st.tsonev

Стайко Цонев. Социология на спорта. Записки

Социология на спорта 01 доц. Стайко Цонев, доктор

01.НАУКАТА СОЦИОЛОГИЯ – ПОЯВА И РАЗВИТИЕ1. Произход и значение на понятието: Понятието „социология” притежава две съставни части - латинската дума socio – общ и гръцката дума логос – изучаване, наука. Думата „социология” означава „изучаване на обществото”, или „наука за обществото”, или „наука за социалната реалност”.

2. Науките за обществото се разделят на две основни групи:*хуманитарни науки – философия, история, филология и др.*социални науки – социология, право, икономика и др.Отделните науки се различават по своя предмет и обект на изучаване.

3. Предмет на научното познание в социологиятаПредмет на научното познание на социологията като наука

е проблемът за социалния ред.Този проблем е формулиран за първи път в науката от английския учен Томас Хобс (1588 – 1651) и затова се нарича още „проблемът на Хобс”. Бил е учител и възпитател в различни семейства на английската аристокрация. Неговия основен труд с наименование „Левиатан” е публикуван в 1651, а българския превод е от 1970 г.Томас Хобс формулира проблемът за социалния ред по следния начин: човекът е същество, чието поведение през краткия живот на неговото съществуване се определя от вътрешно присъщи качества на човешката природа - съперничество, недоверие и стремеж към власт. Независимо, че хората се раждат и умират като равни, в резултат на тяхното поведение съществува неравенство в обществото и те живеят в условията на това социално неравенство. Поради съперничеството, недоверието и стремежът към власт, естествено състояние на живота на хората е „Война на всеки срещу всеки”. При тези предпоставки се поставя въпросът: как е възможно и на какво основание в човешкото общество е създадено и се запазва устойчиво състояние на социална организираност и социален ред?Съвременното състояние на социологическото познание формулира проблемът за социалния ред по следния начин:

как се създават, запазват ,функционират и изменят трайни и регулируеми социални отношения между социални актьори които

притежават противоположни интереси и разполагат с различни ресурси.

4. Обект на научното познание на социологията като наука:Ако разгледаме обекта на научното познание на социологията като система, то тази система се състои от следните три елементи:*1.действуващи лица (социални актьори) като носители на социалното действие *2 социалното взаимодействие между тези социални актьори *3 социалните общности и организации, които се създават на основата на това социално взаимодействие

1


Понятието „социален актьор” е едно от основните понятия в социологията.Съществуват само два вида социални актьори:*социален актьор – физическо лице. Това е всяко човешко същество, което с акта на своето раждане придобива права и задължения в обществото*социален актьор – юридическо лице. Това са социалните организации.

5. Легитимност на наукатаПонятието „легитимност” означава приемане и признаване от обществото една дейност като професионална познавателна дейност и професия. Процесът преминава през следните етапи:

*изучаване във университет, чрез създаване на катедра:1892 – първата катедра в света по социология в Университета в Чикаго (САЩ), с ръководител проф.Albion Small (1854-1926)1902 – първа катедра по социология в Европа в Сорбоната (Париж), с ръководител – проф.-Емил .Дюркейм (1858-1917).

*създаване на професионално научно издание:1895 – първото научно списание по социология в света: American Journal of Sociology (главен редактор Albion Small) 1896 - първото научно списание по социология в Европа:: L`annee Sociologique (главен редактор Емил Дюркейм)

*създаване на международна професионална организацияПървият, учредителен конгрес на Международна социологическа асоциация се провежда през 1946 г. Седмият конгрес на тази организация се провежда в България във Варна през 1970г.

*легитимност на социологията като наука в България1968 – Институт по социология при БАН и списание „Социологически проблеми”1969 – учредителен конгрес на Българска социологическа асоциация1972 – създаване на катедра и изучаване на специалността „социология” в Софийски университет (р- л на катедра – проф. Любен Николов (1937 -1991).

6. Основни учениОгюст Конт. (1798-1857 - Франция)Понятието „социология се появява за първи път в 4 том на неговия „Курс по позитивна философия (1838). Поставя две задачи пред тази наука: а) да използва научния подход за разбиране как функционира обществото; б) да се прилага това научно знание за решаване на определени задачи, свързани със социални реформиСпоред О. Конт, научното познание на обществото означава, че съществуват социални закони, които управляват обществото, така както физическите закони управляват природата. Два основни раздела на социологията:*социална статика – изучава състоянието на стабилност в обществото, в което то функционира като система от взаимно свързани части

2

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B3%D1%8E%D1%81%D1%82_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82


*социална динамика – изучава процесите на промяна в обществото, на основата на установените социални закони

Карл Маркс (1818-1883 - Германия). Мислител с най-голямо влияние за развитието на обществото през 19 и 20 век. Основно съчинение „Капиталът” (1867).Автор на теорията на конфликта и на идеята за социалната промяна. Материалистично разбиране на историята – социалната промяна се предизвиква предимно от икономически фактори. Конфликта между притежателите на капитал (средства за производство) и наемните работници (производители на стоки и услуги) е причина за социалните промени. „Философите обясняваха света по различен начин, но целта е той да бъде променен” – е текст на паметника му в Лондон.

Емил Дюркем (1858-1917 - Франция). Професор в университетите в Бордо и Сорбоната (Париж). Основно съчинение „Самоубийството” (1897), „Правилата на социологическия метод” (1894). Въвежда понятието „социален факт” и определя като основна задача на социологията – изучаване на социалните факти. Социалните отношения трябва да се изучават обективно, както се изучава природата. Споделените ценности свързват хората в общности и организации.

Макс Вебер (1864-1920 - Германия). Създател на съвременната социология. Професор в редица немски университети. Основни съчинения „Стопанство и общество” (1919), „Протестантската етика и духът на капитализма” (1905, български превод 1993). Автор на т.н. „социология на разбирането”. Основни тези:*отрича тезата на Огюст Конт за съществуването на социални закони, както в естествените науки и теорията на конфликта на Карл Маркс.*идеите и ценностите са причина за социалните промени*приема, че основната задача на социологията е разбиране и обясняване социалното действие на социалните актьори

Мишел Фуко (1926-1984 - Франция) – изследва проблемите на властта и бюрократичните организации – училища, болници („Раждането на клиниката” –бълг. превод 1994), затвори („Надзор и наказание” – бълг. превод 1998), сексуалността („История на сексуалността” в три тома –бълг. превод 1993-1995). Установява, че романтичната любов е социален проблем, създаден през модерната епоха.


02. ПОНЯТИЕТО КУЛТУРА. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ1.Понятието “ култура ”:

3

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BB_%D0%A4%D1%83%D0%BA%D0%BE

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81_%D0%92%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%80

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BC

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%81


* cultura (лат.)-култивиране (обработване) на почвата*през средните векове, понятието започва да се употребява за процеси, свързани с израстване, подобрение и развитие на растения, животни, продукти.*от 1430 г. в Oxford English Dictionary се използва за означаване наподготовка, използване и поддържане на почвата за добив на реколти от семена или луковици.*използва се като синоним за означаване на подобряване, хранене, пречистване (повишаване на изискванията) към хората, т.е. придобиване на черти на характера, които се асоциират с елитарната култура на обществото.

от 1805 г. в American Heritage English Dictionary придобива ново значение за:*трениране, развитие, пречистване на ума, вкуса и маниерите*социално предавани модели на поведение, убеждения, изкуство и други продукти на човешкия труд и мисъл

2.Определение: Понятието „култура” се използва за общо наименование на не биологичните страни на човешкото поведение – език, знаци, символи, обичаи, договори – чрез които човешкото поведение се отличава от поведението на животните и човекоподобните маймуни, т.е. поведение, което се научава в определена човешка среда.Поведението на човека се определя от две програми:*инстинктивна програма: обоснована от основните човешки инстинкти, които определят потребността от въздух, вода, храна и др. Характеризира се със спонтанност на поведението.

*културна програма: характеризира се с преднамереност на поведението. Културното поведение е предсказуемо, повторяемо и дисциплинирано.Думата «дисциплина» (disciplina –лат.) означава обучение, обучаване с цел задължително спазване на приетия и признат социален ред.Конвенционалните (условни, общоприети) знаци и символи придобиват своите значения на основата на взаимно съгласие. Напр. спортния съдия съобщава своите решения чрез жестове, които предварително са одобрени и общоприети. Думите в един език също представляват знаци, които притежават определено значение за дадено общество или социална група.*възпроизводство на културата (окултуряване, очовечаване на човека) означава предаване от човек на човек и съответно предаване от едно поколение на друго на приети и признати модели на поведение.Усвояване на културната програма се означава с понятието социализация: научаване на социалния актьор да се съобразява с културните норми

3.основни елементи на културата:*КУЛТУРНИ НОРМИ – това са правила или модели на поведение. Определят това поведение, което се приема за очаквано, правилно, подходящо за определена социална ситуация. Нормите предписват онова, което човек трябва, може или би могъл да направи, да мисли или да чувствува. Нормите действуват чрез санкциите: награда (съобразяване с нормите) или наказание

4


(нарушаване на нормите). Действието на нормите се основава на онова, което хората знаят, вярват и ценят. Културните норми се поддържат чрез:**знания: осведоменост, информираност за човешкото съществуване и всичко свързано с него – мястото на човека във вселената, смисъл и целта на живота, причините за нещастията и смъртта. Знанията са три вида:***здрав разум – придобит чрез личен опит и логически разсъждения***научни знания: установени факти и закономерности получени чрез приложението на научни методи. Научните знания се основават на логически доказателства и допускат опровержение.***религиозни знания: приемат се на основата на вяра в т.н. религиозни догми. Те не допускат опровержение.**вярвания или убеждения: определен модел на възприемане на действителността. Чрез тях се определя отношението и поведението на социалните актьори към факти и явления от реалността.**ценности – това, което е важно, желано и значимо за човека. Това са принципи или стандарти за осъществяване избор на лични или социални цели. Чрез тях се обяснява и оправдава поведението. Това са критерии за оценка на резултати и средствата за тяхното постигане.

*МАТЕРИАЛНА КУЛТУРА. Състои се от:*артифакти – с това понятие се означава всичко създадено от човека, от човешката ръка. С понятието «природа» (natura –лат.) се означава онова, което съществува естествено, по начало, не докоснато от човека.*Технологии – това е система от знания, умения, сръчности, средства и машини за създаването на артифактите.

*СОЦИАЛНА СТРУКТУРА.С това понятие се означава мрежа от организирани модели на социално поведение, чрез които се осъществяват социалните взаимодействия между социалните актьори.С понятието „социален институт” се означава група от по-тясно свързани модели на социално поведение.Основните социални институти в съвременното общество са: семейство, образование, икономика, политика, масмедии, религия и спорт.

литература1. Фотев Г.1993. История на социологията. Т.2, С., Университетско издателство ”Св. Климент Охридски”.


03.ПОНЯТИЕТО ОБЩЕСТВО. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ МОДЕЛИ0.Определение: под понятието «общество» се разбира една система от три елемента: (1)социални актьори, носители на социалното действие,(2)социални взаимодействия между тях и (3)социални общности и организации, които се създават на основата на тези взаимодействия

5


общество = социална реалност = социално пространство1.Етапи в развитие на обществото:

класическа епоха до Английската гражданска война (1642 - 1651).модерна епоха от периода 1660 -1700 – до периода 1945-1985глобална епоха след 1985

2.Социологически модели за развитие на обществото:ОГЮСТ КОНТ (1798-1857). Предлага три етапа в развитието на

обществото според критерия, който определя поведението на човека:теологичен етап – поведението на човека се определя от

свръхестествени сили, извън неговата воля, които в някои култури се наричат Богове

метафизичен етап– поведението се определя от вътрешно присъщи на човешката природа сили

научен етап- обществото се изучава чрез научни методи (наблюдение, експеримент, сравнение, исторически метод), установяват се законите на неговото развитие и на тази основа се осъществяват социалните промени

ДАНИЕЛ БЕЛ (1919 – ) професор в Университета в Харвард (САЩ) предлага същи три етапа в развитието на човечеството, според критерия „основна ценност за човека”:*до индустриално общество – основна социална ценност е притежаването на земя и полагане на труд в селското стопанство.*индустриално общество – основна социална ценност е капиталът, чрез който се произвеждат масово стоки и услуги.*след индустриално общество – основна социална ценност са знанията, които се разпространяват чрез информационни технологии.

3.Социологическите модели за функциониране на обществото в модерната епоха се основават на следните постановки:

*правата на човека произлизат от законите на природата, а правата на властта – от институциите

*хората се отказват доброволно от естественото състояние на конфликт на всеки срещу всеки (ср. Т. Хобс –съперничество, недоверие и стремеж към власт) и сключват договор за приемане на общи правила за регулиране на техните отношения.

*хората приемат йерархичните властови отношения, отказват се от своите естествени права (правото на силния, преобладаващ модел на социално взаимодействие - конфликт) и получават граждански права (правото на закона, преобладаващ модел на социално взаимодействие – състезание по общоприети правила).

3.1. Социалната държава – основни цели и възгледиОсновна идея: общите интереси имат приоритет над личнитеОсновна теза: когато държавата е богата, отделните граждани са богатиОсновна цел: ликвидиране на бедносттаОсновни възгледи:

*свободният пазар не е единственото средство за разпределение на благата

6

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D0%BB

http://bg.wikipedia.org/wiki/1651



* сътрудничеството и солидарността – основни модели на социалното взаимодействие*чрез нарастващи данъци на доходите се осъществява справедливо преразпределение на националния продукт*държавата полага грижи за здравето и дееспособността на всеки гражданин*физическата култура и спортът се субсидират от държавата*чрез физическото възпитание се повишава дисциплинираността на децата, младежта и поданиците (идея на Имануел Кант)

3.2. Либералната държава – основни цели и възгледиОсновна идея: личните интереси имат приоритет над общите

Основна теза: Когато отделните граждани са богати, то и държавата е богатаОсновна цел: защита свободата на словото, сдруженията и религиятаОсновни възгледи:

*отхвърляне авторитарните форми на управление –държавните органи регистрират стопанската дейност, а не я разрешават*утвърждаване правото на частна собственост, избор, индивидуална свобода*поддържането на здравето и функционалната дееспособност е лично морално задължение на всеки човек*спортните организации са структури на гражданското общество*спортът се разглежда като ефективен социален инструмент за усвояване на социалните ценности: (а) стремеж към съревнование за постигане на успех, (б) постигането на успех при съобразяване с приетите правила (честна игра), (в) постигане на успех в екип, в условията на спортна организация*спортните съоръжения се изграждат от местното самоуправление


04. СОЦИОЛОГИЯТА НА СПОРТА КАТО НАУЧНА ДИСЦИПЛИНА1.НАУКА И НАУЧНИ ДИСЦИПЛИНИНаука: Знание или система от знания получени чрез наблюдение, описание и експеримент за обяснение и прогнози на определени природни или социални процеси и явления чрез създаване на теории.Теория: (гр.- изследвам) – инструмент за обяснение и прогноза на определен клас от процеси и явления чрез система от понятия. Критерий за научния статус на една теория е нейната опровержимост или проверимост в практиката.

7

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82


Хуманитарни науки: науки за човека- философия, филология, теология и др.Социални науки: науки за обществото: социология, право, икономика и др.Естествени науки: науки за природата: физика, химия, геология и др.Научна дисциплина: отделна част от научното познание на определена наукаМеждудисциплинарни науки и научни дисциплиниСоциология на спорта: социология + спортна наука (спортология)

2.НАУЧЕН ИНТЕРЕС КЪМ ЗАБАВНАТА ИГРА И СПОРТАНаучният интерес към забавната игра, организираната игра и спорта привлича вниманието на отделни учени от областта на социалните науки от 1880 до средата на 20 век епизодично.

2.1. Обект на научни изследвания отразени в публикации:-спорта като част от свободното време Thorstein Veblen 1899. The Theory of the Leisure Class-спорта като част от културатаЙохан Хьойзинха. 1938 Homo Ludens. Изследване на игровия елемент на културата (б.пр.2001)Засилен интерес към изучаване на спорта след ІІ световна война-спорта като социален институтMcIntosh, Peter 1963.Sport in SocietyLoy John.1968.The Nature of Sport

2.2. Специализирани монографични издания:Heinz Risse.1921.Sociologie des Sports ГерманияGeorge Magnane.1964.Sociologie du Sport (Paris, 1964).

2.3. Социологията на спорта започва да се изучава в университети в Европа и САЩ от средата на 60-те години на 20 в.

2.4. Създаване на международна научна общностМеждународният комитет по социология на спорта (The International Committee for the Sociology of Sport (ICSS) е учреден в Женева през (1964). Първият конгрес на организацията е проведен във Варшава (1965). Сега организацията се нарича Международна асоциация по социология на спорта (The International Sociology of Sport Association ( ISSA ) . През четири години провежда редовни конгреси.

2.5 Изследователски центрове.Изследователски центрове в областта на социологията на спорта са в:Канада: Университетите във Ватерло и ТоронтоАнглия: Университетите в Leicester и LoughboroughЮжна Корея: Национален университет в СеулЯпония: Университета TsukubaНова Зеландия: Университета в Otago

2.6.Основни научни издания по социология на спорта:International Review for the Sociology of Sport (IRSS), quarterly; 1965

8

http://www.issa.otago.ac.nz/

http://www.gutenberg.net/browse/BIBREC/BR833.HTM

http://www.gutenberg.org/author/Thorstein+Veblen


Sociology of Sport Journal (SSJ), quarterly; 1983 USAJournal of Sport and Social Issues (JSSI), quarterly, 1977Sport in Society, (Formerly Culture, Sport, Society) 2004 Leisure Studies (4 issues per year) от 1981Japanese Journal of Sociology of Sport 1998

2.7. В България:1967-създава се сектор „Социология на спорта” в НСА

1969 - провежда се Първия Международен симпозиум по социология на спорта в Източна Европа

1976 – създава се Изследователския комитет по „Социология на спорта”към Българската социологическа асоциация

1976/1977 – изучава се дисциплината „Социология на спорта в НСА

3.ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ПОЗНАНИЕТО НА СОЦИОЛОГИЯТА НА СПОРТАОбщ поглед: Социологията на спорта се основава на постиженията на хуманитарните и социални науки приложени към спорта. Естественов допълнение към социологическото познание се използват и постиженията на история, политология, антропология, социална психология, икономика.В последно време социологическият подход се обогатява с използване постиженията на културологията, медиезнанието, т.н. Gender studies

3.1. Предмет: проблема за социалния ред в спортното пространство, т.е. как се създават, запазват, функционират и изменят трайни и регулируеми отношения между социални актьори, които имат противоположни интереси и разполагат с различни ресурси по отношение производството и разпространението на спортния продукт.Спортен продукт приема най-общо следните форми: спортен спектакъл, спортна информация, спортни услуги, спортни стоки

3.2. Обект на познанието. (съдържание, основни проблеми):*социалните актьори в спорта *социалните взаимодействия между социалните актьори в спорта*социалните общности и организации които се създават на основата на тези взаимодействия по повод производството и потреблението на спортния продукт

4.ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА СОЦИОЛОГИЯТА НА СПОРТА КАТО НАУЧНА ДИСЦИПЛИНА*обективно изследване на ролята, функциите и значението на спорта*описание и обяснение на процесите на поява и проникване на спорта в различните общества*анализ на процесите на социализация към, чрез спорта и извън спорта*изследване на влиянието на ценностите и нормите на доминиращата култура, регионалната култура и модните културни тенденции в спорта*проучване на начините чрез които спорта отговаря на социалните промени

9


*как се променя спорта в определена страна под влияние на промените в световния спорт.

5.ПРЕДМЕТНИ ОБЛАСТИ НА ДИСЦИПЛИНАТА:*Взаимодействие на спорта като социален институт със социалните институти:

Семейство, Образование, Политика, Икономика, Религия, Масмедии

*Социални процеси: Спорт и социална стратификация, Спортната култура, Икономика на спорта, Спорт и девиантно поведение, Спорт и медии, Спорт и насилие, Спорт и глобализация


05. ЕМПИРИЧНОТО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ В СПОРТА1.НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СПОРТА:*теоретични изследвания чрез разкриване същността и значението на основни понятия за съответната наука и взаимодействията между тях*емпирични изследвания: установяване съществуването на определени социални факти от спортната реалност и на връзките между тях. *Емпиричното социологическо изследване (ЕСИ) се провежда на основата на проект.*Всеки проект за провеждане на ЕСИ съдържа следните части:

А. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ - СЪДЪРЖА ШЕСТ ЕЛЕМЕНТИ:1.Необходимост от провеждането на ЕСИ

10


2.Формулиране на изследователския проблем, за решаването на който се налага провеждането на ЕСИ2.1.определяне на понятието ”социологически проблем”

понятието “система” и понятието “външна среда”понятието “проблем”-разлика между съществуващото и бъдещо, желано

състояние на дадена система. Желаното състояние на дадена система се означава с понятието “цел” на действуващото лице, което взема управленски решения.

понятието “проблемна ситуация”: ситуацията, при която поведението на социалния актьор е ориентирано към постигане на определена цел.2.2.Проучване на изследователския проблем в литературни източници2.3.събирне на предварителна информация за проблемната ситуация.3.Формулиране на темата на ЕСИ – изисквания: кратка и ясна формулировка, в която са отразени предмета и обекта на ЕСИ.

предмет – областта от спортната реалност, в границите на която се осъществява познавателния процес

обект – свойствата на предмета които ще се изследват в ЕСИ4.Цел и задачи на ЕСИ4.1.Цел на ЕСИ – изследователската насока, ориентирана към получаването на определена информация4.2.Задачи- -конкретизация на целите. Дърво на целите.5.Теоретичен модел (ТМ)на ЕСИ 5.1.ТМ отразява в по-едър план реално съществуващи явления и процеси5.2.ТМ се изгражда на абстрактно ниво с помощта на понятия. Категорията като основа на научното познание в изграждането на една научна дисциплина.5.3.Теоретичният модел е система от понятия, свързани в определена логическа последователност. Тя отразява същността и съдържанието на изследваните явления от спортната реалност и характера на връзките между тях.5.4.Теоретичният модел внася яснота в мрежата от познавателни връзки между отделните понятия. Понятията между които съществуват по-тесни връзки образуват ядрото на теоретичния модел и се означават като основни понятия. Понятията между които съществуват по-слаби връзки се означават като второстепенни и играят допълнителна роля в процеса на изясняване на отношенията между основните понятия 6.Формулиране на работна хипотеза. Хипотеза – алтернативи за обяснение на изследваното явление

Б. МЕТОДИКА НА ЕСИ.1.Генерална съвкупност и единица на ЕСИ.2.Обхват на ЕСИ – изчерпателност или извадка3.Модели за математико - статистическа обработка на събраната първична социологическа информация.

В. МЕТОДОЛОГИЯ НА ЕСИ1.Операционализация на теоретичния моделТМ - теоретичен модел ЕМ - емпиричен модел

Категории Социологически променливипример: категорията „доход” - форми на проявление в съответните модели

11


(1) нисък до 180 (1)(2) среден 180 – 350 (2)(3) висок 351 – 600 (3)(4) много висок над 601 (4)

Чрез процедурата „операционализация” теоретичния модел (като система от понятия) се трансформира в емпиричен модел (като система от социологически променливи).2.скалиране на социологическите променливи. Видове скали*Номинална скала: допустими операции: различаване (=/=)*Рангова скала: допустими операции: различаване, по-голямо, по-малко*Интервална скала: допустими операции: различаване, по-голямо, по-малко, основни аритметични действия: +, -, х, /., съществува единица за измерване на социологическите променливи.3.инструментариум за набиране на първична емпирична социологическа информация: (1) въпросник за обективна информация, (2) анкетен лист за субективна информация, (3) интервю – стандартизирано и свободно. План4.методи за набиране на емпирична социологическа информация

анкетен метод метод на интервютометод на участвуващия наблюдател

5.Оценка качеството на социологическата информациядостоверност – степен на съответствие между събраната емпирична

информация и поставените целинадеждност – повторяемост на получените резултати

Г. Организация и провеждане на ЕСИД. Обработка на емпиричната информацияЕ. Анализ на обработената емпиричната информация


06. МЯСТОТО НА ИГРАТА В КУЛТУРАТА. ИГРА И СПОРТ.0.играта заема значимо място в живота на човека – съществуват над 50 теории, които обясняват нейната социална роля и функции в обществото.1. СОЦИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ И ФУНКЦИИ НА ЗАБАВНАТА ИГРАСоциалната структура представлява организирана мрежа от модели на поведение чрез които се осъществява социалното взаимодействие между социалните актьори.Тези модели на поведение са приети и признати от обществото. Те се научават в определена социална среда. Децата наблюдават поведението на хората около тях и научават разнообразни форми на поведение – участие в съвместна дейност, агресия, сътрудничество, съревнование.Забавната игра е основният модел на заучаване на приетите модели на социално поведение в определена култура.2.СОЦИАЛНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

12


Според Аристотел човекът е социално животно – той не може да съществува в условията на социална изолация. Деца израснали в социална изолация или сред животни са с тежки психически нарушения3. ПРИНОСЪТ НА ЙОХАН ХЬОЙЗИНХА(1872-1945) В ТЕОРИИТЕ ЗА ИГРАТАХоландски историк, философ и социолог, роден в Гронинген, където баща му е професор по физиология. В 1905 г. той става професор по история в Университета в Гронинген. През 1938 г. той публикува книгата със заглавие HOMO LUDENS – изследване на игровия елемент в културата (б.пр. 2001)4. НАУЧНИ ПРИНОСИ НА Й. ХЬОЙЗИНХА:*игровият инстинкт е централен елемент, около който се образува явлението култура, т.е. забавна игра (play) е ядрото, около което се развива явлението култура. Инстинктивните сили на цивилизования живот водят своето начало от мита и ритуала. Закона и реда, търговията и печалбата, занаятите и изкуството, поезията, знанието и науката - имат своите корени в забавната игра.*Състезателният стремеж, или агоналният стремеж (от гръцката дума agon – състезание) е културен феномен. Той е резултат от научаване на определени културни модели на поведение, приети в съответната култура, т.е. агоналното поведение (състезателното поведение) е културно поведение5. РАЗЛИЧНИТЕ КУЛТУРИ ФОРМИРАТ ДВЕ ГЛАВНИ ГРУПИ:*ритуални или не агонални култури*състезателни или агонални култури4. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАБАВНАТА ИГРА СПОРЕД Й. ХЬОЙЗИНХА:-тя е свободно действие или занимание-извършва се в известни и установени граници по време и пространство-осъществява се на основата на свободно приети, но след приемането задължителни, правила-тя е придружена от чувство на напрежение и радост-възприема се като нещо различно от „всекидневния живот”

5.ТИПОЛОГИЯ НА ЗАБАВНАТА ИГРА – Roger Caillois (1913–1978)

В 1955 той публикува студията «Структура и класификация на игрите”. В тази студия се посочват четири вида забавни игри:-първи тип – състезателна (агонална) игра – представлява чиста форма на проява на личните качества и достойнства на всеки участник – чиста проява на нормата честна игра – fair play-втори тип – игри на щастието (хазартна) игра – победителят демонстрира по-скоро благосклонност на съдбата, отколкото лично превъзходство, разчита на своя късмет, а не на своите качества-трети тип – имитационна игра (от латинската дума imitacio – подражание)Играчът временно поставя маска на своята личност и под тази „нова” личност участвува в различни ситуации, т.е. това е една забавна игра със скрита мотивация. Проява на културната норма „нечестна игра” –foul play. Социалните игри са от този тип.-четвърти тип – игри на замайване – играчът преживява приятно усещане при въртеливо движение на тялото или при високи скорости.

13

http://en.wikipedia.org/wiki/Roger_Caillois


Делтапланеризъм, скутери, виенски колело, въртене около вертикалната ос на тялото с разтворени ръце.

6.ИГРОВА ФОРМА НА СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. Приема се като същностен елемент на явлението спорт. Тази форма се осъществява в игровото пространство, което е ограничено по време и място. Игровото пространство притежава следните елементи:1.залог (цел) на играта - успех или неуспех, (победа или загуба) 2.участници в играта, 3. правила на играта – образуват се около културните норми(fair play – foul play)

7.СОЦИОЛОГИЧЕСКА СХЕМА НА ВРЪЗКАТА „ЗАБАВНА ИГРА – СПОРТ”Забавна игра/ \

Спонтанна забавна игра организирана забавна игра/ \

Не състезателна (ритуална)игра състезателна (агонална) игра/ \

Преобладаващо изразходване Преобладаващо нана умствена енергия изразходване

на телесна енергия/ \

не институционализирана институционализирана(спорт)


07. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СПОРТНАТА РЕАЛНОСТ1.ЕТИМОЛОГИЯ (ПРОИЗХОД) НА ПОНЯТИЕТО: старо френски глагол – desporter – отнасям //срвек.англ. desport – забавление, рекреация, свободно и безцелно прекарване на времето.Съвр.ан. а. дейност на открито за удоволствие; групова игра на открито, лов, риболов б. Забавление, игра, смешка sportsmen, sportswearАтлет – атлетика произлизат от гръцкия глагол athlein – състезавам се за награда

2.ПОЯВА НА СЪВРЕМЕННИЯ СПОРТ*ранна история: крикет: в 1300 крал Едуард ІІ (1284- 1327) отбелязва, че е играл такава игра1550 се появява в Oxford English Dictionary1709 първото спортно състезание по крикет между отбори на две графства1744 поява на писани правила за спорта крикет (правила)

14


1787 публикувани първите подобрени правила по спорта крикет1806 г. първи мач по крикет между джентълмени (аматьори) и професионали*развитие и разпространение на модерния спорт-условия: края на ХІХ и началото на 20 в.-рязка промяна в характера на труда – физическите качества отстъпват на мисловна дейност, машини, технологии

увеличаване на свободното време -потребност от възстановяване-футбол, баскетбол, волейбол, хандбал –предлагат спортно състезание превърнато в спектакъл, който е пазарен продукт- залагания предизвикват нарастване значението на победата в състезанието-приложение на научния мениджмънт при организацията на спортното състезание-разделение на спортистите на любители и професионалисти

А).спортът е една забавна, организирана игра, която се образува около културната норма честна игра (Fair Play ) проявява се чрез правилника на съответния спорт-нормата определя поведението на социалните актьори по време на тренировка и състезание, което се приема за правилно, очаквано и подходящо при определена спортна ситуация

Етичен кодекс на спорта: приет на 7-та конференция на министрите на спорта от Съвета на Европа 13-15 май 1992 о. Родос ГърцияFair play (честна игра) Определениечл.6 Fair Play означава нещо много повече отколкото просто спазване на правилата. Тя включва понятията за приятелство, за зачитане на другите и винаги да се играе с нагласата за справедливост. Fair Play представлява начин на мислене, а не просто начин на поведение. Тази норма включва въпроси , отнасящи се до изключване употребата на измама, спечелване на състезанието чрез психическо въздействие, без нарушаване на правилата, допинга, насилието (както физическо, така и словесно), сексуално задяване и насилие на деца, млади хора и жени, експлоатация, неравенство на шансовете, прекалената комерсиализация и корупцията.-нормата „FAIR PLAY” съществува съвместно с нормата „FOUL PLAY” „нечестна игра” или „победа на всяка цена”.Foul Play (нечестна игра, победа на всяка цена)Foul (англ.) има следните значения:1.лоша миризма, лош вкус, груб език //2. (гл) – нарушавам правилата3.играя двойна игра: двуличен, престорен, подъл, неискрен, лицемерен4.двоен стандарт: (японска пословица) -- мъжка изневяра е плюнка от къщи на улицата, а женската изневяра е плюнка от улицата в къщиСпортът е една социална игра. Социалната игра по определение представлява социално взаимодействие със скрита мотивация

Б) Основен модел на социално взаимодействие в социалния институт „спорт” е спортното състезание. Състезателното поведение, нарича се още агоналното поведение (от гръцката дума Agon) в спорта се проявява чрез преобладаващо изразходване на телесна енергия

15

http://en.wikipedia.org/wiki/Agon_(disambiguation)

http://en.wikipedia.org/wiki/Fair_Play


-спортистът участвува в спортното състезание с цялата си личност –телесни качества, сръчности и умения, осъзнаване на дейността, позитивни емоции-целенасоченото развитие на определени телесни качества, умения и сръчности в хода на учебно- тренировъчния процес представлява качествена особеност на спорта, чрез която той се отличава от другите агонални игри

съдебен процес, политически избори, икономическа конкуренция-интелектуалните възможности и емоционалната интелигентност са ориентирани към ефективно използване на телесните качества, сръчности и умения в спортното състезание

В) проявленията на културната норма и агоналния стремеж са формално институционализирани. Това означава:-спортните състезания се организират от легитимни (признати от съда) спортни организации.-създава се специален орган – съдийския апарат за наблюдение спазването на правилата и наказание при тяхното нарушаване

4.ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ИГРОВАТА ФОРМА НА СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ-нечестен играч – лице, което се преструва, че спазва правилата, но използва всяко положение когато не е под наблюдение, за да ги нарушава – жълт картон-явен нарушител на правилата – лице, което явно и демонстративно пред погледа на съдията нарушава правилата червен картон


08. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СПОРТА1.ПРЕДМЕТ НА СОЦИОЛОГИЯТА КАТО НАУКА.1.1.Предмет на научното познание на социологията като наука е проблемът за социалния ред. Той се нарича още Проблемът на Томас Хобс (1588 – 1651), защото за първи път в Модерната епоха е формулира коректно от този учен. Той е бил учител и възпитател в различни семейства на английската аристокрация. Известно време е работил като секретар на Френсис Бейкън (1561 – 1626). Неговият основен труд се нарича „Левиатан” (1651, български превод 1970).Томас Хобс разсъждава по следния начин: човекът е същество, през краткия живот на което, поведението му се определя от неговите естествени качества - съперничество, недоверие и стремеж към власт. Тези качества определят състоянието на човека като създание на Природата. Независимо, че хората се раждат и умират като равни, в резултат на тяхното поведение съществува неравенство в обществото и те живеят в условията на социално неравенство. Естественото състояние на живота на хората е „Война на всеки срещу всеки”. При тези предпоставки се поставя въпросът: как е възможно и на какво

16


основание в човешкото общество е създадено и се запазва устойчиво състояние на социална организираност и социален ред?

1.2.Съвременната формулировка на предмета на познание на социологията като наука приема следния вид: как се създават, запазват ,функционират и изменят трайни и регулируеми социални отношения между социални актьори които притежават противоположни интереси и разполагат с различни ресурси.

1.3.Обект на познанието на социологията като наука:*действуващите лица (социални актьори) като носители на социалното действие *.социалното взаимодействие между социалните актьори *социалните общности и организации, които се създават на основата на това социално взаимодействие

2.ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

2.1.СОЦИАЛЕН АКТЬОР (действуващо лице, или социален агент)Съществуват само два вида социални актьори:*физическо лице: всяко човешко същество, с акта на своето раждане придобива способността да бъде носител на права и задължения. Физическото лице става легитимно (законно) чрез вписване в регистъра на населението в населеното място.*особености:**до 14 години – се наричат „малолетни” –приема се, че не осъзнават напълно смисъла на своите действия. Отговорност за тяхното поведение носи родителят или попечителят. **от 14 до 18 г. се наричат „непълнолетни” – може да извършват правни действия със съгласие на родителя (попечителя)**над 18 г. се наричат „пълнолетни” – носители са на пълни права и задължения, за които носят отговорност.

*юридическо лице – носител на права и задължения (Ю.Л.)Юридическите лица са социалните организации. Те са два вида:**Ю.Л. със стопанска цел (търговци) – осъществяват по занятие търговска дейност.**легитимност: чрез вписване в търговски регистър към окръжен съд, на основа на съдебно решение по Търговския закон.В спортното пространство Ю.Л. със стопанска цел (търговци) са самопрофесионалните спортни клубове – те са акционерни дружества с поименни акции.

**Ю.Л. с нестопанска цел**Легитимност: чрез вписване във фирменото отделение на окръжен съд, на основа на съдебно решение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).**Ю.Л. с нестопанска цел са два вида:***фондации: образуват се на основа на Учредителен акт

17


***сдружения: образуват се на основа на Устав***Ю.Л. с нестопанска цел от типа сдружение са два вида:а) за частна ползаб) за общественополезна дейност:Сдруженията за общественополезна дейност получават субсидии от органите на държавата и местната власт.

3.ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СОЦИАЛНИЯ АКТЬОР (СА)*социален статус - позицията, мястото, което заема СА в определена социална ситуация – статична характеристика*социална роля – модел на поведение на СА, когато заема социален статус – динамична характеристикаОт сутрин до вечер СА заема различни статуси и играе съответни роли в социални ситуации

4.СОЦИАЛНА СИТУАЦИЯ (сцена на социалното взаимодействие):*Част от социалната реалност, ограничена по време и място, където се осъществява социалното взаимодействие между социалните актьори. Определя се като “бойното поле” на социалното взаимодействие. Социалната ситуация се определя чрез участието поне на двама социални актьори.*Атрибути на социалната ситуация – това са предметите, които присъствуват на сцената. Общо наименование - артифакти, означава създадени от човешката ръка.

5.СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕС това понятие се означава взаимното влияние върху поведението на социалните актьори на основата на символи (думи, жестове и др.).

Съществуват само три модела на социално взаимодействие:*сътрудничество: съвместяване усилията на социалните актьори за постигане на обща цел.

*конкуренция (състезание, съперничество): борба между СА за постигане на една цел(изцяло или частично). При този модел на социално взаимодействие, участниците предварително се съгласяват доброволно да се съобразяват (да спазват) определени правила. Тези правила ограничават средствата, които се използват за постигане на целта. Този модел на социално взаимодействие се подчинява на културната норма „честна игра” (fair play)

*конфликт: всяка страна се стреми да постигне целта на социалното взаимодействие всяка цена- без да се ограничава от правила, чрез насилие. Този модел на социално взаимодействие се подчинява на културната норма „нечестна игра” или „победа на всяка цена”(foul play)

6.ИНСТИТУЦИОНИЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС И СОЦИАЛНАТА РОЛЯ*думата “institutio” има латински произход и има три значения:

18


1.структура или механизъм за поддържане на социалния ред; 2.философска доктрина или учение; 3.модел на поведение в определена социална ситуация, обичай*социална практика възприет, одобрен и признат в една култура начин(модел) на изпълнение на социална роля, когато социалният Актьор заема определен статус в типична социална ситуация*процесът “институционализация” процес, в който социалните практики стават повторяеми в продължителен исторически период от време.*степен на институционализация на социалната роля: степента в която външната принуда при изпълнение на определена социална роля намалява, а се увеличава степента на вътрешната убеденост.*.чрез институционализацията на социалните статуси и роли се създава и поддържа социалния ред в обществото.

7.СОЦИАЛЕН ИНСТИТУТГрупа социални статуси, между които съществуват по-тесни социални връзки се наричат социален институт

*социална връзка: продължително социално взаимодействие по определен модел

*по-тясна социална връзка – с по-висока честота на взаимодействие

8.ОСНОВНИ СОЦИАЛНИ ИНСТИТУТИИНСТИТУТИ СТАТУСИ СОЦИАЛНИ СИТУАЦИИСемейство родители деца домОбразование учител ученик училищеИкономика производител потребител пазарПолитика депутат избирател избориРелигия клир миряни църкваМасмедии журналист реципиентСпорт спортист спортен педагог спортна

Спортен съдия спортен мениджър тренировкаСпортен журналист спортен фен спортно

състезание

9.СПОРТЪТ КАТО СОЦИАЛЕН ИНСТИТУТ9.1.социални актьори:9.1.1.физически лица спортист, спортен педагог,.спортен съдия, спортен мениджър, спортен журналист, спортен фен

9.1.2.юридически лица спортен клуб, национална спортна федерация9.2.спортна ситуация: а) спортна тренировка; б) спортно състезание9.3.институционализация на поведението: социален контрол: награди и наказания9.3.1.културни норми: fair play foul play

19


9.3.2.Закон за физическото възпитание и спорта, Устави на спортните организации9.4.Взаимодействие с другите социални институти се осъществява чрез спортния продукт, който приема следните основни форми:а) спортното състезание, превърнато в спортен спектакълб) спортна информация, която се получава от взаимодействието между социалните актьорив) спортни услуги, които се предлагат от спортните организацииг) спортни стоки, които се произвеждат от взаимодействието със социалния институт „икономика”

ЛИТЕРАТУРА:Бъргър, П.1999.Покана за социология. ИК “ЛиК”Цонев, Ст.1994.Игра и спорт.-в: Спорт&Наука, 39 (11-12): 63-71.


09. ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ В СПОРТА. СОЦИАЛЕН КОНТРОЛ1.МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ АКТЬОРИ В СПОРТА:В спортното пространствено съществуват шест основни социални статуса. Това са: спортист, спортен педагог, спортен съдия, Спортен мениджър, спортен журналист и спортен фен.Спортните ситуации , в които се осъществява социалното взаимодействие между тези статуси са: спортна тренировка и спортно състезание.Възможното поведение на социалните актьори в спортните ситуации е два типа:*нормативно поведение – поведение, което е съобразено с правилника на съответния спорт и културната норма „честна игра”*девиантно поведение (от deviatio – лат. –отклонение), когато поведението не се съобразява с правилника на съответния спорт и се подчинява на културната норма «нечестна игра» или «победа на всяка цена»**съществуването на девиантно поведение е следствие от двойствената природа на явленията: има ден, но има и нощ, има светло, но има и тъмно, има добър, но има и лош, има красив, но има и грозен, има радост, но има и страдание и т.н.Както е известно от Библията, Адам и Ева са вкусили от забранения плод от дървото на познанието, въпреки забраната от Бога. Това е първият случай на девиантно поведение – несъобразяване със забранено действие. Знаете последствията – наказанието е изгонване от рая?!?

20


**скалата на прояви на девиантно поведение е широка. Най-леката проява е неадекватно поведение в определена социална ситуация. Например смях по време на погребение. Наказанието ще бъде укорителен поглед или устна забележка. По – тежката проява на девиантно поведение се нарича престъпно или деликвентно поведение. Проявите на престъпно поведение са описани в Наказателния кодекс на всяка страна.

2.ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ В СПОРТАВ спортното пространство съществуват две форми на проява на девиантно поведение:*нечестен играч - лице, което се преструва, че спазва правилата, но използва всяка възможност, когато не е под наблюдение нарушава. Във футбола, това нарушение се показва на публиката от referee чрез показване на жълт картон. Това е предупреждение, че при следващо нарушение ще последва по-тежко наказание.*явен нарушител на правилата – лице, което явно и демонстративно нарушава правилата пред погледа на съдията. Това лице се отстранява от играта. Във футбола, съдията показва това нарушение на публиката, чрез показване на червен картон.

3.СОЦИОЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ В СПОРТАДевиантното поведение в спорта се отнася до нарушаване на норми при изпълнение на социални роли само и изключително в спортна ситуация. Социалните актьори в спортното пространство не са по природа носители на девиантно поведение. Те изпълняват роли В ситуации в други социални институти (семейство, образование, икономика, политика, религия, масмедии) те се съобразяват с приетите културни норми. Например в семейството, като приятел, като шофьор и т.н.

*ИЗТОЧНИЦИ НА ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ В СПОРТАа/ превръщането на спортната победа в първостепенна ценност, особено в професионалния спорт. Победата има за следствие получаване на високо възнаграждение.б/ девиантното поведение се научава в спортна ситуация. Обикновено треньорите поощряват прояви на нарушения по време на спортното състезание с цел постигане на спортната победав/ субективна интерпретация на спортната ситуация. Когато нарушението е извършено от спортист, на когото сме фенове, нашата реакция не е много отрицателна. Но когато нарушението е извършено от противников състезател, тогава нашата реакция изразява бурно възмущение.г/ относителност на девиантното поведение. В спорта съществува понятието „авантаж” – проява на толерантност при извършено нарушение, което се приема като част от играта. Например във футбола, когато нарушението не прекъсва атаката на атакуващия отбор. В леката атлетика не се наказва първия фалстарт.д/ неформалните норми в спортната култура.вътрешен кръг: спортист сп. треньор сп. мениджървъншен кръг: сп. съдия, сп. журналист сп. фенинверсия на нормата: Foul play (външния кръг) Fair play(вътрешния)

21


4.ПОЛОЖИТЕЛНИ ФУНКЦИИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ:a).нарушение на второстепенни правила, при които не се отстранява състезател от играта се възприема като поредни стъпки към победатаb).разширение на границата “норма- нарушение” води до изменение на нормата. Например в баскетбола: задържането на топката в един отбор по-рано е било до 30 секунди, а сега това време е намалено до 24 секундиc).дребните нарушения създават определено разнообразие в спортната игра, докато стриктното спазване на правилата разкъсва играта и създава напрежение.d).всеки правилник съдържа множество правила, които не винаги се познават от феновете. Присъждане на определено наказание може да предизвика дискусия и по този начин помага за научаване на правилата.

5.ОТРИЦАТЕЛНИ ФУНКЦИИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕa).постигане на победа след нарушение, разколебава тези, които спазват правилата, нарушава се принципа на равенство на двете страниb).проявите на толерантност спрямо нарушителите разстройва социалния ред и повишава проявите на неспазване на правилата.


10. СОЦИАЛИЗАЦИЯ. СОЦИАЛИЗАЦИЯ ЧРЕЗ СПОРТАА. ПРОЦЕСЪТ СОЦИАЛИЗАЦИЯ

1.Понятието социализация: процес при който социалният актьор се научава да се съобразява със социалните норми и правила на поведение2.Социални функции на процесът социализация: а. пренася се културата между поколениятаб. стабилизира се обществото и се поддържа социалния ред3.В социологията съществуват две разбирания за процеса:а) като процес на интернализация на социалната норма.Социалната норма по рождение е външна за съзнанието на социалния актьор. В резултат на процесът социализация, тази норма и свързаните с нея възгледи и ценности се превръщат в лично убеждение, възприема се като естествена и справедлива, а не като насилствено наложена. В този случай, социалният актьор приема като нещо естествено да се съобразяване с тази норма.б). Конформизъм. В този случай социалният актьор се съобразява с нормата, без тя да се превръща в негово лично убеждение поради следните причини:(1) социалният актьор се съобразява с очакванията на другите за да получи одобрение на своето поведение с цел определена полза(2) социалният актьор повишава значимостта на своя статус като предсказуем и коректен партньор (3) за да избегне чувство за вина поради неспазване на нормата(4) страх от наказание, което може да последва при неспазване на нормата4.Процесът социализация преминава през следните етапи:(1) първият етап е в семейството - първична социализация(2) вторият етап е в училище - вторична социализация.

22


(3) третият етап е през целия живот – третична социализация. В този етап се усвояват роли, които не са усвоени през предните атапи.

Б. СОЦИАЛИЗАЦИЯ ЧРЕЗ СПОРТА1.Социализацията чрез спорта е процес при който знания, умения, ценности, убеждения и норми на поведение, усвоени в и чрез спорта се прилагат при изпълнение на социални роли в другите социални институти. Този процес е особено важен в глобалната епоха в която навлиза човечеството.

2.В последните 2000 години от човешкото развитие се осъществява историческия процес на промяна в съзнанието на човека. Главната причина за тази промяна е прехода от теологичен (патриархално – църковен) модел на социална организация, характерен за класическата епоха към спортно- състезателен модел на социална организация, характерен за глобалната епоха.

3.Теологичният (патриархално- църковен) модел на социална организация формира религиозен манталитет същността на който е тезата, че поведението на човека се определя от свръхестествени или външни сили, извън неговата воля.

4.Състезателният или спортен модел на социална организация формира състезателен или спортен манталитет, същността на който е тезата, че поведението на човека се определя от неговото естествено право на свободен избор и воля за постигане на цели.

5.Социалната значимост на спорта в процеса на социализация се определя от следните причини:1) спортът е единственият социален механизъм за адекватна социализация на децата и младежта към изискванията на демокрацията и пазарната икономика по следните причини: a). спорта е забавна игра и включването в самодейни и организирани спортни занимания се извършва доброволно, на основата на свободен избор.b). участието в спортните занимания е временно – ограничено по време и място (в училище, спортен клуб) и развива чувство за преходностc). развива трите елемента на поведението: човешкото тяло, мисленето, емоциитеd). културната норма Fair Play създава убежденията за справедливост, равен шанс на старта и неравно подреждане на финала на основата на лични качества и достойнство и подготовкаe). спорта формира нагласа за агонално поведение чрез което моделът на социално взаимодействие „конфликт” се трансформира в модел на социално взаимодействие „състезание „

6. Положително и отрицателно влияние на спорта в процеса социализация.a).положително влияние.

23


Спорта представлява една форма на групово взаимодействие в която се усвояват необходимите за развитие на обществото функционални модели на поведение. Тогава, спорта съдейства за поддържане на социалния ред.

b).отрицателно влияние. *повишената социална ценност на спортната победа развива дисфункционални модели на социално поведение (например груба агресивност вместо елегантна агоналност). *когато преобладава усвояване на културната норма Foul play вместо културната норма Fair play*когато се отделя повече време за спортни занимания в детската и юношеска възраст се получава едностранчивост в развитието.В тези случаи спорта не съдействува за поддържане на социалния ред.


11. СОЦИАЛИЗАЦИЯ. СОЦИАЛИЗАЦИЯ КЪМ СПОРТА

А. ПРОЦЕСЪТ СОЦИАЛИЗАЦИЯ1.Понятието социализация: процес при който социалният актьор се научава да се съобразява със социалните норми и правила на поведение

2.Социални функции на процесът социализация: а. пренася се културата между поколениятаб. стабилизира се обществото и се поддържа социалния ред

3.В социологията съществуват две разбирания за процеса:а) като процес на интернализация на социалната норма.Социалната норма по рождение е външна за съзнанието на социалния актьор. В резултат на процесът социализация, тази норма и свързаните с нея възгледи и ценности се превръщат в лично убеждение, възприема се като естествена и справедлива, а не като насилствено наложена. В този случай, социалният актьор приема като нещо естествено да се съобразяване с тази норма.б). Конформизъм. В този случай социалният актьор се съобразява с нормата, без тя да се превръща в негово лично убеждение поради следните причини:(1) социалният актьор се съобразява с очакванията на другите за да получи одобрение на своето поведение с цел определена полза(2) социалният актьор повишава значимостта на своя статус като предсказуем и коректен партньор (3) за да избегне чувство за вина поради неспазване на нормата(4) страх от наказание, което може да последва при неспазване на нормата

24


4.Процесът социализация преминава през следните етапи:(1) първият етап е в семейството - първична социализация(2) вторият етап е в училище - вторична социализация. (3) третият етап е през целия живот – третична социализация. В този етап се усвояват роли, които не са усвоени през предните атапи.

Б. ПРОЦЕСЪТ СОЦИАЛИЗАЦИЯ КЪМ СПОРТА1. Социологическата интерпретация на проблема трябва да отговори на следните въпроси:а) защо и как някои лица са социализирани към спорта (към спортни практики или фенове), други с подобни характеристики –не. б) какви фактори определят предпочитанията към определени спортове. в) как се променя изпълнението на социалните роли на роли на спортист и фен в зависимост от възрастта, пола, принадлежността към определен социален слой или определена култура.

2.Процесът на социализация към спорта преминава през следните етапи:(а) усвояване на определени знания за спорта.(б) спортът заема челно място в ценностната система на социалния актьор (в) социалният актьор заема определен социален статус в спортното пространство и усвоява съответните социални роли (спортист, спортен фен или доброволец)

3 .Фактори, които определят социализацията към спорта:(a) социалният актьор притежава по природа определени лични качества (напр. холеричен темперамент, упоритост, воля за постигане на цели)(b) в неговата непосредствена социална среда присъствуват, сред т.н. в социологията „значими други”, лица свързани със спорта. Значимите други хора са лица, които предизвикват възхищение и оказват голямо влияние върху детето. По тази причина то ги възприема като модели за подражание.(c) социализиращи ситуации. Това е общественото мнение и отношение съм спорта в семейството, в училището, сред лицата от същата възраст, както и съществуването на достъпни спортни съоръжения по местоживеене.

4 . Отношенията в семейството между родителите и децата са най-важен фактор в процеса на социализация към спорта. Положителното отношение на родителите към спорта и поощрение на интересите на детето към участие в организирани спортни занимания формират спортния манталитет у детето.

5.Социализация към ролята на спортистВ момента не е изградена строга научна теория, която да обяснява еднозначно възприемането на ролята на спортист като първостепенна роля в живота на социалния актьор. Очевидно, благоприятното еднопосочно влияние на посочените фактори – повишена степен на проявление на игровия инстинкт, социална подкрепа от „значимите други” и благоприятни социални

25


ситуации и достъпни спортни съоръжения ще съдействуват за възприемане ролята на спортист.

6.Социализацията към ролята на спортен фен или потребител на спортния продукт, преминава през следните етапи:a).усвояване на знания, свързани с определен спорт (история, изтъкнати представители, спортна статистика, знания за развоя и резултати от спортни състезания, правилника на съответния спорт. б).развитие на емоционално отношение към спортисти, отбори и развой на спортно състезание. Бурно изразяване на промените в настроението по време на спортна състезание (радост и възторг при успех и огорчение и съжаление при неуспех)в).отделяне на време и средства за потребление на спортния продукт –гледане на спортни телевизионни програми, четене на спортна преса и литература, посещение на спортни състезанияг).превръщане на спорта като основна тема за разговор в ежедневието


12. СОЦИАЛИЗАЦИЯ. ДЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ ОТ СПОРТА.РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ НА СПОРТИСТА

А. ПРОЦЕСЪТ СОЦИАЛИЗАЦИЯ1.Понятието социализация: процес при който социалният актьор се научава да се съобразява със социалните норми и правила на поведение

2.Социални функции на процесът социализация: а. пренася се културата между поколениятаб. стабилизира се обществото и се поддържа социалния ред

3.В социологията съществуват две разбирания за процеса:а) като процес на интернализация на социалната норма.Социалната норма по рождение е външна за съзнанието на социалния актьор. В резултат на процесът социализация, тази норма и свързаните с нея възгледи и ценности се превръщат в лично убеждение, възприема се като естествена и справедлива, а не като насилствено наложена. В този случай, социалният актьор приема като нещо естествено да се съобразяване с тази норма.

б). Конформизъм. В този случай социалният актьор се съобразява с нормата, без тя да се превръща в негово лично убеждение поради следните причини:(1) социалният актьор се съобразява с очакванията на другите за да получи одобрение на своето поведение с цел определена полза(2) социалният актьор повишава значимостта на своя статус като предсказуем и коректен партньор (3) за да избегне чувство за вина поради неспазване на нормата

26


(4) страх от наказание, което може да последва при неспазване на нормата

4.Процесът социализация преминава през следните етапи:(1) първият етап е в семейството - първична социализация(2) вторият етап е в училище - вторична социализация. (3) третият етап е през целия живот – третична социализация. В този етап се усвояват роли, които не са усвоени през предните атапи.

Б ДЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ ОТ СПОРТА.

0.Десоциализация от спорта е процес при който социалният актьор се оттегля от изпълняваната до момента активна социална роля в спортаа. кога се осъществява този процес? – по всяко времеб) как се осъществява този процес? - доброволно или принудително

1.Оттегляне от спорта като дейност през свободното времеа. Процесът социализация към ролята на спортист или спортен фен) се осъществява обикновено през детството (до 12 г.)или юношество (13-15). б. Процесът на оттегляне в края на юношеството(до 19 г.) или ранна младост (до 25 г.) се осъществява1. или доброволно по причина на рационално решение за ориентиране към други роли, които представляват по-висока лична ценност, подкрепено от значимите други. Възможни социални ситуации са напр. нови интереси, повишаване на образованието, създаване на семейство2.или принудително –психична травма или насилие над личността в социалните ситуации:(1)обявяване за неперспективен състезател (2)ролята в спорта не се превръща в главна роля в свободното време, когато не включат спортиста в представителния отбор (3) преживяна продължителна травма, която преориентира младия спортист към други социални роли

2.Оттегляне от спорта при професионалния спортист(1) кариерата на професионалния спортист е ограничена по време(2) оттеглянето е планирано и доброволно Очакване на нови възможности и предизвикателства от живота.(3) оттеглянето е неочаквано, преждевременно, принудително. При този вариант се появяват проблеми свързани с преживяване на състояние на стрес, криза на идентичността, неадекватна адаптация.

(4) причини за проблемите при неочаквано, преждевременно и принудително оттегляне:(а)продължителна травма(б)понижаване на спортната форма, поради неспазване на спортния режим(в)конфликт с ръководството на спортния клуб(г)неубедително представяне в спортни състезания(д)неадекватна оценка на конкретна ситуация и лични възможности

27


(5). Реакцията на професионалния спортист се определя от следните фактори:(1)социално демографски измерители: пол, възраст, образование, семейно положение, ценностна система, лична философия(2)значимост на социалната роля в спорта. (3)степен на подготовка за алтернативни роли(4)подкрепа от семейството и неформалната среда

В. РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ НА СПОРТИСТА

0. Ресоциализацията на професионалния спортист е процес при който той приема и усвоява нови социални роли в спорта или други социални институти.

1. Като основни фактори за една успешна ресоциализация се посочват:(а)лична жизнена стратегия за усвояване на професионални роли след оттегляне от спорта

(б)наличие на формално образование

(в)степента, в която ролята на спортист се възприема като единствена главна роля в живота

(г)отношения в семейството

(д)социален капитал. С това понятие се означава разнообразието от социални връзки, изградени на основата на взаимно доверие между професионалния спортист и други социални актьори.

2. Ролята на треньора и спортния клуб в процеса на ресоциализация на професионалния спортист

(а)структурно -функционален модел на социално взаимодействие. Характеризира се със строга регулярност на социалните взаимодействия в спортния клуб, определени в трудовия договор на професионалния спортист.

(б)фигуративен модел на социално взаимодействие. Характеризира се с преобладаващо партньорско отношение между социалните актьори в спортния клуб.

Литература:

Цонев,Ст.2001.Релацията „спортист – треньор в спортното пространство.в: Спорт&Наука, 45(5): 20-24. (том 45, бр.5,стр.20-24)

28



13.СПОРТ И ОБРАЗОВАНИЕ. СОЦИОЛОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

А. ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО СОЦИАЛЕН ИНСТИТУТ1.в аграрното общество подготовката за трудовата дейност се осъществява:**в семейството - за получаване на професионални знания за практикуване на труд в селското стопанство, чрез участие в различни дейности, свързани с обработка на земята и отглеждане на домашни животни. **в специализираните занаятчийски работилници под ръководството на майстор в занаята за получаване на професионални знания, сръчности и умения, необходими за практикуване на определен занаят Професионалното развитие се оценява чрез три степени – чирак, калфа и майстор2.в индустриалното общество трудовата дейност се осъществява извън семейството – в манифактури и фабрики. Подготовката за трудова дейност се осъществява в системата на образованието. 3.Основната цел на образованието като социален институт в глобалната епоха е подготовката на детето за определена професия, необходима за социалния институт „икономика”*в системата на образованието се получават последователни степени на подготовка за професионална реализация: основно образование, средно образование и висше образование. Висшето образование има три степени: бакалавър, магистър и доктор.*произведеният продукт в глобалната епоха притежава качеството „наукоемкост”. Това понятие отразява степента, в която постиженията на науката са приложени при изготвяне на продукта.*в този социален институт детето получава професионално образование и обучение и придобива квалификация по определена професия. Освен това, то усвоява и професионалната култура на професията, чрез процеса социализация към обобщената социална роля на „професионалист”. *основните социални актьори в социалния институт образование са:**физически лица – ученик (студент) – учител (преподавател)**юридически лица – детска градина и училище ( средно и висше).*легитимност на юридическите лица в образованието се осъществява чрез процедурата „акредитация” – разрешение за провеждане на учебна дейност

29


от юридическо лице според изискванията на Закона за народната просвета и Закона за висшето образование.

Б. ВЛИЯНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ВЪРХУ СПОРТА1.Социалният институт „образование” участвува в процесите на социализация към спорта чрез спортните програми. В съвременното общество, спортните програми представляват необходима част от образованието.*основните цели на спортната програма са:*осъзнаване на човешкото тяло като соматичен капитал**соматичен капитал – чрез това понятие се означава външната форма и функционална дееспособност на човешкото тяло. Соматичният капитал притежава експресивна ценност (от латинската дума expressio, която означава „изразяване”), т. е чрез външната форма и способност за дейност на своето тяло човек изразява степента на своята удовлетвореност от своето съществуване.Соматичният капитал притежава и инструментална ценност. Това означава, че външната форма и дееспособност на човешкото тяло се използва за постигане на външни цели. Соматичният капитал лесно се трансформира в икономически капитал при определени професии напр. манекен, спортист, бодигард и др. Клинично здравото тяло и външният спортен вид са предпоставка за ефективно социално взаимодействие.**социализация към спорта като социална дейност чрез а) възприемане на участието в системни спортни занимания и спортни състезания като лична социална ценностб) усвояване на агоналността като нормативен модел на поведениев) усвояване на културната норма „честна игра” като социално справедлив модел на социално взаимодействие.

В. ВЛИЯНИЕ НА СПОРТА ВЪРХУ ОБРАЗОВАНИЕТО:1. Социалният институт „спорт” оказва влияние върху образованието чрез следните особености:а) изучаването на спорта като учебен предмет изисква особени артифакти: спортни съоръжения (спортни зали, спортни площадки, спортни уреди) както и спортно облекло.б) по-голям бюджет за спортната програмав) спортния педагог освен ролята на педагог изпълнява и социалните роли на спортен треньор, спортен съдия, спортен мениджърг) формира спортно поведение, което се изразява чрез:1.лоялност към учебното заведение, 2.развитие на социално необходими качества като самоконтрол, самодисциплина, сътрудничество, състезателност.

Г. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В УЧИЛИЩНИЯ СПОРТ:1.Инверсия на социалните роли*основната цел на образованието е подготовка за професия. Първостепенната роля на социалния актьор в образованието е ролята на ученик (студент), а ролята на спортист е второстепенна и се изпълнява предимно в свободното време на ученика

30


*основната цел в спорта е спортното постижение, а първостепенната роля е ролята на спортист.

*в някои случаи, под влияние на спортния треньор, мотивирано от стремеж към спортни постижения, ролята на спортист се превърне в първостепенна, тогава ролята на ученик се превръща във второстепенна. Това явление се означава с понятието „инверсия на социалните роли”. Тази социална ситуация има за последствие появата на конфликт между двете социални роли - ролята на ученик (който трябва да усвоява знанията, предвидени в учебната програма) и ролята на спортист (който трябва да постига победа в спортното състезание).

2.Зависимост между успеха в образованието и спорта.Известният френски енциклопедист от епохата на Просвещението -Дени Дидро (1713-1784) отбелязва: „Възпитанието не може да даде това, което природата е отказала”

*типология на зависимостта:Първостепенната роля на спортист има за следствие промени в структурата на бюджета на времето и неудовлетворително усвояване на знанията от учебната програма.

а)успехите на ученика като спортист повишават престижа на училището и служат за пример. Спортните награди се излагат в специално създадени за целта витрини. По някои учебни дисциплини преподавателите проявяват снизходителност и поставят оценки, несъответни на знанията на ученика.

б)по други учебни дисциплини, не се проявява снизходителност и оценките съответствуват на обективните знания.*приемане първостепенната роля на спортист е оправдана само в случая, когато лицето подчертано притежава телесно- двигателна интелигентност и възможности за развитие като професионален спортист.

31



14. ПРОФЕСИОНАЛНА ИДЕНТИФИКАЦИЯ И КАРИЕРА В СПОРТА

0.Икономиката като социален институт: Икономика – от Oikos [гр. - управление на домашното стопанство) *-цел: от съществуващите в природата суровини се произвеждат стоки и услуги на основата на технологии*социални актьори: физически лица: производител –потребителюридически лица –търговци –за производство и продажби на стоки и услуги.*социални норми –честност (Fair Play) производител, търговец*основни понятия: а) собственост –определя права и задължения относно неща, които са ценни или редки и се прехвърлят от един социален актьор на друг социален актьорб) договор –обмен на права и задълженияв) професия; г) обмен –чрез пари –всеобщ признат еквивалент за обмяна на вещи (обособен предмет за използване в бита), стоки и услугид) пазар –социална ситуация в която се координират собственост, договор, професия, така че да се получи легитимен обмен.*институционализация на социалните статуси и роли: производител, търговец, потребител

1.Разделение на труда в обществото. Професия -1.значение- profession (занятие, работа) 2. наименование на социален статус и роля в социалния институт икономика.

2.Професионален статус на спортния треньор: позиция в която се осъществява трудова дейност- заработване на финансови средства за съществуване, задоволяване на потребности и желания.

3.Характеристики на професионалния статус: а)продължителност по време; б) професионално образование; в) усвояване на професионалната роля; г) усвояване на професионален морал (норми (знания, убеждения, ценности)д) формиране на професионална организация4.Особености на професионалната роля: а) модел на поведение –права, задължения, забрани, власт и отговорност**реално поведение: очаквано –нормативно или девиантно

32


б) конфликт между ролите от ролевия репертоар - между нормативното и реално (девиантно –его -поведение)в) власт на професионалиста -насочване на поведение на основа на езотерични знания

5.Професионална идентификация на спортния треньор: (отъждествяване) на социалния актьор с друго действуващо лице или социална категория (група). Процесът на идентификация е процес на научаване, при който с различна степен на преднамереност за определен период социалният актьор моделира в себе си действия, мисли, емоции по образец на обекта за отъждествяване.Социализацията в този случай се осъществява по модела на интернализация на социалните норми. При модела съобразяване със професионалните норми –псевдо професионализъм 6.Професионалната общност като референтна група.(refero [лат.] –съобщавам, отнасям, причислявам към) професионална група, към която социалният актьор има желание да се присъедини. Референтна личност –пример на модели за подражание.

7. Професионална кариера –повишаване на професионалните възможности. Социален престиж на професията.

Думата “престиж” произлиза от латинската дума “prastigiae”, която означава “заслепяване, измама”. В средновековния френски език означава висока оценка за някого в очите на другите за продължителен период. Съвременното значение на понятието “престижен статус” се асоциира с продължителен, желан статус, който изразява превъзходство в очите на другите хора и се явява като следствие от постигнат успех в социално значима човешка дейност.Сравнение социалният престиж на професията “треньор по футбол” със социалния престиж на утвърдени професии като адвокат, лекар, архитект!(резултати от проведено емпирично социологическо изследване сред 700 спортни треньори по футбол)-треньорът по футбол има по-нисък социален престиж 34%- треньорът по футбол има подобен социален престиж 39%- треньорът по футбол има по-висок социален престиж 27%

8.Професионалната организация - основна функция: регулира достъпа на нови лица до професията чрез*сертификат ( лат.certus – верен, facio –правя)-удостоверение за знание и компетентност, социалният актьор е подготвен за определена професия*лиценз (лат.licentia – свобода, право), разрешение на социалния актьор за практикуване на определена професия**когато много лица по лесен начин получават професионални права –ниско качество, ниски доходи, нисък престижПримери:*професията адвокат, професията лекар, професията архитект

33



15. СОЦИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СПОРТА

О. Определение:организация - от organon (гр. оръдие, инструмент)-социална организация: мрежа от социални връзки ,изградени между социални актьори за постигане на определени цели *социална връзка – продължително социално взаимодействие по определен модел (в социалните институти) *социална (лична)цел –бъдещо, желано състояние- постоянна цел –функция1. При социологическия анализ на социалните организации в спорта се използват следните основни понятия:-социална група: социални актьори между които съществуват социални връзки-социална категория: социални актьори които притежават обща характеристика, но не са свързани със социални връзки –мъже, жени, деца -социални статуси---малка (първична) социална група: две или повече лица,(до5) между които съществува трайно взаимодействие лице в лице-*характеристики: експресивно социално взаимодействие -интимност-продължителни, лоялни отношения, съвместна разнообразна дейност, с цел взаимно опознаване, взаимно доверие, искрен интерес към взаимно благополучие, ценност сама за себе си, преобладават позитивни емоции, ---голяма (вторична група): над 15-20 лица-*характеристики: образуват се малки подгрупиинструментално социално взаимодействие: взаимодействието ецелево, делово, социалният актьор придобива значение според възможността да се използва като инструмент за постигане на определени цели. Взаимодействието е рационално, ситуационно, до постигане на целта.2.Формална структура на организацията: взаимодействията между социалните актьори са определени формално, на основата на нормативен документ при:-нестопански организации –Устав, фондации (договор), членство-държавни и стопански организации –трудов договор, заплата, работно време-принудителни организации: затвори, болници – социалният актьор се отделя принудително за определен период в определена социална среда с цел изменение на поведението==функциониране на формалната структура= бюрокрация: рационално създаден модел на организация за ефективно постигане на социални цели.*характеристики на бюрократичната организация:а)ръководство Йерархия (свещена власт) подчинение на горното ниво, б) специализация за определени задачи, в) мрежа от социални статуси с регламентирани права, задължения, забрани, отговорности,

34


г) компетентност (competens (лат) –способен) вещ в определена областд) инструментално взаимодействие, е) формална (писмена) комуникация –заповеди –отчети---неформална структура на организацията: лични, неформални отношения, създадени на основата на взаимна симпатия.Разпространението на информация в нарушение на бюрократичните правила (клюки, интриги). Терапевтични функции.

3.Външни характеристики на съвременния спорт:Квантификация –измерване, запазване, документиране на измерими

стандарти на съвършено изпълнение –рекорди, професионализация: професионални статуси: професионален

спортист, спортен треньор, спортен съдия, спортен мениджър, спортен журналист

рационализация- изменението и усъвършенстването на правилата и процедурите в съответствие с постиженията на науката и социалните промени в обществото

бюрократизация –изграждане на йерархична формална организация на спорта чрез формиране на следните йерархични нива:-Спортен клуб-Национална спортна федерация-Международна спортна федерация-Международен олимпийски комитетОсновна цел: организация на спортни състезания (регистриране, утвърждаване, запазване на спортни резултати –рекорди)

Глобализация –а)социалните статуси и роли са институционализирани в глобален мащаб. б) собствена система за социален контролв) собствена система за лицензиране

4.Социална организация на любителския спорт (Спорт за всички)Характеристики: а) (забавна игра) –проявява се чрез1.свобода на избор 2.ограничена по време и място 3.правила-съобразени с правилника на спорта, но договорени между участниците 4.напрежение и радост 5.различие от всекидневиетоб) (спорт) 1.основна културна норма - честна игра –взаимен социален контрол, 2. преобладаващо изразходване на телесна енергия, 3. спортната победа има експресивна ценност, 4.лесно усвоими спортни навици и умения, 5.манифестирани функции (соматичен капитал, релаксация), латентни функции (социализация чрез спорта)--формални организации: спортни клубове и федерации

5.Социална организация на професионалния спорт:Характеристика: 1.професионален статус на спортиста, 2.формален социален контрол –съдийски апарат 3.спортната победа – инструментална ценност1

35


4.спортно състезание –спортна тренировка (наукоемкост), 4.легитимни спортни организации –СК-НСФ -МСФ –МОК


16. СПОРТЪТ В ГЛОБАЛНАТА ЕПОХА. ОЛИМПИЗЪМ1.Епохи и особености на епохите:

класическа епоха до Английската гражданска война (1642 - 1651).модерна епоха от периода 1660 -1700 – до периода 1945-1985глобална епоха след 1985

2.Модел на Едуард Лутуейк:Модерна епоха си изразява символно чрез:

а)система от езера, блата, водоеми, вирове, които представляват самостоятелни национални държави, със собствена политика, икономика ,култура

б) канали, с бентове и шлюзи –изразяват протекционистки мита и таксиГлобалната епоха се изразява символично чрез световен океан в който

социалният актьор търси своята оптимална ниша за реализация

3.Глобализацията е процес на социална трансформация*в производството: нови технологии, глобален пазар*в икономиката: разнообразни форми на собственост, модерен мениджмънт и маркетинг, състезателна политика*в политиката: плурализъм на политически доктрини, демокрация, която се характеризира с изборност и мандатност на органите на публичната власт

4. Глобалната епоха създава глобален елит. Глобалният елит създава ценностите и правилата на социалната игра, а това са характеристиките на глобалната култура:а/ основна социална ценност –постигане на успех, чрез проява на собствени качества и усилия – постигнат статус и полагане на усилия за запазване на този статусб/ основна културна норма - съобразяване с приетите правила (честна игра- нечестна игра)в/ свобода на избор за включване в социалната игра

5.Социалните агенти на глобализацията:-1894. Международен олимпийски комитет – създава основните ценностии норми на глобалната култура

-1944. Световна банка – предоставя дългосрочни заеми, финансира международни проекти

-1946. Международен валутен фонд – предоставя заеми при бюджетен дефицит

-1947. Световна търговска организация – регулиране на международната търговия

36




6. Спортът е основен инструмент за разпространение на агоналната култура в глобалната епоха чрез олимпийската идея и олимпийската култура. Пиер дьо Кубертен (1863 – 1937) формира основните принципи на олимпийската философия:1. формиране на характер –В своето слово, произнесено на Парижкия конгрес през 1894 г. Кубертен възобновява тезата на елинския олимпизъм, че човешкото същество се състои от три части – тяло, дух и характер, че “характерът далеч не се формира от духа”, че “той се формира предимно чрез тялото”.

2. принцип на участието: от наблюдение към участие. “Същественото не е да си победил, а добре да си се борил” отбелязва Кубертен. Чрез самия акт на включване в състезанието, социалният актьор преминава в друга социална категория - от този на наблюдателите на социалните процеси в този на участниците в тяхното осъществяване.

3. полагане на лични усилия за постигане на успех. Изразява принципа за социално равенство на старта и неравенство на финала

7.Организационният инструментариум на Олимпизма:А).Международен олимпийски комитет (1894) ---създава правилата за участие в Олимпийските игри и организацията на тяхното провеждане.---присъединяването към Олимпийското движение на националните организации се осъществява на основата на свободен избор, а не на принуда, при което членовете на организацията се задължават да приемат правилата и юрисдикцията на МОК.---членовете на МОК се рекрутират, при което те са представители на Олимпийското движение в съответната страна, а не делегати на страната в МОК.---честта на организатор на Олимпийските игри се предоставя на определен град, а не на страна или територия.---в Олимпийските игри се състезават личности , а не страни.

Б) Генерална асамблея на Националните олимпийски комитети (1965) - организация, която координира взаимодействието между Националните олимпийски комитети.

В) Генерална асоциация на Международните спортни федерации (1977) - организация, която координира взаимодействието между спортните федерации по определен спорт, които са наднационални организации.

Г) Световна организация на олимпийците (1994) - независима глобална организация на участниците в Олимпийските игри. Това е първата световна организация, която обединява социални актьори само по един постигнат статус - участие в Олимпийските игри. Целта на тази организация е създаване чрез интензивни контакти на една организационна общност на участниците в Олимпийските игри, както за взаимно подпомагане така и за стимулиране на

37


техния принос в разпространението на олимпийската идея в съответната страна.

8.Социални функции на спорта и олимпизма в глобалната епоха:

*Олимпийската култура преодолява границите на националните (локални ) култури, без да ги отрича и подценява. Локалните култури създават локални модели на културно поведение, обусловени от локални нрави, традиции, митове. Олимпийската култура създава глобален модел на културно поведение, израз на олимпийската идея и на олимпийската философия.

*Олимпизмът , като социална институция, представлява един ефективно функциониращ модел на глобална социална организация. Регламентирани са основните социални статуси - спортист, спортен треньор, спортен съдия, спортен мениджър, спортен журналист, спортен фен. Съответните социални роли притежават глобална институционализация, т.е. правата, задълженията, отговорностите и забраните за всяка роля са еднакви за всички страни по света, членове на Олимпийското движение.

*Олимпийските игри манифестират модела на антагонистичната асоциация, която трансформира моделът на социално взаимодействие „конфликт” (Foul Play) в модел на социално взаимодействие „състезание по правила” (Fair Play)


17.СПОРТНАТА КУЛТУРА

38


0. Култура и култури (субкултури): отделни области с особености в проявление на: а) знания, възгледи, убеждения, ценности които подкрепят културната норма честна игра, б) особености в проявата на агоналния стремеж, в) особена материал култура, г) социална структура музикална, театрална, начин на живот

1.Характеристики на една субкултура:а) група за идентификация, която надхвърля националните границиб) членове, които периодично общуват помежду сив) създаване и обмен на единствени по рода си норми (подкрепени от съответни знания, убеждения, ценности), език и облеклог) различна степен на приемане на начина на животд) възможности за лично развитиее) задоволяване на социални, материални, психологически потребности

2. Степени на въвличане: фен, любител, професионалист3.Непрофесионална спортна култура или култура на спортния фен

Притежава следните особености:-развлекателна дейност през свободното време-краткотрайна роля, различна от тази в семейството и икономиката -задоволява потребността от разнообразие (парашутизъм, лов, риболов, делтапланеризъм, алпинизъм, скално катерене)-предлага специфични награди:

1. бягство от ежедневието, 2.преживяване на свобода, 3.търсене на предизвикателство, 4.общуване в нова среда

4.Професионална спортна култураПритежава следните особености:-професионализъм над развлекателност (работно време, лиценз)-процес на въвличане –усвояване на норми, ценности, език, символи-особености в моделите на мислене – агоналност-особености в модела на емоции -агресивност-социализация в определен спортен клуб

5.Поддържане на професионалната спортна култура:-*научаване на ролята на професионалист –научаване на ритуали, жаргон, забрани в условията на спортната тренировка и спортното състезание*инверсия на културната норма (Fair Play - Foul Play) –

вътрешен кръг –спортист – спортен треньор – спортен мениджървъншен кръг –спортен съдия, спортен журналист, спортен фен

-*маркетингов състезател – актьор който продава спортното състезание, превърнато в спектакъл, притежава изкуството да създава и поддържа атрактивен образ


18. ОСНОВНИ ФОРМИ НА СОЦИАЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ В СПОРТА.

0. Поява на социалните отклонения в спорта.

39


*любителски спорт: агонална игра (експресивна ценност на спортната победа)спортното поведение –наследство от рицарското поведение –модел на

поведение съобразено с правила –преобладава нормативното поведение.

*професионален спорт: имитационна игра (инструментална ценност на спортната победа) - преобладава девиантното поведение

1.ФОРМИ НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ В СПОРТАА).ИЗМАМАТА: несъобразяване с правилата на играта или организацията на спортното състезание1.рутинна(институционализирана) измама приема се като част от игратаПримери:а)умишлен фалстартб)симулиране на нарушениев)задържане на играта за да се печели времег) леко нарушение се представя за тежко

2.девиантна (същинска) измама: не се приема, когато се открие се наказва.а) фалшификация на резултатб)включване на нередовен състезател в)намаляване на темпото за да се печели време(баскетбол)

Б).НАСИЛИЕТО. в спорта е институционализираноа/ в спорта се разрешава и поощряват формите на насилие//тактически фалб/ нападателното, агресивно поведение се поощрява. Агресивното поведение e проява на социална инициатива чрез която се осъществяват социални промени.//промени в социални статуси и ролив/ последици:

повишава престижа на спортистаусилва единството на отборавъзбужда феновете, които оказват подкрепа(хайде наш`те) повишава атрактивността на борбата за победа

В).ДОПИНГ социални функции на допинг контролаАргументи за съществуването на системата за допинг - контрол*за запазване здравето на спортистите

Търговията с допинг се е превърнала в глобален бизнес, който носи 15 милиарда долара годишно, заяви на експертна среща в Хайделберг

"ДНЕВНИК" 18/1. 2005

Маскарадът допинг контрол. Или защо едни ги преследват като животни, а над други има чадър.Георги Димитров заслужил треньорПетък, 15 Май 2009 7 дни спорт

*запазване на принципа за равен шанс*някои спортисти са уличени в употреба, а други не

40


*използват ли се съвременни ефективни методи за допинг контрол*професионална дискриминация на професионалния спортистПосочете противни аргументи на гореизброените.

Г).КОРУПЦИЯ:0. Определениеа) значение на думата: 1.разваленост, изхабеност, 2.лъжливост,подкупванеб) корупционният акт е рационално мотивирано действие, с цел заобикаляне на социалните норми

1. Корупционната ситуация*стара корупционна система - размяна на социални връзки*нова корупционна система – размяна на пари, влияние, власт*разследваща журналистика – публикации на истории с корупция носят печалби и инвестиции*пазарът на корупционните услуги е затворен пазар: кой /на кого /защо/ как/

2.Функции на корупцията:а)положителни:

намалява насилиетоформа на социална адаптацияикономия на време

б)отрицателни: разстройва социалния редсоциална деградация на обществото

3.Научно изучаване на корупцията:*корупцията не е политически, а икономически проблем*корупцията е начин на функциониране на институциите*корупцията може да бъде измерена

4.Анти корупционни програми:*оттегляне на държавата от икономиката чрез замяна на разрешителните режими с регистрационни режими.*организацията „прозрачност без граници” – създаване и публикуване на корупционен индекс за отделните страниhttp://www.transparency-bg.org/


19.СОЦИАЛНА СТРАТИФИКАЦИЯ И МОБИЛНОСТ В СПОРТА

І. СОЦИАЛНАТА СТРАТИФИКАЦИЯА) Социалната стратификация в обществото. (stratum .лат. слой)1.различия между хората: а) биологични: пол, възраст, етническа принадлежност, соматичен капиталб) социални: образование, доход, престиж на професията, власт

41


2) тези различия предизвикват процеса „стратификация” когато са подредени йерархично по определен признак, на основата на който се образуват страти. 3) страти: висока (социален елит), среден слой, долен слой4) лицата принадлежащи към даден слой притежават подобен начин на живот, модели на поведение (норми, ценности, идентичност, бюджет на времето), местоживеене

Б) Социално неравенство и основаните на него процеси:а) сегрегация –отделяне, (политическа, расова, етническа)б) дискриминация –разграничаване (по определен признак)в) демократизация –разширяване на участие при вземане на решения -избориг) колективно поведение –митинг, шествие, хулиганство, спортна проявад) движение за социални промени –граждански права, феминизъм, екология

В) Социална стратификация в спорта: критерии и признаци1.критерий „потребяване на спортния продукт”:а) наблюдение на спортния спектакъл (място на стадиона (залата), ТВ, Радиоб) приемане спортна информация –време, средства, източницив) спортни практики: разходи –ниски (ходене, бягане, йога, телесни упражнения, -високи (голф, яхти, ски, конен спорт, членство в престижен сп. клуб)г) потребяване на спортни стоки: екипировка, дрехи, пособия (цена)

2.критерий „създаване на спортния спектакъл”а) за професионален спортист- класиране (групи), ранглистиб) за спорта: 1.телевизионност (време на предаване –футбол, алпинизъм)2.посещаемост на спорта (брой посетители)3.олимпийско участие: олимпийски, не олимпийски спортове3.а. продължителност на олимпийското участие 3.б. спорта –брой олимпийски медали –борба, бокс, вдигане тежести - футбол

Г) Потребяването и създаването на спортния продукт манифестират социалното неравенство в обществото и представата за неговата стратификация-неравенство в потребяване на блага между 20% от социалния елит потребяват в сравнение с 20% най-бедни1960 г. повече от 30 пъти1990 г.- повече от 60 пъти2000 г. повече от 75 пъти

ІІ. СОЦИАЛНА МОБИЛНОСТ В СПОРТА0.Социален процес при който социалният актьор преминава от един социален слой в друг.а) в агоналните култури СА се стремят да заемат статус в по-горен социален слой –по-висок стандарт на живот1) Вертикална мобилност (възходяща -нагоре, низходяща –надолу)2) Хоризонтална мобилност –промяна на статуса в един слой

42


3) Между генерационна мобилност –разлика между статуси в слоеве при Родители и деца4) вътрешно генерационна мобилност –промяна на социалния слой за социалния актьор

Б) Същност и проява на социалната мобилност в спорта*за социалните актьори физически лица – промяна на социалния статус**вертикална (възходяща, низходяща) –към по-високо (ниско) престижна спортна организация (по-висок доход)

В) Спортът –механизъм за социална мобилност: социологически модели

възраст: 0-7 18-2025-30 65

І модел: образование професионална кариера

ІІ модел: образование професионална кариералюбителски спорт

ІІІ модел: образование професионален втора кариералюбителски спорт спорт

Проблем: спортът съдействува ли за по-успешна кариера? Къде и какРесурси на Социалния актьор:

1) инициален статус 2) спортен манталитет 3) капитал1. икономически капитал

2.1.соматичен капитал2. културен 2.2.рационална интелигентност (образование)

2.3.емоционална интелигентност3. социален капитал трайна мрежа от социални взаимоотношения (формални и неформални), в която е включен социалния актьор изградена на основата на взаимно довери


20.СПОРТ И ПОЛИТИКА. СОЦИОЛОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ0.Политиката – социален институт:

*Политика от politiki (гр. Изкуство да се управлява държавата)Политика - огласяване на намерение чрез програма за управление на социална организация)*Социален елит ( малцинство, което се разграничава от останалата част на обществото по показателите за стратификация) и народ

*Основни понятия: власт, авторитет, законност, политика

43


ВЛАСТ: отношение между социалните актьори, при което едно лице или група е в състояние да определя поведението на друго лице или група в желана насока, според своите интереси, независимо от волята на последните.СОЦИАЛЕН ЕЛИТ: притежава възможност да взема решения, които имат значителен ефект върху функционирането и развитието на социални организации, т.е. притежава власт.

ЕЛИТ в класическата епоха: възпроизвежда се чрез кръвни връзки.ЕЛИТ в модерната епоха: възпроизвежда се на основата на манифестирани лични качества, мандатност и избор. Властта е плуралистична – различни групи на социалния елит осъществяват формите на властта: законодателна (парламент), изпълнителна (правителство), съдебна (съд, прокуратура, следствие). В глобалната епоха медиите приемат функцията на четвърта власт поради осъществяване на социален контрол в обществото

АВТОРИТЕТ: власт, призната и приета от тези, които са подчинени и поддържана от тези, които я упражняват.ЗАКОННОСТ: система от правила, които се прилага по еднакъв начин към всички лица в обществото, независимо от социалните им статуси.РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА: в агоналните култури, социалните актьори се състезават по правила за постигане на своите цели. Чрез прилагане на закона държавата упражнява социален контрол за съобразяване със законаПОЛИТИКА: избираем –избирател –избори социална организацияДейност по правила между социални групи (политически партии, групи за натиск) -(избираемите), които чрез програми за управление се състезават пред избирателите за спечелване на тяхното доверие за справедливо и ефективно управление на социална организация

1.Социален статус на спорта в глобалната епохаДържава(държавна бюрокрация) гражданско общество(NGOs)социален актьор –поданик социален актьор –гражданин

гражданското общество е различно от държавата*държавата чрез закона регулира отношенията между социалните актьори, които притежават противоположни интереси и разполагат с различни ресурси*поддържане на социален ред чрез съобразяване със закона*гражданското общество се възприема като различно от икономиката и политиката и се свързва изключително със самоорганизация на гражданите за задоволяване на техни специфични, групови интереси*създадените на основата на само организация и самоинициатива граждански структури преодоляват националните граници и се превръщат в глобални мрежи.*спортът е основен елемент и модел на изграждане на организациите на гражданското общество

2.Спортът и държавата – социологическо взаимодействие- партньориА) какво дава спорта на държавата:

А.1.вътрешна политика1.произвежда соматичен капитал(здраве и дееспособност)

44


2.необходим за държавата спортен мироглед -социализация чрез спорта –-*норми (честна игра), ценности (агонален стремеж –победа, успех)-*убеждения (успехът е свързан с полагане на лични усилия

*личните усилия са ефективни когато се полагат в екип /колектив/)-*социално необходими качества: агоналност, целеустременост, упоритост-*справяне с положителните и отрицателни емоции при социалните ситуации на победа /успех/ и загуба /неуспех/3.забавление и развлечение (професионалния спорт)4.спортни програми за определени категории –инвалиди, малцинства, безработни –повишава тяхната социалната интеграция

А.2. външна политика:1.повишаване социалния престиж на националната държава при успехи на националните спортисти на международни и олимпийски състезания. 2.културни връзки -международно сътрудничество и културно разбирателство при социално общуване между делегации, спортисти и фенове по повод на спортни събития

Б) какво дава държавата на спорта1.субсидии от държавния бюджет републикански и общински 2.строеж на спортна инфраструктура3.данъчни облекчения за практикуващи и финансиращи4.гарант пред международни организации за международни прояви5. контрол за спазване на общ. ред при спортни прояви6.опазване на спортни съоръжения от посегателство

В).Спортно лоби (лоби -коридор) групи за натиск в парламента

Г).Спорт и политически имидж:а)използване на спорта за повишаване влиянието на политици и създаване на образ (спортува -здрав)б)използване на спортисти в политически кампании в)използване на спортна терминология в политиката


21. СПОРТ И МАСМЕДИИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ1.Масмедиите като социален институт*определение: медиум(лат.) –среда. Масмедиите са по средата между социалните актьори, участници в социалната комуникация -масов посредник* социалното взаимодействие се осъществява чрез символи (език, образи)*в класическата епоха: устно, писмено*в модерната епоха – чрез масмедиите*социалната роля на ММ е институционализирана – осъществява се по определен модела*типология на масмедиите:а) печатниб) електронни: радио, ТВ, кино, Интернет

45


2.Социологичен модел на Масмедиите:

Комуникатор(1)—> съобщение(2)—> канал(3) —> аудитория(4)^ ↓| ↓<— <— <— <— ефект(5)<— <— <——

3.Социални функции на масмедиите: а) информира за значими събития и решения на властите (законодателна, изпълнителна, съдебна),

б)социализиране на обществото, в) социален контрол, г) развлечение

4.Социологическо взаимодействие между спорта и масмедиите. Теория за социалния обмен

*.Какво предлага спорта на масмедиите: 1.уникален продукт – спортно състезание като спортен спектакъл

а) неизвестен изход – атрактивно изпълнение, лесно за възприеманеб) социални норми и ценности на агоналната културав) публичност на спортната победа: под контрол на съдии и зрителиг) най-ниски разходи за телевизионен спектакъл

2.постоянна, целева аудитория спортни фенове3.възможна среща на производителя с потребителя чрез рекламите

*Какво предлагат масмедиите на Спорта:1.превръщат спортния спектакъл в медийно събитие от световен мащаб

(Олимпийските игри, Шампионска лига, Супер боул)2.неизвестно лице за кратко време се превръща в знаменитост – най-

мощен социален механизъм за вертикална мобилност

3.масмедиите купуват спортния спектакъл, чрез правото на излъчване го продават на производителя. Производителя придобива монопол над вниманието на потребителя – поставя бариера пред конкуренцията (времето за възприемане на спортното състезание не може да се използва от други)- монополизиране на рекламния пазар

5.Социалният контрол на масмедиите върху Спорта1.спортното състезание се показва в свободното време на аудиторията2.изместване на провеждането на спортното състезание в най-гледаното

време от аудиторията3.спортното състезание се предава от ТВ с национално покритие4.избирателно се показват само атрактивни моменти5.на спортно състезание с равен резултат се отделя малко време

6.Конфликт между масмедиите и Спорта:

46


1.обективност и критичност на спортната журналистика: потребност от обективна информация за спортните фенове

2.скандалната информация продава спортния печат3.нелицеприятна информация – реакция на основни социални актьори4.ниски разходи за разследваща журналистика


22.ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ И СПОРТ0.Общественото мнение: същност и социална роля в обществотоа)публично изказване на група лица (социални категории) по отношение на въпроси, които представляват обществен интерес.Изказването представлява одобрение или неодобрение на поведение на публична личност или политическо решениеб)това изказване придобива значение в условията на демокрация, законност, мандатност и изборив)социална роля на общественото мнение - форма на социален контрол, проява на доверие в определено лице или група в условията на избори.

1. В САЩ през 1935 г. Джордж Гълъп създава Американски институт за обществено мнение. Провежда два пъти седмично сондажи, които обхващат 20 политически и 80 други въпроси. Създава индекс на общественото мнение. В България изследване на общественото мнение започва от 70-те години на 20 век от различни обществени организации с цел осъществяване на обратна

47


връзка в социалното управление. След 1990 г. се изследват електоралните нагласи във връзка с провежданите избори

2.Формиране на Обществено Мнение –социологически модел

първични първичниКомуникатор (К) —>съобщение—> аудитория (А)

групи групиизпраща —> —> —> —> —> —> приема

(К) изразява обобщеното мнение на първичните групи, които за него са референтни групи(А) възприема съобщението, но неговото мнение се формира след обсъждане с неговите първични групиПример: Относителен дял на лицата, които приемат, че спорта е най-значимата културна сфера в обществото в зависимост от тяхното участие в спортни занимания:*не участвуват в спортни занимания 21%*участвуват в неорганизирани спортни занимания 32%*участвуват в организирани спортни занимания 44%

3.Модели за формиране на общественото мнениеа)ПРОПАГАНДА: propagare (лат.)-разпространявам *чрез пропагандата се разпространява информация, изразяваща интересите на (К), съзнателно насочена към формиране на определено мнение и поведение на (А), в съответствие с предварително поставени цели

*използва се при конфликтни ситуации и представлява проява на културната норма „победа на всяка цена”*характеристики на пропагандата:

преднамереност, емоционално възприемане на реалносттаизкуствено се подчертават определени качества

б)РЕКЛАМА: предлага информация с цел продаване на стока или услуга*рекламата е част от маркетинга (а основната цел на маркетинга според Питър Дракер е създаване на потребител)*разходите за рекламата се включват в цената на стоката и се заплащат от потребителя по следните причини:*рекламата информира за възможен избор*рекламата напомня постоянно това, което потребителя забравя*рекламата напомня за съществуването на нещо, което е необходимо

*модел на действие:

48


рекламодател--- рекламна агенция--- масмедии

в) ВРЪЗКА С ОБЩЕСТВЕНОСТТА: целенасочени усилия за установяване и поддържане на взаимно разбиране между дадена организация и обществени групи с които тя влиза във взаимодействие*модел на действие

Комуникатор Адресант

*основната цел връзките с обществеността е трансформиране на съществуващо отрицателно отношение (което се проявява чрез враждебност, предубеждение, апатия и незнание) относно лице или организация в положително отношение (което се проявява чрез симпатия, приемане, интерес и знание)

отрицателно положителноотношение отношение

Враждебност Симпатия Предубеждение Приемане Апатия Интерес Незнание Знание

област на общи познания и разбиранеОбласт на потенциално разбиране

връзка с общественосттаpublic relations

<—>

49

st.tsonev

Documents