Изисквания към студентите

Цели на дисциплината

Учебна дисциплинаСпециалност

Лектор (име и звание)

Обхват и основна тематика на дисциплината

Асистент (име, звание)

Продължителност (брой семестри; хорариум)

Паспорт на учебна дисциплина

История редовно и задочно, Етнология, Балканистика /ФСлФ/, Археология, История и география, Архивистика и документалистикаИстория редовно- 60+60(2 сем.) и задочно 45+15 (1 сем.), Етнология-30(1 сем.), Балканистика /ФСлФ/-30 (1 сем.), Археология-60 (2 сем.), История и география- 60 (2 сем.), Архивистика и документалистика- 60 (2 сем.)

Христо Луков Матанов, професор, доктор на историческите науки

Средновековна балканска история

гл.ас. Йоанна Илиева Бенчева

Курсът лекции и семинарните занятия обхващат периода от прехода от Античност към Средновековие до края на 15 в. Акцентът на четенията е политическата, стопанската и обществената история на балканските общества и държави. Лекционният курс е изграден на принципа на регионалното развитие, т.е. не се преподава историята на отделните балкански страни, а се преподава развитието на региона в обособени проблемно-хронологически дялове. Внимание се обръща и на историческите корени на някои от съвременните балканскиДисциплината си поставя за задача да запознае студентите с миналото на региона на две нива: на нивото на общата фактология и на ниото на специализираните знания по отделни проблеми. Тя не се занимава с историята на враждите, а с историята на контактите между общностите, както и с историко-културния синтез, осъществен на балканска земя. Без да се крият кризисните периоди и конфронтациите, курсът лекции си поставя за цел да измени традиционния негативен образ на балканския съсед и да го замени с реален "образ на другия". Внимение се обръща повече на общността, отколкото на различията. Подчертава се, че въпреки насажданата с векове идея за принципните различия в манталитета и в интересите на отделните балкански народи, в тях има огромен потенциал за взаимно разбирателство и позитивно опознаване. Не на последно място се дискутира и проблема доколко балканското средновековно развитие си прилича или се отличава от централно и западноевропейското.

Основните изисквания към студентите са съобразени и съвпадат с тези, разписани в Правилника на Софийския университет. Освен това студентите се поощряват да изучават балкански езици, да се запознават с различни страни на балканските културни традиции. Ежегодно се провеждат екскурзии с учебна цел до забележителности в съседни страни: Дубровник, Метеора, о-в Корфу. От студентите се изисква да имат основни познания по тенденциите в развитието на отделните балкански историографии за средновековието, отнасящи се до ключови моменти от националното развитие етногенеза, характер на държавността, двустранни отношения и др.

Основни теми на упражненията Въпросник / програма за изпита с примерна литература

Критерии за оформяне на оценката на студентите

Възможности за частично или пълно освобождаване от изпита

Основни теми на лекционния курс

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3

Оценката се формира като резултанта от няколко нива на проверка на знания: Първо ниво: тестове на семинарните занятия върху материя, разисквана на тях. Второ ниво: Теста на края на първия семестър върху материал, слушан в лекционния курс. Трето ниво: Писмен изпит-есе в края на лекционния курс върху специфични проблеми на Балканското средновековие, слушани като лекции през втория семестър. Оценката е максимално обективна и минимално повлията от отношенията преподавател-студент.

При описаната по-горе система за оценяване на знанията освобождаване от изпит не се предвижда, тъй като при редовно занимание с материята студентите лесно и без особено напрежение се справят с тестовете и есето.

Програма по Средновековна балканска история – редовно

обучение

Общ хорариум: 60 часа Първи модул: История на средновековните Балкани от края на Античността до османското завладяване 6-15. век. Хорариум 30 часа. 1. Географски и геополитически характеристики на Балканския полуостров. Планини, морета, равнини. Климатични особености. Фактори, влияещи върху балканската демография. Земеделци и номади и контактите между тях през Средновековието. 2. От Античност към Средновековие. Античното наследство. Нашествия и етнически промени през 6.-7. век. Далматинските градове. Заселването на хървати и сърби. Съдбата на завареното население. 3. Ранносредновековните балкански държави и общества. Типове държавност през ранното Средновековие. Византийският модел. Модела на българската държава. От славинии към държава: възникване и същност на хърватската и сръбската държави. 4. Балканският полуостров през 10.-12. век. “Византийският империализъм” и византийската реконкиста. Балканският полуостров под властта на Византия: единство и разнообразие на обществените форми. “Второто велико преселение”: характер и последици. Елементи на политическа автономия на Балканите под византийска власт. Хърватия и Унгария. Възникване на нови балкански държави в края на 12. век. Босна и Далмация. Венецианската политика на Балканите. 5. Балканският полуостров след Четвъртия кръстоносен поход. Възникванте и същност на “Латинска Романия”. Възникване и същност на “Венецианска Романия”. Неовизантийските държави на Балканите. Борбата за византийското наследство. Сръбската държава при първите Неманичи. Босна от края на 12. до средата на 13. век. Далматинските градове по пътя на комуналната автономия. 6. Балканският полуостров в края на 13. и началото на 14. век. Възходът на Неманичка Сърбия. Босна: от борба за оцеляване към държавен възход. Унгарската политика на Балканите. латинските владения в Континентална Гърция и Пелопонес. 7. В навечерието на османското нашествие. Душанова Сърбия: възникване и характер. Босна при управлението на династията Котроманичи. Възникване на Влашкото воеводство. Дипломатически отношения на Балканския полуостров през първата половина на 14. век. 8. Османското нашествие: първи период (1354-1389 г.). Възникване и същност на османската държава. Първи стъпки на балканска земя и опити за формиране на антиосмански коалиции. Оформянето на османските “уджове”. Състояние на балканските държави и общества. От Черномен до Косово поле. 9. Османското нашествие: втори период (1389-1402 г.). Османската държава при управлението на султан Баязид I. Сръбските земи в края на 14. век. Босна при управлението на бан и крал Твъртко I. Западна Европа и османската експанзия. 10. Балканския полуостров в периода на раждането на новата империя. Османската междуособица и Балканите (1402-1413 г.). Антиосманските кръстоносни походи. Окончателно завладяване на Балканския полуостров от османските турци.

Втори модул: Проблеми от развитието на средновековните Балкани от края на Античността до османското завладяване. Хорариум 30 часа. 1. Чумни пандемии и история. “Юстиниановата чума”и “Черната смърт”, и влиянието им върху балканското развитие. 2. Балканските средновековни нации и общности. Специфики на етнообразувателните процеси. 3. Религия и религиозна структури на Балканите. Поместните православни църкви. Католическите архиепископи и епископии в Далмация. Босненската църква. 4. Света гора: възникване и същност на монашеската република. Други манастирски общности. 5. Балканският средновековен град. Опит за типология. Далматинските комуни. 6. Балканският полуостров и кръстоносните походи. Изграждане на “образа на другия”. 7. Териториалните княжества на Балканите през 13-15 в. Механизми на възникване, регионални особености, значение. 8. Преговори за църковна уния в периода на османското нашествие.

ПРОГРАМА ПО СРЕДНОВЕКОВНА БАЛКАНСКА ИСТОРИЯ – задочно обучение

Увод в средновековната балканска история. Географски и геополитически особености на Балканския полуостров. Балканският регионализъм: общото и специфичното в развитието на отделните региони. Планини и равнини на Балканския полуостров и ролята им в историческата му съдба. Морета и реки, връзките на Полуострова с други региони. Население и общества. I. Балканският полуостров от края на IV до края на VI век. Нашествие и етнически промени. Съдбата на местното население. II. Заселване на славяните на Балканския полуостров. Ролята на аварите и на Аварския хаганат. Заселване на сръбската и хърватската славянски групи. Сведенията на Константин Багренородни за Далмация, за сърбите и хърватите през VII век. Политиката на Византия спрямо новите пришълци. Славяните в Континентална Гърция. III. Възникване и развитие на ранносредновековната сръбска държавност. Предпоставки за възникването й. Регионални особености. Жупани и князе. Отношенията на сръбските князе с България и Византия. Сръбските земи в края на IХ и през Х век. Издигане и развитие на Дуклянското (Зетсkото) княжество. Князете на Травуния. Босна, Пагания и земята на каналитите. IV. Хърватско и Далмация до началото на ХI век. Регионални особености (Славония, Хърватско и Далмация). Възникване на Далматинските градове. Дубровник (Рагуза). Хърватските земи от VII век до 969 г. Хърватските земи в периода 969 - 1018 г. Църковни отношения в Далмация през Х век. Проблемът за т. нар. “Славянска литургия”. V. Балканският полуостров през ХI век. Българо-византийският двубой и влиянието му върху Балканското развитие. Византийската власт на Балканите след 1018 г. Дуклянското княжество при наследниците на княз Иван Владимир. Гражданската война в Дукля. Сръбските земи (Рашка) през ХI век. Босна през ХI век. Норманите и политическата им роля в западните балкански земи. Хърватско в края на ХI и началото на ХII век. Унгарската анексия на хърватските земи. Далматинските градове през ХI век. Първият кръстоносен поход и Балканите. VI. Балканският полуостров през ХII век. Византийско - унгарско съперничество за северозападните балкански земи. Сърбия (Рашка) между Унгария и Византия през ХII век. Издигането на династията Неманичи в Рашка: Стефан Неманя. Сърбия в последните десетилетия на ХII в. Хърватските земи в структурата на Унгарската монархия. Босна, Дукля (Зета) през ХII в. Венеция и Далматинските градове. Континентална Гърция в края на ХII в. VII. Четвъртият кръстоносен поход и Балканите. Възникване на нови балкански държави след 1204 г. Солунското кралство на Бонифаций Монфератски. Епирска държава. Княжеството на Вилардуените в Пелопонес. Организация на т. нар. “Латинска Романия”. Балканските държави и борбата за византийското наследство. Сърбия през първите две десетилетия на ХIII в. Дубровник след 1204 г. Възникване на т. нар. “Венецианска Романия”. VIII. Балканският полуостров през втората четвърт на ХIII в. Епирската държава преди и след битката при Клокотница. Сърбия при крал Стефан Първовенчани. Вътрешно развитие и външна политика на Сърбия при кралете Радослав и Владислав. Зета и Захълмието през втората четвърт на ХIII в. Босна през

втората четвърт на ХIII в. Хърватско, Славония и Далмация през втората четвърт на ХIII в. Континентална Гърция през втората четвърт на ХIII в. IХ. Балканският полуостров в периода преди и след възстановяването на Византия (1261 г.). Съперничеството между Епир и Никея и отражението му на Балканите. Франки и византийци в борба за надмощие в Пелопонес. Борбата за Северна Гърция. Шарл Анжу и неговите антивизантийски коалиции: Балкански аспекти. Сърбия при управлението на крал Урош (1243-1276 г.). Унгария, Хърватско, Далмация и Славония. Босненските земи в края на ХIII в.: между унгарското влияние и независимостта. Формиране на балканските средновековни нации.Регионални специфики. Средновековните власи, формиране на сръбска, гръцка и албанска средновековни нации. Х. Балканският полуостров в края на ХIII и началото на ХIV в. Сърбия при управлението на крал Милутин: вътрешно развитие и външна политика. Тесалия и Епир в края на ХIII и началото на ХIV в. Босна в края на ХIII и началото на ХIV в. Далматинските градове в края на ХIII и началото на ХIV в.: укрепване на градската автономия. Загубата на Мала Азия от Византия и отражението й на Балканския полуостров. Каталаните и образуването на Атинското херцогство. ХI. Света гора. Възникване и развитие на монашеската република. Светогорските архиви и значението им. По-важните Светогорски манастири: Великата Лавра, Ватопед, Зограф, Хилендар. Ролята на Светогорските манастири в отношенията между балканските православни държави. ХII. Балканският полуостров в навечерието на Османското нашествие. Сърбия при управлението на крал (цар) Стефан Душан. Завладяване на Македония, Албания, Епир и Тесалия. Политиката на Сърбия в завладяните земи. Международни аспекти на сръбската експанзия. Босна при управлението на крал Твърдко I. Унгарско-венецианско съперничество за Далматинските градове. Първи стъпки на османските турци на Балканския полуостров. Опити за антиосмански коалиции. Възникване на Влашкото воеводство. ХIII. Балканският полуостров в периода 1354 - 1371 г. Ранната османска експанзия на Балканския полуостров и нейния характер. Западна Европа, Балканите и Османското нашествие. Разпадане на Душанова Сърбия. Формиране на териториални княжества в Македония, Северна Гърция, Албания и Зета. Сярското княжество и владенията на крал Вълкашин. “Кръстоносният поход” на деспот Углеша и на крал Вълкашин. ХIV. Балканският полуостров в периода 1371 - 1402 г. Битката при Черномен и последиците от нея. Превръщане на балканските държави и княжества в османски васали. Османската държава в периода 1371-1389 г. Княжествата в Македония след 1371 г. Сърбия при управлението на княз Лазар и неговите наследници. Битката при Косово поле. Албанските земи в края на ХIV в. Османската държава и балканските християнски владения в периода 1389-1402 г. Западна Европа, кръстоносната идея и османското нашествие в края на ХIV в. ХV. Битката при Анкара (1402 г.) и последиците от нея. Кризата в Османската държава и балканския християнски свят. Босна след смъртта на крал Твърдко I. Сърбия след 1402 г. Албанските земи и Зета след 1402 г. Възстановяване на единството в Османската държава при султан Мехмед I. ХVI. Под сянката на полумесеца. Османската държава при управлението на султан Мурад II. Преговорите за уния и кръстоносната идея. Унгария, Балканите и османската държава. Албанските земи в епохата на Георги Кастриоти - Скендербег. Падането на Константинопол и последиците от него. Краят на средновековна Сърбия. Завладяването на Морeя. Гибелта на средновековна Босна. Завладяването на Зета (Черна гора).

ПРОГРАМА ЗА УПРАЖНЕНИЯТА ПО СРЕДНОВЕКОВНА БАЛКАНСКА ИСТОРИЯ (редовно обучение)

1. Заселване на сърби и хървати на Балканския полуостров според съчинението на Константин Багрянородни “За управлението на Империята”.

2. Формиране на ранносредновековната сръбска и хърватска държавност по данни от историческите изори.

3. Pacta Conventa и унгарската анексия на хърватските земи. 4. Света гора. Формиране на монашеската общност. Възникване и развитие на

манастирите Велика Лавра, Зограф, Хилендар. Икономическа активност на манастирите.

5. Първият кръстоносен поход и Балканите. Отношения между местното население и кръстоносците според изворите.

6. Четвъртият кръстоносен поход и Балканите. Възникване на нови балкански държави.

7. Балканският град. Регионални специфики. Икономическо развитие. Институции. Архитектура и култура.

8. Възникване и развитие на сръбската архиепископия. Манастирски центрове. 9. Средновековно балканско право. Душанов законник. Владетелски повели. 10. Династическите бракове на Балканите. 11. Ежедневният живот на Балканите. 12. Изкуство и култура. Характерни особености.

ПРОГРАМА ЗА УПРАЖНЕНИЯТА ПО СРЕДНОВЕКОВНА БАЛКАНСКА ИСТОРИЯ (задочно обучение)

1. Заселване на сърби и хървати на Балканския полуостров според съчинението на Константин Багрянородни “За управлението на Империята”.

2. Формиране на ранносредновековната сръбска и хърватска държавност по данни от историческите изори.

3. Pacta Conventa и унгарската анексия на хърватските земи. 4. Света гора. Формиране на монашеската общност. Възникване и развитие на

манастирите Велика Лавра, Зограф, Хилендар. Икономическа активност на манастирите.

5. Първият кръстоносен поход и Балканите. Отношения между местното население и кръстоносците според изворите.

6. Четвъртият кръстоносен поход и Балканите. Възникване на нови балкански държави.

7. Балканският град. Регионални специфики. Икономическо развитие. Институции. Архитектура и култура.

Въпросник по Средновековна балканска история – редовно

обучение

Първи модул: История на средновековните Балкани от края на Античността до османското завладяване 6-15. век. Хорариум 30 часа. 1. Географски и геополитически характеристики на Балканския полуостров. Планини, морета, равнини. Климатични особености. Фактори, влияещи върху балканската демография. Земеделци и номади и контактите между тях през Средновековието. 2. От Античност към Средновековие. Античното наследство. Нашествия и етнически промени през 6.-7. век. Далматинските градове. Заселването на хървати и сърби. Съдбата на завареното население. 3. Ранносредновековните балкански държави и общества. Типове държавност през ранното Средновековие. Византийският модел. Модела на българската държава. От славинии към държава: възникване и същност на хърватската и сръбската държави. 4. Балканският полуостров през 10.-12. век. “Византийският империализъм” и византийската реконкиста. Балканският полуостров под властта на Византия: единство и разнообразие на обществените форми. “Второто велико преселение”: характер и последици. Елементи на политическа автономия на Балканите под византийска власт. Хърватия и Унгария. Възникване на нови балкански държави в края на 12. век. Босна и Далмация. Венецианската политика на Балканите. 5. Балканският полуостров след Четвъртия кръстоносен поход. Възникванте и същност на “Латинска Романия”. Възникване и същност на “Венецианска Романия”. Неовизантийските държави на Балканите. Борбата за византийското наследство. Сръбската държава при първите Неманичи. Босна от края на 12. до средата на 13. век. Далматинските градове по пътя на комуналната автономия. 6. Балканският полуостров в края на 13. и началото на 14. век. Възходът на Неманичка Сърбия. Босна: от борба за оцеляване към държавен възход. Унгарската политика на Балканите. латинските владения в Континентална Гърция и Пелопонес. 7. В навечерието на османското нашествие. Душанова Сърбия: възникване и характер. Босна при управлението на династията Котроманичи. Възникване на Влашкото воеводство. Дипломатически отношения на Балканския полуостров през първата половина на 14. век. 8. Османското нашествие: първи период (1354-1389 г.). Възникване и същност на османската държава. Първи стъпки на балканска земя и опити за формиране на антиосмански коалиции. Оформянето на османските “уджове”. Състояние на балканските държави и общества. От Черномен до Косово поле. 9. Османското нашествие: втори период (1389-1402 г.). Османската държава при управлението на султан Баязид I. Сръбските земи в края на 14. век. Босна при управлението на бан и крал Твъртко I. Западна Европа и османската експанзия. 10. Балканския полуостров в периода на раждането на новата империя. Османската междуособица и Балканите (1402-1413 г.). Антиосманските

кръстоносни походи. Окончателно завладяване на Балканския полуостров от османските турци. Втори модул: Проблеми от развитието на средновековните Балкани от края на Античността до османското завладяване. Хорариум 30 часа. 1. Чумни пандемии и история. “Юстиниановата чума”и “Черната смърт”, и влиянието им върху балканското развитие. 2. Балканските средновековни нации и общности. Специфики на етнообразувателните процеси. 3. Религия и религиозна структури на Балканите. Поместните православни църкви. Католическите архиепископи и епископии в Далмация. Босненската църква. 4. Света гора: възникване и същност на монашеската република. Други манастирски общности. 5. Балканският средновековен град. Опит за типология. Далматинските комуни. 6. Балканският полуостров и кръстоносните походи. Изграждане на “образа на другия”. 7. Териториалните княжества на Балканите през 13-15 в. Механизми на възникване, регионални особености, значение. 8. Преговори за църковна уния в периода на османското нашествие.

ЛИТЕРАТУРА

Общи съчинения

Матанов, Хр., Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2001.

Матанов, Хр. Балкански хоризонти. Т. I. История, общества, личности. С., 2004. Матанов, Хр., Михнева, Румяна, От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие (1354-1571 г.). С., 1988.

Матанов, Хр., Югозападните български земи през XIV век., София, 1986.

Cambridge Medieval History. v. IV, part 1. Byzantium and its Neighbours. Cambridge, 1966.

Оболенски. Дм., Византийската общтност. Източна Европа 500-1453. С., 2001. Fine, J.V.D.Jr. The Early Medieval Balkans. Ann Arbor. Michigan, 1983. Fine, J.V.D.Jr. The Late Medieval Balkans. Ann Arbor. Michigan, 1987. Матанов, Хр., Югозападните български земи през XIV век., София, 1986.

Препоръчителни изследвания

Божилов, Ив., Основаване на светата атонска българска обител Зограф. Легенди и

факти. - В: Светогорска обител Зограф, I, София, 1995. Енев, М., Атон. Манастирът Зогра4)., София, 1994. Константин Багрянородньго, Об управлении империей. Текст, перевод, коментарий.,

Москва,1989. (гл. 29-36).. Краткая история Албании. С древнийших времен до наших дней, Москва, 1992.

Литаврин, Г. Г., Наумов, Е. П., Зтнические процессн в Центральной и Юговос-точной Европе и особености формирования раннефеодальньiх славянских народностей. - В: Раннефеодальнне государства и народности (южньiе и западнне славяне VI- XII вв.)., Москва, 1991, с.232-249.

Наумов, Е. П., Господствующий класс и государственная власт в Сербии ХП-ХV вв., Москва, 1975.

Ракова, Сн., Матанов, Хр., Процессьi государственного развития у хорватов и сербов в 1Х-Х11 вв. - В: Раннефеодальние государства и народности (южньiе и западньiе славяне VI-ХII вв.)., Москва, 1991, с. 150-167.

ПРОГРАМА ПО СРЕДНОВЕКОВНА БАЛКАНСКА ИСТОРИЯ – задочно обучение

Увод в средновековната балканска история. Географски и геополитически особености на Балканския полуостров. Балканският регионализъм: общото и специфичното в развитието на отделните региони. Планини и равнини на Балканския полуостров и ролята им в историческата му съдба. Морета и реки, връзките на Полуострова с други региони. Население и общества. I. Балканският полуостров от края на IV до края на VI век. Нашествие и етнически промени. Съдбата на местното население. II. Заселване на славяните на Балканския полуостров. Ролята на аварите и на Аварския хаганат. Заселване на сръбската и хърватската славянски групи. Сведенията на Константин Багренородни за Далмация, за сърбите и хърватите през VII век. Политиката на Византия спрямо новите пришълци. Славяните в Континентална Гърция. III. Възникване и развитие на ранносредновековната сръбска държавност. Предпоставки за възникването й. Регионални особености. Жупани и князе. Отношенията на сръбските князе с България и Византия. Сръбските земи в края на IХ и през Х век. Издигане и развитие на Дуклянското (Зетсkото) княжество. Князете на Травуния. Босна, Пагания и земята на каналитите. IV. Хърватско и Далмация до началото на ХI век. Регионални особености (Славония, Хърватско и Далмация). Възникване на Далматинските градове. Дубровник (Рагуза). Хърватските земи от VII век до 969 г. Хърватските земи в периода 969 - 1018 г. Църковни отношения в Далмация през Х век. Проблемът за т. нар. “Славянска литургия”. V. Балканският полуостров през ХI век. Българо-византийският двубой и влиянието му върху Балканското развитие. Византийската власт на Балканите след 1018 г. Дуклянското княжество при наследниците на княз Иван Владимир. Гражданската война в Дукля. Сръбските земи (Рашка) през ХI век. Босна през ХI век. Норманите и политическата им роля в западните балкански земи. Хърватско в края на ХI и началото на ХII век. Унгарската анексия на хърватските земи. Далматинските градове през ХI век. Първият кръстоносен поход и Балканите. VI. Балканският полуостров през ХII век. Византийско - унгарско съперничество за северозападните балкански земи. Сърбия (Рашка) между Унгария и Византия през ХII век. Издигането на династията Неманичи в Рашка: Стефан Неманя. Сърбия в последните десетилетия на ХII в. Хърватските земи в структурата на Унгарската монархия. Босна, Дукля (Зета) през ХII в. Венеция и Далматинските градове. Континентална Гърция в края на ХII в. VII. Четвъртият кръстоносен поход и Балканите. Възникване на нови балкански държави след 1204 г. Солунското кралство на Бонифаций Монфератски. Епирска държава. Княжеството на Вилардуените в Пелопонес. Организация на т. нар. “Латинска Романия”. Балканските държави и борбата за византийското наследство. Сърбия през първите две десетилетия на ХIII в. Дубровник след 1204 г. Възникване на т. нар. “Венецианска Романия”. VIII. Балканският полуостров през втората четвърт на ХIII в.

2

2

Епирската държава преди и след битката при Клокотница. Сърбия при крал Стефан Първовенчани. Вътрешно развитие и външна политика на Сърбия при кралете Радослав и Владислав. Зета и Захълмието през втората четвърт на ХIII в. Босна през втората четвърт на ХIII в. Хърватско, Славония и Далмация през втората четвърт на ХIII в. Континентална Гърция през втората четвърт на ХIII в. IХ. Балканският полуостров в периода преди и след възстановяването на Византия (1261 г.). Съперничеството между Епир и Никея и отражението му на Балканите. Франки и византийци в борба за надмощие в Пелопонес. Борбата за Северна Гърция. Шарл Анжу и неговите антивизантийски коалиции: Балкански аспекти. Сърбия при управлението на крал Урош (1243-1276 г.). Унгария, Хърватско, Далмация и Славония. Босненските земи в края на ХIII в.: между унгарското влияние и независимостта. Формиране на балканските средновековни нации.Регионални специфики. Средновековните власи, формиране на сръбска, гръцка и албанска средновековни нации. Х. Балканският полуостров в края на ХIII и началото на ХIV в. Сърбия при управлението на крал Милутин: вътрешно развитие и външна политика. Тесалия и Епир в края на ХIII и началото на ХIV в. Босна в края на ХIII и началото на ХIV в. Далматинските градове в края на ХIII и началото на ХIV в.: укрепване на градската автономия. Загубата на Мала Азия от Византия и отражението й на Балканския полуостров. Каталаните и образуването на Атинското херцогство. ХI. Света гора. Възникване и развитие на монашеската република. Светогорските архиви и значението им. По-важните Светогорски манастири: Великата Лавра, Ватопед, Зограф, Хилендар. Ролята на Светогорските манастири в отношенията между балканските православни държави. ХII. Балканският полуостров в навечерието на Османското нашествие. Сърбия при управлението на крал (цар) Стефан Душан. Завладяване на Македония, Албания, Епир и Тесалия. Политиката на Сърбия в завладяните земи. Международни аспекти на сръбската експанзия. Босна при управлението на крал Твърдко I. Унгарско-венецианско съперничество за Далматинските градове. Първи стъпки на османските турци на Балканския полуостров. Опити за антиосмански коалиции. Възникване на Влашкото воеводство. ХIII. Балканският полуостров в периода 1354 - 1371 г. Ранната османска експанзия на Балканския полуостров и нейния характер. Западна Европа, Балканите и Османското нашествие. Разпадане на Душанова Сърбия. Формиране на териториални княжества в Македония, Северна Гърция, Албания и Зета. Сярското княжество и владенията на крал Вълкашин. “Кръстоносният поход” на деспот Углеша и на крал Вълкашин. ХIV. Балканският полуостров в периода 1371 - 1402 г. Битката при Черномен и последиците от нея. Превръщане на балканските държави и княжества в османски васали. Османската държава в периода 1371-1389 г. Княжествата в Македония след 1371 г. Сърбия при управлението на княз Лазар и неговите наследници. Битката при Косово поле. Албанските земи в края на ХIV в. Османската държава и балканските християнски владения в периода 1389-1402 г. Западна Европа, кръстоносната идея и османското нашествие в края на ХIV в. ХV. Битката при Анкара (1402 г.) и последиците от нея. Кризата в Османската държава и балканския християнски свят. Босна след смъртта на крал Твърдко I. Сърбия след 1402 г. Албанските земи и Зета след 1402 г. Възстановяване на единството в Османската държава при султан Мехмед I. ХVI. Под сянката на полумесеца.

3

3

Османската държава при управлението на султан Мурад II. Преговорите за уния и кръстоносната идея. Унгария, Балканите и османската държава. Албанските земи в епохата на Георги Кастриоти - Скендербег. Падането на Константинопол и последиците от него. Краят на средновековна Сърбия. Завладяването на Морeя. Гибелта на средновековна Босна. Завладяването на Зета (Черна гора).

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ИЗПИТА ПО СРЕДНОВЕКОВНА БАЛКАНСКА ИСТОРИЯ

1. Божилов, Ив., Основаване на светата атонска българска обител Зограф. Легенди и факти. - В: Светогорска обител Зограф, I, София, 1995. 2. Енев, М., Атон. Манастирът Зограф., София, 1994. 3. Константин Багрянородный, Об управлении империей. Текст, перевод, коментарий., Москва,1989. (гл. 29-36) . 4. Краткая история Албании. С древнийших времен до наших дней, Москва, 1992. 5. Литаврин, Г. Г., Наумов, Е. П., Этнические процессы в Центральной и Юговосточной Европе и особености формирования раннефеодальных славянских народностей. - В: Раннефеодальные государства и народности (южные и западные славяне VI- ХII вв.)., Москва, 1991, с.232-249. 6. Матанов, Хр., Югозападните български земи през ХIV век., София, 1986. 7. Матанов, Хр., Михнева, Р., От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие (1354-1571) ., София, 1988. 8. Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. С. 2002. 9.Матанов, Хр., Балкански хоризонти. История, общества, личности. С., 2004. 10. Ракова, Сн., Матанов, Хр., Процессы государственного развития у хорватов и сербов в IХ-ХII вв. - В: Раннефеодальные государства и народности (южные и западные славяне VI-ХII вв.)., Москва, 1991, с. 150-167. 11.Раннефеодальные государства на Балканах (VI-ХII вв.). Ответственный редактор Г. Г. Литаврин, Москва, 1985.

12. Тъпкова - Заимова, В., Нашествия и етнически промени на Балканите през VI-VII в., София, 1966. 13. Фрейденберг, М. М., Средневековые города Далмации: исторические судбы. - Вопросы истории, 10, 1982, с. 95-107. 14. Фрейденберг, М. М., Дубровник и Османская империя., Москва, 1989. 15. Оболенски. Дм. Византийската общност. Източна Европа 500-1453 г. С., 2001.