ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И

ОКОЛНАТА СРЕДА /ЗНОС/

Тема І

Характеристика на поразяващото действие на йонизиращите лъчения.

І. Строеж на атома. Видове ядрени реакции.

- Изотопи – атоми на даден химичен елемент, които имат в ядрата си еднакъв брой протони и електрони и различен брой неутрони.

11H 2

1H 31H

А /масово число/ - сумата от броя на протоните + броя на неутроните в ядрото /бр. р+ = бр. е- /238

92U 23592U 234

92U99.275 % 0.720 % 0.005 %% - съдържание на изотопа ІІ. Ядрени реакции – те протичат в рамките на атомното ядро и са свързани с промяна броя на протоните и неутроните в него. Те се превръщат от ядро на един химичен елемент, в ядро на друг химичен елемент. Това става чрез бомбардиране на атомното ядро с елементарна частица /n/ или с ядра на по-лек химичен елемент. Ядрени реакции на делене и синтез.

1. Ядрени реакции на делене – тежките ядра се разделят на две по-леки, като се отделят и елементарни частици и голямо количество топлина. /тежко ядро – с голямо масово число, голям брой р+/

- делене на Уран /235

92U/ под действието на топлинен nо

- отделено количество топлина – при делене на едно ядро 200 Мer

Такъв тип реакция протича в ядрените реактори. За да се предизвика тази реакция

трябва да са спазени следните условия:

- наличие на делящо се вещество. В зависимост от делящото се вещество, ядрените реактори могат да се разделят на реактори, работещи с природен Уран, обогатен Уран, силно обогатен Уран, с Торий /Ториеви ядрени реактори, полуториеви ядрени реактори/.

- броят на неутроните от дадено поколение да бъде по-голям или равен на броя на неутроните от предишното поколение.

- да има минимално количество от делящото се вещество, наречено критична маса.

2. Реакции на синтез – сливане на две леки ядра, при което се образува ядро с по-голяма стойност на масовото число и се отделя голямо количество топлина. За да се осъществят тези ядрени реакции са необходими устройства наречени ускорители за заредени частици или е необходимо средата от леки ядра да се нагрее до милиарди Со. Такива реакции на синтез, които се осъществяват при висока температура, се наричат термоядрени реакции. Ядрените реакции на синтез са неуправляеми.

ІІІ. Характеристика на йонизиращите лъчения – потоци от частици /nо, α – частици, р+/ или електромагнитни вълни със дължина на вълната по-малка или равна на 1 nm /λ ≤ 1 nm/.

- рентгенови или гама-лъчи. Те могат директно или косвено да йонизират средата, през която преминават.

1. α-лъчи /алфа-лъчи/ - поток от положително заредени частици, които представляват хелиеви ядра със заряд +2е /елементарен ел. заряд/ α +2е притежават

силна йонизираща способност. Проникващата им способност във въздушна среда е от 8 до 10 см. Съответно материали като лист хартия, кожа, дрехи, стъкло напълно задържат α-частиците. Затова те не са опасни при външно облъчване, а са опасни ако попаднат във вътрешността на човешкото тяло.

2. β-лъчи /бета-лъчи/ - поток от нарастващи скоростни електрони. Поради по-малката си маса в сравнение с α-частиците, β-частиците притежават по-малка йонизираща способност, но по-голяма проникваща способност, в рамките на 1m. Задържат се в леки материали, като алуминий, стъкло, плексиглас. При по-големи дози външно облъчване на незащитена кожа може да се получи поражения върху кожата, но също както и α-лъчите се задържат от дрехите, външно не са опасни, а само ако попаднат вътре в организма на човек.

3. nо-частици – за предпазване може да се използва вода /тя ги забавя и поглъща/.

4. γ-лъчи /гама-лъчи/ - електромагнитни вълни с малка дължина, разпространяват се със скоростта на светлината /300 хил. km/s./ Предизвикват слаба йонизация на средата. В зависимост от енергията си, те се разделят на меки и твърди, с енергия по-малка от 1 mer – меки, с енергия по-голяма от 1 mer – твърди. Имат голяма проникваща способност. За предпазване се използва олово, бетон, стомана, земя, дърво. Когато γ-лъчи преминават през материална среда, интензитетът им намалява. Това намаляване на интензитета зависи от

дебелината и слоя, през който преминават.

5. Рентгенови лъчи – те са електромагнитни с малка дължина на вълната. Имат техногенен произход. Намират приложение в медицината /рентгенови снимки и т.н./ За предпазване от рентгеновите лъчи се използва олово, стомана, както при γ-лъчите.

ІV. Видове облъчване – в зависимост от мястото на йонизиращо лъчение, облъчването на човешкия организъм може да бъде вътрешно, външно и комбинирано.

- външно – то се дължи на γ-лъчите, които лесно преминават през дрехи и не могат да бъдат спрени от кожата. При попадане на радиоактивен източник директно върху кожата, се получава радиоактивно замърсяване и облъчване. При наличие на рани и кожни заболявания се благоприятства проникването на радиоактивни вещества в тялото.

- вътрешно – получава се при вдишване и/или поглъщане на радиоактивни източници, съдържащи се във въздуха, водата, храната. Може да се предизвика от всеки вид йонизиращо лъчение. Задържането на даден радиоактивен изотоп зависи от неговата разтворимост и природа на полуразпадане /времето, за което намаляват на половина наличните ядра/. Радиоактивните изотопи на химичните елементи могат да се натрупват преимуществено в определени органи и тъкани. Вредното въздействие на радиоактивните вещества се намалява значително при използването на вещества, наречени антидоти. Тези вещества могат да

предотвратяват резорбцията /всмукването/ на хранителни вещества от храносмилателната система в кръвта. Тези антидоти могат да се използват, когато изотопът се е установил в определен орган. В случая антидотът измества или образува с радиоактивния изотоп добре разтворими и лесно извеждащи се от организма комплекси. Като антидоти могат да се използват веществата: пентацин – нараства извеждането на радиоактивните изотопи на плутоний, церий и цирконий; унитол – използва се във вид на мускулна инжекция за извеждане на радиоактивните йони на тежките метали; Калиев йодит – предотвратява натрупването на радиоактивните изотопи на йода в щитовидната жлеза и ускорява извеждането им от дихателната система; бариев сулфат – ВаSO4 – при попадане на радиоактивни изотопи – радий, стронций в стомашно-чревния трак, ускорява тяхното извеждане от организма. За да се оцени ефикасността на лечението с тях, редовно се правят изследвания на урината, фекалиите.

V. Източници на йонизиращо лъчение

1. Естествени – вторичното космическо лъчение от междузвездното пространство. В атмосферата навлизат огромни количества ел. заредени частици, попадайки в атмосферата те предизвикват ядрени реакции, в резултат на които се получават радиоактивни изотопи. Това е естествената радиоактивна земна кора, всички с пореден номер след 82 в радиоактивни семейства на U /урана/, Th /торий/, Ас /актиний/ в земната кора. Естествените

източници на йонизиращо лъчение определят естествения радиационен фонд.

2. Техногенни източници на йонизиращо лъчение – опити с ядрено оръжие, аварии в АЕЦ, медицинска диагностика или лечение. Предимно допустима норма за облъчване от техногенни източници е 1 mSr /минисиверт/.

VІ. Някои величини и измерителни единици, използвани при характеризиране на йонизиращите лъчения.

1. Активност „А” на даден радиоактивен химичен елемент е физична величина, която отразява броя на радиоактивните превръщания за 1s. Измерителна единица е Bq /Бекерел/. 1Вq = 1 радиоактивно превръщане за 1s. Стара измерителна единица – Сi /Кюри/; 1Сi = 37 милиарда Вq

2. Експозиция „Х” – тя е мярката за йонизиращото въздействие на рентгеновите и гама-лъчите във въздушна среда. Измерителна единица е кулон С/кg в „си система”. Стара измерителна единица – R /Рентген/

3. Погълната доза „D” – отчита енергията на йонизиращото лъчение, погълната от тяло с маса m, D = Е mИзмерителна единица Gy /Грей/; старата единица – Rad /Рад/

4. Еквивалентна доза „H”– отчита биологичните действия на различни видове органи и тъкани. Измерителна единица Sv /Сиверт/ в „си система”; старата единица – ber /бер/.

5. Ефективна доза „Е”– отчита биологичните ефекти на даден вид йонизиращо лъчение върху целия организъм.

2

Измерителна единица - Sv /Сиверт/. Когато се отчита времето, за което е получена определена доза, се въвежда понятието мощност на дозата.

- мощност на погълнатата доза – Gy/h; Ch/s; Sv/h; Sv/s; Sv/a /година/

VІІ. Действие на йонизиращото лъчение върху човека. Поразяващото въздействие на йонизиращото лъчение зависи от големината на дозата, времето на облъчване, възрастовите особености на организма. В зависимост от дозата на облъчване с намалени дози до 0,2 Sv, средни от 0,2 до 1 Sv, увеличени дози над 1 Sv . В зависимост от времето на облъчване – остри, с увеличени дози за кратко време /минути, часове, денонощия/, хронични, продължително с прекъсване или без прекъсване, облъчване с ниски дози. Неблагоприятните здравни ефекти, които оказват йонизиращите лъчения се, разделят на детерминистични и стохастични /вероятностни/.

Детерминистични – наблюдават се при дози на облъчване над 0,5 Sv, наблюдават се много рядко, могат да се наблюдават след аварии в АЕЦ. При тези ефекти настъпва смърт на клетката – остра лъчева болест, лъчево изгаряне на кожата, стерилитет.

Стохастични – получават се и от най-ниски дози, които се получават от естествения радиационен фонд. Делят се на: соматични – за облъчения индивид; генетични – за неговите поколения. Соматични – биват ранни /до 1г./; късни – след дълъг период от време; злокачествени - тумори, рак, преждевременно стареене.

- лъчева болест – характеризира се с отслабване на организма, разстройване на стомашно-чревния тракт, изменение в кръвта /кръвоизлив/, намаляне на лимфоцитите, частична или пълна епилация. При облъчване на цялото тяло, в зависимост от дозата, се получават четири степени на лъчева болест.

При доза на облъчване, етапи:

І степен – 100-200 R /рентгена/

ІІ степен – 2-4 Gy /200 – 400 R/

ІІІ степен – от 4-7 Gy /400 - 700 R/

ІV степен – над 7 Gy /700 R/ от няколко часа до 3 дни – смърт.

Тема ІІОсобености на

радиоактивното замърсяване след авария в

АЕЦ

1. Видове аварии – внезапно повреждане на машина, съоръжение или пътнотранспортно средство, което може да е свързано с появата на взрив и замърсяване на околната среда. Те могат да се разделят на локални - при тях радиационните последствия се ограничават в определено здание или помещение и е възможно облъчване на персонала с дози над пределно допустимите. При обявяването й се взимат мерки за намаляване последствията и защита на персонала. Местни - последствията обхващат площта на АЕЦ, облъчване на персонала с дози над допустимите. Вземат се незабавни мерки за намаляване на последствията, защита на персонала, подготвя се прилагането на защитни мерки за населението ако съществува опасност за него.

- обща авария – при нея радиоактивните продукти се разпространяват извън площадката на АЕЦ, персоналът получава облъчване извън нормите, има опасност за населението /замърсява се околната среда/. При обявяването й се вземат мерки за намаляне последствията от нея.

Съществува международна скала за събитията, възникнали в АЕЦ – от 0 до 7 степен:

- 0 степен – незначителни за безопасността събития;

- 1-3 степен са произшествия;

- 4-7 степен са аварии.

Типът ядрен реактор в АЕЦ-Козлодуй е „Водно воден енергиен

реактор” – 1000 /мощност на реактора/. Водно воден енергиен реактор – горивото е обогатен уран под формата на UO2 /уранов диоксид/ – пресован и е поставен в алуминиеви касети. За охладител и забавител на неутрони, се използва химично пречистена дестилирана вода. Основни компоненти на един реактор са: активна зона, в нея се извършва ядрената верижна реакция на делене. Топлоотделящи елементи – представляват тръби, в които се поставя ядрено гориво, регулиращи пръти. Служат за контрол на неутронно поле. Регулиращите пръти съдържат В /бор/; Сd /кадмий/, които силно поглъщат no.

2. Поразяващи фактори след авария в АЕЦ – парен взрив, получава се когато настъпят нарушения при отвеждане на топлината от активната зона на реактора, в резултат на което нараства неконтролируемо

3

топлинната мощ на реактора, получава се парен взрив.

- проникваща – поток от γ-лъчи и nо и действа до една минута след аварията.

- радиоактивно замърсяване – продължава години, дължи се на нереагирала част от ядреното гориво, разпръсната в околната среда. Дължи се на радиоактивните продукти, получени в резултат деленето на ядреното гориво, на възбудената вторична радиация – причинява се от радиоактивни изотопи, образувани върху земната повърхност под действието на nо, отделени след аварията. Възбудената радиоактивност бързо намалява в рамките на 3 – 4 дни, тъй като образувалите се радиоактивни изотопи са кратко живеещи.

3. Особености на радиоактивното замърсяване.

- след аварията изхвърлените в атмосферата вещества се образуват радиоактивен облак, който се движи по посока на вятъра. При движението му става постепенно устояване на радиоактивни вещества на земната повърхност.

- нехомогенно замърсяване на околната среда, тъй като метеорологичната обстановка може да се промени през периода на изхвърляне на радиоактивните вещества, докато при един ядрен взрив мигновено се разпръсква в околната среда. При авария, в околната среда се изхвърлят дълго живеещи радиоактивни изотопи, затова замърсяването е с по-дълга продължителност. Възможност за образуване на горещи частици, няколко радиоактивни

изотопнослепени по между си в по-голямо образувание. При авария в АЕЦ, радиоактивните вещества, които се отделят, могат да се групират в четири групи:

- радиоактивни изотопи на йода /I/ - 131I, 132I, 133I с масови числа

- аерозоли – течни или твърди частици, които се намират в атмосферата.

- други – 3Н, 14СЗащитата от

йонизиращата радиация се изразява в създаване на условия за получаване на ниски дози на облъчване за по-кратко време. За целта се използват колективни средства за защита скривалища, противоавариационни укрития. Индивидуални – на дихателните пътища и кожата – противогази, респиратори, памучно-марлени превръзки, специални гумирани облекла.

Тема ІІІОценка на радиационната обстановка по следата на

радиоактивния облак

1. Оценка на радиационната обстановка – резултат на замърсяване повърхността на водата, сградите и съоръженията с радиоактивни вещества, се създава радиационна обстановка. Оценката става по два начина: чрез научно прогнозиране и по данни от радиационно разузнаване.

Изходни данни за прогнозиране и оценка на радиационната обстановка са: координатите на АЕЦ и мощност на реактора, начало на аварията, местоположението на най-близкото населено място. Какъв е коефициентът на защитата на населението. Каква метрологичната обстановка. На базата на направената оценка може да се определи площта и размера на зоната на опасно

и извънредно опасно – радиационно замърсяване може да се определи времето, за което облакът може да достигне дадено населено място. t = S V

Може да се определи дозата на външно облъчване при преминаване на радиоактивния облак. Може да се определи инхалираната зона за времето на преминаване на радиоактивния облак. Може да се определи дозата външно облъчване, която се получава след отмиване на радиационния облак. Може да се определят възможните радиоактивни поражения за населението. Районът около АЕЦ с радиус 3 км, се нарича санитарно защитена зона. Няма жилищни сгради не се обработва земята.

санитарно защитена 2 посока на вятъра зона 3 км около АЕЦ 1. Зона на извънредно опасно радиоактивно замърсяване 1 /ЗИОРАЗ/ 2. Зона на опасно радиационно замърсяване /ЗОРАЗ/

На карта на местността се нанасят зоните на радиационното замърсяване. От специални таблици се определят дължината на зоните, техните широчини, като се имат предвид посоката и скоростта на вятъра. След това се предприемат мерки за защита на населението.

Тема ІVПоведение и действия на

населението след авария в АЕЦ

4

Условно районът около АЕЦ се разделя на 30 км зона и извън 30 км зона.

1. Поведение и действия на населението в 30 км. зона първите часове след аварията – за станала авария с опасност за населението, то се уведомява с продължителен сиренен вой в продължение на 3 минути и средствата за масова информация. Като същевременно Гражданска защита дава наставления за спазване от населението:

- стриктно спазване на указанията;

- ако има указания се извършва йодна профилактика с калиевйодит по схема: възрастни – 125 mg, деца – 40 mg, по една таблетка дневно за 24 часа за седем дни. Ако липсват може да се използва 5 % йодна тинктура: Възрастни – чаша вода + 15 капки; деца – чаша вода + 4 капки /5-6г./ + 5 капки /7-9г./ + 8 капки /10-15/Целта на йодната профилактика е насищане на щитовидната жлеза с нерадиоактивен йод. Като се вземат таблетки по време на аварията, защитата е 80 %; след 6 часа е 50 %; ако е преди това два-три дни е 100%.

Поставя се противогаз пред дихателните пътища или памучна марля, респиратор или хавлиена кърпа, намокрена с вода. Населението от тази зона при указание се евакуират. Подготвя се личен багаж, полиетиленови пликове, пари, лекарства, документи. Бутилирана вода и консервирана храна за три-четири дни. При съобщение за авария ако има скривалище или укритие се заема, ако няма се използва мазе, херметизира се подходяща стая в

жилището. Затварят се отдушници и т.н. При съобщение за евакуация трябва да се вземе радиоприемник. Взема се готовият багаж, изключва се ток, газ, вода, заключва се и се отива на мястото за евакуация. Домашни любимци не се вземат. С личен автомобил става само с предварително издаден пропуск.

2. Поведение и действия при авария извън 30 км зона и действия на нас, когато не е нужна евакуация – спазване на хигиена, редовно миене на ръце, къпане, при излизане на открито се диша през маска или навлажнена кърпа. При влизане в жилището, връхните дрехи се изтупват, обувките се изтриват с влажна кърпа и се съхраняват в полиетиленов плик. Не трябва да се допуска замърсяване на жилището, редовно се забърсва с мокра кърпа, без метла само с прахосмукачка, прането се суши само на закрито. Редовно да се оросява с вода пространството около жилището, миене на улици и тротоари. Минимално излизане навън, без излети, разходки. Да не се сяда директно на земята, пясъка, а на постелка. Да не се ходи земни и прашни пътища. Да се пие само минерална вода – бутилирана. Водата за пиене и домашни нужди от закрити водоеми проверени и разрешени. От менюто се изключват листни зеленчуци – зеле, лук, салата; мляко /има в него радиоактивни изотопи – цезий /Сs/; стронций /Sr/ периодът на полуразпадането им е 28 – 30 години има изотопи на йода; сирене и кашкавал могат да се консумират след 3-4 месеца.

Йодът /131I/ има период на разпадане 8,5 денонощия. Препоръчва се консумация на пиле,

свинско – обезкостено, нарязано на дребен полуфабрикат, да се изкисне 24 часа във вода, да се завари и бульонът се изхвърля и се подлага на топлинен процес според вида, е загубило до 90 % от радиацията. Цезият се натрупва в мускулната тъкан. За малки деца сухото мляко с дата на произвеждане преди аварията. Препоръчва се консумация на оранжерийни зеленчуци и да се с добра коренова система – моркови, картофи, ряпа. Трябва да се спазва поне 50 – 60 дни. Консумират се консервирани, вакуумирани храни от преди аварията. Измиват се с вода и сапун преди отваряне. Хранителните продукти, които не са били опаковани се заравят в специални прахове, а не се изгарят.

Тема VХарактеристика на

поразяващото действие на промишлено

отровни вещества. Първа помощ и защита от тях.

Поведение и действия на населението при аварии,

съпроводени с изхвърляне на отровни вещества.

Промишлено отровни вещества – източници

1. Промишлено отровни вещества – суровини или готови химични продукти, които разпръснати в атмосферата при аварии могат да замърсяват околната среда да поразяват хора, животни, растителност. Източници на промишлено отровни вещества – химични, нефтохимична промишленост, фармацевтична промишленост и др., хладилни инсталации с амоняк /NH3/, водопроводни и водоочистителни

5

съоръжения, работещи със хлор /Сl2/, складови бази за съхранение на промишлено отровни вещества, ЖП-гари за престой, автоцистерни.

2. Класификация на промишлено отровни вещества според токсикобиологично действие.

- вещества, които дразнят и изгарят кожата и лигавицата – концентрирани киселини и основи H2SO4; HNO3; NaOH; KOH

- вещества, които действат на дихателните органи – Cl2; NH3; СОСl2; бойно отровни вещества със задушливо действие; SO2; SO3; тези които са разтворими във вода предизвикват появата на ларингити, трахити, бронхити, а неразтворимите – пневмонии и оток на белите дробове.

- вещества, които отравят кръвта – бензол, С6Н6, хомолозите му – тулол С6Н6СН3, С6Н4(СН3)2 кселол, Рb.

- вещества, които действат на нервната система – СН3ОН; Н2S; CN3; Ag /неутрализира се със сяра S/

- вещества, които предизвикват кислороден глад – CO2; циановодород CNА.

3. Характеристика на някои промишлено отровни вещества

- Сl2 – жълтозен газ, с остра задушлива миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, разтворим във вода, в производството се използва втечнен и се съхранява в стоманени бутилки под налягане. При възникване на авария – разливане, изтичане, бързо се изпарява, образува се жълтозен облак, който се движи близо до земята, събира се на ниски места и тунели. Като неутрализиращи реактори при изтичане и разливане на Сl2, се използва само

водата или водни разтвори /10 % на NaOH; Ca(OH2)/. Сl2 бързо се свързва с веществото натриев дисулфат Na2S2O3

се нарича антихлор. За ограничаването разпространението на Сl2

облак, се организират водни завеси, като се използва Na2S2O3 или натриев бикарбонат NaHCO3. Пределна допустима концентрация е 0,001 mg/l; смъртността е 0,1 – 0,2mg/l при престой във въздушна среда до 30-60 минути. Клинична картина – предизвиква се дразнене на дихателните пътища, появява се мъчителна кашлица, придружена с болки в гърдите, сълзене и парене в очите. При контакт с изпаренията на Сl2 с незащитена кожа, предизвиква зачервяване и изгаряне. При редовно действие на намалено количество Сl2 и негови производни се получават дерматити, екземи по кожата, хронични заболявания на дихателните пътища. Защита на дихателните пътища, обикновен противогаз не може напълно да задържи Сl2

пари, ако са в голяма концентрация. Използва се противогаз със специален дихателен тип, които е жълто оцветен, изолиращ противогаз /1-2 часа/ може да се използва памучно-марлена превръзка, напоена с вода или слаб воден разтвор на NaHCO3. Изнасят се на чист въздух, разхлабват се дрехите, промиват се очите поне 15 минути. Дава им се топла напитка – чай, мляко, вода + NaHCO3. Транспортира се до болница.

- NH3 /амоняк/– безцветен газ, с остра задушлива миризма, по-лек от въздуха, добре разтворим във вода. Съхранява се в течно състояние в цистерни под налягане. Те се пазят от

нагряване, за да не се предизвика експлозия. Празните също са опасни. При контакт на NH3 с въздуха, поглъща влагата и се образуват ситни капчици /мъгла/. Благодарение на това свойство на NH3, образувалият се облак след авария се движи близо до земната повърхност. За неутрализиране на NH3 се използват малки водни разтвори – 5 % вода на киселини HCl, H2SO4. При попадане на изпаряващия се NH3 върху незащитена кожа, се получава силно охлаждане и измръзване на кожата. По-слабо токсичен. Пределно допустима концентрация – 0,02 mg/l, смъртоносна концентрация е 0,35 – 0,70 mg/l при престой 30 минути.

Клинична картина - NH3 засяга горните дихателни пътища, предизвиква кихане, кашляне, болки в гърлото. Особено чувствителни са гласните струни /изтъняват/, сълзене, парене в очите. При повишена концентрация настъпва задух, сърдечна слабост и смърт. За защита на дихателните пътища обикновено противогазът защитава за 5 минути, използва се специален противогаз тип „КД” – сив. Съществуват и тип „М” – черен, универсален, памучно-марлена кърпа, напоена с воден разтвор на оцетна, лимонена киселина.

Първа помощ - на чист въздух, пари на оцет, очите и устата се промиват 15 минути с вода, правят се компреси с оцетна и лимонена киселина.

- СО – вещество без цвят, газ, без мирис, вкус, по-лек от въздуха, гори със син пламък. СО се получава при непълно горене на въглеродсъдържащи вещества. При обикновена температура в химично отношение е твърде

6

инертен, но при присъствието на катализатор MnO2 – 60 % и СuO – 40 %. СО при вдишване се свързва много бързо и трайно с хемоглобина на кръвта, при което се получава карбоксихемоглобин, в резултат на което се нарушава функцията на хемоглобина. Пределно допустима концентрация – 0,02 mg/l, смъртоносната концентрация е 0,05 mg/l, при престой от 5 – 10 минути.

Клинична картина – свързва се с поява на главоболие, виене на свят, нарушава се координацията на движение, загуба на съзнание и смърт при по висока концентрация. За предпазване на дихателните пътища се използва обикновен противогаз. Пострадалият се изнася на чист въздух, дава му се топло мляко, чай + NaHCO3

да не се прави изкуствено дишане – уста в уста.

4. Огнище на химично замърсяване с промишлено отровни вещества.

Под огнище се разбира територията, на която разпръснатите промишлено отровни вещества могат да замърсяват околната среда и поразяват хора, животни и растителност. Поразена територия се разделя на две зони:

- зона на непосредствено заразяване – замърсяване, което се идеализира на картата с окръжност, имаща определен радиус.

- зона на разпространение на парите, която се идеализира като трапец. Парите се разпространяват по посока на вятъра.

В зоната на разпространяване на парите, в зависимост от концентрацията на

отровното вещество се оформят две зони:

- зона на смъртностна концентрация

- зона на поразяваща концентрация

L – дълбочина на проникване на парите

Н – широчина на зоната

R 1 2 h

L

посока на вятъра

1. зона на смъртностна концентрация

2. зона на поразяваща концентрация

l – дълбочина на проникване на парите h – широчина R – радиус на зоната на непосредствено заразяване

Размерите на огнището на химичното заразяване зависи от вида, свойствата и количеството на промишлено отровни вещества. Ниско кипящи и промишленоотровни вещества NH3, Cl, бързо се изпаряват, като създават опасни концентрации на големи разстояния от аварията. Увеличаване кипящите вещества като сероводород H2S се изпаряват по-бавно, парите се разпространяват на по-малко разстояние. Устойчивостта на огнището на химичното заразяване зависи от вида, количеството токсично вещество, топографските особености на терена. Устойчивостта ще е по-голяма ако е на открит терен. При създаване на огнище на химично замърсяване се прави оценка на създалата се обстановка, като изходни данни се използват – вида,

количеството на промишлено отровни вещества, място и време на авария, наличие на пожари, топографски особености.

На базата на оформилата се оценка могат да се определят площта на зоните на непосредствено замърсяване, на разпространение на парите. Определя се времето за достигане на отровния облак до населено място. Прогнозира се продължителността на химично заразяване и какви мерки да се предприемат за населението.

5. Поведения и действия на населението при авария, съпроводена с изхвърляне на силнодействащи отровни вещества. Населението се уведомява със сирена и със средства за масова информация. Както при авария в АЕЦ. Заемат се по-горни етажи. Ако отровното вещество е с киселинен произход, памучно-марлена превръзка се напоява с 2 % разтвор на вода и NaCO3. Ако сме на открито, заразеният район се напуска перпендикулярно на посоката на вятъра. Ако сме в моторно превозно средство се затварят прозорците и се напуска по най-бързия начин замърсения район. При необходимост населението от района със смъртна концентрация може да се евакуира на безопасни места. При отстраняване на аварията и преминаване на опасността, в жилищата се забърсват с влажни кърпи всички хоризонтални повърхности. Хранителните продукти трябва да са добре измити. Хранителни продукти със забрана да не се консумират, при съмнение за отравяне да се потърси медицинска помощ – главоболие, повръщане,

7

отпадналост, обрив, зачервяване, виене на свят.

Тема VІ Инфекциозни заболявания с епидемиологичен характер.

1. Епидемиологичен процес, форми – епидемиологичен процес е непрекъснат и последователен /възниква в случаи на заболели от дадено инфекциозно заболяване/. В зависимост от броя на заболелите, формите на епидемиологичния процес се разделят на спорадична заболеваемост – налице са единични случаи на заболели от дадено инфекциозно заболяване без явна връзка между отделните случаи. Друга форма – епидемиологичен взрив – констатират се случаи на заболели от дадено инфекциозно заболяване в даден квартал или трудов колектив, като източникът на зараза е общ. Друга форма е епидемията – голям брой еднороден случай на заболели в дадено населено място – в определен град, държава. Друга форма – пандемия – епидемиологичен процес, засяга групи, държава.

2. Причинители на инфекциозни заболявания – бактерии, гъбички и техните токсини.

- Бактериите са едноклетъчни микроорганизми с размери от 0,5 – 0,10м. Те имат различна форма: коки, пръчковидни, коли, с извита форма – спирали /спирохети, вибриони/. Те са устойчиви на ниска температура, при замразяване не губят болестотворните си свойства, но под действие на висока температура, пряка слънчева светлина, губят болестотворното си свойство.

Някои бактерии, попаднали в

неблагоприятни условия /трайни форми/ образуват спори – антракс. Бактериите предизвикват заболявания като антракс, холера, чума и др.

- Вирусите са най-малките по размер патогенни микроорганизми. За разлика от бактериите, вирусите се развиват само в живата клетка. Те са устойчиви на ниски температури, под действие на висока температура, слънчева светлина и дезинфекциращи спори – умират. Те причиняват: грип, СПИН, хепатит, палиомиелит и др.

- рикетсиите заемат междинно място между бактерии и вируси. По форма и размери наподобяват бактериите, като размерите им са 0,2 – 0,5м. Ако се развиват само в живата клетка са сходни с вирусите. Предизвикват заболявания като: петнист тиф /въшки/, Q-треска /от кърлежи/ - могат да се развиват само в жива клетка.

- гъбичките са с растителен произход, но с по-сложен строеж в сравнение с бактериите. Размерите им са от 3 – 50 м., добре се развиват върху живата тъкан и са устойчиви на действие на дезинфекциращи средства. Причиняват заболявания като конциндроза – различни микотични заболявания.

- токсини – силно действащи отрови, продукт на жизнената дейност на някои бактерии или образувани след смъртта на патогенни микроорганизми. Особено опасен е ботулинов токсин /ботулизъм/ предизвиква хранително отравяне. При не добре осолено месо, колбаси с изтекъл срок на годност, се създават условия за развитие на костридиум ботулиниум, причиняват се и дифтерия, тетанус.

3. Характеристични особености на инфекциозните болести. При пълното си развитие, те преминават през следните етапи:

- инкубационен период /от заразяването до възникването на първите признаци на болестта/.

- продромален – най-ранните неопределени признаци, като появата на главоболие, неразположение, безапетитие. При някои от заболяванията липсва, а при други продължава от една до три дни.

- период на разгара на отделните признаци. През този период причинителите са размножават активно, настъпва максимална интоксикация и патоморфологични изменения в отделни органи и системи.

- период на оздравяване, организмът се възстановява, структурно и функционално се възстановяват органи и системи, засегнати по време на болестта.

4. Характеристика на някои от инфекциозните заболявания.

4.1. вирусни хепатити – те са група остри инфекциозни заболявания, които основно водят до увреждане на черния дроб. Източник на заразата е болен човек или здрав заразоносител. Начин на заразяване:

- Хепатит „А” по фекално-орален път. Разпространява се добре при ниска хигиена, санитарната култура е ниска.

- Хепатит „В” и „С” – заразяването може да стане по полов или кръвен път. Става лесно при използване на нестерилни инструменти.

Инкубационният период е от 14 до 50 дни – за Хепатит „А”; Хепатит „В” –

8

40-180 дни; Хепатит „С” – както при „А” или „В”. По време на инкубационния период индивида не знае, но е най-опасен.

Хепатит „А” – ранни симптоми – с поява на внезапно втрисане, гадене, болки в дясното подребрие; късни симптоми – потъмняване на урината, пожълтяване кожата и очите. Жълтеницата не винаги се проявява. Веднъж боледувал от хепатит „А”, организмът си изгражда типов имунитет и повторно разболяване не може да възникне. Най-често той се свързва с остра форма на разболяване и оздравяване.

Хепатит „В” и „С” често се хронифицира – остава си и трябва да се вземат медикаменти. При хепатит „А” се спазва диета без пикантни храни, кафе, алкохол, пържена храна. След оздравяване диетата се спазва половин година. Профилактиката на вирусните хепатити се изразява в следното:

- Хепатит „А” – доброволна ваксинация – на 1 годинка.

- Хепатит „В” – ваксинацията е задължителна за всяко новородено,като задължителна е от 1992 година.

4.2. Грип /Остри вирусни инфекции/ - разпространява се по въздушно-капков път и може да нарасне в епидемия. Източник на заразата е болен човек, а в последно време – болни животни или птици, които предизвикват птичи грип. Човешката форма на грипа е с инкубационен период от 3 часа до 3 дни.

- Клиничните форми на грипа са: лека, средна и тежка, съпроводена с поява на пневмонии и увреждане на сърдечносъдовата система.

- симптоми – втрисане, ставно-мускулни болки, сълзене на очите, повишена температура.

- лечение – комплексно с антибиотици, витамини.

- профилактика – противогрипни ваксини, изолиране на болните в домашна или стационарна среда.

4.3. Птичи грип – предизвиква се от вирус. Известни са два щама - Н5 – смъртоносен за птици; Н5N1

– смъртоносен за птиците и човека.

За сега най-често дивите птици /лебеди, гъски, патици/, а може и сред домашните. Заразените птици отделят вируса с отделената слюнка, отделен носен секрет, изпражнения. Човек може да се зарази при директен контакт с болни птици, замърсени повърхности, консумация на птиче продукти, непреминали през топлинна преработка. Предаването от човек на човек не е констатирано.

Предпазване – термична обработка на месото, обувки и дрехи да не се внасят, а да се поставят в полиетиленови пликове.

Лечение – медикамента – „Тамифлу”. Няма ваксина срещу него. Същите симптоми като при човешкия грип, но трябва да се спомене контакта с птици.

4.4. Петнист тиф – това заболяване се предизвиква от рикетсии. Източник на заразата е болен човек, а преносител на заразата са инфектирани въшки. Остават инфектирани от 10 до 15 дни и могат да пренасят заболяването. Отделят рикетсии с изпражненията, при разчесване те се втриват в кожата и се разпространява заболяването. Инкубационният период е от 6 до 23 дни.

Клинична картина на заболяването – поява на висока температура /39-40 градуса/, болният страда от безсъние, лицето подпухва, възпалява се лигавицата на устната кухина, езикът се облага с бял налеп. При разгара на заболяването след петия ден, кожата се покрива с розов обрив. Започва лющене на епидермиса на малки пластинки.

Лечение – с антибиотик, има и ваксини.

4.5. СПИН – предизвиква се от вирус, наречен ХИВ. Той атакува „Т”-клетките, които са вид лимфоцити, които водят борба с инфекциозни заболявания. Когато броят на „Т”-клетките в организма падне под определеното ниво, тогава човек развива СПИН. Източник на зараза е болен човек или здрав вирусоносител.

Начин на заразяване: полов, кръвен, майка-дете, при раждане, кърмене /вертикален/. Вирусът се съдържа в голяма степен в половия секрет, кръвта, в малки количества в кърмата.

Инкубационният период варира от няколко месеца до години. Той протича през: безсимптомна фаза /няма клинични оплаквания, при изследване на кръвта се откриват антитела за ХИВ/. СПИН свързан комплекс – налице са отделни клинични прояви на инфекциозни заболявания, като: ентероколит, хепатит, пневмония, увеличаване на лимфните възли.

Разгърната клинична форма – протичат едновременно няколко инфекциозни заболявания – увеличаване на лимфите като орех, отслабване, продължителен диариен синдром, продължителен фибрилитет /повишена температура/. След един

9

месец до година, настъпва смърт, в зависимост от индивидуалните особености на човека. Лечението се изразява в прилагане на антибиотици, прилагане на имунно стимулиращи средства. Профилактиката се свежда до използване на стерилни инструменти, избягване на безразборни полови контакти.

5. Мерки за неразпространение на инфекциозните заболявания.

5.1. Спрямо източникът на зараза – ранно откриване на болните, изолиране и лечение. Ако източникът на зараза е животно, мерките се предприемат от ветеринари. Изгарят болните животни, изземват се и се умъртвяват.

5.2. Спрямо околната среда и преносителите на зараза – дезинфекция – чрез нея се унищожават микроорганизмите върху човека и околната среда. Дезинфекцията може да е профилактична, текуща и крайна.

Методите могат да са механични – измиване, изтупване; физични – повишаване на температурата /изгаряне, изваряване на предмети, облекло/; химични – препарати, съдържащи хлор и формалин. Дезинсекция – при нея се унищожават насекомите, преносители на инфекциозни заболявания /замрежване на прозорци, мухоловки, окосяване на тревните площи, пресушаване на заблатените места, пръскане с инсектицидни препарати срещу комари, мухи, бълхи. Дератизация - за унищожаване на гризачи, преносители на инфекциозни заболявания. Механични – капани, хранителни примамки с отровни вещества, канална дератизация.

5.3 Повишаване невъзприемчивостта към инфекциозни заболявания на населението.

- методи – ваксинация /изкуствен активен имунитет/; имунизация /имунни серуми/; Изкуствен пасивен имунитет.

5.4. Организационно-ограничителни мерки – обсервация, включва засилено медицинско наблюдение, лечебни професионални мерки, когато се увеличат случаите на заболели.

- Карантина – когато инфекциозното заболяване придобие епидемиологичен характер. Тя включва мерки за пълна изолация на огнището, забранява се излизане от огнището на епидемия, може да се постави въоръжена охрана. Строго се съблюдава влизането. Тя се вдига след като оздравее и последният болен и премине инкубационният период.

Тема VІІОбща характеристика на

стихийните природни бедствия.

Земетресения – причини и поразяващи фактори по време и след силно

земетресение.

1. Обща характеристика – такива процеси и явления, които протичат внезапно с голяма скорост, свързани са с отделяне на голямо количество енергия за кратко време и не могат да бъдат предотвратени се наричат стихийни природни бедствия. В зависимост от причините, които ги пораждат, условно те могат да се разделят на следните групи:

- метеорологични – протичат в резултат на бурно протичащи процеси в атмосферата. Към тях се

отнасят: появата на урагани, циклони, тайфуни, съпроводени със силни ураганни ветрове, обилни валежи и наводнения. Рязко застудяване, което се съпровожда с появата на обилен снеговалеж, заледявания, рязко засушаване, поява на пожари.

- тектонични природни бедствия – земетресения и вулкани.

- топологични – появата на свлачища, срутища и лавини.

2. Земетресения 2.1. Причини и

поразяващи фактори – внезапно разместване на земни пластове на дълбочина от 6 до 700 км.

Те биват: с тектонски произход; с вулканичен; в резултат на човешка дейност изчерпване на - нефт и газ в провадийските солни запаси. Мястото, където възниква земният трус се нарича огнище на земетресението /хипоцентър/. Земната повърхност, разположена над хипоцентъра се нарича огнище на разрушенията /епицентър/.

- поразяващи фактори – отделената енергия, продължителността на нейното действие. Факторите зависят от геоложките и географските особености на местността. Например: масивните скални блокове водят до отслабване на сеизмичната вълна, а когато сеизмичната вълна се разпространява по меки наносни почви, това допринася за разпространение на по-голямо разстояние. Земетресенията са краткотрайни, продължителността им е приблизително 1 минута. При едно силно земетресение наред с множеството жертви и

10

разрушения върху оцелелите хора действат редица вторични поразяващи фактори /епидемии, обгазявания, наводнения, пожари, страх, ужас, раздразнителност и други/.

2.2 Земетръсни пояси на планетата, сеизмични райони и зони в България. Кога точно ще възникне едно земетресение не може да се предвиди, но на базата на прогнозното сеизмично райониране, може да се определи до известна степен мястото и силата на очаквания земен трус.

Три земетръсни пояса:

- Тихоокеански- Алпо-

хималайски - Балканският полуостров и България

- Средноатлантически

В сеизмично отношение България се класифицира като второстепенно сеизмична в сравнение с другите държави. В България за миналия век има 10 по-силни земетресения. Гърция и Егейските острови – 93; Турция – 48. В сеизмично отношение територията на България се разделя на три:

- североизточен – две земетръсни зони – Горнооряховска и Шабленска;

- средногорски – три зони – Софийска, Тунджанска и Маришка

- Рило-Родопски – със Струмска, Местенска, Велинградска област.

3. Оценяване силата на земетресенията – два показателя – степен на

интензивност – свързва се с поведението на сгради, предмети, как хората усещат земетресението, какви изменения настъпват със земната повърхност в Източна Европа. Използва 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.

- по магнитут – свързва се със средната енергия, отделена от огнището на енергия под формата на вълни. Използва се една скала – Рихтер по 9 степени.

Най-силно земетресение в България – 1904г. с магнит – 7,8 – Кресна, дълбочина 18 км, степен на интензивност Х; Стражица – 5,7 магнитут, степен на интензивност VІІІ, 10 км дълбочина

4. Поведение, действие на населението по време и след земетресение.

При сеизмично спокоен период трябва мебелите да са закрепени здраво, да не се поставят тежки предмети на високи места; отровни и пожароопасни вещества да се съхраняват в ниски шкафове; да не се задръства изходът на жилището с ненужни предмети, които могат да затруднят бързото напускане. Трябва да се определи къде са относително най-безопасните места от срутване. При усещане на първия трус не трябва да се напуска жилището, освен ако бихме могли да излезем много бързо. Заемат се най-безопасните места в сградата. След преминаване на първия трус за напускане се използват

стълб, а не асансьори. Изключва се водопроводната инсталация, ел. мрежи, газ и т.н. и тогава излизаме. Застава се на места, които са далеч от сгради, да не се застава под далекопроводи, трамвайни и тролейбусни мрежи. Ако има срутване, да определим местата където има затрупани хора. На пострадалите се оказва първа помощ. След преминаване на опасността в жилището се влиза внимателно. Използва се студен източник на светлина – фенерче. Нараства престъпността, да се пази имуществото и да се запазят следите до идване на компетентните органи. Да се сигнализира своевременно.

Тема VІІІНаводненията като стихийни природни

бедствия

1. Наводнения, причини за възникване – временно заливане с вода на значителни територии. Причини: обилни валежи, интензивно снеготопене, ледови заприщвания по р. Дунав /1942г. – Видин; Никопол; Свищов – 1954г./

- земетресение с хипоцентър дъното на воден басейн /2004г. – пихоцентър близо до о. Суматра - 8,9 по скалата на Рихтър/- бурни насрещни ветрове – по морското крайбрежие и устието на реките, появяват се големи вълни.В резултат на затрупване на реките и пространствата около тях с битови и строителни отпадъци, дървен материал – намаля се проводимостта на водата в речното корито.Наводнения, предизвикани от разрушаване на хидротехнически съоръжения – диги и язовирни стени.2.ведение и действие на населението

11

- при опасност от наводнение – за разлика от земетресенията, наводненията в известна степен могат да се предвидят от кои реки, язовири и други водоеми може да се очаква наводнение. При опасност от наводнение, населението се уведомява чрез средствата за масова информация. Като по тях гражданската защита дава указания за поведение. Организира се наблюдение на водоемите. Населението от застрашените райони се евакуира, организира се и извеждането на селскостопанските животни и птици на безопасни места. Предприема се евакуация на ценна документация, движими културни ценности, ценни паметници от застрашените зони. С помощта на доброволни екипи се почистват, прекопават отводнителни канали, укрепват се диги.

- ако наводнението е внезапно – населението се предупреждава с помощта на удари по звучащи предмети, клаксони и т.н. При необходимост се извършва евакуация. Отварят се вратите на помещенията, в които има домашни животни. Заемат се по-високи етажи, покрива на жилището, изключва се ел. инсталацията.

При работа в близост до корита на реки /дерета/ при внезапен пороен дъжд, незабавно трябва да се отдалечим на по-високи места. При обилни валежи не трябва да намираме убежище под мостове, водостоци. Бързо течащи разливи и потоци се пресичат само с помощта на въже за преминаване.

Тема ІХПожарите като

стихийни природни бедствия.

1. Начини и способи за прекратяване на горенето – това е стихийно разпространение на унищожителното действие на огъня, излизащ извън контрола на човек. Горенето е сложен физико-химичен процес, при който става химично превръщане на веществата. Отделя се светлина и топлина. За да възникне горене трябва да има наличие на горящо вещество, окислители, източник на възпламеняване. Вещества, които при нагряване отделят пари и газове, горят с пламък – целулоза, спирт, нефтопродукти; вещества, които не отделят пари и газове, горят с нажежаване – кокс, дървени въглища; горивните течности при нагряване се изпаряват, образува се паровъзпламеняваща смес, която при наличие на източник на възпламеняване започва да гори.1.1. Способите и начините за прекратяване на горенето са: - разреждане на горящите вещества с негорими /вода, пясък, пръст, химични прахове/;- изолация на реагиращите вещества от зоната на горене с негорим материал /азбестово одеало, макроодеяло, слой инертен материал/;- химично забавяне на горенето – в зоната на горене се подават вещества, които допринасят за намаляване на количеството отделена топлина;- охлаждане на горещите вещества под температурата на възпламеняване. Самото гасене включва комплекс от тези дейности. Вещества, които се използват за гасене се наричат огнегасители. При тях съществуват редица изисквания за голям ефект

на гасене, да не увреждат съществено предмети и вещества, подложени на тяхното въздействие. Да не въздействат вредно върху човешкия организъм при тяхното използване и съхраняване. Пожарогасителни средства – вода, въздушен механизъм, химична пяна, азот, СО2, тетрахлорметан, химични прахове на основата на натриев бикарбонат /NaHCO3/, /К2SO4/ дикалиев сулфат и други.2. Пожарогасителни средства 2.1.вътрешни противопожарни кранове – шланг, снабден с накрайник, за гасене вътре в сграда или близо до нея. 2.2. пожарогасители – за гасене на пожари в начален стадии.

- с СО2 /ел. уреди, инсталации/ - охлажда

- с химични прахове – 2; 6; 12кг.

- с химична пяна – 2 разтвора – един с киселинен и един с алкален. Първо се смесват и след това се използват

2.3. пожарогасителни инсталации

- с химична пяна - с химични

прахове- с СО2

- с водаНай-често се използва Спринклерна пожарогасителна инсталация. На определени места се поставят датчици и те се задействат. Разрушава се от температурата и започва да ръси вода.3. Действие при възникване на пожар в сградата - да се обадим на тел. 160

В начален стадии може да се загаси чрез използване на вода /не се

12

използва при гасене в ел. уреди и инсталации, нафта, бензин/. Спира се притокът на кислород, изключва се електричеството и газта в сградата. Ако не можем да го загасим, по най-бързия начин се напуска по стълби. Затварят се междинни врати, за да не може да се разраства. При преминаване през задимено помещение – мокра кърпа пред дихателните пътища, мокри дрехи, чаршафи, одеяла. Движението става в приведено положение на тялото. Ако напускането е невъзможно, се заема най-отдалеченото място от пожара. Затваря се и се уплътнява с мокри подръчни материали застава се до отворен прозорец и се дават сигнали за спасителните екипи в банята.

4. Борба с горските и полски пожари – причини:

- гръмотевични бури;

- неспазване мерките за безопасност при боравене с огън;

- самозапалващи се смеси и предмети при висока температура на въздуха и сухо време;

- използване на неизправна в противопожарно отношение техника;

- в зависимост от височината на пламъка се делят на: ниски, високи, подземни /торфени - Украйна/;

- в зависимост от скоростта на разпространение: слаби, средни, силни.

Основни начини за гасене на слаби, средни и ниски пожари са нанасяне на удари върху пламъка с зелени клони, лопати, хвърляне на инертен материал – пясък, чакъл, пръст; устройване на заградителни ивици; противопожарни автомобили. При силни и

високи хеликоптери, самолети, от които се разпръскват огнегасящи вещества.

13