на Кришна иска да разбере чувствата и сърцето на предания, а предания винаги търси сърцето на Кришна! Така те двамата винаги тичат един след друг! Това е един безкраен бяг. Всеки търси другия, тича след другия... Затова стигаме дотам – да изследваме сърцето на вайшнавата. Защото има места, на които Кришна се крие. И главното място, на което Той се крие, са дълбините на сърцето...

65

ПЪТЯТ НА БХАКТИ

Контролът на ума

Кришна казва в “Гита”: “Винаги мисли за Мен, стани Мой предан, почитай Ме, обожавай Ме – така напълно потопен в Мен, ти със сигурност ще дойдеш при Мен.” И така: има много пътища, водещи в различни посоки. Кой е най-добрият и най-прекият път, водещ към висшето ниво на съществуване? В този стих е дадено това. Хората – а ние всички сме хора – имат различни сфери на живот. Една от тях е дейността, втора – речта, третата са мислите, ума; но и трите са материално обусловени. Ако някой се издигне до висшето ниво, което е духовното ниво – там няма обусловеност. Там има едно единствено условие. Отдадеността. С колкото по-висше нещо се срещнете, толкова повече отдаденост изисква то от вас. Така ли е: малка цел – малка преданост? Ако целта е висша, трябва да има ПЪЛНА отдаденост. Какво трябва да направим, ако се срещнем с Най-високата цел? Да се отдадем напълно. Затова съветът е: “Нека умът ти бъде винаги зает с мисли за Мен”. Какво е умът? Приятел? Враг? Хари Лила: Може да бъде приятел, може да бъде и враг. Гурудев: Да, може да бъде и двете. И тъй като е проявление на нашите умствени способности, той е много важна част от човека. Така че трябва да използвате ума си. Бхакти Йога не означава, че трябва да се отървете от ума си. На много места срещаме съвета: “Просто забравете ума си” – не! Тук е казано: “ИЗПОЛЗВАЙ ума си във връзка с Мен” Всички знаем различните дейности на ума, основните му функции - мислене, желаене и чувстване. Където са вашите чувства, желания и мисли, това е умът. Той не е в мозъка; по скоро е в областта на сърцето. Тези чувства, това отношение, трябва да бъдат свързани, насочени към Висшия Бог, към Кришна. И не само понякога, но ВИНАГИ, “Винаги мисли за Мен!” Лесно ли е винаги да се концентрира ума? Не толкова, защото той има много специфична природа – СКАЧА! От една тема на друга. Санкалпа – викалпа, харесва ми – не ми харесва. Приемане – отхвърляне. Това всъщност се прави от ума: “Това ми харесва, онова не”. Много е трудно да се контролира такъв ум. Той е по-скоро враг. Но един контролиран и възпитан ум може да бъде приятел. Умът винаги желае да има някаква тема, която да дъвче. И ако се намирате в лоши условия, тогава ще предъвквате това, което другите вече са дъвкали. Или ще сграбчите всичко негативно, което е отвън. Така че ако дадете негативна тема на ума, той ще бъде под негативно влияние. Затова трябва да ПРОМЕНИМ тази обусловеност на ума в позитивна. Опитайте се във всичко да виждате доброто. И тъй като умът винаги се опитва да си намери тема – дайте му теми, които да са привлекателни за него! Кришна е най-привлекателната тема – безкрайна... Той има и магнетична сила; така че ако оставите ума си да бъде привлечен от Върховния Бог, тогава той автоматично ще се концентрира върху тази тема . Мисля, че всички вие отивате на места, където се чувствате добре. Същото е и с ума – ако го заведете на място, където да се чувства щастлив и напълно удовлетворен – тогава можете да го успокоите. Тази тема е Кришна. Такъв тих и омиротворен ум може да бъде сравнен с едно спокойно езеро... високо в планините, кристално чисто... Но когато размътите водата, всичката кал от дъното се издига и чистота на водата е загубена. Затова трябва да контролирате ума, създавайки му омиротворена атмосфера. КАК? Доведете го в досег с Кришна. Мислете за Него. “Стани Мой бхакта, Мой отдаден...” Ако сте отдаден на Бога, много добри качества и таланти ще се проявят у вас. НАЙ-ДОБРАТА част от вас ще намери проявление, ако станете

66

предани. Но понякога – виждате – опитвам се да стана отдаден, а “най-добрата част” липства! Опитвам се да излекувам болестта си, а температуара ми само нараства. Какво става? Понякога за пречистването трябва да приложим един металургичен метод. Ако вземете една руда, металът е вътре в нея, но за да го изкарате, първо трябва да го нагреете – и то здравата - да го сложите в огъня. И когато всичко се разтопи, какво излиза на повърхността? Шлаката, мръсотията; трябва първо да я почистим. Това е първото нещо, което излиза на повърхността. Прилагате метода, но се оказва, че първо получавате боклука. Но след като го изчистите и изхвърлите – остава чистият метал. Така и когато започнем своя процес на отдаване, най-отгоре изплува първо шлаката. Но чистият метал е вътре; ние трябва да работим, докато той се прояви. А процесът на Бхакти има една много специална съставка. Това е святата компания. В компанията на чист отдаден обикновеният чист метал – желязото – ще стане злато. Чрез докосването на чистия отдаден. Той е също като философският камък на мъдреците. Това е тайното лично докосване на предаността. Така че да станем отдадени означава да се хвърлим в огъня. В пречистващия огън на самия процес. Когато малко се попречестим и след това получим докосването на чист отдаден на Бога – ще се превърнем в злато. Това означава “Стани Мой отдаден”. Ела с Мен, живей с Мен! Аз съм с теб – а ти с Мен ли си? Стани Мой бхакта! Въпрос на Таня: Кое свързва душата с тялото? Гурудев: Илюзията. Ние не сме телата! Много прости думи с много дълбоко значение! Тогава идва следващият въпрос: Кои сме ние? Аз си мислех, че съм тялото! Тези крака, ръце. Но някой ти казва – не, ти си душа, какво означава това?! Всъщност, ние трябва да търсим себе си, да се идентифицираме. И някои хора идентифицират себе си на различни нива. Повечето от тях мислят, че са тялото, че са член на семейството. Аз съм баща, майка, син, различни идентификации. Но в крайна сметка ние не сме нито това, нито това. Ние сме духовни същества, като искри. Но тези искри са покрити с илюзия, невежество, с липса на знание. Има различни опаковки, различни нива на покриване. Както през зимата имаш различни дрехи, отгоре имаш пуловер и най-отгоре имаш палто. Много е трудно да се движиш в толкова много дрехи! Толкова много обвивки, слоеве. Вътре ние лесно се движим в тялото, но ако е твърде покрито от дрехите – става трудно. Затова трябва да се отървем от тези слоеве. Трябва да разберем, че ако душата е покрита от твърде много слоеве, никаква светлина не влиза вътре. Независимо от това, че самата душа свети. Колкото повече отиваме към духовната позиция, толкова повече светлина ще достига до нас. Така че какво ни свързва с тялото?! Нашето неразбиране! Защото ние смятаме, че тялото е единственият инструмент за жевеене, но то е всъщност пречка. И ако се задълбочим малко повече има 3 нива на човешкото съществуване. Най напред е тялото, после умът и душата. Така че накрая връзката между душата и тялото е умът. Ние си мислим, че сме това или онова. Но трябва да мислим много внимателно. Трябва да се запитваме за нашата оригинална позиция, за нашата самоличност. Ние всички имаме лични карти. И там е написано всичко за теб – името, възрастта, дата на раждане, къде живееш, може би също и семейни връзки, преди имахме и имената на децата си – толкова много неща, къде работиш – всичко е вътре. Но къде е моята идентичност?! Това са само различни деноминации на моята същност, различни роли. Но в същност кой съм аз? Трябва да имаме истинска духовна лична карта. Кой съм аз в семейството на Бог? Име на бащата – Кришна. Въпрос на Таня: Може ли човек в материалният свят, на тази земя да види изначалната си духовна форма? Гурудев: Това е възможно, но е рядко. Принципно ние можем да разберем, че сме чисти духовни слуги на Бог Кришна. Това е едно просто разбиране, но специфичното ни задължение, длъжност, служене което имаме към Него, това е нещо скрито. Но е възможно. И ако имаме някаква идея какви сме, но не сме сигурни, трябва да питаме някой, който знае. Това е основен принцип в духовният живот. Винаги се моли за благословиите на някой, който е по-напреднал от тебе в своето разбиране и дейност.Ако нещо не знам – питам. Това е моята реализация – ти какво мислиш? И ако другият каже не, не не е така, направи така,

67

недей да правиш онака, тогава ще намеря верният път. Или той каже - да, това е правилно - тогава можем да сме сигурни в това нещо. Така че, да видим изначалната връзка Е възможно. Въпрос на Хари Лила: Във връзка с отговора на нейният въпрос – ума може да е връзката между душата и тялото и да ни издържа в материалният свят, но може ли той да бъде средството, което да ги раздели? Гурудев: Да, разбира се. Хари Лила: Т.е той е средството и в двата случая? Гурудев: Да, само от ума зависи, това е ниво на съзнание. Също в Гита се казва : Човек трябва да се развива с помощта на ума, а не да деградира. Ума може да бъде най-добрият приятел, а също и най-големият враг. Той е много силен. Хари Лила: А това, което го побутва да тръгне в едната или другата посока, фактически е желанието, което изконно идва от душата? Гурудев: Желанието - да, можем да кажем желанието. Защото желанието е по-висше от функционирането на ума. Малко по-нависоко е. Желанието е първото, мислите са след това и накрая действието. Основно е нещо такова. В този смисъл трябва да контролираме умът. Йога също означава контрол. Но трябва да използваме естествен метод за контрол, а не изкуствен. Например, когато искаш да контролираш едно дете и му кажеш : “Недей да правиш така!”това е механичен метод и обикновено не работи, то продължава да си прави каквото си иска. Но когато го ангажираш в нещо и то е щастливо с това, по естествен начин е контролирано. Така че по същият начин ние трябва да дадем на ума си нещо естествено, което да го контролира. И след като ума работи на принципа на мислене, желаене и чувстване, трябва да му дадем нещо, което да ангажира и трите нива по някакъв начин. А най-добрата тема за ума е Кришна – да мисли за Него, да Го желае и да Го чувства! Така че духовна тема трябва да бъде осигурена на ума, така той по-лесно се контролира. Когато си ангажиран в ново служене, естествено цялото ти внимание е ще е събрано там – умът не се щура насам-нататък. Това е така дори в ежедневната ви работа. Какво да говорим ако това чувство на привличане присъства?! Тогава всичките ви духовни сетива ще бъдат ангажирани в това служене. Много неща зависят от ума. Ние трябва да се сприятелим с ума, да не го правим враг. Въпрос на Хари Лила: Гурудев, ти каза, че трябва да дадем на ума подходяща тема, която да “мели”. Но проблемът е в това, че той не се съобразява с това, какво ние искаме да му дадем да дъвче... Гурудев: И се дъвче сам себе си. Хари Лила: Предполагам, че отговорът е: “Махамантрата”... Гурудев: Да! Хари Лила: Но има ли нещо друго, което може да ни помогне? Гурудев: НЕ! Всъщност успехът на нашето мантруване може да бъде измерван по това, доколко имаме контрол над ума. Това не е особено високо ниво на мантруване, но достатъчно високо, за да го имаме като една близка цел. Защото най-висшата цел на мантруването е да достигнем до лотосовите нозе на Кришна. Но това не може да се постигне с неконтролиран ум! Така че първата стъпка в духовен аспект е да се научим да контролираме това, което трябва да бъде контролирано. А умът е в лоша позиция. Както ти спомена, той предъвква темата. Представете си едно прекрасно поле през май, пълно с цветя - различни цветове, ухания... И идва една муха. Какво ще избере тя? Едно малко лаенце там в полето. Това е “умът на мухата”! Трябва много да внимаваме да нямаме този манталитет на мухи!!! Имате толкова много ЦВЕТЯ пред очите си и пак да изберете грешната тема! Това не е много интелигентно. Това е лошата обусловеност – да сме привлечени от лошото, от негативното, от лоштите новини. Казва се, че лошата новина три пъти обикаля земното кълбо, докато добрата още си връзва обувките. Така че променете ума си – от муха станете Дева52. Рам Виджай: От муховен стани духовен.

52 божество

68

Гурудев: От муховен на духовен!... Ами - това е моето предложение за контролирането над ума. Опитайте се да промените своята обусловеност – винаги да се вглеждате в лошото, в малката грешка, в мъничкият дефект. Хората критикуват дори пълната луна – че има някакви лекета по нея. Казва се: никога не търсете лошото сред многото добри качества. Ние можем да провокираме ума си: “Виж доброто! Виж цветето!” И мантруването МНОГО помага в това отношение. Но контролът на ума е само първият резултат от мантруването. След това толкова много неща ще се случат... Така че трябва да започнем да практикуваме и да се МОЛИМ на Святото Име да прояви пълната си благословия върху нас. Служенето също помага. Защото ако трябва някак да преведем Махамантрата, то преводът би бил: Моля те, Кришна, моля те, енергия на Кришна, дай ми служене!

Преданото служене

Преданото служене, служенето с любов е най-висшият тип заетост. Обикновено на нас не ни харесва служенето – особено ако ние трябва да го направим. Ако някой на нас ни служи – добре, приемаме това... но да дадеш, да пожертваш нещо – това е трудно. Това противоречи на материалната природа. Материална природа означава: “искам да имам, искам да притежавам, искам да се наслаждавам”. Но духовният живот прилича на онази асана – Сиршасана53 – когато заставаш на главата си. Всичко е обърнато наопаки! Не искаш да ти служат, а искаш да служиш. Не искаш да бъдеш най-отпред, искаш да си отзад. Ние трябва да се опитаме да променим материалната позиция в духовна. Каква е разликата между материалното и духовното? Материалното е пълно с ограничения. Ограничения във времето, ограничения в пространството, ограничения в степента на щастие... толкова много ограничения има! Но духовната страна е абсолютна. Безгранична... а това е навъзможно да бъде обхванато или разбрано с мозъка. С помощтта на мозъка можете да разберете само това, което е по-нисше от самия него. Не можете с ума да разберете нещо, което е по-висше от ума. Съгласни ли сте? Тогава как бихме могли да разберем, да се доближим до духовните, абсолютните неща? Отговор: Чрез сърцето. Гурудев: Да, сърцето е добра идея. Но за да разберем чрез сърцето, трябва да го пречистим. И така отвъд ума стоят чувствата. Чувствата и емоциите са много важно нещо. Това е най-добрата част от човека. Затова трябва много да внимаваме да не пилеем своите чувства – да ги отдаваме на най-добрите хора, които няма да ни измамят. Да си поставим най-висшата цел. Ако се целите по дребна цел – може и да я пропуснете. Това е под нивото ви. Но ако поставите един висок стандарт, ако си определите висока цел – дори да я пропуснете, все пак ще постигнете нещо висше. Трябва да си поставяме абсолютни цели. Не полу-решения. Какъв вид познание искате да притежавате? Малко познание? Полу-знание – 50 на 50? Не, вие искате пълно знание! Затова нас не ни удовлетворяват половинчати решения. Не трябва да се опитвате да яздите два коня само с един задник! Винаги си поставяйте най-висши цели. Веднъж духовният ми учител каза, че е много добре ако Гуру ангажира ученика си с много различни дейности. Ако получите само едно задължение, ще си намерите безброй извинения да не го правите. Така че негативният ви резултат ще е 100 %. Но ако получите десет различни задължения – на всички им е ясно, че няма да ги свършите и десетте, но ако направите – да речем – пет, тогава позитивният ви резултат е 50%. Така че голямата ангажираност е много полезна. Дори ако не успееш да завършиш всичко, все пак си направил нещо хубаво. Значи, първо можем да разберем важността на процеса с ума си – но по-късно трябва да го отглеждаме в сърцето си. Но отглеждане в сърцето без ум не е кой знае колко хубаво. Защото 53 стойка на глава, йогийска поза

69

това е само сантименталност. Така че трябва да имате дълбоковкоренено разбиране и много хубави топли чувства в сърцето си. По някакъв начин трябва да станем добри хора. Винаги да работим за щастието на другите. Винаги да се опитваме да помагаме за духовното израстване на другите. Споделяйте любовта си! Изпълнявайте служенето си! Кажете няколко мили, добри думи на хората около вас. Донесете малко цветя за олтара. И сърцето ви ще се разтопи. И тъй като емоциите са толкова дълбоко вкоренени в човешкото сърце, в човешкото съществуване – затова те имат много силно въздействие. Бхакти Йога означава сърдечно отглеждане. Бхакти е преданост към Бога, а Йога е връзката между човека и Абсолютния Бог. Ето защо това е емоционален процес! Както разбирам българите са много емоционални. Затова Бхакти Йога така добре ви приляга! Защото ви е лесно да отворите сърцата си за Бога и тогава е лесно да Го поканите там. Да осъзнаете Неговото присъствие. Да ПОЧУВСТВАТЕ, че никога не сте сами. Всъщност всички вие сте големи щастливци. Каква е целта на Бхакти? Рам Виджай: Да се постигне любов към Бога. Гурудев: Правилно. А какъв е процесът за развиването на тази любов? Рам Виджай: Преданото служене. Гурудев: Да, култивирането на Божествената любов. Пътят и целта са едно и също. Виждате ли, каквото и да практикуваме тук, сега – това е рецептата за духовния свят. Какво правиме тука – малко пуджа, бхаджан,54 готвиме, пригатвяме гирлянди, възхваляваме Кришна... Всички наши дейности тук трябва да са същите, както там. Без разлика. И ако наистина сте на това ниво, ще получите оригиналната, изначалната си позиция. Каква е дефиницията за освобождение в “Бхагаватам”? Спомняте ли си? Хари Лила: Когато Кришна казва: “Отдай ми се и ще бъдеш свободен” Гурудев: Това обяснение ми харесва. Но в “Шримад Бхагаватам” е дадена много прецизна дефиниция. Там се казва, че освобождение е да постигнеш своята изначална духовна позиция. Така че оригиналната позиция на живото същество е, че то е част от енергията на Върховния и негов вечен слуга. Душата принадлежи на татхастха шакти, периферната енергия и е бхеда-абхеда пракаша – едновременно различна и еднаква с Върховния. Така че когато постигнете освобождение, в смисъл че започнете да действате ТУК така, както ще действате в духовното небе, тогава естествената красота и естественото блаженство на вашата душа ще се проявят. И вече няма страдания за отдадения. Тази част всеки я харесва: “А! Повече няма да страдам – това е добре!” Но има и друга част – предквалификация – че трябва да действаш на духовно ниво. Без това как ще се наслаждаваш на духовно блаженство? Трябва с всеки ден да подобряваме разбирането си. Ако практикувате Бхакти от 10 години и имате същите заключения както в началото, значи изобщо не сте напреднали. Изобщо. Така че определено е вярно, че днес имате повече от вчера. Това е развитие. Но, мисля, трябва да се съгласим, че този Бхакти-процес не е за самоизмъчване. Не е за мазохисти. “О, как се наслаждавам на страданието! Как съм привързан към своето духовно страдание!” Защото наистина – понякога ние сме привързани дори към лошите неща – не само към лошите навици, но и към страданието! Лошите навици са като стари приятели. И когато започваш да ставаш преданоотдаден, си мислиш: “О! Всичко и всички ме напускат! Аз съм сам! Единствената ми компания са лошите ми навици. Те не ме напускат. Много са привързани към мен. И аз си ги обичам, привързан съм към тях!” Но материалната привързаност е винаги погрешна; ще ви създаде много много проблеми... Захвърлете привързаностите! Тогава ще сте свободни. Хората имат само два крака. Но птиците имат две криле. Ако оставите привързаността си към своите крака, тогава можете да летите на крилете си. И ако летите високо отгоре, в безкрайното пространство, неограничени от своите нозе, тогава ще имате по-голямо пространство, за да се оглеждате. Не си мислете, че имате само крака. Вярвайте, че имате и криле! Че можете да летите над трудностите. Това е възможно! Единственото, което ви ограничава е собственият ви ум. И тялото ви. Но душата

54 възпяване на имената на Бога

70

ви е вечно свободна. Така че това е целта – да достигнем нивото на свободата. Свободното движение на Божествената Любов! Вместо това – ние киснем в калта на материалната привързаност. Как бихте могли да летите, когато сте затънали в калта? Невъзможно е! И ако някой протегне ръка за помощ към калната баня, която взимате и ви каже: “Ела! Ела с мен!” – вие ще кажете: “Неее! Много си ми е добре тука! Харесва си ми моята кал. Имам такива дълбоки чувства. Не ме притеснявай!” Елате. Поемете тази ръка. Кришна се опитва да пресуши вашата кал. Тогава тя ще стане стабилна и ще можете да вървите отгоре. Гуру може да стане мост над вашата кал. Това е жертвата на духовния учител. Той ще ви осигури кралски път до духовното небе. В “Према Прадипа” се казва: “ В много случаи човек пропада заради сухите умозрителни практики, тъй като душата по природа е пълна с блаженство и тя не може да приеме сухотата. Душата е винаги в любов или привързана, затова обусловената душа, която пропада от своята правилна позиция, развива любов или привързаност към някакъв друг, по-низш обект.” Значи – оригинално душата е свързана. Когато тя пропадне от своята изначална позиция, тогава тези нейни първоначални чувства и привързаност ще трябва да намерят израз. И ако нямаш висш обект – ще намериш нисш. Естествено е! Опитваш същия метод, но целта се пропуска. Ракетите горят, но фокуса трябва да се настрои. Така е в материалния живот – ние сме много заети, но пропускаме целта. “Поради тази причина трудно има възможност за каквото и да е себеудовлетворение. Затова разцъфтява материалното сетивно наслаждение. Но когато душата, господарят на сетивата, установи своята вечна раса55, нейното естествено спонтанно привличане се събужда и материалната й привързаност изчезва. Пътят на преданото служене са разговорите за любовта към Всевишния.” Ако искате да имате дефиниция какво представлява пътят на преданото служене – ето, тук е дадена такава. Това са разговорите за божествената любов към Бога. “По този път, когато привързаността на човека се задълбочи, усилието да наслади сетивата си по естествен начин намалява. Необходимо е за практикуващия да се наслаждава на Бхакти-раса в общуването с бхактите. И дори когато той се наслаждава на всички видове материални удоволствия, това не буди у него желания за още и още наслаждения. Именно духовното наслаждение е основната причина, поради която бхактата изоставя желанието за материално наслаждение.” Защо? Защото за да направим душата удовлетворена е необходимо да обичаме и да служим на Кришна. Това е най-добрата религия за хората, чрез която те могат да получат пълно удовлетворение и това зависи от безкористното им и непрекъснато служене. Материално не може да бъде удовлетворех духът. За душата трябва да бъде осигурено духовно наслаждение. Въпрос на Югала Кишора: След като душата идва от татхастха шакти56, как достига тя от висшата си позиция до толкова нищожни видове на живот? И задължително ли е да се минава през всичките 8 милиона и 400 хиляди форми на живот? Гурудев: То е като водовъртеж. Първо слагаш само пръста си в материалния океан – това е висшата позиция – но той те завлича. След като веднъж сме приели тенденцията за егоистична наслаждаваща се позиция – трябва да стигнем дъното, за да дойдем на себе си. Но разберете – ние идваме в света на опита само и само за да получим по-дълбоко разбиране. Това не е наказание! В “Чайтанйа Чаритамрита” се казва, че не е лесно да се получи милостта на наказанието отгоре. И наистина, да постигнем внимание и вид корекция от Кришна или от духовния учител Е милост. Ние зависим от божествената милост. С карма това не може да се постигне. Бхакти е независима; тя си съществува сама по себе си. Има шанс да не се минава през всички тези стъпала и той е мощното и лично общуване с чист отдаден на Бога. Източникът на тази “добра съдба” е състраданието на Кришна, милостта на Махапрабху. Въпрос на Камен: Защо не се говори за самадхи57 в Кришна съзнание?

55духовен вкус, връзка, сладостно отношение с Бога 56 маргиналната, периферната енергия на Бога, намираща се между вътрешната Му (духовна) енергия и външната Му (материална) енергия 57 свръхсъзнание

71

Гурудев: Какво означава самадхи? Дори да приемем обяснението, че “самадхи” означава “сам ади” – само един – в което липства една буква, трябва да разберем, че “за мене само ТОЙ съществува. Няма друг.” Самадхи е съвършеното състояние на съзнание. Но кое е то? То е в съответствие с нашата духовна еволюция или с нашия духовен вкус – раса! Оттук следва, че съществуват различни видове самадхи. За мнозина това означава да се изостави материалното съзнание и да се достигне съвършенство. За други самадхи е празнотата – без форми, без имена. Но отвъд това единство има източник. Както светлината. Вайшнавската философия казва: “Да, светлината я има, но търсете източника!” Всъщност самадхи означава единство. Когато се срещнеш със своя Бог. Това е нашето съвършено състояние на съзнанието. Ето какво казва Шрила Прабхупад в едно пояснение в “Бхагавад Гита” по повод самадхи – той прави извадка от Ведическия речник “Нирукти”: “Когато умът е установен в разбирането на себе си – това е неговото самадхи.” Но типа разбиране зависи от вашия вкус, от вашия път. Какво е самадхи за един аштанга-йоги58? Рам Виджай: Виждането на Параматма. Гурудев: Да, да вижда. Да възприема свръхдушата, която съществува навсякъде. Което е много висше ниво на съзнание! Но докато един йоги е удовлетворен само с виждането, преданоотдаденият следва и съвета. Той тръгва към Бхагаван – духовно богатия аспект на Бога. Самадхи на преданоотдадения е активно – реализациите идват чрез служене. Но безсмислено е да се сравняват двата вида. “Йогите са удовлетворени от това, което имат” – се казва в “Гита”. Ако нещо е истинско, то трябва да бъде уважавано! В по-висш смисъл всичко е хармонично. Красотата я има. Просто пречистете сърцето си за да отразявате тази красота. Това е самадхи. Този въпрос беше много дълбок. Благодаря ти! Въпрос: Как можем да разберем, че служенето ни е добро? Аз знам два от възможните отговори: когато Гуру е до нас, ясно, той ще ни каже; но когато Гуру не е до нас, можем да съдим по реакцията на бхактите... Гурудев: Да! Къде си научил това? Правилно! Въпрос: Бхактите не трябва да категоризират останалите бхакти. По този начин влизаме в омагьосан кръг: бхактите не бива да ни оценяват и в същото време по тяхната преценка трябва да отсъдим дали сме на верния път. Гурудев: Да. Ако те ни оценяват, трябва да се чувстваме късметлии. Но да се върна на въпроса ти: ти спомена един-два външни фактора за контрол. Можем да кажем и много други: “написано е...”, “според традицията”... – много други. Но ти си имаш и своя вътрешна лична сигурност. Ако ТИ се чувстваш удовлетворен. ТИ САМИЯТ трябва да чувстваш някакво вътрешно удовлетворение, ако извършваш някакво служене за Кришна. Ако НАИСТИНА си свързан с източника, ще получиш много неща. И ти ще го почувстваш това. Никой не може да ти обясни какво ТИ трябва да изпиташ. Но ти го усещаш! Да вземем един пример – любовта. Някой да ти е обяснявал любовта? Когато си в ситуацията, чувстваш: Това е ТО. По същия начин когато си свързан с Бога, ще изпиташ божествени, необикновени неща! Закрилян съм, изпълнен съм! Такива неща... Но останалите видове контрол също са много важни. Защото в много случаи това вътрешно чувство не е достатъчно чисто. Ти каза: “Лесно е, когато Гуру присъства” . Аз ще ти кажа, че не е толкова лесно дори и тогава! Но както и да е – ако нямаме личен контакт с духовния учител, ако го няма физически, а ти трябва да решиш нещо, какво можеш да направиш? Много говорим за медитацията, нали? Можеш да поканиш духовния си учител в ситуацията. Просто си го представи и го попитай: “Учителю мой, какво би ми препоръчал?” И ще ЗНАЕШ какво той би ти предложил. И какъвто и съвет да получиш в такава дълбока, сериозна медитация – можеш да му вярваш.

58 следващ осморният път Аштанга Йога

72

Нанда Кумар: Бих искал да добавя нещо. Има един много ясен и практичен начин да се контролираме дали сме на правия път или не. Ако хората около нас и преди всичко Вайшнавите са доволни от нас – това е доказателство. Възможно е до себе си да нямаме нито Гуру, нито Вайшнавите. Но дори и в тези обстоятелства ако сме достатъчно сериозни и ако дълбокото желание на сърцето ни е да търсим истината и да й служим, тогава всички хора около нас би трябвало да са щастливи! Защото Кришна е всепривличащ и ако някой по хубав начин представя този всепривличащ Бог, тогава е 100 % сигурно, че всеки би трябвало да бъде щастлив от това. Например, моят опит, понеже аз съм семеен човек... казва се, че винаги е най-трудно да проповядваш на тези, които са най-близко до теб. Защото на тях е невъзможно да проповядваш с думи. На тях трябва да им проповядваш чрез живота си. И ако той наистина е божествен, тогава трябва да има хармония. Мисля, че това е една много чувствителна точка: ако има хармония в духовния живот и всеки е щастлив – това трябва да е добро. Но ако има каквато и да било дисхармония, можем да сме сигурни, че нещо не правим както трябва. Затова трябва винаги да бъдем много чувствителни и внимателни и всяка минута трябва да наблюдаваме. Да наблюдаваме Вайшнавите и хората около себе си и да се опитваме да бъдем все по и по-смирени, истински слуги на всички. По този начин би трябвало да има чудесна хармония. Мисля, че това е един добър показател, добра контрола. Защото ако си баща, децата ти трябва да са щастливи с теб. И ако искаш да им дадеш добър пример – тогава трябва да бъдеш Гуру, животът ти трябва да бъде божествен. И например ако децата ти не са щастливи с теб и не те уважават – значи нещо си сбъркал. Трябва да е вярно това: някой има ли чист живот – той трябва да е привлекателен. Защото всички живи същества жадуват за това. За любов, за чистота. Аз вярвам, че това е така.

Постепенният процес

Нашата цел в живота е да получим Кришнапрема59 и да помогнем на другите да я получат – но междувременно трябва да служим на всички около нас по най-добрия начин. Предано служене е знанието как да се служи на Върховния и как да се дойде по-близо до останалите живи същества. А човек, който е близо до Бога, е близо до всички. Как можем да се доближим до Бога? Чрез деветстепенния процес: шраванам, киртанам, Вишну смаранам, пада севанам, арчанам, ванданам, дасйам, сакхйам, атма ниведанам. Всичко започва с това – да нададем ухо за посланието. Това е шраванам60. Както Исус е казал: “Който има уши – да слуша; който има очи – да гледа.” И ако сте приели нещо, можете да го отразите – като ехо. Това е проповядване. Проповядването също е киртанам61. Казано е: “Ако нямаш вяра – проповядвай, докато я добиеш, а когато я добиеш – проповядвай, защото имаш вяра!” Кажете на другите, че чудесата са живи, че са много близо до нас! “Евангелие” означава “добра новина” Бог е жив! Той е много близо до теб! Това е добрата новина, която трябва да чуем. Ницше е казал, че Бог е мъртъв. Но ние вярваме, че Той никога не е умирал. Смъртта съществува само за тези, които не вярват. Но за тези, които вярват във вечността на душата и на Бога – няма смърт! А ако чуем нещо и го повтаряме, резултатът е, че го запомняме. Това е смаранам62. Веднъж един мой духовен брат ми каза: “Опитах се по всякакъв начин да забравя Кришна – но не успях!” Така че ако сте опитали и капчица милост от Кришна съзнание – свършено е с вас.

59 божествената любов, любовта към Бога 60 слушане 61 възпяване 62 помнене

73

Смъртоносно отровно е! Ще умрете за този свят и ще се преродите в една нова вселена – духовната. Тайната на Бхакти Марга – пътят на Бхакти – е, че Бог е невъзможно да бъде разбран, но е толкова лесно да Му се възхищаваме! Това не е философия – това е чувство. Като стана дума за киртан – за екстаза може да се говори теоретично и да се опита на практика. “Екстаз” означава “да стъпиш извън”. Това не се отнася до тялото, а до душата. Това е нашата философия – да помним вкуса, когато всичко отлети от ума ни. Дори киртанът и бхаджанът външно да изглеждат спрели, те трябва да продължават в сърцата ни. Моля ви, винаги се опитвайте да продължавате възпяването в сърцата си – тогава животът ви ще бъде божествен. Следващата стъпка е пада севанам – служене в лотосовите нозе. Това означава – извършвайте някакво практическо служене. Както Исус. Всички трябва да имаме това висше разбиране: каквото и да правим да го предлагаме като жертва. А не можете да предложите нещо втора ръка. Вашето проповядване, мантруване, служене трябва да са първокласни! Кой е елемента, който превръща простото листо в първа класа? Предаността. Кришна казва в “Гита”: “Ако някой ми предложи листо, цвете, плод или вода...С ЛЮБОВ И ПРЕДАНОСТ – тогава Аз ще приема.” После идва арчанам – следване на ритуалите. Чрез Арча Виграха – формата на муртито – можем да обожаваме Бога. Муртито е като духовен водач – помага ни да се контролираме. Следващото е ванданам – да ПЕЕМ молитвите си! Когато си долу много добре знаеш къде е пътят нагоре. Има два вида молитви – когато искаш нещо и когато просто възхваляваш. Кое е по-доброто?! Помнете – докато искаме нещо, ние сме ангажирани със себе си. Следващото е дасйам – да станем слуги, да сме в настроение за служене, а това означава да сме много внимателни, готови да приемаме, да искаме да направим Него щастлив. Това е тайната на бхактите – че тяхното лично щастие зависи от удовлетворението на Кришна. Затова те искат да го направят щастлив – за да получат автоматично и те щастие. Това настроение на служене не е нещо задължително, то е по любов, то е любовно служене. И накрая – атма ниведанам – отдай се изцяло! Бъди ависим от Него! Стани кукла – но не в ръцете на илюзията и на собствения си егоизъм – а танцувай според сладката воля на Кришна. Кой ще ни покаже какво означава да слушаме, да пеем, да помним, да се молим, да се отдадем изцяло? Духовният учител. Той е като слуга – служи ни, показвайки ни какво трябва да правим. За тези, които искат да следват пътя на предаността, Чайтанйа Махапрабху е концентрирал целия процес в пет основни елемента:

1. Изучавайте “Бхагаватам” – основното откровение във връзка с Бхакти. Това може да се разшири – да изучаваш свещените писания на твоята религия. Това е служене, приношение пред мъдреците – за да се достигне тяхната милост. В същото време чрез сладките истории за Кришна можем да се свържем с много висши идеали и да влезем в реалността на тези разкрития.

2. Винаги общувайте с преданите. В компанията на божествените посветени души пътят ви ще бъде много лесен и защитен. Общуването е защита от нашите собствени недостатъци.

3. Живейте на свято място. Но не оставайте удовлетворени само с посещение. Винаги трябва да живеете там. Това не значи да си смените националността, а по-скоро манталитета. Святото място не е физическа дестинация – то е ниво на съзнание.

4. Обожавайте муртите с голяма вяра – предлагайте им цветя, храната, действията си. Ако искаме да се издигнем – трябва да намерим начин да служим. А ако искаме да служим – ще намерим начин за това.

5. Винаги повтаряйте святото име. Как бихте могли да го правите ВИНАГИ? Крипадхам: Като винаги Го помним. Вършим си останалата работа, но съзнанието ни е там. Хари Лила: Когато предлагаш всичко – работата си, мислите си... Гурудев: Да, не можем да го направим изкуствено. Механичният подход не помага. Но ако обичаш някой – по естествен начин ти мислиш за него. Не можеш да СПРЕШ да мислиш за него! ... Но това не е началото, а краят на процеса.

74

Ето как в “Чайтанйа Чаритамрита” е описан постепенният процес на издигане от шраддха (вярата) към према (любовта): “Ако човек има щастието да развие вяра в Кришна, тогава той започва да общува с преданоотдадени. Когато бъде окуражен в преданото служене от общуването с преданоотдадени, той се освобождава от нежеланото замърсяване (анартха нивритти), следвайки регулиращите принципи, мантрувайки и слушайки. Когато човек се освободи от цялото нежелано замърсяване, той напредва с твърда вяра (ништха). Когато силната вяра в преданото служене се събуди, вкусът за мантруване и слушане (нама ручи) също се събужда. След като вкусът се събуди, появява се дълбоката привързаност (асакти), а от нея зрънцето на любовта към Кришна (рати) започва да расте в сърцето. И когато тази екстатична емоционална фаза (бхаава) стане още по-интензивна, това се нарича любов към Бога (према). Такава любов е крайната цел на живота и източник на цялото удоволствие.” Този стих описва същият постепенен процес на развитие, който е посочен и в “Бхакти Расамрита Синдху” (1.4.15-16): “ адау ШРАДДХА” - “В началото е вярата, предварителното желание за себереализация. Това води човек до садху-сангха, той търси общуване с духовно напреднали хора – светци; под тяхно напътствие се заема с бхаджана крийа – духовни дейности и се освобождава от анартха-нивритти – нежеланите тенденции, постига устойчива вяра (ништха) и добива вкус (ручи) към слушането и възпяването. Това му помага да развие привличане (асакти) към Кришна, чийто зрял стадий е бхаава – началото на любовта към Бога. Истинската любов към Него се нарича према и е най-голямото съвършенство в живота.” За рати – привличането, в “Према Прадипа” пише следното: “Рати в материалното тяло изгаря в крематориума заедно с тялото. Рати, която се изпитва между мъжете и жените в този свят е нещо много незначително, защото удоволствието на тялото свършва, когато дойде краят на това тяло. Живото същество е душа, тя има вечно тяло. Нуждите на материалното тяло трябва да бъдат намалени, а онези на вечното тяло – увеличени. Както женската рати – привързаността – много силно тича към мъжа, по същия начин трансцеденталната рати на вечното женско тяло тича към Шри Кришна. Естествената похот на душата към Кришна е вечната рати на живото същество. Рати е естествена склонност – тя е безпричинна. Рати е зрънцето на према. Това зрънце трябва да бъде отглеждано от напоителния процес на слушането и възпяването.” Този постепен процес много успокоява сърцата ни. Защото в началото на този път ние винаги сме неспокойни. Все искаме още и още, бързо, веднага... но тук се казва: първо имаш някаква вяра, след това се присъединяваш към преданоотдадените; тогава започваш отглеждането. По този начин се отърваваш от анартха – нежеланите неща. Да се отървем от анартха означава вид отречение. Но това не е достатъчно. За да се отървем от анартха-нивритти трябва да практикуваме артха-правритти – а това означава да развиваме ценностите в човешкия характер. Тогава идва ништха, твърдата вяра. И ЧАК тогава идва истинският вкус на слушането и мантруването – не преди това! И когато то стане по-интензивно – това е входът към Бхакти, а когато напълно се пречисти и разцъфти – това се нарича любов към Бога. Не можем да започнем от края. Можем да започнем само от началото. Да имаме вяра, да общуваме, да пречистим съществуването си. Както Шрила Прабхупад казва: “Работете СЕГА; самадхи – по-късно!” Въпрос на Крипадхам: Искам да попитам Гурудев как бихме могли да се научим а слушаме и от какво зависи това да чуем? Гурудев: Ако Кришна ти отнеме пълното разбиране, ако ти отнеме интелекта – тогава ще дойде духовното разбиране. Когато си загубиш ума. Тогава идва божествената мъдрост. Но докато се движим из лабиринта на интелекта – няма път навън! Опитваме се да ОБЯСНИМ всичко, опитваме се да разберем всичко. Опитваме се да разберем онова, което е невъзможно да бъде разбрано! Така че умът, интелектът са голям проблем... Въпрос: Но нали така сме създадени?! За да приемеш нещо, първо трябва да го разбереш?! Гурудев: Добре! Но аз ви предлагам да следваме съвета на висшия интелект в тази вселена. Това е Брама – Създателят. В началото той медитирал, използвал силата на интелекта си – колко години?... Много, много дълго време. Накрая стигнал до извода: “Не мога да Го разбера!По-добре да Го обожавам – може би ТАКА ще разбера!”

75

Докато си мислим, че трябва да обясняваме и да разбираме – всъщност не разбираме. Веднага щом започнем да установяваме любовна връзка обаче, това разбиране ще дойде. Така че духовното разбиране не е някакъв вид материална наука. То СЕ СПУСКА, то не е възходящ процес. Трябва да научим сърцата си да поканят и да приемат присъствието на Кришна. Това е по отношение на разбирането. А другият въпрос е от какво зависи това да чуем. Чуването зависи от говоренето. Ако няма кой да каже – какво ще чуеш? Затова шраванам (слушането) идва след киртанам (възпяването). Без киртанам няма шраванам. Ако някой не прави киртанам, как можеш ти да практикуваш шраванам? Крипадхам: Но как да практикуваш киртанам, ако нямаш шраванам? Гурудев: Не, не, не! Нека някой друг практикува киртанам, а ти просто внимавай и слушай! Гора Сундара: Кой е пръв – кокошката или яйцето... Гурудев: Но това не е добър въпрос! Защото кой е пръв? Първият импулс идва от Кришна. Нали говорихме, че Той свири на своята флейта. Киртанам го има. Звукът го има. Кой е звукът от флейтата на Кришна? Рам Виджай: Гайатри. Гурудев: Звукът от флейтата на Кришна е Гайатри-мантрата. Вие само надайте ухо за тази вибрация. Но може би това отново беше някакъв вид висш отговор – не много практичен. Извинете ме заради моята непрактичност. Но ако разбера въпроса ти по начин: ”Как да подобря моята способност за чуване?”... Крипадхам: Това беше първия ми въпрос. Гурудев:... Ако пееш от сърце: “Радха Кришна Прана Мора...” (“Радха и Кришна са моят живот и душа”) слушането ти ще бъде пречистено.

Вярата

Въпрос на Ямуна: Има толкова много различни хиндуистки писания. Но в днешно време много хора казват – не можем да следваме писанията, защото духовните учители не пишат, а пишат учениците им. От тях кой разбрал, кой не; а освен това през времето тези писания може да не са се запазили автентични. Как да им вярваме? А ако не на писанията, на какво друго да вярваме? Гурудев: Веда означава Божествено знание. Това е откровение, разкритие – и то се разкрива от Божествен източник – от Бога. И тъй като Абсолютната Истина съществува вечно, без да е ограничена от времето и пространството – тя може да бъде разкрита по всяко време. Ако търсите достатъчно отчаяно – можете да откриете интересни неща. Учителите не пишат, защото те ПРЕЖИВЯВАТ вярата си. Останалите се опитват да обучават. Можем да си спомним, че тези, които знаят – не говорят; тези, които полу-знаят – говорят; а тези които нищо не знаят – обучават. Затова – бъдете внимателни! Този процес – разбирането на душата и доближаването до Бога – се основава на вяра. На доверие, на чистота. Без тях е невъзможно да се ВИДИ. Но тази вяра не е нещо, което не знаем и затова вярваме – не! Вярата е дълбоко вкоренената надежда на душата да бъде в компанията на Бога. Човешко същество означава, което има някаква вяра. Това е разликата от другите живи същества. Вашето разбиране трябва да бъде разширено, сърцето трябва да бъде пречистено. Със сляпа вяра е невъзможно да се постигне просветление. Затова изследвайте внимателно какво правите. Дали съм фалшив бхакта или истински? Дали за мен предаността е нещо теоретично или е хляб насъщен? Кришна ни дава въздух да дишаме, способността да действаме, разбирането, чрез което да достигнем до Него – каквото и да имаме идва от божествен източник. Ако има нещо неблагоприятно в нас – това е само изкривяване. И ако сме получили енергията си от

76

божествен източник – трябва да я посветим отново там. Както се обожава Ганга – със собствените й води. Това е задължението на любовта за един бхакта. Как да изразим благодарността си за милостта, която идва към нас? Можем да сме пасивни; но ако разберем повече по този въпрос, естествено ще искаме да отразим, да дадем нещо. Тогава започва активната част от преданото служене. Как ТИ обичаш Кришна? По какъв начин ТИ му служиш? Задавали ли сте си някога тези въпроси? И не бъдете удовлетворени от повърхностни неща. Не бъдете удовлетворени от формалности. Гмурнете се дълбоко, ДЪЛБОКО в този океан! Трябва внимателно и дълбоко да изследваме нашата вяра – истинска ли е тя или фалшива? Какво значи силна вяра? За много хора това са многото приказки на начинаещия в духовния живот. Но за да се избегне фанатизма първо се препоръчва да се учи и след това да говорим само за това, което сме научили. Първо да се научим да си мием ръцете и след това да говорим за Раса Татва63. Как можем да докоснем Раса с мръсни ръце? Как да получим Кришна с мръсно сърце? Основните елементи на пречистването трябва да се проявят. И не бъдете само сантиментални! Сантиментален означава – когато умът е надделян от сетивата. Сантименталност без дълбоко разбиране е нещо. Умът не може да види нещо, което е по-висше от него самия. Да се достигне до Върховния не е нещо интелектуално. Но ние трябва да използваме целият си интелектуален капацитет за да разберем КАК да достигнем до Него. Истинската вяра е винаги смирена. Научете се да разбирате кое какво е. А това може да се постигне само ако притежавате същото нещо. Подобното разбира подобното. Ако си предан – ще разпознаеш отдадените. Толкова трудно е да се приемат духовните практики на другите. Но ако сме дълбоко вкоренени в практиките си, тогава можем да бъдем “по-смирени от стрък трева”. Тогава ще можем да приемаме без да изоставяме вярата си. Но да бъдем установени не означава да не сме отворени към висшата истина, а да сме лоялни към всички, от които нещо сме научили, които са ни помогнали. Шрила Прабхупад казва, че вярата идва от общуването – затова трябва да общуваме с хора, които имат вяра. Да бъдеш вярващ означава също и да бъдеш верен, готов да пожертваш себе си. Да отдадеш себе си в служенето е най-безценното предлагане. Дори и през огледалото на илюзията ние трябва да виждаме Върховния. Понякога този свят е толкова прекрасен, като приказка! Не знаем истина ли е или не! А какво да говорим за висшата област? Предаността на верните хора има нива. Според нивото на нашата отдаденост ще получим достъп до различни духовни сфери. Отвъд всички концепции за Върховния – относителни и абсолютни – я има тази много специална сфера на забавленията на Кришна. Кришна е много привлекателен и нямате голям шанс. Всички вие, които имате материални разбирания – не поглеждайте към Бога! Защото ще бъдете завладяни. Има само един метод – отдаването и вярата. Всичко се основава на вярата – дори в материалната сфера. Ако имаш вяра, че си струва да доведеш деца в този свят и да им помогнеш да израстнат – тогава ще опиташ това служене. И ако имаш вяра, че Кришна те чака и те зове – тогава можеш да започнеш този път. Вярата е мост над пропасти. Ако имаш вяра, съчетана с висше съзнание, тогава ще приемеш всичко, което идва към теб и ще виждаш божествената подредба, която стои зад всичко. Вярата е наше рождено право, тя ни прави хора. Не пропилявайте вярата си за обикновени неща. Посветете я само на най-висшите идеи! Въпрос на Крипадхам: Има ли начин да проверяваме наша вяра – дали наистина е в Гуру и в Кришна или е в “нашия” Гуру и в “нашия” Кришна? Гурудев: Предлагам ви да не се опитвате да тествате вярата си. Кришна се занимава с това. Но докато вярата ни не бъде поставена на везните – не знаем дали тя е силна. Ще дойдат моменти, в които нашата вяра ще бъде проверявана. Много е важно да не я загубите в такива моменти. Дори ако всичко около вас се руши – трябва да имате силното убеждение, че това е за ваше добро. Кришна никога не греши.

63 висшата философия

77

Гуру като човешко същество може и да направи грешка, но Гуру като функция на Кришна също никога не греши. Правите ли разликата? Отдаването не е момент, а процес и всеки ден трябва да го поддържаме и заякчаваме. Казано е – приятел в нужда се познава. Служене в нужда е истинско служене. И отдаване, когато най-много има нужда, е истинско отдаване.

Истинската религия

Бхагаван Шри Кришна означава Върховният Бог, който притежава енергията на Любовта, възможността за любов. Вайшнаваската религия се нарича Бхагавата Дхарма – т.е. религията, свързана с Бхагаван, Върховния Бог – откъдето можем да разберем, че това не е нещо сектантско. “Бхагавата Пурана”64 дава информация за Бхагавата Дхарма, затова ние я почитаме като инкарнация на Кришна в Калиюга65. Когато Кришна напускал тази земя, Той казал: “Въпреки че сега си отивам в Своята обител със светлината и знанието и оттеглям всичките си енергии, все пак ще оставя тук нещо – “Бхагавата Пурана”. Тя ще показва пътя, ще дава светлина на хората – как да Ме достигнат.” Когато ние искаме да влияем на Бога – това е материалистична религия. Докато очакваме Той да изпълнява всичките ни желания – това си е вид измама. Но когато разберем, че НИЕ трябва да му дадем нещо – това е началото на истинската религия. Можете ли да ми кажете – каква е целта, идеала на истинската религия? Крипадхам: Преданото служене. Ямуна: Да се изпитва блаженство, докато се служи на другите. Хари Лила: Да се събуди любовта към Бога. Рага Манджари: Да се отиде отвъд религията. Ямуна: Да хармонизираш своята воля с Неговата. Хари Лила: Да разберем, че не сме материалното тяло – с други думи, да го загубим... Гурудев: Целта на следването на Бхакти е да се разбере нещо, свързано с Кришна – какво е то? Първо ще разберете святото име – Наам; после Рупа – формата на Бога; после Гуна – различните качества на Кришна. След това Дхам – обкръжението и накрая Лила – забавленията Му. Не забравяйте това, когато мантрувате. Това не е механичен процес. Святото Име не е вид шампоан – само за собствено пречистване. Не. То е за връзка с Бога. За служене. Правилното настроение е да поканиш Кришна да се прояви с цялата си сила в твоя ум и сърце. Това е Бхагавата Дхарма – религията, свързана с могъщия Бог. А въпросите и отговорите са една от практиките на Бхагавата Дхарма. Началото е да разберем нашата връзка – самбандха – после всичко ще бъде разкрито. Така че целта на религията е да се достигне до една много дълбока връзка – като обективна цел, а като субективна – трябва да станете много мил, нежен човек. Религията не е вид преусложнена интелектуална структура, тя е нещо емоционално. Да се опитвате да мерите, да оценявате – това не е начина. Гурудев66 казваше: “Не е възможно да се разбере Бога, защото е толкова велик, толкова голям; но Той е толкова прекрасен, че е много лесно да бъде обичан и почитан”. Така че – това Е начина. Опитваме се да преусложняваме нещата, но съвсем малко неща всъщност трябва да се вземат предвид. Например, че един ден ще трябва да напуснем това тяло. Това Е важно. След смъртта е много трудно да се променим. До тогава трябва да правим нещо – независимо от обстоятелствата. Защото, както Хари Лила веднъж каза, ние имаме нещо – нашите чувства. И още нещо – живота си. Което означава, че животът – това са нашите чувства. И чувствата СА

64 или “Шримад Бхагаватам” 65 епохата на лицемерие и раздори, желязната епоха 66 Бхакти Абхай Нарайан Махарадж, който е Гурудев на Тиртха Махарадж

78

живот. Шрила Шридхара Махарадж казва: “Любовта произлиза от любов.” Така че източникът на любовта е любов. И резултатът на любовта е САМО любов, нищо друго. Ако практикувате религията на любовта какъв ще бъде резултатът? Хари Лила: Любовна религия. Гурудев: Божествена любов идва към вас и вие можете да я отразите – като огледало. Това е мярката на вашата чистота и постижения – колко любов, колко божествени чувства можете да излъчите около себе си. Това е друга цел на нашия процес – чрез любовта да се влияе на Бога. За какво – за да му искаме нещо за себе си ли? Не – да обърнем погледа му към другите. И също да помогнем на другите да обърнат погледа си към Бога. Това е служене. Тайната на Бхакти е любовта. Като едно малко дете, което води баща си за ръка накъдето поиска. Когато малката душа хваща ръката на големия Бог и му влияе – това е възможно единствено чрез любов. Въпрос на Хари Лила: Възможно ли е да си самонавредиме, ако в глупостта си не знаем какво да искаме? Гурудев: Част от любовта е да дадеш свободата да се правят грешки. Това се нарича доверие. “Въпреки грешките ти, Аз пак ще съм с теб” – казва Бог. Той обича всички – както слънцето свети на всички. Но е по-благоразположен към своите бхакти. Затова нека винаги да стоим от слънчевата страна. Това зависи от нас. Но каквото можеш да му дадеш – дай! Своите чувства. Живота си. Така че ние можем да нараним себе си, но Той – никога! Той ни дава ТАКАВА голяма свобода – дори да правим грешки. Но Кришна е по-силен от нашето съпротивление. По този начин ние в крайна сметка не можем да загубим наистина. Но ако пропуснем дори миг от възможността да обичаме Кришна – това е вечна загуба. Никога не можеш да си го вземеш обратно... Това е мистиката на Бхакти. Където Безкрайното може да бъде изпитано в един миг. Когато вечното е в ръката ти. Красиво е! И това не е доказателство за относителността на света, а по-скоро за абсолютната позиция на Кришна и на процеса. Въпрос на Крипадхам: Не е ли прекалено малко да дадем живота си? Не трябва ли да дадем душата си? Гурудев: Вечния си живот трябва да дадеш, аз не говоря за този – той е само миг! Душа на санскрит е “джива” – т.е. живот. Този живот трябва да отдадеш. Своята прана, своята енергия на живота; от този момент вече не живееш за себе си. Въпрос на Югала Кишора: Нещо неясно остана около контрола над Бога... Малкото дете не осъзнава, че упражнява контрол. То просто изразява желанията си. Но няма ли корист в цялата работа? Знаем, че името на Бога пречиства, но ако го използваме с тази цел за да вършимм нечисти неща, това е оскърбително. Гурудев: Контрола на детето не е лошо съзнание – то е чисто чувство. Когато си толкова чист – като малко дете – това не е контрол. Но за възрастните е много трудно да постигнат тази простота и чистота. И може би за тебе думата “контрол” е лоша; но в речника на Шридхара Махарадж това означава обмяна на любов. Ако искаш да контролираш някого – опитай се да го обичаш. Рам Виджай: Това е добра идея... Въпрос на Бхакти Шакти: Ти отбеляза, че трябва да открием нашата самбандха – това раса ли е? Гурудев: Не. Самбандха означава: “Аз принадлежа на Него”. В повечето случаи, особено при мъжете, религията започва от интелектуалната страна. Както Санатана Госвами в началото запитал Чайтанйа: “Кой съм аз и защо страдам?” За жените е по-лесно. Като видят Кришна, те възкликват: “О! Колко е красив!” – и окончателният отговор е постигнат. Казва се, че няма жена в трите свята, която да не бъде разтърсена от красотата на Кришна. Мъжете се опитват да мислят. А жените казват просто: “Аз съм Негова – това е!” В този смисъл простотата е хубава. Когато не се впускаш в интелектуализации. Просто любов. Просто преданост. Ентусиазъм. Възхищение. Самбандха е повече или по-малко теоретична. “Гита” дава знание и мъдрост. Знанието е, че сме души, а мъдростта, че Му принадлежим. Самбандха е знание – аз не принадлежа тук. Но

79

мъдростта ще дойде, когато разбереш и Раса, не само самбандха. А как да разберем прайоджана 67? Чрез абхидея68. Въпрос на Бхакти Шакти: Постепенно ли се преминава от една раса в друга или това е дадено естествено, без да се променя? Гурудев: Постигането на крайната цел не е стъпка по стъпка. Постигането на Абсолюта е абсолютно! Когато си там, нищо не липства. Въпрос на Рага Манджари: Ти каза, че можем да загубим Кришна. Как можем да го загубим? Гурудев: Ако го забравим.

Градацията на теизма

В книгата си “Златният вулкан на Божествената Любов” Шрила Шридхара Махарадж пише: “Откъде започва отдаването? При пълното отдаване не става и дума за права. Не можем да си мислим – трябва да се боря за собствените си права. Тогава отдаването става ненужно! В този свят можем да се борим за правата си, но в компанията на Кришна няма място за такава мисъл. Толкова е ценно, желано и мечтано да си с Него. Брама и Шива се молят за капчица от Неговата милост, а Чайтанйа Махапрабху я е донесъл като потоп и е залял всички с този нектар, дори капка от който е толкова рядък дар!” Тук са цитирани два стиха от “Шримад Бхагаватам”. Кришна казва: “Уддхава, никой – нито Брама, нито Шива, нито Баладева, нито Лакшми, нито самият Аз – не ми е толкова скъп, като тебе!” Уддхава отговаря: “Гопите от Вриндавана са изоставили връзката си със своите съпрузи и синове, пожертвали са дори своите религиозни принципи, за да приемат подслон в лотосовите Ти нозе, Кришна! Моля те, благослови ме със щастието да се родя като тревичка във Вриндавана, за да мога да получа прахта от лотосовите нозе на тези велики души върху главата си!” “Пътят на теизма – посочва Шридхара Махарадж – може да се проследи от Брама – Създателят на вселената – до Уддхава, приятеля на Кришна в Дварака, който пък разкрива висшата степен на преданост, премахвайки тържествения маршов ход към Божественото.” Трябва да вложим вярата си в тези деликатни чувствителни неща. Само чрез най-фина вяра можем да бъдем допуснати до тази най-фина сфера. Най-висшето разбиране е в сърцето на Кришна и ние трябва да влезем там и никъде другаде. Въпрос: В една лекция Садху Махарадж каза, че ние трябва да се издигнем над религиозността. Можете ли да кажете нещо за тази много тънка граница между религиозното и духовното? Гурудев: Тънка? Не, разликата е голяма, не е тънка! Вижте, религиозните хора следват Йама и Нйама69. Йама и Нйама е “за” и “против” – какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Така че ако следваш основните, най-елементарните принципи, хората ще си кажат: “Този е религиозен човек!” Независимо, че това дори не е религия, а са елементарните принципи на човешкото съществуване. Да практикуваш ненасилие, себеконтрол, да почиташ Бога – това не е религиозност, това не е нещо висше, това е нещо основно! Но живеем в епоха, в която и това е много висше. Така ли е? То трябва да бъде основно, но всъщност е нещо, което трябва да се постигне. Но можем да дискутираме този въпрос на принципа на това каква е разликата между религиозност и вяра. Много хора смятат, че религията е просто запазването на културата, запазването на някакви ценности. Което наполовина е вярно. Трябва да развиваме и тази част от нашия процес, за да можем, така да се каже, да приемем в културата си някакви нови практики – например да отдаваме почитанията си по определен начин или да обожаваме

67 целта 68 практиката 69 моралният кодекс на Йога

80

Кришна ето така – има много културни елементи. Които всъщност са външната формалност на някакъв религиозен процес. Но между формата и същината има разлика! Защото вярата не е да запазваш някакви културни стойности... Какво е вярата? Да, тя е същината, не формата, а същността; но дайте ми дефиниция? Рам Виджай: Твърда решителност, различна гледна точка, друго ниво на приемане на света. Гурудев: Това е вярно. Но дефиниция? Тука беше казано, че Бхакти е научен подход към Бога, а в науката трябва да има дефиниции. И така, каква е дефиницията за вяра? Вяра е твърдата увереност, че служейки на Кришна, всички наши задължения се изпълняват и всичките ни дългове са платени. Това е една основна дефиниция за вяра – че служейки на Бога, изпълняваш всички задължения, които се очакват от тебе. Но това е Татва. А каква е Раса-дефиницията? Защото винаги има две страни – Татва и Раса. Татва е истината. Понякога истината е...добре, не мога да кажа, че е суха, но мога да кажа, че Раса е по-сладостна. И Раса-дефиницията на вярата е – този вечно нарастващ естествен инстинкт в сърцето, който ви привързва към вечното желание за божествено и екстатично служене на Кришна... Извинявайте, не мога да го повторя. Беше съвсем спонтанно. Ами...това е РАСА-дефиницията! Трябва много да медитирате върху това. Това е разликата между религията и трансцеденталността, между това да бъдеш религиозен и да имаш вяра – вечно растяща, жива вяра. Разбирате ли какво искам да кажа? Въпрос: Религиозността е, доколкото разбирам, когато следваме някакви инструкции, но така да се каже сляпо, без пълно разбиране. Гурудев: Не, не е така. Това не е религиозност, а глупост. Религия означава, че се опитваш да следваш правилата и регулациите през цялото време. Но това не е Према! Према е екстаз! Према не е A,B,C. Према е като чаша вода... В пустинята! Напълно удовлетворяваща. Ако сляпо следваш нещо, как очакваш да бъдеш просветлен? Невъзможно е! Невъзможно. Сляпото следване никъде не се подкрепя в Шастрите. Кришна казва в “Гита”: “Търси, изпитвай и тогава служи!” Изпитвай! Кришна никъде не казва: “Следвай ме сляпо!” Повече от 600 стиха Той УЧИ Арджуна как да го следва. И накрая му казва: “Сега ти казах всичко – ти реши.” Но не му казва: “Ти нямаш избор. Прави това, което ти казвам!” Въпреки че много религии са базирани на това: “Давам ти тази заповед – иначе край с тебе. Ще те изтрия от лицето на земята!” А Кришна казва: “Аз ти дадох мнението си – сега ти реши!” Той като че ли е по-либерален. Защо? Защото Той знае какво ще реши Арджуна. Ние нямаме никакъв избор, освен да кажем: “Да, приемам.” Но за да ни облегчи Той се държи така. Защото ако Той ни каже: “Прави всичко, което ти кажа” – ние ще избягаме. А по този начин Той ни улавя. Няма начин да не го направим. Ако някой дойде при вас с любов, не можете да избягате. Колкото и да опитвате – невъзможно е да избягате. Властта уврежда. Абсолютната власт абсолютно ви уврежда. Но любовта побеждава. А абсолютната любов абсолютно побеждава! Това е славата, вечната победа на Святото Име. По този начин Чайтанйа Махапрабху трябва да победи нашият материалистичен манталитет. Това е нашата вяра. Трансцедентален означава “който не е под влияние на нищо материално”. Религиозните хора имат желания. Защото те имат нужди, нещо им липства. Духовните хора също са пълни с желания. Но причината на тези желания не е, че нещо липства, а чувството че споделят нещо. Те са толкова пълни, че искат да споделят. На най-елементарно ниво желанието е нужда да получим нещо. А на по-висше желанието е да дадем. Това е разликата между религиозното и духовното. Въпрос:Имате ли нещо против другите религии? Гурудев: Не! Откъде ви хрумна?! Въпрос: Защото останалите религии имат нещо против другите... Гурудев: Това е техен проблем! Но ще ви кажа – няма нищо погрешно в религиите. Проблемите идват от хората, от нашият ограничен ум. Шрила Прабхупада, винаги когато срещал човек, който практикувал друг религиозен път, различен от Бхакти Йога, му казвал: “Много добре, но го прави по-сериозно!” Така че той е имал виждането, че всички автентични пътища водят обратно при Бога. Защото всяка една от

81

религиите казва: Вие не сте родени в този свят, вие не принадлежите тук. Но трябва да търсите своя Отец, своя Висш Бог и тогава ще бъдете щастливи, така ли е? Всички са единодушни по този въпрос. Така че проблемът не е в различните религии – проблемът е в ХОРАТА – които не практикуват, не са сериозни, единствено говорят, но не правят нищо. Но колкото повече се приближаваме към целта, толкова по-дълбоко ще бъде нашето разбиране. Въпрос: Като християнка бих искала да ви запитам какво е вашето мнение за Исуса Христа, като син Божи, който е бил на Земята, неговото раждане и разпятие?. Гурудев: Вашият въпрос е какво е моето мнение, така ли? Аз смятам, че животът и примерът, който ни е дал Господ Исус е отвъд човешкото възприятие. В неговият живот и пример се проявява Божествеността. И ако всички, които следват неговия път са толкова дълбоко сериозни в своята религия, този свят около нас ще бъде различен! Затова трябва да следваме добрия пример, трябва да сме готови дори да умрем в за своя Бог – и тогава НАИСТИНА ще спечелим нов живот! Въпрос: А възкресението? Гурудев: Вие също ще се върнете от смъртта. Въпрос: Каква е връзката между Кришна и Исус? Каква е йерархията? Гурудев: Въпросът не е в йерархията. Трябва да следваме учението. Ако сме християни – нека бъдем сериозни християни. Ако практикуваме Бхакти Йога – нека я практикуваме по-сериозно. Защото всеки един верен път е даден от Бога и ако го следваш, ще Го достигнеш. Въпрос: Това означава ли, че всички пътища са дадени от Бога? Имайки предвид невероятното многообразие от различни религиозни движения? Гурудев: В “Бхагавад Гита” Кришна казва: “Всеки следва Моя път” и тогава бихме могли да отговорим: “Да!”, но продължението на стиха е: “Но хората биват възнаградени според тяхната отдаденост.” От това разбираме, че има само един път. Себеотдаването – това е нашата работа. Въпрос: Казвате да се обърнем към Бога с Неговото име; но как всъщност можем да разберем кое е Неговото име и защо някои го наричат Кришна, други Исус? Гурудев: А защо не? Мога ли да попитам какво е вашето име? Но пълното ... Имате поне три имена – макар че сте само човек. А какво да говорим за безграничния Бог! Колко имена трябва да има той? Наричан е Творец, наричан е Поддръжник. Толкова много имена... Въпрос: Значи, ако ви попитам дали вярвате в Исус, вие ще ми кажете, че вярвате? Гурудев: Да! Въпрос: Във връзка с нейния въпрос – вярвате ли във връзката между всички религии и че всички те говорят за едно и също нещо? Аз мисля, че бъщешето е в обединението на всички религии, а не в разделението на Кришна съзнание, Будизъм и Християнство. Гурудев: Много хубаво, благодаря ви! Кава се, че има много монотеистични религии, но че Бог е само един. Това отговаря ли на вашия въпрос? Отговор: За мене това е така, но аз питам вас. Гурудев: Има разлика между това да бъдеш “религиозен” според ограниченията и формалностите и това да станете трансцедентален. Много често “религиозен” означава – роден съм в семейство с такава религия, затова я следвам. Така ли е? Ако всички ние се появим в Тайланд, например, щяхме да си говорим за Будизъм, нали? Но тъй като сте родени тук, говорим за Господ Исус. Има, така да се каже, една свръхрелигия, която е отвъд ограниченията и която е общото между всички истински религия – това е любовта към Бога. Преди 5 000 години в Индия мъдреците и светците от тази епоха организирали едно огромно събрание в гората Наймйашаранйа и въпросът бил, че има толкова много пътища, толкова много видове религии, толкова много видове йога... Един живот не стига за да се опитат всички. Моля, кажете, кой е най-добрият път? И дошъл един много интересен отговор. Разбира се този, който отговорил, следвал много стриктно един определен път – и въпреки това той казал: “Най-добрият път за хората е онзи, чрез който те могат да постигнат любов към трансцеденталния Бог.” Това бил отговорът – и аз смятам, че ако някой следва СВОЯ духовен път в този смисъл, в това настроение – накрая ще се срещнем! Амин!

82

Всъщност “амин” също е мантра. Санскритският еквивалент на тази мантра е ОМ, а Ом означава ДА! Това, което търсиш – ДА, то съществува, върви към него! Виждате ли – още един паралел между нашите “различни” религии. Въпрос: Ако позволите, за мен всяка религия е път към Бог и човек има свободата да избере пътя. В моят случай аз избрах Йога, защото тя дава най-голяма свобода по отношение на пътя; и аз не мога да приема да се дават имена на Бога; по някакъв начин това Го ограничава, защото аз не мога да възприема като живи същества само хората, но и цялата Вселена, както многократно това се повтаря. Гурудев: Можем ли да наречем Бога Безименен? Отговор: Не, просто... Мисля си, че мантрите не могат да бъдат универсални. Гурудев: НЕ. Защото мантрите не са създадени от хората. В Шастрите – нашите свещени писания – се казва, че пътят на религията не е даден от човек, той е даден от Бога. Така че не ние строим стълба към Бога – което е един процес на възкачване, а напротив, този процес се спуска, той идва свише към нас. Но да се върна на темата дали можем да даваме име или не. Ако някой влезе в тази зала и каже: “Ей, човек!” , може би няма да се обърнете, защото е прекалено общо. Но ако някой назове ВАШЕТО специфично име, тогава ще знаете, че този въпрос е адресиран до вас. И това не е ограничение. Но е нещо хубаво, шанс за по-дълбока лична връзка. В нашата традиция ние приемаме, че Върховния Бог е единствен, няма втори като Него, но въпреки това Той има много аспекти. Въпрос: Защо в Индия има проблеми между мюсулмани и хиндуисти? Гурудев: Защото хората са много чувствителни на определени теми – техният финансов стандарт, сексуален живот и религия. Не обичаме, когато ни се месят в тези неща. Затова е много лесно да се дразнят хората на тези теми и да се изправят едни срещу други. Но тези, които имат някаво истинско разбиране, няма да се бият едни с други. Отец Йоан от Рилския Манастир казва, че неофитите70 се бият един с друг по отношение на религията си; тези, които са по средата на пътя, се разбират много добре; а тези, които са постигнали съвършенство, нямат нужда от думи. Всъщност атеистите също имат някаква вяра. Те се опитват да обяснят света без Бога. Те ВЯРВАТ, че няма Бог. Това също е вид някаква структурирана вяра. Но по-лесно е да се разберем с хора, които казват: “Да, има Бог; първо е Духът.” И в това ГОЛЯМО семейство има много различни групи. На основните теми можем да се разберем с всички. Но всеки си има някакви различни идеи, различни наклонности, различни чувства, които развива – в това е и разликата. Едновременно еднаквост и различие. И от НАС зависи какво виждаме повече – единството или различието. В някои случаи ще подходим към общото, в други естествено към разнообразното; но както в тази градина има много различни растения и по този начин съществува красотата и хармонията в нея – ние не изтръгваме онези, които са различни – по същия начин в градината на Бога има много различни цветя. И ако Той е щастлив, ние също можем да бъдем щастливи. Радхарани има достатъчно голямо сърце за да приеме ВСИЧКИ различни видове предани – нали? Докато не сте Радхарани ще имате някои проблеми с приемането на това и неприемането на друго... Но това е вид ограничение. Колкото по-осъзнат и освободен си, толкова по-малко ще са проблемите ти. И в същото време няма да се превърнеш в проститутка. Защото ако не си верен на своя Бог – това значи, че си проститутка. Въпрос: Значи вашият път не отрича християнството? Гурудев: Не. Нашите учители винаги говорят за Господ Исус. Аз лично имам много приятели християни. Това е един красив начин да се доближиш до Бога. Там се говори за Бог като за отец. В Бхакти Йога има различни много фини раса-концепции за Върховния. Раса означава природата на твоята връзка с Бога. Баща и син е една такава връзка. Има пет основни раси - вида връзки. Първата е неутрална (шантйа раса): да разбереш, че Бог съществува, че Той е Върховният, но без да имаш някакъв особен личен контакт с Него.След това е настроението за служене към Него (дасйа раса). После е

70 начинаещите

83

приятелството с Него (сакхйа раса). После родителско-синовната връзка (ватсалйа раса) – и специфичното тук е, че можеш да възприемеш Бог не само като твой баща, но и като твой син. Да имаш баща – това е много сериозна връзка. Но да имаш син е много сладка връзка! А накрая...можеш и да се влюбиш в Бога – това е любовното доближаване, любовният вкус (мадхурйа раса). Има различни начини да се доближим до Върховния. И аз не виждам някаква базисна разлика, някакъв антагонизъм между Бхакти Йога и християнството. Дори този материален свят е пълен с многообразие. От гледна точка на духовното то е почти неограничено. Ако преброите само основните световни религии, те са поне дузина. Но има държави, в които повече от две хиляди религиозни групи и църкви са официално регистрирани. И това са само регистрираните! Как можеш да опиташ всичките? А и това е само планетата Земя. Какво да говорим за слънцето, луната и различните планети? Трябва да намерим универсалната религия. И ние можем да кажем, че Бхакти Е универсалната религия. Веднъж един човек попита: “Тъй като Кришна съзнание идва от Индия – това е нещо индийско; може би трябва да станем нещо малко по-индийции...” Но всъщност това не е правилно! Разбира се то е било запазено от Индия на Земята, но това е една универсална религия. Дори ако изследвате религиите на земята в момента, ще откриете доста големи сходства. Да ви дам няколко идеи: Ведите говорят много за правила и регулации, а Чайтанйа Махапрабху говори за МИЛОСТ, която тече към всеки. Също както Стария Завет говори за много правила и регулации, а Исус говори за Божествената Любов, за милостта, за това че зависим от милостта, че не чрез дела, а чрез милост ще постигнем съвършенство. Будистите също се молят за идването на Майтрейа Буддха – Милостивия Буддха. Всички разбират, че Милостта трябва да я има. Също и Святото Име много високо се оценява в почти всички религии. В Исляма например през цялото време възхваляват Аллах. Будистите също имат мантра медитация. В Християнството също има Исусувата молитва. Те дори се обръщат към Святото Име в различни молитви. Така че в повече или по-малко скрита форма тези елементи присъстват в другите религии. От това можем да разберем, че има универсален начин да се обожава Бога. И Святото Име е този универсален КЛЮЧ към всичко. Така че това, което се опитвате да намерите на други места, го има в Бхакти. Например в края на Новия Завет има пророчество: че верните хора ще имат белег на челата. Това е тилакът71! Това, което е дадено от Исус, се проявява чрез Бхакти. Но все пак – какво да правим, има толкова много пътища! Тогава можем да разберем от поученията на Учителите какво трябва да бъде направено. Трябва да уважаваме всички различни видове религии, да уважаваме всички хора, които се опитват да се доближат до Върховния Бог и в същото време да се придържаме много стриктно, много посветено към божествения процес, даден от Чайтанйа Махапрабху. Защото това е един много лесен начин – по скоро бих казал един ПРОСТ начин, не толкова лесен... Но в сравнение с изискванията на другите може да се каже, че е и лесен. Срещал съм хора, които казват, че е твърде лесно! Затова не го и практикуват! Югала Кишора: Има такова мнение сред йогите. Че не особено интелигентните следват този път. Гурудев: Добре! Глупави сме, приемам го! Но дори в Библията е казано, че “онези, които са с по-прост ум, те ще дойдат при Мене!” Това е нашата надежда! Не искаме да преусложняваме Кришна. Защото в края на краищата Той е тук с нас. И ние можем да бъдем с Него. И да Му говорим. Езика, който трябва да научим, е предаността, любовта. Това не е много сложно. Дори и човек с не много ум може да разбере това. И трябва винаги да помним: ако бъдем критикувани, че сме прекалено прости и следваме един много елементарен път, да си спомним примера с Чайтанйа Махапрабху и онзи прост човек от Южна Индия: докато посещавал някои храмове в Южна Индия, Той видял един човек, който със сълзи на очите седял пред един храм. Той държал “Бхагавад Гита” в ръцете,

71 знакът от свещена глина, който вайшнавите рисуват на челата си

84

но тя била наопъки. Махапрабху го попитал: “Мой скъпи приятелю, защо плачеш? Какво правиш тука?” И той му казал: “Знаеш ли, моят духовен учител ми каза да чета поне по една глава от “Бхагавад Гита” всеки ден. Но аз намам образование, много съм прост. Не знам Санскрит! (това било очевидно!) Не знам интонациите на мантрите, как да ги чета... имам толкова много недостатъци!” “И затова ли плачеш?” “Не! Това не е нищо в сравнение с това, което наистина ме разтърсва. Защото аз не разбирам тая цялата книга, но когато си спомня, че моя Бог е станал слуга на Арджуна, това размеква сърцето ми. И просто не мога да спра сълзите си...” Така че какъв тип религия искате вие? Твърде сложна, но без чувства? Или проста, но ИЗПЪЛНЕНА с чувства? Ммм? Всъщност Кришна съзнание е просто, но не е лесно ВЪОБЩЕ! Опитайте – и ще се сблъскате с най-големите трудности в живота си! Не искам да ви лъжа. Това е нещо много трудно. Но също ще намерите и най-голямото щастие в живота си. Когато нещо се раздвижва вътре във вас. Когато чувствате закрила, духовно блаженство от своето служене – не може да се обясни това! Така че – да, това е просто. Просто за начинаещите, но много блажено за по-напредналите. Зависи на какво ниво практикувате Кришна съзнание. Въпрос на Яшода: Имаше един случай, в който моята вяра беше на ръба да бъде разклатена. Моя приятелка беше изпаднала в клична смърт и интересното е това, което казва, че е видяла. Тя казва, че няма нищо друго, освен Христос; видяла е вратите на ада и рая; казва, че има само един живот и после всички ще се изправим пред Христос. Изпитвала е ужасен срам, че за нея Исус не е бил на първо място. Тя казва: “Аз вярвах в прераждането преди!” и е била шокирана. Моят въпрос е – какво означава това? Нейната вяра в прераждането не е била достатъчно силна ли? Гурудев: Не става въпрос за вяра в прераждането – говорим за вяра в Бога! Обикновено хората в клинична смърт имат виждането за Параматма – светлина, божествено знание. И понеже Христос им е описан така, те смятат, че това е Той. Ти какво мислиш, възможно ли е да се достигне Бог чрез християнството? Яшода: Ако не се следват само правилата, формата, а човек се запита в сърцето си какво е Исус, тогава мисля, че е възможно. Гурудев: Същото важи и за Бхакти Йога. Не става въпрос да следваме правилата и повърхностните неща...Аз говоря за истинските неща! И мисля, че трябва да кажем ясно и категорично : ДА! Може да се достигне Бог чрез християнството. Кришна казва в “Гита”: “Аз ще поддържам вярата на човека по избрания от него път.” Смятам, че трябва да достигнем до либералното разбиране да подкрепим силната вяра на останалите. Въпрос: Не мислите ли, че със същата сила, с която се проповядва една религия не е вече време да се проповядва общата изначална мъдрост? Няма ли това да намали страданията? Гурудев: Можете свободно да използвате тази си енергия за да реализирате по по-добър начин своя път. Веднъж изнасях лекция и след нея един млад християнин дойде при мен и ми каза: “О! Тази лекция толкова много ме ентусиазира да следвам СВОЯ път!” И аз му казах: “Благодаря! Тогава това е била успешна лекция!” Никой не може да постигне осъзнаване вместо нас самите. НИЕ трябва да го направим! Казано е:”По-добре да запалим една свещ, вместо да коментираме тъмнината”. Затова, нека запалим МНОГО свещи! Тогава ще бъде светлина!

Най-чистото знание

Според Кришна посредством знанието за Бхакти, можем да бъдем облегчени от страданията на живота. Това наистина е нещо много тайно, поверително. Как – нека да видим в следващия стих:

85

“Това е царят на образованието, тайната на всички тайни, най-чистото знание – и понеже дава непосредствено възприемане на себето чрез реализация, то е съвършенството на религията; то е вечно и постигането му изпълва с радост.” Споменати са много важни черти на тайните на това знание. Това е висше знание; най-тайното от всички тайни. А сега ние говорим за тайната на висок глас! Какво се случва тук – това е разговор между двама – и точно това е начинът да бъдат разкривани тайни. Тайните винаги се разкриват в поверителна компания. А тайната на всички тайни – това е пътят навън от всички страдания. Най-чистото знание – това е като една прецизна научна дефиниция за “тайна”. Защо? Защото то дава директно възприемане на душата. Ние виждаме ли душата? Не често, така ли е? Но чрез това знание ще можеш да виждаш душата по всяко време. А как е възможно това? Преди всичко ние трябва да видим себе си. Трябва да изследваме себе си – кой съм аз? Тялото? Моите мисли? Моите чувства? Или нещо ОТВЪД тях? Веда ни учи: ти си нещо ОТВЪД. Ти не си обикновен, ти си уникален, единствен. Не съществува втори като теб. Не е ли красиво това? То е като множествен свят – свят без повторение. Като скъпоценните камъни – няма два еднакви. И ако разбереш себе си като душа, тогава е много по-лесно да разбереш, че и другият съшо е душа. И това е един общ език, общо разбиране; ако аз познавам своите страдания, тогава много по-добре ще вляза в положението на другите хора. И е казано, че паралелно с осъзнаването на себето – на това какво представляваме ние – ние трябва да вникнем в реализацията за това какво представлява личността на Бога. Така че това знание ни дава разбирането за това, кои сме ние и затова Кришна казва, че това е най-чистото знание. Не е примесено с нищо друго – чисто духовно! И затова то е съвършенството на религията. Това е много висш израз! Колко безброй много различни религии има! Как може тогава да се каже, че това е съвършенството на религията?! Това гордост ли е? Нека малко да помислим. Какво означава религия в общия смисъл? В основата си религия означава “йога”, защото “йога” е връзка . Но обикновено ние се раждаме в дадена страна, в определена култура, в едно семейство – и по такъв начин имаме някаква религия. Защото майка ми и баща ми са били такива – аз получавам същото. Но това е по-скоро някакво обозначение, само по име. Защото ако аз бях роден в мюсулманско семейство, тогава Ислямът щеше да е моята религия – така ли е? Или ако съм бил роден в будистко семейство, моята религия щеше да бъде Будизмът. Тогава какво е съвършенството на религията, коя е истинската религия? Истинската е онази, която ни помага да се върнем обратно при изначалния Отец. Но тя не зависи от имената, които и се дават, а от СЪЩИНАТА която носи на онези, които я практикуват. Така че ако разберем посредством духовно знание кои сме ние – а междувременно разберем и кой е Богът – тогава разбираме и каква е природата на нашата връзка с Него: ТОВА Е съвършенството на религията. Следващата фраза е, че тя е вечнопродължаваща – което означава, че не е светска, земна. Тя е нещо трансцедентално – отвъдсетивно – нещо без начало и без край. Нещо, което носи вечни резултати. Онова, което имаме в този материален свят ни носи само временен резултат. Тъй като този свят е временен, той винаги се променя, винаги е в движение. В същото време нас ни изгаря желанието за нещо вечно. Но ако търсиш щастието си в калта – няма да го откриеш! И накрая идва любимата ми част: че това изпълва човека с щастие. Тази Бхакти Йога не е някаква тъжна и горчива религия. Нещо, от която аз усещам товара на моята карма... колко съм грешен, грешен съм, много съм грешен.. – това е лоша мантра! Но Бхакти се изпълнява с радост – защо? Защото дава директна връзка с душата, която е вечно и съзнателно щастлива. Бхакти Йога е много могъщ процес; чрез нея можете да усетите най-висше духовно щастие и блаженство. А също и най-голямото страдание... Защото любовта – а особено раздялата – означава голяма болка... Но както и да е – те вървят заедно много добре. И ако се обърнем назад ще видим, че това е един много прав и изпълнен с щастие път. Ако погледнем напред ще ни се стори нещо много сложно и трудно, но ако използваме ума си,

86

можем да проектираме миналото в бъдеще. Ако имаме това убеждение, тази вяра - тогава ще разберем, че пътят, който е пред нас е също прав и изпълнен със щастие. Това е голямата тайна – че ние имаме приятелска връзка с Бога. Тогава ще получим знанието, ще имаме реализациите – т.е. ще разберем какво представлява знанието сами за себе си, ще изживеем това нещо. Тогава ще станем духовно щастливи – постоянно! И тогава... нека прочетем следващия стих, който е изключително важен: “Онези, които не вярват в преданото служене, не могат да Ме достигнат, о победителю на врагове. По тази причина те се връщат отново на пътя на раждането и смъртта в този материален свят.” И така – първо ни е даден пътя навън, а сега са дадени и качествата, които се изискват. Защото “тези, които не притежават вяра в преданото служене”, не могат да достигнат целта си. Вярата е незаменима, тя е нещо наложително. Без нея не можеш да помръднеш и пръста си. Разбира се, този израз има различни значения. “Вяра” за много хора означава: “Аз не знам и затова вярвам”. В повечето случаи хората имат такава неуверена, несигурна вяра. Но ТАЗИ вяра тук е нещо различно. Това не е само вяра, а УБЕДЕНОСТ! Когато имаш осъзнаване – тогава това нещо работи! Тогава това не е само някакво вярване, някаква смътна идея, а убеждение: “ДА, така е!”Онези, които имат този тип вяра в този процес – те ще достигнат целта. Да вземем друг пример: ако едни майка и баща нямат пълната убеденост, че ще осигурят всичко необходимо за своето дете – възможно ли е да поемат всички неприятности, които произтичат от отглеждането на едно дете? И биха ли имали успех в крайна сметка? Без тази вяра – не! Или ако започнем да правим някаква резба, например – нямаме ли вярата, че ще я завършим благополучно, не бихме вложили своята енергия, мисъл, изчисления за да се прояви това нещо. Вярата е нещо незаменимо дори в малките практични неща. А какво да говорим за божествените дела? А във висш смивъл вярата е езикът, на който говорим с Бога. Тя е атмосферата на духовното небе! Тук дишаме въздух, той е нашата атмосфера; там това е вярата. Та такъв тип вяра трябва да има – ИНАЧЕ е невъзможно да се постигне целта. А тези, които я нямат, ще се върнат на материалното ниво. “Ашраддхадхана” означава “тези, които нямат тази вяра”. Тогава се появява следващият въпрос – откъде да я вземем тази вяра? Много религии казват: това е дар от Бога. Можем да се съгласим до известна степен – това действително не зависи от нас. Ето първите две изречения в коментара на Шрила Прабхупада: “Един безверник не може да изпълнява предано служене. Вярата се поражда от общуване с преданоотдадени.” Това е отговорът. Вярата идва от компанията на преданоотдадените. Това е МНОГО важно. Винаги ли сме имали достатъчно вяра? Не винаги. Ако си достатъчно силен и вярата ти може да бъде измерена – тогава може да си сигурен, че имаш силна вяра. Но в много случаи чувстваме, че ни липства вяра. Много хора биха казали: “Аз нямам НИКАКВА вяра!” Случва се! За тях темите за божествеността не са реални. Но как да получим тази вяра, ако я нямаме? Вярата се поражда при общуването с преданите. От този извор можем да получим силна вяра. А чрез вяра дори невъзможното става възможно. Откъде започнахме: от приятелската връзка с Бога – и къде завършихме – до приятелската връзка с отдадените на Бога. Те всички работят за наше добро. И искат само едно нещо от нас – да приемем помощта им. Въпрос: Означава ли това, че изначалното състояние е неверието? Как става така, че се тръгва от неверието? Гурудев: ПЪРВО ти си бил във вярата. Да, можем да кажем, че вярата е дар от Бога. Но “Бхагавад Гита” казва, че има и други неща, кото идват от Бога, от Кришна. “От Мен идват паметта, забравата и знанието”. Така че дори да имаме вяра, ние може и да забравим за нея! Това се нарича Илюзия. И за да избегнем, да се освобдим от илюзията, трябва да общуваме с преданите. Аз съм сигурен, че първо е била вярата! В смисъл, че вярата е атмосферата на духовното царство. А неверието е нещо вторично – защото това е състояние, при което ти си ЗАБРАВИЛ за нещо. Въпрос на Ямуна: Забелязала съм от разговорите си с много хора, че в днешно време повечето хора са склонни да приемат, че духовният напредък и реализации са резултат само

87

на личното усилие и не биха желали то да бъде част от някаква религия, което те смятат за ограничение. Хората смятат, че вървенето по всеки един път на религия ги ограничава и ги лишава по някакъв начин от индивидуалността им. Как да обясним на хората, че техният път дори в рамките на една религия, не ги лишава от индивидуалността им, а точно обратното: им помага да открият истинската си индивидуалност? И че всеки върви по този път индивидуално, макар и в рамките на една религия? Гурудев: Всъщност това е отговорът на въпроса. Но две неща бих искал да добавя. Първото е, че е необходимо хората да бъдат ограничавани – да се ограничат глупостите, които правят - разбира се, че това трябва да бъде отрязано! Но някой, който наистина е надълбоко в илюзията, смята че това е свобода! Това не е свобода – това е дълбока илюзия, манипулирана от гуните. Така че подобен “контрол” е необходим за възвисяването. Дори в “Бхагавад Гита” се казва, че тези, които познават ПРАВИЛАТА на свободата ще получат пълната милост на Бога. Така че има правила на свободата. Мисля, че това има много дълбоко значение, което не е добре познато, защото от две и половина столетия нас ни бомбардират с идеите за “свобода, равенство и братство”. Които все още не виждаме да се проявяват. И които няма и да се проявят без една духовна култура. Това е вид пропаганда от илюзията – тази “свобода” Така че този вид контрол и посрязване – той е нужен. И другото нещо, което ти всъщност каза, че това което ГУБИМ в духовния процес – това е материалното, фалшивото его. А за да познаем истинското си Аз, трябва да се освободим от фалшивото. Това не е униформен процес! Имам предвид, че ако се присъедините, той няма да ви унифицира, да ви направи еднакви, униформени хора. Все пак можем да забележим, че мнозина, започвайки да следват някои религии, могат да станат по-скоро роби, отколкото свободни хора. Може би го правят по погрешен начин. Или може би този процес не дава свобода. Разбира се, ние знаем, че в крайна сметка свободата означава божествено робство... Това е истинската свобода! Но това е една много висша тема. Но да се върнем на въпроса, последният път Рам Виджай спомена, че каквото и да загубим е било материално. Рам Виджай: ТИ го спомена. Гурудев: Ти също го каза. Така че това не е истинска загуба. Това, което не го дадеш – рано или късно ще го изгубиш! Каквото не пожертваш, не отдадеш на Кришна – ще го загубиш! Просто е! Трябва да пожертваме жизнената си сила... Има различни начини да извършваме служене. Кои са начините, какви са инструментите да служим на Бога? Дайте ми няколко идеи? Какво можете да му дадете, какво можете да пожертвате? Хари Лила: Действията и чувствата си. Рам Виджай: Време, усилия... Браджа Ишвар: Живота и любовта си. Друг: Различни неща, обекти, мислите си... Гурудев: Да – много важно! Основно в “Бхагаватам” са изредени четири неща, които можем да пожертваме. Нека започнем с най-обективните, тези които са извън нас. В смисъл, че не сме ние, а нещо друго. Това са “нещата” – както споменахте – пари, материални неща, които можем да предложим в служенето. ДОРИ това е трудно да се пожертва, да се отдаде – не е ли така? Но се препоръчва да дадеш толкова, че да те заболи мъничко – тогава това започва да става жертва. Тогава какво е второто, което може да се пожертва – физическите дейности: служенето, нещата, кото извършваме с тялото си, с ръцете си – да измиеш пода, да нацепиш дърва. Това е много хубаво, практично, смирено служене. Много е хубаво, ако можем да направим и това. Да направим нещо малко – да донесем цветя за олтара, да помогнем в правенето на нещо – практическото служене е много висше. След това идват нашите мисли, умственото служене, както каза Рам Виджай. Когато посвещаваме интелекта си, способността си да мислим. Всеки, който се е опитвал да отдаде на Бога всичките си дейности и всичките си мисли, има опита и знае, кое е по-трудно. Кое е по-трудно? Ямуна: Мислите. Гурудев: Мисля, че се съгласяваме, че мислите е по-трудно да бъдат контролирани и пожертвани в пълнота.

88

Рам Виджай: Странно... За мен е обратното. Гурудев: Хайде да сметнем: колко дейности имаш дневно? Но колко мисли имаш на ден?! Браджа Ишвар: Почти безкрайно... Всяка секунда е мисъл. Гурудев: Делата са като охлювчета в сравнение с мислите, които проблясват като мълнии. Мислите са много по-трудни да се контролират, да се посветят. А има и още едно нещо повече – прана. Когато посветиш ЖИВОТА си на Бога. Не само парите си – което не си ти; не само делата си, които е толкова лесно да дадеш – тях ги даваш и на шефа си! Но може би не му даваш мислите си. Тях ги пазиш за себе си. Но определено не му даваш живота си – на своя шеф! Но ако можеш да посветиш на някой живота си – ТОВА е истинското нещо! Това не е нещо обективно, не е нещо извън теб. Когато дадеш СЕБЕ СИ – целият си живот, всичко – това е истинската жертва. Това са четирите инструмента за извършване на някакво служене към Бога: парите, дейностите, мислите и прана – целият си живот. Това трябва да бъде предложено на Кришна. Ако не ги предложиш – ще ги загубиш. Ще загубиш времето, делата си, мислите си... ще загубиш живота си... Но ако ги дадете – ще ги спечелите. Всъщност чрез духовния живот ние приемаме ново раждане. Умираме за предишното ниво на съзнание и се раждаме отново за едно по-висше ниво на съзнание. Това е ДАВАНЕ, отречение и отдаване. На тези, които са готови, е лесно да им го обясниш. Те ще го разберат веднага. А тези, които не са готови да приемат това – ще изберат червеното, а не синьото хапче... Синьото хапче е Кришна. Въпрос: Може ли друга класификация да предложа, за това какво е жертва? Гурудев: Да? Въпрос: Любовта и свободата. Гурудев. Любовта. Свобода нямаш. Ако нямаме нещо как можем да го дадем на някого? Свободата може да бъде постигната, а не че ние я имаме! Въпрос: А тя къде се намира? Къде можем да я потърсим? Гурудев: При Кришна! Можем да я потърсим в процеса. Но тя е скрита, завързана в дотито на Кришна... Свободата. Въпрос: А това вярно ли е, че любовта е в сърцето, а свободата е в душата? Гурудев: В материалното сърце ли?... Всъщност ти имаш ограничена свобода. Защото тъй като душата е подобие на Бога и има подобни на Неговите качества – атман и Параматма – Бог има пълната свобода; Кришна не е ограничен от НИЩО! Той е толкова велик, че дори не може да Се прояви!... Разбира се, това не е така – това е ограничение на човешкия ум... Няма ограничения – Той може да направи всичко, което иска. И понеже ти си дъщеря на Бога, ти също имаш същото качество – свободата – но в едно по-ограничено количество. Обикновено ние сме под контрола или на материалната енергия, или на божествената, но индивидуалната свобода...тя , естествено, е една голяма тема, но е ограничена – можем да се съгласим, че е ограничена. Но съм съгласен – ние имаме любов. Ние имаме свободна способност за любов. Всъщност – това е единственото нещо, което притежаваме; всичко друго принадлежи на някой друг. Например тялото ни не е наше – то принадлежи на бащата и майката, те са го създали, не е мое творение. Единственото нещо, което НАИСТИНА притежаваме е способността си да обичаме. ТОВА можем да предложим на Кришна. Защото това е единственото нещо, което Той НЯМА – твоята лична любов. Това е единственото нещо, което Му липства и от което се нуждае. Иначе всичко останало е Негово. А и дори и да нямаше нищо – Той е пълен в себе си. Той е завършен – не му трябва нищо! Само едно нещо. Само твоята любов. Това е твоето богатство. Това е най-скъпоценното нещо, което притежаваме. Така че не го хвърляйте – дайте го на най-добрия, на онзи, който няма да ви измами. Толкова много пъти сме били лъгани! “Винаги ще те обичам!” А на сутринта ти казват: “Не искам да те виждам вече!” Какво е това “завинаги”? Не, не бива така! Дай любовта си на този, който никога няма да те изостави! Пък... дори и Кришна да те изостави и пренебрегне – отново ще си щастлив! Защото прочетохме, че този процес може да се следва със щастие! Въпрос на Хари Лила: Но интересно, че точно тези четири неща, които могат да бъдат жертвани за Кришна, са извън нас и не ни принадлежат...

89

Гурудев: Животът ти принадлежи! Хари Лила: Ние сме вечно живи – в този смисъл да! Но така или иначе петото – любовта, което е най-важното и единствено ни принадлежи и според мен е единственото, което бихме могли да жертваме, защото е единственото, което имаме и ни е най-скъпото... Бхакти Шакти: А не е споменато... Гурудев: Но това са различни класификации. Това е различна гледна точка. И е добре, че беше погледнато от друга страна; мисля, че всички можем да се съгласим, че това е най-най-най-ценното, което можем да предложим. Но можеш ли да дадеш на някой живота си без любов??? Невъзможно е! Така че това е същото! Хари Лила: За живота ми е трудно да го асимилирам, защото той е нещо безкрайно, вечно съществуващо, което не се побира в човешкия ум. Гурудев: Не го мисли; опитай се да го дадеш. Има една песен... “Радха Кришна Прана Мора” - Радха и Кришна са моят живот и душа. Прана – живот. От това разбираме, че Кришна никога не е сам. Те са винаги заедно. Бог никога не е сам; най-добрият Му слуга е Радхарани. Последният стих от тази песен също ни дава някаква идея за това: “Аз съм слугата на слугата на слугата на Чайтанйа Махапрабху. И винаги копнея за това служене.” Така че Махапрабху дава шанс да се извърши някакво служене към Радха и Кришна. И ако следваме този път, ако следваме стъпките на предишните отдадени – тогава ще стигнем до крайната цел, където те са. И “Няма значение дали съм жив или мъртъв – те са моите обожавани Богове – Божествената двойка!” Днес един човек ме попита: “Какво да направим за да бъдем щастливи?” Независимо дали Кришна ни дава нещо или пък си го взима – ние трябва да сме щастливи. Така или иначе – Той ще се погрижи за теб. А следвайки примера на Чайтанйа Махапрабху, хората СТАВАТ щастливи. Защото това да почувстваш закрилата ти дава щастие и удовлетворение. Дори да имате някакъв малък вкус за това нещо – дайте го на другите! И ще имате повече! Въпрос: Можем ли да сметнем, че човек е напълно изпълнил целта за идването си в този свят, ако той несъзнателно не е посветил любовта си на най-висшето – на Бога – но я е посветил на някаква общност – семейството, народа си и го е сторил без да очаква да получи нещо в замяна в този живот. Гурудев: Това, за което говорите е нещо много висше и много рядко срещано. Въпреки че би трябвало да е обикновено и нормално, но в нашата епоха това е нещо изключително. А какво да говорим за такъв човек, който изпълнява всички тези задължения и е посветил всичко, което има на Бога? Това, което споменахте е много висше; това, което аз се опитвам да кажа, е дори по-висше. Ако включим Бога в нашето настроение на щедрост – тогава ще е по-завършено. Но ако някой просто изключи, изостави Бога – тогава животът му не е пълен, цялостен. И мисля, всички ще се съгласиме, че той изпуска по-добрата част. Да, Амбика? Въпрос на Амбика: Исках да попитам... човек проявява любов към различните живи същества, виждайки в тях проявлението на Бога – трябва ли той да концентрира своята енергия, трябва ли да се стреми само към директното служене на Бога – т.е. да полива корените – или и другото е част от служенето? Дали е правилно...всъщност ние не говорим за правилно или грешно, но дали е достатъчно да се концентрира върху отдаването на служене на Кришна? Гурудев: Служенето на Бога се изразява чрез служене на бхактите или на живите същества. Едното не съществува без другото. Не можеш да служиш на човечеството без знанието за Бога; без познание за Бога, не би могъл да служиш на останалите живи същества. В “Бхагавата Пурана” се казва, че “Човек напразно прави жертви, ако той Ме почита в храма, но пренебрегва или мрази останалите същества.” Така че това е невъзможно. Затова споменах, че двете неща вървят заедно – когато опознаеш себе си, ще научиш много повече и за Бога, и за другите живи същества. Но фокусът на нашето служене зависи от нашата Дхарма – от нашата конкретна ситуация. Ако си монах – тогава ще служиш на Бога; в “Бхагавад Гита” е дадено какви са различните задължения на хората в различните ашрами. Ако си семеен, трябва да служиш на семейството си и да извършваш и някакво друго служене. Но каквото и да правиш – трябва да го правиш за удовлетворението на Кришна. Това никога не трябва да забравяме – че НА НЕГО се опитваме да служим чрез всяка една

90

своя дейност. Но царят има различни задължения от уличния метач. Различни – но и двамата трябва да правят всичко за Бога. Може би така трябва да разберем този въпрос. Амбика: Исках да попитам в случай, че човек трябва да избира... Гурудев: Аха...кое е първото. Амбика: Когато трябва да избере – няма възможност да извърши и двете... Гурудев: Относно това мога да цитирам съвета на моя духовен учител: “Първо кравите, след това бхактите, на трето място муртите”. Каква е логиката зад това? Не можеш да кажеш на животинката: “Почакай малко!” Трябва НАВРЕМЕ да издоиш кравите... И трябва да ги нахраниш навреме – иначе те не знаят какво става! Те са по-покрити от илюзията и се нуждаят от повече помощ. Но трябва да правим това с поглед, насочен към щастието на Кришна. А знаем, че кравата е любимо животно на Кришна. Знаем, че и отдадените на Бога са Му любими! Така че ако искаш да Го направиш щастлив – служи на слугите Му. Затова втори са бхактите. Защото има и някой преданоотдадени, на които не можеш да има кажеш: “Чакай малко! Прасада е готов, обаче – почакай малко!” ... И накрая – служи на Бога. Защото Той е господарят на цялата тази структура, Той е господарят на този дом; и ако всеки е удовлетворен в неговия дом, и Той е доволен. Може би това е една пътеводна светлина за това как да избираме приоритетите. И като споменахме за прасадама – знаем, че Бхакти се определя като заемане на сетивата в служене на Господаря на сетивата. “Хришикена Хришикеша севанам – да служим със сетивата си на Господаря на сетивата”.

Независимост или отдаване?

Има един много известен стих в “Бхагавад Гита”: “В каквато степен някой Ми се отдаде, в такава степен ще го възнаградя. Всеки следва Моя път във всяко отношение, о сине на Притха.” Много прост стих с много дълбоко значение. И както ви споменах, това е един популярен стих от “Гита” – особено втората част: “Всеки следва Моя път”. Това е чудесно извинение: “Аз следвам пътя на Бога! Ти също! Всеки следва Божия път! Всеки път води към една и съща цел. Всичко е едно.”... Но това вярно ли е? Опитвам се да разбера този стих по начин че да, има един път. Но този път не е еднопосочен. Можете да вървите в едната посока, а можете да вървите и в противоположната. Има един-единствен път, но вие сте тези, които можете да изберете посоката. КЪМ Върховния или обръщайки му гръб. А сте все на същия път. Зависи от вашият избор на посока. Какво означава да вървиш по един път, да следваш път? Това означава да не си независим от пътя. Ние не сме независими от Бога, ДОРИ ако му обърнем гръб. Защото ако кажете: “Не вярвам в Бога”, това означава, че все пак имате концепция за него, има някаква идея, с която не сте съгласни. Но това не е особено позитивно; то означава да му обърнете гръб. Например ако срещнете някого и той ви обърне гръб – това не е кой знае колко удовлетворяващо. От това можете да разберете – трудно ще е да се комуникира с тази личност. Но ако някой се обърне с лице към вас – тогава е по-лесно. Това е което трябва да направим – да обърнем лицата си към Бога. Да следваме Неговият път КЪМ Него, в Негова посока. А сега идва и по-важната част от стиха; защото това е нещо универсално: “Всеки следва Моя път”. Но специфичната посока, която е дадена е: колкото дадеш, толкова ще получиш. “До каквато степен някой Ми се отдаде, до такава Аз ще го възнаградя.” Така че ако някой Ми обърне гръб – той няма да Ме види. Това е наградата за обръщането на гръб. Но ако някой върви към Кришна и се опитва да отдаде целия си живот – Кришна е готов да му предложи СЪЩОТО в замяна. Ти си готов да ми дадеш живота си – и Аз съм готов да дам Своя за тебе! Затова Кришна казва: “Тези Мои бхакти, които винаги си Ме спомнят и ми служат ще бъдат с Мен и Аз ще бъда с тях.” Такава е природата на Бога: Той Е с верните си последователи, с верните си отдадени. Всяка религия знае това, нали?

91

Ние винаги трябва да даваме повече и повече. Да извисяваме нивото на своята отдаденост. Разбира се, това не става незабавно – да предложим всичко, да се отдадем напълно; но трябва да започнем, да започнем от началото. Да предложим нещо. И да завършим накрая – с пълно отдаване. Всъщност Кришна не е засегнат от това какво ти му предлагаш. Но НАС трябва да ни засяга какво се опитваме да запазим за себе си. А напредъкът по този път е много полезен и благоприятен. По този начин “в каквато степен се отдадем, в такава ще бъдем възнаградени.” Понякога е по-малко отколкото сме очаквали; понякога повече, отколкото можем да си представим! Но това е предложението на Кришна: “ Колкото се приближиш до Мен, толкова и Аз ще се приближа към теб...” Това е по-скоро бизнес-манмталитет. Но Кришна е много по-милостив от това. Той е ЛОШ бизнесмен. Защото ако ти направиш една крачка към Него, Той прави сто към теб. Ти Му даваш малко, а Той ти дава всичко. Така е, за наш късмет. Въпрос на Хари Лила: “Всеки следва Моя път във всяко едно отношение”. Можеш ли да кажеш повече за това – то не е много ясно. Гурудев: Ще се опитам да ти го обясня с една история. Веднъж един пилигрим пристигнал в един храм. Той бил много изморен, протегнал се и легнал, но така се случило, че краката му били към олтара. Дошъл един човек, побутнал го и му казал: “Ей! Не трябва така краката ти да са към Бога!” Тогава той отговорил: “Покажи ми посока, в която моят Бог го няма”. Това отговор ли е на въпроса ти? Ние НИКОГА не сме независими от Бога. Когато си мислиш: напълно съм независим – тогава си най обусловен. “Всеки следва Моя път във всяко едно отношение” – източникът на ВСИЧКО, на последният атом във вселената е Кришна. Има ли нещо, което да е независимо от Него? Нищо! Всичко действа под Негово ръководство. Никой не е независим от волята, силата и милостта на Кришна! Но има два начина да бъдем под Неговата закрила: директен и индиректен. Великите души са под директната закрила на Божествената енергия. А онези, които не приемат Неговата директна връзка, също са ръководени от Него ЧРЕЗ илюзията. Така че във всяко отношение, при всяко положение, никога не си независим . Или следваш Неговия път директно или индиректно следваш насоката Му, действайки според своите желания или според погрешноразбраната си “независимост”. Но въпреки всичко ние не сме независими; ние сме пътници по Неговия Път. Но трябва да сме ЩАСТЛИВИ на този път! Щастие означава директна връзка, да се обърнем към Него с лицата си, да Му покажем вярата си. “Всеки следва моя път.” По-нататък в 15 глава Той казва: “ Аз ще хвърля в демонични утроби онези, които имат лоши намерения.” Всъщност това е одобрено от Кришна, не извършено от Него. Той удовлетворява желанията ти! Искаш да си лош? Добре – ето това е място, подходящо за това. Но той удовлетворява НАШИТЕ желания. Например в лудницата има една гумена стая. Там можеш да правиш каквото си искаш. Обаче си ограничен. Пак не си независим; ИЗГЛЕЖДА че можеш да правиш всичко – да скачаш, сякаш си напълно свободен, да правиш каквото и както ти харесва... Но всъщност си в клетката. Така и ние си мислим: Независим съм! Мога да правя това, мога да правя онова! А Кришна като търпелив баща ни оставя да го правим. Искаш да пипнеш огъня? Добре, ще разбереш... Във всяко отношение не сме независими от Него. Но тази криворазбрана независимост означава недиректното ръководство. Кришна учи и онези, които са срещу Него. Чрез страданията в живота, чрез раждането, старостта, болестите и смъртта – това е процес на обучение. Много е трудно! Толкова много страдание има в това! Нека по-добре да страдаме за Кришна! Животът така или иначе е страдание – затова да страдаме за Кришна! Схванахте шегата, нали? Проблеми винаги има. По-добре да ги имаме във връзката си с Кришна, под защитата на Кришна. Ако ние сме отдадени, това също означава, че Кришна ще ни учи. Но показвайки Му желанието си да учим, Той няма да използва пръчката. Ако в един клас има много глупави ученици, за тях учителят ще трябва да използва пръчката. Това е дандата72 на санйасите.

72 жезълът, тоягата

92

Разбира се, това пак е шеговито обяснение, но смисълът е, че някои бхакти разказват, че в Индия има учители, които използват дандата си за да “инструктират” учениците. Случката е следната: група бхакти дошла с един хубав духовен учител с данда, влезли в храма и започнали да пеят бхаджан. И някой там правел глупости с караталите73 и тогава духовният учител го чукнал по главата с дандата... не го ударил, просто му дал знак. Така че ако сте вътре в кръга, Кришна не използва пръчката. Обаче майа те удря с пръчката – троши ти костите. Но можем да изразим доброто си желание: искам да науча! А това означава, че не си глупакът в класа; ти искаш да учиш! Ако все пак имаш дефекти и не си чак толкова умен, Кришна много търпеливо ти обяснява отново и отново... и отново... Но за онези, които са умни една дума е достатъчна. Но... дори пръчката на Кришна е сладка. Понякога ти се струва горчива, но все пак е сладка. Така че винаги си спомняйте този стих. В случай, че си помислите: “Аз следвам пътя на Кришна!”, веднага си спомнете и първата част: “според твоето отдаване...” И тогава веднага ще се сетим как да правим нещата по-добре. Каквото и да идва свише е милост. Хари Лила: И пръчката е безкрайно дълга. Нанда Кумар: Това е много важен момент: трябва да разберем, че всичко, което идва отгоре е сладко – и тогава целият живот става божествен. Въпрос: Аз исках да попитам... всички вървят по този път, но каква е позицията на всеки? Защото в един оркестър всеки свири на определен инструмент. Ако някой е роден да свири на цигулка, или пък има дарбата да пее, а вместо това свири на барабан – той действа под влияние на илюзията ли? Или търси пътя, по който да служи на Кришна? Гурудев: Много лесно е решението. Има си диригент. Той казва: ти ще пееш, ти ще свириш на барабаните, а ти на цигулка. Но в същото време, съгласен съм, че имаме много таланти, дадени от Бога. Всеки има нещо – но каквото и да имате – С Кришна то ще добие по-голям смисъл. Казано е: дори да имате грешки, ако имате отдаденост и преданост – те ще се превърнат в скъпоценни камъни. Кришна ще ги обърне, ще ги преоформи. Това, разбира се, не означава да трупаме още и още лоши качества! И да принуждаваме Кришна да ни пречиства. Но ако има нещо, което не можеш да разрешиш чрез собствените си усилия – не можеш да намериш как да оползотвориш талантите си, как да намериш своето място – Кришна може да разреши това в миг! Където свършват възможностите на човека – оттам започва да действа Богът. Това е и въпрос на отдаване. Понякога служенето исисква от нас много специални неща, които никога преди това не сме правили. Може изобщо да нямам глас, но трябва да водя киртан. Преди може никога да не съм стъпвал в кухнята, а трябва да бъда главния готвач в храма! Защото няма кой друг да свърши това служене. Кришна казва: Моят бхакта може всичко да свърши! Ако имате отдаденост – Кришна ще ви даде способността! ТОВА е тайната на Бхакти! Бхакти има много тайни, но това е една от тях. Ако имате отдаденост, Кришна ще ви осигури ВСИЧКО, от което се нуждаете за да извършите това служене. Ще ви даде дори и таланти! Така че нашата част е отдаването. Кришна ще ви даде силата. Кришна ще ви даде РАЗБИРАНЕТО “Дадхами буддхи йогам там” – “Аз ще им дам разбирането, чрез което да дойдат при Мен!” Нашата част е отдаването. Но не временното отдаване, а пълното. Да дадем най-доброто, на което сме способни – независимо дали ще пеем, дали ще бием барабаните или нещо друго...

73 малки медни цимбали

93

Животът в преданост

Животът в преданост е много специален. Много обикновен и в същото време много специален. Добавяме Кришна към дейностите си, към живота си – и нещата започват да се променят. Кришна е смятан за крадец. Когато оставите вратата отворена и крадецът се вмъкне – тогава той ще си свърши работата. Кришна бива считан за такъв крадец. Само оставете вратата на сърцето си мъничко открехната и Той ще си провре крака вътре. Като търговските агенти. Изхвърлиш го през вратата, той влиза през прозореца. Трябва да оставим малко местенце в живота си за Бога и тогава ще видите как това променя цялата структура. Много хора си мислят: ето, живея си своя обикновен живот, а малко от времето си ще отдавам на Бога, на молитви...Но започнеш ли да повтаряш Харе Кришна Махамантра, първо си мислиш: по няколко минути дневно... това ще бъдат минутите ми за среща с Кришна съзнание през деня! Но след това ще откриеш, че си ЗАГУБЕН всред океан от милост... Така че ако оставите вратата си само мъничко открехната, Кришна ще влезе в сърцето и в живота ви; а сърцето е смятано за лотосово цвете. Това е символ на чистотата. Нашето сърце трябва да е достатъчно чисто, че да поканим Върховния. И в същото време този лотосов цвят е като трон. А ако поканите най-добрият приятел, най-уважаваният гост, ще му предложите и най-доброто място. Нашето тяло е храм. И най-доброто място в този храм е сърцето. Затова окрасете сърцата си с най-добрите си чувства, с най-красивите си желания, с цветята на отдадените от вас молитви – и поканете Кришна да заеме това място. И ако поканим гостенин, опитваме се да го зарадваме, нали? Украсяваме масата с цветя, почистваме навсякъде, приготвяме любимите му ястия, опитваме се по всеки възможен начин да му служим. Има прекрасна песен, описваща същото за Кришна. “Моля те, винаги остани в храма на моето сърце! Ще ти предлагам Арати с капки сълзи от очите си – както предлагаме вода на Кришна – и със светлината на моето виждане – защото предлагаме и огън на Кришна.” Това е начинът – ако поканите някого – служете му! А Кришна е готов да приеме такова сърце. При две условия. Има два елемента, които трябва да бъдат изчистени и изхвърлени от сърцата ни. Това са желанието за материална полза – карма; и гйана – сухото знание. Те са като две вещици! А на Кришна не му харесва място, където обитават две вещици. Така че първо изгонете вещиците и след това Кришна може да заеме сърцето ви. А как да изхвърлим вещиците? Карма и Гйана? С преданост. Делата в преданост ще ви помогнат. Понякога хората смятат – ако говорим за духовен живот, значи да не правим нищо, да станем пасивни. Но всъщност Шрила Прабхупад дава много хубаво определение за духовните дейности. Той казва, че Бхакти Йога не е пасивна медитация, а активно, изпълнено с преданост и любов служене. Така че ако поканите някого – естествено ще му служите! Ако поканим Бог да се погрижи за живота ни, следващата стъпка е да направим нещо като служене. За да покажем, че сме сериозни в това. Че нашите думи не са просто ей така провикнати към Витоша. Така че никой да не дойде. Не, ние каним Него лично! И след тази покана идва служенето. Кое е най-доброто служене? Мисля, че обсъждахме това. И стигнахме до заключението, че Святото Име е най-доброто служене, най-добрата медитация. Казва се, че има три основни източника на напредък: Святото Име, медитацията и служенето. Ако извършваме тези трите, определено ще постигнем дадено ниво на осъзнаване. Добре, пускаме Кришна да влезе в сърцето ни. Но в сърцата ни има и други неща. Толкова много неща! Идеи, материални желания...това, онова... Не знам как е при вас, но с мен е така! Но Кришна бива наричан император. И в лотоса на сърцето ти Той иска да е сам! Той иска в сърцето ти да е САМО Той. А е доста способен – така че може и да го направи! Ти само остави вратата отворена... Има едно извинение за това – да имаме освен Кришна някой в сърцето си. Ако поканиме и компанията му. Защото сме чули, че Кришна никога не е сам. Дори нашите учители казват, че Кришна не е хубав, когато е сам. Защото той винаги е придружаван от Радха; така че поне

94

двама трябва да има в сърцето ти. Радха-Кришна. Шри Кришна – това значи Радха-Кришна. А ако имате по-голямо сърце, тогава можете да поканите и повече хора. Защото да имаш един гостенин е добре. Обаче да имаш много гости... е МНОГО добре! Много по-добре, отколкото да имаш само един гост. Така че ако поканите в сърцето си и преданите, семейството на Кришна – рано или късно ще откриете, че няма повече останало място. Но ако извисите още повече виждането си, тогава ще видите, че ВСИЧКИ принадлежат на Кришна. На Бога – Всевишния. Независимо от вярата, от религията, от възрастта или националността, без значение от отличителните знаци, които всички ние носим – всички ние търсим красота и любов. Красота и любов – това е Бхакти Йога, Кришна съзнание. В този смисъл всички принадлежат на семейството на Кришна. Всички вие! Моля ви, приемете и мен в това семейство! Това е сърцето на отдадения. Какви са двата вида предани сърца? Мед с масло и течен нектар! Изпитайте сърцето си. Какви качества намирате там? Гняв, похот, желание, лоши намерения, безверие... може би това е течно, но не е нектар! Може да е течна отрова. Затова първо изпразнете чашата на сърцето си. За да получите пълната милост. И тогава божествените качества на един предан ще могат да се проявят в сърцето ви: чувстване, разбиране, поетична натура, артистични чувства, красота, познание, безкористност, настроение на служене... как искате да видите Кришна? Не е възможно с очите. Не можете да Го чуете чрез материалните си уши. Не, това не са средставата. Но веднага щом в сърцето ви се събуди желанието за служене, Кришна ще може да се РАЗКРИЕ. Чрез материалните сетива е невъзможно да видим Кришна. Но веднага щом сърцето бъде разтопено от желанието за служене – Той се разкрива. И това желание за служене всъщност е природата на човешкото същество. Толкова много служене отдаваме. Понякога служим под принуда, заради някаква сила или поради липса на свобода, но основно служим от любов и привързаност. Когато служите насила не сте щастливи. Но когато служите с любов – това прави не само другите щастливи, но и вас. Да даваш е по-добре. Понякога бхактите научават: винаги да даваме, никога да не приемаме нищо и понякога стигат до крайност. Отхвърлят дори това, което им е предложено с любов. Разбира се трябва да сме много внимателни, много деликатни когато предлагаме някакво служене. Да грабваме всяка възможност – защото бхактите не са готови да се оставят да им бъде служено, не позволяват. Но ако сте достатъчно хитър, можете да си намерите някакво служене. И за да избегнем крайностите и да практикуваме преданост, трябва да се научим също и как да приемаме, как да получаваме. Защото Рупа Госвами казва: “Даване и получаване. СПОДЕЛЯНЕ , споделяне с другите.”Даване на подаръци; и получаване на подаръци. Това също е изкуство – да даваш подаръци е много хубаво и много висше изкуство. Да откриеш вкусът на другия, това да не е само формалност. Така че понякога даването изисква усилия. Но да ПОЛУЧАВАШ – това е друго изкуство. Понякога да получаваш е по-трудно, отколкото да даваш. Особено когато... бхактите се опитват да ти служат отвъд твоите възможности за приемане. Тогава идва отношението на служене. Да приемеш нещо, когато е лесно да приемеш или от което се нуждаеш – това е лесно. Но когато наистина нямаш нужда от него, по-скоро е товар – но все пак да го приемеш, за да участваш в тази много красива обмяна между хората – даване и получаване – това е служене! И чрез това служене – поемейки товара на това да получаваш, толкова лесно можеш да направиш другия щастлив! “Да! Той си взе още едно парченце! “ Такова блаженство е когато изпитаме това! И аз съм сигурен, че Кришна изпитва същото. “Ето още един, който приема Моето име”. Ако ние Го приемем, можем да Го направим по-щастлив. Да получим предложеното от Него, поканата: “Ела при Мен!” Така че даване и получаване – това е дна много красива практика в предания живот. Даване на подаръци и приемане на подаръци. Разбира се, никога не трябва да започваме да колекционираме подаръци. Това винаги трябва да бъде като един поток. Като Шрила Прабхупад например. Много от неговите ученици са се опитвали да му служат с най-доброто. Понякога и с някои доста ценни неща. Да приемеш понякога някакъв пръстен или ръчен часовник... или нещо такова скъпо – всъщност това не е според санйаския начин на

95

живот. Или да приемеш един висок трон. Това не е идеалът на отдадения. Ако попитате един обикновен човек: къде искаш да седнеш? Много често ще каже: “най-отпред”или “най-горе”. Но ако попитате един отдаден на Бога: къде искаш да седнеш? “Някъде на задния ред, в ъгъла ако има място...” Но за да зарадва своите учиеници, Шрила Прабхупад е приемал. Много пъти е приемал и на следващия ден го раздавал на някой друг. Така че даването и получаването – това е изкуството на предаността. Но не трябва да споделяме само материалните си неща. Защото следващата практика според Рупа Госвами е разкриването на сърцето. “Гухйа” означава “тайна” – открий сърцето си, открий ума си – и питай. По този начин ние не обменяме само материални неща, но обменяме и мисли. Сигурен съм, че сте изпитвали това – когато нещо ви тежи на сърцето и няма на кого да го кажете, то става по-тежко и по-тежко. Но ако има някой, с когото да го СПОДЕЛИТЕ се чувствате облегчен. Така че ако споделяте с другите – ще бъдете освободени от товарите си. Но ако споделяте щастието си – то ще се увеличи. Много хора имат лошата практика да споделят страданията си, лошите новини, но много трудно споделят щастието, позитивната страна. Нека споделяме чувствата, нека споделяме възгледите си! И всъщност тези питания са много важни в духовния растеж. Затова можем да кажем: в духовния живот НЯМА табута. Можеш да питаш за ВСИЧКО. Ако имаш правилното отношение. Това е право на ученика – да пита, да открива сърцето си. “Питай и получавай наставления”. Това е втората практика. И след това: “Получаване на духовна храна и раздаване на духовна храна”. Получаване и сервиране. Казано е, че дори и бизнес делата могат да бъдат добре уредени на масата. Когато стомахът е пълен или поне малко укротен всеки се усмихва. Затова ако някой влезе във вайшнавски храм или ашрам има правила, които трябва да бъдат следвани. Винаги идвай в храма с празен стомах! Защото определено ще ти дадат нещо да хапнеш. Защо? Първо за да те приемат като скъп гост. Второ защото когато идваш от външния свят, вибриращ с какво ли не, просто за да влезеш в друга атмосфера хубаво е да поседнеш, да си починеш и да хапнеш. Но истинският ефект на прасадама, на предложената на Бога храна не са само тези практически страни, но духовното израстване. И така, приемането и получаването на духовна храна е също духовна ПРАКТИКА. Не знам как е тук, но в повечето семейства хората нямат възможност да се хранят заедно. Може би само веднъж седмично. Защото животът е толкова забързан, толкова зает. Храненето заедно оформя общността. Затова ако го правим като духовна практика, ако приемаме предложена храна в компанията на отдадени на Бога – тогава наистина ще бъде удовлетворяващо. Ако си сам и се храниш, дори ако това е прасадам – все пак нивото на удовлетвореност е различно. Разбира се това е една много интимна практика – да приемаш храна от някого, но ако някога сте опитвали храна в щастливата и свята компания на бхакти, ще разберете за какво говоря. Това са основните практики на споделяне на чувствата на преданост: давайте подаръци и получавайте подаръци; споделяйте своите мисли и реализации и получавайте напътствия; давайте прасадам на другите и приемайте прасадам. Сложен процес ли е животът в преданост? Много е прост. Просто добавете Кришна в живота си.

Правилата

Какво означава за вас това, че Кришна е Върховният Бог? Колко готовност имате да му предложите нещо? Понякога сме толкова готови да се самозалъгваме дори по духовния път. Въпрос на Дамодар: Защо след като съм получил много съвети, въпреки всичко аз не се отказвам от материалните си привързаности? Не обичах да си уча уроците, когато ходех на училище. Единствено страхът ме караше да уча. Гурудев: Това е нашата наклонност да се залъгваме. Много хора започват духовния си живот от страх. Искаме да купим спасението си. Не се опитвай да се криеш! Покажи себе си! Трябва да останем голи пред Кришна. Нищо не трябва да крием. Нямам предвид да му

96

предложим всичките си грехове. Но Той ги знае – какъв е смисълът да се крием?! В личното израстване на нашия характер е много важно да разберем: “Аз съм такъв. Това са моите качества, това са моите недостатъци. Но моля те, Кришна, приеми ме, защото най-много искам да се приближа до Теб!” Тогава това е искрено. Единствено честният подход помага. Грях е да се използва висшия потенциал за низши цели. Единствената цел на човешкия живот е да се расте духовно. Да покажеш себе си, а не да се криеш зад теоретичната представа за преданоотдаден, зад своя Гуру, зад Прабхупад, зад писанията: “те така казват”... Но ТИ какво казваш? ТИ какво правиш? Ти не се показваш, а се криеш зад гърба на Прабхупад; използваш своя Гуру за защита, за да скриеш своята неспособност! Цитираш Гуру, а не живееш спрямо принципите му! Това е измама! Ако си прекалено ограничен от правилата и регулациите – забравяш да бъдеш човек! Ще ви дам един лош пример: веднъж на една лекция (не беше в нашата компания) едно малко детенце заспа. Майката съответно се опита да го покрие с шала на съседната жена, но тя си го издърпа обратно и каза: “Как се осмеляваш да покриваш с моя шал своето дете?” Защото по принцип се счита, че децата са нечисти... Благодаря, не желая да следвам такива принципи! Защото това НЕ Е човешко. Човешко означава – да се грижиш. Кое е по-висш принцип – да се грижиш или да спазваш правилата за чистота?! Как може една ЖЕНА да критикува една майка, че се е погрижила за бебето си?! Това не е за вярване! И тези хора се смятат за духовни! Мисля, че Кришна е плачел тогава! Кое е по-близо до духовната идентичност – да си голям брамин или да си смирен слуга? Да спазваш правилата и регулациите перфектно, а около теб хората да умират. Що за духовен живот е това? Има нещо отвъд правилата, регулациите и истината – това е милостта! Всички велики религиозни водачи са проповядвали за отхвърлянето на ограниченията. Исус не е проповядвал на основата на правила и регулации, а на основата на любовта и милостта. Бог Чайтанйа също не е препоръчвал строгите Ведически правила, а е подбуждал просто да поканим Кришна в живота си. Това също е милост. Шрила Шридхара Махарадж също е казал: “Аз не създавам форми – аз руша форми!” Разбира се, в началото трябва да следваме формите. Нека оставим задачата за разрушаването им на великите души. Елементарните правила служат единствено за да се контролират низшите нива на нашата природа. Това е и елементарната философия – Вайди Бхакти. По висшата философия е тази, която разкрива връзката с Кришна – Раса Татва. Въпрос на Бхакти Шакти: Чувала съм, че едно от правилата е да не се плаче пред муртите, а аз си спомням един възрастен мъж във Вриндавана, който непрекъснато плачеше. Плачеше през цялото време, по цял ден – десет дена. Никога не съм го виждала да не плаче. Гурудев: Мисля, че е бил бенгалец. Защото бенгалците са много нежни в сърцата си. Аз съм виждал едно бенгалско момче, което извършваше пуджа в храма Радха-Мадхана-Мохана ... нямаше някой да го гледа – само той и муртито; и когато предлагаше цветята и ароматните пръчици, сълзи се стичаха от очите му. Трябва да уважаваме чувствата на другите. А ако един мъж пролива сълзи, значи има нещо много висше, нещо много сериозно в сърцето му... Има най-малко 32 правила какво не бива да се прави в храма или пред муртите. Но в повечето случаи хората плачат за себе си: толкова съм тъжен, толкова съм щастлив! Но ако можеш да плачеш за Кришна... това е нещо различно. Защото Кришна много се радва ако спазваш правилата, за да го направиш щастлив, но – само между нас двамата казано – Той е много по-щастлив ако пренебрегнеш накои от правилата за Неговото щастие. Но само за Него! Също както гопите – те са най-добрият пример за това нещо. Веднъж Кришна бил болен. Само си представете: БОГ – болен! Най-съвършеният – ограничен! Боляла Го глава. Той страдал – или поне показвал, че страда. По това време Той бил в Дварака като цар, с много палати, съпруги и слуги – много величествен...Но страдал самичък и тогава дошъл Нарада Муни. Той веднага забелязал: “Моят Бог страда! Мога ли да ти помогна?” “Знаеш ли, в божествената Айурведа74 има само един лек – прахът от нозете на Моите преданоотдадени.” “О, това ще е трудно – казал Нарада Муни – но ще опитам” и той започнал със съпругите на

74 лечителската наука

97

Кришна, великите царици: “Аз знам, че вие сте много предани на Кришна, но Той има ужасно главоболие.” Когато цариците чули това, те просто замръзнали; сърцата им се разбили – не могли да помръднат. Само с полуглас успели да попитат: “Няма ли някакъв лек?” Нарада казал: “Има, има! Кришна иска праха от краката ви.” Тогава и полу-гласът им изчезнал: “...Не! Невъзможно! Не можем да го дадем. Невъзможно!” И така, независимо, че Кришна имал доста палати и доста царици, Нарада бил разочарован на всяко едно място. Но той си казал: “Не мога с празни ръце да се върна при Кришна, не мога да се върна без прах!” Така че накрая стигнал до Враджа Вриндавана. Срещнал няколко гопи, които били много щастливи да го видят, защото те знаят, че Нарада Муни е като вестоносец: “Нарададжи! Ти сигурно идваш от нашия Бог! Кажи, какво става с Него?” “Имам сериозен проблем” – казал той с въздишка. “Какво има? Можем ли да ти помогнем?” ”Не само аз – Кришна страда”. Можете да си предствите чувствата на гопите. Те били готови да дадат ВСИЧКО за Кришна, за да го направят щастлив, а сега чули, че Той страда... Сърцата им били разбити; едва могли да попитат Нарада каква е причината. “Много лошо главоболие, но има един лек...” – това била нова надежда за гопите: “Има лек?!” Със свито сърце, безнадеждно Нарада казал: “Може би прахът от вашите нозе може да Му помогне...” И гопите веднага започнали да събират и да му дават: “Взимай! Взимай!” Нарада бил шокиран: “Ама вие знаете ли какво ще ви се случи за това – да дадете прах от краката си върху главата на Върховния Бог?” “Да, да! Вечен ад! Но ако това ще направи Кришна щастлив и ще облегчи страданието му – ние сме готови да отидем там!” По този начин главоболието на Кришна изчезнало; и вярвам, не сте прочели някъде, че гопите след това отишли в ада! Така че първо трябва да научим какви са правилата. Второ – трябва да ги спазваме. И трето – трябва да сме толкова чисти, че да разберем кога и как можем да се справяме с тях – моля ви се, не съм казал да се нарушават! Значи – Кришна е много щастлив, ако следваш правилата и регулациите, но е стотици и хиляди пъти по-щастлив, ако предаността победи!

Божествените чувства

Каква е разликата между дълбоката вглъбена медитация и веселото настроение? Не особено голяма. Същността трябва да е същата. Това, което е в живота, трябва да присъства и в духовния ни процес. Има моменти, когато наистина се наслаждаваме на садху-сангха, на радостното общуване с бхактите, а има и моменти, когато се наслаждаваме на дълбоки чувства в раздяла. Но трябва да има една постоянна основа в нашето духовно съществуване. Тогава наистина ставаме йоги. В щастие или нещастие, в ден или в нощ, заедно или сами – ние можем да усещаме присъствието на Върховния Бог; това можем да научаваме все повече и повече изучавайки духовния процес. Всички ние се опитваме да практикуваме Йога на себеотдаването, връзката между нас и Бог и чувствата, привличането е най-силното въже, което някога можем да имаме. И ако веднъж влезеш в такава любовна връзка, излизане няма. Нито пък се налага да търсим пътят навън; трябва да търсим навътре все по-дълбоко и по-дълбоко. Когато хората са преизпълнени с емоции, те се обръщат към някакво изкуство като пеене, танцуване, или просто създаване или изразяване на нещо. Така че това е едно много основно изразно средство на хората. И ако ние използваме това основно изразяване в търсене на връзка с Бог, то това е всъщност съвършеното решение. Имали ли сте чувсвото, че думите не достигат, за да изразят вашите чувсва? Тогава е толкова лесно да се каже нещо с мислите, или с една песен...Това, което не можело да се разкаже с думи, се разкрива с емоциите. Но ние сме културни хора, на нас ни е казано да не разкриваме емоциите си и също така ние имаме доста разочарования. Така че сме свикнали да се контролираме, което може да бъде разбрано, но в духовните теми идеята не е да се контролираме. Един случай ми идва на ум –

98

имахме летен лагер някъде в гората. И около лагерният огън дискутирахме въпроси за Йога - за контрола над сетивата, за контрол на ума и след това започнахме луд бхаджан и киртан. Така че как да разберем коя е истинската йога? Когато си много тих в медитацията или когато дадеш на твоите духовни чувства да се разкрият? Имали ли сте това впечатление, че когато започнете с това “Кришна Кришна” всеки ви смята за луди? Няма значение, продължавайте! За хората е много трудно да разберат каква е тази сила, която ви кара да промените живота си толкова бързо. Всъщност, това е едно от доказателствата за разрухата, която цари в Калиюга. Преди, а и до ден днешен в Индия ако не си религиозен, това се счита за лошо име. Но тук ако кажеш: ”Аз вярвам в Бога” – те гледат странно. Такава стара идея! Трябва да ъпдейтваш версията си. Ако пък речеш да кажеш “Аз обожавам Кришна” – директно ти затварят вратата и казват: “Ей, това е секта!” Но не се страхувайте. Преди 2000 години са убивали първите християни. Давали са ги на тигрите и лъвовете. Тези времена ги няма. Сега само ти казват, че си глупак. Няма проблем, приемаме го. Да, ние сме глупаци, ние сме луди за любовта на Кришна! Ние търсим божествена лудост – девйо мада. Когато загубите външното си съзнание. Само “Кришна! Кришна!” Когато си влюбен, нормалното състояние на съзнанието просто го няма. Луд си. Такава божествена лудост се е проявявала в живота на Махапрабху. Учените и съседите се оплаквали, че Нимай75 се е побъркал и се опитвали да го лекуват. Те го потапяли във “Вишну масло” за да го охладят. Тогава Шриваса Тхакур отишъл да го види и Майка Шачи му се оплакала: “Виж колко е зле той...” А Шривас казал на Шачи деви: “Това, което има Нимай – аз го искам! Твоето момче има Кришнапрема! Аз също искам капка от нея!” Нимай казал на Шривас: “Ако и ти беше казал, че съм луд, щях да изтичам към Ганг и да свърша с живота си! Тогава щях да разбера, че тук няма никой, който да приеме онова, което идвам да дам!” Това се нарича божествена лудост – когато не можеш да контролираш себе си. Махапрабху танцувал всяка вечер, проявявайки признаци на екстаз – сълзи и чувство на опустошение. Опустошението е като да си умрял. То е описано в “Бхакти Расамрита Синдху” като комбинация от щастие и страдание, което става всеобхватно при липсата на каквито и да било усещания. Когато тези симптоми се проявят в тялото, това се нарича пралайа – унищожение, опустошение. Майка Шачи плачела и викала “Уви!”, когато виждала как Махапрабху пада на земята безчувствен и се молела на Вишну: “Скъпи Боже, моля те, дай ми всичките благословии, за каквото и добро да съм направила през предишните си животи; моля те, когато Нимай пада на земята да не усеща никаква болка!” Тя усещала щастие, страх и смирение. Така че не само Махапрабху изпитвал различни екстази, но и всички около Него, които изпълнявали различни роли. Вие също можете да изпитате екстаз, изпълнявайки своето служене. Добре е ако на първо време не показвате на хората своята божествена лудост. По-скоро отначало ги впечатлете със смирението си, със симпатията, знанието си или добрия си пример. А в по-интимен кръг можете да покажете и чувствата си. В нашата линия никой не е правил шоу с екстатични симптоми. Понякога Махапрабху е бил буквално заливан от божествени чувства на раздяла с Бога, но дори по това време Той се опитвал да контролира себе си! Ние не търсим повърхностните симптоми на екстаза. Но се опитваме да повтаряме святите имена искрено и дълбоко – защото това размеква сърцата. Има една история в известната новела на Бхактивинода Тхакур “Джайва Дхарма” (Дългът на хората), за един млад практикуващ Бхакти Йога, който много се интересувал какво е постигнал до момента. Затова се обърнал към някои по-възрастни бхакти и ги попитал: “Моля ви, кажете ми докъде съм достигнал в Бхакти, на какво ниво съм?” “Добре, синко, но кажи ни как се чувстваш докато мантруваш, кажи ни нещо за себе си...” Той казал: “Понякога ми е много трудно да видя муртите на олтара, защото когато и да вляза в храма, сълзите просто препълват очите ми. А когато започвам да мантрувам на своята броеница, ръцете ми така треперят, че ми е много трудно да продължа... Дори понякога като си

75 името на Чайтанйа Махапрабху преди да приеме санйас

99

помисля за Кришна – припадам!” Тогава възрастните хора му казали: “Браво, мойто момче, направил си първите стъпки.” От това можем да разберем, че ние не си падаме много по припадането и по леенето на сълзи; нас по-скоро ни интересува служенето на другите. Въпрос на Югала Кишора: Описват се симптомите: настръхването на косите, плачът и т.н. Възможно ли е тези симптоми да са с материален характер? Гурудев: Да! Югала Кишора: Обектът пак е Кришна... Гурудев: Но са показани като шоу, така ли? Югала Кишора: Не...може да са искрено изживяване, но въпреки това да имат материален характер? Гурудев: Да, възможно е. Възможно е. Има много хора, които могат да проявят различни симптоми на екстаз, но бхаава, духовната емоционална страна, не е стабилна. Понякога те плачат за Кришна, после се прибират вкъщи и готвят месо. Липства “стхай бхаава” – постоянство на бхаавата. ТОВА е истинското нещо. Има различни нива на издигане на съзнанието. Първото е шравана-даша – а именно процеса на слушането, а второто е запомнянето, паметта – т.е. ти можеш да си спомниш това, което си чул преди. През по-голямата част от времето ние не си спомняме; понякога си спомняме. Защото илюзията перфектно си върши работата – да ни накара да забравиме за Кришна; но понякога достига лъч светлина и ни кара да си спомним. Напомня ни. Следващата степен е когато обикновено си спомняш, но понякога забравяш. Това вече е от другата страна, но все още не е съвършенство. Все още нещо липства. И следващата степен е когато твоето помнене, мисленето ти е стабилизирано, неотклонно, постоянно. А после идват и по-висши нива в нашата медитация. Така че най-напред е слушането, след това паметта, а след това фиксираната памет. И по-нататъка идва екстаза, за който говорим. Какво значи екстаз? Хари Лила: Свръхсетивност. Гурудев: Нещо такова. Хари Лила: ... Просто анализирах корените... Гурудев: Да, правилно.... Да стъпиш извън. ОТВЪД себе си. Но не от страст, а от божествено блаженство! Отвъд своите огрничения – тяло, ум... отвъд това. Да ги престъпиш – това е екстаз. Това е, може да се каже, ненормално състояние. Защото в нормалното състояние липства екстаз, нали? Понякога имаме усещането: чувствата ми просто се отварят, имам по-широко виждане, сега разбрах НЕЩО – това носи много интересно, възвишено усещане. Но в повечето случаи ние се връщаме от това състояние на съзнанието. Но веднъж добили истинското самадхи – или екстаз – няма връщане. Разбира се това не означава, че ставаш лунатик! Рам Виджай: За нещастие... Гурудев: Е... на по-висши нива можем да говорим за това... но в практически смисъл веднъж добил по-висшето духовно ниво, можеш да се връщаш на нормалното – така да го наречем – ниво и да си изпълняваш задълженията С по-висше съзнание. Божествената лудост е нещо много висше. И много рядко. Много рядко. Тя съществува, но е много висша и много рядка. Кой е най-добрият пример за нея? Бхакти Шакти: Чайтанйа Махапрабху! Гурудев: Добре! Та значи, тя е ТОЛКОВА рядка. Амбика: Но как можем да хармонизираме добре тези състояния на екстаз и откровение с нормалния си живот? Така че да не дойдем в ситуация на дисбаланс, когато няма да можем да проявим това, което сме получили – духовните си реализации в материалния свят, тъй като ще бъдем в екстаз? Гурудев: Аз препоръчвам повтарянето на Махамантрата; защото когато сме в нужда от екстаз – тя ще ни го даде, но когато ИМАШ екстаз – тя ще те успокои. Хари Лила: Защо? Гурудев: “Защо, защо?” Рам Виджай: За да не ти прегаря реотана. Гурудев: Всъщност нашата цел не е да проявяваме екстатични симптоми. Защото това е нещо много лично, нали? В нашата Сампрадайа, Махапрабху е бил последният, който е

100

показал симптоми на екстаз. Но дори той се е контролирал, за да не обърка околните. Така че дори и да имате някакви екстатични чувства – скрийте ги ДЪЛБОКО. Това е много лично нещо. Въпрос на Бхакти Шакти: Защо съществуват тези симптоми на екстаз? Гурудев: Не трябва да го правиш явно. Но в дълбоките си молитви можеш да припадаш. Всъщност тези симптоми са висше проявление на божествената любов. Можете да си представите какво би било ако сте влюбен в Кришна. Как бихте издържали отсъствието му, без да треперите? Или как бихте понесли неговото присъствие без да леете сълзи? Но тези чувства трябва да са искрени. Отново се връщаме на въпроса – недейте да подражавате. Ако не разбирате нещо – по-добре му отдайте уважение отдалеч. Защото не знаем какво е в сърцето на другия човек – така че не трябва да се подиграваме на практиките на хората, колкото и старнни да ни изглеждат. Защото това, което е естествено за един чист преданоотдаден, може да бъде смъртоносно за нас. В “Чайтанйа Чаритамрита” се разказва, как Махапрабху прочел известния стих на Мадавендра Пури, “който като луната простира светлината си над целия свят. Чрез продължително триене, миризмата на сандаловото дърво от Малая се увеличава. По подобен начин, когато се разсъждава върху този стих, неговото значение се увеличава. Всъщност той бил изречен от самата Шримати Радхарани и само по Нейна милост се проявил на устата на Мадавендра пури. Той го повтарял отново и отново в края на своето съществуване и така постигнал най-висшата цел на живота: “О мой Боже, о милостиви господарю, о господарю на Матхура! Кога ще те видя отново?! Защото като не те виждам, измъченото ми сърце е нестабилно. О, мой най-любими! Какво да сторя сега?!” И тъй – това е стихът-ключ за постигането на окончателната цел на живота. “Рецитирайки този стих, Чайтанйа Махапрабху незабавно паднал в екстаз на земята. Плачейки, той станал отново и започнал да тича насам-натам , понякога смеейки се, понякога плачейки, понякога танцувайки и пеейки. Той не можел да произнесе целия стих, а само повтарял: “Аи дина! Аи дина!” Този стих открил вратата на екстатичната любов.” В Кришна теизма има дълбоко вкоренено разбиране за единство между единението с Бога и раздялата с Него. Болката от раздялата може да влезе в сърцето много по-дълбоко отколкото щастието от единението. Затова, за да получим по-дълбоко впечатление, ние се опитваме да подходим към Кришна в това настроение на ряздяла. Колкото е по-голямо желанието, толкова по-голямо е удовлетворението. Ако няма нужда от нещо, то няма ценност. Чаша вода е обикновена. Но в зависимост от нейната нужда, ценността й ще расте. Когато необходимостта е голяма, тогава можеш да оцениш и най-простото нещо. А необходимостта означава раздяла. Раздялата играе най-важната роля както в Навадвип, така и във Вриндавана. Въпрос: Кажете нещо повече за раздялата и единението на физическо и духовно ниво. Гурудев: Има два основни подхода към Бога: самбхога – когато искаш да се наслаждаваш на единението; и випраламба – когато оценяваш раздялата. Но всъщност единението и раздялата не са толкова далече едно от друго. Защото е казано, че тялото е като едно дърво и на един клон стоят две птички. Едната от тях яде плодовете на дървото – понякога те са сладки, понякога са горчиви, а понякога смесени. Другата птица не яде от плодовете – само наблюдава. Тези две птици са душата и свръхдушата, ние самите – като атма, джива – и Богът, който е много близо до нас. Така че съществува вечно единение. Но ако съзнанието ни не е в правилното настроение – тогава има вечна раздяла. В крайна сметка НИЩО не е отделно от Кришна. В “Бхагавад Гита” Той казва: “Всеки следва Моя път.” Това означава, че никой не е независим. В зависимост от степента на себеотдаване ще разберем повече или по-малко от Бога. Окончателната основа е единението. Но поради илюзията ние се разделяме с Него. Има обаче голяма разлика между материалната раздяла и духовната раздяла. Материална раздяла означава, че си Го забравил – това е загуба на памет. Духовната раздяла не означава, че си си загубил паметта – напротив, тя е много жива и те води много близо до Бога.

101

Философията на Махапрабху не е едностранна. Тя хармонизира двата аспекта единение и раздяла – бхеда и абхеда – които са еднакви и различни – едновременно и по невъобразим начин – ачинтйа. Това е Татва – истина, философия. Но според Раса раздялата и единението се подсилват едно-друго. Така че от гледна точка на Раса няма разлика. Моментите, в които не чувстваме стремежа да търсим Кришна са много тежки – като вид духовна суша. Какъв е лекът? Капчици милост. А откъде да ги получим? Чистите преданоотдадени са като пчелички – бръмчат около Кришна. Кришна е като най-красивото цвете, а чистите преданоотдадени се опитват да намерят нектара му. Знаете, пчеличките имат мустачки и нектарът полепва по мустачките им. И докато летят насам-натам, капчиците мед от мустачките им хвърчат. Трябва да стоим под този дъжд. Това е безграничен извор. Тази сухота духовно чувство ли е? Не! Ако можехме да страдаме за Кришна щяхме да сме щастливи! Един учител каза: “Животът е страдание – нека да страдаме за Кришна!” Веднъж една моя духовна сестра попита Гурудев76: “Каква е разликата между материалния и духовния свят, като и в двата има страдание? Гопите страдат толкова много, че скачат в реката да се удавят от мъка!” Той отговори, че докато материалното страдание ще свърши, духовното страдание край няма...Извинявайте, но това е много оптимистично! Това е не само философия – това е Раса, наслаждение! Срещата и раздялата винаги са в нашия живот. Понякога се срещаме физически, понякога сме разделени физически... но духовно трябва винаги да сме свързани. Защо виждам тъга по лицата ви?

Рупануга Сампрадайа

Хари Лила: Бих искала да коментираш философията на Чайтанйа Махапрабху Ачинтйа Бхеда Абхеда Таттва – невъобразимата едновременност на еднаквост и различие. Гурудев: Философия, философия... Знание, знание... ЧУВСТВА, ЧУВСТВА! Но това е много важна част от нашия живот, от разбирането ни – как да виждаме нещата, които ни обединяват и как да виждаме нещата, които правят цялата структура много сладостна. Казано е, че за любовта трябват субект и обект. Така ли е? Трябва да има две страни; ако има само една, дори да си пълен с любов, какво можеш да направиш с нея?! Няма с кого да я споделиш! Така че за да имаме любовна връзка трябва субект и обект. И всъщност за да имаме връзка трябва да имаме нещо общо и в същото време трябва да имаме нещо различно. Защо общо? Ако две неща са абсолютно различни и определено нямат какво да правят едно с друго – тогава е безполезно да говорим за каквато и да било връзка. Също така ако две неща са абсолютно напълно подобни, еднакви – отново не може да става въпрос за връзка. Тогава едното е същото като другото. Така че за да имаме връзка, трябва да има нещо общо, и нещо различно. Това е нашата философия. Еднакво и различно – и то в същото време. Това означава връзка. И цялото това нещо е невъобразимо. КАК така ние сме подобни на Кришна и КАК сме отделни, различни от Него! Първата идея на всеки му харесва: аз приличам на Бога. Половин час по-късно си казва: аз съм Бог! Просто изпуска една дума – “подобен”. “Аз съм подобен на Бога” – да, ти си! Но има едно нещо, в което не си подобен – Той е непоклатим, което означава, че винаги е прав, че никога не може да греши. Но ти не си такъв! Ние сме ограничени: нашето разбиране, нашата сила, нашата свобода са ограничени. Можем да допускаме грешки; ние не сме богове. Но все пак има подобие, има и разлика. Това ни дава възможността да практикуваме чувства на любов. И това е пресечната точка. Всъщност ние не искаме да отидем при Кришна, ние искаме да отидем при Бхакти. А където е Бхакти – там е и Кришна. Така че ти отиваш на мястото на обожание и Кришна също идва там. 76 Абхай Нарайан Махарадж

102

Но как да го направим? Следвайки добрия пример. Нашата линия, нашата духовна школа така да се каже, се нарича Рупануга; “рупа” означава форма, а “ануга” означава следване. Рупануга означава “следвай формите”. Ние имаме много формалности... много. Те ни помагат да пречистим съществуването си, да изразим своите чувства, помагат на медитацията ни, помагат на духовния ни прогрес. ВЪПРЕКИ ТОВА можем да кажем, че нашата линия е против формалностите! Какво искате? Формалностите? Или същината? Какво избирате?... Аз мисля, че трябва да изберем същността, нали? Но за да получим есенцията, трябва да следваме пътя. Затова Рупануга означава “следвай пътя, следвай формалния път”. Но всъщност нашата линия не е кръстена на формалностите, защото Рупа в този смисъл означава Рупа Госвами – светецът Рупа. Той е един от основните ни учители. Бил е пряк последовател на Чайтанйа Махапрабху и се нарича Шастра Гуру – Учителят на писанията, който ни учи чрез творбите си. Всъщност ние всички сме последователи на Рупа Госвами. По времето, когато Кришна е бил тук, Рупа Госвами е бил Рупа Манджари – изключително интимна прислужнища и приятелка на Радха и Кришна. Така че следвайки тази линия, може да се достигне до едно много интимно разбиране за Бог. Това формалност ли е? Или по-скоро е нещо по-близо до същината? Знаете. Шрила Шридхара Махарадж казва: “Аз не създавам форми, аз по-скоро руша форми!” Да, той е казал това, НО не бива да го имитираме! Когато стигнете на нивото на Шрила Шридхара Махарадж, можете да го кажете. Но до тогава – следвайте също и фомите! Но освен това думата “рупа” има и още едно значение. Рупа значи красота! Така че това не е само формалност – това е също и красота! Да следваме красотата! Да сме последователи на красотата – това не е ли красиво? Тази линия ни помага да станем поклонници на красотата, на върховната красота. А ние знаем определението за Кришна съзнание – красота и любов. Не е ли това красив процес? Нещо много естетично? Но също така и екстатично, доставящо висше удоволствие. И двете неща ги има. Истината трябва да е красива! А Абсолютната Истина трябва да е Абсолютно красива! НЕВЪОБРАЗИМО красива! Това е основната и най-висша черта на Кришна. Започнахме от подобността между човек и Бог – или по-точно между джива – душата – и висшата душа. И е казано, че по 50 качества сме еднакви с Бога. Която означава около 74 %. Така че в този смисъл хората са не само полубогове, но ¾ богове! След това някои личности като Шива имат 55 качества, което е още повече проценти. След това Вишну, Нарайан, има още 5, което прави 60. Това е почти върхът! И все пак Кришна има още 4 качества. Специалните качества на Кришна са Неговите Лила – забавления – те са толкова сладостни, толкова е лесно да се разбере, че Бог е всепривличащ; Той просто улавя сърцето ти чрез своите действия. Внимавайте, ако прочетете Кришна Бук, нектара просто изтича от тази книга. Така че бъдете внимателни! Това е Лила, Лила Мадхурйа – забавленията на Бога. След това е Гуна Мадхурйа... кой участва в Неговите забавления – Неговите отдадени; Кришна никога не е сам. Винаги е обграден от Свои любящи приятели, слуги, родители... Той никога не е сам; много предани, верни души има около Него. Това е голяма помощ за нас, защото те могат да ни помогнат също да се присъединим. Те могат да ни покажат пътя. После... Кришна има нещо много специално – Вену Мадхурйа, Неговата флейта, звукът от Неговата флейта. Какво е значението на звука от флейтата на Кришна? По този начин Той кани всички живи същества да се присъединят към Неговите забавления. ”Елате! Върнете се при Мен! Елате си у дома!” Това е поканата – затова е толкова важно за нас. И когато повтаряме различни мантри, особено Гайатри мантрата, това всъщност е звукът на флейтата. Но в крайна сметка, кое е най-важното качество на Кришна? Това е Неговата красота – Рупа Мадхурйа. Смятам че всички харесваме красивото. Последният път Хари Лила ме попита защо обичаме малките деца или малките животинки – защото са красиви! Не можем точно да го обясним, но някакси... те са хубави, красиви са; а ние сме поклонници на красотата, нали? Рупануга Сампрадайа. Но красотата на Кришна е безгранична. Това е удивително дори за самия Него. Веднъж... по времето на Кришна къщите изглеждали малко по-различно. Те не използвали мазилка, бетон и други такива, а изпозвали скъпоценни камъни. Колоните били полирани безподобно –

103

блестели като огледала. И не използвали електричество за да си осигурят светлина, но тези скъпоценни камъни били навсякъде и просто светели. И така, веднъж Кришна влязъл в една малка колиба. И приближавайки се към една колона видял някой да идва срещу Него. Той спрял и бил удивен! “Кой е толкова красив? Кой е този с толкова прекрасния облик! Никога до сега не съм го виждал!”... когато се срещнал със собственото си отражение, това било невъобразимо дори за самия Него. По това можем да разберем, че има някои черти, някои факти, които дори самият Бог не осъзнава. Красотата Му е твърде голяма дори за самия Него! Има само един човек, който може да оцени Неговата красота в нейната пълна форма и това е Радхарани. И така... след като ние сме последователи на красотата – Рупануга – тогава можем да се доближим до тази красота, до тази хармония и мир. Затова: красиво следвайте и обожавайте красотата и любовта! По този начин можем да разберем приликите и разликите между нас и Бога. Въпрос на Хари Лила: Мислех си за нещо, което се случва в живота на всички хора. Нали... не става въпрос за физическата болка, а за сърдечната. Понякога при раздяла, усещаме болка. И понякога тя е толкова силна, че е буквално физическа. А всъщност не е физическа, защото не се усеща от тялото! За мен ще бъде интересно да разбера дали това е болка на ума, дали е болка на душата? Ние си говорихме, че в духовния свят е проявено всичко, което го има и в материалния свят. .. Но защо се получава така, че тази болка е много по-силна от всяка друга болка? Въобще: какво е това? Гурудев: Защото ние искаме да открием същината, нали така? Искаме да имаме най-доброто от всичко. Затова и от болките трябва да вземеш най-голямата! Виждам нещо като неверие в очите ви... В същото време трябва да разберем, че тези чувства на раздяла, на духовно страдание са като нектарна лава. Нектарът е много сладък – не можеш да се откажеш от него! Но лавата изгаря непоносимо! Така ли е? Истинското нещо е винаги много дълбоко. Много изискващо; то не е лесно. Така че ако искаш да имаш нещо голямо, трябва да поемеш и риска. Разбира се, не искам някой да се почувства тъжен или отблъснат. Защото ако можехме да разберем дори една капка от страданието на гопите – просто бихме се УДАВИЛИ в океан от нектар! Такава е природата на божествените неща: еднаква и различна в същото време – необяснима, неразбираема... Хари Лила: Аз си мислех за същото нещо и по някакъв начин си го обясних - не знам дали съм права... Че тази болка е проява на разкъсването на душата от илюзията. Защото всякакъв вид раздяла... когато си на духовен път...болката идва, когато се разделяш с нещо материално, нещо извън теб. В същото време, когато това се е случвало с мен, действително има някакво... странно, особено удоволствие, мазохистично. Мазохистично, подчертавам! И това е плашещо. Гурудев: Ами... В “Чайтанйа Чаритамрита” е казано, че божествената любов се движи по зигзагообразен начин. Но в божествената любов няма причина за страх! Просто се опитайте да медитирате върху тази тема дълбоко. Това е просто изречение, но ако го разберете и ако можете наистина да живеете според него – това би ви помогнало много. Като едно дете, което е много щастливо в скута на майка си. Няма страх! Защото е обградено с любов. А Кришна те взима на дланта си... И когато положиш бузата си в дланта на Бога – възможно ли е да получиш шамар? Не, Той е твърде близо! Невъзможно е! Колкото по-близо отиваш, толкова по-сигурен ще се чувстваш! Когато ядеш, чувстваш три неща: гладът намалява, задоволството се увеличава, енергията и щастието идват – така ли е? Същото е с духовната храна – имам предвид духовния живот. Нивото на страданието ще спадне – чувството за липса: живея, но нещо ми липства; не знам какво е, търся го, търся го и не го намирам... Това ще намалее. Ще получиш повече енергия, животворна сила. Ти даваш своята жизнена енергия – прана, говорихме за това – а получаваш все повече и повече! Нивото на удовлетворението се увеличава и щастието ще дойде! Това са всъщност резултатите на духовната практика. Празнотата, чувството за липса, намалява; чувството за сигурност и удовлетворение расте и идва истинското духовно щастие. Има три изисквания за да практикуваш духовен живот: искреност, сериозен подход и смелост. Тоест, това е един смел избор – скачай! Кришна казва: “Скачай! Не се съобразявай

104

толкова със своите дхарми. Просто ела при Мен!” Това е рисковано! Скачам и не знам какво има там. Така че трябва да сме смели! Дори в ежедневния си живот трябва да сте доста смели, казвам ви! Не е ли така – толкова е опасно! Казано е, че в живота всяка СТЪПКА е опастност. И то е така! Така че ако скочим на другата страна – изглежда много радикално, много рисково, но ще открием, че – не, това е безопасно. Така че, смелост! А също сериозност! И искреност! Всъщност това е стартовата точка. Ако сме искрени – ще получим защита.

105

СВЯТОТО ИМЕ

Мисията на Чайтанйа Махапрабху

Гаура съзнанието е златното съзнание, което Чайтанйа Махапрабху е донесъл в този свят. Предаността към Гауранга77 ще ни доведе до пълно Кришна съзнание – плюс още нещо – разпространяването на съзнанието за Кришна. Дарът на Махапрабху е името на Кришна – великият Сан Киртан78. Да вървим към Бога, възпявайки и помнейки Неговите святи имена не само когато сме в беда, не като форма на задължение, а от сърце: “О Боже! О скъпи!” Кришнадас Кавираджа пише: “Какво е Кришна Лила? Истинският същностен нектар, концентрацията на сладост и щастие, сладостта на най-сладкото. Но в Чайтанйа Лила този сладък нектар се лее във всичките десет посоки, в стотици потоци като фонтан! Чайтанйа Лила е преди Кришна Лила: първо е даващият, а после е дарът. О бхакти, елате! Като много лебеди – плувайте в езерото на Чайтанйа Лила. Преданоотдадените са като облаци – те приемат нектара от езерото и след това го разпространяват като дъжд над щастливите души. Елате и живейте в това езеро! Помолете лебеда на вашия ум да намери подслон там. О бхакти, аз ви предлагам тази смирена молитва!” Махапрабху решил да приеме санйас, за да получи уважението на окаяниците и да може да ги спаси. Махапрабху бил голям крадец! Съкровищницата на Кришнапрема се пази много строго, но Махапрабху дошъл, счупил печата, отворил вратата широко, ограбвайки богатствата на любовта към Кришна и ги раздал безплатно. Затова всичко се върти около Него. Чайтанйа Махапрабху принадлежал на училището на божествените крадци! От ортодоксална гледна точка това е криминално, но от гледна точка на милостта е естествено. Философията остава на повърхността. Но милостта се спуска в подземията до най-пропадналите. Философията казва: сам си си го направил – заслужаваш си го! Но милостта казва: как мога да ти помогна? Божествената Любов трябва да бъде универсална. Любовта не се ограничава дори от Сампрадая. Това е революционно изказване, но...ако помислите дълбоко ще разберете, че трябва да е така. Въпрос на Югала Кишора: Има ли връзка обожанието на Махапрабху, за да се разберат Радха и Кришна или е обратното? Гурудев: Първото. Защото обожанието на Радха и Кришна е много висше и интимно. Съкровищницата на Кришнапрема е била ограбена. Във Вриндавана тя е затворена. Но в Навадвип е отворена! Затова се казва, че входът на Вриндавана е в Навадвип. Забавленията на Кришна не са за всеки. Но забавленията на Махапрабху са за всеки. Према-дхана е специалният дар на любовта към Бога: тази милост, това съкровище, се проявява като Харинам Санкиртан – възпяването на Святите Имена. Това се вижда от начина, по който танцуват. Кришна танцува в кръг, а кръгът е затворен. Само за поканените; и те обръщат гръб навън. Но Махапрабху не се движи в кръгове, а напред ПРЕЗ всички, давайки пътя. Това е разликата между Кришна Лила и Гаура Лила. Има някои фини моменти в обожанието на Махапрабху и Радха-Кришна, но обичайният начин, по който трябва да се подходи към тази божествена тайна е пътят на милостта. Когато Кришна искал да разбере каква е Неговата привличаща сила, какви са чувствата на Неговите предани, що за екстаз испитват те – тогава Той решил да дойде на земята като преданоотдаден. Той бил много въодушевен и казал:”О! Аз ще се търкалям в прахта! Защото Моите бхакти понякога припадат и се търкалят по земята в екстаз – Аз също ще опитам какво е това! Искам да знам какво е това чувство!” Но сърцето на Радхарани било 77 Чайтанйа Махапрабху 78 съвместното възпяване на Святите Имена

106

съкрушено. Тя казала: “Не, не, не... това е невъзможно! Твоето божествено тяло да докосва земята! Не! Аз няма да го позволя! Аз ще Те покрия...” Затова Махапрабху е черен отвътре и бял отвън – и тази комбинация дава златното сияние. Въпрос на Рам Виджай: Гурудев, откъде разбираме за Радха – тъй като знаем, че Тя е много тайна? В коя шастра пише за Нея, кой е първият, който ни разказва за Нея? Откъде знаем за Радхарани? Каква е връзката? Гурудев: Радхика Е връзката. Връзката между Бог и Неговите гопи съществува вечно в сърцата на Неговите преданоотдадени. Теоретично любовният емоционален подход към Радха и Кришна е бил малко или много скрит – като подземен поток. Но както водата в един момент се показва над земята, така и тази много дълбока емоционална любов е била разкрита от някои древни поети – например Джаядев Госвами, живял през 12 век и някои други, които са били любимите поети на Махапрабху. Но голямото разкритие дошло чрез Махапрабху и Неговите последователи. Той е разширил теологията на света чрез тази божествена любовна психология. “Бхагавата Пурана” е приета от Махапрабху за най-важното разкритие. Онтологично есенцията му са четирите основни стиха, които чува Брама. Но от гледна точка на Раса – това са петте глави в Десета песен, описващи силната любов между гопите и Кришна. И както Шастрите са били запазени не в писмена форма, а се предавали устно, по същия начин е била запазена и раса-теорията. Радхарани е включена по полу-скрит начин в “Бхагаватам”. Дори Махапрабху присъства там като пророчество. Така че това е главният източник на информация за божествената любов, а конкретните обяснения идват от Госвамите. Но много, много неща не са написани във вайшнавската линия. Защото ние вярваме във вечното съществуване на Абсолютната Истина, която не може да бъде ограничена до мастило и хартия. Това определено е ниво на съзнание и то може да бъде достигнато чрез дълбока упорита духовна практика, за да се пречисти съществуването и да станем по-отворени за божествените истини. Всички тайни са скрити в Махамантрата. Трябва просто да ги разкрием. Както когато копаеш дълбоко в почвата – накрая ще намериш вода, тя е скрита там. По същия начин трябва да се гмурнем дълбоко в нашето учение, в нашата практика и тогава ще намерим естествената същина. Духовният живот е жив! Въпрос на Ямуна: Как можем да участваме в божествените забавления? Дали допирната точка между духовния и материалния свят е светецът, чийто живот дори в материалния свят е врата към Лила? Гурудев: Това е чудесно обяснение! Духовната област е директно свързана с Кришна Лила, а материалната сфера е индиректно свързана, но тя също е за Него. Някои забавления, които не могат да се проявят на духовното ниво, могат да се проявят на материалното. Това е нещо много висше – трябва дълбоко да помислите върху него. Но за великите души се казва, че идват от Вайкунтха със специална мисия, те не принадлежат към материалната сфера; а около тях също не е материален свят. Ако влезете във връзка с такъв светец, сте защитени. Въпрос на Дамодар: Бог Чайтанйа е Кришна. Какво иска да разбере Кришна, появявайки се като Чайтанйа? Гурудев: Тъй като Чайтанйа Махапрабху не е само Кришна, но той е мистичния Златен Аватар на тази епоха, той си има и някои тайни. Ние знаем, че Бог е всезнаещ. Все пак има няколко неща, които Той не знае. Например Той не знае какви чувства изпитва Неговият преданоотдаден. На второ място Той не знае какво намира Неговият преданоотдаден толкова привлекателно в Неговия характер. И трето, Той иска да навлезе дълбоко в тази любовна, изпълнена с чувства връзка, наречена Бхакти. Това са основно нещата, които Кришна в Голока решил да дойде и да вкуси. Затова Той казал:“Чувал съм, че Моите отдадени имат много дълбоки чувства към Мен! Чувал съм също, че в изблик на чувства, те падат в екстаз на земята! Искам да опитам същото нещо! Ще отида, ще отида там като преданоотдаден, сам ще почитам Себе си и ще разбера Своята тайна! Ще отида! Трябва да отида! Сърцето ми просто ме ВОДИ към моите отдадени! Аз искам да бъда сред тях, искам да опитам техния живот.” Тогава Радхика казала: “Но аз знам,

107

че Ти ще припаднеш, когато разбереш Своята красота. Затова аз ще Те обгърна, ще Те покрия”... Кришна е черен, а Радха е бяла. А когато те се появят заедно, комбинирани – това е златно. Вътрешно дълбоко черно, отвън бяло – тази комбинация се нарича Гаура. Гаура означава златен. Това е Златния Аватар. И те двамата – Радха и Кришна – понякога се търсят един-друг толкова напрегнато, че стават едно. Две души в едно тяло. Два характера – обединени. Върховния Бог, източника на всички енергии и неговата най-интимна слугиня-любовница идват заедно. Това е Чайтанйа Махапрабху! По този начин, когато Махапрабху е дошъл, Той можал да припадне. Възможно било за Него да припадне, защото тялото Му не докосва земята, то е обвито в любовта на Шримати Радхарани. Затова Махапрабху се нарича Тайния Аватар. Малцина знаят за Неговото истинско значение. А вие сте сред неколцината избрани, които знаят за Чайтанйа Махапрабху! Трябва да се чувствате изключително щастливи; защото Той е дошъл за вас! Любовта е отвъд Сампрадая. Бог не е ограничен в НИКАКЪВ аспект.

Жертвата

И така, Нимай решил да приеме санйас, да се отрече от света, за да впечатли повече хора с посланието, което носи. Той просто решил да промени някой от формалностите. И това наистина е въпрос единствено на формалност – дали принадлежиш към този или онзи ашрам. Защото чистата любов към Бога зависи единствено от душата, а не от формалната позиция на тялото. При посвещението си той получил името Кришна Чайтанйа. Неговият санйас-гуру Кешава Бхарати казал: “Шри Кришна Чайтанйа означава, че ти ще разпространяваш съзнанието за Кришна по целия свят. Ти си се спуснал за да направиш всички хора в съзнание за Кришна.” От това разбираме, че името ни задължава. Кришна Чайтанйа означава – в съзнание за Бога, божествено съзнание. “Чайтанйа” означава жизнена сила, принципа на осъзнаване, а също така по скрит начин е споменато и сърцето (четйа). А “Кришна” означава, че цялата ни жизнена сила, съзнание, сърце – трябва да бъдат насочени към Бога. Махапрабху е жертвал обкръжението си; и ние също трябва да сме готови на малки жертви. Нашата жертва е в това – да приемем святото име, нашата Юга Дхарма. Как да поканим трансцеденталното в живота си ? Чрез жертва. А единствената щастлива жертва в нашата епоха е Сан Киртан Йагйа – да възпяваме и да възхваляваме заедно имената на нашия Бог. Хората обикновено не харесват израза “жертва”. Но на латински това означава – “да направиш нещо свято, свещено, да осветиш нещо”. Хората смятат, че жертвата е нещо горчиво, нещо, което не ни се иска да направим. Но аз никога не съм виждал някой бхакта да пее за Кришна с кисела физиолномия. По естествен начин се проявява щастие. Ако жертваш себе си в името на любовен принцип – тогава жертвата е сладка. Майката е готова да се откаже от свободата си за своето дете. Ако имате тази възможност – да усетите любовта – всичко може да бъде променено. Когато бебето рита отвътре корема на майката тя е щастлива! Дори насилието става ласка! Пълната безсмисленост на живота се превръща в щастливо съществуване. Такъв вид любовна жертва не е плашеща, не е лоша. Чрез тази жертва може да се постигне много повече от освобождение. Но ако пропуснем възможността за такава любовна жертва – живеем напразно. Бхакти Шакти: Мога ли да спомена нещо във връзка с жертвата? В Кито имали един преданоотдаден, който е напуснал тялото си преди няколко години, но докато бил жив, той разпространявал книги всеки ден, пропускайки програмите и аратите и събирал пари за храма. Дори бхактите започнали да говорят не много хубави неща за него – че той се интересува само от събирането на пари, не ходи в храма... Те не знаели какви са неговите планове. Бхактите имали само една стая в една сграда, но накрая за тези пет години той

108

събрал парите за цялата сграда. И така той купил цялата сграда за храма – и след седмица си отишъл... получил инсулт. Гурудев: Има много прекрасни случаи като този. Мисля, че примерът за бхактите с чисти сърца, които се жертват е ясен – просто трябва да си отворим очите. Както ти спомена тази история, една друга история ми дойде наум. Един бхакта също събирал пари и имал една определена сума. Междувременно той разбрал, че е болен от левкемия; и парите стигали точно за да му се направи необходимото лечение. По това време Шрила Прабхупад искал да организира Ратха Йатра79 в същия град. И той си казал: “О. Желанието на моя Гурудев е много по-важно!” и дарил всичките си пари. Скоро след това напуснал. Има толкова много примери! Но ние трябва да открием своята жертва, своя начин да изразим благодарността си и готовността си за служене към Кришна. И не бъдете удовлетворени ако просто предлагате парите си. Защото това не сте вие самите, това е нещо външно. Дхана, вач, манас и прана – това са четирите неща, които трябва да предложите на Кришна – богатствата, думите, мислите и накрая целия си живот. Тогава вече не живеете за себе си... Винаги трябва да пазим добрия пример горящ в сърцата си – сякаш сме жигосани. Има толкова много добри примери. Ако си отворите очите, ще видите много чудеса. Жертвата ще стигне до Бога единствено ако тя изгори в свещения огън. Ако излеем масло в огъня, той ще гори повече! Но ако поливаме масло върху мъртвите въглени няма да имаме никаква полза! Жертвата е начин да се общува с Върховния. Тя не е само ритуал. Това е ЧУВСТВОТО, което се изразява чрез ритуала. Но хората искат да се наслаждават дори на жертвите; не да дават, а да взимат.

Махамантрата

Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе

Кришна означава Всепривличащият, Най-привлекателният. Рама е вторият му аспект, който носи духовно щастие, а Харе – това е любовта, която се излъчва от Кришна. Махамантрата е нашето съкровище; тя е и нашата жертва. Пеенето на химни и мантри е най-лесният начин за доближаване към Бога. Ако можем да поканим Божествените вибрации в живота си, те ще променят нашето съзнание. Махамантрата е шабда-брахман, трансцедентална звукова вибрация, която не се различава от Абсолютния Бог – затова е толкова свещена. Няма разлика между Името и Наименуваният. От тук разбираме, че това е нещо духовно. Защото ако повтаряте ”Вода, вода!” – жаждата ви няма да бъде удовлетворена. Но ако повтаряте “Кришна Кришна!” – тогава сърцето ще се удовлетвори. Това е разликата между материалните думи и духовният Наам – Името. Можете да опитате. За тази епоха най-добрата мантра е Махамантрата. Тя е много проста, състои се само от три думи. Кришна го знаем – Той е Богът. Кришна означава “тъмен, черен”, но специален тон на черното – като свеж дъждовен облак. И този синьо-черен цвят в същото време блести! Това е невъобразимо! Кришна означава също така и привличане. Той е източникът на цялото творение и в същото време е като магнит – силата на абсолютното привличане. Рама е друго име на Кришна и означава духовно щастие. А Харе не е нищо друго, освен любовната енергия на Бога, възможността му да обича. Всички различни школи по религия и Йога приемат, че Святото Име има специална сила. Някои религии казват: не споменавай напразно името на Бога! Други казват: Богът няма име.

79 фестивала на колесницата

109

Има религии, които казват: няма Бог! Но има и религии, които казват: опитайте се да усладите устните си с нектара на Святото Име. Това е голяма тайна, но тя е същината на религията на Чайтанйа. Тази линия се основава на Божествената обич. А ако обичаш някой, го викаш по име. И колкото по-дълбоко го обичаш – толкова повече го викаш! Материалният живот – както и божественото блаженство – се сравняват с океан. Но в сравнение с Божествения океан, материалният е тъй малък – като вода, събрана в отпечатъка от копитото на теленце. Океана е много трудно да бъде прекосен, но мъничкият отпечатък е лесно. Само една стъпка е необходима. Този океан вибрира с божествения звук на Святото Име. Святото Име на Бог – Абсолютната Истина, представена като звукова вибрация, идва към нас под формата на Махамантра. Ние трябва само да я отразим – като ехо. Божественото име има голяма сила. Недейте да ми вярвате – опитайте! И ако откриете нещо истинско, нещо сериозно, нещо важно – вземете го! Много постоянно и посветено служене на Святото Име ни помага да преминем от духовна експоатация към духовна преданост. Не е достатъчно да се възползваме от Святото Име – трябва да се служи. Служенето е основният принцип на духовния живот. Как да служите на писанията – четете ги! Изучавайте ги, почитайте ги! Как да служим на бхактите? Просто се опитайте да ги направите щастливи. Как да служим на прасадама – като го вкусваме. Как да служим на Святото Име? Чрез мантруване, но в подходящото настроение. А то е да си по-смирен от стрък трева, по-търпелив от дърво, отдавайки цялата почит на другите без да очакваш нищо за себе си... Ако разгледаме действията и реакциите си ще разберем, че сме твърде далеч от този идеал. Но истинско смирение означава пълна отдаденост на Божията Воля и служене на духовния учител. Най-голямото отречение е да отдадеш свободната си воля на своя духовен учител. Но не сляпо, а от дълбоко убеждение. Само още едно нещо бих искал да добавя. Всяка мантра, с всеки звук от Святото Име е още една победа над материята, над липсата на вяра, над илюзията. Не забравяйте това. И се опитвайте да възпявате святото име винаги. Въпрос: Какво означава, че Махамантрата не се отличава от Абсолюта? Гурудев: Опитай и ще разбереш. Рам Виджай: Раса-отговор! Гурудев: На този въпрос няма Татва-отговор! “Кришна не е в името, Той Е името!” – казва Шрила Прабхупад. Висшите неща трябва да ги приемаме с почит. А ако имаме почитта, по някакъв начин ще ги разберем. Има толкова много неща, които са отвъд обясненията. Те се проясняват само по милост, само чрез опит, само чрез връзката душа към душа. Когато сърцето се пречисти, тогава и разкритието ще дойде. Колкото повече се приближаваме към огъня, толкова повече топлина, светлина и блясък ще почувстваме. Чайтанйа Махапрабху казва: “Киртанйа Сада Хари!” Винаги, по всяко време възпявай имената на Бога! Колкото пъти си поемаш дъх през деня, толкова мантра трябва да даваш. Това достатъчно ли е с 16 кръга? Не, не е достатъчно! Не трябва да има дори един миг, в който да забравяш за Бога! Това е възможно само в предано любовно единение. Или – в божествена раздяла. Когато СЕ МОЛИШ за единение. Опитайте! Трябва да го опитате за себе си – това не е нещо теоретично. ТИ трябва да го разбереш. Всички ние; това е нещо лично. Както Шрила Прабхупад казва: “МОЯТ Кришна!” – той не говори за някакъв абстрактен Бог. Щом Богът е личност и подходът е личен. МОЯТ Бог! Когато по някаква милост можем да получим и капка от този манталитет, ще е много лесно да разберем какво означава: “Бог Е името.” Има различни аспекти на Бога. Но окончателният е Богът на Любовта. Нашият процес е красота и любов. Ако разберем това и го практикуваме, сме много близо до същността. Ако виждаме нещо друго, може би това НЕ Е Кришна съзнание. Трябва да направим живота си красив и пълен с любов. Това е начинът да се подходи към Абсолютният център на съществуването. С практикуването на процеса на мантруване можеш да получиш всички мистични усещания на другите пътища. Можеш да усетиш вибрациите на вселената – че съществува резонанс

110

между вътрешното и външното. По-късно осъзнаваш живата душа във всичко живо. Сега виждаме един смъртен свят. Но ако имаме виждането за душата – тогава целият този свят ще се изпълни със светлина и живот. И това е само втората стъпка. Този път е безкраен... Въпрос на Хари Лила: Какво трябва да бъде отношението по време на мантруването – насочено чрез Радхика към Кришна или...как? Гурудев: То е като пинг-понг. Обръщаш се към Кришна, а Той те праща при Радха; отиваш при Радха – тя те праща при Кришна! Трудно е да се разбере кой е пръв – Радхика или Кришна, Чайтанйа Лила или Кришна Лила, лятото или пролетта. Не може да се определи. Това е вечносъществуващо. Махамантрата не се отличава от молитвата: “Моля те, позволи ми да ти служа” И не се отличава от описанието на любовната връзка между Радха и Кришна. Това е във връзка с единението в настроение на раздяла. Хари Лила: Защо трябва да се мантрува силно? Гурудев: Опитвала ли си? Хари Лила: Да. Гурудев: Тогава трябва да знаеш. Хари Лила: Моето усещане е, че всяка връзка е индивидуална. Ако говориш на някой, Той не винаги ще иска да викаш силно името му – понякога ще иска да го викаш тихо и нежно. Гурурдев: Да, възможно е. Все пак, кой е основният авторитет в мантруването? Кой е ачарйата на святото име?... Харидас Тхакур. “Намаачарйа Харидас Тхакура Ки Джай!” Казвате го всеки ден, а не знаете! Трябва да знаете какво казвате! Той е учителят на Святото Име – нама–ачарйа. Каква била неговата практика? 300 000 имена на ден възпявал той. Това означава, че той повтарял святите имена по цял ден и по цяла нощ. . Ние имаме Махамантрата: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Това са имената и от тази мантра ние повтаряме 108 в един кръг на броеницата. И ако повтаряте тази мантра 16 кръга, това отнема около час и половина. Ако я повтаряте 64 кръга това отнема около 8 часа. Но Харидас Тхакур повтарял 176 кръга всеки ден – това прави около 300 000 имена. Можете да пресметнете по време колко други дейности извършвал той през деня. Това означава, че той посвещавал ЦЯЛОТО си време на Бога, възпявайки святите Му имена. Но ви препоръчвам, не се опитвайте да имитирате неговия пример. Защото може би един ден ще се опитате да направите нещо, но на следващия ден ще заспите... Но той извършвал тази практика много много години... и в края на живота си изпитвал едно изключително тъжно чувство. Той лежал полу-мъртъв и все още продължавал да мантрува. И когато Чайтанйа Махапрабху минал да го види, той разбрал, че Харидас е много тъжен! Започнал да го разпитва: “Какво ти е? Страдаш от някаква болка поради лошото си здраве ли?” “Не! – казал Харидас Тхакур – това, че трябва да изоставя това тяло не е проблем... Но голямата ми болка е, че не можах да изпълня тези кръгове, които исках да мантрувам...” Тогава Махапрабху му казал: “Не се притеснявай, ти вече измантрува всички кръгове!” – и въпреки всичко не успял да утеши Харидас Тхакур, който бил толкова решителен в мантруването. Заради мантруването на Харидас Тхакур дървото, под което живеел, станало известно като Сиддха Бакул – Сиддха означава съвършенство, съвършеното дърво Бакул – защото дори дървото постигнало съвършенство, заради мантруването му. Така че можете да си представите каква сила има Святото Име – дори едно дърво е получило освобождение, ако велик светец е мантрувал под него... Всеки ден Харидас Тхакур мантрувал по 300 хиляди имена. 100 хиляди с пълен глас. Други 100 хиляди тихо и още 100 хиляди наум. Вътрешното мантруване било за покой на ума. Тихото мантруване било за неговото пречистване. А силното било за тречистването на другите. Ако имате капацитета на мантруване като Шрила Харидаса, можете да следвате този пример. Съвместното възпяване, пеенето, увеличава силата. Но, съглсен съм, това е лична медитация и трябва да намериш своя начин как да изразиш чувствата си. Понякога ще викаш силно, плачейки: “Кришна!”. Друг път в интимни моменти, просто прошепваш: “Кришна...” Но идеята е, че има различни нива на мантруване. И трябва да се практикува това – а също и другото.

111

Рам Виджай: Аз питах същото Садху Махарадж – защото той много се притесняваше, когато всички в стаята мантруват с различни гласове и казваше: “Никой не мантрува така във Вриндавана. Дори не трябва да си мърдаш езика!” Гурудев: Да, но вие къде живеете? Въпрос на Шрадхаван: В книгата на Абхай Нарайан Махарадж “Учението на Чайтанйа Махапрабху” пише за Харинама-посвещението, когато Гуру дава мантрата на ученика, че без това тя е като халостен патрон – има звук, но няма ефект. Аз познавам много хора, които повтарят Святите Имена много дълго време без да имат посвещение. Безсмислено ли е това за тях? Гурудев: Ако някой успее да се задържи в своя духовен живот – това е чудо. Да се бием с илюзията е велика война. И ако имаме добри резултати, които да удържим – това е нещо наистина голямо. Но ако можем да поканим благословиите на духовен учител в сърцето си, в живота си – тогава идва ЕКСТАЗА, не само борбата с илюзията! Каква е целта на повтарянето на Святите Имена? Не само да се бием с илюзията, а да получим према-бхакти. А това можем да го получим само ако имаме покана – като на парти във висшето общество. Окончателното постижение на мантруването ще бъде неограниченият поток от екстаз от вашето сърце към Кришна и обратно. Такова ниво на мантруване можем да постигнем и научим само от такъв преданоотдаден, който го има този свободен поток от екстаз. Ако прочетеш мантрата в някоя книга – тя определено ще има ефект върху живота ти. Но силата на книгата идва от преданоотдадения, тя идва от неговия живот! Силата на мантрата идва от живота! Това не е само форма. Всеки може да каже: “Кришна”. Но кой е Той? Всички знаем – “Върховната Божествена Личност”. САМО ТОВА ЛИ? Садху Махарадж казва: “Кришна е едно палаво момче, калпазан.” А това разбиране е живо, то идва от живота. “Животът идва от живот” – Шрила Прабхупад много пъти го е казвал. А Шрила Шридхара Махарадж казва: “Любовта идва от любов.” Има някакъв ефект да се мантрува без посвещение – особено ако се мантрува с чисто сърце. Ако някой въобще има шанса да повтаря Святите Имена – това определено е в негова полза. Но да мантруваме 10 години и да не намерим човек, който да благослови живота ни – това е катастрофа! Все пак не забравяйте – живеем в Калиюга. Дори и по-големи нещастия могат да дойдат. Мислиш, че си намерил някого, даваш си сърцето на този човек, а той просто си отива! Затова дайте сърцето си само на верния човек. Има ефект повтарянето без посвещение. Но представете си какъв ефект ще има то, ако милостта на вашия учител се излива върху вас! Просто едното не може да се сравни с другото! Трябва да разберем, че мантруването на Святото Име – това не е да се повтаря формата на звука, а да се улови същината. А същината на мантруването е ентусиазма. Същината е да се проливат сълзи. Когато гласът ти секва... Това трябва да го научим от някого. Налице е възпяване на Святото Име само ако Кришна се разкрие. Ако Той дойде на твоите устни – ТОВА е името на Кришна. Иначе е само повтаряне на формата. Да беше това достатъчно – касетофоните щяха да са най-добрите преданоотдадени. Но качеството? Тук не става въпрос за бройката – качеството е това, което трябва да бъде подобрено. Кришна! Безкрайна сладост има в Неговото име! Търсете я, потопете се дълбоко! Всъщност – посвещението в святото име е безплатно – единственото условие е, че трябва да посветим целия си живот. Така че това е евтино. По-висшите неща идват по-късно. За да се усъвършенства мантруването на каквато и да е мантра, трябва да знаете някои неща. Чрез кого се разкрива тази мантра. Към кого е насочена. Да разберете своята позиция и своята връзка с Върховния. Тези аспекти трябва да бъдат напълно разбрани; и все пак Махапрабху казва: “Няма стриктни правила за манртуването на тази мантра.” Без съмнение Святото Име има огромна мощ. Но пълната му мощ се разкрива само по милостта на светците. То определено не е запазено само за малцината избрани. Всеки може да се възползва. Но джапа е един конкретен процес на себереализация, който се опитваме да следваме. За да направим това ни трябват напътствия. Основната идея е да станем Кришна

112

осъзнати. Но КАК да го направим? За това се нуждаем от много инструкции. Те идват от Шри Гуру. Мантрата е като формула, която се изпълва от всички идеали и реализации на духовния учител – тогава тя не е празна. Ние не повтаряме формата – опитваме се да достигнем до съдържанието. Знаем, че дори веднъж да кажем Святото Име в живота си – това може да ни доведе до съвършенство. То може да пречисти много повече грехове не само от тези, които можем да извършим, но дори да си представим. Дайте му шанса да се прояви в живота ви! Веднъж един духовен учител чул свой ученик да мантрува. А понякога бхактите не са особено добри в произношението и вместо ясно и високо да произнасят “Харе Кришна...” , си мърморят “Кшшшш....” Тогава гуру извикал ученика и му казал: “Внимавай! Трябва внимателно да изговаряш и да слушаш Святото Име, защото то може да промени живота ти...” Повече инструкции нямало; просто “слушай внимателно, защото ТОВА може да промени живота ти!” Въпрос на Акинчан: Как се проявява Святото Име, когато сме под контрола на материалната енергия? Гурудев: То идва от абсолютната сфера, материята не го ограничава. В “Шикшаштака” се казва, че Бог е вложил всичката си сила и мощ в святото Си име. Така че няма разлика между Него и Неговото име. И онова, в което низшето не може да проникне, е много лесно да бъде проникнато от някой, който е по-висш. Човекът, човешката душа е вечно ограничена, със собствени усилия душата не може да разбере Бога, но за Върховния е много лесно ТОЙ да се прояви. По различни начин: чрез разкритите писания (откровенията), чрез Святото Име, в муртито, в сърцата на отдадените... по много много начини – например в горящ храст! Той има много възможности да избира. Бог не е ограничен във възможността си да се прояви. Единствено ние трябва да разтворим духовните си сетива. Да пречистим духовните си сетива и така да успеем да Го видим. Затова още в началото се препоръчва този процес на възпяване – разбира се в настроение на служене, с преданост – защото той пречиства съществуването. Но не е достатъчно да се повтарят буквите или звуците на името, но трябва също така да се молим, да каним Святото Име да се спусне, да се разкрие пред нас. Каквото и да кажем – то предизвиква вибрация – вътре в нас, и извън. Ако говорим лъжи, например, те ще носят различна вибрация. Лъгали ли сте някога в живота си? Помните ли чувството? Особено ако сте били дете – защото децата са все пак по-чисти; но разбира се, и те са готови да излъжат във всеки един миг, ако се налага... Но когато лъжете си спомняте усещането, че сте хванат, че всички знаят, че сте лъжец. Това дава едно лошо вътрешно чувство, гузно съзнание. И се опитвате по някакъв начин да обясните, да поддържате лъжата. И отново трябва да добавяте още детайли... и то става като снежна топка, като лавина. Когато пораснеме, можем да лъжем без никакво притеснение. Вече сме се обиграли как да се оправяме с нещата. Но всъщност това носи лоши последици, лоши вибрации – отвътре и отвън. В света има толкова много вибрация. Защо да не трептим с нещо божествено?! Да приключим с материалното въздействие! Ако вибрирате с материални, небожествени неща – тогава това не е Святото Име! Формата и същината са две различни неща! Например има много хора, които мантруват, но някакси не успяват да станат добри и мили хора! Понякога се опитваме да станем бого-осъзнати по един нечовечен начин. Но се казва, че който не уважава живите същества, не може да почита Бога – това го казва Кришна в “Бхагават Пурана”. Но ако Святото Име трепти на устните ни – тогава е различно. Ако наистина се случва, то се сравнява с това Кришна да танцува на езика ви! Това е истинското мантруване. И то също зависи от Кришна. Ние трябва само да Му дадеме шанса да прояви Своето божествено Свято Име. Затова мантруваме. Разбира се темата за Святото Име е много голяма. Това бяха само няколко капки от нектара на святото име. Въпрос на Яшода: Гурудев, би ли могъл да разясниш повече за начина на мантруване... защото много често се споменава думата “медитация”. Например нещо практично – може ли да се осъществява в пълна степен тази медитация, когато ходим например по улиците...?

113

Гурудев: Съмнавам се... съмнавам се... Има много нива на мантруване. Да ти дам една екстремна ситуация. Веднъж един мой ученик посетил друг бхакта и те си говортели за важността от повтарянето на Махамантрата преди и след посвещението... обсъждали... И нашият бхакта казал, че не е толкова важно да насилваш другите да мантруват, а другият казал: “Не, много е важно да им казваш да мантруват!” И докато те си говорели, той гледал футболния мач по телевизията... и в същото време си мантрувал... Другият – не нашият. Така че такъв тип мантруване... “важността на Святото Име” - и си гледам телевизия...това няма да ти помогне. Възпяването на святото име е ПРАКТИКАТА на нашата вяра, на нашата религия. Това е най-свещената практика, която изобщо имаме. Това не е нещо обикновено, не е нещо всекидневно – това е нещо много специално! Това е да говориш на Кришна! А Кришна е нашият Бог! Как мога да бъда пренебрежителен?! Как мога да използвам Святото Име за извинение?! Как мога да използвам Святото Име като украса на стената?! Святото Име Е Кришна! Това не е някакъв заместител. Вървя си по улиците потътал в майа и се опитвам да релаксирам или и аз не знам какво... Не, мантруването като истинска практика трябва да бъде правено от дъното на сърцето ти. Много е лесно това да бъде казано, но ако се опитаме да го помним и да медитираме над това какво означава – тогава можем да разберем какво е качеството на нашето мантруване. Въпросът не е само в количеството. Но ДЪЛБОЧИНАТА на мантруването ви! Колко давате, колко откривате сърцето си? Колко можете да плачете за Кришна? КРИШНА! Ммм? Или това е просто ритуал, формалност – 15 кръга... 16! Свърших! Готово! Не, не е така! Махапрабху казва: “Киртанйа Сада Хари! – Винаги възпявайте святите имена!” ВИНАГИ! Не трябва да обожаваме Кришна само с мантруване, но и да мислим за Него – ВИНАГИ. Затова един истински чист предан можем да кажем, че винаги мантрува. Например гопите. Аз никога не съм виждал картина, на която те да държат джапа-мала80 в ръцете си, нали? Но ние ги смятаме за най-висшият пример! Защото при тях няма пропуснат НИТО МИГ, без да мислят за Кришна. Но както ти казах има различни нива на мантруване. Първият успех на нашето мантруване е когато умът ни е успокоен и контролиран. Но това не е краят – това е само началото. Защото Святото Име може да ви отнесе чак до лотосовите нозе на Кришна. Шрила Прабхупад е казал – но разбира се ние не вярваме – че му е отнело 30-40 години да се научи как да мантрува правилно. Това ние не го вярваме, разбира се! Но има едно друго предложение: най-добрият начин да се научиш как да мантруваш правилно е да служиш а тези, които мантруват правилно. Така че ако искаш да осъвършенстваш мантруването си – поискай благословията на някой, който мантрува много дълбоко. С благословията на извисен вайшнава ние можем да осъвършенстваме своето мантруване. И тогава Святото Име ще те следва където и да отидеш! Въпрос: А как можем да открием кой мантрува качествено? Гурудев: Когато видиш, че планетите спират да се въртят и камъните потекат... и когато сърните спират да тичат, а сълзи потичат от очите им... Въпрос: Хм... Кога ли ще се намерят такива сред нас?! Гурудев: Ще потърсим!.. Разбира се това са много висши квалификации. Но това е ефектът от Святото Име – то Е възможно. В Индия например, недалеч от Джаганатх Пури има едно малко селце Алаланатх и там има един голям камък, колкото този килим, който е като застинали вълни. Той е толкова специален, че отпечатъците от стъпките на Махапрабху са върху него. Под Неговите нозе и камъкът се е разтапял... Но когато намериш човек, който е истински представител на Чайтанйа Махапрабху – тогава това мантруване е добро. Неговите благословии са добри. Но за да бъдем по-практични... защото може би не забелязваме, кога слънцето е спряло, може би виждаме, че е залязло, може би това е нашето ограничение... за да бъдем по-практични – улови възможността където и да изпиташ най-голямото вдъхновение – тогава поискай благословии. Кришна ще ти каже чрез сърцето ти къде да намериш този вид благословия. И също така можеш да се молиш на Санатана Госвами – той може да ти помогне.

80 броеница

114

Въпрос на Према: Какви са знаците на доброто и ефективно мантруване и какъв е резултатът от него? Гурудев: Имате ли нужда от обяснения – или чувството е достатъчно? Знак за ефективно мантруване е омекването на сърцето. Когато сърцето ви не е изкуствено втвърдено, но по естествен начин се разтапя. Както цветът на Махапрабху се сравнява с чисто течно разтопено злато. По същия начин ако последваме съветите Му, сърцето ни ще има същите качества. Златно сърце – в разтопена форма! Това е ефектът от доброто мантруване. Въпрос на Расатмика: Как можем да запазим вкусът от повтарянето на Святите Имена до края на живота си? Гурудев: Просто не го губи!... Чрез служене, служейки на великите вайшнави. Защото мантруването може да стане съвършено чрез това специално качество – духа на отдаване. Трябва да има интензивност, плътност. Но не забравяйте желанието, сериозните усилия ... това е само едната половина. Другата половина се осигурява от Кришна. Ако Той дойде – добре! Ако не дойде – ПАК трябва да изпълняваме задълженията си. Както Гаура Кишора Дас Бабаджи Махарадж; кой можел да постави под въпрос качеството на неговото мантруване? И все пак, каква била практиката му? Той скачал в Ганг готов да се убие и по този начин се опитвал да принуди Кришна да се появи на устните му под формата на Святото Име. Това е била неговата интензивност! Когато той мантрувал, но не усещал това да е истинското нещо, отивал да се самоубие в Ганг. А другите предани се събирали на брега и викали: “Бабаджи Махарадж! Излез, моля ти се! Излез!” ... А какво е нивото на нашето мантруване? Това е велико изкуство – мантруването... Трябва да има нещо в него! Толкова много авторитети го препоръчват: “Опитай го! Прави го!” Веднъж срещнах един йоги-имперсоналист. И аз по някакъв начин споменах Святото Име и по-късно на лекцията той каза: “Да! В Святото Име може да се намери безкрайна сладост!” Дори ТЕ знаят тази тайна! Как да не изгубим вкуса... това беше въпросът, нали? Най-напред трябва да го имаме. И мантруването трябва да е качествено. Не е достатъчно да покрием бройката. Но винаги трябва да добавяме качество, винаги трябва да очакваме нещо висше, винаги трябва да посвещаваме себе си. Кришна! Танцът раса е танц в кръг. И в този кръг няма начало и няма край. Един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи... и така... А какво представлява твоята джапа-мала? Това е кръгът раса. Един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи. Затова някои бхакти мантруват на зърната; а други мантруват на малките възелчета между зърната. “Харе... Кришна!” Трябва да има качество, пълна преданост да има! И мантруването е най-добро, когато не можеш да спреш...не, не, не! Обърках се! Мантруването е най-добро, когато не можеш да кажеш и дума. Докато можеш да говориш – това не е екстаз. Щом можеш да говориш все още ниво съзнание е много ниско. Но когато гласът ти пресекне: “К..К..” Това е истинското мантруване. Ако объркате мантрата “Харе Кришна” с “Харе...и аз не знам вече какво”... – това е добър знак. Отново това е една красива тема. Защото от писанията ние научаваме: “Да се мантрува Харе Кришна е хубаво”. Но спомнете си примера на Махапрабху, който мантрувал “Гопи, гопи” и всичките брамини в Навадвип били смутени. “Добре, с това “Кришна” някакси можем да се съгласим... но какво е това “гопи”!? Какво ще постигнеш с мантруването на “Гопи гопи”? “ Но.. най-красивата история, която въобще съм чувал за мантруването все пак е друга. Имало един много възрастен напреднал ученик санйаси на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. И той имал един много мъничък ашрам някъде си, в който почти нямало преданоотдадени... Той бил и много болен; обикновено лежал на легло. Каваше се Аранйа Мхарадж, може би твоят Гурумахарадж81 ти е разказвал за него, Бхакти Шакти? Питай го, следващия път!... Но когато идвал празник този стар, немощен, болен старец скачал от леглото, тичал на пазар, готвел, раздавал прасад на гостите... Щастлив, в екстаз – цял ден... На следващия ден – обратно в леглото. И казват, че в последните дни на живота си, той имал много странна

81 Парамадвайти Махарадж

115

практика. Не мантрувал “Харе Кришна’. Не мантрувал и “Гопи гопи”! Какво друго можете да мантрувате, ако не това? Яшода: Радхе Радхе! Бхакти Шакти: Гауранга! Гурудев: Да, това също може... Или можеш да възхваляваш своя учител; “Гуру Гуру; Гурудев Гурудев!” Но знаете ли какво мантрувал той...? Той мантрувал името на един от своите ученици! Защото толкова много го обичал и толкова оценявал служенето му, че мантрувал ИМЕТО му! ... Така че, мантруването е безкрайно. Нямат край дълбините на мантруването... И веднъж ако го имаме това нещо никога, никога не можем да го загубим. Веднъж един човек ми каза: “Сладкото Свято Име стана кисело на устните ми!” И когато аз се обърнах за съвет към по-висш авторитет по въпроса, той ми каза: “Това не е било Святото Име.” ... Затова, моля ви, продължавайте с вашите практики, това е начинът да се постигне съвършенство, това е начинът да се покани милостта на Кришна. Казано е: “По милостта на Гуру и Кришна можем да получим семето на Бхакти.” Но трябва и да го отглеждаме.

Светът е пуст...

Въпрос: Защо философията на пустотата и имперсонализмът са причина живото същество да се оплита в материалния свят? Гурудев: Според тези две философии всъщност няма живо същество. Ако нещо не съществува, то не може и да бъде оплетено. Така че не мога да разбера въпроса. Въпрос: Това е казано в “Лесно пътуване към други планети” на Прабхупада – че причината за състоянието на всички хора е войдизма и имперонализма. Гурудев: Ако това е причината – какъв е пътят навън? Личната религия. Как сме дошли в този лабиринт? Кой знае... Но едно е сигурно – ние сме тук. Ако, разбира се, не подкрепяме философиите, които твърдят, че нашето личностно съществуване е илюзия. Ако се съгласим най-малкото с това, че съществуваме – това е точка номер 1 – оттук можем да започнем да търсим причината и да намерим посоката. ...Но трябва да ви кажа истината – аз също споделям това мнение. До сега ви обяснявах, че има НЕЩО, но сега трябва да призная, че всъщност НИЩО не съществува. Всичко е едно. Така че сега е момента да решите, дали искате да смените вашата линия. Празнотата е окончателната цел. Празнотата е реалността и вие трябва да намерите пътя си до тази реалност. Това е всичко, което мога да ви предложа днес, на тази лекция... Рам Виджай: Ще има ли секция за въпроси и отговори? Гурудев: Тъй като всичко е едно - и въпроси, и отговори - не се налага да има. Дали говорим или не, дали слушаме или не – всичко е празнота. Казано е в Шастра, че завършеният човек е пълен като гърне във водата и празен, като гърне във въздуха. Така че, в крайна сметка – шунявада82. И го казвам смело – защото това е реалността – целият този свят е шуня - пуст. Хари Лила: Мога ли да попитам нещо в такъв случай? Какво е “нищо” и как то съществува, ако е нищо? Гурудев: Какво е нищото?! Ти си под влияние на илюзията. Когато излезеш от тази илюзия, ще разбереш, какво е нищо. Ако нещо не е, то също съществува като несъществуващо. Хари Лила: Бог има всички качества и този свят съществува, значи нищото също съществува. Гурудев: Правилно – точно на това ви уча! В крайна сметка, целият свят е празен... Съгласни ли сте? Рам Виджай: Да!

82 философия на пустотата

116

Гурудев: О, значи и вие също сте шунявади! Дааа, много хубаво! Щастлив съм, че думите ми не са отивали напразно...Опитвал съм се да ви уча толкова много пъти. Не е било напразно. Много хубаво! Сега се радвам, че също разбирате – в крайна сметка има само шуня. Хари Лила – Казваш, че светът е празен, но в същото време той е пълен... Гурудев: Пълен с глупаци, да! Хари Лила – Пълен с глупаци, ама не е празен! Ако е пълен, не може да е празен! Гурудев: Онези, които не разбират празнотата на този свят, те са глупаци. Крипадхам: А какво стана с любовта? Гурудев: Любовта е илюзия... Крипадхам: А душата? И тя също ли е някакъв вид илиюзия, или е и тя е празна? Гурудев: Всъщност, вие много усложнявате ситуацията. Защото не поставяте верните въпроси. ЗАЩО вие сте войдисти? ЗАЩО смятате, че това е само празнота? Съгласни ли сте, че тези въпроси са важни? Рам Виджай: За шунявадите те не са важни! Гурудев: Отговаряйте с да или не. Във връзка с това, че казвам – целият свят е празен – важен ли е въпросът ЗАЩО казвам това, или не? Хари Лила: А кой си ти, който казваш това нещо? Гурудев: О, това е много различен въпрос... Но нека се върнем на първия въпрос – ЗАЩО казваме, че този свят е празен? “Шунйаитам джагат сарвам/ Говинда вирахена ме!” “Целият този свят е празен БЕЗ ТЕБ, Говинда!” Това е нашата шунявада. Без Говинда, целият този свят, цялата вселена е просто нищо, пустиня! Така че ние сме шунявади. Ако Го няма Говинда във вашите сърца, ако Го няма Говинда в служенето ви – всичко е напразно. Дамодар, съгласен ли си с подобно виждане? Без Говинда е само празнота.Това е нашата шунявада. И аз също съм шунявади. Защото... понякога вие може да почувствате раздялата с Кришна. Независимо, че практикуваме йога, което значи „връзка”, все пак нашият най-висш идеал е випарламба. Когато НЕ чувствате компанията на Кришна-Говинда. Така че, когато ви липсва Кришна, вие сте шунявади. Защото целият свят става празен за вас. Без никакъв смисъл, без никакво значение. Когато сте С Говинда – тогава сте в Йога. А двете фази на Йога са самбога и випраламба. За Бхакти Йога става въпрос. Тогава идва следващият въпрос: “Кой си ти?” Което е много труден въпрос. И хората могат да дадат верният отговор по много труден начин. Защото да се открие истинската идентичност е много много трудно... Независимо че вървите по духовен път, имате много много неразбирания. Трябва наистина да разберете правилно кои сте вие – души, които търсят да се завърнат в своя дом при Бога. И по този начин целият този свят ще стане празен за вас. Ако намерите пътя за вкъщи, ще оставите този свят зад гърба си. Както куче изоставя изпражненията си. Така че можем да кажем, че независимо от това, че този свят изглежда много практичен, много реален, все пак той е илюзия. Не забравяйте – каквото и да ви се случва, това е просто СЪНЯТ на Вишну! Той сънува ВАС в различни ситуации. Това е Йога Нидра – Неговият съзидателен сън. Вишну просто... СЪНУВА този свят! И ако не виждате Вишну, който създава този свят – той е просто празен, просто илюзия. “Шунйаитам джагат сарвам – целият свят изглежда празен без Теб!” Искате ли да изпълните този свят с нещо? Искате ли да имате някаква реалност? Хари Лила: Теоретично – да! Гурудев: Нее... ха! Искам отговори на практика, не на теория! ТРЯБВА да го изпълним, защото ако има само празнота, съществуването ни е безсмислено... И точно така чувстваме живота си без Кришна – безсмислен! Особено без Кришна-Говинда, защото кой е Говинда? Говинда е добрият пастир. Християнните също имат разбирането за Говинда. Но името “Говинда” означава Онзи, който ти дарява щастие. “Го” означава не само “крави”, но и “сетива”. И този пастир се грижи за сетивата по много добър начин. Добрият пастир закарва кравите на пасбищата и всички те са много доволни. Така по същия начин Кришна ще изтегли сетивата ви от полето на действията и напълно ще ги задоволи. Така че Говинда се

117

грижи за кравите, но Говинда се грижи също и за хората, като им дава удовлетворение. Без Говинда няма нищо на практика! Няма навън, няма вътре, няма съществуване на света, няма съществуване на себето... Защото те са безсмислени – няма за какво да съществуват, нямат цел... Но ако Го ИМА Говинда – ТОГАВА всичко се изпълва! Целият свят се превръща в подходящо удовлетворяващо място. Животът се превръща в щастие, наместо в страдание... И накрая нашата цел ще бъде пълнотата, а не празнота. Говинда – добрият пастир... ни помага да постигнем удовлетворение. И аз ви казах, че не само обективната част на света е безсмислена ако няма Бог зад нея, но и нашето лично субективно съществуване е безполезно ако нямаме възможността да отвърнем. И всъщност това чувство на безполезност и опустошение може да бъде почувствано в Бхакти. Защото има различни нива на бхаава (духовна емоция): вибхаава, анубхаава, сатвика-бхаава и вйабхичари-бхаава. Вибхава са причините, които възбуждат емоциите. Например името – КРИШНА! – предизвиква трепет в сърцето. Чуваш името – КРИШНА! – и сърцето ти или се къса, или се услажда... Нещо веднага влиза в ума, в сърцето ти. Така че това са нещата свързани с Кришна – името, формата Му, или ако чуете звука от флейтата Му – това също събужда чувствата ви, или ако видите пауново перо – то също ражда емоционална вълна... Това е по-скоро обективната страна – вибхаава. А субективната са ашрайа и вишрайа. Ашрайа е онзи, който притежава чувствата, а вишайа е обектът на тези чувства. Това са съответно вайшнавата и Кришна. Ашрая – вишайа. След това има анубхаава. Анубхава – това са симптомите на екстаза; ако изпитваш екстаз, той има някакви симптоми – треперене, изтръпване, настръхване на косата и други... Сълзи... Но това са само отражения на истинските чувства. Но след това са така наречените саттвика-бхаава, които са наистина съществуващите емоционални нива. Има много такива. Това са все пак някакви постоянни чувства. Може да се нарекат още стхай-бхаава, или постоянни, стабилни чувства. И накрая във философията на бхаава има и вйабхичари–бхаава, което означава такива емоции, които са като вихър. Опустошителни! Толкова силни... че окончателното ниво на тези чувства е ... смърт! Емоциите са ТОЛКОВА силни, че просто... умираш! Хааа? Това е върхът на емоциите. Няма нищо отвъд това! Няма нищо отвъд – защото си отдал целият си живот, умирайки – и просто свършваш там...! Нямаш нищо повече, каквото да предложиш... Но разбира се това е само чувства – ние говорим за бхаава – можеш да УСЕТИШ чувството че не съществуваш във випраламба. Това също е вид шунйавада, нали? Приключило се е със съществуването! Но що за шунйавада е ТОВА?! То е ПЪЛНО с емоции!!! Пълно с Говинда... Радха... джива... Та, вие на кой вид шунйавада казахте “да” в началото? На ТОЗИ или на някакъв друг? Понеже аз се опитвам да следвам ТАЗИ шунйавада – да приключа със света и да приключа със своето отделно съществуване. Тогава не остава НИЩО, НИЩО – от този свят, от това тяло, от тази идентификация... Шунйа. Празнота. “Целият свят е празен без теб, Говинда!” Но ако направим следващата стъпка, можем да изпълним този свят – с много бхакти, например! Защото Говинда е привлекателен. Той просто ще привлече бхактите към Себе си. Но понякога Кришна е ирационален. Понякога Той упражнява Своята привличаща сила много повече от Своята съзидателна сила. Например привлича много повече бхакти, отколкото ашрамът може да събере... Просто Кришна понякога не е практичен! Но въпреки това е много привлекателен! Но друг път изпитваме и други типове шунйа. Когато се приберете у дома си, нашият ашрам ще бъде шунйа. Сърцата ни също – ще чувстват само раздялата... Затова е много хубаво да има събирания и раздели с бхактите – защото по този начин нашата медитация става по-силна – така ли е? Когато сме там е хубаво, но когато НЕ СМЕ там – е още по-хубаво! Така че каквото и да правите тук трябва да бъде адекватно отражение на това, което правите там. Ако от сърце общувате с бхактите... тогава ще имате някакви чувства. И от тези чувства можете да разберете какви са чувствата в духовния свят. Ако по някакъв начин започнем ТУК да служим на Гуру, Кришна и вайшнавите – това ще ни обучи как да им служим и в духовното небе. Това е смисълът на нашето съществуване. И това е светът, който Кришна

118

осигурява за бхактите. Кришна дава на бхактите един пълен, завършен свят. Пълен с разнообразие, с реалност. Сат, съществуването, реалността – те са в началото. НЕ Е така, че от нищо става нещо! Нещо може да дойде единствено от НЕЩО! Съгласни ли сте? Нещо може да дойде само от нещо! Животът може да дойде от живот! Шрила Прабхупад казва: “Животът произлиза от живот!” А Шрила Шридхара Махарадж казва: “ЛЮБОВТА произлиза от Любов!” Това са висши тайни във вайшнавската философия.... Има една песен, в която се пее за различните раси в духовната област. Там се казва: “Възпявайте святите имена на Бога и благословиите ще дойдат при вас! Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе! За спасението на падналите души и за да разлее милост Шри Гауранга пее: “Харе Кришна Харе Харе!” Ти защитаваш своите предани и даваш благословии на Своите врагове. Ти си приятелят на гопалите, Ти си добър пастир на кравите, Ти си богатството на Майка Яшода и гордостта на Нанда Баба! Ти си богът на прекрасноликите гопи и на Твоите устни пее бамбуковата флейта. Затова като щастлива молитва, пейте Махамантрата: “Харе Кришна Харе Харе!” Суртинта получих една покана – дали е възможно да поговоря за висшите теми на Бхакти... Мога да ви кажа, че в тази песен са включени всички типове Чайтанйа Бхакти. Защото трябва да повтаряме имената с любов и чувства. Не е достатъчно да ги повтаряме просто повърхностно. Нито пък да го правиме като рутина. Но като вик... от радост... Кришна! Или като вик за помощ... Кришна! Но трябва да има чувства – иначе няма да проработи! Ако повтаряте името на когото и да било без чувства – той няма да отговори. Ако кажете на едно дете: “Божидаре, ела тук да те набия!” – той трябва да е доста глупав, за да дойде! Ако му дадете идеята, че ще бъде наказан. Затова качеството на мантруването е изключително важно. И тогава в резултат на това качествено емоционално мантруване, благословиите ще дойдат при вас. Къде се намира това състояние на духовно, свободно и благословено блаженство? Това утре ли е? Някъде другаде? В следващия живот? След напускането на материалната сфера? Не, трябва да бъде точно ТУК и СЕГА! Милостта на Кришна винаги я има, но трябва да пречистите виждането си, за да можете да я възприемете. Така че за да освободи ВАС Шри Гауранга, изливайки милостта си, просто мантрува... Той е дошъл за освобождение на падналите; Той не е дошъл за да освободи освободените! Или да освободи високо издигнатите... защото по отношение на брамините, Той е имал една-единствена работа: докато те мантрували Гайатри във водите на Ганг, гмуркал се под водата и ги хващал за пръстите на краката... Но за падналите души Той бил много готов да бъде Спасител! Има много хубав филм за Него “Нимай от Надйа” и там един човек разбрал колко е пропаднал и отишъл при Махапрабху с молба да бъдат опростени греховете му. И тогава Махапрабху в много възвишено настроение му казал: “Просто възпявай Святите Имена и ще бъдеш освободен от Самсара!” Така че първото нещо е да разберем своето паднало състояние. И не само това – но трябва да се разкаем за грешките си! И ТОГАВА можем да мантруваме наистина! И един вторичен резултат от това мантруване е освобождението. За повечето различни религии това е краят, окончателната цел – освобождението. А за един бхакта е само началото. Много е лесно да се каже, но пътят за постигането му е много дълъг! Но ако наистина разберем силата и красотата на тази духовна връзка, тогава ще можем да разберем и разликата между освобождението и бхакти. Спасението винаги го има – независимо дали си в пропаднало състояние или в освободено – милостта може да се спусне и да ти помогне. И така, в първия стих се казва, че Махапрабху дава Святото Име за освобождение на падналите души и след това идва описание на Кришна: “Ти защитаваш Своите предани, Ти благославяш Своите врагове”. Който и да дойде във връзка с Кришна – ще бъде облагодетелстван. Без изключение. Освен може би мен... Но всички вие сте облагодетелствани... Кришна е Бхакта-ватсала – защитава преданите и освобождава дори вещиците. Всички имат полза. Но това описание на бхактите и враговете е някаква пасивна връзка. След това идва: Ти си приятелят на гопалите” и “Ти се грижиш за кравите” – така че първото е пасивно – е, може да

119

има и някакво служене; но ТУК гопалите са в приятелска връзка с Кришна. Кришна обича да си играе. И в “Историята на философията” се казва - Ямуна ми помогна - че трябва да бъде обожаван такъв Бог, който пее и танцува. Кришна! Дори философите - в случая става въпрос за Ничше – са разбрали какъв Бог трябва да бъде обожаван - ИГРИВ! Та Той е приятел на гопалите – ако ти си гопал, тогава можеш да имаш своя Бог за приятел. Котката също си играе с мишката, но такава игра не е толкова хубава. Поне за мишката... Но играта на Кришна не е такава жестока игра. Тя е любовна игра. И Той е не само приятел, но и милият на майка Яшода! Това е следващата стъпка в раса – семейните, майчините чувства. И Той е славата, гордостта на Нанда Баба. Може да видите тук и разликата между майката и бащата. Майката иска да има сладко бебе. Дори и синът да е пораснал, тя го пита:”Обу ли си топли чорапи?” Най-големият проблем за майките е това! Няма значение, че този син е на 60 години и е цар на държавата – тя пак го пита: “Къде са ти чорапите”. А бащата? Бащата не е удовлетворен с чорапи, той иска да има цар! Той иска да се гордее със сина си! На майката й стига сладостта; бащата – това, което той не е постигнал иска синът му да го постигне. Така ли е? Тези чувства на бащите и майките са много силни. И те са готови да направят всяко служене за детето си. И разбира се, детето също е готово да служи на родителите си. Така че отново това е вид връзка. Не е еднопосочна – има споделяне. И тогава, накрая... дори да си мислим, че чувствата на бащата и майката са най-висши има и още нещо ... Защото идва следващият стих, който се отнася за гопи-бхаава. “Кришна е Богът на прекрасноликите гопи и на устните Му свири бамбуковата флейта”. Кришна има различни флейти; различни флейти за различни цели! Вамши, вамшули, вену... и много много други... Една е направена от бамбук, друга е направена от мрамор, трета е направена от злато; една е окрасена със скъпоценности; една е къса, друга е дълга... и Той използва различните флейти за различни цели. Защото както се разбрахме миналият път, Кришна е най-привлекателният. И Той използва различните Си флейти за да привлече ВСИЧКИ различни дживи обратно при Себе си! Една от флейтите Му разлива нектар; и дори онези,които повтарят ведическите химни също следват звука от флейтата на Кришна. Защото дори Гайатри-мантрата е звук от флейтата на Кришна. Но Той не свири за брамините – Той свири за кравите. И Той свири за гопите, за пастирките! Така да се каже за простосърдечните. Които са готови да Го следват. Така че препоръчвам ви, недейте има преусложнен ум! Защото тогава ще ви е много трудно дори да ЧУЕТЕ, какво да говорим да следвате звукът от флейтата на Кришна! ПРОСТОТАТА е обяснението или определението на Кришна Съзнанието. Затова можем да повтаряме Махамантрата като щастлива молитва. Това не е някаква много трудна духовна практика. Не е някакво отречение или самоизмъчване. “Причинявам си страдание, мантрувайки тази мантра! Тази Махамантра е болезнена!” Не – тя е щастлива молитва. Но вие знаете много повече от мен за това – какъв е смисълът да ви говоря... Всеки се усмихва – значи трябва да знаете, че това е щастлива молитва! Например Дамодар изглежда много доволен! Дамодар: Защото съм си свършил кръговете... Гурудев: Виждаш ли – това е резултатът! Затова като блажена молитва трябва да се възпява тази махамантра; тогава дори най-дълбоката болка в сърцата ви ще бъде променена. Защото да обичаш означава да те боли. Без болка – това любов ли е? Съгласни ли сте? Ако няма болка – няма любов! Тя трява да ПРОНИЗВА сърцето ви! Да го разкъсва на парчета! Да ви взима ПРАНАТА! Както говорихме вече – трябва да УМРЕШ от тези чувства! Опустошаващи чувства! Но ако мантрувате хубаво, тези болезнени чувства по милостта на Святото Име могат да бъдат променени... Трябва да го опитате сами; аз нищо повече не мога да ви кажа за това. ВИЕ трябва да опитате... Така че за мене тази песен е сякаш различните слуги на Кришна са направили процесия: първо идват по-пасивните, след това идват гопалите и в приятелско настроение се забавляват с Кришна... След това идват майка Яшода и Нанда Баба... И накрая ... плачещият хор на гопите. И в пълен емоционален екстаз те повтарят “Кришна Кришна...” Тогава можем да започнем от Гауранга и да завършим с възпяването на Святото Име и ако имате тази идея просто сцената на цялата Вриндавана ще бъде пред очите ви! Никой няма да

120

липства! В щастието на Кришна всеки присъства! Не пропускайте тази възможност! Включете се към Вриндаванската група! Вие също трябва да станете част от щастието на Кришна! Да отразявате обратно Неговата красота... и да РАЗРЕШИТЕ на Неговата привличаща енергия да ви завладее... Това е скъпоценната земя на Вриндавана! Където дърветата от екстаз леят нектар, където цветята просто падат от клоните им. Цветята се сипят, сякаш хвърлени от полубоговете от небето – по този начин дърветата и растенията изразяват предаността си към Кришна – отдават цветята и плодовете си. Вие сте точно като дървета. Къде са вашите цветове и плодове? Трябва да израстнете в духовния живот! Да дадете плодове. Да има какво да предложите на Кришна. Дори дърветата изливат нектар върху Кришна, докато Той минава. В Индия има растения, които могат да разцъфнат само ако ги докосне влюбена девойка. Други цъфтят само през нощта. А дървета без птици не са хубави. Радхарани и Кришна използвали папагалите за пратеници. Защото те можели да повтарят съобщения. Ако телата са в невъзможност да се срещнат, пратениците могат да помогнат. Понякога пратениците може да са хора, но понякога дори това е невъзможно. Нашите сърца са сякаш зад високи стени. Не можеш да преминеш през тези камъни. Но ако пуснеш папагала си, той може да прелети над стените. Така че – изпратете пратеник до Кришна и Той също ще ви изпрати пратеник. Има още един важен въпрос, който трябва да помним. Природата е прекрасна; но без преданите – тя е замръзнала. Може едно място да е адско, но ако там има преданоотдадени – то се превръща в рай, заради атмосферата и вибрациите, които един преданоотдаден носи. Вие всички трябва да създавате такива чудни вибрации във всичките си дейности, във всички места, които обитавате – във вашите семейства, в домовете, в ашрамите, в сърцата... Създайте Вриндавана в сърцата си! Защото във Вриндавана не може да се прави нищо друго, освен да се обожават Радха и Кришна. Но е казано, че е още по-славно да създадеш атмосферата на Вриндавана някъде другаде. Въпрос на Дамодар: Как са свързани двете неща - емоциите и вярата. Първо човек трябва да повярва, за да има емоциите или в резултат на емоциите ще дойде и вярата? Гурудев: “Адау шрадха...” – ПЪРВО е вярата. Но тази вяра е само начална вяра. А какво е преди вярата? Рам Виджай: Сукрити83. Гурудев: Това е едното – и...? Према: Милостта. Гурудев: Да. Това е преди. Това са причините за началната вяра. Когато имаме началната вяра, тогава започваме да общуваме... и след това идва духовният вкус. Истинският! В началото също има някакъв вкус – иначе няма да сме тук. Ако не чувстваме нещо към Кришна то тогава какъв е смисълът да седим тук?! Така че истинската вяра и истинските емоции вървят заедно. Но първо е вярата; тази вяра ни помага да общуваме. Можем да общуваме с вайшнавите, можем да общуваме с Гуру – и с Кришна. Така че общуването го има, но специален тип общуване е Гуру-сева84. След това вече идва пречистването на съществуването – т.е. как да се отървем от анартхите85, как да бъдем целенасочени в нашето служене и т.н... И ТОГАВА вече идва ручи – ручи е вкусът, висшият вкус. И този висш вкус ще усили, ще разшири нашата вяра. Веднъж Шрила Шридхара Махарадж бил в кома. Дълго време – няколко дни. И след като се възстановил, бхактите го попитали: “Какво беше там? Какво видя?” Той казал: “Беше напълно тъмно! Имаше само вяра. Само вяра.” Така че това е нещо много важно. На друго място той казва, че вярата е най-голямата сила, която притежаваме! И тя може да прекоси най-големите разстояния, които има... между нашето настояще състояние и духовният ни идеал. А има голямо разстояние между двете, нали? Но с вяра можем да прекосим тази бездна. Затова вярата е толкова важна! Мисля, че вече говорихме за различните дефиниции

83 духовните заслуги 84 служене на Гуру 85 нежелателните тенденции

121

за вяра? Но една от най-безценните дефиниции за мен е че вярата е онова убеждение, до което достигаш чрез любов. Смятам, че това е едно МНОГО красиво обяснение за това какво представлява вярата както в началния, така и в окончателния й вариант. Ти попита за вярата и за емоциите. Разбира се, нашите истински духовни емоции ще задълбочат вярата ни. А нашата вяра ще ни помогне да ВКУСИМ нектара на истинските емоции. Без вяра няма да може! Но вярата не е сляпа, тя не е невежество. Тя е онази убеденост, до която достигаш чрез любов. Усещаш ли разликата? Защото за много хора вярата е “Аз не знам, затова вярвам” – това е вярване, не е вяра. Но истинската вяра е убеждение. Тя не е “Аз не знам...” АЗ ЗНАМ! Затова го правя! Вярвам – затова го правя! Така че какво е преди – яйцето или кокошката? Кое е първо – емоцията или вярата? На пречистеното ниво те са неделими! Дамодар: От онази история, когато Кришна бил болен и търсили прах от нозете на праведници за да поръсят главата му виждаме, че вярата е по-силна, защото гопите имат по-висша вяра в Кришна. Гурудев: Гопите не са имали ВЯРА! Те Го ОБИЧАТ! Вярата в повечето случаи – нека признаем – е теоретична. Но любовта е истинска! Любовта е реална! Говорили сме, че субективната част на любовта е доверието, а обективната – служенето. Така че гопите не са имали вяра. Те не са били на теоретично ниво. Те искали Кришна – без никакво значение какъв ще бъде резултатът или реакцията. “Дори ако трябва да отидем във вечния ад – няма проблем...” Това не е вяра, това са чувства! Емоциите са по-висши от вярата! Защото предаността е активна, а вярата е пасивна... Има и други места като Курукшетра, където Кришна се видял отново с гопите. Те Му казали, че не са удовлетворени само със спомени. “Ние искаме ТЕБ! Не спомена...” Това ВЯРА ли е? НЕ! Това са чувства! “Искам да Те притежавам!” Вярата означава “Аз съм Твой”. Бхакти означава: “НО ТИ СИ МОЙ!!! Аз съм Твой, но Ти си мой!” Едното е вяра, другото е любов. Но кое идва първо – не мога да кажа... Тези две сестри просто тичат една след друга... Едната се опитва да хване другата. Другата се опитва да служи на първата. Твоята вяра ти помага да стигнеш чувствата. Чувствата ти помагат да имаш повече вяра.

Единият Бог

В прекрасната сутришна песен “Вибхавари Шеша”се пее: “Нощта е към края си, светлината на зората нахлува; о душа, събуди се! Изостави своя сън! Възпявай: “Хари! Хари! Мукунда! Мурари! Рама! Кришна! Хайагрива!” Кой е Хари? Хари Лила: Този, който пленява сърцето. Гурудев: Правилно. Какво друго прави Той? Хари е крадец! Хари идва от “харати”, което означава да крадеш, да отмъкваш. Той взима вниманието по такъв начин, че забравяш за Илюзията. Кришна казва: “От Мен идва знанието, помненето и забравата”. Обикновено знаем, че знанието е нещо божествено. Но в повечето случаи забравяме, че забравата е също божествена! Ако кажа “Не!” на Илюзията, на несъществуващото – това означава, че само реалността съществува. В този смисъл забравата е божествена практика за бхактите – да забравиш предишната си обусловеност. Хари ни помага да забравим миналото си. Толкова е лесно да съм в скута на Илюзията! Сега съм събуден и знам какво е право и какво е грешно. Но въпреки това все още правя грешното и независимо, че искам – не мога да правя това, което е правилно – това е моето настоящо състояние. В по-висш смисъл Хари открадва от бхактите всичко, което не е истинско. Той ще вземе всичко, което стои на пътя на тяхното развитие. Понякога, съгласен съм, това е трудно. Защото имаме толкова много привързаности. Но за да се стигне до истинското Кришна Съзнание са необходимо 108 % посветеност. Така че без съмнение ще трябва да загубим много неща. Всичките си материални привързаности. Всичките си фалшиви идентификации.

122

Хари ни прави по-чисти. Открадва всичко, което не е необходимо за нас, но със сигурност ще запази необходимото. В още по-висш смисъл Хари е също скрит в Махамантрата. Понякога е Хари, понякога е Хара. Понякога Кришна открадва сърцето на Радхика; понякога Радхика открадва сърцето на Кришна. “Хари ми взе всичко! Ето ме тук – гол пред целия свят!” – Тогава, когато си в нужда, зовеш: “Мукунда!” Кой е Мукунда? Този, който дава освобождение. И така, ако си гол и с празни ръце пред самия Бог – викаш: “Мукунда! Дай ми освобождение! Освободи ме от страданията ми! Хари ми взе всичко – сега, Мукунда, моля те, дай ми нещо! Ти взе сърцето ми – сега го изпълни догоре! В нужда съм. Искам пълнота!” Затова Шрила Шридхара Махарадж казва: “От празнота, от нужда – към пълнота!” Какво представлява нашето мукти, освобождение – не означава да седим пасивни, да не правим нищо и да се наслаждаваме на вечно щастие. Нашето освобождение е служене. Нашата свобода е робство. Премислете добре – нашето мукти е вечно робство! Гьоте също е стигнал до заключението, че висшата степен на свобода трябва да е робството, което приемаш по своя воля. А как това е възможно без любов? Това е нещо много висше. Но не бъдете роби на себе си! На ограничените си идеи. Да бъдем слуги на Кришна! Това е Мукунда , такова освобождение дава Той – да те обвърже вечно с въжетата на божествената любов. Разбирането за този вид освобождение е в следващото име – Мурари. А кой е Мурари? Дамодар: Убиец на демона Мура, който е демона на съмнението. Така че може би Той убива нашите съмнения. Гурудев: Добре де, понякога Кришна в своите Вишну експанзии убива демони. Но Мурари не е само убиец на демони – Той е и свирец на флейта. Това е нашето освобождение. Разбира се, Той ще убие всички демони – както Хари, който вече е разчистил пътя за вас. Но Той не си мисли за убийства на демони, а за свирене на флейта. Да се убиват демони е плашещо, но да се свири на флейта е поетично. “Кришна Мурари...Мама мана мандире”: “В храма на моето сърце аз те обожавам, мой Господи, който свириш на флейта така красиво!” – това е освобождението, което искаме. Нашите сърца просто политат, тичат към такъв Бог, който свири на флейта и ни зове. Защото звука от неговата флейта докосва сърцата с петата си нота – шрингар-рас, божествената любов към Кришна. Това е нашият Мурари. Когато вече имаме разбирането за Мурари, ще получим Рам – духовното щастие; и Кришна – върховната привличаща енергия. Рам не е само инкарнацията Рам, а също и Радхика-Раман Рам – щастието на Радхика. Хари не е някаква експанзия, той е нашият добър приятел, който отнема сърцата ни. Мукунда не дава някакво обикновено освобождение, а божествено любовно освобождение. Мурари не само избива демоните ти, но и свири на флейта за теб, вика те – събуди се! Рам е също Кришна, а Кришна е КРИШНА! И след това е Хайагрива – инкарнацията кон; той е, който е запазил и произнесъл Ведите. По този начин цикълът се затваря. Започваме от Хари, който ти взима илюзията и стигаме до Хайагрива, който ти дава знанието. Кръгът е завършен. Това трябва да бъде вашето мантруване всяка сутрин! Така свършва нощта на невежеството, на съня и първите лъчи на слънцето Кришна се появяват на хоризонта на нашите сърца. Където и да погледнете – виждайте само Него! Каквото и да идва към вас – виждайте Него – щастие и нещастие, успех и неуспех – всичко е наредено от Кришна. Казва се, че съдбата на хората е изписана на челата им – това са бръчките. Затова всеки ден маркирайте челата си с тилак, за да промените своята съдба. Не забравяйте да осветите тялото си. То не ни принадлежи. То трябва да се използва като инструмент за служене на Бога. Вие живеете в този храм, но Той също живее там. Това е Неговият храм, в който вие сте слуга. Въпрос: Доколкото разбрах, Хара беше споменато за Радха. Но всички знаем, че едно от имената на Шива е също Хара. Шива Радха ли представя? И дали муртито Хари-Хара е наполовина Радха, наполовина Кришна? Гурудев: Не. Кой присъства в Махамантрата? Радха и Кришна. Но къде е Радха?

123

Хари Лила: Тя присъства глаголно, в обожанието си. Така разбрах, че глаголът: “Харе” означава “Тази, която обожава Бог Хари”. Гурудев: Правилно. “Харе” е обръщение към Хара, а Хара е Радха. Когато казваш: “Харе Кришна!” – това означава: “Радхе Шйам!” Те винаги са заедно. Но Шива не присъства в Махамантрата. Дори Рама Аватар не присъства. Естествено, има много обяснения на Махамантрата. Но нашата концепция е насочена към Шрингара-рас, към Маха-бхава – чувството на любовна преданост. Няма място за Рам – това трябва да е пак Кришна; няма място за Шива. Шива е пазителят на святото място. Гопешвар означава, че той пази Вриндавана. В “Брахма Самхита” се казва, че Голока Шветадвип се пази от тризъбеца на Шива; и това оръжие връща всички, които идват с нечисти намерения. Въпрос на Яшода: Защо Шива е Хара? Гурудев: Шива означава Онзи, който дава благословии. За последователите на Шива, Абсолютът се проявява като Шива Махадев. Но ние разглеждаме Шива като един много висш вайшнава. Шрила Шридхара Махарадж говори за разликата между Вишну и Шива: “Шива търси, докато Вишну – не.” И когато Шива търси – той търси Вишну, търси Хари. А когато това търсене стане много интензивно, те се показват като Хари-Хара – различните аспекти комбинирани. Но аз не съм много запознат с аспектите на Шива. Шива Татва е много трудно да бъде разбрана; по-лесно е за индийците, които имат традицията. Затова следващият път като дойде Садху Махарадж – попитайте го за Хари-Хара – той ще ви разкаже всичко! Яшода: Камен ме питаше: “Не са ли Брахма, Вишну и Шива равностойни – като светата троица?” Той разбира Бога като триединство. Гурудев: Брахма, Вишну и Шива са гуна-аватари от една гледна точка. И това не са само личности, но универсални роли. Някой трябва да създава, някой трябва да поддържа и някой трябва да разрушава; това са божествени функции. Божествената сила се предава на някои избрани същества. В този смисъл те са равни. На Брахма е дадена съзидателната сила, Вишну има поддържащата сила, а Шива има и разрушителна и съзидателна сила; той унищожава целия свят с танц! Тази Шива Татва е много трудна за разбиране; както и Джива Татва и Гуру Татва. Затова има и дискусии по въпроса. Но Кришна казва: “Аз ще поддържам вярата на човека, каквото и да избере”. Има много светове и в света на звука, Кришна се проявява като Махамантра. Това е нещо много висше и много дълбоко – отделен свят за звука! Кришна прониква този свят под формата на Божието Име. А в човешкия свят Той идва като Кришна-Говинда. В света на звука обожаваме най-висшето като Святото Име. В разбирането за света на Бога, ние обожаваме Кришна, който е Всепривличащият. В крайна сметка за нас Богът е Кришна, защото Той е Богът на Абсолютната Любов, отвъд всякакви концепции. Затова ние обожаваме Бога като Кришна. За нас Той е Върховният, защото е Богът на висшата универсална божествена любов. И ако Той казва: “Аз ще подкрепям вярата на човека по неговия избран път” – ние го приемаме. В Индия това не е проблем. Вишну и Шива храмовете вървят много добре заедно. Има храмове, където се обожават и двамата. Защото това са основните начини, по които хората разбират Божествеността. Но при нас сърцето бива уловено от този Бог на Любовта. Ако сте твърди в убежденията си, тогава можете да приемете ентусиазма на другите към Шива, Брахма или различни аспекти на Вишну. Махапрабху е посещавал храмовете на Шива и е танцувал екстазно там! Той не е казвал: “А, това е храм на Шива – вътре не влизам!” Сега се смеем, но има вайшнави, които никога не биха влезли в такъв храм. Каква е ширината на вашето виждане? Какво имате – някакво определено виждане, или съзнание за организацията, или съзнание за Бога? Не трябва да сте фанатични. Фанатик означава и “онзи, който обича” – това е добрият смисъл. Но НИКОГА не бъдете коне с капаци. Бъдете твърди и стриктни към себе си и много разбиращи с другите. Ако някой не вижда Махапрабху тук, в този храм или пък Кришна във вашата практика – жалко за него. Това означава, че има места, където той не може да види Кришна. А какво казва Кришна в “Бхагаватам”? “Не забравяйте, ако нещо ИЗГЛЕЖДА, че не е свързано с Мен – това е илюзия.”

124

Рам Виджай: Значи изглежда, че илюзията не е свързана с Кришна, но тя е! Гурудев: Тя е! Всичко е свързано с Него. Така че, Яшода – трябва да уважаваш чувствата на Камен, а и той да уважава твоите. От тази страна на олтара има кавги, неразбиране, ограничен ум, а от другата е само танц, флейта, хармония. Ако достигнете до божественото ниво на съзнание, тогава ще откриете и хармонията. Докато стоите на светското ниво – винаги ще има конфликти. Но в същото време не бих казал, че вие трябва да се съгласявате с всичко! Да уважаваш и да се съгласяваш са две различни неща. Да уважаваш и да следваш е нещо друго. Ние следваме линията на Махапрабху, но уважаваме всички останали. “Бъдете по-смирени от стрък трева”. И никой не казва – бъде смирен само с вайшнавите! Те са защитен кръг, където никой няма да злоупотреби с това. Но подобни смирени чувства трябва да са насочени към всички останали – което не означава, че ние сме съгласни с всичко, което виждаме навън на улицата и го приемаме за духовен път. Така ли е? Дамодар: Аз понякога прекрачвам оттатък тая линия и приемам някои неща, надявайки се, че моята вяра в Кришна няма да бъде поколебана в основните неща. Гурудев: Да. Това е широко виждане. Ако някой е слаб във вярата си – той няма да смее да гледа наоколо. Той се страхува от красотата на света, от различните вариации и възможности. Но този свят принадлежи на Кришна! Това е НЕГОВИЯТ свят. Тази природа е на НЕГО. И всичко, което е проявено в нея Го възхвалява. Кое е по-висше разбиране: да се опитвате да изключите всичко като несвързано с Кришна – или просто да разпознавате връзката? Тогава всичко започва да е свързано с Него – това цвете идва от моя Бог, безкрайносладкият му аромат ме кара да си Го спомням. Или да си кажеш: “Това е просто нещо материално. Това е не-Кришна”? Висше е да виждаш всичко свързано с Него. Това не значи да сложиш цветето на олтара и да го обожаваш като Господ. Но да виждаш как Неговата красота се проявява по този начин. Бхактивинода Тхакур дава обяснение как да се уважава чуждата вяра. Той казва: “Дойде ли време за обожание, а няма наблизо вайшнавски храм – иди в който и да е храм, защото твоят Бог Ишвара се обожава там. Може би формалностите са различни, но това е същият един Бог!” Взимайте добрия пример и го практикувайте всеки ден! Пречиствайте всичко, което е отвън и го свързвайте все повече и повече с Кришна. Не бива да си мислим, че резултат може да бъде постигнат само по един път. Ако медитирате много, може да получите същия опит. Не е необходимо да ставате кръвен баща за да имате много деца. И не се налага да бъдете санйаси за да практикувате отеречение. Трябва да хванете същината. Съгласни ли сте? Различни пътища, различни практики могат да ви дадат едни и същи резултати на виждане, на реализации, на споделяне на дълбоки чувства, на симпатия към другите. Въпрос на Хари Лила: В източния начин на виждане на Бог, Той има много лица. Дали броят на неговите проявления е безкраен, колкото живите същества? Дали Бог се проявява по специален начин точно за теб? И дали красотата има абсолютни стойности? Гурудев: Познавам една китайка преданоотдадена, която рисува Кришна в китайски стил. Много е красив. Относно първата част на въпроса: в духовната сфера има многообразие. Един Кришна – и много различни начини, по които го виждат хората. Ако ти кажеш “Кришна” ще бъде различно от както аз го казвам. Кришна привлича всекиго по различен начин. Доколкото тези чувства ни помагат да се развиваме духовно – те се приемат за добри. За втората част от вапроса – ИМА абсолютна красота, защото Голока Вриндавана е само една. Все пак има многообразие. Мисля, че Кришна е достатъчно универсален за да приеме нещо, което идва от сърцето на всеки преданоотдаден. Хари Лила: Значи стандартът се създава от любовта на хората, а не от нещо предварително определено? Гурудев: Правилно. Бих казал, че не зависи от формата. Ако в това, което чувствате за красиво, вложите сърцето си, своите чувства и цялата си преданост – Кришна ще го приеме. Служенето е начин да изразим любовта си.

125

Живият Бог

В началото на песента “Дайнйа о Прапати” се пее: “Хари Хе Дойала Мора Джая Радханатх!” “О мой Боже Хари, о милостиви Радханатх, вечна слава на Теб! Толкова пъти съм се опитвал да Те избегна, но сега, моля Те, приеми ме!” Колко пъти сме се опитвали да избегнем милостта на Бога? Много сме ловки в това. Много сме заети и сме много изобретателни в това да избягваме своята божествена съдба. Която е смърт - незабавна смърт. Смърт за света и ново раждане за едно по-висше съществуване. Хората силно желаят да избегнат божествената си съдба... и аз бях най-добрият в това отношение. Опитвах се да Те отбягвам толкова много животи, живеейки в моето собствено знание и разбиране... Но сега Те моля да ми помогнеш да приключа с това типично човешко съществуване! Искам да бъда Твой! Моля Те, приеми ме в Своята интимна компания! И тази молитва не е отправена към един обикновен Бог – но към Радханатх, който е специален Бог! Той е Богът на Радхика... Този аспект на Бога е любящият Бог и според един много подходящ въпрос, зададен преди време, се разкриват и отговорите. Че Бог обича универсално; но Кришна обича специално. Така че има ГОЛЯМА разлика между общата любов на Бога и специалната любов на Кришна. И в двете отношения: и както Неговите предани Го обичат, и както Той ги обича. Затова: Моля те, Радханатх, ТИ ме приеми! Аз вече съм Те приел в сърцето си – сега е Твой ред! Това е интимността на Бхакти – линията на предаността. Защото трябва да разберем, че НИЕ трябва да обичаме Бог и че трябва да Му принадлежим. Но в по-висшите сфери на Бхакти, Бог се превръща в слуга. Кой е най-висшият символ на среща в Бхакти Йога? Хари Лила: Чайтанйа Махапрабху. Гурудев: Това е също много смислен отговор, но аз питам за нещо друго. Рам Виджай: Срещата на Кришна и Радхарани. Гурудев: Само? Крипадхам: Танцът Раса. Гурудев: Правилно! Танцът Раса Е символът на срещата. И как се изпълнява той? Какъв вид танц е това? Това е танц в кръг: един Кришна, една Радха... и какво следва? ... Друг Кришна, нали? Един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи... Откъде започва и къде свършва, кой е пръв и кой втори – можете ли да решите?! Невъзможно е да решиш кой е първи и кой втори, кой е Бог и кой е слуга. Защото обикновено слугите тичат след господарите си. Но в един танц в кръг всеки тича след другия. Кришна тича след гопите и гопите тичат след Кришна. Това е мистерията на Бхакти – че Бог тича след любовта на своите възлюбени... Това е нещо много много тайно в Бхакти! Кой е втори и кой е пръв... Затова, моля те Радханатх, този път ТИ ме приеми! “О мой Господи, след като пътешествах толкова дълго из утроби на различни майки – най-накрая приех подслон при Теб. “Баху джони” - сред много утроби, “бхрами” – се скитах, “Натха” – Господи! Затова съществуват различните форми на живот – за да се учим, за да получим повече и повече опитност. Има толкова много нива на съществуване. Каква е разликата между един бездомник тук и в Индия? Разликата е в нивото на съзнание. Обикновено хората тук имат много ограничено съзнание; но в Индия ако например избереш бедността като духовна практика и начин на живот – това е път към спасението. Така и тези различни нива на съществуване ги има, за да можем да получим опита от тях. Когато сме в нужда сме много готови да оценим всяка помощ. А когато не сме в нужда – не сме готови да ДАДЕМ помощ. Трябва да приемем умственото състояние на хората, които са в нужда – те могат да оценяват нещата. Но това не е краят – човешкият живот в мизерия не е дъното... Защото ако отидете във Вриндавана ще видите различни видове, събрани на това свято място. 99% от хората, които живеят там са материалисти – така казват, аз не мога да съдя, но казват че повечето хора идват там по материални причини. Защото Вриндавана има едно много фино покривало от материя. Но повечето хора живеят именно в тази тънка обвивка. Малцина могат да влязат навътре.

126

Но във Вриндавана има и маймуни, а маймуните понякога създават много притеснения! Когато си купиш банани и мислиш да обядваш, те идват и ти отмъкват бананите. Освен това ти крадат и очилата. В Индия хората имат много странна система за сигурност – връзват си очилата за главата с парченце въже – защото това е естествено забавление за маймуните да крадат очила, много се забавляват от това. Но не се бойте – защото те са много умни! Те не искат да ги използват, искат да ти ги върнат – в замяна на нещо. Веднага щом маймуната ти открадне очилата, тичай на пазара и купувай фъстъци. Фъстъците се продават в малки пакетчета от вестник. Увиваш го здраво и го хвърляш нагоре; маймуната седи отгоре върху електрическите кабели и в момента държи очилата ти, нали така. И ти трябва да хвърлиш фъстъците, за да пусне тя очилата ти и да вземе фъстъците. И вече е твой ред да си ги хванеш... Те знаят много добре какво правят. Понякога създават проблеми, дори хапят хората, но хората все пак ги приемат, понякога дори ги обичат. Но има и прасета! А канализационната система във Вриндавана е много специална. Нещо от Средните Векове – така наречената открита канализация. Така че всичко просто си тече по улиците, черно, мръсно... И прасетата просто скачат вътре и ядат. Те с това се занимават. Така че когато отидете в някое свято място това е една много добра медитация – да не приемате следващото си раждане като прасе във Вриндавана. Защото посоката е добра – свято място. Но нивото на съзнаие е малко нисичко. Но пък от друга страна – кой знае какво ли съзнание има едно прасе във Вриндавана! И все пак практиките им са малко отвратителни. Затова трябва да сме внимателни относно човешкото си съществуване и когато и да имаме възможност – трябва да се опитваме да помагаме, защото по този начин помагаме и на другите и на себе си. Пътувах през толкова много видове живот. Бил съм куче, бил съм прасе, бил съм бездомник, бродещ насам-натам... но този път, моля Те приеми ме за Твой слуга! Всеми ме в Своето семейство! Най-накрая намерих подслон при Теб. Моля Те, по Своята милост, освободи тази окаяна душа! Тук са включени двата аспекта на милостта: трябва да има някой, който да я даде и някой, който да я приеме. Бог в дава – вие трябва да я приемете. В този смисъл Той наистина тича след вас: “Ето Моята милост – вземете я, вземете я!” Този път не бягайте! Просто я приемете – ние сме приемници на милостта. Можете да се освободите – освобождението е много високо оценявано във всички религии – освен в Бхакти. В Бхакти освобождението не е най-висшата цел. Това е второстепенен резултат. От това отново можем да разберем превъзходната красота на Бхакти. Че това не е да тичаш за освобождение. А да тичаш за Бога! “О, любовнико на Радха, Ти си причината за Вселената! Джагата-карана, Джагата-дживан – Ти си причината, Ти си и живота!” Има три аспекта на Бога – Той създава, поддържа и унищожава всичко. “Ти си причината, Ти си и живота. Отвъд Теб никой няма нищо.” Тук виждаме два от аспектите – Създателя и Поддръжника. И всъщност - край няма. Защото в нашето разбиране няма край на божествената пълнота. А “отвъд Тебе никой не притежава нищо” – всъщност това означава: Ти си най-ценният. Ако Кришна е животът – какво е по-ценно от самия живот? Животът сам по себе си е нещо много естествено и много уникално. Но ние можем да разгърнем живота си и да го направим още по-ценен, когато го свържем с Върховния – по този начин той става завършен. Така че не трябва да пропускаме възможността да поканим Божествеността в живота си. Ако имате Него – имате всичко, ако Го нямате – нямате нищо! “Ти носиш благословии на света и Ти си Богът на Вселената!” “ Бхувана мангала”; “мангала” означава благословии, а “бхувана” – съществуване. Така че щастието на цялото съществуване е концентрирано в Кришна. “О мой Господи! Къде бих могъл да намеря подслон, ако Ти ме отхвърлиш?! “ Ти си причината, Ти си животът, ти си щастието, Ти си Богът – къде бих могъл да намеря подслон, ако Ти не ме приемеш? Какво означава това? По скрит начин е казано, че е ВЪЗМОЖНО Той да не ни приеме! Така че всъщност това е много рискована игра – тази Бхакти! Може Той да не отговари! Как е възможно Той да не чува молитвите ми?! Как така – тук е споменато – Той може да ме отхвърли? Това е играта. Не е сигурно. Какво е сигурно в живота?

127

Рам Виджай: Смъртта. Гурудев: Животът е несигурен, но смъртта е сигурна. Ако го погледнете от тази страна... Но погледнете сега от другата! Там има само живот – вечен! Там НЯМА смърт! “Стигнах до заключението, че в този свят само Ти можеш да спасиш Своя пропаднал и грешен слуга.” Това трябва да е нашата молитва. “Хари Хе Дойала Мора Джайа Радханатх!” О мой Господи, опитвах се да те отбегна; този път, МОЛЯ ТЕ, приеми ме като Твой! Въпрос на Хари Лила: Както обикновено имам едно малко противоречие. Защото от една страна ти каза, че Бог тича след любовта на преданоотдадените Си; от друга страна понякога, въпреки че те отдават любовта си, Той не отговаря на нея. Гурудев: Да! Зависи от Неговото настроение! Хари Лила: Значи аз напълно нищо не разбирам! Гурудев: Кришна е пълен, завършен – нали така? Нито Му липства нещо, нито се нуждае от нещо. Когато Той показва това свое качество, ние тичаме след Него. Но когато на Него Му липства нещо – компанията не Неговите бхакти, на Радхика или на приятелите Му или кравите – тогава Той има нужда и ТОЙ тича след бхактите. Защото Той е живият Бог. Той не е само някаква теоретична концепция, винаги еднаква, без никаква промяна... замръзнал като кристал. Красив, но неподвижен... Но нашите усещания и настроения се променят – каква е причината за това: Бог също се променя, Той е динамичен. И знаете, някои танцуват за да забравят, други танцуват, за да си спомнят! Някои обичат от нужда, други обичат от пълнота – чувствате ли разликата? Връзката, действието е малко или много същото – но причината е много различна! Единият е в нужда – търсещ; другият също е в нужда – да даде! Тичаш след някой за да споделиш това, което имаш! Както Бог Исус: защо е тичал той след рибарите – защото е имал нещо в повече, което да даде. А не защото е имал някаква нужда. Например: имам нужда някой да се грижи за мен. Не – той се е грижел за тях! Така че това е разликата – някои танцуват за да си спомнят, накои за да забравят. Някои обичат от нужда, други обичат от пълнота. Вие решете към коя група принадлежите.

128

ДУХОВНИТЕ ВРЪЗКИ

Духовната общност

Теорията на Бхакти Йога е много прекрасна. Но да видиш тази теория проявяваща се на практика е още по-впечатляващо. Това е личният път на Кришна, който се проявява пред своя отдаден чрез духовния учител. Научили сме, че Бхакти Йога е личен подход, личностна философия. Личностна, защото се опитваме да доближим личността на Бога. Кришна е върховната личност на Бога. Защото Бог има много аспекти. Той може да се прояви по много, безгранични начини. Но върховното лице на Бога е като личност. Безгранична и всепривличаща личност. ТОВА Е Кришна. Кришна не е някаво сектанско име на някакъв въображаем Бог. Но това е самият всепривличащ Бог. Това е Кришна, това е върховният аспект на Абсолютната Истина, която като огромен магнит те привлича в своята орбита. Така че нашият процес е личностен, защото ние обожаваме Бог като личност. И на второ място е личностен, защото се проявява пред нас отново чрез личности – чрез Гуру и чрез бхактите, Вайшнавите – чрез личности Бог идва при нас. И това чувство за общност ни помага тогава, когато сме в нужда. Основният елемент на човешкото общество е индивидът. А най-малката общност в обществото е семейството. Всички ние имаме опита, знаем какво нещо е семейството – каква голяма подкрепа, на която можем да се облегнем, можем да се приютим, когато сме уморени. А какво да говорим за истинското духовно семейство, където присъстват не само човешки отношения, но и божествени! Такова духовно семейство е нещо велико, това е благословия! И духовната общност също има тази функция на семейство – да ни защитава , да дава упора. Това е задължително да съществува. Когато сте гладни, можете да се приберете вкъщи – там ще ви нахранят. Дамашен уют – можете да видите какво означава това в духовен смисъл. Това е духовната общност – да бъдем част от нея и да се радваме на закрилата й. А също така и да я развиваме, да я подобряваме. Как развивате семейството си? Храните децата, отглеждате ги. Давате шанс на нови души да влязат в този живот и да се върнат при Бога. Това са различни начини човек да разширява семейството си. Това е и дълг на всеки член на духовното семейство – да помогне за неговото укрепване и разширяване. Получаваме толкова много – трябва да дадем нещо на свой ред. И ако даването и получаването си съответстват добре – тогава всеки е удовлетворен. И кой е третият аспект на личността, на личностния път?... Значи първо Бог е личност, второ – той се проявява чрез личности – и третото е, че вие сте личност. ВИЕ трябва да тръгнете. Възможно е да заведете коня до реката, но той трябва да пие сам – не можете да пиете вместо него. Ние сме като коне. По някакъв начин Кришна и неговите отдадени ни водят до извора, но ние трябва да пием. ВИЕ сте тези, които трябва да пиете. Какво да пиете? Не отровата на материалното съществуване, а нектара на вечния живот. Амрита – нектарът на вечността. А водата в духовното небе е 100 % истинска амрита. В духовното небе няма вода, но няма и жажда, защото има нектар. 100 % чист. Казва се, че Кришна е най-добрият приятел – както бащата и майката... а дори и повече. Зависи от нашата интензивност. И ако вие сте установили тази връзка с вашия Бог в сърцата си – това ще се прояви и навън. Можем да изразим своята връзка с Кришна чрез връзката си към останалите хора, към бхактите. Затова трябва винаги да се държите заедно. Веднъж Шрила Прабхупада дал един пример. В залата имало много негови ученици и той донесъл един голям пакет с благовонни пръчици. Дал по една пръчица на всеки един от последователите си и им казал: “Сега, счупете я!” Много е лесно да бъде счупена. Тогава той извадил друг пълен пакет – 200 пръчици заедно - и казал на най-силния: “Счупи го!” Той се опитвал и опитвал, но било невъзможно. Тогава Прабхупад им казал: “Ако се държите

129

заедно ТАКА, майа никога не може да влезе сред вас! И вашата духовна общност ще бъде неразрушима.” Това е значението на духовната общност, на духовното семейство. Ние работим на един принцип, даден от материалната литература. “Един за всички, всички за един!” “Един за всички” означава, че Гуру, Кришна и Вайшнава - това е за всички. Един за всички. “Всички за един” означава, че в тази общност всеки работи за Кришна. Кришна е в центъра на нашите дейности. Затова се нарича “Кришна Съзнание” – защото целият ни ум отива към Кришна. И не остава място за Илюзията.

Духовното приятелство и братство

Нашият идеал е след толкова много животи, най-после да достигнем до подслона на Кришна. Лесно е да си Кришна осъзнат, когато Той не иска нищо. Но когато иска да вземе нещо от теб – тогава е времето да докажеш своите дайнйа о прапати (смирение и отдаденост). И не забравяйте, че каквото не искате да дадете – или Кришна или илюзията ще го вземе. Не бъдете толкова глупави да си губите времето отново в материални усилия. Вече сме били царе и просяци, кучета и санйаси, мъже и жени толкова пъти! И какво от това? Ние не се интересуваме от миналото, защото то е история. А бъдещето е мистерия. Точно сега, тук е центърът на Вселената. Тук, в този момент можете да хванете вечността в ръката си. И това е истинска мистерия. Как се срещат в една точка нашето материално и духовно съществуване. Как вечността може да бъде проследена в един миг. Повтарянето на мантри пречиства сърцето. Защото ума и сърцето са като огледало. Когато то е чисто, отражението е ясно. Но когато е покрито с прах няма да видим себе си. Ние казваме, че ума е в сърцето; важните неща се виждат със сърцето, не толкова с ума. И другото много важно нещо за почистването на ума и сърцето е общуването. Защото ако почистваме сърцето си самички, утре пак ще бъде покрито с прах. Но ако сме заедно ще е по-ефективно. Да се срещнат святи, отдадени на Бога хора е много рядко и уникално. От такава божествена компания идва повече енергия. А също се казва, че вярата идва от общуването. Затова избирайте общуването си. Опитайте се да намерите нещо висше. Трябва да се срещаме с такива хора и обстоятелства, които помагат на вярата ни да расте. Това е казано много простичко от Шрила Рупа Госвами: приемай каквото и да е позитивно за твоя духовен растеж и избягвай всичко, което е против него. Но невежият не разбира кое е добро и кое лошо. Трудно му е да реши как да действа. Но поне общуването трябва да се подбира. Съществено е на новите приятели, които идват, да се дава духовна, а не материална компания. Кришна Съзнание или Бхакти не трябва да бъде само добра компания и приятно прекарване на времето. То трябва да бъде нещо висше, божествено. Трябва да развиваме достойнството на нашия процес. Това не е нещо евтино. То трябва да бъде много фино рафинирано. Ето такъв вид духовно общуване трябва да осигурите на хората. Преданоотдаденият трябва да бъде много мил, с отворено сърце, но в същото време много достоен – той представя Кришна. Ние принадлежим на Кришна – цялото ни съществуване трябва да блести, да отразява това! За новодошлите вие сте смирен авторитет и този авторитет трябва да идва като естествено чувство на другите, а не – че вие се поставяте като такъв. Ще бъдете уважавани ако сте сериозни и уважавате другите. Каква е основата на авторитета? Доверието – да, на лично ниво. Но източника на авторитета е разликата в компетентността. Какво е привлекателното в един преданоотдаден? Как мислите? Рага Манджари: Търпението към другите. Рам Виджай: Неговата отдаденост. Рага Манджари: Чистотата му.

130

Гурудев: Мисля че сте прави! Че той е отдадена душа. Настроението му на служене е много привлекателно. Ние трябва да развиваме своето настроение за служене за да представяме добре Кришна. Защо? Защото като преданоотдаден вие не представяте себе си. Вие представяте Кришна, вашия духовен учител и мисията, на която принадлежите. Защото децата квалифицират родителите си. И по учениците можеш да съдиш за учителя. В крайна сметка аз разбрах, че не е проблема в учителя, ако ученикът не следва практиката; но обикновено хората така си мислят. И ако благодарение на компетентността вас ви уважават, с естественото си вайшнава смирение би трябвало да прехвърлите мост над тази пропаст. С личния си мек и нежен характер и предани качества можете да привлечете хората и да ги прегърнете. Следващият тип общуване е на птиците от същото гнездо, където тази разлика в компетентността постепенно изчезва. В такива моменти трябва да изпитаме себе си. Много често виждаме, че другият преданоотдаден е пълен с грешки, но когато огледам себе си, аз трябва да заключа, че съм дори повече изпълнен с грешки. По този начин можем да си помагаме един на друг да растем. Кришна ще приеме и двамата като слуги - без значение, че единият е направил някаква грешка – ако с помощта на другия тя е била изчистена. Винаги действайте по такъв начии! Не бъдете съдии на бхактите. Бъдете им адвокати – защитавайте ги! Всъщност има само три типа вайшнави: добри, по-добри и най-добри. И ние сме неколцина – вайшнавите сме неколцина – тук; оттатъка са мнозинство! Тук сме неколцина - все още... Затова всеки един вайшнава или вайшнави са изключилно необходими. И ние напълно можем да оценим служенето на някой прабху или матаджи едва когато той или тя вече отсъстват. Понякога сме достатъчно глупави да не ги оценяваме докато ги има. Затова не трябва да пропускаме възможността; обичайте бхактите, които са около вас! Аз научих, че прогресът на един предноотдаден е сигурен, ако той служи на пет бхакти всеки ден. Това трябва да е нашата практика. Как бихме могли да покажем нашата преданост към Кришна? Мисля, че това може да стане като покажем сърдечни, добри чувства към нашите братя – другите живи същества. И нищо не трябва да се приема за даденост. Няма сигурност, че утре ще сме тук. Няма сигурност, че утре ще имаме възможността да направим каквото и да е служене. Живейте сега, действайте СЕГА! Защото когато един вайшнава си замине, за да се присъедини към забавленията на Кришна – вече е малко късно. Разбира се, всеки от нас ще се почувства, че не е направил всичко, което е можел да направи. Но няма значение – невъзможно е да обидиш вайшнава, защото първо вайшнавата е удовлетворен, второ той е смирен – а е невъзможно да обидиш смирен човек. Много е глупаво бхактите да се съревновават. Ако можете да го избегнете ще спестите толкова много време! Трябва да се състезавате със себе си и да уважавате другите. Когато надживеем този период и минем отвъд тези състезания, можем да станем истински духовни приятели, което е много рядък и ценен дар от Кришна. Когато такъв приятел ти каже: “Скачай!” – ти скачаш незабавно, защото му имаш пълно доверие. Когато си пълен със страх за бъдещето, при тебе идва някой бхакта, прегръща те и казва: “Не се притеснявай! Кришна го има. Той чува молитвите и желанията ти, познава те много добре. Той ще те пази – понякога и от теб самия. Всичко ще бъде наред!” – и тогава чувстваш, сякаш тежък товар е махнат от гърба ти. И чувстваш вдъхновение да продължиш да търсиш Кришна – КРАСИВАТА реалност. В “Према Прадипа” се разказва за срещата между двама духовни братя Премадас Бабаджи и Харидас Бабаджи: “Когато двамата вайшнави се срещнали, екстатични чувства на приятелство внезапно се събудили и у двамата. Поглеждайки се един-друг в красивите лица, те започнали да танцуват. Преди още да се поздравили с думи, те се прегърнали, водени от спонтанна любов и се изкъпали един-друг в сълзите си. А след известно време се поздравили с нежни думи...” Ето – това е атмосферата на Вриндавана! Срещнете ли вайшнава по улиците на София, от естествен екстаз трябва да го прегърнете. Окъпете го в стичащите се по лицето ви сълзи. Тези няколко слова са много полезни за да ни научат каква е същността на

131

общуването с вайшнавите. Това не е някаква формална организация. Основава се на духовна любов и привързаност. “Премадас Бабаджи казал: “ Бабаджи! Сърцето ми разби, защото няколко дена не те виждах!” Харидас Бабаджи отговорил: ”През последните няколко дни бях близо до Говардхан, за да се видя с Шри Пандитдас Бабаджи.” Само като чул името на Шри Пандитдас Бабаджи, лицето на Премадас Бабаджи, което било окрасено с тилак, преляло от любов...” И тъй – те се срещнали и незабавно започнали да се възхваляват ; и започнали да славят и трета личност. Това е признакът, симптомът на един вайшнава – той винаги се опитва да възхвалява другите, да им отдава почит. Обикновено сме свикнали по-скоро да критикуваме всички. Като срещна някого, първо го разкритикувам; правя една мила физиономия, обаче в сърцето си имам мнение по въпроса. А след това, когато вече сме се събрали и сме станали двама, ние се обединяваме за да критикуваме трети човек. Това е хлябът ни насъщен. Но трябва да се променим! Срещнем ли някого – трябва да отдадем почит, да възхвалим добрите му качества. А започнем ли да говорим за трети човек, да казваме само добри думи. Само добри думи! Вайшнавите по принцип не са настроени да спорят. Приемете това в сърцето си – по сърце вайшнавите не влизат в спорове. Има външни и вътрешни знаци. Външните знаци са да имаш тилак, да имаш кантимала, да държиш джапа в ръка...А вътрешният знак е, че не си привлечен от идеята да се биеш. По естество не си привлечен да спориш. Ако някой ти каже: “Ти си първия глупак!” – ти казваш: “Да, разбира се!”. Но ако някой ти каже: “Духовният ти учител е глупак” - тогава можеш да се биеш. Имаш всичкото право да се биеш – за него, не за себе си. Или пък ако някой ти каже: “Тебе много те харесвам, но не и тези около теб – тези вайшнавите...” Дори да има някакъв скрит критицизъм това не трябва да се толерира. Защото вайшнавите ги има по две причини. Да ги възхваляваме и да им служим. Затова ни ги дава Кришна. Не за да се караме с тях и не за да ги мразим. В същото време трябва да уважаваме всеки и да виждаме доброто в другите. Никога не казвайте: “Той е само Йоги! - или – Той е християнин!” Защото по принцип има два типа хора. Знаете ли какви? Рам Виджай: Бхакти и бъдещи бхакти. Гурудев: А-а! Знаете го това! Обикновено хората казват – има два типа хора – демони и бхакти. Или ако някой е по-любезен казва – има бхакти и карми86. Но трябва да пренастроите гледната си точка. Има бхакти и бъдещи бхакти. Аз мисля, че това е правилното виждане. Представете си ако влезете в групата на бхактите и усетите: “О! Аз съм материалистът тук! Тука ме третират като демон.” Това не би ви донесло някакво добро чувство, нали? Но ако чувствате: “ Тук съм приет като приятел, приет съм като част от семейството” – това дава съвсем друго усещане. По милостиво е. Опитайте се да забравите тези изказвания – демон, карми, материалист и тем подобни. Ако говорите твърде много за това ще откриете, че светът е пълен с демони и материалисти! Това ще обуслови мисленето и ума ви. Но ако виждате всеки като бхакта, тогава светът ще се пренастрои. Това не е някаква ментална фантазия. Но мощта на вайшнавите е много голяма и Кришна може да осигури за тях такова място, каквото те желаят. Ако искате да се наслаждавате на адско състояние, Кришна може да ви го осигури незабавно. Пълно с демони и всичко необходимо. Но ако искате да се наслаждавате на духовна компания, на духовно удовлетворение, Той също може да осигури това. Въпрос на Камен: Как можем да открием бхактите, по какво да ги познаем? Гурудев: Много лесно! То е очевидно! Една малка история ще ти кажа. Веднъж отивахме на една програма пеша; и знаете, че когато бхактите се движат по улицата, това е много особена гледка. Група от хора, която се движи на кръгове, с най-различни торби и мриданги и всичко останало... много е уникално. И като завихме зад ъгъла, на отсрещната страна видяхме един стар приятел на бхактите. Но той не ни разпозна отведнъж; видях обаче лицето му – той вижда, че нещо се движи на другия тротоар. Виждах на лицето му изписано изумление: “Леле! Какво става?” И накрая той ни разпозна: “О! Това са вайшнавите!” Та много лесно се

86 материалисти

132

разпознават! Ако видиш нещо необикновено, очарователно... носещо странна вибрация и усещаш миризмата на гхи и инсенс ... Ако носят големи казани с прасад... движат се по улицата танцувайки... това са вайшнави, това са бхакти... Но истински великите, големи души се опитват да се крият. Те не се рекламират. Затова, трябват ти ОЧИ за да разпознаеш кой е вайшнава. И разбира се, всеки разпознава вайшнавата според своя стандарт. Веднъж в Индия един бхакта посетил едно индийско семейство. И знаете, в Индия трябва да се следват правилата, хората са много стриктни. Така че този човек ядял храната само с дясната ръка, дори не докосвал чинията с лявата. И когато завършил, цялото семейство си отдъхнало: “Този е бхакта!” Може би това не е най-висшият начин да отсъдиш... Но по някакъв начин трябва да ги разпознаеме. Но съвършеният вайшнава, нара-уттама, ще види всички като бхакти. Той има съвършено и универсално виждане. И от тази сама даршана – това еднакво виждане – има едно единствено изключение. Самият той... Въпрос на Яшода: Аз исках да попитам как да се преодолее този манталитет, че когато някой бхакта е зает с определено служене, не може да толелрира другите... Извършва някакво служене, а пренебрегва другите; поставя себе си като по-важен, че неговата работа е по-важна от служенето на другите? Гурудев: Начинаещите винаги спорят. Основният отговор на всички въпроси от типа “как да...” е един и същ: мантрувай повече, практикувай смирение, върши си служенето, пречиствай се... Но най-напред трябва да разпознаем илюзията, да видим: “Това не е добре!” Тогава можем да работим за поправяне на ситуацията. Но това е постепенният процес. А ако сме революционери в духовните си практики – тогава СКАЧАМЕ. И директно се отдаваме напълно. Защото ако можем по някакъв начин да прегърнем идеята за пълното отдаване, тогава идва специална сила към преданоотдадения и той ИЗВЕДНЪЖ може да се превърне в много нежен човек. Наблюдавал съм го това нещо при бхактите, че всеки минава през този период: “МОЕТО служене!” И особено ако правиш нещо много добро. Печелиш много пари, проповядваш на хората – довел си много хора в Кришна Съзнание – въобще нещо велико – построиш храм... тогава естествено ще усетиш: “Моето служене е велико!” Другите също правят нещо, ама АЗ...! Това е естествена склонност – да се опитваме да съпоставяме според размера или капацитета... Но Кришна не е такъв. Защото знаем историята от Библията, в която възрастната жена дала една монета, но това било ВСИЧКО, което тя имала и по божията преценка то било много повече отколкото богатия човек, който дал много... Така че Кришна оценява това – каква е пропорцията в онова, което даваш. Спомняте ли си филма за Франсис Асизски? Имаше едно младо момче, което не можеше да се движи, а другите градяха стената от камъни... И неговата работа беше да показва на другите къде да ги слагат; всичко, което той можеше да прави беше да сочи с глава къде да слагат – това беше неговото служене. Не е кой знае какво... но каквото можеше, той го правеше... Така че я има тази опасност – да счетем нашето служене за по-важно от това на останалите. Например ако си помислиш, че си Гуру – това е изключително опасно! Чувал съм и обратни примери, когато Гуру заявява: “Не искам да съм ни Дикша, ни Шикша Гуру!” Бях много щастлив да чуя това! Защото накрая някой е разбрал, че не трябва да ставаме ГУРУ! Трябва да станем слуги... Ако ти не си удовлетворен от това да си Гуру – време е да станеш слуга. Тогава ще бъдеш доволен. Значи: това е МНОГО голяма опастност – да си мислим, че сме по-добри от другите. “Аз съм санйаси и съм по-добър от семейните!” Или обратното “ Аз съм грихастха! Аз работя! А тези типове санйасите – нищо не вършат, по цял ден приказват, пеят... безполезни са! Аз съм по-добър от тях!” Бихме могли да се гордеем с какво ли не! Петелът се гордее с купчината си буклук. Изкачва се на купа с буклук и кукурига гордо. Не трябва да сме толкова глупави – да имаме малко буклук и да сме толкова горди с него! ... Но ако имаме малко късмет ще видим величината на другите. Ако имаме състрадателно око например. Тогава въобще няма да виждаме демони или лоши преданоотдадени или карми или нещо такова около себе си – ще виждаме само красиви души...

133

Или например ако се опитваме да сравняваме служенето на бхактите. Понякога това също се случва: “Аз правя ПОВЕЧЕ от него, А Гурудев обича него повече от мен – защо така! Дава му повече внимание!” Не се ли случва? Много пъти. Аз също съм се чувствал по този начин: когато дойде нов човек в ашрама, Гурудев му обръща всичкото си внимание, а за МЕН остава само да донеса чапати...! Има и друг случай – Гурудев пристига, взима ми тестото и той сам си прави чапати – това е наистина опустошително!!! “Спри, спри моля ти се! Аз ще го направя”. Опустошитено! Но ако имаш лошо съзнание, по-добре да бъде опустошено по-бързо; по-бързо да изпиеш горчивия хап – и след това да достигнеш до по-висше ниво. Така че не забравяйте големия пример с моста на Рама. Когато строели моста за Ланка, различните животни давали своя принос. Хануман, който е много силен – той е син на Бога на вятъра – носел цели планини. А малките мравки носели песъчинки. И Хануман им се смеел, викал: “Виждате ли аз какво нося!? Какво правите вие!” Но Рама го спрял веднага и му казал: “Знаеш ли, според техните възможноости, те носят повече от тебе.” Другата, обратната история е за камилата и мравката. Знаете ли я? Камилата имала малък товар на гърба си, големичък, но съобразен с нейното тяло. Тя срещнала мравка, която носела ОГРОМНО парче дърво – три пъти по-голямо от собственото й тяло. Камилата била изумена; тя казала: “Аз съм товарно животно, но виждам, че ти се справяш много по-добре от мен! Аз съм обучавана да бъда носач, но ти си по-добра! Можеш ли да ми обясниш каква е причината за това нещо?!” И мравката казала: “Да, права си, точно така е! Но разликата е, че работя за себе си. Ти работиш за господар, а аз работя за себе си.” Не бъдете такива. Трябва да сте обратното. Ако работите за Кришна – правете повече. Справяйте се по-добре. Но забележим ли тази склонност в себе си трябва да сме много внимателни. Добър знак е, че сме го забелязали, защото повечето хора дори не го и забелязват... Така че това е добър знак, че се поправяме. .. А ние сме готови да се състезаваме на всяко ниво на своето съществуване – дори в семействата си! Или в бхакти-кръговете. Това е много лоша обусловеност. Не работим помагайки си, а състезавайки се. В краткосрочен план това може и да е ефективно, защото ще си пробиеш пътя до първия ред – но нито ти, нито хората около теб ще са наистина удовлетворени. Трябва да изоставим бойния дух. А как бихме могли да го изоставим – само ако имаме достатъчно мъдрост и знание... И след това достатъчно осъзнаване. Ако имаш това нещо ПОВЕЧЕ в сърцето си – любовта. Тя е нужна. Това е положението ни; знаеме идеите: Красота, Хармония, Любов...! А знаеме и реалностите – ежби, лоши навици... По някакъв начин трябва да ги доближим. Трябва да се опитваме да създаваме божествена атмосфера около нас. Но това е възможно само ако имаме божествено съзнание. Бхактите не са за да се сравняват и оценят. Те са за да им се служи! И тогава изведнъж идва момент, в който ще имате мир в сърцето. Докато умът ни се състезава или конкурира или пресмята – няма да има истински покой! Но когато този мир дойде, тогава ще можем да помагаме и да ентусиазираме другите да вършат служенето си. Чрез добър пример, чрез добри думи, чрез протегната ръка – с голяма преданост. Чрез добър съвет... Изисква малко време. Обикновено ние приемаме това да възхваляваме по-висшите от нас, но например Нароттама Дас Тхакур възхвалявал своите духовни братя. Те били трима добри приятели: Шринивас, Рамачандра и Нароттам, трима велики проповедници – имали толкова силна връзка! Нароттам Дас Тхакур бил най-влиятелният, най-известният, но той винаги желаел общуването със своите братя Рамачандра и Шринивас. Подобно нещо виждаме и сред Кришнадас Бабаджи и Шридхара Махарадж, божествените братя на Прабхупад. Прекрасният Кришнадас Бабаджи пеел песните на Шрила Шридхара Махарадж в дневната си практика. Това е много добър пример. Вместо да си завиждат един на друг, те пеели взаимно песните си. Вие имате ли толкова голямо сърце? Истинското нещо е когато бъде избит млечният океан на вашите чувства – тогава ще излязат богатствата. Затова трябва да ценим служенето на другите. Лесно е да се говори теоретично по този въпрос. Но например някой подрежда цветята на олтара, а ти отиваш и ги пререждаш: не, не е добре така, аз ще го направя по-хубаво. Искам да бъде както на мен ми харесва!

134

Нека уважаваме служенето на другите – това е пътят, показан от великите ачарии. Това ниво на общуване е много красиво в нашия живот - нивото на божествените братя и сестри. Може да се каже – аз търсех приятели, но намерих братя и сестри. Една Раса по-нагоре! Това нещо трябва да се отглежда – не на теория, а като естествено чувство, че си принадлежите. Не позволявайте на никой да нарушава тази връзка! Ако някой се опита да ви влияе – не позволявайте на тази отрова да влезе!

Гуру

А какво да говорим за отношенията с моя духовен учител?! Ако някой се опитва да разруши тази връзка – аз не съм там! Защото тази връзка е божествена. И всеки, който иска да влияе на една божествена връзка трябва да бъде позитивен – да й помага да расте, да се задълбочава. Не да я руши. НИКОГА не критикувайте духовния учител или какъвто и да е висш авторитет на другите хора. Ако някой има пълна вяра в някого – каква работа имаш ти да се месиш там?! Какъвто и недостатък да има, Кришна ще го изправи. Но да се притеснява вярата на човека – това е духовно убийство. Това е най-големият грях – атипапа. Трябва да пазим вярата си. И да внимаваме да избягваме всичко, което разрушава връзките ни. Или да търсим такова общуване, което помага на вярата ни да расте. Ако ние сме скромни вайшнави, всеки човек трябва да бъде считан от нас за авторитет. Но това не означава, че трябва да следваме всеки съвет! Основна точка е – отдай необходимата почит на всеки. Ако разберете това дълбоко можете да избегнете култа към личността, а също и проститутския манталитет. Каквото съм получил от своя духовен учител, ще го правя така до края на живота си. Ако някой ти каже: “Трябва да се прави по друг начин.” – ти имаш много силен аргумент: “Не, аз съм го получил така от моя духовен учител.” С цялото си уважение можем да кажем това. И ако някой ни каже същото – трябва да се съгласим. Много трудно и тъжно е, когато трябва да намериш втори подслон, но обикновено ние имаме един посвещаващ Гуру (Дикша). Но пък имаме много Шикша Гуру, съветващи учители. Основната позиция на Дикша и Шикша е божествена. Но трябва да се взима предвид дали Шикша Гуру помага на връзката ни с Дикша Гуру. Ако дойде някакъв друг авторитет – за мене той е авторитет само ако помага на вярата ми в моя духовен учител да расте. Тогава за мене той е Шикша Гуру. Това е много силна квалификация – че Шикша Гури трябва да служи на връзката на ученика с неговия Дикша Гуру. Но ако Шикша Гуру започне да отменя инструкциите на Дикша Гуру – тогава започва проблемът. Това е основно нещо за отсъждане – дали новата инструкция ми помага в моето служене. Защото Шикша и Дикша работят заедно за нашето добро. Дикша ни дава божествената връзка, а чрез Шикша всеки ден можем да правим стъпките. Много е хубаво ако Дикша и Шикша идват от един източник. Но това не е толкова често. Може би Дикша Гуру живее далеч и я няма толкова практичната връзка. Разбира се, мистичната връзка я има и тя много помага на отдадения. Така че основно има три вида връзки; с тези, които са дошли наскоро, с “птиците от същото гнездо” и с по-издигнатите. С по-висшите авторитети интимна връзка означава – да учиш и да служиш; с приятелите от същото ниво интимна връзка означава да си помагате взаимно, да откриете мислите и гледните си точки един пред друг, да споделяте реализациите си и да си служите. С новодошлите интимна връзка означава да им служите посредством помощ и грижа за тях. Тогава духовният живот ще бъде много прост и приятен. Но трябва да виждате Кришна в сърцето на всеки. И ако наистина станете осъзнати за това, всички формалности просто ще се стопят. И накрая ще разберем, че всички сме духовни братя и сестри. Големите религиозни водачи казват: “Аз съм обикновен човек. Аз съм който и да е от вас” – това е основата на общуването.

135

Както знаем, обожанието на Бога е много важно. Но обожанието на слугите на Бога е също много важно. Защото ние обикновено не можем да следваме, да имитираме дейностите на Бога. Но ако чуем за живота на преданоотдадените е много лесно да следваме примера им. В “Гита” има много важни стихове, а има и един МНОГО важен стих, който можем да наречем стихът за Гуру. Тъй като мнозина от вас знаят много или за Кришна съзнание, или за Йога, или за духовния път – всички ние знаем, че духовният учител е много голяма помощ за нас в нашия напредък. Затова нека прочетем този стих – четвърта глава, стих 34. “Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себереализиралите се души могат да ти предадат знание, защото са видели истината. “ Това е един много основен съвет от самият Шри Кришна. Много хора казват: Бог - Да! Аз и Бог – ДА! Обаче някой друг и Бог... Но трябва да разберем, че без помощ и без благословии е почти невъзможно да постигнем кайната цел. Тъй като божественото познание се спуска свише, не ние го съграждаме; какво трябва да направим – просто да чакаме милостта и по някакъв начин да изразим своят стремеж да получим тази милост. Какво е значението на духовния учител? Духовният учител е такава светлина, която може да просветли другите. Името Гуру се отнася до духовния учител. Гуру в изначалният смисъл е авторитет в духовната сфера – този, който ЗНАЕ. Много хора са любопитни и искат да знаят какви качества притежава един Гуру. Те се опитват много внимателно да проверят ДРУГАТА страна, без да анализират самите себе си със същата задълбоченост. Но за да разберем кой е духовният учител и какво е значението на Гуру, трябва също така да разберем и кои сме ние и какви качества трябва да притежава един УЧЕНИК! Да бъдеш ученик означава да си готов да посрещнеш едни много високи изисквания и очаквания. Истинският ученик трябва да е готов да отхвърли всичко материално, да приеме всичко, което е свързано с духовния живот, да обича духовния си учител с цялото си сърце, да не се опитва да търси грешките сред многото добри качества, трябва винаги да е готов да отдава служене... Вие готови ли сте да покриете тези качества? Това на български означава “да”, така ли е? Много добре! Има качества и за духовния учител. В различни школи казват: Духовният учител е навсякъде. Той е в теб, той е в мен, той е там навън, той е навсякъде... което означава, че го няма НИКЪДЕ! Първата квалификация според нашата линия, според Вайшнавската вяра е че духовният учител трябва да бъде... слуга. Слуга на своя духовен учител. Това означава ученическата последователност. Както бащата и синът. Няма син без баща. Това е едно много основно качество на духовния учител – че той трябва да принадлежи на една линия от учители. Другите качества също ги има: например теоретичното познание и практическите реализации. Какво означава това: познанието на Шастрите – свещените писания – това е теорията – и способността да се приложи тази истина в ежедневния живот. Мисля, че това е една много важна част от целия въпрос, защото по този начин духовният учител може да осветли учениците. Няма лесна, бърза и евтина процедура за получаване на истината. Трябва да й отдадеш целия си живот. Умри за да живееш! Да изоставиш предишния си начин на живот, предишните си идеали и да се родиш за един нов, по-висш стандарт. Така че едно практическо приложение на древното знание или традиция – това е друго качество на духовния учител. И – реализации. Има различни типове духовни учители. Има такива, които идват направо от духовното небе с някаква мисия. Те ВИЖДАТ. “Таттва даршана” означава – тези, които виждат Истината. Има и други, които не виждат Истината, но няма проблем, защото знаят посоката. “Това е ПЪТЯТ към Истината. Там е моят учител и той знае истината.” Това също е ефективно. И накрая: има определена връзка между духовният учител и ученика. Тази връзка се основава на вяра и любов. Как мислите, кой трябва да има вяра в другия? Хари Лила: Учителят в ученика. Гурудев: Да. Въпрос: Да има вяра учителят в ученика! Това ли е верният отговор?

136

Гурудев: Така мисля. Разбира се, това е един взаимен път. Ние имаме вяра в своя духовен учител, но ако духовният учител не вложи ПЪЛНАТА си вяра и доверие в своя ученик – бихте ли могли изобщо да ПРИСТЪПИТЕ в духовния живот? Аз мисля, че НЕ! Това е едно взаимно дело. Отдавате вярата си – и ще получите вяра. Отдавате служенето си – и получавате служене. Ще получите повече шанс да служите. Тази връзка също е взаимна. Вяра и доверие. Какво предлага Кришна в този стих? “Прамипад” означава приближаване, търсене на духовен учител. Как можем да направим това? Трябва ли да отида накрай света? Не, отатък дори трябва да идете! Защото това не е нещо материално; духовната връзка Е духовна! Не можете да я намерите в материалния свят, но по някаква божествена подредба и милост, помощта ще дойде при вас. Търсенето е много важно човешко качество. Когато сте в нужда – ще търсите. Тези, които са... това е игра на думи в английския език – тези които са пълни, самодостатъчни – или глупаци – те не търсят. Тя смятат, че всичко си имат, всичко си знаят – никой не може да им каже нищо ново. Но ако се нуждаете – тогава ще потърсите. Не знам при вас как е, но аз винаги се нуждая от нещо. Защото ако ви липстват чувства, любов, преданост – ще искате да потърсите някого, от когото да ги добиете. Когато сте изпълнени с любов и преданост – тогава пък търсите някого, с когото да ги СПОДЕЛИТЕ, на когото да ги дадете! Така че независимо дали сме пълни или празни – ние винаги търсим. И компанията много помага. Духовната компания и духовното общуване помагат много. Кришна ни дава Гуру, а Гуру ни дава Кришна. Когато търсим, когато даваме израз на нуждата си – тогава Кришна ще изпълни желанието ни. Тъй като Бог знае всичко, Той знае и най-скритите ви желания. Независимо дали са добри или лоши. Има някой добри и плодотворни желания, за които ние не говорим особено; има и някой лоши желания, които самите ние дори се опитваме да забравим – но Кришна ги знае всичките! Обаче е милостив; и не е готов да изпълни лошите ви желания, но е много готов да изпълни всичките ви добри духовни желания. Защото Той е точно като един добър баща. Така че Кришна изпълнява това наше желание и Той ще ръководи отвътре човека към едно външно проявление. В този смисъл е вярно: Кришна е отвътре, Кришна е и отвън. Можете да намерите Гуру както вътре в себе си, така и извън. Кришна е Ади Гуру – първият духовен учител; Той е и вътрешният водач, обитаващ сърцето ви, наблюдаващ всичките ви желания като души. Така че Той не е толкова далеч! И Той може да направи невъзможното възможно. Как е възможно да откриеш същността? Как да намериш абсолютното в един относителен свят? Как можем да открием безкрайността в един миг? Как можем да намерим безграничното пространство на едно място? С човешки средства това е невъзможно. Но Кришна може да ни помогне. Затова търсете, търсете духовния учител! И е казано, че когато ученикът е готов, Гуру ще дойде. Разбира се много пъти съм виждал хора, които наистина са готови; а те самите смятат себе си за МНОГО неподговтени. Въпреки всичко в това си търсене ние ще намерим интуиция, ще намерим пътни знаци – което означава доближете се, доближете се до духовния учител – прамипад. И когато сте близо до някой, който знае много неща, естествено ще го запитате. Даже и в ежедневния живот, като срещнем някого, го питаме: “Как си?” Има запитване. Разбира се в материалния свят никой не се интересува как сме – това е просто формалност, но когато сме близо до един духовен човек, когато срещнем отдаден на Бога, той също ни пита: “Как си?” Но той не се интересува от телесните ти дела, но от духовното ти благополучие. Как се развиваш? Колко си постигнал? Още ли си в майа? Така че трябва да има запитвания, защото сме разбрали от преди, че имаме НУЖДА от някаква помощ. Трябва ни ръководство, трябва ни подслон. Препоръчват се “смирените запитвания”. Да се пита за самото питане е безполезно. Когато НЕ ИСКАШ да чуеш – какъв е смисълът да питаш? В традицията е казано: “Недей да питаш един садху, ако не си готов да приемеш това, което ще ти каже”. Това е качеството на ученика. Разбира се, това не означава, че когато лекцията свърши и попитаме: “Някакви

137

въпроси?” никой да не пита нищо. Липсата на въпроси показва и липса на философска дискусия. Но както и да е... въпросите трябва да са смирени: “Моля те, помогни ми да разбера истината! Какво да направя? Изпълнен съм с много съмнения. Нищо не разбирам! Себе си не разбирам, процеса не ми е ясен, нито пък твоето поведение. Моля те, помогни ми! Напълно съм покрит от илюзия.” Трябва да има смиреност в питанията. Ако чувстваме, че знаем всичко е много трудно да учим. За да можем да учим, трябва да сме смирени. Думата смирен или отдаден не означава да го правиш без добра причина или пък да правиш представления на смирение, но това е искрено разбиране, че се нуждаеш от помощ. Така че, питайте заради ОТГОВОРА! Не питайте заради въпроса. И какъв е смисълът на споменатите тук запитвания? Това не е един сляп процес. Бхакти Йога не е сляпо приемане. Провери го, ти самият го провери! Опитай – дали работи за теб или не! Определено ще има някакъв ефект, ще действа върху теб! Но ти се опитваш да се противопоставяш:...”Не, сърцето ми е силно! Сърцето ми е лед!”... Но Кришна е като слънцето. И слънцето разтапя леда. “Слънцето идва и лека-полека ледът се разтапя...” Преди около 30 години са написали тази песен за Шрила Прабхупад. Така че духовният учител може да разтопи сърцето ни. Но не бъдете слепи! Ако сте слепи, можем ли да говорим за просветление? Със затворени очи не става! Търсете, доближете се, попитайте! С желание за разбиране. И когато разбера – тогава ще кажа ДА! Сега вече знам. Сега знам, че ти си моят лекар. Сега имам пълно доверие в теб. Дори и ако хванеш ножа. Защото понякога докторите взимат ножове... идват и просто ни нарязват на парчета. Но ти си готов да поемеш риска! Защото знаеш, че е за твое добро. Та когато имаш пълно доверие и вяра – тогава идва следващата стъпка: служене. Духовният учител не е за да закачиш снимката му на стената. Или на рафта. Какво да говорим да му обърнеш снимката наобратно... Виждал съм го, затова го казвам. Рам Виджай: Помислих си, че си го виждал тук! Гурудев: Не... Не знам, може да било някакъв момент на екстаз, кой знае... Но по-скоро трябва да бъдем много насочени към служенето. Ако искаме да изразим стремежа си към Бога, можем да го направим чрез духовния учител. Казва се, че има вечна връзка между всяка една душа и върховната душа – Кришна. И именно ТАЗИ връзка можем да изразим чрез духовния учител. Духовният учител не е някой, който стои между човека и Бога и ги разделя. По-скоро ги свързва. Така ли е? Например ако искам да стисна ръката на Крипадхам, точно сега е невъзможно, защото сме твърде далече един от друг. Но ако някой седне между нас и протегне ръце – тогава сме свързани. По същия начин между мен и Кришна – една помощ, водач, Гуру – може да направи връзката; чрез него аз съм свързан с Бога. Той не ни разделя, той ни свързва. “Гуру” означава “тежък” - в смисъл, че той не може да бъде поклатен във вярата си. Каквото и да се случи. Дори слънцето, луната и звездите да започнат да падат от небето. Дори земята да се разтвори пред вас, дори тогава вярата му е непоклатима – силна, могъща като Хималаите. Гуру означава тежък. Но “ученик” не означава “лек”. Ученикът също трябва да бъде сериозен. На санскрит “ученик” е “шишйа”. Шишйа означава някой, който може да бъде научен, който ТРЯБВА да бъде научен. Който се стреми да научи. Защо пък трябва да ходя при някаква си личност! Защото “той е видял Истината”. “Себереализиралите се души могат да предадат знание, защото вече са видяли Истината.” Така че ако ние търсим Абсолютната истина, трябва да отидем при този, който може да ни помогне. И тогава започва нов живот. Не лесен живот... както казва Шрила Прабхупад: “Пътят на духовната реалиозация е НЕСЪМНЕНО труден!” Мисля, че всички вие имате някакъв опит в това – така ли е? Понякога е много лесно – поне така изглежда... Понякога ИЗГЛЕЖДА, че е ужасно трудно.... А Кришна просто се усмихва ей там... Той винаги е там. Винаги стои на олтара ни. И винаги е щастлив, радостен. Така че ако сте в нужда, ако сте изморени – просто си спомнете усмихнатото лице на своя Бог и сърцето ви ще бъде утешено. Казва се, ако един отдаден на Бога има какъвто и да е проблем, дори най-тежките моменти на илюзия да го нападат – просто се МОЛЕТЕ на висок глас, пейте химните: ХАРЕ КРИШНА! Или просто си припомнете вашето обожаемо мурти.

138

Или си спомнете лотосовите нозе на своя духовен учител. И тогава тази илюзия става просто като сапунен мехур – няма я!... Пууук!... Върна се реалността. Илюзията изчезна. Добре, потърсих, доближих се, питах, казах ДА, понякога правя и някакво служене – и сега какво? В човешките същества умствената нагласа на очакването е огромна! Аз вече изпълних своята част, сега е твой ред! Но... може би трябва да предложим нещо повече. И не в надеждата за получаване на отплата. Трябва да бъдем безкористни. И понякога духовният учител използва много остри инструменти, за да ни помогне да станем безкористни. Но ние не разбираме. Това е ОТВЪД нашето разбиране. То противоречи на здравия разум! И си казваме: Не, това е невъзможно! Той греши! Но скоро ще видим, че е ПРАВ! Веднъж имало един бхакта, който проповядвал на някакъв човек, говорел на различни духовни теми. И някакси на устните му се появило едно много странно изречение. Той казал: “Духовният учител е прав дори и когато греши”. Защото според вашето виждане той бърка, но ще видите – според неговото виждане или според виждането на Върховния – той Е прав. Така че как може един ученик да изрази чувствата си или предаността си към своя духовен учител? Как мислите? Отговор: С любов. Гурудев: А малко по-конкретно? Хари Лила: Като предано отдава служенето си. Гурудев: Да. Браджа Ишвар: Като стане чист преданоотдаден. Гурудев: Много хубаво! Бхакти Шакти: Разпространявайки идеите на своя учител. Гурудев: Това също е много важно! Ямуна: Като се опитва да отгатне какво иска учителят му да направи. Гурудев: Да отгатне? Не е ли по-лесно да попита! Не забравяйте примера, когато Гуру иска чаша вода. Но ако ти ОТГАТНЕШ: “Не, духовният ми учител заслужава поне мляко”... Така че по-добре да питаме. Но ако обобщим вашите предложения, отговорът е: приемайки наставленията му много сериозно в СЪРЦЕТО си. Най добрият начин един ученик да изрази своята благодарност и сериозност е вярността. Да бъде много верен на духовния си учител. Верен на Абсолютната Истина; и верен на духовния си учител. В нашата традиция има много красиви истории за връзката между Гуру и ученик. Сигурен съм, че повечето от вас знаят историята за Локанатх Госвами и Нароттам Дас Тхакур? Но за мое собствено пречистване, моля, позволете ми да ви я разкажа пак. Локанатх Госвами бил съвременник на Чайтанйа Махапрабху. Той бива считан за седмият Госвами, въпреки че знаем че има само шестима Госвами на Вриндавана, той е седмият. Той е разкрил много много святи места и е бил много стриктен последовате на Чайтанйа Махапрабху и Вайшнавската вяра. Изключително отречен и много известен заради своята преданост. А пък Нароттам Дас Тхакур бил младеж и бил в това настроение на търсене. Искал да намери духовния си учител. Тогава чул за Локанатх. Сърцето му веднага било уловено. И когато се доближил до Локанатх и го изпитал, разбрал, че първото му впечатление не го е излъгало: “Правилно! Това е моят Учител!” Обърнал се към него и го помолил: “Моля те, приеми ме за свой духовен ученик”. Локанатх Госвами казал: “Какво? Не. Не приемам ученици. Иди при някой друг. Вриндавана е пълна с квалифицирани учители; върви при някой друг. Не ме закачай – аз съм в дълбока медитация.” Нароттам казал; “Не, не, не, не, не... Ти си моят учител! “ Но Локанатх отказал: “Остави ме намира!” Разбира се, Нароттам бил също много учен, той знаел този същия стих от “Бхагавад Гита” – че чрез служене можем да удовлетворим духовния учител. Можем да му покажем своята решителна отдаденост чрез служене. Знаете, че Госвамите, светците на Вриндавана водят много отречен живот. Нямат къщи, намат бани...живеят под дърветата и отиват до храстите, ако природата ги зове. И Локанатх също отивал на едно определено място за да изчисти тялото си. Нароттам разбрал: “Ето това е мястото, където мога да служа на духовния си учител!” И просто започнал да чисти там,

139

разбира се когато духовният учител го нямало! Обаче след известно време Локанатх Госвами забелязал: “Тук нещо става! Какво се случва!” И веднъж се скрил зад храстите. След малко видял младежа – сияещ – с ведро вода да идва пеещ “Харе Кришна! Харе Кришна!” и да започва да чисти мястото. Веднага Локанатх изскочил от храстите: “А! Какво правиш тук!” “О учителю! Просто се опитвам да ти служа!” “Какво си въобразяваш, никога не съм ти позволил да правиш това! Нали ти казах, че никога никого няма да приемам!” “Няма значение, учителю, аз ще го правя.” Тогава разгневен Локанатх му казал: “А! Прави каквото щеш!” Нароттам бил много щастлив: “Имам благословия за това служене! Аз искам да правя това, и той ми каза: “Прави каквото искаш!” И той продължил да чисти мястото една година. Тогава другите предани отишли при Локанатх и му казали: “Ей, ей, Локанатх Госвами, не е хубаво така! Този младеж – само го погледни колко е прекрасен, колко е смирен, колко много знание има, а е приел това низше служене към тебе. Защо не му дадеш малко милост? Трябва да си по-милостив към него...” “Нее! Аз не приемам ученици!” Най-накрая Нароттам отново се доближил до Локанатх, защото по някакъв начин под влиянието на другите вайшнави, Локанатх склонил поне да поговори с него. И разговорът започнал. Локанатх Госвами казал: “Знаеш ли, аз съм дал обет, че няма да приемам ученици.” Нароттам също вдихнал ръка и казал: “Обаче, знаеш ли, и аз дадох обет. Че ТИ ще бъдеш моят учител!” И накрая Локанатх казал: “Изглежда твоят обет е по-силен. Добре – иди се изкъпи в Ямуна и се върни. Ще ти дам посвещение”. И така накрая Локанатх приел този ЕДИНСТВЕН ученик. Един човек много ли е? Зависи, защото Нароттам Дас Тхакур имал колко ученици? 60 000. Хари Лила: Каква чест! Гурудев: Кой е по-голям? Можете ли да пресметнете това в цифри? Не е въпрос на цифри. Ако избереш един, но качествен. Той може да разпространи Святото Име по целия свят. И това се случва не само преди 500 години, но през миналия век също се е случило, когато Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур се доближил до Гора Кишора Дас Бабаджи. Гора Кишора Дас също не е имал други ученици – само него. Той бил много отречен... но Бхактисиддханта Сарасвати, единственият учиеник, разпространил широко святото име. Негов ученик бил Шрила Прабхупада – така че сега вече знаем кой кой е. И така: има някои намеци, пътни знаци как да доближим духовния учител. Потърсете духовния учител, питайте го и му служете. А връзката с духовния учител е много дълбока. И аз мога да ви кажа, че това е една от най-трогателните и разтапящи сърцето части по нашият духовен път. Истинският духовен учител е готов да пожертва живота си за своите ученици като най-добър приятел; понякога като баща – поскарвайки им се, понякога като майка – грижейки се за памперсите им... В крайна сметка духовният учител е функция на Кришна. И ако можем да видим тази божествена функция, проявена през един човек – това е чудо! Затова отдаваме почитанията си на духовния учител. Отитваме се да помним него и учението му и трябва да разберем, че каквото и да се опитваме да направим в духовният си живот и развитие, трябва да го правим с благословиите на тези, които са по-високо от нас. Въпрос: Простено ли е ученикът по даден проблем да изрази несъгласие с учителя и да защити позицията си, а след това да приеме позицията на гуру? Гурудев: В определени случаи е възможно. От моя духовен учител съм чувал, че има такава ситуация: ако ученикът е брахмачари, млад несемеен мъж и духовният учител му каже: “Защо не се ожениш?” Тогава ученикът може да възрази: “Не. Искам да живея с теб, а не отделно от теб със семейството си.” Това е един случай, когато можеш да протестираш. Въпрос: Само тогава? Гурудев: Ами, зависи от връзката ни с духовния учител. Защото ако той е в приятелски отношения, може да го подразниш, да се пошегуваш малко – да си поиграете. Дотолкова, доколкото той позволява. Така че тази връзка основно зависи от него, не от нас. Но трябва да има искреност. Искреност в смисъл, че човек не трябва да се бои от духовния учител. Обаче понякога ни е страх. Защо? Защото имаме какво да скрием. А ако имаш нещо за криене, пък има човек който вижда всичките ти тайни... тогава е малко трудно. Но няма значение – отидете, открийте сърцето си, открийте ума си, ПИТАЙТЕ, общувайте външно, изговорете

140

го – дори да е най-откаченото нещо! “О Учителю, аз нямам вяра в теб!” Тогава той ще каже: “Правилно! И аз не бих вярвал на себе си! Обаче някакси трябва да служим заедно на нашия Бог...” Или в друг случай ако ученикът има проблем, някакво недоверие в своя духовен учител, се препоръчва: “Иди и проповядвай своя учител!” А да следваме съветите на духовния учител е много полезно! Това е препоръчван метод. Веднъж имало един ученик, който получил наставление от духовния си учител – това било в Индия – да отиде и да проповядва в една област, в един щат. Отишъл той, но видял, че там е много трудно да се проповядва. Обаче в съседния щат е много по-лесно! “Ами, нали духовният ми учител иска да проповядвам? Значи по-добре ще си изпълня дълга като отида в съседния щат – там ще ида!” Започнал той да проповядва там и загубил зрението си. И не могъл да разбере: “Как така, изпълнявам дълга, който ми възложи духовният ми учител, а такава беда ме сполетя!” Не разбирал какво става. Свързал се с духовния си учител и гуру му казал:”Разбрал си половината. Но не си на вярното място. Върни се обратно там, където те пратих. “ и този път той се съгласил, отишъл в другия щат и там си възвърнал зрението. За каво се отнася тази история? Може би той не е ослепял в буквалния смисъл на думата, но определено в духовен смисъл е бил сляп. Но когато се върнеш на верния път, отново всичко ще ти бъде осигурено. Така че нашият духовен процес е много прост – опитай се да служиш на Кришна чрез своя духовен учител. Въпрос: В един такъв въпрос относно връзката между учител и ученик има нещо провокативно, защото е възможна критика към едната или към другата страна. Гурудев: Понякога Кришна дава провокативни идеи: “Ако искаш да Ме доближиш – иди при него!” Това е основната идея. Това е провокативна, отнасяща ума идея! Но ако влезеш в кръга, това е много щастливо! Много е дълбоко! И чрез слугите можем да служим на Бога. Много проста идея. Въпрос: Как разпознваш духовния си учител – с ума си или със сърцето си? Гурудев: В моя случай ли? Отговор: Да. Гурудев: Първо... макар че не обичам да говоря за себе си, но тъй като ме попита., ще трябва да съм искрен... първоначално използвах ума си. Но като гледам назад това беше толкова глупаво... Чак по късно разбрах, че за тези неща трябва да използваме по-скоро сърцето си, своите чувства. Като първата любов. Ума си ли използваш – или сърцето? Анализираш – или просто чувстваш? По същия начин ако вярваме, че Кришна ще ни даде всичко, от което се нуждаем, както Той казва в “Гита”: “Каквото имаш, ще го запазя, а от каквото се нуждаеш, ще ти го дам.”- или точният цитат е: “На тях аз давам това, от което се нуждаят и запазвам това, което имат” – тогава можем да сме сигурни, че каквото Кришна ни даде, то е за наше добро. Но от това можем да разберем също и че връзката с духовния учител е един процес. Отнякъде започваме и можем все повече и повече да я задълбочаваме. Тъй като тя действа от двете страни. Но цялата Бхакти йога е основана на доверие... съгласен ли си? Отговор: По-скоро на истинско възприятие. Гурудев: Но първоначално нашите сетива и разбиране са твърде покрити за да имаме истинско възприятие. А духовният учител ни помага да възприемаме нещата на по-висше ниво. Понякога по противоречив начин, защото имаме някакви представи, че духовният учител трябва да е такъв и такъв... И когато той не се вмества в нашите ограничения, тогава ние казваме: как така! Въпрос: Духовният учител е отвъд всички предстви, това е ясно. Въпросът е погледът на ученика да е достатъчно чист за да го види... Гурудев: Да, затова ние повтаряме една мантра: Ом агйана тимирандхасйа Гйанам гйана шалакайа Чакшур унмилитам йема Тасмай шри гураве намаха “Отдавам смирените си почитания на моя духовен учител, който отвори очите ми с факела на знанието” Ние сме много благодарни на духовният ни учител, че ни е помогнал. Един истински духовен учител никога не казва: “Следвай ме!” , още пък по-малко казва: “Тичай

141

напред!” Защото има два вида генерали. Единият върви пръв и казва: “Всички след мен!” , докато другия тип казват: “Напред!” и стоят отзад. Тук не е така, един истински духовен учител никога не казва “Следвай МЕН!” – той казва “Следвай Кришна. Търси себе си. “ Но все пак целият процес се основава на взаимна вяра и по този начин расте и се развива. Въпрос: Значи всичко може да се сведе до няколко думи. Ако този ученик наистина вярва в духовното, което проповядва неговият учител, заради самият Господ, в който е повярвал – той ще бъде верен и на своя учител. През каквото и да се минава. Гурудев: Да. Въпрос: Това ли е в основата на всичко? Гурудев: Вярата – да! Въпрос: Колкото и да е малък в тази вяра ученикът – във вярата към Бога – той трябва да се покори по някакъв начин на учителя си, ако наистина търси духовното. Гурудев: Да. Отговор: Благодаря ви. Въпрос: Аз имам един въпрос. Понякога човешкият живот ни поднася изключения. Понякога възрастни хора губят правилността на мисленето си. Ако ученикът има такъв учител, как би трябвало да постъпи? От една страна трябва да му бъде верен и да му служи, а от друга страна този учител е на преклонна възраст, изкуфял – какво трябва да направи учника? Това е сериозен въпрос! Гурудев: Сериозен е, но аз никога не съм виждал изкуфял гуру! Отговор: Това е хубав отговор! Гурудев: Например мога да спомена Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж87. Мисля, че беше на 98 години, когато го срещнах на една лекция. Беше много много стар и мъничък – и дори само като го погледнеш сърцето ти се разтапя. Той започна лекцията: “Моля ви простете ми, толкова съм стар, тялото ми е толкова ограничено. Нищичко не знам за нашата философия и религия. Така че в случай че кажа нещо грешно или не си спомня стиховете – моля ви се простете ми! “... И тогава започна да дава лекцията... Три часа! Като картечница! Той беше много специален в много отношения! Например той е ЗАПОЧНАЛ да приема ученици, когато е бил на 80 години.Други хора завършват кариерата си на 80. Някой ми разказа, как се доближил до него с много личен въпрос и можете да си помислите, че от един стар човек можеш да чуеш някакви общи хубави приказки... Но той те поглежда в очите и ти дава ТОЧНИЯ отговор на истинският ти проблем. И нали знаете, очите на възрастните хора почти винаги са насълзени, но неговите очи не бяха мокри от старост, а от любов към Бога. А очите на такъв човек могат да прочетат сърцето ви. Никога не съм виждал слабоумен учител. Никога... И причината е, защото Кришна казва в “Гита” “Те са под закрилата на божествената Ми енергия”. Така че те са ОТВЪД ограниченията.

Гуру Таттва

Бих искал да прочетем нещо от книгата на Бхакти Рахшак Шридхара Госвами “Следвайки ангелите”: “Божествената реализация не е нещо тихо и спокойно. Тя идва по избора на нещо по-висше. Тя се спуска като продължение на ученическата последователност. Бог я дава чрез своя посредник. Тя се спуска до нас, защото Бог ни я дава. Ако Бог иска да разпространи Своето Свято Име, ако Неговото удоволствие е да разпространява милостта си надолу - от тази необходимост Святото Име се спуска чрез Неговия посредник. Квалификацията на посредника е неговата вяра. Той трябва да има вяра особено в своя Гурудев, който е следващата точка нагоре. Той трябва да усеща всичките си действия чрез следващия център 87 божествен брат на Шрила Прабхупад и на Шрила Шридхара Махарадж

142

нагоре и да докаже вярата си в него. Само в този случай и само по този начин посланието отгоре ще дойде.” Ето тук намираме някои от квалификациите на духовния учител: че той трябва да покаже своята вярност към неговия собствен духовен учител; а ако вие покажете вярата си това означава, че действително принадлежите към тази школа, към тази ученическа последователност. Независимо от това, че човек се опитва да следва някакъв духовен път, някаква йога-практика, но ако в традицията няма даден начин как да избереш, как да разпознаеш духовния учител – това е просто половин решение. Защото всеки може да казва каквото си иска и да се представя за Гуру, но ако някой е извън ученическата последователност, валидността на неговите думи е под въпрос. Тук намираме първото и най-добро качество – ако Гуру показва своята вяра в своя Гуру. Всъщност за да се разпознае един духовен учител или един напреднал преданоотдаден има две различни групи белези. Едните са първични, другите са вторични. Вторичните знаци са много – той трябва да принадлежи към дадена школа, да има собствен духовен учител, да има реализации и така нататъка... Но първичния знак е, че той трябва да има любов към Бога. Ако някой има всичките вторични знаци, но най-главният липства – той не е истински учител. Обратно – ако някой има първия знак, но някои от вторичните липстват – това не е проблем. Как ние можем да докажем своята готовност да следваме духовната си практика – чрез вярност, чрез лоялен подход. Тук е спомената ВЯРАТА на ученика в духовния учител, а всъщност тази вяра е езика на който се говори, за да могат да се разберат духовните теми. Разбира се това не е някакво повърхностно вярване в това, което не разбираме. Бхакти Йога е научен метод да се разбере кой е Бог. Текстът продължава така: “От нас се изисква да не гледаме на Гуру като на ограничен от собствената му личност, но като прозрачен посредник на една висша функция в този живот. Можем да видим това само, ако виждането ни е дълбоко. В зависимост от дълбочината на вярата на ученика, той може да види Бог в своя Гурудев. Истината за Гуру (Гуру Таттва) е много специална, много благородна, много широка и много дълбока. Странно, но посредникът може понякога да не знае какво преминава през него по волята на Бога! Бог Шива казва: “Аз знам значението на “Бхагаватам” и Шукадева също го знае, но що се отнася до Вйасадев – той може да го знае, а може и да не го знае.” А Вйасадева е авторът на “Бхагаватам!“ “Бхагаватам” може да бъде разбран само чрез Бхакти – не чрез светски научни коментари или обикновена интелигентност. Вйаса може да знае или да не знае значението на “Бхагаватам”, но въпреки това “Бхагаватам” минава през Вйаса.” Това е безпристрастно отсъждане. От абсолютна гледна точка се казва, че дори Вйаса да не знае какво преминава през него, за да благослови другите - това не означава, че ние трябва твърде лесно да допуснем, че Вйаса не знае.” Вйаса е инкарнация , той специално е надарен с литературни способности от Бог, той е събрал Ведите, тази огромна литература – но все пак съществува възможността той да не разбира дълбоко това, за което говори, което означава, че нещо се проявява ЧРЕЗ него. Някаква истина се проявява чрез човека НЕУСТОИМО – нещо избива през наго, дори той да не иска! Този процес се основава на отдаване. Ако каналите са отворени истината ще се прояви, дори аз да не разбирам това чрез моята интелигентност. По много подобен начин ако ние се опитаме да се предадем пред Абсолютната Истина, нещо ще се прояви чрез нас. Въпрос на Мадхави: Ние можем да видим Бога чрез нашия Гуру ако нашата визия е дълбока, но понякога, например в началото, тя не е такава – какво можем да направим? Гурудев: В началото ние виждаме само формата. Но не трябва да бъркаме формата със същността. Казано е, че в личността на Гуру можем да видим Бог, стига да имаме очи да Го видим. Препоръчва се да не се мисли, че муртито е камък, че духовния учител е обикновен смъртен, а че вайшнавата идва от някакъв определен обществен кръг – това е основната препоръка: недейте да гледате на тези святи неща по такъв начин. Но как да настроим виждането си? Как да видим духовния си учител? Никога не трябва да си мислим, че Гуру Е Бог! Не трябва да бъркаме личността с върховната личност. В същото

143

време в 11 песен на “Шримад Бхагаватам” Кришна казва: “Знай, че АЗ съм учителят (ачарйа).” Което означава едновременно различие и еднаквост. В съответствие с виждането на ученика, Гуру Таттва – Истината за Гуру – ще се прояви пред него. Ако някой иска да види недостижимия абсолютен авторитет - ще види един издигнат Гуру на един много висок вйасасан там във висините... Но ако навлезе дълбоко и опознае неговата личност, квалифицираният ученик би могъл да разбере повече за самия гуру, а също и за Гуру Таттва. Така че как да разберем по-добре кой е духовен учител? В зависимост от чистотата на ученика, той може да види не само формата, но може да види своя гуру сред групата предани в духовното небе. Шрила Прабхупад винаги е обичал да казва: “Повишавайте стандартите!” Значи първо ние имаме някакво елементарно разбиране за това кой е Кришна, кой е Гуру, кой е Вайшнава. Но трябва да разбираме все повече и повече и в по-фини детайли за какво става дума. Това е развитие. Тези са трите основни елемента в духовния живот: Бог, Гуру и компанията – преданите. Но как да добием очите, с които да видим Гуру правилно? Със сляпа вяра? Или със страх? С глупаво страхливо подчинение? Не мисля. Но ако има едно много дълбоко взаимно разбиране и връзка – ако аз напълно приемам неговите идеи, ако неговата милост ме сътворява ... Такава интензивност трябва да има: че аз съм празен, а неговата милост ме изпълва, създава ме – и в същото време тази връзка трябва да бъде БОЖЕСТВЕНА! Защото подобна интензивна връзка може да съществува и между обикновени хора, основаваща се на някаква еротична връзка или привличане или на някакво интелектуално разбиране. Това се случва сред хората на изкуството – такава интензивност... Но ние не трябва да се водим само на телесно ниво от привличането си към дадена личност, независимо от нейните идеали! Мадхави: Какво имаш предвид - да не се привързваме към дадена личност? Гурудев: Към външната форма – независимо от идеалите! Защото ако аз съм привирзан към човека и той си замине – идеалът също си заминава! Ще остана с празни ръце. Така че как да видим Гуру правилно – само чрез отдаване, вяра и служене. Много е лесно да се следват определени правила и регулации, да се прилагат някакви принципи или теоретично да се отдадем на Гуру Таттва. Но по-лично, по-дълбоко, по-човешко е да имаш близка връзка. Само че никога не бива да пренебрегваме божествения характер на тази връзка. Нанда Кумар: Въпросът е как да разпознаем Гуру в началото. Защото в книгата е казано, че е необходима дълбока реализация за да разпознаем Гуру. Как е възможно да го разпознаем в началото? Аз бих казал: Не знам! Разбира се това предполага някаква духовност в ученика, накаква духовна интелигентност. Но така или иначе аз смятам че това става само по милостта на Бог. Наистина в началото кой може да знае кой кой е! Добре, квалификациите ги има в книгата, но това не е някакъв вид разследване от страна на ученика, защото той не е в позицията да изледва по научен път кой е този човек. Разбира се, ние може да го правим, но аз не вярвам, че това е достатъчно за такава връзка. Има един стих в “Чайтанйа Чаритамрита” се казва: “По милостта на Гуру и Кришна в сърцето на душата, която губи времето си, скитайки се в безграничната вселена, накрая е посадено зрънцето на Бхакти и по този начин то може да порасне.” Така че аз мисля – това е личното ми впечатление – може би се предполагат някакви сукрити (за да може един човек да води друг и двамата да се съберат заедно в точно този момент. Затова аз си мисля, че това е много повече от страната на Гуру, отколкото от страната на ученика. Не е точно да се каже, че “по случайност” това може да стане. Но аз не вярвам, че ние избираме Гуру, защото разпознаваме в него 100% квалификациите на духовния учител. Разбира се, ако има ученик, който търси да намери абсолютната истина и любов, Бог ще му даде всички възможности и така тази връзка може да се случи. Но аз не вярвам, че това се базира на интелигентността толкова много. Да, то предполага със сигурност известна интелигентност, но не мисля, че това е главното. Гурудев: Но това, което беше споменато тук е да видим Гуру като прозрачен посредник на висшата функция в духовния живот – ТОВА можем да го видим единствено ако виждането ни е дълбоко. Така че истинската функция на духовния учител ще ти се разкрие по-късно, когато имаш очите! Преди това можем да казваме – той е велик човек, истински светец,

144

истински учител – много неща, но истинската му функция на спасител, на човек който разкрива Раса Таттва, ще бъде разкрита по-късно, когато добиеш очите, когато имаш духовното разбиране каква е твоята позиция в духовния живот. Мадхави: Но това зависи от любовта, не от така наречената интелигентност? Гурудев: Не, не от интелигентността. Това е жива връзка, любовна връзка. Жива връзка означава, че тя расте, разширява се, променя се... Нанда Кумар: Но въпросът беше много интересен – как е възможно в началото да го разпознаеш? Гурудев: Може би заради сукрити и по милостта на преданите човек разбира, че “това е моята помощ, това е моят Гуру.” Тук в книгата на Шрила Шридхара Махарадж има спомената една история, връщайки се обратно на точката дали Вйаса знае или не знае: “Имаше един преданоотдаден, който му беше секретар; Прабхупад - имам предвид Бхактисиддханта Сарасвати – диктуваше, а той пишеше писмата му. По това време дойде писмо от Бон Махарадж, който беше в Англия, в което се говореше за някаква поверителна информация. Секретарят каза: “Прабхупад, ти сам му каза тази новина”, а Прабхупад отвърна: “Не, не, аз не съм писал това на Бон Махарадж!” Тогава секретарят смирено възрази: “Но Прабхупад, ти ми диктуваше и аз записвах – ти му съобщи тази новина!” “Не, аз не си спомням” – каза Прабхупад. Когато чух това, аз отбелязах: “Вйаса може и да е знаел какво е написал, може и да не е”, а Прабхупад се засмя... Парамананда Брахмачари, един от най-близките ученици на Прабхупад, също беше там, и му служеше като личен слуга. Той отговори: “Но Шридхара Махарадж знае всичко!” Тогава аз отговорих: “По милостта на Парамананда”. В случая всеки възхвалявал другия. Гуру казал: “Аз не си спомням” Тогава ученикът му казал: “Моят учител не знае, че нещо божествено е преминало през него и е достигнало до нас!” Тогава другия ученик казал на първия: ”Но ти знеш всичко, защото имаш очите да видиш божественото чудо, което се е случило!” А той пък казал: “Но това не е нещо мое, това е твоята милост!” Това е настроението на гопите, на предаността. Те не искат да се наслаждават на своите резултати, на своите постижения; не – те имат разбирането, че всичко, което получават идва по милостта на другия. Можем да си предсттавим самия Бхактисиддханта и неговите напреднали ученици и сладкият разговор между тях! Те са готови да възхваляват своя духовен учител и да му направят комплименти. А той е готов да ги приеме. Ученикът го сравнява с Вйасадев – литературната инкарнация на Бог. И Бхактисиддханта приема тази прослава – той се смее: “Толкова сте прекрасни!” Това е един много съществен момент. По такъв начин нещата могат да се спуснат чрез ачарйата за да благословят другите. Махапрабху казал на Санатана Госвами: “Аз чувствам милостта на Кришна, която тече през мен към теб. Аз не знам всички тези неща, те не ми принадлежат. “ Затова е казано: “Вйаса може да знае, може и да не знае.” Самият Вйаса, който е написал “Бхагаватам” може да е знаел значението му, а може и да не го е знаел. “Бхагаватам” просто идва за другите и преминава през него. Това понякога е възможно, но не винаги. Кришна е толкова независим. Слава на неговата независимост!

Милостта на духовния учител

Представете си безкрайното материално съществуване, всичките неизброими форми на живот, през които преминаваме. Когато си в средата на океана – няма излизане! Със собствени сили не става. Имаме нужда от помощ в средата на това НИКЪДЕ. И тази помощ идва от някой, който е в лодка. В “Шримад Бхагаватам” се разказва за специалната милост на светците, които са прекосили океана на материалното съществуване с лодката на духовната практика. И въпреки че са стигнали другия бряг, по тяхна милост лодката е винаги на отсамния. Във всеки един момент можете да скочите в нея и да гребете.

145

“Един чист и издигнат отдаден на Бога дойде за да ме изведе оттук” – се казва в една песен на Бхактивинода Тхакур. Виждайки моята пропаднала ситуация, неговото сърце се е изпълнило със състрадание. Състраданието е много важно. Според кармата, ако само съдиш, няма смисъл от състраданието. Ще пожънеш каквото си посял. Сам си си го направил! Търсеше си белята – на ти сега! Но преданото сърце казва друго. Като един добър баща. Или майка, разбира се! Те обичат децата си, без значение какви глупости правят те, без значение колко страдания са причинили на себе си или на родителите – във ВСЕКИ един миг те са готови да им помогнат: “Изгорил си си пръстчето? Казала съм ти, че огъня пари...но нищо, няма значение – аз ще го излекувам!” И от нежното докосване на майката цялото страдание просто изчезва... Това се нарича състрадание. Това се нарича ЛЮБОВ. Един отдаден на Бога по естествен начин носи това състрадание в сърцето си; той казва: “О! Защо страдаш? Аз намерих пътя за навън, последвай ме!” Знаете каква е разликата между истинският генерал и фалшивият, нали? Че истинският казва: “След мен!”, докато фалшивият вика: “Напред!” Шрила Шридхара Махарадж казва: “Благославящата ръка на Шри Гуру може да изтрие милиони сълзи на страданието.” Това е добрата новина, която трябва да чуете. Материалното съществуване бива сравнявано с тъмен дълбок кладенец; от него е невъзможно да се излезе без помощ. Но има хора, които са на повърхността и те имат въже в ръцете си. Трябва да хванете края на въжето и да се опитате да се измъкнете. Не бъдете толкова глупави, колкото е човека на дъното на кладенец. Нашият приятел скочил в кладенеца с въжето, бягайки от някакви проблеми на повърхността. Но изведнъж видял една малка мишка, която също се спуснала след него по въжето, спряла и започнала да го гризе. Погледнал надолу и видял, че дълбоко във водата се крие дракон. Огледал се около себе си и забелявал, че от една дупка излиза змия и пълзи към него. Погледнал на другата страна – там пък пчели жужат! Той много се зарадвал, защото видял меда зад пчелите. Протегнал ръце да си близне мед и – падайки – извикал: “Меееед...” Така и ние... Готови сме да се наслаждаваме и на най-малкото нещо, дори и заобиколени от пълна разруха. За най-малкото наслаждение сме готови да изтървем въжето. Не бъдете толкова глупави – дръжте го здраво! Защото на другият край на въжето е свободният свят. Въпрос на Крипадхам: Какво представлява мишката в тази история? И как бихме могли да се катерим, ако има мишка, която гризе въжето? Гурудев: Мишката са били кармичните реакции. Въпрос: Ако меда наистина е материалното, а Кришна Съзнание ни учи да предлагаме материалното на Бога; ако човекът беше предложил меда, щеше ли мишката да спре да гризе въжето? Гурудев: Да, ако меда е бил прасад, мишката е щяла да дойде да яде от него, вместо въжето. Въпрос: Значи можем да се отдадем на материалното, ако знаем как? Гурудев: Не, трябва да се отдадем на божественото, тогава материалното ще се превърне в духовно. Въпрос на Рам Виджай: В “Златният вулкан” Шрила Шридхара Махарадж пише, че Вриндавана е за плиткоумните. Кое е по-висше от Вриндавана? Гурудев: Себеотдаването. В много случаи хората отиват във Вриндавана с настроение за забавление или материално съзнание. И тя наистина е за избраните. Днес тя е пренаселена; но 99% от хората, които я посещават, се хлъзгат по финото й материално було. Гмурнете се надълбоко!Гуру разкрива значението на святото място. То ОПРЕДЕЛЕНО не е материално физическо място, а ниво на съзнание. Затова Адвайта Ачарйа казва на Махапрабху: “Където си Ти, там е Вриндавана.” Недейте да пренасяте през пространството само тялото си, а съзнанието ви да си остава на същото ниско ниво. Пренесете съзнанието си – тогава няма значение къде се намира тялото ви! В един стих на Бхактивинода Тхакур се пее: “Един ден, извършвайки духовното си служене, внезапно домът ми се превърна в Голока Вриндавана! – това е промяната на съзнанието, а не на физическото място. Трябва да чакаме, докато духовният ни учител ни разкрие тайната на святия Дхам. Въпрос: Каква е връзката между Гуру и ученик? Не е ли по-добре да имаме директна връзка с Бога? Защо ни е необходим посредник?

146

Гурудев: Гуру означава “тежък” – но не в такъв смисъл, че не можеш да го понасяш, но той има товара на знанието. Гуру също означава “който разпръсква тъмнината” Той е светлина, която може да осветли другите. Това не е ли необходимо? Гуру-принципът е – отивам при някой, който ЗНАЕ. Гуру означава учител, помощник, духовен водач и също вечен доброжелател. А защо е необходим? Теоретически и философски знаем, че душата е сързана с Бога, но това е толкова трудно да бъде разбрано наистина. Бог е толкова близо, но НИЕ сме далеч от Него. Гуру е връзката. Той не стои между нас и Бог, не ни разделя – той ни обединява. Въпрос: При какви условия вие приемате ученици? Гурудев: Човек трябва да посвети целия си живот на служенето. За първо посвещение нямаме кой знае какви изисквания – само това. Въпрос: Ами регулиращите принципи? Гурудев: Ха! Аз мисля, че това е един твърде висш регулиращ принцип – да отдадеш целия си живот на Кришна! Всичко друго се включва вътре. Но, разбира се, трябва да тестваме учителя. Дали неговата личност и неговите действия са толкова чисти, че мога да го последвам през огън и вода? И след като го изследвам и моят отговор е “ДА!” – идва неговият ред. Той също ще ме изследва – дали съм истински или фалшив. Разбира се следването на регулиращите принципи е основен елемент не само на духовния живот, но на човешкото съществуване. Да не ядеш месо не е нещо духовно – това е човешко, това е нещо елементарно! Когато се говори за отдадените на Бога, това не означава група от хора, които вярват в прераждането и не ядат месо. Много повече е! Въпрос: Казахте, че трябва да изучим учителя си. Това означава, че ИМА значение кой ни е Гуру и кое учение приемаме, независимо, че всички идват от Бога. Гурудев: Да, разбира се! Има различни начини да се постигне една и съща цел. Така че има значение кого следваме, какъв тип учение се опитваме да постигнем и колко сме искрени – това също е много важно! Въпрос: Възможно ли е, след като Гуру напусне своето тяло, все още да продължи да води учениците си? Гурудев: Да! Ние не вярваме в телесния физически контакт, а в духовната вечност. Казва се, че духовният учител ще се върне да се погрижи за учениците си, ако те имат нужда. Въпрос: Можем ли да следваме писанията, които е оставил? Възможно ли е той да е живял в различна епоха? Гурудев: В повечето случаи се казва, че имаме нужда от живия контакт. Когато Кришна е бил на Земята, независимо че е самият Бог, Той е отишъл при Гуру за да учи и да му служи. От тук разбираме, че това е пътят – да се присъединиш към една свята личност, да приемаш съветите й, да се опитваш да ги проявиш в живота си и после да живееш с богатството, което си придобил от духовния учител. Когато срещнах моя духовен учител, измеренията започнаха да се променят. Например времето изгуби своята важност. Защото в неговата компания можеше да се наслаждаваш на вечността. Тъй като нямаше въпроси. Нямаше съмнения. Ако срещнете някой, който е много чист, тогава е много лесно да се учи и да се приема. Вашата защита е искреността. Всеки получава това, което заслужава. Всъщност... много по-добро! Въпрос: Казахте, че човек може да познае Бога като задава въпроси – като Арджуна на Кришна. Но човек може да задава въпроси и пред компютъра! Гурудев: Аз не казах да се пита всеки, а компетентен човек. Ако искаш да станеш компютър – питай компютъра – тогава ще имаш компютърно съзнание. Но ако искаш да станеш духовен човек – питай духовен учител, който познава Бога и може да ти помогне да стигнеш до Него. Това не е питане заради самото питане! То е нещо дълбоко. Да разбереш тайните на съществуването, на Абсолютната Истина. Трябва да намерим такъв източник, който да си струва да се пита. Който знае отговорите. Въпрос на Амбика: Исках да попитам... Когато макар и в един малък проблясък достигнем хармония със своята душа и макар и за малка част от мига усетим ОНАЗИ любов – тогава отлитат всички въпроси! В един момент сякаш всичко е ясно... Тогава душата се издига

147

извън света на дуалността – правилно ли е да поддържаме това? Дали това е целта – да направим това състояние постоянно? Гурудев: Да... Да, постоянно. Амбика: Може ли за сметка на това да намалим дискутирането по дадени теми? Философията за сметка на това да постигнем тази позиция; защото ако се постигне това, тогава няма да има никакви въпроси, ако душата постигне хармония. Гурудев: Да, правилно. Въпроси има в началото – и в края. Помежду двете, когато разберем какво трябва да правим - просто си вършим работата, изпълняваме духовната си садхана, заети сме 25 часа в служене на Кришна ... тогава не ни остава много време за въпроси. Но когато си съвършен – отново идват въпросите. Как да служа по-добре? В началото сякаш сме пред информационно гише и питаме: Как това, как онова, защо е така, към кого да се обърна, какво да направя, защо така, защо онака... дайте ми повече информация! Къде е картата?... Това е необходимо нещо, така се започва. После ти дават картата... Това са различни фази в живота ни. Първо трябва да разберем какво трябва да се направи. След това трябва да го практикуваме, като междувременно трябва да поддържаме духа – а това не се постига с въпроси, то е въпрос на разбиране! Затова се казва: “Глупакът може да зададе много повече въпроси, на колкото мъдрият може да отговори.” Никога не трябва да питаме заради самото питане. Винаги трябва да питаме за да ЧУЕМ! За да зададем верния въпрос – трябва да имаме вярното отношение, а именно да получим отговора. Даване и получаване. Амбика: Не е ли по-лесно, ако започнем директно със самата практика, да получим отговорите си от самата нея? Гурудев: Да! И тогава можем да преценяваме: дали това е истинско или не, дали е валидно или не. Тогава отново трябва да има въпроси – постоянно! Амбика: Това беше мой личен опит; аз бях затънала в толкова много въпроси, че просто се чудех как да продължа. И когато започнах да пея киртан, който продължи повече от два часа, без въобще да мисля повече за нищо, тогава разбрах, че тези въпроси просто ги няма... Гурудев: Правилно! Духовната практика ще ти даде отговорите. Защото понякога се случват такива ситуациии, в които нямаш с кого да се посъветваш. Няма го духовния ми учител да го попитам, няма някой бхакта наблизо – какво да направя? Можеш да правиш духовната си практика и отговорът ще ти бъде даден. Също както когато наистина си в духовна нужда; има някакъв проблем и не знаеш разрешението, потънал си толкова дълбоко... тогава отваряш “Бхагавад Гита” - и отговорът е там, даден ти е! Случвало ли ти се е? Амбика: Да! Гурудев: Да! Толкова много пъти! Имате толкова много начини да се консултирате с по-висшите източници. Най-добрият начин е да се пита – вербално, открито. Защото тогава можем да получим много открит и ясен отговор. Амбика: А как можем да проверим, да сме сигурни, че сме разбрали някакво знание и че реализациите, които получаваме са наистина реализации, а не някава наша глупост? Гурудев: Питай духовния си учител. Амбика: Да, но има толкова много неща – не е възможно да го питаш върху всички теми в “Бхагавад Гита” и в “Шримад Бхагаватам” – как той може да провери с едно изречение дали един ученик знае всички теми и аспекти – не винаги е възможно да се свържем с Гуру и да попитаме. Гурудев: Аз не говоря за физически глас... Мисля че говорихме за това: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ , когато имаме някакъв въпрос, който не можем да разрешим и няма друг източник на консултация – просто помислете дълбоко, представете си, че духовният ви учител е до вас, поставете му въпроса и ще получите отговор. Или пък – например – приготвяте нещо за Кришна, но не се получава много добре – прекалено е солено или загоряло – нещо не наред и вие го знаете, обаче си мислите: “Щом е за Кришна, може да му се предложи. Ако моят учител беше тук не бих му го дал, но на Кришна – може!” Когато и да доловиш ТОЗИ глас в ушите си – НЕДЕЙ да му вярваш! ТОВА е илюзията!!! ... Отвъд шегата: ако не би отдал определено служене лично на своя духовен учител – не го давай на Кришна! Понякога стигаме до такива обстоятелства, че не е 100 % добре. Когато

148

духовният учител е тук, винаги се опитваме да извършваме добре своето служене, да се държим като добри вайшнави: да се попресторим, че сме отдадени души; но трябва да сме последователни и в това отношение. Така че каквото и да имаш – реализация или проблем – иди при някой, с когото можеш да се консултираш. Може да не е духовният ни учител, той може да е далеч... но Кришна ни е изпратил бхактите, а също ни е дал и писанията – не забравяйте: Гуру, Шастра, садху. Източниците за консултация ги има – там можем да проверим. Въпрос: Казахте, че се допитвате до духовните си учители – как е възможно да имаш няколко духовни учители? Гурудев: Аз не подкрепям духовната проституция. Първо на първо трябва да имаме много голяма вяра в духовните си връзки. Ако някой ми спаси живота, изваждайки ме от тъмнината към светлината – аз ще имам голяма вяра в него! Трябва да бъдем верни – но в същото време да виждаме чистото учение и духовността навсякъде. Можем да кажем, че пристрастните са слепи. Съжалявам, не искам да критикувам никого...Но ако аз съм толкова плиткоумен, че не мога да оценя съкровищата, които идват отвън – значи съм сляп! Казано е, че трябва да се вземе златото дори от купчина с боклук. В духовен смисъл също! Но какво е изискването за това? Твърда вяра. Твърда вяра. Аз съм установен в моята вяра, аз съм установен в моя духовен учител – тогава мога да гледам настрани. Мога да цитирам една история от францисканския орден. Франсис от Асизи бил много възвишен преданоотдаден на Бога. Той бил толкова възвишен, че дори разбирал езика на животните и птиците. Имал един духовен брат, който искал да отиде на друго място и Франсис му написал следното писмо: “ Скъпи мой братко, ако чувстваш, че твоят духовен прогрес е по-сигурен и по-стабилен на другото място, трябва да отидеш! Имаш моята благословия. Трябва да се чувстваш щастлив с божествената покрепа и винаги, когато поискаш, можеш да се върнеш при нас.” Това, мисля, трябва да бъде подхода. Сърцето ни трябва да бъде толкова нежно, че да дадем на всеки свободата да избира. Ако човек е искрен и се опитва да открие пътя към Истината, няма загуба. Учителят е функция на Бога – Бог изпраща духовния учител, Той се разкрива чрез дадена личност. Друга негова функция е, че живее в нашите сърца. Всички имаме вътрешен водач. Ако искрено анализираме себе си, особено в трудни или решаващи моменти, можем да чуем гласа на този вътрешен водач. Винаги се съветвайте със съвестта и вътрешните си чуства. Не бих посъветвал никого да следва нещо, на което не може да каже “ДА!” дълбоко в сърцето си. И никога не трябва да вършите нещо, което чувствате, че е неправилно. Защото в трудните моменти няма време да се четат книги. Това не е времето за учене, а за даване на изпита. Затова винаги се възползвайте от възможността да учите и бъдете жадни за същината; и след това се опитайте да я приложите на практика. Въпрос на Крипадхам: Какво представляват нозете на Кришна, които според мен са мястото, където трябва да се отдадем? Къде да ги открием? Как да ги постигнем? Гурудев: В повечето случаи лотосовите нозе на Кришна са скрити, защото твърде много преданоотдадени има около тях. Но е препоръчано да се служи и да се почитат лотосовите нозе на Гуру. Чрез това служене ще осъзнаете вечната позиция на Гуру – сварупа, оригиналната му форма. Не всеки познава тази сварупа на Гуру, но истинският преданоотдаден ще я разбере. И когато осъзнаете истинската позиция на учителя, ще видите лотосовите му нозе, а също и лотосовата му глава. А къде е лотосовата глава на духовния учител?.. По този начин ще ги намерите – лотосовите нозе на Кришна. Въпрос на Рам Виджай: В началото беше засегната темата за борбата – кога трябва да се борим и кога не трябва. Ще използвам за пример един по-общ случай: някой идва тук и по един или друг начин, повече или по малко любезно казва: “Вашият духовен учител е глупак!”. Понякога този човек може да е дори последовател на същата линия... Мое теоретично разбиране е, че трябва да се опитаме да успокоим човека и да се опитаме да намерим общ език, защото обикновено се случва, че това е началото на война. А аз не съм сигурен, че целта на тази война е да се служи по-добре на Кришна. В много случаи, човекът

149

който извършва оскърблението може би просто изразява нечие друго мнение и може би не разбира какво прави. Нали Исус казва: “Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!” Но в сърцето си аз не мога да го направя. Може би ще се опитам, но не мога да го направя... Да бъда ли толерантен в такъв случай и да се опитам да избегна спора за благото на мисията и за мира? Гурудев: Е... ако имаш същото ниво на милост и смирение, което е имал Исус, можеш да правиш по този начин. Обаче какъв е бил случая с Исус – те критикували Него, нали? Но когато търговците направили пазар в храма, той прости ги изритал от там. Направил камшик от някакви въжета и ги биел с него! Не трябва да се биеш за себе си. Ако някой ти каже “Глупак!” – ти го приемаш... Рам Виджай: Аз не питам какво да правя, ако ме обиждат. Не ми пука. Гурудев: Но ако някой критикува твоите братя и сестри, твоята линия, твоя Гуру или твоите мурти имаш право да протестираш. И не само право, а задължение. Дългът да кажеш НЕ. Разбира се, има различни нива на протест. И трябва да действаш съответно със своята природа и със своята сила. Има бхакти, коита са тип бойци, има интелектуални бойци, а има и защитници. Каквато енергия имаме – такава трябва да използваме. Ако можете да убедите човека с думи – ТРЯБВА да го направите. Но трябва да сте достатъчно мъдри да разпознаете ситуация, в която няма място за думи. Когато един мой брат защитаваше моя Гурудев много силно, когато той имаше някакви опозиционери, лоши критици, аз бях много щастлив, че имам такива братя, че има такива, които могат да защитават честта на духовния учител. Защото има и различни нива духовни учители. Някои идват направо от духовното небе. А има и духовни учители, които още не са освободени – и все пак Гуру трябва да се уважава. И защитата на МОЯ духовен учител е най-добрата за мен. Може да има някой по-голям, друг по-силен, трети – да знае още повече неща, но Кришна ми е дал този подслон, това е моят баща. Моят баща си е мой баща. Може би съседът е по-силен, може би има повече пари. Каквото и да е – но все пак ТОЙ е моят баща. Цялата ми привързаност е за него, цялата ми любов е за него! Другите също ги уважавам. Но имам един баща. Може да имам много роднини, но бащата е един. И позицията на бащата трябва винаги да бъде уважавана и защитавана. Това е божествена мисия. Не мразете хората, които имат някакви критики. Винаги трябва да различавате личността от действията. Може би мразим дейността, но не мразим човека. Рам Виджай: Мисля, че не поставих добре въпроса, защото използвах много думи. Напълно съм съгласен с всичко, което казваш, без никакво “но” (защото ние обикновено казваме “съгласен съм, но...”) Аз питах за начина, по който да се направи това. Разбира се, че е наш дълг да защитаваме мисията и Гуру, но аз съм виждал случаи на защита по много глупав начин. Например някой идва и казва: “Твоят Гуру прави това и това”, а аз отговарям: “А твоят пък прави това!” Гурудев: Да, това не е много умно. Защото това е забележка и отговор на много повърхностно ниво. Това дори не е Татва-ниво. Когато някой дойде с критика, ти трябва да си пълен със шастрични доказателства да нарежеш на парчета тази критика. Затова трябва да се учим. Но също и да прибавяме практика към теорията. Кога можеш да отговориш на един въпрос? Ако знаеш отговора! Ако искаме много теоретично да го кажем, човек се счита за по-висш на основа на неговата компетентност. Така че можеш да дадеш отговор, ако си по-компетентен. Можеш да дадеш окончателен отговор, ако си напълно компетентен. Разбирате ли – ако сте на същото ниво, тогава ще има битка, но няма да има отговор. Трябва да имаш мъдростта, за да приключиш с неразбирането. Но ако някой дойде при мене да критикува моя духовен учител, той няма кой знае какъв шанс. Защото той не знае, а аз знам. Това е разликата – аз съм бил там, а той не е - на какво основание може да каже каквото и да е? Никил Атма: Мога ли да разкажа една конкретна история във връзка с този случай? Свързана е с един бхакта от ИСКОН. Когато един ден на Санкиртан един човек му казал: “Абе махни се с тези глупости!”, той го приел и просто казал: “Господине, защо ме нарекохте глупак?” Два дни по-късно в храма имаше един човек, който се държеше оскърбително и той просто го хвана и го изхвърли.

150

Гурудев: Да. Не трябва никога да правиш това, ако критиката идва към теб. Дори ако няма никакво основание. По-толерантен трябва да си от дърво. Но ако някой се опитва да обиди твоята линия, твоя учител, твоя баща – препоръчва се да протестиваш. По някакъв начин. Въпрос на Дамодар: Понякога обвиненията са съвсем безлични – например обвинява се Бхакти Йога или организацията ИСКОН или Гаудиа Мат. Трябва ли да се защитава – след като не е обиден някой лично? Гурудев: Но той обижда семейството на Кришна, нали? ИСКОН е семейството на Кришна. Гаудиа Мат е семейството на Кришна. Трябва да се запазва честта на нашето приятелство, на нашата общност. Но не по глупав начин! Защото в много случаи ние се държим толкова глупаво, че даваме поводи за критика. Така ли е? И след това казваме: “О, той е демон, защото ме критикува!” Но това зависи от тебе – как ТИ представяш Кришна Съзнание, как представяш своя духовен учител. Ако го представяш много смирено – кой би могъл да направи каквато и да е лоша забележка? Но за нас нашите организации не са безличностни. Те са божествени, а всяко нещо, което е божествено, трябва да бъде защитавано и да му се служи. Но, вижте, има хора, чийто хляб насъщен е критиката. Те са дошли тук за да критикуват другите, после отиват там, за да критикуват нас. Отиват на трето място, за да критикуват другите две. Не бива да влизате в отношения с такива хора. Това не помага. Не помага на теб, защото моментално ти разваля съзнанието; не помага и на другия човек, защото слушайки, значи подкрепяш критиките. Не влиза в джентълменския стандарт да се говори лошо за някой, който отсъства. И ако ти ругаеш другите, наричаш ги с лоши имена – проблема не е в човека, за който говориш, това е твой проблем! Съгласни ли сте? Дамодар: Един бхакта ми каза: когато сочиш с пръст някого, погледни си пръстите на ръцете. Един пръст показва недостатъците на този, когото посочваш, но цели три пръста посочват твоите недостатъци. Гурудев: Да! Това ми хареса! Хари Лила: Понякога сред групата на бхактите се случва нещо демонично... Гурудев: Това е невъзможно! Не са възможни демонични неща в общността на бхактите! Хари Лила: Случва се понякога. Гурудев: Това не е демонично нещо. Това е лила – забавление. Дори да има някакъв спор между бхактите – обектът е Кришна. Те се карат за преданото служене. Хари Лила: Веднъж някой беше попитал за това Садху Махарадж и той отговори: “Ако не медитирате над това нещо, то не е истинско.” Гурудев: Мога да кажа ДА. Много хора пропускат целта. Виждал съм много християни със сатанинско съзнание. През цялото време казват: “Това е трик на Сатаната!” Винаги мислят за него. В много случаи те не приемат благословиите от Исус, а се страхуват от дявола – това е сатанинско съзнание. И дори ако влезете във вайшнавския живот можете да имате майа-съзнание: “О, толкова ме е страх от това! Това е майа!” И дори ако се занимавате да изследвате себе си: “Аз имам такава грешка, имам този лош навик, аз съм толкова лош!” – това отново е Аз, Мене, Моето! Отново егоизъм. Аз съм толкова лош! Ако медитирате върху това, то не е Кришна съзнание, а лошо съзнание. Трябва да насочим вниманието си върху Него! “Аз съм така пропаднал!” – всеки знае, че това е истина. Но не забравяйте, ако паднете на земята, това е вашата основа да тръгнете отново! Затова недейте да имате демонично съзнание или майа-съзнание. Имайте Кришна съзнание! Въпрос на Бхакти Шакти: Казва се, че трябва да избягваме лошата компания. Какво означава “лоша конпания” и как да се освободим от нея – защото ние срещаме много хора в нашия живот, имаме различни връзки. Какво точно се има предвид под общуване? Гурудев: Лошата компания понякога идва в дрехите на преданоотдаден. Понякога външните символи могат да ви излъжат. Някой идва преоблечен като вайшнава, например в дрехите на санйас, но ако той ви говори глупости – трябва ли да ги приемете или не? Не съдете по външното. Казва се, че в Калиюга кали-чела88 ще бъдат облечени в дрехи на брамини. Бих казал, ако си на средното ниво – ще можеш да разбереш кой е по-висш от тебе, кой е по-

88 учениците на Кали

151

нисш и кой е на същото ниво. Разбира се, не става въпрос за съдене – това е материалистичен манталитет. Но да уважаваме по-висшите авторитети, да приемаме съветите им и да им служим, а на тези, които идват след нас – също да служим, като им помагаме. Да изоставиш асат-сангха или нежеланото общуване не означава да навириш нос и да кажеш: “С никой вече не говоря, защото съм станал бхакта”. По-скоро ако имаме състрадателно око, ще виждаме само хора, които се нуждаят от помощта ни, от нашето служене. Компания означава – приемам ги, но не приемам всичко, което правят. Да изоставим лошото общуване не означава да изоставим съответната личност. Но означава да не следваме лошия пример. Защото Кришна може да дойде понякога скрит! Понякога дори Кришна не може да разпознае кои са Негови преданоотдадени. Веднъж Той искал да бъде с Радхика. Но било през деня, а през деня е сложно да се срещнат двама любовници, защото всички роднини са си вкъщи... Но Кришна казал: “Аз не мога да издържам повече на раздялата! Моля ви, приятели мои, доведете ми незабавно Радхика!” Субал, един много добър негов приятел, му казал: “Ей Кришна, ела на себе си! Бял ден е! Невъзможно е да доведем Радхика сега.” “Не, не, не! Ти си толкова умен – измисли нещо. Умирам!” Така че Субал, който бил добър приятел на семейството на Радхика, отишъл в тяхната къща и веднага Радхика го приела: “Ей Субал, радвам се, че дойде, какво има?” Той прошепнал: “Идвам от Кришна. Той ще умре от раздялата с теб!” “Но аз не мога да отида сега...” Накрая двамата измислили нещо. Субал бил много хубаво момче, лицето му било много красиво и нежно; затова те решили да разменят дрехите си. Радхарани взела дрехите на Субал и станала гопал, а той се облякъл в нейните дрехи и се превърнал в Радхика. Те много си приличали. И така, тя тръгнал към Кришна, а през това време Субал я замествал. Семейството видяло “Субал” и го попитали: “Какво става, Субал, как така не си с твоя Кришна?” А фалшивият Субал казал: “Загубих едно теленце и го търся.” Те “му” дали едно теле и й казали да го отнесе при Кришна. И така, Радхарани, облечена като Субал, се връщала към Кришна и когато се приближила, Кришна извикал: “О! Ти не си успял да я доведеш! Субал, ти се връщаш сам!” Радхарани също си я бивало в шегите; тя казала: “Ами да, не можах да я доведа. Невъзможно е по това време на деня. Но имам друга възможност за теб. Да повикам Чандравали, а?” Чандравали е предводителката на другата група гопи. Радхика веднага започнала да изпитва Кришна: “Какво ще кажеш за Чандравали!” А Кришна казал: “Искам да пия мляко, не ми трябва мътеница!” Тогава Радхарани се усмихнала: “Хей, ти не ме позна...” Така че понякога дори Кришна не може да разпознае кои сме. Вашият свят зависи от съзнанието ви. Той ще бъде изпълнен от такива хора, каквито вие желаете. Ако искате да виждате демони навсякъде около вас – ще виждате демони. Ако искате да виждате вайшнави – ще виждате вайшнави. Асатсангатйар означава да не се обвързваме а лоши практики, но да се обърнем с чувствата си към душите на хората. Мразете греховете, не грешниците!

Пропадането и Божествената Милост

Ввъпрос: Освободената душа може ли да се повлияе от трите гуни на материалната природа и при какви обстоятелства? Гурудев: На вид това е възможно. Ще ви дам един пример. Спането е под контрола на тама-гуна, нали? А чистият предан също спи. НО какъв е неговият сън? Това е разликата! Нашите сънища са прищевките на ума ни, или пък някакви видения... Както е много трудно да контролираме ума докато сме в будно състояние, още по-трудно е когато спим – така ли е? Но един чист предан когато е буден е винаги отдаден на Кришна, няма мисъл за нищо друго, а докато спи прави същото служене. Така че привидно той спи, за очите ни изглежда, че е под контрола на тама-гуна, но всъшност той никога не е под контрола на гуните! Защото е в

152

директна връзка с Кришна. Ако си на това ниво – можеш да спиш 24 часа в денонощието. Ако не си – тогава прави и някакво друго служене. Въпрос: Може ли чистата душа да падне духовно? Гурудев: НЕ. Казва се, че във Вайкунтха дори листата на дърветата не падат. Този, който пада, той не е на духовното ниво. Кришна казва: “Който дойде при мен, той никога повече не се завръща.” А това отиване при Кришна не е нещо случайно – вчера се е случило, а днес не се случва. Ако си го постигнал – постигнал си го! Ако Кришна е хванал ръката ти – никога повече няма да я пусне! Освен ако вие не искате да си я дръпнете: “Не, не искам Твоята компания!” И тъй като Той не е агресор, Той ни дава пълната свобода: “Добре, можеш да си отидеш! Опитай се да намериш щастието си! Но когато накрая останеш с празни ръце, можеш да се върнеш при Мен”. Можете да опитате материалните желания; но когато приключите с този опит, можете да се върнете. Въпрос на Югала Кишора: Вчера говорихме с Рам Виджай – и то не само за великите души, но въобще за садху, за вайшнавите. Какво означава да падне един преданоотдаден? Защото и двамата не можем да го приемем като падане, а просто като външна промяна на позицията, като нещо външно. В този смисъл, би ли дал някакви разяснения по въпроса? Гурудев: Каква е целта на Кришна съзнание? Югала Кишора: Целта е да се обърне душата с лице към Кришна, да разбере своята същностна позиция и да я реализира. Гурудев: Можем да го кажем така: да станем един смирен слуга на Кришна. Съгласни ли сте? ... Това е нашата цел. Да имаш някаква позиция в движението – казвам ви, това е опасно! Защото можете да се идентифицирате, да си помислите, че имате нещо общо с позицията. “ Аз съл ГОЛЯМ санйас! Аз съм малък санйас! Аз съм голям семеен човек! Аз съм най-добрият готвач!” Така че може да се отъждествим с различни позиции. Или можеш да си кажеш: “Аз съм последният слуга”.По някакъв начин може да си горд с какво ли не! Някои се гордее, че не си е взел жена. Друг се гордее, че е взел. “Аз съм семеен човек! Постигнал съм това и онова!” Друг казва: “Аз съм отречен! Нищо не съм постигнал!” Можем да се гордеем с абсолютно всичко, което имаме. Така че ако запазиш материалното си съзнание, а добиеш някаква така наречена позиция в духовния живот – това е МНОГО опасно. Чувал съм веднъж един бхакта да говори по телефона на някакъв свой приятел или роднина, не знам точно: “Виждаш ли, постигнал съм нещо. Преди бях просто един механик в автомобилен сервиз, но сега си имам собствено бюро! Даже името ми го пише на табелка на вратата! “ Аз казвам – това е един вид изкривено съзнание! Или например, ако имате голям ашрам. И ако е голяма сградата, ще трябва да има някакви надписи: коя врата за какво е. Но ако на собствената ви врата има табелката “Президент” - това не носи кой знае какво добро чувство у онези, които са ИЗВЪН вратата ти. “Сега трябва да отидеме при “президента”! Трепериме пред “президента!“ И тогава всеки ще има този манталитет: “Аз искам да съм зад тази врата! Аз искам да съм президента!” Затова вместо табелката “Президент на всички в този ашрам” си сложете табелката “ваш слуга”. Това е по-добро предложение – по-добро за вас, по-добро и за другите. Тогава те ще се чувстват добре дошли, поканени.”Имам нужда от помощ и мога да отида при моя слуга!” Но ти спомена падането. Аз съм виждал санйаси, които нарушават своите обети. И се връщат отново към семейния живот. Което теоретично не се приема много добре. Сравнява се с това да ядеш повърнатото, което не е особено добре прието. Можеш да го погледнеш само от тази гледна точка: “Това е един пропаднал човек!” и го отхвърляш. Но един ТАКЪВ човек беше толкова смирен и толкова пълен с нектар от Прабхупад, че моят духовен учител беше щастлив да общува с него. И се опитваше да получи нектар от него. Така че ако загубим своята позиция в Кришна съзнание, това е в наша полза! Защото Кришна казва в “Бхагавад Гита”: “Когото харесвам, Аз ще му взема всичко!” А като санйаси, ти нямаш твърде много неща и притежания, но имаш уважението. И ако ти зависиш от това уважение, ако искаш да го притежаваш – Кришна ще ти го вземе. Това пропадане ли е или издигане? Рам Виджай: Аз не мога да го видя като пропадане.

153

Гурудев: Аз също не го виждам като пропадане. Защото Махапрабху е казал: “Аз не съм санйаси, аз не съм учен човек, аз не съм това, не съм онова... аз съм слугата на слугата на слугата...” До това ниво трябва да достигнем. Душата е душа: тя не е брамин, не е шудра, не е мъж, не е жена, тя е ДУША. Но докато не сме на това ниво, трява да се следват много стриктно всички правила и всички регулации, защото иначе няма да стигнете това ниво. Крайната цел е да станеме смирени слуги. И ако в самото начало започнем с някакво скромно служене – това е много близо до края. Междувременно, между тези две точки е процесът на истинското съществено пречистване; но ако можете да запазите този ентусиазъм , с който идвате при бхактите и им служите по време на целия път, тогава този период не е толкова дълъг. Но ти също каза, че това е външна промяна. Може би не е имало промяна отвътре. Друг бхакта, който беше много уважаван в целия свят и имаше една много висша позиция започна да се заема все повече и повече с материални дейности. Може да се каже, че беше започнал да си изгражда отделно собствено царство. След това се отказа от санйас, върна се към семейния живот и каза: “Сега аз работя за своите семейни дела, за своите фиансови дела”. Същия манталитет. Финансова стабилност за моята голяма мисия – или финансова стабилност за моята малка мисия. Санйас означава вътрешна промяна. Санйас означава отерчение – на първо място! Но по-дълбоко това означава да посветиш себе си напълно на служенето на Кришна. Никакви други интереси. Целенасочен. Такова истинско лично отдаване трябва да има. Развитието е нещо лично. Шекспир е писал: “Пропаднал от благочестие, издигнал се от грехове.” Но все пак... не практикувайте това за да се развиете в духовния живот. Но трябва да проявяваме разбиране. Да разбираме проблемите и недостатъците на другите. Винаги търсете висшите идеали! Ако следвате лош пример ще стигнете до лош край. Винаги търсете висшите цели. И ако на някой му липстват добри качества – бъдете търпеливи. Кришна ще помогне на този човек. Не трябва да бъдем съдии на другите. Може би по-скоро адвокати. Да защитаваме техните интереси. Да съдиш – означава, че ще бъдеш съден! Ако си готов за това – прави го! Въпрос на Хари Лила: Във връзка с въпроса Югала, Гурудев, ти спомена, че когато Бог обича някого, той му взима всичко. Аз съм останала с впечатлението, че това се отнася само до материалните неща. Защото е казано, че единственото, което Бог не притежава, е любовта на преданите си. Отдаването, което една чиста душа има. Което означава, че в този случай всъщност това е плод на личния избор на душата. Дали е резултат в крайна сметка повече на нашия личен избор, на нашия ум... Браджа Ишвар: Кое? Хари Лила: Ами падането. Или е във връзка с милостта, с развитието? Тест или нещо такова? Гурудев: Това е деликатен въпрос. Може би Кришна взима също и твоите наужким духовни неща. Псевдопостиженията. Като например, ти си мислиш: “О! Аз съм напълно отдаден!” Познавах един човек, който след няколко години практика дойде на една програма и каза: “Какво ПОВЕЧЕ мога да дам на Кришна! Всичко съм Му дал!” И се наложи да му възразявам. Тези псевдодуховни неща ще ти бъдат отнети. Мислиш си, че това е много духовно. Но когато то си отиде, ще трябва да разбереш, че не е било. Ако някой казва: “Загубих сладкият вкус на святото име” – това не е било святото име! Така че псевдо-нещата ще изчезнат. Хари Лила: А възможно ли е да загубиш връзката, не вкуса? Гурудев: С Кришна? Да, загубили сме я. Хари Лила: Имам предвид светците? Гурудев: Ако някой наистина е в контакт с Кришна – не е възможно. Хари Лила: Значи ли това, че “падналите” не са имали вкуса? Гурудев: Имали са някакъв вкус, но не окончателното постижение. Рам Виджай: Но Гурудев... те наистина ли са паднали? Защото за това точно говорихме вчера, ние не вярваме, че някакво външно проявление на нарушаване на правилата е достатъчно за да се каже, че някой е паднал? Това може да е демонстрация. Защото ние имаме нужда да ни се покаже какво не трябва да правим – и е по-добре това да е

154

преданоотдаден, защото той просто играе, играе играта на Кришна и в този смисъл той няма да пожъне плода на своето лошо поведение, но по-скоро ще ни покаже какво не е хубаво да се прави? Гурудев: Е... това е възможно от една страна. Защото е казано, че Юда е бил най-добрият ученик на Исус. Но искате ли да вземете неговата роля? Това е една много интимна роля – да предаде Исус, може да се каже че е лоша и понеже не е положителна и добре приета, той е трябвало да се самоубие. Така че това определено не е добрата роля. Макар че е много интимна – не взмайте тази роля! Също както демоницата Путана, която също е имала много интимна връзка с Кришна – тя му е била като майка със своите отровни гърди. Отвънка – хубава, но отвътре не толкова. Но... паднал или не паднал – това е работа на другия! И има различни нива на проблеми на падането. Например ако някой не спазва по-маловажните правила – това е второстепенно. Но ако някой е притив основните правила – това Е важно. Например ако някой е убиец на бхакти. Или се опитва да манипулира някого да убие друг бхакта. Това е МНОГО трудно да се приеме. И аз бих казал, че това наистина е пропадане. Никога не бих приел такава практика! Но ако някой е слабо човешко същество, не може да живее по стандарта и прави някакви грешки – можете да бъдете много великодушни към него. Трябва да различавате нещата. Рам Виджай: Все пак... от “Бхагавад Гита” можем да разберем, че насилието не е винаги толкова очевидно. Имам предвид – какво е насилие? Това не е толкова очевидно за всички. Имам предвид воините. Гурудев: Това е нещо лично. Ти няма нужда да влизаш в бой. Рам Виджай: Лично аз, днес – не. Но утре може и да трябва... Гурудев: Кришна ще ти даде отговор как да действаш тогава. Рам Виджай: Това може също да е вярно и за тези, които наричаме паднали. Те също си имат своите битки. Гурудев: И една са загубили. Рам Виджай: Ами... аз може също да загубя? Гурудев: Както и да е: ако се върнем обратно на оригиналния въпрос – трябва да сте много внимателни в това какъв пример следвате. Затова Прабхупад казва: “Търсете много чист преданоотдаден!” Който наистина е разбрал. Рам Виджай: Когато влизам по-надълбоко, аз чувствам някакво лично отношение в този въпрос, който задавам. Отново е свързано с милост и със свободната воля. Ако има възможност да паднеш, тя не е малка, а доста голяма... Гурудев: Доста голяма. Рам Виджай: От друга страна милостта на Кришна би трябвало да е толкова голяма, че не би позволила човек, който се опитва да направи нещо... защото – поне според нашите разбирания – има толкова много хора, които не се опитват да правят кой знае какво... Гурудев: Да, но да бъдеш невеж глупец е по-добре отколкото да си много начетен негодник. Окончателният въпрос е: възпявай Святите Имена, отдай се на чист предан и тогава животът ти ще бъде спасен. Хари Лила: Но... ти каза, че трябва да намерим възможно най-чистия предан; Как е възможно това, та ние сме слепи! Как може един слепец да разбере кое какво е? Гурудев: Ти си сляпа, но Кришна не е! Хари Лила: Но ти каза, че трябва да използваме своята воля, волята си да се молим... Гурудев: ...на Кришна! Да! И той ще ти даде очите! Хари Лила: Но това е милост! Гурудев: Да! Хари Лила: Значи това не е наш избор? Това, което Прабхупад споменава.... Гурудев: Всъщност всеки получава каквото заслужава. Хари Лила: Значи няма значения дали се моля или не! Гурудев: Не, не, не, не, не! Това е само на нивото на Карма. Но на нивото на Милостта – получаваш по-добро! Хари Лила: А нивото на Милостта зависи от нашите молитви?

155

Гурудев: Не, зависи от Кришна! Това дали ще се молиш или не. Разбирате ли – в предаността получавате много повече, отколкото заслужавате! Това е нашата вяра, това е надеждата ни; това НЕ Е според нашата карма! В един смисъл е също вярно, че дори да трябва да страдаш в духовния си живот, ще бъде така - и това е според твоята карма. Но това отново е вид лила. Както и да е – ние зависим от тази милост и каквото и да получим, е за наше добро – трябва да сме напълно сигурни в това. Просто е. Рам Виджай: Това трябва да е вярно и за такъв човек, който е паднал. Гурудев: Да! Защото Кришна казва: “Аз хвърлям в демонични утроби тези, които са срещу човечеството...” Така че те също зависят от Него, но резултатът няма да е кой знае колко хубав. Затова – бъдете от слънчевата страна на пътя! “Джиотир маа асат гамайа” – От мрак изведи ме към светлина! Въпрос на Рам Виджай: Искам да помоля за разрешение да задам още един въпрос за божествената милост. Знаем, че Кришна е еднакво благосклонен към всички и че Неговата милост е като една пълноводна река, която тече към нас. В голяма степен въпросът е, че това е един двупосочен процес, в който съществува даване, но съществува и приемане. Това беше и първият въпрос, който зададох на Гурудев, когато го видях в Унгария първия път... по-точно той ми го зададе. Въпросът беше както когато примерно маймуната носи малките си, малката маймуна се вкопчва в голямата и голямата маймуна я носи. Въпросът към мене беше: кое е по-важно: този, който носи или този, който се държи? Тогава аз дадох грешния отговор; и сега искам да попитам отново... Ямуна: Какъв беше грешния отговор? Рам Виджай: Маймунчето. Една година по-късно... отново разсъждавах върху този въпрос – какво означава да се държиш? И все повече имам впечатлението, че държането също не зависи от мене. Тогава се сетих за свободния избор и нещата станаха абсолютно неясни. Т.е. – дори аз да имам желанието да се държа, пак това също зависи от Кришна и ако човек в крайна сметка тръгне по тази линия, стига до извода, че всичко зависи от Кришна! Включително и желанието да се държиш. И дали ще се удържим въобще не е въпрос, който зависи от нас. Можем ли да бъдем спокойни, че нищо не зависи от нас и че нещата ще са в ред? Гурудев: Да. Но все пак трябва да отбягваме всичко, което е неблагоприятно за духовния живот и да следваме всичко, което е благоприятно. Кришна е инициаторът, Той дава първият импулс; също като слънцето: слънцето грее и дървото расте. Кришна е като слънцето – дава първият импулс, а ти си като едно малко зрънце, което започва да расте. Ти си част от Неговата енергия. Така че определено всичко зависи от Него. Онтологичеки погледнато, във философски аспект. Но ние не говорим всъщност за философия. Защото философията е СУХА! Можеш да си изцедиш мозъка и ще намериш най-добрата философия! Но ако няма ЧУВСТВО – няма да си удовлетворен. Затова можем да кажем: философията е за начинаещите, за неофитите. По-късно ще стигнете до духовно култивиране, което е отвъд философията, което не можете да разберете с ума си, но то ще ви бъде РАЗКРИТО! Това, което е скрито от очите ни, може да ни бъде разкрито по милостта на Кришна. Така че Кришна дава първоначалния импулс... като удар по гонг, но ти си този, който резонира. Той удря камбаната, но камбаната дава резонанса. Това е нашата свобода – да резонираме, да трептим за поканата на Кришна. Затова ние обожаваме ТОЗИ аспект на Абсолюта. Защото Кришна зове, кани с петата нота на флейтата си... а твоето сърце може да резонира, да откликне на тази покана. От Него идва импулса, а ти можеш да отразиш този импулс. Ако искаш. Ако си ГОТОВ да резонираш. Ако просто чукаш по гонга няма резонанс. Ако мая здраво те е хванала, както аз съм хванал гонга – някакъв звук се чува, но не е истинският звук. Но когато зависите от мая толкова малко, колкото е връвчицата на гонга... тогава звукът е красив! И така – импулсът идва от Него, а ние можем да трептим с този импулс. Това именно е нашата свобода. Дали искаш да отговориш на Неговия зов или не – това зависи от теб. Така че ако напълно се отдадеш и се поставиш под закрилата на Кришна, тогава СЪС СИГУРНОСТ всичко ще бъде хармонично и наред.

156

Можеш да прочетеш повдигането на хълмма Говардхана от Кришна – там ще намериш отговора. Че под закрилата на Кришна, който повдига Говардхана, жителите на Вриндавана нямат страх, всичките им желания били изпълнени и те били напълно щастливи. Не било нужно да правят нищо. Но все пак ако внимателно се вгледаш в картините, може и да разбереш част от отговора на своя въпрос. Както всички знаете, пороен дъжд се изливал над Вриндавана. Това бил резултат от това, че Индра се опитвал да даде урок на Кришна, но разбира се накрая станало точно обратното. Но дъждът си валял и Кришна повдигнал хълма на малкия пръст на лявата си ръка и всички били защитени от дъжда. Цяла седмица се леел пороят и на тях нищо не им липствало. Нито ядене, нито спане – всичко било под духовен контрол. Било такова мирно щастие и хармония, за каквото ти спомена - не се налага да правиш нищо и все пак всчико е съвършено. Но ако погледнеш внимателно рисунките, ще видиш че Кришна е повдигнал хълма с кутрето на лявата си ръка, а всички възрастни гопали му помагат със своите тояги!!! Да не би случайно хълмът да падне от ръката на това малко момче... Те се чувствали толкова силни: “Ще му помогнем...” Това е отвъд ума! Напълно нелогично! Но тъй като те са напълно отдадени и толкова влюбени в Кришна, те искат да съдействат на Неговата Лила. ТАКЪВ тип резонанс трябва да дадем и ние. Кришна прави нещо според своето собствено сладко желание, Той може да го направи и без теб – но ТИ можеш да участваш, като Му помагаш. Това, което виждаме е една проста картина – но какво е значението? Значението е много дълбоко. Дали сме независими от Кришна – или сме съдействащи приятели, съучастници на забавленията Му. Въпрос: Вие казахте, че всеки може да започне да мантрува. Ако нямаш посвещение, но си започнал да мантруваш от години и работиш сериозно в Кришна Съзнание; нямаш духовен учител, но си приел Кришна и Баларам за учители, разбираш неща от предишния си живот... говоря за себе си...не зависи ли това от Кришна – да не ти дава духовен учител? Гурудев: От Кришна зависи да ПОЛУЧИШ своя духовен учител! Той винаги е готов да даде; Той не се опитва да те предпази от това да вкусиш нектара. Кришна не зависи от твоето посвещение. Той е отвъд институциите. Бог е отвъд религиите. Единственият начин да стигнеш до Него е чрез Любов. И веднага щом си готова – Кришна ще ти изпрати духовен учител. Понякога живееш заедно с него 10 години и изведнъж го познаваш: “О! Това е ТОЙ!” Друг път го срещаш за пръв път в живота си и казваш: “ТОЙ Е!” Всеки има различна история. Но чрез Неговата милост всичко е възможно. Ако ти си мислиш, че за тебе има някакво ограничение – за Него няма никакво! И когато всичките ти методи и средства свършат – там започва да действа божествената милост. Трябва да следваме примера на Драупади, когато искали да й свалят сарито. Така че – недейте да зависите от себе си, опитайте се да зависите от Неговата милост. Знайте, истинските духовни учители са толкова много – като звездите в небето. Но истинските ученици? Кришна и Неговият предан имат една и съща цел. Кришна осигурява садху-сангха. Кришна дава Гуру. А Гуру дава Кришна. В подходящия момент Той ще те поведе. Казва се, че духовният учител има две проявления – кои са те? Дамодар: Божествена милост и специфичен човек. Гурудев: Правилно. Обикновено хората отговарят: Дикша Гуру и Шикша Гуру. Но двете главни черти са: Параматма, който те води отвътре – това е божествената милост; и проявеният Гуру в личност. Кришна никога не е загубен. Гуру не е загубен. И служенето не е загубено. Кришна казва в “Гита”: “Арджуна, кажи го смело – Мой преданоотдаден никога не е загубен!” Въпрос: Това с Драупади се е случило преди 5000 години... Гурудев: Но Кришна още е жив! Той все още е Богът! Въпрос: Бхима не я е защитил, но тя се е защитила сама. Тя е имала шакти. Гурудев: Ти също имаш шакти. И не забравяй – Кришна си е същият. Все още – Бог.

157

Даване и приемане

Въпрос: Можете ли да ни кажете нещо повече по един по-светски въпрос, какъвто е любовта между мъжа и жената. Гурудев: Тя е отражение на оригиналната любов; но е ограничено и повредено отражение. Истинската любовна връзка трябва да е вечна, нали? Въпрос: Смятате, че любовта между мъжа и жената трябва да е вечна? Гурудев: Не, между душа и душа. Ако нашата връзка се основава на духовни качества, тя ще е по-значима и по-сигурна. Тя трябва да бъде духовно общуване. Но докато се опитваме да се задоволяваме с другия партньор – това няма да се случи. Трябва да виждаме възможност да служим на другия човек. Целта на човешките взаимоотношения е да си помагаме един на друг в духовното израстване. Въпрос: По същата тема. Ако чувстваш нещо много специално...към някого – това илюзия ли е? Гурудев: Понякога, според мен – да! Въпрос: Кога? Гурудев: Когато свърши! Една истинска връзка никога не свършва – така ли е? Така че каквото и да ЗАГУБИШ е било материално. Което е останало – е духовно. Защото това е природата на материалните неща – те започват и свършват. Духовните нито започват, нито свършват. Все пак... нашите духовни чувства имат някакво начало, но пък нямат край... Това е духовно. Въпрос: Трябва да работиш върху израстването на своите духовни чувства. Да се грижиш за тях. Така че мисля, че понякога трябва да различаваме кога нещата са свършили и кога просто не можем да разберем дали са свършили или не са... Гурудев: Но точно за да култивираме своите духовни чувства ние следваме пътя, който ни е даден от Чайтанйа. Мантруваме, събираме се, извършваме някакво служене – това е начина, това докосва сърцето, това ИДВА от сърцето. Ти казваш, че трябва да култивираме своите духовни чувства; можем да кажем също и “Аз трябва да култивирам духовно мислене” или “трябва да се отърва от лошите си навици” – толкова дълъг е този списък! Но ако просто следваш процеса, тогава достигаш всичките различни видове култивиране. Въпрос на Хари Лила: В същата връзка: ти каза, че със сигурност връзката ни с Бога е най-силната, защото тя е вечна, но всъщност ние не помним предишните си връзки с другите души – затова ние не можем да знаем коя връзка е безкрайна, защото със сигурност ние сме се срещали с някои души в предишните си животи – така че има ли и други безкрайни взаимоотношения, освен връзката ни с Бога? Гурудев: ДА. Безкрайни? Хари Лила: Имам предвид съществени, значими. Гурудев: Значимо и безкрайно е различно нещо. Хари Лила: Които също са безкрай. Гурудев: Да. Но ти се срещаш с душите в компанията на Бог. Няма независимост от Него. Ако Бог е там – ти се срещаш с всеки! Кришна е безкраен брой преданоотдадени, БЕЗКРАЕН! Така че ако искаш да имаш ГОЛЯМО семейство, голяма компания – ела при вайшнавите! Защото всички принадлежат на Бога, нали? Ако отделно се срещаш с този или с онзи – това не е общо, все още е ограничено, егоистично. Но ако се срещаш с главата на цялото нещо, ще се срещнеш с всеки един. Но това е теолологичен въпрос – дали ти и Кришна или другите и Кришна или как...това е доста сложен въпрос. Но има някаква информация по него в нашата традиция, че онези, които имат същият манталитет и същите чувства към Кришна, които принадлежат към същата раса – те служат заедно. Те са в отделен кръг в Голока Вриндавана и служат заедно. Това означава, че съществува лична връзка между всяка една душа и Бог, но също така ти ОПРЕДЕЛЕНО си свързан и с други в духовната област. От това можем да разберем, че духовния живот е едновременно личен, но и в общество. Защото ти вървиш, но имаш компания, имаш водач, имаш помощници, имаш приятели.

158

Въпрос на Према: Ти говореше за материалните и трансцеденталните връзки. Моят въпрос е: някои материални привличания са толкова силни, че са нужни няколко живота... Гурудев: Да се отърсиш от тях или да ги култивираш? Према: Трудно е да различиш дали това, което губиш... Гурудев: Не е толкова трудно, защото материалните неща не носат щастие. Дори да имаш нещо много дълги животи, то не ти носи щастие. Но и малкото духовно нещо ще те направи щастлив. МНОГО е лесно да се различат двете. Ако си малко умен. Према: Може би в това е проблемът. Гурудев: Но ти си права – ние се развиваме от живот в живот, и може би някой изпити са по-трудни и изискват повече време – това също трябва да се има предвид. Но все пак Бхакти е нещо много мощно. Защото ние не разчитаме на собствената се енергия, а на енергията на Всевишния. Затова този процес е толкова ефективен. Въпрос: Може ли да се степенува любовта? Гурудев: Има четири нива на любов. Първото се нарича секс – когато аз искам да се наслаждавам и не ме интересува партньора. Второто ниво е еротиката, привличането. Тук удоволствието на другия човек има голямо значение. Но все още сме на телесната платформа, защото се опитваме да търсим щастие в материята, в тялото от плът и кръв. Обикновено това е основата на свещената духовна връзка, на семейството. Но трябва да отидем още по-нататък. Третата стъпка се нарича филия – любов към човешките същества. Това е платоничната любов: “Обичам те, защото съществуваш, защото те има” – това е безкористното проявление на любовта. Четвъртата степен се нарича агапе и тя е много близо до божествената любов: “Обичам те заради Любовта, за да се проявява Любовта.” Това е нещо много висше. Само малцина, които са постигнали съвършенство, могат да практикуват такава любов. В човешко тяло можем да изпитаме тези степени на любов; но и на божественото ниво има различни степени – това са петте основни раси. От любовта боли. Ако няма емоции – тогава няма страдание. А най-голямото страдание даваме на тези, които обичаме най-много – това е глупостта на човешкото съществуване. Но по духовния път това може да се промени. Обикновено ние не нараняваме хората чрез действията си – нали се опитваме да следваме ахимса? Но въпреки това чрез думите си носим толкова много болка. С думи можем да нараним, да убием. Какво да говорим за мислите! Негативните мисли наистина нараняват. Затова в духовното израстване е важно да се контролират различните сетива. Така бихме могли да се държим еднакво към всички – не само към тези, които обичаме, но и към тези, които се отнасят лошо с нас. В “Библията” е казано: “Като те ударят по едната буза – обърни другата!” Това лесно ли е? Не, ние винаги се противим, казваме – това не е честно. Но ако практикуваме смирение – ще имаме полза. Как е възможно да сме еднакви към всички? Само ако виждаме единството отвъд различията в телата. Джайнистите имат една секта – “Облачните дрехи” – които ходят голи. Помислете си за голямата духовна идея, която стои зад това! Ако хората бяха голи – те щаха да са равни. Но телата са също вид покритие. Ако виждате душата - няма разлика на нивото на телата. Кое е това, което ни обединява? Че сме хора. Като човешки същества ние сме подобни. Но въпреки всичко, всеки е различен, уникален, втори като него няма в цялата вселена. Това не е ли прекрасно? Ето го многообразието, различието. Но ако погледнем към душата – виждаме хармония, единство. Тогава можем да се отнасяме еднакво към приятел и към враг. Тогава ще можем да живеем за другите – не за себе си. Не трябва да се опитваме да служим на собствения си интерес, а на другите – какво да говорим за служене на самия център на Вселената! Но служенето към Бога трябва да е любовно, както на майката към детето. Ако поканим Бог в живота си, той ще бъде изпълнен. Въпрос: Значи ние трябва да имаме чувства към всички – и ние имаме чувства към всички. Но ти можеш да обичаш всеки - поне се надявам, така мисля - но всеки има различни чувства към различните хора! И ако обичаш някой по един начин...

159

Гурудев: Да, но любовта към Бога е различна. Това е основата. Ако ти казваш: “Надявам се, че можеме да обичаме всички” аз ти казвам че практически това не е възможно! 6 милиарда хора на земата! Можеш ли да отидеш при всеки един да го обичаш? Въпрос: Но можем да ги обичаме в сърцето си! Гурудев: Да! Това е подход с обич, но не е личен. Но какво е любовта? Много проста дефиниция за любовта е “служене, грижа”. Как можем да служим на цялото човечество, на всички живи същества? Защото ние не трябва само да обичаме и да служим на хората, но трябва да обичаме и мравките. Милионите, милиарди мравки! Всяко живо същество трябва да обичаш – това възможно ли е? Така да кажем имперсонално, мислейки си – може и да е възможно, но това не е на практика! Но Ведите ни казват как да го вложим в практика. Така че ако обичта е равна на грижа, служене – тогава се препоръчва да служиш на Бога. Онези, които служат на цялото човечество, също ще достигнат Бога. Да си безкористен е много важен принцип. Да дава, да споделя – това е естествена функция на живото същество. Когато сме млади и искрени лесно споделяме. Ако водата тече – тя е винаги чиста. Но ако спреш водата, тя се вмирисва. Ако спреш своята даваща енергия – животът ще спре. Да бъдем щедри в живота си! Ние сме вечни души. Ние сме вечни братя и сестри. Вечността е отвъд всякакви очаквания. Отвъд ограниченията на света. Понякога може да ти взриви ума – как е възможно да имам толкова голямо семейство?!Но връщайки се назад-назад можем да разберем, че имаме един и същ баща. Въпрос: Къде отива тогава ролята на семейството като единица? Гурудев: Изключително важно е! Да живееш 50 години с някого е много близка връзка – съпрутът и съпругата споделят живота си. Има един съвет към съпрузите – как да се спори по любовен път; хванете се един-друг за ръцете. След това можете да започнете войната с думи или неуважение. Но основата е, че си принадлежите един на друг. Въпрос: Ако се откажем от нещо в живота си, нещо, което така или иначе ще загубим, до края на живота си ще чувстваме липсата му... Гурудев: Не, вместо липса можеш да чувстваш пълнота! Въпрос: Това което имам предви е... когато си радостен и искаш да споделиш тази радост с някого и искаш да го хванеш за ръка – това някакво несъвършенство ли е, защото не можеш да изкажеш по друг начин радостта си? Дали това е нещо толкова материално или е начин да усетиш духовното? Със сигурност другото – напълно духовното – е по-хубаво, но... понякога просто имаш желанието да прегърнеш някого! Гурудев: Да, по някакъв начин трябва да изразим това, което чувстваме – това ли имаш предвид? Въпрос: Да... дали това е лошо? Дали трябва да се прескочи, дали има нужда от него? Гурудев: Е... майката гали детето си и не пита: трябва ли да го правя или не, дали е забранено или не? Когато майката умира, синът отива при нея и хваща ръката й и тогава той гали майката... Но специално във ведическата култура има определени правила и ограничения, защото ДОКОСВАНЕТО е много силно усещане. Както и виждането или чуването – те са много силни усещания. И има някои хора, които ние обикновено не ги докосваме. Но това е на нивото на правилата. Но когато НАИСТИНА се нуждаеш – тогава можеш да го докоснеш! В каква ситуация? Разбирате ли, при докосването се дава енергия. А също така се предава и карма. Много хора го знаят и затова докосват телата на светците. За да се отърват от малко карма. Но това не е правилното отношение. Но ако докоснем лотосовите нозе на чистите светци с добро сърце, без това да е глупавото ни желание да прехвърлим кармата си на другия, но за да имаме неговата енергия върху главите си- тогава може да се направи. Аз съм виждал понякога в Индия, когато преданоотдадени от запада идват в някой храм да възпяват Святите Имена на Бога, възрастните индийки започват да събират прахта от нозете им – не да ги докосват дори! – събират прахта от нозете им и се посипват по целите тела! Аз не съм велик светец – но тяхното уважение е толкова висше! Но това уважение не бива да го отнасяме към себе си, а към Святото Име.

160

Така че докосването е много силно сетиво. Има си някакви правила и етикет как да се докосва или да не се докосва, но това е само един аспект на докосването или недокосването – разбира се, зад него стои огромна култура... Дори докосването на дрехите на човека може да бъде много благоприятно. Това е ясно. Въпрос: А не може ли просто да прегърнеш един човек като го видиш, просто защото се радваш, без да си мислиш за предаване на карма или нещо такова... Гурудев: Да! Когато Шрила Садху Махарадж беше тук – или беше в Унгария – не си спомням къде се случи... една дама беше толкова вдъхновена, че отиде и го прегърна! Което е невероятно, абсурдно според правилата – невъзможно! Той беше малко шокиран. Но после се замислил – “Е, ами всички жени трябва да бъдат считани за майки, а една майка може да прегърне сина си! Значи не е толкова голям проблем, че тя ме прегърна.” Така че с любов и привързаност можеш да надхвърлиш всички правила и регулации – трябва да разбираш главното. Или да ви дам друг пример – имаше един много хубав санйаси, който проповядваше в Унгария много отдавна. И имаше навремето ашрам в къщата на една възрастна дама, която беше актриса. След много години този санйаси се върна и отидохме да потърсим отново тази възрастна дама. Той стояше пред вратата, тя отвори и моментално се хвърли върху него и го целуна по двете бузи! Това е естествена любов! И той прие това. Което също е изкуство – изкуството да приемаш. Въпрос: А имаше ли избор? Гурудев: Нямаше избор! Но това също е изкуство – да даваш и да приемаш. Понякога нашата култура ни учи как да даваме, но не ни помага много да ни научи как да приемаме... Но споделянето – това е даване и приемане. И двете трябва да се практикуват. Въпрос на Хари Лила: Отново по темата. Ние говорим много конкретно, но всъщност проблема е в това, че ние сме материални същества и имаме нужда от някакво материално изразяване и приемане на любовта. В крайна сметка, когато наистина се опитваме да се отчуждиме от това, да го преодолееме – то ни липства. Защото ние така или иначе живеем в материален свят и той е част от нас. Мисля, че същността на нейния въпрос беше дали е нормално да продължаваме да се чувстваме по този начин и да споделяме също и материално изява на любов? Или не? Трябва ли да го избягваме? Гурудев: Не, защо трябва да избягваме да изразяваме чувствата си? Но трябва да научим културата – как да ги изразяваме. Как да го правим по културен начин. Понякога изразяваме чувствата си по един много варварски начин, не е ли така? В този смисъл трябва да станем малко по-културни. А ведическата култура е толкова детайлна в аспектите на изразяването! Въпрос: Мога ли да изразя едно мнение? Хората, които най-много обичам, никога не изразявам тази любов към тях чрез думи. А съм абсолютно сигурна, че човекът до мен изпитва същото. Гурудев: Има изследване, че думите носят само 8% от това, което искаш да кажеш. Начинът, по който го казваш дава още 15 % повече. Но метакомуникацията – езикът на тялото - дава 80 %. Тя е много по-ясен израз на мислите и чувствата. Понякога е достатъчно леко кимване и всеки разбира. Това не е толкова сложно; и особено ако говорите на езика на сърцето – тогава е много лесно! Много лесно! Хари Лила: Значи все пак остава въпросът – нормално ли е да ни липства или след време това ще изчезне? Гурудев: Да, ако научим друг език как да изразяваме чувствата си. Можем да имаме същото споделяне. Хари Лила: А научаването на този език е като се разгледат по-подробно ведическите предписания? Гурудев: НЕ. Начинът е да живеем със светци. Защото голямата част от ведическата култура НЕ Е написана! Толкова много неща се предават единствено чрез устната традиция. И поддържането на традицията е живото общуване. Тази традиция е ЖИВА, не книжна, именно защото се предава от уста на уста. А това се научава чрез общуването. Ако видим начина как преданите го правят – тогава ще разберем как става. И ако не разбираме – трябва да питаме. Питайте, докато не получите отговор, който да ви удовлетвори.

161

Хари Лила: Значи, едната страна е, че има възможност ние да си правим умствени спекулации и да се опитваме да тълкуваме поведението на другите предани по начин, който на нас ни харесва; и другата страна е, че дори да започнем да ги следваме, може да ги следваме просто без сърце. Което ми се струва малко фалшиво. Може би след време ние ще го усетим със сърцето си, но не знам дали това е правилният начин? Защото възможно е нашият ум просто да си създаде една фалшива визия за истинското ни аз. Гурудев: Да, възможно е. Хари Лила: В такъв случай как да избегнем това като от една страна може да е умствена спекулация, а от друга може да е фалшиво его? Гурудев: Следвай СЪВЪРШЕНИЯ пример. Със сърцето си, с цялото си сърце. И ти също ще бъдеш съвършена. Хари Лила: Главният проблем на всички същества е, че те пречупват каквато и да е информация, дори и най-съвършената, през сетивата си, през ума си, през интелигентността си - и накрая е душата, но може би тогава информацията е изкривена... А и другият вариант – когато слушаме сърцето си същият изкривен процес се получава и наобратно. И никога не сме сигурни! Гурудев: Не... не... Ние практикуваме процес, който ще пречисти съществуването и разбирането ни. Бхакти Йога като път на просветление, няма да ви въвлече все по-навътре в лабиринта. Ние трябва да вървим в посока навън. Също както ако се намираме в една гъста гора; вървим нанякъде и виждаме поляна, виждаме, че някъде просветлява – не е толкова тъмно и мрачно. Казвате си: това е правилната посока; стигате там и се оказва, че това е точно всред най-гъстата гора. Това добра посока ли е? Лоша посока е, защото не те води извън гората. Все още си вътре. Хари Лила: Кой знае кое е вън и кое е вътре? Гурудев: Ако си вътре – няма да знаеш, но ако някой е извън, той знае. Хари Лила: Но преди, докато си вътре – не знаеш! Гурудев: Да! Затова ни е нужна помощ! Молете се! В началото ние сме слепи, не знаем. Не знаем нищо за пълната посветеност, за съвършенството на Бхакти – нищо! Не знаем какво ще ни се случи; но все пак нещо ви привлича и изпитвате една сигурност – а тя идва от вашата искреност. Ако искрено се опитвате да намерите пътя навън, обратно към Бога, Той ще ви помогне. ВЯРА! Хари Лила: Знам, че пътят е да се опитва човек да премахне съмненията си, но това е природата на ума! Гурудев: Да! Затова Упанишадите казват, че единствено умът е причината за освобождението или заробването на душата. Но това не значи, че трябва да развиваме ума си! Трябва да развиваме душата си; влезте една стъпка ПО-НАВЪТРЕ. Защото ако ние култивираме душата си, тогава умът също ще се култивира. А също и тялото. Древните гърци казват “Здрав дух в здраво тяло”. Това можем да го обърнем – ако душата е здрава, тогава умът и тялото също ще бъдат. Това учение е дадено и в Аюр-веда. Защото нещата се решават на най-важното и основно ниво. Не на ниското ниво, а на висшето. Така че ако решите вашият живот да бъде насочен към Божественото, тогава можете да хармонизирате умственото и телесното си нива. Но това не действа по обратния начин: може да сте много здрав, но да нямате никакво знание или любов към Бога. Въпрос: Още един въпрос във връзка с даването... то не е въпрос, по-скоро е мисъл. Аз мисля, че колкото повече даваш, толкова повече ще получиш. Всичко опира до енергията. Всеки иска да получи повече енергия, защото тогава се чувства добре. Тогава единственият, така да го наречем, философски начин да получиш повече енергия, е да ДАДЕШ повече енергия... Гурудев: Да, така е! Въпрос: Ако само получаваш, а не даваш – това значи че крадеш! Моето отражение на тези мисли е – дали трябва да бъда непременно религиозна за да се науча как да давам? Или мога да го правя просто по моя си начин? Гурудев: Ти можеш да го правиш по своя си начин, но чия е енергията?

162

Въпрос: Много години аз, може да се каже, пътувам, за да намеря как да давам и виждам как различните хора имат свои собствени начини как да дават. Преди около 4 години намерих астрологията и започнах да се задълбочавам в нея, защото в астрологията умът и душата ми вървят заедно... не душата, но духовността; но обикновено аз се нуждая и от ума си. Така че аз намерих своя път. Затова е такъв въпросът ми: би ли трябвало непременно да съм религиозна за да мога да давам или мога да го правя както съм си сега? Гурудев: Да. Ако изгубиш Бог или пропуснеш някой духовен знак – тогава имаш само частица от цялото. Но ако искаш да имаш цялото – тогава трябва да включиш Бог в живота си. Защото по-добрата част от живота, по-добрата част от света принадлежат на НЕГО, не на теб! Недей да пропускаш това! То е прекрасно! Трябва да го има. Без Бог, човекът е само половинка. Дори по-малко. .. Да, трябва да станеш религиозна – ако религия означава да си свързана с Бога – да, трябва да станеш такава! Добави Кришна в живота си, добави Го към своята астрология – тя ще стане по-съвършена. Ще ви дам един пример. Какво е това? Нула. Можеш да имаш много нули. Колкото и нули да имаш, какво прави това – това си е нула. Няма значение колко нули ще напишеш, то си остава нула. А колко е това? Едно. Кой е Един? Ти знаеш номерология! Богът. Така че ако поставиш Бог в началото на живота си, тогава всичките ти качества, които са предишните нули – стават една внушителна стойност! Това са твоите таланти. Рам Виджай: По този начин може да се проповядва на бизмесмените!!! Гурудев: Защо не! Така че – добави “едно” отпред и всичко става много по-пълно и изобилно. Ямуна: Иначе ще броиш нулите... Гурудев: Това е необходимост!

Семейството

Въпрос: Какъв е смисълът на разделението във вашите мъжки и женски ашрами? Каква е целта на тези ашрами? Имате ли смесен ашрам, за да се изпита себеконтрола? Гурудев: Брахмачарите се сравняват с масло, а жените с огън. Маслото е много твърдо, когато е в хладилника, а на огъня се разтича. Затова известно разделение е добро. Въпрос: Нали свободата се състои в собственото разумно ограничаване, човек да може сам да решава? Гурудев: Разбира се! Никой насила не праща хората в ашрама. Не е необходимо всички да живеят в отречение. Но да се усети силата, която идва от отречението е много полезно. Повечето от хората ще създадат семейства – няма проблем в това, то е нещо много полезно и хубаво. Нали всички монаси произхождат от семейства! Въпрос: За да могат по-късно младежите да знаят как да живеят с другия пол? Гурудев: Да. Семействата също трябва да бъдат основани на духовен принцип. Не само на базата на привличане на сетивата, защото това се променя много бързо. Ако обичаш тялото на другия, когато то вече не е толкова хубаво искаш да го смениш. Но ако обичаш и оценяваш душата – ще имаш много по-здрава човешка връзка. Въпрос: В този аспект духовното семейство би трябвало да е много по-трудно от монашеския живот? Гурудев: Аз също се възхищавам от някои семейства. Те наистина извършват голямо служене. Това просто означава, че се отварят нови измерения в живота. Същата готовност за служене трябва да имаме и за Кришна. Майката или бащата го научават в семейството. Брахмачари или брамачарини го научават в ашрама. Онези, които са имали късмет да бъдат брахмачари, изпълнявайки целодневно всички дейности в ашрама знаят, че това е ПОНЕ толкова изискваща задача, като да бъдеш майка. Така че – бъдете готови, бъдете винаги готови за служене. Ние изучаваме една и съща тема – може би с различна фразеология, но

163

темата е същата: бъди готов да служиш. А служенето е животът на предания. Трябва да се придържаме към своето служене. Ямуна: Като те слуша, човек може да развие желание да се ожени. Гурудев: Ух! Кришна! Кришна! Кришна! Мога да цитирам само един човек в това отношение: Шрила Парамадвайти Махарадж. “Страдах толкова много като брахмачари, че се наложи да си взема жена за да разбера, че може да съществува още повече страдание!” Защото понякога си мислим: ако сменя позицията си – тогава ще бъда щастлив. Но това не е причина; не си вземайте съпруг или съпруга за да избягате от задачите. Бъдете по-отговорни; и ако поемате отговорността – това е истински ашрам. “Ашрам” не значи само “манастир”. Ашрам е място, където се развиваш, където напредваш. В това отношение семейният ашрам е също място за развитие. Говорил съм с много бхакти, които преди са били брахмачари...разбира се, тези които присъстват са изключени... но обикновено брахмачарите казват: “О, толкова е трудно! Толкова много служене – твърде е сложно!” Но много от семейните бхакти просто ПЛАЧАТ за времето, когато са били брахмачари: “О, това бяха златните дни на живота ми!” Това е живота! Трябва да продължаваме да вървим напред, да поемаме повече отговорност. Затова семейството също се счита за ашрам; не става въпрос за къщата, а за реда в семейството. Семейството трябва да се създава за духовно просветление. Трябва да се учим и да служим. А в семейството е много лесно да се научим какво означава отговорност, служене, търпение. В крайна сметка има единство отвъд различията, които виждаме. В семейство или в манастир – целта ни трябва да е една и съща – духовно съвършенство. Но има различни пътища за различните хора – в това е красотата и духовното богатство на Бога. Хари Лила: Нещото, което много ме впечатли от Парамадвайти Махарадж, той каза: “Тези, които не са омъжени трябва да увеличат десет пъти повече служенето си за да достигнат нивото на служене, което отдават семейните”, което пък от друга страна е доста плашещо! И което ние определено не правим. Гурудев: Да, може би не сме толкова квалифицирани като семейните бхакти. Мисля, че можем да заключим, че не е лесно нито като брахмачари или брахмачарини, нито като съпруг или съпруга, нито като син или баща – задачата винаги присъства: как да се развивам? Как да се доближа до Кришна? Как да открия Неговите пътища? Това е целта на духовния живот – да хармонизира вашите идеали, да ги настрои към идеалите на Кришна. Но семейството трябва да бъде защитавано. Здравината , интегритета на семейството трябва да се защитава. Затова трябва да избягваме неправилните действия. Защото те ще разрушат вашата личност, интегритета на личността! И трябва да даваме всичката си помощ на онези, които са в нужда, за да запазим личната им цялост или да помогнем на хубавите семейства да се държат заедно, давайки сигурност на новото поколение – макар това да не е епохата на хармонията и сигурността. Но в своя живот, в своето семейство, в духовното си семейство – можете да сътворите Сатйа юга вместо Кали юга. Смятам, че това е добра задача. Въпрос на Шрадхаван: Би ли разказал повече за четирите ашрама – брахмачари, грихастха, ванапрастха и санйаси – и за техните задължения, как да ги изпълняваме правилно? И какви трябва да бъдат взаимоотношенията между бхактите в различните ашрами, както и между половете, за техните равни права. Гурудев: Вайшнавите са отвъд религиозните и социални статуси. Връзките и отношенията между преданоотдадените също трябва да бъдат божествени, да се преценяват съгласно истинските духовни постижения. Равните права са измамни в материалната сфера – те не съществуват. Ако си по-силен, викаш по-силно, имаш повече пари – тогава имаш повече права. В духовно отношение всички сме равни. Чайтанйа Махапрабху казва: “Аз не съм санйаси, не съм брамин, не съм шудра, не съм това или онова – аз съм слуга на слугите на слугите на Бога.” Това е нашата основна връзка с бхактите. Трябва да се съобразяваме с правилата и традициите, но трябва и да се отдава любовно уважение. Никога не претендирайте за своите права! Ако кажеш: “Аз съм твой Гуру!” – това значи, че си просто кенгуру! Уважителната титла Гуру трябва да идва от другата страна: “Ти си моят Гуру!” Истинският Гуру не се опитва да доминира над вас, а да ви служи. Така че за човешките

164

взаимоотношения това е крайният принцип – не се опитвайте да доминирате, опитвайте се да служите. “Ашрам” означава място за духовно развитие. И това не е просто физическо място, подслон, като манастир например, но Ашрам във втория смисъл, като институция, като начин на живот. И ако вземем предвид Индийските или Ведически установените норми – по голямата част от хората принадлежат към ашрама на стопаните, семейните. Те не само са най-много по брой, но също така са най-ефективната, най-продуктивната част от обществото. Като си мисля за това, разсъждавам така: младите хора – брахмачари и брахмачарини – учат. Това е ¼ от обществото. Втората четвърт са грихастха – или тези, които активно се грижат за семейството си. Третата четвърт са ванапрастха, които повече или по-малко са изоставили плодоносните дела. И накрая четвъртата част са санйасите. Значи една четвърт от обществото е способна да се грижи за други ТРИ четвърти. Което означава, че тази общност трябва да е много силна. И не само от икономическа гледна точка – защото в архаичното общество именно семейните са отговорни за производството на всичката храна и за прехраната на всички – да хранят брахмачарите, да хранят отречените... Така че не само от икономическа гледна точка, но като такива, които осигуряват. Защото те имат много задължения. Трябва да са много отговорна част от обществото. Да виждат и да мислят напред, предварително какво е необходимо. Какво е нужно за моя малък кръг в семейството, какво е нужно за по-широкия кръг на духовното общество, за нацията, за човечеството. Това са все по-големи и по-големи кръгове на съществуване и отговорност. Така че трябва правилно да се идентифицираме. Най-напред аз съм това, което съм – душа. След което съм човек. След това съм мъж или жена. След това съм член на определено семейство или общество. Член на нация; член на човечеството. Живея на планетата земя. В тази вселена. Така можем да разширяваме нивата на идентификация. Когато разберем кои сме и къде сме е по-лесно да разберем отговорностите си, а именно какво да правим. Чернишевски ли беше написал “Что делать?” А Толстой е казал, че важният въпрос не е “Защо живеем”, а “КАК да живеем”. И това е един много практически подход – КАК да направим нещо. Според мен хубаво е също да обсъдим и “защо” живеем – имам предвид: каква е причината, какъв е източникът на нашето съществуване. Но на това малко или много можем да си отговорим: допуснали сме някакви грешки, попаднали сме в света на опитността, където можем да се учим...И ако сме разбрали причината, следвашият въпрос “как да живеем” става много важен. Но веднъж разбрали тези “как да”-въпроси, отново идва въпросът “ЗАЩО”. Но сега вече не от гледна точка на “Защо? Каква е причината?”, а “За какво? Каква е целта?” Усещате ли разликата? Разглеждаме по този начин източника, средствата и целта. Мисля, че именно затова е животът! Съгласни ли сте? Да разберем “Защо?” Да разберем “Как?” И да разберем “Къде?” И в този процес на учене и опитност, семейният живот е... макар аз да не съм член на вашия Ашрам, все пак имам някакъв опит и някакво разбиране... това е нещо много добро за да се научиш да разбираш себе си. Защото семейството осигурява едно огледало. А да се гледа в огледалото не е много приятно през голямата част от времето. Защото някакси, според божественият аранжимент, вие сте се събрали заедно, обединили сте животите си – което е вид чудо! Такова огромно множество живи същества бродят насам-натам; и някои от тях се срещат! Това е чудо! И в началото е много очарователно чудо. По-късно идва работната фаза. Фазата за търпимост. Когато свърши... как го наричате...? Яшода: Медения месец Гурудев: Меден месец? А, в Унгария това са само седмици! Ние сме по-реалисти! Ха-ха-ха! Но вашия Ашрам е един дългосрочен ангажимент. Идеята при намирането на партньор трябва да бъде “Един живот, един партньор”. Защото трябва да осигурим СТАБИЛНОСТ за следващите поколения. В това отношение трябва да вървим против тенденциите и склонностите на външния свят, който винаги се движи, променя, разрушава всичко. Независимите хора – като брахмачари и брахмачарини – могат много лесно да си променят мнението: отивам тук, отивам там, мога да променям нещата... Но семейните не могат да се

165

променят толкова бързо. Защото сте си казали: “Да” един на друг. А дадената дума е свещена. Така че колкото повече е възможно ние трябва да се опитваме да поддържаме този стандарт. Затова в древни времена не е имало развод. И това е било така, защото тогава те са успявали да направят браковете върху много сериозни основи, не само на базата на привличането. Но в наши дни нещата не се основават толкова много на Дхарма. Когато Шрила Прабхупад научил за пръв път, че негови преданоотдадени са се развели, в първия миг бил шокиран... трябва да разберем, че той идва от една истинска браминска култура и за него такова нещо просто НЕ съществува! Например, да ви дам представа – той НЕ ЗНАЕЛ израза “хомосексуален”! Той трябвало да търси тази дума в речника... Така че да види хора, които се развеждат за него е било шокиращо. Но това било само за момент; след това махнал с ръка и казал: “Какво да се прави! Нека продължим с духовните неща”. Така че има идеали, които са много силни, висши и красиви, но понякога има и реалност. Сега аз говоря за един конкретен случай – развода – но има още толкова много по-дребни неща, които се случват в живота. И ние имаме своите висши идеали; а в същото време имаме и настоящите си практики. Които не винаги са паралелни. Но за да получим някаква много основна идея за различните задължения в различните ашрами, Кришна казва в “Гита”: безстрашието, развитието на духовно знание и пречистването на съществуването принадлежат на санйасите. Благотворителност, себеконтрол и извършване на жертви – това принадлежи на семейните. Изучаване на Ведите, въздържание и простота – това е за брахмачарите. Това са най-основните неща. И така, това, което е основното за семейните е благотворителност, себеконтрол и извършване на жертви. Благотворителност означава да помагаме на другите. Трябва да сме чувствителни към нуждите на другите. Обикновено, когато хората живеят сами, те са или много егоистични, или много небрежни. Защото не са принудени да се съобразяват с никого другиго. Но когато живееш заедно с някой – трябва да се приспособиш, да се настроиш. Трябва да виждаш от какво има нужда той – да мислиш напред. Да работиш за благото на другия. Така че това е една наистина добра възможност да се приложи на практика това, за което говорим – да се служи на другите. Значи, трябва да сме чувствителни към нуждите на другите – материалните, емоционалните, физическите, духовните – различните нужди. Веднъж видях едно семейство в Америка – те имаха 6 или 7 деца, не мога да си спомня... И майката всеки ден тичаше в храма, готвеше за всички останали бхакти, купуваше лекарства на брахмачарите, носеше им топли чорапи за зимата... винаги мисълта й беше насочена върху другите. И у тях винаги някой живееше. Отделно от шестте деца, постоянно имаше някой на гости. За да се пречупи това собственическо чувство “Това е НАШЕ”. Защото ако имаш някой вкъщи, трябва и него да го вземеш впредвид, което не е лесно. И го правеха по толкова естествен начин – без никакво изкуствено демонстриране. Разбира се, ние не можем да го правим това винаги – но поне трябва да имаме това съзнание. Затова по мое виждане тази благотворителност, която е спомената тук, е нещо такова. Не става въпрос само за осигуряване на материални блага за другите. Но дайте им и внимание! Това е нещо по-рядко и може би малко по-трудно да бъде дадено. Затова – бъдете чувствителни към нуждите на другите. Даването на внимание е също вид благотворителност. Трябва да имаме големи сърца. Второто нещо е себеконтрола. Той има много аспекти. Да живееш заедно с някого – това само по себе си вече е тапася89. Веднъж в един манастир попитали монасите” Какво е най-трудното тука: строгите правила, ранното ставане за служба... какво?” Те казали: “Нищо не е това! Най-трудното е да издържаш другите!” Същото нещо е и семейството – не знам, така предполагам, може би вие трябва да ми обясните... Трябва да се понасяме един друг дълго време. През по-голямата част от живота си трябва да живеем заедно, нали? Това е един вид жертва – вие трябва да жертвате своите лични желания, свобода, толкова много неща... Без себеконтрол това НЕ става. Ако не се разделим с нещо от себе си, няма да можем да основем дългосрочна връзка. И разбира се, себеконтрола има някои регулиращи и духовни аспекти.

89 отречение

166

След това идва изпълнението на жертви. Това означава да се участва в духовните дейности. Когато и да има някакъв празник – елате, присъединете се, направете нещо... Мисля, че това е очевидно и, може да се каже, постигнато. Не мисля, че трябва да го обясняваме кой знае колко много, защото това е част от вашия живот. Но това са само три идеи, основни правила – това е посоката. Но ние се нуждаем от множество мънички съвети по пътя, така че да постигнеме целта. Въпрос на Дани: Гурудев, веднъж ти спомена, че да се приемат гости – това е едно от задълженията на семейните. Дали би могъл да ни дадеш и множество други такива примери или правила за неща, които са препоръчителни? И точно начинът, по който се правят – защото все пак да се приемат гости има много значения. Гурудев: Според традиционните писания, за Грихастха се препоръчват пет жертвоприношения на ден. За боговете, за мъдреците, за предците, за хората и за всички живи същества. Дани: Отделно? Гурудев: Отделно, да. Удовлетворяваш полубоговете като предлагаш гхи90 в свещения огън. Знаете, че къщите имат този свещен огън, подържан поколения наред. По този начин се удовлетворяват по–висшите същества – Бога и полубоговете. След това са ришите, мъдреците – тях можеш да удовлетвориш чрез изучаване. Изучаване на писанията, молитви, мантруване – това е начинът да ги удовлетвориш. След това са прадедите – на тях се предлага пинда – това е възпоменателно предлагане на датата на тяхното заминаване. Правят се оризови топки. Рам Виджай: Но това е веднъж годишно? Гурудев: Обикновено е веднъж годишно. Но те присъстват като част от традицията. Важен е споменът – за да знаеш към коя линия принадлежиш. И когато и да извършваш някакъв друг вид предлагане, винаги можеш да предлагаш и на прадедите. След това са хората – служи се на хората като се грижиш за семейството и като посрещаш гости. Да се помага на тези, които са в нужда. Но принципът е, че не трябва да служиш на тези, които са от твоето село и които ги мързи и разчитат на твоя хляб – но служи на някой, който идва от далече; пътуващ просяк, странстващ монах... Защото утре те ще отминат нататък. Но мързеливия ще остане при теб и ще чака на теб. Всеки трябва да бъде активен. И накрая – за всички живи същества. Хранейки животните, грижейки се за растенията. Например у древната унгарска традиция, преди да се пие вода, се лисва малко на земята - това е за майката Земя; и след това започват да пият. По този начин се служи на общата картина. Но каква е реалността? В 8 часа сутринта пускаш компютъра... И ето това е огъня, който гори пред очите ти цял ден... Така че трябва да приспособяваме нещата. Но мисля, че от тези формалности може да се вземе идеята. Да бъдем свързани с различните нива на реалност – по-висшето ниво, древното традиционно ниво, практическото ниво, вселенското ниво... и да правим НЕЩО на всяко едно от тях. Нещо такова е. Не беше много практично... Но трябва да намериш начин да приложиш идеите практически в живота. Дани: От петте жертвоприношения, които спомена, единствено прелагането на гхи в огъня ми се струва малко трудноосъществимо, защото много пъти не се поддържа такъв огън... Всичко останало ми се струва възможно – ученето и т.н... Възможно ли е то да бъде заменено с палене на пръчици или... Яшода: Свещ...? Гурудев: О... ами ако на обяд, вместо гхи, получиш вакса – ще бъдеш ли доволен? Мисля, че е трудно да се замести. Но както и да е ... ако има такъв случай, ела, присъедини се към йагйата. И ако имаш това в ума си – да предлагаш своите почитания, своите молитви, да предлагаш своето “гхи” – защото гхи е каймакът на нашите дейности, висшият плод на делата ни. Ако предлагаш това – това е заместителят. Дани: То не е заместител, а истинското нещо. Гурудев: Да, това е истинското нещо. Но трябва да знаете, че това са традиционни формалности, това не са Вайшнавските стандарти. Защото ние мантруваме Махамантрата,

90 пречистено масло

167

правим пуджа... имаме малко по различни практики; но аз ви говорех за традиционния начин. Но след като мислех дълго, не виждам причина да се отделяме твърде много от местните традиции. Не е необходимо. Защото ако просто добавим това, което ни липства – няма проблем. Например не се налага да се откажете от това да готвите баница като някаква забранена дейност във вайшнавския живот – не, не е забранена! Бъдете практични. Но трябва да правим разлика между обикновеният варна-ашрам и дайва (божественият) варна-ашрам. Варна-ашрам означава материалната основа на обществото. Но божественият ред е отвъд тези ограничения. Рам Виджай: Гурудев, аз имам въпрос относно баланса. Аз все още не се считам за истински член на григастха-ашрама, защото един истински член трябва да разбира приоритетите си. А моите приоритети все още са твърде небалансирани... Но би ли ни казал, кое е най-важното, кое е най-маловажното и въобще какъв е необходимият баланс в семейството – по равно ли е всичко: например – 1/3 децата, 1/3 духовната практика, 1/3 бизнес? Това е само идея; или пък 1% духовна практика, 99% деца и никакъв бизнес? Може би въпросът е много личен, но пък сигурно всеки се нуждае от някаква идея. Как да се оправя с тези различни задачи. Гурудев: Ти колко живота имаш? Един - материален, един - духовен, един – семеен? НЕ, има един живот. И той трябва да бъде изпълнен. Също така зависи и от специфичната фаза, в която се намирате. Разбира се докато няма деца, те и не заслужават чак такова внимание. Но когато дойдат – изискват цялото ви внимание! Първото дете е голямо преживяване. Второто – не чак толкова. Третото... не е проблем. Просто привикваш към ситуацията. Но все пак тези три неща, които спомена, са наистина основните дейности – трябва да има някаква духовна активност, трябва да има икономическа активност, а също и някаква семейна интимност. Но ако концентрацията ви е съвършена можете да го направите – не поотделно! А интегрирано! Понякога трябва да решим какво да пожертваме. Например индийски гуру, напълно приети личности, никога не са очаквали допълнително служене от майките; тяхното първо служене е да служат на децата. Но ако някой е мързелив по отношение на духовните дейности и използва децата като извинение – това не е добре. Може да се използва и всяко друго извинение. Така че чистотата на намеренията и чистотата на желанията е нещо много важно. Но по някакъв начин трябва да открием баланса – да! Ако трябва нещо да се жертва – жертвай собствения си интерес. За семейството жертвай личния си интерес. За селото жертвай интереса на семейството си. В името на нацията жертвай интереса на селото. Винаги търси по-висшия кръг и работи за него. Рам Виджай: Това беше свързано с моя въпрос, защото моето усещане е, че в повечето семейства семейството е най-важното и единственото важно! Например баща ми – той накрая се отказа от собствената си философия – това много ми хареса – и каза: “Бог е добър ако поддържа семейството”. Така че той напълно даде тезата на своята религия, каза: “ Бог е добър, ако подкрепя семейството”. Гурудев: Неговият Бог е семейството. Рам Виджай: Баща ми е в така наречената “ семейна религия” – т.е. за него семейството е абсолютно всичко. Имам чувството, че не само моят баща е такъв – за мнозина семейството е над духовната практика, над всички други дела – дали е добре да се толерира това или е по-добре да се опиваме да го променим, или какво? Гурудев: Не можеш да промениш баща си! Така че трябва да го толелираш. Но трябва да стигнеш до СВОЙ собствен извод. Макар че ако някой смята “Семейството е моят Бог” – това е добър резултат! Но вие можете да полирате малко тази идея. Защото все пак семейството си е една светска институция. Това не е окончателна институция. Това е относително задължение, относителна Дхарма. Абсолютната Дхарма е ЛИЧНА – ти и Богът! Защото оригинално ти не си семеен, ти не си мъж, нито жена, нито това или онова... Така че това е отвъд тези светски ограничения. Разбира се това не трябва да се обръща в “О, аз съм толкова духовен, че не ми пука за семейството ми!” Това е много лошо извинение!

168

Према: Ти беше споменал, че семейството също трябва да е садху-сангха91. Което означава минимум, че трябва да бъдем ЗАЕДНО като семейство. Как да съвместим тези две неща: че това е хем светска институция, хем е садху-сангха? Гурудев: Ами в светските институции садху участват. Светците участват. Не се свързвай ЧАК толкова със семейството. Това е просто част от твоето съществуване. Това е като една роля в драма. Ако си добър артист ще изпълняваш ролята си съвършено. Всеки ще вярва, че си майка. Макар всъщност да не си! Или цар! Ти носиш впечатлението – но в личният си живот не си. Разбираш ли? Према: Само теоретически. Гурудев: Добре. Животът е пред теб! Ще има време да го осъзнаеш. И това не трябва да се превръща в шизофренична ситуация. “О, страх ме е да съм майка или съпруга... “ Не, по естествен начин приемай това, което идва към теб, но никога не забравяй същността, духовната си идентичност... Но благодаря, че ми напомни, семейството трябва да бъде място за садху-сангха. Което означава, че и двете страни трябва да стигнат до нивото на светци. Това е изискване.

Децата

Въпрос на Яшода: Как да помогнем на децата да развият съзнание за Бога? Гурудев: Давайте много добър пример. Децата са като огледала на майката и бащата. Те отразяват ВСИЧКО. Те са толкова чувствителни; и не са така вежливи и възпитани, за да крият своите чувства. Винаги са готови да изразят себе си. Когато пораснем се научаваме да крием своите чувства – смеха и сълзите си. Защото ако се покажем, ще сме безпомощни. Ще свалим всичките си оръжия. Защо сме се научили така? Защото сме били разочаровани много пъти. Давали сме сърцето си, а някой е злоупотребил. Били сме честни, а някой ни е лъгал. Служили сме, а някой ни е експоатирал. Това е жесток свят. Но отдаденият живот е различна вселена! Когато влезете в кръга на преданоотдадените, можете да служите щастливо – никой няма да се отнесе с вас по лош начин. Или ако това се случи – значи не сте във верния кръг – продължавайте да го търсите! Казва се, че в духовното небе ще разберете, че всеки е ваш слуга и доброжелател. Това не е ли красиво? Няма завист – всички искат да ви помогнат да летите! Въпрос на Рам Виджай: Гурудев, ти спомена преди няколко дни, че семейството трябва да гледа на детето си като на Гопал Кришна. Но в повечето случаи това не е така. Как да се избегне изкривеното отношение? Гурудев: Също така се казва и че съпрузите са ни духовни учители. Но какво означава това – че трябва да култивираме медитация. Пуджата на майката е как да се грижи за детето. Ако виждаш Кришна в малкото живо същество, ще можеш да избегнеш това много силно привързване към своята плът и кръв. Ако разбереш, че това не е твое, че то е Кришна, че то е за Кришна – тогава можеш да служиш по-добре. И ти е по-лесно да преглътнеш всички глупости, които децата правят. В щастието, когато дойде някакво удовлетворение, не трябва да се заливаш от радост, а когато дойдат трудности в човешките взаимоотношения – не трябва да бъдеш окончателно разочарован. Същото е и във връзката между учител и ученик. Много е хубаво, когато ученикът ти дава гирлянди, но трябва да изтърпиш и когато ти дава отрова. Понякога сме добри, понякога не. Но милостта прескача тези трапове. И истинската духовна връзка между учител и ученик, между баща и син може да помогне. Рам Виджай: Но често родителите са твърде привързани към децата си. Не смяташ ли, че това е много далече от настроението на служене към Бога? Гурудев: Не. Много близо е. Много близо. 91 общуване между светци

169

Рам Виджай: Но това е нещо различно; родителите винаги се грижат за децата си, да имат всичко материално... Гурудев: Трябва да го правите като служене. Недейте да виждате разликата. Не! Трябва да виждаме Кришна навсякъде. На това ниво няма разлика между относителните материални дейности и духовното служене. Прав си, в повечето случаи ние не сме на това ниво. Но фамилната привързаност е нещо много силно! Това е нещо много висше. Да си готов да дадеш живота си за някой! Това е много висш тип отречение, който се основава на любов. Преданоотдадените виждат душата в детето. И чувстват, че са посветени да извършат нещо, чрез тази малка душа да предложат някакво служене на Кришна. Извършвайте ежедневните си дейности като служене за Кришна. Рам Виджай: Щом трябва да виждаме Кришна навсякъде, защо детето е толкова специално? Гурудев: Ще разбереш, като станеш баща. Рам Виджай: Но това е точно, което е грешното... Гурудев: Не е грешно. Тази привързаност е дадена от Кришна. Но също и задължението тя да се пречисти и да се изпълни със смисъл, да се осмисли. Знаете, Ишвара Пури миел Мадавендра Пури от урината му. Това е много висше интимно служене. Но майката прави това три години! И не очаква да бъде възхвалявана за това! За нея то е естествено. Майките са много безкористни. За жените това е голяма стъпка да разберат безкористното служене. Истинската функция на една жена е да дава живот и храна. Това са добри възможности за нея да расте в предаността; да даде живот на нови тела за душите и да ги храни – това е майчината дхарма. И двете са израз на любов. Това е ваше задължение – на семейните - да осигурите следващите поколения. И нали сме чели, Кришна казва: “Аз съм сексуалният живот, който не е в противоречие с Дхарма”. Защото това е свещен дълг – да се осигури на душите тяло. Защото без тяло те не могат напълно да постигнат съсвършенство. Така че да се грижим за децата е много важна част от нашата мисия. Защото... ние вече имаме минало; а те имат бъдеще. Не забравяйте! Затова мисля, че голямата част от вашето внимание е и трябва да бъде поставено върху децата. Да им предоставите ПОНЕ това, което вие сте получили. Или дори по-добро, защото вие можете да обогатите това, което вече сте получили с повече духовност. И ако можем по някакъв начин да установим древната традиция, че бащата и майката са първият Гуру – това би било прекрасно. Защото за съжаление в повечето случаи се случва така, че нашите родители в духовно отношение не са най-големите авторитети. Естествено в много други отношения те са – и трябва да бъдат уважавани като такива! Но за съжаление, обикновено осъзнатата духовност липства. Но ВИЕ като майки и бащи трябва да сте също и духовни авторитети. Което е двойна отговорност. Защото санйаси, поне на теория, трябва да поеме само духовната отговорност. Но вие трябва да се заемете едновременно и с практическата, и с духовната. И трябва да сте подготвени: отглеждате едно дете 18-20 години и след това идва един санйаси, пита те: “Можеш ли да ми дадеш някакво дарение – например твоя син?” ... И ти трябва да го дадеш. Така че трябва да бъдем отговорни в двете отношения. Дани: Гурудев, можеш ли да ни дадеш някакъв съвет: доколко трябва да сме строги с децата? Ето, когато говорихме преди за това, ти каза до пет години да се гали детето, а след това... Гурудев: След това използвай пръчката, а след това се отнасяй с тях като с приятели. Особено момчетата. Първите пет години е сладко, следващите 10 години – пръчката; но след това като приятели. Правилно ли е? Дани: Аз имам нужда от малко повече обяснения, детайли, примери... Гурудев: Сложна работа е да се отглеждат деца. И всеки истински човек ще си каже: “Аз не съм способен!” Все пак трябва да го направим. След като веднъж сме влезли в една ситуация, трябва да се справяме с нея по най-добрия възможен начин. Не мисля, че съществуват идеални майки и бащи – има само ИСТИНСКИ. Но тази връзка е много силна. Защото всеки е пристрастен към своите родители – и съответно деца. Защото съм забелязал, че всички родители казват: “Моето дете се развива много добре и то е свръхинтелигентно! Много по-добре от средното за тази възраст!” Толкова е смешно да чуеш едно и също послание от всяка майка! Това е начинът да живееш в общество на гении! Има специално очарование в това нещо. А децата казват: “Моята майка е най-добрата майка!” А всъщност може ли да се

170

сравнява – не може! “Не, не твоята майка – моята е най добрата!” Във връзка с Раса не може да има дискусии! Защото това са чувства, а чувствата не могат да бъдат съдени. Но ние трябва да сме такива бащи и майки, че нашите деца наистина да са пристрастни. Да кажат: “Да, моят баща беше най-добрият”. Това е много подобно на връзката между гуру и ученик. Защото всички ученици са пристрастни кум своя Гуру. “Моят Гуру...! Той е най-добрият!” Да – най-добър за тебе! Един човек посещавал различни храмове на ученици на Бхактисиддханта Сарасвати. И навсякъде казвали: “Нашият Гурудев беше любимият ученик на Бхактисиддханта!” Навсякъде – същото! Възможно ли е това? В един смисъл – да! Защото всеки е любим на Гуру. Същото трябва да дадете и на децата си – всяко едно от тях поотделно трябва да ви е най-любимото. Аз съм малко консервативен относно отглеждането на деца. Не ми харесва когато опашката движи кучето. Смятам, че трябва да е обратното – кучето трябва да влачи опашката. Понякога родителите проявяват глупостта да оставят опашката да води кучето. Но – казах ви – аз съм ортодоксален в това отношение. Смятам, че твърде либералният подход е под въпрос. Връзката трябва да се основава на любов и привързаност, но правилата и регулациите трябва да се спазват. Не трябва да разваляме децата с така наречената “маймунска любов”. Нали съм ви казвал: ако понякога се налага да пожертвам малко топлина в отношенията с вас, не го отдавайте на липса на чувства. Това трябва да въплътите в децата си. Понякога трябва и да се казва. Не само с децата – понякога с братята и сестрите ви. Това, което за вас е очевидно, съвсем не е очевидно за другите. Понякога трябва да кажеш: “Да! Имам нужда от теб! Вярвам ти! Ние сме заедно!” Понякога трябва и гласно да се казва това послание, въпреки че това всъщност е самата основа на нашата връзка; такова трябва да бъде нашето чувство, нашето убеждение – но от време на време трябва да го подсилваме. Мисля, че съм ви казал как да се спори в семейството...? Ако искаш да се караш с жена си, трябва да я хванеш за ръцете. Това е основата “Ние сме заедно” И тогава можем да се караме. Ако можете да направите това – много от проблемите ще си отидат. Същото е и с децата – те трябва да усещат, че са свързани. Но също трябва и да разберат какво трябва да се прави и какво да се избягва. Рам Виджай: Гурудев! Един подвъпрос към това... аз много харесвам тази идея, тя е страхотна, аз даже я разпространих из “Орбител”, давайки я като съвет – не само за семесйствата, но най-общо... Въпросът ми е: можем ли да очакваме от човека, който така да се каже е започнал кавгата, да протегне пръв ръце или... Гурудев: Просто си грабнете ръцете! Рам Виджай: Трябва ли някакси да се борим с него да му хванем ръцете... Гурудев: По някакъв начин го постигнете! Рам Виджай: Защото когато се достигне до момента, в който можете да се хванете за ръцете, вече не е толкова трудно... Гурудев: Да! Рам Виджай: Та значи, това е трудната част... Гурудев: Да! Докато си хванете ръцете! Така е! Например аз напълно оценям начина, по който Нанда Кумар Прабху се отнася към трите си момиченца. Той е строг баща. Когато децата полудеят, той изкрещава “Веднага спрете!” Но можеш да усетиш привързаността и грижата му към тях – и то не само теоретична грижа, но на практика – и децата му са буквално фанатични по него. Затова си мисля, че този ортодоксален модел баща работи. Има и други примери – и това е Кришнананда Прабху (унгарският). Който пък е много либерален баща. Той имаше това щастие – и той винаги признава това и възхвалява братята си, казвайки: “Моите деца нямат само едни баща и майка, а много”. Децата бяха толкова внедрени в духовното общество, че всеки можеше да им помогне, да допринесе. И сега момичето е 21-22 годишна; тя е красива, смирена, умна, учи в момента в университета, води курс по Йога като вид проповядване и е основен член на Ашрама в Сегед. А момчето, който е малко под 20 години, също е много отговорен човек и един от основните брахмачари в храма. Мисля, че това е постижение във вайшнавските семейства. Че по естествен начин децата следват примера на родителите си.

171

Но те имаха добра основа! Веднъж Гауранга – момчето – правил пуджа на Ладу Гопал... беше много мъничък тогава... По това време те живееха в едно село на 40 км. от Нанда Фалва. И момченцето казало на майка си: “Аз направих пуджа на Ладу Гопал и Му се молих днеска да отидеме в Нанда Фалва”. А майка му казала: “Ти такива материални неща ли искаш от Господ?!” Тогава момченцето казало: “Това да отидем в Нанда Фалва е материално...?!!” Така че това е средата, в която те са раснали. Разбира се, майка му се засрамила! Ха-ха-ха!... Понякога децата са наши гуру. Трябва да намериш своя начин като баща. Мога да ти давам безброй много примери – но това е твоят живот. Разбира се да се чуят реализации и добър съвет е много полезно. Трябва обаче и да ги приложим. Но мисля, че ти добре се справяш със задълженията си. От това което ми каза – ти знаеш и недостатъците си. А където трябва да си по-силен, по-съвършен - Бог ще помогне. Но никога не трябва да ги натискате за духовни неща! По-скоро те трябва да бъдат очаровани:”Ела да видиш, ела, можеш да опиташ да направиш това...” – по по-спокоен начин трябва да бъдат въвлечени. Един пример видях в Индия – бях удивен! Посетихме будистки храм. Те бяха много хубави – мисля че бяха 13 монаха. Най-възрастният беше около 70 годишен, най-младия беше момченце. Всички в едни и същи роби медитират заедно в редица... Но когато започна лекцията, залата беше пълна, имаше и много семейства с малки деца... Те седяха и чакаха да свърши без да помръднат, без да издадат звук – напълно контролирани. А понякога виждам, че – поради различни страхове или и аз не знам какво – бхактите не са способни така да контролират децата. Това е само коментар. Въпрос на Яшода: Така се получава, че жената също трябва да участва в набавянето на средства за семейството. Но когато жената е ангажирана с децата е трудно някак да се съвместят и двете. Понякога децата стават извинение за да не си върши тя останалата работа – или обратното, работата й е извинение да не се грижи за децата. Гурудев: Кое е по-важно: малко повече пари или повече грижа за децата? Яшода: Децата, естествено, но понякога се отварят едни възможности и ако ги изпуснеш... Гурудев: Отново трябва да сме практични. Малките неща, малките жестове остават с теб през живота ти. Аз ти разказвах за моето детство. Това си остава в мен... Или начинът, по който майка ми ме водеше всяка сутрин в детската градина. Беше удоволствие – всяка сутрин беше удоволствие! Макар че бяхме разделени и според традицията тя също трябваше да работи и аз не я виждах по цял ден... Трябва да сме гъвкави. Ако се придържаме много към традиционния вариант, може би той не е подходящ за нашия живот. Например има семейство, в което младият мъж няма квалификация, а жената има три дипломи. Естествено, тя ще ходи на работа, защото ще спечели три пъти повече от него, а той ще се грижи за децата. Което е против традиционната система, но е практично. Затова понякога трябва да сме гъвкави. Яшода: Въпросът ми беше по-скоро за вътрешното желание... Разбира се, говоря за себе си: дали да полагам усилия към работа или просто да изчакам да пораснат децата...? Говоря за надомна работа. Гурудев: Ако първите години можеш напълно да посветиш на децата е най-добре. След известно време ще имаш повече време за други неща. Например... отново Нанда Кумар Прабху и Туласи – трите деца се подредиха едно след друго... И близо десет години нея просто я нямаше. Сега отново тя се върна, преподава в училището, защото сега дойде времето за това. Трябва да открием за отделния момент кое е най-важното. И, знаете, има четири типа дейности. Едното е спешно и важно. Другото е спешно, но не важно. Третото е важно, но не спешно; и последното неважно и неспешно. Трябва всичко да бъде подредено според това. Трябва да намериш на всяко нещо мястото – ако не е важно, може да остане за след 10 години. Но това, което е много важно и много спешно – направи го сега! Налага се да се отсъди, да се реши. Да се прецени кое в коя категория е и да се действа съобразно. И не става въпрос да използваме само ума си, но и чувствата си.

172

Према: Въпросът ми е във връзка с приоритетите. Чели сме от Шридхара Махарадж, че най-важното служене е това, което ти можеш да свършиш, а другите не могат. Как да разберем това с приоритетите и да го съпоставим с това на Шридхара Махарадж? Гурудев: Аз не мога да видя разлика... Према: Не, не разбира се... Но имам предвид – в семейството само НИЕ можем да си изпълняваме задълженията. Никой не може да дойде вместо нас да ги свърши. Как да хармонизираме това с този списък с приоритети, който ти даде? Това, че селото е по важно от семейството, и че нацията е по-важна от селото... Как да хармонизираме това с идеала, че само ние можем да свършим това, което зависи от нас? Гурудев: Най-напред трябва да постигнем, да изпълним кръга от дейности. Докато не сме го завършили – не можем да отидем по-нататък! Например Бхактивинод е казал: “Не давайте дарение, докато самите вие не можете да се издържате”. Първо се грижи за себе си. Когато имаш малко повече – можеш да дадеш на другите. От друга страна той отбелязва, че всеки може да даде дарение; ако нямате нищо – дайте малко пепел. Нещо. Защото идеята трябва да бъде даването – давам усилията, давам времето си... на по-големия кръг. Но трябва да изпълваме полето на дейност; когато го изпълним, можем да разширим кръга. Но всичко е взаимосвързано; защото например изпълвате семейния кръг да кажем отглеждайки деца – но вие не ги отглеждате само за себе си, но и за по-големия кръг. За семейството на бхактите, за страната си... Така че нещата са свързани, вложени едно в друго – това не е линеен постепен процес. Но ние трябва да го направим. Това е НАША отговорност – да изпълваме кръговете, полетата на дейност. Малко теоретично разсъждаваме... Дани: За мене е доста практично. Имам още един въпрос. Казва се, че до 5 години трябва да прегръщаме детето, а след това да сме някак по-строги с него... Ето, моите деца са малки; когато те направят нещо лошо, дали да ги укорявам за това или просто да премълча и да ги оставя сами да разберат и след време да ги поучавам? Защото до 5 години е казано, че трябва да ги прегръщам – това означава ли, че когато те правят неправилни неща трябва да ги прегръщам въпреки това? Гурудев: На колко години са? Дани: Едната ще направи 3 години, другата е на 4 и ще направи 5. Гурудев: Ммм! Ще ти дам един пример. Веднъж бях на гости в едно циганско семейство. Мъжът имаше 5 дипломи и беше политик. Имаше две жени и 6 деца. Голямо семейство. Първият му принцип беше: “Децата ми са моята армия! Те ще работят за моите цели. Това, което аз не мога да направя – те ще го изпълнят.” С такова силно намерение и с такава последователност отглеждаше той децата... И вторият принцип беше: “Децата никога не трябва да плачат!” Дани: Но това означава, да се отнасяш с тях така, че да не плачат. Гурудев: Мисля, това не означава, че те не са наказвани и не са им се карали. Защото ако това не се прави, те не могат да разберат ограниченията. Много пъти децата са като животинчета, като кучета – опитват да видят до къде ще им позволиш, къде са границите. Не е ли така? Ако могат да поплачат още малко – ще плачат! Ако има кажеш: “Спри сега!” – те ще спрат. Така че в тяхна полза трябва да им помагаме. Но реакцията никога не трябва да се основава на гняв. Ако ти се гневиш – по-добре изчакай и после обяснявай. “Гита” споменава СЕБЕКОНТРОЛ. Ако ти си разгневен – няма да има ефект. Трябва да има любов. Тогава те веднага ще разберат. Значи наказанието трябва да бъде преценено, с намерение, а не да бъде емоционална реакция. Това е трудно упражнение. Йога! Конртолирай себе си! Много е лесно да се контролираш, когато никой не ти влияе! “Колко съм концентриран...” Но когато трябва да се бориш ВСЕКИ ДЕН – това е истинската Йога. И тогава можеш да бъдеш свързан. Камен: Забелязал съм, че някой път, когато детето направи някаква беля и започнем да му се караме, ако нямаме достатъчно енергия, се опитваме сякаш да го подтиснеме, да го смажем. Точно да го смажем. Аз мисля, че един основен принцип е да гледаш на децата като на равни. И ако се усетиш точно в този момент, че ти се опитваш да го смачкаш; и спреш – тогава може да се направи следващата стъпка: да го вземеш в себе си – това е принципът с

173

ръцете – и съм забелязал, че много добра работа върши да му се обясни на детето. Дори в дадения момент то да не покаже, че е разбрало, все пак в следващия момент ти се вижда, че все пак нещо е влязо... И когато отново и отново му обясняваш се променят нещата. Мисля, че това не е лош принцип. Гурудев: Да, съгласен съм. Но: равни – да, но все пак те зависят от теб. Ти въпреки всичко си по-старши. Защото ти си ОТГОВОРЕН. То трябва да се научи – а ти трябва да го научиш! А най-добрият начин да го учиш е този, по който то да разбере. Не ти трябва да му казваш: “Трябва да мислиш ТАКА...”, но то само да стигне до заключението и да разбере: “Татко, ТАКА ли?” Камен: Мисълта ми е, че се появява едно такова желание да покажеш надмощието си. И да го смачкаш... Дани: Или да му прелееш нещо. Камен: Този момент ТРЯБВА да се прекрати. Гурудев: Да, защото ТОВА не би имало истински ефект. Но не значи да не му правиш забележка. Трябва да се контролираш и да приложиш съответния метод. Понякога моят Гурудев беше НЕПОНОСИМО тежък! Какво да говорим пък за Шрила Прабхупад – бхактите понякога са БЯГАЛИ от него! Той им е крещал. Понякога санйасите са попердашвали с тояжката си своите ученици. Но въпреки това винаги трябва да чувстваш, че сте едно. И ако гуру или бащата наказва – но последователно – тогава това е правилно. Ако просто използва силата си – значи той е загубил. Например ако един мъж удари жена – това означава, че ТОЙ е много слаб. Не, че е силен. Но да покажеш слабостите си също е част от играта. Смятам, че едно от най-важните неща е винаги да демонстрираме едни и същи ценности. И да бъдем последователни. Например майката и бащата не бива да представляват различни идеи. Преди да започнете да се карате на детето, трябва да се разберете – иначе единият се опитва да направи най-доброто, на което е способен, а другият го разрушава. Ти искаш да си строг, а другия казва: “Е, не е толкоз важно...” Другият основен проблем е с бабите и дядовците. Веднъж видях един дядо, който си посрещаше внука... И дядото стана на много по-ниско ниво от детето! Аз се удивих – той беше като побъркан! Това е също място, където трябва да се борим за правата си. Дани: А как точно би се различавало поведението ни, отначало когато прегръщаме децата и после, когато им се караме? След като винаги трябва, когато нещо не е правилно, да ги укоряваме и да ги наказваме? Опитвам се да разбера как по най-добър начин да се справяме през единия и през другия период? Гурудев: Преходният период е свързан с кармата. Казва се, че докато децата са малки – 6-7 годишни, те нямат карма; каквото и да правят, за тях реакция няма. В този смисъл, те са защитени в началото. Именно затова се прилагат различни методи. Но винаги се опитвайте да им обяснявате – защото например у децата има естествена склонност към агресия и насилие. Например да се опитват да убиват различни животни или да ги измъчват. Веднъж едно от нашите деца беше хванало една жаба и я държеше в буркан. И ние имахме нещо като голям аквариум и тогава един от бхактите сложи момчето в аквариума – да разбере какво е чувството. Какво е това чувство – да те държат на едно място. Винаги трябва да се опитваме да обясняваме КАКВО, ЗАЩО... Има естествена тенденция към добро и естествена тенденция към лошо. И докато те все още не разбират много трябва по-внимателно, трябва по-нежен метод да се приложи. След това – ако е необходимо – вече може да се ползват и по-стриктните методи. Но ако цялостната атмосфера в семейството е духовна, омиротворена, миролюбива, изпълнена с уважение – тогава това ще има и естествен ефект върху децата. Те ще се чувстват защитени и сигурни. Но ако се налага, трябва да се отрязват лошите навици. Например ако детето започне да краде. Тогава трябва много строго да му се обясни, че това НЕ ТРЯБВА да се прави! Дани: Още един въпрос, свързан с децата. Например аз и жена ми се опитваме да държим децата ни, поне докато са малки, в страни от тази култура, която се насажда от телевизията... Гурудев: Добре. Добре.

174

Дани: Но когато отидат при баба си и дядо си, те поемат от тази култура. И когато ние отидем там сме свидетели на това и сме безсилни, защото не можем да забраним на майка ми и на баща ми да гледат телевизия. А от друга страна виждаме как тази култура все пак влиза в тях. И не знам дали би трябвало да сме по-строги и да изискваме те да не гледат – или да гледат само определени предавания, без цялото насилие, което се показва? Или трябва да се примирим с това, че те така или иначе ще получат достъп до тази култура? Гурудев: Ами... в момента приеми го за ваксинация. Но ако ВИЕ им давате по-добро, те няма да бъдат засегнати. Дани: Ако те са здрави, това само ще ги ваксинира, няма да... Гурудев: Нама да ги убие. Дани: Няма да ги разболее. Гурудев: Това беше голям въпрос и за нашите семейства – дали да дават децата в детска градина или в начално училище, където ще бъдат замърсени... Което е много вероятно! Тогава нашите семейсвтва решиха, че ще си направят обща домашна детска градина – частна – баха 10-12 деца на еднаква възраст; имаше детска градина и първите 4 класа от началното училище вкъщи - това в Унгария е разрешено. Една от жените се грижеше за тях и ги обучаваше и после в края на семестъра отиваха в някое училище да положат изпити. И беше МНОГО успешно. Децата се справяха отлично! Те носеха такова добро послание, че когато после отидоха в училище, успяха да задържат нивото си – дори започнаха да дават пример на другите деца. За щастие, така уредени нещата дадоха добро начало на тези деца. Така че вашето послание трябва да е достатъчно силно... И в крайна сметка и вие идвате от тази глупава култура! Оцеляли сте по някакъв начин... Сега можете да откриете своите различни ценности. Така че това не убива; но безспорно създава големи проблеми... и ако вие можете да помогнете на децата си да избегнат тези проблеми – това е вашият принос. И не забравяйте – живеем в света на опитността. Така че много е вероятно те да направят всички грешки, които и вие сте направили. Какво ще стане, ако децата ви станат наркомани? Или проститутки? Всякаква беда може да се случи. Но въпреки това вие винаги трябва да сте там – като бащи и майки. Да ги пазите от опасностите. Този живот е много опасен. Проблемът не е, докато те са малки и са изцяло под вашата грижа. Но иначе е много рисковано. Веднъж говорих с една приятелка на бхактите: нейният мъж и нейният син бяха убили някакъв човек! Така че невероятни ситуации има в живота; но въпреки това ние трябва да запазваме стандарта си. А ако твърде много изолираме децата, може би те ще се оплакват след време. И може би няма да могат да намерят мястото си... не само мястото, защото аз нямам нищо против да не могат да си намерят МЯСТО в този свят, но така или иначе трябва да си намерят препитание, да се научат да се грижат за себе си. Така че става въпрос за ръба на бръснач. Но с божествената милост, всичко ще е наред. Това е мястото, където трябва да осигурите най-малкото духовен живот на децата си. Въпрос на Хари Лила: Ти каза, че привързаността е препятствие по пътя. Когато една жена е майка, тя развива привързаност към семейството си – най-малкото за да могат децата й да оцелеят. Това материална привързаност ли е? Или би могло да бъде урок по любов? Гурудев: Раса-теорията на Бхакти Йога е лесна за разбиране от хората, защото тя използва за пример човешките взаимоотношения за връзката с Бога (слуга, приятел, майка, баща, любим...) Но това са само паралели. То не е същото нещо. Но за жената се препоръчва да обича мъжа си като представител на Кришна. А съпругът да обича жена си като една гопи – без да забравя, че в края на краищата тя принадлежи на Кришна. Майката да служи на детето си като на един малък Кришна; а децата да служат на родителите си като на представители на Бога. В този аспект едно от забавленият на Кришна е много полезно като идея – когато Брама откраднал пастирчетата и теленцата. Защото той в началото не разбирал: “Кой е тоя Кришна!?” Затова искал да провери: “Я да видим сега какво ще стане...” Брама притежава всички мистични сили, тъй че просто отмъкнал момчетата и теленцата. Този ден те ходели из гората и по някакъв начин Кришна и останалите момченца се разделили. И точно в този момент Брама се възползвал от възможността и грабнал момченцата и теленцата: “Сега ще видим силата на този Кришна.” Той ги скрил в една пещера и ги приспал в мистична дрямка.

175

Само едно мигване на окото му било минало, докато се върнал на старото място, но през това време на земята била изтекла цяла една година. И той видял, че всички са си там – момчетата, малките теленца... и всички били толкова щастливи, както преди. Той бил озадачен: “Да не би да не съм ги затворил в пещерата?!” Той се върнал в пещерата и видял, че момчетата и кравите са си там – вцепенени в дълбок сън. Тогава още по-голямо объркване го обзело: “Какво става тук?!” През тази една година всички били еднакво щастливи, нищо не липствало във Вриндавана. Защото когато Кришна разбрал, че момчетата липстват и че телетата също ги няма, той си казал: “Олеле! Какво ще кажат сега гопите ако се върна без децата и без кравичките?! Трябва да направя нещо!” И Той излъчил от себе си момчетата и телетата. Може би си мислите, че никой не забелязал подмяната? Не, Кришна бил разкрит! Първият проблем дошъл, когато Той водел теленцата вкъщи. Кравите, които пасяли на хълма Говардхан, видяли теленцата и изведнъж изпитали необяснимо притегляне към тях. Знаете, обикновено кравите и теленцата се държат разделени, защото иначе теленцата ще изпият всичкото мляко. Но този път за възрастните гопали – пастирите – било невъзможно да опазят кравите да не отидат при своите деца. Млякото изведнъж избило от техните вимета. Целият Говардхан просто бил окъпан в мляко. След няколко километра те стигнали до селото, до Вриндавана; тогава дошъл втория проблем, защото майките-гопи изпитали някакво невероятно привличане към своите деца. Те и преди си обичали децата, но не могли да разберат защо този ден ги обичат толкова много повече! Цялото това нещо продължило една година. Никой не могъл да обясни защо, откъде са тези големи вълни от чувства в техните сърца. Така че това е причината, поради която Кришна не е могъл да изпълни съвършено своя замисъл. Той не можал да се скрие от своите предани. Кравите не разпознали собствените си теленца, а Кришна! И майките нямали родните си деца, а Кришна-деца. Тъй че ако искате да имате божествена привързаност, майки, моля ви, обичайте децата си като Кришна! Трябва да виждаме божествената връзка на всичко около нас и тогава привързаността ни ще е съвършена. Въпрос на Крипадхам: В историята за Брама, той отвлича пастирчетата, понеже не може да познае, че това е Кришна. Знаеме също, че Брама е най-висшето същество в нашата Вселена. И също така знаем, че той е един от първоначалниците в нашата парампара. Как се получава така, че Калия, който е демон, макар че участва в лилата на Кришна, получава милостта от лотосовите Му нозе, а Брама дори не разбира, че това е Кришна? Гурудев: По-късно Брама също разбрал. Крипадхам: Да, но в началото? Гурудев: В началото и Калия не знаел! Крипадхам: Тогава защо Кришна е танцувал на главата на Калия, при положение, че той е демон, а с Брама е изиграл такъв тип лила? Това не мога да си го обясня. Понеже Калия е демон, а Брама е преданоотдаден? Гурудев: Да, но те имат различни роли, които изпълняват. И знаете, че в тази лила не е участвала Сарасвати. А Сарасвати е Шакти-партньорката на Брама. Но нага-канйас, жените на Калия, били там. Вярно е, че Калия бил глупава змия. Но жените му били толкова отдадени на Кришна, те Му се молели: “Моля Те, не убивай нашия съпруг! Ако го убиеш какво ще стане с нас?!” Кришна бил в опасност, Калия се бил обвил около Него и все пак трябвало да направи нещо. Но жените плачели толкова очарователно, че Той не могъл да устои. Жените казали: “Ние знаем, че нашият Калия има много глави и във всяка глава лоши мисли за Теб. Има само един начин той да се отърве от тези лоши мисли: танцувай, изритай ги от главата му!” Така че ако се намесят дами, тогава лилата става по-нежна. Ако дамите ги нямаше, Кришна просто щеше да му откъсне главата и да се приключи. Но понеже жените се молели: “Моля Те, не убивай този глупав Калия; ние имаме нужда от него...” Кришна казал: “Добре, няма да го убивам – но какво да направя тогава?” “Ами танцувай на главата му!” По този начин чрез благословиите на преданоотдадените – на преданоотдадените съпруги – Калия получил този божествен допир. Така че какво можем да направим? За мъжете-бхакти има два варианта.

176

Ако си глупав – вземи си добра преданоотдадена жена... Ако не си толкова глупав – не е необходимо. Крипадхам: Но в крайна сметка аз до колкото знам, Брама не е получил милостта от лотосовите нозе на Кришна? Гурудев: Защо? Крипадхам: Не знам! Гурудев: Аз знам! Защото носел корона на главата си. Първо трябва да си свалиме короните. Защото Брама дошъл като Бога на Вселената. Малко притеснен – дали се справя добре, дали прави каквото трябва – но все пак с корона на главата. Мъжете са същите, те си мислят, че са венецът на твотението и сами си слагат корона. Но опитвали ли сте да се поклоните с корона на главата? Просто не става! Първо си свали короната и след това можеш да се поклониш.

Проповядването

Шрила Прабхупад казва: “Преди да започнеш да учиш когото и да било – първо усъвършенствай себе си.” В “Шримад Бхагаватам” се казва, че духовното послание има въздействие върху хората, по такъв начин, че ние влизаме в досег с духовното познание, като го чуваме. Това послание просто влиза през ушите и има много специфичен път в тялото – разбира се като казваме тяло трябва да го разбирате символично – защото влиза през ушите и отива до сърцето. Там започва да действа. Защото в много случаи сърцето е закоравяло, твърдо. А с такова каменно сърце можем ли да се доближим до Бога? Мисля, че не; затова някакси сърцето трябва да бъде разтопено. Всъщност за Вайшнавите се казва, че имат само два типа сърца. Вие всичките сте много добри готвачи. Какво става, когато разбъркате мед и масло? Отговор: Какво става – вкусно! Гурудев: Да, вкусно е и е много лесно да се размаже върху хляба. Може да е малко твърдо в началато, но много хубаво се размазва. Това е едно от качествата на Вайшнавското сърце – а какво е другото? Разтопен нектар. Само тези два вида сърца имат Вайшнавите! И двете са много вкусни; едното е вече разтопено, а другото е на ръба на втечняването. А за този процес на размекване, на разтопяване на сърцето, помага духовното послание. И когато сърцето вече е разтопено, посланието се връща на устните. То иска да се прояви, вие искате да го раздадете, да го споделите с другите...Иначе е много егоистично. Ако сте чули някакви добри новини – естествено ще искате да ги споделите! Не е ли така?! Не за да работите върху своето величие – аз съм източник на добрите новини – не! Аз имам нещо да ви кажа – съвсем естествено е ако се наслаждаваш на нещо, да искаш да го споделиш с другите. Така че ако някой практикува, но не говори – каква е неговата позиция? Отговор: Егоист. Гурудев: Не... по-скоро посланието работи в него, разтапяйки сърцето. Скоро посланието ще потече – по един или друг начин. Проповядването не е толкова трудно! И проповядване не означава да се изправите пред 200 или пред 2 000 души; но попитай човека до тебе, който страда: “Какъв е проблемът ти? Мислиш ли понякога за Бога? Вярвай в Него, защото той е с теб!” Често съм срещал хора, които са били много натъжени от загубата на свой роднина. Почукваш на вартата им, а те казват: “Не, моля те, не сега, в момента толкова много страдам!” - тогава можеш да има кажеш: “Не, ТОЧНО сега! Той не си е отишъл, не е мъртъв! Душата живее вечно!” Това е толкова просто послание – можете да го дадете. Естествените учители в обществото са учителят, бащата, царят. Но вие като преданоотдадени също трябва да бъдете пример. И ако вие дадете дори най-мъничкия лош пример, хората ще си кажат: “Тези вайшнавите са много зле.” Ако вие сте глупави, ще кажат: “Всички вайшнави са глупави!” Още по-зле – те ще започнат да говорят лошо за Кришна. Дори ще смятат, че вие сте станали толкова глупави, защото сте практикували Бхакти Йога!

177

Преданоотдаденият по естествен път трябва да бъде водач; не в такъв смисъл, че искате да бъдете цар или първият човек в ашрама – но трябва да водите със своя ПРИМЕР. Практикувай каквото проповядваш. Бъди “по-смирен от стрък трева”! Ние не искаме да влияем на хората по искуствен начин – чрез магия или хипноза. Не – да ги впечатлим чрез чистота. Чистотата, искреността е силата. Книгите са основата. Проповядването е същността. Практичността е принципът. Книгите имат своя собствена воля. Дори човекът, който я вземе да не я прочете, времето й ще дойде. Може бабата да купи книгата, а внукът да я прочете - но тя ще достигне до своето местоназначение и ще има ефект. Думите се движат много бързо между ушите на хората. Обикновено хората слушат с широко отворени уши. Думите влизат през едното ухо и излизат през другото. Но ако им дадете книга, тогава нещо ще остане при тях. Затова направете книгите основа на своя духовен живот. Основата е “Бхагавад Гита”, къщата е “Шримад Бхагаватам”, покривът е “Чайтанйа Чаритамрита”, а облаците са “Бхакри Расамрита Синдху”. И ако има още нещо – то се нарича “Уджвала Ниламани”92 И ако би имало още нещо по-висше - това е “Вилапа Кусуманджали”93 - “Букет от цветя на раздялата”. Представете си само - каква религия, чиито най-висши книги се наричат така! Дори заглавието е чиста поезия! Така че – книгите са основата, проповядването е същността. Но то не трябва да бъде чрез натиск върху хората, а впечатлявайки ги – със своя добър пример, със своето смирение и с приятния си характер. Да бъдете като представители на Кришна: съвършени в своя характер, велики в знанието си, нежни в своя бхаджан, сладки в готвенето... Има 108 правила за посветените ученици. Повечето от тях е невъзможно да бъдат приложени тук и сега, но има едно много важно – за един посветен ученик е ЗАБРАНЕНО да бъде тъжен. Това го запомнете! Да се говори за божествен екстаз с тъжно лице... кой ще ви повярва?! Проповядването е същността – първо пречистете себе си, тогава ще можете да дадете добър пример. Това ниво се достига чрез ПРАКТИКУВАНЕ на Бхакти. Тогава божествените мисли ще ви обземат. Те ще сияят през очите ви; а това ще бъде много привлекателно за хората. Ако вашата предана практика се базира на шастрите, тогава проповядването ви ще бъде ефективно – ако ЗНАЕТЕ за какво говорите. И това знание не е само някаква умствена конструкция, а дълбока реализация. И не забравяйте – проповядването не е да придобиеш власт, да обладаеш хората – НЕ, това е служене! Ние не проповядваме за да дойдат повече хора в нашия ашрам. Не, ние проповядваме, за да могат ТЕ да подобрят живота си. Никога не забравяйте това! Ние не ловим хора, а искаме да им служим. Ако хората усетят – този човек иска да ми ДАДЕ нещо, не да вземе нещо от мен – те незабавно ще дойдат. Свободата е много сладка, много важна. А върховната свобода е пълното отдаване; и как е възможно това без любов? Проповядването – в смисъл на СЛУЖЕНЕ – е същината. Искрено се опитвайте да помогнете на хората! И така; книгите са основата, проповядването е същината, чистотата е силата. Трябва да пречистим себе си. Ако вие сте чисти – нищо не може да ви улови. Ще имате неограничена сила. Ако някой е с чисто сърце на първо място Кришна ще го пази; на второ – никой не би наранил такъв човек. Чистотата има огромна сила. Тази чистота трябва да бъде прозрачен медиум. Ако имате манталитет на измамник или пък големи грехове – тогава не сте прозрачен, приличате на стена, не на прозорец. Светлината не може да мине през вас. Когато пречистите сърцето си, светлината ще се яви с огромна божествена сила. И не става въпрос само за физическа чистота. Казано е – чистотата е близо до божествеността. Тя трябва да се пази и външно – храмът трябва да е идеално чист, особено олтарът и кухнята, които са местата на Радхика. Не може да има мъртви цветя на олтара! Ако храмът или стаята в която живеете са мръсни, това ще се отрази на съзнанието ви. Външната чистота помага на вътрешната; това ще ви даде сила.

92 друга книга на Шрила Рупа Госвами 93 написана от Рагхунатха Даса Госвами

178

И накрая – практичността е принципът. Не трябва да пилеете времето и енергиятя си – трябва да бъдете практични. Трябва да използваме талантите, които Бог ни е дал, за служене. Енергията на Кришна се проявява чрез нас. “Аз съм способността у човека” – казва Той. Ние трябва да му я предложим обратно в пречистена форма. Шрила Прабхупад казва: “Бхакти Йога не е просто пасивна медитация, а практическо служене с преданост.” Разберете това; а ако някой има желание да служи – той ще намери безброй начини да го направи. И колкото по-дълъг списък с неща за служене имате, толкова повече се радва Кришна. Какво ще сложите на първо място в списъка с приоритетите? Крипадхам: Аз бих сложил мантруването. Рага Манджари: По-добре служенето. Гурудев: Ето виждате – различни приоритети. Важното е да имате дълъг списък. Въпрос на Шрадхаван: Понякога, когато проповядваме, хората не са готови да чуят директно за Кришна. Как да постъпим правилно в този случай? Гурудев: Как да спрем материалната болест на хората? Съвет от Шрила Прабхупад: първо ги направете свои приятели; след това можете да им проповядвате. Отворете сърцето си към хората! Дайте им откровени чувства, дайте им чистота, любов, внимание. Веднага те ще ви запитат: “Каква е причината да си толкова прекрасен човек?” Тогава ще можете да им кажете: “Само по милостта на Гуру и Кришна.” А те ще кажат: “Искаме да ги познаваме тези хора, които са те направили такъв!” Можете ли да разрушите стените на илюзията? Най-вероятно не. Но можете да станете приятели с хората, да ги цените като човешки същества, като души. Ако уважавате другите, те също ще ви уважават. А добрият вайшнава не задържа това уважение за себе си, той го предлага на Гуру, на Кришна, на Махапрабху, на мисията. Шрадхаван: Понякога хората са фрострирани от разпространението на книги на ръка. Аз знам, че Шрила Прабхупад е препоръчвал разпространението по този начин. Кои според теб са най-добрите начини за разпространение, без хората да бъдат натискани? Гурудев: Ти откъде си купуваш храна? Шрадхаван: От магазина, от пазара. Гурурдев: Откъде си купуваш обувки? Шрадхаван: От магазин за обувки. Гурудев: А откъде купуваш книги? Шрадхаван: От книжадницата. Гурудев: Ето. Професионалният начин за разпространение на книги е в книжарниците. Обикновено сектите разпространяват по улиците литературата си. Но аз съм правил Сан Киртан от ръка на ръка и ако го правите мило, хората ще приемат. Но ако идеята ви е някакси да се отървете от книгите, че да ви смятат за голям бхакта – няма да стане! Ако се опитвате да насилвате хората, това няма да им хареса. Но ако им покажете скъпоценните камъни в ръцете си, всички ще искат да ги видят. Разпространяването не е въпрос на правене на пари – това е безкористно служене. Ние не сме взимащата страна, а даващата – не забравяйте това! Чайтанйа Махапрабху казва – вие всички трябва да станете Гуру. Което означава: идете и помогнете на другите! Въпрос: Ако учението за Кришна е толкова сериозно, защо още не се преподава в университетите? Гурудев: Аз го преподавам в университет!... Но знете ли, на едно интервю в Австралия Шрила Прабхупад бил запитан: “Защо ако това Кришна Съзнание е толкова хубаво, толкова малко хора го следват?” Той отговорил: ”Ако на небето има ЕДНА пълна луна, каква е ползата от всички безсмислени звезди?” Ние не гоним бройка, а качество. Живеем в Калиюга. Тя не е за религия. Казано е, че в нея хората ще смятат религията за нерелигия... Всъщност всяко време и всяка епоха са подходящи за религия, ако я започнем СЕГА! Дори можем да кажем, че никоя епоха не е толкова специална като Калиюга. Тя е желана дори от полубоговете – заради Харинам Санкиртан. Защото това е най-лесният начин за себереализация. Това е нашата Златна епоха. Отвънка тя е желязна, но отвътре е златна – с цвета на Чайтанйа Махапрабху, Златният Аватар. Колкото е по-тежка ситуацията, толкова

179

повече милост идва. Добре е да си паднал – или поне да живееш в пропаднала епоха, защото милостта е по-голяма. Тъй като епохите деградират, божествената милост расте. Въпрос: Как се отнасяте към предсказанията за Епохата на Водолея и как да ги свържем със Златната епоха? Гурудев: Не съм астролог, но мога да кажа, че има връзка между зодиакалните знаци и великите символи на цивилизацията. В Стария Завет основното животно за жертва е овцата, защото по това време слънцето е било в този знак – овен. Още по-преди в Месопотамия и Египет жертвеното животно е бил бикът, заради телеца. Времето на Исус е в Риби. А сега е във водолея. Това е нов символ – човешки, докато преди е бил животински. Водата се лее и запълва всичко. Шридхара Махарадж обяснава, че вълни от любов идват от Божествения свят. Това е промяна – за повече лична практика, за повече вяра отвъд опита. Но разбира се, водата може да е и мръсна, може да е и бурна – а това значи мътна. Така че ние трябва да пием само от чистите води. Черпете от чистия извор! Не взимайте от калния. Затова мисля, че има хармония зад всичко, което се случва. Въпрос на Бхакти Шакти: Ако се опитваме да покажем на някого философията на Бхакти Йога и той не разбира това, имам предвид: не е привлечен – това понякога наша грешка ли е към този човек? Гурудев: Мисля, че така трябва да мислим. Защото какво значи “Кришна”? Рам Виджай: Най-привлекателният! Гурудев: Самият процес също е хубав; но ако аз не го представям добре – това не е грешка на Кришна, нито на процеса. Лесният отговор на този въпрос би бил: Той е демон! Обаче това не е правилно! ТИ трябва да бъдеш толкова чист, толкова лъчезарен, толкова привлекателен, че дори демоните да поискат да следват примера ти. Бхакти Шакти: Но понякога аз чувствам страх да показвам или да говоря за тези неща, защото мога да направя тази грешка, да не представя нещата добре... Гурудев: Не, не... Никога не би могла! Отдадената душа не може да направи грешка! Ако ти следваш напътствията на духовния си учител, значи си на верния път, не може да става и въпрос за грешка. Точното следване означава, че няма грешки! Но в същото време се нуждаем от известна опитност в това как да се отнасяме с хората. Да усещаме кой е повече склонен да слуша. Защото ако се опитвате да натискате някого против волята му – това не действа! В такъв случай можете да имате добронамерени мисли към този човек, да му желаете доброто, да излъчвате добро. Ако някой не иска да слуша, можете да му дадете малко прасадам. И да имате в сърцето си добри чувства към него, да му пожелаете успех. И да се молите за него на Кришна; защото там, където свършва твоята енергия – оттам започва да действа Кришна. Това, което ти не можеш да промениш – Той може да го направи незабавно. Да ти дам ли една молитва, която помага в такава ситуация? “Моля те, Боже, дай ми смирението да приема това, което не мога да променя; дай ми силата да променя това, което може да бъде променено и ми дай мъдростта да правя разлика между двете.” Това е универсално – и можем да се съгласим с него. Въпрос на Хари Лила: В същата връзка искам да попитам нещо. Аз също се опитвам да говоря с хората, които са около мене за Бхакти. За някой от тях наистина е по-лесно да прецениш дали са склонни да слушат, а с други просто ТРЯБВА да говориш понякога – да речем с близките ми. Но ние говорихме за това с Браджа Ишвар, а аз все още се съмнявам... когато говоря за Бхакти и давам някаква информация, някои хора са склонни да правят апарадх. Кое е по-добре: да им кажем за това и те да направят апарадх или да не им кажем? Гурудев: Да им го кажем по такъв начин, че да не извършват апарадх. Така че трябва да знаеш начина. Хари Лила: Аз опитвам много меко, но...може би нещо не е наред в мен... Гурудев: Не, не! Всичко си е наред, но проповядването е изкуство. А изкуство означава, че трябва много да се практикува. Хари Лила: Да, но практиката е пак проповядване... Ямуна: Целта е проповядване и пътят е проповядване.

180

Гурудев: Да! Няма измъкване! Хари Лила: Значи да проповядвам въпреки всичко... и да се старая те да вършат по-малко оскърбления? Гурудев: Да. Хари Лила: Но е по-добре да знаеш, отколкото да не знаеш. Гурудев: Ние трябва винаги да представяме истината. Трябва да им дадем философията; защото ако даваш личното си относително мнение – това не е истинско проповядване. Защото това е нещо относително – то не е БОЖЕСТВЕНОТО нещо. Но ако говориш според Шастра, според Писанията, и можеш да го правиш по такъв начин, че другите хора да бъдат привлечени – тогава имаш докторска степен по проповядване. А колко години ти трябват за да вземеш университетска диплома? Хари Лила: Въпросът ми е за лицемерието в проповядването. Говорихме, че умът е по средата между душата и тялото. Значи: той е средството; ние може да разбираме това, за което говорим, но не винаги го чувстваме. Гурудев: Да, правилно... Можем да кажем, че винаги има определена дистанция между разбирането и чувството – т.е. реализацията. Така ли е? Хари Лила: Да. А как да преодолеем това разстояние? Гурудев: Ами – доближи се! Ако разстоянието е голямо заради някаква скрита цел, задна мисъл – тогава това е лицемерие. Показваш нещо различно от това, което имаш, което СИ. Това е много голямо разстояние! Малка дистанция все пак трябва да има; защото ако няма разлика между нашите идеали, нашите цели и позицията, в която сме в момента – тогава не можем да започнем! Като например стометровия бегач. Ако вече е финиширал – той няма да тръгне! Но 100 метра трябва да пробяга. Това е добър пример за да се разбере. Например не е сигурно, че бегачите си поемат въздух в тези 100 метра; опитват се да изследват това, но не са сигурни. Става дума за десетина секунди. Те не дишат, защото психиката е толкова обтегната от нещо толкова висше, че то не може да бъде контролирано! И повече време прекарват във въздуха, отколкото на земята. Това възможно ли е? В нормалните условия това е НЕВЪЗМОЖНО!!! Толкова енергия да дадеш, че да покриеш 100 метра за 10 секунди! Каква функционалност на тялото – и то без да се поема кислород! Просто ПЛУВАЙКИ във въздуха, така да се каже – без да докосваш земята! Това е просто сякаш чудо! Но можем да използваме този пример да се доближим до своята цел. Ако Кришна е толкова близо – само на 100 метра и имаш тази свръхумствена чувствителност – би ли имало някаква бариера пред теб? Нещо, което да блокира пътя ти? НИЩО! Просто ще плуваш в океан от нектар! И много бързо ще покриеш растоянието. Така че имаме нужда от това много специално състояние на съзнанието. Да се върнем обратно на въпроса: стъпка по стъпка – защото Кришна съзнание е постепен процес – ние трябва да намаляваме разстоянието между реализацията и идеала. Реализацията, може да се каже, е повече или по-малко практична, а идеалът е – може би няма да разберете – теоретичен, идеаличстичен, разбирате ли? Разбира се, това в никакъв случай не означава, че само реализацията ни ще расте, а идеалите ни са мъртви и няма да се развиват. Не – всичко расте заедно! Но ако имаш тази допълнителна енергия или допълнително желание – ти ще идваш все по и по-близко... Така че малко разстояние между практиката и идеалите е нещо много добро, защото ще ни даде импулса да продължаваме и това не е лицемерие. Не, никога! Но как да се опредпазим от опастностите на лицемерието? Гурудев даваше две условия – мисля, че говорихме за това? Как да избегнем лицемерието? Първото: изучи философията. Второ: говори за своите реализации. Просто е. Рам Виджай: Какво е простото? Гурудев: Как да избегнем лицемерието. Рам Виджай: Какво означава да говориш за своите реализации? Да изучаваш философията и да говориш за своите реализации – не мога да разбера! Гурудев: Ако не искаш да си лицемер, най-напред трябва да изучиш философията и междувременно да говориш за своите реализации.

181

Браджа Ишвар: Междувременно докато учиш, ти ще имаш някакъв вид реализация и трябва да говориш за нея. Гурудев: Не че ТРЯБВА да говориш, но недей да говориш за това, което не си реализирал! Рам Виджай: Ааа! Сега разбрах! Защото ти каза: първо учи, а после говори... Гурудев: Това също е вярно... Рам Виджай: И аз помислих, че е необходимост, че ТРЯБВА да говориш! Въпрос: Можеш ли да имаш реализации, без да си изучил философията? Гурудев: Да, възможно е! Хари Лила: Докато учиш да говориш за реализациите си, защото това по някакъв начин ще ги подкрепя – защото кога можеш да кажеш: Ето, аз изучих философията! Гурудев: Не, не, не! Може би не се изразих ясно! Значи: ако искате да избегнете лицемерието... виждате ли, кога е възможно да станеш лицемер – когато говориш на някого! Така ли е? Не можеш да лъжеш себе си! Е... понякога е възможно, но в крайна сметка – не можеш; ти знаеш, че това не е истина! Ще го почувстваш; всеки ще го почувства. Ако говориш на другите, те ще си кажат: А, той прави голямо шоу. Така че ако искаш да го избегнеш, първата квалификация е, че трябва да познаваш философията. Защото Кришна казва кой е лицемер, например. Кое е добро и кое лошо, кой е йоги и кой не е – всичко е дадено тук, толкова много неща. Така че първо трябва да учим! И второто условие да избегнем тази опастност е ако не говорим за твърде висши неща. Четеш една книга за някакви раса-теми и след това отиваш веднага да ги разпространяваш за да добиеш някаква евтина популярност. Не говори отвъд своите реализации. Понякога говорим: “Кришна и гопите”, нали? Но виждал ли си го това, реализирал ли си го? Или “В духовното небе е така и онака”... защото сме чели, разбрали сме... но най-вероятно не сме го реализирали ОЩЕ. Така че понякога даваме някаква информация: така е между Кришна и гопите; много ще се радвам да съм в този кръг. Но в общуя случай трябва да говориме в съответствие с нашето ниво. И продължавам нататък – трябва да говориме на нивото на слушателите. Понякога великите души могат да пренебрегнат това правило. Веднъж поканили Шрила Прабхупада в Швеция, може би в Стокхолм, да даде лекция в университета. Били поканени професори, умни хора – в университета, нали знаете, всички са толкова умни... И бхактите се били подготвили: сега Шрила Прабхупада ще обясни нещо много философско, много теоретично! Но той дошъл в друго настроение. Попитал: “Колко философи и интелектуалци седят тук?” – и започнал да говори за гопите и Кришна. Как си играели, танцували, свирели на флейта... Така че ако един чист отдаден на Бога е в НАСТРОЕНИЕТО – не му обяснявайте какво да говори! Дайте му свобода да изрази чувствата си! Но какво трябва НИЕ да правим – да изучаваме философията и да говорим за собствените си реализации. А вие сте научили толкова много неща! Разбрали сте, че Кришна е “Върховната Божествена Личност”, така ли е? Разбрали сте, че общуването с бхактите е много мощно. Съгласни ли сте? Много е силно! Разбрали сте също и че бхаджанът и киртанът са нещо екстатично! Хари Лила: Какво значи екстатични? Браджа Ишвар: Значи, че носят голямо щастие и наслада. Рам Виджай: Значи, че стъпваш две педи над земята. Хари Лила: Сигурен ли си? Случвало ли ти се е? Рам Виджай: Е, това е субективно. Гурудев, тук Браджа Ишвар много често говори за духовния свят – какво е там Гурудев: Ти откъде знаеш какво е реализирал той? Рам Виджай: Не знам... но ако аз би трябвало да говоря... ние най-вероятно не сме осъзнали какво е там! Можем да прочетем директно от книгите: така е, иначе е... това е всичко, но това не са наши реализации. Дори когато казвам на баща си: “Ти не си тялото” – самият аз знам ли това? Гурудев: Не го знаеш. Но аз се опитвам да ти помогна да го разбереш. Рам Виджай: Да. Но дори това не можем да кажем – ако говорим сериозно и честно!

182

Гурудев: Добре! Кажи на баща си няколко добри думи – това е по-добър начин на проповядване. Рам Виджай: Да, естествено! Гурудев: Но тогава друго трябва да се вземе предвид: ако аз ти кажа, че това е чаша и ти повториш, че е чаша – тогава твоето знание е перфектно. Ако получите знание от перфектен източник и го повторите без да отнемате или да прибавяте нещо – тогава посланието ще бъде перфектно. Така че ако взимате своята информация от Шастра, Гуру, Вайшнавите – отлични източници – тогава съобщението ще бъде съвършено. Рам Виджай: Това беше въпросът му; защото ние това се опитваме да правим. Гурудев: И междувременно, докато говорите, вие ще разберете НЕЩО. Затова различните духовни практики са много полезни. Кой е бил на сан-киртан – да разпространява книги или списания? Някакви реализации да се явиха? Амбика, ти какво ще кажеш? Амбика: Аз мога да кажа, че ако ние ходим на сан-киртан, всички проблеми, които имаме ще изчезнат автоматично. Сега това нещо в друг план... когато аз се опитвам да следвам волята на Кришна, а не своята, може да се сравни, че пътят към Него е като танц върху тръните на рози... Когато следвам Неговата воля аз ще стигна до розите, а следвайки своята воля – само увеличавам бодлите. Също така разбрах, че това, което трябва да направя не е онова, което моят ум преценява за правилно – тогава Кришна извършва тази магия и Той пречиства сърцата ни, Той организира всичко по-нататък. Защото аз сама не мога да преценя дали това е правилно или не, не мога да организирам ако се съберат 100 човека например – какво ще стане. Моят ум не може това да го направи; докато Кришна може да събере подходящите хора, да промени много неща, да НАПРАВИ нещата ... Но това е най-трудното: да се следва неговата воля. Защото умът винаги започва сам да прави планове. Рам Виджай: Гурудев, тя спомена една много важна точка – защото ние се опитваме да ОРГАНИЗИРАМЕ мисленето. Имам предвид: дори организирайки това събитие, ние влагаме много мислене в него. Как да намерим зала, какъв да бъде плакатът, да поканим това радио, онова радио или телевизия... Привидно високо ниво на организация... Гурудев: ...е направил Кришна! Рам Виджай: То Е направено от Кришна, но ние не сме добри организатори, защото МИСЛИМ твърде много. Ако можехме да го направим с молитви... Гурудев: Трябва да използваме това, което имаме в служенето. Но никога не трябва да забравяме, че плодовете не идват от нашите усилия. И от сан-киртана това можеш да го разбереш много просто. Но каквото и да правим, не трябва да забравяме, че не сме НИЕ! По някакъв начин трябва да бъдем послушни инструменти в ръцете на Кришна. Това което имам предвид е да имаме тази реализация, че Кришна действа чрез нас. И в един сан-киртан можете да имате усещането, че Чайтанйа Махапрабху стои зад вас. Той звъни на звънеца, Той кара човека да отвори вратата и да се усмихне, когато му предложиш “Раковина”. Или когато даваш лекция и говориш за неща, които не разбираш – това е добра лекция. Не защото говориш глупости, но когато я има връзката, когато нещо по-висше се проявява чрез теб... Или пък проповядваш на някого и си наистина в едно отдадено настроение; говориш, говориш и незнаеш откъде се взима... Затова се моля да науча философията – за да не говоря глупости, за да имам шансът за това фино настройване към Кришна, към волята на Кришна, както ти спомена. Но когато си в Йога, когато си свързан – чудеса започват да се случват. Безкористна любов означава - за щастието на другите. Това трябва да научим дори в практическото служене; ако искам да служа на другия, на Кришна или на духовния учител според МОИТЕ желания – може би това не е добре дошло. Един много екстремален пример се дава в тази връзка: когато духовният учител пита ученика си: “Можеш ли, ако обичаш да ми донесеш чаша вода?” И ученикът е много добър и готов за служене – скача да донесе: “Чаша вода за МОЯ духовен учител, който през цялото време представлява Кришна за мене! Той е почти Кришна! Той е Кришна всъщност! Не – той заслужава повече от чаша вода! Той заслужава нектар; или поне мляко! Но той е толкова смирен – сигурен съм, че би искал мляко. Смирен е – затова казва “чаша вода” – не! Аз ще му донеса мляко! Това му е любимото – знам го! Ще

183

бъде много доволен от моето служене! Тичам за мляко!” А учителят казва: “Каква е тази глупост? Искам да си сложа тилак! Защо ми носиш мляко вместо вода? Глупчо!” Това го даваме като краен и смешен пример. Но в една лекция Гурудев спомена: “Аз наистина не съм си мислил, че такова нещо може да се случи, но когато един от моите ученици ми донесе мляко вместо вода...” Така че да научим безкористната любов значи да се научим да служим в съответствие с желанието на ДРУГИЯ! Това е изкуството: не МОИТЕ идеи, моят ум – защото това са само бодлите. Бхакти Шакти: Този пример трябва да си го сложим над бюрото да ни напомня всеки ден, защото може и да сме го чули, но го забравяме. Гурудев: Преди твоят духовен учител, Бхакти Шакти, имаше гласово съобщение на компютъра си, което се появяваше на всеки 5 минути: “Мой дълг е да служа!” За да не забравя. Ямуна: Махарадж, мога ли да кажа в тази връзка нещо за Югала Кишора Прабху. Познавам Югала вече от 10-15 години и той е в тези ... артистичните среди, средите на изкустото, където обикновено егото е особено на висота... Гурудев: Само в артистичните среди ли?!! Ямуна: Е...например. И Югала винаги намираше пътя към хората, които идваха в дома му – приготвяше прекрасен прасадам...също когато говори, той говори много меко. Например, веднъж родителите на Рам Виджай бяха на една програма, нервно задавайки въпроси и очевидно никой от нас не беше в състояние да ги удовлетвори, НО когато Югала започна да говори с баща му, той изведнъж каза: “Да!” И тогава всички ние замълчахме... Ние не можехме да намерим начина, но той го намери. Нанда Кумар: Може ли и аз да кажа нещо по този въпрос? Каво означава тази практика на проповядване? Мисля, че в началото всички ние правим една и съща грешка – че се опитваме да убедим хората във философията. Но аз смятам, че не трябва първо да се опитаме да убеждаваме хората във философията, а да ги убедим, че ги обичаме, че сме готови да им служим и да направим така, че те да разберат, че ние чувстваме къде е проблемът им. Да почувстват, че до тях стои приятел. Тогава ще се заслушат и в думите ти. Но разбира се, това може да се практикува дълго време – това поне е сигурно... Това е практическата реализация на философията. Защото аз мисля, че това е целта на Кришна и за нас. По някакъв начин...по много начини Той се опитва да улови сърцето ни. Това трябва да се опитваме да правим и ние: по някакъв начин да се опитваме да докоснем сърцата на хората. Има и едно друго много важно Вайшнавско правило: “Първо ачарйа, после прачарйа” – т.е. първо покажи чрез личния си пример, а после говори. И както каза Тиртха Махарадж, ние трябва да бъдем добри представители на Кришна, на тази Божествена Любов – и ако ти сияеш с нея, всички ще искат да разберат каква е тази тайна. И тогава мисля, че каквото и да им кажеш, те ще го приемат. Аз чувствам, че това е истинският метод на проповядване. Хари Лила: Искам да добавя нещо. Аз съм много щастлива, че имам много приятели и повечето от тях знаят от каква философия се интересувам и с какво се занимавам и повечето от тях се отнасят много добре, споделят – това е една общочовешка философия, която мисля, че принадлежи и на християнството и на всяка истинска религия – всъщност те нямат никакъв проблем с това, но има една граница, която хората не искат да преминат и това е нещото, което ми е трудно да разбера – изглежда, че те нямат никаква нужда да споделят някакво общество или начин на живот... Аз съм ОК с проповядването - ДО тази степен. Аз имам много добри приятели, които бих искала поне веднъж да дойдат тук, но те не че се страхуват, просто казат, че нямат нужда. Гурудев: Няма проблем! Ще дойде времето. Хари Лила: Но мислиш ли, че това е някакъв страх от тяхна страна? Или просто не са готови? Гурудев: Това също е вярно, но ако ние осъзнаваме пътеките на Божественото и ако виждаме нивото на хората, с които общуваме, техните нужди – тогава можем да им помогнем на ТЯХНОТО ниво. И това не означава, че всички трябва да правят същото. За определен човек един съвет е голяма помощ. Други могат да поемат повече. А трети искат да отдадат живота

184

си... Но това не означава, че ние имаме отношение само към третия вид. Трябва да ДАВАМЕ на различни нива: добър съвет, добър пример, помощ... тогава те могат да израстват с това. Както например в една градина: има малки дръвчета или храстчета, на които помагаш като ги поливаш; има други растения, на които помагаш, обрязвайки ненужните издънки; вид помощ към други е да обереш плодовете им. Но като добър градинар трябва да помогнеш на всичките, независимо, че помощта е различна. Ямуна: Махарадж, мога ли да каже нещо във връзка с проповядването? Гурудев: Разбира се, винаги можеш да кажеш, винаги! Ямуна: Понеже повечето от дейностите ни в материалния свят са пътешествия на егото, има тенденцията когато попаднем по пътя на Бхакти по нечия милост – това също да е такова пътешествие. Започваме да проповядваме на хората с този състезателен дух: “А сега ще го направя ли бхакта!” Но Кришна ни показва, че не сме ние тези, които правиме бхактите – те отиват при Него независимо от нас. Гурудев: Да, но те могат да избягат от Кришна заради ТЕБ! Ямуна: Така че тази състезателна и егоистична тенденция понякога влиза и в настроението на проповядване... Гурудев: Да, много често. Ямуна: И всеки успех те опиянява, а всеки неуспех те смачква, но тогава си спомняме какво казва Кришна в “Гита”, че трябва да сме еднакви в успех и загуба и разбираме, че трябва да оставим милостта да протече. Гурудев: Това се случва много често. Понякога дори преданоотдадени, които би трябвало да са много напреднали, се състезават кой е по-велик, кой има повече ученици, кой има повече ресурси, кой има по-големи зони...кой има повече Раса - накрая дори това! Това състезание е дотогава, докато се пречистим. Докато не разберем, че това няма нищо общо с духовното съзнание, че това си е същото материално съзнание, което се изразява в: “О, сега аз нося дхоти или сари “ Тъй че ако работиш за това да изтъкнеш своята позиция или да покажеш колко велик преданоотдаден си – Кришна ще ти помогне да се освободиш от надутостта си. Ямуна: Парамадвейти Махарадж нарича това състезание “Духовната Олимпиада”. Махарадж, обичайно човек се опитва да постигне удовлетворение чрез контрол на материалният живот, отколкото като служи на Бога. Така че какъв е шансът да се промени това? Единият начин е да се фрострира достатъчно много, защото не може да контролира както му се иска, в степента, до която той желае и другото е да опита вкуса, удоволствието от служенето. Има ли трети път – едното е да работиш и да се отвратиш, а другото е просто да получиш милост? Гурудев: Има ли нужда от друго?! Един стига, а ти имаш два! Но ти си права! Веднъж Шрила Прабхупада казал, че човек не може да има духовен живот докато не пострада от материалният живот. Защото това е природата на илюзията – обвързва те, привлича те.”Може би сега не си удовлетворен, но утре...Вярно днес не можах да те удволетворя, но утре”... И докато не си достатъчно умен, ти продължаваш да опитваш и си казваш – вярно, до сега не ставаше, но утре ще стане!... Или се подтискаш окончателно, или поумняваш. Интелигентните хора използват мозъкът си, другите – главата си, да чупят стените. По-добре да бъдем интелигентни и да използваме ума си. И милостта е също много важна, защото в компанията на други отдадени, дори и да не искаме, нас ни ангажират в предано служене. И ако получиш този, така наречен, висш вкус... Много често говорим за този висш вкус! Опитайте да си спомните първият път, когато срещнахте преданоотдадените! Питал съм много хора – спомняте ли си първото впечатление от преданоотдадените? Всички казват – беше много интересно, привлекателно, но нищо не разбрах. Те си говореха ли говореха и нищо! Нищо не влезе в главата ми, но въпреки това бях впечатлен! Това е висшият вкус! Не идва до умът ти, идва до сърцето! Нали така?! Трябва да отворим сърцата си! “Каква е твоята тайна?! Какво имаш да кажеш?!” Това е милост! И висшият вкус може да удовлетвори душата. Духовният вкус, духовната енергия, духовната храна може да удволетворят душата. Това е много силно! Първият метод трябва да се използва за “дървените глави”, а другият – за интелигентните хора. Трябва да вкусим духовните теми.

185

Трябва да помогнем на нашата възможност да вкусваме да порастне. Защото първият ден ние слушаме Бхагавад Гита, сега продължаваме пак да четем Бхагавад Гита и след 20-30г. отново ще четем Бхагавад Гита, но вкусът ще е повече, разбирането ще бъде пречистено, ще открием повече неща. По този начин ще получим повече вкус – това е развитие. Ямуна: Проповядването на отдадените обикновено взима два пътя. Единият начин е да се обясни на хората, че те никога няма да получат удовлетворение чрез управляване, защото няма да имат шанса да управляват наистина. И това е подтискащо, защото все пак се казват лоши новини. Бях много впечатлена от нещо, което прочетох в писанията, че добър проповедник е този, който може да каже на някой че е глупак, без да го обиди. И от другата страна, милостта да дадеш на хората възможността да опитат този вкус, ангажирайки ги в някакво служене. Разбирам ли правилно, че това са двата типа проповядване – единият да казваш, че това е път без изход, а другият – да дадеш някакъв вкус? Гурудев: Да, по принцип, най-основно, проповядването представлява обяснението на усложненията на материалният живот. Обикновено хората могат да разберат – “Аз също съм почуствал, че има някаква грешка в системата”. Това е обща платформа. Но това дава ли решение? Не, всъщност! Решението или пътят навън също могат да бъдат показани. И това е “отдел милост”. Трябва да сме едновременно реалисти и в същото време духовно много възвишени. Реалисти от гледна точка на това, че трябва да разберем проблемите на хората. Защото животът е пълен със страдание. Просто попитайте който искате и той ще каже – “Да, аз имам толкова много проблеми, толкова много страдам!” Трябва да има разбиране! Трябва да разбираме животът, проблемите на хората. Състрадание и надежда за изход: “Но ако искаш да бъдеш щастлив, ако искаш да се отървеш от тези товари, имам предложение за теб!” И ако това предложение дойде открито, искрено от твоето сърце, те ще го приемат много добре. Само да описваме реалността на живота – в това няма смисъл, имаме предостатъчно от това. Трябва да сме способни, също така, да опишем и висшата реалност, истинската духовна реалност – вастава васту. “Васту” означава реалност, а “вастава васту” – истинската реалност. Не отражението, не сянката, а оригиналът. И извършвайки предано служене, много повече вкус идва до другият човек. Защото ние можем да си говорим и говорим ли говорим с дни, но ако му дадеш малко прасадам или помантрувате заедно с него, тогава вкусът ще се появи. Три пътя има, за да се прогресира – Святото Име, медитацията и преданото служенето. Това са трите начина да се опита по-висшият вкус. И в началото и в средата и в края. Когато искаш да започнеш духовният живот – медитирай, повтаряй Святото Име и служи. Когато си по средата на пътя и си уморен или имаш някакъв застой, но искаш да продължиш - медитирай, повтаряй Имената и служи. И когато стигнеш на крайната цел – медитирай върху Кришна, повтаряй Святото Име и служи на неговите преданоотдадени. Тези три неща ще ни доведат до реализация, до разбиране, затова трябва да ги правим.

Съдене или градивна критика

Въпрос на Рам Виджай: Гурудев, често си казвал, че в началото и в края на пътя е много просто. Аз си спомням, че това същото ми го каза и в моето начало. Въпросът ми е много глупав! ЗАЩО по средата трябва да е толкова сложно, след като в началото и в края е просто? Богдан: Това е изпитанието на Боговете! Гурудев: Има различни обяснения. Това също е едно от тях, но ако се обърнем към мнението на Шрила Шридхара Махарадж, той казва същото – В началото е много просто, много елементарно, много директно. След това в средата е оплетено и на края – пак просто. Защо? Защото Кришна е най-добър в рекламата. Той казва – “Просто ела при мен!” И ти казваш – “Да, идвам, тичам към Теб!” Кришна е черен, Той е много дълбок. Много тъмно-син. Във

186

Вриндавана има едно дърво, което се нарича тамала врикша, което е със същият цвят – много тъмен. И когато ти се затичаш към Него с думите –“Ти ме повика мой Господи, идвам!”, Той просто се крие между дърветата тамала, не можеш да Го видиш! И от там идват затрудненията. Трябва да Го намериш къде е. Трябва да разбереш кое е дърво, кое е Кришна! Рам Виджай: Ами ако избереш дървото?! Гурудев: По-добре използвай разума си! Но за да го кажем по-точно – използвай сърцето си! И като намериш Кришна, отново става лесно. Това са различните нива на преданоотдадените – начинаещи, средно ниво и възвишени. В средата е битката с твоята погрешна страна, с погрешните ти концепции. Това е периодът на пречистването, на реализацията. В началото няма много реализации, но има толкова голям ентусиазъм, така ли е ?! Ти не знаеш какво е това нещо, но си казваш :”Ето я тайната, толкова е хубаво, искам да го имам!” И бхактите ти казват – “О, ти просто ела, това е толкова лесно – това е пропаганда – много е просто, просто се присъедини!”. И после виждаш, че имаш лоши идеали, трябва да се отървеш от тях, което е трудно. Никога не забравяйте – процесът не се променя, Кришна не се променя - ТИ си този, дето се променя, ТВОИТЕ концепции се променят междувременно. Първият период не е толкова дълбок, защото няма много знание, реализации, разбиране. Това се нарича начален пириод – каништха адхикари – не само за бхакти йога, но и за всяка друга религия. Много фанатичен. Всъщност от една страна е добре, защото голям ентусиазъм е на лице, но няма дълбоко човешко разбиране. Няма дълбока вяра. Има някои недостатъци, но Кришна казва – трябва да почитаме и тези отдадени. На второто ниво, средна категория са мадхйама адхикари – които имат някакво съществено разбиране, знание за свещените писания, имат някакви реализации по отношение на борбата с илюзията. Те са на по-издигнато, по-възвишено ниво. Могат да дадат достатъчно добър пример, който да се следва, което е много полезно, но това е период на пречистване. След това идва периодът на пълната чистота, напълно осъзната – уттама адхикари – най висшата степен. Това означава, че такъв човек не критикува в сърцето си. Това е основният, най-прост белег на уттама адхикари – че той не чувства критика, което не може да се имитира, но може да се следва. Друго негово качество е, че в неговата компания всеки иска да стане преданоотдаден. Това е всъщност “отдел милост”. Мадхйама адхикари понякога се кара, критикува, съди. Това не е толкова лесно да се приеме. Но ние трябва да приемем всичко, което е в полза на служенето и да отбягваме, да отхвърляме всичко, което не е от полза. Така че ЗАЩО е толкова сложно по средата? Заради лошите обстоятелства, заради товара, който не сме готови да отхвърлим, заради лошата вътрешна обстановка, в която се намираме. Самскара означава лоши навици, вътрешна обусловеност. Простите неща е лесно да ги изоставиш, но колкото на по-фино равнище отиваш, толкова по-сложно става. Аз мисля, че можем да се съгласим с това?! Да се работи на повърхността е лесно, но де се влезе в дълбочина е много по-трудно. И този период е за пълно пречистване, трябва да отидеш много дълбоко, защото след това трябва да станеш 100% чист! Рам Виджай: Гурудев, понякога, когато говоря със Садху Махарадж, той ми казва: “Рам Виджай, да знаеш, моля се на Кришна за теб!” Гурудев: Ти си щастливец! Рам Виджай: И аз това си мисля, че имам шанс. Не смятам, че има действие, в което да се ангажирам, та да станат нещата. Но в това, че Садху Махарадж... Гурудев:…се ангажира да ти служи...и да се моли за теб...това е твоят шанс… Темата, която засегна е много сложна и на нея могат да се посветят поне 3- 4 лекции. Едната е за философията на Котката или за философията на Маймуната. Другата тема е за действията, които трябва да изтърпим в интерес на нашето пречистване, себереализация. И третата е за силата на благословията на един преданоотдаден. Огромни теми. Има някои ваишнавски филосовски школи, които казват, че е достатъчно да се облегнем на милостта на Кришна и всичка останало ще бъде постигнато. А други твърдят – всичко зависи от нашите усилия. Но има и трети, които твърдят, че всичко зависи от милостта на Кришна, но и ние трябва да бъдем активно действащи. Аз смятам, че това е най-близко до истината.

187

Разбира се ние НЕ МОЖЕМ да освободим себе си! Защото това е дълг на Божията милост, но ние имаме дълъг списък от дейности, които могат да подпомогнат тази милост да се прояви към нас. И това е активната част от процеса на себереализация. И не става дума само за следване на правилата и регулациите, но да извършваме някакво духовно служене. Не само ограничения какво да не правим, но и една позитивната ангажираност – какво да правим. Шрила Прабхупад казва – просто се опитайте да обичате Кришна! А да обичаш означава да служиш, да се грижиш – толкова много неща. Така ние можем да изразим любовта си. И идеята е да не живеем с нагласата, че ние ще видим Бог, а как Той да ни погледне, да се заинтригува от нас, да ни разпознае. Това е нашият активен принцип, но трябва да знаем, че резултатът зависи от Кришна. И това е просто. В началото на Бхагавад Гита, Кришна казва на Арджуна – “Ти имаш пълното право да изпълняваш дълга си, но резултатът зависи от Мен!” И ако се върнем към тълкованието на Шикшаштака от Шрила Шридхара Махарадж, в последният стих Чайтаниа Махапрабху казва -“Независимо дали ме задушаваш в прегръдките Си или ми обръщаш гръб, Ти си моят възлюбен Бог и ще бъдеш такъв за винаги!” Готови ли сте да дадете толкова много?! Готови ли сте да рискувате толкова много?! Така че това е нашият принос към служенето на цялото. Първото беше философията на котката и маймуната - философията на котката е че тя хваща и носи котенцето си и нищо не зависи от котенцето, а философията на маймуната е, че маймунчето се хваща за майка си и тя скача от клан на клон. Второто беше активният принцип. И третата тема е за силата на милостта на един преданоотдаден, която се смята за по-висша, по-силна от милостта на Бог. Това е един много революционен въпрос, защото повечето религии смятат, че върховната сила и крайната цел е Богът. Но във ваишнавският кръг знаем, че има сила, която е по-могъща от тази на Бога и това е силата на Ваишнава. Ваишнава като категория. Един отдаден на Кришна е по-силен от самият Кришна. ЗАЩО? Защото един отдаден може да ДАДЕ Кришна. Има ли нещо по-висше от това?! Богдан: Някой да даде преданоотдаден! Гурудев: Правилно, но това е дълг на Кришна. Отдадените ни дават Кришна, а Кришна ни дава отдадените. Така че и двете страни работят за собственото ни извисяване! Въпрос на Амбика: Имам въпрос за категориите преданоотдадени. В писанията се казва, че когато един преданоотдаден стигне позицияна на уттама адхикари, той трябва да слезе до позицията на мадхйама за да може да проповядва. Той от каква позиция проповядва от уттама или от мадхйама? Остава ли на по-висшата си позиция? Само в ума си ли слиза до мадхйама или загубва позицията уттама? Гурудев: Шрила Прабхупада е бил такъв. На нивото на уттама, но е действал от позицията на мадхйама. Защото да учиш или да преподаваш на някого ти трябва разстояние, нужно е да можеш да различаваш. А един уттама не вижда разлика – тогава какъв е смисълът да проповядва?! След като вижда всеки като слуга на Кришна какъв е смисълът да учи?! Той няма какво да прави там. За това се казва, че един уттама не е ангажиран в такъв вид служене. Ако някой е на това ниво, в своята раса-връзка с Бог, но ако все пак желае да разпространи тази милост, тогава той може да действа на нивото на мадхййама, но това не засяга неговото собствено ниво, което си остава най-висшето. Амбика: Ако мога, ще допълня с един цитат :”Орфеевата проповед ни пленяваше, защото не осъждаше!” Гурудев: Основният въпрос е – ако има някакъв момент на критика, това явява ли се в противоречие на принципа на бхакти? Понякога хората са сантиментални и си мислят; всичко е добре, всичко е наред. Но можете ли да дадете определение за сантименталност? Рам Виджай: Идва от сетива и ум. Гурудев: Да и самата дума, както звучи на английски, означава, че сетивата надделяват над ума. Но трябва да е обратното – умът или съзнанието да е по-високо от сетивата. Сантименталността е една обърната наопаки ситуация. По-висшето става подвластно на по-нисшето. Сантименталността не може да ни помогне да разберем истината. Понякога трябва да има градивна критика, когато е в името на това да ни се помогне. Има голяма разлика

188

между това да търсим грешките на другите и градивната критика. Огромна разлика. Казва се, че дори и най-бялата лилия си има сянка. Много е лесно да се намират грешките на другите. Но да се каже на някой – ти си глупак №1 и той да е щастлив и да се чувства удовлетворен от това – това е изкуство! И аз съм го виждал това у Шрила Парамадвейти Махарадж. Веднъж имаше един доста глупав въпрос, който се отнасяше до една линия на религиозност, която не може да бъде препоръчана на никого. И накрая човекът директно запита – “А какво е мнението ви за моят Гуру?” Какво можеш да отговориш на такъв въпрос?! И Парамадвейти Махарадж отговори на въпроса, без да спестява и най-малкият детайл от истината, но накрая човекът остана напълно удовлетворен! Това е изкуството – да дадеш цялата информация без да нараниш чувствата на хората. А тези, които имат разум, ще разберат. За това ни трябва тази възможност да вкусим по-висшето. Както изкуството на садху-сангха – да общуваме със святи личности. То има вкус, носи огромно удоволствие, но ние трябва да развиваме усетът си към този вкус, тогава и нашето щастие ще нарастне. Въпрос на Рам Виджай: Отново по същата тема. Къде е границата между конструктивната критика и глупавото фалшиво его? Какво имам предвид – например виждаме някакъв случай, който не е много благоприятен и винаги има две линии на действие. Единият начин е – въобще няма да се намесвам, ще упражня търпението и толеранса си. Но след като се замисля, ако аз стоя в тази пасивна позиция, това е проява на малодушие. Това е вид слабост – това, че си замълчаваш. Тогава идва следващата позиция – ако се намеся, за да оправям ситуацията, фалшивото ми его веднага ще се събуди и ще ми каже – ти стоиш по-високо от този, който прави тези грешки. Имаме пасивна позиция, която не е добра и активна позиция, която отново води до проблем с егото. Кое е най-доброто за начинаещият? Гурудев: Нека да ви цитирам едно друго свещено писание: “Не съдете, за да не бъдете съдени!” За начинаещите, а и не само за тях, това е основно учение. И за да го кажем по друг начин – не критикувайте нещо, което не разбирате. На нивото на начинаещия много неща не разбираме. Затова трябва да се дойде поне до мадхйама, за се правят забележки. Защото в началото критиките водят неминуемо до нарастване на егото в състезателен или боен дух. Това не е добре. Въпросът се поставя така: грешките на другите са мои постижения. Това е начинът на мислене на един абсолютно начинаещ. Защото междувремено, докато постъпваме така, вече сме забравили целта, а тя е била да помогнем. Но ако ние винаги държим целта пред очите си – “пуджала рага пата гора бхаванге” – винаги да държим най-висшите идеали на челото си - тогава твоята критика няма да е ровене в грешките на другите, а ще помага. Нека ви дам един пример. Веднъж имало един гуру и той имал ученик, който често бивал наказван от гуруто. Но учителят накрая му простил и отново го приел. Случило се така, че докато гуру отсъствал, започнали да се случват разни неща. Този, наказваният ученик, забелязвал грешки у другите, които били сериозни грешки, неправилни тенденции, чиито резултати биха довели до нещо лошо. Когато следващият път учителят и този ученик разговаряли, гуру попитал какво е ставало докато го е нямало. Тогава ученикът отговорил – “Аз не искам да казвам мнението си, защото това ще бъде само един фалшив критицизъм!” И духовният му учител отново започнал да му се кара – “Какво си мислиш?! Не искаш да помагаш на другите като им кажеш истината, като им покажеш грешките! Що за егоист си?!” От тази историйка научаваме, че дори пасивността не е за препоръчване. Защото пасивността означава – “Аз имам мнение, но няма да ви го кажа!” Това не е нивото уттама – да нямам критика в сърцето си. Какво е това? Лицемерие! По някакъв начин ние трябва да се доближим до вярното ниво, когато ще можем много открито да кажем истината. Понякога дори и на духовният учител. Да разчупим забраните – “О, не смея дори да попитам за този въпрос!”... Нима това е интимна връзка?! Така че трябва и да сме много смирени и да питаме дори много глупави въпроси. Дори личностно засягащи въпроси, защото имаме толкова много съмнения. Толкова много неща не разбираме. Но ако ги скрия, те ще продължат да работят в мен и то дори много интензивно. Но ако си отворя сърцето и покажа като на длан мислите си и учителят ги погледне и каже: “Хм, ИНТЕРЕСНО... “ това определено е доказателство за доверие от моя страна. Защото съм готов да покажа себе си на гуру, такъв какъвто съм.

189

Просто се опитайте! Ако поне веднъж се опитате до такава степен да бъдете искрени, от там нататък никога няма да загубите дори и за миг вярата си в преданите. Просто се отдайте, разкрийте се! Защото вашата искреност и вашата откритост ще ангажират много дълбоко другите отдадени. Ако вие сте искрени и открити, тогава е невъзможно да не получите същото, да не ви отвърнат с искреност и чистота. Има огромна сила, огромна енергия във вашата искреност. Тя ще ви предпази от това някой да се възползва от искреността ви. А защо се препоръчва да не се критикуват другите? Защото това е много трудно служене. Само помислете, ако вашето служене е да намирате и най-малките грешчици на другите. Това лесно служене ли е? Ако не сте достатъчно чисти и силни, много бързо ще започнете да виждате само грешкште и ще забравите за хубавите неща. Това можем да правим само ако гуру ни ангажира в него и ни каже – проповядвай и показвай грешките на другите по пътя. Дори тогава, когато ни е дадено като служене, то трябва да бъде извършвано с голямо смирение в сърцето. Без да използвате силата си за да унижите другите – никога! Не се препоръчва да се критикува, защото ума има склонност да предъвква всичко. По този начин той непрекъснато ще предъвква лошите характеристики на другите и тогава те няма повече да бъдат отвън, а ще влязат вътре в нас. За това, само ако духовният учител ни даде това служене – да помагаш на другите, като им посочваш пътя и грешките им – трябва да се прави това и то с голямо смирение, не забравяйки, че това е служене. Трябва да бъдем като слънцето – ако едно цвете има пъпка, благодарение на слънцето, тя ще се разцъфти. По същият начин хората около вас – те са като клончета с толкова много пъпки по тях готови да разцъфнат. Помогнете им да се разтворят, да израстнат в духовният си живот. Това е дългът на един ваишнава – да помага на другите и да им служи! И по милостта на Кришна бързо и лесно ще бъдем освободени от дребните си недостатъци и от лошите аспекти. Така че за собствено пречистване и за да можете да помагате на другите, повтаряйте Святите Имена на Бога.

Шуддха Бхакти94

Въпрос на Уттама: Преди няколко дни говорихме за знанието и ти каза, Гурудев, че хората събират толкова много ненужно знание. Въпросът е как да разберем кое знание е важно за служенето и кое не? Гурудев: Ако Гуру ти каже да използваш възможностите си за служене, то е очевидно! Ако той ти каже: “Скъпи синко, забрави просто за това!” – тогава... пак е очевидно. Но обикновено, тези Гуру, знаете, са доста странни типове... те винаги подлагат бъдещите си ученици на изпитания. Веднъж имаше един университетски студент, който посети нашата ферма. Малко интелектуален тип. И той попита: “Мога ли да помогна с нещо?” а Гурудев каза: “Да, да! Сега в момента изкарваме торта изпод кравите – ако искаш можеш да ни помогнеш”. Питагор например също имал много строг, стриктен ашрам. Ако човек искал да се присъедини, трябвало да чака отвънка на стълбите три дни без да яде и без да пие. Без какъвто и да е знак, без никаква надежда, че ще го приемат! Много пъти се случва: чукаш на вартата на ашрама, те те питат: “Какво искаш?” “Искам да се присъединя!” “Не приемаме никого.” Ако си тръгнеш – не е било твоето време. Ще ти трябва още време – да се върнеш с пълна отдаденост. Същото е и със знанието – понякога ние идваме с различни възможности. Но в началото трябва да се научим как да изоставим привързаността си към нашите способности. Затова се е случвало преди да се препоръчва на учениците да изоставят своята университетска

94 чистата Бхакти

190

кариера. И когато той вече е готов да се откаже – на следващата година му се препоръчва да продължи. Моят подход е различен: ако някой иска да бъде преданоотдаден и посещава университет – възможно е, но той трябва да постига високи оценки. От 5 трябва да отиде МИНИМУМ поне на 5 и ½. Така че ако някой иска да посещава университет – може, но това е изискването. Направи го по-добре, защото вече не го правиш за себе си, а го правиш за Кришна! И хората ще съдят за Кришна според това, как ти се представяш. Така ли е? Така си е! Когато бях в казармата, тичах повече от останалите, за да докажа, че вегетарианците могат да го направят! Значи, трябва да изоставим привързаността си; когато се освободим от нея, много повече знание ще дойде, което можем да приложим в служенето си. Защото в крайна сметка ние се съгласяваме, че всичко може да бъде хармонизирано със служенето. Но трябва да сме готови да извършим и най-простото служене – почистването на тоалетната. И ако имаш правилното настроение, ще извлечеш изключително щастие от това просто служене. Но казвам ви, най-добре е ако никой не вижда. Ако го правиш тайно; докато всички спят в Ашрама, отиваш да почистиш тоалетната. Само Кришна е буден. Само Той гледа... Шрила Шридхара Махарадж пише: “Когато се присъединих към мисията, аз исках да прочета книгите й, включително “Бхагаватам”, но авторитетите не ме окуражиха. Истинското нещо, истинското изискване е да използваме енергията си в служене на Бога. Единствено чрез този процес бихме могли да вървим нагоре – не чрез удовлетворяване на интелектуалните си нужди. Гйана Шунйа Бхакти – неграмотният може да достигне по-висша позиция в областта на Бхакти от образования. “ Бхакти в основата си не е интелектуален процес – това е сърдечен процес. Ако някой има подобаващи чувства, подходяща настройка – тогава ще дойде съвършенството. Но ако твърде много преусложняваме и мислим нещата, може и да пропуснем целта. Понякога хората критикуват Бхакти, че е за низшата класа: за онези, които не разбират, които нямат много висок капацитет на мислене, за обикновените хора – така да се каже. А тези които са по-издигнати интелектуално, трябва да практикуват нещо друго. Но ако всъщност разгледаме различните нива на реалността – сат, чит, ананда – чит е само по средата. И чит търси ананда; така че съществуването има смисъл единствено ако е надарено с чит – разбиране, съзнание, и това наистина съществуващо съзнание търси щастието. Това е значението на сат-чит-ананда според нашата философия. Затова ние не трябва да подхождаме интелектуално, макар вярата на повечето хора да е на интелектуално ниво; защото ние МИСЛИМ: Какво не е наред в тоя живот? Защо съм тук? Защо страдам? Какво ме очаква – ние мислим, а това е интелектуално упражнение. Но отговорът няма да дойде на интелектуално ниво; отговорът ще дойде от духовното ниво, което е по-висше. Най-добрата част от нашето съществуване не е ума, най-добрата част е душата! Затова трябва да стигнем до нивото на душата и да действаме там, защото ТАМ можем да намерим отговорите – телесните, умствените, интелектуалните, всички! Затова ние не сме за знание, а за преданост – защото ако има преданост – знанието ще дойде; ако има само знание – то е сухо. То не насища с наслада душата. Затова е казано: “Неграмотния може да достигне по-лесно целта от високо образования.” Това може да бъде подкрепено и от “Брахма Самхита”, където се казва, че Кришна много трудно може да бъде постигнат чрез посредничеството на Ведите, чрез ведическите мантри, но онези, които имат волята да се отдадат, които имат Бхакти в сърцата си – те достигат Кришна много лесно. Така че Бхакти е на първо място – и ако имате Бхакти – тогава ще имате двете необходими квалификации – Гйана и Вайрагйа95, които са като синове на Бхакти. Бхакти Деви ражда двамата си сина Гйана и Вайрагйа, което означава, че необходимото ви знание ще дойде при вас и ще можете да се отречете от това, от което трябва да се отречете. Затова Бхакти е първа; останалото идва после. Най-добрият пример е Гора Кишора Дас Бабаджи, който преди бил търговец, и то неграмотен и въпреки това бил считан за един от най-висшите познавачи на Бхакти. Когато

95 знание и отречение

191

той приел ордена Бабаджи един-единствен човек отишъл да го моли за посвещение, но това бил Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. Шридхара Махарадж пише: “По поръка на божественият посредник ние можем да се заемем с литературна култура както Махапрабху е инструктирал Рупа и Санатана Госвами. Разбира се, те са придобили своето знание за да го уползотворят в служба на Сампрадайа - ученическата последователност Гаудиа. Също така той помолил Рагхунатха да чуе “Бхагаватам” от някой, който знае истинското му значение. Джива Госвами бил единственото изключение; Махапрабху го помолил да учи независимо преди да се присъедини към групата във Вриндавана. Той напуснал дома си и отишъл в Бенарес, центърът на всички източници на знание по онова време. Той изучавал различните Шастри и след това се присъединил към останалите във Вриндавана. Там под ръководството на Рупа и Санатана, той използвал придобитото знание в служене на Сампрадайа. Когато получим висше вдъхновение да учим – това изучаване е преданост. Иначе прищявката да се учи за да се добие ученост може да не е Шуддха Бхакти – истинската Бхакти.” В живота на преданите теорията се прилага на практика. Затова ако погледнем примера на преданите на Чайтанйа Махапрабху има много какво да разберем. Тук е даден този анализ – че по подкана на Бога тези Госвами започнали да действат в литературното поле – започнали да пишат, да учат – и те са го направили само заради тази инструкция, иначе не биха. Но тъй като това било наставление, предложено от Чайтанйа Махапрабху, то го приели в сърцата си и направили всичко, на което са способни – дотолкова, че Рупа Госвами е смятан за Шастра Гуру на Гаудиа Вайшнавите. А Джива Госвами е най-дълбокият филосовски автор, който някога е съществувал. Той е написал 400 хиляди философски стиха. Така че той е най-вещият философски писател и всъщност – тук това е споменато – отначало той е учил по други места. Бенарес – или Каши – е вечният град на Индия. Всеки иска да го посети поне веднъж в живота си, защото това е много благоприятно място; но той основно е под влияние на майавадите. Там са представени различни културни и религиозни групи, различни йоги, но личностната линия и особено Гаудиа Матх – не чак толкова. И особено по времето на Махапрабху той е бил завладян от влиянието на майавадите – те обитавали там. Там имало само неколцина предани на Бога. Въпреки това Махапрабху изпратил Джива Госвами там за да учи, да разбере каква е тяхната философия, за да може да ги победи. А по-късно той се присъединил към групата във Вриндавана – затова Джива Госвами се смята за истинският философ сред Госвамите. Интелектуално той бил много издигнат, имал много добро обучение по философия. Един път бяхме в Индия и когато казах на един богат човек, че отиваме да посетим Вриндавана, той каза: “Защо не идете в Бенарес? Бенарес е центърът на знанието. Във Вриндавана са само онези...бхакти...” Тогава аз му казах: “Да! ТОЧНО за това отиваме във Вриндавана, а не в Бенарес, защото там се крие Бхакти.” Различните места имат различна аура, дават различно впечатление. А Кришна ВИНАГИ живее във Вриндавана, така че ако искате да се доближите до Бхакти, трябва да отидете на правилното място и при верните хора. Но този пример – че Госвамите са действали следвайки инструкцията на Чайтанйа Махапрабху е много полезен за нас да го приложим на практика – че ние също трябва да оформяме живота си според висшите наставления. По-нататък Шридхар Махарадж казва: “Висшият посредник – Вайшнавата – трябва да оползотвори моята енергия. Тази енергия трябва да бъде похарчена за да удовлетвори един по-висш свят. Тогава това би било Бхакти, би било преданост. Моето ментално въображение може да ми донесе сукрити, но това не е Шуддха Бхакти – дори да имам намерение да помагам на Сампрадайа по един учен начин. На собствен риск трябва да продължа със своето обучение. Казано е, че ако някой е свързан с висш представител, тогава това се смята за преданост – в противен случай не е. Това е един умозрителен опит на някакво добро въображение, но това не е чиста Бхакти, не е чиста преданост. Чиста преданост е да се изпълняват напътствията, спуснали се отгоре – от висшия посредник. Вълните прииждат – уловете ги и след това действайте съответно. “

192

Бхакти е процес, който се спуска. Той идва отгоре, не ние трябва да го изградим. Основата трябва ние да я поставим – това е нашата вяра, нашата преданост, нашата воля да се отдадем, но цялата структура ще се прояви отгоре, спускайки се от Кришна чрез Парампара, според инструкциите, дадени от Гуру, Вайшнавите и Шастра. Така че ние трябва да разберем защо сме тук – да правим неща според собствените си капризи или да следваме Пътя? Ако следваме собственото си въображение ще бъдем заблудени. Както в “Гита” се казва, че ако някой действа според Шастрите, той ще достигне целта, но ако действа според собствените си представи и ум, без да слуша думите на Шастрите и без да уважава напътствията – той ще следва собственото си фалшиво его. Затова се препоръчва винаги да се придържаме към наставленията на духовния си учител. “Ако сме помолени от някой Вайшнава да напишем или прочетем която и да е книга - тогава това представлява преданост. Но ако по собствена инициатива прочетем някоя книга – това няма да ни донесе преданост. Това би било Карма или Гйана. Да се отдадем безусловно на инструкцията, която идва до нас – това е Бхакти. Всичко останало е имитация – намираме това предупреждение навсякъде. Това трябва да бъде разбрано.” Тук Шридхара Махарадж не говори за обикновената литература, а за Бхакти Шастра. Ако четете Бхакти Шастра извън напътствията на духовния учител или на Парампара или на някой Вайшнава – то това не е преданост – това е някава интелектуална алчност да се чете, да се знаят много неща. Веднъж пристигнаха някакви нови книги и един от учениците каза: “Калко страхотно ще бъде да се прочете тази нова книга!” А учителят веднага му отговори: “Как така ти не си сигурен, че ще ти дам да прочетеш всичко, което трябва, когато му дойде времето? “ Мисля, че от тези случаи можем да разберем какво трябва да правим, какво трябва да четем, какъв вид дейности трябва да извършваме. Винаги да действаме под водачество, винаги да действаме под ЗАЩИТАТА на Парампара – тогава ще имаме помощта и закрилата: ако си извън инструкцията, ще трябва да приемеш и неудобствата. Да си защитен означава, че някой друг поема неприятностите в случай че ти направиш някаква грешка. Но ако сме извън щита – това означава, че трябва да приемем ВСИЧКИ трудности. А какъв е проблема в това да се учи, да се научава все повече и повече? Най-основно можем да кажем, че рано или късно ще се объркаме. Защото йогическата литература или Ведите за толкова сложни, толкова много различни аспекти са подчертани там: на едно място е подчертана Карма, на друго Гйана, различни сложни йога-системи – толкова много различни неща са подчертани в съответствие с времето, мястото, нуждите, развитието на хората... Така че ако толкова много различни цели са споменати там, ние може да се объркаме – каква е НАШАТА цел? Нашата цел е Бхакти, чистата преданост. Затова трябва да изучаваме литературата за предаността – Бхакти Шастра – т.е всички тези разкрити писания, които са според нашите идеали, според нашите обяснения. Това е Бхакти Шастра и това трябва да се изучава, за да се разбере какво е истинската Бхакти. Но не от интелектуална жажда. Защото всъщност не можете да достигнете Кришна чрез теоретично знание. Лесно е да го достигнете с преданост. В същото време можем да кажем, че теоретическата основа е много важна! Гурудев винаги подчертаваше: “Трябва да учите! Изучавайте философията! Четете книгите, четете Шастрите!” Защото тогава в случай на нужда ще знаете какво да правите. Ще имате към какво да се отнесете. Ако не знаем нищо – на какво ще стъпим, как бихме могли да представяме нашата линия пред другите? Ако някой дойде и те попита: “Какво е твоето мнение за нирвикалпа-самадхи?” а вие отговорите: “Х...хм...това е много интересно, но не знам нищо по този въпрос...” – тогава това не е особено впечатляващо. Някаква базисна информация, някакво основно разбиране трябва да имате – но главно трябва да изучаваме собствените си Шастри, за да научим теорията и науката на Бхакти – защото Бхакти е наука. “Гита” е въведението, “Бхагаватам” е университетската книга, а “Чайтанйа Чаритамрита” е следдипломната квалификация. Ако вече имате диплома в Бхакти – тогава можете да изучавате “Чайтанйа Чаритамрита”, защото това е практическото обяснение на живота в преданост. Теоретично най-висшето изследване в Бхакти за различните аспекти на Раса –

193

това е “Бхакти-расамрита-синдху”. Отначало Шрила Рупа Госвами бил включил още теми в “Бхакти-расамрита-синдху”, които били дори по-висши. Но по-късно те били отделени: “Не, това е твърде висше. То трябва да бъде включено в друга книга”. Макар понякога “Бхакти-расамрита-синдху” да е толкова възвишена, че почти припадаш – по-висшата информация се съдържа в друга книга. Тя се нарича “Уджвала Ниламани”. Има толкова много стъпки, толкова много градации – отнякъде трябва да започнем. Трябва да започнем от основното – кой е Бог, кой съм аз, каква е нашата връзка, какво е илюзия, какво е реалност... Когато научиш ТОВА – тогава можеш да продължиш нататък. Да се гмурнеш в делата на Кришна; след това да видиш какъв е всъщност животът на преданите и на Махапрабху – това е препоръчаният процес. “Дори четенето на писанията не е преданост, ако не се прави под инструкция от Вайшнава. Независимото четене е само търсене на знание. Следвайки Вайшнавите нашата връзка с Бога е гарантирана. “Садху-сангхе Кришна Нам” – в компанията на преданите възпяването на името или всяко служене, което извършваме ни гарантира, че ще достигнеме Бога. Каква е гаранцията за това? Отговорът е: “Неговият пратеник каза така и затова го правя. Аз не съм си господар – аз съм негов слуга.” Такова съзнание трябва да е колкото се може по-искрено. Успехът се основава на този принцип. Ако сме предопределени да проповядваме, да работим за облегчаване на страданията , можем да го правим само по нареждане и в интерес на тази по-висша област и без каквато и да било суета. Трябва да си мислим:”Поставям се изцяло на разположение на това по-висше ниво, не се стремя да стана Ачарйа – духовен учител” – в противен случай има опастност от извършване на намапарадха, оскърбление срещу името на Бога. Оскърбление е да се дава Святото Име на безверни хора. Това издава мотивация да се заеме високо положение. Това е един вид светска привързаност, духовна търговия - да се прави бизнес със святото име. Правилното отношение по-скоро трябва да бъде: “Ако съм призван отгоре, тогава ще служа като такъв и само в интерес на тези, които са ме предопределили. Приемам този ранг ЕДИНСТВЕНО в интерес на онази висша земя” – това е чистият съвършен подход. Шрила Шридхара Свами96, коментаторът на “Шримад Бхагаватам” е казал: “Преданото служене първо трябва да бъде предложено на Бога и след това да се извършва; не първо да се извърши и да бъде предложено след това! Трябва вече да сме решени, когато идваме да служим. Не трябва да трупаме капитал, а по-късно да се опитваме да го използваме за Бога; отдаването е към Него, Кришна!” Това е много важна точка, която трябва винаги да помним. Това е дадено от много висш коментатор, великият светец Шридхар Свами – всъщност той Е коментаторът на “Шримад Бхагаватам”. Той казва, че преданото служене трябва да е посветено на Кришна от самото начало, дори преди това! А не да правим нещо и после да си кажем: “А да, Кришна. Ето – предлагам Му нещо...” Точно обратното – от първия момент трябва да се посветим, да действаме осъзнато, съсредоточено: “Ето, това е целта на живота ми – ето го Кришна, ето го моето общество, аз трябва да действам за тяхно добро, аз работя ЗА тях.” Така че първо предложете всичко, помислете, обобщете – и след това го изпълнете. Как правим каквото и да е? Понякога хората се влияят само от инстинктите си или от инстинктите на външния свят. Това означава, че действат без разум и без интелигентност – просто го правят под импулсите на външната енергия, гуните ги влачат насам и натам... По късно може и да си помислят: “О! Това не беше добро дело! Не беше правилно така!” – но тогава е твърде късно. Обикновено първо трябва да използваме мозъка си. Да помислим – кой е правилният начин, имайки цялото поле на дейността пред себе и тогава да действаме. Същото е и с преданото служене – трябва да помислим, да имаме разбирането защо го правим – и тогава да проявим дейността. Първо трябва да помислим за Кришна и след това да изпълним практическото служене. Така че – първо предлагаме, след това действаме. Първо е Кришна, дейността е втора! Не е обратното – да направиш нещо и да си спомниш:”Ама аз трябваше да го предложа!”

96 живал в средните векове

194

“Трябва да узнаем за Него ЗАРАДИ Него, не заради нас или заради когото и да било друг. Ние проповядваме само заради висшата инструкция – единствено ако получим инструкция от високите кръгове: “Иди и проповядвай!” трябва да правим това. Единствено тогава нашето проповядване ще е служене: не и ако се прави за слава и име. Трябва да имаме задача от висшите среди и само заради тях ще проповядваме! Само тогава това ще е истинско проповядване – иначе ще бъде търговия. Прахлад Махарадж ни предупреждава за този търговски манталитет в името на духовната истина. Предаността е отделена област, в която се живее единствено за центъра. Ние се стремим да живеем и да се движим единствено като представители на центъра, а не като откъснати от него. Това е Кришна съзнание. Реалността е сама за себе си и стриктно трябва да спазваме това правило. Той е за себе си; всичко е за Него! Ние сме също за Него! Каквото и да правим също трябва да бъде за Него. Трябва да се придържаме към това разбиране и строго да разграничаваме дали това, което правим е за Него или за някоя друга част, колкото и важна тя да ни се струва. “ Ваник-сева означава търговският манталитет в духовния живот. Има много хора, които искат да си изкарват прехраната с името на Бога и да се наслаждават на благата, осигурени от Него. Но това всъщност се нарича Ваник-сева – Ще те почитам, ако удовлетворяваш желанията ми. Повечето религиозни хора са на това ниво – аз се моля, но моля те, дай ми нещо! Ще правя това, но моля те, запази ме здрав. НО ако извършваме служенето си за да спечелим нещо материално – това не е добре! Много сме щастливи, когато Кришна ни дава нещо; но трябва да сме също толкова щастливи и когато ни отнема нещо! Това е един изпит – ако си щастлив само когато всичко е приятно – много хубаво, но бъди също толкова щастлив и когато Кришна ти дава грижи, когато иска да те научи на нещо. Тогава предаността ти е устойчива. Затова тази Ваник-сева не струва. Дори в материалния свят истинското приятелство, истинската любов не трябва да се основава на такъв бизнес-манталитет. Ще ти дам, ако и ти ми дадеш. Не! Трябва да бъде безкористно! Любовта, семейството – каквато и истинска връзка да има – тя трябва да бъде безкористна; иначе не носи щастие, а е само бизнес. Но ние живеем в свят, който мисли само за бизнес, затова е много трудно да обърнем вниманието си от такъв род търсещ наслаждения манталитет към настроение на служене. Но Бхакти ни дава много добър шанс да се опитаме да го направим. Да използваме това, което ни е дадено от Него, като му го предложим обратно. Да го отразим в чистото огледало на сърцето си! Въпрос на Браджа Ишвар: Тъй като всеки има желание да прочете дадена книга, правилно ли е да изрази това желание пред висш авторитет и да помоли за разрешението му? Гурудев: Според това мнение – да! Четенето е по-малкото нещо; ПИСАНЕТО е по-голямото. Всеки иска да бъде автор, а не слуга или преводач – това също беше казано от Гурудев. Но това е за наше добро – да се опитваме да се движим в посоката, показана отгоре. Махапрабху е казал: “Недейте да четете твърде много книги.” А също така е казал: “Не приемайте твърде много ученици!” За различните хора на различни нива има различни инструкции. Но основната информация я има. Например, когато един преданоотдаден-грихастха, който живеел далеч от останалите предани в един отдалечен град, попитал: “Как да практикувам тази Бхакти?” – основата била дадена от Махапрабху: “Чети “Бхагаватам”, възпявай Святото Име и изпълнявай някакво служене.” Така че това е основата – трябва да четем “Бхагаватам” като източник на информация, на духовни мисли, на висши идеали – защото ако общувате със Шастрите, вие общувате с висшите идеали на Шастрите; трябва да възпяваме святите имена – това е директно служене на Кришна – да го възхваляваме в каквато и да е форма: било то като възпяваме святото Му име в някое отдалечено място като дълбока лична медитация, било заедно в Санкиртан, което също е много благотворно: и някакво служене – по някакъв начин трябва да се опитваме да помагаме на мисията да се движи напред. Както Шрила Прабхупад имал навика да казва: “Опитвайте се някакси да развивате това Кришна-съзнание, направете нещо за него, защото то е толкова хубаво!” Но да вземем за пример една каруца; пет човека се опитват да я забутат, но го правят в шест различни посоки... пет човека – шест мнения! Каруцата няма и да помръдне, нали? Единият трябва да тегли отпред, другият да бута отзад – в ЕДНА посока – ето затова се нуждаем от някаква кооперация,

195

затова се нуждаем от по-висш авторитет, който да ни каже: “Ето, това е посоката, в която трябва да бутате!” – за да можем да канализираме всичката си енергия във верния път. Първо трябва да имаш разрешение да прочетеш книгата. И ако след това я дадеш на друг – това означава, че ти също му даваш разрешение да я прочете. Тази информация е за ПРЕДАНИТЕ. Ако някой дойде отвън, вземе една книга и започне да я чете – това е много добре! Никога не трябва да обезкуражаваме хората: “Ей! Не трябва да четеш тази Бхакти Шастра, защото не ти е казано от духовния ти учител...” Не, винаги трябва да ги потупваме по рамото и да им казваме: “Браво! Много добре!” – защото това за тях е връзка. Тази информация се отнася само до бхактите: ако ти си иницииран Вайшнава, трябва да разбереш кой е най-добрият начин да действаш. Така че ако искаш да извървиш този път правилно, трябва да следваш инструкциите. И то не НЯКАКВИ инструкции, а тези, които идват отгоре. То е същото, което Шрила Садху Махарадж обясняваше... тук също беше споменат намапарадха97. За новодошлия или външния човек възможно ли е въобще да извърши намапарадх? Например, ако някой с отворено сърце започне да мантрува? Не може да става и дума за намапарадха за искреното сърце; макар той да не знае как да го прави правилно, тъй като има естествена искреност – то това е искрена молитва към Бога! Ако има естествена склонност – това е позитивно, това е добре. Но ако си посветен Вайшнава и не взимаш предвид оскърбленията и не действаш правилно – тогава може и да извършиш намапарадха. Ямуна: Понякога Гуру одобрява служенето постфактум. Например ученикът идва и казва това и това и Гуру го приема. То не е било служене отначалото, но накрая Гуру го одобрява. Гурудев: Мисля, че не е толкова черно-бяло: не се и помръдвам, докато духовния ми учител не ми каже да мръдна! Не е така! Защото тогава няма да можеш да направиш нищо. Но ние трябва да разбираме принципа. А принципът е – опитай се да разбереш ученията, опитай се да следваш основните наставляния, върни се при Кришна – това е нашата цел: а детайлите трябва да ги дискутираме все повече и повече. Но ако някой има добрата идея да предложи нещо на Кришна и го прави, а по-късно сподели с духовния си учител своето вдъхновение и той го одобри – това е добре! Но понякога се случва да правиш нещо на своя глава, по своя желание, а когато получиш СЪЩОТО служене като инструкция, става толкова трудно да го изпълняваш. Да бъдеш простичък или велик. Ти, като смирен слуга, предлагаш служенето си като чистиш пода. И си мислиш: “Какво сладостно служене – да чистя храма на Кришна, какъв щастливец съм!...” След това друг преданоотдаден ти казва: “Ти си толкова отдаден слуга! Твоето служене ще бъде да миеш пода всеки ден по два пъти.” Първия ден все още се чувстваш добре: “О, аз служа на бхактите”, но после се появява разбойника-ум: “Защо пък трябва да го правя по два пъти?! Аз само мия, мия, а всички идват с мръсните си крака и отново цапат – те не уважават служенето ми! Защо да го правя?” Разбирате ли – по този начин идва пречистването! По-трудно е да се действа под инструкция – АКО не си 100 % отдаден. Кришна вдъхновява преданите толкова много, по различни начини! Това нещо също трябва да бъде отчетено. Ако сме сериозни в това, което правим, трябва да имаме предвид и това вдъхновение. Кришна дава идеята, ти го правиш, а после ако поискаш одобрението или мнението на по-висш авторитет и той ти каже: Добре!” – тогава може да си сигурен в това. По същия начин ако имаш реализация, ако по някакъв начин се отвори нова врата – разбирате ли? – и се колебаеш да минеш през нея, защото не знаеш какво има там вътре, или там навън, но то все пак е толкова хубаво; ако тогава попиташ авторитет и той ти каже: “Добре! Просто влизай!” – тогава можеш да го направиш.

97 оскърбление към Святото Име

196

ИЗ “БХАГАВАД ГИТА”

Вайшнава Дхарма

Какво е необходимо на хората? Каква е целта на човешкия живот? Всичко започва с дхарма. След това идват артха98, кама99 и мокша100. Ако спазвате принципите на Бхакти – вие сте по пътя на висшата Дхарма. И тогава ще получите всичко необходимо, за да поддържате съществуването си, според своите възможности и способности. Някои могат да се справят с цяло царство, други не могат да се справят дори със собствения си живот. Кришна не желае да ви безпокои – да ви дава много, когато не можете да го понесете; или пък твърде малко – което също не бихте понесли. Чанака Пандит казва, че някои неща трябва да научим от кучето. То винаги иска много; но е доволно и от малкото. Така и Вишну може да ви даде всичко, но дори да ви даде по-малко – удовлетворете се с това. Защото крайната цел не е само да сме щастливи, но да се достигне духовно съвършенство. Червъртата цел на човешкия живот е освобождението. Но това не е загуба на индивидуалното ви съществуване, а освобождение в любовно служене. Има два вида освобождение за бхактите. Едното е съвършенство докато живеете в това тяло; другото е когато напуснете тялото, но настроението и в двете е същото. И сега и после – обичаме Кришна и му служим. Затова преданите не се стремят към освобождение, а към Бхакти – тук и отвъд. Да намерят Кришна; защото Кришна е привлечен от Бхакти и ако вие имате Бхакти – Кришна ще бъде привлечен от вас. Единственият смисъл да изпълняваме задълженията си е да направим Кришна щастлив. Ако си баща – служи на семейството си в името на Кришна. Ако си син – обичай майка си в името на Кришна. Ако си ученик – изпълнявай желанията на своя Гуру. Ако си Гуру – служи на своите отдадени добре. Изпълнявай задълженията си според най-добрите си възможности, без привързаност към плодовете. Сега всички говорят за свободата. И всеки има пълната свобода да извърши всички глупости, които пожелае. Но вижте примера на всички, които го правят от години. Резултатът е пълно объркване. Хората не могат да ПОНЕСАТ свободата, те не могат да се справят с нея – защото не разбират какво е свободата. Мислят, че свободата е да могат да правят всичко, което им харесва, което техните сетива ги подтикват да правят. Но Кришна казва, че само тези, които спазват ПРАВИЛАТА на свободата могат да достигнат съвършенство. “Затова, о Арджуна, като посвещаваш всичките си дела на Мен, в пълно знание за Мен, без желание за изгода, без претенции за собственост и отхвърлил всякаква инертност – сражавай се!” Човек трябва да изпълнява задълженията си с дисциплинираността на войник. Това е “бойното изкуство” на Бхакти Йога. Такова предписание може да направи нещата по-трудни, но въпреки това човек трябва да изпълнява задълженията си със съзнанието, че зависи от Кришна. Животът е труден. Всички са недоволни от позицията, в която се намират. Но трябва да сме доволни от служенето и позицията, които имаме в момента. И трябва да разчитаме на Кришна. Каквото и да получите, каквото и да дойде до вас – то принадлежи на Него. Затова не се опитвайте да претендирате за собственост над нищо. Не искайте полза от нещата! Не искайте да доминирате – трябва да искате да служите. Ако приемете Гуру с ума си ще имате много проблеми. Но пътят ще бъде много лесен ако го приемете със сърцето си. Така е и с Кришна – не искайте нищо от Него – достатъчно е, че

98 материалното благополучие 99 сетивното наслаждение 100 освобождението

197

Той иска от вас пълно себеотдаване. Кришна казва: “Сарва дхарман паритйаджа... Изостави всички религии и задължения и просто Ми се отдай, ела при Мен – не се страхувай, аз ще се грижа за теб, ще те пазя от всички последици...машуча – не се страхувай!” По този път трябва да бъдем смели. Защото малко или много ние скачаме в тъмнината, не знаем какво има там. И все пак то е толкова привлекателно; ако го опитате, ще получите вкус. И Кришна казва – трябва да се биете. В някакъв смисъл ние всички сме пред битка, както Арджуна. Утрешният ден или битката на този ден, които трябва да спечелим. Но макар понякога да проливате кръвта си в тази битка, тя все пак е победоносна и може да има само един изход – вие ще победите! Но тайната на тази победа е да се сражаваме за Кришна, не за себе си! Бийте се! Бийте се за собствените си права! Имате всичкото право да постигнете съвършенство. Това е нашата битка. Това е една от концепциите – че Кришна Съзнание е един вид война, битка. Другата концепция е , че то е просто красота и любов. Хубаво е да си преданоотдаден, защото тогава в живота ти се случва чудо! “Много по-добре е да изпълняваш своя дълг, макар и пълен с грешки, отколкото по съвършен начин да изпълняваш чуждия дълг. В своята дхарма да умреш дори е благо; чуждата дхарма е пълна с опастности.” И сега можем да попитаме: Какъв е дългът ми? Всички ние имаме много относителни задължения, но имаме само едно висше задължение и то е да практикуваме Вайшнава Дхарма – как да служим на Кришна добре. Какво означава вайшнава – този, който служи на Вишну. Всички души идват от Вишну. Той е висшият Бог, Богът на живота и всички души са вайшнави – това е изначалната позиция. Вайшнава Дхарма е най-висшата дхарма на всички. Това е вселенската дхарма – Божията любов. Има ли нещо по-висше от това?! Гурудев101 казваше: “Не трябва само да четем “Бхагавад Гита”, но и да се опитваме да я разбираме. Кришна казва – не бягайте от бойното поле! От задълженията си, каквито и да са те – но ги правете като предлагане към Мен, опитайте се да Ме намерите в своите задължения. Кришна Съзнание е изключително – то изключва всичко, което не е Кришна. Но когато виждате Кришна навсякъде – тогава всичко е включено. И така този изключителен процес става всеобхватен. Въпрос на Яшода: Как да изпълняваме съвършено предписаните си задължения? Гурудев: Следвайки добрия пример. Като се опитваш да удовлетвориш Хари, Гуру и вайшнавите. В много случаи предписаните задължения са относителни. Човек изпълнява различни роли. Как да разберем, че правим нещо правилно? Когато хората около нас са удовлетворени. Външният свят е пълен с разочарования, никой от никого не е доволен. СПРЕТЕ това виждане! ЗАПОЧНЕТЕ да бъдете удовлетворени. Настройте се по различен начин. Както кучето – трябва да искате още, но да сте доволни и от малкото. Първо трябва да разберете какво са “предписаните задължения”. Те идват от шастрите, по-точно от садху; а по-късно трябва да го разберете и от наставлянията на Кришна. Тъй че не забравяйте за Него! Защото в повечето случаи ние отдаваме цялото си внимание на Гуру и на вайшнавите и забравяме да бъдем в съзнание за Кришна. Имаме Гуру-съзнание. Което не е лошо – но Гуру ще бъде доволен, ако имате Кришна съзнание. А разбира се, Кришна ще е доволен, ако имате Гуру съзнание. Трябва да удовлетворите и двамата господари. Защото Кришна е Севйа Бхагаван (Богът, на който се служи), а Гуру е Севак Бхагаван (слугата-Бог). Въпрос на Крипадхам: Как да имам Кришна съзнание, след като не познавам Кришна? Но Гуру знае кой е Кришна и може да ни го даде. Не е ли по-добре тогава да имаме Гуру съзнание? Казано е, че ако искаме да разберем нещо от някой – трябва да отидем и да му служим. Гурудев: Можем да се съгласим, че не познаваш Кришна. Но познаваш ли Гуру? Ммм? Също не. Ако нямам Кришна съзнание, защото не познавам Кришна, как мога да имам Гуру съзнание, след като не познавам и него?

101 Абхай Нарайан Махарадж

198

Но все пак Гуру е много близо. Кришна е по-скрит. Ти си прав, Гуру ни помага да достигнем Кришна. Затова той никога не казва: “Мислете за мен”, винаги казва: “Мислете за Кришна!” Трябва да сме много внимателни, следвайки духовния учител, да избегнем подражанието. Защото имитацията е ограничение. Но този свещен път не е за самотни вълци. Можем да вървим заедно. Дори самотните вълци понякога се събират. Истинският гуру ще ви помогне да се самоусъвършенствате. Той не желае да ви превземе; иска да ви помогне да израстнете. Никога не трябва да преценявате по външните формални признаци. Духовният учител е нашият герой, защото той се е предал на Кришна и следвайки неговия пример, също можем да се опитаме да се приближим до Него. И не е само духовният учител – от всички предани можем да се учим! За щастие имаме много светци и е много полезно да им се молим, защото те могат да разпрострат над нас защитата и напътствията си. Това всъщност е начинът да влезем във връзка с по-висшите предани – да си спомняме дните им, да им се молим и да медитираме върху тях. И ако някога например срещнете шестимата Госвами – знайте, това не са гласове на призраци – това е едно определено ниво на реалност. Пожелавам ви да получите даршана102 на Госвамите – те ще ви кажат как да се отададете. Ако срещнете госвамите, какво бихте поискали? Хари Лила: Ще ги помоля да ми дадат целта на живота. Гурудев: Целта на живота трябва да бъде разбрана от преданоотдадения максимум за седмица. Ако седим на лекции с години и не знаем каква е целта на живота – грешката е наша. Но как да постигнем тази цел – ТОВА е въпросът. Това трябва да учим, това трябва да търсим. Така че ако срещнете Госвамите – попитайте ги в сълзи: “Как да постигнем целта на живота си?” Разбира се, много пъти хората си мислят, че да, ако срещна госвамите, ще ги питам това. Но когато срещнеш чист предан или своя Гуру, какво го питаш? “Имам ето този материален проблем – можеш ли да го разрешиш? Нямам пари – можеш ли да ми помогнеш? Нямам съпруг – можеш ли да ми помогнеш? Имам съпруг – можеш ли да ми помогнеш?” С други думи, така наречените Грамйа Катха103, селски приказки – а не Кришна Катха. След това срещаме госвамите – и ще им зададем същите въпроси – като старите жени! Не бъдете глупави като стара жена. Веднъж имало една стара баба, която все носела дърва нагръб. Тя била простодушна, но винаги се молела на Нарайан. Веднъж носела много тежък товар – толкова тежък, че го оставила на земята да си почине. И когато поискала отново да тръгне, погледнала огромната купчина дърва и възкликнала: “О Боже мой! Не мога пак да ги сложа на гърба си!” и започнала да плаче и да се моли: “О Господи! О Нарайан!” толкова сърцераздирателно, че той се появил: “Скъпа дъще, какво мога да направя за теб?” А тя казала: “Можеш ли да качиш това на гърба ми?” Така че, ако срещнете Нарайана, не искайте да ви върне обратно товара на гърба! Не губете време.

“Винаги бъди йоги!”

Кой е съвършен йоги – можем да разберем това от шеста глава на “Бхагавад Гита”, наречена “Дхйана Йога” Какво означава “дхйана”? Яшода: Медитация. Гурудев: Да, нещо такова. Но ние използваме тази дума – медитация – твърде често. Когато мечтаеш, казваш: Аз медитирам! Но това не е истинска медитация – дхйана означава дълбоко потапяне. Първо се откъсваш от външните дейности; след това задържаш това

102 виждането 103 светски разговори

199

състояние; и след това го ЗАДЪЛБОЧАВАШ. Това е дхйана – да влезеш дълбоко. В този смисъл това е медитация. Ако се събираме заедно с някаква духовна цел, ние трябва да практикуваме медитация и да се концентрираме върху мотивацията. Медитацията е много популярна в наши дни. Понякога хората медитират върху своите бизнес перспективи, потенциални клиенти или бъдещи съпрузи... ние всички медитираме върху нещо – но каква е мотивацията? Медитация без добра мотивация няма да проработи. Независимо, че това като процес е нещо изключително мощно. Например: как се ражда пеперудата? Откъде идва тя? Идва от червей, от гъсеница. Гъсеницата медитира цял живот върху това как да се превърне в пеперуда. Всички обичат пеперудите – може би освен градинарите... но обикновено хората ги харесват. Но не е същото положението с гъсениците! Обаче как да се превърнем от гъсенища в пеперуда? Това е въпрос на медитация. И в нашето човешко съществуване без божествения ДОСЕГ ние сме досущ като гъсеници – без значение, че имаме само два крака... обусловеността е същата. Но за да се проявят божествените качества на нашите души, трябва да се преобразиме от гъсеници в пеперуди. Обикновено хората са удовлетворени от своето човешко ниво на съществуване; доволни сме, докато не познаваме нещо по-висше. Веднага щом нещо по-висше влезе в нашето съзнание – ние ще тръгнем към него. Това е мотивацията. Гъсеницата може да пълзи само с изключително бавна скорост. И е много ограничена и зависима от дърветата и от листата. Но пеперудата може да лети без каквото и да е ограничение. В настоящото си състояние ние сме ограничени от толкова много, толкова много, безброй условности. Например да сме мъж или жена – това определя толкова много неща в живота ни. Но все пак е възможно да се превърнем от ограничено човешко същество в пречистена душа. Затова практикуваме Йога. Йога означава да бъдем свързани. Да бъдем свързани с какво? С върховния източник на щастие, вечност и знание. Това е Йога; Йога означава да бъдем свързани с Върховния Бог. Има много различни школи по Йога. Бхакти означава чувства на преданост; всъщност това е езикът на душата. Когато самият ти и Върховния Бог си говорите. Това се постига чрез медитация, а трябва да имаме и съвършената мотивация за да се превърнем в безусловни слуги на Бога – това са големи думи, но все пак е възможно да се случи наистина! Нашата медитация е да виждаме Кришна навсякъде и да виждаме всичко в Него. В тази глава Кришна обяснява различните методи, чрез които може да се контролира ума – култивирането на знание, йога, медитация и др. И накрая Той казва: “Един йоги е по-велик от аскета, по-велик от емпирика, по-велик от кармичния работник; затова. О Арджуна, при всички обстоятелства, бъди йоги!” Най-напред получаваме известно разбиране за различните нива на човешките дейности. Има различни класи дейности; повечето хора работят за резултатита. Ако няма резултат, какъвто биха искали да получат – не се върши работа. Ако няма подтик – не се правят усилия. Роботата заради плодовете от нея е основен мотив за хората. Това е нещо много основно, елементарно – т.е. това не е кой знае колко възвишен импулс. Тук това е споменато като “плодоносна работа”. Това естествено ли е? Мисля, че да. Защо тогава трябва да го отричаме? Ако имаме някаква цел, ще правим усилия да я постигнем. Това не се класифицира като “ЛОШО” само по себе си, но има нещо по-висше от него. Ако искаме да намерим по-висша истина, трябва да продължим нататък. Започвайки от този много основен инстинкт – как да продължим нататък? Кое е следващото ниво? Емпиричният философ, който иска да анализира света – каква е причината, защо е така, защо онака, защо това се случва на мен?... Емпирично означава – да използваме сетивата си. Да се опитваме да открием чрез очите, чрез органите на сетивата. Но всъщност това може да покаже само определена част от реалността. По-висшата реалност е отвъд обсега на сетивата. А когато ангажираме органите на сетивата, това означава, че влизаме в контакт със сетивните обекти. Например очите. Кой е обектът за очите? Хари Лила: Нашият материален свят. Формите Гурудев: Да! Обекта е формата, фигурата. Друго сетиво? Браджа Ишвар: Езика.

200

Гурудев: Езика. Вкусът е неговият обект. Други? За ушите – звука. За докосването е кожата, когато чувствате топлина или други различни качества. Така че, основно казано, ние имаме пет вида органи и пет вида обекти. И ако анализираме с помощта на сетивата, ние всъщност манипулираме с материята. Така че явно емперичният анализ също не е твърде висш. И после, ако се заемем с материални дейности, задължително някакво страдание ще е налице. Дори едно животно би отбягвало това, което е болезнено за него. Ако животното си удари главата в стена, то ще избегне това следващия път. Затова емпиричният философ също трябва да използва мозъка си. Ако изследваме нещата, които ни се случват, ще разберем че действието на сетивата също поражда известно страдание. Така че ако използваме ума си – ще се опитваме да избягваме страданието. След това идва аскетът, който се отрича от света, от светските дейности. Подобно на един отшелник, който бяга в горите и казва: “След мен и потоп”. Такъв тип отречение се смята за по-висш от плодоносната дейност и от анализа, защото по някакъв начин не си зает с материални, греховни или глупави дейности. Но как мислите – отречението удовлетворява ли сърцето? Не особено. В него също има един вид егоизъм. Такъв тип отречение е всъщност гордост; не е твърде висше, не е последната дума в еволюцията на съзнанието. А кое е по-висше? Има ли нещо по-висше? Да, Кришна казва в “Бхагавад Гита”: “ЙОГИ е по-велик от аскета. О Арджуна, във всички обстоятелства – бъди йоги!” Това е едно едновременно щедро и много общо предложение от страна на Кришна. Защото в това се включва, че ти МОЖЕШ да бъдеш йоги във всякакви обстоятелства. Тук Кришна не казва: бъди йоги ако си роден в индийско семейство, или пък ако си брамин, ако си мъж – но не и жена; ако си млад... не, няма такива ограничения: “Бъди йоги във всички обстоятелства!” Това означава, че Е възможно! Това означава, че не е нужно да бягаме от ежедневните си дейности. Означава, че не трябва да се отричаме от това, което имаме – имам предвид от положителната страна – но нещо друго: какво означава Йога? Йога означава, както вече бяхме казали, връзка. Това “бъди йоги във всички обстоятелства” означава “бъди свързан с Мен, с Кришна”. Мисля, можем да се съгласим, че вместо да бъдем работници, мислители или отреченици – да бъдем свързани с Бога е много по-удовлетворяващо от всичко досега. “Един йоги е по-велик от аскета, по-велик от емпирика, по-велик от кармичния работник. Затова, о Арджуна, при всички обстоятелства – бъди Йоги!” Какво означава да бъдеш йоги? Йоги е онзи, който е свързан с Бога. Без значение от религията и специфичния път, ако някой е свързан с Бога – той е йоги. Християнската вяра не поддържа кой знае колко йога, но истинските светци са йоги, защото са свързани с Бога. По-добре да бъдем йоги, отколкото емпирици или аскети, защото такъв човек е свързан. Затова – “бъди йоги при всички обстоятелства!” Когато сте привлечени от садхана е много лесно да бъдете йоги. Но когато сте извън този начален вкус – тогава е по-трудно. Така или иначе – хванете отново златната нишка, за да намерите път навън от този материален лабиринт. Бъдете йоги! Бъдете свързани! Ако ви се случи някакъв проблем или някаква драстична промяна, може да си кажете: “Сега нямам време за садхана, в момента съм много зает!” Значи – забравили сте за Бога! Затова бъдете йоги в такава ситуация – когато НЕ Е лесно, нокато няма пълният вкус. Трябва да бъдете йоги във всички обстоятелства. Ако позволите, бих споделил едно лично изживяване. Бяхме в началото на една серия лекции в Буда Пеща и очаквахме да дойдат двама бхакти от Печ – възрастна дама и младо момче. Трябваше вече да са дошли, но не идваха. Мислех си: “Както обикновено, те закъснават.” Накрая момчето се обади по телефона и каза: “Няма да дойда на програмата, защото ме закараха в болницата. Но Малика ... не я закараха в болницата... защото е мъртва. Имахме катастрофа.” И така, тя загина на път за програмата. Това бяха шокиращи новини. Какво да говорим за факта, че аз трябваше да съобщя тези новини на дъщерята на тази дама преди лекцията...А темата на лекцията беше “Вечността на душата”! Можете да си представите колко трудно ми беше да отворя устата си. Исках да се скрия и просто да се оставя на болката. Не исках да говоря за вечността на душата когато един мой ученик умираше. Но тогава този стих от “Гита” дойде в ума ми: “Бъди йоги във всички обстоятелства”... И трябваше да отида и да дам лекцията – да изпълня желанието на хората да учат... Но мога да

201

ви кажа, че от този ден, сърцето ми постоянно плаче. Защото да загубиш своя духовен учител е голямо нещастие. Но да загубиш свой ученик е - мисля - по-голямо нещастие. Затова бъдете йоги по време на трудностите. Бъдете йоги във всички обстоятелства – без значение дали ви се случва добро или лошо. Понякога е трудно да бъдеш йоги при всички обстоятелства. И аз съм сигурен, че всеки един от вас може да разкаже истории, когато е било трудно. Все пак – ако трябва да бъдеш йоги – това означава, че си свързан с Кришна. Той ще излекува и най-дълбоките рани. Но йоги има много видове. Какъв тип йоги трябва да сте? Кришна ни дава посоката: “От всички йоги, казвам ти, най-добрият е този, който има голяма вяра и Ме обожава с цялото си сърце и душа. Това е Моето мнение.” Такъв йоги трябва да станем. Да обожаваме Кришна от сърце и душа. Не с някакво второстепенно пренебрежително отношение. Но с цялото си внимание. Трябва да вярваме на Кришна. Ако Той казва – този тип йоги ми е най-скъп – трябва да се опитаме да изпълним този идеал. Това е обяснението какъв тип йоги трябва да станем: истински или заместител. Качествен или лицемерен? Какъв тип йоги трябва да станем? – “От всички видове йоги, най-добрият е онзи, който е свързан с Мен в любовно служене. ТОВА е Моето мнение.” Отначало Кришна е много щедър – “Ти можеш да бъдеш йоги във всички обстоятелства” Тогава можеш да си кажеш: “Добре, ще стана Хатха-йоги. Аз съм Хатха-йоги във всяко едно обстоятелство!” Само че не какъвто и да е йоги, но “стани такъв йоги, който е свързан с Мен”. В това отношение “Бхагавад Гита” е много стриктна. Не какво да е – но ТОВА, “такова е Моето мнение”. Така че трябва да разберем: понякога това, което казва Кришна в “Бхагавад Гита” е много щедро, много общо, за всеки... а след това фокусира нашето внимание повече – а ТОВА е най-доброто. Онова също е добро, но е твърде обширно – къде е есенцията, най-доброто? Затова в Гита има Гйана и Вигйана – което всъщност означава Знание и Мъдрост. Каква е частта “Знание” в “Бхагавад Гита”? Хари Лила: Общото. Гурудев: Да, но имам нужда от конкретен отговор. Кое е знанието, което можем да разберем от “Гита”? Рам Виджай: Може би това, че трябва да се отдадем на Бога... Хари Лила: Практичния път, по който да стигнем до Него. Гурудев: Да... А по-точно? Бхакти Шакти: Да изоставим цялата религия и просто да му се отдадем. Гурудев: Това се нарича Заключението на “Гита”. Но кое е знанието – посланието на Гйана в “Гита”? Ти как мислиш, Браджа Ишвар? Браджа Ишвар: Знанието за душата. Гурудев: А! Че ние не сме телата, а вечни души – това е частта Гйана. То е много висше. Макар да е просто да се разбере, в същото време е много висше. То също включва това, което ти каза – да изоставим всички видове религии... Да се разбере това е доста трудно и изисква много време. Но тогава: каква ли е Мъдростта в “Бхагавад Гита” ? Браджа Ишвар: Че си слуга на Кришна. Гурудев: Да! Че сме свързани с Бога. Че сме души – това е знание, Гйана, но че тази душа е свързана с Кришна – това е мъдростта, която може да се научи от “Бхагавад Гита”. И това е Йога – така ли е? Аз съм свързан с Него! Това е Йога, която ние искаме да следваме. И измежду многото видове йоги, ти трябва да станеш посветен, отдаден – Бхакти-йоги! Който не е посветен само на процеса, който е поел, но има изгарящо желание, чието сърце изгаря за неговия обичан Бог. Всъщност тези два стиха са възхвала на Бхакти-Йога. А какво беше заглавието на тази шеста глава? Дхйана-Йога. Дхйана означава медитация; Йога на медитацията. Отначало Кришна обяснява: иди в гората, кръстосай краката си, затвори очи, медитирай над това или онова... и накрая казва: “Бъди йоги във всички обстоятелства!” А след това отива още по-нататък: “НО бъди такъв йоги, който е винаги свързан с Мен” Така че той изгражда една чудесна структура. Такава Йога, онакава практика... дава различни инструкции и информации... и накрая какво следва най-отгоре, кое е короната на тази глава? Бхакти. “Стани отдаден на Мен”.

202

От това можем да разберем, че “Бхагавад Гита” е изключително консистентна, последователна; откъдето и да започнеш, стигаш до предаността. Кришна започва от различни точки. Най-напред той започва с гордостта на Арджуна: “Ако избягаш, хората ще те заклеймят! И след като си кшатрия, принц, много унизително е за теб да избягаш. По-добре ме чуй какво ще ти кажа. Мога да ти дам съвет.” След това Той започва да обяснява аналитичното знание Санкйа – разликата между тялото и душата. Тялото умира – душата никога не умира! Той обяснява това в началото на втора глава, а след това казва: “Но сега ще ти говоря за Йога. Чрез нея можеш да разбереш това, което ти казах преди.” Виждате – отново Йога; и после започва да обяснява Йога на действието – Карма-Йога... и много много други неща; откъдето и да започне, в крайна сметка стига все до тава: “Отдай Ми се!” Това не е толкова трудно да се разбере, ако ИСКАМЕ да го разберем. И дори в самия край Кришна казва: “Изостави всичко – просто ела при Мен, направи това, което ти предлагам и не се страхувай!” И след това, което без друго е доста изискващо – 100 % отдаденост – Той му казва: “Ето, казах ти истината – сега ти реши! Твоя воля.” Така че първо Кришна прави Арджуна“шах мат”, а след това му казва: “А сега ти реши!” Това едновременно е много смешно и много сериозно! Хари Лила: Аз мисля, че няма друг изход, освен да разбереме, защото много ясно се казва, НО... но наистина, както сме си говорили, в средната част по пътя на Бхакти е много трудно когато се опитваш да разкъсаш връзката на душата с илюзията, че е тялото си. И не само че е тялото, но и заключенията, които си мисли, че е. Разказвам нещо, засягащо лично мен – аз първоначално много се съпротивлявах , а след това наистина стигнах до това логично заключение, че нямам друг изход. Но проблемът лично за мен е, че в материалния свят винаги се опитваме да свържем нашата любов с някаква визия, с причина – т.е. плодовете, за които говорихме – поради която да обичаме някой. Заради това ми е много трудно да приложа любовта си без плодовете. Дори без образ – без нищо, което ми е познато до сега. Гурудев: Няма проблем. Тъй като ти си жена, за теб е много по-лесно да разбереш безкористната любов. Когато станеш майка ще разбереш много повече неща. Сигурен съм в това – виждал съм примери. Онова което е невъзможно да се разбере в дадени обстоятелства, в други обстоятелства е съвсем просто и ясно. И жените имат това предимство пред мъжете, защото мъжката природа е толкова тъпа – винаги работи с някаква причина; много трудно е за мъжете да станат безкористни. Съгласни ли сте? Рам Виджай: ДА! Гурудев: Да! Мъжете винаги трябва да имат за какво да се бият, да са устремени към нещо, да ПРАВЯТ... Това също е вид ограничение. Например когато има война, жените остават назад, а мъжете просто се втурват...Това добър подход ли е? Не винаги... Да бъдеш обхванат от страст – раджас – не е толкова хубаво. Затова да разбере окончателните тайни на Бхакти-Йога не е лесно за една жена; не е лесно и за мъжа. В този смисъл и двамата трябва да вземат много сериозни изпити. Но е възможно. Кришна казва: “Бъди йоги във всички обстоятелства”. Йоги означава свързан с Бога, но връзките с материята се отрязват! И тук не говорим само за отречение, но самото ПРИВЛИЧАНЕ е отрязано – това означава йоги. И това е много висша задача, но е възможно. Но целта е безкористната любов – субективно; а обективно това е безрезервната милост на Кришна. Те двете могат да се срещнат. Вашата безкористна преданост и Неговата безкрайна милост. Това е един и същи език. Когато се срещнем, ще говорим на един и същи език. Така чрез този подход можем да поканим тази безусловна милост; ние всички сме ученици в училището на божествената обич. Затова “Бъдете йоги във всички обстоятелства” – това е простото послание на “Гита”, но много възвишен идеал за постигане. Въпрос на Драги: Как да бъде човек йоги, когато има проблем с отровители и крадци на земя? Гурудев: Няма друг начин, освен винаги да сме свързани. Защото загубим ли връзката с Бога, нашата дхарма се превръща в карма. А кармата носи реакции. Чистата дхарма не носи реакции. Дхарма например е да защитиш семейството си. Тогава няма карма. Има разлика

203

дали насилието се прилага за собствено удовлетворение или за защита във връзка с дхарма. Рано или късно ще трябва да заплатим за своите действия. Казано е, че ние не сме наказвани ЗАРАДИ нашите действия, а ОТ нашите действия. Ако се срещам с такъв агресор – това вече е резултат от моята карма. Въпреки това имаме право да защитаваме своето семейство и онези, които зависят от нас. Винаги бъдете свързани! Арджуна е бил помолен от Кришна да се бие, да води ВОЙНА, да избива врагове! Това обикновено е трудно за разбиране – що за съвет е това – иди избий своите учители и бащи! Но на Арджуна е бил даден този съвет: “Бий се заради висшия принцип!” Нормалният принцип е да се уважават по-старшите и обикновено това е нашата дхарма. Но в тази ситуация дългът на Арджуна бил да се бие за по-висш идеал – Божествената Истина. В 11 глава Кришна казва: “Аз вече съм ги избил всичките. Просто следвай съвета Ми, бъди Мой инструмент!” Разбираме, че всичко е наредено така от по-висш принцип, но ние имаме да изпълним някакви роли. Винаги трябва да работим за висшия идеал. Възможно ли е винаги да си спомняме висшите идеали? Драги: Аз не. Гурудев: Е, в това отношение сте си приличали с Арджуна. Юдхищхира Махараджа, наричан още Дхармараджа, защото бил синът на Дхарма, бил толкова честен и достоен, че се казва, че неговата колесница се движела над земята. Цялата война се водела за това – да се възцари отново Юдхищхира на трона. Брат му Арджуна бил голям боец. А бойците са много енергични и емоционални хора. Ако си прекалено сатвичен – не можеш да се биеш! Арджуна бил пълен със страст. Една вечер след битката, Юдхищхира казал: “Ей Арджуна! Какво направи ти днес! Аз бях заобиколен отвсякъде от врагове, а ти не дойде да ми помогнеш! Язък за лъка ти Гандива!” Арджуна веднага се вбесил: “Ти критикуваш моя лък Гандива!” Толкова много се разярил, че веднага взел лъка си за да застреля Юдхищхира. И казал: “Знаеш, че съм дал обет, че който критикува моя лък ще бъде застрелян на място! Ти каза такива жестоки думи за него – с теб е свършено!” Кришна се намесил: “Чакай, чакай, Арджуна...” Но Арджуна извикал: “Не, не, остави ме, той критикува лъка ми – ще го убия! Аз съм воин, трябва да спазвам обетите си!” Тогава Кришна му казал: “Случайно някакви други обети да си давал? Не даде ли обет,. Че ще се биеш ЗА Юдхищхира?” - после го успокоил: “Трябва винаги да се биеш за висшия идеал. Добре, обещал си да пазиш достойнството на своя лък; но си дал обет и да защитаваш брат си във всякакви обстоятелства. Да се биеш за Истината!’ Затова – бъдете йоги във всички обстоятелства! Когато дойдат трудностите – недейте да реагирате веднага! Защото тогава е много лесно да се забрави висшия принцип. Затова трябва да ПОМНИМ, да култивираме дхйана, дълбоко да осмисляме висшия смисъл. Въпрос на Гора Сундара: В каква степен могат да помогнат или попречат различните йога практики за да бъдеш най-добрият йоги? Гурудев: Ако гледаме пренебрежително на Йога или на каквото и да е, това няма да помогне в живота ни. Какъв е идеалът на Бхакти Йога? Да бъдем по-смирени от стрък трева, по-търпеливи от дърво, да отдаваме уважение на другите, без да очакваме уважение към нас. Много е трудно да се хармонизира с този принцип едно надуто поведение. Начинаещите винаги гледат на другите отгоре; мислят си, че са открили истината, а всички други са в грешка. Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО начинаещо виждане. Различните традиционни йога-системи – Хатха, Раджа, Гйана – са много полезни да се контролират умствените и телесните функции. В много отношения Йога може да ни помогне. Но трябва да добавя, че повечето Йога-практики са включени в Бхакти Йога. Толкова много неща са включени в Бхакти, без да им се обръща специално внимание, а междувременно се развиват чувствата в сърцето, което е крайната цел на всички видове Йога – да бъдем свързани. Истинската връзка с Бога се основава на чувства на преданост!

204

Съвършенството на тялото

Ако имаме дълбоко привличане към Кришна – ще ни бъде много трудно да говорим за друго. Съвършенството на говора е да се възхвалява Бога. Съвършенството на ухото е да слуша за Него. Съвършенство за окото е да Го вижда. А кой е най-добрият начин да се види Кришна? Има една история за това. Веднъж гопите били много нещастни. Гопите, знаете, са пастирките на Вриндавана. Има и млади има и стари гопи – но всичките много се интересуват от Кришна. Възрастните го обичали като майки. Но младите момичета не го обичали като майки! Те Го виждали като красив младеж и били привлечени по съвсем друг начин. Не теоретично, а съвсем на практика. Тяхното привличане е безкрайно – безкрайно в пространството; във времето; по своя интензитет; в дълбочина; на височина – безкрайно във всяко едно отношение. Но понякога формалните обстоятелства възпирали Кришна и гопите да се срещнат. Има толкова много правила и регулации, които да се спазват в едно малко село. Там всеки знае всичко за останалите; така че гопите и Кришна трябвало да бъдат много внимателни. Разбира се, те искали да се срещнат; но КАК да стане това? Това била тяхната ежедневна мисъл, ежедневната им медитация: “Как да се срещна с моя обичан Господ?” “Как да срещна любимите си момичета?” Веднъж в тежък момент гопите се молели така: “Жената живее, когато е заедно с любимия си. И умира, когато е разделена от него!” Така ли е? А ние нито живеем, нито умираме. Това е нашата съдба. Нашата свобода я няма. Ние просто се движим върху теченията и вълните на съдбата. Но тези думи толкова докоснали Кришна, че Той не могъл да търпи повече. Искал някак да утеши гопите – което е трудна работа, казвам ви! Защото гопите винаги са разплакани. Това е тяхното положение – те винаги плачат. Когато времето е хубаво – те плачат: “О! Колко жалко, Кришна излиза днес с кравите. Цял ден няма да го видим!” Когато времето е лошо – пак плачат: “О, днес Кришна няма да излезе с кравите. Няма да можем да Го видим!” Така те винаги плачат. И ако искаш да видиш Кришна, расика-ачариите (учителите, които са вещи в раса) препоръчват същия метод. Веднъж един млад предан запитал своя Гуру: “Можеш ли да ми кажеш как мога да виждам Кришна – Богът – винаги?” Отговорът бил една-единствена дума: “Плачи!” Така че това е плачещото училище на Йога – да се следват стъпките на гопите, които винаги плачели да видят Бога. Но Кришна не е коравосърдечен. Той може и да е калпазан, но във всеки случай не е жесток. Когато чул тази молитва на гопите, Той дал едно решение: “Може би Аз съм далече от вас, но всъщност съм много близо. Просто затворете очи и извикайте името Ми. Незабавно Аз ще дойда, ще бъда с вас.” За да видим Кришна на нас ни трябват тези затворени очи – за да се събуди вътрешното ни виждане. Дори гръцките философи казват, че очевидните неща не са толкова важни. Истинските неща са скрити дълбоко. Така че съвършенството на виждането е винаги да виждаме Бога; и това не става с физическите очи, а с божествените. А съвършенсството на тялото е то да бъде използвано в служене на Кришна. Като човешки същества вие имате толкова много възможности. Толкова много енергия ви е дадена по божия воля. Цялото ви тяло гори от енергия, то не е студено, то е почти 37 градуса! Постоянен огън има в него. Постоянна енергия. Очите ви блестят! Ръцете ви се движат! Сърцето ви бие! Изпълнени сте с енергия. Не пропилявайте енергията си за глупости. ЖИВЕЙТЕ за най-добрата цел. А коя е най-добрата цел, за която да се живее? Да умреш. Така или иначе трябва да умрем. С това тяло ще бъде свършено. По-добре да свършим с тялото си в името на Бога. Да умрем за материята. Да умрем за този свят: за да се родим отново за следващия свят, за божествения живот. Умри, за да живееш! Това е съвършенството на живота – да умреш. Което безспорно като послание е трудно да се чуе. Сега много от вас се усмихват. Но когато дойде моментът – кой знае каква физиономия ще направим... Дали ще видим четиримата пратеници, или тримата.Четиримата идват отдолу, а тримата идват отгоре. Пратениците на смъртта – Яма-дхутите – носят посланието за края. И когато ги видите е много страшно.

205

Това, което пише във Ведите се потвърждава от тези, които са имали преживявания, близки до смъртта. За повечето от тях е много страшно. Но ако видиш Вишну-дхутите, те носят друго послание. Защото Вишну е защитникът, Богът на живота. Неговите пратеници носят посланието на вечния живот – който всеки би искал да има, но малцина са готови да платят цената. Вечният живот бездруго съществува, единствено трябва да го осъзнаем. Ако не пилеем енергията си, но използваме силите си за най-добрата цел – ще бъде по-лесно да разберем нещо за съвършенството. Така че съвършенството на живота е да умрем за себе си и да бъдем родени за Бога. Ако живееш за себе си – за никого не живееш; ако живееш за Кришна – живееш за всички. Каквото и да имате – време, енергия, знания, способности – каквото и да е – можете да го хармонизирате с Божията воля. В началото за това е необходимо много добро ръководство. Ако го имаме, ако се намираме под духовна грижа на божествен учител – тогава сме щастливци. Истинският учител ще ни помогне да се доближим до божествената истина. Препоръчва се за онези, които не знаят как да живеят, да отидат при Гуру. А вие знаете ли как да живеете? Имаме някаква малка идея как да ОЦЕЛЕЕМ, но това не е живот. Между живот и оцеляване има голяма разлика! Едно специфично качество на добрия духовен учител е, че той може да разсее съмненията на ученика. Ние сме толкова преизпълнени със съмнения: “Наистина ли Бог съществува? Не съм ли аз Върховния? Това ли е верният път? Има ли някакъв смисъл това, което правя? Не се ли залъгвам? Това за мен ли е?” – толкова много съмнения! Да имаме позитивни съмнения е добре – това означава, че искаме да разберем повече и повече, по-дълбоко: “Не съм удовлетворен да чуя за Кришна само толкова! Искам още! Не ми стигат само 16 кръга мантруване – СЪМНЯВАМ СЕ, че това е достатъчно за мен!” Но другите съмнения понякога са убийствени. Божествен аранжимент е ако можем да се отървем от съмненията си. Мисля, че да имаме съмнения е доста човешко. Но вместо съмнения да имаме дълбока вяра – това е божествено! И веднъж достигайки до божественото ниво – тогава няма повече съмнения. Винаги търсете съвършенството. В материалната област то е много трудно да бъде открито. По-точно казано е невъзможно. Но ако дойдем на божественото ниво – там пък е трудно да намерим грешка. Кое от двете избирате? Въпрос: Когато говорехте за това да умрем, за да се преродим за вечен живот, се сетих за жертвата, която Исус е направил на кръста. Моята лична вяра, която не е просто фантазия, а е потвърдена от моя духовен учител, е че Исус не е трябвало да умре на кръста; идеята е била жертвата да представлява именно това – да се умре за материята и човек да се роди за духовното, но тъй като хората не го разбрали, той бил разпънат. Въпросът ми е: какъв е смисълът на жертвата на Исус? Защо той е пожертвал живота си? Как вие смятате? Гурудев: Но той умирал ли е изобщо?!.. Ти спомена нещо много важно – жертвата. Но жертвата не е усещане за смърт. Жертвата е усещане за ЖИВОТ! Това, което трябва да пожертваме са нашите недостатъци. И чрез даване ще получим. Ако ние дадем себе си, Кришна също ще даде себе си. Ако ти му дадеш малка част – Той също ще ти даде малко. Но ако напълно му се посветиш – Той какво би могъл да направи? Не може да каже: “Ей! Махай се оттук!” Не може да каже: “Няма да се грижа за теб”. Ако имаш тази сила на отдаването, на Кришна не му остава друга възможност. Всъщност Той бездруго се грижи за теб през цялото време – осигурявайки ти жизнената сила, въздуха, светлината – всичко идва от Него, чрез Него. Нашето разбиране изцяло зависи от себеотдаването. Степента, в която Бог Исус се е отдал е била много голяма. Той е бил готов да приеме мъченията, въпреки че не му е било лесно. Той е пролял кръвта си. Казвам ви – отдаването е трудно. Но то ще принесе плод... Но по мое мнение, Исус не е умирал. Въпрос: Имате предвид физически? Гурудев: Да, също и физически. Въпрос: Дори това да е вярно, половината свят вярва в традиционната християнска догма за разпъването и възкръсването!

206

Гурудев: Вижте, ето аз седя тук. Не ходя при другите хора да обръщам вярата им. Вие питате за моето мнение; и ако ми позволите – аз ви го давам! Ако ме попитате – какво би казал на християните, това е друг въпрос. Естествено, че не бих притеснявал вярата им! Защото ако който и да е може да разбере чрез СВОЯТА вяра и убеждение нещо за Абсолютната Истина – това е правилно. От тази гледна точка – дали ще минеш през страдания или през екстаз – е второстепенен въпрос. Ако достигнеш Бога моментално ще забравиш стъпките, които си предприел за това. Например в “Гита” Кришна казва: “Аз ще усиля вярата на човека в пътя, който той САМИЯ е избрал”. Това е съвършеното обяснение по въпросите за различията. Богът е този, който дава вярата на човека – и то в зависимост от вкуса на съответния човек, в зависимост от нивото на неговото разбиране, от силата на неговото отдаване. Ако някой се отдава по бизнес начин: полу-почти, 50/50 – такава вяра ще получи: “Може би Той съществува – може би не!” Но пълното отдаване означава пълна защита. Без значение каква е религията, начинаещите са много готови да спорят. Те си мислят: “Аз имам истината, а всеки друг е в грешка.” Това не зависи от възрастта. Каништха-адхикари означава начинаещ, неофит. На какъв точно е санскритския термин? Адхикара означава компетентност. Когато си компетентен да извършваш някаква духовна практика, но нямаш пълното виждане. Каништха-адхикари е когато си мислиш: “Бог е в нашата църква” – което автоматично значи: “И никъде другаде!” Обикновено каништха-адхикарите изключително добре следват правилата и регулациите – и това е много добре, защото единствено това ги поддържа на пътя. Но веднага щом обстоятелствата не са толкова стриктни – за тях е много лесно да изоставят практиките си. Много често бхактите биват обвинявани, че промиват мозъци. Промиване на мозъка означава да упражняваш влияние над други хора. Всъщност този израз идва от Холивуд, от някакъв глупав филм, който Холивуд произвел през 50-те години. А истината е, че Холивуд е най-добрият в промиването на мозъци. Целият свят се опитва да ви промие мозъка.: “Ти си наш”. Рекламата има същия ефект. Училищата също са много силни институции по промиване. Хората казват: “Прочетох във вестника...”, а ако ти кажеш: “Прочетох в “Бхагавад Гита” – те ще рекът: “Глупости, промили са ти мозъка! Моето откровение, моето свещено писание е вестникът!” Или пък: хората всеки ден обожават Шри Гуру в своя дом. Само че има един единствен недостатък – този Гуру е едноок! Наричат го телевизия. Всяка вечер го обожават. Каквото и да дойде от Шри Гуру – те го приемат със щастие. Понякога слагат красиви гирлянди около него. Почистват екрана, не забравят да плащат дарения. Всички формалности по отношение на този Гуру са налице и хората го взимат много на сериозно. Вярват на всичко, което произхожда от този източник. А той няма да ви посъветва да отидете при духовен източник и да питате за духовни неща. Не, те не искат да ви загубят. Така че не бива да бъдем начинаещи. Какво е второто ниво? Мадхйама-адхикари, средното ниво. Този предан е установен, той няма съмнения – или ако има, знае и метода как да ги преодолее. Вече има опитност в борбата с илюзията, а също и постигнати добри резултати: не винаги той губи. Такъв преданоотдаден е способен да води останалите. Той може да ви помогне, защото знае много повече от вас. Но преданоотдаденият на средното ниво вижда разлики: “Този е добър бхакта, а ето това е един...”също” добър бхакта, НО...” Вижда, че някой е подходящ за бхакта, друг не. Той разграничава. А какво е нивото на най-висшия бхакта – Уттама-адхикари? За него разлики няма. Той виджа всеки като предан вайшнава. А главното качество на един Уттама-адхикари не е очевидно. То е скрито. И то е, че той никога не критикува никого в сърцето си. Това е едно много висше качество! Което, забележете, не означава, че той не може да използва остри думи. Но никога не критикува в сърцето си. А как действаме ние? Ние използваме много сладки думи, но сърцата ни са пълни с критика. Това НЕ Е нивото Уттама-адхикари. Но да се квалифицираме, да дойдем на това висше ниво, изисква време. Уттама-адхикари се разбират много добре помежду си. Начина по който могат да се спрат борбите и разприте е да станем Уттама-адхикари, съвършени практикуващи. Има огромна разлика между човек, който търси, човек, който практикува и човек, който вече е съвършен. Обикновено хората казват: “Аз търся моя път, аз съм търсач...” Но тези, които

207

търсят, обикновено не намират. Ако си приятел на всички, не си слуга на никого. Опитайте се да помислите дълбоко върху това. Не бъдете доволни само от това вечно търсене, търсене... Опитайте се да НАМЕРИТЕ нещо! И когато го откриете – ПРАКТИКУВАЙТЕ! Голямата стъпка е от търсещ да станете практикуващ. Ако практикуваш, означава, че вече нещо си намерил. Означава, че се развиваш, правиш малки жертви – и чрез тези практики ще постигнеш целите си. Винаги търсете най-висшето! Не бъдете удовлетворени от нещо по-малко! От начинаещото ниво трябва да достигнем до по-висши нива на разбиране. И ако следваме напътствията на нашите духовни учители, ако мантруваме и чрез Святите Имена търсим връзката с Бога – НЕЩО ще се случи. Тази връзка ще дойде. Ако често викаш някой – той ще отговори! Не се учудвайте, че ако казвате “Кришна Кришна!” – Той ще дойде при вас. По един или друг начин. Кой знае по какъв начин... Неведоми са пътищата Божии. Но ТОЙ знае. Въпрос на Югала Кишора: Веднъж ти обясни, че жертва е да дадеш малко повече, отколкото ти е удобно. Вярно ли е? Гурудев: Всъщност ставаше въпрос за даренията. Но, моля те, продължавай – това също е жертва. Югала Кишора: Когато използваме нашите качества в служенето, това е много естествено, ние не го чувстваме като тапася. Дори ни носи удоволствие. Може ли да се счита, че това е жертва? Гурудев: Докато НИЕ си мислим как да служим на Кришна е много лесно. Ако аз си избирам служенето според моите способности – то е екстатично! Но когато духовният учител каже: “Направи това” – изведнъж става много трудно. Това е също една степен на духовно израстване – когато разбереш, че такава е човешката природа – това е и времето, когато трябва да се преодолее и този недостатък. Обикновено думата жертва съдържа горчив вкус, но жертвата в преданост е нещо много сладко. Казва се, че в Калиюга щастливите и интелигентните ще се присъединят към Санкиртан Ягйа – Жертвоприношението на съвместното възпяване. На практика другите жертви са забранени в тази епоха, но е даден този изключително милостив начин. Винаги възпявайте имената! Това е истинската жертва. Резултатите са, че ще бъдеш успокоен в сърцето си, ще получиш възможните духовни посоки. Жертва означава от ежедневния си живот да отделим и да дадем на Бога. Какво жертват хората обикновено? Малко ароматни пръчици, свещи или цветя, молитви. Вие знаете, Кришна е удовлетворен от малките неща, които му се дават: “Ако ми предложиш едно цвете, листенце, малко вода – С ПРЕДАНОСТ – Аз ще приема.” Може да си помислим: това е най-добрата религия! Евтино е! Едно цвете... вода също имаме – евтина религия. Проста жертва – голям резултат; много добре! Това са прости неща – цвете, плод – не е толкова трудно, нали? Затова тази Бхакти Йога е толкова проста. Но и доста трудна за изпълняване. Каkто ви казах, това е постепен процес. Главата, от която е този стих, е за най-тайното знание. Първо Кришна казва: “Предложи ми нещо малко – Аз ще го приема.” Разбира се, Кришна не се нуждае от нищо! Ако Той е Висшият Източник на ЦЯЛАТА вселена, Той не се нуждае от нищо, Той е напълно себеудовлетворен, всичко идва от Него. В духовното небе Той се радва на много великолепни, изтънчени и вкусни ястия – Той не живее на вода и плодове. Но ако все пак Той се нуждае от нещо – какво е то? Това е любов и отдаване. И много прости неща могат да предадат нашата любов и отдаденост. Докосване, дума, кимване – толкова прости неща могат да предадат цялото съобщение. В този смисъл това доверено познание е, че Бхакти Йога е нещо много просто. Много просто – просто предложи нещо на Бога, Той ще го приеме – и тогава ще имаш установена любовна връзка с Него. Не е твърде скъпо, нали? Ако нямаш нищо – в Индия казват: дай малко въглени; значи – дай своята енергия, своята помощ! Просто е! Така и Кришна – казва: “Предложи Ми нещо просто – ако го направиш с любов и преданост – Аз ще го приема”... Така че това е първата стъпка... Но внимавайте, защото Кришна е хитрец! Не четете само този стих от “Гита” – вижте и следващия. Защото там Той казва: “И всичко, което имаш, всичките си думи, всичките си действия, всичко, което даваш или приемаш – ВСИЧКО ми дай!” Той първо прави пропаганда: “Стига ми и малко вода”. И когато си кажеш: “Това е моят път!” и започнеш да

208

правиш тази практика – тогава идват и другите му изисквания – дай Ми нещо повече, дай Ми още, всичките си думи, всичките си действия, всичко, което имаш – дай Ми го! “Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или отдаваш, каквито и въздържания да изпълняваш – прави това, о сине на Кунти, като жертвоприношение за Мен”. Това също толкова просто ли е, като до сега? Първо Кришна казва: “Дай ми малко плод или малко вода и Аз ще съм доволен”, а на следващия ден Той казва: “Не, дай ми ВСИЧКО!” Когато вече си уловен от вкуса на Кришна, Той ти казва: “Недей да пазиш нищо за себе си. Доведи всичко във връзка с Мен! Всеки миг, всяко чувство, всяко дело хармонизирай с Мен” Ако Кришна го беше казал отначало, бихме се уплашили: “Не, не давам! Искам си го за мен!” Но Той отначало се представя по толкова хубав, деликатен начин: “Дай Ми малко вода и Аз ще бъда удовлетворен...” И когато почувстваш, че да, Той е удовлетворен – и че ТИ си също удовлетворен, когато тази любовна връзка е установена – тогава Той идва със следващите си предложения: “Сега за ТВОЯ полза – предложи всичко.” Какво имаме ние да предложим? Не особено много. Е, в крайна сметка имаме живота си, който е много ценен за нас – това е нашата реалност. И от тези два стиха можем да разберем, че Кришна не иска да ни ОТНЕМЕ нищо, макар да може да го направи! Той Е способен да направи всичко. Но на следващото ниво Той казва: “Сега – ела в по-дълбока връзка с Мен; всичко трябва да е свързано с Мен!” Най-напред тези два стиха са от полза за тези, които искат да практикуват Бхакти. Трябва да започнем отнякъде – предлагайки нещо малко и после да отидем на висшето ниво – пълно отдаване, целият живот посветен на Бога. Но тъй като тази глава е “Най-довереното знание” всъщност от тези два стиха ние можем да разберем и ПРИРОДАТА на Кришна. Защото вярно е, Той е удовлетворен и от нещо малко, но НАШАТА жертва, нашият подход трябва да бъде тотален. НИЕ не трябва да сме удовлетворени от предлагането на малко вода на Бог! Но ние трябва да дадем всичко. Ако искаш да имаш пълния резултат – тогава трябва да направиш и пълната жертва. Но ако нашето отдаване е само няколко процента – какво възнаграждение очакваме от Кришна? Искаме всичко без да сме дали нищо. Дай ми вечно щастие! Искам да се отърва от моята карма! Моля те, вземи ме в дланта си, в скута си – но аз не съм готов да направя нещо за това. Ти си Върховният Бог, можеш да направиш това и без моята помощ! Защо трябва да ти давам нещо? – Не, това не е добър подход. Разбира се, Той не зависи от нас в никакво отношение, освен в едно – че Кришна е пълен с чувства, с любов и Той иска да я сподели със Своите отдадени... И не само с тях, но и с всички онези, които дори не знаят тази тайна! Отдаден означава – някой който иска да участва в споделянето на Неговото щастие. Който е ГОТОВ да го направи. А тези които не знаят, че Кришна съществува – трябва да им помогнеме да разберат, че има върховен източник на щастие, да споделим това. Именно това е поверителната тайна: да се обърнем към Кришна с ЛЮБОВ. И да разберем, че Той изисква от нас толкова много за наше добро – това е поверителното. Повечето от хората се обръщат към Бог с: “Дай ми това, дай ми онова!” и когато Той даде, малцина са тези, които са Му благодарни. Много малко. Това е тяхното предано служене. “Господи, Ти ми се отдай!” Не – трябва да обърнем това наобратно – АЗ трябва да Му се отдам. Това е тайната. Така че - внимавайте! Ако не сте готови да дадете всичко, не започвайте да давате цветя и вода на Кришна. Защото ще привикнете да Му давате и когато Той дойде с изискванията си, не можете да кажете НЕ. Трябва да сте много дълбоко свързани с Кришна за да му кажете “не”. Госвамите например били много известни със своето отречение. Те дори нямали къде да живеят, спяли под различни дървета всяка нощ; но били толкова посветени на Кришна! Веднъж Санатана Госвами предлагал храна на Бога. Тъй като бил аскет, той имал много проста кухня и неговото предлагане било едно чапати – нищо повече; и винаги едно и също. Чапати днес, чапати утре, чапати ВИНАГИ. В началото Кришна бил доволен:”О! Скъпият Ми предан Ми дава това хубаво чапати!” Но знаете ли, за чапатито малко сол идва много добре. Обаче нашият госвами бил много беден и просто нямал сол; така че един ден Кришна отбелязал:

209

“Това чапати е божествено, но...имаш ли малко сол?” А Санатана Госвами казал: “Сол? НЕ! Днеска сол – утре ще поискаш захар! Аз съм аскет – какво искаш от мене!” Така че за да можеш да кажеш НЕ на Кришна трябва да си много дълбоко свързан. Такъв род противопоставяне не е на начинаещото ниво. Това е нивото Раса – когато можеш да се караш с Бога и когато Той е много радостен от това. Това е динамичното разбиране на Кришна съзнание. Направо ти отнася ума мисълта, че може да си в толкова интимна връзка с АБСОЛЮТНИЯ Бог, че дори да се караш с Него! Всичко това се основава на божествени чувства. Класическият вариант на историята, която ти спомена е – когато докато даваш дарението, нещо те ощипе. Ако не те заболи – това не е дарение. Но когато е малко трудно, определено има по-висше ниво на посвещение. Защото Кришна не се интересува от това, което си дал, а от това, което пазиш за себе си. Каменчо: Мисля си в продължение на въпроса на Югала Кишора – първо жертваш гледането на телевизия за да отидеш на лекция, жертваш четенето на вестник за да прочетеш една книга. В следващия етап жертваш срещата си с бхактите за да отидеш на работа; жертваш мантруването за да свършиш някаква практическа работа в храма. Има ли трети етап, в който нищо не жертваш? Гурудев: Когато вече нямаш нищо – какво би могъл да жертваш? Но жертвата може да бъде извършвана по различни начини. Обикновено ние жертваме неща, които са извън нас. Например най-простота са парите. Виждал съм прекрасен случай в ашрама във Виена. Имаше едно индийско семейство с две много мънички дечица, едва проходили. Майка им даваше малко пари и им казваше : “Идете ги пуснете в кутията за дарения”. Това е много хубав начин да се обучават децата. Те привикват с тази практика – отивам и давам нещо. Първо можем да пожертваме нещо, което е извън нас – резултата от нашата работа. Разбира се не само пари – способности, работа, енергия... Като идваш в храма донеси едно цвете или килограм ориз. Препоръчва се да не се идва пред Бога с празни ръце. По този начин ще чувстваш: “О, този ашрам принадлежи и на мен. Аз също участвам в този процес. Това е и мой дом!” А в моя дом АЗ се грижа за цветята, АЗ раздавам сладки на гостите. Другият метод да се служи на Бога е чрез думите – субективно и обективно. Субективно – като Го възхваляваме. За нашето собствено духовно възвисяване – да мантруваме, да казваме молитвите си. Или обективно – да говорим на другите, да призоваваме хората да обръщат повече внимание на своя дух, да проповядваме. След това в служенето, в жертвата може да се използва интелекта, може мислите да бъдат посветени на Кришна – което не е много трудно. Първо на първо Той е привлекателен, второ е хитър. Така че ако привличащата Му енергия не действа върху вас и понякога забравяте за Него – тогава Той ще използва хитрините си за да ви накара да си Го спомняте през цялото време. И накрая – кое е крайното средство за служене? Прана, енергията на живота. Да дариш целия си живот. Ако си дал всичко – все още имаш своята прана. Можеш да посветиш жизнената си сила, можеш да отдадеш СЕБЕ СИ. Така че край няма жертвата... Но такава жертва, такава готовност за даване е много щастлива.

Кришна във всичко

Четохме, че трябва да бъдем йоги във всички обстоятелства. Но как да го направим? Нека почетем от седма глава “Знанието за Абсолюта”. Защото ако се съгласим, че трябва да влезем в контакт с Върховния Бог, трябва да научим как да го направим. “Шри Бхагаван каза: Сега чуй, о сине на Притха, как чрез практикуване на Йога и в пълно съзнание за Мен, с ум, насочен към Мен, можеш напълно да Ме опознаеш, освободен от съмнения.” “Сега подробно ще изложа пред теб това феноменално и божествено знание и когато го разбереш, няма да ти остане нищо повече за научаване. “

210

Оттук можем да разберем, че става въпрос за изключително специално знание. Ако разберем това, не остава нищо друго, което да бъде познато. В Упанишадите се казва, че Върховният Бог е такъв, че опознаеш ли Го, познал си всичко. Постигайки Него, постигаш всичко. Тази връзка с Него носи пълно удовлетворение на душата. “Измежду хиляди човешки същества, ЕДНО може би се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство, трудно ще се намерии и един, който наистина да ме познава.” Но това послание не бива да ви депресира. Че “в действителност, едва ли някой Ме познава”. Защо ТИ да не бъдеш този един? Ти можеш да станеш онзи специален, който ще влезе във връзка с Върховния. А този вид Йога в преданост не се занимава само с нашето съвършенство. Уредил съм себе си – не ме интересува никой друг... На унгарски казваме: “След мен и потоп”. Аз минах – какво се случва с другите няма значение. В това няма кой знае какво чувство, нали; малко е егоистично. Но истинското нещо е, когато си постигнал нещо висше и си готов да се върнеш, за да помогнеш на другите. В много различни религи се споменава това послание. В нашата традиция се казва: “Колко прекрасно е това, че съвършените души са прекосили океана на материалното съществуване с лодка; те са стигнали от другата страна, но лодката все още е от тази...” Това е красиво! Понякога те дори се връщат и ти помагат да влезеш вътре. “Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и фалшиво его – всички тези елементи са Мои отделени енергии.” Така че каквото и да ни заобикаля – то е божествена енергия, изпълняваща различни функции. Душата, съществуването е вид енергия. Енергия, която е вечна, в пълно знание и блаженство. Подобна на искра от индивидуално съществуване. Но красотата на тази индивидуална душа е скрита под воала на илюзията. А тази илюзия е друг вид божествена енергия, през която е много трудно да се проникне. Но е възможно. И всъщност всичко това, което ни заобикаля, е част от тази илюзия, майа. Но това е енергия, отделна от Бога. Нека влезем в досег с контактната, със свързаната енергия “Освен тази материална енергия, Силноръки, има и друга, по-висша Моя енергия – тя обхваща живите същества, които експоатират богатствата на по-низшата материална природа.” “Всички сътворени същества произлизат от тези две природи. Знай със сигурност, че на всичко в този свят, материално и духовно, Аз съм източникът и унищожението.” Бог се определя в три отделни функции. Като Източник, Поддръжник и Разрушител. Само помислете – кое е най-лесно да се направи: да създадеш нещо, да го поддържаш или да го унищожиш? Какво е вашето мнение? Отговор: Най-лесно се руши! Гурудев: Много е лесно! Да създадеш е по-трудно, но е възможно, ако събереш всичките си сили. Но да поддържаш нещо – това е истинската задача. Знаете, да се разбърка реда в къщата е много лесно. Но да се ПОДДЪРЖА реда – това означава, че от вас има нужда постоянно. Същото е и с Космоса – да го счупиш е много лесно. Въпрос на Цвети: Кой може да разруши Космоса?! Гурудев: Аз се опитвам да горя за това как да се ПОДДЪРЖА реда в космоса. Защото това е по-сложната задача. Разрушителната функция се поема от Шива, създаването от Брама, а поддръжникът е Вишну. Затова Вишну – или Кришна – е нашият постоянен приятел. Той постоянно отдава енегрията Си за да поддържа нашия живот. И така природните елементи са първата стъпка – въздухът, топлината, земята, водата, огъня – всичко това са основните принципи, които съставляват нашия свят. Това са грубите елементи, от които е направено тялото; повече от 2/3 от него е съставено от вода. По-фините елементи са ума, разума и фалшивото его. Те също са материални, но малко по-деликатни, затова е по-трудно да бъдат контролирани, те са и по-мощни. Каквото и да правим на телесно ниво, то повече или по-малко е лесно да бъде контролирано. Но умствените дейности са по-трудни за контролиране. Ние често дискутираме, че всичките тези осем елемента (петте груби и трите фини) съставляват грубата, низшата енергия на Бога. Но тъй като те също произхождат от Него, в крайна сметка трябва да бъдат считани за божествени. Каквото е взето от материята ще се

211

върне в нея – например тялото. Животът и смъртта са много близки един до друг. Живот означава когато материята е организирана по определен начин чрез някаква сила, а тази сила е силата на душата. Когато душата присъства, тя упражнява своята организираща власт над материята и тялото може да функционира. Когато тази организираща енергия липства, тялото не може да функционира. Затова не трябва да се идентифицираме с тялото, защото то е само един инструмент, който действа под управлението на нашата душа. Тялото е като хардуера в компютъра; инстинктите и правилата в материалния живот са софтуера, а операторът е душата. Така че ВИЕ живеете в съответствие с правилата в това тяло. ВИЕ получавате опитността, преживяването. Ние живеем в света на опита. Обикновено хората не са готови да се учат чрез слушане. – те искат да учат чрез преживяване, а това е един по-нисш начин на учене. Но кой е готов да се учи от слушане? Изключително рядко някой е готов да приеме едно добро мнение. Не знам как стоят нещата с българите, но унгарците е много трудно да бъдат впечатлени с нещо – каквото и да е. Ще кажат “да”, но ще добавят “но”. Все пак, това е може би малко по-добре от индийците, които ще кажат “да”, но ще действат точно наобратно. Така че има различни нива на приемане. Но без значение какви харакреристики имат различните нации, ние трябва да контролираме нашата собствена настояща природа за да пречистим съществуването си. Не да живеем и да съдим от телесната платформа, защото това е низша енергия, но да достигнем до по-висше ниво. Какво е то? Трябва да стигнем до висшата енергия. Ние като духовни искри от съзнание винаги сме под някакво влияние. Било под влияние на материалната енергия, било на по-висшата. На нас остава да изберем кой контрол искаме. Но тези две нива на съществуване - грубо-материалното и фино-материалното - те крият нещо. Те крият реалността. Макар това, което ни се демонстрира да изглежда реално, ние не можем да видим нищо, което не е ПОКАЗАНО. НЯКОЙ ни показва тази относителна действителност. Каквото и да има около нас – то се нарича природа. Но кой е господарят на тази природа? ЧИЯ природа е това? Ако има природа, значи тя трябва да има и собственик. Както ние имаме определени качества, за които може да се каже, че са наша природа и НИЕ сме тези, които притежаваме тази природа. Така че материалното покритие като природа също принадлежи на някого. И както нашите характеристики прикриват духовната ни същност вътре в нас, по подобен начин материалнатра природа покрива своя Бог. Природата на илюзията има две функции: едната е аваранатмика – способността на материалната природа да покрива. Което значи че тя покрива истината. Така работи илюзията – тя скрива реалността. Показва нещо друго на нейно място. Подобно на екрана в един филм. Целия филм в киното се прожектира на екрана и изглежда много реалистичен, но всъщност това е само парче бял плат! Знаем, че когато са давали първите филми, хората са бягали от салона, когато срещу тях са прожектирали идващ влак – толкова реалистично е било за тях, че влака идва. Нашият живот е също като един влак, който идва към нас – изглежда много реалистичен, но всъщност не е нещо повече от няколко картини върху екрана на нашия ум. Но кой всъщност е оператора на прожекционната машина? Това е някой по-висш от нас. Казва се, че светът е сън. Но този свят не е сън на хората; те спят, но не сънуват... Светът е сънят на Бога, на Вишну. Всичко се движи благодарение на Неговия сън. Хората имат два вида сънища – лоши и добри. А Вишну има само един вид сън – в кайна сметка добър. Понякога този материален сън, това съществуване прилича на филм на ужасите. Кара ви да треперите. Но това не е истинско! Каквото и да го има, то е просто покритие, направено от груби и фини материални елементи. Така че тази първа функция на илюзията – да покрива – е много силна. Втората й функция е викшепатмика – да отвлича вниманието. Когато имаш малко знание, ти ще разбереш: “О, това е само прожекция на екрана на ума. По-добре да променя фокуса си на внимание; по този начин аз може да стана оператора!”Това е отново илюзия – да ти отклони вниманието към нещо друго, което ти считаш за реално, но то отново не е. Защото вие НЕ СТЕ оператора. Вие седите в киното с широко отворени очи и уста и просто гледате филма. Понякога слагате пуканки и кока-кола в устата си за да удовлетворите

212

напълно сетивата си... Но когато шоуто свърши – трябва да си тръгнете. И тази функция на илюзията улавя повечето от хората под своя власт. За да открием реалността трябва да променим виждането си. Не можем да спрем филма – а и защо трябва? Но трябва да променим ВИЖДАНЕТО си. Да виждаме прожекцията, да виждаме екрана, да разберем откъде идва тази прожекция, кой е оператора и кой е собственикът на киното. Кой е Господарят на Вселената. Търсете! Трябва да търсите – кое какво е. Кой кой е. И тук Кришна казва: “Аз съм началото и края на всичко, което съществува.” На санскрит това е дадено като “прабхава” и “пралайа”. Прабхава означава сътворение, проявление. А пралайа означава унищожение, разрушение – или това е непроявената фаза на Вселената. Оттук можем да разберем, че без значение дали филмът е започнал или не – Кришна е източникът. Когато материалната енергия се прояви – това означава, че филмът започва. А когато времето изтече, шоуто свършва. Но тази игра има един водач; и от нас зависи по какъв начин ще вземем участие в постановката. И тук в седмия стих Кришна казва: “О Дхананджая, няма истина, по-висша от Мен. Всичко е в Мен – като перли, нанизани на конец.” Не са перлите, които правят огърлицата, а конеца. Не прожекцията е реалността, а фината нишка, която е зад всичко. ТОВА трябва да търсим. Не се удовлетворявайте само с прожекцията! Търсете, докато сърцето ви намери удовлетворение. Тази глава говори за върховното знание за Абсолюта. Но в този стих откриваме, че няма нищо по-висше от Него. Той е самата Върховна Истина. Можете ли да дадете определение за Бог? Крипадхам: От Себе Си за Себе Си. Бхакти Шакти: Върховната Абсолютна Истина. Рам Виджай: Раса Радж. Гурудев: Да!... И в крайна сметка можем да кажем като Садху Махарадж “едно палаво момче”. Съществуват всички тези различни обяснения и визии за Върховния – Създател, Поддръжник, Бог, Съдник – много различни разбирания... Но Бхакти довежда Бога много близко. Или може би по-правилно е да се каже, че Бхакти ни отвежда много близо до Него. Дава ни много интимно виждане за Него. Какво обича Той, какъв е Неговия вкус. Какво харесва, какво не харесва. И много други специфични подробности от Неговия характер. Но целта на Бхакти е никога да не Го губим от погледа си. Защото понякога Бог се крие. Но казано е, че всичко е облечено в дрехите на Бога. Зад всяко нещо можем да открием същото божествено съществуване. “Аз съм както е конецът зад перлите”. Кое прави огърлицата – перлите или конецът? Цвети: И двете. Гурудев: Да... двете, но все пак същественото е конецът. Интересното и очевидното са перлите. Но истинското нещо е конецът. Той държи нещата заедно; иначе може да има разхвърляни перли тук и там, но не е толкова красиво! Когато има ред, тогава е красиво. По същия начин, когато говорим за творението – това е космос, когато говорим за разруха – това е хаос. Хаос означава да си загубил нишката. Перлите са навсякъде – без основният принцип. Но тук Кришна казва: “Аз съм нишката. Всичко почива в Мен като перли на конец”. Затова практикуваме ние тази Бхакти Йога. Не само за да се очароваме от перлите, но винаги да виждаме нишката зад тях. И ако виждането ни се пречисти достатъчно – никога няма да Го изпускаме. Винаги ще можем да Го виждаме. Както ви казах, Бог понякога се крие. Точно както нишката се крие зад перлите, Върховният се крие зад творението. Кришна се крие зад Своите отдадени. Или зад дърветата Тамала. Кришна е черен, Тамала дърветата са също тъмни – това са едни такива дървета във Вриндавана; и когато Той иска да се скрие, просто отива и застава всред горичката от дървета Тамала. И ти Го губиш, гледаш едно дърво, друго дърво – а къде е Кришна?! Така че понякога той се крие. Но ние трябва да имаме този ОСТЪР поглед, с който никога да не го загубваме. А преданите имат тази сила на погледа. Например, когато веднъж Махапрабху посетил едно място недалеч от Джаганнатх Пури – който е много известно място за поклонение – съвсем близо до него има малко селце, наречено Алаланатх. Там се

213

обожава Вишну в неговата четириръка форма. Тя показва красотата и върховната сила на Бога не в човешка, а в свръхчовешка форма. И когато Махапрабху посетил храма, Той се обърнал към Вишну, към муртито и казал: “Ей! Защо искаш да се скриеш? Явяваш се тука с тази четириръка форма – какво е това! Аз знам, че ти си с две ръце, приятелю – покажи се! Ела!” И тогава Вишну се предал: “Не мога да се скрия” – и скрил две от ръцете Си. И станал с тъмен цвят, с две ръце – Гопал, Говинда. По същия начин ние трябва да имаме същото остро зрение така че когато Бог иска да се скрие от нас, просто да не може да го направи. Това е целта на Бхакти Йога: да бъдеш винаги свързан. Но как да бъдеш свързан с Върховния – това е следващия въпрос? Който е и много логичен. Но Кришна в “Гита” действа като един много добър учител. Поставя една много висока цел, а след това обяснява и постепенния процес, по който може да се стигне до там. Защото Той казва – и това е прекрасно обяснение за това как да виждаме Бог навсякъде: “О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ОМ във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и способността у човека.” За този стих можем да говорим цяла седмица. Защото тук са посочени различните начини как да виждаме нашия Бог навсякъде. Той започва с това: “Аз съм вкусът на водата”. На Санскрит: “Расо хам” и накрая казва “апсу каунтейа”. Аз съм Рас, Аз съм вкусът... на...водата. Не “Аз съм вкусът на водата”, а “Вкусът съм Аз... на водата” Аз съм Рас, Аз съм есенцията, Аз съм вкусът на всичко. Всеки търси, тича след добрия вкус. Затова и аз понякога тичам към София. Заради добрия вкус! Свами Прабхупад казва: “Ако знаеха в сладкарските магазини да слагат гхи в сладкишите – нямаше да имат нужда от реклама”. Защото това дава много специален и деликатен вкус. Ако дадеш най-добрият вкус на хората, те ще дойдат тичайки. Няма нужда да им се промиват мозъците с реклама. Самият вкус ще ги удовлетвори и покани. А Кришна казва “Аз съм вкусът”. Не е ли красиво това? Трябва ли да четем каквото и да е друго от тази “Гита”? Аз съм вкусът – това е достатъчно! Кришна би могъл да спре след този стих и цялата война на Курукшетра просто да не се случва... Ако Арджуна беше разбрал в този момент всичко, цялата история на Махабхарата щеше да приключи. Но... Кришна искал да избегне този проблем в историята, затова добавил “...на водата”. За да може Арджуна да не припадне незабавно! Така че “Аз съм вкусът на водата”, а водата е много специален елемент. Знаете ли каква е дефиницията на водата? Хари Лила: Това е субстанция, която приема три състояния. Гурудев: И какви са нейните качества? Тя е течна, прозрачна, няма мирис и няма вкус, нали? А Кришна казва обаче ;”Аз съм вкусът...” И какво сега – водата има ли вкус или няма? Всъщност, тя има много приятен вкус; когато не го разпознаеш – това е добрата вода. Когато усетиш, че водата има някакъв вкус – значи нещо не е наред с тая вода, така ли е? Така че Кришна се крие като вкус във водата. Не можеш да го разпознаеш – толкова много се крие. Но го има. Той е този непознат, непознаваем вкус във водата. Цвети: Когато си жаден водата е много вкусна. Гурудев: И каква вода взимаме ние – черноморска вода ли? Не, ние взимаме СЛАДКА вода, нали? Водата сладка ли е всъщност – не е сладка! Но ние я наричаме “сладка вода” Питейната вода е сладка вода. Така че до какво заключение можем да достигнем – че Кришна е сладък! Този скрит вкус във водата е сладък; Кришна е много сладък. “Аз съм вкусът на водата”.Колко пъти в живота си сме вкусвали вода – безброй! А колко пъти сме си спомняли: О! ТОВА е вкусът, това е Господ! Това е Той! Така че едно скромно предложение към вас за да сте свързани ВИНАГИ е винаги, когато в живота си вкусвате вода, да не забравяте – това е Той. Това е Той – този скрит, непознаваем, сладък вкус на водата – това е Кришна. И какво друго казва Той: “Аз съм светлината на слънцето и луната”. Не е ли лесно да виждаме Кришна винаги? Неговото послание винаги присъства. Едно добро послание за цялата вселена е слънцето – всяка сутрин то просто изгрява, носейки добрата новина, че светлината е по-силна от тъмнината.

214

Въпреки това ние си мислим: “Не мога да видя Бога. По-добре да се придържам към реалността. Бъдете по-реалистични, моля! Слънцето си е някакъв небесен феномен! Движи се по законите на гравитацията – няма нищо мистично в него!” Което дори в известен смисъл е вярно. Но НАШАТА Вселена действа под други правила. НАШЕТО слънце не представлява само някаква атомна бомба в небето. Това е окото на Кришна. Също както и луната. Обикновено тя идва през нощта. А тази луна е с много странен характер – понякога расте, понякога намалява, но тя определено има ОГРОМЕН ефект. Дори океанът се мести, когато дойде пълната луна. Той казва: “О! Не мога да се контролирам, преливам от своите граници!” Естествено, това също подлежи на обяснение с физика. Но тя е твърде суха, а когато океанът дойде заради пъланата луна – това е много мокро! А луната винаги е символ на мистицизма, а също и вдъхновител на изкуствата – това е другото око на Кришна. Ние също трябва да имаме тези две качества – едното на светло, а другото в различна светлина. Както един мой приятел ми каза: “Огънят има две страни: огънят обикновено е ярък, но понякога, по поетичен начин, той може да бъде тъмен!” Толкова, че да ти отнесе ума! Но ако имате тази природа на слънцето – да виждате реалността в светлина, която дава живот, дава мъдрост; и ако имате и другата природа на вътрешната мистична скрита луна... В Кришна и двете страни са комбинирани. През деня Той е много реалистичен, държи се като един добър пастир. Но през НОЩТА – а особено в пълнолунна нощ – Той започва да се държи по друг начин: не така очевиден, не така открит. Неговите пътища не могат да бъдат разбрани; как Той кани душите да танцуват с Него в пълнолунната нощ... Така че и двете страни присъстват в Кришна. И дори това вече е красота и артистичен израз. Това не е демонстрация на физическия закон за гравитацията или и аз не знам на какво! Не – това е красота и любов. Това е разбирането за Кришна като Бог. И светлината идва от този божествен източник. “Асато маа сат гамайа; Тамасо маа джйотир гамайа; Мритйор маа амритам гамайа” – “От нереалното, моля те изведи ме към истината; от тъмнина – води ме към светлина; и от смърт – води ме към безсмъртие.” И ако Кришна е източник и на двете светлини – и на дневната и на нощната – това означава, че и ден и нощ трябва да Го помним. Не можем да се скрием! Примерно: сега е нощ, значи Той спи, не гледа... Той е свидетел през цялото време. Защото и слънцето и луната Го представят. И...”Аз съм сричката ОМ във ведическите мантри.” Всъщност божественият живот е пълен с мантри. Защото в древни времена хората не са говорели в проза, а в стихове. Тази златна епоха е била толкова поетична, че ако въобще са им били нужни думи, те се изразявали в поезия. И тъй като в предишните времена са съществували само два типа същества – ханса и парамаханса – което означава “чистите сърца” и “изключително чистите сърца”, те никога не говорели грамйа-катха или обикновени думи, те винаги казвали мантри. Защото целта на мантрите е да възхваляват Всевишния. А мантрите са пълни с “ом”. Понякога хората си мислят, че Ом е безличностното представяне на Бога. Но тук Кришна казва: “Аз съм Ом”. А според нашето разбиране Ом се състои от три звука: а, у и м. “А” се отнася до Кришна, “у” се отнася до Радха, а “м” се отнася за джива104. Така че за нас Ом представлява също Божествената Любов, където Радха, Кришна и джива се срещат заедно. Ведическите мантри са много силни, с много голям ефект. Ако не познаваме риши – мъдреца – чрез когото идва мантрата, ако не познаваме девата – божеството – към което мантрата е насочена, ако не знаем собствената си идентичност и не знаем връзката си с божественото – мантрата няма да има ефект, по-скоро ще донесе притеснения. В този смисъл Ведическите мантри са ограничени, но не и мантрите на Святото Име. Те са отворени и свободни за всеки. Затова Махапрабху казва: “Винаги възпявайте Святото Име – Киртанйа Сада Хари!” Ако се мантруват неправилно ведическите мантри могат да доведат дори до полудяване, но мантруването на Святите Имена е превърнало мнозина глупци в божествени характери. Ведическите мантри са ограничени от мястото и обстоятелствата по отношение на това кога могат да бъдат произнасяни. Но Святото Име може да бъде произнасяно винаги и навсякъде. Шрила Прабхупад казва, че

104 душата

215

Святото Име е като пълната луна за пътника; пълната луна винаги върви с пътешественика през нощта, никога не го изоставя. Така че Святото Име може да стане пълната луна в живота ни. И ако сме под влиянието на тази божествена луна, мистичната луна на Чайтанйа Махапрабху, тогава слънцето на Шри Кришна ще изгрее на хоризонта на нашите сърца. Така че отново: слънцето и луната работят за нашето благополучие – божествената луна като Кришна Чайтанйа и божественото слънце като самият Кришна. “Аз съм звукът в етера” – и този звук създава и организира вселената. Ом, Логос, Амин – което представлява променена форма на Ом. Звуковата вибрация дава много сила на неорганизирания свят и чрез тази сила хаосът се превръща в космос. От безредието настъпва ред. Тук виждам много домакини и вие знаете колко е трудно да се поддържа реда в къщата – през цялото време трябва да влагате все повече и повече енергия за да поддържате същия стандарт – така ли е? Дори не за да се подбри – само за да се запази – е необходима много енергия. Защото обикновено редът в нашите домове клони към безредие. Също както и умът ни; постигнали сме някакво ниво на ред в главата си, но много лесно той се превръща в безредие. А състоянието трябва не само да се поддържа, а и да се подобрява. Поддържане означава, че другите просто те задминават. В духовен смисъл също не е достатъчно само да се поддържа – трябва да се подобрява. Шрила Шридхара Махарадж дава един много практичен пример за колелото. Натискаш ли педалите – ще вървиш; но ако не натискаш - ще паднеш от колелото. Същото е и с духовния живот – ако не натискаш на педалите, цялото движение спира и съответно падаш. За да растем, за да продължаваме да се движим напред, трябва да правим малки усилия. И както съзидателната дума сътворява ред във вселената, по същия начин Махамантрата може да внесе ред в разхвърляния ни ум. “Аз съм звукът в етера.” Ако в етера на нашия интелект зазвучи името на Кришна, то ще създаде ред. Звукът присъства в самото начало на творението; той е и в началото на нашето пътуване обратно. Защото когато започнем да произнасяме своите мантри, тази вибрация ни отвежда отвъд материалния свят. Божественият звук може да ни отведе обратно към божественото съществуване. И накрая Кришна казва: “Аз съм способността у човека” – много обичам този израз! На други места Кришна казва, че неговият предан знае какво да прави – но защо? Защото “АЗ съм способността в човека”. И така – всеки има някави способности; използвайте способностите си в божествено служене. Защото всъщност те не са ВАШИ, те са ви дадени – използвайте ги за най-добрата цел. “Аз съм способността в човека” – това е дин прекрасен израз, който разкрива връзката на душата с Бога. Какъвто бащата, такъв и синът. Той е активен – и ние сме активни; Той може – ние също можем; Той обича – ние... решаваме дали да обичаме... Но поради тази божествена връзка, поради подобието, което има между нас – ние имаме възможността да се приближим до Него. Чрез божествените качества човек може да се доближи до Бога. Затова не трябва да пилеем тази божествена енергия. Тук в София сред преданоотдадените открих толкова много талантливи хора: пеене, танцуване, свирене, рисуване – толкова много таланти! И във вашите таланти аз обожавам Кришна. А вие също трябва да Го обожавате с вашите таланти. Каквото и да можете да направите – то не е всъщност ваше! Ние притежаваме единствено способността, но тя идва от божествения източник. Затова: талантът е даден от Него, трябва да бъде използван от нас – и предложен обратно на Него. Както например се обожава майка Ганга. Взима се вода от нея, предлага се на реката и се излива обратно. По същия начин – получили сте толкова много таланити от Бога! Използвайте ги! Предложете Му ги! “Аз съм способността у човека”. Помислете върху това послание – от това можем да разберем, че ние ТРЯБВА да действаме! Не само да мислим. “Така съм потънал в медитацията си върху Кришна, че съм неспособен да направя нищо!” С нашето действено отношение на служене можем да изразим благодарността си за неизброимите таланти, които сме получили от Него.

216

Това са някои много основни идеи, с които да разберем как винаги да бъдем свързани. Не забравяйте, винаги когато пиете вода, Той е вкусът. Винаги, когато видите слънцето или луната – това е Той. Когато мантрувате мантрите си – това е Той! Когато и да правите нещо – способността за това идва също от Него. Това е въведението в Бхакти Йога – бъдете свързани. И само си представете: ако първият урок е толкова сладък, какво да говорим за следдипломната квалификация в Бхакти? Ако само можете да помните само този стих: “О сине на Кунти, аз към вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката Ом във Ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и способността у човека.” тогава е невъзможно да се забрави Кришна. Когато усещате, че силите ви са към края си, че енергията ви се е изчерпала, просто си спомнете, че Кришна казва: “АЗ съм способността у човека”. Тогава цялата ви функционалност изведнъж превключва на аварийна енергия и можете да продължите със своето служене. Понякога, казвам ви, е много трудно! Искате ли да ви разкажа една история? В Нанда Фалва стандартът на обожанието е много висок. Всеки ден пет пъти се предлага храна и пет пъти се прави пуджа. Кришна е като бебе – през цялото време плаче: “Дай Ми това, дай Ми онова!”, а ние трябва да тичаме като бащи и майки да удовлетворяваме Неговите желания, да Му посветим цялото си време. Ако се случи един ден да сте пуджари в Нандафалва, ще изпитате екстаз: “Колко е хубаво, че мога да посветя цялото си време на Кришна!” Но след две седмици? След две години? Колко трудно става да се прави едно и също нещо през цялото време! Имаше една матаджи, която беше главната пуджари. Тя извършваше невероятно служене! Но веднъж... пеехме вечерното арати и малко зад завесата, тя извършваше предлагането. И в средата на вечерното арати тя просто излезе иззад завесата и каза: “Това повече НЕ МОГА да го правя! Просто не мога! Отвъд моите възможности е!” Всички в храма бяха изумени. А съпругът на тази прекрасна отдадена жена каза: “Можеш! Можеш да го направиш!” И само след няколко минути, в които трябваше да се убеждава, тя се върна и довърши аратито. Понякога трябва да победим себе си. Лесно е да си добър преданоотдаден, когато е ЛЕСНО. Но когато Кришна започне да те изпитва – тогава трябва да покажем колко сме готови за служене. И аз много високо ценя тази история, защото това беше прекрасен момент, в който човека преодоля себе си. Не забравяйте за това, когато вие се изправите срещу трудностите. Ако има някой зад вас, който да ви каже: “МОЖЕШ да го направиш!” – тогава ще бъде много лесно. Как бихме могли да обобщиме окончателното, най-важното послание за хората? Животът е труден. НО...помощта е близко. Запомнете това: животът е труден, но помощта е близо. С наколко думи това е същината . Въпрос на Бхакти Шакти: Искам да попитам защо се получава така, че докато извършваме някакво служене няколко седмици или няколко месеца то е много интересно, но след две години става трудно? Гурудев: Това е сериозен въпрос. Обикновено западната обусловеност е твърде много активна. Родени сме в Карма-кшетра, Земята на дейността. Индийците са родени в Дхарма-кшетра, а тази земя е за религия, тя не е за карма – затова индийците не са много добри в кармата. Индийската организация е катаствофа! Това просто не е за тях! Те са за ритуали, за мантри – много са добри в това, но да организират нещо... Да си купиш билет за влака е толкова трудно в Индия! Уф! Просто забрави!.. Така че това е Дхарма-кшетра, а в Дхарма резултатът идва от повторението. Кришна казва, че ако човек е изключително фокусиран и постоянен в своето служене – тогава резултатът ще дойде. Във “Веданта Сутра” също се казва, че чрез постоянно повторение на мантрите Божествените разкрития ще дойдат. А и това много подхожда на природата на онези, които са родени в Дхарма-кшетра. Защото тяхната раджас е подтисната. А нашата раджас е много активна. Ти сигурно си срещала Найанандана Дас Бабаджи Махарадж, той беше един много възрастен ученик на Бхактисиддханта Сарасвати Прабхупад . Той получил от него ордена бабаджи, а не санйас, защото неговият характер бил по-скрит, а знаеш, санйаси трябва да ходи насам-натам, да проповядва... а неговата природа не била такава. И така – служенето му било да строи храмове. Той живял 45 години в едно и също село, извършвайки едно и също служене. 45

217

години! Само си представете – това е целият ти живот!!! Цял живот на едно място, правейки едно нещо! Това ОПРЕДЕЛЕНО не е за западняци. Ние не можем да седим на едно място 2 часа да слушаме лекция – всеки се мести, сменя положението на тялото си; какво да говорим за 45 години? Ние сме родени в Карма-кшетра. Затова трябва да се приспособим и да вземем това нещо впредвид. Трябва да сме много АКТИВНИ в нашето предано служене, за да ангажираме тази способност да сме много активни в божествено служене. Защото Кришна казва: “Аз съм способността в човека.” Но ти спомена, когато служенето се превърне в рутина и стане трудно... и се загуби този оригинален вкус на екстаза. Веднъж Гурудев посетил Шрила Шридхара Махарадж и му задал много подобен въпрос: “О Гурумахарадж, какво може да се направи ако загубим вкуса на махамантрата и на нашето служене и започнем да ги изпълняваме просто като задължение...?” Шридхара Махарадж НЕ МОЖАЛ да разбере за какво говори той! Той просто не можел да разбере: “Как така рутина?!?” Това било извън неговото разбиране. Така че... сами трябва да се замислим. Въпрос на Бхакти Шакти: Как да действаме така, че да виждаме всичко като свързано с Кришна и да го обожаваме по този начин? Но в същото време да не бъдем привързани към него? През цялото време да осъзнаваме, че това е Кришна, а не да бъдем привлечени от чувството за притежание. Гурудев: Можете да се опитате да бъдете привързани; Кришна ще ви помогне да се отървете от пристрастяването. Защото казано е: ако Кришна иска да вземе нещо от вас, и десет ръце да имате, не можете да го одържите; но ако Той иска да ви даде нещо – и стотици ръце да имате, не можете да го отблъснете. Така че Той ще ни отърве от нашите привързаности. Можем да опитаме този метод – той ще помогне. Вторият съвет е: помисли, медитирай – медитирай наистина дълбоко, винаги. Това е много трудно – да установим съзнанието си върху много висок, много възвишен стандарт. Това не е ли трудно? Трудно е! Ако ни е забранено да мислим за ябълка – определено само за ябълка ще си мислим. Много е трудно да се контролира ума – това е нашата обусловеност. Но все пак е възможно – с дълга и упорита практика. Но ако не искате да губите толкова много време – препоръчвам ви, общувайте с бхактите. Защото чрез тях Кришна също ни помага да се отървем от нашите пристрастявания. И от техния добър пример ние можем да видим верния метод. Когато постигнат нещо, те казват “Благодаря” на Кришна. Или дори преди да започнат да правят нещо, те незабавно го предлагат на Бога. Казва се: не е достатъчно само да направиш нещо и да предложиш крайния резултат. Трябва да правим предлагането още от самото начало. Когато се събуждаш сутрин какво правиш? Когато отвориш очи? Бхакти Шакти: Мисля си какво имам да свърша през дена. Гурудев: Това не е лошо... защото много хора си мислят: “Я да се обърна на другата страна”. Първото нещо е да се поклониш. Да отдадеш почитта си на Шри Гуру, на Шри Кришна: “Благодаря ви, че имам още един ден за да ви служа” И ако започнете така, ще продължите по същия начин. Така че има някави начини да се установи съзнанието. Също и чрез мантруване – то също помага, то е личната медитация, начин да бъдеш свързан – когато говориш на Кришна: “Кришна Кришна”... Но в своето смирение ние трябва да сме конструктивни. Той ми е дал нещо – аз трябва да Му го предложа обратно. Въпрос на Яшода: Казва се, че Кришна е способността у човека. Кришна дава много таланти; но понякога така се получава, че си ги взима обратно. И човек се оказва в така наречената “творческа криза”. Въпросът ми е как да се справим с тази ситуация? Как да излезем от тази криза? Можи би Кришна ни дава урок по смирение? Гурудев: Това също. Наистина, понякога допускаме грешки и тогава Кришна си прибира таланта. Например какъв е основния проблем? Това е гордостта. И тя се проявява в най-прости неща. Веднъж един бхакта каза: “Аз мога да правя най-добрия хляб!” И незабавно му бе отнета възможността; от този момент нататък от печката излизаха само много трудни за ядене неща. Винаги, когато си помислим: “Добър съм в това!” Вишну във Вайкунтха си казва: “А! Какво? Не чух добре!” И тогава започва да ти дава урок. Но когато си научим

218

урока, когато си вземем изпита – Той ни го връща обратно – умножено. Преди си бил готвач – сега ставаш суперготвач... Кризите са нещо хубаво, много хубаво! Защото в моменти на криза можеш да оцениш моментите на щастие. А кой е пазителят на съзидателната сила? Радхика. Баларам е продуктивността, Радхика е креативността, творчеството. Така че ако сте в нужда – просто се молете на източника. Въпрос: А какво е мнението на Кришна за самоподценяването? Гурудев: Когато подценяваме себе си – или Неговите качества? Отговор: Себе си. Гурудев: Точно това имах предвид като казах, че в смирението си трябва да сме конструктивни. Ако смирението ни е деструктивно: “О, аз съм една нула, по-малко от нула, не знам нищо... “ – тогава какво бихме могли да предложим на Бога? Трябва да сме поне малко реалисти. “О мой Господи, ти си ми дал тази задача, а също и умението – искам да ти я предложа по най-добрия начин, на който съм способен. Аз знам кое е моята част от работата – да я направя добре. Но успехът зависи от Теб!” Това е конструктивното смирение. Всъщност да подценяваме собствените си способности е много трудно – защото те са много малки! Разбрахме, че “АЗ съм способността у човека”. Така че ако подценяваме себе си – това значи, че подценяваме Кришна! Което е обида. Как можеш да Му кажеш: “Ти не можеш това да го направиш!”? Защото ако кажеш “Аз не мога да го направя” все едно казваш “Ти не можеш да го направиш”! Най-добрият пример идва от Чайтанйа Махапрабху. Той казал на Нитйананда: “Иди в Бенгал и проповядвай!” Проповядването е трудна задача, казвам ви. Какво да говорим за това да отидеш в друга държава и да проповядваш там?! Без благословии тая работа НЕ става! Без божествено намерение – не работи. Нитйананда също разбрал това и казал: “Аз не мога да направя това! Нямам сила, нямам знание, нямам нищо... но едно нещо имам – имам преданост към Теб! И чрез това ще съм способен да го направя. И тъй като аз съм готов да се отдам на Твоето желание – Ти ще можеш да свършиш работата чрез мен.” Така че това е специалното качество на преданото служене, на Бхакти – чрез безкористно себеотдаване можеш да имаш неограничена сила. И по този начин ние не подценяваме Кришна. Един път един ученик споменал на своя Гуру: “Аз съм много слаб и неспособен, но чрез силата на това, което ТИ виждаш в мене – аз мога да се развивам! Аз мога да постигна това ниво, което ти виждаш в мен!” Не е ли красиво това? То показва какво голямо доверие дава Гуру на своя ученик; той му казва: “ДА! Ти можеш да израстеш! Да, ти си този от хилядите, който може да постигне съвършенство!” Ако Гуру винаги казва това – това истина ли е? Може би не, не винаги – но ако Гуру винаги казва истината на учениците си, това е много разрушително. Ако винаги си дава истинското мнение... Но Гуру е щедър, търпелив... Той казва: “Ето, това е посоката, сине, върви, върви...” Не казва: “Виж се къде си!”, казва: “Ето посоката...” По този начин ние получаваме някакво вдъхновение. Истинският Гуру не коментира вашите недостатъци или грешки, но винаги показва посоката: “Ето това е целта, синко!” Виждате ли разликата? Единият казва: “Аз съм толкова пропаднал, нищо не мога да свърша...” , докато другия казва: “Вижте какъв прекрасен идеал имаме, хайде да вървиме натам! “ Доверието е нещо много важно! И ако вие сте достатъчно силен, можете да впечатлите хората: “Да! Това е моята религия! Това е моят път!” Но когато си несигурен в себе си и казваш: “Ами... не знам... може да е така, може да не е... пробвай сам...” Бихте ли се присъединили към подобна концепция? Или ще си кажете: “Този не знае за какво говори!” Затова трябва да ЗНАЕТЕ за какво говорите. Това не трябва да са само празни думи. Трябва да има истинско осъзнаване. Без това думите ви няма да имат ефект. Въпреки че, убеден съм, повечето от хората имат нужда от много просто послание. Като например: “Аз съм вкусът на водата”. А Кришна е готов да даде такива много прости послания. И за мен това е една много практична страна на Бхакти – как да виждаме Бог навсякъде. Което в същото време е висше училище в духовните практики. Защото всички ние сме ангажирани в толкова много дейности. И много пъти просто забравяме – кой стои зад всичко. Омагйосани сме от перлите и не виждаме нишката зад тях. Преценете по своя живот дали можете постоянно да поддържате съзнанието си или то се движи на вълни? Понякога

219

нагоре – и тогава се чувствате по-добре; понякога надолу – и тогава сте по-зле... Чувствате болка или липса на духовно удовлетворение. Без съмнение всекидневният живот се движи на вълни. Затова първата голяма стъпка – направо скок – е нивото на Йога: да имаме постоянно съзнание. Йога означава да бъдем свързани с върховния източник, а също означава и че сме свързани с източника на щастие. И така: хората са ограничени, но Бог е неограничен. И когато вие сте свързани с Бог, вие също имате неограничени възможности. Така че винаги трябва да сме свързани. И обикновено хората, когато срещнат човек, който е винаги свързан, който има това постоянство на съзнанието, изглежда събран на едно място – те са изумени: “Каква невероятна черта на характера! Каква е тайната ти, човече?” Когато срещнат такъв човек, хората го питат: “Случва ли се въобще понякога да си тъжен?” Защото те виждат неговото постоянно спокойно съзнание. И това е толкова уникално нещо, че го смятат за нещо абсолютно божествено. Но това е само междинна стъпка в духовното извисяване. Защото кой представлява най-висшия идеал на Бхакти? Рам Виджай: Чайтанйа Махапрабху. Гурудев: Добре, да взмем за пример Него – Той на практика бил луд! Луд от божествена любов! Понякога се опитвал да се сдържа, но много пъти не успявал... Треперел, сълзи течали от очите Му, не можел да говори... Невъзможно било да се контролира! Например, когато бил в транс, той се опитвал да промълви имената на Джаганнатх. Знаете, в Джаганнатх Пури Богът е известен като Господарят на вселената – и Той искал да Му се помоли. Но какво излизало от устата Му?... “Джа Джа... Га Га... Ду Ду”! Това било всичко, което можел да изкаже. Бил толкова много потънал в транс, че не можел да произнесе дори едно толкова просто име като “Джаганнатх”! Искате ли да полудеете до степен, когато не можете да произнесете името на Бога?! Имал ли е Той стабилно, постоянно съзнание? Да, имал е – това съзнание е било постоянно! Но много необикновено! ... И така, добрият преданоотдаден седи и слуша внимателно на лекцията – и на следващия ден се опитва да практикува. На следващата сутрин неговият Гурудев го пита: “Е, скъпи синко, изпълни ли задълженията си?” А Той отговаря: “Джа Джа Га Га Ду Ду!” Какъв ще бъде резултаът? Мислите ли, че Гурудев ще бъде доволен? Не съм убеден! Той ще каже: “Ах ти, калпазанино, какво правиш?!” Така че не трябва просто да се имитира формата, но да се вземе същината, да се положи в сърцето и там да се отглежда. И ако НАИСТИНА достигнете до състояние, в което не можете да кажете: “...Кришна...” – тогава това е истинско постижение. А до тогава: НЕДЕЙТЕ да имитирате. Не се налага. Толкова за Махапрабху – емблематичната фигура в Бхакти Йога. Можем да продължим да описваме неговите дълбоки екстазни състояния дълго време... И наистина се радвам, че психолозите не четат “Чайтанйа Чаритамрита”, защото веднага биха открили симптомите на заболяването... Но дайте ми друг пример в Бхакти? Яшода: Радхарани. Гурудев: Е... не мога да говоря за Нея... Рам Виджай: Гурудев, но има толкова много различни бхакти! Гурудев: Да, но някой по-емблематичен. Крипадхам: Гуру. Гурудев: О, Гуру... Рам Виджай: Прахлад, Брахма... Нарада... Гурудев: Не...! Не! Према: Нитйананда Прабху. Гурудев: Не...! Хари Лила: Баларам? Гурудев: Неее... Търсете по-нависоко; но малко под Радхарани. Всички: Гопите! Гурудев: Гопите – правилно! Какво ще кажете за постоянното съзнание и “спокойствието” на гопите? Как са те – вечноудовлетворени, с непоклатимо съзнание? Защото Йога за повечето хора означава “без емоции”. Като североамериканските индианци – те са се обучавали в това да могат да издържат на болка без да покажат никаква емоция. Връзват ги на кола на

220

мъчението, а на тях дори лицето им не трепва. Много хора мислят, че това е Йога. Да не отговаряш на нищо. Което е възможно; но това не е Йогата на гопите. Нито на гопите, нито на гопалите. Понякога те идват със своите условия. Понякога Му се карат! А понякога са много тъжни. Йога по принцип означава, че езерото на вашето съзнание трябва да е гладко. Но Бхакти означава, че огледалото на вашето съзнание е в ГОЛЕМИ вълни! Нагоре, надолу – буря! И постоянни гръмотевици! Така че – отново се връщаме в притесненото, развълнувано състояние на съзнанието. Но вече по друга причина. Така че това е процесът; може би трябваше да ви кажа малко по-рано, но... това е, което трябва да очаквате. Но все пак на – така да се каже – обичайното ниво, ние трябва да бъдем сдържани и спокойни, в едно надеждно, сигурно състояние на ума. Затова следващият път, когато пиете вода – не припадайте! Нека продължим нататък... От начинът, по който Кришна говори в тези стихове, много хора смятат, че това е едно пантеистично виждане на света. Пантеизъм е когато се уеднаквява Бога с природата и обратното. Има различни школи на пантеистичната философия. И много хора смятат, че тази част от “Гита” е такъв вид философия. Но за нас не е така. Ние не слагаме знак за равенство между двете. Но го приемаме по мистичен начин: че Кришна е там и в същото време не е там. Че Той е извън, но в същото време вътре. Не трябва да забравяме никога това, че Кришна е всичко, но не всичко е Кришна. Разбирате ли? Кришна е всичко, но не всяко нещо е Кришна. Така че Той е там и не е там; Той е вътре – и в същото време е отделен; едновременно прониква всичко, но запазва своята идентичност – такова е нашето разбиране. И отново този осми стих: “Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката Ом във Ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и таланта у човека”. След което продължава: “Аз съм първоначалното благоухание на земята; и топлината на огъня. Аз съм животът във всичко, което живее; Аз съм и покаянието на всички аскети”. Когато започва да вали се усеща една много специален деликатен аромат – и някакви западни - или австралийски учени, не помня - са изследвали откъде идва този аромат. Защото можем да си помислим, че той идва от дъжда. Но всъщност идва от земята. Чрез дъжда просто този аромат се отделя от земята. Още едно доказателство на Ведите! Спомняте си този много фин, много специфичен аромат... това е изначалното ухание на земята! И така, както пространството е изпълнено със звук, така е и земята с мирис. И тези естествени, природни неща означават толкова много в живота ни! Например – ние сме щастливи, когато е слънчево, а когато го няма слънцето – не сме... До една определена граница ние живеем на природното ниво и сме определени от тези граници. И ако действаме в зависимост с импулсите, които идват от биологичното, земното, природното ниво – си казваме: да, това е много човешко. Въпреки, че тези импулси не са специфично човешки, а са част от природната организация. И докато ние действаме единствено и само в съответствие с тези импулси – оставаме си само хора. Но свръхчовек можеш да бъдеш когато започнеш да ставаш свръхестествен. Разбирате ли какво имам предвид? Когато не оставаме само на биологичното ниво, но дойдем до нивото на атман, до духовното ниво. Има ОГРОМНА разлика! Така че ако наистина искате да надмогнете човешката си природа и да се превърнете в духовни същества, трябва да минете отвъд лимитите, които представляват тялото, ума, гените и т.н. Но това е МНОГО трудно. През целия си живот имаме само няколко кратки проблясъка, когато можем да ЗЪРНЕМ оттатък... Винаги трябва да се опитваме да погледнем зад пердетата на илюзията – илюзията е естествена, природна. Например ние разглеждаме аромата на земята като много приятен. Е, понякога хората са толкова груби, че те дори не могат да усетят колко е хубав този аромат. Те казват: “Ох, пак вали, пак проблеми!” Не виждат красотата! Така че дори да разпознаеш красотата в природата е някакъв вид висше ниво. Но истинското постижение е да откриеш красотата на свръхестественото, на свръхприродното. Все по-фини и по-фини трябва да ставаме, все по-чувствителни!

221

Това може да се постигне чрез различни методи. Чрез теоретичен анализ да се опитваме да разберем кое какво е, какви са връзките, да медитираме и да проникнем дълбоко в това... Но това е доста СУХО. А в човешките взаимоотношения не са важни само практическите аспекти, но трябва да има и нещо повече. А анализ означава практичност. Това е същото сухо ниво. Но в човешките взаимоотношения може да бъде открита Раса, щастие! Което е привлекателно! Раса е привлекателното! И колкото е по-висша целта, толкова тя е по-привлекателна, по интересна. И както анализът може да бъде постигнат чрез интелект, така ТОВА може да бъде постигнато чрез емоции. Когато ЧУВСТВАШ нещо! Обикновено чувствата не могат и да се обяснят... дори на биологично ниво! Защо обичам това момиче? Защото... я има! Това е глупаво обяснение! Защото е хубава!.. Така че и на биологично ниво няма обяснение за емоциите. Това показва, че чувствата са отвъд интелекта. Което означава, че те са нещо по-висше, по-деликатно... И ако приложим по отношение на Висшата Истина същият подход – не интелектуален, не действен, а емоционален – това е Бхакти Йога. Уттама, ти имаше един сън, как беше... за голямата птица? Уттама: Ами... бяхме с някои брахмачари в моето старо училище в гимнастическия салон. Там бяха Прананатх, Джаганнатх и може би Ишвара... И не знам как се случи, но всички умряхме заедно. Но продължавахме да сме там в нашите фини физически тела – подобно на духове. И всички се бяха запътили към духовния свят, освен мене. Другите ме питаха: “Какво става? Защо не идваш с нас?” Спомням си, че Прананатх най-много ме разпитваше: “Нали винаги сме били навсякъде заедно, всичко сме правили по един и същи начин – защо ти не идваш?!” А аз му казах: “Прана, може и да сме били на едно и също място, може и да съм правил същото като вас, но то да не е стигнало до сърцето ми...” Тогава наведох глава и си помислих: това е съдбата ми. И дойде една птица – орел – толкова голям, че можеше да яде маймуни; грабна ме за раменете с нокти и ме понесе към ада... Това е всичко. Рам Виджай: И сега си тука, а? Гурудев: Аз предполагам, че това трябва да е бил Гаруда105... И нали знаете, понеже е много голям, за него е било трудно да направи завоя и затова го е взел през ада.... Но както и да е, тази история ми говори за важността на чувствата. Можем формално да извършваме всичко ПЕРФЕКТНО, но не даваш ли сърцето си... няма да има истински резултат. Но ако дадеш сърцето си – ще имаш ГОЛЕМИ проблеми!!! Например тези дни говорихме за Бог Исус. Той бил толкова готов да се пожертва, да покаже слабостта си – и по тази причина бил убит. Ако си готов да покажеш своята слабост... защото да дадеш сърцето си означава, че разкриваш себе си, показваш всички слабости, които имаш... много пъти ще бъдеш разпъван на кръст! Един човек ми каза: “Лесно им е на кшатриите, на бойците, защото те умират само веднъж. Но брамините умират безброй пъти!” Което е добро осъзнаване. Вие трябва да станете брамини! Минимум! Да умирате безброй много пъти са себе си – и да бъдете родени отново на по-висше ниво на съзнание. Раждането е щастливо събитие! Е да, нашите писания понякога го заклеймяват... Но обикновено когато някой се роди в семейството, всички са щастливи, всички се усмихват, само бебето плаче:”Ау, каква съдба!...” Но ако се прераждаме от време на време във все по-висше ниво на съзнание, за нас това наистина е щастливо събитие. Затова, моля ви, не се ограничавайте с биологията, не се ограничавайте с теории... защото “Аз съм изначалното благоухание на земята”. Отвъд красотата на природата, отвъд нейните ограничения трябва да виждаме божествената същност. И “Аз съм топлината в огъня”. Огънят е пречистващ елемент. Той е и един от знаците на живота – топлината. Санскрит е един много систематичен език. Какво правел Брама по време на сътворението? Извършвал е вид отречение – тапаха. “Тап” на санскрит означава топлина, огън. Така че ако извършваме отречение, ще добием тази топлинна енергия на живота. А откъде идва тази енергия? “АЗ съм топлината в огъня”. И на нас много ни се иска да прегръщаме живи топли тела, но не сме чак толкова готови да прегръщаме мъртви студени тела. Това се счита за отклонение... Защо? Защото това, което искаме да прегърнем не е тялото – това е ДУШАТА! Душата носи красотата! Душата прави тялото красиво. И може да

105 птицата на Вишну

222

видите тази топлина на съществуването навсякъде! Да вземем например зимата; всичко е покрито с дебел сняг, но около дърветата има мъничък пръстен, където този сняг е стопен. Не е ли така? Хари Лила: Или около първите пролетни цветя... Гурудев: Да, също. Защо? Защото дживата, която е вътре е силата на топлината, тя топли. И независимо, че дървото почти спи през зимата, все пак излъчва някаква енергия. Ние хората също сме изпълнени с тази топла енергия. И тя се проявява по толкова много различни начини! Но коя е най-силната и най-деликатната енергия на хората? Хари Лила: Любовта. Гурудев: Да, това е любовта; която не може да бъде произведена по изкуствен път. Всичко друго може да бъде произведено изкуствено: топлината – можете да сложите дърво в огъня; и каквото и да е друго. Но тази специална енергия не може да бъде произведена. Затова тя е много човешка. А ние много пъти я изхвърляме на боклука... Трябва да я употребим по най-добрия начин, да я приложим към най-подходящата цел. Тогава никога няма да бъдем изоставени или отхвърлени. А ако не можем да споделим своята способност да обичаме, тя ни задавя, блокира ни. “Аз съм топлината на огъня; Аз съм животът във всичко живо!” Отново можем да повторим посланието, че всичко е облечено в дрехите на Бога. “Аз съм животът на всичко, което съществува!” Това е великото единство зад цялото съществуване. Че всичко се основава на Сат, на съществуването. А не на Асат! Най-сновният принцип на ЦЯЛОТО съществуване, на всичко, което можем да си представим е САТ! Преди да се прояви творението е имало само Сат – съществуване. Светът не се е появил от Нищото. Той идва от НЕЩО. А “нещо” означава съществуване. В този смисъл, то е нещо ПОЗИТИВНО. “Гита” и Упанишадите съветват: бъдете логични! Мъдрите са изследвали и са стигнали до извода, че от нещо не може да стане нищо и от нищо не става нещо! Така че ако ние съществуваме сега – това означава, че сме съществували преди и ще съществуваме винаги. Има само едно нещо, което НЕ съществува – и то е несъществуването. Несъществуващото не съществува. Разбира се това е вид логически парадокс, но същината е, че ние се основаваме на съществуването. Така че Кришна е окончателният, основният принцип на живота. Това е великото единение зад разнообразните проявления. Но всъщност тази единност бива разкрасена от множествеността. Ако всичко беше само едно – да, това е много хубаво, много силно. Като например едно житно поле. То е прекрасно! Всичко е едно! Но ако се приближите, ще видите отделните стръкчета и класове – и това е дори по-красиво! Или ако разгледате поляните... Отдалече целите са зелени. Прекрасно е! Когато обаче дойдете по-близо, виждате различните малки цветенца – жълти, сини... И това е още по-красиво! Така че това единство и разнообразие ЗАЕДНО правят завършеното цяло. “Аз съм животът на всичко” – това е обидиняващият принцип; “което съществува” – това е принципът на разнообразието. Ако разглеждаме и двете – тогава това е глобалната, пълната картина. И “Аз съм отреченията на всички аскети”. Този принцип е изключително непопулярен в наши дни. Никой не е склонен да извършва аскетични практики. Но животът идва и – така да се каже – ни помага да поемем различни отречения. Защото от отреченията произтича духовното израстване. “Шримад Бхагаватам” казва, че от тапас произхожда духовната сила. Така че ако можеш да се контролираш, това ще ти помогне да бъдеш свързан с центъра, с източника – и оттам ще получиш повече сила. Това отново е сигнал, че трябва да преодолеем ограниченията на тялото и ума. Извършвайки някакви отречения ще можем да преодолеем човешките ограничения. Това е, което Ришабхадев е препоръчал на своите синове. Той казал: “Човешкият живот НЕ Е за да удовлетворяваме сетивата си. Защото подобно наслаждение е достъпно дори за свинете и кучетата. Но човешкият живот е за отречение.” Което означава да пожертваш себе си за някава по-висша цел. Отново идваме до тази идея, че съществуването – на биологично ниво – е ограничено. И как да се преодолеят тези ограничения – чрез отречение. Чрез висши жертви. Тогава можем да влезем във връзка с висши принципи. Затова ние също трябва да бъдем аскети.

223

Но трябва да знаете – аскетизмът не е нещо кисело. Ако лицето на един аскет е кисело, никой няма да иска да следва примера му. Казано е още и че с вкисната физиономия не можеш да влезеш в рая. Защото душата по природа е щастлива. Отреченията ни помагат да усетим това по-висше щастие. Така че всъщност тази дума “отречение” не е много подходяща. Защото от какво можем да се отречем? Може би по-добре да използваме “посветеност”. Да посветим своите енергии, всичко, което имаме. Това е истинският аскетизъм. Има една много сладка история. Веднъж празнувахме рождения ден на един брахмачари в Ашрама. И знаете колко обичат момичетата да приготвят разни вкусни кексове, имаше и една огромна торта... Един приятел също беше дошъл и вече ядяхме сладкишите накрая. И докато ядеше тортата той сподели с мен, че тази Бхакти Йога не е наистина добра, защото не е аскетична. Аз не поисках да го попитам: “Ей, мойто момче, защо тогава ядеш сладкишите? Като искаш да си аскет защо ядеш сладкото?” Аз мисля, че Бхакти Йога е много добра. Защото има сладка торта; но има и отречение. И двете ги има. И когато си вече много притеснен от своите отречения – тогава идва следващият рожден ден и можеш да ядеш сладко. Защото Кришна в крайна сметка е милостив! Той не иска да си вкиснат! Та затова “Аз съм отречението на всички аскети”. Тук Кришна обрисува една картина: “Аз съм това, Аз съм и това; Аз съм също и това”. А по-късно казва на Арджуна: “Сега – дай Ми всичко! Каквото и да имаш, каквото и да правиш, каквото и да жертваш, всичките си отречения – прави го за Мен!” Значи първо Той дава, казва: “Аз съм вкусът на водата, Аз съм твоето отречение, Аз съм животът ти – Аз съм всичко.” А след това казва: “А сега – върни Ми го!” Не е ли това една прекрасна връзка? Той ни дава всичко и след това ние можем да му служим с това, което сме получили. Ако сте в лоша фаза от своя духовен живот, бихте могли да кажете: “Господ взима всичко! Всичко ми взе!” Но не забравяйте също и кой го е дал! То така или иначе е дошло от Него. И си е Негово право да го вземе обратно. Как можете да промените това? Защото ако нещо ви се отнеме насила – не се чуствате добре. Как можете да промените тази ситуация? Рам Виджай: С даване. Гурудев: Да! Дайте го сами! Защото казано е: каквото не дадете ще загубите. Хари Лила: А онова, което дадете... Гурудев: Ще го получите! Да, това е положителната част. Хари Лила: Но вярно ли е? Гурудев: Вярно е! Вярно е! Дадем ли вниманието си на хората, те също ще ни дадат своето внимание. Ако им дадем помощ, те ще ни помогнат. Ако им дадем обич, те също ще ни дадат любов. Това е много прост принцип, но толкова труден за практикуване! По някакъв начин ние винаги го забравяме. И винаги чакаме другите да направят първата стъпка. Но това е тип бизнес: ти ми служи и след това и аз ще ти служа. Не по този начин! ВИЕ трябва да направите първата стъпка. Не чакайте първо другия. Ганди е казал: “БЪДЕТЕ промяната, която искате да видите!” - това е изключително практичен принцип! Така че по-добре да дадем по желание на Кришна, защото тогава може да се прояви любовна връзка. Загубим ли нещо, това е връзка насила. Нещо такова е... Но чрез даване можем да изразим чувствата си. Рам Виджай: Когато ти говореше за красотата и за чувствата, които не могат да бъдат описани с биология... Гурудев: Не само с биологията, но с интелекта. Рам Виджай: Да, и с интелекта. Ти спомена, че учените не могат да разберат как става всичко и защо... тогава си помислих, че красотата не може да бъде обяснена с НИЩО друго, освен с нещо божествено. Гурудев: С красота! Красотата може да бъде обяснена чрез красота! Рам Виджай: За мен това беше доказателство, защото не съществува такава биологична субстанция, която да може да бъде красива. Гурудев: Да, на материалното ниво красотата е споразумение; ние се съгласяваме, че това е красиво. Например: че червената ябълка е нещо красиво. Но това е конвенция. Затова е измислен такъв химикал, с който напръскват цялата ябълка и тя става червена отвсякъде.

224

Обикновено ябълката е червена от страната, от която идва слънцето. Човек обаче може да преодолее решението на Бога и да ви измами с една напълно червена ябълка. Но красотата може да бъде обяснена с красота. Затова Кришна може да бъде обяснен с Радха. И обратното. Хари Лила: Веднъж бях чела едно определение за това какво определяме като красиво. Това, което притежава по-голяма степен на духовност в себе си. Рам Виджай: Моята мисъл е, че например, предлагаш цветя на Махапрабху. И тези цветя са красиви! Но ако се вгледаш в тях... не е биологията, не е начинът, по който са подредени истинската красота, а те имат истинска красота! Гурудев: Да не говорим пък за аромата им... Всъщност ако гледаш само с аналитично око, така да се каже, убиваш котката. Опитвайки се да обясним всичко, ние го убиваме. Но да се върнем отново към безграничната красота на Кришна – как бихте могли да отговорите, как бихте могли да възприемете красотата на Кришна? Хари Лила: С очи. Гурудев: Да. Така че Кришна има тази сила на красотата, а Радха има ОЧИТЕ да я види. Тя може да разбере, Тя има силата да види. Така че красотата се възприема от красота...

Всичко в Кришна

В шеста глава на “Бхагавад Гита”, стих 30 Кришна казва: “Онзи, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога няма да остане без Мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.” Този стих е много интимен. Не само: “Винаги мисли за Мен”, но Кришна казва: “Аз също винаги мисля за теб.” Дали Бог е “добър”? Можете ли да ми кажете дали Бог е добър? Аз не мога. Но Той може. Защото казва: “Ако ти мислиш за Мен, Аз също ще мисля за теб.” И двете страни са готови да дават – и разбира се, след даването те са щастливи да получат. “Онзи, който Ме вижда навсякъде...” тази част от стиха е за универсалното виждане. Лесно е да се разбере – да виждаме Кришна навсякъде: “Аз съм вкусът на водата, Аз съм Ом във Ведическите мантри, Аз съм аромата на земята, Аз съм способността у човека” Това е лесно да се разбере, но доста трудно да се постигне; но втората част: “Да вижда всичко в Мен” – това е мистика! Как бихме могли да виждаме всичко в Кришна? Ако се опитаме да разберем това чрез философия – Гйана – ще открием, че Бог е всепроникващ, че Той ограничава всичко, което съществува. Отвъд Него, няма нищо, дори празно пространство. Извън вашето тяло съществува пространство. Но при Кришна не е така: ето до тук е тялото Му, а оттук натам започва постранството – не!. ВСИЧКО е включено в Него. Но това е теория. Вие имате ли това виждане – че всичко, което се проявява пред очите ви, е включено в Кришна? Обикновено виждаме различни отделни обекти. Но възможно ли е да се види ТОВА? Да, надяваме се! А как? В пояснението Шрила Прабхупад споменава един метод: “Обожавам предвечния Господ Говинда, когото винаги виждат онези предани, чиито очи са намазани с елея на любовта, във вечната Му форма Шйамасундара, намираща се в сърцата им.”106 Така че Кришна е в сърцето ви – слушали сме хиляди пъти това “рекламно” послания. Ако само веднъж го разберем, това ще промени живота ни. Кога някой може да види всичко в Кришна? Спомняте ли си такава история? Хари Лила: Когато Яшода погледнала в устата Му. Гурудев: А-хааа...! И така – как да виждаме всичко в Кришна? С майчина любов... Но тя е била ядосана! Не Го е обожавала като върховния Бог. Не Го е обожавала теоретично! “Аз 106 от “Брахма Самхита”

225

разбирам, че Бог е върховен и “добър” и затова Го виждам във всичко.” Не, нейният духовен гняв помага на раса да расте. Даже се намират и помощници за това. В случая Баларам се оплаквал от Кришна, даже го наклеветил на Яшода, че яде пръст. Кришна веднага отрекъл и започнал да плаче, за да трогне майчиното сърце и да докаже думите си. Това е красиво при децата. Когато поотраснеш трябва да прилагаш различни методи. Но понякога дамите действат като децата. Последният отговор или аргумент на жените са малко сълзи. Не е ли така? Хари Лила: Мисля, че това е резултат, а не аргумент. Гурудев: Няма значение; дали е резултат или причина – мъжете нищо не могат да направят в този случай и казват: добре, добре! Но Яшода не му повярвала на сълзите. Само си представете: майката на Бога не вярва на Бога! Тя не приема думите му за истина! Това е основата на вярата – да се приемат думите на Бога. Що за вяра има тя в Него, като му казва: “Не ти вярвам!” Това е много интензивна връзка – да си толкова близък с Бога, че да можеш да Му кажеш НЕ. “Не Ти вярвам. Ти винаги калпазанстваш. Ще Те проверя – покажи Си устата!” Майка Яшода искала да докаже, че Кришна лъже, а Той искал да докаже, че не лъже. Кой бил прав? Кришна си отворил устата и Яшода видяла цялата земя в нея – и много повече – цялата вселена, дори самата себе си... Ако искате да видите всичко В Кришна, трябва да му кажете “НЕ, не, не Ти вярвам! Не приемам думите Ти!” Ако можете да се приближите толкова близо, ако вашите очи са помазани с елея на према – тогава можете да го видите. Ако кажете “не” на Кришна в обичайни условия, във вашата обусловеност, тази връзка няма да ви бъде осигурена. Трябва да внимаваме какво да приемем от Кришна и какво не. Първо във всичко трябва да виждате Неговото присъствие; и после ще можете да виждате всичко в Него. Ако имаме такова божествено, универсално виждане, ще разберем, че нищо не е извън Неговото желание. Каквото и да се случва – не можем да кажем, че е предопределено, но то е предварително обмислено от Кришна. Както когато играете шах – добрите шахматисти знаят алтернативите много ходове напред. По същия начин Кришна има всички различни възможности в сърцето и ума си; вие можете да правите вашите ходове, имате свободата да местите фигурите, но Той знае как да реагира. Трябва да разберем какъв е Неговият ход. Веднъж Шрила Шридхара Махарадж казал, гледайки от своята тераса навън, където се виждала джунглата: “О! Толкоз много неща ми напомнят Махапрабху!” Виждаш само дървета и нещо зелено, а на него всичко му напомня Махапрабху! Това е ВИЖДАНЕТО, за което говорим. “Ако преданият Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен – Аз никога не съм загубен за него.”Не бъдете удовлетворени само да виждате формата. Опитайте се да уловите същината. Да виждаме ДОКОСВАНЕТО на Неговото божествено присъствие в творението, да виждаме красотата и хармонията дори и в дисхармонията и грозотата, да виждаме, че всичко е включено в Кришна! Например – вие мислите за Кришна в сърцето си; но това сърце също е включено в него. Как да сложим вътре нещо, което е отвън – това е парадокс! Но той може да бъде разрешен чрез божествената любов. Тогава Кришна казва: “За него Аз никога не съм загубен, нито пък някога ще го изоставя.” Това е ДЪЛБОКА връзка. Ние не виждаме Кришна. Ние Го губим! Но Той е по-добър от нас, защото не ни губи. Когато сърцето ми беше в тъга, изведнъж Бог се появи и ме прегърна... Помощта идва, когато е необходима. Ако си мислиш, че ето – сега си се доближил до Бога – това просто значи, че си отворил очите си, Кришна винаги е стоял до теб! Това е, което трябва да разберем. Той е винаги готов – вие никога не сте загубени за Него. Но ние също трябва да имаме качествата никога да не губим Кришна. Това е раса, расика връзка; то не е само теория, но се основава на Бхакти. Ако обичате някого, всичко ще ви напомня за него.

226

Въпрос на Дамодар: Ако обичаме Кришна, всичко е лесно; но аз за себе си мога да кажа, че не Го обичам, затова става трудно. Каква е първата крачка по дългия път кам любовта към Кришна? Гурудев: Всеки дълъг път започва с първата крачка. Първата крачка е вярата. Да вярваш на думите Му. Това, да Му казваш “не” идва по-късно. Първо трябва да кажеш “да”. ОМ – това е голямо ДА! ОМ Шри Кришна – това е като един голям удивителен знак! Първата стъпка може да бъде направена по две причини – когато си празен и когато си пълен. Когато сърцето ти кънти от празнота, искаш да го изпълниш. Защото празнотата не е нашата философия. Когато сърцето е като пустиня – превърнете го в красива градина, пълна с цветята на любовта към Бога. Трябва да има отглеждане. Посадете семената и се грижете за тях, давайте им вода, плевете плевелите. Това е едната причина. А сърцето е специално място за емоции – не за дискусии, а за чувства. Изпълнете го с истински божествени емоции – защото ако дадете емоциите си на хората, ще бъдете разочаровани. По този начин е много лесно да се забрави за Бога, защото човешките връзки са толкова силни, че улавят цялото внимание. Биваш погълнат от този човек и забравяш всичко и всички. Това трябва да приложим към Кришна. Да се влюбим в Него! Да забравим всичко друго. Само :”Кришна Кришна!” По-късно ще дойде и “Радхе Радхе!”, но това е следващата глава. Втората причина е когато нашето сърце е толкова пълно с чувства, че искаме да ги споделим. Когато се ДАВИМ в своите чувства. Трябва да ги дадем на някого. Не пропилявайте най-висшите си емоции, дайте ги на най-подходящия, на самия Бог. Ние имаме много динамично разбиране за Бога – понякога погажда номера, играе си, лъже. Той е много жив, не е мъртъв. Това е втората причина – когато сърцето ти прелива. Казва се, че цистерната се пълни, но изворът просто се лее. Когато сърцето ни е толкова препълнено с любов – като извор, който се излива – ние трябва да я дадем на някого! Всъщност... Той прави първата стъпка. Като в една танцова зала. Кришна е единственият мъж-танцьор в цялата вселена. Така че Той прави първата стъпка, Той те кани: “Моля те ела, ела, готов съм да танцувам с теб; ти готова ли си да танцуваш с Мен?” Отговорът е: “Не, аз чакам някой друг.” Ако има покана, не я пренебрегвайте, не разочаровайте Кришна. Рам Виджай: Но, Гурудев, ние не сме такива момичета. Гурудев: Добре, може ти да не си, но дай шанс на другите да установят своята сварупа. Въпрос на Хари Лила: Много е лесно да се кажат тези неща, но е много трудно да се насочат емоциите към личност, която не познавам! И защо съществуват човешките връзки? Само за да избереш Бог пред тях? Сигурна съм, че ние имаме някаква Дхарма. А в нашите семейства какъв род чувства трябва да имаме? Ако трябва да дадем всичко на Кришна, каква връзка бихме могли да имаме в семействата си? Гурудев: Това е добър въпрос. Наистина исках да говоря за това, но този стих беше твърде изпълнен с раса и затова не можах. Преди Гурудев не можеше често да идва в Унгария и хората, които искаха да се присъединят, изпитваха този проблем – че не го познават. Тогава им казвахме: “Гледайте учениците му – по тях можете да познаете учителя. Ако изследваш сина, ще разбереш бащата.” Да, ние не познаваме Бога, но можем да познаваме слугите ми. От връзката с Гуру можем да научим много неща за връзката с Кришна. Защото те са близо. Чистите преданоотдадени имат една тайна. Ако погледнете в сърцето на един чист преданоотдаден, какво има там? Качествата на Кришна и самият Кришна. Той казва: “Аз не живея във Вайкунтха, не живея в сърцата на йогите; но където Моите отдадени Ме обожават с преданост – там живея Аз.” Дори се казва, че мястото, където Вират Пуруша – Космическата Форма – обитава, са хората. Очите й е слънцето, костите са хълмовете...а обиталищети й са хората. Но това е много общо. А Кришна е специален. Неговото специфично място на живеене са чистите сърца на чистите вайшнави.. Ако се доближим до чистия вайшнава, можем да разберем повече за Кришна. Относно човешките взаимоотношения: да, разбира се, ние имаме Дхарма, но имаме и Парам Дхарма, универсална, върховна Дхарма. Дори птичките имат семейства; и ако ние го правим, в това няма нищо специално, това е необходимост, нужда да се поддържа расата. Но хората имат по-голям духовен капацитет. Дори тези биологични функции могат да бъдат обожествени. Както яденето е нещо много обичайно, но ние ядем маха-прасадам, а това е

227

нещо божествено. Създаваме семейства и това е нещо обикновено. Но да направим духовно семейство – това е божествено. Каквото и да свържем с Кришна, то става божествено. Например сексът е нещо обичайно; нещо повече, ако се основава на физическо привличане, той е и нещо много грозно. Но Кришна казва: “Аз съм сексуалният живот, който не е против божествените принципи.” Може би някой го считат за нещо греховно. Но ако се прави за да се поканят подходящи души, да им бъде осигурено бъдеще – това е божествена медитация. Разбира се всички хора медитират върху това, но на различно ниво. Те медитират върху низшата част на секса и сексуалните органи – вие трябва да медитирате върху най-висшият им смисъл. Каква е причината Бог да ме направи жена или мъж? Какво очаква от мен? Ако намерите отговор – действайте. Той очаква от мен да стана майка; или баща – това е голяма отговорност. С радост ще приема. Или той иска от мен да кажа НЕ на сексуалното привличане – също приемам – то трябва да бъде жертва. Жертва означава да бъдем свързани с Кришна. Човешките взаимоотношения – приятелство, доверие, любов, семейство – всичко трябва да се основава на Кришна. Ако Кришна е основата – това ще е дългосрочно. Но ако променящите се чувства са основата - ще бъде много нестабилно. Веднъж имаше въпрос какви са взаимоотношенията на душите в духовния свят. Там връзките се проявяват ЧРЕЗ Кришна – без да го изключват, но включвайки го. Така че извършвай своята Дхарма, но не забравяй висшата си Дхарма. Докато не можем да бъдем погълнати изцяло от висшата Дхарма – до тогава правилата на Дхарма трябва да се следват съвършено. Иначе се пропада. В “Нарада Бхакти Сутра” се казва, че трябва да се следва вярната посока – иначе идват лоши резултати. Хари Лила: Веднъж ти ми каза: “Не бъркай връзките си с хората с връзките си с Кришна.” Но в същото среме във всичките си връзки аз трябва да виждам Кришна – как да не ги смесвам? Къде е границата? Гурудев: Границата е в това, че трябва да поканиш Кришна на лотосовия трон на своето сърце. Това място е запазено за него. Но за съпругата се препоръчва да вижда представител на Кришна в съпруга си. А съпругът трябва да вижда гопи в своята съпруга. “Тя принадлежи на Кришна, аз само служа на тази гопи.” Само си представете – жената да вижда Кришна в съпруга си, а той да вижда в нея гопи – нима това не е красиво! Нима не е духовно? Това е много висше! С Кришна не можеш да се караш! Нито пък можеш да нараниш някоя гопи. Това разрешава всички семейни проблеми. Край със скандалите, неразбирането, нараняването – защото я има божествената връзка! Трябва да имаме тези идеали. Знаете ли, тези любовни взаимоотношения са много трудна тема. Възможно ли е по друг начин да се обича – без готовност да се умре! От материална гледна точка това е глупост. Но ако говорим за раса – Радха и Кришна имат същите отношения. Те са готови да умрат един за друг. Те умират от раздялата! Когато Кришна каже: “Ще отида при Чандравали”, Радхика губи живота си, губи своята прана, своя дъх. Понякога Кришна иска да каже “не”, но не може. Това са много висши емоции. Не казвам това да се имитира. Но ако видите нещо, можете да го оцените от духовна гледна точка. Когато говорим за сватби между преданоотдадени – естествено, че те трябва да се обичат. Без това няма да проработи – защото трябва да приемеш другия за цял живот. Готовността да смените съпруга или съпругата си трябва да е придружена с готовност да смените тялото си. В другия живот може с друг. В този живот – край! Естествено трябва да обичате, да оценявате другия човек. Как иначе можете да понасяте някой, когото не обичате?! Но това дълбоко оценяване не е някакъв пламтящ огън. Това трябва да е жив въглен. Ако сложите суха трева в огъня, ще има големи пламъци, но нищо няма да остане. Нашите връзки трябва да се основават на същината, не само на някакъв си пламък...

228

Божествената подредба

Опитахме се да уловим същината отвъд външните, очевидни неща. Как да виждаме Кришна във всичко. Каквото и да ни се случва, как да бъдем щастливи. Има много различни процеси, които се проповядват като лесни и сигурни начини да бъдем щастливи. Но всъщност те се основават на илюзия. Ние трябва да разкъсаме на парчета воала на илюзията, за да видим божествената същина, която е отвъд. Илюзията понякога носи щастие, понякога проблеми. И когато имаме щастието си мислим: “О, много хубаво!” Но когато дойдат трудности, казваме: “О, това е много лошо!” Но духовността, Йога – както говорихме – означава да бъдем свързани и да имаме еднакво виждане, независимо от това какво ни се случва. Има една история за съдбата. Имало един дърводелец в селото, а той имал син – млад, красив и силен. Те имали малка работилница и едно малко конче, което им помагало. Един ден кончето избягало. И тогава съседите започнали да ги оплакват: “Какво нещастие ви се случи – конят избяга...” А дърводелецът казал: “Може и да е нещастие... а може да е и щастие! Кой знае! Нека почакаме да видим какво е намислил Господ.” Какво се случило на следващия ден? Кончето се върнало; и то не само, а водело със себе си диви коне. Съселяните казали: “Охохо! Ти си бил голям късметлия! Загуби един кон, а намери пет!” , а той отвърнал: “Щастие, нещастие... кой знае! Нека изчакаме да видим плана на Бога!” Конете били диви и трябвало да бъдат опитомени. И младото здраво момче излязло да обуздае конете. А знаете, ако трябва да яздиш див кон – проблемите започват! Така че момчето си счупило ръка. Когато се прибрал, селяните казали: “Леле, какво нещастие! Синът ти си счупи ръката...” Бащата отново казал: “Дали е нещастие или щастие – ще видим...” И така, младежът станал инвалид. Но на следващия ден в селото дошли войници, които набирали млади мъже да се присъединят към армията. И взели всички младежи, които били със здрави ръце. Отново селяните казали: “Колко си щастлив, че синът ти няма да ходи в армията!” Така че да загубиш кон или да счупиш ръка е жалко, наистина; но ако виждаш божествената подредба отвъд всичко, тогава можеш да видиш същината. Ние говорихме за това, че зрението ни трябва да бъде толкова остро, че Кришна да не може да се скрие. А такова виждане може да се добие чрез онзи специален елей... Когато например страдаш от някакво очно заболяване, си намазваш мехлем. “Ако очите ти са помазани с елея на ПРЕМА, винаги ще можеш да виждаш Шйамасундара, Кришна в сърцето си.” Каквото и да се случва навън. Кришна казва: “Аз съм вкусът на водата, Аз съм способността у хората; Аз съм изначалният аромат на земята...” И сега той продължава: “О сине на Притха, знай, че Аз съм първоначалното семе на всичко съществуващо, интелигентността на интелигентните и силата на всички могъщи мъже”. Оригиналното семе на цялото съществуване – това е разбирането за бащата. Върховния баща. Същината на голямото дърво е скрита в малкото семенце. От малкото семе може да излезе едно огромно дърво. И това е божествена сила! Кришна е проявен в цялото битие. И Той е “интелигентността на интелигентните”. Как можете да разпознаете интелигентността? Ако също сте интелигентни. Ако сте глупави не можете да разберете кой е интелигентен и кой не. Но ако ти си интелигентен, веднага ще познаеш: “А, този човек е от моя тип!” Така ли е? Защото ще имаме същия вкус, същото разбиране, същото настроение. А как да разпознаем Кришна? Как можеш да разпознаеш върховната интелигентност? Само ако имаш върховна интелигентност. Човек може да познае Бога, защото има нещо божествено в себе си. Но хората са специален вид. Те са смес: една част божественост и една голяма животинска част. Всъщност разликата е в пропорциите. Повече животинско, по-малко духовно; по-малко животинско, повече духовно... Това е човешкият вид - полу-животински полу-ангелски. Само че ангелите никога не спят... Затова най-напред ние трябва да пречистим собственото си съществуване. И трябва да използваме интелигентността си, за да се свържем с върховната интелигентност. Защото на друго място Кришна казва: “Дадхами буддхи йогам там – АЗ ще им дам интелигентността, с

229

която те могат да Ме достигнат”. Дори самият ви мозък идва от Него! Не пропилявайте, не прахосвайте, не злоупотребявайте със своите възможности! Защото вашата интелигентност е също Кришна: “Аз съм интелигентността на интелигентните”. Първо ние трябва да станем интелигентни хора и тогава ще разберем, че тази интелигентност е също божествена. Затова понякога се казва, че в определени моменти ние трябва да следваме съвета на интелигентните както следваме съвета на Гуру. Често пъти не можем да се консултираме с духовен учител. В такъв момент можем да се обърнем към своето чисто разбиране, към нашата чиста интелигентност. И по-нататък Кришна продължава: “Аз съм силата на силния, освободен от страсти и желания. Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи, о господарю на Бхаратите107!” Силата е нещо, което много се оценява в света. Знанието, силата, парите и времете обикновено много се ценят. Хората оценяват нещата според различни мерила. Знаете, брамините съдят за другите според тяхното знание. Който е по-учен е по-уважаван. Кшатриите съдят по отношение на силата. Вайшите, търговците, съдят според парите, благосъстоянието. А шудрите съдят според възрастта. И съответно събираме богатствата си според тези различни нива. Ако си шудра не правиш нищо друго освен да стрееш. Просто трупаш години. Ако човек има съзнанието на вайшйа, той ще събира пари, притежания – това е много популярно в наше време: “Имам толкова много! Аз съм богат! Аз съм велик!” Така ли е? Разбира се, ако джобът ти е пълен, чувството е различно отколкото ако е празен... Шрила Прабхупад казва, че знак на интелигентност е винаги да имаш нещо в джоба си. Парите и богатството са нещо много сладко, много привлекателно. Можеш много да се привържеш към това. Но спомняте ли си, какво казала съпругата на Мао Дзе Дън когато започнали да я съдят? Попитали я: “Какво е най-привлекателното нещо на света? Сексуалният живот?”, а тя казала: “А... глупости! Това е нищо. ВЛАСТТА! Това е истинското нещо!” така че кшатриите търсят власт. Те искат да влияят на хората – това е по-очарователно дори от сексуалния живот или парите. Властта! Но всъщност това е глупост! Ние трябва да станем минимум брамини, защото браминът трупа богатство от знание. От осъзнаване. Добре, но къде тогава да поставим вайшнавите? Вайшнавата какво е – шудра, брамин или кшатриа, или това, или онова...? Какво е богатството на един вайшнава? Бхакти Шакти: Предаността. Гурудев: Ааа...! И какво събира той? Бхакти Шакти: Према Бхакти. Гурудев: А! Това би било добре! Но на практическо ниво той събира служене. И неговото богатство е неговата преданост, отдаденост. По такъв начин могат да бъдат надхвърлени тези човешки категории. “Аз съм силата на силните”. Но ако си силен, трябва да бъдеш лишен от страсти и желания. Това е истинската сила – когато нямаш желания и нямаш страсти. Ако си наистина отдаден, никаква опастност не те заплашва! Силата на предания е в това, че той е напълно отдаден и напълно под защита. Това е истинската сила. И след това Кришна продължава: “Аз съм и сексуалният живот, който не е против Ведическите принципи.” Обикновено хората си мислят, че сексуалният живот е вид табу. И понякога е много трудно да се говори за това. Но това е просто част от живота, която също трябва да бъде регулирана според божествените принципи така, че да бъде постигната целта на човешкото съществуване. Сексуалният живот е много важен ако държиш да влезеш В материалния капан. Защото ако баща ти и майка ти не са имали секс, то тогава ти не можеш да дойдеш! Така че за да влезеш на материално ниво това е необходимо. Но когато искаш да ИЗЛЕЗЕШ от този трап – тогава не е чак толкоз необходим. “Знай, че всички състояния на съществуване, независимо дали в гуната на добро, на страст или на невежество, се проявяват чрез Моята енергия; с една дума Аз съм всичко, но в същото

107 Арджуна

230

време съм независим. Аз не съм подвластен на гуните на материалната природа; напротив – те са вътре в Мен.” Спомнете си какво говорихме – че Кришна е всичко, но не всчико е Кришна. Така че във всяко нещо, което ви се случва, вие трябва да виждате някаква божествена подредба, но не трябва да го идентифицирате с Бога. Нищо не може да съществува отделно, самостоятелно от Кришна. И в “Шримад Бхагаватам” Той дава дефиниция на илюзията. “Ако нещо ИЗГЛЕЖДА, че съществува независимо от Мен, знайте, че това е илюзия”. Илюзията създава неприятности, а Кришна дава подслон. Кришна бива наричан Бхакта-ватсала, което означава Покровител на преданите, Спасител на отдадените. Когато животът ни е щастлив и балансиран, лесно забравяме за Бога. Но в трудности... е толкова лесно да си го спомним! Толкова лесно! Но този спомен може да има две посоки: в единия случай ти Го обвиняваш, а в другия Му се молиш. Ние трябва да последваме примера на Кунти Деви. Защото след като Пандавите оцеляли в джунглата след всичките неприятности, които имали толкова дълги години – опасности за живота, убийства, криене и толкова много неща... когато животът й се оправил и се стабилизирал, тя започнала да се моли: “О Господи мой! Моля Те, дай ми още неприятности! Защото тогава можех да Ти се моля толкова искрено, толкова близо Те чувствах! Сега се чувствам сигурна, всичко е добре уредено.. и съм толкова далече от Тебе...! Моля Те, дай ми неприятности!” Вижте каква КРАСИВА молитва! Ние винаги се молиме на Господ: “Боже, моля Те, махни от мен неприятностите! Не мога да мисля за Теб от моите неприятности!” Докато Кунти Деви казва: “Дай ми неприятности, защото когато съм притеснена, мисля по-дълбоко за Теб!” Не е ли такъв човешкият характер? Когато нещо имаш, не можеш да го оцениш. Но в неговата липса ВЕДНАГА го оценяваш. Това е и едно от определенията за вайшнава: трябва да имаш такъв характер, че когато си някъде, никой да не те забелязва, но когато те няма, да липстваш на всички! Това е духовното обучение. Материалното е, че когато влезеш в нечие общество, всички трябва да те забележат! ПРОМЕНЕТЕ този манталитет! Смирението е голям ключ към успеха. Но смирението не означава глупост. Разказах ли ви историята за змията? Веднъж имало една змия, която живеела малко извън селото. Тази змия била бащата в семейството и той се грижел много добре за змиицата и за децата. Те живеели в една осамотена, напусната полуразрушена къща. Той бил много страховит и хората често обикаляли изотдалеч това място, защото се страхували да не бъдат ухапани от змията. Понякога той обикалял територията си и от време на време съскал и издавал страшни звуци с които държал всички настрана. Веднъж той отново бил тръгнал на нощен оглед и тогава забелязал, че някой се приближава. Без никакъв страх! Змията се вгледала: “Какво става!” И видял в нощта сияещи дрехи с шафранен цвят. Приближавал се един санйаси без въобще да се страхува.! Накрая се наложило кобрата да изправи глава, да разтвори качулката си и да извика: “Ей! Не влизай! Това е моята територия!” Тогава свамиджи му казал: “О мой скъпи синко, толкова се радвам да те видя, ти си такова добро и хубаво създание на Бога!” Кобрата попитала: “Ама ти не се ли страхуваш от мене?!” “Не, скъпи мой! Ти си душа и аз съм душа; и двамата принадлежим на общ баща – защо да се страхувам?!” Змията била впечатлена: “О! Той не се страхува от мен! Отнася се с мен толкова нежно, толкова хубаво!” – веднага разбрал, че е срещнал голям светец. И той на място се отдал: “Искам да те приема за мой Гуру! Моля те, учи ме! Какво трябва да направя?” И тогава... Гуру започнал да дава лекция. Прави това, прави онова... знаеш ли за ахимса... но ти си грихастха, женен и трябва да се грижиш за семейството си... Давам ти тази мантра, мантрувай си я, изпълнявай практиките си – аз ще се върна след една година и тогава ще си поговорим пак. И свамиджи останал да пренощува, а на следващата сутрин продължил. И така, нашата кобра започнала да медитира дълбоко. “Гурудев ми даде благословии! Сега аз си мантрувам мантрата и чувствам такава любов към всички живи същества!” И той толкова много се потопил в тези чувства и в своята мантра, че започнал да пренебрегва Дхармата си. Преди бил силен и голям, но сега той се възхищавал на своя Гуру, който бил съвсем тъничък, аскетичен, ядял съвсем малко - и започнал да следва примера му. И така седмици и месеци

231

минавали, той ядял все по-малко и започнал да губи силата си. Преди от време на време носел някаква храна на семейството си; сега жена му му се карала: “Пак тези мантри! Не носиш птици за ядене?! Децата ще умрат от глад! Защо пренебрегваш задълженията си?” “Ами, моят Гурудев така ми каза и аз искам наистина да стана добър преданоотдаден!” И той не само че престанал да храни семейството, но престанал и да плаши хората. И малките момчета от селото все повече и повече се доближавали. Първо започнали да хвърлят малки камъчета, а после и тухли по него. Защото той вече не им хъскал. Опитвал се да следва ахимса. Отитвал се да изкарва само с трева! Тялото му било цялото в рани и съвсем изтъняло. Най-накрая тази година изминала и Гуруджи се върнал. Потърсил той своя строен, силен и голям ученик, а видял една съвсем слаба аскетична змия, която едва ли не се криела... Тогава той попитал: “Ей, какво се е случило с теб?! Това ти ли си?” Змията отговорила с глас, който почти не се чувал: “Да, да, това съм аз, Гуруджи, толкова се радвам, че дойде!” И започнал да му разказва какво се случило: “Ами, аз си мантрувах мантрата, промених си диетата, така, онака... Но имам малък проблем – момчетата почнаха да ме замерят с камъни.” И Гуру бил много разочарован. Казал: “Добре, аз ти казах да следваш ахимса, но не съм ти казвал, да спреш да съскаш!” И все пак какъв беше смисълът на тази история? Бхакти Шакти: Че смирението не е глупост. Гурудев: Правилно! Смирението не трябва да се превръща в глупост. Смирението трябва да се прилага към светците. Но можете да се борите за правата си. Не се налага да хапете хората, но не пречи да им съскате. Бог Исус е казал: “Бъди мил като гълъб, но умен като змия”. Можеш да имаш и двете качества – умен като змия, нежен като птица. И така: Всичко идва от Мен, но недейте да идентифицирате всичко с Мен! Кришна присъства, но Той присъства като приятел. Е, разбира се, не е грешка, ако не се молите за повече трудности в живота си... Достатъчно си имаме. Но с божествените благословии дори от едно бедствие може да се излезе с победа. Защото в крайна сметка всяко нещо е проявление на божествената воля, можем да го наречем “божествен танц”. Или танц на илюзията? Но Кришна никога не се губи. Имате ли някакви въпроси? Да? Рам Виджай: За смирението. Тази тема ми е много трудна за разбиране и особено този баланс между смирението и глупостта. Например Исус казва: “Ако те ударят по едната буза, дай и другата”. И честно казано това ми харесва. Защото – може би е много глупаво – но мисля, че това е начинът да оставиш кармата ти да изтече. Защото ако те удрят – това не е без причина, всичко си има причина. И ако аз получа удар и му отвърна, ще дойде следващ удар. И понеже моята природа не е природата на боец, може би аз бих предпочел да приема камъните, хвърлени от децата в случаят с тази змия, отколкото да се бия. От друга страна знаем съвета, идващ от “Гита” – че не винаги е добре да приемаме всичко, което идва. Затова, моля те, би ли могъл да ни осветлиш малко относно това как да решаваме, как да действаме така, че да не смесваме това да сме смирени, много смирени с това да сме глупави? Гурудев: Този идеал, за който ти спомена – да подадеш другата буза – много пъти съм го чел и много пъти съм го слушал, но честно казано: не съм го виждал никога! Мисля, че съм прав... не си спомням това нещо да съм го виждал на практика. Защо е така? Защото това е грешна идея? Не, не мисля, че е така. Просто е твърде висше. Твърде висше за да повярваме, че работи. Мога да дам някои малки примери. Веднъж един бхакта пътувал в метрото. То било полу-празно; влязъл един як мъж, приближил се до нашия приятел и му казал: “Искам да седна точно ТУК!” И бхактата незабавно станал и му казал: “Да, моля, заповядай, седни на мястото ми.” Човекът, който идвал с идеята да се заяжда, бил толкова шашнат, че даже не можал да се скара с него. Просто бил изумен. Така че понякога ненасилието наистина работи. Но този стандарт е твърде висок – да обърнеш и другата буза. Но мисля, че можем да достигнем границата на търпението; на унгарски казваме: “Можеш да цепиш дърва на гърба му”. Търпеливият човек е такъв – той понася да сечеш дърва на гърба му. Е, това също е нещо висше... Аз имах един приятел, който беше такъв. И много хора, естествено, се

232

опитваха да правят това нещо на гърба му. Известно време той го понасяше, но след това каза: “А сега стига. Край.” Разбира се, смирението е рискована игра. Казахме, че когато си смирен показваш слабостта си. Слабост в този смисъл, че казваш “Не съм тук за да се бия”. Когато вълците се бият, те са много яростни, свирепи животни. Но когато някой се почувства победен, той просто дава врата си, показвайки: “Ето, можеш да ме охапеш”. Но какво се случва тогава – силният, победителят НЕ го охапва. А какъв е материалният сатндарт сред хората? Биеш се, губиш, подаваш своя врат – и тогава те ХАПЯТ! Човек за човека е вълк. Та значи понякога човешките същества са по-лоши от животните. Това, което е естественият стандарт за вълците е доста необичаен за хората. Така че ако си смирен с вълците и глупаците – ще загубиш. Но за да се оправим с такава ситуация има един добър съвет – трябва да различаваме действащият от действието. Защото ти може да си напълно несъгласен с действието, но в същото време трябва да уважаваш човека. Дори и в трудна ситуация, дори и ако ни атакуват. Трябва да се защитаваш, но трябва да имаш добри чувства към човека. Така че смирението трябва да бъде прилагано в подходяща компания. Където няма да бъде злоупотребено с него. Ако някой злоупотребява със смирението ви – опитайте се да избягвате подобна ситуация. Аз споделям твоето мнение – и аз не бих се бил. Но ако някой е боец – няма проблем, нека се бие! Има една много красива история как в джунглата някъде в Южна Америка едни християнски мисионери основали мисия... И един от войниците, които преди това ловял индианци, след това станал монах и мисионер и отишъл на същото това място. И по някакви политически причини се решило да приключат с тази мисия. Висшият свещеник и висшите политици им казвали да спрат, но мисионерите не искали, разбира се, защото това е нещо красиво! Тогава срещу тях била изпратена армия; а хората от мисията и монасите се подготвяли. Всеки според природата си. Възрастният отец правел “пуджа”. Бил “брамин” и извършвал служба – пеел литургия и всичко необходимо... А този новият член на мисията, който преди бил боец, той организирал отбраната! Учел младите момчета как да се бият, как да стрелят с пушки – използвал своите качества за същата цел. Можем да кажем, че това е насилие; но според моето виждане – това е служене. Това е смирение. Да защитиш мисията. Така че в зависимост от своите навици, характер, качества, от нашата гуна, ние също можем да участваме по някакъв начин в духовната практика. Нашето смирение е в това – как да удовлетворим Шри Гуру, Шри Кришна и вайшнавите. “Хари Гуру Вайшнава”. Смирението е входният билет към божественета сфера. Не забравяйте да си платите входната такса.

Отдаването прекосява материалния океан на гуните

“Заблуден от трите гуни – добро, страст и невежество – светът не знае за Мен, който съм над гуните, неизчерпаем” Говорихме за различните степени при живите същества - какви различни качества притежавати какви видове богатства събират. И стигнахме до извода, че преданите събират специален вид богататва; тяхното богатство е служенето, а техният идеал – отдаването. А тук виждаме, че всички работят под различно влияние, под различна гуна. Повечето от хората са в течението; те дори не могат да мислят, нито да помръднат, влачени от течението. Да бъдеш независим от течението е възможно по два начина. Единият начин е ако станеш камък, който е невъзможно да бъде поместен. А вторият е просто да излезеш извън течението, на твърда земя. И за двете решения е необходима изключителна промяна. И тази промяна трябва да дойде отгоре, от по-висше ниво. Ако изследваме дълбоко как тези енергии влияят на нас или на хората около нас – направо ще бъдем шокирани. Какви елементарни инстинкти действат навсякъде! Това, което наричаме “човешко” обикновено е толкова низше... Но поради магията на илюзията

233

наричаме това “прекрасно”, а то всъщност е доста основно. И бебетата и отрасналите хора действат според много ниски принципи – на базата на алчност, конкуренция, борба. Това са много много низши неща. Тук се казва, че различните същества принадлежат към различни касти – тук терминът е “варна”. Варна означава цвят, окраска – и показва всъщност окраската на материалните гуни. Онези, които са изцяло в доброто са брамини. Браминът по природа е учител. И има две разбирания за браминството – едното е според рожденно право, а другото е по качества. Аз предпочитам подходът по качество. Защото ако вземем предвид рожденото право – ние нямаме никакъв шанс! Това е едно ограничение на ориенталското мислене – те твърде много мислят за това къде точно да се родили – прекалено са ограничени от своите традиции, така да се каже – в много случаи без да притежават качествата, но притежавайки съответното раждане. Понякога индийските брамини са готови да носят своя брамински шнур върху дебелите си зимни палта, за да виждат хората, че са брамини... Това НЕ Е истинското качество. Ако показваш нещо навън – това по-скоро е вид пропаганда. Случвало се е обаче и друго – бхактите да срещнат на улицата някой и да го поканят в храма и той да влезе веднага – любопитен и с открито сърце – и всички си мислят, че той е някой начинаещ, а след това посред нощ изведнъж откриват, че той мантрува своята “Гаятри” мантра... Това е по-близо до стандарта за качество. В индийската традиция брамините се отличават поне по две качества: едното е браминският конец и второто е шикхата. Но в Упанишадите се казва, че истинското постижение е не когато доказваш браминските си качества с някакви външни белези, а когато знанието ти стане шикха и отречението ти стане твоят брамински шнур. Това е истинското качество! Това е, когато си изскочил извън течението. И не по този начин – че си се превърнал в един неподвижен камък, а просто си излязъл от обхвата на течението. Онези, които са под влияние на страстта се наричат кшатрии. За брамините не се препоръчва да се бият. А за кшатриите се препоръчва. Това е естествената им склонност. Казва се, че хората имат различни крайници. Например има ръце и крака. И ако бъдеш атакуван, можеш да използваш и двете. Но използвай ги в зависимост от своята варна. Ако те атакуват и си кшатрия – използвай ръцете си. Ако си брамин – използвай краката си. Не не като вид бойно изкуство – а просто бягай! Но ако ти си кшатрия и използваш краката си по такъв начин – това не се цени кой знае колко. Ако си кшатрия, не бягай – бий се! Кришна казва на Арджуна: “Ти си кшатрия, ти си боец – трябва да се биеш! Не бягай!” Така че кшатриите не трябва да използват краката. Никой няма да каже, че браминът е страхливец, но ако кшатрията не отговори на стандарта, всички ще го заклеймят. Ако човек е кшатрийски тип, за него има различни правила. Той се обучава за насилие. Но за да компенсира това, той трябва да бъде изключително героичен по характер, винаги готов да помогне на онези, които са в нужда. Като един рицар от Средните Векове. С оргомен меч, посичащ враговете, но едновременно с това много мил и внимателен към онези, които се нуждаят от помощта му. И можем всъщност да кажем, че кшатриите следват пътя на действието, божественото действие – това е вид карма йога – да се бориш за вярната цел. Като вайшнавски рицар. Така че той служи с делата си. Браминът служи с ума си, със знанието си. Вайшите са тези, при които влиянието на невежеството и на страстта е смесено. Това все още се счита висше раждане, към двапъти родените: веднъж си роден по кръв, а след това в зависимост от самскарите108. А това означава – член на обществото с повече отговорност. Не става въпрос за права и превилегии – а за повече задължения. Това е разликата между рожденото право и качественият подход. Вайшите са обезпечени с почти същите предписания в духовното си израстване, както другите. Те могат активно да участват в различните видове обожание, жертвоприношения, пуджи, йаги и т.н... Но тъй като са повлияни и от енергията на действието и от тамастичната енергия, която е инертна и лошо обусловена – им се препоръчва да пречистват съществуването си и чрез служене. И накрая, онези които са изцяло под влияние на невежеството, се наричат шудри. Това не е някакъв начин да се разглеждат хората в една деградираща скала – но просто за да може да

108 тук: ритуалите

234

се определят качествата и изискванията към тези хора. Ние трябва напълно да обичаме, да ценим и да приемаме човека – но също така трябва да виждаме и неговоте качества. Но все пак шудрите са вътре в обществото – те са част от ведическото арийско общество! А има и такива, които са извън него, които се считат за дори по-низши. Разбира се, всички култури приемат, че те са най-издигнатите, а онези, които са извън тях са ВАРВАРИ. И от тях се очаква дори още по-малко. Прабхупад казва на едно място – за тези от петото подразделение, не трябва да се гледа много сериозно на постъпките им – дори да имат някакви лоши навици, да пият алкохол и т.н... това е приемливо; от тях не може да се очаква нещо по-висше. Но ако един брамин извършва такива низки практики, той губи кастата си. Знаете ли историята? Веднъж един древен мъдрец бродел и бил много гладен. Толкова бил гладен, че дори почувствал “Умирам!” Накрая видял една къщичка. Влязъл и казал: “Можете ли да ми дадете нещо да ям?!” Човекът вътре му казал: “О, риширадж, добре дошъл! Чувствам се благословен от твоето посещение, но... знаеш ли, ти си брамин, а аз съм шудра! Ще бъдеш замърсен, ако аз ти дам храна!” “Няма значение, дай ми нещо!” “Добре, но другият проблем е, че днес имаме само месо...” “ ... Няма значение, дай ми, умирам!” Но това парченце месо било много малко. Риши го изял и казал: “Дай ми още!” а стопанинът му казал: “Няма повече – това беше!” И тогава мъдрецът казал: “Колко жалко! Загубих кастата си, а не можах да удовлетворя глада си...” Така че не изпадайте дотам да вършите низши практики, защото можете да загубите качествата си. Но тези различни нива – какво представляват те в обществото? Брамините представляват мистичната сила. Те трябва да отговарят за божествената, духовната, мистичната страна. Затова трябва да трупат мъдрост и знание. И ако притежават мистичната божествена сила, могат да я използват по правилен начин. Кшатриите притежават така наречената светска сила, например административната. Те отговарят за добрите условия на живот на всички, които са под тяхна грижа във всяко едно отношение – материално, духовно... Материално те им осигуряват защита, а в духовно отношение ги водят при брамините за да бъдат напътствани от тях. А вайшите предствляват икономическата сила. Защото ако не храниш тялото си, умът ти ще бъде разстроен. Ще бъдеш притеснен и няма да можеш да мислиш. Така че стомахът трябва да е донякъде напълнен. Ако твърде много го напълниш – пак няма да можеш да мислиш. Така че намерете златния среден път! И в крайна сметка шудрите предствляват физическата сила на обществото. С тяхна помощ всичко започва да се движи, всичко работи. Така тези различни сили – духовна, светска, икономическа и физическа – трябва да бъдат приложени за доброто на цялото общество. Но, както Шрила Прабхупад казва, това не са вечни формалности. Защото душата не е нито шудра, нито брамин... Тя принадлежи на Върховния в една божествена връзка. Без значение от материалната си обусловеност. Защото тя се отнася само до тялото, не до душата. Но след това Прабхупад казва, че в зависимост от тяхната гуна, хората имат и различни религии, различни разбирания за Всевишния. И тук е споменато нещо за безличностният тип освобождение. То е като светлина. Когато погледнеш директно към светлината или към слънцето, не можеш да виждаш ясно. Ще бъдеш ослепен, виждаш единствено блясъка. Но не можеш да възприемеш ИЗТОЧНИКА на светлината. Това е разликата... защото почти всички религии говорят за светлина – “вечна светлина”, “божествена светлина”, “просветление”, “Буддха”... всички стигат до нивото на светлината; което без съмнение се намира ОТВЪД мрака на материалната сфера. Това е трансцедентално! Защото светлината е там; а тук е тъмнина. Малката черта, която Бхакти ДОБАВЯ, е личностното възприемане на източника. Всъщност това е единствената философска разлика между различните религии. И ако има взаимно уважение, тогава ще разберем, че това е в крайна сметка въпрос на ВКУС. Какъв тип подход предпочитаме. А за вкусът, за раса, не може да се спори! На философска основа – на таттва – може да се спори, но на основата на раса – на предпочитанието – не може. Два пъти се споменава една много красива история в “Чайтанйа Чаритамрита” как в компанията на Махапрабху, освен Рупа и Санатана, бил и третият им брат, който бил обожател на Рама. И понеже той влязъл в контакт с Махпрабху, всички се опитвали да го впечатлят с обожанието на Кришна – вместо на Рама. Той бил страшно много впечатлен от

235

личността на Чайтанйа Махапрабху и казвал: “Моят Бог е Рама, но съм толкова очарован от този Чайтанйа...!” Той се чудел как да го удовлетвори и накрая дори поискал посвещение в Кришна-мантрата. Те му дали с радост, но на следващата сутрин той дошъл с подути очи и много притеснен. Не могъл цяла нощ да заспи. Накрая си признал: “Аз мислих и плаках цяла нощ... защото толкова много те харесвам, Махапрабху, и исках да приема твоята благословия и твоето послание... но не мога да напусна моят бог Рама!” И какво казал Махапрабху тогава? “Благословен е слугата, който не напуска своя господар; благословен господарят, който никога не забравя своя слуга”. Така че няма място за дискусии относно раса. Ако си привлечен от Рама – много добре, продължавай! Ако си много сериозен християнин – много добре! Продължавай! Или ако предпочиташ светлината – много добре, продължавай! Ако отдадем такова уважение на всички – тогава ще има хармония. Тогава е много вероятно хората отсреща да уважават и вашите убеждения. Защото ти не искаш да им влияеш, да променяш вярата им, уважаваш техния процес – какво биха могли да направят? Те също ще уважават твоя процес! Така че трябва да има МЪДРОСТ! Мъдрост на теоретичната платформа и разбиране – на човешката. И накрая тук се казва, че Бхакти е процес, трансцедентален спрямо трите гуни; и начинаещите бхакти могат да си помислят: “О! Щом процесът е трансцедентален, значи и аз съм трансцедентален!” Но по това време не е така! Трябва първо да развиеш качествата – тогава става възможно. В следващия стих Кришна казва: “Този свят се състои от трите материални гуни, които на практика е невъзможно да бъдат прекосени.” Защото това са Мои божествени енегрии – и как ти, малко същество, ще се бориш с Моята божествена енергия? “Но онези, които Ми се отдадат, лесно ги прекосяват” Оттук можем да разберем СИЛАТА на предания. Чрез отдаване можеш да прекосш материалния океан. Така че отдаването е нашият път. Но не се отдавайте на ограничените си идеи- отдайте се на божествената воля. Онези, които са под влияние на трите гуни са заблудени, а онези, които се отдадат на божествената енергия – просветлени. Първата група се намира в течението, те просто са носени от течението. А втората група може да има някакво влияние върху течението и върху онези, които плуват по течението. Въпрос на Яшода: Това, за което говори досега ти, Гурудев, за различните религии, според гуните ли е? Гурудев: Не, не... Истинските религии не са под влияние на гуните, те са божествени. По-нататък Кришна обяснава различните религии според гуните, като например в тама гуна се обожават низшите енергии: черна магия, дяволско обожание – това се нарича тамастична религия. А какъв е раджастичния тип религия? Раджастичното обожание е, когато обожаваш хора. И то в наши дни е много популярно! То се нарича политика. Нарича се Холивуд. Или например рокзвездите – това е обожание на хора. Не ги обожават в храмовете, но те си имат свои храмове. Например кино “Арена”... Или - от партийните избори правят голяма работа! Всички говорят за това, има огромни плакати... И ги обожават – хвърлят цветя понякога... Веднъж където живеехме в Ашрама, отсреща имаше статуя на Ленин. Това беше тяхното политическо мурти. Два пъти годишно му правеха пуджа. През пролетта започваха да оправят градинката около него и когато идваше денят на Освобождението на Унгария, окрасяваха всичко с цветя, с факли; идваха малките пионерчета, облечени, нагласени красиво... пееха “бхаджани”... След това идваше съответният политик от Политбюро, даваше лекция... хубава лекция, накрая всички аплодират... Предлагат се цветя... всички формалности ги има! Всичко Има – има цветя, има огън, обожание, молитви, песнопения, след това има и “прасадам” – всички елементи на пуджа – но се прави на човек, по политически причини... Така че човешкото същество е по природа религиозно. Или да вземем звездите – младите деца имат техни снимки. Сънуват ги, мечтаят за тях. Казват :”Ей... да можех да го срещна!” Същото емоционално чувство го има! Рам Виджай: И ако той ти докосне ръката например, може и да припаднеш; но със сигурност един-два месеца не си миеш ръката, защото те е докоснал...

236

Гурудев: Да. Така че това е раджастичния тип. Сатвичното обожание е обожание на полубоговете. Или така наречените “истински” религии, които извисяват душата ти. Така че те са много хубави, много благотворни. И отново трябва да сме практични – повечето хора не се намират дори на нивото на тама гуна. Те наистина все още не са постигнали напълно тама гуна. Така че трябва да бъдат издигнати към по-висши нива на съществуване. Все пак – полу-решения няма да работят. Полу-истината е дори по-лоша от невежеството. Затова ВИЕ трябва да разбирате кое какво е Въпрос на Дани: Защо така се получава, че няма – или поне не се усеща силно братство между различните религии и взаимна подкрепа, а всяка страна се държи като отделен остров? Гурудев: Аз усещам. Дани: Да, аз има обяснението, че така е всъщност в низините, а по върховете го има това братство... Гурудев: Именно затова трябва да издигаме хората. Разбира се, начинаещите се бият. Тези, които са разбрали мъничко, те вече не се бият. Но духът на боричкането е много естествен за хората. Готови сме да се биеме дори и в семействата си! В малкият ни религиозен кръг... толкова сме готови винаги да се бием! Но мисля, че колкото повече мъдрост получаваме в личния си живот, толкова по-малко сме способни да се борим - за собственото си добро. Готови сме да се бием за другите, но за себе си – не... Да, острови, но все пак тези острови са извън материалните води. Така че все пак са добри. Защото когато плуваш в илюзията – ПОНЕ има острови. И можеш да стигнеш до някакъв бряг. Дани: Аз все пак мечтая за лодки, които да превеждат хората от един остров на друг. Ако се нуждаем от подобно движение. Гурудев: Ако се нуждаеш – ще дойде! Ако е необходимо ще дойде. Но всичко е подредено според божествената воля. Разбирането, но също и неразбирането. Нищо не е независимо от божествената воля. А също така зависи и от нас. Какъв е нашият подход – фанатичен или просветлен. Бойният дух го има докато човек не е уверен в собствената си традиция. Не забравяйте: единение и разнообразие. От божествената страна е единение, от нашата – разнообразие. Говорехме за трите гуни на материалната природа – колко трудно е да бъдат превъзмогвани, тъй като те са божествена енергия. Хората със собствените си сили са много безпомощни. Но преданите, със силата на себеотдаването, лесно могат да прекосят океана на материалното съществуване. Каквото и да правим, трябва да го постигаме чрез това специално качество – предаността. Тогава действията ни и резултатите също ще имат различно качество. Божествеността може да бъде доближена чрез преданост. Това е духовният език на човешкото същество. Но понякога виждаме, че това не работи. И по какви причини – това ще бъде обяснено в следващия стих: “Безбожниците, които са много глупави, които са най-низшите в човешкия род, чието знание е откраднато от илюзията и които имат атеистичната природа на демоните не се отдават на Мен.” Това е един доста жесток стих на Кришна. Обикновено хората обичат да слушат от Бога послания като: “О, скъпи синко, толкова си ми скъп, толкова много те обичам, ще ти дам милостта си” и т.н... Много е хубаво да чуем такова нещо; но когато Кришна каже: “Глупаците не Ми се отдават!” – тогава на нас не ни харесва. Това може да бъде наблюдавано много добре в Християнската традиция във връзка с Бог Исус. Много хора го считат за мил, внимателен, кротък проповедник – самото въплъщение на милостта. Но тези хора забравят за иначе доста острите му думи! Той казва: “Хванете ли един път плуга – не се обръщайте обратно!” Или: “Онези, които не са готови да се откажат от всяка привързаност към семесйтво, жена или каквото и да било – не са готови за Мен! Не съм дошъл да донеса мир, дойдох, за да донеса неприятности!” “По-добре да отидеш в рая с едно око или с една ръка, отколкото да дапуснеш грях!” Така че по мое виждане, той е бил доста твърд проповедник! А каква картинка НИЕ искаме да видим? Мил, щедър Божи син.

237

Какъв Кришна искате да видите? Мек, любезен, внимателен Кришна? Леката версия на Кришна Съзнание? Нали знаете – има пълномаслена сметана, има и обезмаслена, лека. Така има и пълномаслено Кришна Съзнание и лека версия. Кое предпочитате? Но ако разгледаме санскрита ще видим, че тук Кришна казва “душкрити”. “Крити” означава онзи, който действа, а “душ” означава неправилен; следователно “душкрити” означава онези, които действат неправилно. Значи ние трябва да действаме обратно, да извършваме сукрити – което означава благочестиви, набожни дела. Душкритите не могат да различат правилно от грешно. Заради това те могат да бъдат разглеждани като “мудха” – глупави. И всъщност това не е обида – да наблюдаваш ситуацията. А какви са четирите класи душкрити - хора, които действат неправилно? Едните са нара-адхама, най-низшите в човешкия род. Хора от низка класа. Ние не поддържаме дискриминацията между човек и човека. Но това се отнася за духовните качества. Според “Веданта Сутра” човешкият живот започва със ЗАПИТВАНЕТО за Брахман. “Сега, след като сме се родили като хора, време е да запитаме за Браман, за Върховния”. Докато ние не се стремим към тази цел, може и да имаме два крака, но всъщност не покриваме стандарта за човешко същество. Затова тези, които не търсят духовно просветление, могат да бъдат считани от по-ниска класа. “Ниска класа” означава, че те пропускат възможността. Не могат да разберат за какво служи живота... И така, едната категория са нара-адхама, ниската класа хора. А другата категория са нара-уттама, висшата класа хора, най-добрите. Всеки духовен процес съдържа една много съществена част – самоанализ, себеосъзнаване. Ако изследваме себе си ние също трябва да открием най-добрата част, която можем да предложим на Кришна. И по този начин можем да станем нара-уттама. Другите са “нара-апахрита-гйана” – онези, чието знание е било откраднато от илюзията. За просветление трябва да работим здраво, но загубата на висшето съзнание става автоматично. Не се налага да се правят никакви усилия за тази загуба. Защото такава е разрушителната сила на илюзията – тя ограбва хората от това, което те имат. Затова трите гуни се сравняват с трима разбойници. Когато си загубил пътя си в тъмна, гъста джунгла и срещнеш тримата разбойника – тогава си загазил. Първият разбойник ще каже: “Да го убием на място – веднага! Тогава лесно ще му вземем всичко, което има!” Това е мнението на Тама-гуна. “Направо да го убиваме!” Тогава Раджа-гуна казва: “Е, не е нужно да го убиваме... Нека го набием! И след като сме го наказали и хванали на тясно – ще го ограбим!” След това идва и третият разбойник – това е Саттва-гуна. Той казва: “ Не го убивайте... е, може да го набиете... Но аз малко ще му помогна – ще го заведа до края на гората. Съгласен съм – ще го оберем; но поне ще му посоча пътя как да излезе оттук...” Това е ролята на саттва гуна. Тя също те ограбва, но... в края на тунела ще видиш светлина. Но за онези, чиято интелигентност е отнета от илюзията, е много трудно да намерят пътя за навън от джунглата. Така: първият вид бяха мудха – глупавите. Вторите са нара-адхама – най-низшите сред хората, третите са онези, чието знание е откраднато от илюзията. И накрая са “асурам-бхаавам-ашритам”. “Ашритам” означава, който се е подслонил в демоничната природа. Това са онези, които приемат демонична природа – “асурам бхаавам”. Всъщност кой е асура? Асура не е вид дявол. Няма рога и копита. Понякога асура е много лъскав – много светъл, много умен. Но просто посоката е грешна. Той има много качества – само едно му липства. Отдаденост, способност да се отдаде. Например Хиранйа Кашипу е голям асура. И той притежава множество добри качества. Но една малка грешка – бил е срещу Вишну. “Бхаава” означава съзнание, умственост, чувство. “Асура бхаава” означава, че тези хора може и да са пълни с емоции и чувства, но тези чувства са против Бога. Например Камса е един чудесен пример за Кришна-осъзната личност. Той винаги мисли за Кришна. Чака го с ГОДИНИ! Вие готови ли сте да чакате Кришна години наред? Да използвате всичките си желания, цялата си памет за това да Го приемете? Медитацията му била толкова силна, толкова мощна, че накрая Кришна дошъл! Така че той е имал СЪВЪРШЕНО Кришна Съзнание! Винаги в съзнание за Кришна! НО... в различно настроение. СРЕЩУ него.

238

От това трябва да заключим, че Кришна Съзнанието НЕ Е ДОСТАТЪЧНО за съвършенство. Така ли е – защото Кришна Съзнание означава “Камса”. Но това, което ни трябва е Кришна БХАКТИ! Не бъдете удовлетворени само с Кришна СЪЗНАНИЕ! Трябва да достигнем до нивото на Кришна БХАКТИ – когато имаме естествено желание да служим, когато имаме естествена привързаност. Разбирате ли какво имам предвид? Камса съзнанието не е достатъчно! И “бхаава” като чувство, настроение, е много близко до “бхава” – което означава съществуване. Така че съществуването и екстаза идват от един и същ корен. Защото живеенето, съществуването е бхава, а екстазът е бхаава. И двете идват от “бху” – което означава да живееш, да съществуваш. Така че животът не е страдание, скъпи мои – животът е екстаз! Животът Е екстаз! Бху! Бхава – бхаава; двете са много близки едно до друго. Така че не трябва да споделяме асурското антагонистично настроение. Но трябва да достигнем до едни положителни чувства. Докато нямаме това, ще ние трудно да се отдадем. Как бихме могли да се отдадем? Само ако имаме някакво привличане. Ако имаме любовни чувства, чувства на привързаност – тогава можем да се отдадем. Ако имаме само някакви теоретични убеждения – тогава това е твърде СУХО. Ако някой подходи към вас ТЕОРЕТИЧНО, вие ще бъдете си удовлетворени? Съмнявам се! Но ако някой , вместо да се обяснява на дълго и на широко, просто се радва на твоята компания и те оценява – тогава ще го почувстваш! Това е Кришна Бхакти. Дай и сърцето си! Веднъж един много издигнат вайшнава даде определение за проповядване. “Проповядване означава Кришна-катха... плюс сърце”. Не е достатъчно Кришна-катха БЕЗ сърце. Истинското проповядване е Кришна-катха със сърце. Но от тези различни категории ние, естествено, разбираме – това не се отнася до нас! Първо, не сме глупави; искаме да сме нара-уттама, най-добрите измежду хората; илюзията не ни харесва – ние я почитаме само като слуга на Бога; и накрая ние не искаме да имаме манталитет на асури – ние искаме да обичаме Кришна! Затова искаме да Му се отдадем. Нека видим – какви са причините да му се отдадем. “О най-добър от всички Бхарати – четири групи благочестиви хора започват да отдават предано служене на Мен – нещастните, желаещите богатства, любознателните и онези, които търсят знание за Абсолюта”. Ето вече, този стих говори за нас! “Тези, които са издигнати...” – такова послание вече обичаме да го чуваме! “Четири вида благочестиви хора” – “Да, аз съм благочестив! Аз не съм асура!” И така онези, които искат да се отдадат също са четири вида. Притеснените; онези, които са в нужда; любопитните; и търсещите Абсолютната Истина. В “Нарада Бхакти Сутра” са споменати тези четири типа, като първите три се считат за основни, а истинският е четвъртият тип. Онези, които търсят Абсолютната Истина. И когато бхактите четат този стих, те се опитват да намерят и своето място. Особено – ако знаеш, че има по-ниски подходи в Бхакти и по-висш. И така: първо притеснените, нещастните. Ние сме изучили добре формалностите на Бхакти Йога. От тях знаем, че един бхакта никога не е нещастен. Дори да си тъжен – не си! Не можеш да си позволиш да бъдеш притеснен! Разбира се ако се има предвид нивото на атман – сат-чид-ананда виграха – ананда, щастието, го има като изначално духовно условие. Но ако не сме наистина на това ниво – можем просто да си признаем: “Да, понякога съм нещастен!” “Но все пак за мене това е твърде елементарна причина, за да се заинтересувам от Кришна Съзнание. Я да видим следващото – желание за богатства. О! Във Вайшнава етикета е споменато, че бхактата не желае богатства. Така че това не е моят случай! Аз съм напълно безкористно отдаден слуга на Бога! Нищо не искам в замяна! “ – но когато подобен фалшив преданоотдаден прочете последния стих от “Шикшаштака” - там, където се казва: “О мой Боже, независимо дали ме прегръщаш или ме стъпкваш в нозете Си, ти винаги ще бъдеш моят Бог, безусловно!” ... тогава нашият мним преданоотдаден започва да трепери. Но не от екстаз, а от страх! “Какво ще стане, ако си дам сърцето, а няма резултат?” И тогава започва изчислителното Бхакти. Защото се оказва, че искаме нещо – не сме толкова безкористни, безусловни слуги. “Искам да съм... ЩАСТЛИВ!” Това е нашето условие.

239

Но ако разгледаме друга една бхаава в Бхакти... досега гледахме асура-бхаава, която ни възспира да се отдадем...но да погледнем гопи-бхаава! Настроението на гопите... НЕ Е винаги щастливо. Гопите имат едно състояние на ума – плачещо. Ако разгледате тази гопи-бхава, пак може да се разтреперите: “О, това ли е бъдещето ми?! Винаги плачещ?” ...Така че може да има такова едно пресметливо желание за богатство и възнаграждение. След това идва любопитния. “Любопитния преданоотдаден е много повърхностен. А аз съм дълбок! Така че тази категория не може да се отнася за мен... За мен остана само една – тези, които търсят Абсолютната Истина. Това е! Това съм аз!” Трябва правилно да се идентифицираме. Всички различни типове хора, които идват при Кришна са славни. Може би някои от нас идват поради някакво нещастие или поради нужда от нещо... Няма значение, защото чрез истинско, искрено отглеждане на чувствата, чрез следване на процеса - ограниченията ще отпаднат. Така че два елемента трябва да присъстват за успех и за развитие по пътя.. Кои са тези два елемента? Единият е субективен, другият обективен. Казахме, че ще помогне искреното отношение и правилното следване на процеса. Какво още? Яшода: Милост. Гурудев: Да. Всички знаете историята, тя е толкова очевидна! Знаете, този Кришна е голям калпазан! И любимото му занимание било да създава неприятности на жителите. Той бил малко момче, почти голо, но имал по себе си блестящи скъпоценности. И обичал да краде масло – от ЧУЖДИТЕ къщи. Не бил удовлетворен от наличността на масло при майка му, затова ходел при съседите... Виждате ли, още от времената на Кришна е така, че тревата на съседите е по-зелена. Това масло е по-вкусно! Така че Той ходел там и крадял маслото и киселото мляко. И възрастните гопи се опитвали да използват интелекта си във връзка с Кришна... защото в “Гита” сме чели: “Използвай целият си интелект във връзка с Мен”. Така че те използвали интелигентността си за това – как да скрият маслото от Кришна. И те го овисвали от тавана и въобще по всякакъв начин го правели труднодостъпно за малко дете. Знаете обаче Той какво се опитвал да прави – катерел се по кутии една върху друга, а когато не ставало – просто с една пръчка чупел гърнетата с маслото. Ако успеел да докопа маслото първо се наяждал Той, хранел приятелите си, а когато не можели повече, го раздавал на животните... И естествено Майка Яшода си имала проблем... Защото другите гопи идвали при нея и казвали: “Какви ги върши синът ти! Ние Го обичаме, в това няма съмнение, но ще трябва малко да Го стегнеш!” И най-напред майка Му много се засрамила. “Моят син – краде! Възможно ли е толкова низши практики да има?! Такъв лош характер да има синът ми!” И тя Го извикала: “Хей Кришна! Защо ходиш в чуждите къщи да крадеш масло? Не ти даваме масло ли? Не ти стига ли? Или сме просяци, че трябва да ходиш да взимаш кисело мляко от съседите?!” Тя много се срамувала! Само си представете, ако синчето ви се пусне по съседите да краде... Много е трудно да се оправи такава ситуация. Но какво правел тогава Кришна – започвал да се усмихва, да търка с юмруче очите си и по този начин разтапял сърцето на майка си... Но скритото послание в тази история е, че Кришна очевидно с готовност приема всичко, което Му се предлага... но това не Му стига! Него не Го интересува това, което Му даваш, но това, което искаш да запазиш за себе си. Така че ако си пазите стоката висяща на тавана – каквото и да е то, каквото и скрито съкровище да имате – едно малко момче ще дойде и ще я вземе. А ако не може да я вземе, ще ви счупи гърнето. Затова внимавайте – каквото не Му дадете, ще го загубите! Обикновено в Европа ние ползваме прибори за да ядеме, но в Индия не се ползват инструменти, а директно се бърка с пръст. Защото например, ако пъхнете лъжица в киселото мляко и я извадите нагоре – киселото мляко няма да се задържи по нея. Но ако пъхнете пръст, тогава ще извадите мляко. А знаете, на Кришна пръста не е прав, а е извит, прегънат. И не само пръстът, но характерът на Кришна е също такъв криволичещ в много отношения. Първо в думите: Той казва едно, а си мисли друго! Кани те на раса-танц, а след това те връща обратно. После същото е с действията Му. Като например краденето на масло – скоро ще се върнем пак на тази тема. Също и в любовта. Той е по три начина извит. Характерът Му бива също сравняван и с пирон. Ако пиронът е прав, той лесно влиза, но и лесно излиза от

240

стената... Но разбрахме, че Кришна е извит – тялото Му е с три извивки. Което означава, че Той е нещо като ... крив пирон. Извит пирон. Влиза в сърцето много бързо, но е НЕВЪЗМОЖНО да излезе обратно. Това е извитостта на Кришна! Така че Той с пръст взима вашето масло. И се опитва да вземе онова, което вие КРИЕТЕ.. Дори е готов да пренебрегне законите и формалните правила за да вземе от вас онова, което вие не искате да Му дадете. И така, следващият път не чупел гърнетата, но пък пък щипел заспалите бебета, те се събуждали и започвали да пищят... И знаете, ако някой нарани бебето й, майката освирепява, става като диво животно. Майка-тигрица! Така че гопите пак отишли да говорят с Майка Яшода: “Най-сетне трябва да направиш нещо с този Кришна! Писна ни от Него!” Тя била много притеснена, чудела се какво да направи... И накрая казала: “Добре! Ще Го накажа!” И какво наказание измислила? “Ще му сваля бижутата!” Но сърцата на гопите се пръснали от мъка и те казали: “Не! Как ще Му сваляш бижутата? Не можеш да сториш това на Кришна!.. Пък и дори и да ги махнеш, когато Той влиза в тъмните стаи, тялото Му свети – не са бижутата, самото Му тяло свети! Безполезно е! Това не е наказание!” И тогава тя не знаела какво да направи. Накрая решила: “Ще Го вържа за хавана”. Но първата работа, след като ще връзваш Кришна за хавана е, че трябва да Го хванеш. Затова започнало едно преследване... малкият Кришна и голямата Яшода. Малкият Кришна бил много бърз, а майка Яшода много ГОЛЯМА и й било трудно да тича след малкото момче... Накрая косата и дрехите й се изпоразбъркали... изпотила се... А Кришна много се страхувал от пръчката й. Не забравяйте, че ако искате да учите децата си с пръчката, първо трябва да ги хванете! Но когато Кришна видял крайното разочарование на майка си – колко е изтощена вече – Той й се предал. “Добре, мамо, можеш да Ме хванеш. Давам ти да Ме хванеш.” Това е малко идилична история – но не забравяйте рамката й. Какво се случва всъщност? Едната история е от гората Наймйашаранйа – всички мъдреци на епохата се събрали за да търсят Висшите Истини. А слушат как Майка Яшода гони малкия Кришна в двора! Или – знаете другата история, на брега на Ганг умиращият цар Парикшит, който искал да постигне съвършенство на момента, за седем дни, седи и слуша Шукадева. А Шукадева му разправя ТАКАВА история!!! Какво е скрито в нея? Йогите извършват всички възможни отречения и въздържания за да постигнат Кришна. Но не могат да Го уловят. А една обикновена майка, чиято основна грижа е “Дали синът ми е обядвал или не?” и “Какво да правя с млякото на огъня?” – тя може да хване Кришна. Тя ТРЯБВА да има някаква тайна! Добре! Сега имаш единия компонент – Кришна – и другия – хавана – и трябва да ги свържеш. Разбирате, майка Яшода е една обикновена селска жена, тя си помислила: “Ще взема едно парче въже и ще ги вържа.” Тя била практична жена и взела едно достатъчно дълго въже, казала си “Това ще е достатъчно”. Опитала се да го сложи около Кришна – късо! Съвсем малко по-късо. “А! Няма нищо, не съм преценила добре – ще взема още едно въже, ще ги вържа двете и тогава ще стигне...” Слага пак около Кришна – пак късо! “Ей! Сигурно съм се уморила от това преследване!” И така отново, и отново, и отново... И така накрая тя вързала всички въжета в къщата. И все пак те не достигнали. А майка Яшода всъщност започнала да връзва Кришна заради оплакванията на съседките. Затова тя извикала: “Ей, гопите! Имате ли още въже?” а те казали: “А, най-после искаш да вържеш този Кришна – имаме колкото искаш въжета!” И те започнали да носят въжета; накрая били вързани всчки въжета в цялата Вриндавана – и пак било късо. Винаги с два пръста не достигало. И даже не става въпрос за два пръста на дължина, а на ширина! Два пръста – това не е много, но достатъчно за да не можеш да го завържеш. Каква е тайната на тези два пръста? Всъщност тайната са субективната и обективната компонента на Бхакти. Субективната част е вашето пълно отдаване. Майка Яшода положила всички възможни усилия за да върже Кришна. Това е нейният субективен принос. И накрая, когато Кришна видял колко тя е разочарована, Той дал и обективната част – и това е милостта. Така че ако чувствате, че нещо липства в живота ви – ама съвсем мъничко, само два пръста – дайте най-доброто от себе си, тогава ще остане само един пръст, и чакайте милостта. Това е тайната на двата пръста.

241

Това е и една от причините да се присъединим към Кришна Бхакти – да открием божествената милост и да научим как можем да дадем най-доброто от себе си. Как можем да осигурим субективния елемент и как можем да поканим, да постигнем обективната част. Срещнат ли се двете, това вече не е бхава – това е бхаава. Това не е съществуване, не е просто живот – но това е екстатичен живот! Така че няма значение по каква причина сме започнали Бхакти йога; дали сме били нещастни, желания ли сме имали да изпълняваме... или сме били любопитни... или сме търсили някои съществени истини... Дойдем ли по-близо... знаете, Рупа Госвами казва: “Внимавайте с този Кришна! Ако все още имате материални желания – не гледайте към Него! Защото свършено е с вас!” Въпрос на Бхарадхари: Благодаря за хубавата лекция. Ти спомена, че един основен компонен е предаността във всяко едно действие. И аз знам със сигурност за себе си, че го нямам това нещо. Въпреки всичко ние се идентифицираме с “преданоотдадени” , извършваме определени неща... И се чудех всъщност, доколко го приема това Кришна?... Гурудев: Мога да ти кажа: от теб със сигурност приема напълно, но за себе си се съмнявам!... Но това е безопасното отношение. Всъщност ние СЕ СТРЕМИМ към съвършенство. Сиддхилалласа – практикуващи. Шрила Шридхара Махарадж – напълно съвършен, почти деветдесетгодишен преданоотдаден – казва: “ Ние сме ученици и трябва да останем такива завинаги”. ТОВА Е настроението, което трябва да имаме. Но аз научих, че въпреки че Кришна е хитрец, Той е много милостив. И Той има божествени качества. Човешкото качество е – ти си изпълнен с добри качества, може да имаш една-две грешки – или не грешки, недостатъци – и аз ще се фокусирам именно върху тях, пропускайки добрите ти качества. Кришна прави точно наобратното: може да имаме пълен списък с недостатъци, може би само едно-две нещица си струват – и Той ще се фокусира върху тях! Като например мантарта за извинение: “Моля те, мой Господи, извини ме – не знам мантрите, не знам правилата – но моля Те, приеми моето служене, приеми моята преданост”. Това е нашият път – просто предлагане на Кришна. Затова Бхакти съдържа много същина – това не е формалност. Спомняте си предания, който белел банана и в екстаза на любовта си предложил обелките, вместо плода. Приел ли е Кришна обелките от банана? Определено! Това е специалното качество. Разбира се, това не означава, че трябва да изхвърляме бананите и да Му предлагаме кори... Но ние принадлежим на Сампрадаята на милостта. Без това не бихме седяли днес тук. И за нас е задължително да го споделим по някакъв начин. .. Кришна бил удовлетворен от простия шак на Видура, но не бил особено впечатлен от щедрите и величествени предложения от страна на Дурьодхана. Затова мисля, че простосърдечните предлагания правят Кришна щастлив. Той няма нужда от нищо, Той не само е изпълнен, но Той е най-презипълненият сред най-пълното. Има само едно нещо, от което Той има нужда: от вашето масло, което се опитвате да скриете под тавана. Но ти спомена една много важна съставка; защото не е достатъчно само да ПРАВИШ – важно е Кришна да приема. Не е достатъчно да предложиш храната; не е сигурно, че това е прасадам. Само ако Той я приеме. А не ако следваме всички строги правила... само си помислете, майка Яшода правила ли го е? Не! Тя пробва храната преди да Му я даде: “Добра ли е? Добра – значи и моят син може да я приеме”. Защото тя готви със сърце. А Кришна се интересува точно от ТОВА качество. Веднъж един духовен учител отбеляза за един ученик: “Неговата храна е сякаш три баби са я готвили!” Кришна се интересува от ТОВА качество! Ако поканиш всички баби на земята. .. Но не трябва да се съмняваш. Кришна приема. Въпрос на Амбика: Искам да задам един такъв въпрос: трябва ли да разчитаме напълно на милостта на Бога или трябва да полагаме и собствени усилия за да култивираме някакви качества, да се освободим от материалните привързаности? Дали е правилно, ако разчитаме на безпричинната милост на Бога или трябва да положим повече усилия? И безпричинна ли е тази милост или е плод на дълго очакване и отречения? Защото външно изглежда, че става изведнъж, просто като усмивка – превръща камъка в злато или гъската в лебед, за нас този процес е някакси магически. Но може би това са години на усилия...

242

Гурудев: Това не е един въпрос, това са много въпроси! Защото – едновременно – трябва да разчиташ на милостта на Кришна, но трябва да си вършиш и работата, своето служене. Милостта е работа на Кришна, а нашата работа е да служим. Съгласна ли си? Извършвай своите задължения и недей да се привързваш към плодовете им! Ако искаш да го приложиш към нашата ситуация – ти трябва да извършваш своято служене, независимо от това дали добрият духовен резултат ще дойде или не, бързо или не толкова бързо. Трябва да изпълняваме дълга си и да разчитаме на милостта на Кришна. Тoва е втората част на твоя въпрос – дали можем да принудим Кришна да ни даде милост или не. Не, не можем, няма шанс, няма инструмент, с който да принудим Кришна: “Дай ми Своята милост!” – не! Кришна е личност. Той харесва всеки от вас и ви осигурява всичко, от което се нуждаете. Той обещава това нещо в “Гита”: “Каквото имате ще го запазя, а от каквото се нуждаете – ще ви го осигуря”. Това е Неговата дума – можете да разчитате на нея. Въпреки това ние трябва да изпълняваме дълга си: служене на семейството, служене на земята, духовно служене – на различни нива. Но резултатът зависи от Кришна. Всъщност основният резултат е любовта към Бога. Тя се пази от Него. Той има правото да я даде или не. Не можеш да Го принудиш. Но можеш да развиваш духовните си качества – това Е възможно. Но дори да си ги развил 100 %, ако ти липства милостта на Кришна, тя няма да се прояви. Но знаем, че има различни начини да се достигне съвършенство. Има три съвършени личности: единият е нитйа-сиддха – вечно-съвършен, той идва в този свят съвършен, НИКОГА не е под влияние на илюзията. Другият е садхана-сиддха – това означава духовно отглеждане; след много дълъг период на духовно развитие, той накрая достига съвършенство, напълно пречиства съществуването си. Тук виждате усилието, жертвата, времето – това е очевидно. И кой е третият? Крипа-сиддха – когато няма специална причина. Бог просто те прегръща внезапно. “Аз извършвам практиката си 10 години, а този идва днес и духовният ми учител го прегърна!!! Каква е причината за това нещо! Няма причина!” Това е крипа, крипа означава милост, когато някаква специална грижа е поета за някого. Може би заради някаква духовно чувство, може би защото е твърде много паднал! Просто няма друг изход за него – освен да го прегърна! Различни причини има... Всъщност няма очевидна причина за постигането на съвършенство крипа – това означава: получил си милост. И по силата на тази милост ти вече можеш да се развиваш. Но трябва да я приемеш; ако я пуснеш да си отиде, ако я отхвърлиш – отново ставаш мишка... Ямуна: Във връзка с това, което каза за трите вида сиддха... ние знаем със сигурност, че не сме нитйа; но понеже не знаем дали сме крипа или садхана, затова си извършваме садханата. Гурудев: Аз мисля, че не би трябвало много да се занимавеме с този въпрос. Защото може да предизвика малко лошо отношение към отдадените, можеш да започнеш да ги съдиш: “Този е само садхана-сиддха! Това не е най-висшето!” или пък: “Този е крипа-сиддха, толкова е безполезен, че само чрез милост може да постигне нещо...” Това те кара да правиш много лоши сметки...не е толкова нужно. Но без значение – дали следваш някаква садхана или си получил някаква милост – трябва да изпълняваш служенето, което ти е дадено. Не сме ние тези, които избираме какво да правим – не: каквото служене и да ми е дадено, ще се опитам, да го вършя, защото ТОВА е за моето добро. Трябва да имаме тази дълбоковкоренена вяра, дълбоковкоренено разбиране – че каквото и служене да дойде при мен днес – това е за мое добро, ТОВА ще ме върне при Кришна! Ако нямате такова твърдо разбиране за своето служене – просто живеете за нищо! Само една последна забележка искам да направя: веднъж някой попита Гурудев: “Как можем да преценим нивото, което другите предани са постигнали или не са?” Гурудев беше изумен! Той каза: “Не! Бхактите не са за да ги класифицираш! Кришна ни дава бхактите за да им служим!” Така че това е основното. Амбика: Аз зададох въпроса си точно от обратната страна: правилно ли е в практиката си да полагаме повече усилия, специални усилия – или просто да следваме своето служене? Защото както в началото каза, човек може просто да следва процеса и всичко автоматично се случва? Или другото е по-добро?

243

Гурудев: Основното е служенето. Но ако чувстваш, че се нуждаеш от някакво специфично култивиране – да се отърва от своя мързел, от своята обърканост – можеш специално да се фокусираш върху това. Но основното нещо е моята връзка с Кришна, моята връзка с Гуру, моята връзка със служенето, моята връзка с преданите. Има една история, свързана с Шрила Парамадвайти Махарадж. Веднъж някой го попита: “Как става така, че ние се опитваме да служим и нашата работа е успешна?” И Парамадвейти Махарадж каза: “Има два начина: единият е мистичен, а другият е практичен.” И всички си казаха: “О! Ние трябва да научим тайната – кой е МИСТИЧНИЯТ път към успеха!” И тогава той каза: “Практичното е, че се молиш на Кришна. А мистичното е – че се случва!” Това е нивото на чистият предан – неговото практическо ниво е молитвата! А мистичното е, че нещо материално се случва! КАК – ние не знаеме, но някакси става. По някакъв начин поддържаме живота си; по някакъв начин съществуваме. Но ако имаш такова ниво на посветеност – че твоята ПРАКТИКА е молитвата и тя не е нещо мистично за теб, тя е хлябът ти насъщен – тогава ще имаш същия успех: по някакъв начин нещата ще се проявяват около тебе. Понякога ние си мислим, че практичното е да положиш усилията, а мистичното е от Кришна – НЕ, тъкмо обратното! Молитвата е ИСТИНСКАТА практика. Нанда Кумар: Искам да те попитам, Амбика: защо дойде в духовния живот? Амбика: Имаше такъв период в живота ми, когато разбрах, че онова което е около мене не е достатъчно; философията, която до тогава познавах, не ми даваше правилния отговор за смисъла на живота. Смисълът на живота беше, че човек се усъвършенства, след това умира и оставя нещо за поколенията, но в това нямаше никакъв смисъл за мене! Мислех си: ще имам деца, те ще умрат, техните деца ще умрат – какъв е смисълът? Каквото и да създам – хората ще го използват, но после те също ще умрат – и в това няма никакъв смисъл! Тогава започнах да търся нещо и се срещнах с Хатха Йога – започнах и след няколко месеца практикуване бях прочела някой неща и тогава усетих едно много силно желание да постигна ВЪРХА на това знание. Един месец по-късно аз срешнах бхактите. Гурудев: Виждаш ли – Кришна ти дава всичко. Амбика: Така че това, накратко мога да кажа, беше моят личен път. Нанда Кумар: Аз мога да кажа – да, всички ние сме дошли в духовния живот малко или много по същата причина. Защото страдаме, защото сме жадни и гладни и търсим решението. Аз мисля, че точно това чувство трябва да имаме през целия си живот – и след него. Защото това е настроението, в което се търси Абсолюта и ако прекараме 2 или 5 или 50 години в практика не трябва да губим това чувство през цялото време. Аз мисля, че това е гаранцията – ако през цялото време сме много жадни да знаеме истините и да търсиме Бог – тогава ДА, ако имаме това отношение – това е добре. Това е достатъчно, това е силата, която ни тласка нататък и нататък... Така никога няма да сме удовлетворени, каквото и да постигнем. Мисля, че това е едно много важно настроение – да можем да чувстваме същото през целия си живот, дори то да се засилва все повече и повече в сравнение с пъвроначалното – това е добрият начин за развитие. Това е, което исках да кажа. Ямуна: Махарадж, искам да кажа във връзка с въпроса на Нанда Кумар: аз също дойдох при бхактите в същия ред на мисли, но това беше по-скоро преди да ги срещна. След това моята мотивация се промени; аз следвах бхактите, защото когато срещнах Гурудев109 видях неговата съвършеност. Разбира се, философските въпроси си бяха на фона, но основното беше чувството. Нанда Кумар: Без съмнение. Гурудев: Всъщност това е силата на Бхакти – затова този процес е толкова пречистващ. Ако посетиш някое свято място пречистващият ефект ще дойде след МНОГО дълго време, но ако се срещнеш с чист предан, ефекта е моментален. Това е огромна сила! Това не е само теория, но и практика. Можете да видите как става. Това е едно голямо “ЗА” Бхакти Йога.

109 Абхай Нарайан Махарадж

244

Знание или преданост?

Продължаваме сега нашето изучаване на седма глава, “Знание за Абсолюта”, стих 17: “От тях този, който има пълно знание и винаги е зает в чисто предано служене е най-добрият; понеже Аз съм му много скъп и той Ми е много скъп.” Говорихме за четирите типа хора, които се отдават и четирите, които не се отдават. Въпреки това нашето виждане към хората, които все още не са готови да се отдадат трябва да бъде щедро. Не знам дали сте забелязали, но в нашия речник липстват няколко думи: например “демон” и “вонящ карми”... Тези думи ТРЯБВА да липстват във вашия речник. Защото да гледаме на хората по такъв начин, според моето виждане не е знак за вайшнава. Трябва да имаме състрадателно око... Понякога, ако ЗЪРНЕШ лилата, тогава не можеш да имаш никакво друго виждане, освен съсътрадателно. Така че когато Кришна говори за онези, които не желаят да се отдадат – НЕ ги заклеймявайте! Молете се за тях, за да може това препятствие на илюзията да бъде премахнато. Вчера нашият приятел Никанор ми разказа една история. В един манастир имало един много сериозен монах и двама еретици. Единият еретик бил много силен и се опитвал да проповядва на другите, да ги завлече и тях в майа. И тогава монахът започнал да се моли: “Господи, моля ти се, накажи ги!” Същата нощ той сънувал сън и в съня му тези двамата горели в огън. Нашият приятел бил доволен: “А, накрая си го получиха!” но в същия момент се събудил и чул глас: “Виждаш ли, те страдат! Аз искам да ги спася, не да ги наказвам!” Така че ако видите човек, който не иска да се занимава с никакви духовни неща, какво ще направите? Ще го изритате и ще му кажете: “Ти си демон!” Или ще му кажете: “Приятелю, как мога да ти помогна? Какво мога да направя за теб?” Големият съвет на Шрила Прабхупад бил: “Първо станете приятели и след това може да им проповядвате”. Никога не трябва да практикуваме любов към Бога по един нечовешки начин! “Толкова съм потънал в моя бхаджан110, че напълно пренебрегвам хората.” Но Кришна споменава тези два вида: тези, които идват и тези, които не идват. И от тези, които идват, кои са най-добрите? Тези, които са в постоянно служене, чието съзнание никога не бива нарушено. Те са най-добрите. “Онзи, който е в пълно знание и е винаги зает с предано служене”. Какво означава пълно знание? Това не означава, че трябва да знаеш всичко, защото да знае всичко е преимущество на Бога. Нашето пълно знание единствено може да е вид съвършено знание. Съвършено в смисъла, че сме установени в своите правилни убеждения. Защото хората могат да са много твърдоустановени в своите ПОГРЕШНИ разбирания. Но това не е съвършено знание. Разбира се какво можем да знаем, какво можем да разберем – всичко това е много ограничено. И не можеш да видиш нищо, което не е показано. Не можеш да узнаеш нищо, което не е познато. Така че някой ни кара да виждаме, някой ни дава да знаеме. Това е Кришна. “Аз съм знанието, Аз съм паметта, Аз съм и забравата”. Всяка интелектуална способност идва от Него. И ако се молим Кришна може да ни даде това съвършено знание. Не завършено цялостно знание – но съвършено знание за нашето ниво. Разбира се, когато говорим за знание, нямаме предвид просто информация. Защото дори само във вайшнавската линия има неограничено количество информация – какво пък да говорим за всички останали линии и философски течения. Махапрабху казва: “Не четете твърде много книги.” Защо? Защото прочетете ли твърде много идеи ще се объркате. Твърде многото информация ни чупи главата. Трябва да изберем. И ако искаме да разберем божественото знание, трябва да изучаваме един тип писания. Но ако искаме да изучаваме Бхакти, трябва да изучаваме Бхакти Шастра. Значи “пълно знание” е едното изискване, а другото е “да бъде зает винаги в предано служене”. А “винаги” означава не “само понякога”! Не само на големите празници, а през цялото време. А как може да се постигне това? Единствено в случай че имаш само един

110 обожание

245

живот. Не ако имаш двойнствен живот: това ми е материалния живот, а това ми е духовния. Има само един живот! И дори тези материални относителни дейности, които извършваме, трябва да ги извършваме в съвършено съзнание. “Той е най-добрият” Защо е най-добър? Не заради пълното си знание, не заради постоянното си служене – но защото “Аз съм му мил, любим. Затова той Ми е също любим!” Любовта не е въпрос на знание или способности. Това е нещо отвъд! Това е изначалната способност на душата. “Затова той Ми е скъп – защото Аз съм му скъп.” Това е начинът да бъде уловен Кришна. Ако от време на време Му казвате: “О, толкова си ми скъп!” – Той също ше отговори: “Да, и ти си Ми много скъп!” Не със своето знание, не дори и със служенето си, а с тази преданост. “Всички тези преданоотдадени са несъмнено възвишени души, но онзи, който е установен в занние за Мен, Аз приемам, че е точно като Мен самия. Зает в трансцедентално служене към Мен, той със сигурност ще Ме достигне – най-висшата и съвършена цел.” Това е единението, което можете да постигнете чрез преданите практики. Кришна те приема като самия себе си. Затова няма разлика между напълно отдадения предан и самият Господ. Защото те никога не са отделени, те винаги са заедно. Веднъж бхактите открили храм и подреждали нещата вътре. Олатрът бил от едната страна и те се чудели къде да сложат вйасасана за Шрила Прабхупад. Той също присъствал и всички заедно обсъждали. И имало едно мнение, че вйасасанът трябва да е на противоположната страна, така че той да може да гледа към олтара. Но друг казал: “Не, не, така няма да е много добре, защото Шрила Прабхупад ще е много далеч от Кришна...” Тогава Прабхупад възкликнал: “Аз никога не съм далече от Кришна!” Така че те никога не са отделени! Как можеш да разделиш любимия от любящия? Как можеш да разделиш слугата от господаря му? Не е възможно! Това е единението, което търсим. Това е и начинът да постигнем Кришна. Но в следващият стих Кришна казва: “След многократно раждане и смърт този, който наистина знае, се отдава на Мен, защото е разбрал, че Аз съм причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко”. Това пълно знание, за което говорихме, че Кришна е всичко, но всичко не е Кришна, е закодирано в този стих. Такова ниво може да бъде постигнато след много много раждания. То не се случва изведнъж. Защото когато влезеш в кръговете на живота и смъртта е много лесно да пропаднеш, но много трудно да се изкачиш нагоре. Но независимо от това, каквото и да сме постигнали духовно, то никога не се губи. Обикновено хората много лесно разбират тази част от Бхакти. И започват сметките: “Може би една стъпка ми стига засега... Не е нужно да посвещавам целия си живот, може да постигна нещо съвсем мъничко, но нали то никога не се губи... Посвещавам НЕЩО от себе си, след това се наслаждавам на живота. По този начин имам активи за следващия си живот.” Това е сметкаджийството. Не сте ли имали подобно оправдание? То винаги идва в живота на преданоотдадения: “Защо е нужно 100% - и 50/50 стига, не е нужно всичко да отдаваме...” Рам Виджай: Садху Махарадж каза, че 50/50 е добре. Каза, че повечето от хората са много под това. Гурудев: Шрила Прабхупад е казал: “Вие трябва 50% от енергията си да дадете на Кришна”, като даже съвсем конкретно е имал предвид “от приходите си”. И бхактите започнали да пресмятат: “О! О! Шрила Прабхупад не е взел впредвид данъчната система. Така че може би ние не трябва да плащаме 50% от средното възнаграждение, а само от екстрите.” ... Всъщност тези “50%” идват от Рупа Госвами. Спомняте си историята – той е бил министър на финансите, така че бил богат човек. И когато решил да изостави светските си задължения, той имал една ЛОДКА пълна със злато”. И си мислел: “Какво да правя с това?! Нямам нужда от него! Как да се отърва от него?” Тогава решил: “Половината ще раздам на брамините, на бедните, на тези, които са в нужда.” Това били 50-те % от неговия доход - когато влизаш в ордена санйас и си финансов министър. Но какво да прави с останалите 50%? “Ще разделя и тях на две и ¼ ще дам на семейството си - това е някакъв вид принос към тях – да живеят добре. Но остава още ¼ - какво да правя с нея?” И какво решил?

246

Рам Виджай: Да ги запази за черни дни. Гурудев: Нима това съответства на санйас-дхарма – да скътваш за черни дни? Према: За неотложни случаи. Яшода: За да построи храм? Гурудев: Не. По това време не са имали идея за храмове... Всъщност записано е, че той запазил последната четвърт за бъдеща сигурност. Което е доста странно за аскет – да си пази златни момети за в случай на необходимост. Но Према е права, по-късно той използвал тези пари за да освободи брат си. Така че това била неотложната нужда. Тъй като Санатана бил в затвора по това време, защото искал да се присъедини към бхактите, той подкупил пазачите с тази ¼. Така че това е източникът на “50-те %”. Но Кришна не е удовлетворен от 50%. Той не играе на “фифти-фифти”. Той иска ВСИЧКО, пълен ангажимент. Иска ЦЯЛОТО ви сърце. Има една друга история, която много обичам – тя се чу на една лекция, когато един много добър, много хубав грихастха зададе въпроса: “Смяташ ли, че Кришна би могъл да понесе, ако имаме в сърцето си още някой? Него много Го обичаме, но обичаме и още някой?” И аз го попитах: “Какво е твоето мнение – ако жена ти много те обича, но има и още някой в сърцето си – как ще се чувстваш?” И той веднага разбра! Та Кришна има нужда от ПЪЛНО отдаване, не от половин или от мъничко. ВСИЧКО... Но изисква много много раждания за да разберем, че Той е “причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко”. Въпрос на Камен: В мен се появи някакво объркване. И си мисля следното: разбира се, за Кришна няма невъзможни неща, но може ли Той да има его? Защото казва се, че трябва да внимаваме да не нанасяме обиди към Него. Но по принцип мисля, че може да се обижда човек, който има его. И другото, което е във връзка с лекцията: ако някой иска съпругата му да обича само него – това също не е ли от егото? Ако съпругата му обича него, децата, бхактите и всички – това не е ли прекрасно? Гурудев: Добре... ако жена ми обича приятелите ми – няма проблем. Но ако обича враговете ми или моите конкуренти – не е толкова хармонично. Понякога се случва! Но ти не се чувстваш добре от това. Това е, което имах предвид. Но ако видим мнението на Шрила Шридхара Махарадж – той винаги казва, че Кришна е по-скоро с деспотичен характер. Той иска да управлява сам! Не обича конкуренти. Защото това е ЛЮБОВ! В любовта няма конкуренция! В любовта има АЗ И ТИ, никой друг! Истинското, същностно нещо! Разбира се в семейството, в живота, обичаме и други хора. Но в една прегръдка сме само аз и ти. На това ниво няма никой друг. Само манджарите111 – но това е друга тема. И каква беше другата част от въпроса...А! Дали Кришна има его? Да! Има огромно его! Но то е божествено! Нашето его е фалшиво, Неговото е истинско. На много места Той казва: “Аз съм най-великият!” Но останалите гопали също имат голямо его! Защото те казват: “Тоя Кришна е много малък и слаб – аз съм по-силният!” Но това е очарователно! Когато Кришна краде, всички се усмихват; когато ти крадеш – всички ще те преследват. Има ГОЛЯМА разлика между божественото действие и човешкото действие. Яшода: Въпросът беше, извинявам се, дали е възможно Той да се обижда? Гурудев: Да. Но Гуру ще оправи тази грешка. Ако обаче обидиш Гуру... Въпрос на Рам Виджай: Тук в 17 стих Кришна казва: “Онзи, който е в пълно знание и винаги е зает в предано служене – той е най-добрият!” После продължава: “Всички тези преданоотдадени са без съмнение издигнати души – но онзи, който е установен в знание за Мен, Аз приемам, че е точно като Мен” – значи първо казва: който има знание и извършва служене е най-добрият. Но – казва – който напълно Ме познава е дори по-висш! И още по-нататък казва: този, който наистина Ме познава, ми се отдава! Това е като едно търкаляне: гйана, бхакти, гйана, бхакти, гйана, бхакти... Такова е моето усещане – първо започва със знанието и служенето; после казва: всички тези предани са велики души, но им трябва знание и накрая казва: но който има знание – се отдава. Би ли могъл да обясниш това? Гурудев: Не става въпрос задължително за последователност във времето. Защото се дава някава идея, която по-нататък се развива: какво означава пълно знание, какво означава пълна

111 мъничките гопи

247

отдаденост в служенето... От друга страна си прав, защото този е най-важният стих от тази малка поредица от стихове: “След много животи, той се отдава...” Но не забравяйте структурата на “Гита”, когато в началото Кришна казва, че измежду хиляди един достига до знанието; от хиляди знаещи един достига освобождение; а от хиляди освободени един достига до Бхакти. И в този стих Той се връща на тази тема, казвайки: След много много раждания тези, които са се интересували, достигат до пълното знание. Но какво е пълното знание – да разберат, че Той е причината на всички Причини и че Той е всичко. Това висше знание ли е от гледна точка на Бхакти? Не! Това е елементарно ниво. Това не е Университет, това е училище. Та след много много животи може да се достигне до това ниво. Но преди това Кришна говори за знание, изпълнено с чувства. И от него произхожда служенето. И от “четирите типа, които Ме търсят, най-добър е онзи, който търси Абсолютната истина”. Това е първоклсният подход в предаността. Другите са по-низши, това е истинският начин. Но онези, които са тръгнали да търсят Бога, Абсолютната Истина, те още не са Го постигнали. Както говорихме наскоро – те може и да търсят, но още не са намерили. Така че нивата са: търсене – практикуване – намиране. И по същият начин виждате самбандха – абхидея – прайоджана. Търсенето означава: Аз търся моята връзка с Бога – самбандха. Когато започнеш да правиш нещо по въпроса, когато станеш практикуващ, не само търсач – това е абхидея – какво трябва да се направи. И тогава накрая достигаш целта, което е прайоджана или цялостната картина. И пълната картина според нашето разбиране – това е любовното единение между душата и Свръхдушата. Така че тук се докосват различни елементи от мозайката. Не задължително става въпрос за последователност в стъпки. Защото да се разбере, че Бог е всичко и е причината за всичко – това е най-общата картина. Но да бъдеш съединен с Него в екстаз на преданост – това е нещо много специфично! Така че последователността не е задължителна. Рам Виджай: Четейки този стих , аз някакси имам чувството, че отивайки все по нависоко, знанието и предаността стават едно и също. Защото знанието поддържа предаността и тази преданост поддържа истинското знание. Това беше чувството ми, докато ти обясняваше. Гурудев: Ами... надявам се че в момента Махапрабху няма да скочи от олтара и да ти удари един як шамар. Че адвокатстваш тук на знанието... Но знанието е необходимо за да се разбере, че този процес е отвъд знанието. Само дотам! Както е казал Шрила Шридхара Махарадж: “Когато срещнах бхактите, те ми говореха за толкова възвишени неща, които бяха отвъд моята способност да разбера! Тогава реших да използвам цялата си интелигентност за да разбера ТОВА, което е отвъд моята интелигентност.” Но на практика определено трябва да има някакво знание. Знанието не е “Може би така, може би онака...” Това не е знание. Не е наука. Но Бхакти бива наричано също “научното знание за Бога”. Така че знанието си има определено място, но не окончателното. Даже тук беше споменато нещо... “Защото Аз съм му много скъп и той Ми е много скъп”. И това нещо не е интелектуално – това е емоционално. “Затова той Ми е много скъп! Затова той е най-добър!” Не защото знае, не защото служи – но защото ОБИЧА! Така че това е истинският отговор. Те са много скъпи, защото имат тази способност – да обичат! И виждате ли, отнема много много раждания за да разберем, че Кришна е причината на всички причини и че Той е всичко, което съществува. Какъв е първият стих на “Брама Самхита”? Рам Виджай: “Ишварах парамах Кришна /сат-чид-ананда виграха / анадир ади Говинда... Гурудев: ...сарва карана каранам”! “След много много животи стигаме до извода – да, Той е върховната причина!” И отново – след като си разбрал това – ще ти трябват много много животи да го забравиш. Когато забравиш, че Той е Върховния. Когато забравиш тази низша концепция, че Той е окончателната причина на всички причини! Когато просто полудеш по Него... Усещате ли разликата? След толкова много животи на отречения, въздържания, благочестиви дейности – накрая разбираме; ето я върховната причина! И след това – след много много животи практики в преданост – надяваме се! – ще забравим това!

248

Но ако искате да започнете със забрава – това не е правилно. Първо трябва да разберем... и после, след като Кришна си свали короната, можем да го приемем за прост пастир. В началото ние много държим на знанието – искаме да разберем всичко; но по-късно преданоотдаденият се моли: “О мой Господи! Моля Те, дай ми забрава! Искам да забравя всичко това, което съм напъхал в ума си! Защото то ми ПРЕЧИ просто да Те обичам!” Веднъж Прабхупад казал: “Просто се опитвайте да обичате Кришна!” Това не е сложно! Така че последната дума не е знанието. Други въпроси? Рам Виджай:... Само един гйани има тука... Всички останали са бхакти. Гурудев: Не... може би: много бхакти, един гйани и една паднала душа. Затова, моля ви, бъдете милостиви... Ванча калпатарубяш ча Крипа сундхубхйа ева ча Патитанам паванебхйо Вайшнавебхйа намо намаха (“Отдавам смирените си почитания на всички вайшнави, които са като дървета, изпълняващи всички желания. Те са океани от милост; те спасяват падналите души.”

Религията на Любовта

“Онези, чийто разум е завладян от материални желания, се отдават на полубоговете и следват определени правила и предписания за почитание според собствената си природа.” “Аз съм в сърцето на всеки като Свръхдуша; и когато някой пожелае да почита даден полубог, Аз правя вярата му непоклатима, за да се посвети той на това божество.” “Надарен с такава вяра, той се стреми да почита даден полубог и да осъществи желанията си. Но всъщност, единствено АЗ дарявам с блага.” Тук научаваме за различните видове обожание. Много често ние мислим с термините на светските религии. А понякога големите светски религии си противоречат една на друга в някои отношения. Така ли е? Няма кой знае какво разбирателство. Всички говорят за единство, но... всъщност има различия. Защо е така? Веднъж Арджуна попитал Кришна: “Как така има толкова много различни религии на земята?” И Кришна му отвърнал: “Защото има толкова много различни типове хора, затова има и толкова много религии – така че всеки да може да намери такъв процес, който да може да следва.” Защото настроението на почит и обожание, както и религиозните чувства са много подобни у хората. Но в същото време има толкова различия в опитите ни да изразим връзката си с Върховния. Преди говорихме за различните типове хора, които се обръщат да търсят Бог – за да им помогне или да изпълни желанията им, или пък да удовлетвори тяхното любопитство... И както има светска йерархия и хората, които заемат съответната позиция изпълняват желанията на своите подчинени, по същия начин във вселената има подобна градация. Има различни изпълнители, но господарят е само един. Също както в една компания: има един шеф, но управителите на съответните отдели си имат своите задължения. И ако имаш някакъв проблем, отиваш в съответното звено – там ще ти помогнат. Но в крайна сметка този отдел може да ти помогне, защото той е под волята на собственика на компанията. Така че един съвет за санкиртан-бхактите: ако искате да влезете в голям офис, можете да започнете още от портиера, който ще ви помогне – ако той иска... Но ако отидете директно при големия шеф, той може да ви даде всички необходими разрешения за да влезете. По същият начин във вселенската структура можете да намерите вратарите, които могат да ви разрешат да влезете на определено място, но ако стигнете до върховния господар, той може да ви даде разрешение да влезете навсякъде. Това е разликата ако се служи на различните нива изпълнители и на самия шеф.

249

Всъщност разликата в обожанието, насочено към различните видове божества, е именно определена от разликата в раса – или във вкуса на обожаващия. Например, първото ниво религиозен човек е атеистът. Защото той казва: “БОГ не съществува!” Виждаме, че той първо казва “Бог”... и след това “не съществува”. Което означава, че той има някакъв вид разбиране за Бога. Безспорно “крехко и нежно” разбиране – но го има! Как би могъл да отхвърляш нещо, ако не приемаш че го има?! Това е, така да се каже, “кота нула” в религията. След това много популярният тип религия е страхът от Бога. “Внимавайте, защото Той ще ви накаже ако не следвате тези правила!!!” Което е много добър инструмент да се контролират хората! Не е ли така? Да държиш хората в страх или под натиск... тогава се проявява един от знаците на екстаза: треперенето... Разбира се този “страх от Бога” не е просто само някакво лошо чувства или лош израз, това също си има своите красиви старни, но обикновено хората се боят от Бога за да не бъдат наказани. Следващата стъпка е знанието за Бога – да знаеш, че Той съществува. Повече или по-малко по пасивен начин. “Да, Той съществува, но това си е Негова работа; аз си имам моя работа”. Без много- много да се опитваш да хармонизираш двете нива. Следва нивото, в което искаме Той да изпълнява всичките ни желания. “Аз съм Ти син, аз съм Твоя дъщеря – трябва да се грижиш за мен!” – това е раджастичният подход в религията. След това идва нивото на дълга: “Да, Бог съществува и затова аз трябва да правя това и това...” Което вече съответства на нивото Саттва... това е сатвичният тип, който е религия по задължение. И ТОГАВА, най-накрая идва религията на любовта. Тя е много същностна. Така че когато говорим за религия, не трябва да горим за нулевото ниво, където няма Бог; нито пък за което и да е от другите нива. Но когато говорим за религия това не е нищо друго, а любовната връзка между човека и Бога. По такъв начин можем да разберем тези различни подходи. Също така бихме могли да си помислим: “Щом има един Бог, има и една религия”. Звучи логично; но ако вземем впредвид, че хората имат различни разбирания за този Върховен Бог – все пак съществува една религия на религиите, нещо отвъд, свръхрелигия. Тя се нарича любов към Бога – това я универсална религия. Тя е отвъд различните формалности, отвъд различните релиозни чувства на хората. Въпреки това всеки си мисли, че неговият процес е най-добрият. Срещали ли сте се с това? Защо е така? Тук Кришна казва: “Аз съм в сърцето на всеки и АЗ им давам вяра в процеса, който те са избрали.” Така че ако някой иска да подходи към Него по пасивен начин, Кришна приема това: “Добре!” Или ако Го моли за насъщния хляб: “Добре! Давам ти го!” Или ако някой иска да се страхува от Него: “Добре! Ще ти покажа колко съм страшен!” А ако някой иска да види любящия Му аспект, Той казва: “Не мога да се скрия!” Така че ВЯРАТА идва от Върховния! Можете ли да споменете други източници на вяра? ... Камен: Знанието. Рам Виджай: Опита. Гурудев: Знание? Опит? Изглежда сте много квалифицирани, след като говорите за толкова висши неща... Какво е твоето предложение, Према? Према: Компанията на преданите. Гурудев: Садху-сангха, да! Общуването с преданоотдадените е много силен източник на вяра! Цвети: Чувството на щастие. Гурудев: Това е резултат, не е причина. Но кой е изучавал Библията? Кажете какво пише там за вярата, откъде идва вярата?... Дори Библията говори за Бхакти Йога, за деветстепенния процес – защото там се казва: “От СЛУШАНЕТО идва вярата”. Което е ШРАВАНАМ. От шраванам ще добиете вяра! Ако СЛУШАТЕ посланието, това ще усили вярата ви. И така: “Аз правя вярата му силна, така че той да може да се посвети на определено божество.” И тази различна вяра, както и различните личности, към която тя е отправена, могат да осигурят това, което съответният човек иска. Защото обикновено хората се обръщат към Бога за някаква полза. “Дай ми това, осигури ми онова, помогни ми...” Ако всичко е

250

наред, тогава просто Го забравят: “Аз съм велик! Мога сам да се оправям!” Но когато сме в беда, веднага знаем как да се молим... Има една книга, в която са събрани молитви на деца. И моята любима е: “О Господи! Казах си молитвите. Къде ми е колелото?” Да чуеш това от дете е сладко. Но ако НИЕ правим същото – вече не е толкова сладко. “Измантрувах си кръговете – къде ми е екстаза?” Но... желанията се удовлетворяват на различни нива. В крайна сметка Кришна изпраща колелетата. Той дава този извисен божествен екстаз, към който бхактите се стремят. И затова има толкова различни видове религии – защото има толкова различни видове хора. Така че всеки да намери своето място. Съвсем скоро говорихме за силата на реализацията, на виждането. Какво става, когато един обикновен човек отиде на море. Какво ще види той? Рам Виджай: Ще види ПЛАЖА! Гурудев: Да, плажа и някаква вода. Ще види своя шанс да поплува. Ако един съвършен йоги отиде, какво ще види той? Отговор: Божието проявление. Гурудев: Да, безграничната сила на Бога. Хармонията. Нещо велико! А какво става ако Садху Махарадж отиде на морето? Какво вижда той? Той вижда Радха и Кришна, които танцуват върху водата. Вижда черното море и бялата пяна... Това е същата вода. Но в зависимост от вашето ниво на осъзнаване, от вашето виждане, тя ще се отрази по различен начин. По подобен начин ние всички се опитваме да се доближим до Абсолютната Истина; но според своя вкус ще открием различни неща. Това е същият океан, същият Бог – но вие ще видите само вода – или безграничната сила – или Радха и Кришна! ... И по-нататък Кришна продължава: “Хората с малко разум почитат полубовете, но плодовете от това почитание са незначителни и временни. Онези, които почитат полубоговете, отиват на планетите на полубоговете; но Моите предани идват при Мен.” Тук съвсем ясно е казано: според типа обожание ще постигнеш своята цел. Въпрос на Камен: Искам да попитам относно вярата. Случва се много пъти да ме попитат: “Ти вярващ ли си?” Не знам какво да отговоря, защото за мене вярата – да вярвам или да не вярвам в нещо или някой – означава ... например някой ти казва, че навънка има нещо; ти не го виждаш, но вярваш на този човек, защото знаеш, че той винаги ти е казвал истината. И в случая едва ли ще те излъже. Но когато говорим за вярата в религиозен аспект: има според мен едно ниво, в което човек вижда белези, по които може да разбере, че Бог съществува. Тогава според мен думата вяра не е точна. Гурудев: В смисълът, че това не е”вярване”. А нещо по-същностно. Камен: Да, например погледнал си през прозореца и знаеш, че нещото е долу. Тогава има може би вече доза знание? Това отново ли са нива на вярата или вече е друго нещо? Гурудев: За много хора вярата е вярване. Обикновено хората определят вярата така: това е нещо, което не знаем, но го вярваме. Не знаем, но го приемаме. Но това не е удовлетворителен отговор! Вярата трябва много дълбоко да се изучава – какво е вяра? Казано е, че човек без вяра не съществува. Така че вярата е изключително човешко проявление. И ние знаем различните обяснения какво е вярата. Има го обяснено на ниво Таттва – философията – на нивото на Раса; и по-високо... Кое определение искаш да чуеш? Камен: За мен са интересни всичките нива. Гурудев: Добре, нека започнем от Таттва-обяснението. В Шастрите се казва, че вярата е твърдото убеждение, че служейки на Кришна, изпълняваш всички свои задължения. Защото говорили сме, например, за различните задължения на семейните. Знаем, че в задълженията на семейните влиза почитането на Бога, на различните негови представители, на мъдреците, на предците, на хората и на всички живи същества. А тази дефиниция казва, че ако служиш на Кришна, изпълняваш задълженията си към всички тези пет различни нива. Това е Таттва, това е философия – това е Инстина, която можем да разберем. Служейки на Бога, можем да направим щастливи всички. Ние вярваме, че ако отдадем енегрията си на Бога, чрез Него тази енергия на любовта ще достигне до всички. Но това по-скоро е теоретично убеждение. Не носи кой знае какви чувства! Затова трябва да изследваме какво е вярата на нивото на Раса. А именно вярата на нивото на божествените

251

чувства. Вярата е такова неумиращо, вечно-ново чувство на привързаност, което ни свързва към окончателния източник на божествен екстаз. Това не е нещо, което НЕ ЗНАЕМЕ. Това не е просто теория. Това е вкус. Това е нещо, което си ОПИТАЛ. Вярата на това ниво е нещо изключително практично. Вечно нова, вечно жива, цъфтяща - свързваща ни към източника на щастието. Това не е вярване – ние трябва да го опитаме! Това е ВЯРА! Истинска вяра... И накрая се казва, че вярата е най-голямата сила, която човек може да има. Чрез вяра безкрайни пространства могат да бъдат прекосени! Тя е толкова мощен елемент в живота ни! Но в края на краищата каква е общата дефиниция за вяра: вярата е такова убеждени, което постигаш чрез любов. Съгласни ли сте? Когато прочетох това си казах: добре! Ето тук вярата е определена. И това е Бхакти Йога! Да постигнеш пълно убеждение чрез любов! Това е Бхакти Йога – Йога означава да си свързан с Истината, с Източника; а Бхакти означава – чрез чувства. Това не е нещо, в което “вярвам”! Разбираш ли, това е ИСТИНКОТО нещо, това е живото нещо! Но нали знаеш, хората много пъти питат: “Виждал ли си Бога?” Ти си спомняш отговора... Други въпроси? Въпрос на Диана: Искам да попитам: ти каза, че като отидеш на морето можеш да видиш Кришна и Радха... Рам Виджай: Садху Махарадж. Диана: Какво точно има предвид? Гурудев: Питай Садху Махарадж следващия път когато посети София... Ако той ти го каже, може да му се вярва много повече... По-сладко е, ако той ти го разкаже. Но не забравяй да го питаш! Става ли?... Рам Виджай: Спомням си какво казва Браджа Ишвар за вярата, ако ми разрешиш ... Гурудев: Разбира се! Рам Виджай: Той обясняваше, че вярата е рискът, който поемаме за да стигнеме при Кришна, защото ако го нямаше този риск, че ти не знаеш закъде си тръгнал, ако го нямаше този скок в непознатото и тъмното – тогава това е просто сметка. Просто вид сделка. Така че вярата е този необходим елемент... Гурудев: Така е. Въпрос на Премананда: Аз искам да попитам две неща: Вчера говорих със сестра ми, която се прибра в България сега за празниците и си говорихме са голямото земетресение и за жертвите. И тя каза: “Как Бог допуска това! Как е възможно това да се случи?!” Аз се опитах отначало да й кажа, че Той не го допуска защото ... то е по Неговата воля всичко де, то иначе няма как... но с нашият ограничен ум и невежество ние не можем да разберем Неговите причини. Но тя ми каза: “Не е ли това извинение ти да не се интересуваш за това какво става с хората там?” И понеже аз почувствах, че в нея има толкова много състрадание към тези хора, които тя изобщо не познава... почувствах, че това състрадание я приближава по-близко до Бог отколкото моето философстване. Затова замълчах... И въпросите ми са... Първо: какво може да се каже в такава ситуация? Второ: какво мога да направя аз, за да развия в себе си състрадание, подобно на нейното? Защото го нямам... Гурудев: ...Интересно, но не е споменато в новините, че 6 милиарда души биват поддържани всеки ден. Но се спомена, че 2 хиляди са умрели. Що за избирателност? Ако някой пожъне жътвата на делата си чрез смърт – незабавно обвиняваме Господ, че има грешки в администрацията си. Не... в “Гита” се казва: “Аз не нося отговорност нито за добрите, нито за лошите действия на хората”. Което, спор няма, не звучи особено състрадателно; но това показва отговорността на хората. ТИ СИ отговорен за своите действия – и за резултатите, които следват. .. Беше споменато и че точно до брега всичко е било разрушено, но малко по-навътре хората не са пострадали. А какво правят повечето хора по крайбрежието на Тайланд? Наблюдават безкрайния океан под формата на медитация? Мислят си за Радха и Кришна? Или просто се опитват да се наслаждават на живота? Виждат водата и казват: “Може да поплуваме!” И тогава идват големи вълни... Понякога кармичните реакции удрят много силно. Но аз не бих обвинявал Господ за това. Ние също сме отговорни. Разбира се, не звучи много хубаво, ако някой до мен е в нужда и аз не му помогна. Но трябва да сравниме: цялата вселена е поддържана перфектно; но понякога

252

ние не разбираме защо се случват нещата. И странно, но новините ни дават информация за страданията от другата страна на планетата. И понякога ние сме много състрадателни. Но забравяме да помогнем на съседите си, забравяме да се огледаме и да видим какво можем да направим за близките около нас. Това безспорно е сложен въпрос. Но ние можем да подобряваме своето ниво на състрадание. За нещастие, мога да ти кажа, има достатъчно страдание и тук в София. Не се налага да отиваш от другата страна на Земята за да практикуваш състрадание... Но ако бяхме от нейната страна, щехме да четем други новини. Например богинята на майката Земя се нарича Бхуми Деви. И в нейните вестници се споменават всичките новини от лошите действия на хората. Например: “Отново изпомпаха едиколко си милиона тона нефт от тялото ми!” “Отново хванаха стотици китове!” “Отново отровиха тялото ми!” Ние не взимаме предвид ТЕЗИ дейности. Забравяме, че това, което даваме – това и ще получим! Ние трябва да имаме такава философия. И в СЪЩОТО време трябва да сме състрадателни. Което означава: помогни както можеш. Но знаете ли, преди няколко години в самолетите събираха помощи за децата от третия свят. “Ако имате някакви дребни монети, моля ви дарете ги, ние ще ги използваме за страдащите деца”. Обаче веднъж тук, в София срещнах една двойка – те идваха от чужбина и бяха представители на тази организация, “помагайки на бедните деца от третия свят”. И те наемаха най-скъпия апартамент на хотел “Шератон – София”! Помагайки на бедните деца! Хайде стига! Това са измами! Те просто драскат по твоите чувства, така че да могат да получат парите ти – и след това живеят добре! За нещастие хората сме си хора – с всичките грешки и недостатъци, които имаме. Все пак Рупа Госвами казва: “Ако някой до теб умира от глад и ти не му дадеш храна – ти си отговорен!” Но той също казва: “Ако имаш знание и не го разпространяваш на онези, които нямат – ти си нещастник! Скъперник!” ... Но разбира се страданието, смъртта на един човек е шокоращо нещо, това е трагедия. Така че нещо трябва да се направи за това. А какво можем да направим? Ние се опитваме да допринесем към корените. Защото не можеш да достигнеш всичките 6 милиарда хора на земята. Прави това, което можеш в съответствие със способностите си на относителната платформа; и се опитай да усъвършенстваш сам себе си до такава степен, че да можеш да изпълниш предсказанията на свещените писания, където се казва, че ако някой постигне съвършенство се пренаписва историята на цялата вселена. Нарада Муни пита в “Нарада Бхакти Сутра”: “Кой ще помогне на страдащите живи същества?” И отговаря: “Всички онези, които са напълно отдадени, всички онези, които са съвършено чисти – ТЕ ще помогнат; следвайки тях, всички могат да минат по този път! Те са прекосили океана и следайки ги всеки може да го прекоси; те ще вземат всеки със себе си!” Това е нашият отговор. Трябва да си толкова чист, че да можеш да прекосиш океана на материалното съществуване; и да си толкова чист, че да можеш да се върнеш и да вземеш всички със себе си. Защото един живот или една смърт не е толкова много. Ако ние наистина вярваме – но ТВЪРДО, не само като някакво вярване – ако наистина вярваме във вечността на душата, то тогава една глава завършва, започва следващата. Колкото и хора да са умрели, всички те ще се родят отново. В различни обстоятелства, на различни места, в различни страдания и различно щастие – но всички ще свършат по един и същ начин. Това продължава все така от незапомнение времена. Разбира се, една такава масова катастрофа е шокираща. Но например колко хора умират от това, че са пушили “Марлборо”? Никой не ги брои! Аз мисля, че всяка година повече хора умират от “Марлборо”, отколкото сега от това цунами. А никой не обвинява тютюневите компании. Това е въпрос на избирателност, на сметка – как го виждаш и как го разбираш. Доколкото си спомням, във всяка една секунда се раждат трима човека, а човек и половина умират. Непрестанно. Това е невероятни цифри! И всяка минута някой бива убит. ВСЯКА МИНУТА убиват някого!!! Ако събереш тази информация, тя е също шокираща... Но разбира се, трябва да издигаш нивото на своето състрадание. А твоят въпрос беше: как да го направиш? Премананда: Да!

253

Гурудев: Ами... бих препоръчал да мантруваш “Харе Кришна”... Защото по този начин духовните ни чувства се пречистват много. Не мога да кажа, че животът ти ще стане много по-лесен, защото колкото повече състрадание усещаш, толкова по-голямо ще е и страданието ти. Пречистването означава повече чувства. И повече страдания – в известен смисъл. Защото ако съм толкова нечувствителен и груб, че не споделям чувствата на другите, нищо не може да ме докосне. Но споделянето е също човешко качество. И вижте, странно е, но ако споделим страданието, то ще се намали, а ако споделим щастието си – то ще се увеличи. Вече знаете това. Така че споделянето е добро упражнение. Бхакти Шакти: Мога ли да споделя нещо? Една матаджи от Аржентина ми писа по този въпрос: че истинското състрадание към всички живи същества е ти самият да станеш инструмент на божествената любов. А начинът да станеш инструмент на Неговата любов е да се пречистиш, защото по този начин абсолютно чиста любов ще тече през тебе. А кой е начинът да станем чисти – да мантруваме махамантрата. Така че ще покажеш истинско състрадание към всички живи същества, ако искрено мантруваш. Гурудев: “Дживе дойа, наме ручи вайшнава сева – бъди състрадателен към живите същества, включително и себе си!” Това е важен момент! Но за да споделиш чувства, любов, щастие с другите – просто трябва да ги имаш най-напред! Докато ги нямаш, не можеш да ги споделиш! Затова най-напред трябва да получиш вкус, ручи. “Наме ручи” – в ИМЕТО трябва да открием вкуса. Помните нали, говорихме, че някои танцуват за да си спомнят, други за да забравят. Някои обичат от нужда, други от пълнота. Ние трябва да стигнем до пълнотата. А как можем да получим повече пълнота – възпявайки мантрите си. Тогава ще бъдем изпълнени до ръба! И тогава можеш да даваш, тогава можеш да споделяш. И как да споделяш? Чрез “вайшнава сева” – служене на вайшнавите. Така че: дживе дойа – бъди милостив, наме ручи - добий своята пълнота чрез духовната практика – и след това го сподели – вайшнава сева! Съгласни ли сте? Въпрос: Аз исках да попитам във връзка с предишния коментар. Аз много се интересувам от този въпрос за помагането. Не съм убедена, че помагайки винаги правим нещо добро. Защото човек се намесва в нещо, в което оригинално не е свързан. Например не знам дали е добре да даваме пари на безотговорен човек. Гурудев: Не, не е добре! Въпрос: Просто някои хора помагат, защото те имат нужда да помагат заради себе си... Можете ли да кажете нещо повече по този въпрос? Гурудев: Това също е въпрос за състраданието, но не в масов мащаб, а за конкретен човек. Веднъж излизах от нашия Ашрам в Печ – и знаете, бхактите винаги са готови да те заредят с огромно количество храна... толкова много, че просто не може да бъде изядено! Особено ако бързаш и ще пътуваш нанякъде... Както и да е... Но от друга страна е много трудно да се откаже. Затова аз приех и изтичах надолу. Беше мразовита сутрин и видях един млад човек, който вървеше и просеше: “Събирам за обяда си!” Един възрастен човек на улицата му се развика: “Не трябва да просиш така, защо не ходиш да работиш...” това, онова... След това имаше една дама – тя му даде малко пари. И после този приятел дойде при мен и каза: “Събирам за обяда си, можеш ли да ми дадеш малко пари?” Аз му казах: “Скъпи мой, с мен това няма да стане. Не мога да ти дам пари, но мога да ти дам закуската си.” И докато му я давах го попитах: “Урока, който получи преди малко не ти помага, нали?” И той каза: “Да, наистина не ми помага...” Аз го попитах: “Как попадна в тези обстоятелства?” “Майка ми и баща ми починаха и братята ми просто ме изритаха”. Казано накратко – трагедия. И разбира се, той миришеше на алкохол... Казах му: “Давам ти тази храна в името на Бога, но можеш ли да ми направиш една услуга? Има ли някакъв начин да пиеш по-малко?” Но той ми каза: “Знаеш ли, този студ е трудно да се издържа без алкохол”. И си тръгна. Така че не ни трябва да ходим до Тайланд, за да открием трагедии. Огледайте се наоколо и ще видите! ... Но обикновено аз не давам пари. Защото в повечето случаи те или ги използват за някаква низша цел или са членове на просешката мафия или ще бъдат ограбени ако имат някаква сума вечерта. Така че обикновено давам храна. Или ако отидеш в Индия ще видиш тази действителност НАВСЯКЪДЕ около теб! Хората просто се търкалят и пълзят по улиците без крака, без тела... Когато червеният светофар те

254

спре, протягат ръцете си – чукани без пръсти... Много пъти съм давал банани на просячетата и те веднага ги хвърлят. Защото тях ги интересуват само парите. Те са наемници. Разбира се, това е нещастие. Но когато става дума за дарение, трябва да се вземат предвид времето, човека, състоянието, целта... Защото ако дадеме в грешен момент на грешния човек, нашият принос може да принесе повече вреда. А също няма да помогне и на духовния ни прогрес... Затова да се помага е също изкуство. Как да бъде направено по най-добрия начин. Ако много държим на славата да бъдем щедри или ако искаме да успокоим сърцето си, че сме щедри – това е под гуната на страстта, раджастично. Добротата, саттва, означава да даваш без да пресмяташ. Без да си привързан, но много добре знаеш къде, какво, колко и на кого трябва да се дава. Трябва да сме готови да помогнем, но да не губим разсъдъка си.... Много слаби хора съм виждал в Индия, но не съм виждал никой, който да гладува и да няма шанса да яде! Невъобразимо разнообразие от храни има там и нещо много важно – хората са готови да споделят! Понякога можете да видите, че в малките магазинчета има много малки монети и ако дойде някой просяк и каже – “Моля, дайте ми!”- му се дава! И не само да дадеш на първият или вторият, но и на десетият! Това става също така и с храната. В храмовете можете да купите осветена, предложена на Бога храна и след това, минавайки по улиците да я раздадете на нуждаещите се. Да, и нещо друго, които ти спомена в началото на въпроса: ако правилно съм разбрал – че може би по този начин ние се намесваме в неговата карма? Как би могла да се намесиш?! Това е невъзможно! Ако кармата на човека е, че трябва да получи от ТЕБЕ – то всъщност тя се изпълнява. Това не е нещо допълнително. Всяко нещо е организирано. Нищо не е по случайност. Не е случайно, че ти го срещаш на улицата. И че ти можеш да му дадеш. И отчитайки това, ние трябва да направим най-доброто, което зависи от нас. Например даването на храна е много по-добро от даването на пари. Защото хората могат да злоупотребят с парите, но много рядко могат да злоупотребят с храната. Нали?... Но не бива да бъркаме сатвичното състрадание с божествените чувства. Има голяма разлика. Едното помага на тялото, другото помага на душата. Въпрос: Но не е толкова лесно да бъде различено... Аз питам за ежедневието, когато се опитваме да помогнем на някого, който според нас прави грешки... Гурудев: Аха. Когато се опитваме да поправим някого? Има много съвети по този въпрос. Но за да започнем отнякъде: първо давай мнението си само на онези, които те питат. Защото не можеш да помогнеш на човек, който не желае да му бъде помогнато. И също е казано: недей да съветваш глупака, човека който е под някакво влияние, човека който се страхува, човека когото атакуват – защото те няма да разберат Дхарма. Така че за да можем да напътстваме хората, ние трябва да създадем хармонична атмосфера. Затова например в Индия като влезеш в някой храм, незабавно получаваш малко махапрасад. За да се укроти вибрацията от външния свят. Или ако влезеш в някакъв магазин там – собственикът веднага те пита: “Чай? Кафе?” Опитват се веднага да ти служат, да те накарат да се чувстваш добре, удовлетворен, щастлив. И след това може да се дискутира. Опитайте се да създадете такава атмосфера, в която всеки ще поиска да приеме съвета ви. Разбира се, за това трябва да сме достигнали нивото, в което съветът ни ще бъде оценен! Въпрос на Ямуна: Махарадж, бих искала да попитам, къде е границата между сантименталността и състраданието? Гурудев: Ние говорихме за предшестващите учители. И има някои, които са много известни с това, че са защитавали и поддържали езотеричния дух на Бхакти. Един от великите поети в тази връзка бил Джаядев Госвами. Той е известен по цял свят като мистичен, таен поет, който имал много чудесни истории и реализации в живота си. Той е авторът на известната “Гита Говинда”, която разкрива любовните отношения между Кришна и Неговите приятели. Но той е също известен с един израз: “Когато си спомня моя Бог, сълзите ми просто потичат. Виждам Го и тръгвам към Него; но съм толкова затрогнат от чувства, че сълзите ми текат като дъжд! Те измокрят цялото ми тяло! И не само тялото ми – дори земята, по която ходя е мокра... Аз ходя в калта от своите сълзи. Но колко е красиво това! Защото стъпките ми остават в калта и така показват пътя за онези, които идват след мен... “ За мене това е нивото на състраданието.

255

Ямуна: В практически аспект бих искала да запитам: когато виждаме, че някой страда, ние знаеме, че това е някаква карма, някаква реакция идва към него, но в същото време за бхактите се препоръчва да са състрадатални, независимо че знаят, че има добра причина за този човек да страда. Къде е границата? Гурудев: Не, не се препоръчва. Това е дълг. Това е нещо естествено. И когато някой иска да прекоси буйни води и се бои да не бъде повлечен, ще дойде някой, който ще се превърне в мост. Събери вярата си! Спомням си, веднъж срещнах една млада и перспективна бхакта. И тя попита: “Какво ще се случи с мен?” А аз й казах: “Не бой се, Кришна никога няма да те изостави да пропаднеш!” Посланието все още е същото.

Тайното учение

“О потомъко на Бхарата, о победителю на врагове, всички живи същества се раждат в илюзия, объркани от двойнственостите, които възникват от желанието и омразата. “ “Онези, които са действали благочестиво както в предишните си животи, така и в този и чиито греховни дейности са напълно унищожени, са свободни от двойнственостите на илюзията и с голяма решителност се заемат да служат на Мен”. “Интелигентните, които полагат усилия да се освободят от старост и смърт, приемат убежище при Мен чрез предано служене. В действителност те са постигнали нивото на Брахман, защото съвършено познават всичко, свързано с трансцеденталните дейности.” Тази глава говори за знанието за Абсолюта. И тук са описани няколко метода как да се победи илюзията. Говорихме за природата на илюзията; тази илюзия е божествена енергия; понякога тя блокира пътя на духовния ни прогрес, друг път ни помага много като ни дава някои неприятности, но също ни дава и стремежа да преодолеем препятствията. Заключението е, че на тази земя всички са под магията на илюзията. Особено пък онези, които считат, че не са! Защото такава е природата на илюзията: очарова те по такъв начин, че смяташ, че си свободен. Толква странен харектер има тя! И ако някой е роден в материалната сфера, определено има някакъв дефект. Може тялото и ума да са съвършени, но все пак някакви грешки са допуснати, защото сме тук. Тук сме – в областта на дисхармонията. Така че всеки се ражда в илюзия. “... объркан от двойнствеността, която произхожда от желанието и омразата”. Това са двата основни врага в нашия живот. Защото когато сме независими тези двойнствености не съществуват за нас. Много е трудно да се освободиме от омраза или желания – това са двете страни на една монета. Но тези, които са благочестиви в този живот и в предишния, те могат да се освободят от това заблудено съществуване в илюзия – те достигат не само пасивното ниво, но и активно служене. А какво означава активно служене на Бога? Нима това са само някакви физически действия? Или само духовни практики? Нещо друго трябва да се добави – това е специалното качество на Бхакти Йога: когато влагаш цялото си сърце, цялото си внимание. Това е очарователната черта на Бхакти. И ние имаме много редовни практики, които извършваме: например възпяването на Святите Имена – когато викаш Бога... или когато се събираме от време на време... и в повечето случаи ние повтаряме едно и също нещо. Но какъв е смисълът на повторението? Просто да го правим отново и отново без никаква промяна? Не бихме били щастливи от простото повторение. НЕЩО трябва да има скрито зад тези практики. Например в Индия хората знаят всички истории за Кришна и за Рама. Но те са винаги готови да слушат отново и отново същите истории и да ги гледат в театъра, стига да имат тази възможност. Така че ние виждаме, слушаме и повтаряме едни и същи истории отново и отново и отново... чуваме едни и същи послания от “Махабхарата” като малки деца, като отраснали хора и като вече възрастни... Каква е ползата от това?

256

Ползата е, че можеш да ПОЧУВСТВАШ, да ЖИВЕЕШ в историята. Ако една история е много важна за мен, аз не мога да се отърва от спомените. От време на време те просто се връщат. И какъв ще бъде резултатът – това ще ми дава същото духовно извисяване. Така че не е достатъчно просто да повтаряме! Чрез повтарянето ние трябва да изпитаме същото усещане – или дори да влезем още по-дълбоко. И такъв е смисълът от общуването с преданите; ние повтаряме едно и също послание. Веднъж имахме един приятел и след няколко години той посети отново наша програма и беше много разочарован. Каза: “Те продължават да говорят за същото! Отдай се, възпявай Святото Име... все едни и същи неща...” Но това не е просто повторение – трябва да влезем надълбоко! Защото получавайки усещането от съответната история, която слушаме или четем, ние получаваме истински духовни впечатления. И трябва много силно да копнеем да получим това! Защото, казахме, дори Библията възхвалява слушането и възпяването – и там е казано, че вярата идва от слушането! Има една история, в която Рупа Госвами давал лекция във Вриндавана. Така че лекторът бил първокласен! Но нека видим каква била аудиторията! Така се случило, че той споменал забавленията на Рама, Рам-лила. И знаете, че един от любимите слуги на Рам е Хануманджи. Хануман има форма на маймуна, но манталитет на воин. Има огромна сила... но, можем да кажем, не е изключително умен... Така да се каже по-прост човек... но изключително предан на Рам. Един път Рамачандра бил в беда, опитвал се да си върне съпругата си. Той бил ранен в битката и имало само една специална билка, която можела да излекува раните Му. Рамачандра се биел в Шри Ланка – в това място, което сега бе ударено от цунамите – но тази специална билка я имало само в Хималаите, което е много далеч от там! Но когато Рам бил ранен, тогава Хануман почувствал, че незабавно трябва да помогне... И Рупа Госвами разказвал надълго и нашироко тази история – сигурен съм, че му отнело поне два-три часа докато стигне до същината. И накрая той казал: “Тогава Хануман решил да ПРЕСКОЧИ океана...” защото той бил толкова силен, че можел да го прескочи. И тогава един от слушатели, когато чул думата “СКОК” също СКОЧИЛ! Защото толкова се бил вживял в думите на Рупа Госвами. Той не си казал: “О, тая история съм я слушал толкоз пъти... Нищо ново! Хануман скача – какво ново има в това...” Не, за него това било толкова мощно послание, той толкова надълбоко живеел в нектара на разказа на Рупа Госвами, че бил готов да скочи – не преднамерено, а от самосебеси, той просто... СКОЧИЛ!!! И от това можем да разберем, че слушателите също били много квалифицирани. Рупа Госвами имал качествата да разкаже историята за Рам и Хануман по такъв начин, че хората били готови веднага да скочат! Но по-нататък, знаете, историята продължава с това, че Хануман пристигнал на мястото, но видял на хълма много различни билки. Тогава той се сетил, че забравил да пита коя е необходимата билка... И се чудел какво да прави... Накрая решил: “Я по-добре да взема целия хълм!” Защото той имал толкова много преданост към Рам, че неговата вяра и отдаденост можели да местят хълмове! От тук можем да заключим, че предаността не е въпрос на мозък. Истинският духовен прогрес означава да си ГОТОВ да направиш нещо. И как можал да го направи той? Веднъж попитали Хануманджи: “Как е възможно това? Да, ясно е, че си много силен, ти си син на бога на вятъра, знаеме, че си голям боец... но какво има в сърцето ти? Какво е скрито в сърцето ти?” И тогава той направил нещо много странно: той е много мощен, разбирате, и просто отворил гръдния си кош, така че там можело да се види туптящото му сърце... Но какво имало в сърцето му? Сита-Рам! Неговият господар и неговата господарка! ТОВА е сърцето на Хануман. Затова той може да прескочи океан, затова може да мести планини, затова той може да победи илюзията. Така че ако ние искаме да станем истински практикуващи Истината, също трябва да имаме нещо в сърцето си, да поканим нещо в сърцето си. Трябва да се заемем с предано служене с голяма убеденост. И чрез тази силна връзка можем да бъдем освободени от двойнственостите на илюзията. И какъв ще бъде практическият резултат от това? Ще бъдем освободени от старост и смърт! По този начин можем да разберем всичко за божествените

257

трансцедентални дейности, можем да се доближим много до самия Господ. Затова последният стих на тази глава казва: “Онези, които са в пълно съзнание за Мен, които знаят за Мен - върховния Господ – като за главен принцип на материалното проявление, на полубоговете и на всички начини за принасяне на жертви, могат да Ме разберат и да Ме опознаят – Мен, Бога, Върховния – дори в момента на смъртта.” Това е една от целите на всяка духовна практика – да се освободим от нещастията на живота: раждане, старост, болести и смърт. Да постигнем освобождение и да имаме такива качества, че Бог да обитава сърцата ни. Трябва да сме готови да скочим, когато е необходимо. Просто да станем много добри човешки същества във всекидневния си живот... и да се превърнем в истински мистици в нашите собствени вътрешни духовни практики. Въпрос на Дани: Искам да попитам за последния стих, който беше казан – да разпознаем Бога в момента на смъртта – не се ли говори всъщност за едно нещо, което се казва “ясна светлина в момента на смъртта”, когато всъщност може да се види Бог и когато човек се свързва с истинското състояние на своя ум? С чистия си ум? Гурудев: В повечето случаи в момента на смъртта хората имат усещането за Параматма. Но те ще разберат това впечатление в зависимост от своята култура. Наприме ако някой идва от християнската традиция , ще си каже: “Аз видях Бог Исус!” друг ще каже: “Аз постигнах просветление!” Други ще смятат, че са видяли ангели – в зависимост от своята вяра. Както ви харесва! Само че това първо впечатление не е всичко. Но без съмнение, този последен момент е много забележителен. Защото тогава сякаш се фокусира картината на есенцията на целия ти живот. И именно според този фокус ти се осигурява и следващия шанс. Казано е в “Гита”: “Каквото си спомниш в момента на смъртта – това ще получиш”. Но това послание се отнася само за обикновените хора. Защото за тези, които имат Сита-Рам или Радха-Кришна в сърцето си, на тях не им се налага да си СПОМНЯТ нещо в момента на смъртта... Или който и да е вашият обожаван Господ. Ще стигнете до Него или до Нея. Тъй като ние през цялото време се опитваме да установим връзка с Него, не е необходимо да правим специално усилие да си спомним за Него в момента на смъртта – не, то става естествено! Веднъж срещнах един бхакта, който имаше катастрофа с кола и той ми разказа как се е случило. Можело е да бъда фатално, колата била смачкана напълно, преобърнала се и главата му била цялата в рани... но оцелял. И той ми каза: “В последния момент си мислех за бхактите – но в критично настроение! И може би заради това Кришна не ме прие. “Връщай се! Това не е добро настроение!” Та трябва да помним правилно; не е достатъчно това да си спомняме бхактите например... или да си спомняме Кришна... Но трябва да има и положително настроение. Въпрос на Бхакти Шакти: Казано е, че един преданоотдаден никога не желае освобождение, а неговото желание е да служи на Божествената Двойка... Тъй като ти спомена различни цели: да бъдем добри хора, да действаме правилно... Какво е правилното: да се опитваме да постигнем всички цели или да се концентрираме само върху окончателната? Това е моят въпрос. Гурудев: Имаш предвид стъпка по стъпка или скок? Бхакти Шакти: Може би не да скочиш... но ако се съсредоточиш в окончателната, означава ли това, че ще минеш през всички стъпки или трява да променяме фокуса си стъпка по стъпка? Гурудев: Мисля, че сега разбрах по-добре. Ами... в Бхакти има два метода. Единият е реформистки, другият революционен. Реформистът казва: “Леко, стъпка по стъпка...” , а революционерът казва: “СКАЧАМ!” Кришна не е реформист! Накрая Той казва: “Прави каквото ти казвам! Забрави ВСИЧКО друго! Дотук ти описах всички различни нива, но сега ти казвам: просто забрави ги! Прави каквото АЗ ти казвам!” Това е нещо много рисковано! Но знаеш, за да се стигне до този момент, Той вече час и половина е обучавал Арджуна. И това е било напълно достатъчно за Арджуна да разбере всичко и да каже: “Добре! Напълно Ти се отдавам!” А ти от колко време изучаваш “Бхагавад Гита”? От колко време ние седим тука? А кой е готов да скочи? В този смисъл зависи и от слушателите, от практикуващите.

258

Защото ако използваме Бог или своята отдаденост като извинение да не изпълняваме задълженията си – това НЕ Е добре! Единствено е възможно да пренебрегнем задълженията си когато има истинска отдаденост. Но аз съм съгласен, че и двете страни трябва да се вземат предвид. И мога да ти кажа, че в повечето случаи хората се нуждаят от съвет на ниво Дхарма. Което е относително ниво. Как да живеем. Много малко питат за това ЗАЩО живеем! ‘Защо” в смисъл на това откъде идваме, каква е причината, каква е изначалната точка на нашия живот. Но още по-малко запитват “Защо живеем” в смисъл на това каква е целата, какво имаме да постигнем! За повечето от хората е необходимо да получат инструкции за това КАК да живеят, как да усъвършенстват живота си. Искате ли да знаете как да усъвършенствате живота си? Да ви дам ли едно тайно учение днес? Да! Добре! ... Тогава ще погледнем в “Чайтанйа Чаритамрита”, Мадхйа Лила, 22 глава, стих 33-34. Според нашето виждане отдаването е най-великата тайна. А как да усъвършенстваме живота си означава как да посветим живота си на най-голямата възможна цел. Затова е казано: “Човек се освобождава незабавно от хватката на илюзията ако той искрено и сериозно каже...” - ако не искате да бъдете освободени от илюзията не го повтаряйте!!! Но ако искате – можете: “Мой скъпи Кришна! Независимо, че те бях забравил толкова дълги години в материалния свят, днес Ти се отдавам! Аз съм Твой искрен и сериозен слуга – моля те, дай ми да Ти служа!” И тогава Бог казва: “Аз съм дал обет, че ако човек дори само веднъж ми се отдаде сериозно, казвайки...” – и това е същината на тайната, тези няколко думи – “ Мой скъпи Господи, от този ден аз съм Твой!” и Ми се моли за смелост, Аз незабавно ще Му дам смелост и той оттук нататък завинаги ще бъде защитен!” Това е нашата тайна формула. “От днес Аз съм Твой!” Това е много мощно предлагане! И тук са споменати трите качества, необходими за предаността: искреност, сериозност и смелост! Така че ако можем да повторим тази молитва сериозно и искрено – ГОЛЯМА промяна ще дойде в живота ни! Опитвали ли сте? Рам Виджай: НЕ. Гурудев: Нека го кажем! Мой скъпи Господи! От днес аз съм Твой! От днес аз съм Твой! Мой скъпи Господи! От днес аз съм Твой! ... Ето го резултатът! Всички станахте щастливи! Досега седяхте тук всички толкова сериозни – сега всеки се усмихва! Вижте каква сила има тази молитва! О мой Господи, от днес аз съм Твой! Но това е МНОГО сериозно! Сега вече сте продали душата си. Сега вече сте загубили себе си! Сега ... трябва да се приложи второто качество – молете се за смелост! За да живеете винаги според това изискване! Благодаря ви за вниманието. Аз съм ваш слуга...

ЛОДКАРЯТ - Разговорите с Б .К . Тиртха Махараджа за пътя на Бхакти Йога .4 Кръгът на Наймйашаранйа........................................................................................................7

ВЪВЕДЕНИЕ В БХАКТИ ЙОГА ...............................................................................................13 Карма - действие и реакция ....................................................................................................13 Трите гуни.................................................................................................................................14 Ненасилието .............................................................................................................................17 Карма Йога, Гйана Йога и Бхакти Йога.................................................................................19 Четирите типа страдания.........................................................................................................21 Интелигентността и действията .............................................................................................24 Знание, мъдрост и още по-нататък .........................................................................................29 Щастието и свободата .............................................................................................................35

ПРЕЧИСТВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ............................................................................43 Огледалото на сърцето ............................................................................................................43 Осъзнаване на ограниченията.................................................................................................46 Човешката природа ..................................................................................................................48 Садхана .....................................................................................................................................49 Непривързаността ....................................................................................................................53 Причината за действие ............................................................................................................55 Божествените качества ............................................................................................................58 Защо Кришна? ..........................................................................................................................60

ПЪТЯТ НА БХАКТИ ..................................................................................................................65 Контролът на ума .....................................................................................................................65 Преданото служене ..................................................................................................................68 Постепенният процес...............................................................................................................72 Вярата ........................................................................................................................................75 Истинската религия .................................................................................................................77 Градацията на теизма...............................................................................................................79 Най-чистото знание .................................................................................................................84 Независимост или отдаване? ..................................................................................................90 Животът в преданост ...............................................................................................................93 Правилата..................................................................................................................................95 Божествените чувства..............................................................................................................97 Рупануга Сампрадайа ............................................................................................................101

СВЯТОТО ИМЕ .........................................................................................................................105 Мисията на Чайтанйа Махапрабху.......................................................................................105 Жертвата .................................................................................................................................107 Махамантрата .........................................................................................................................108 Светът е пуст... .......................................................................................................................115 Единият Бог ............................................................................................................................121 Живият Бог .............................................................................................................................125

ДУХОВНИТЕ ВРЪЗКИ.............................................................................................................128 Духовната общност................................................................................................................128 Духовното приятелство и братство ......................................................................................129 Гуру .........................................................................................................................................134 Гуру Таттва .............................................................................................................................141 Милостта на духовния учител ..............................................................................................144 Пропадането и Божествената Милост..................................................................................151 Даване и приемане .................................................................................................................157 Семейството............................................................................................................................162 Децата......................................................................................................................................168 Проповядването .....................................................................................................................176 Съдене или градивна критика...............................................................................................185 Шуддха Бхакти .......................................................................................................................189

ИЗ “БХАГАВАД ГИТА” ...........................................................................................................196

261

Вайшнава Дхарма...................................................................................................................196 “Винаги бъди йоги!” ..............................................................................................................198 Съвършенството на тялото....................................................................................................204 Кришна във всичко ................................................................................................................209 Всичко в Кришна ...................................................................................................................224 Божествената подредба .........................................................................................................228 Отдаването прекосява материалния океан на гуните.........................................................232 Знание или преданост? ..........................................................................................................244 Религията на Любовта ...........................................................................................................248 Тайното учение ......................................................................................................................255