arheometarat

8/19/2019 Arheometarat

1/389

С Е Н Т-И В Д ’А Л В ЕД Р

Р Х Е О М Е Т Ъ Р Ъ ТК Л Ю Ч К Ъ М В С И Ч К И РЕЛ И ГИ И

И В С И Ч К И ЗН А Н И Я Н А Д РЕВ Н О С ТТА

С и н т е т и ч н а р е ф о р м а н а в с и ч к и с ъ в р е м е н н и

и з к у с т в а

П Р И Д Р У Ж Е Н О Т 5 Ц В Е Т Н И Р И С У Н К И , 10 П О Р Т Р Е Т И 100 Ф И Г У Р И И Т Б Л И Ц И


2/389

D ’Alveydre, Saint-Yves

L’ArcheometreGuy Tredaniel 191265, rue Claude-Bemard75005 Paris

Български превод на „А рхеометърът”на маркиз Сент-И в Д ’А лведрРедактор и консултант на превода

К ом пю тьрна обработка и техническаредакция на преводаИ здател: „Булхаус О О Д ”- С тара Загора, 2008гISBN 978-954-9364-07-1

- М ария Д ойчева- Таньо Танев

- А нгел М анев, Таня Д ам янова

2


3/389

П Р Е Д Г О В О Р

к ъ м

б ъ л г а р с к о т о и з д а н и е

В повечето случаи пътеш ествията в загадъчните светове започват

от вътреш ния духовен м ир на човека. И м енно той м у отваря вратата къмневидим ото и непознатото, където в далечината се явяват планинскитехребети на страната на духа Т уле, каньоните и пещ ерите на загадъчнатаШ ам бала и храм овете на невидим ата А гарта. Е дин от странниците,търсещ и светлината на истината в непознатите предели, е и Ж озеф

(Й осиф ) А лександър - м аркиз С ент-И в д ’А лведр. Той е роден на 26 м арт1842 год. в П ариж , Ф ранция в сем ейството на ревностни католици.М ладостта м у обаче, както и врем ената на м аксим ализм а, го довеж дат досериозен конф ликт със сем ейството м у, а поради това, че С ент-И в неприем а същ ествуващ ата систем а на традиционно образование, строгият

м у бащ а и ревностен католик го прогонва от дом а.Н яколко години С ент-И в служ и във военната база на Ф ранция в

Брест, а след това се прем ества по крайбреж ието на Л ам анш а и на

Н орм андските острови, където се предполага, че С ент-И в се е запознал соснователя на О рдена на илю м инатите, баварският проф есор поканоническо право в И нголщ адския университет А дам В айсхаупт. Н ям аданни дали С ент-И в е бил член на О рдена на илю м инатите, но във всекислучай възгледите м у относно католицизм а по това врем е не са серазличавали особено от тези на илю м инатите. С трастта си обаче към

тайнственото и конспиративното С ент-И в запазва през целия си ж ивот.Е дно от най-ярките и изклю чително интересни събития, станали в

тези среди, е била срещ ата на С ент-И в с великия ф ренски писател В икторЮ го, който оказва значително влияние върху по-нататъш ното духовно иизследователско развитие на С ент-И в.

О питвайки се да изясни м истичните и окултни основи наполитическия свят, бъдещ ият пътеш ественик в А гарта се заем а сизучаването на трудовете на великите духовидци на XIX век. П ървиятнегов опит по този въпрос е трудът на езотерика и кабалиста Ф абрд ’О ливе „В ъзстановеният еврейски език”. Т ози труд, бидейки по същ ество

едно своеобразно лингвистично изследване, всъщ ност стига до резултата,че езикът на древните евреи е им ал скрито за европейците м истично

значение и че този език, както и буквите на неговата азбука (иврит в по-ново врем е!) са свързани по определен начин с генезисните закони и сциклите на К осм оса и на заобикалящ ото ни М ироздание.

3


4/389

Ф ранко-герм анската война в 1870 год. и последвалите я револю ция

и П ариж ката ком уна силно пром енят характера на м ировъззрението наС ент-И в. Т ой счита бунта на народните м аси като проявление на силитена хаоса, стрем ящ и се от врем ената на древността да подкопаят основите

на цивилизацията. Н е е известно дали С ент-И в е взел непосредственоучастие в потуш аването на бунта, но, веднага след като в П ариж севъзстановява реда, той, едва 29 годиш ен, вече е на работа вМ инистерството на вътреш ните работи. Т ой ж елае да служ и на реда там ,където запазването м у е м ож е би най-истинската проф есия, а ш есттегодини служ ба в държ авния апарат сам о потвърж дават правилността наотдавна узрелите в ум а на С ент-И в идеи.

В 1877 год. С ент-И в срещ а тази, която щ е стане негова избраница и

м едиум - руската аристократка граф иня М ария В икторовна К елер (см ом инско им е Ризнич). А ристократката е значително по-възрастна от своябъдещ съпруг, тя вече е над 50 години и е приятелка, и близка ситалианската им ператрица Е вгения. Ч увствата на С ент-И в към граф инятаса толкова силни, че в същ ата тази година, в Л ондон, той и граф иня К елерсклю чват брак и се обвързват с брачните връзки до края на своя ж ивот.С ент-И в и граф иня К елер пътуват из Е вропа, а в И талия граф инята купувана С ент-И в им ение и титлата м аркиз д ’А лведр. Т я ж елае сем ейството им и

ф орм ално да бъде сем ейство от истински аристократи, бидейки такова ипо дух.И както е казано, този, който търси чудесното, обезателно го

нам ира! В 1880 год. м аркиз С ент-И в д’А лведр е посетен от тайнственипратеници на една страна от И зток. С ент-И в твърди, че това са билииндийските ф акири и м истици Риш и Бхагавандас-Радж и Ш рина и Х одж иШ ариф . Н о, кой знае, възм ож но е те да са били ем исари от съвсем другсвят и да са донесли на С ент-И вд’А лведр вест от същ ата тази страна

А гарта, която след това щ е тревож и въображ ението и ум овете на цял сномдуховидци, но вече в XX и XXI векове. Започвайки от 1882 год., м аркизС ент-И в д ’А лведр пиш е една след друга няколко книги, които посъщ ество са реконструкция на древната човеш ка история, за коетоизползува своеобразна деш иф ровка на свещ ените текстове начовечеството. П ървата стъпка в това отнош ение е „М исията наС уверените”. С лед това се появяват „М исията на работниците” (1883год.); „М исията на евреите” (1884 год.); „М исията на И ндия в Е вропа

(1886 год.) и „М исията на ф ранцузите” (1887 год.). П иш ейки тези книги,според неговите приятели, м аркизът е им ал усещ ането, че е открилуниверсален клю ч към тайните на дълбокото м инало на човечеството, къмтази най-загадъчна дисциплина, която по-късно щ е нарекат „древнаН аука”. Н аука, която м ного преди технотронната цивилизация епритеж авала особено Знание, изпреварващ о откритията на XIX век.

4


5/389

Н о каквото и да е писал С ент-И в в своите „М исии”, в тях катоосновен и водеш м отив се откроява политическата систем а на С инархията,предлож ена от м аркиза като точно отраж ение на организацията иуправлението на Бож ествената небесна държ ава, прилож ени на Зем ята ворганизацията и управлението на Зем ната държ ава, независещ и отполитическите коню нктури и историческата конкретика.

А вторът на „М исиите”, м аркиз С ент-И в д’А лведр - пиш енеговият ученик П апю с, - откри на разум ните същ ества единственияполитически път, сходен с посвещ ението - С инархията.” С инархията -това не е сам о антипод на А нархията. С инархията е съвластие,обединяващ о синтетично трите ф ункции - П ророческата, Ж реческата иЦ арската - по въпросите на устройството и управлението на синархичнатадърж ава тук на Зем ята. П ри това П ророческото ниво е най-висш ето. Т овае нивото на непосредствената Бож ественост или ощ е нивото на Господаря

на света (какъвто е бил белият и бож ествен ариец Рам ', основал в 8 - 6-тохилядолетие пр.Х р.е. теократичната И м перия на О вена, в която са влизаливсички предиш ни езотерични центрове , същ ествували и през ерата начерната раса). В торото ниво е Ж реческото. С лънчевото, М ъж кото ниво.Т ова е сф ерата на Битието и С ветлината. Т ова ниво служ и като прием никна невидим ите влияния на П ророческото ниво и адаптирането им към

низш ите нива на м атериалния свят.Т ретото ниво е царското или ощ е Л унното ниво, тъй като зем нитецаре служ ат като прием ници на ж реческата светлина и като осигурителина общ ествения ред в съответствие с „отразените” слънчеви влияния наЖ реците. Т ук основна роля играе същ о и сим волизм а на Ж ената и нанейните детеродни органи. Т акава структура на съвластие м аркиз С ент-И вд’А лведр нарича С инархия. И м енно С инархията е за С ент-И в духовен,религиозен и политически идеал, който би трябвало да бъде реализиран

независим о от наличните външ ни обстоятелства, тъй като в С инархията езапечатана абсолю тната В оля на П ровидението, независещ а отисторическите обстоятелства и превратности.

В прочем синархичната И м перия на О вена е просъщ ествувала до3100 год.пр. Х р.е., когато настъпва дълбоката нощ на Зем ния свят -врем ето на епохата К али Ю га и врем ето на А нархията в света, в която всеощ е човечеството м ъчително и болезнено ж ивее и еволю ира от низкитенива на грубо м атериалното към по-високите нива на духовното. И наче

казано С инархията е т.н. „просветена олигархия”, състоящ а се от тритеком понента на властта -- власт иконом ическа, власт адм инистративна ивласт духовиа. Т ова е проф есионална власт, обединяващ а иконом исти,ж речество и бю рокрация, м ъдреци-специалисти, разпоредители иизпълнители на съдбините на света. В синархичната държ ава им а касти,но ням а робство. В ластта в такава държ ава не е наследствена, а се дава

Н а санскрит О вен. В одач


6/389

според качествата и заслугите на кандидата, член на синархичнотообщ ество. П рем инаването от една каста в друга не е проблем , стигаиндивидът да им а или да придобие съответните качества, знания иум ения, изискващ и се в съответната каста.

Н о всички ние пребивавам е в наш ия свят сам о за определен срок,м акар да се прим ирявам е понякога с това особено трудно. В 1895 год.граф иня М ария В икторовна С ент-И в д ’А лведр напуска наш ия свят ипрем инава в отвъдното. С ъпругът не иска да се прим ири със скъпатазагуба и превръщ а стаята на покойната в своеобразен параклис с олтар.Т ам той използува различни м истични средства, за да извика нейния дух ида осъщ естви връзка с отвъдното. С поред м аркиза, покойната еоткликнала на неговия зов и срещ ите с „гости от невидим ия свят” се

провеж дат редовно. В 1897 год. по врем е на П асха ощ е едно м истичнооткровение разтърсва ж ивота на С ент-И в д’А лведр. Т ой получава от

„А нгела на светлината”* окултната „Т аблица на съответствията” и янарича с дум ите на библейския псалом „Н ебесата проповядват”.

О ткровенията на покойната съпруга стават важ на подсказка присъздаването на м истичния апарат на А рхеом етъра, но всъщ ност мистикатаса изчезналите и отново открити от С ент-И в д’А лведр древни знания заГенезиса, за Т вореца и за света.

С ент-И в д ’А лведр патентова А рхеом етъра като собственоизобретение във вид на м узикално-архитектурен еталон в 1903 год. вП ариж и в 1904 год. в Л ондон.

О свен всичко казано до тук, С ент-И в д’А лведр е бил убеден, че вдълбините на А зия (в района на границите на А ф ганистан, Т ибет и И ндия)същ ествува страна А гарта - Ш ам бала, населена с м ъдреци-м едиум и,преж ивели врем ената на дълбоката нощ на свр а и револю цията наА нархията, разруш ила бож ествената И м перия на О вена. С ент-И в твърдял,

че се е срещ ал с представители на тази страна и даж е предлож ил направителството на Ф ранция връзка и сътрудничество с великите м агове,ж ивеещ и в Ш ам бала. П о дум ите на С ент-И в, в недостъпните планинскидолини и пещ ери на Х им алаите се нам ират лаборатории, където сеусъвърш енствува научния опит на древните цивилизации. С якаш в районана северо-западен Т ибет в доисторически врем ена е същ ествувало огнищ е

на велика култура*', на което е бил известен особен (таен) синтетиченм етод, с чиято пом ощ е възм ож но да се -разкрият всички тайни на

*Т ака С ент-И в н арича покойната граф иня К елер

** Л обсанг Рам па, тибетец, посветен във висш ите тайни на тибетските духовни м истерии,сам станал лам а и посветен от висок ранг, в своите книги „Т ретото око”, „О тш елникът” и„М ъдрецът от Т ибет” (вече в средата на XX век ) разказва, че такава тайнствена страна

А гарта - Ш ам бала в Т ибет им а и той лично със своя учител М индж иар Д ондуп е ходилтам .

6


7/389

В селената. П ри това основните полож ения на окултните систем и им истерии, казвал С ент-И в д’А лведр, в това число и м асонството, са сам о

изопачени копия и отгласи на древната свещ ена Н аука.С м ъртта настига С ент-И в д’А лведр на 5 ф евруари 1909 год. в

гр.П о, Ф ранция. Н еговите приятели, в частност Ж ерар д ’А нкос, по-

известен като д-р П апю с, довеж дат до печат незавърш ените трудове нам аркиза (в това число и „А рхеом етърът” с неговото описание иприлож ение като клю ч към всички религии и всички знания надревността), издават ги и ги правят достояние на м ного хора, им ащ ипотребност от тях за правилното им духовно издигане и усъвърш енстване

във врем ето.П ревеж дайки на български език и издавайки „А рхеом етърът” на

С ент-И в д’А лведр, ние членовете на екипа, извърш или това скром но дело,

отдавам е дълбока признателност към творчеството и см ирена почит къмпам етта на странника, подирил сам отен далечните видим и и невидим исветове и светлите пътищ а на бож ествената Л ю бов. С ъщ еврем енно

изказвам е благодарност на всички, които дадоха своя принос и направихавъзм ож но „А рхеом етърът” на м аркиз С ент-И в д ’А лведр, цитиран и отУ чителя Беинса Д у но (П етър Д ънов) при създаването на П аневритм ията,да заговори на свещ ения български език, свързвайки звуците, ф орм ите и

С ловото в най-великата харм ония на песента на сф ерите над зем ятабългарска - България!

С тара Загора2008г.

За А рхеом етъра на С ент-И в д’А лведр У чителят Беинса Д уно /П етър Д ънов/ казва

следното: „С ент-И в д’А лведр отвори нови хоризонти за м узиката. Н ям а да се впущ ам вподробности за неговите идеи, а сам о щ е каж а, че той установи връзката, съотнош ението

м еж ду тон, ф орм а и идея. К ато изхож дам е от неговата идея, м ож ем да им ам е ф орм а,която да представлява кристализирана, зам ръзнала във ф орм и м узика! ... В ъз основа на

своя м етод С ент-И в прави анализ и определя кои тонове и кои м узикални акорди савъплътени в скини ята на М ойсей. С ъщ ия анализ той прави и н а описанието на

С олом оновия храм в книгата „Й езекиил”, глави 40-43. С ент-И в посочва м етод как мож ем

да въплътим определена м узика във ф орм ата на някое здание, на чаш а или на какъвто ида е друг предм ет. О т това се виж да колко е обш ирна сф ерата на влиянието на м узиката вж ивота! Ч рез худож ествените форм и, които ни заобикалят, ние м ож ем да дадем по-

ш ирок простор на благотворното влияние на м узиката в културата. Д аж е и ворганическите форм и се нам ира кристализирана м узика!”

7


8/389

П р и я т е л и т е н а С е н т -И в

8


9/389

П р и я т е л и т е н а С е н т -И в

0 /


10/389

а с т л и в и с м е д а п р е д с т а в и м д н е с в т о р о т о и з д а н и е н а А Р Х Е О М Е Т Ъ Р Ъ Т н а м а р к и з С е н т -И в д ’ л в е д р .

Н а д я в а м е с е , ч е т о щ е б ъ д е д о б р е п р и е т о о т в с и ч к и ,

к о и т о с е и н т е р е с у в а т о т з а б е л е ж и т е л н а т а л и ч н о с т н а

а в т о р а .

Д о к а т о б е ш е ж и в , д о к т о р Ж .А н к о с “П а п ю с ” и з к а з в а ш е

п у б л и ч н о в ъ з х и щ е н и е т о с и о т И Н Т Е Л Е К Т У А Л Н И Я У Ч И Т Е Л ,

ч и и т о з н а н и я и с ъ в е т и м н о г о ч е с т о с а м у б и л и о т п о л з а . Н и е с м е у б е д е н и , ч е , “т а м -г о р е ”, П а п ю с щ е б ъ д е п ъ р в и я т , к о й т о

щ е с е з а р а д в а н а т а з и о т н о в о о т д а д е н а п о ч и т к ъ м п а м е т т а

н а С е н т -И в д А л в е д р .

Ф и л и п А Н К О С

ю


11/389

П РЕ Д У П РЕ Ж Д Е Н И Е

Е т о ч е в е ч е и з м и н а х а д в е г о д и н и , о т к а к т о н а ш и я т у в а ж а в а н

У ч и т е л , н а п у с к а й к и в и д и м и я с в я т , п р е к о с и В р а т а т а н а Д у ш и т е , з а

д а с е с в ъ р ж е в ъ в в е ч н о с т т а и в Б о ж и е т о С л о в о с а н г е л с к а т а Д у ш а , к о я т о б е ш е в и н а г и , д о р и и н е в и д и м а , н е г о в а о п о р а и н е г о в ж и в о т

т у к -д о л у .

С л е д з а г у б а т а н а т о з и с в е т ъ л д у х , о т в с я к ъ д е , з а п о ч н а х а ' д а

с е п о я в я в а т м н о г о н е г о в и у ч е н и ц и , к о е т о м о ж е ш е с а м о д а н и р а д в а ,

а к о н я к о и о т т е з и н о в о и з л ю п е н и п о с л е д о в а т е л и , п р е у в е л и ч е н о

с т а р а т е л н и н о в о п о к р ъ с т е н и , н е д ъ р ж а х а д а у б е д я т с е б е с и и

д р у г и т е , ч е п р и т е ж а в а т в и с ш е т о д о в е р и е н а У ч и т е л я и с а

п о с в е т е н и в н е г о в и т е н а й -л и ч н и р а з м и с л и . И з л и ш н о е д а д о б а в я м е ,

ч е т е в с и ч к и р а з п о л а г а т с А р х е о м е т ъ р а , ч и е т о т о ч н о о п и с а н и е ,

т о в а к о е т о н и е и м а м е л и ч н о о т н е г о в и я И з о б р е т а т е л , е в с е п а к о щ е

н е и з д а д е н о .

Н я к о и н е с е к о л е б а я т д а д а в а т к а б а л и с т и ч н и и н т е р п р е т а ц и и

н а т о з и И н с т р у м е н т з а и н т е р п р е т и р а н е . Д р у г и , к о и т о н е с е

с р а м у в а т д а т в ъ р д я т , ч е п о з н а в а т и п о с л е д н и т е т ъ н к о с т и н а

а р х е о м е т р и ч н а т а Н а у к а , о б е щ а в а т г р а н д и о з н и П о с в е щ е н и я и ф а н т а с м а г о р и и , к о и т о с ъ щ е с т в у в а т , с л а в а Б о г у , с а м о в т я х н о т с

е к з а л т и р а н о в ъ о б р а ж е н и е . Н а к р а я , т р е т и , п о з о в а в а й к и с е н а С е н т -

И в , п р е д л а г а т н а с в о и т е ч и т а т е л и м н о г о г о д и ш н и т р у д о в е ,

и з п ъ л н е н и с а н т и к л е р и к а л и з ъ м и а н т и п а п и з ъ м , к о и т о , б е з д а с а

п ъ р в и ч н и и л и д е т и н с к и , с а о т и з к л ю ч и т е л н о н и с к о н и в о и з а р а д и

к о и т о , а к о б е ш е ж и в , У ч и т е л я т б и г и п р и к о в а л н а п о з о р н и я с т ъ л б с

н я к о и о т о н е з и с т р о г и д у м и , к о и т о у м е е ш е д а и з п о л з у в а н а м я с т о .С р е д т е з и , к о и т о с а ч е л и и о ц е н и л и и с к р е н о С е н т -И в , с и г у р н с

и м а и т а к и в а , к о и т о в е р о я т н о с а с е п и т а л и з а щ о н е г о в и т е

П р и я т е л и н е с а с е п о с т а р а л и д а з а щ и т я т п а м е т т а м у . П р и ч и н а т а

з а т о в а е п р о с т а . Ч о в е к к а т о т о з и , к о г о т о н и е н и к о г а н е щ е

п р е ж а л и м , н я м а н у ж д а д а б ъ д е з а щ и т а в а н ; д о р и и м ъ р т а в н а

З е м я т а , т о й е д о с т а т ъ ч н о с и л е н , з а д а с е з а щ и т и с а м , т ъ й к а т о е

о с т а в и л с л е д с е б е с и д о с т а т ъ ч н о н е и з д а д е н и т в о р б и , з а д а з а т в о р и

у с т и т е н а с а м о з в а н ц и т е . Т в о р б а т а , к о я т о н и е п у б л и к у в а м е д н е с е

б л е с т я щ о д о к а з а т е л с т в о в т о в а о т н о ш е н и е . Т я и д в а в т о ч н о т с

в р е м е , ж е л а н о и и з б р а н о о т У ч и т е л я , и о т г о в а р я к а т о с г р ъ м н а

в с и ч к и г л у п о с т и , и з р и ч а н и о т д в е г о д и н и н а с а м п о д п р и к р и т и е т о н а

н е г о в о т о и м е .

11


12/389

Д о п ъ л н е н и е и п о с л е д е н а к ц е н т н а “М и с и и т е ”, т а з и к н и г а е

и с т и н с к о В ъ в е д е н и е к ъ м И з у ч а в а н е т о н а А р х е о м е т ъ р а . Н и к о г а , в

н и к о е о т п р е д и ш н и т е с и п р о и з в е д е н и я , С е н т -И в н е е р а з к р и в а л

д ъ л б о ч и н а т а н а с в о я т а и н т и м н а м и с ъ л к а к т о в т о в а ; н и к о г а , в

н и к о е д р у г о , Т а й н с т в а т а н е с а б и л и т а к а с м е л о и з с л е д в а н и ; н и к о г а , к а т о т у к , т о й н е с е е р а з к р и в а л т а к а п ъ л н о .

Т о й в е ч е н е е п р о с т о х р и с т и я н с к и г е н и й , в д ъ х н о в е н

В ъ з о б н о в и т е л н а С и н а р х и я т а , к о я т о н и е щ е п р е о т к р и е м ; т о й е

и с т и н с к и я т п о с л е д о в а т е л н а д р е в н и т е Н а б и , п о с л е д н и я т П р о р о к .

С т р а ш е н о г ъ н г о р и в н е г о в о т о т в о р ч е с т в о н а с ъ в р е м е н е н И с а й я 2,

у ж а с е н з а с ъ в р е м е н н и т е Ф а р и с е и и К н и ж н и ц и , к а к ъ в т о б е ш е с и н а

н а А м о с 3 з а к н и ж н и ц и т е и с в е щ е н и ц и т е н а Ю д е я . С т р а ш н и с а и

н е г о в и т е в и ж д а н и я з а б ъ д е щ е т о н а Ф р а н ц и я и Е в р о п а , п о т о п е н и

д н е с о т н о в о в н а й - л о ш а т а е з и ч е с к а А н а р х и я . У в и , м н о г о о т т я х

в е ч е с е с б ъ д н а х а , д р у г и с а в п р о ц е с н а р е а л и з и р а н е и а к о н и е н е

б я х м е ч у л и т е з и п р о р о ч е с т в а о т у с т а т а н а с а м и я У ч и т е л п р е д и

п о в е ч е о т с е д е м г о д и н и , и з р е ч е н и п р е д б е з к р а я н а М о р е т о , к о е т о и м

п р и д а в а ш е о щ е п о -г о л я м , р а з м а х и в е л и ч е с т в е н о с т , а к о т о в а в ъ о б щ е

е в ъ з м о ж н о , б и х м е п о м и с л и л и , ч е с а п и с а н и п о с т ф а к т у м .

Н о , д о к а т о п о к а з в а к а т а с т р о ф и т е , г р о з я щ и Н а р о д и т е , п о д ч и н и л и с е н а н е у м о л и м и т е З а к о н и н а и с т о р и ч е с к и т е Ц и к л и ,

н е г о в о т о с ъ р ц е к ъ р в и п р е д т а з и П р е д о п р е д е л е н о с т , к о я т о

и з г л е ж д а н е и з б е ж н а и к о я т о в с е п а к м о ж е ш е д а н е б ъ д е т а к а в а . И

т о й з а к л е в а с в о и т е ч о в е ш к и б р а т я д а с е о т к а ж а т о т г р е ш н и я п ъ т

и д а с л е д в а т и с т и н с к и я П ъ т , т о з и , к о й т о т о й и м п о с о ч и о щ е п р е д и

д в а д е с е т г о д и н и , т о з и , к о й т о т о й в с е о щ е и м . с о ч и . Т о й г и у м о л я в а

д а п о ж е л а я т н а й -с е т н е д а о п и т а т ч е с т н о с р е д с т в а т а , к о и т о е д и н с т в е н о м о г а т в с е о щ е д а с е п р о т и в о п о с т а в я т н а С ъ д б а т а и д а

с п а с я т Ч о в е ч е с т в о т о . И т у к т о й п о с т ъ п в а к а т о и с т и н с к и ч о в е к ,

ч о в е к , н а к о г о т о "н и щ о ч о в е ш к о н е е ч у ж д о ” и з а т о в а н и е г о

у в а ж а в а м е и п о ч и т а м е с ъ щ о т о л к о в а д ъ л б о к о .

Т р у д ъ т , к о й т о н и е д н е с п р е д а в а м е н а о б щ е с т в о т о , е

с ъ с т а в е н о к о л о 1903г о д ., к а к т о м о ж е д а с е с ъ д и п о з а г а т в а н е т о н а

н я к о и с ъ б и т и я о т с ъ щ о т о в р е м е . С ъ б р а х м е р а з п р ъ с н а т и б е л е ж к и и

з а в ъ р ш е н и ч а с т и и п р о с т о с т р и к т н о г и п о д р е д и х м е .П р е д у п р е ж д а в а м е с п е ц и а л н о ч и т а т е л я з а т о в а , з а щ о т о

с м я т а м е , ч е т а к а т о й щ е р а з б е р е з а щ о н е с м е о т х в ъ р л и л и о т

1П ророк - и в р и т~Е врейски пророк, син на пророк А м ос

‘ Е врейски пророк, 800г.прХ р.е

12


13/389

п р и л о ж е н и я т а е д и н ф р а г м е н т , п и с а н п о н а ч и н и в с т и л , т в ъ р д е

р а з л и ч н и о т ц я л о с т т а н а т в о р б а т а . И а к о с м е г о з а п а з и л и и

п у б л и к у в а л и , т о т о в а е , з а щ о т о с м е у б е д е н и , ч е т о з и н е д о в ъ р ш е н

ф р а г м е н т щ е б ъ д е ч е т е н с у д о в о л с т в и е о т в с и ч к и , к о и т о п о з н а в а х а

У ч и т е л я и ч е с т о о б щ у в а х а с н е г о ; з а щ о т о в т е з и р е д о в е т е щ е г с о т к р и я т с н е г о в а т а и р о н и я , с н е г о в и я и с к р я щ д у х и с м е с и ц а о т

а т и ч е с к а и г а л с к а п и п е р л и в о с т , к о и т о в н а с я х а т о л к о в а о ч а р о в а н и е ,

о р и г и н а л н о с т и н е п р е д в и д и м о с т п о н я к о г а в н а й -в ъ з в и ш е н и т е и н а й -

с е р и о з н и т е р а з г о в о р и с н е г о .

о с е о т н а с я д о ф о р м а т а и с т р у к т у р а т а н а т в о р б а т а , т я х

н я м а д а к о м е н т и р а м е ; т е с а д о с т а т ъ ч н о я с н и , о с о б е н о с е г а ,

к о г а т о н я к о и р и с у н к и н а А р х е о м е т ъ р а с а в е ч е р а з п р о с т р а н е н и и в ъ з п р о и з в е д е н и м н о г о к р а т н о .

23 м ай 1911год.

П риятелите на С ент-И ь

13


14/389

С е н т -И в д ’ л в е д р и н е г о в о т о т в о р ч е с т в о

П ревъзходен пи сател, социолог с голям разм ах, м ощ енисторик, ориенталист, който владее цялостно иврит и санскрит,

забележ ителен м узикант, С ент-И в с радост се зае с всички

при лож ени я на Е зотеризм а.

Н еговият път на посвещ ение вин аги е бил п ътят на болката и

на сам ож ертвата. Т ой беш е посветен в западната тради ция от най-

висш ите Ц ентрове; в традицията на И зтока - от двам а от най-

великите свещ ени ци на брахм анската Ц ърква, едини ят от които бе

Brahatm a на светите Ц ентрове на И нди я. К ато всички учени ци наистин ското и зточно посвещ ени е той при теж аваш е всички учебни

тетрадки, всяка страница на които е подписана от съответния

брахм ан, отговарящ за предаването на святото С лово.

Ч етенето на тези тетрадки изисква задълбочено познаване не

сам о н а санскрит и иври т (които тези брахм ани с високи нива на

посвещ ение владеят основно), но и на при м итивни те езиц и, от които

произли зат йероглиф ите и китайското писм о.

О свен познаването н а В едите, а оттам и на най-светите

М антри, н а седем те см исъла на С еф ер и кабалистичн ите клю чове,

“интелектуални ят У чи тел” притеж аваш е и реалното доказателство

за своята степен: ж и в и я т к л ю ч , който позволява да се превърнат в

непосредствено прилож им и за човека, за изкуството и за общ еството

познания, които, без това, биха представлявали една енциклопедия

от хубави, но м ъртви и застин али нещ а.

П од неговите пръсти ри тм ите на древните друидски песниставаха изум ителни и см ущ аващ и; тайните на древните готически

ф орм и и архитектурни ф игури от ж елязо и стъкло се изписваха,

превеж дайки на архитектурен език ж иви те слова на Х ристос като

ангели н а откровени ето. Т ака м ога да продълж а излож ението си

върху м ного страни ци , без да стигна до дълби ните на тази

възхи тителна наука, която е такава, сам о защ ото е ж ива и която

ж ивее единствено, защ ото и звира от П ринц ип а на Л ю бовта.

Л итераторите и хората на изкуството биха се развълнували

дълбоко, ако и зучат поетичните творби на С ент-И в: Л и р и ч е с к и

з а в е т , дн ес неоткриваем , разли чн ите стихотворения, посветени на

английската кралица или на суверените на Русия и най-вече

възхитителната творба П о б е д и т е л к а т а Ж а н а д 'А р к , която особено

14


15/389

бихм е препоръчали на хората на изкуството, достой ни да носят това.

име.

К ато социолог, С ент-И в посвети по-голям ата част от ж ивота

си на защ итата и проп агандирането на едн а ф орм а на социална.

организация: С и н а р х и я т а .С ин архията въобщ е не е нова социална ф орм а. Т я е

ф ун кци они рала при човечеството в п родълж ение на хиляди години.

В М и с и я н а е в р е и т е С ент-И в посвещ ава деветстотин страни ци н а

дем он стри рането н а тази теза в ун иверсалната И стори я.

М и с и я н а с у в е р е н и т е и И с т и н с к а т а Ф р а н ц и я показват какъв

непосредствен прогрес би се извърш ил с при лагането н а С ин архията.

в наш ите съврем енн и социални ф орм и, във всички страни.Е дно огром но нещ астие сполетя внезапн о С ент-И в.

С ъп ругата, на която той беш е посветил целия си ж ивот, м у бе отнета,

от безм илостна см ърт, въпреки н еговите безсън ни нощ и и м есеците

борба. Т огава той разкри себе си като достоен съпруг, е

хри стиянския см исъл н а дум ата.

Т ази см ърт, която трябваш е да ун ищ ож и всичко, спаси

всичко... О т дълбините на безнадеж дн остта прозвуча гласът на

изчезналата лю би м а и като ангел, слязъл от там - горе, той стана,

спътни к н а неговите усили я тук - долу.

П од ръководството и вдъ хновени ето н а покойн ата се раж даш е

творчество от съвсем нов характер: А р х е о м е т ъ р ъ т и неговите

при лож ени я щ яха да се п оявят...

К акво е А р х е о м е т ъ р ъ т ?

А р х е о м е т ъ р ъ т е инструм ентът, с кой то са си служ или

древните хора за изграж дането на всички езотери чн и м итове на.религиите. Т ова е канонът на древното И зкуство в неговите

различни изяви - архитектурни , м узикални , п оетичн и или

теологични. Ч рез него говори Н ебето: всяка звезда, всяко съзвездие

се превръщ ат в буква или ф раза, в бож ествено и м е, което осветява

по нов начин древните предания на всички народи.

4 С инархия означава съуправление; ф орм а на теократично управление, изградено върх>принципа на троичността. О същ ествява се от В елика С вещ ена К олегия, им ащ а три нива

П ървото е П ророческото; това е нивото на непосредствената Бож ественост, на Ц аря н г . С вета. В торото ниво е Ж реческото, това е сф ерата на Битието и на С ветлината, коетоадаптира невидим ите влияния от П ророческия план към м атериалния план. Т ретото нивсе Ц арското, сф ерата му е Л уната. Т ова ниво устройва общ ествения ред в съответствие с“отразените” влияния на второто ниво. С инархията не зависи от историческатг.конкретика, защ ото в нея е запечатана абсолю тната воля на П ровидението (на Твореца).

Т акъв е духовният, религиозен и политически идеал на С ент-И в д’А лведр.

15


16/389

С ент-И в прилож и археом етричн ите клю чове в един нов

п ревод на Б итие на М ойсей в един м алко познат труд: Т е о г о н и я н а

П а т р и а р с и т е . С равнена с В улгата5, с превода на Ф абр д ’О ливе и с

други предиш ни опити, н овият превод на дум ите на М ойсей в

ри тм и чн ата проза на С ент-И в е изклю чително ин тересен за всички,

кои то са свързани с християнската Ц ърква.

М еж дуврем енн о С ент-И в, директно посветен от ин дийските

брахм ани , напи са и своята М и с и я н а И н д и я , където въпросът за

“M aha tm a” е реш ен окончателно и ясно. “П риятелите” предано

преиздадоха този труд, от който всички екзем пляри, с изклю чени е

на един, бяха унищ ож ени.

Н а бъдещ ите критиц и е предоставена една, и ли п о-скоро,м н ож ество тем и за изучаване и ние не м ож ем да каж ем кое би

впечатли ло повече потом ството, безкрайната ерудиция на автора,

негови ят стил, толкова специф ичен и блестящ , или така

възвиш ени те разкрития на посветения и на историка.

П А П Ю С

5 Л атинският превод на Библията, приет за оф ициален от К атолическата църква


17/389

И С Т И Н С К А Т А

М Ъ Д РО С ТBRA-ShlTh BRA ALHIM.

Битие, 1,1.

BRA-ShlTh HalaH HaDaBaR.

С вети Й оан, Е вангелие, 1,1.


18/389

К Н И Г I

В Ъ В Е Д Е Н И Е К Ъ М И З У Ч В Н Е Т О НР Х Е О М Е Т Ъ Р

1. А р х е о м е т ъ р ъ т .

2. Н е г о в о т о о б е к т и в н о в ъ з с т а н о в я в а н е .

3. С л ъ н ц е с т о я н и я и Р а в н о д е н с т в и я н а С л о в о т о н а Б о ж и е т о С л о в о .

4. А р х е о м е т р и я н а Р е л и г и и т е , с р а в н е н и в Н е с р а в н и м о т о .

5. Б р а х м а н и з м ъ т , о б р ъ щ а н е н а И ш в а -р и з м а .6. П р о т е с т н а Ф о -И З а Р а т у с Т р а з а П р о т о -Б у д и з м а Gayna.

7. Й о х а н и з м ъ т н а с о б х а с и т е и М а х о м е т и з м ъ т .

П О С В Е Щ Е Н И Е

С къпи У чителю ,Безм илостната съдба, която внезапно слож и край на В аш ите зем ни

дни, ни отреди опасната чест да зам еним единството на В аш ия ум собединяването на В аш ите приятели, за да публикувам е А рхеом етъра. А коВ ие бяхте ж ив, за да пом огнете на раж дането на В аш ия интелектуалентруд, той би бил посветен на А нгела, който беш е вдъхновител наизграж дането м у. И м енно на В аш ата съпруга, на този ангелски дух, слязъл

на земята, за да освети с блясъка на своята красота и духовност наш иянещ астен ад тук долу, им енно на нея би отдал ночит В аш ият труд.

За нас същ о е задълж ение да си спом ним , пристъпвайки към тазипубликация, ж ената, която беш е вдъхновителка на това дело в С вета наж ивото С лово.

Т ака че ние посвещ авам е А рхеом етъра на госпож а м аркизата дьоС ент-И в д ’А лведр, която сега е свързана с вас във вечността в им ето нанаш ия Г оспод И исус Х ристос и чрез добротата на М ария, Д евата на

м илосърдието и светлината.

18


19/389

Р Х Е О М Е Т Ъ Р Ъ Т

Н С Е Н Т -И В

П Р Е Д Г О В О Р

К л а с и ч е с к и т е у ч е н и я ; т я х н о т о в л и я н и е . - Й е р а р х и и т е н а Н а р о д и т е . —

Ч о в е ш к а т а а с т р о н о м и я . - А т и н я н и и р и м л я н и ; т я х н а т а а н а р х и ч н с

с ъ щ н о с т . - П р о и з х о д н а г ъ р ц и т е . - А н т и ч н и т е ц и к л и . - М е т р о п о л и с и т е .- С л о в е с н и я т П р о т о -С и н т е з . - С р е д и з е м н о м о р с к о т о е з и ч е с т в о . — Н а ш е с т в и я т а . - П о я в а т а н а П и т а г о р . - С е г а ш н а т а е п о х а , с р а в н е н а с т а з и н а П и т а г о р . - З а щ о н а п и с а х м е т а з и к н и г а .

И зм инаха вече пет века, откакто се родиха класическите учения итри, откакто те постепено узурпират европейските управления и ги водяткъм тяхната последователна гибел, в полза на А м ерика и на А зия. О т

принцовете-наследници до колеж анските стипендианти, всички влизат свсе по-м алко християнска вяра в тези катаком би и излизат като езичници.

С ледователно нещ о е в повече или нещ о липсва на изхода на товаслизане в ада, на тази страна на С енките, където м ладите поколениявлизат розови, а излизат бледи. Т ова, което липсва е едно сравняване, еднапреценка, едно посвещ ение в ж ивота, едно лечение с истинска Ч овечност,с небесния въздух, с бож ествената светлина.

К олкото по-добре усвояваме тези учения, толкова повече се

съм нявам е в техния дух. Н аш ите висш и изследвания след това нидоведоха до откриването, извън тази анархия в О бразованието, науниверсалния П ринцип на П ознанието и на С оциологията, а Д ърж авниятЗакон, по-късно, стана обект на наш ите исторически дем онстрации.

С ред народите им а йерархии, особено сред техните водачи, взависим ост от С ъщ ността на техния произход и на белезите, които тезинароди м огат да носят.

К ато определени от някаква човеш ка А строном ия, тези водачи се

появяват отново от епоха в епоха, от народ в народ, осветяват м рака,приливите, подводните скали и посоката на О бщ ностите. Т е разкриват, запо-дълго или за по-кратко врем е, в зависим ост от естеството на средата,скритите деф орм ации, като ги обобщ ават и засилват съдбовно. Т е идват еопределения им час, за да изпълнят някоя от описаните ф ункции ( вижМ и с и я н а е в р е и т е .Бележ ка на А .С ент-И в), влияейки си взаим но катсгравитационна система.

19


20/389

Д околкото Теокрацията е най-високото ниво, народите са биливинаги посещ авани в точно избрано време от някоя от личностите отпърва В еличина, които същ о им ат различни нива: О рф ей, Н ум а6, П итагор.Т ака те са призовани в м аксим ална степен да участвуват в социалния

Ж ивот и в цивилизацията, заради сам ия техен м ир и за прим ер наЧ овечеството.

Н аш ите “М исии” доказват, че никой не се е възхищ авал повече отнас на великите хора от всички врем ена, следователно и на тези от гръко-рим ската древност. Н о не м ож ем да каж ем същ ото за атиняните и зарим ляните - противовес на тези забележ ителни личности.

Н аистина, сред всички исторически среди и народи, не е им алоникога по-неподатливи на този висш О рганизъм от атиняните и

рим ляните. Н икога човеш ката същ ност не се е сблъсквала с по-голямахаотичност, непоследователност, анархизъм по същ ество и банално-м асовинивидуализъм , който ням а нищ о общ о с истинската И ндивидуалност!

Н икога трептящ ата атом ност не е била по-м алко податлива нам олекулната свързаност, различна от ком пресията под натиска на нещ ата,оголен при въоръж ената сила.

Т ова е перм анентната бъркотия в общ еството, подчиняващ а сесам о на военното регулиране или на външ ното наш ествие.

Т огава им енно, за да се запазят м ом ентно тези среди, се появяванякоя личност от втора В еличина, една второстепенна звезда от човеш катаА строном ия. Т я се нарича А лександър или Ц езар и, за да не успееграж данското безредие да унищ ож и народа, държ авният глава го кара даунищ ож и С вета.

П ървата В еличина е социална, втората - политическа. Е дната -създава, другата - запазва това, което същ ествува, без да м ож е да пром енянещ ата, освен външ но. И нтелектуалната и социална гнилост оставаотвътре.

Затова всичко се проваля в късната рим о-византийска И м перия,която всъщ ност е продълж ението на В авилон. Ц яла Е вропа е подчинена натози древен, но не и античен спом ен, разбунена като в ром ан заприклю чения и скандали. С лава Богу, това не е Н орм ата на дългатавсем ирна И стория, а просто една еволю тивна серия на поредица отпадения с нейното зм иевидно криволичене. А тиняните и рим ляните, попроизхода си, са сам о едни бегълци-декаденти, почти чуж денци в тезиградове, особено в Гърция и в И талия.

И м одерната А рхеология, и древната М итология са написани катозагадка, защ ото такъв е бил редът, касаещ И сторията и другите Н ауки, в

6 Н ум а П ом пилий - вторият от легендарните царе на Рим , 715-672г пр.Х р.е./след Ром ул/,набож ен и м иролю бив владетел; учредява религиозните култове, колегиите на ж реците ина занаятчиите, въвеж да нов слънчев календар; оставил значително писм ено наследство,което по негово ж елание е било погребано заедно със сам ия него.

20


21/389

индо-египетските духовни Ш коли. Н о, най-сетне, С вещ ените книги нипозволиха да повдигнем от друга гледна точка булото на далечните

врем ена.Н икога ням а да м ож ем да изразим достатъчно почит към двата

полуострова, които отделят от наш ия континент веригите на Балкана и наА лпите. Н а всяка крачка м ож ем да изричам е:”Sta viator, heroem calcas!”7И пътникът не тъпче просто дребни герои, разпръснати от древната, почтиблизка И стория; тук става въпрос за некрополи на героичните Е похи иощ е за М етрополиси от П атриархалните цикли, които леж ат под краката,

м у.К огато Ф илип М акедонски отговарял с м ека ирония на.

сам ом нителността на пелопонеските посланици с дум ите: “К олко са.

истинските гърци сред вас?”, той всъщ ност им е дал м алък урок псистория, защ ото е знаел по-добре от тях сам ите, че “лебедите”8 илипочитащ ите култа на Л ебеда9 всъщ ност са келто-славяните10 от Е пир и чесам ата древна Гърция е славянска (т.е. тракийска - бел.пр") и пеласгийскадо наш ествието на разбунтуваните търгаш и от А зия: йонийците ияванийците на М ану1', които са яваним ите на М ойсей. Е дин етруски ларт.един Н ум а, би м огъл да каж е същ ото на левантийците12 от Т ибър: колко са.истинските италийци сред вас?

В същ ност, истинските гърци били славяни (или трако-пеласги -бел.пр.) от Балканите, а истинските италийци били келто-славяни, слезлии те същ о от планините, - от западните и източни А лпи. В сички те са биличаст от обш ирната конф едерация на пеласгите на Х аракала, по-рано - наРам а, на М ойсей и на брахм аните, на Бакхус на гръко-латините, а ощ е по-рано - на първия Ц икъл на П атриарсите.

Т ези хора, които възстановявали реки, м орета, наводнениземи, тези укротители на ж ивотинското царство и на дивата природа, са

били м ъдри ж реци, военни инж енери, труж еници и основатели наградове, каквито повече никой не е виж дал.

А рийци, групирани в додекаполисиь , ж ивеели от И талия дсГърция, от Балканите до К авказ, от Таврида до платата на Т атария, отИ ран на Гиборийц ите14до Е вира на Н еф илим ите, из цялата А риаварта15.

7К ато вървиш , тъпчеш герои!8И ли “ж еравите”9 И ли Ж еравът; който всъщ ност, според древни те Т радиции , е синтезиран образ нг.

Т вореца, заявяващ високо своето им е : - А Х ам -са! - или А з съм Л ебедът!, което еосновата на С лънчевия култ и на Н атриархалното православие10Т ук се им ат предвид траките-арийци от бялата раса

11 М итичен герой на И ндия, описан във В едите като бащ а на човечеството12Н ароди, населявали Близкия И зток13 О бединени я от 12 града

14 И зповядващ и култа към огъня, последователи на парсизм а. свещ ената им книга еА веста15С трана на ариите, спом ената в Риг-В еда

21


22/389

“О , Е вира, твърдина на чистия Закон в А риаварта.”Т ака говори първият Зороастър, двадесет и осем века преди наш ата

ера и дванадесет преди М ойсей. Т ой разкрива достоверно Е вер16 от Е вира.П оставя го на истинското м у м ясто сред П атриарсите, като предтеча на

хиксосите, на онези, които М анетон17 нарича П арииите на Египет.Брахм аните, щ о се отнася до И ндия, казват същ ото като М анетон, ноЗороастър обяснява нещ ата в цялост.

В И талия м огат да се посочат м етрополисите на тези зодиаци отградове, Argytas, грандиозно красиви като Т ива и М ем ф ис, антични катоВ авилон и Н иневия, свидетели на същ ата наука, каквато е осветявалаградовете от северна И ндия като К аш и, скъп град за халдейците иТ ирохита, лю бим ия град на египетските ж реци. Т ака, в сам ата Е вропа,

предпотопният социален упадък покрива всичко с все по-непроницаем обуло до възкачването на И зкупителя.Н о ако започнем да разгръщ аме, гънка по гънка, разкъсаното от

И исус, от въплътеното Бож ие С лово, було, през него щ е започне дапрозира, а после и да заблести светлината на първичната цивилизация,всем ирната И м перия на арийци и рути, индоевропейската и египетскатаТ еокрация на И ш ва-Ра и О ш и-Ри, на И исус, на творящ ото Бож ие С лово,на И исус-цар на патриарсите, както с право казват наш ите литании.

“В началото бе С ловото”, казва ученикът, когото И исус обичаш е иот когото ням аш е нищ о скрито. Н е м ож е да се посочи по-ясно цикъла науправленския П рото-С интез, първичната ера, в която боготвореното итворящ ото С лово, под истинското му име, бе предречено като въплътеноС лово, като С пасител на пропадналата социална Д ърж ава.

И когато се създаде средиземном орското Е зичество като търж ествона робовладелските Бурж оазии, законните общ ества в Европа, в А зия, вА ф рика, техните Ш коли и техните Х рам ове не престанаха да протестиратсрещ у соф истите, срещ у ф алш ивите дем ократи, срещ у политиците иораторите, които не признаваха никакъв ред и социален м ир.

Рим и А тина били прокълнати от Ч овечеството, като В авилон, катоТ ир и като всяка друга интелектуална и м орална гнилост, идващ а отЙ ония.

К елто-ким врийски друти, келто-славянски дроти, скандинавскиволаси, герм анически велеси, лартове от И талия и И берия, пророци отЕ гипет, наби от И зраел, м агове от П ерсия и Х алдея, м анавическибрахм ани, ведически Р иш и18, лам и от Т ибет, татарски и м онголски

16П равнук на С им , който (според Л ука, 3:35) се счита за прародител на евреите17 М а-н-тот - надарен от Т от; египетски ж рец, III век пр.Х р.е., написал на гръцки езикистория на Е гипет от най-древните времена до А лександър В елики, известна е и неговатаастрологическа поем а от ш ест песни Apotesmata18М ъдреци

22


23/389

ш ам ани, всички отправили анатем а към Е дом 19 и Я ван20 на М ойсей, към

яванийците и м лектите на М ану.Н акрая се надигнал и съдникът от север, великия А с“ от А сгард ",

син на Ф ридолф и в него бучала вековната ярост на Н ародите. П олу-

друид, полу-будист, той издигнал В отань върху своя щ ит, носен върхудванадесетте м еча на А постолите. Т ой приел им ето на северен Т риславен,за да обедини в своя войнстващ деизъм цяла северна, централна и източнаЕ вропа и нейните сили: О г24, Гог и М агог25, чак до сърцето на горна А зия.

П осле, тази лавина от хора, събрала се постепенно, се нахвърлилавърху цивилизацията на С атаната. О същ ествявайки пророчеството наХ ристос, езическият Рим , без да го осъзнава, отм ъсти вм есто небето катоопустош и Й ерусалим , а Е вропа отм ъсти за Зем ята като предаде Рим

празен на С вещ ениците на И исус Х ристос.О станала В изантия, където се см есват всички зарази на Рим и на

А тина, за да опорочат варварите и християните. Т огава се появил В отан отю га и М охам ед засвирил К орана, С уна26 и Д ж ихад в човеш ките тръби наИ слям а. Т ова, което расата на снеговете не успя да довърш и, бе доведенодокрай от расата на плам ъците и на главните: араби, туранци27, тю рки иосманлии.

С ъврем енна Е вропа щ е им а същ ите съдбини. Тя ги предизвиква

ощ е от врем ето, когато отхвърли ж ивия Д ух заради м ъртвия дух,християнския Д ух заради езическия.

И ако човеш ката енергия не достигне, за да върне съврем енния святкъм неговия бож ествен П ринцип, тогава Й ехова28 щ е хвърли енергията наелем ентите върху тази нова А дам а29 и върху нейната А тлантида.

Д о б р о в о л н о и л и н а с и л с т в е н о , ч р е з С и н а и л и ч р е з О т ц а , Х р и с т и я н с т в о т о щ е с е з а в ъ р н е к ъ м С в е т и я Д у х .

Ш ест века преди И исус Х ристос, сред непрогледния м рак на

средизем ном орското езичество, което се възцарява след небесната яснота

19“Ч ервения”,ивр. - прозвищ е на И саав, син на И саак и брат на И аков

20 Е дин от синовете на И аф ет, внук на Н ой; от неговото им е произхож да им енуването наГърция - Й ония

21 С кандинавски бог

“ „Д ворец на асовете”, който те си построили сами от злато и светлин аН ай-почитания от древногерм анските богове; в скандинавския пантеон се почита под

им ето О дин

24 Гигант, цар на амореите25 В А покалипсиса на св. Й оан е описана уж асна катастроф а, резултат от битката м еж дуС атаната и бож иите избранници, Г ог и М агог, начело на всички народи

„Т радицията” - деяния и постулати на пророка, впоследствие - практика и теория на

м ю сю лм анството27 У рало-алтайски етноси

28 К ато бож ествен П ринцип, а не като еврейски бог

29 Град, разруш ен заедно със С одом и Гом ор, обикновено се ситуира в ю ж ната част наМ ъртво м оре

23


24/389

на орф ическия синтез, в анархическия период, последвал револю цията насудрасите30 в полза на робовладелските бурж оазии и агностичнатаученост, с висотата си на висш духовник31 се издига един човек, П итагор,който напом ня патриарсите от С тария Завет и който заслуж ава м ного

повече от всичко, което е казано за него и когото, по тази причина, ниепоставям е в началото на наш ата книга, чиято цел е да подготви ум а заразбиране и използване на И нструм ента за точно изм ерване, който правиексперим ентално доказуем о универсалното О ткровение на Бож ието С ловои на бож ествената М ъдрост.

С лед двадесет и пет века наш ата епоха, в см исъл на м енталното иуправленско състояние на Европа, показва забележ ителна прилика сепохата на П итагор. Н аистина, в м ом ента, в който П итагор поем а М исията

на Е вропа, орф ическият синтез, който представлява повторение напатриархалния или на словесния П рото-С интез, бил почти изчезнал,удавен от завладяващ ата вълна на Е зичеството на азиатските и йонийскиучени. С ъщ ото е и в наш и дни. Х ристиянството, зам ъглено от К онкордатаот 4-ти век32 и лиш ено от своето Г осподство след Р енесанса, отстъпванавсякъде пред неоезическия Х ум анизъм .

П итагор, неговата епоха, неговото творчество и заклю ченията,които то съдърж а, ни предлагат една солидна основа за изследването,

което сме предприели и за излагането на научните м етоди, които щ еизползувам е, за да възстановим провалилата се социална Д ърж ава иС интеза, който великият ф илисоф напразно се опита да пресъздаде.

В прочем , от двадесетгодиш ната си възраст бяхме реш или да бъдемП итагор на християнството, изм естено от езическия дух на Ренесанса. О ттогава, двадесет години по-късно, по врем е на наш ите четири м исии присъврем ените друговерци, при наш ата дейност в П ариж , в Брю ксел, в Рим идругаде, засвидетелствувайки почит към И стината, винаги сме разчитали

сам о на Бог и на неговия адю тант, В рем ето.И сега, в старостта си, хвърляйки поглед назад към дългата следана наш ия изпълнен дълг, виж дам е, с велик м ир в душ ата и в съзнанието,че тя не се е отклонявала нито в книгите ни, нито в личните ни илиобщ ествени деяния. Т я се извисява над незнанието и клеветата, високо надпрезрението, до бож ественото състрадание към тези нещ астни слепци,водени от други слепци към човеш кия А д, който щ е ги погълне.

Т ова М илосърдие ни кара, въпреки най-ж естокия траур, въпреки

възрастта, въпреки болестта, да довърш им този труд, нещ о, което бяхме

3 Н ай-низш ата от четирите касти в И ндия, на която било забранено изучаването наВ едите; слуги31 И ли епопт - висш а степен на посветеност в Елевзианските мистерии

32 В ероятно се им а предвид М иланския едикт от ЗИ г. относно равноп равието нахристиянската религия с всички останали религии в Рим ската им перия и първияВ селенски събор в Н икея в 325г., узаконяващ оф ициалното сътрудни чество м еж дудърж авата и християнската църква

24


25/389

обещ али на бож ествения У чител да започнем и да завърш им с неговг.

помощ .С лавата щ е бъде, следователно, единствено за И исус-Х ристос и е

Н его, за ангелската душ а, с която Т ой ни събра и с която пож ела дори и

см ъртта да не м ож е да ни раздели. О свен това, преди да оставим снеизразим а радост визитнната си картичка с Р.Р.С . 3 на тази планетаискам е да отдадем почит пред славната пам ет на П итагор със същ отсуваж ение, което хранехм е към него и в наш ата м ладост.

Pour Prende Conge се изписвало върху визитните картички, когато те се давали предк

собственикът им да се отправи на пътеш ествие, да смени м естож ителство и т.н.


26/389

П Ъ Р В Ч С Т

М ъ д р о с т т а н а ч о в е к а и е з и ч е с т в о т о

Omnis homo mendax Ps. CXVI, 11.

Г Л В П Ъ Р В

У М С Т В Е Н И Я Т РЕГРЕС

О т универсалния словесен синтез до индивидуалната ф илософ ияЕ зическото образование и християнското възпитание

О п р е д е л е н и е н а е з и ч е с т в о т о . - Н е г о в и я т х а р а к т е р . - Н е г о в а т а с ъ щ н о с т е а н а р х и я т а . - Ч о в е ш к а т а в о л я , и з д и г н а т а в П р и н ц и п . - Т р и м у р т и н а К р и ш н а . - С у д р а с и т е . - М а н т а л и т е т н а т р е т а т а к а с т а . - О т х в ъ р л я н е т о й о т р е л и г и о з н о т о т я л о . - Х и л я д о л е т и е т о н а

с р е д и з е м н о м о р с к о т о е з и ч е с т в о . - Е з и ч е с т в о т о д о м и н и р а н а д д у х о в е н с т в о т о и у ч е н о с т т а о т ч е т и р и в е к а . - О б р а з о в а н и е т о е и з к л ю ч и т е л н о е з и ч е с к о . - Р е л и г и о з н о т о в ъ з п и т а н и е е с в е д е н о д о к а т е х и з а ц и я т а . - Н е у р а в н о в е с е н о с т в п о л з а н а е з и ч е с т в о т о . - С ъ м и

34 35И м а м . - Ф р и н е я и А р е о п а г ъ т . - Е к с п е р и м е н т а л н о е з и ч е с т в о п р и д е т е т о . - Б а щ а т а и м а й к а т а ; т я х н а т а р о л я . - У ч и л и щ е т о н а ж и в о т а . - К ъ д е д а с е н а м е р и Д у х а н а Ж и в о т а ? - Б о г а т с т в о т о . - Е з и ч е с к а е в о л ю ц и я н а д е т е т о . - С в е щ е н и к ъ т и н е г о в а т а р о л я . - К а т е х и з и с ъ т . - Ш к о л а т а . -

Е з и ч е с к а т а с о б с т в е н о с т .

Е зичеството е едно регресиращ о м ентално и управленскоС ъстояние от същ ността си до крайния си резултат. Н еговата ф орм ула е:Primo mihi et sequere naturam36. To е винаги сим птом атично за Револю ция,а не за Еволю ция. То произтича от едно опорочено образ�

arheometarat

Documents